Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Не може да се учиш 24 години на независимост и после да забравиш за 24 минути този житейски опит и да се съгласиш да легнеш на дивана у мамини. Навикът да си независим и да работиш така се вкоренява в човек, който го е практикувал дълго, че дори да му се случи нещо, което да го накара да смени работния ритъм той пак ще търси нещо, което да го наподобява. За здрава и млада жена на 43 години просто не го вярвам. Паразитният живот е много широко разпространен в нашите географски ширини.
В началото си помислих, че майката е мастит реститут с кой знае какви имоти, даващи солидни доходи, а то се оказа, че взима 800 лв от някакъв апартамент. Най-вероятно имат 80-100 кв.м  свободно жилище и то вече цяла драма. За млад човек е напълно недостатъчно да живее само от такъв доход, дори да е само за него. За пенсионер, който си допълва пенсията с добър наем, е екстра.

Имаше случай, някакъв мастит директор на завод, нещо го бяха нарочили, беше водил дела нещо да доказва, изгубил делата, после развод, уволнение... И очакваш, че ще си намери друга работа, нали, ще започне от нулата да гради. Все пак става дума за човек с голям потенциал.
Вместо това беше станал бездомник, хранеше се от кофите.

Стават такива сривове, не е често, но се случват. Понякога хората се пречупват.

Сега въпросът е, Веси, оставаш ли да се храниш от кофите и да спиш по кашоните.

Не исках да се включвам в разразилата се дискусия, но  за мен историята на дамата/ЛГ, която е загърбила личен живот, работа, кариера и интимна връзка, е странна.
Да, децата правят много неща за родителите си, но да се откаже човек от вече изграден живот, доходи, навици и пр. за да заживее на  милостинята на майката, е някак стряскащо.
И така 4 години?
Ако ЛГ беше на 18-20, бих разбрала, но цялата история е някак силно фрапираща.

Ако е реална, цялото семейство или това, което е останало, има нужда от помощ.

Ако до момента са живели заедно, не й се е наложило да се откъсва от нищо.
Няма значение на каква възраст сте, за да живеете с родителите си.
Моя приятелка се ожени, а след години се разведе и се върна при родителите си в големия им апартамент. Нейната заплата не позволява добър начин на живот, ако ще плаща сама сметки и квартира. Живеейки с родителите си, хем им помага, защото те бяха тъжни и им беше скучно и самотно, хем за всички финансово е по-изгодно. Защо й трябва вечер да се прибира в малка евтина квартирка на края на града, вместо в хубаво и удобно жилище.
Ако беше от провинцията, щеше да го мисли и щеше да живее сама. Предимството й е, че в града, в който живее и работи, си има и бащин дом.

Защо е редно да живееш отделно и тези доводи от гледна точка финанси, удобство, скучно им било на родителите са пагубни. От такова съжителство добро няма. Детето идва момент в който трябва да се отдели и това е само за добро. Сещам се за 2 случая тя гони 40 излизаме заедно и мои колега също не семеен, майка и звъни да я пита кога ще се прибира, другият случай с години сам, на 30 и няколко голяма любов с едно момиче, е майка му не млъкна, леле само излиза, вкъщи не го виждаме, само с това момиче е, е мрън мрън, разделиха се, сега се е все вкъщи, иска ми се да я питам доволна ли е? И той ще си остане сам. Не е задължение на децата да забавляват родителите си, защото им е скучно, в стил баба ми да си имаш "дружинка". Родителя трябва да направи всичко възможно да остави поколението си, да не се меси, да не вярва, че знае кое е най-добро за детето си, което отдавна е възрастен човек, има свои живот, мечти, цели и т.н.  Тези решения, намеса и контрол са нужни когато детето е непълнолетно, но после всеки трябва да има самостоятелен живот. Моя позната остана и без мъж и без деца, защото имаше партньор, но разведен, ей техните света обърнаха, че е не подходящ, манипулираха я постоянно, да си живеела при тях, сготвено било, изчистено, има място, да не била и тя сама, но тя няма нужда от такава "грижа".

Пропускате българското мислене, което тук също се показа няколко пъти.
Защо да харчиш пари по квартири, като можеш да живееш при мама и тати.
Хората не могат да разберат, че порастването върви и с разходи и изкарване на пари за тях.

Ами не обобщавай. Нито е редно, нито е нередно. Аз не знам кое е редно за всички и затова не е редно да се включвам в такава дискусия.
Това с редното го кажи на хиляди, даже милиони българи, които строят къщи на катове, за да има за децата, когато пораснат, оженят се и родят деца. Всички живеят в един висок дом. Такава ни е народопсихологията.
Редното за теб не е редно за много други, които смятат за нередно да се живее под наем, без да имат реална необходимост от това. А ако и финансите и на родителите, и на децата им не го позволяват, направо си е удобство да си останеш при родителите, докато не намериш партньор, с когото ще поискате да си сътворите дом и удобства.

Моя колежка от съседен на София град се изнесе под наем тук. Непрекъснато, всеки уикенд, а понякога и през седмицата, се връща в родния си град. Техните я питат защо й трябваше да прави някакъв хазяин богат. За 10 месеца му дава над 6000 лева, отделно плаща сметките и много средства заминават за бензин, за да снове между двата града. Тя сериозно се е замислила, дали със спестените от "глупавия" наем пари, да не се скъса от пътешествия и да си позволява и други екстри и придобивки като по-хубава кола, по-качествена храна. Няма търпение да се прибере, за да яде по-вкусна храна и да се види с приятели и близките си. В София "муа само сандвичи и пици" по нейни думи.

Такива деца, които искат да живеят при родителите си за да не се охарчат и да си живият живота, в чужбина вече се водят дела от възрастните родители да си изгонят децата.
Очаквам след някоя и друга година и тук да се пренесе тази практика.

Това да живееш с родителите си след определена възраст е житейски провал. Да се върнеш с дете след развода да живееш при мама и тате щото видиш ли им било скучно е още по- голям провал. Това бих го разбрала, ако е за 2- 3 месеца, докато си оправиш нещата.

Имаше една много готина френска комедия за един момък, който след пълнолетие не искаше да се изнесе. По закон и там родителите трябва да те издържат ако учиш до 25-6, но реално не се прави. Та младежът заведе дело на родителите да живее с тях и като го спечели те му взеха детегледачка, казаха, щом си дете, ще направим всичко за теб. В 8 в леглото и тн.
Студент приемам, че е ок да си живее вкъщи щом учи в същия град, макар аз да се изнесох на 18, но след това става малко извън нормата.

Всеки си прави сметка на финансите, може или не може да излезе на квартира или да си купи жилище.
Пагубно би било да не си прави сметка на парите.
Аз живея с майка си. Изплащаме апартамент. Друго нямаме. Никой не ме  строил къща на два ката. Не виждам логика да излизам на квартира и да плащам апартамент:grinning:
Не съм богаташка като повечето съфорумки явно.
Но като излизам не ми звъни.
Това отмина преди много, ама много години.
Делим си сметката. Храната предимно аз я купувам, но не изпадам в делба за това. Тя също.

Плащам ипотека, но е взета преди 7 години. За тази сума трудно бих намерила жилище същата квадратура/ брой стаи в този квартал, предвид поскъпването на живота и самите имоти през това време.
Въпросната приятелка, която работи в София дали може да си позволи ежедневно да пътува до София и обратно, а ако се върне в родния град дали би си намерила работа със заплащане, което да й позволи да спестява тези пари от наем и да ги пренасочи към екскурзии?

Айде, де, родителите ви, дето живяха цял живот със свекъри и свекърви поради липса на артък апартаменти като сега, все са житейски провалени.

Туй е въпросът, както е казал Шекспир.

Идва време в  което едно е са се прибереш и хапнем от топлата манджа на мама, да ги уважиш и да им се порадваш, друго е на 40 да си още в детската си стая. Ами не само, не е редно, пагубно е за всички.
Търсих едно видео от един психолог,  но не го намерих, който казва, ако човека живее с родителите си, отказва да работи с него преди да изнесе и поеме живота си, за да започнат работата върху проблемите му.

От роднински миш-маш и няколко поколения под един покрив полза няма.

А когато спираш детето ти да живее и искаш да живее при теб за да пести, за да няма разходи, мама да му е сготвила, да не се мъчи, да му сервираш, да му се чисти, го осакатяваш, лишаваш го от това да поеме отговорност, да организира живота си, а не може до безкрайност някой да носи отговорност, защо някой яде сандвичи, яде защото трябва да положи усилия да напазарува, сготви, подготви за утре, нещо което всеки нормален човек прави без да мрънка и да се изкарва жертва.

Не случайно в дивата природа животните отделят малките си в момента в който вече са готови да самостоятелен живот.

А и зад всяка ситуация се крие скрита изгода, особено от страна на родителите. Вместо да се радват на живота, защото вече нямат ангажимент за някой да се грижат, да излизат, да пътуват, на тях им е скучно и ако порасналото дете е вкъщи, колко хубаво за мама, има за кого да се грижи, има цел и занимание.

В книгата "Токсичните родителите", точно това описваха. Диалога беше нещо в стил майка към дъщеря: "Ти ме забрави, никой не иска вече една стара жена, която на никого не е нужна'....

Думи, който не само са манипулация, а и ти разбиват психиката, но те карат да се замислиш абе то, като и е скучно, аз съм виновна явно трябва да направя това, това.....вместо човек да си гледа живота, да мисли за бъдещето си, как да се развива, да е независим, самостоятелен ще мисли как на родителите му е скучно и как да ги забавлява.

Днес има много алтернативи, някога живеехме в 2 стаи с баба ми и дядо ми, беше ужасно, но бяха диви години и всеки живееше така, докато не се дореди до заветната панелка.  Никой не е бил щастлив от това съжителство.

Обобщенията без изключения, както обикновено, имат недостатъка да са погрешни, за някои ситуации са дори абсурдни.