Чакам мнения и допълнения!
Камината в ъгъла пукаше, почервеняла от бумтящите дърва. Прозорците на замъка “Високо в планината” се бяха заскрежили и намигаха с къдравите си клепки. Зимата беше нарисувала чудновати приказни рисунки.
Вън снежната фъртуна и сестра й виелицата свиреха на арфа. Ветровете прегракнало пригласяха, а Луната се бореше с три облака в неравна битка - кой кого ще закрие.
На земята, точно пред камината змеят Никодим се беше пльоснал блажено по корем и примлясквайки, похръкваше.
Изведнъж тишината се разкъса от неочакван бум-трясък:
- Праааас! Търкул. Фиууууууууу! Бум!
Това бяха най-кръглите и най-големите снежни топки, които Никодим изобщо беше виждал през живота си! Разтърка очи, все още стреснат от данданията и предпазливо надзърна през прозореца, страхливо помръдвайки с уши.
...
Долу, маскирани като крокодилчета, стояха главните герои от ноемврийската приказка. Изглеждаха като малки зелени петънца на бял чаршаф. В бързината да напакостят, дори не бяха имали време да си съблекат маскарадните костюми. Никодим, като повечето змейове, беше късоглед и не можа да познае кои са разбойниците. Беше искрено уплашен от крокодилското нашествие. Поколеба се за миг и се втурна по коридора да вика за помощ братята си!
От “Призрачната кула” (бррррр, какъв ужас!) се чуваше 3 симфония на Бетовен за неръждясала и ръждясала арфа.
(следва)