Hurriyet — декември 2018 г. (част 1)

Превод: Рени, Ани и Лили

[Той] Споделя главната роля с Истанбул
Първият турски сериал за Нетфикс – „The Protector/ Хакан: Пазителя“, в главната роля Чаатай Улусой, ще започне след седмица в четвъртък. В един и същ момент ще се срещне със зрителите по целия свят. Системата е малко по-различна. В една нощ ще се качат всичките 10 серии. Дори трейлърът му беше гледан от милиони. Да видим каква ще бъде реакцията на почитателите на Чаатай, когато изгледат 10 серии наведнъж… Това е първият ми репортаж с него. Той е един спокоен човек. В него има една странна зрялост, спокойствие. Не е възможно да разбереш какво чувства. Интроверт е. Не харесва тълпите. Обича да бъде сам. Асоциален е. Очите му заблестяват, когато казва риболов, цепене на дърва, лагеруване с палатки, стрелба с лък, яздене на кон. Българските му предци са били ловджии, той също е един непоправим любител на природата… „Пазителя“ е повратна точка в неговата кариера. Наясно е с това, но не го преувеличава. Непрекъснато подчертава, че това е екипна работа. В него има една сладка скромност. Той е човек, който върви заедно с живота. Вярва в това да бъдеш в правилното време, на правилното място и да действаш с интуицията си. Докато ние правехме този репортаж, Шейма Субашъ и Аджун не се бяха развели, името на Чаатай не беше замесено в тези клюки. Но нямаше нужда да питам, защото самият той направи изявление. И да, знаете, че страниците не могат да ми стигнат. Репортажът ще продължи във вторник. И благодаря на Фетхи Карадуман за тези прекрасни снимки…

Колко голяма беля е да си толкова красив мъж?
Благодаря за комплимента. Досега не ми е навредило. даже мога да кажа, че откакто е започнала кариерата ми ми е носило само ползи. Знаеш участвах в Бест модел и спечелих.

Добре, а притеснявало ли ти е това, че красотата ти минава пред актьорството...
Не! Защото работим визуална работа. И аз съм това. Има герои, които изискват хубава физика, има и герои, за които тази физика трябва да се развали. А извън работата не ми пука за външния вид.

Сутрин като се събудиш и си миеш зъбите или влизаш под душа, като се погледнеш в огледалото казваш ли си: "Колко съм красив!"?
Не, не! Не съм човек, който се харесва. Мъж, който изглежда добре (прилично). Толкова.

На кого приличаш?
Начинът ми на действие и поведението ми са от баща ми, вътрешният ми свят е от майка ми. Външността ми е смесица от двамата.

Турската жена те обожава. А една част от мъжете ужасно ревнува. Сред феновете ти има и такива, които искат да те разкъсат. В социалните медии всеки ден се пише с тонове за теб...
Не ги следя. Много малко ползвам социалните мрежи. Даже изобщо не ги ползвам. И затова не виждам написаното. И не ми е любопитно какво са писали.

АЗ СЪМ АСОЦИАЛЕН!

Чуват се приказки от рода на "Толкова е красив, че може да превърне омъжена жена в педофил"...
Това са неща над които да се посмееш и да отминеш. Аз съм човек, обърнат към вътрешния си свят. Обичам усамотението (да съм сам със себе си). Живея в Зекериякьой. Водя спокоен, прост и асоциален живот... Аз съм асоциален. Не съм много добре с технологиите.

На какъв етап от кариерата си в този момент?
На важен етап съм. Изпълнявам главната роля в първият турски сериал на Нетфликс.

Вълнение, има ли вълнение?
Гордост е да си част от такова нещо. Всеки, с който работих беше най-добър в своята област. И се получи нещо хубаво. Надявам се, че и зрителите ще го харесат.

Много спокойно разказваш за всичко...
Да, но аз съм такъв човек.

Когато получи предложението, не извика ли "Ехаааааааа"?
Аз не съм човек, който показва чувствата си. Не мога да реагирам бурно. Изживявам всичко вътрешно. Дори тези, които ме познават не могат да разберат какво чувствам. Продължих живота си.

Добре, кого потърси да кажеш "Синко, получих такова предложение"?
Не казах на никого докато не подписах договора.

Дори на любимата си?
Да, на никого не казах. Такъв съм. Не бих го казал на глас. Не взимам прибързани решения, премислям. Откакто работя тази работа се доверявах на инстинктите си, слушах вътрешният си глас. Аз вярвам в следното - ако излъчваш позитивна енергия, ако знаеш какво искаш, ако си на правилното място в правилното време... и разбира се, ако имаш талант мечтите ти се сбъдват.

РАБОТИХМЕ ПРИ ЧОВЕШКИ УСЛОВИЯ

Прокрадна ли се съмнение "Ами, ако не успея"?
Не. Аз обичам да рискувам, да пробвам неща, които преди не са правени. Казах си: "Огромна отговорност е да изиграеш главна роля в сериал, който ще се гледа по целия свят. Но аз съм тук!" На 14-ти декември ще се срещне със зрителите. Работихме по начин, с който аз не свикнал.

Как така?
За 10 серии работихме с 3-ма различни режисьори. Първите три епизода засне Джан (Евренол), вторите три Умут (Арал), после Гьоненч (Уянък)... Имат много различни гледни точки, имат широк мироглед. Следят нещата, които се снимат по целия свят. Работихме много ефективно. Прибирахме се вкъщи след максимум 10 часов работен ден. Това е нещо, с което аз изобщо не съм свикнал. В турският сериал волно или неволно се случват неща, които изтощават актьора. Например сценарият идва късно. Понякога идва през нощта и сутринта като се събудиш трябва да го научиш и да отидеш да го изиграеш. После работиш шест дни. Ден и нощ се сливат. Моят рекорд е 38 часа. Тук такова нещо не се случи. Работихме при човешки условия.

Гледаш ли се преди да излезе сериала?
Не обичам да се гледам. Изобщо не пускам да гледам работата си. Не мога да се изтърпя. И понеже съм част от сериала не мога да гледам обективно. И без това не мога да оценявам собствената си работа. Мисля, че успях да се развия. Имам много повече опит отколкото в началото. Но все пак думата имат зрителите.

ДУХЪТ МИ Е СТАР

След като си на 28 години как така се държиш като на 128?
(смее се) Духът ми е стар. Ако видиш начина ми живот ще си кажеш "Пенсионирал сее, приключил е с работата". Живея така и в Истанбул и в Лос Анджелис. В Лос Анджелис обикновено в съзнанието на хората са само местата за парти. Аз нямам нищо общо с това.

Ти какво правиш?
Първо не обичам тълпи. Има много малко места, на които ходя и много малко хора, с които се виждам. Имам 3-5 приятели, които идват в дома ми. Толкова. Аз инвестирам в себе си. В Лос Анджелис взимам уроци по актьорско майсторство, по английски, по произношение. И основно харча пари за хобитата си. Там няма никой друг освен семейството ми, сам със себе си съм.

Майка ти и баща ти къде са?
Живеят в Чанаккале. След като се пенсионираха купиха къща на село. Вече става 7-8 години са в Сарос Кьорфези. Понякога ги посещавам. Чувстват се много спокойни. В бъдеще и аз искам живот, в който като тях да живея усамотено. Много обичам усамотението. И съм свикнал, защото на 18 години се отделих от семейството.

НЕ СПОРЯ С ЖИВОТА. ОСТАВЯМ СЕ НА ТЕЧЕНИЕТО.

Като обичаш обикновения живот как попадна в този свят?
Не знам.

Как се появи идеята да участваш в Бест Модел?
Кълна се и през ум не ми беше минавало. Аз години наред професионално се занимавах с баскетбол. Исках да правя кариера в тази сфера. По стечение на обстоятелствата по онова време имах хубава физика. Приятелите ми казваха "ти защо не се занимаваш с манекенство?" и си казах "поне да опитам". Всъщност не бях човек, който се напъва да става известен. Не съм такъв тип човек. Не обичам да съм на показ, да се говори за мен. Но обкръжението ми беше толкова настоятелно, че си помислих "Сигурно виждат нещо" и отидох, за да се пробвам. И спечелих без да ми е минавало през ума, че може да се случи. Всъщност, когато обявяваха името ми гледах назад, за да видя кой ще излезе. Приятелите ме дръпнаха. Беше много смешно. Всичко стана много бързо...

Как си обясняваш всичко това? Съвпадение?
Толкова много съвпадения има в моят живот... Казах си щом животът ме праща по този път, поне да тръгна по него. Оказа се, че за сериала "Нарекох те Ферия" липсва един актьор за главна роля. Същата нощ аз ставам Бест Модел, виждат ме и ми звънят да ме питат дали ще играя в техния сериал.

Не им ли каза "Аз не съм актьор. Как ще играя?
Казах им. Казаха "ще го направиш". Отговорих "добре, да опитаме". Аз не споря с живота, оставям се на течението. Казах си "щом искат такова нещо от мен, аз ще направя всичко, което е по силите ми"

От кого най-много научи в актьорството и какво?
Аз съм голям късметлия. Всички проекти в които съм работил бяха като школа за мен. В първата ми работа участваха Вахиде Перчин, Метин Чекмез и Хазал Кая. Всички са много опитни актьори и ми оказаха голяма подкрепа. После снимахме "Прилив и отлив" и Баръш Фалай много ми помогна. Всеки, с когото съм работил до този момент ми е дал по нещо. Хората ти дават нещо, но важното е дали ти успяваш да го вземеш. Аз мисля, че можах.

ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЩЕ ГЛЕДА НЕГО!

Трейлърът на твоя сериал се гледа от над 1 милион. Вероятността да се гледа в Турция е висока. Имаш ли надежда за световен успех? Въпреки, че не е в същия стил, ще създаде ли ефекта на „Хартиената къща“/“La Casa De Papel”?
Може и да има, а може и да няма… Но какъвто и да е резултатът, ние направихме един знаков проект. За първи път се прави такъв сериал и се вложиха много усилия. Работихме върху него година и половина, две. Ето защо съм спокоен вътрешно.

В сериала ти си пазителят на Истанбул. Ще ни разкажеш ли малко за героя си? Кой е Хакан?
Хакан е защитникът на Истанбул. Всъщност, той е един нормален млад човек. Не знаем дали е учил в университет. И сценаристът не знае какво е станало. Отгледан е от татко Нешет, т.е. неговият приемен баща. Занимава се с антики на Капалъчаршъ. Работи в магазина на баща си. Един герой, който иска да поема рискове, да открива нови неща. Иска да стои върху собствените си крака. От една страна е едно дете, но в същото време е специален. В мига, в който разбира, че с тайна, идваща от миналото, ще поеме задълженията на магическата риза, принадлежала на предците му, се чувства раздвоен. Защото трябва да защити Истанбул, а да се натовари с това е много голяма отговорност. Започва един напълно различен живот.

Споделяш главната роля с Истанбул. Междувременно, ние виждаме както съвременното, така и историческото лице на Истанбул. Чувстваш ли се като посланик на Истанбул?
Да, чувствам отговорност, защото целият свят ще гледа и защото това е една наша история. Вярно е, че споделям главната роял с Истанбул.

Ще допринесе ли „Пазителя“ за популяризирането на Истанбул?
Със сигурност! Това е екипна работа. И аз съм част от този екип. Зрителите наистина ще видят, че Истанбул е люлката на много цивилизации.

Колко обичаш този град?
Аз съм роден тук, израснах тук. Много го обичам. Да, този град има един стар, античен дух. Дори мистичен. Очарова човек. Но аз не обичам да прекарвам време във вътрешността на града.

Когато излезеш на улицата и се смесиш с тълпата…
Снимам местата, на които ходим. Аз и без това не излизам много. Но бях такъв и преди да стана известен. Правех си лагер в гората, аз съм човек, който прекарва времето си сред природата. Защото така израснах. От детството си ловя риба. Купих си лодка, за да ловя риба. Да бъда сред природата, за мен е медитация.

ИМАХ ГАДЖЕ С 12-13 ГОДИНИ ПО-ГОЛЯМО ОТ МЕН.

С Айча Айшин Туран имате една много гореща любовна сцена. Според мен много ще се говори за нея. Как мислиш?
Да, ще се говори. Трябваше да я има тази сцена. Това е нещо, което в реалният живот двама млади човека могат да изживеят във всеки един момент. Това се опитахме да отразим. Но не е сцена, която трябв ада се преувеличава.

Затрудняват ли те любовните сцени?
Не, бяхме много спокойни. И Айча е професионалист. Свършихме си работата.

ОБИЧАМ ХРАНАТА. НЕ МОГА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМ

Любимата ти сърди ли се, ревнува ли?
В края на краищата това ни е работата. Трябва да се уважаваме взаимно относно работата ни и изискванията й. Не съм имал проблеми. Да видим какво ще каже за тази сцена. Късмет...

За предните ти работи имаше подхвърляния "Този човек не може да се целува". Какво мислиш?
Не знам как изглежда отвън.

За всичко се хващат. "Стана дебел...", "Качи килограми...", "Погрозня...", "Надебеля...", "Обезформи се...", "Пусна брада, за да скрие килограмите си...". Безжалостните критики, които се отправят към жените, се отправяха и към теб и продължават да ги пишат. Натъжаваш ли се?
Аз съм о кей и в дебелото си състояние. Защото така съм щастлив. Много обичам храната, понякога не мога да се въздържа. Особено, когато работя активно огладнявам през нощта, прияждат ми се въглехидрати. Ям. Не се притеснявам от това. Визуално може да не изглежда добре, но ще ям. Другите какво ги засяга.

Слагат ли ти някаква граница като "Толкова килограми ще останеш" и подобни?
Докато играя определен характер трябва да поддържам стабилно тегло. Сега съм 82-83 кг. Докато снимам сериал често си поръчвам за вкъщи харана, съобразена с режима ми на хранене. Вечер не се храня след 19:00 часа. Но се е случвало и да развалям режима.

Някои казват "В това момче има от тъгата на Джеймс Дийн". Какво ще кажеш?
Ааа, така ли казват? Наистина ли изглеждам тъжен? От малък винаги съм имал по-големи от мен приятели. И гаджета съм имал по-големи от мен. Може би заради това изглеждам сериозен.

Колко по-голяма беше от теб най-възрастната ти любима?
Имахме 12-13 години разлика.

Преди години беше казал, че би се оженил за портиерска дъщеря, ако я обичаш. Колко беше искрен?
Сто процента! Все още съм искрен. Тогава играех богатото момче с портиерската дъщеря, изживявахме любов, въпреки двата различни свята. Въпроса ми беше зададен по онова време и аз искрено казах "Ако много обичам разбира се, че бих се оженил". Отговорът ми още важи.

МАХНАХ ТОЗИ ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА СИ.

Също така преживя нещо много злощастно. Беше съден за употреба и разпространение на наркотици. Съдът те осъди на 4 години 2 месеца лишаване от свобода. Ако Върховният Касационен съд одобри решението на съда, ще лежиш в затвора 1 година и 9 месеца. Какво ще кажеш по този въпрос?
Не се чувствам длъжен да говоря за това с другите, освен със семейството си и някои мои много близки приятели.

Прав си, не си длъжен. Просто питам. Ако не беше толкова известна личност, мислиш ли, че щяха да те притискат толкова много?
Ако не бях известна личност, никой дори нямаше да разбере за това положение. Както и да е. Важно е как се чувстват моите родители.

Разстроиха ли се много?
Разбира се. Майка ми се почувства много зле. Тя е много емоционална. Баща ми е по-силен. Но в момента няма никакъв проблем. Делото продължава. И аз през тези 5-6 години си взех поуките, които трябваше да взема. Не съм мислил за вероятностите. Никога не съм си казвал: ,,Ако вляза в затвора, какво ще стане,, Това е животът. В края на краищата ако се налага да изживееш нещо, ще го изживееш. Нищо не можеш да направиш, не можеш да го осуетиш. Важното е, когато те сполети нещо такова, да можеш да извлечеш необходимите поуки от станалото. Ако трябва да застана лице в лице с това, ще го направя, няма проблем.

Много се коментираха показанията ти, които си дал в съда. Казал си, че на никого не си доставял наркотици, че като повечето хора от обкръжението ти, си употребявал наркотици. Сега като се обърнеш назад и погледнеш този период, какви мисли ти минават през главата?
Беше преди много време.. Минаха почти 6 години оттогава. Затова махнах този период от живота си. Не мисля много. А и делото непрекъснато се отлага.

втора част vk.com/@cagatayulusoybg-hurriyet-dekemvri-2018-chast-2