Баба Марта е празнична традиция, позната единствено в България и Румъния, а в миналото и в Република Македония.

Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) - преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма - за здраве и щастие.

На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта".

Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът може да е прабългарски или тракийски.

БАБА МАРТА

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява
на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват
специално за 1 Март, когато според българския народ започва новатастопанска година.

Именници: Марта, Мартин, Мартина

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ – ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.
Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Първоначално женските сватбени носии са червени.
Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.
ТРАДИЦИЯТА

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазят къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
Предварително жените усукват бели и червени