Притеснявам се да се храня пред хора

Все ми се ще да вярвам,че трябва да има начин.

Според мен това често, ако не и основно, се дължи на проблем със самочувствието. Казвам го, защото и аз съм изпитвала същото и то многократно. Накратко ще разкажа как се случиха нещата при мен и дано нещо от това да ти е полезно. Като дете все бях сама вкъщи и обикновено и хапвах сама. В училище на този етап нямам спомени да съм се чувствала странно, но пък и там много-много не съм се хранила. И буквално бях свикнала чисто на физическо ниво почти винаги да съм сама, когато се храня. Само през ваканциите се случваше да съм сред повече близки и не съм имала дискомфорт, но пак една идея по-странно ми е било понякога. Освен това пък тогава често чувах подканянки да ям повече, понеже бях доста дребно и слабо дете, та и това ме напрягаше донякъде - понеже все едно някой наистина те следи как се храниш. В гимназията започнах да се движа с доста повече хора в училище и съответно често се налагаше дали през междучасията, дали след часовете и по излизания да хапваме заедно. Тогава и усетих точно как се чувствам в такива моменти и колко ми е притеснено. Имало е случаи, когато съм била много гладна, но умишлено съм си поръчвала нещо съвсем различно от това, което ми се хапва, или дори само сок или чай, просто защото ме е било страх как ще ям, дали няма да се изцапам нещо и тн. И това пред хора, с които допреди минути сме си говорели за всякакви неща, шегували сме се, кикотели сме се и тн. Доста дълго така не можех да се отпусна за това, а и за други неща и вътрешно ми беше неприятно и сама си се ядосвах, защото все си казвах няма да се притесняваш за глупости, но накрая пак така се получаваше. Хубавото е, че в повечето случаи запазвах относително хладнокръвие и рядко на някой му е правело впечатление.
Най-вероятно и до сега щях да съм по същия начин. Но в един момент, не мога да кажа точно как, но започнах да осъзнавам, че твърде много обмислям всичко което правя и как го възприемат другите, а това е вредно и често няма никаква нужда. Започнах да не "анализирам" толкова себе си, а да наблюдавам и другите повече. Не буквално да ги гледам, докато ядат :Д Но просто така да се каже вече не ги поставях едва ли не на някакъв пиедестал като безпогрешни, а и от първо лице започнах да виждам колко разочароващи могат да бъдат всички за какво ли не. И ми мина. Буквално ми мина притеснението от много неща. Дори и по-сериозни и належащи от това с храненето. Но изобщо не бих умаловажила подобен проблем, понеже знам колко е кофти. Случвало ми се е вече и да срещам не малко хора, което са по същия начин. Дори колеги момчета по-големи от мен съм виждала как правят същото, което аз правех преди. И гледам винаги да се държа възможно най-меко и предразполагащо като усетя нещо такова у някой.
Според мен чувстваш някакъв страх, че е възможно другите да те видят уязвима или в някаква неблагоприятна светлина и затова става така. А в същото време може би вътрешно ги поставяш на едно по-високо ниво от себе си, на което те едва ли са така или иначе.

Твърде е вероятно.Аз също съм мислила дълго и съм се самоанализирала:).Стигала съм до подобни изводи.Много ти благодаря !

Вероятно си притеснителна и гледаш да не се изложиш евентуално,или ако те гледат докато се храниш.
Бъди над нещата,всички са хора.
Изолирай тази тревожност самостоятелно.
И както казва Geri2000,погрижи се за самочувствието си.
Това е най- обикновенно хранене с хора,не операция,нещо много сложно или т.н.
Просто малко се отпусни и не мисли за прибори,етикеция или някакви изискани неща.
Всичко е в главата и мислите чисто и просто.
Успех!

Това си го казвам всеки път,но ефекта е нулев.

Това е добра идея.Благодаря!

А с близки хора? Там има ли проблем?
Ако не, тогава би могла да пробваш към близките да се добави един външен човек и да видиш дали масираната подкрепа на близките ще те успокои, за да игнорираш въображаемата заплаха от външния човек.

С близки хора нямам проблем.В момента в ,който се вмъкне външен човек се започва.Тази ситуация съм я преживявала много пъти.Когато съпругът ми е до мен или децата не ми помага.

Здравей аз имам абсолютно същия проблем когато трябва да ям пред други хора почвам да треперя даже правя и ПА само че при мен понякога и пред близките ми се случва
Този проблем ми е от около година
преди това не ми се е случвало не знам какво го е отключило  и аз като теб когато ми се случи за първи път бях в шок понеже не знаех какво точно става
И аз също търся решение според мен е социална тревожност но никак не ми се пият АД пробвах с психотврапевт но ефекта беше много малък
Заради това избягвам големи компании събирания видаги си търся причина как да се измъкна хората си мислят че съм студена 🤣
Осъзнавам че по този начин пропускам хубави моменти и всички страхове са ми неоснователни но не мога все още да го превъзмогна
Не мога да ти дам съвет но знам колко е трудно и искам да ти кажа че не си сама и да ти пожелая успех и кураж дано намериш начин

Недейте така, не знаете какво е да ти се стисне гърлото и да не можеш да преглътнеш и това да не зависи от тебе!

Аз имах такъв проблем в периода 16-20 години, беше абсурд да ям с приятели, с компания навън, просто не ядях. На заведение чинията оставаше недокосната, страхувах се, че няма да мога да преглътна, ще се задавя и ще почна да се задушавам под масата, докато хората ме свестяват... После това някак изчезна, дори не си спомням кога, не съм правила нищо специално. Но и до ден днешен остана ужасният ми дискомфорт ако трябва да говоря по телефон в присъствието на други, все гледам да няма никого в стаята, или пък аз излизам, сега е удобно с телефоните, на времето нямаше как да понеса онези големи телефони с шайби извън помещението и определено се чувствах зле. Според мен тези притеснения се коренят в някакъв страх от критика. Опитайте да го преодолеете стъпка по стъпка, първоначално да не е с течни храни, а с по-сухи, и на малки хапчици, не говорете докато дъвчете и не вдишвайте дълбоко, истината е, че никой не го интересува как точно се храните, просто трябва да се убедите в това.

Аз имам сходен проблем, но съм го преодоляла до степен просто да ми е неприятно и да не мога да се насладя на храната, не да изпадам в паника. Чувството на тревожност и цялостното неприятно усещане обаче си е там.

Причините при мен: хранително разстройство в миналото и наднормено тегло в настоящето, което ме кара винаги да мисля, че хората гледат дали, какво и колко ям, все едно им пука или си нямат друга работа. Аз знам, че никой не ме следи, обаче не, и не. Не мога да го преодолея.

Решението, което съм си намерила за себе си: имам си някакъв набор от безопасни храни, които си поръчвам пред чужди хора и не експериментирам с непознати неща, които не знам как се ядат или с които рискувам да се окапя, примерно, или да привлекат внимание по някакъв начин - със сърбане, осмукване на нещо, омазване до ушите... Нещо, което не е мега нездравословно, за да не мисля, че са се вторачили в мене и ме зяпат, мислейки си, че това аз не бива да го ям, и ме съдят. Та така. Ако ситуацията е напълно извън контрол, казвам че съм обядвала рано и си поръчвам само айрян, за да правя компания, но ми се случва рядко.

Друго не знам какво да те посъветвам, аз самата не съм го преодоляла напълно, но до голяма степен е притъпено. Интересното е, че като съм с близки хора, с които по принцип ми е комфортно, мога да почна със супа, да мина на ребърца и да се омажа до ушите и до лактите, и да приключа с най-калоричния десерт, и дори няма да ми хрумне някаква негативна мисъл. С непознати обаче се сковавам, така че те разбирам.

Успех, мога да ти обещая, че подобрение може да има. За тотално излекуване на проблема не знам, аз засега не съм успяла.

Благодаря за споделеността!И аз през годините съм изградила подобни навици.За ядене на супа и дума не може да става,освен  в присъствието само на най-близки хора.
Съгласна съм ,че е хранително разстройство,но аз пък никога не съм била с наднормено тегло.

То не пита, може и 40 килограма да си, и е напълно възможно да имаш хранително разстройство с подобни симптоми. При всяко положение не е фатално, но е неприятно. Обаче има шанс за подобрение, ето, при мен има някакво - не спирай да работиш по въпроса.

Не съм спирала да работя по въпроса.Факта,че го споделям и тук ,за да търся нови начини,идеи и решения е показателен."Неприятно"не знам дали е точната дума.По-скоро е "неловко","глуповато","неудобно"и най-вече"ужасно притеснително"