През 1908г. руския учен Иля Мечников открива положителния ефект на някои бактерии, които допринасят за усвояването на хранителните вещества от организма, подобряват храносмилането, като имат и други благоприятни свойства за здравето. За тези си открития д-р Мечников получава Нобелова награда за медицина.

Съгласно съвременните научни възгледи пробиотиците се дефинират като „живи микробиални биологични добавки, изключително полезни за здравето на човека”.

Съществуват и други дефиниции на термина „пробиотици” приети през последните години:


  • Оралните пробиотици са живи микроорганизми, които при поглъщане в храносмилателния тракт в определени количества оказват положителен здравен ефект, извън този на основното хранене. LABYP – консенсусна дефиниция.(Guarner&Schaafsma, 1998)
  • Живи микробиални хранителни съставки, полезни за здравето – прието за консенсусна дефиниция от FUFOSE Concerted Action спонсориран от Европейската комисия (Diplocket all 1999)
  • Живи микроорганизми, които давани в адекватни количества имат здравословен ефект върху приемника – дефиниция на работната група на Световната Здравна Организация и от Международната Асоциация за Пробиотици (Reid et all 2003).
  • Пробиотичните бактерии са живи хранителни добавки, които са полезни за здравето на консуматора – официално предложение от Европейската Комисия.
 Пробиотичните препарати съдържат главно млечнокисели бактерии от родовете Bifidobacterium и Lactobacillus, но също дрожди (Saccharomyces bontardii) или други бактериални видове (Bacillus coagulans, Escherichia coli). Най-често използваните пробиотици са:
  • Lactobacillus acidophilus
  • Bifidobacterium bifidum
  • Lactobacillus bulgaricus

Накратко, полезните действия, които пробиотиците упражняват върху организма са следните:

  • подобряват смилаемостта на млечните продукти и други протеини
  • стимулират абсорбцията на лактозата при хора, които не могат да я усвояват
  • подпомагат цялостното храносмилане и потискат прекомерното размножаване на болестотворните микроорганизми в храносмилателния тракт
  • подтискат гнилостните процеси в стомаха и червата
  • предотвратяват липсата на витамини от групата В и на витамин К
  • подпомагат оздравителния процес по време на прием на антибиотици и др. химични вещества
  • възстановяват намалената чревна микрофлора в резултат на прием на антибиотици
  • предотвратяват и лекуват диария, включително и инфекциозна
  • намаляват риска от болести на стомаха
  • ограничават появата на вагинални и уроинфекции
  • консумацията на кисело мляко, което съдържа специфични видове Lactobacillus или Bifidobacterium могат да стимулират имунния отговор
  • спомагат при лечението на дихателните инфекции като синуити, бронхити и пневмония
  • намаляват риска от алергични заболявания – астма, хранителни алергии и кожни реакции
  • спомагат за понижаването на високите нива на „лошия” холестерол
  • намаляват риска от развитие на тумори на пикочния мехур и на дебелото черво
Обръща се внимание и на други ценни за организма вещества – пребиотици и синбиотици. Пребиотиците са несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма като избирателно стимулират растежа и/или активността на определени видове бактерии в дебелото черво. За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигнат дебелото черво без да се усвояват в по-горните отдели на храносмилателния тракт. Към пребиотиците се отнасят вещества, стимулиращи главно растежа на бифидобактериите, ето защо тези вещества се наричат „бифидогенни фактори”. Към тях се отнасят:
  • фруктоолигозахариди (FOS) – късоверижни захари, изградени от фруктоза и глюкоза
  • инулин – фруктозосъдържащ захарид
  • изомалтоолигозахариди – смес от глюкозни остатъци (изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза и др.)
  • лактулоза – полусинтетичен дизахарид
  • лактилол – дизахарид, аналогичен на лактулозата
  • лактозахароза – тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза
  • пиродекстрин – глюкозосъдържащи олигозахариди, получен от хидролиза на скорбяла
  • соеви олигозахариди – тризахариди (рафиноза), тетразахариди (стахиноза)
  • трансгалактоолигозахариди
  • ксилоолигозахариди – получени в резултат на хидролиза на полизахариди
  • галактоолигозахариди
Синбиотиците – това са хранителни добавки, съдържащи едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното действие – получава се т.н. синергичен ефект - взаимно увеличаване на полезните им свойства . В последно време пробиотиците получават тласък освен в диетиката и рационалното хранене и в медицината с оглед подобряване усвояването на хранителни вещества от сномашно-чревния тракт в състояние на болест или възстановителен процес, което се явява често основен фактор за благоприятния изход от заболяването.