Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

BG-Mamma :: Деца >> Развитие, режим, хигиена
Общуване не на шегa
Автор: Нина Йорданова - логопед, Терапевтичен и Обучителен център „Пумпелина”

Общуването с най-малките - защо е толкова важно

Родителите винаги имат желание да общуват с бебето си, поне през първата година от живота му. Важно е до колко и двете страни са мотивирани за това. Детето все още не знае как точно да се справи с тази достатъчно сложна задача, но му е много интересно. Мотивацията за общуване може да зависи от следните състояния:

 

Емоционално състояние на родителите:

Не трябва да се заблуждаваме с факта, че нашето бебе не разбира емоциите ни. Може би не ги разчита правилно в първите шест месеца, но то усеща кога мама е щастлива или разтревожена, кога е нервна и кога спокойна, кога татко е изморен. Защо се случва всичко това? Защото в първите шест месеца повечето от реакциите на нашето бебе са рефлекторно обусловени и не са съзнателен акт. Те са свързани със задоволяване на жизнено важни за детето потребности – да бъде нахранено, да бъде сухо, да му е топло или прохладно, да му е удобно, да не се чувства застрашено от непознатата среда. Негативните емоционални състояния на родителите се предават към детето като знак за промяна на средата и следователно го карат да се чувства застрашено. То започва да плаче по непознат за родителите начин и това затруднява разчитането на сигналите му. От друга страна, в тази ситуация майката или бащата започват да се притесняват още повече, защото не разбират посланието на детето, задълбочават негативната си емоционална промяна и я предават на бебето. Всички влизат в омагьосан кръг с висока тревожност на поведение. Логична и много често използвана стратегия е преструването. „Бясна съм и говоря на всички през зъби, но на теб ще ти се усмихвам, за да не разбереш нищо!” С това поведение демонстрираме на детето разминаване между вербалните и невербалните сигнали на посланието към него и го объркваме.

Разбира се, ние големите не можем винаги да бъдем радостни и щастливи, нито може да крием емоциите си от детето. Важно е да ги балансираме и да не ги пренасочваме към него. Защото в единия случай застрашаваме него, а в другия го използваме като средство за самоуспокоение – две неправилни стратегии, водещи до намаляване на мотивацията за общуване и развиване на партньорски отношения между детето и родителите.

 

Психомоторни възможности на детето

Развитието на двигателните възможности на детето през първата година се движи от главата към краката. Ако не се фиксира и стабилизира позицията на главата, детето няма да може да движи правилно ръцете си от раменния пояс, няма да се обръща от гръб по корем, да седи и да се изправи самостоятелно. Това ще доведе до промяна в равновесието, вестибуларният апарат ще получава неправилни сигнали и детето няма да кореспондира адекватно като комуникативно поведение след шестия месец, От друга страна ние не можем да искаме от детето да демонстрира психомоторна реакция, без да е достигнало до възрастта за нейното осъществяване. Например на тримесечна възраст не можем да накараме детето да погледне къде е паднала играчката, тъй като това е възможно на девет.

 

Психомоторното развитие е пряко свързано с възможностите за общуване – невербално и вербално и за да улесним процеса, трябва да следваме няколко основни момента:

 

  • Възможностите за първоначално подражание се появяват след трети месец и до шести са рефлекторна реакция на нашето поведение.

 

  • Съзнателно подражание на мимика, жест, вокална невербална комбинация се появява след шести месец и става основа на комуникация от детето към родителя след девети.

 

  • Детето започва да разбира вербални послания, свързани с определени предмети и ситуации, след единайсети месец, до тогавa ги свързва и разчита на основата на жест и поведение от родителя.

 

Когато се съобразяваме с психомоторните възможности на детето, нито ги подценяваме, нито ги надценяваме, мотивираме детето да общува успешно и го предразполагаме да ни партнира.

 

Демонстрирани поведенчески стратегии от страна на родителите

и външните субекти (баба, дядо, бавачка):

Благодарение на възможностите за подражание, които детето развива след шести месец, то започва да възпроизвежда наблюдавани действия и поведение. Детето започва да имитира последователно (като поредност на поява) – поглед и движение на веждите, усмивка, мимика, интонация, жестове. Освен имитационно, детето започва да включва и собствена невербална продукция като форма на общуване. Децата с добри подражателни възможности стават огледало на нашето поведение.

 

Заучени поведенчески модели от страна на детето

След шести месец нашето дете започва да реагира по определен начин спрямо нашето поведение и спрямо предизвикателствата на заобикалящата го среда. Започва да реагира по един и същи модел на различните стимули и усещания. И това се приема за така наречената обратна връзка. Понякога се случва децата да използват наблюдаваното от възрастните поведение и вместо положителна, да демонстрират негативна емоция на нещо, което обикновено им доставя удоволствие или обратно. Такива заучени поведения са придружени със съответната интонация на възрастния и могат да бъдат спънка в процеса на общуване, тъй като не се разчитат правилно нито от детето, нито от родителя и водят до стереотипи – използване на заучени модели за стимулация на определи емоции.

 

 

www.pumpelina.eu

Видянa: 10281 пъти

Общи условия

Активация на акаунт