BG-Mamma

Родителски групи => Родители, преживели загуба => Темата е започната от: Velislava Berg 607898 в пн, 15 окт 2018, 14:22



Титла: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в пн, 15 окт 2018, 14:22
Вече 9 дни от както загубихме нашия прекрасен ангел Йована . Здраво , едро бебче в 31г.с. Безпроблемна бременност и изведнъж гръм от ясно небе. Седмица преди тая черна дата бях на преглед и за последно видях биещото и сърчице и видях пухкавото и телце. Няколко дни след това почувствах втрисане и вдигнах температура. В спешното ми казаха страшната диагноза. Още чувам по хиляди пъти на ден. Съжаляваме няма сърдечна дейност. Защо точно на мен? Защо точно на моя прекрасен ангел? С какво съгреших пред Бог и всички? Не спирам да се обвинявам че може би е можело да я спасим . Вчера излезе и диагнозата -тромбофилия.  Имах всичките изследвания . И винаги са били в нормата. От къде , защо , и как? Никой не може да ми даде отговори на въпросите ми.
Изкараха я по спешност със секцио. Прегърнах я и я целунах преди да ми я вземат. Толкова красива и невинна , гушнала с ръчички нежното си личице.
Боли,  ужасна раздираща и задушаваща болка. Не мога да дишам , не мога да спя. Само мисля че сега тя можеше да е с нас. Побърквам се . В къщи всички продължават да живеят все едно нищо не се е случило. А аз искам да умра. Искам да отида при моето прекрасно бебче.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Elvinaa в пн, 15 окт 2018, 14:33
Вече 9 дни от както загубихме нашия прекрасен ангел Йована . Здраво , едро бебче в 31г.с. Безпроблемна бременност и изведнъж гръм от ясно небе. Седмица преди тая черна дата бях на преглед и за последно видях биещото и сърчице и видях пухкавото и телце. Няколко дни след това почувствах втрисане и вдигнах температура. В спешното ми казаха страшната диагноза. Още чувам по хиляди пъти на ден. Съжаляваме няма сърдечна дейност. Защо точно на мен? Защо точно на моя прекрасен ангел? С какво съгреших пред Бог и всички? Не спирам да се обвинявам че може би е можело да я спасим . Вчера излезе и диагнозата -тромбофилия.  Имах всичките изследвания . И винаги са били в нормата. От къде , защо , и как? Никой не може да ми даде отговори на въпросите ми.
Изкараха я по спешност със секцио. Прегърнах я и я целунах преди да ми я вземат. Толкова красива и невинна , гушнала с ръчички нежното си личице.
Боли,  ужасна раздираща и задушаваща болка. Не мога да дишам , не мога да спя. Само мисля че сега тя можеше да е с нас. Побърквам се . В къщи всички продължават да живеят все едно нищо не се е случило. А аз искам да умра. Искам да отида при моето прекрасно бебче.

Скъса ми се сърцето.
Съжалявам за загубата ти, знам какво е.
След загуба в 24г.с. миналата година едва си стъпих на краката. Не бях на себе си. По цял ден плачех, мислех единствено и само за това, че никога няма да видя малката си принцеса.
Всеки един момент очаквах да усетя ритничета, но уви, така и не ги усещах.
Болката и мъката да огромни.
Единствено ми помогна подкрепата на мъжа ми. Ако не беше той сигурно щях да загубя разсъдъка си. Но си дадох сметка,  че не само аз съм загубила дете, а и той също. Родителите ни бяха загубили внуче.
Реших да си стъпя на краката и да бъда опора на мъжа ми, така както той бе за мен.
Направих си хиляди изследвания, излезна тромбофилия.
Лекувах се дълго от проблеми, които се появиха след аборта. И след 4-5 месеца пробвахме пак.
Няма и 5 опита и вече бях бременна.
Това някак ти дава сили да продължиш, да се бориш за новото бебче.
Мъката по първото никога не изчезва, тя си е там, но се учиш да живееш с нея.
Най-голямото лекарство за такава загуба е подкрепата от любим човек и силната вяра, че след всяко зло идва и добро.
Пожелавам ти съвсем скоро да си стъпиш на краката и да започнете д нови опити.
Успех и прегръдки.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: dol_phine в пн, 15 окт 2018, 14:52
Съжелявам за загубата ти :( Аз също загубих моята принцеса миналата година в 34 г.с. Причината е уж вирусна инфекция ... но така и не се установи. Ясно си спомням кога усетих последното й ритниче. Дори и докато пиша това не мога да сдържа емоциите си. Не се преодолява болката от загуба на дете.
Заливат ме същите емоции, които описваш, задавам си същите въпроси. И моят съпруг ми беше голяма опора, имам и друго дете, заради което трябваше да се стегна. Болката понамаля, не обсебва съзнанието ми както в началото, но не мога да говоря за случката без да ми се разтрепери гласа.
Новата бременност наистина помага и дава надежда и сили, както и много страхове. Бъди силна просто и се подкрепяйте с партньора ти. Имате причина за загубата, вземете необходимите мерки и с Божията помощ нека всичко е наред другия път!


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в пн, 15 окт 2018, 15:27
Съжелявам за загубата ти :( Аз също загубих моята принцеса миналата година в 34 г.с. Причината е уж вирусна инфекция ... но така и не се установи. Ясно си спомням кога усетих последното й ритниче. Дори и докато пиша това не мога да сдържа емоциите си. Не се преодолява болката от загуба на дете.
Заливат ме същите емоции, които описваш, задавам си същите въпроси. И моят съпруг ми беше голяма опора, имам и друго дете, заради което трябваше да се стегна. Болката понамаля, не обсебва съзнанието ми както в началото, но не мога да говоря за случката без да ми се разтрепери гласа.
Новата бременност наистина помага и дава надежда и сили, както и много страхове. Бъди силна просто и се подкрепяйте с партньора ти. Имате причина за загубата, вземете необходимите мерки и с Божията помощ нека всичко е наред другия път!

Възхищавам ви се на силата и ви пожелавам само здраве и благоденствие в домовете ви. Дано скоро и вие ,и аз бъдем благословени с още по едно бебче.
Проблема при мен е че годинките ми са вече в повечко 43 г и се страхувам дали ще бъда все още фертилна до догодина когато се възстановя напълно от секциото. Четох много за замразяване на яйцеклетки , но май дават гаранция само 10% което е нищо. 


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: dol_phine в пн, 15 окт 2018, 15:33
Съжелявам за загубата ти :( Аз също загубих моята принцеса миналата година в 34 г.с. Причината е уж вирусна инфекция ... но така и не се установи. Ясно си спомням кога усетих последното й ритниче. Дори и докато пиша това не мога да сдържа емоциите си. Не се преодолява болката от загуба на дете.
Заливат ме същите емоции, които описваш, задавам си същите въпроси. И моят съпруг ми беше голяма опора, имам и друго дете, заради което трябваше да се стегна. Болката понамаля, не обсебва съзнанието ми както в началото, но не мога да говоря за случката без да ми се разтрепери гласа.
Новата бременност наистина помага и дава надежда и сили, както и много страхове. Бъди силна просто и се подкрепяйте с партньора ти. Имате причина за загубата, вземете необходимите мерки и с Божията помощ нека всичко е наред другия път!

Възхищавам ви се на силата и ви пожелавам само здраве и благоденствие в домовете ви. Дано скоро и вие ,и аз бъдем благословени с още по едно бебче.
Проблема при мен е че годинките ми са вече в повечко 43 г и се страхувам дали ще бъда все още фертилна до догодина когато се възстановя напълно от секциото. Четох много за замразяване на яйцеклетки , но май дават гаранция само 10% което е нищо. 

Аз също раждах със секцио по спешност, дадоха ми зелена светлина на 6-тия месец. Всъщност ми беше второ секцио. Така, че живот и здраве напролет ще може да опитвате пак. Мисля че тук в БГ всички майчета с тромбофилия са на инжекции фраксипарин + аспирин през цялата бременност.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Milena___ в пн, 15 окт 2018, 15:47
Момичета,защо сте родили секцио?Така е много по-травмиращо и много по-късно може да започнете опитите за второ.Мен ме накараха да родя нормално Магдалена,заспала вечния си сън в 22 ра г.с.След две секциота.

Велислава,болката затихва с времето.Сега си в най-големия кошмар.После става по-леко.При нас щом има тромбофилия се прави терапия с фраксипарин.Всеки ден си бият тези инжекции.Но това като разбереш,че си пак бременна.Иначе е съвсем с втората бременност да се случи същото.Може да си дойдеш в България да ти направят изследвания и да те насочат към терапия.В чужбина сякаш са доста нехайни


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в пн, 15 окт 2018, 16:02
Момичета,защо сте родили секцио?Така е много по-травмиращо и много по-късно може да започнете опитите за второ.Мен ме накараха да родя нормално Магдалена,заспала вечния си сън в 22 ра г.с.След две секциота.

Велислава,болката затихва с времето.Сега си в най-големия кошмар.После става по-леко.При нас щом има тромбофилия се прави терапия с фраксипарин.Всеки ден си бият тези инжекции.Но това като разбереш,че си пак бременна.Иначе е съвсем с втората бременност да се случи същото.Може да си дойдеш в България да ти направят изследвания и да те насочат към терапия.В чужбина сякаш са доста нехайни
В началото когато откриха че няма сърдечен ритъм ми сложиха тампон с лекарство което да предизвика контракции и всичко да се случи по естествен начин. Но в минутата когато излязоха кръвните резултати и нямаше и 10 минути бях в залата за операция.  Тук по принцип избягват да правят секцио и са против освен ако не е имало скорошно друго секцио .


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Elvinaa в пн, 15 окт 2018, 16:06
Вече 9 дни от както загубихме нашия прекрасен ангел Йована . Здраво , едро бебче в 31г.с. Безпроблемна бременност и изведнъж гръм от ясно небе. Седмица преди тая черна дата бях на преглед и за последно видях биещото и сърчице и видях пухкавото и телце. Няколко дни след това почувствах втрисане и вдигнах температура. В спешното ми казаха страшната диагноза. Още чувам по хиляди пъти на ден. Съжаляваме няма сърдечна дейност. Защо точно на мен? Защо точно на моя прекрасен ангел? С какво съгреших пред Бог и всички? Не спирам да се обвинявам че може би е можело да я спасим . Вчера излезе и диагнозата -тромбофилия.  Имах всичките изследвания . И винаги са били в нормата. От къде , защо , и как? Никой не може да ми даде отговори на въпросите ми.
Изкараха я по спешност със секцио. Прегърнах я и я целунах преди да ми я вземат. Толкова красива и невинна , гушнала с ръчички нежното си личице.
Боли,  ужасна раздираща и задушаваща болка. Не мога да дишам , не мога да спя. Само мисля че сега тя можеше да е с нас. Побърквам се . В къщи всички продължават да живеят все едно нищо не се е случило. А аз искам да умра. Искам да отида при моето прекрасно бебче.

Скъса ми се сърцето.
Съжалявам за загубата ти, знам какво е.
След загуба в 24г.с. миналата година едва си стъпих на краката. Не бях на себе си. По цял ден плачех, мислех единствено и само за това, че никога няма да видя малката си принцеса.
Всеки един момент очаквах да усетя ритничета, но уви, така и не ги усещах.
Болката и мъката да огромни.
Единствено ми помогна подкрепата на мъжа ми. Ако не беше той сигурно щях да загубя разсъдъка си. Но си дадох сметка,  че не само аз съм загубила дете, а и той също. Родителите ни бяха загубили внуче.
Реших да си стъпя на краката и да бъда опора на мъжа ми, така както той бе за мен.
Направих си хиляди изследвания, излезна тромбофилия.
Лекувах се дълго от проблеми, които се появиха след аборта. И след 4-5 месеца пробвахме пак.
Няма и 5 опита и вече бях бременна.
Това някак ти дава сили да продължиш, да се бориш за новото бебче.
Мъката по първото никога не изчезва, тя си е там, но се учиш да живееш с нея.
Най-голямото лекарство за такава загуба е подкрепата от любим човек и силната вяра, че след всяко зло идва и добро.
Пожелавам ти съвсем скоро да си стъпиш на краката и да започнете д нови опити.
Успех и прегръдки.
Благодаря ти мила .
И мен за сега само това ме държи. Надеждата че може би ще успеем да възродим нашата принцеса отново. Добре че е съпругът ми до мен, защото до сега да съм последвала мъничкия ангел и аз.

Относно тромбофилияра нищо специално.  Аз имам този тип, който е е свързан с приема на повече фолиева киселина. Освен това пия по 1 аспирин протект.
Лечението което проведох беше за други гинекологични проблеми появили се след загубата.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Milena___ в пн, 15 окт 2018, 16:07
Явно нещо ги подтикнало към секцио.Мен ме приеха в четвъртък с починал плод.Четвъртък,петък ми слагаха постоянно системи окситоцин+таблетки за разкрите във влагалището и в устата.В събота я родих
Гледаш напред и се радвай,че ти си жива и здрава.В такива случаи и животът на майката е под опасност,защото могат да се получат много тежки усложнения.
Ще се възстановиш от секциото и ще забременееш пак.Важно е тогава да обърнеш внимание на гинеколога за тромбофилията,за да се вземат мерки навреме


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: dol_phine в пн, 15 окт 2018, 20:15
Явно нещо ги подтикнало към секцио.Мен ме приеха в четвъртък с починал плод.Четвъртък,петък ми слагаха постоянно системи окситоцин+таблетки за разкрите във влагалището и в устата.В събота я родих
Гледаш напред и се радвай,че ти си жива и здрава.В такива случаи и животът на майката е под опасност,защото могат да се получат много тежки усложнения.
Ще се възстановиш от секциото и ще забременееш пак.Важно е тогава да обърнеш внимание на гинеколога за тромбофилията,за да се вземат мерки навреме
Хубав съвет е това, ако има опция да се прибереш и тук да се изследваш. Принципно АГтата следят терапиите на бременните с проблеми, не знам доколко ОПЛтата могат да бъдат полезни. Така и така всички изследвания са платени, може би тук достъпът до лаборатории е на практика неограничен и цената на самите изследвания е по-ниска отколкото в Австрия.
От секциото ще се възстановиш, така е, колкото и далечно да ти се струва сега. При мен плода беше вече голям-2500 кг,никакво разкритие, самото бебе няма как да помага да излиза ... притесниха се да не се получи руптура на матката заради предишното секцио ако мъчим за нормално раждане ... и така пак секцио.
Въпреки, че нямам конкретна причина за загубата, сегашната бременност ми е на аспирин за всеки случай.
Така че най-важното е ти да си добре, да подходите адекватно следващия път, много тежко изпитание преминаваш, но ще се справите.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в пн, 15 окт 2018, 21:31
Колко време след секциото ви дадоха зелена светлина за нов опит?  Аспирина не попречи ли на овулацията или се почва след установена бременност ?
Ох,  и мен само тая надежда ме държи да не рухна напълно. Че може би ще можем да си направим още едно малко слънчице.
Дай Боже да стане и тоя младок дето ме оперира тук да не си е оставил ръцете вътре ( че външно изглеждам като гергьовденско агне) ще решим дали в Бг или в Австрия ще водим една бъдеща бременност.  Тук родих прекрасната си дъщеричка преди 2 години и останах очарована. Бременноста ми я води българка която живее и работи от 30г тук . Невероятен специалист и човек.  2ч след операцията аз станах и все едно нищо не ми бяха оперирали. Даже се майтаоех че ако не бях видяла че ме оперират щях да си помисля че нищо ми няма. Белега беше конец тънък.  Никъде нищо не ме болеше и не пиех иннищо за обезболяване .  Сега все още чувствам болка , опъване и парене на самата операция ( макар че това е най- нищожнста болка . В душата е по голямата) 
За съжаление когато това се случи бях в спешния център и там нямаше как да дойде моята лекарка . Тя работи в съседно село болницата. 
Пожелавам ви леко и безпроблемно бременеене. И едно здраво прекрасно бебче.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: dol_phine в пн, 15 окт 2018, 22:16
Колко време след секциото ви дадоха зелена светлина за нов опит?  Аспирина не попречи ли на овулацията или се почва след установена бременност ?
Ох,  и мен само тая надежда ме държи да не рухна напълно. Че може би ще можем да си направим още едно малко слънчице.
Дай Боже да стане и тоя младок дето ме оперира тук да не си е оставил ръцете вътре ( че външно изглеждам като гергьовденско агне) ще решим дали в Бг или в Австрия ще водим една бъдеща бременност.  Тук родих прекрасната си дъщеричка преди 2 години и останах очарована. Бременноста ми я води българка която живее и работи от 30г тук . Невероятен специалист и човек.  2ч след операцията аз станах и все едно нищо не ми бяха оперирали. Даже се майтаоех че ако не бях видяла че ме оперират щях да си помисля че нищо ми няма. Белега беше конец тънък.  Никъде нищо не ме болеше и не пиех иннищо за обезболяване .  Сега все още чувствам болка , опъване и парене на самата операция ( макар че това е най- нищожнста болка . В душата е по голямата) 
За съжаление когато това се случи бях в спешния център и там нямаше как да дойде моята лекарка . Тя работи в съседно село болницата. 
Пожелавам ви леко и безпроблемно бременеене. И едно здраво прекрасно бебче.

Всички лекари, при които ходих след това казаха че до 6-тия месец се образуват и дълбоките сраствания и каквото зарастнало зарастнало. Т.е. след 2 години чакане няма да е по-различно отколкото след 6 месеца. И аз се притеснявам как съм зашита, но просто последните 2 месеца казаха да се пазя повече, повечко лежане, носене на колан да придържа корема, без резки ставания, без много много пътувания -за да се намали риска от руптура при разтягането на матката и задължително бебето се вади 2-3 седмици преди термина, ако всичко друго е наред.
Аспирина започнахме след установена бременност.
Разбира се че ще опитате пак и ще имате още едно слънчице. Потърси помощ от някакви групи за съпорт, предполагам ще има при теб (в БГ е по-скоро табу и всеки се спасява сам).
Потърси психолог, аз ходих няколко месеца, много ми помогнаха и разговори с момичета тук във форума. Преживявай си емоциите така, както ги чувстваш и лека полека ще се посъвземете и ще имате сили за нови опити.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Redington в вт, 16 окт 2018, 21:42
Прегръщам те! Честно казано, не се преживява! Времето лекува. Единственото з което ще ти дам съвет е да не се обвиняваш! Не обвинявай и семейството си! Всеки изживява мъката си по различен начин. Ще ти дам пример с мен и мъжът ми. Аз се скъсах от майтапи, обгради се с близките ми и се опитвах да го карам ден за ден. Мъжът ми страдаше много, затвори се в себе си ии т.н. Така че главата нагоре и без обвинения! Знам че ти е тежко! Прегръщам те!


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в ср, 17 окт 2018, 08:41
А за всички около мен животът продължава. Хапват , пийват и се шегуват все едно нищо няма. Аз се дразня и ядосвам на всички. Мразя ги. Даже на моменти и баща ми мразя . Грях да ми е на душата- него успях да спася , а малкия невинен живот в себе си унищожих.
 Тук  в болницата докато бях ми пращаха психолози и музикотерапевти разни , даже масаж ми предлагаха че съм щяла да забравя. Е всичките ги изгоних.  Не смятам че разни дипломирани шарлатани , не изживели и грам от болката ми ще ми помогнат с адекватен съвет , или някой дрънкащ на виолончело ще я облекчи тая раздираща празнина в сърцето. Чета тук в групата и виждам колко са силни българските майки , и това ми дава надеждичка някаква.
Благодаря ви мили момичета. Всеки съвет ми помага с нещо.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Milena___ в ср, 17 окт 2018, 13:36
. И не виждам друга причина за тая черна чума която ми отне детенцето прекрасно. Явно само моят мързел ми го е докарал.  Ако знаех щях да продължа да бягам и ходя като луда въпреки болката.  Но сега вече е твърде късно. 

И пак щеше да стане така.Тромбофилията не си я получила в последния месец.А преди това.Аз също съм я получила някъде след двете ми родени деца.И третото БАМ-този май се роди мъртва!След определени години се получава.Трябва това изследване да го дават като задължително да се направи за жени над 30 години,които са забременели.

Грях да ми е на душата- него успях да спася , а малкия невинен живот в себе си унищожих.

Не си я убила ти.Стечение на обстоятелствата е.Не мисли така унищожително.Имай малко милост и към себе си.

Мен ме дигнаха децата.Много е хубаво,че имаш едно детенце.Радвай му се.Знам,че е трудно,но го направи


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Milena___ в пт, 19 окт 2018, 10:17
Велислава,как си?


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в пт, 19 окт 2018, 11:26
Не зная точно как съм. Рева си по цял ден,  никой не ми обръща внимание все едно че нищо не се е случило. Търся като удавник да се хвана за сламка , че нещо хубаво ще се случи .Пиша по различни групи и през 5 минути проверявам за отговори
.  Днес ще вземем урната на мъничката от
крематориума. Отделила съм и местенце където ще я сложим. Всяка вечер паля свещичка и слагам бутилка с мляко за малката душичка. Не спирам да се моля на Богородица да ни я върне . Задушавам се от болка. А мъжа ми вика намери си работа . 


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в пт, 19 окт 2018, 11:32
Вчера бях при личния лекар. Разгледа всички изследвания от началото на бременноста и никъде не откри никаква индикация за тромбофилия. На 31 ще ми пускат нови изследвания за тромбофилия и цитомегаловирус . И той като теб казва че може би се е получило от стреса който съм изживяла покрай баща ми и лека полека се е движел черния тромб към плацентата.Мъничката душичка ме е спасила , като е пожертвала себе си.


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: dol_phine в пт, 19 окт 2018, 13:15
Недей така мила, пагубна е тази вина, която изпитваш. Аз също през цялата бременност бях подложена на голям стрес, разправии в къщи, настинка покрай детето ... и свързвам нещата с това ... Обвинявам се много. Искам да върна времето. Искам да променя нещата. Прехвърлям непрекъснато неща в главата си. При моите изследвания, макар нищо да не излезе, основната версия е цитомегаловирус ... Не получих подкрепа от близките ми, останахме си само с мъжа ми да си страдаме, дори неговата майка каза че това сме си заслужили, особено аз. Трябваше и да се преструваме пред детето,  че нищо не е станало. Сякаш като не е било родено детето, няма никакво значение загубата му. Омръзна ми да слушам съвети, че така е било по-добре, не му било писано на бебето, изпитанията идвали при силните, ще си направим друго и т.н.
Психоложката ми даде някои насоки за размисъл, за да спра да се обвинявам, макар че не ме утешиха особено - че в крайна сметка жени, подложени на много по-голям стрес и тормоз дори раждат здрави деца, жени болни от страшни болести раждат здрави деца, жени не видяли лекар раждат здрави деца  ... и аз си казвам да, проститутки в разни бардаци и циганите в гетата заслужават да имат деца, а аз не така ли?


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в пт, 19 окт 2018, 13:28
Ужас що за жена, що за сърце трябва да има за да каже че това сте го заслужили особено ти. Що за майка . 😡
В къщи никой не ме обвинява за нищо. Всички чакат на мен . Сядат на масата и чакат.... Всичко трябва аз да направя и приготвя. До скоро не ми тежеше нищо. Радвах се на голямото си семейство и родителите ми че са с мен. Сега вече всичко ми тежи . Дразни ме че даже хляб и манджа няма да си сипят ако аз не им сипя .


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: a_tita в пт, 19 окт 2018, 16:49
Здравей Велислава,

много, много ми е познато това, което си преживяла. Съжалявам за твоята загуба, приеми и моите искрени съболезнования!
Аз също живея в чужбина и нещастието ни сполетя тук. Урната с праха отидохме да вземем след 5 месеца, не можехме по- рано, нямахме сили. Ние, обаче решихме да разпръснем праха на бебето ни над едно голямо езеро, което по- нататък се влива в нещо огромно. Не искахме нищо да ни напомня за това нещастие. Единственото материални неща, които пазя са снимките от видеозона, едно боди и едни бархетни кърпички на колички. Всичко друго е във въображението ми. С помощта на децата ни и споделянето, плаченето, разходките навън постепенно излязохме от черния епизод, в който бяхме влезли.
След това дойде и новината за нова бременност, радост, страх, очакване, трепет и появата на новия човек! Родих на почти 43, така че не се предавай, шанс винаги има! Горе главата, ще дойде и този момент, просто трябва да мине време, докато дойде, толкова, колкото трябва.
Излизай, излизай много навън, остави ги вашите да се занимават с домакинството, казвай, че ще закъснееш и да не те чакат. Свикни ги така и бързо ще влязат в ритъм. Просто им кажи направо в очите как стоят нещата и да ти влязат малко в положението!
Прегръщам те и ти пращам от моята сила, вяра и надежда!  :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Milena___ в пн, 22 окт 2018, 21:30
Велислава,не си длъжна да дондуркаш всички.Сутринта раздай задачите и да свършат и те нещо.

Ние след случката заминахме на почивка.На 19 ти май я родих,на 20 ти ме изписаха и на 24 ти тръгнахме за море в Турция за една седмица.Отрази ни се на всички чудесно.
Измислете и вие някаква почивчица


Титла: Re: как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?
Публикувано от: Velislava Berg 607898 в пн, 22 окт 2018, 21:58
Миленка, за съжаление всички чакат на мен -татко му откриха рак на дебелото черво май месец . Преживя две тежки операции в България и ми го изписаха с 39,9 температура и думите оправяй се.
Сега го взехме при нас в Австрия и ноември го очаква трета операция тук. През цялото време той се беше предал и само надеждата за това малко ангелче успя да го дигне на крака.  Но тревогите и стреса явно при мен си казаха тежката дума.
За почивка колкото и да искам в момента не можем да си позволим.  Влязохме в големи разходи отделно сметки и даже заем взехме за да можем да си я вземем и да си я кремираме за да можем да си я приберем с нас и да не я оставяме като излишен боклук . 
Ако оставя родителите ми даже и за три дни не могат ни с лекарствата си да се оправят ни ядене ще си сипят да ядат. Като малки деца са, даже по зависими.


1