Здравейте мили хора, имам един проблем. Работя в детска градина като учител. В същата детска градина е и дъщеря ми, която е първа група. Има едно детенце, което е по-буйно, агресивно. Почти всеки ден дъщеря ми е ухапана или одраскана от това дете. От началото на учебната година до сега нито съм попитала на учителите ( въпреки че всичко казват) за подобни теми. Последно се прибра вкъщи с ухапана ръчичка отново. И този път не се сдържах и се обадих на майката. Обаче на следващия ден получих предупреждение, да не го направя повторно. Има ли някакъв закон, който ме защитава, затова че съм и учител обаче и родител там. Не знам какво да правя!!! Моля някой да помогне!
- Публикувана: 16 май 2024, 19:10 ч.
- Последно мнение: 29 май 2024, 12:39 ч.
Да си родител и учител в детската градина на детето си!!
Ти не си се оплакала на майката. Ти си се обадила, защото си разбрала, че двете деца са се боричкали, играли са си. Искала си да ги направите приятелчета, и си предложила на майката да се срещнете на площадката да поиграят. Нали така? Да, така.
Това е.
И друг път не звъни. Докладвай на директора устно, а ако няма файда - писмено. С деца и родители никакви разговори. Но сега не се притеснявай, спи спокойно, всичко е наред. Ако стане нещо - прочети отново какво писах.
Това е.
И друг път не звъни. Докладвай на директора устно, а ако няма файда - писмено. С деца и родители никакви разговори. Но сега не се притеснявай, спи спокойно, всичко е наред. Ако стане нещо - прочети отново какво писах.
Разговор с учителките, които говорят с майката. Отделно може да се формира Комисия от Директор, учители в групата, психолог и родителите за изясняване
Здравейте мили хора, имам един проблем. Работя в детска градина като учител. В същата детска градина е и дъщеря ми, която е първа група. Има едно детенце, което е по-буйно, агресивно. Почти всеки ден дъщеря ми е ухапана или одраскана от това дете. От началото на учебната година до сега нито съм попитала на учителите ( въпреки че всичко казват) за подобни теми. Последно се прибра вкъщи с ухапана ръчичка отново. И този път не се сдържах и се обадих на майката. Обаче на следващия ден получих предупреждение, да не го направя повторно. Има ли някакъв закон, който ме защитава, затова че съм и учител обаче и родител там. Не знам какво да правя!!! Моля някой да помогне!
Аз първо се свързах с учителите, после се свързах с майката. Но нищо лошо не й казах. Даже тя също е знаела за случилото се. И ми каза ,,оффф постоянно моето дете”. Това е от една година насам. Казах й да си поговори, дали ще има ефект. И тя най-нахално ми каза, че не съм този който ще й каже какво да прави!! Възмутена съм!! И не знам какво да правя!! Не съм такава скандална, обадих се само да си поговорим за нещата!
Искам само да ти кажа, че пътят с жалбите е много труден за изживяване и накрая единствения пострадал ще е детето ти, което ще усети и изживее всичко.
Така, че не се пали, не се възмущавай и най-вече не коментирай и не отговаряй на въпроси относно случката. Мина и замина, това беше. Успокой детето и и́ обясни, че трябва да се научи да се пази - това е една от основните задачи на родителството. Госпожите понякога не вземат отношение, защото *те са деца и нищо и́ няма*. Което не ги прави лоши госпожи. А на майката нямаш право да звъниш. Не прескачаш никого, просто нямаш право.
Обаче никак не е лоша идеята като видиш майката ( а не по телефна!) да и́ предложиш да сприятелите децата извън градината. Може и с нея да станете приятелки. Вярвам, че и тя е уморена да чува само лоши неща за детето си и да го чувства нещяно.
Така, че не се пали, не се възмущавай и най-вече не коментирай и не отговаряй на въпроси относно случката. Мина и замина, това беше. Успокой детето и и́ обясни, че трябва да се научи да се пази - това е една от основните задачи на родителството. Госпожите понякога не вземат отношение, защото *те са деца и нищо и́ няма*. Което не ги прави лоши госпожи. А на майката нямаш право да звъниш. Не прескачаш никого, просто нямаш право.
Обаче никак не е лоша идеята като видиш майката ( а не по телефна!) да и́ предложиш да сприятелите децата извън градината. Може и с нея да станете приятелки. Вярвам, че и тя е уморена да чува само лоши неща за детето си и да го чувства нещяно.
Напълно ви разбирам. Въпреки това пътят е грешен. Независимо дали сте учител в градината или родител когато има проблем вътре в градината той трябва да се съобщи и реши от градината. Родителите изобщо не бива да се разправят едни с други. Освен това когато от градината се обадят на родителите на проблемното дете изобщо не трябва да казват “Родителите на еди си кого се оплакаха”. Казват “Забелязахме, че детето се отнася лошо с други деца …” Така се избягва възможността за разправа и един вид отмъщение. Изненадвам се, че като възпитател там нямате правила за справяне в конфликтни ситуации.
Уязвима сте ако сте използвали базата данни на градината за да вземете телефона на майка и ако не сте се представила като майката на …, а сте използвали положението си.
Единственото противоречие в което се намирате е достъпа до данни. Друго не виждам. Като родител сте напълно в правото си да искате най-доброто за детето си. Даже се чудя защо до сега не сте го направили.
Уязвима сте ако сте използвали базата данни на градината за да вземете телефона на майка и ако не сте се представила като майката на …, а сте използвали положението си.
Единственото противоречие в което се намирате е достъпа до данни. Друго не виждам. Като родител сте напълно в правото си да искате най-доброто за детето си. Даже се чудя защо до сега не сте го направили.
Здравейте Neli95,
Съжалявам за това, което се е случило с детенцето ви.
Впечатли ме доста заглавието на темата и по отношение на него бих искала да ви кажа какво мисля, а не толкова да коментирам конкретния случай. Според мен не е добре за едно детенце да е в детска градина, в която майка му е учителка, дори и на друга група да е учителка, както при вас. Сигурно ви учудва мнението ми, но помислете в колко непривилегирована ситуация се чувствате и вие, и момиченцето ви. Така биха се почувствали и други, ако са на ваше място
Същото неловко усещане може да изпитат и другите деца, когато знаят, че на един кое си дете майката е и учителка.
Моето дете, когато тръгна на ясли, на 18 месеца, беше при учителка, която имаше внуче на възрастта на моето дете. И ходеше също на ясли. Попитах я в същите ясли ли е. Отговори ми не, защото не е възможно. Поразпитах защо и тя ми обясни, че по закон не е възможно, когато майката, бабата, лелята изобщо близък е учител там.
Това е в една западна страна. Не зная какво казват законите в Бг относно този въпрос, но намирам, че така е справедливо.
На ваше място бих сменила градината - за себе си или за детето си, няма значение, варианта, който вие намирате за по-добър. Така няма да имате конфликт на интересите, защото в крайна сметка това се е получило. Дори да е било виновно другото дете, невъзможно е човек да се абстрахира и да излезе от едната роля (на майка) и да влезе само и единствено в другата.
Съжалявам за това, което се е случило с детенцето ви.
Впечатли ме доста заглавието на темата и по отношение на него бих искала да ви кажа какво мисля, а не толкова да коментирам конкретния случай. Според мен не е добре за едно детенце да е в детска градина, в която майка му е учителка, дори и на друга група да е учителка, както при вас. Сигурно ви учудва мнението ми, но помислете в колко непривилегирована ситуация се чувствате и вие, и момиченцето ви. Така биха се почувствали и други, ако са на ваше място
Същото неловко усещане може да изпитат и другите деца, когато знаят, че на един кое си дете майката е и учителка.
Моето дете, когато тръгна на ясли, на 18 месеца, беше при учителка, която имаше внуче на възрастта на моето дете. И ходеше също на ясли. Попитах я в същите ясли ли е. Отговори ми не, защото не е възможно. Поразпитах защо и тя ми обясни, че по закон не е възможно, когато майката, бабата, лелята изобщо близък е учител там.
Това е в една западна страна. Не зная какво казват законите в Бг относно този въпрос, но намирам, че така е справедливо.
На ваше място бих сменила градината - за себе си или за детето си, няма значение, варианта, който вие намирате за по-добър. Така няма да имате конфликт на интересите, защото в крайна сметка това се е получило. Дори да е било виновно другото дете, невъзможно е човек да се абстрахира и да излезе от едната роля (на майка) и да влезе само и единствено в другата.
Живея в малък град, и тук имаме само една градина, другата е на 25 км. И се грижа сама за малката. Ако тръгна да сменя градината трябва да стана и аз и тя в 05:00 сутринта 🤦🏻♀ а тя вече свикна и с учителите. Много са мили, добри. А и с това детенце си играят и в градината. Проблемът идва от там, че дамата обвинява само учителите. Когато неговото дете ухапе или удря някое друго ,,къде са били учителите” казва. И по време на родителските срещи също сме коментирали. Винаги се оправдава, вместо да води разговор с детето си. Вече са на 4 години и разбират, когато се намира подход. А номера й имам тъй като от 2 години децата ни са в една група първо в ясла сега и в първа група. И си говорим, приятели сме. Но щом стига този разговор до горе. Значи някъде съм сгрешила. Но къде?! Това, че исках да водя разговор касаещ децата ни, лоша ме прави може би. Не знам!? Защото след разговора аз получих обаждане и бях предупредена затова! Пък и нищо лошо не съм казала.. 😔
Аз първо се свързах с учителите, после се свързах с майката. Но нищо лошо не й казах. Даже тя също е знаела за случилото се. И ми каза ,,оффф постоянно моето дете”. Това е от една година насам. Казах й да си поговори, дали ще има ефект. И тя най-нахално ми каза, че не съм този който ще й каже какво да прави!! Възмутена съм!! И не знам какво да правя!! Не съм такава скандална, обадих се само да си поговорим за нещата!
Детето ти е хапано и удряно в присъствието на друг учител, той какво е направил?
Майката дали сутрин си изпраща детето с думите: днес да биеш и да хапеш децата?
Липсата на действия от страна на учителите и звънненето на родителите се казва : педагогическо безсулие.
Да дойде майката да стои с детето в ДГ ако иската.
Живея в малък град, и тук имаме само една градина, другата е на 25 км. И се грижа сама за малката. Ако тръгна да сменя градината трябва да стана и аз и тя в 05:00 сутринта 🤦🏻♀ а тя вече свикна и с учителите. Много са мили, добри. А и с това детенце си играят и в градината. Проблемът идва от там, че дамата обвинява само учителите. Когато неговото дете ухапе или удря някое друго ,,къде са били учителите” казва. И по време на родителските срещи също сме коментирали. Винаги се оправдава, вместо да води разговор с детето си. Вече са на 4 години и разбират, когато се намира подход. А номера й имам тъй като от 2 години децата ни са в една група първо в ясла сега и в първа група. И си говорим, приятели сме. Но щом стига този разговор до горе. Значи някъде съм сгрешила. Но къде?! Това, че исках да водя разговор касаещ децата ни, лоша ме прави може би. Не знам!? Защото след разговора аз получих обаждане и бях предупредена затова! Пък и нищо лошо не съм казала.. 😔
Neli95,
Успокойте се, нищо лошо няма да се случи. Никой не е съвършен, учим се всеки ден от новите ситуации, колкото и трудни да са.
Di Solei добре е обяснила, споделям мнението й - просто се спазват елементарни правила в работния колектив, за да не се увеличава напрежението.
Друг е въпроса, че често има поне едно по-буйничко дете или пък дете с проблеми. Няма как, работи се и с него, обяснява се, повтаря се, стимулираме го, хвалим го, когато се представя добре. И така. Дори да е една крачка напред, две назад, пак си струва труда да се възпитават децата.
Съчувствам ви, че сте в малък град и няма друга градина, но всяко зло за добро - така пък ще наблюдавате по-добре ситуацията. Предвид че сама се грижите за детето, може това да се окаже плюс - то ще знае, че сте наблизо.
Действайте чрез учителката на това дете, също и с директорката - каквото прецени тя, каквито мерки намери за добри, това правете. Никога на своя глава. В крайна сметка затова е директорка, да разрешава и проблемни ситуации.
Желая ви успех, всичко да приключи леко и с разбиране! И най-вече да не се повтарят подобни ситуации.
Здравей!Аз също бях учител по времето,когато и моите деца бяха на градина,в същата градина.Една учебна година даже бях на сина ми учител.
Никога не съм водила такива разговори с родителите,първо защото моите деца са кротки,и второ-дори и да бяха замесени в някакъв казус,чуждите деца съм оневинявала или защитавала.
С моите се занимавах вкъщи,вкъщи съм родител,в градината учител!Дори там ме наричаха госпожо!Не съм се месила в работата на колегите,не съм влизала в пререкания с родителите. Да,съвети съм давала,който ги е приел-приел,аз съм си свършила работата!
И всъщност отказах се от работата временно,именно защото се уморих да се боря с вятърни мелници,ние НЯМА да можем да превъзпитаме родителите,камо ли техните деца!
Никога не съм водила такива разговори с родителите,първо защото моите деца са кротки,и второ-дори и да бяха замесени в някакъв казус,чуждите деца съм оневинявала или защитавала.
С моите се занимавах вкъщи,вкъщи съм родител,в градината учител!Дори там ме наричаха госпожо!Не съм се месила в работата на колегите,не съм влизала в пререкания с родителите. Да,съвети съм давала,който ги е приел-приел,аз съм си свършила работата!
И всъщност отказах се от работата временно,именно защото се уморих да се боря с вятърни мелници,ние НЯМА да можем да превъзпитаме родителите,камо ли техните деца!
Мен ме изумява, че учител не знае как да реагира. Нима вие нямате подобни случки във Вашата група? Какво правите тогава? В случая сте в ролята на родител, това че работите на същото място е без значение. Редно е като родител, да коментирате първо с учителите на детето и след това ако се налага да се намеси някой над учителя.
X
Реклама