Какво пробуди вярата ви в Бог?

Като дете загубих баща си и оттам и всякакви наченки на вяра. Питах се защо трябва да умре човек на 40 години? После пораснах и видях, че има много по-жестоки и безсмислени смърти, особено на малки деца. Не мога да вярвам в същество, което хем е всемогъщо, хем позволява всички тези ужасии. Някакви дърти психопати си живеят живота, разрушавайки чужди животи, а деца, които на никого не са сторили нищо лошо, гаснат в болници, във войни, от ръцете на собствените си родители дори. Защо? Неведоми били пътищата божии и било свободна воля да си изрод. За какво ми е бог всемогъщ, но безразличен към страданието? Но разбирам, че някои хора имат нужда от въображаема идея за небесен баща - за утеха или за оправдание на престъпленията си. Един от многото психологически бъгове.

Като бях на 8 баба ме водеше при евангелистите.Там за пръв път чух за Бог и т.н.Почнах да вярвам,но не чак толкова.Като пораснах още малко почнах от време на време да ходя на църква, особено преди важни за мен събития.После мама почина и понеже беше много страшно(4-5 дни беше вкъщи между живота и смъртта) в денят,в който почина отидох в любимата си църква в Плевен,взех най-голямата възможна свещ,запалих я за жив и здрав човек,но молбата ми беше когато тази свещ угасне и мама да си отиде.Просто бях реалист и знаех,че няма връщане назад.Може би половин час по-късно и вече бидейки си у дома мама отвори очи ,пълни със сълзи,насили се да се усмихне и почина(ама гледката беше много страшна,отиде си в ръцете на сестра ми, която току-що  бе навършила  17 години).
След тази загуба почнах да получавам паник атаки, които отминаваха след казана на ум от мен молитва.Мина се време,започнахме да се борим за второто ни дете.И тогава пак се обърнах към Бог или там както искате го наричайте.След два спонтанни аборта, които бяха след инвитро,а едната бременност ми беше с тризнаци,всеки път в деня на теста след поредния трансфер се молех ако е писано пак да изгубя преждевременно детето си тестът да е отрицателен.И когато след повече от 4 години видях отново положителен резултат на теста за бременност знаех,че този път нещата ще се случат.Бременноста ми беше изключително рискова,а аз през цялото време се молех малкия да се пребори и роди жив и здрав.Тъй и стана.Сега всяка вечер преди сън казвам по една благодарствена молитва.Не ходя постоянно по църкви,не пазя пости ,дори не паля свещи за починали,но знам че горе има някаква сила, която ни чува.Да,не е честно, когато умират деца и млади хора,но мисля,че всичко е предопределено много преди нас да ни има и ние не можем да направим нищо.

Вярвам, християнка съм. Събитие в живота ми го преобърна на 180 градуса.
В какво вярвам точно - във всяка една дума написана в Библията.

Не вярвам в онзи Бог, така, както е описан в библията, в религиите и прочее. Според мен църквата и религиите са най-масовото и евтино средство за контрол на хората. Не, мерси съм.

А ти защо питаш? Статистика ли водиш, искаш да благовестваш ли? Каква е целта? Хората могат да споделят много интимни, разтърсващи истории, ако са попитани правилно.

Не водя статистика. Искам да видя как вярата въздейства на хората и дали ги променя в положителна насока. Дали след като се обърнат към Бог и намерят упование в него виждат промяната в себе си и света.

Защо искаш да знаеш това? А на теб как ти въздейства вярата? Промея ли те в положителна посока? Като се обърна към Бог, виждаш ли промяна в себе си...?

Тоест на база социологически проучвания би започнала да вярваш в Бог, ако досега не си, съответно ще спреш да вярваш, ако сега си вярваща?!

Като имаш предвид колко убийства са били извършвани и все още се извършват в името на бог, отговорът на въпроса ти е очевиден. Както по-рано споменаха, вярата и религията са изключително добър инструмент за манипулация.

Тя заяви, че няма за цел да води статистика Но може би наистина не разбира, че това са лични неща и запитани по този начин, хората се чувстват притиснати като в районното полицейско управление.
@Starrr , има фейсбук групи, пълни с всевъзможни откровения на тази тема, а също и достатъчно книжна литература. Може би е по-добре да се насочиш към тях.

Всичко можеш да постигнеш, ако знаеш как да попиташ. Напиши една лична история - въздействащо, емоционално и ще подбуди онези, които искат да споделят да го направят.
Отделно темата не е за тук.

Не е задължително да си вярващ, за да вършиш добро, а обявил се за вярващ може да е истинско чудовище. Въобще вършенето на добро не заради вътрешен подтик, човеколюбие, емпатия, а за някаква свръхестествена награда, ми идва доста съмнително от морална гледна точка. Ако си добър само от страх/с цел облагодетелстване, добър ли си наистина?

Наивница, +1000 от мен.

Не знам дали е от секта, но за мен е коректно, когато задаваш личен въпрос, първо сам да отговориш на него. Защото в този вариант темата ми прилича на сеирджийска. Или, както казаха, някакъв проект.

Освен това "правенето на добро" е много относително понятие.
Например, за някого т.нар. благородната лъжа е добро, но ако съдим по Божието слово (за мен Библията), лъжата си е лъжа и е дяволска работа.

Вярвам. Православна християнка съм. Вярата ми помага да живея осмислено и отговорно, да приемам живота, природата и хората като Божии творения, да ги обичам и ценя. Помага ми да надмогвам себе си и собствените си слабости, да се развивам интелектуално и духовно. Старая се да спазвам християнската етика.

Приемам живота като дар - родена съм недоносена, в седмия месец от бременността, с тегло само 900 грама, и въпреки че съм с ДЦП, в инвалидна количка, се радвам и съм благодарна, че съм жива. Оцелявам вече 47 години благодарение на волята ми за живот, на близките ми, на хората, които са ми помагали през годините и на Бога. Поне 20 мои приятели и познати с увреждания починаха млади заради тежки здравословни проблеми, спомням си за всички тях с любов, и моля Бога да ми даде поне още няколко години живот, за да направя още добри неща.

Иска ми се просто да бъдем по-човечни, да се уважаваме повече; да има по-добри грижи за хората с увреждания и за възрастните хора в България - да се грижат по-добре за настанените в старчески домове и в хосписи, да не бъдат пребивани и унижавани; да има по-добри грижи и за децата, както и  за хората в по-уязвимо положение; да намалеят случаите на домашно насилие... Съпрузите и съжителстващите без брак да се уважават повече помежду си, да се подкрепят и да си помагат.