- Публикувана: 27 дек. 2023, 23:12 ч.
- Последно мнение: 30 май 2024, 18:43 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33
M-CHAT-RTM
Скрит текст:
Моите притеснения са, че не говори, само отделни думи, които са много малко от сорта на мама, тате, баба, чао т.н, също от както тръгна на ясла изпада в нервни кризи вкъщи без причина и обича да си играе с врати, като играта представлява да отваря, затваря, излиза, влиза, вкарване и изкарване на ключа от ключалката.
Детето разбира, изпълнява команди, познава частите на тялото си, близките си, , иска да ми покаже всичко, което го е впечатлило, имитира животни, сочи още от година и малко, показва годинки с пръсти, казва чао с ръчичка, познава животните по картинките, ако го попитам за нещо в стаята веднага ми го показва или донася, храни се разнообразно.
Какво бихте ме посъветвали?
Моите притеснения са, че не говори, само отделни думи, които са много малко от сорта на мама, тате, баба, чао т.н, също от както тръгна на ясла изпада в нервни кризи вкъщи без причина и обича да си играе с врати, като играта представлява да отваря, затваря, излиза, влиза, вкарване и изкарване на ключа от ключалката.
Детето разбира, изпълнява команди, познава частите на тялото си, близките си, , иска да ми покаже всичко, което го е впечатлило, имитира животни, сочи още от година и малко, показва годинки с пръсти, казва чао с ръчичка, познава животните по картинките, ако го попитам за нещо в стаята веднага ми го показва или донася, храни се разнообразно.
Какво бихте ме посъветвали?
Скрит текст:
Риск означава че е възможно детето в крайна сметка да се окаже от спектъра, но е възможно и да не се. Риск при ранна диагностика означава че детето има симптоми които са сред симптомите на Рас. Невропластичността трябва да се използва, работа, подпомагане трябва да има а развитието ще покаже е ли детето или не е.
В случая виждам, че детето със сигурност има някакви развитийни проблеми . Симптоматиката, която виждате може да се увеличава или намалява с времето. Защо:
А) Да се увеличава - защото изоставане в момента има то е малко почти невидимо, но с времето разкрачът между детето и децата с типично развитие ще се увеличава, опознаването на света няма да става с типични темпове. Трябва да се работи за да не се увеличава разкрача.
Б) Намаляване на различията би могло да има с адекватна навременна интензивна работа от ваша страна преди всичко за тази малка възраст - семейно-оринентирания подход. Не съм сигурна че специалисти работят с дете на тази възраст.
Отклонение- не знам защо но в представата на обществото за хора със спектъра е свързана липса на всякакви умения - пряко се свързва аутизъм и интелектуални затруднения. Не всички хора с РАС са интелектуално затруднени. Те са част от групата на РАС.. Има хора аутисти с прекрасно интелектуално ниво. "сърцето" на аутизма е в други проблеми. Затова, повтарящите се игри са симптом който трябва да бъде анализиран - на колко години е детето , сензорна ли е играта, знак за опознаване на света ли е, знак за успокояване и затваряне в своя фантазиен свят ли е. За храненето е по същия начин. Има прекрасно хранещи се деца с РАС и много злояди деца с типично развитие. Това встрани от темата. Затова е направен и МЧАТ. На родител е трудно да обясниш дълбочината на състоянието и той гледа симптомите на повърхността. Когато тест показва риск при ранна диагностика - светва червена лапичка, родителя почва да действа. Според действията на родителя и възможностите на детето ( може да е късен говорител, аз този термин никак не го харесвам, защото заради него с много деца работата се започва прекалено късно), то излиза от рисковата група или остава в нея за по-дълго. Накрая може да бъде причислено към състоянието Рас.
Тук моите думи се потвърждават от Кристи. Моделът е опознаване на света с неговите причинно- следствен връзки ( "врата може да се отвори ако я натисна, от другата страна има нещо друго") , паралелно развитие на комуникация ( език знаци звуци жестове) активна комуникация с възрастен/деца ( обмен на информация).... и накрая нуждата от стереотипни игри отпада.
При вас липсва говор, това е големия проблем който аз виждам в момента. думички пишете , но аз не знам доколко са осмислени, дали не са шаблон. Кажи чао и махане с ръка може да е папагалски усвоен навик. Дали използва баба по предназначение също не е ясно. Трябва да се провери свързва ли думата с човека, предмета. Не знам цялата картина, може да има и друго но вие не сте го описали защото за вас това не е важно. Примерно би ми било интересно как детето съобщава че е гладно или му се пишка, че го боли нещо. Детето може да е научило да сочи нослето когато се иска но дали прави разлика и ако му кажете покажи нослето на мама - дали го прави. Ако всичко е добре то е разбрало какво е нос и че може да има нос и баба и татко. Това би било добър знак сочещ че може да е късен говорител.
Липсата на говор на тази възраст (по - скоро трябва да има думички, словосъчетания ( не точно реч а информация която тече от детето към вас: гладна, харесва (ми тази кукла), чувствам се зле... в яслата)) би била проблем зарафи липса на информация от нея към вас ако не се ползват начини за заместването й. Информацията от вас към нея върви а това не е достатъчно за развитие в норма. От там и проблема с емоционалния контрол. Възможно е и у дома има изблици но не знам как реагирате при тях. Изблиците може да са сензорно провокирани - просто да е претоварване от яслата, свикване с обстановката или начин на реакция при умора , облекчение много други неща. Но тя не говори. Не съобщава защо е изнервена , по какъвто и да е начин но е малка. Емоционалната регулация много би се подообрила ако общуването потръгне от нея към вас. Вратите най-малко ме притесняват и ключалките също. Речта и поведението са ви са проблем за работа в момента.
Риск означава че е възможно детето в крайна сметка да се окаже от спектъра, но е възможно и да не се. Риск при ранна диагностика означава че детето има симптоми които са сред симптомите на Рас. Невропластичността трябва да се използва, работа, подпомагане трябва да има а развитието ще покаже е ли детето или не е.
В случая виждам, че детето със сигурност има някакви развитийни проблеми . Симптоматиката, която виждате може да се увеличава или намалява с времето. Защо:
А) Да се увеличава - защото изоставане в момента има то е малко почти невидимо, но с времето разкрачът между детето и децата с типично развитие ще се увеличава, опознаването на света няма да става с типични темпове. Трябва да се работи за да не се увеличава разкрача.
Б) Намаляване на различията би могло да има с адекватна навременна интензивна работа от ваша страна преди всичко за тази малка възраст - семейно-оринентирания подход. Не съм сигурна че специалисти работят с дете на тази възраст.
Отклонение- не знам защо но в представата на обществото за хора със спектъра е свързана липса на всякакви умения - пряко се свързва аутизъм и интелектуални затруднения. Не всички хора с РАС са интелектуално затруднени. Те са част от групата на РАС.. Има хора аутисти с прекрасно интелектуално ниво. "сърцето" на аутизма е в други проблеми. Затова, повтарящите се игри са симптом който трябва да бъде анализиран - на колко години е детето , сензорна ли е играта, знак за опознаване на света ли е, знак за успокояване и затваряне в своя фантазиен свят ли е. За храненето е по същия начин. Има прекрасно хранещи се деца с РАС и много злояди деца с типично развитие. Това встрани от темата. Затова е направен и МЧАТ. На родител е трудно да обясниш дълбочината на състоянието и той гледа симптомите на повърхността. Когато тест показва риск при ранна диагностика - светва червена лапичка, родителя почва да действа. Според действията на родителя и възможностите на детето ( може да е късен говорител, аз този термин никак не го харесвам, защото заради него с много деца работата се започва прекалено късно), то излиза от рисковата група или остава в нея за по-дълго. Накрая може да бъде причислено към състоянието Рас.
Тук моите думи се потвърждават от Кристи. Моделът е опознаване на света с неговите причинно- следствен връзки ( "врата може да се отвори ако я натисна, от другата страна има нещо друго") , паралелно развитие на комуникация ( език знаци звуци жестове) активна комуникация с възрастен/деца ( обмен на информация).... и накрая нуждата от стереотипни игри отпада.
При вас липсва говор, това е големия проблем който аз виждам в момента. думички пишете , но аз не знам доколко са осмислени, дали не са шаблон. Кажи чао и махане с ръка може да е папагалски усвоен навик. Дали използва баба по предназначение също не е ясно. Трябва да се провери свързва ли думата с човека, предмета. Не знам цялата картина, може да има и друго но вие не сте го описали защото за вас това не е важно. Примерно би ми било интересно как детето съобщава че е гладно или му се пишка, че го боли нещо. Детето може да е научило да сочи нослето когато се иска но дали прави разлика и ако му кажете покажи нослето на мама - дали го прави. Ако всичко е добре то е разбрало какво е нос и че може да има нос и баба и татко. Това би било добър знак сочещ че може да е късен говорител.
Липсата на говор на тази възраст (по - скоро трябва да има думички, словосъчетания ( не точно реч а информация която тече от детето към вас: гладна, харесва (ми тази кукла), чувствам се зле... в яслата)) би била проблем зарафи липса на информация от нея към вас ако не се ползват начини за заместването й. Информацията от вас към нея върви а това не е достатъчно за развитие в норма. От там и проблема с емоционалния контрол. Възможно е и у дома има изблици но не знам как реагирате при тях. Изблиците може да са сензорно провокирани - просто да е претоварване от яслата, свикване с обстановката или начин на реакция при умора , облекчение много други неща. Но тя не говори. Не съобщава защо е изнервена , по какъвто и да е начин но е малка. Емоционалната регулация много би се подообрила ако общуването потръгне от нея към вас. Вратите най-малко ме притесняват и ключалките също. Речта и поведението са ви са проблем за работа в момента.
Глава 12 от книгата W@rk Ahead, Дж@н Макейкън и Р@н Лииф
СОЦИАЛНИ ИГРИ
Скрит текст: 
И аз бях против упойката ( за зъболечение), но просто нямаше вариант😩
Т.н. brushing го правим от години, дава да му се масажира езика, устата, но със звуците пробвахме различни варианти, намаляване на звука и реакцията е все същата-прахосмукачка, сешоар или сушилния за ръце , ужас голям. Изключва и бяга далеч от източника. Продължаваме борбата.
Т.н. brushing го правим от години, дава да му се масажира езика, устата, но със звуците пробвахме различни варианти, намаляване на звука и реакцията е все същата-прахосмукачка, сешоар или сушилния за ръце , ужас голям. Изключва и бяга далеч от източника. Продължаваме борбата.
намаляване на звука и реакцията е все същата-прахосмукачка, сешоар или сушилния за ръце
Не се работи в посока намаляване, а в посока увеличаване. Като се почва от най-ниските нива, които са малко по-високи - граничещи "отгоре" с поносимите.
Представете си го като болка, която трябва да понесете. Как би се случил процеса по-ефективно? Как е възможно да понесете повече болка? Ако изведнъж ви връхлети нещо в зоната на вашето нетърпение , дори и да намалите нивото до граничещо с поносимо, първоначалния шок е достатъчен да откажете напълно. Ако започнете от ниво без болка и преминете към съвсем малко по-нагоре запазите това ниво константно и се подлагате на това въздействие определен период от време - идва момент в който можете спокойно да я понесете. Едва тогава преминавате към малко по-нагоре над предишното свикнато ниво.
Представете си как да се учили да "понасят" отровата френските крале. това трябва да правите и вие.
сушилня е сешоар са неща за по-нататък, те са достатъчно силни звуково и за хората в норма.
Момчето ми е на три години. На две не говореше, обиколих двама логопеда и един психолог - становище изостава в развитието, не е от спектъра. И така една година работа с логопед. Проговори, ама колко функционална е речта му??? На прости въпроси отговарят адекватно - Какво е това? Пате. Какво е на цвят - жълто. Какво има на очите - очила. Искаш ли вода? - да/ не. Искаш ли да играем? Да, искам или не не искаш. Прави словосъчетания от две думи - червена кола, пия вода, куче бяга .... и подобни. Отскоро връзва и три думи една след друга, но рядко. След поредица от инциденти в яслата, започнахме отново с консултациите. Психолози, по е трима и детски психиатър. Единствено псохиатъра му постави диагноза - лека до умерена форма на аутизъм. Започнахме с оценка, която се провежда от специален педагог, психолог и логопед. След вчерашният му час при психолога зададох въпрос: Има ли данни, че е от спектъра? Тя ме изгледа все едно за сефте разбира за проблема. Та вече от толкова специалисти съвсем се омотахме. Това което със сигурност знам, че проблем има и трябва да се работи. Ама с кого и къде??? Един то казва, не е от спектъра - следвал команди и инструкции. Друг, трябвало да играе на ролеви игри - ами играе уж, готви на детска кухня - било малко, трябвало повече. Вманиачен към коли, камиони, багери .... Вече и аз не знам към какъв специалист да се обърна. Това в което съм сигурна е, че има голям проблем в комуникацията с връстници. Не че не търси компанията им, но не знае как да се включи адекватно в игрите им. Моля за всякакви съвети.
И ние сме така,няколко мнения, грр,детски аутизъм лека форма, после беше разтройство на речта плюс ховр активност. С ТАЗИ разлика че нашето момче е на 4 гид и 4 мес и след 6 месеца логопед аба терапия и логипед ,има думи които ние с баща му едва сме извадили пт него като Дай ,Ела,хайде де ,хайде да седнем като той казва Хаде Седе ....всеки казва различно, и ние се чудим какво дс правим.Аба терапията е за аутисти според мен които не се повлияват от нищо др .Ше пробваме с логопед плюс психолог и спец.педагок ...и търпение...и ние сме мн объркани
Момчето ми е на три години. На две не говореше, обиколих двама логопеда и един психолог - становище изостава в развитието, не е от спектъра. И така една година работа с логопед. Проговори, ама колко функционална е речта му??? На прости въпроси отговарят адекватно - Какво е това? Пате. Какво е на цвят - жълто. Какво има на очите - очила. Искаш ли вода? - да/ не. Искаш ли да играем? Да, искам или не не искаш. Прави словосъчетания от две думи - червена кола, пия вода, куче бяга .... и подобни. Отскоро връзва и три думи една след друга, но рядко. След поредица от инциденти в яслата, започнахме отново с консултациите. Психолози, по е трима и детски психиатър. Единствено псохиатъра му постави диагноза - лека до умерена форма на аутизъм. Започнахме с оценка, която се провежда от специален педагог, психолог и логопед. След вчерашният му час при психолога зададох въпрос: Има ли данни, че е от спектъра? Тя ме изгледа все едно за сефте разбира за проблема. Та вече от толкова специалисти съвсем се омотахме. Това което със сигурност знам, че проблем има и трябва да се работи. Ама с кого и къде??? Един то казва, не е от спектъра - следвал команди и инструкции. Друг, трябвало да играе на ролеви игри - ами играе уж, готви на детска кухня - било малко, трябвало повече. Вманиачен към коли, камиони, багери .... Вече и аз не знам към какъв специалист да се обърна. Това в което съм сигурна е, че има голям проблем в комуникацията с връстници. Не че не търси компанията им, но не знае как да се включи адекватно в игрите им. Моля за всякакви съвети.
Така
трябва да осъзнаете че ПСИХОЛОГ не поставя диагноза. Поставя ПСИХИАТЪР. Психолог помага, но не е негова работа да конкретизира състоянието. Той се занимава с проблемите, терапевтира. учи детето но до там. Трябва да разбира какво прави при дете с аутизъм, т.е. да работи с деца с аутизъм а не да е просто психолог. Това вече го научих от комуникацията си с няколко такива.
На вас ви е било казано от психиатър " Лека до умерена форма" - такова нещо всъщност няма, но си представям какво е искал да каже. Това означава че детето ви има симптоми на състоянието Разстройство от аутистичния спектър, то се държи като аутист в средната рискова група, с мека симптоматика. Психиатър се е произнесъл . От там, за подпомагане на детето, логопед психолог и специален педагог правят оценка на затрудненията, дефиците, проблемите и върху какво трябва да работят. Тяхна работа не е да диагностират а да работят. Вие , семейството също трябва да работите, защото само с по няколко сеанса седмично (психолог, логопед) с детето, няма как да се случи глобално подобрение.
мога да обясня защо преди са ви казали че не е , а по-късно че е.
Аутизмът не е нещо което се вижда при раждането. Представете си че това е състояние което полека лека се прокрадва в поведението на детето . Изключително подготвени родители могат да забележат симптоми още преди година. Иначе ранната диагностика е горе долу от 10 месеца до година и половина. Отначало всичко изглежда като леко изоставане, после като по-сериозно изоставане, в един момент вече симптомите които демонстрира не просто изоставане , появява се стереотипия, сензорни и поведенчески проблеми, липса на комуникация и много други.
Това, което се оценява тогава, при ранната диагностика, е съществуващ РИСК детето да е аутист , т.е доколко детето демонстрира признаци, които има дете аутист. да кажеш че детето е в РИСК не означава че детето е аутист, а че е възможно да е аутист, но е възможно и да не е, но то се държи като аутист . Какво значи това - ами че или детето наистина е с РАС ( разстройство от аутистичния спектър) или не е , но демонстрира такива симптоми по една или друга причина.
С порастването и развитието си, дете ОТ РИСКОВАТА ГРУПА, което е имало симптоматиката на аутизъм може:
А) или да проявява симптомите все по-силно
Бе) или да ги надраства /преодолява/намалява - наречете го както искате.
Така, първите влизат в групата на децата с Разстройство от аутистичния спектър, а вторите са тези които "излизат" от групата на РИСКА. Често се казва - те са "излезли от аутизма", но не , те не са излезли от аутизма . А ОТ РИСКОВАТА група, където са били заедно с другите. Затова говорим за РИСК защото няма как на две или три години да стане ясно със сигурност дали е или не е аутист едно дете . Обикновено диагнозата се поставя на 6-7 години когато вече симптоматиката се е разгърнала независимо от терапията. За съжаление в БГ поставят аутизъм и по-рано по една или друга причина, но това е друга тема.
"Излизането от спектъра" е възможно да се случи, ако детето се е държало като аутист но не е такова - примерно с диспраксия, сензорна дезинтеграция, забавяне в езиково-говорни развитие, глухи деца и др. Във всички случаи за да се преодолеят симптомите ефективно трябва и страшно много работа от страна на родителите , които трябва да разбират, че колкото повече се занимават с детето толкова повече има шанс има то "излезе", да минимизира симптомите.
В случая, когато детето все пак се окаже че е от аутистичния спектър - цялата работа свършена с него от родители и специалисти ще го подпомогне да се придвижи към по-лекия край на спектъра (грубо казано) . Примерно, Ловаас прилагайки АБА в голяма група деца аутисти постига много добри резултати, същото и Гриинспан с флоортайм. Т.е. може да се каже че с много много активна многопластова терапия детето има шанс да постигне най-доброто състояние което е възможно спрямо диагнозата му.
Върнете се назад по моите постове и прочетете 12-те глави които съм публикувала на Work Аhead. Както и една диплянка за сензорната дезинтеграция. вижте какви умения няма детето ви , какви сензорни затруднения. На книгата - разполагам с втора част която дава някои насоки за работа .
Това което трябва да разберете е, че ви предстои много работа над себе си като родител, тип израстване , трябва да усвоите много информация, да разберете спецификата на състоянието, да бъдете активна. Да осъзнаете, че колкото и да работят с детето ви логопед и психолог вие ще трябва да свършите не по-малко , даже много повече работа извън техните кабинети. Това не е като да се лекува кашлица или варицела. Лекарството включва и много активно участие на семейството.
И ние сме така,няколко мнения, грр,детски аутизъм лека форма, после беше разтройство на речта плюс ховр активност. С ТАЗИ разлика че нашето момче е на 4 гид и 4 мес и след 6 месеца логопед аба терапия и логипед ,има думи които ние с баща му едва сме извадили пт него като Дай ,Ела,хайде де ,хайде да седнем като той казва Хаде Седе ....всеки казва различно, и ние се чудим какво дс правим.Аба терапията е за аутисти според мен които не се повлияват от нищо др .Ше пробваме с логопед плюс психолог и спец.педагок ...и търпение...и ние сме мн объркани
Който каквото и да ви казва трябва да успеете да осъществявате с него много много активна комуникация. Нямам предвид дори с говор. Той трябва да има нужда да комуникира за да има шанс да проговори.
Много често родителя знае че детето иска бонбон и казва на детето, кажи бонбон , кажи бонбон и после дава бонбона. Така не се прави. ТРябва бонбона да се появи на място недостъпно за детето а родителя да с еправи на разсеян. Детето трябва да дойде и да го дръпне за пола, панталон, да се опита да каже/покаже че иска бонбон , (може с "б" може с "бО" може с посочване и "Ъ-Ъ), това е детет коетоиска да осъществи комуникация и когато се случи то за награда ще получи бонбон. Следващия път детето ще знае че ако направи същото ще има бонбон и затова ще направи опит да комуникира. Родителят трябва да събуди у детето разбирането, че то няма да получи преди да си поиска по какъвто и да е начин.
Детето трябва съобщава от какво има нужда. Вие в никой случай не трябва да се догаждате какво иска, дори и да можете да го четете по лицето му. Трябва задължително да го накарате да ви казва /показва / със знаци, жестове, звуци. Първа стъпка е винаги събуждане на желанието за комуникация с неща които детето иска да получи. играчка, сладко други.
Чудя сте защо не са ви казали да вкарате комуникация с картинки, ПЕКС, макатон или естествен жестов език. На тази възраст не знам какво чакат още, в крайна сметка може детето и да не проговори по очаквания начин. На тази възраст ние вече бяхме с ПЕкс, жестове от макатон и специалистите предполагаха да почнем дактилен език.
Насоката е че Трябва да събудите желанието му за комуникацията с каквито и да е средства.
П.С. Прочетох ви за АВА и честно казано само човек, който не разбира от съвременна АВА и денвърския модел може да напише такова нещо. Не целя да ви обидя, просто за да съдите за нещо трябва да го познавате, подочуване не върши работа.
Същото се получава и като чуя някой да ми каже : "А не, Пекс няма да прилагаме, само краен случай, то от пекс няма да проговори". ами то детето така или иначе не говори на 4-5 години, сензитивния прозорец се затваря, влаковете заминават ... пазене за къде... За Пекс такова мнение е напълно непознаване на методиката но това е друг въпрос. Когато детето не говори и има очевидни затруднения и изоставане, за съжаление като няма реч те няма да търпят подобрение а обратното ще се влошават. А като няма и АВа, поведенчески нещата излизат от контрол - детето се самостимулира, не контролира емоциите си, има обсесии, тревожностни , мотивационната система не работи. Няма значение че не е аутист, а с езиково разстройство, диспраксия или каквото и да е там, пак се държи като аутист,
Всеки родител трябва да разбира, колкото и да не му се иска че проговарянето може и никога да не се случи щом до 4 г. не е факт .В такава безизходица, всички методи са добри , поне това е моето мнение като родител. Ние нашето дяти на дактил бяхме започнали да го учим ( това е азбука за глухи - не е жестов език- азбука, показвана с пръсти, а той не е глух), както и макатон жестове - защото не проговаряше след 1 година и 9 месеца много интензивна терапия в която имаше и много добър логопед. Нямаше какво да чакаме. Добре че нещата се развиха по друг начин, писала съм няма да се повтарям. Но сме опитали всичко което можеше да се направи докато не говореше.