„Ти чел ли си някъде за пениса и вагината?“ – това изтърси наскоро моят току що навършил шест години син в ухото на таксиметровия шофьор, който ни караше към къщи. Човекът се разхили, аз се чудех да се смущавам ли, да се забавлявам ли или да го помоля да замълчи. Той беше прочел за интересните части от човешката анатомия в книжката „Бебето от главата до петите“ и бързаше да разбере дали някой друг знае нещо за тези вълнуващи теми. В този момент си спомних за думите на приятелка, която преди години каза „Сега плачеш, че не говори, после ще плачеш да млъкне“. Тогава не вярвах, че ще дойде и този момент и той вероятно нямаше да настъпи, ако не беше хипербарната оксигенотерапия, барокамерата или иначе казано – дишането на кислород под налягане.

Хипербарната оксигенотерапия е най-добре пазената тайна в областта на грижата за децата с проблеми в развитието или се знае само, че тя е подходяща само за подобряване на състоянието деца с детска церебрална парализа. Така е в Европа, но в САЩ дишането на кислород под повишено налягане от години е част от протоколите за терапия на аутизъм, обикновено в последната фаза на терапия. ХБОТ се прилага не само в случаи на проблеми с развитието. Тя облекчава някои проблеми при децата със синдром на Даун, върши отлична работа при труднозаздравяващи рани, псориазис, исхемичен мозъчен инсулт, вирусен и токсичен хепатит, множествена склероза, събужда „спящите неврони“ и поради това помага при проблеми, предизвикани от вътреутробен кислороден недостиг. Има стотици материали за приложението на ХБОТ в интернет и всеки може да прочете показанията за този тип лечение. По-важно за мен е да разкажа личния ни опит с него и как то помогна на моя син.

В барокамерата ни изпрати фактът, че на 4.9 г. детето все още говореше аграматично (бъркаше местоимения, род, число) и недостатъчно, трудно конструираше въпроси, накратко – разликата с речевото развитие на връстниците му беше огромна. В допълнение – беше непоседлив и беше невъзможно, например, да седне и да изслуша дори и най-кратката приказка. Слуховото му внимание беше изключително неустойчиво, за сметка на свръхразвити зрителни възприятия, и това възпрепятстваше подобряването на речта му. Като цяло, дефицитът на внимание беше ясно изразен проблем. Реших се на тази (както тогава ми изглеждаше) много смела стъпка, окуражена от доброто мнение за ХБОТ при деца с речеви проблеми, което чух от уважаван невропсихолог – Жулиета Темникова. Не се изненадвах при препоръки за ХБОТ от медицински лица, но ако поведенчески специалист препоръчваше биохимичен подход – трябваше да е наистина добър.

Но първо трябваше да разбера дали синът ми е подходящ за тази терапия. Изключващ критерий в Европа (но не и в САЩ) е епилепсията, тъй като насищането с кислород би могло да засили кризите и да причини гърчове. Признавам си без бой, че направихме ЕЕГ на сина ми след началото на хипербарната оксигенотерапия, но все пак направихме и изследването изключи наличието на такива проблеми. Второто нещо, което се уверих (по препоръка на знаещи майки) е, че детето няма активна инфекция от кандида (гъбички) в организма си (конкретно в стомашно-чревния тракт), защото ХБОТ насърчава растежа на аеробни организми. Въпреки, че изследванията не показаха наличие на кандида, известно време преди и по време на сеансите давах Биокулт кандеа – хранителна добавка – пробиотик. Посетихме и УНГ –специалист, за да изключим инфекция в ушите, носа или гърлото – нещо, което би направило ХБОТ-сеансите не само болезнени, но и опасни. После пристъпихме към първите 15 „гмуркания“.

Как изглежда на практика един сеанс по ХБОТ? В случаи на деца с проблеми с развитието е редно той да се провежда в многоместна барокамера, където те могат да бъдат придружавани от родител. Обикновено трае от час до час и половина и включва етап на компресия (повишаване на налягането), дишане на кислород през маска или качулка и декомпресия (понижаване на налягането). Факт е, че първите 2-3 влизания не са най-лесното преживяване нито за родителя, нито за детето и със сигурност ще е стресиращо, ако страдате от клаустрофобия. Многоместната барокамера обаче напомня на сауна и ако преодолееш притеснението от това, че ще стоиш затворен цял час, нататък става лесно. При повишаване на налягането, възрастният може да изпита дискомфорт или болка в ушите, за това помага дъвченето на дъвка и преглъщането. Децата обикновено нямат такива проблеми. Родителите се притесняват как ще накарат детето да стои мирно толкова време и как ще го убедят да носи маската, без да я маха. Първите 2-3 пъти родителят най-често придържа маската към лицето на детето с ръка, докато то свикне със „смешното“ (по думите на сина ми) усещане и го държи в скута си през целия сеанс. После децата свикват и започват да се забавляват с приключението.

Колко сеанса са достатъчни? Зависи от степента и вида на проблема. В нашия случай – сериозна дисфазия поради вътреутробен кислороден недостиг, след първите 15 гмуркания, получихме смаяно писмо от учителката на сина ми в детската градина, която питаше какво сме направили с детето, че изведнъж е заговорило така правилно и задава въпроси. Въпреки това, напредъкът не беше достатъчен и в продължение на година направихме общо 130 влизания на серии от по 10 или 15 влизания с почивки. И не смятам да спра, докато гмурканията не станат поне 200. Аргументът ми е, че вътреутробния недостиг от кислород води след себе си рискове от по-късни заболявания на ЦНС, а множеството изследвания, които четох по темата, показват, че ХБОТ намалява тези рискове многократно.

Темата за хипербарната оксигенотерапия е безкрайно обширна и в този текст накратко маркирах някои от основните неща, които трябва да се знаят за нея от родители, които искат да подобрят речевото и поведенческото функциониране на децата си. В следващите седмици ще има още текстове по въпроса. Това не е медицинска информация, а споделяне от родител, благодарен на други родители, щедро информирали ме за ползата от ХБОТ и станали причина да успея да помогна на сина ми. И тъкмо това е същината на проблема с недостъпността на ХБОТ за деца с проблеми в развитието – нито невролози и психиатри, нито други специалисти информират родителите за огромната полза, която тази терапия може да донесе. А многоместни барокамери у нас има.