При цялото ми уважение към хората с медицински дипломи, в България рядко се намират такива, които да знаят по въпроса поне толкова, колкото бях принуден да науча аз, след като загубихме първото си дете (момче), и после третото си дете (момиче) със същата диагноза - спина бифида. Между двете бременности бяха минали 8 години, за които здравната ни система не беше направила дори и малка крачка напред на тема превенция, а дори и на тема диагностициране.
Няма нормална медицинска система, която да не предупреди за риска от Спина Бифида ВСЯКА жена в детеродна възраст. Ние не бяхме предупредени дори и след като вече имахме един такъв инцидент - и втория път жена ми НЕ ПИЕШЕ фолиева киселина 3 месеца преди зачатието. Защото им вярвах. И защото НИКОЙ (визирам и специалистите от Майчин дом) не ни беше предупредил какви превантивни мерки ТРЯБВА да вземем...А бременността беше наблюдавана, планирана...
След амнеоцинтезата стойностите на алфафетопротеина бяха гранични и ми казаха АЗ да съм преценял дали да прекъснат бременността. Бягаха от отговорност...Тъй като не се изживявам като Господ-Бог, не дадох съгласие за прекъсване. Прехвърлиха следенето на видеозон. Чакаха още почти три месеца...Дори не успяха да докажат, че отново има малформация - пет души лекари я гледаха на видеозон и казваха, че фетусът "май" е нормално развит. Единствено д-р Мазнейкова успя от първия оглед да види дефекта и препоръча аборт по мед. причини. Скараха се, не й вярваха. А тя се оказа права.
Когато умъртвиха фетуса, беше вече в 6-тия месец, и можеше да излезе само с раждане. Затвориха ни двамата с жена ми в една стая в патологията и телцето се роди в ръцете ми. Повиках ги, щом започнаха напъните, но ми казаха - оправяйте се, да е живо дете - да дойдем, а то...И си лафиха в стаята си, а аз трябваше да акуширам на жена ми. След това й направиха възможно най-болезнения кюртаж. Може би за отмъщение, че нямаше за какво да поискат пари на ръка, и че ги попитах защо не са поставили свястна диагноза навреме, когато можеше и с аборт да се размине, и защо навреме не предупреждават за нуждата от ПРЕВЕНЦИЯ. Не видях в очите им дори и желание за елементарното "простете".
Здравната ни система определено има какво да желае по тази тема.
Благодаря още веднъж на д-р Мазнейкова за професионализма й. Тя е наистина доказан специалист по пренатална диагностика.
Помогна ни много за четвъртото ни дете (второто без подобен проблем), и сега си имаме две живи и здрави момиченца - едно на 9 години и второ на 9 месеца.

Не искам да обвинявам никого, не съм аз този, който ще съди. Но и не искам друг мъж, друго семейство, да изпита това, което изпитах аз на два пъти.
Затова повдигнах темата и тук, въпреки, че съм я разгледал подробно и в моя личен сайт www.tomytodorov.net

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите