BG-Mamma

Свободно време => Клюкарник => Темата е започната от: Skrekkelig в вт, 09 юли 2019, 14:18



Титла: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в вт, 09 юли 2019, 14:18
Според тази статийка ДА

https://chetilishte.com/дали-ни-е-заложено-да-сме-лоши-глупави/?fbclid=IwAR1aOq-WBON1VDt69zclUkLmo0G1gCrdgYdBDGyiP93jnz7ZQHdqZPvU9HM

Моят житейски опит сочи същото, без да съм правила специални изследвания и тестове


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в вт, 09 юли 2019, 14:42
Хората ще измислят всякакви оправдания, но отговорност за действията си, няма да поемат.
Лошотията се учи, не е вродена.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магдена в вт, 09 юли 2019, 14:44
Вродена е в много голяма степен. Не е оправдание.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в вт, 09 юли 2019, 14:44
Определено и лошотията и добротията могат да се научат. Но може и да са вродени


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: A-L-I-N-A в вт, 09 юли 2019, 14:50
Вродена е, в голяма част от случаите. Има хора с ужасна съдба, но въпреки това много добри и човечни. Противно на повечето мнения аз вярвам и знам, че има лоши деца. Такива са си от малки и се превръщат в лоши възрастни. И не, не винаги родителите им са виновни, някои просто се раждат така, проклети от малки. Т.е родителите са виновни до толкова, че е до голяма степен ген, но не е задължително да бъде обвързано с възпитание и начин на отглеждане.
Свестните родители могат да успеят да накарат детето да си подтисне лошотията и да има някакво обществено приемливо поведение, до дълбоко в себе си то ще остане лошо.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: DeVa® в вт, 09 юли 2019, 16:03
Категорично да.
Не вярвам да има родител, дори с най-ниския капацитет, който да възпитава детето си в лошотия.
Или се раждаш лош, или се раждаш добър. Не се учат тези неща. Ако нямаш сърце и душа, няма как да си добър.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в вт, 09 юли 2019, 16:12
Разбира се, че никой не си възпитава детето "айде сега, отиди и ритни кучето".
Въпросът е как реагираш, когато детето направи нещо лошо. Ставала съм свидетел на какви ли не ситуации, в които родителят не реагира, и в главата на детето остава идеята, че това е позволено.

Душа и сърце се учат, когато се родим, всички сме малки зверчета, които някой трябва да възпита.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Кура булгара в вт, 09 юли 2019, 16:20
Разбира се, че никой не си възпитава детето "айде сега, отиди и ритни кучето".
Въпросът е как реагираш, когато детето направи нещо лошо. Ставала съм свидетел на какви ли не ситуации, в които родителят не реагира, и в главата на детето остава идеята, че това е позволено.

Душа и сърце се учат, когато се родим, всички сме малки зверчета, които някой трябва да възпита.
Ето това е истината според мен. Всички се раждаме лоши и зли. Ако не вярвате вижте малките деца. Те спокойно могат да извадят окото на котката без изобщо да си помислят, че правят нещо зло. В процеса на възпитание, малките деца се научават кое е добро и кое зло и как да подтискат злото в себе си. Според психолозите, във всеки един от нас дреме един убиец, садист и зъл човек. Това не е проблем, ако с възпитанието са ни научили как да управляваме тези свои животински инстинкти.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: TeAdoRa в вт, 09 юли 2019, 16:26
Не съм сигурна дали е вродена или не, но толкова лоши и двулични хора сращнах за последните 5-6 години, че ме е страх да се сприятелявам и да  се впускам в нови запознанства.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в вт, 09 юли 2019, 16:38
Кура булгара, да, но е едно да правиш "злини", защото все още не разбираш и не знаеш, и съвсем друго, когато напълно осъзнаваш вече какво правиш и какви ще са последствията за отсрещният човек.
Не са лоши децата за мен, просто са ненаучени. При възрастните индивиди, нещата вече са други.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: ***vasilena*** в вт, 09 юли 2019, 16:38
Не ти се отваря статията . Вродена е лошотията , някои я имат в гена , добротата също е вродена , но хората не се делят само на добри и лоши . Има и междинен тип хора, които са си най добре .


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в вт, 09 юли 2019, 16:49
не мога да разбера защо не се качва линка правилно. пробвах няколко пъти.
това е линка
https://chetilishte.com/дали-ни-е-заложено-да-сме-лоши-глупави/?fbclid=IwAR1aOq-WBON1VDt69zclUkLmo0G1gCrdgYdBDGyiP93jnz7ZQHdqZPvU9HM


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: _limonche_ в вт, 09 юли 2019, 17:30
Според мен лошотията може да е вродена или придобита. Но е възможно с правилно възпитание вродената лошотия  да се изкорени.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Mama_Nana в вт, 09 юли 2019, 17:36
Човек се ражда с характер, дали го наследява или идва от звездите, не знам. Докато е дете обаче, има шанс да се "моделира" от родителите - потиска се лошотията и се стимулират добрите качества. Неслучайно първите 7 са важни.
 Понятията добро и зло, са различни за различните общества, за средата, в която расте детето. Винаги има изключения, но пак опират до заложения потенциал по рождение.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Free Agent в вт, 09 юли 2019, 18:23
Пак Skk  нейното отрицателно мислене.
Децата имат доста голям период, в който може да се каже, че са пълни психопатчета. Не ги интересува никой и нищо, освен те самите. Готови са да прегазят всеки, за да получат каквото искат. Никакво съчувствие.
 Ако продължим тази линия чрез "възпитание" можем да създадем чудовища. Но можем и да изкараме доброто в тях, ако сме добри родители.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: thewishmaster в вт, 09 юли 2019, 21:01
Вродена е в много голяма степен. Не е оправдание.
И аз мисля така. Което не пречи на много хора да се оправдават с вродените си качества и недостатъци и да не си помръдват пръста.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Poni69 в вт, 09 юли 2019, 22:36
Доброто и злото, освен ежедневни понятия са и философски категории. Те са във вечна борба и никога няма да надделее едното от тях. Винаги ще има и добро и зло. Така е и в човешкият характер. Няма напълно добър човек, както и няма напълно лош. Това първо.
Второ - извън някакъв елементарен садизъм, който няма как да е добър, във живота има безкрайно много ситуации, когато не е много ясно, особено в по-дългосрочен план, кое е добро и кое е лошо. Например, добро ли прави на децата си родител, който се грижи да имат всичко, да не им липсва, да не полагат никакви усилия за нищо и прави от децата си абсолютни готованци, непригодни за живота. Или родител, който смята, че детето му трябва да има пари и успех в живота и непрекъснато го тика и бута в някаква професия и кариера, която не му е по сърце и това дете цял живот е нещастно в професията си. Много често доброто за един води до зло за друг.
Разбира се, че трябва да възпитаваме доброта в детето, но не бива тази доброта да води до наивност и до мекушавост. Част от лошотията, според мен е вродена, друга част е породена от събития и обстоятелства в живота на човека.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в вт, 09 юли 2019, 23:54
Аз не мисля че гадните събития в живота могат да направят добрия човек лош. Ако той реши поради някаква причина разбира се може да започне да се държи лошо. Но могат да направят добрия по-предпазлив, което ще е за всеобщо добро в крайна сметка.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Лилянa в ср, 10 юли 2019, 00:21
Аз съм стигнала до заключението, че всичко е от здравето. Здравият човек е добър, има ли някакво заболяване, то му вреди и го изкривява. Някои дори не го осъзнават, но са повредени в главата и психиката и от там идват злините.
Злите, злобните хора са гарантирано с увреден мозък и психика. Те се борят за живот, макар и несъзнателно и се налага да вършат злини.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в ср, 10 юли 2019, 00:42
Познавам напълно здрави и прави хора, които денонощно намират за какво да се тръшкат и оплакват, и такива, които са болни от рак, но са изключително позитивно настроени.

Skrekkelig, гадните събития в живота, особено когато се случват в крехка възраст (дете/тийн) могат да превърнат един добър индивид, в лош. Гадният опит те учи да се пазиш, а в опитите ти да се предпазиш, можеш да бъдеш лош както към себе си, така и към околните.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в ср, 10 юли 2019, 09:32
Не. Човек се ражда табула раза с определени предразположения, но не и лош или добър. Всичко е въпрос на възпитание и други обективни обстоятелства, които се случват на и около човека - среда домашна, училищна, съседска, определен тип събития, честота и сила на събитията.
Другоно са оправдания. Те проблеми не решават. Дори до лично успокоение не водят.

Цитат
Не вярвам да има родител, дори с най-ниския капацитет, който да възпитава детето си в лошотия.
Умишлено може да се случи рядко.
По-често не е умишлено и осмислено, но така или иначе от родителя зависи в най-голяма степен. Родителският капацитет е нещо, което далеч не всеки има и развива. Много хора не стават за родители. Но не им е удобно да го видят и разберат. Непоследователност в изискванията и възпитанието, изнервеност, чиста тъпотия /много хора са далеч от интелигентни/, мързел, егоизъм и т.н. - все качества, които ако един родител притежава, а те са често срещани, и то в завидно висока степен, оказва огромно влияние на възпитанието на децата в негативен аспект.
Съответно тези са и първи на оправданията.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в ср, 10 юли 2019, 10:55
Не че искам да се определям като добър и съвсестен човек - със сигурност има какво още да се желае в тази насока - но към мен специално животът не е бил особено благосклонен още от както съм се родила. В последствие винаги съм била проблемна, но проблемите, които съм създавала и са ми създавали са произтичали предимно от чувствителността ми и непонятното за масите чувство за справедливист. Когато са ме обиждали като дете никога не съм отвръщала по същия начин, защото природата ме спира да правя на други това, което не искам на мен да правят. Отделно, ако това не съм била самата аз, винаги съм била на страната и съм подкрепяла слабия и нападания. Никога не съм била от лошите, въпреки, че често съм била тяхна жертва и според твоята логика е нормално да стана и аз лоша. От как се помня винаги съм била съвестна относно неща като изхвърляне на боклука в кофата, а не къде ми падне, относно харчене на ресурси като ток, вода и т.н. и то не с цел пестене (сега съм на къмпинг и пак си спирам водата и гася къде що има лампи, нищо че не плащам аз). Тази загриженост за хората и околната среда са ми заложени и буквално ми е трудно да бъда преднамерено лоша. Само когато много ме предизвикат и вбесят съм в състояние да обиждам, но то е защото имам проблем да си контролирам темперамента, а не защото го искам. И после винаги съжалявам, въпреки че ако съм каала на някой, че е тъп, то наистина съм го мислела и го мисля, а не така да си бълвам безпочвени обиди в истерията, просто нормално не бих си позволила да обиждам. Винаги се хвърлям да помагам с каквото мога. Майка ми е пожарникар и заедно бяхме свидетели на зловещ пожар където аз първа се хвърлих да гася. До ден днешен ми повтаря, че не е виждала човек така смело да се хвърля да помага, хем че това и е било работа и не е да не е виждала как се прави.
Тия неща си ми идват от вътре, въпреки гадния живот който съм имала още от дете. Даже са ми казвали: Ако съм била на твое място щях да съм се самоубила. Но нито съм се самоубила, нито съм убила някой и продължавам да съм на мнение, че въпреки всичко, човек трябва да е добър.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в ср, 10 юли 2019, 10:59
Най-добрият човек, когото познавам, е жена, останала от рано сирак, после вдовица с 4 деца и накрая - погребала едното преждевременно.
Те тая жена лоша дума не е казвала на никого и не се оставила животът и обстоятелствата да я пречупят. Но тя така е била възпитавана в дома си от малка, в такъв дух - лошо не се говори, не се мисли и не се прави на никого. Та и обстоятелствата не могат да направят от едно чисто при раждането си същество лош човек, ако е имало кой да го възпита.
...
За себе си и за собствените си деца човек не може да бъде обективен, когато обсъжда положителни и отрицателни качества.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Free Agent в ср, 10 юли 2019, 11:03
Skrekk, я виж в нета какво е Триъгълник на Карпман.
Триъгълник на драмата - Агресор - Жертва - Спасител.
Хубаво е някой ден да се излезе от този модел.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магдена в ср, 10 юли 2019, 11:16
Вродена е в много голяма степен. Не е оправдание.
И аз мисля така. Което не пречи на много хора да се оправдават с вродените си качества и недостатъци и да не си помръдват пръста.
Тези, които оправдават себе си, не са за учудване, но аз се учудвам, че за някои от останалите да твърдиш, че нещо е вродено, означава, че го оправдаваш - ни повече, ни по-малко.
Разбира се, че човек има контрол и над вродените си склонности, всеки здрав човек може волево да контролира поведението си. Лесен, труден - има контрол. Мотивът може и страх от наказание да е, не е нужно да е непременно някакъв вътрешен морал.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в ср, 10 юли 2019, 11:21
Skrekk, в доста моменти съм те засичала да мислиш много негативно, песимистично, това обикновено е знак за някакво страдание и съответно лошотия към самата себе си. Сигурна съм, че се проявява и към околните по някакъв начин.
Казвам, просто за да му обърнеш внимание, ако смяташ, че е необходимо.

Аз не вярвам, че жертвите се превръщат в ангели, които никой никога няма да наранят.
Могат да бъдат дори хора, но не и в резултат от тормоза.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: DeVa® в ср, 10 юли 2019, 11:47
Мисъл на П.Дънов
"Всеки, който се е опитал да изправи един лош човек, сам е станал лош."

За жалост, това е самата истина...
"Табула раза" и разни подобни клишета са безполезни, ако имаш насреща си истински лош човек.
Съвест не се вменява и възпитава. Или я имаш, или не.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в ср, 10 юли 2019, 11:54
Че то клише спокойно може да се нарече и това, което приписват на Дънов /човекът една книга не е издал лично своя, която да можем да прочетем днес, всичко е нещо преразказано от други хора/.
За всяка сентенция може да се каже същото.
Докато едно понятие в случая няма как да е "клише", тъй като то не е твърдение за нещо, а само понятие.
Не си наясно вероятно и с понятието - то не касае голям индивид /защото е смешно да се твърди за новородено, че е "истински лош човек"/, защото той е вече формирал редица качества под въздействието на околната среда и на основа на вродени характеристики. Той няма как да е табула раза и никой не го твърди.
Съвестта се учи и развива.
Извън горното са само болестните случаи на хора, които не разбират свойството и значението на това, което правят и/или не могат да ръководят постъпките си поради вродено слабоумие /това не е обаче "лошотия"/ или психично заболяване. Извън тях здрав човек се учи и на поведение, и на отношение, и на "съвест" даже.
"Съвестта обикновено се осъзнава като чувство за психологически дискомфорт, което възниква вследствие от нарушаването на личните морални и етични норми." - това точно са неща, които се учат - и самите норми на поведение, и отношението към тях, и спазването им, както и вътрешната последица от тяхното нарушение.
"Лош" може да е само осъзнатия човек. Малкото дете и психически болният индивид не могат да са лоши точно поради липсата на самоосъзнаване. Все едно да е лошо дървото, което пада отгоре ти.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Free Agent в ср, 10 юли 2019, 12:04
Сто пъти съм го казвала. Преди да родя, имах някакви огромни илюзии за децата. Едни сладки ангелчета, пълни с доброта и съчувствие, гушкат мама....
Докато не си дойдох за пръв път, уморена от работа и не получих първия удар в главата с детско пиано. Изби ми всички илюзии!🤣


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Франсоаз* в ср, 10 юли 2019, 13:49
:
Разбира се, че никой не си възпитава детето "айде сега, отиди и ритни кучето".
Въпросът е как реагираш, когато детето направи нещо лошо. Ставала съм свидетел на какви ли не ситуации, в които родителят не реагира, и в главата на детето остава идеята, че това е позволено.

Душа и сърце се учат, когато се родим, всички сме малки зверчета, които някой трябва да възпита.
Ето това е истината според мен. Всички се раждаме лоши и зли.
Ако не вярвате вижте малките деца. Те спокойно могат да извадят окото на котката без изобщо да си помислят, че правят нещо зло. В процеса на възпитание, малките деца се научават кое е добро и кое зло и как да подтискат злото в себе си.
:
Според психолозите, във всеки един от нас дреме един убиец, садист и зъл човек. Това не е проблем, ако с възпитанието са ни научили как да управляваме тези свои животински инстинкти.
По-голяма глупост не бях чела отдавна....
Малкото дете няма капацитета да осъзнае, че причинява болка.Затова се отглежда и възпитава от Възрастен индивид, който вече БИ трябвало да знае това и да научи ненаучения.
Детето не го прави от злоба, а от незнание.
И НЕ, лошотията НЕ е вродена.Детето става добро или лошо според средата и хората, сред които израства.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Какво? в ср, 10 юли 2019, 14:27
Категорично да.
Не вярвам да има родител, дори с най-ниския капацитет, който да възпитава детето си в лошотия.
Или се раждаш лош, или се раждаш добър. Не се учат тези неща. Ако нямаш сърце и душа, няма как да си добър.
Да бе да..
Не си ли виждала снимки в нета,5 годишно държи отрязана човешка глава,а заобикалящите го примати са в еуфория.

П.п.Не помня точно,но мисля че за Сирия идеше реч.

Добро/лошо,могат да бъдат както вродени,така и придобити
Едното не изключва другото.
Т.е.може да си роден лош и средата да те сформира като тотален изрод,или пък обратното,да смекчи вродената лошотия.
Същото важи и за добротата.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в ср, 10 юли 2019, 14:30
Сто пъти съм го казвала. Преди да родя, имах някакви огромни илюзии за децата. Едни сладки ангелчета, пълни с доброта и съчувствие, гушкат мама....
Докато не си дойдох за пръв път, уморена от работа и не получих първия удар в главата с детско пиано. Изби ми всички илюзии!

Ни са ангелчета, нито са дяволчета.  :D
Това са бебета с недоразвита нервна система и с нулево развитие към този момент на интелект, морал и етика.
Моралът и етиката ползват понятията "добро" и "зло". Като това, дали дадено поведение или човек съответства на тях и какво е съдържанието им, зависи от конкретните обществени порядки и норми, приети за такива в определено общество на даден етап от неговото развитие. Затова и децата започват да бъдат обучавани от тези, които се грижат за тях, първо да познават тези правила
:
/не вярвам да има някой, който да вярва, че това познание е "вродено", а ако правилата не се знаят, те не могат и да се спазват и това няма как на този етап да е от "лошотия"/
и второ - да съобразяват собственото си поведение с тях
:
/което пък изисква човек интелектуално и волево също да се намира на един по-напреднал етап от личностното си развитие и преди да го е достигнал също не може да се квалифицира като "добър" или "лош"./
.
Това няма как да е "вродено", а се учи. И дали и колко ще се научи зависи предимно от подхода на учителите. Както и от някои биологични предпоставки на самото дете. Но тези предпоставки, сами по себе си, не го определят в тези две категории по никой начин на тази възраст.

:
Разбира се, че никой не си възпитава детето "айде сега, отиди и ритни кучето".
Въпросът е как реагираш, когато детето направи нещо лошо. Ставала съм свидетел на какви ли не ситуации, в които родителят не реагира, и в главата на детето остава идеята, че това е позволено.

Душа и сърце се учат, когато се родим, всички сме малки зверчета, които някой трябва да възпита.
Ето това е истината според мен. Всички се раждаме лоши и зли.
Ако не вярвате вижте малките деца. Те спокойно могат да извадят окото на котката без изобщо да си помислят, че правят нещо зло. В процеса на възпитание, малките деца се научават кое е добро и кое зло и как да подтискат злото в себе си.
:
Според психолозите, във всеки един от нас дреме един убиец, садист и зъл човек. Това не е проблем, ако с възпитанието са ни научили как да управляваме тези свои животински инстинкти.
По-голяма глупост не бях чела отдавна....
Малкото дете няма капацитета да осъзнае, че причинява болка.Затова се отглежда и възпитава от Възрастен индивид, който вече БИ трябвало да знае това и да научи ненаучения.
Детето не го прави от злоба, а от незнание.
И НЕ, лошотията НЕ е вродена.Детето става добро или лошо според средата и хората, сред които израства.
:lol:
О, аз съм чела и по-големи.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Ери в ср, 10 юли 2019, 16:04
Аз съм на мнение, че психопатията е вродена (в повечето случаи) и за нея няма лечение.

Също така, за едни дадена постъпка е добро, за други лоша- зависи от гледната точка (примерът с отрязаната глава от мюсюлманче).


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Лилянa в ср, 10 юли 2019, 18:38
Познавам напълно здрави и прави хора, които денонощно намират за какво да се тръшкат и оплакват, и такива, които са болни от рак, но са изключително позитивно настроени.

...
Болните не са само от рак. Напълно здрави може да са видимо, но психиката не е.
Всичко е химия.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в ср, 10 юли 2019, 22:05
Skrekk, в доста моменти съм те засичала да мислиш много негативно, песимистично, това обикновено е знак за някакво страдание и съответно лошотия към самата себе си. Сигурна съм, че се проявява и към околните по някакъв начин.
Казвам, просто за да му обърнеш внимание, ако смяташ, че е необходимо.


Когато някой ми каже че съм негативна, моментално прекратявам всякакъв контакт с него, първо защото е дразнещ с неистините, които се опитва да ми внушава, второ - защото това клише позитивен-негативен е толкова злеразбрано и толкова неадекватно повтаряно, че тотално е загубило смисъл. Било е казано във връзка с нещо конкретно, но народа си го е харесал и си го дъвче ни в клин в ни в ръкав. Аз съм реалист и за мен е голяма тъпня да бъда позитивна, да се хиля като пача и да си бая Въпреки всичко съм щастлива, когато ме млатят гадости по главата, или да съм нещастна, когато би трябвало да скачам от радост.
Както и простотията, че никой не е жертва, а само си внушава - бит, пребит, убит, изнасилен.... Айде бе стига си се праил на жертва. Е такива хората ме предизвикват да съм лоша и да им пожелая да им се случат всички тия неща да видим няма ли да се почувстват жертви. Наглата простотия ме прави лоша, ей сега го разбрах


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Free Agent в ср, 10 юли 2019, 22:08
Както искаш. Аз отказах да съм жертва, въпреки тежкото ми детство. Излязох от модела, кръга, триъгълника или каквото и да е.
Ти си свободна да останеш.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: ***vasilena*** в ср, 10 юли 2019, 22:18
Авторката май за пореден път си прави психотерапия на наш гръб . Аз бягам с 200 ако някой ми хленчи без да се интерсува от живота на другия . Това което съм разбрала е че живота е кръговрат , веднъж си горе, веднъж долу ...Много хора се измъкват сами , други късметлийки имат голяма агитка . Нямам нерви да оправям чужди драми и животи...Защото някои само се правят на загрижени , а аз преживявам нещата докато помагачите си пекат задника и си свиркат ...Не искам да ме товарят ...добра, зла ...това е положението .


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в ср, 10 юли 2019, 22:22
Жертва си Skrekk, когато си пребит, изнасилен, унижен, да. Ако още си жертва 15 години след случилото се, вече говорим за емоционален проблем.
Да си позитивна, не означава да се хилиш като пача, както и да си негативен, не означава, че ревеш 24/7. Разгледай си само повечето стартирани теми и виж тенденцията.
Не е нужно да слушаш никой, но дори самата ти реакция сега показва, че явно натиснах някое копче... Не те нападам, просто отбелязвам, в случай, че не си си обърнала внимание.

Това е тенденция, която всички имаме, включително и аз, просто при някои хора е по-силно изразено и според мен е предпоставка за повече нещастие и неудовлетвореност.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в ср, 10 юли 2019, 22:47
Всеки който се опитва да ми внушава неверни неща натиска копчето. И защо реши че става дума зе нещо случило се някога и невалидно за момента? Постът ми беше отговор на друг , в който се твърдеше че лошотията може да се формира в детството поради злочеста съдба. Дадох конкретен пример който оборва това твъдение. Човек може да е жертва на всичко, а не само на физическо посегателство. Доста често срещано е да си жертва на хорска злоба. Ама не тая с голите приказки, от които отърване няма и които трябва да се игнорират, а на реални действия на хора с някаква власт над теб или на умели манипулатори. Може дори на дърти години да си жертва на родителите си, и единственият начин да не бъдеш е да ги заличиш от живота си. Но колко хора са в състояние да го направят. Стига ти да кажат хората Недей така, майка ти е, не е хубаво. И да ти насадят чувство за вина, че едва ли не убиваш с игнора си горкия родител. Но хората нито знаят нито искат да знаят защо го игнорираш - знаят само да бълват клишета и да те заклеймяват понеже си дръзнал да се съхраниш. На такива кратко и ясно Fuck off. Не желая цял живот да съм жертва на психопати само щото ми се водят родители


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в ср, 10 юли 2019, 22:55
Нямам нищо конкретно предвид, което е свързано с теб, просто давам пример.
Ти имаш свободата и правото на избор как да се държиш и как да се чувстваш. Ако нещо не ти харесва и ти вреди, отстрани го от живота си, без да ти пука какво мислят сульо и пульо по въпроса. Все пак става дума за твоето психично здраве, а не това на комшията.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в ср, 10 юли 2019, 23:36
Това и правя - затова толкова много хора ме мразят


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Какво? в чт, 11 юли 2019, 08:03
Аз съм на мнение, че психопатията е вродена (в повечето случаи) и за нея няма лечение.

Също така, за едни дадена постъпка е добро, за други лоша- зависи от гледната точка (примерът с отрязаната глава от мюсюлманче).

Е сега,това дете психопат с вродени отклонения ли е,или просто приема убийството за нещо добро?Т.е грешна ценностна система насадена от възрастните?


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: DeVa® в чт, 11 юли 2019, 09:05
Не знам защо давате примери с варварски обичаи на примати.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Франсоаз* в чт, 11 юли 2019, 09:21
Това и правя - затова толкова много хора ме мразят
А защо това те вълнува?
Честно казано, идея нямам кой и дали ме мрази.
Важно ми е да съм с хората, които ме обичат и уважават.
За останалите хич не ми дреме, не знам дори живи ли са....какво значение дали ме мразят/сърдят/недоволстват или друго?!


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в чт, 11 юли 2019, 09:21
Не знам защо давате примери с варварски обичаи на примати.
Защото е пример за нещо, което за едни и ужасно, за други - чудесно. По твоята логика, детето, което държи главата, щеше да си е такова без значение в коя част на света е родено и кой го възпитава.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Какво? в чт, 11 юли 2019, 09:59
Не знам защо давате примери с варварски обичаи на примати.
Не знаеш?
Ще ти обясня тогава,макар,че е елементарна логика...
Тези които с право наричаш "примати" са част от човешката маса.Искаш или не,хора са,или поне телата им са човешки и поради тази причина приспадат към човешкия вид


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в чт, 11 юли 2019, 10:02
Тая тема много рано забила в лични комуникации. Обикновено това става по-късно.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в пт, 12 юли 2019, 00:44
Според тази статийка ДА

https://chetilishte.com/дали-ни-е-заложено-да-сме-лоши-глупави/?fbclid=IwAR1aOq-WBON1VDt69zclUkLmo0G1gCrdgYdBDGyiP93jnz7ZQHdqZPvU9HM

Моят житейски опит сочи същото, без да съм правила специални изследвания и тестове
Коя от всички статийки имаш предвид?
Какво е лошотията, липса на емпатия ли? Ако е това- учи се... за това сме тук.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Лилянa в пт, 12 юли 2019, 09:31
Тази (https://chetilishte.com/%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8/?fbclid=IwAR1aOq-WBON1VDt69zclUkLmo0G1gCrdgYdBDGyiP93jnz7ZQHdqZPvU9HM)


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: DeVa® в пт, 12 юли 2019, 09:45
Прочетете темата на Бояна, за "Невъзможните хора", и ще ви стане ясно какво е лошотията.
Единственият вариант за справяне с такива хора е никакъв контакт.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Free Agent в пт, 12 юли 2019, 09:48
Ааа, вече ако говорим за гранични и ЛР, това е друга тема.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в пт, 12 юли 2019, 10:09
Ааа, вече ако говорим за гранични и ЛР, това е друга тема.
Абсолютно. Тук не иде реч за лошотия, а за психопатология. Според тази наука от огромно значение за формиране на личността е околния свят и събитията, които стават, с човека и около него.
Както и психиатричните заболявания и вродените слабоумия са обект на психиятрията. Там вече си говорим за "химия" и чисто физиологични заболявания, които също могат да доведат до такива болестни състояния, но това е друга тема.
Лошотията не е това.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магдена в пт, 12 юли 2019, 10:15
Те затова някои от тези разстройства се наричат гранични, защото природно определена граница няма. Нещо отвъд една условна, приета от нас граница е обявено за патология, характеропатия или както там му е последното име. (До известна степен така е и със "слабоумието", или умственото изоставане.) Та в тоя смисъл си е съвсем лошотия в ярко изразена форма, просто не изчерпва понятието за лошотия.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в пт, 12 юли 2019, 10:22
Гранични са, защото не са изцяло в нормата. Но не са и психиатрично заболяване.
Току-що ми мина, например, случай на човек с решение на ТЕЛК, като част от процентите за неработоспособност са му от вид характеропатия, която има от младежка възраст.  Според МКБ 10 психичните и поведенчески разстройства са заболявания. Част от тях са, например, поведенческите и емоционални разстройства, разстройствата на личността.
Най-често хората с такива разстройства носят дори наказателна отговорност, тъй като по принцип се счита, че осъзнават това, което правят и са в състояние да контролират поведението си, но има състояния, в които не носят такава - затова са експертизите, за да изследват в конкретния случай дали човекът е бил в такова неадекватно състояние.
Болестта и лошотията са различни неща.
Никой до момента не е доказал по безспорен начин по света дали и доколко характерът на личността е заложен и/или се формира от външни обстоятелства, но психолозите са вече почти на едно мнение по въпроса, че темпераментът е това, което е вродено, докато характерът се формира и подлежи на промени. Лошотията и добротата, като крайни понятия от етично естество, са част от характера, не от темперамента на човека. Темпераментът не влиза и не се определя чрез тези две категории.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магдена в пт, 12 юли 2019, 10:29
Имам предвид, че щом нещо може да се определи като гранично, значи най-вероятно точно (безусловно, качествено) определена граница между норма и патология няма.
Личностовите разстройства по същество са просто най-краен случай на нежелани личностни качества. Нищо, че сме ги определили като разстройства и патология.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в пт, 12 юли 2019, 10:31
Дори така наречените нарциси и психопати, не се раждат такива.
Пуснете си всеки документален филм за психопат-сериен убиец, един няма, който да е израстнал в нормално семейство.
Огледайте се и за хората в живота ви, които ви водят към мисълта, че са нарциси - родителите им (или някой друг близък роднина, който е играл съществена роля в детството на въпросният човек), най-вероятно тези хора също са нарциси.

Тези неща са "наследствени", но не физически, а емоционално. Какво толкова чудно има, че едно дете ще копира с математическа точност, поведенията и моделите, на които е ставало свидетел в най-важните години от живота си?

Всеки, който е жертва на родителите си, единствено може да се надява "да изкара късмет" и да разпознае лошотията си в някакъв етап в живота. Има хора, които успяват и се стараят да се променят, има и такива, които смятат, че са перфектни и така ще си останат.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Free Agent в пт, 12 юли 2019, 11:12
Ето това е за мен лошотията - аз съм перфектен, другите са криви. И никакво желание за развитие.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пт, 12 юли 2019, 11:13
А има и случаи на 2 деца отгледани по един и същ начин от психопат - едното е на 90% с мисленето и поведението на психопата, а другото е на обратния полюс - нормален мислещ и логичен човек, който не разбира психопатите с които е живял и понеже в семейство от 3 психопатите са 2, а нормалният е един, те се мислят за нормалните, понеже са "всичките" в семейството, а изключението е третия (нормалния), който цял живот са убеждавали, че е ненормален само защото те са "всички" oстабнали, а той е сам. Възпитанието не значи НИЩО при положение, че 2 деца еднакво възпитавани, в крайна сметка са възпитани различно. За мен всичко си е вродено - ако ти е вродено да си гад и живееш сред гадове ще си мислиш че си нормален, защото си като другите. Но ако си нормален свестен човек живеещ сред гадове цял живот ще се чувстваш нещастен, не на място, неразбран.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в пт, 12 юли 2019, 11:21
Имам предвид, че щом нещо може да се определи като гранично, значи най-вероятно точно (безусловно, качествено) определена граница между норма и патология няма.
Личностовите разстройства по същество са просто най-краен случай на нежелани личностни качества. Нищо, че сме ги определили като разстройства и патология.
:peace:
Няма точна граница, разбира се.
Нали затова, когато реално ни касае да се определи дали поведението е в резултат на заболяване, при което човек не разбира добре какви ги върши и/или не може да се контролира, или на чиста липса на усвоени етични и правни правила за поведение и нежелание да ги спазва, се назачава вещо лице. Да има поне специалист, който да каже болест ли е или "лошотия" /най-общо казано/.
И не случайно децата отговорност не носят, тъй като поради неукрепнала психика и недостатъчно интелектуално, волево и морално развитие, те още не могат да се определят като "лоши".

...
Не познавам нито едно семейство, в което децата да се гледат абсолютно еднакво. Дори близнаци.
Знам само, че има родители, които го твърдят и се залъгват по различни причини, че е така, но това на практика е невъзможно.
Винаги първо дете се гледа по един начин. Човек, като понатрупа някакъв опит гледа следващите различно.
Още Адлер е правил изследвания и е установил, че разлики има съществени във всяко семейство.
Ако децата не са на една връзраст /близнаци/, винаги различията в заобикалящия ги свят са по-големи - градина, приятели, клас и т.н.
И всяко нещо дава своето отражение.
Цитат
ако ти е вродено да си гад и живееш сред гадове
Не е вродено на никой здрав човек да е "гад" или "ангел".
И "и"-то в цитираната част е също много важно нещо. Много важно е къде и как живееш, с кого и как той се отнася с теб в ранните ти години, какво става навън, имаш ли специфики и ако да - как се отнасят хората към тях, дали заложеното у теб се развива или му се пречи да се изяви и т.н. Много неща са от значение за това, какъв става един човек, когато стане възрастен.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в пт, 12 юли 2019, 11:34
Skrekkelig, няма такова нещо като "2 идентично възпитавани деца". Винаги има някаква разлика. Бих се съгласила само, ако говорим за близнаци, но дори тогава е възможно да има разлика.

Родителят-нарцис или психопат, най-вероятно ще има различно отношение към децата си - едното, например, ще е вечно дондуркано и подкрепяно във всичко, докато другото ще е виновно за всичко, все нещо не прави както трябва, все не е добро, колкото сестра си/брат си.
Ако това не е разлика, то не знам какво е.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в пт, 12 юли 2019, 11:40
Тази (https://chetilishte.com/%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8/?fbclid=IwAR1aOq-WBON1VDt69zclUkLmo0G1gCrdgYdBDGyiP93jnz7ZQHdqZPvU9HM)
Ама в тази статия не пише да ни е заложено.
И се изказват факти, без да се търси обяснение. А най-същественото е да се знае "защо", иначе няма много смисъл от информацията.
Генетически са ни заложени физическите характеристики. Другото се формира още с бременността. И търпи развитие цял живот (вероятно и повече).
Пътят към доброто минава през лошото... друг път няма.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пт, 12 юли 2019, 11:47
Гледането винаги е еднакво, но реакцията на родителя спрямо детето се определя от самото поведение на детето. Ако едното ти крека и ти се зъби и се държи провокативно, като нищо ще си отнеше шамара. Акодругото е  кротко и послушно нямаш повод да го шамаросваш. Това не значи различно гледане. Щото ако доброто стане лошо родителят вече ще реагира различно, според ситуацията.
Лош човек значи злонамерен, който обича да причинява болка на околните и изпитвазадоволство от това. Това не е свързано с психическо разстройство или с глупост и липса на реална преценка, нито е резултат на свръх оценка за себе си да си мислиш, че ти си по качествен от другите и затова те заслужават да са зле.
Това е чиста натурална вродена злоба и лошотия, която за съжаление някои хора притежават. Вече до каква степен ще я проявят и ще вредят целенасочено на околните зависи от нивото на интелект, съобразителност, инстинкт за самосъхранение... Ако си по- простоват ще си позволиш с действия и поведение да  демонстрираш лошотия. Но ако си по-хитър ще я прикриваш. Но това не значи, че вътре в себе си не злорадстваш на чуждото нещастие - просто не го показваш явно и очебийно. Иначе в същността си си лошия човек който си се родил.
Аз поне така виждам нещата от личния си опит с хора, който смея да твърдя е доста богат, защото съм се сблъсквала с всякакви типажи. Отделно имам 3 деца и за едното определено мога да кажа, че има вродена лошотия, която дори се излъчва от погледа  и осанката му - той е от хората, които като срещнеш на улицата изпитваш инстинктивен страх от тях. Иначе е красив и чаровен, с широка усмивка,  красиви очи, но просто си гледа лошо. Мълчалив и кротък, бих казала по-послушен от останалите две. Докато другите ми деца са много устати и като са ядосани могат да бъдат много зли, но въпреки всичко не се усеща лошотия в тях някак си и самото им излъчване е миличко и добричко и ти иде да ги разцелуваш - като невинни бебчета са, особено малкия ми син, а дъщеря ми прилича на ангелче.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в пт, 12 юли 2019, 11:52
"Реакциите" на родителите са си част от "гледането".
Възрастният човек не реагира само въз основа на това какво прави детето. Той не е машина. Едно бебе прави това, което правят всички други бебета. Само че родителските реакции варират безкрайно много. Не се определят от това, което бебето прави, а от това, как е възпитан родителят да реагира.
Цитат
Лош човек значи злонамерен, който обича да причинява болка на околните и изпитвазадоволство от това.
Бебето и малкото дете не са "злонамерени", нито "обичат да причиняват болка". Те реагират първосигнално, без умисъл, замисъл, цели и намерения. И по този въпрос учените поне са на едно мнение. /Виж "не-учените", четящи основно жълти преси и обучаващи се от форуми и ФБ не са, но то и мненията им не са научни, а просто лични и затова - необвъзрзващи./. Дали и какво ще осмислят, дали и какви цели ще залагат, как ще ги постигат - това са много сложни процеси, които изискват дългогодишно обучение и възпитание.

Цитат
Акодругото е  кротко и послушно нямаш повод да го шамаросваш.
Глупости. Какво значи "щротко" и "послушно", особено когато става въпрос за бебе и много малко дете?Възрастен човек съм. Поне аз, за други не отговарям. Не "шамаросвам", защото бебето реве. То реве, понеже има нужда от нещо, но не може да каже. Трябва да съм не особено грамотна и простоватичка, за да го "шамаросвам". И като нашамаря едно бебе, понеже не било "кротко и послушно", какво очаквате, че ще стане?


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пт, 12 юли 2019, 11:57
Skrekkelig, няма такова нещо като "2 идентично възпитавани деца". Винаги има някаква разлика. Бих се съгласила само, ако говорим за близнаци, но дори тогава е възможно да има разлика.

Родителят-нарцис или психопат, най-вероятно ще има различно отношение към децата си - едното, например, ще е вечно дондуркано и подкрепяно във всичко, докато другото ще е виновно за всичко, все нещо не прави както трябва, все не е добро, колкото сестра си/брат си.
Ако това не е разлика, то не знам какво е.

за нарцис не знам, но психопат, който си е внушил поради някаква причина, че трябва да мрази едното си дете (примерно около раждането и в последствие е имало и все има някакви проблеми около детето, които не зависят от него, но родителя може да си внуши, че е проклето и му носи нешастие и затова да го намрази. Може детето да има прекалено различно мислене и разбиране за живота, което родителят поради ограниченост да не разбира и поради липса на искрена любов към детето си отказва да приеме и обича детето си такова каквото е... за мен липсата на безусловна любов към детето си е признак за психическо страдание. Или да му прилича на човек, който мрази или му е причинил нещо лошо, и да свързва детето си с него и детето му да отнася негативизма към другия човек. Или нещо друго което психопапът си е навил на главата ... може да са безброй неща). Тогава може да се наблюдава различно отношение към децата. Но то идва от болестта на родителя - нормален здрав родител не се държи така.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пт, 12 юли 2019, 12:06
Judi, не говоря за бебе кърмаче, а за пораснало, което вече разбира. Кой си бие бебето понеже реве... извинявай.... Имах предвид дете, което ти крещи насреща, обижда, спори, опитва да се налага, да те принуdи да изпълняваш желанията му с крясъци, заплахи, физ насилие  - има и такива за твое учудване и не са малко. И не е нужно да го е видяло от теб - това си е инстинктивна реакция, която е вродена и ако не е стопирана ще си продължава докато се спре - дали с бой или др вид наказания и сплашване - има хора, на които първата им инстинктивна реакция е да решат проблема с бой - големият ми син беше така като малък, но го отучихме с 300 зора. В училище май стана това - там си имат начини. Отделно го набиха няколко пъти и взе да се замисля преди да влиза в бой
Не машините, а хората реагират според ситуацията. Машината е програмирана да прави винаги едно и също нещо, без значение от ситуацията. Човек действа според ситуацията и това е нормално и така трябва да бъде. По дефолт аз съм добра с всички. Но ако някой ме провокира и дразни естествено че ще реагирам. Ако не ме дразни ще си седя мирна тиха и усмихната.
Наистина ли не схващаш за какво говоря !!!!


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Free Agent в пт, 12 юли 2019, 12:14
Дъщеря ми е такава. Винаги спори и се налага. Вечната борба е. Понякога се уморявам. Но не бих го нарекла вродена лошотия. В същото време има много състрадание и добро в нея.
По-скоро е агресия. Някои хора по рождение са по-агресивни, по-борбени.
Това също не може да се нарече зло.
Първоначално агресията ни е дадена, за да оцелеем, да ловуваме, да се борим за лидерство, за повече блага.
От нас /и от родителите ни донякъде/ зависи как ще я използваме.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в пт, 12 юли 2019, 13:23
Judi, не говоря за бебе кърмаче, а за пораснало, което вече разбира. ...
За да е "вродена" лошотията, то тя следва да е налице при новороденото.
Не познавам възрастен човек с акъла си, който реално да вярва, че едно новородено може да е зло. Тук направо на смях ме напушва. Дори няма да си губя времето да го обсъждам.
А докато порасне детето и "стане за бой"  :lol:, то се е формирало основно с намесата на този, който го възпитава до момента. Който ако не си е свършил работата качествено, няма и да го е възпитал добре и сам си е крив за това, че детето му "не го слуша". /Това, с "неслушането" е пак нещо много относително. Децата не са предмети, че да си върши човек работата с тях така, както той иска. У тях трябва да се възпита и борбеност, активност, самочувствие, решителност, отстояване на позиция, наред с много, много други качества./
Ако детето има някакво заболяване или психично отклонение то пак е работа на обгрижващия го да го забележи и по-навреме да потърси специализирана помощ. Но не за болни иде реч, разбрахме се.

Цитат
Имах предвид дете, което ти крещи насреща, обижда, спори, опитва да се налага, да те принуdи да изпълняваш желанията му с крясъци, заплахи, физ насилие  - има и такива за твое учудване и не са малко.
Ако това се прояви от мое дете, съм го стопирала навреме в най-ранните прояви. Без да е нужно да се пребиваме.
Има и хора, които се правят на недовидели или които просто не щат да се занимават или които не знаят как. Те такива хора се сподобиват с подобни деца, които са склонни и на по-голямка възраст да се държат невъзпитано и неприемливо.
Ако това поведение е от страна на чуждо дете, нямам много механизми за справяне, защото справянето изисква по-дълговременна, осмислена и последователна политика на възпитание.
Нормално възпитавано дете, което не е психически болно, не осъществява такова поведение. Може да се случи инцидентно, но докато е дете, това е функцията на възрастния край него, да го научи да се овладява. Било с "300", било с "1000" зора - това е задължение на родителя. Всяко нормално дете подлежи на обучение в спазване на правилата. Това, че, както вече се писа, не всеки родител има познания, нагласа да е родител и изобщо родителски капацитет, не променя същността на положението.

Цитат
Човек действа според ситуацията и това е нормално и така трябва да бъде.
Този, когото го води ситуацията, е непорасъл и не особено читав човек. От ситуацията изцяло се водят психически болните хора и малките деца. Както и възрастните, ненаучени навреме на отговорност за собственото си поведение.
На всяка нормална житейска ситуация човек може да реагира и по човешки - осмислено, и първично, без да му мисли. Зависи как се е научил да действа.
...
Инат и лошотия не се покриват. Ако този инат се възпита като упоритост и последователност за неща, които са полезни и добри /а това родителят следва да го обясни и възпита, няма кой да му свърши работата, когато детето е малко и дори на градина не ходи/, си е плюс. Ако му бъде позволено да избие като налагане на всяка цена за всяка прищявка ще е минус. Не съм видяла родител на мястото си, който сериозно се е заел с отглеждането и възпитанието на децата си, да има инати, които врещят и крещят, въргалят се и се налагат по такъв начин, при това редовно, особено в ученическа възраст. Това се случва при меки родители, при мързеливи, безволеви, непоследователни подходи във възпитанието. Е, на хората е ясно, че не им се ще да си го признаят, но от това реалността не става нереалност, нито истината - лъжа.
Агресията и борбеността, ако се впрегнат както трябва, могат и доста положителни качества да бъдат също.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: PAV1 в пт, 12 юли 2019, 18:13
Judi, не говоря за бебе кърмаче, а за пораснало, което вече разбира. ...
За да е "вродена" лошотията, то тя следва да е налице при новороденото.
Не познавам възрастен човек с акъла си, който реално да вярва, че едно новородено може да е зло.
Генетиката се развива.
Прочетете за моноаминооксидаза А и инхибиторите.
Цитат
Съдилищата започнаха да обръщат внимание на лошата наследственост на обвиняемите
http://old.segabg.com/article.php?sid=2010011300040001501 (http://old.segabg.com/article.php?sid=2010011300040001501)
Няма лош човек, а генетично обременен,
което с постиженията на науката може да се "коригира".
Посланието за първите седем години е допирателна на "крива' линия,
наложена в безвремие на дезинформация.

Колко сте си правили (на себе си и децата) такива мед. изследвания?
А предварително, с който се съвокуплявате с цел възпроизводство?

Съжалявам, че съм пряма.
Да, според мен - 99% е унаследяване.
ПП Във форума навремето пишеше дама, работеща в генетична лаборатория (Франция).


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магьосника от Оз в сб, 13 юли 2019, 09:05
Лошотията я посявате вие в децата ви. Защото това е примера който давате. Няма значение какво казвате. Но като нахраните мъжа си за спорта, съседа паркирал едикъде си или пък даже любима приятелка учите детето си как да се държи.
И то разбира се ви копира. И като се Видите колко сте лоши (в него )засилвате лошотията си и имате разрешение да тормозите детето (защото е лошо) и с примера си да го направите човек. Като Вас. Лош човек.
Ама понякога ви мързи да го тормозите и тогава се появява някой, който обяснява, че гена е виновен, или замърсяването на въздуха или Кот ви дойде.
Защото иначе ще трябва да си признаете ,че прилича на вас ама верно е одрало кожата ви и ако искате да се чувствате все така "най добър" родител ще трябва да си дадете сметка какво правите! И да поработите здраво със себе си. И да си признаете.
Ама заради мързела вместо да тормозим себе си намираме външен виновен (гена) който ни дава правото даже уж ни задължава да тормозим детето си (за да сме най яките родители).
По този начин с най-малко усилие получавате табела най як родител, спите спокойно, тормозите наред, на воля и не е необходимо да Погледнете в себе си.
За най добрите майки на света! Нашите!


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в сб, 13 юли 2019, 09:14
Това е и моето мнение. С малка разлика - не са само майките, бащите също имат роля. Най-трудно е да поемеш отговорност за собствените грешки (дори да са несъзнателни), особено, когато става дума за детето ти.
Всички обичаме да си разказваме истории в главата, че сме добри, по-добри, най-добри. Няма безгрешни хора, само такова признание, може да даде шанс на грешките да се поправят.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магьосника от Оз в сб, 13 юли 2019, 09:24
Съгласен съм за бащите. Но и те са имали майки нали?


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в сб, 13 юли 2019, 09:29
Да, но и те са имали бащи, и така до безкрай :)


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магьосника от Оз в сб, 13 юли 2019, 10:32
Радвам се, че все още има възрастни способни да чуват децата си! Може пък да ми върнете надеждата...

Не искам да звучи като нападка, но поради някаква необяснима причина всички жени на мои приятели успяват изключително ефективно да изолират бащата от възпитанието на детето. Защото колкото и тежка майка да е имал един баща по скоро рано ще извика Това Са Пълни Глупости!
И ще направят каквото трябва да се промени.
Не. Имам даже приятел директор. Върти няколкостотин човека на пръста си. Даже той се е предал...
Жената защитава с мощни оръжия правото да руши само тя. Прави го с огромна увереност и по незнаен за мен начин успява.

Опитвам се да разбера защо е така?
Най странното е че това се случва без участието на основни системи- морал, хубаво лошо, логика, мисъл?

Честно да си кажа искрено им завиждам.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в сб, 13 юли 2019, 10:37
Напълно вярно е написаното от Магьосника от Оз и Elunaria... Най-важни са първите години от живота на детето, когато се формира характер и мироглед. Всяка реакция, всяка дума и жест, които вижда, остават в подсъзнанието и определят бъдещия човек. Родителите рядко си дават сметка за дребните детайли, но те са най-важни. Не съществува перфектната майка на този свят (всички сме грешници, както се казва и в Библията), но колкото повече вижда и усеща детето любов, толкова по-близо е до Истината. И обратно- колкото повече емоции, породени от страх вижда- агресия, омраза, завист алчност..., толкова по-лош и нещастен човек ще се изгради.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в сб, 13 юли 2019, 10:47
Децата могат да копират от родителите начин на изразяване, особено ако не са видели нещо друго и по-добро, което е малко вероятно днешно време, когато децата от яслата още прекарват повече време с други деца и възрастни, а не с родители си. Но това няма нищо общо с лошотия. Под лошотия имам предвид съзнателно да вредиш на хора и да изпитваш удоволствие от това. Да завиждаш с омраза, а не благородно, да ти е трудно да понесеш чуждото щастие, да си злонамерен и т.под. неща. Да псуваш и обиждаш като си ядосан може да е погрешен усвоен модел от родителите, с който по навик да си изразяваш емоциите особено ако си по темпараментен. Но холеричен темперамент изобщо не значи лошотия. Обясних какво за мен е лошотия. Липсата на съвест също може да е лошотия, въпреки че някои навици, като да си хвърляш боклука по улиците е повече свързан с глупост и ограниченост на ума отколкото с лошотия - тия хора не се замислят какво оставят на децата и са с нагласата След мен потоп. Егоизъм, глупост, безсъвестност, неуважение към околните, но лошотия точно  - не бих казала.
Иначе съм съгласна, че родителите трябва да внимават като си възпитават децата. Но да направят от лошо дете добро и обратно - опитът ми показва че това не се случва. По-скоро лошо дете с времето може да помъдрее и целенасочено да започне да се мъчи да бъде добро. Няма да си промени природата, но е похвално, че е осъзнало лошото в себе си и има желание да го пребори


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в сб, 13 юли 2019, 11:00
Заложен е само типът нервна система, всичко друго се изгражда от контакта на детето с околния свят.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в сб, 13 юли 2019, 11:13
Модели на поведение и изразяване се изграждат, но лошотия или доброта - не. Тукашните хора всички се държат уж добре, уж усмихнати, уж възпитани... Но в определени ситуации, когато могат да ти навредят и да ти вгорчат живота по уж цивилизован начин и уж случайно и неволно ... ами лошите винаги се възползват от него. Не всички са лоши, но са учудващо многобройни, когато успееш да ги опознаеш. Иначе на първо четене всички ти изглеждат еднакви и мили просто защото се държат еднакво. Тия неща идват от възпитание, традиции, култура. Но другото си го носиш със себе от начало до край.
Знам, че звуча като инстанция, но не искам всяко изречение да започвам с Аз мисля или Моят опит показва. Смятам че щом аз го пиша е ясно, че това е личен опит и мнение и не е нужно на всяко изречение да го добавям


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Акаша в сб, 13 юли 2019, 11:23
 Аз не познавам сякаш лоши хора. Поне на мен никой не ми е правил лошо, освен една "приятелка" в тийн възраст. Или да знам, че някой е направил умишлено нещо лошо на друг... Освен изневери, за друго не се сещам.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: thewishmaster в сб, 13 юли 2019, 11:39
Съгласен съм за бащите. Но и те са имали майки нали?
Мда. А бащи не са имали. Майките им са се размножили с просто делене.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в сб, 13 юли 2019, 12:06
И аз не познавам лоши хора. Всеки има недостатъци, които се проявяват в една или друга ситуация, но истински злонамерени хора не съм срещала... и не очаквам да видя такива, все позитивното забелязвам. Най-вероятно това провокира доброто отношение на другите.
Всичко е въпрос на лично възприятие- и това се култивира у малкото дете.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: dora i diego в сб, 13 юли 2019, 12:14
Лошотията се увеличава с възрастта!


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в сб, 13 юли 2019, 12:21
Жената защитава с мощни оръжия правото да руши само тя. Прави го с огромна увереност и по незнаен за мен начин успява.
Опитвам се да разбера защо е така?

Сега ще пусна бомбата, но според мен, повечето жени са с емоционалност като на 8-годишни. Много хора така си възпитават момичетата - някой друг ще е отговорен, мъжа най-често.
Винаги са прави, трудно ще ги убедиш, че са виновни, не могат да поемат отговорност, а като стане дебела работата, винаги могат да ревнат и да изпросят съжалението и прошката. И така до следващият път :)


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в сб, 13 юли 2019, 12:35
И моето мнение за жените е такова, но и мъжете не са по-добри. Пълно е с незрели емоционално индивиди, но се проявява по различен начин при двата пола (пак нещата опират до възпитание). И все друг им е виновен, все търсят причините за недоволството си навън... егото е над всичко.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магьосника от Оз в сб, 13 юли 2019, 12:48
Всеки родител дава пример. Бащите също. Пример е и пълното предаване и позволението да ходят по главите им когато си поискат.
Опитвам се да ги държа отговорни. Моите приятели.
Но се предават даже осъзнавайки какво причиняват.
И бащите сме ужасни! Съгласен


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в сб, 13 юли 2019, 14:02
Ози, това са възрастни хора и те трябва сами да проумеят, че това  което правят днес, поражда последиците утре.
И че те са отговорните за това утре.
А отговорност лесно не се носи. Човек трябва да е попорасъл не само на години.
Туй няма как да го проумеят, ако сами не са стигнали до този етап на самоосъзнаване.
Бадева се хабиш. Едно нещо се казва веднъж-дваж и който има акъл разбира. Който няма и 100 пъти да му рекнеш, то е все едно да му приказваш на суахили.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магьосника от Оз в сб, 13 юли 2019, 14:21
Специално за авторката на темата, която шамари детето си (когато прецени за правилно)
Съгласен съм, че 2-3 шамара костват по-малко енергия отколкото години постоянство.
Ужасно ефективно. Бих направил всички мениджъри жени.
За да ме разбереш трябва да се опиташ да влезнеш в обувките ми. Изисква усилия. Разбирам. Ще се опитам да ти помогна.
Ти си мъж. Средна възраст. Обожаваш секса. Минаваш за забавен. Не си красив. Никога не си бил. Водиш се за успял. Грижиш се от 25 години за жена и от 13 за жена и дете.
Даже и там успяваш да демонстрираш успех. Понякога
Ок? Това си ти. Настани се удобно. Разтъпчи обувките (само 3 чифта, но всичките много удобни).
Имал си хубав ден. Успял си да измислиш  такъв финт, че да врътнеш трима колеги без да разберат и най-накрая да си свършат работата (за която са наети разбира се).
Съпал си си джин с тоник, даже и лимон си намерил, седнал си удобно и си качил краката на масата... Сърцезаваш една топола в далечината. Клати се. Стига ти.
Там някъде нахълтва партньора ти следван плътно от детето (сигурен щит при нужда) и изсипва проблем защастраващ вселената ( в която живее твоето дете) и ти като Супермен баща трябва да се намесиш. Сега,Веднага,На момента.
Моля? Току що седнах.
Добавят се нови елементи увеличаващи опасността. И това прекъсва 2 часа след като си станал?
Всеки ден?

Можеш ли да обясниш защо този ако си забравила заможен, успял и забавен мъж издържа такова отношение години?

Е тук мисля, че би трябвало да фалираш. Най простото обяснение би било луд! Най малко калории. Ама тогава всички мъже са луди?
Разбирам.... Сигурно им слагат нещо в бирата!
Или пък: това е от генома. Звучи тежко. От него ще да е. Знаех си!
Бих се радвал да чуя вие как бихте отговорили. Това беше жената в мен.
Ако почовъркаме повече обаче можем да намерим и други причини.

Може например да се окаже, че на този мъж (на теб, на мен) му е било ясно обяснено, че жена има правото да го наранява (когато и скимне) и това е за негово добро.
Интересно! Много интересно бих казал ( потърквайки самодоволно ръце)
Кой би могъл да научи този мъж на такова послание?
Хмммм. Добре. И приносителя на това мощно послание е забулен в мантия за неприкосновеност?

Тук имам въпрос. Първо трябва да влезнеш в ролята на приносителя. Настани се удобно. Отпусни се...

Готова ли си?

Хайде кажи ми как най-ефективно да предадеш това съобщение?

Аз бих вкарал 2-3 шамара (изненадващи ако може. Смятам, че до 3 месеца ще успея да заменя шамарите с поглед. (Пестим енергия. Ефективно. Все пак съм меринджей)
Анализ:

Вложена енергия -2000 калории
Бъдещи вложения -нищожни

Ефект - Постигнат


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Z в сб, 13 юли 2019, 16:31
Лошотията е избор. Всеки има свободната воля да избира, кой вълк да храни - притчата за двата вълка.
Хубавото е че всеки носи лична отговорност за изборите си,  съответно и последствията от тях.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в сб, 13 юли 2019, 19:01
Магьосника от Оз, нищо не разбрах, нямам толкова акъл, сори.
Ми аз знам случай на един шамар в детството спестил всички останали шамари в последствие и отрязал в зародиш  всякакъв вид нагло поведение на детето. Детето само си го казва. И не мрази баща си - напротив - одобрява постъпката му и е благодарно.
Леко съм шокирана, че някои хора тук не са се сблъсквали с лоши хора. На мен често ми се случва - може да ги привличам с добротата си. Лош човек си позволява да е лош само с добрите - от лошите има респект. С мен са си позволявали невероятни неща. Не че после не съм ги накарала да съжаляват де. Не с лошо - само явно съм им показала колко са зли и жалки. Животът ме учи непрекъснато, че ако си лош ще те уважават, ако си добър - ще те тъпчат. И въпреки всичко продължавам да съм добра и най-странното е, че не съжалявам, защото явно нещо пази добрите хора


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: DeVa® в сб, 13 юли 2019, 20:15
Модели на поведение и изразяване се изграждат, но лошотия или доброта - не. Тукашните хора всички се държат уж добре, уж усмихнати, уж възпитани...

Абсолютно вярно.
Един лош човек може да е безупречно вежлив и да се държи културно, където има полза, да е умен, образован, с ценни умения и дори талант, но вътре в себе си да е лош, да се държи неуважително, нагло, и да вреди в прекия и в преносния смисъл на близки хора.

Магьосникът БГ Татко ли е? :thinking:


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в сб, 13 юли 2019, 20:52
Това разделение на лоши и добри ми звучи като за деца. Никой не е само черен или само бял.
Като цяло грубото отношение предизвиква груб отговор. Доброто предразположение съответно поражда същото (може да отнеме повече или по-малко време според степента на осъзнатост). В крайна сметка всички се стремим към емпатия. Доброто накрая побеждава.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в сб, 13 юли 2019, 20:56
Скрек, а мислила ли си по въпроса, че може би обръщаш повече внимание на отрицателните черти в хората или, че може би имаш прекалено големи очаквания от тях? Перфектни няма.

И още нещо, търсиш ли вината и в себе си? Засега казваш само колко си добра, как с добротата си привличаш лоши хора, като цяло, не показваш в коментарите си, че и ти си човек, че и ти можеш да си груба, че и ти можеш да грешиш. Това също е присъщо за нарцисите. Те така вярват, че са ангели.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Акаша в сб, 13 юли 2019, 23:43
Заядливостта, търсенето на конфликт към лошотията ли се числят или са признак на друго нещо, се запитах...


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в нд, 14 юли 2019, 00:02
Току-що видях това във фейса и се сетих за тази тема
 
:
(//bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/0PRl/XhmwX.jpg)


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: ***vasilena*** в нд, 14 юли 2019, 10:34
Казвам и ще го повторя рано сутрин в неделя със хладен разум .
Мисля че вие които пишете че няма лоши хора сте някакви персонажи драскачи живеещи в измислен свят , хора които ако сега са мястото на детето квартирант или тяхното дете е на негово място чак тогава ще разберат какво им казвам . А дали съм заядлива, а не положителна разлята розова пеперуда е въпрос на субективно мнение .
Има много лоши на света, такива се раждат , такива си и умират дори на 80 без да са се променили .


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 11:00
Абсолютно има лоши хора - майка ми. Отвратително е да го кажа, но в момента ми е трудно да се сетя за по-лош човек от нея в обкръжението ми. Сестра ми също е отврат за съжителство - злоба и омраза пръска в несвяст, същевременно изкарвайки мен лошата. Пред околните се представят коренно различни, но само едно дете може да каже майка му добра ли е лоша като майка и като човек. Когато си тотално зависим от някой и той го знае, тогава има всички средства да се изяви в пълния си блясък що за стока е. Затова съм отрязала контактите с тях. Отделно съм забелязала, че ми носят нещастие тия хора. Когато контактувам с тях по телефон или на живо винаги се случва нещо лошо с мен или семейството ми.
И това не е внушение, защото с нормалните хора не ми се случват такива неща. Познавам още няколко изрода, но гореспоменатите бият по точки. Баща ми също е много особен, но поне не е злобен и се усеща някаква човещина и смиреност в него. Докато тия двете просто не знаят на кой свет са от самочувствие и злоба.  И да - с времето определено стават все по-зли.
Знам че на много това им звучи невероятно и е разбираемо - и аз не бих повярвала, ако не ми се беше случило. Но на собствения си опит няма как да не вярвам.
Както вярвам и в сънища, което също звучи наивно, но е факт,  че често  сънувам неща, които после с случват. Редовно сънувам оценките си от изпити примерно, срещи с хора, които не очаквам да срещна и т.под. Обяснение няма, но е факт.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в нд, 14 юли 2019, 11:22
Ето един типичен случай на научена в дома лошотия.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 11:30
Ето един типичен случай на научена в дома лошотия.

не схванах какво значи научена. Не съм станала лоша, ако това имаш предвид. Ако бях щях да съм си дупе и гащи с тях и тяхната лошотия няма да ме отблъсква, а ще се чувствам прекрасно с нея.
Ако имаш предвид, че близките са ме научили, че има лоши хора - да - така е. Затова и толкова смело го твърдя


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 14 юли 2019, 11:38
За мен лош човек е някой, който наранява умишлено или неумишлено.

Добър човек е някой, който усмихва умишлено или неумишлено.
Хубави дефиниции. Колкото и да е добър човек, при сбълъсък с лошотият отвъръща, не да нарани, а да се предпази/защити. След време обаче си спомня затова и съжалява. Лошият човек дали някога съжалява, дали идва момент в живота му, когато си спомня, че е наранил!


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 12:02
Лошият човек съжалява само ако самият той по някакъв начин е платил за злодеянието си - влязъл в затвор примерно. Но НЕ съжалява, че е навредил на другия - напротив - злорадства, защото смята, че другия си го е заслужил. Добрият, но темпераментен и сприхав човек съжалява, че се е оставил да го предизвикат да постъпи лошо - направил го е защото не е могъл да се пребори по друг начин с провокатора. Това е и разликата, между лошия и добрия - и двамата могат да се държат зле, но причината е различна. Добрият е предизвикан с нещо лошо към него, а лошият може да бъде предизвикан дори от яд, че другия е по-умен, по-красив, по-успешен от него или просто му се е видял удобна и безпомощна жертва, която може да подразни за кеф, да се почувства всемогъщ и просто защото го може, без другия да го е предизвикал с конкретна агресия към него.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магьосника от Оз в нд, 14 юли 2019, 12:23
Да се върнем към дефиницията на лош човек. Някой който наранява умишлено или неумишлено.
Без значение какви причини изфабрикувате вие наранявате.
Семето е толкова силно и толкова дълбоко посято, добре защитено от милиард несвърващи причини да наранявате.
Повтаряте неспирно, че сте добри. Като мантра.
Една лъжа повторена 100 пъти става истина. 1000 пъти правило.
Надявам се, че това ви кара да се чувствате по-добре.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 12:33

на мен лично медиум ми е казал, че привличам лоши и обладани хора и това е нещо в природата ми, което не мога да променя съзнателно и с усилия. Но мога да се науча да ги разпознавам и да се пазя от тях.
За мен хората, които твърдят, че не са се срещали с лоши хорa, всъщност са се срещали, но не са ги разпознали или защото са сложили розовите очила и не искат да видят реалността, или защото не са успели да ги предизвикат да си демонстрират лошотиятa, или защото те самите изглеждат лоши и лошите не смеят да си позволяват явна злост срещу тях. Има хора, които всички смятат за добри, но аз като се появя изведнъж показват неподозирани рога, злоба и агресия, която очевидно си е била там през цялото време и е отлежавала. При това не ги предизвикам с лошо. Може просто да подхвана дискусия, в която усещат, че не могат да ме преборят нито с логика, нито с увъртане, нито с манипулации ... чувстват се глупави и губещи и оголват зъбите от яд.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: A_Ivanov в нд, 14 юли 2019, 12:37
По принцип да, вродена е, но има някои хора, които са преживели определени травми или са имали тежък живот и в резултат на това са се озлобили. Но в повечето случаи е вродена.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 12:54
Да си озлобен не значи да си лош. Озлобеният ще се предпазва допълнително или прекалено много от страх от разочарования, но никога съзнателно или не съвсем съзнателно (подтикван от злата си природа и може би не осъзнаващ съвсем че прави лошо, а по-скоро го възприема като раздаване на справедливост) няма да навреди както би направил лошия


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в нд, 14 юли 2019, 13:02
Ето това ти е грешката. Вярваш, че жертвите не са лоши. Напротив, те са едни от най-лошите, защото намират оправдание за действията си - имали са лош живот, случили са им се нещастия, страдали са!
Но какво значение има за мен, например, ако мъжът ми ме бие, защото баща му навремето е биел него и майка му?
Това, че го прави от безсилие, или просто защото не знае друго, как точно го оправдава в моите очи и как така не влиза в категорията "лош човек"?


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в нд, 14 юли 2019, 13:15
Етимология на думата "озлобен" произхожда точна от злоба, човек Обладан от злоба, е озлобен.
Това е по-тежко от "лошотия".
...
Иначе никак не е задължително лошите хора да са, как беше, "дупе и гащи". Напротив, логично е да не се понасят. Всеки вижда себе си в другия, като в огледало. Нищо, че не си го признава.  Лошият си търси по- меки Гани, да си развява лошотията сред тях.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в нд, 14 юли 2019, 14:50
Не съм станала лоша, ако това имаш предвид. Ако бях щях да съм си дупе и гащи с тях и тяхната лошотия няма да ме отблъсква, а ще се чувствам прекрасно с нея.
По-скоро е обратното.

Лошотията е липса на емпатия. За да изпиташ емпатия ти е необходим потенциал, за който пък е необходимо да се натрупа опит. За това аз твърдя, че няма лоши хора- има такива без опит. Има лоши постъпки, но чрез тях човек трупа опит за да осъзнае грешките си и да промени съзнанието си.

Лош за един, добър за друг. Някои постъпки, възприемани за добри са направени от чисто егоистични подбуди. Както и обратното. За мен всички са равни и не лепя етикети.

Обидчивостта също е провокирана от липса на любов. Показва незряла емоционалност. Също както и сипането на обидни епитети.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 15:10
С липса на опит могат да де оправдават децата. 70 бабка тормозила цял живот всеки, който я обича или зависи от нея и си е внушила че е всемогъщия манипулатор на който всичко му е позволено с липса на опит не може да се оправдава. Че и по-зла и безчовечна става. Разболява се физически ако няма енергиен донор който да смуче с проклетията си.
Озлобяване не е задължително да е свързано с лошотия - може да настъпи когато си подложен на тормоз от който не можеш да се спасиш. Дете изнасилвано от баща си продължително без да може да се предпази се озлобява срещу него и това не го прави нито злобно нито лошо, а просто невинна и безпомощна жертва на чуждата лошотия. Безпомощността озлобява


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в нд, 14 юли 2019, 15:19
Невинна жертва, която на свой ред може да направи много "бели", ако не се обърне внимание. И дори след вниманието, не можем да говорим за пълно възстановяване, а по-скоро за контролиране и разбиране на проблема.

Защо смяташ, че това не променя човека, защо смяташ, че "злобата" е само към "извършителя"?
Сигурна съм, че всички серийни убийци, също са били малки, сладки дечица някога (те обикновено се "създават" от майката).

Ето до какво води точно това, което описваш и как изглежда детската психопатия:

[video]https://www.youtube.com/watch?v=2YhxerkkHUs[/video]



Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в нд, 14 юли 2019, 15:27
Опитът, който имам предвид по никакъв начин не е обвързан с възрастта. Да, има възрастни хора, живеещи неосъзнат живот. Има млади хора, натрупали мъдрост.
Озлобените хора са един вид "счупени" и изискват много работа за да бъдат поправени, особено ако са деца. Но с любов и търпение всичко е възможно.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 14 юли 2019, 15:50
Лошотията е липса на емпатия. За да изпиташ емпатия ти е необходим потенциал, за който пък е необходимо да се натрупа опит. За това аз твърдя, че няма лоши хора- има такива без опит. Има лоши постъпки, но чрез тях човек трупа опит за да осъзнае грешките си и да промени съзнанието си.
Почти съм съгласна, но тези, които си отиват от този свят с лошотията си и то в една напреднала възраст, значи ли, че не им е стигнало времето за да натрупат опит и да осъзнаят, че има и добро.

От написаното до тук в темата продължавам да вярва, че има хора родени с положителен понциал и такива с отрицателен. Това разбира се не е достатъчно условие първите да станат добри, а вторите непременно лоши, има и други фактори, дори такива, които идват изненадващо.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 16:56
Не съм чула някой повреден някога да бъде оправен от някой. Колко се оправиш сам - толкова. А дали изобщо трябва да те оправят е въпросът? Животът ни учи уроци които ни помагат занапред и не трябва да се заличават или омаловажават. Всеки учи различен урок валиден за него, но може би невалиден за околните. Това не значи че те трябва да се надпреварват да изкореняват опит, който не разбират и смятат за вреден, защото за въпросния човек може да е полезен. Разните му психолози учат купчина глупости от учебници и после ги внушават на хората, но те не винаги работят защото всеки най-силно е повлиян от личния си опит и много трудно можеш да му внушиш чужд или чужди убеждения. Аз лично не познавам лош човек да е станал добър или обратно. Познавам добър който се държи зле защото е бил жертва на лош късмет с обкръжение и заради добротата му са се възползвали от него. Но железната студена броня не скрива все още добрата му същност и когато подходиш правилно с добро към него може да изкараш добротата наяве.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в нд, 14 юли 2019, 17:05
Mama_Nana, да- често времето не стига. На този етап нямам потенциал да знам продължението какво е, само знам, че такова има. Възможно е да има прераждане, както е възможно и да сме еднократно проявление (или нещо междинно?)... каквото и да е, не ни е нужно да знаем.

Skrekking, няма "лош" и "добър" човек. Има постоянна промяна и развитие, нищо във Вселената не е статично.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в нд, 14 юли 2019, 17:12
Не искам ничия доброта да "изкарвам наяве", разбираш ли? Нито брони искам да свалям, нито стени да разбивам.
Наш дълг е да се запазим като нормални човешки същества, изпитващи доверие, емпатия и любов, без значение какви неща са ни се случили.
Иначе се превръщаме във вечни жертви, които вредят на себе си и околните. Както казах, за мен хората, които са си позволили да се превърнат в жертви, са едни от най-опасните хора, с които можеш да влезеш във връзка.
Кофти, но факт.



Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 17:26
аз наистина не разбрах какво имаш предвид с това някой да си е позволил да е жертва. За мен има реални жертви както и симуланти, предствящи се за жертви с цел извличане на дивиденти. Има и смеска от двата вида - може би тях визираш - на които им се е случило нещо много лошо което в последствие използват за извличане на дивиденти


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Магьосника от Оз в нд, 14 юли 2019, 17:44
Жертвата беше основната печеливша карта на майка ми.

Искам да Ви благодаря, че ме изтърпяхте толкова дълго! (Подозирам, че както обикновенно някой ще се активизира и ще изтрият всички постове които са ви издразнили). Мастер мотаеш се!

Оставам Ви на спокойствие да вършите добрини или както там го наричате.

На мен ми беше приятно. И много ми помогнахте!
Дълбоко благодаря!

Преживях майка ми отново. И доста поплаках. Това е хубаво. Плача трудно. Олекна ми.

Научих, че на никой не му пука за непознатите, любознателни, искрящи хлапета.

Научих, че на някои не им пука даже за собствените деца.(камо ли за чуждите-признавам много са смотани бащите)

Научих, че някои майки намират за нормално да тормозят когато им скимне ( Майките никой няма право да тормози)

Ориентирам се какви са наборите на сина ми. Ще си позволя да коментирам:
Дупе да му е Яко! (С ехидна усмивка търкайки ръце разбира се)
Ама наистина да му е Яко!

Посмях се доста, отслабнах малко красота!

И не забравяйте, че сте най-добрите Майки на Света!

За най-добрите майки! Нашите!

Жалко, че се провалих отново и даже един шамар не спестих. Нищо свикнал съм.
Ще пробвам пак!

Само да ви дам тема за размисъл.

Защо никой не говори за какво е това добър човек? Може би не знаете?

Ако не знаете моля обърнете се към децата си. Те знаят


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в нд, 14 юли 2019, 17:59
Дали го използват умишлено или несъзнателно - резултатът е един и същ.

Имам предвид хора, които са преживели нещастие, кофти връзка, изневяра, лъжа, тормоз и са позволили това да ги определя занапред, както и да се отнасят към хората с недоверие по дефолтс.

Като пример от личният си живот, мога да използвам връзка, която имах, когато бях на 18. Човекът беше супер ревнив, защото явно беше преживял изневяра, както и тормоз в семейството от страна на бащата (но за това разбрах по-късно). Като мина еуфорията от първоначалните трепети и пеперуди, започна да ме следи, да се опитва да ме ограничава от срещи с приятели и семейството, не искаше да уча повече, караше ме да ходя "да му правя компания" на неговата работа или да го чакам в тях, като се прибира от работа, искаше да ми прави и бебета.

Говорили сме си хиляди пъти, че няма причина да се държи така, че това си е незаслужен тормоз от негова страна, даже му играех по свирката известно време за да се успокои, разбира се, такъв момент не дойде. Той уж все се съгласяваше, но само до следващият път.

В крайна сметка, когато скандалите започнаха да се случват всеки ден и да се стига и до физически тормоз, напуснах тази връзка и не след дълго започнах да чувам какво разказва на всички общи познати - че съм к., че съм го зарязала без причина, той ме обичал, всичко правил за мене, защо все така му се случвало... и те му вярваха и го съжаляваха, защото нали... жертва е.

Ето ти пример за човек, който наричам "жертва" и заради лошото си минало, е способен да натрови всичко около себе си, без дори да се замисли. За мен това е избор, а не "съдба".


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 14 юли 2019, 19:17
Mama_Nana, да- често времето не стига.
Според мен просто си има лоши хора. Не съм сигурна,  дали го осъзнават, но си живеят. Друг е въпросът дали са щастливи или не.  Колкото и време да прекарат на земята, ако ще да се прераждат няма да се променят.  Така, че съм съгласна с теб, че може да има промяна, но не съм съгласна, че всички подлежат на такава промяна. Има индивиди, които са непроменяеми, независимо от времето и обстоятелствата.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в нд, 14 юли 2019, 19:20
Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Изпитано.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 14 юли 2019, 19:21
Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Изпитано.
Които не е задължително да са положителни за индивида.  :love:


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в нд, 14 юли 2019, 19:52
Курсът е един, макар и не винаги да е праволинеен.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 21:26
:
Дали го използват умишлено или несъзнателно - резултатът е един и същ.

Имам предвид хора, които са преживели нещастие, кофти връзка, изневяра, лъжа, тормоз и са позволили това да ги определя занапред, както и да се отнасят към хората с недоверие по дефолтс.

Като пример от личният си живот, мога да използвам връзка, която имах, когато бях на 18. Човекът беше супер ревнив, защото явно беше преживял изневяра, както и тормоз в семейството от страна на бащата (но за това разбрах по-късно). Като мина еуфорията от първоначалните трепети и пеперуди, започна да ме следи, да се опитва да ме ограничава от срещи с приятели и семейството, не искаше да уча повече, караше ме да ходя "да му правя компания" на неговата работа или да го чакам в тях, като се прибира от работа, искаше да ми прави и бебета.

Говорили сме си хиляди пъти, че няма причина да се държи така, че това си е незаслужен тормоз от негова страна, даже му играех по свирката известно време за да се успокои, разбира се, такъв момент не дойде. Той уж все се съгласяваше, но само до следващият път.

В крайна сметка, когато скандалите започнаха да се случват всеки ден и да се стига и до физически тормоз, напуснах тази връзка и не след дълго започнах да чувам какво разказва на всички общи познати - че съм к., че съм го зарязала без причина, той ме обичал, всичко правил за мене, защо все така му се случвало... и те му вярваха и го съжаляваха, защото нали... жертва е.

Ето ти пример за човек, който наричам "жертва" и заради лошото си минало, е способен да натрови всичко около себе си, без дори да се замисли. За мен това е избор, а не "съдба".

за мен тоя наистина е жертва, на психичните си проблеми. Изневяра не може да промени човек така. Той си е ревнивец, а с изневярата се е оправдавал, че уж тя го е направила такъв. Това си е типичен ревнивец - не се прави на жертва, той е жертва на ревността си. Но допълнително превръща и близките си в нейна жертва.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в нд, 14 юли 2019, 21:29
Именно, това е проблемът. И другите стават жертва на неговите проблеми, но ако се опиташ да го промениш, ще ти донесе от 9 извора вода да обяснява, че той има сериозни и основателни причини да е такъв.
Е, не мерси. Още докато ми замирише на проблеми, които се коренят някъде от 1995-та година, си бия камшика. Такива хора, нито за връзки стават, нито за приятели.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: ***vasilena*** в нд, 14 юли 2019, 21:52
Някоя умница която никога не е била жертва ме е докладвала и ми липсват най съкровенните постове .

Както казах, за мен хората, които са си позволили да се превърнат в жертви, са едни от най-опасните хора, с които можеш да влезеш във връзка.
Кофти, но факт.


Верно ли ?! Нима искаш да кажеш че ти общуващ само с вечни победители ...

Аз пък искам да кажа , че разбрах че никога никога на вечните хитреци и умници които са погалени с перце от живота не им случват невероятни неща ...Гледах едно интервю с Йордан Камджалов(диригентв Германия с 4 деца при това и красив мъж) който се е сблъсква, със софийските еснафи точно като мен и е бил отхвърлен като некъдърен ...Мачкали са го тук . После отива в Германия и е обявен за невероятен талант . Та той каза в интервюто че душата има нужда да бъде в един момент наранена и аскет защото само когато си нарнен и аскет ти каляваш духа и волята си . Софийския дришльо живеещ като бей , роден в богато семейство , плащащи му частни уроци , племето което го обгрижва и води на разходки , това бейче никога няма да стигне нивото на Йордан Камджалов който месеци наред каза че е живял само на хляб и лютеница .

Искам да повторя че срещнах изключителни изроди и дебили без грам чувство на човеченост в София . Ако мога никога няма да стъпя там , такова лицемерие , толква фалшиви хора видях ...брррр


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: thewishmaster в нд, 14 юли 2019, 21:56
Не че нещо, но знаменитият цигулар Васко Василев, за когото се надявам, че си чувала, е "софийски дришльо". А изнасилването на темата в насока "гадните софиянци срещу прекрасните провинциалисти" е повече от нелепо.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в нд, 14 юли 2019, 21:58
Не, Василена, не е нужно да са "вечни победители". Достатъчно е да са нормални, свободни (от дълбоки емоционални проблеми) хора.
Вече не ме интересува, че някъде на дъното на нечия душа *може* да има диаманти, ако трябва да изкопая тонове л***а за да стигна до тях.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: ***vasilena*** в нд, 14 юли 2019, 22:05
Не че нещо, но знаменитият цигулар Васко Василев, за когото се надявам, че си чувала, е "софийски дришльо". А изнасилването на темата в насока "гадните софиянци срещу прекрасните провинциалисти" е повече от нелепо.
Твоите мъдрости пък изобщо не искам да ги слушам . Първо постъпи веднъж некоректно с мен и обиди моето дете за сметка на твоята принцеса ..те са две противоположни вселени ...
и второ ти си подла личност в моите очи заради ...грозните ти постъпки към хората от форума тук ...Не те харесвам , противна си ми .За мен ти си лош човек , егоист и манипулатор .


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: thewishmaster в нд, 14 юли 2019, 22:12
На кого му пука ти кого харесваш? Ако имаш да напишеш нещо по темата, пиши. Няма нужда да я давиш в словесните си диарии.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 14 юли 2019, 22:22
Гледах едно интервю с Йордан Камджалов(диригентв Германия с 4 деца при това и красив мъж) който се е сблъсква, със софийските еснафи точно като мен и е бил отхвърлен като некъдърен ...Мачкали са го тук . После отива в Германия и е обявен за невероятен талант . Та той каза в интервюто че душата има нужда да бъде в един момент наранена и аскет защото само когато си нарнен и аскет ти каляваш духа и волята си .
Този пример потвърждава казаното от Elunaria. Човекът - Й. Камджалов не се е превърнал в жертва, не се е отчаял, не се е озлобил, просто се е борил. Ако всичко е вървяло гладко и нагоре, дали щеше да бъде това което е!
Всеки човек минава през някакви изпитания, които могат да го въздигнат, но могат и да го сринат. Изборът е в самите нас, сами решаваме какви да бъдем.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: ***vasilena*** в нд, 14 юли 2019, 22:23
Тази прекрасна дума "диария" е част от твоя речник . Виж колко лесно мога да покажа като бръкна там където трябва , че даже и да разкажа какви си ги дрънкала по адрес на мен само с две изречения и да се разкриеш ... По темата съм . Показвам кой е лош . Ела и се запознай с мен и ще видиш че имам много приятели , и никой няма да каже лоша дума за мен , а за теб .....ти си знаеш .... Просто така да ги усещам лицемерите ...:smiley:


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в нд, 14 юли 2019, 22:28
***vasilena***, ти и други неща, и други теории потвърди с поведението си. Това исках да ти кажа по-рано. Погледни собственото си поведение първо, а после съди другите.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: ***vasilena*** в нд, 14 юли 2019, 22:33
Ели не скачай срещу мен , не си слагай грех на душата , симпатична си ми по някакъв начин
Ти не знаеш какво дебелоочие има тази жена ...Не гледай повърхността и лицемерието


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в нд, 14 юли 2019, 22:45
Ти самата прие много лично мнения и коментари, от по-рано, които си бяха просто наблюдения и мнения от личните преживявания на някой друг.
Никой не те напада, просто хората имат различни преживявания и никоя гледна точка, не може да ме учуди. Където не сме съгласни, винаги можем да си кажем, но ядосването не е начина. Стига караници.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: thewishmaster в нд, 14 юли 2019, 23:02
Ела и се запознай с мен и ще видиш че имам много приятели
Благодаря, ще пропусна. Подбирам си средата. Сигурна съм, че твоите приятели са напълно подходящи за теб.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в нд, 14 юли 2019, 23:21
Тоя Камджалов го знам - отдалеч си личи, че е галеник на съдбата - хич да не ми се прави страдалец борил се с идиоти. Пътят му е бил в чужбина, затова в БГ на му се е получило. Или той така си го е направил щото е предпочел да е в чужбина. Това сигурно му е единственият неуспех и се скъса да го преживява. А като го гледам едва ли е имал кой знае какви проблеми с хората, нито професионално, защото очевидно си е талант. Същото и за Васко Василев. Ама много ме дразнят такива успели, които се жалват колко много са преживели. Ми ясно, че и те са се помъчили за да стигнат където са. А какво да кажат хората които цял живот се мъчат много повече и пак до никъде не стигат. Тия са късметлии, хич не ги мисля


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пн, 15 юли 2019, 09:32
Elunaria, има чувствителни хора. Ако животът е бил гаден към тях е нормално да заемат защитна позиция, която често изглежда враждебна. Не казвам, че трябва да ровиш и дълбаеш за да изкараш нещо добро от тях. По-скоро имам предвид внимателен, разбиращ подход, който да ги предразположи да махнат бронята защото виждат добър човек пред себе си.
Всъщност лош не значи само злонамерен. Хитлер си е мислел, че е с добри намерения и прави добро и наистина е правил добро на някои хора. Обаче за сметка на други. Зверствата си е вършил защото му липсва емпатия и е жесток човек. Тия пак са лоши, нищо че като цяло намеренията им уж не са лоши, но все пак правят лошо и то много лошо.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 15 юли 2019, 09:37
Познавам деца с вродена лошотия. Обаче зависи изцяло от родителите дали ще я култивират или ще я задушат. Ама изцяло от тях зависи. Убедила съм се. Винаги в началото се заблуждавам и си викам - абе как е възможно тия свестни хора да отглеждат такова отвратително дете. Ми не, не са свестни. После го виждам.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в пн, 15 юли 2019, 09:49
Те може да са свестни, но идея да нямат какво да правят като родители.
Много хора са с добри намерения, но са глупави родители, нямат грам представа как да възпитават и всяват респект в едно 2-3 годишно, не са прочели един ред психология. И така отрочето още на 3 години им е станало "шеф".

Скрек, и аз съм чувствителен човек, и аз като всеки съм предпазлива, все пак не съм луда. Но обикновено "жертвите" са чувствителни само към собствените си проблеми и преживявания, това ми е главният проблем с такива хора.
Ти проблем не можеш да имаш покрай тях, те винаги страдат повече от всеки.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пн, 15 юли 2019, 09:53
Днешно време децата повече прекарват в училище и с приятели и се влияят от тях. Та малко кел файда ако ти го учиш едно, ако то попива обратното от обществото. Родителите оказват влияние разбира се, но не е нужно да го преувеличаваме - далеч не сме толкова всесилни и влиятелни, колкото ни се иска да бъдем. Освен това обикновено двамата родители са различни и учат децата различни неща. Децата избират от кой от двамата родители да попиват - този, който е по-голям авторитет в очите им или повече им харесва или по-добре се разбират с него. Отделно децата са отделни същества и въпреки че ги учим едно и има даваме един пример те могат да разбират живота по съвсем различен начин. Аз с майка ми сме така - на двата полюса. А тя е много борбена и много ни е възпитавала, говорила, обяснявала, промивала мозъците и имаше ефект само докато се отделих от нея. После си станах себе си - обратното на това, което тя искаше да бъда. И хич не ме харесва поради тази причина както и защото вече не поддавам на обработка и манипулации. Отделно се чувства лузър, защото вижда че моят начин за справяне с живота е по smart - по-мъдър, по-практичен, по-лесен, по-успешен


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в пн, 15 юли 2019, 10:06
Според мен, прекалено рано децата се отделят от семейството и започват да прекарват време с чужди хора - лелички, други деца, госпожи... На има-няма 2 години, детето още има нужда от майка си. Та яслите, със сигурност ще ги пропусна някой ден.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 15 юли 2019, 10:26
Те може да са свестни, но идея да нямат какво да правят като родители.
Много хора са с добри намерения, но са глупави родители, нямат грам представа как да възпитават и всяват респект в едно 2-3 годишно, не са прочели един ред психология. И така отрочето още на 3 години им е станало "шеф".


Ами аз говоря за една определена категория хич неглупави родители, които просто си го харесват такова проклето отрочето. За тях е символ на сила и пробивност това умение да мачкаш другите, и пасивно го насърчават. Уж му викат - еееее, недей сега така, дееее... Обаче с едно такова гордо пламъче в очите. И четат, четат разни психологии. Там уж разбират колко "уникално" им е детето и затова така лошо, неразбрано...


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: DeVa® в пн, 15 юли 2019, 20:36
За мен лош човек е някой, който наранява умишлено или неумишлено.

Добър човек е някой, който усмихва умишлено или неумишлено.
Хубави дефиниции. Колкото и да е добър човек, при сбълъсък с лошотият отвъръща, не да нарани, а да се предпази/защити. След време обаче си спомня затова и съжалява. Лошият човек дали някога съжалява, дали идва момент в живота му, когато си спомня, че е наранил!

Точно така.
Затова сложих мисълта на Дънов, че с лошия ставаш лош, дори да не искаш. И после се чувстваш отвратително, защото всъщност не си такъв, но си бил предивизвикан. :ooooh:
Не можеш да го поправиш, защото той се смята за прав, а другите за криви.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: InaV в вт, 16 юли 2019, 00:33
Човек се ражда с определен характер. И той е определящ фактор в много отношения, но не е единствен такъв. Извинения и оправдания може да ползва човек, когато е объркан, уплашен, притеснен, притиснат... Това са обаче моментни състояния. Цялостното поведение на човек, определящо го като лош, тъп, или мързелив, си е съзнателен избор.
А статията в първия пост за мен доста тенденциозно тълкува изследвания и резултати в защита на нечие мнение...

Elunaria, има чувствителни хора. Ако животът е бил гаден към тях е нормално да заемат защитна позиция, която често изглежда враждебна. Не казвам, че трябва да ровиш и дълбаеш за да изкараш нещо добро от тях. По-скоро имам предвид внимателен, разбиращ подход, който да ги предразположи да махнат бронята защото виждат добър човек пред себе си.
Защитната позиция е разбираема. Агресивната и враждебна - не. Нормално е човек да се бори с личните си демони, и дистанцирането е съвсем адекватна реакция. Прехвърлянето на проблемите на околните обаче си е гаднярщина, както и да го гледа човек.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: rosi81 в вт, 16 юли 2019, 22:24
Лошотията е липса на емпатия. За да изпиташ емпатия ти е необходим потенциал, за който пък е необходимо да се натрупа опит. За това аз твърдя, че няма лоши хора- има такива без опит.
А някои автори смятат, че има хора, които се раждат без способност за емпатия. Мисля, че оттам тръгва всичко, а после се донаслагват факторите на средата, възпитанието и тн.
Емпатията е свързана с нивото на осъзнатост и идентифициране на собствените чувства, както и умението да ги " видиш" у другия т.е. с емоционалната интелигентност. Тя пък има своите полови специфики  - например при мъжете е особено силно чувството на себеутвърждаване, докато при жените  -  социалната отговорност.  Така например, ако в детска група от момченца, едно се удари и падне, другите го наблюдават и чакат да се изправи само, а в момичешката група- момиченцата веднага му се притичват на помощ. Природата ни е заложила да сме по-добрички и помагащи, заради майчинската функция. Агресивният модел за налагане, що се касае за физическа сила  е по-типичен за мъжете, жените  са силни във вербалната агресия. Ама кой е "по-лошия" пол е трудно да се каже? Има извънредно лоши представители и от двата пола, просто са по-различен начин лоши. 


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: DeltaAzimut в чт, 18 юли 2019, 17:25
:
Разбира се, че никой не си възпитава детето "айде сега, отиди и ритни кучето".
Въпросът е как реагираш, когато детето направи нещо лошо. Ставала съм свидетел на какви ли не ситуации, в които родителят не реагира, и в главата на детето остава идеята, че това е позволено.

Душа и сърце се учат, когато се родим, всички сме малки зверчета, които някой трябва да възпита.
Ето това е истината според мен. Всички се раждаме лоши и зли.
:
Ако не вярвате вижте малките деца. Те спокойно могат да извадят окото на котката без изобщо да си помислят, че правят нещо зло. В процеса на възпитание, малките деца се научават кое е добро и кое зло и как да подтискат злото в себе си. Според психолозите, във всеки един от нас дреме един убиец, садист и зъл човек. Това не е проблем, ако с възпитанието са ни научили как да управляваме тези свои животински инстинкти.

Това мнение ми хареса и се покрива с моето. Смятам, че всички се раждаме лоши. НО, с едно уточнение - ценностните качества се определят от социума. За едни култури едно е лошо, за други - друго. Така че, лошотията е относителна. Ако се дефинира по ясно какво означава лошотия, може би по-лесно тезата ми би могла да бъде разбрана. Тъй като ние сме християни, лошотията се дефинира чрез нарушаване на десетте божи заповеди и подвластност на смъртните грехове.

А иначе, агресията, която най-вече се свързва с лошотията, е вродена у всеки у нас като инстинкт за самосъхранение и съхранение и оцеляване на вида ни. Знае се, че оцеляват силните, а оцеляването е дело трудно.

И така, тъй като агресията, като олицетворение на лошотията, се поражда инстинктивно и ни е генетично заложена, висша форма на интелигентност и развитие на цивилизациите като успешни, е КОНТРОЛЪТ върху емоции, мислене, действия. Контролът върху самите нас - самоконтрол и контрол, осъществяван от самото общество спрямо членовете си, във вид на обществена организация (морал и закон).

Извод - всички се раждаме лоши (агресивни). Целта е да осъществяваме успешен самоконтрол и обществен контрол, чрез възпитание и образование.

П.С. Разбира се, в горното не визирам хората със заболявания. Те са друга бира, неспособни са да се учат и да бъдат възпитавани, поради някакви генетични, или хормонални, или придобити увреждания.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пт, 19 юли 2019, 11:42
Не е толкова просто с агресията. Аз примерно имам отстрани погледнато агресивен подход. Но това всъщност е само първо впечатление. На практика ако трябва да се защитя и се налага агресивна реакция ако се оставя на инстинктивната си реакция никога не бих агресирала - нещо вътрешно ме спира. Хем ако съм бесна може да си вдигна ръката да ударя, но преди да съм ударила нещо ме спира да ударя или удрям но много леко и символично - просто не мога да ударя човек силно и безрасъдно с директен удар, все внимавам да не го повредя, а вроденият ми инстинкт да пазя хората около мен се задейства подсузнателно. Не знам ако стрелям дали пак ще имам тази спирачка - може и да действа само при директен контакт.
Това е доста тъпо - повечето хора не са така - просто при мен инстинкта за самосъхранение не е развит за сметка на тоя - да съхраня другите


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: SaRaNia в пт, 19 юли 2019, 14:12
Агресията си личи най-добре по отношението към животните.
Аз по отношението към животните съдя много за човека. Но към всички животни, не само към определени видове като кучета и котки. Който обича животните и природата има добро сърце (и съм изключително доволна, че успях да възпитам състрадание у децата ми (и намирам, че това по-важно за здравето от храненето)). Също както и афинитета към изкуството говори много за човека. Дори стила музика, която харесва го определя (повече от образованието му) що за човек е.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в пт, 19 юли 2019, 14:16
Това с животните, го прилагам и аз. Не понасям хора, които не ги обичат и не влизам в никакви отношения с тях. Представяш ли си колко трябва да си сбъркан, за да не харесваш същества, които нищо не са ти причинили и са по-слаби от теб?
Това говори много за човека.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: thewishmaster в пт, 19 юли 2019, 14:21
Няма проблем да не харесваш животните. Но виж, ако им причиняваш зло, това вече е огромен проблем.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в пт, 19 юли 2019, 14:22
За мен има проблем. И то голям. Всеки си решава сам с какви хора да общува.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пт, 19 юли 2019, 16:22
Котки избягвам, колкото и да са ми сладки понякога - все имам чувство, че нещо ще превъртят и ще скочат да ми издерат очите. Усещам ги като агресивни и непредсказуеми. Кучета обичам и се разбирам с тях. Предполагам е свързано с погледа им - повечето кучета гледат много миличко и се усеща, че са добрички. Има и по-зли породи, които ме плашат и избягвам. Няма как да харесваш и да се умиляваш от всички животни - има всякакви гнусни и страшни твари и не се чувствам лоша от факта, че не ме умиляват. Иначе лошо не бих им направила ако не застрашават живота ми


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Free Agent в пт, 19 юли 2019, 16:51
Не може всеки да е Стив Ъруин!
Но явната неприязън към кучета ми говори много.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в пт, 19 юли 2019, 16:57
Не е нужно да залиташ на всяко животно и калинка, които видиш. Отношението към тях се усеща и без това.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в пт, 19 юли 2019, 16:58
А когато пък става въпрос за отношение е от значение не само какво е външното поведение към животните /и хората/, а какво реално изпитва човек към тях. Тук театърът не е показател.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Elunaria в пт, 19 юли 2019, 17:06
Театър колко време може да се играе? А и това би предположило, че аз предварително трябва да "издам" специално това мое виждане за нещата. Повечето хора си показват отношението, когато за първи път се отвори подобна тема. Просто не очакват, че някой може да наблюдава и този критерий.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Judy в пт, 19 юли 2019, 17:11
Без значение. Обсъждам това, че човек може да театралничи, но това външно поведение не бива се равни с реалното отношение. По принцип. Не мога да ви обсъждам конкретно, нито има как, нито има смисъл, не е цел това. А човек, който има определен вид отношение, така или иначе, ще го покаже, ако има възможност и достатъчно време за това, както и обективен и внимателен наблюдател.
Лично за мен също отношението към по-слабите, към деца, възрастни, болни, животни, към природата изобщо, е показател за обсъжданото качество. Говорим за отношение, не за еднократен акт.


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: DeltaAzimut в сб, 20 юли 2019, 13:45
:
Не е толкова просто с агресията. Аз примерно имам отстрани погледнато агресивен подход. Но това всъщност е само първо впечатление. На практика ако трябва да се защитя и се налага агресивна реакция ако се оставя на инстинктивната си реакция никога не бих агресирала - нещо вътрешно ме спира.
Хем ако съм бесна може да си вдигна ръката да ударя, но преди да съм ударила нещо ме спира да ударя или удрям но много леко и символично - просто не мога да ударя човек силно и безрасъдно с директен удар, все внимавам да не го повредя, а вроденият ми инстинкт да пазя хората около мен се задейства подсузнателно. Не знам ако стрелям дали пак ще имам тази спирачка - може и да действа само при директен контакт.
Това е доста тъпо - повечето хора не са така - просто при мен инстинкта за самосъхранение не е развит за сметка на тоя - да съхраня другите

Типичен пример за самоконтрол и възпитание си ти (потвърждаваш ми тезата). Възпираш агресията си, въпреки, че дивото в теб зове. :)


Титла: Re: Лошотията вродена ли е
Публикувано от: Skrekkelig в пт, 26 юли 2019, 17:52
много е странно - хем съм импулсивен дивак, от вътре ми идва, хем същевременно нещо ме спира в крайна сметка. Обяснявам си го с разликата в характера и природата ми - буен характер и добра природа. И двете се борят в мен, но отстрани повече се вижда характера ми - и аз и хората очакват бурна реакция с лоши последствия. И тя наистина е такава, но последствията никога не са толкова лоши - поне не за околните. Лека полека с времето като ме опознаят виждат че само лая, но не хапя.


1