Не му родих дете и се разделихме

  • 9 895
  • 286
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 4 362
Първата ми бременност завърши неуспешно и направих спонтанен аборт. Нямаше никаква видимо-основателна причина, даже лекарката каза "Ако пушеше щях да ти кажа, че може да е от това" (не, че задължително се случва, но поне може да се използва като фактор за случката). Не сме се борили с месеци или години, просто забременях бързо, но го загубих. Първото, което ми каза тогава партньорът ми беше "Ще направим всичко, ако трябва ще си осиновим". Пак казвам, нито сме правили дълги опити, нито сме се борили по клиники, той веднага изброи решения, дори за осиновяване заговори. Само при първи опит, в който даже имаше бременност, просто загубих бебето.
Мои комшии са заедно от много години, преди няколко направиха ин витро, просто не стана естествено.  Други пък познати 7-8 години се бориха и накрая пак ин витро, но са заедно. Пълно е с такива!  Просто, когато партньорите се обичат търсят решения и преминават през всичко. А тук Мунчо даже и на лекар не щял да иде!
Я, у лево!
И като те види след време Мунчо с количката да му кажеш, че си сигурна, че е от тебе! (това е култово!).

Последна редакция: чт, 02 май 2024, 10:04 от Светулчица

# 76
  • Мнения: 781
“Колко мъже ще останат и лишат от потомство в името на любовта” пише в поста. В коментарите съвсем други неща. Аз не знам само какво обсъждаме. Внушенията на авторката, без никакви изследвания, ли? Обича го, сега и е тежко без него и го направи черен човека. Вие двамата не сте се разбрали, нищо общо с “ не мога да му родя дете и ме остави”. Той просто не се вижда с вас вече. Хората като започнат да си въобразяват… И отглеждането на едно дете не е майтап работа; не трябва да се създава, защото “ искам нова някаква емоция и да видя какво е”. Нещо ми се струва, че не го осъзнавате. Вие, без лекарска намеса, си въобразявате някакви състояния, представям си, ако имахте дете.

# 77
  • Мнения: 3 467
А оня защо не се е изследвал, а само авторката е ходила по лекари?
Стига сте го защитавали вече тоя боклук.

# 78
  • Мнения: 779
Нито имането на деца гарантира вечна връзка и любов, нито нямането означава раздяла, развод и т.н.
Примери всеки може да открие около себе си. Когато двама души се обичат и се разбират, и искат да останат заедно въпреки всичко - те остават заедно.

# 79
  • Варна
  • Мнения: 166
Аз съм в подобна ситуация в момента. Мъжът ми иска дете (негово), въпреки че имаме едно, за което той твърди, че обича като свое от мой предишен брак. То не познава баща си, на мъжа ми казва "тате". Когато аз исках в началото, той не беше готов. После му дойде желанието. Правихме опити една година, но аз отказах да направя ин витро, поради ред причини. Оттогава 13 години слушам обвинения за това. Той вече е на 45 г. От 4 години ми заявява, че ако аз не му родя дете ще си намери друга жена. Е, намери я. На 45 г. и тя, разведена с две големи деца. Казва, че много се обичат. Че тя е готова да направи ин витрото за него.
Молих го на колене да не разваля семейството ни. Отказва. Разбирам го и въпреки, че вих от болка, когато ми каза, че с мен повече нищо не го свързва и че обича нея, не мога нищо повече да направя освен да се изнеса и да ги оставя да бъдат щастливи.
Само дето щастието за един е нещастие за друг. 

# 80
  • Пловдив
  • Мнения: 14 769
Цитат
Само дето щастието за един е нещастие за друг.
Това е така, за съжаление. Особено след години заедно.
Но в описаната случка мога да упрекна мъжа само за едно - че не се е пуснал, ако се изразим грубо, от единия клон, преди да се хване за другия.
Той няма дете. Колкото и да обича твоето, то не е негово, а и да беше, ако иска още едно, какво да направи...
Пожелавам ти да ти мине по-бързо мъката, друго няма какво да се каже.

# 81
  • Мнения: 23
Аз съм в подобна ситуация в момента. Мъжът ми иска дете (негово), въпреки че имаме едно, за което той твърди, че обича като свое от мой предишен брак. То не познава баща си, на мъжа ми казва "тате". Когато аз исках в началото, той не беше готов. После му дойде желанието. Правихме опити една година, но аз отказах да направя ин витро, поради ред причини. Оттогава 13 години слушам обвинения за това. Той вече е на 45 г. От 4 години ми заявява, че ако аз не му родя дете ще си намери друга жена. Е, намери я. На 45 г. и тя, разведена с две големи деца. Казва, че много се обичат. Че тя е готова да направи ин витрото за него.
Молих го на колене да не разваля семейството ни. Отказва. Разбирам го и въпреки, че вих от болка, когато ми каза, че с мен повече нищо не го свързва и че обича нея, не мога нищо повече да направя освен да се изнеса и да ги оставя да бъдат щастливи.
Само дето щастието за един е нещастие за друг. 
Това е много тежко!
Много съжалявам! Той откъде е сигурен,че тя на 45 г. ще забременее и роди! Тя може би го лъже,за да го задържи! Голяма отрепка е този!

# 82
  • Пловдив
  • Мнения: 14 769
Голяма отрепка е всеки мъж, който напуска жена си, за да може да има дете от друга?

# 83
  • София
  • Мнения: 4 362
А защо 13 години си слушала обвинения?
Трябваше още тогава да му биеш шута!
Ще ме обвинява, че не искам да правя ин витро?
Моля?
Я пак!

# 84
  • Мнения: 18 713
Няма прав и крив в такива ситуации, като описаната от Куба, разминаването е прекалено голямо.

# 85
  • Sofia
  • Мнения: 6 144
Аз съм в подобна ситуация в момента. Мъжът ми иска дете (негово), въпреки че имаме едно, за което той твърди, че обича като свое от мой предишен брак. То не познава баща си, на мъжа ми казва "тате". Когато аз исках в началото, той не беше готов. После му дойде желанието. Правихме опити една година, но аз отказах да направя ин витро, поради ред причини. Оттогава 13 години слушам обвинения за това. Той вече е на 45 г. От 4 години ми заявява, че ако аз не му родя дете ще си намери друга жена. Е, намери я. На 45 г. и тя, разведена с две големи деца. Казва, че много се обичат. Че тя е готова да направи ин витрото за него.
Молих го на колене да не разваля семейството ни. Отказва. Разбирам го и въпреки, че вих от болка, когато ми каза, че с мен повече нищо не го свързва и че обича нея, не мога нищо повече да направя освен да се изнеса и да ги оставя да бъдат щастливи.
Само дето щастието за един е нещастие за друг. 
Правили сте опити само една година.
Щом не си искала инвитро, защо поне не сте продължили с естествените опити?
Нали каза, че си искала второ дете? Или вече ти не си искала? Защото ако е така, е трябвало да се разделите още тогава.

# 86
  • Мнения: 7 434
Kuba, аз разбирам мъжа ти и не разбирам теб. Лишила си го от възможността да стане баща, защото не си искала инвитро. Убеждавала си го как твоето дете е и негово, ама то не е. Той е направил избора си, ти продължаваш без него. Любовта за мен е даване, отдаване, обратното на егоизъм. Нека всеки намери щастието си!

# 87
  • Пловдив
  • Мнения: 14 769
Тя казва, че го разбира, просто и е мъчно, което също е разбираемо.
Надявала се е, че той ще се примири с положението. Той не се е, което е нормално. Той може да се е надявал, че тя ще кандиса, не знаем. Трябвало е по-рано да стане просто, не след 13 години. И не - "аз ще си намеря друга, ама чакам първо да си намеря и тогава да се разделим", това е грозно в подобни отношения, сметкаджийско.
Дано го преодолее по-бързо.
Отрепка бил - и защо точно? Защото иска дете?

# 88
  • Мнения: 23
Тя казва, че го разбира, просто и е мъчно, което също е разбираемо.
Надявала се е, че той ще се примири с положението. Той не се е, което е нормално. Той може да се е надявал, че тя ще кандиса, не знаем. Трябвало е по-рано да стане просто, не след 13 години. И не - "аз ще си намеря друга, ама чакам първо да си намеря и тогава да се разделим", това е грозно в подобни отношения, сметкаджийско.
Дано го преодолее по-бързо.
Отрепка бил - и защо точно? Защото иска дете?
Това са 13 загубени години!
Можеше да остане с нея и без дете.
Просто е поредният глупак,който иска да си види гените!

# 89
  • Пловдив
  • Мнения: 14 769
И аз съм глупачка, която иска да си види гените, та не мога да проявя разбиране към това мнение никак. Wink

Общи условия

Активация на акаунт