What do you think?
Rate this book
Пътуване из България през 1841 година
Към средата на 1841г., вследствие на някои данъчни злоупотреби, по-тежки от обичайните, една част от християнското население на България се вдигна на бунт срещу турците. Това зле организирано движение бе бързо потиснато с военна сила, ако може да се удостоят с такова име бандите албанци, които правителството на Портата побърза да хвърли срещу въстаниците. В продължение на няколко седмици нещастната България бе потопена в кръв от дивите орди и слухът за техните изстъпления се разпространи бързо из цяла християнска Европа. Франция се показа най-живо заинтересована и по този повод господин Гизо, министър на външните работи, желаещ да се запознае с действителното състояние на нещата, ми оказа честта да ми предложи да отида и да се уверя на място какво става, като прекося Европейска Турция по най-голямата й дължина, от Белград до Константинопол.
И Жером-Адолф Бланки прекосява Европейска Турция и се запознава отблизо с живота на християнското население на Балканите. След завръщането си публикува книгата „Пътуване из България през 1841 г.“, в която описва непосилното положение на „раята“ в разпадащата се вече Османска империя и с особена симпатия говори за българите, за техните нрави и бит. Повече от сто и шейсет години след написването му този политически пътепис най-после вижда бял свят на български, за да ни покаже през обективния и добронамерен поглед на своя автор как ни е виждала цивилизована Европа в онези тежки за България времена.
И Жером-Адолф Бланки прекосява Европейска Турция и се запознава отблизо с живота на християнското население на Балканите. След завръщането си публикува книгата „Пътуване из България през 1841 г.“, в която описва непосилното положение на „раята“ в разпадащата се вече Османска империя и с особена симпатия говори за българите, за техните нрави и бит. Повече от сто и шейсет години след написването му този политически пътепис най-после вижда бял свят на български, за да ни покаже през обективния и добронамерен поглед на своя автор как ни е виждала цивилизована Европа в онези тежки за България времена.
220 pages
First published April 14, 2013
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
January 7, 2022
Разтърсваща книга, представяща ни истинската картина на Българското възраждане - епохата, в която нашите предци са започнали постепенното изграждане на съвременната българска нация и държава. Жером-Адолф Бланки преминава през българските земи непосредствено след жестокото потушаване на Нишкото въстание, когато албански орди сноват из беззащитните български села и с покровителството на местните власти заграбват и малкото, което селяните са успели да спестят за своето преживяване и образованието на децата си. С безпощадната откровеност на френски хуманист, пътешественикът предава тежките картини, на които става свидетел през 1841 г. във Видинско и Нишко, но напълно актуални и през 1903 г. в Македония и Одринска Тракия. След всичко видяно, Бланки споделя със своите читатели и приятели - елитът на френското общество:
"Човек трябва да види черното отчаяние на българските селяни, както и наглостта на албанските орди, за да добие представа за страданията, понесени от християните през този кратък и зловещ период. Европа, която с право се интересува тъй живо от каузата на чернокожите, не знае, че пред нейните порти, и дори бих казал в нейното лоно, живеят седем милиона души - християни като нас, третирани като кучета точно защото са християни, от правителство, към което всички християнски велики сили имат акредитирани посланици. Европа не знае, че в този час няма нито една християнка в Турция, чиято чест да не е изложена на произвола на първия мюсюлманин, който за нейно нещастие би я харесал. Европа не знае, че турците влизат, когато им хрумне, в къщите на християните и взимат всичко, каквото им хареса; че оплакването е по-опасно и от съпротивата и че най-бикновените права, давани на най-изпадналите хора от най-изостаналите страни, биха били огромни привилегии за жителите на България."
"Човек трябва да види черното отчаяние на българските селяни, както и наглостта на албанските орди, за да добие представа за страданията, понесени от християните през този кратък и зловещ период. Европа, която с право се интересува тъй живо от каузата на чернокожите, не знае, че пред нейните порти, и дори бих казал в нейното лоно, живеят седем милиона души - християни като нас, третирани като кучета точно защото са християни, от правителство, към което всички християнски велики сили имат акредитирани посланици. Европа не знае, че в този час няма нито една християнка в Турция, чиято чест да не е изложена на произвола на първия мюсюлманин, който за нейно нещастие би я харесал. Европа не знае, че турците влизат, когато им хрумне, в къщите на християните и взимат всичко, каквото им хареса; че оплакването е по-опасно и от съпротивата и че най-бикновените права, давани на най-изпадналите хора от най-изостаналите страни, биха били огромни привилегии за жителите на България."
November 13, 2018
Provenant d’une de régions y décrites, j’ai vraiment apprécié la lecture de ce témoignage d’un homme d’Occident sur les mœurs des peuples alors soumis à la domination turque.
Des stéréotypes divers s’entrelacent, certes, ce qui donne un gout d’humour, mais aussi de vraisemblance et on ne peut pas rester indifférent au fait que ces représentations sont toujours actuelles, même aujourd’hui.
Blanqui, européen et chrétien, n’a vraiment pas beaucoup de compréhension pour la foi musulmane, en lui reprochant son intolérance, son fatalisme et sa polygamie, considérant qu’il n’y a point de société civilisée sans la femme émancipée. Cependant, on y trouve une sorte d’apologie de la doctrine islamique donnant à tous le gens une certaine dignité qui est le reflet de l’idéal d’égalité des gens (ce qui peut paraitre un peu contradictoire vu la condition des femmes dans une telle société).
En tous cas, il s’agit d’une œuvre précieuse dont la valeur culturelle et civile prévaut la valeur littéraire.
Des stéréotypes divers s’entrelacent, certes, ce qui donne un gout d’humour, mais aussi de vraisemblance et on ne peut pas rester indifférent au fait que ces représentations sont toujours actuelles, même aujourd’hui.
Blanqui, européen et chrétien, n’a vraiment pas beaucoup de compréhension pour la foi musulmane, en lui reprochant son intolérance, son fatalisme et sa polygamie, considérant qu’il n’y a point de société civilisée sans la femme émancipée. Cependant, on y trouve une sorte d’apologie de la doctrine islamique donnant à tous le gens une certaine dignité qui est le reflet de l’idéal d’égalité des gens (ce qui peut paraitre un peu contradictoire vu la condition des femmes dans une telle société).
En tous cas, il s’agit d’une œuvre précieuse dont la valeur culturelle et civile prévaut la valeur littéraire.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews