Интраутеринната хипотрофия на плода е хронично недоимъчно състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма.
Съвременните проучвания показват, че някои от основните заболявания в зряла възраст са свързани с нарушения в растежа и развитието на плода в утробата на майката. В България децата с хипотрофия са до 2 %.
Как се диагностицира и какви мерки се вземат?
По време на бременността повечето бебета ще растат със забележителна скорост. Когато плодът е по-малък за гестационната му възраст, състоянието е известно като забавен вътреутробен растеж /ЗВР/. Плод, диагностициран със забавен фетален растеж, обикновено тежи по-малко, отколкото тежат 90% от всички останали ембриони на същата гестационна възраст.
Забавен растеж настъпва, когато клетките и тъканите не могат да растат. Това обикновено се случва, когато бебето не получава правилното количество хранителни вещества и кислород, които са необходими за растежа и развитието му.
Белтъците са ключова съставка на новообразуваните тъкани. Растежът на плода, плацентата и матката зависят от приема им. Висококачественият белтък, който е източник на всички необходими аминокиселини, се съдържа в млякото, млечните продукти, рибата, месото и месните продукти, яйцата, бобовите, ядките и семената.
Някои инфекции през бременността, генетични болести и други състояния, също могат да бъдат причина за забавен фетален растеж.
ЗВР може да бъде диагностициран във всеки един момент по време на бременността.
При пренаталните посещения се измерва височината на фундуса. Измерването обикновено съответства на седмицата на бременността. Ако оценката е ниска, може да има съмнение за ЗВР. Често се използва ултразвуково изследване за по-точно пресмятане големината на плода.
Ръстът и теглото на бебето при раждане зависят частично и от генетичните фактори, но при тези, които са диагностицирани с ЗВР, причините да се родят малки са други.
Някои от възможните фактори:
* повишено кръвно налягане/при майката/
* бъбречно заболяване
* диабет
* инфекция
* недохранване или хранително разстройство
* анемия
* злоупотреба с вещества (тютюнопушене, наркотици, алкохол)
* отлепване на плацентата
* плацента превия
* недостатъчен приток на кръв към матката или плацентата
* многоплодна бременност
* вродени дефекти
Колкото по-рано се открие проблемът, толкова по-малко вероятно е забавеният растеж да бъде в тежка степен.
Диагностицираните бременните ще бъдат стриктно наблюдавани и подложени на допълнителни тестове и процедури.
За наблюдение при потенциални проблеми, които ЗВР може да предизвика, се включват мониторен контрол /нон-стрес тест/, биофизичен профил, ултразвук и доплер изследвания на кръвотока.
През 28-32 г.с. при определени условия се извършва допълнителна ехография. При това изследване е важно да се отчете правилното развитие на плода, да се търсят белези на хипотрофия (ретардация, вътрематочна рестрикция - забавяне в растежа). При подобни съмнения особено полезно е доплеровото ултразвуково изследване за оценка на кръвотока в съдовете на майката и плода.
Бебетата със ЗВР се раждат слаби и често с бледа, отпусната и суха/набръчкана кожа. Много от тях ще изглеждат недохранени при раждането. Обикновено пъпната връв при такива деца е тънка и без блясък, а не плътна и лъскава. Не е необичайно да се родят с ниски нива на кислород и ниски АПГАР резултати. Те също така могат да страдат от понижени нива на кръвна захар и да имат затруднения с регулиране на телесната си температура.
В днешно време забавеният растеж рядко е изява на недостатъчно хранене от страна на майката. В основата му могат да са различни други причини - например високо артериално налягане на майката, късна токсикоза, хронична плацентарна инсуфициенция и др.
Въпреки че има неща, които жените могат да направят за намаляване на рисковете от ЗВР, абсолютна превенция няма. Избягването на алкохол, наркотици и тютюнопушене, правилен хранителен режим и качествена пренатална грижа са от съществено значение за развитието на плода. Тъй като няма лечение при забавено фетално развитие, понякога за бебето е най-добре да бъде родено по-рано.