Малко трудна тема....за болестта рак и борбата с него - тема №6

Съболезнования, прекрасна Зиги!
Прегръщам те силно!
Да й е светло по пътя и спокойно на душата на мама!

Моите най-искрени съболезнования, Зиги! Прегръщам те силно!

Бог да прости майка ти,Зиги!
Съболезнования и от мен!

Благодаря ви, мили хора! Без вас нямаше да успеем да спечелим всички тези години.
През 2015 нямаше никаква информация. Ако не беше тази тема и една дама Камалия, дори нямаше да стъпим на верния път. А без всички, които ме съветваха, вразумяваха и успокояваха през цялото време нямаше да го вървим толкова дълго.

Каквото и да съм направила аз, майка е истинският герой - нито веднъж не се оплака, не отказа нито едно лечение, нито всички гадости (т.нар супер храни), които я карах да яде.

Мислех си, че съм подготвена, но се оказа, че не съм... И затова бяхте прави - че колкото и да се знае какво ще стане, и да се очаква, накрая си като прегазен от влак.

Благодаря и на всички, които ми пишат на лични, ще отговоря по-късно, защото само едно благодаря не е достатъчно.

Искрени съболезнования, Зиги.... Каквото и да кажа, ще е малко, защото съм преживяла същото. Година след загубата й, ми липсва все повече и повече, всяка секунда. Отиде си само на 55 години моята майчица, от коварния меланом, с който се бори 10 години и накрая съвсем неочаквано болестта ни е отне, както си беше добре и резултатите от скенери и изследвания бяха повече от добри, се оказа, че се е загнездил в мозъка й с микрометастази, без никакви симптоми, докато не припадна...Моята майчица също беше такава, не се оплака никога, нито веднъж, преминаваше смело през всичко заради децата и внучката си, най-вече, която сега знае, че баба е звездичка на небето и винаги ще ни гледа и помага. Двете имаха повече от силна връзка. Тази година, точно на рождения ден на мама - на 29.02., тя ми изпрати най-хубавия подарък - разбрах, че съм бременна с второто ни детенце. И няма да ви описвам каква смесица от емоции изпитах и все още изпитвам. Радост и същевременно такава болка, че не мога да споделя с най-близкия човек, когото имах. Вече всяка една радост е смесица от болка и тъга. Помагаше до последния момент с дъщеричката ми, бяхме си обещали да помага и със следващото детенце така. Уви, ще се справям и ще бъда силна, защото това съм видяла и научила от нея - сила, кураж, усмивка на лицето и себераздаване за семейството и любимите хора. Кураж на всички в групата! Бъдете здрави!

P.S. Впоследствие, създадохме с група хора Сдружението "Меланом Пациентска Общност в България", на което съм председател, за да можем да сме полезни на всеки, който преминава през диагнозата. Много ми беше трудно след загубата, но реших, че след създаването на групата във фейсбук през 2018, на която съм администратор, трябва да продължим да подаваме ръка на хората, които се нуждаят, защото всеки е различен и можем да помогнем много, дори с информация, превенция и насоки за специалисти!

Зиги, съболезнования и от мен мило момиче! Светъл път на майчицата ти към отвъдния свят, който вярвам че го има!
  Преди два месеца загубих съпруга си, с който бяхме заедно 50г. От 2017 се борим с тези жестоки болести. Накрая глобластома го надви, а толкова много му се живееше. Отпразнувахме рождения му ден на 01.03. и почина на 09.03.2024г Последният месец февруари беше жестоко и тежко, молех се заедно с него Господ да го прибере по-скоро, дори му казах, ако иска да изключа кислорода да мигне два пъти с очи, понеже всичко беше сковано и не можеше да говори. Не мога да забравя изживяния ужас. Никой не го искаше в болница. Мислех, че като му свършат мъките и аз ще си отдъхна, но уви с времето става по-тежко. Наистина човек след такива преживявания има нужда от психологическа покрепа. Затова не отказвай такава, младичка си, имаш деца за които имаш да полагаш още грижи.

Скъпата ти майка ще ви закриля и напътства от горе, мир на душата и!
А на вас спокойствие и сила.

Съболезнования, zigi! Някой ден пак ще ги видим.

Съболезнования и от мен, zigi! Светъл път на твоята майчица-героиня.

Сигурна съм, че си върнала стократно оказаната ти помощ и си помогнала със съвети и подкрепа на много от пишещите в тази тема! Искрено ти се възхищавам за борбеността, силния дух и широкото сърце.

Зиги, толкова съжалявам! Светла й памет!

Надявам се, както имаше сили и премести планини за нея, сега да намериш сили и за себе си, мило момиче. Още много живот те чака, дано да си щастлива. Добрите хора заслужават щастие.

Мила Zigi, моите най-искрени съболезнования!
Мислех да пиша на лично, но не, искам тук да ти кажа, че благодарение на теб намерих сили да се преборя за мъжа ми и да имам надежда, че има начин. Благодаря ти, че те има!
Зная, че много те боли сега и мога само виртуално топло да те прегърна

Съболезнования и от мен, zigi! Ти направи всичко с голямото си сърце! Следя и чета, но няма думи, които да донесат утеха в такъв момент. Тук сме, с теб сме, ако имаш нужда от нас!

Съжалявам, че има толкова нови мнения. Съжалявам, мила Заги!

Времето лекува, а те винаги ще са в сърцата ни. Единствено като видя снимка преди болестта, сърцето ми се свива какъв хубав човек беше. И моята майка си отиде малко след рожденния ден. Имам чувството, че цяла вечност е минала от тогава. Както казваше мама “времето лети за живите, за умрелите е спряло”

Иска ми се да съм отново дете понякога. Казват, че и в сетния си дъх мислим за тях.

Мир на душата й, Зиги!

Съболезнования Zigi! Светла и памет! Благодаря,че помогна и на мен! Невероятен човек си,поклон!

Моите най-искрени съболезнования, Зиги! Нека да почива в мир! Не знам дали има отвъден свят, но се надявам всички наши близки да са на по-хубаво място без болка.