BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: BG-Mamma™ в пт, 10 апр 2020, 17:46



Титла: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: BG-Mamma™ в пт, 10 апр 2020, 17:46
За нас от BG-Mamma е удоволствие да представим следващия професионалист, който се включва в нашата социално отговорна кампания "Специалистите говорят" - Людмил Стефанов (психолог и психотерапевт).

Ето какво казва Людмил Стефанов за нашата инициатива:
"За мен участието в този проект на BG-Mamma е свързано с идеята, че в настоящия момент на изпитание от изключително голямо значение за всеки от нас е да влезе в една система за безкористна взаимна подкрепа.  Това е част от нашето лично израстване, нашето психично здраве и нашия общ отговор на предизвикателството, пред което ни изправя настоящата пандемия. "

В настоящата консултативна тема можете да задавате вашите въпроси, свързани с:

•   Тревожност и панически състояния;
•   Чувство за безизходица, обърканост;
•   Проблеми с децата, които са свързани с настоящата ситуация на изолация;
•   Проблеми в партньорските отношения, възникнали и ескалирали в ситуацията на принудителна изолация;
•   Случаи на агресия и нетърпимост в семейството;
•   Ескалация на проблеми, свързани с компенсаторно хранене и нарушаване на обичайния хранителен режим;
•   Проблеми с алкохола и наркотични вещества, приемани като отдушник в настоящата ситуация;
•   Случаи на хора, заразени от коронавирус,  които стоят в изолация  и имат нужда от психологическа подкрепа и човешки контакт с професионалист;
•   Хора, които стоят на първа линия в борбата с вируса – лекари и медицински сестри, работещи с големи групи хора;
•   Телесни симптоми като главоболие, сърцебиене, отпадналост и др.



(https://cdn.bg-mamma.com/EE2l/iYLMc.jpg)
Людмил Стефанов

Людмил Стефанов е психолог и психотерапевт с над 25 години опит. Започва своята практика  през 90-те години като училищен психолог. Тогава създава собствена система за справяне с агресията и тормоза в училище.  След това преминава на свободна практика като обучител и групов водещ и продължава да работи в тази сфера и до сега. През последните 10 години заедно със съпругата си Мариела Михайлова създава и развива Психологически център „Аз и Ние“, където реализира частната си практика - психологическа и психотерапевтична.
Работи с широк спектър от психични проблеми като трудности в партньорските отношения и интимния живот,  фобии, панически разстройства, обсесивно-компулсивни разстройства, повтарящи се житейски неуспехи от всякакво естество.
В работата си с деца успешно разрешава случаи с хиперактивност, агресия, депресия и апатия, нощни напикавания, кошмари, безсъние, фобии и др.
Води и терапевтични групи, използвайки метода "Семейни констелации и работа с травми".
Людмил Стефанов е изучавал и прилага в практиката си Позитивната терапия на Носрат Песешкиан, техники от НЛП, Краткосрочна терапия, работа със сънища.
През последните години е свързан дълбоко със системния подход на Берт Хелингер и метода семейни констелации, като прилага метода както в групи, така и в индивидуалната си работа с клиенти.

За платена индивидуална консултация и терапия, не се колебайте да се свържете с Людмил Стефанов на email адрес lbs@abv.bg .



Включете се в темата и се възползвайте от възможността за безплатна онлайн консултация с психолог и психотерапевт!
На вашите въпроси три пъти седмично ще отговаря Людмил Стефанов.



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят" (https://www.bg-mamma.com/?action=landing;client=specialistite_govoriat).
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК (https://www.bg-mamma.com/?topic=1195075).


#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи

Правила на консултативните теми във форума (https://www.bg-mamma.com/?topic=1063393)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: bratan в нд, 12 апр 2020, 15:29
Здравейте д-р Стефанов.

Имам три въпроса, без да влизам в излишна конкретика.

1. Как се преодоляват натрапчиви сънища, с хора, които вече по един друг повод вече не са част от нашия живот - разделени, починали и т.н.?

2. Как да запазим вътрешно уважение към групи и типове от хора, които не харесваме поради техни възгледи, поведение или външен вид?

3. Изглежда, че ситуацията с коронавируса обостря параноидни състояния. Какъв е начина да изразим несъгласие с абсурдни тези като световни конспирации, пренасянето на вируси по 5G мрежа и тем подобни? Също така ако приемем, че нещата ще се нормализират лятото, колко време би било необходимо на средностатистическия човек да се адаптира отново към начина на живот след карантина и извънредно положение?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 12 апр 2020, 18:27
Здравейте bratan! "Без излишна конкретика" е трудно да се отговаря на подобен вид въпроси. Те очевидно са свързани с вашия личен опит и с важни факти от вашия живот. И то такива, които са ви донесли много силни емоции, включително и страдание. И все пак аз ще отговоря, имайки предвид това, което  интуитивно чувствам, че е свързано с тях. Дори ще опитам да ви дам конкретни практики, които да трансформират нещо във вътрешния ви живот:
1. Как се преодоляват натрапчиви сънища, с хора, които вече по един друг повод вече не са част от нашия живот - разделени, починали и т.н.?
Натрапчивите сънища, в които сънувате починали или отишли си от живота ви хора вероятно показват,  че по отношение на тези хора има нещо,  което е недоизказано,  нещо което е било важно да комуникирате с тях,  а пък вие не сте го направили. Такъв тип недовършени психични структури (гещалти) могат наистина да фиксират вашия вътрешен живот върху тези хора. Така че на първо място помислете: "Какво бихте казали на тези хора, ако те са пред вас?  Какво очаквате да чуете в отговор?" Едно добро упражнение е да поставите срещу себе си някакъв предмет, който да символизира този човек и да проведете с него диалога... И все пак сънищата са възможни за истинско тълкуване само очи в очи...

2. Как да запазим вътрешно уважение към групи и типове от хора, които не харесваме поради техни възгледи, поведение или външен вид?
Когато говорим за "отношение към групи хора" или към човек, който принадлежи към група хора, обикновено става дума за стереотипно мислене. Тоест - поради някакво различие в поведението, навиците, външния вид, в политическите и религиозни убеждения и други, ние сме склонни да формираме цялостно негативно отношение към даден човек. Бих ви дал една кратка практика за този случай. Направете я бавно и в спокойна обстановка, където около вас няма други хора: затворете очи ... и си представете, че този човек е пред вас на известно разстояние... Вие го гледате ... и той гледа към вас... и когато погледите ви са се срещнали за дълго време, вие му казвате: "Аз съм като теб ... и ти си като мен... Точно като мен..." Гледайте към човека и вижте какво ще се промени във вас и в него...

3. Изглежда, че ситуацията с коронавируса обостря параноидни състояния. Какъв е начина да изразим несъгласие с абсурдни тези като световни конспирации, пренасянето на вируси по 5G мрежа и тем подобни? Също така ако приемем, че нещата ще се нормализират лятото, колко време би било необходимо на средностатистическия човек да се адаптира отново към начина на живот след карантина и извънредно положение?
Разглеждам тези "параноидни състояния" като защитен механизъм, чрез който хората се стремят да избягат от страха от смъртта. Къде е тук спасението от този универсален човешки страх? Когато знаеш,  че опасността има своя ясен източник (5G или някой глобален конспиративен субект), това ти дава увереност, че тя може да бъде контролирана. Премахваме  с протести 5G мрежата и страха отпада. (Естествено, дори и да успеем в това начинание,  страхът ще си остане, защото той има друг, много по-дълбок източник, който за всеки човек е различен и трябва да се изследва индивидуално ). Смятам, че ВСЕКИ ОТ НАС изгражда някакви видове защитни механизми. Тяхното разнообразие е изключително голямо и тук не е мястото да ги изброявам и аргументирам. И тъкмо защото страхът от смъртта е толкова разпространен, ние не можем с разумни аргументи да убедим човека да се откаже от защитния механизъм,  чрез който се спасява от него. Така че тук единственото, което мога да ви кажа, е да проявявате разбиране. И да отстоявате своята позиция,  без да разрушавате отношенията си с хората, които мислят по този начин.
По отношение на втората част от въпроса - за колко време хората ще се адаптират отново след кризата: този срок е много индивидуален и зависи от преживения травматичен опит на хората в миналото. Колкото повече непреработени и несъзнавани травми имаме, толкова по-дълго ще продължи адаптацията. И все пак - всички ние притежаваме една силна "оцеляваща част", която ни дава възможност да функционираме ефективно непосредствено  след като мине кризата.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: tanch в пн, 13 апр 2020, 11:25
Здравейте, Доктор Стефанов!

И аз имам няколко въпроса. След 15 години прием на Оропрам, психотерапевт казва, че това е безумно и те със сигурност не действат. На въпроса " Трябва да бъдат спряни ли ? ", отговорът беше " В никакъв случай, ще стане страшно ". Не разбирам как хем не действат, хем не трябва да се спират.
Другият ми въпрос е какви са начините да се преодолеят физическите и психическите симптоми след спиране на антидепресант? В случая става дума за лечение на паническо разстройство. Опитвана е няколко пъти терапия с психотерапевт, но без резултат. В този случай можем ли да говорим за човек, който не е податлив на такъв тип лечение?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пн, 13 апр 2020, 12:00
Здравейте,
Случи ми се и на мен. И усещам, че няма да мога да се справя.

Оказах се без работа и доходи за неопределено време, смачкана, самообвиняваща се в недалновидност, глупава, ненужна на всяко ниво, без никаква перспектива и надежда. От търсен специалист – неудачник.
Аз работя от ученичка.  Не съм оставала без работа никога, камо ли да чакам някой да ми даде пари за рокля или сладолед. Трудът  за мен е един от важните стълбове за самоутвърждаване, даващ самочувствие и независимост.
Най тежко ми е, че не срещам разбиране от човека до мен. Според него се гевезя. Той щял да ме издържа, да съм благодарна на това. В началото беше много ентусиазиран и ме подкрепи за промяната. В последствие рече, че съм взела грешно решение и нямам морални устои. Упреква ме и ме обижда за депресивните ми състояния, емоционалните ми дупки, плача, самообвиненията. Нищо не било станало, нали щял да ме издържа. Тормозела съм го, задушавала съм го. Да се държа нормално трябвало. А аз не мога да контролирам емоцията. Просто не мога. А той се ядосва, че не съм усмихната, щастлива и ме напада и съди. Саркастичен, обиждащ и унижаващ. Все едно ме е чакал да падна, че да ме нарита. Нямам къде да отида в момента. Нямам желание за нищо, боли ме цялото тяло.  Оказах се в положение на зависимост и това чувствам, че ще ме убие.
 Оказах се в положение на зависимост! Непростимо.
Аз знам, че не мога да променя обстоятелствата или човека до мен. В безизходица съм. За колко време – никой не знае.
Как да се справя, как да оцелея психически? Защото има моменти, в които усещам, че губя себе си, губя рационалното и разсъдъка си.
Моля, не ме цитирайте.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Мамзел Нитуш в пн, 13 апр 2020, 12:39
Здравейте,
Мисля, страха и паниката все повече се отразяват на поведението и на отношенията в семейството ми!
Мрачните и страховити прогнози, постоянният медиен натиск и повтарянето на опастостта за рисковите групи ме изваждат от "релси"! Лошото е че попадам в тях: възрастово(51 год.) с висока кръвна захар и хипертония, в мислите си постоянно съм в "черен" сценарии, кой ще ми гледа детето( имам дъщеря на 11 год.), ако нещо ми се случи(варианта баща и не е много реален) и да разбира се и естествено страха от смъртта........Опитвам се да се разсейвам, да чета и гледам развлекателни предавания, но това не метод, който  работи при мен( не само сега, като цяло в тежки моменти това не е начина да "избягам")т.е. не мога да избягам от мислите си, а те сериозно се отразяват не само на живота в семейството и работата, а предвид и казаното по-горе и на здравословното ми състояние. Аз като цяло съм податлива на здравословни внушения, но сега ситуацията е неконтролируема! Моля посъветвайте ме! Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 13 апр 2020, 21:37
Здравейте, Доктор Стефанов!

И аз имам няколко въпроса. След 15 години прием на Оропрам, психотерапевт казва, че това е безумно и те със сигурност не действат. На въпроса " Трябва да бъдат спряни ли ? ", отговорът беше " В никакъв случай, ще стане страшно ". Не разбирам как хем не действат, хем не трябва да се спират.
Другият ми въпрос е какви са начините да се преодолеят физическите и психическите симптоми след спиране на антидепресант? В случая става дума за лечение на паническо разстройство. Опитвана е няколко пъти терапия с психотерапевт, но без резултат. В този случай можем ли да говорим за човек, който не е податлив на такъв тип лечение?

Здравейте! От моя опит с паническите разстройства мога да кажа, че съм срещал  три възможни причини за тях, с които е необходимо да се работи терапевтично. Първата причина, която и терапевтите най-често се стремят да идентифицират и отработят, е травматично преживяване в личния опит на човека, свързано със заплаха за живота. Втората причина е дълбоко потискан гняв . Говаря за гняв, който е много силен /убийствен/ и е насочен най-често към близък човек.  Третата причина е сързана с живота на нашите по-близки и по-далечни предци. Имам предвид плашещи, дори бих казал съдбовни преживявания, които оставят следи в психиката на хората след тях понякога за поколения наред. В терапевтичната работа по принцип се обръща внимание предимно на събитията от  личния живот на човека, който е с паническо разстройство. Необходимо е да се изследват и другите две възможности и да се отработят откритите там симптомосъздаващи фактори. Що се отнася до това дали да си пиете оропрама, не мога да се произнеса. Все пак, ако го чувствате като подкрепа и  Ви е необходимо, дори и при най-добрата терапевтична работа за някакъв период от време е нормално да си го вземате.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 13 апр 2020, 21:42
Здравейте,
Случи ми се и на мен. И усещам, че няма да мога да се справя.

Оказах се без работа и доходи за неопределено време, смачкана, самообвиняваща се в недалновидност, глупава, ненужна на всяко ниво, без никаква перспектива и надежда. От търсен специалист – неудачник.....

Здравейте! Уважавам и разбирам вашето желание за анонимност. Това, което прави силно впечатление от писмото ви, е вашата борбеност, личностна сила и стремеж към независимост. И тези ваши качества са огромен ресурс, на който вие винаги сте разчитали. Показателно е, че не сте търсили новата по-високо платена работа, а от там сами са ви намерили. Тоест - вие се откроявате с качествата, които притежавате и хората ви ценят.
Задавам си въпроса, обаче, след като от малка сте толкова независима и справяща се, дали сте способна да си дадете право на грешка? Допускам, че по-скоро не. Допускам, че сте склонна да се самоосъждате,  да очаквате от себе си да сте винаги "над водата" и да се справяте без чужда помощ. И затова сега ви е трудно да си простите тази "грешка" с напускането на старата, двойно по-ниско платена работа.
А когато ви е трудно на вас самата да си простите и да бъдете щадяща към себе си, нищо чудно, че и човека, с когото имате връзка,  също става раздразнителен към вас и  склонен да ви гледа от високо... Имам хипотеза, че до този момент вие сте била по-силната в двойката и сега изведнъж нещата се обръщат....
Моето послание към вас е:
1. Да си дадете сметка, че сегашните събития са нещо обективно и не зависят от вас. Тоест - не сте направили грешка.
2.  Да погледнете отново с нужното самоуважение към вашите огромни ресурси и способности. И НЕ ОТПИСВАЙТЕ  ПРИБЪРЗАНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЗАРАБОТИТЕ СКОРО НА НОВОТО МЯСТО. Или на друго, също толкова добро. Кризата винаги размества пластовете и хора като вас заемат активни и водещи позиции.
3. Помислете си и върху това, откъде идва трудността да си дадете право на грешка? Кой ви учеше, че нямате такова право в детството?
4. Ако не се самообвинявате, на вашия партньор едва  ли ще му дойде на ум да ви неглижира. Той много добре ви знае цената и може би не му е лесно да бъде с жена, която е толкова независима...
Това е накратко. Вярвам, че съвсем скоро ще сте оставили този проблем зад гърба си.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 13 апр 2020, 22:36
Здравейте,
Мисля, страха и паниката все повече се отразяват на поведението и на отношенията в семейството ми!
Мрачните и страховити прогнози, постоянният медиен натиск и повтарянето на опастостта за рисковите групи ме изваждат от "релси"! Лошото е че попадам в тях: възрастово(51 год.) с висока кръвна захар и хипертония, в мислите си постоянно съм в "черен" сценарии, кой ще ми гледа детето( имам дъщеря на 11 год.), ако нещо ми се случи(варианта баща и не е много реален) и да разбира се и естествено страха от смъртта........Опитвам се да се разсейвам, да чета и гледам развлекателни предавания, но това не метод, който  работи при мен( не само сега, като цяло в тежки моменти това не е начина да "избягам")т.е. не мога да избягам от мислите си, а те сериозно се отразяват не само на живота в семейството и работата, а предвид и казаното по-горе и на здравословното ми състояние. Аз като цяло съм податлива на здравословни внушения, но сега ситуацията е неконтролируема! Моля посъветвайте ме! Благодаря!

Здравейте, Мамзел Нитуш! Ще започна с това, че в работата си често използвам тълкуване на сънища и изслушвам търпеливо и подробно да ми ги разказват. Но преди 4-5 дни една клиентка започна да разказва съня си така: "Сънувах, че генерал Мутафчийски и неговите хора са седнали на една маса в хола ми и дават брифинг....." Прекъснах я и ѝ казах: "Веднага стани и ги изгони от хола си!" За нея, а и за вас, това е важно. Не прекалявайте с тези предавания.  
Още нещо е добре да имате предвид: генерала и свитата му използват черни краски и смразяващи думи, за да стреснат хората,  които се разхождат по улиците и се събират заедно, сякаш нищо особено не се случва. Тоест - техните думи не са насочени към вас, която и без това сте уплашена, а към тези, които се правят на смели.
Друг фактор - всички преживени травматични събития в живота от раждането до сега в момента се активизират и ни превземат отвътре. Страховете от днешния ден винаги се умножават по непреработените страхове от преди: заплаха за здравето и живота, раздели с родителите  и др. подобни... Представям си една картина, която можете да нарисувате във въображението си: че вашят живот е като един път, а тези събития са като пропасти с различна дълбочина, в които вие сте падали, но сте успявали да излезете. Това е важно за осъзнаване - успявали сте винаги да излезете и да продължите...
Още нещо: убеден съм, че силен катализатор за вашия страх от смъртта е това, че и дъщеря ви много се страхува за живота ви. Тя се страхува за вас повече, отколкото за себе си и това е напълно разбираемо. И ако нейният страх намалее, и вашият също ще намалее, защото вие двете сте като скачени съдове. Затова е добре да имате стратегия да вдъхвате сигурност у дъщеря си, че вие всъщност планирате да живеете. Ще ви дам няколко възможни начина да ѝ внушите това:
1. Обсъждайте с нея планове за бъдещето /екскурзии, в кое училище ще учи, очаквани събития след година-две/
2. Когато излизате навън по време на извънредното положение,  казвайте ѝ в колко часа ще се върнете и какво ще правите, докато ви няма. Казвайте тези неща с усмивка и уверено. Така ще дадете сякаш обещание на нея и на себе си, че и днес ще се върнете.
Добре е да ѝ говорите и за баща ѝ: как сте се запознали, с какво ви е харесал той на вас и вие на него, разни интересни истории, в които сте двамата ... Вие сякаш сте склонна да неглижирате неговото участие в живота на детето, а това допълнително увеличава страховете ви... Въвеждайте бащата. Това също е важно...
Това мога да кажа от общи съображения.
Поздрави и кураж!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Wild Wind в пн, 13 апр 2020, 23:35
Здравейте, д-р Стефанов,
Бих искала да попитам какви непреработени проблеми в психиката предизвикват хронична мигрена през целия живот и как бихме могли да се справим с тях, за да не реагира и тялото? Понеже знам, че психиката и тялото са свързани, а особено при неща, които нямат медицински причини... Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 14 апр 2020, 06:35
Здравейте, Pr 13! 
Причините за мигрената могат да бъдат различни. Например:
- страх и недоверие към света, негативни очаквания - тогава човек се опитва всичко да предвиди и да контролира, до най-малките подробности дори в битов план. А това е непосилна и изтощителна задача;
-  много често главоболието представлява тежест, която човек се нагърбва да носи за някой от своите родители /например ако майката е нещастна заради някакви загуби на близки, бащата е инвалидизиран и др /
- причината може да се намира и в тежки преживявания на по-предишни поколения в рода. Всички ние сме съпричастни към съдбите на нашите предци и ако те са гладували, били са бежанци, загубили са имуществото си при природно бедствие или заради политически процеси, ние сме склонни да споделяме техните грижи и главоболия;
- често главоболието отразява и травми от раждането, които се помнят от" паметта на тялото"...
Както казва един поет: "Има причини в изобилие"
Въпросът е вие какво да направите? При всички случаи ви препоръчвам индивидуална работа с психотерапевт. Така е най-смислено човек да лекува себе си: като ползва терпевт за "огледало", в което да се оглежда и да прави нужните промени.
Сега ми идва на ум и едно упражнение специално за вас като първа стъпка: Изберете време, когато няма кой да ви безпокои... Вземете един стол, на който вие да седите и поставете срещу себе си друг стол /вие решете на какво разстояние от вас и как ще го  разположите/. На този стол си представете, че седи вашата мигрена. Така вие седите една срещу друга и се гледате. Към вас идват чувства ... в съзнанието ви изплуват хора, с които сте свързана ... а ви просто сте там и наблюдавате ...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Чакалката в вт, 14 апр 2020, 19:01
Здравейте,
Откакто започна всичко с вируса и извънредното положение, получавам сърцебиене, нервна съм, задушава ме, стяга ме в областта на гърдите. Когато родих пак имах дълъг подобен период.
Не съм заплашена от махане от работа, стабилни сме финансово, сравнително здрави сме вкъщи/сравнително, защото по принцип с детето сме доста кекави/. На какво може да се дължи това?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Sens07 в вт, 14 апр 2020, 20:17
Здравейте,
Моят въпрос е как да огранича или отстраня негативни и натрапчиви мисли, породени от вътрешно чувство за несигурност и самообвиняване, че може би не съм постъпила правилно или не съм взела вярното решение?
Понякога тези чувства са толкова силни, че ми пречат да вземам решения, да се радвам на нещата, които обичам да правя и ме карат да се затварям в себе си, защото се страхувам да споделям дори с най-близките ми, защото те биха могли да ме критикуват.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Елинка в вт, 14 апр 2020, 21:06
Здравейте Д-р Стефанов,

Има ли някакви техники, с които да се науча да проявявам повече търпение относно поведението на тригодишното ми дете? Улавям се, че моето поведение търпи големи амплитуди вариращи от спокойствие до повишаване на тон. Как да оставам уравновесена и спокойна при гневен изблик от страна на детето?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 00:18
Здравейте д-р Стефанов,


Наясно съм, че част от пречките са породени от проблеми, които са си там, но досега никога не ми се е случвало такова нещо, тъй като винаги съм компенсирала с умения и точност, а сега просто няма как, тъй като естеството на проблема е такова. Будя се и си мисля как скоро ще ме махнат и предвид създалата се ситуация и случилото се, не знам дали ще мога да си намеря друга подходяща работа. Имам бариери, защото когато решавам чужд проблем, съм много пробивна и измисляща решения, но когато става дума за мен, не се боря.

1. Как да променя поне малко настройката си, за да успея да се стабилизирам в този труден за всички ни момент?
2. Как да изключа негативните сценарии, които в момента ми се въртят в главата? Сякаш нямам никакъв оптимизъм останал.
3. И как да се абстрахирам от чувството, че проблемът е в мен, а всички други правят всичко правилно, както и от подмятанията и упреците, които само допринасят за горното?
Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 05:53
Здравейте Д-р Стефанов,

Има ли някакви техники, с които да се науча да проявявам повече търпение относно поведението на тригодишното ми дете? Улавям се, че моето поведение търпи големи амплитуди вариращи от спокойствие до повишаване на тон. Как да оставам уравновесена и спокойна при гневен изблик от страна на детето?
Здравейте! Имайте предвид, че тези гневни кризи са нещо обичайно за възрастта и детето ги израства.  Но за да отговоря по-подробно, е важно да споделите и в какви ситуации са най-честите гневни реакции. Освен това децата често отреагират и взаимоотношенията между родителите, ревност към по-малко дете... Напишете с няколко изречения какъв точно е случая... Когато проявява нетърпимост към детето си, родителят често отреагира чувства към партньора си или към собствените си родители. Как стоят нещата при вас?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 06:14
Здравейте! Всички тези преживявания,  които описвате по отношение на мениджърите и клиентите, най-вероятно отразяват чувства, които стоят по отношение на родителите. Имам предвид особено чувството на отхвърленост от клиентите. То е типичен пример за нещо, което носим от детството си. Ако наистина ви създават трудности, добрият вариант е  да погледнете към тези проблеми с помощта на професионалист и да ги преработите. От работата ми онлайн през последния месец виждам, че кризата изостря тези чувства, но от друга страна принудителната  изолираност създава свободни вътрешни пространства за по-дълбоко свързване със себе си. Бъдете здрава и спокойна!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 06:26
Здравейте,
Откакто започна всичко с вируса и извънредното положение, получавам сърцебиене, нервна съм, задушава ме, стяга ме в областта на гърдите. Когато родих пак имах дълъг подобен период.
Не съм заплашена от махане от работа, стабилни сме финансово, сравнително здрави сме вкъщи/сравнително, защото по принцип с детето сме доста кекави/. На какво може да се дължи това?
Здравейте, Чакалке!
Тук може би ключът към проблема е в това, че сте го имали и при раждането на детето си. Нищо чудно в основата на тази повишена тревожност да стоят преживявания, свързани с вашето собствено раждане или чувства, които имате към майка си.
Задушаването и стягането в областта на гърдите са симптоми, който почти всички хора на Планетата сега получаваме, защото са типични за коронавируса и отразяват страха да не се разболеем.
Но по принцип чувството за задушаване е свързано най-често с това, че изпитваме дълбоки чувства, за които не си позволяваме да говорим. Вие може да сте много общителна, но точно за тези чувства да не говорите. Поздрави и спокойствие! И това ще мине!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 06:40
Здравейте,
Моят въпрос е как да огранича или отстраня негативни и натрапчиви мисли, породени от вътрешно чувство за несигурност и самообвиняване, че може би не съм постъпила правилно или не съм взела вярното решение?
Понякога тези чувства са толкова силни, че ми пречат да вземам решения, да се радвам на нещата, които обичам да правя и ме карат да се затварям в себе си, защото се страхувам да споделям дори с най-близките ми, защото те биха могли да ме критикуват.
Здравейте!
Това, че се колебаете кое е правилно, това чувство за несигурност е сързано най-често с преживявания от детството, когато сме се опитвали да угодим на мама и татко, за да ни обичат. Особено ако сме имали братя и сестри, за които сме смятали, че ги обичат повече.
И това пречи на човек да взема решения, защото ако вземе неправилно решение, това събужда детския страх от  отхвърляне.
Питам се дали няма да ви помогне една парадоксална техника: сутрин със събуждането си да си казвате: "Днес ще надробя големи каши! Пък да става каквото ще!"


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 09:42
Здравейте,

Благодаря за предоставената възможност да си зададем най-важните въпроси към специалисти!
Изчетох внимателно по-горе дадените отговори от Вас, в които намерих и нещо подходящо за мен, но все пак бих искал да чуя и Вашето мнение за конкретната ситуация.

Въпросът ми е, как да спра да гледам на моята  партньорка през очите на моя роднина.
Станал съм критичен, виждам недостатъци, "искам" определени неща (напр. да се разделим), в кавички, защото Осъзнавам, че реално не е моя мисъл, тъй като Истинското ми желание е коренно противоположно... сякаш едва ли не,  Аз съм моята роднина и живея с моята приятелка... Как да се справя с това?
Изключително дълго време живях с роднината си и явно с времето съм се "слял" с неговите виждания за моята половинка.
Наясно съм, че с един отговор, едва ли ще мога да се "излекувам", но ми трябва начална точка в какъвто и да е аспект, защото с моите  механизми не мога да се справя. Успях само да локализирам проблемът, но независимо от всички съзнателни "самообяснения", не успявам да унищожа проблемът.  А имам чувството, че съм пред нервен срив....

Благодаря за отделеното време! Пожелавам Щастие, Здраве и Успехи!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 09:59
Здравейте,

Благодаря за предоставената възможност да си зададем най-важните въпроси към специалисти!
Изчетох внимателно по-горе дадените отговори от Вас, в които намерих и нещо подходящо за мен, но все пак бих искал да чуя и Вашето мнение за конкретната ситуация.

Въпросът ми е, как да спра да гледам на моята  партньорка през очите на моя роднина.
Станал съм критичен, виждам недостатъци, "искам" определени неща (напр. да се разделим), в кавички, защото Осъзнавам, че реално не е моя мисъл, тъй като Истинското ми желание е коренно противоположно... сякаш едва ли не,  Аз съм моята роднина и живея с моята приятелка... Как да се справя с това?
Изключително дълго време живях с роднината си и явно с времето съм се "слял" с неговите виждания за моята половинка.
Наясно съм, че с един отговор, едва ли ще мога да се "излекувам", но ми трябва начална точка в какъвто и да е аспект, защото с моите  механизми не мога да се справя. Успях само да локализирам проблемът, но независимо от всички съзнателни "самообяснения", не успявам да унищожа проблемът.  А имам чувството, че съм пред нервен срив....

Благодаря за отделеното време! Пожелавам Щастие, Здраве и Успехи!
Здравейте! Ако правилно ви разбирам, роднината, за когото говорите, е майка ви... Ако е така, то вие не сте се "слял" с нея, а по-точно е да се каже, че не сте се отделил. Защото всички в началото сме слети с майките си от периода на утробния и кърмаческия ни живот.
Въпросът е можем ли де се отделим от майките си, без да чувстваме вина? Отговорът е НЕ!!! Следователно за да се отделим от майките си, трябва да се простим с детското си желание да сме невинни и да поемем вината пред тях. Това не е лесно, особено ако имаме майка, която не иска да ни пусне. Но все пак въпросът е: можете ли да понесете вината от това да бъдете свободен и щастлив? Щастието и свободата ВИНАГИ вървят ръка за ръка с вината.
Стъпките са трудни и бих ви насърчил да потърсите контакт с мен или друг терапевт, за да направите по-лесно първите една-две стъпки.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 10:18
Здравейте 🌞 Имам 2 въпроса, по които ще се радвам да получа Вашето мнение.

1. Първият е свързан с храненето. Усещам, че често имам натрапчиви мисли от рода на "защо изяде толкова, не трябваше". Имам хубаво тяло, но сякаш вечно съм нащрек това да не се промени. Как да изкореня тези мисли? Друго интересно нещо е, че напоследък мъжът ми е загубил апетит (покрай промененото ежедневие предвид ситуацията), а аз сякаш "напук" на него хапвам повече. Възможно ли е въобще да има такава връзка между неговото и моето поведение и от какво се поражда?!

2. Вторият е свързан с взаимоотношенията между мен и съпруга ми. Няма явен конфликт между мен и родителите му, но всички виждат, че тези хора не ме приемат, това е открай време. Проблемът е, че понякога се карам с мъжа ми за нещо само защото той ми напомня на тях или те са му звъннали и говорят - след това усещам, че ставам раздразнителна и съм склонна да се държа зле с мъжа ми. Бихте ли ме посъветвали как да спра да се влияя от присъствието/съществуването на тези хора? Ако има значение, от 8 години сме заедно, имаме и бебче, живеем сами.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: aDream в ср, 15 апр 2020, 11:26
Здравейте, д-р Стефанов, много ми допаднаха някои Ваши техники :))))) , особено за големите каши, мисля да го пробвам и аз :)))))
Моят проблем горе-долу се припокрива и с гореописаните, но при мен има постоянен психически тормоз от страна на мъжа ми. От година и малко сме в доста лоши отношения и сме в процес на развод. За това време постоянно ме обижда, наранява, обвинява, комуникира злобно и не знам как да се държа в такива моменти. За съжаление, на този етап живеем заедно и се налага постоянно да търпя това нещо. Опитвам се да го игнорирам, но съм доста чувствителна и много се тормозя, дотолкова че да имам прескачане на сърцето и вдигане на кръвно налягане.
Не съм се усещала, че това нещо е започнало доста отдавна, но само ще кажа, че винаги аз съм правила компромиси със себе си, само и само мир да има и винаги съм се стремяла да не стъпя накриво, в смисъл да му угодя и той да е доволен. Защо, сега и аз се чудя.
Лошото е, че във всеки един контакт с него, а все пак живеем заедно, усещам напрежение и очаквам поредните викове, обиди, нападки, обвинения.
Насадил ми е едно чувство за вина и досега наистина си мислех, че грешката е в мен.
Как да преодолея тези неприятни чувства, да се усетя пак пълноценния човек, който бях преди време и да не се поддавам на неговата словесна агресия?
Благодаря за вниманието.
Да попитам къде в София правите терапии?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 14:09
Здравейте, д-р Стефанов, много ми допаднаха някои Ваши техники :))))) , особено за големите каши, мисля да го пробвам и аз :)))))
Моят проблем горе-долу се припокрива и с гореописаните, но при мен има постоянен психически тормоз от страна на мъжа ми. От година и малко сме в доста лоши отношения и сме в процес на развод. За това време постоянно ме обижда, наранява, обвинява, комуникира злобно и не знам как да се държа в такива моменти. За съжаление, на този етап живеем заедно и се налага постоянно да търпя това нещо. Опитвам се да го игнорирам, но съм доста чувствителна и много се тормозя, дотолкова че да имам прескачане на сърцето и вдигане на кръвно налягане.
Не съм се усещала, че това нещо е започнало доста отдавна, но само ще кажа, че винаги аз съм правила компромиси със себе си, само и само мир да има и винаги съм се стремяла да не стъпя накриво, в смисъл да му угодя и той да е доволен. Защо, сега и аз се чудя.
Лошото е, че във всеки един контакт с него, а все пак живеем заедно, усещам напрежение и очаквам поредните викове, обиди, нападки, обвинения.
Насадил ми е едно чувство за вина и досега наистина си мислех, че грешката е в мен.
Как да преодолея тези неприятни чувства, да се усетя пак пълноценния човек, който бях преди време и да не се поддавам на неговата словесна агресия?
Благодаря за вниманието.
Да попитам къде в София правите терапии?
Здравейте! За да  получите повече,, наистина е нужна и повече конкретика и подробности. Когато чета за вашите преживявания, си мисля за много въпроси, които е нормално да задам: какво ви даде до сега вашата връзка със съпруга ви, какво ви караше да влезете и да стоите в нея "на цената на компромиси". Как случващото се в този брак резонира с посланията и опита, които носите от родителското си семейство.  Смятам, че добрия вариант е да се "срещнем" онлайн. Така работя в момента, а офисът ми е зад Джъмбото на бул. "България".


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 14:11
Здравейте д-р Стефанов.

Надявам се, че не ви обижда факта, че пиша не със своя ник, а с анонимен.

Имам проблеми в семейството. Бременна съм, а мъжът ми не е сигурен дали иска да бъдем заедно. Един ден иска, на другият вече не. Имам дете от предишна връзка, което усещам, че той не приема и не желае. Заедно сме от няколко години, не е от вчера и определено има много голяма промяна в него. Всичко у дома трябва да се случва по неговите разбирания, чистене, готвене, къпане. Чувствам се като в затвор, виждам и че детето ми се чувства така. Иначе ММ е много отговорен и мноог работлив, не ни е поставял в положение да ни липсва нещо. Но той предпочита да прекарва дните си сам. Ако му остане свободно време никога не би предпочел да си го прекара с нас, което мен ме кара да се чувствам като притурка към къщата му. Сега по време на ИП не сме заедно, защото на него му се налага да работи. По цяла седмица не се сеща да ми се обади да ме попита как съм, при положение, че имам много трудна бременност и доста контракции. Затварянето у дома не ме притеснява, с дъщеря ми си измисляме различни занимания и се забавляваме, отчитам като плюс всичкото прекарано време с нея, защото преди това ми се налагаше да работя по 10 часа на ден и нямах много време за нея.
Но това очуждение от ММ ме притеснява, кара ме да се чувствам истински нещастна и на моменти се чудя дали да не го напусна. Доста чессто се караме по телефона и не виждам никакви допирни точки с него. Все едно е съвсем друг човек. Не знам дали може да ми се даде изобщо някакъв съвет, но ми се искаше да споделя с някого, защото се уморих да спестявам на всички проблемите си с цел да не ги товаря, но имам нужда да кажа на някого.
Пожелавам ви да бъдете здрав и се надявам скоро ИП да премине и да заживеем в един по- добър свят.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: akoiskash-vqrvai в ср, 15 апр 2020, 14:55
Цитат
Щастието и свободата ВИНАГИ вървят ръка за ръка с вината.

Моля, обосновете се.

Аз лично никога не се чувствам щастлива. Възможно ли е да заради чувство на вина, да не си позволявам да съм щастлива? Чисто теоретично питам.

Благодаря и хубав ден :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: aDream в ср, 15 апр 2020, 15:03
Здравейте, д-р Стефанов, много ми допаднаха някои Ваши техники :))))) , особено за големите каши, мисля да го пробвам и аз :)))))
Моят проблем горе-долу се припокрива и с гореописаните, но при мен има постоянен психически тормоз от страна на мъжа ми. От година и малко сме в доста лоши отношения и сме в процес на развод. За това време постоянно ме обижда, наранява, обвинява, комуникира злобно и не знам как да се държа в такива моменти. За съжаление, на този етап живеем заедно и се налага постоянно да търпя това нещо. Опитвам се да го игнорирам, но съм доста чувствителна и много се тормозя, дотолкова че да имам прескачане на сърцето и вдигане на кръвно налягане.
Не съм се усещала, че това нещо е започнало доста отдавна, но само ще кажа, че винаги аз съм правила компромиси със себе си, само и само мир да има и винаги съм се стремяла да не стъпя накриво, в смисъл да му угодя и той да е доволен. Защо, сега и аз се чудя.
Лошото е, че във всеки един контакт с него, а все пак живеем заедно, усещам напрежение и очаквам поредните викове, обиди, нападки, обвинения.
Насадил ми е едно чувство за вина и досега наистина си мислех, че грешката е в мен.
Как да преодолея тези неприятни чувства, да се усетя пак пълноценния човек, който бях преди време и да не се поддавам на неговата словесна агресия?
Благодаря за вниманието.
Да попитам къде в София правите терапии?
Здравейте! За да  получите повече,, наистина е нужна и повече конкретика и подробности. Когато чета за вашите преживявания, си мисля за много въпроси, които е нормално да задам: какво ви даде до сега вашата връзка със съпруга ви, какво ви караше да влезете и да стоите в нея "на цената на компромиси". Как случващото се в този брак резонира с посланията и опита, които носите от родителското си семейство.  Смятам, че добрия вариант е да се "срещнем" онлайн. Така работя в момента, а офисът ми е зад Джъмбото на бул. "България".
ами не съм се усещала, че всъщност съм държала да запазя семейството си и затова съм правела всичките тези компромиси. Съзнанието ми е било промивани с години, че трябва да съм перфектна домакиня, съпруга, жена, майка, да не очаквам нищо в замяна и с години натяквано, че не се справям с нищо това. Аз самата наистина се чувствах виновна, че не мога да удовлетворя всичко това на 100%, защото винаги съм била много самокритична, и в работата си съм такава и наистина много се злоупотребява с мен. Разбирам го, но не мога да се променя.
Иначе да, майка ми и баща ми са разведени и аз държах да имам здраво и сплотено семейство, а това е било само в моето съзнание, като цената на оставането в това семейство е много психически тормоз. Пак казвам скоро го осъзнах това.
Иначе допреди няколко години мъжът ми е давал усещането, че не съм сама, иначе се замислям, че почти никога не е бил на "моята вълна" и "моите вибрации" за нещата от живота. Всъщност сме доста различни хора и характери, които сега не си обяснявам как са останали заедно.
Аз съм се чувствала длъжна да правя много неща за него, а съм се стремяла да го улесня, да не съм му в тежест и нищо не съм искала.
Ще Ви се обадя да се чуем, но предвид проблема, ще видя кога ще имам тази възможност от вкъщи, сещате се защо.
Ако може да ме посъветвате и тук какво да направя и някакви техники евентуално, които ми биха били в полза.
Благодаря много.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 15:39
Здравейте д-р Стефанов,

Дори не знам откъде да започна. През 2017 с мъжа ми почувствахме че е време за детенце (заедно сме от повече от 10 години). Моята работа ми докарваше страшно много стрес, но реших да остана докато забременея за да сме подсигурени финансово. Освен това починаха и много близки хора от семейството и като цяло беше тежък период за нас и близките ни.
След много проблеми и 2г опити се стигна до инвитро миналата година. Забременях, но в третия триместър се наложи да вземем тежкото решение за прекъсване на бременността поради усложнения. Това тотално ме срина.
От една страна последните години се борих много силно за това детенце и бях настроила целият си живот към това да се грижа за него. Мислех че след толкова тежки години и битки, вече ще мога да си почина и да се порадвам на живота, но уви.
След загубата спрях да ходя на работа и се виждах само с най-близките ми. Почти през ден имах паник атаки и изпитвах огромна депресия. Нямаше и с кой да споделям защото никой не говори за загубата, дори и мъжът ми. Чувствам се все едно съм си измислила всичко или че само за мен е било важно. Когато съм се опитвала да говоря с някой от близките ми, почти винаги са отбягвали темата или са я прекъсвали бързо. Дори мъжът ми изключително рядко показва някаква емоция по темата. Единствена подкрепа намерих във форуми и групи за хора загубили деца.
Може би чак на третия месец от загубата почувствах някакво желание да правя нещо..да чета книги или да се разхождам. Започнахме да подготвяме нещата и за следващо инвитро. За съжаление всичко спря заради ИП и сега отново се чувствам подтисната, имам паник атаки, сънувам кошмари и тн.

Мисля че се справях добре и бях започнала да намирам начин да продължа живота си, но ето че отново всичко спря и това ми тежи много, защото чувствам че всичко е една постоянна битка в моя живот, но и че битката винаги е страшно жестока. Не познавам друг с моите проблеми в живота си и това че другите успяват с лекота ме кара да се чувствам като неудачник.

Всякакъв съвет ще ми е от полза. Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 16:10
Цитат
Щастието и свободата ВИНАГИ вървят ръка за ръка с вината.

Моля, обосновете се.

Аз лично никога не се чувствам щастлива. Възможно ли е да заради чувство на вина, да не си позволявам да съм щастлива? Чисто теоретично питам.

Благодаря и хубав ден :)
Да искаш да си невинен е детинско желание. И това детинско желание блокира нашата спонтанност и автономност. Вместо да бъдем себе си, ние се опитваме да удовлетворим някой друг, като бъдем него. Това е особено валидно, ако този друг /най-често родител/ е страдал или е водил неудовлетворителен живот,/често - "жертвайки се" за нас/. Тогава детето не може да преодолее вината и се чувства зависимо, солидаризирайки се с родителя в неговата неудовлетвореност...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 16:16
Здравейте 🌞 Имам 2 въпроса, по които ще се радвам да получа Вашето мнение.

1. Първият е свързан с храненето. Усещам, че често имам натрапчиви мисли от рода на "защо изяде толкова, не трябваше". Имам хубаво тяло, но сякаш вечно съм нащрек това да не се промени. Как да изкореня тези мисли? Друго интересно нещо е, че напоследък мъжът ми е загубил апетит (покрай промененото ежедневие предвид ситуацията), а аз сякаш "напук" на него хапвам повече. Възможно ли е въобще да има такава връзка между неговото и моето поведение и от какво се поражда?!

2. Вторият е свързан с взаимоотношенията между мен и съпруга ми. Няма явен конфликт между мен и родителите му, но всички виждат, че тези хора не ме приемат, това е открай време. Проблемът е, че понякога се карам с мъжа ми за нещо само защото той ми напомня на тях или те са му звъннали и говорят - след това усещам, че ставам раздразнителна и съм склонна да се държа зле с мъжа ми. Бихте ли ме посъветвали как да спра да се влияя от присъствието/съществуването на тези хора? Ако има значение, от 8 години сме заедно, имаме и бебче, живеем сами.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 16:33
Когато ви отговорих първия път, чувствах, че остава много недовършено. Но тук няма как човек да даде повече, без да рискува да си измисля проблемите на хората и после да дава съвети.
Мога отново да обърна внимание на схващането ви, че "проблемът е в мен". Вие самата имате склонност да се осъждате прекомерно строго и да изисквате от себе си несъразмерно много. У мен възниква парадоксалното усещане, че със своите  подмятания и болезнените изказвания по ваш асрес  вашият партньор ви прави услуга. :) Ако той не ви осъждаше, вие самата може би щяхте да се осъждате още повече. А няма по-жесток от вътрешния съдия. Бих ви казал да се обърнете към бъдещето и да си планирате и мислите за ресурсни хора, от които да получите подкрепа и смислено взаимодействие. Поздрави и весели Великденски празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: miretTo в ср, 15 апр 2020, 16:36
Здравейте д-р Стефанов!
Първо, благодаря , че отделяте време да отговорите на хората, в нужда. Аз лично съм на мнение, че по често трябва да се обръщаме към хора като вас, за да се справяме и излизаме успешно от стреса.

Проблемът, който бих искала да споделя е свързан с един постоянен страх в мен, за моето здраве. Често започнах да получавам паник атаки, породени от притеснение. Това притеснение, буквално изниква от нищото/ т.е. в момента на получаване не съм мислила нищо/, едни натрапчиви мисли постоянно се появяват, "без покана" ,така да се изразя. След прекаран спонтанен аборт миналата година, септември, в 3 месец, просто психически пропаднах в дупка. И постоянното мислене, че трябва да съм здрава, за да стане пак, сякаш ме разклаща. Често получавам сърцебиене и притеснителни мисли, само ако нещо ме боли- било глава, корем, крак. Меря си кръвното дневно.. а съм само на 30. Ходих на 3ма кардиолози и всички казаха, че сърцето ми е здраво. Но аз съм си наумила явно друго.. И в някои моменти, когато нищо не ме боли, се чувствам много добре и после, след час, сякаш тялото ми ми го "връща" за спокойствието,и ме поставя в същата позиция- на подтиснатост, свитост, дори яд, че не съм силна и трябва да гоня тези мисли...
Много ми е трудно....

Благодаря за отделеното време..


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 16:54
Здравейте 🌞 Имам 2 въпроса, по които ще се радвам да получа Вашето мнение.

1. Първият е свързан с храненето. Усещам, че често имам натрапчиви мисли от рода на "защо изяде толкова, не трябваше". Имам хубаво тяло, но сякаш вечно съм нащрек това да не се промени. Как да изкореня тези мисли? Друго интересно нещо е, че напоследък мъжът ми е загубил апетит (покрай промененото ежедневие предвид ситуацията), а аз сякаш "напук" на него хапвам повече. Възможно ли е въобще да има такава връзка между неговото и моето поведение и от какво се поражда?!

2. Вторият е свързан с взаимоотношенията между мен и съпруга ми. Няма явен конфликт между мен и родителите му, но всички виждат, че тези хора не ме приемат, това е открай време. Проблемът е, че понякога се карам с мъжа ми за нещо само защото той ми напомня на тях или те са му звъннали и говорят - след това усещам, че ставам раздразнителна и съм склонна да се държа зле с мъжа ми. Бихте ли ме посъветвали как да спра да се влияя от присъствието/съществуването на тези хора? Ако има значение, от 8 години сме заедно, имаме и бебче, живеем сами.
Здравейте!
1. натрапчивото ядене е типично при кризи от всякакво естество и особено, ако се говори за икономическа криза. организмът сякаш трупа запаси за "гладните години". Смятам, че е напълно възможно вашето прекалено посягане към храната да е свързано със загубата на апетит на мъжа ви. Партньорите са като скачени съдове много често.
2. няма как да не се влияте от присъствието на родителите на съпруга си. И съвсем естествено е, че отношението ви към тях саботира вашите отношения.Вважно за отношенията в двойката е двамата взаимно да уважават родителите си. Дори и самият той да отхвърля майка си, да речем, добрият вариант е вие да му казвате: "Не говари така! Тя ти е майка!" "Помислете и какво е отношението към собствените ви родители... Темата е голяма и е в основата на много брачни проблеми.
Поздрави и весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 17:12
Здравейте, д-р Стефанов. Много е ценно това, че отделяте от времето си, за да помагате на хората, за което искрено Ви благодаря.

При мен проблемът е малко сложен и той е, че постоянно изпитвам гняв. През цялото време нещо в мен кипи и избухвам много лесно от различни дразнители, даже и най-леките. Живея с баба си - в момента сме "заедно" 24/7 и общо взето с нея ми минава ежедневието, макар и че сме в различни стаи. Нейни коментари, като "Защо ядеш сирене с фасул; защо вечеряш преди 18ч; защо вечеряш след 20ч; защо се къпеш сега, нали се къпа вчера; защо се чешеш" и прочие производни ме изкарват извън кожата ми. Чувствам се гледана под лупа - следи се всяка една моя стъпка. Приятелите ми казват да не й обръщам внимание, понеже вече е възрастна жена и да не се ядосвам за глупости. Осъзнавам, че отстрани са глупости, но това е напрежение, трупано с години, желанието й за контрол ме смачка психически (тя ме е отгледала, тъй като родителите ми са незаинтересовани от мен).

При негативно отношение от други хора или лек намек за контрол също реагирам доста остро и усещам някакво цялостно озлобление към хората. Всички ме дразнят и са ми неприятни - виждам само най-лошите им черти. За мен повечето хора са тъпи, позьори, лигльовци, смотаняци и безотговорници. Не изпитвам особен интерес към никого, нямам желание за комуникация.

Винаги съм постъпвала така, че да съм "доброто" момиче. Всяка моя грешка ми се е натяквала, а с годините вече сама на себе си си ги натяквам, самобичувам се постоянно. Имам моменти, в които се сещам за всички грешки, които съм направила - ако съм казала нещо неуместно, ако съм се изложила по някакъв начин, ако съм сбъркала в работата - и ми идва да потъна в земята, да се скрия и да ме няма, получавам сърцебиене.

Осъзнавам, че така не се живее, но не знам как да си помогна. Имам приятел от няколко години - към него също съм изключително критична и раздразнителна, той много пъти ми е споделял, че се чувства смачкан от моите критики, все едно няма нито едно добро качество. Често наистина забравям за всички хубави негови качества и виждам само лошите. В момента не се виждаме почти заради ИП, не смея да се видя с него, защото последния път като се видяхме за 1 час в квартала ми, последваха редици обвинения, от един член от семейството ми, че съм безотговорна, че ще разболея баба си и прочие, а баба ми не ми говори 2 дни. Знам, че сега не е най-подходящият момент да съм егоист, но ми втръсна постоянно да се съобразявам с нечии други желания и разбирания за света.

На моменти толкова ми писва от всичко и всички, че искам просто да избягам надалеч, където няма да познавам никого и никой няма да ме занимава с нищо. Чувствам се притисната, задушавам се. Единствено ми харесва да спя и да се занимавам с хобито си. Нищо друго не ме кара да се чувствам щастлива.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 17:51
Здравейте д-р Стефанов!
Първо, благодаря , че отделяте време да отговорите на хората, в нужда. Аз лично съм на мнение, че по често трябва да се обръщаме към хора като вас, за да се справяме и излизаме успешно от стреса.

Проблемът, който бих искала да споделя е свързан с един постоянен страх в мен, за моето здраве. Често започнах да получавам паник атаки, породени от притеснение. Това притеснение, буквално изниква от нищото/ т.е. в момента на получаване не съм мислила нищо/, едни натрапчиви мисли постоянно се появяват, "без покана" ,така да се изразя. След прекаран спонтанен аборт миналата година, септември, в 3 месец, просто психически пропаднах в дупка. И постоянното мислене, че трябва да съм здрава, за да стане пак, сякаш ме разклаща. Често получавам сърцебиене и притеснителни мисли, само ако нещо ме боли- било глава, корем, крак. Меря си кръвното дневно.. а съм само на 30. Ходих на 3ма кардиолози и всички казаха, че сърцето ми е здраво. Но аз съм си наумила явно друго.. И в някои моменти, когато нищо не ме боли, се чувствам много добре и после, след час, сякаш тялото ми ми го "връща" за спокойствието,и ме поставя в същата позиция- на подтиснатост, свитост, дори яд, че не съм силна и трябва да гоня тези мисли...
Много ми е трудно....

Благодаря за отделеното време..
Здравейте! Давам си сметка, че след такава загуба е много трудно... Ще ви напиша на лични.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 15 апр 2020, 18:09
Здравейте, д-р Стефанов. Много е ценно това, че отделяте от времето си, за да помагате на хората, за което искрено Ви благодаря.

При мен проблемът е малко сложен и той е, че постоянно изпитвам гняв. През цялото време нещо в мен кипи и избухвам много лесно от различни дразнители, даже и най-леките. Живея с баба си - в момента сме "заедно" 24/7 и общо взето с нея ми минава ежедневието, макар и че сме в различни стаи. Нейни коментари, като "Защо ядеш сирене с фасул; защо вечеряш преди 18ч; защо вечеряш след 20ч; защо се къпеш сега, нали се къпа вчера; защо се чешеш" и прочие производни ме изкарват извън кожата ми. Чувствам се гледана под лупа - следи се всяка една моя стъпка. Приятелите ми казват да не й обръщам внимание, понеже вече е възрастна жена и да не се ядосвам за глупости. Осъзнавам, че отстрани са глупости, но това е напрежение, трупано с години, желанието й за контрол ме смачка психически (тя ме е отгледала, тъй като родителите ми са незаинтересовани от мен).

При негативно отношение от други хора или лек намек за контрол също реагирам доста остро и усещам някакво цялостно озлобление към хората. Всички ме дразнят и са ми неприятни - виждам само най-лошите им черти. За мен повечето хора са тъпи, позьори, лигльовци, смотаняци и безотговорници. Не изпитвам особен интерес към никого, нямам желание за комуникация.

Винаги съм постъпвала така, че да съм "доброто" момиче. Всяка моя грешка ми се е натяквала, а с годините вече сама на себе си си ги натяквам, самобичувам се постоянно. Имам моменти, в които се сещам за всички грешки, които съм направила - ако съм казала нещо неуместно, ако съм се изложила по някакъв начин, ако съм сбъркала в работата - и ми идва да потъна в земята, да се скрия и да ме няма, получавам сърцебиене.

Осъзнавам, че така не се живее, но не знам как да си помогна. Имам приятел от няколко години - към него също съм изключително критична и раздразнителна, той много пъти ми е споделял, че се чувства смачкан от моите критики, все едно няма нито едно добро качество. Често наистина забравям за всички хубави негови качества и виждам само лошите. В момента не се виждаме почти заради ИП, не смея да се видя с него, защото последния път като се видяхме за 1 час в квартала ми, последваха редици обвинения, от един член от семейството ми, че съм безотговорна, че ще разболея баба си и прочие, а баба ми не ми говори 2 дни. Знам, че сега не е най-подходящият момент да съм егоист, но ми втръсна постоянно да се съобразявам с нечии други желания и разбирания за света.

На моменти толкова ми писва от всичко и всички, че искам просто да избягам надалеч, където няма да познавам никого и никой няма да ме занимава с нищо. Чувствам се притисната, задушавам се. Единствено ми харесва да спя и да се занимавам с хобито си. Нищо друго не ме кара да се чувствам щастлива.
Ще ви дам една силна интервенция. Много кратка :) И медитативна!
представете си, че стоите с баба си една срещу друга и се гледате...
.... просто потънете в очите на баба си....
и сега ѝ кажете много бавно:
 Мила бабо, аз съм като теб! Точно като теб! Моля те, благослови ме!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 19:01
Извинявам се, д-р Стефанов, обаче това не е особено полезно... мислих си, че ще ми дадете конструктивен съвет.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 15 апр 2020, 21:29
Здравейте,
Аз съм анонимната от пост 4  с изгубената бъдеща работа.
Благодаря за мнението ви. Ценя го.
Някакси обаче , не мога да прикрия озадачението си  към  индиректната защитна позиция, която демонстрирате към партньора ми.
Все едно аз съм в грешка, че в момента на най-голямата си дупка и житейски неудачи съм разочарована от липсата на подкрепа, емпатия и емоционална съпричастност проявена към мен от партньора ми.
Наречете ме архаична сантиментална глупачка, ако щете, но не е ли точно изброеното минимума за основа на едни партньорски отношения? Не е ли това, което трябва да даваме и получаваме в една връзка? Без значение от социалните ни придобивки, характер, пози и титли, не е ли идеята за връзка да те приемат дори „гол“ , паднал, смачкан и най-важното – да те подкрепят емоционално, с блага дума, надежда, кураж? Както се казваше някъде „в добро и зло, в радост и болка…“
Да….въпрос на ценности….
И какво оправдава липсата на всичко това у един мъж към партньорката му в труден момент? Това, че тя е била преди кризата силна и независима? Горкия мъж! ;) Простете иронията ми!
 С най-добри чувства!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: JOANNA 91 в ср, 15 апр 2020, 23:19
Здравейте д-р Стефанов 
Аз имам следният въпрос с малко пред история майка съм на 7 м бебенце то е страхотно и не ми създава проблеми освен ,че понякога когато се разплаче се захласва и аз изпадам в ужас цялото ми тяло изтръпва и дори нямам думи да обясня всичко което се случва с мен гледам да запазя самообладание продухвам в лицето и всичко отминава ако можете да кажете нещо и по тази тема ще съм много благодарна . Моят проблем е че чувствам че всичко е на моите рамене ,че за всичко трябва да мисля аз да го направя ,че къщата трябва да е подредена чиста и т.н съпругат ми няма такива изисквания към мен дори много ми помага (А въпреки това се чувствам неразбрана от него ) чувствам се много отговорна за всичко по този начин съм и много напрегната и немога да се насладя на страхотните мигове който са толкова много .. ще се радвам да получа вашият отговор .Благодрая


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 16 апр 2020, 03:34
Здравейте, Joanna!
Много е вероятно, когато вашето бебенце се захласне, вие да се свързвате със собствени травматични преживявания. Тези преживявания могат да бъдат или от раждането на собственото ви дете, ако е имало обстоятелства, заради които ви е било страх да не го загубите, или пък от вашето собствено раждане и ранните ви преживявания /отново свързани със страх, и то може би от задушаване/.Ако вие самата не се сещате за такава връзка, говорете с майка си по въпроса и я питайте буквално на какво ѝ напомнят ситуациите, в които изпадате. Ако при това връщане назад ви дойде наум нещо, вероятно сте открили първопричината ,  заради която изпадате в това състояние. И това е ценна първа стъпка. И друго - извън тези моменти се радвайте на подкрепата, която получавате от съпруга си. Поздрави и весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в чт, 16 апр 2020, 09:29
Здравейте,
Не знам защо, но ми пропуснахте пост-а.

Здравейте д-р Стефанов,

Дори не знам откъде да започна. През 2017 с мъжа ми почувствахме че е време за детенце (заедно сме от повече от 10 години). Моята работа ми докарваше страшно много стрес, но реших да остана докато забременея за да сме подсигурени финансово. Освен това починаха и много близки хора от семейството и като цяло беше тежък период за нас и близките ни.
След много проблеми и 2г опити се стигна до инвитро миналата година. Забременях, но в третия триместър се наложи да вземем тежкото решение за прекъсване на бременността поради усложнения. Това тотално ме срина.
От една страна последните години се борих много силно за това детенце и бях настроила целият си живот към това да се грижа за него. Мислех че след толкова тежки години и битки, вече ще мога да си почина и да се порадвам на живота, но уви.
След загубата спрях да ходя на работа и се виждах само с най-близките ми. Почти през ден имах паник атаки и изпитвах огромна депресия. Нямаше и с кой да споделям защото никой не говори за загубата, дори и мъжът ми. Чувствам се все едно съм си измислила всичко или че само за мен е било важно. Когато съм се опитвала да говоря с някой от близките ми, почти винаги са отбягвали темата или са я прекъсвали бързо. Дори мъжът ми изключително рядко показва някаква емоция по темата. Единствена подкрепа намерих във форуми и групи за хора загубили деца.
Може би чак на третия месец от загубата почувствах някакво желание да правя нещо..да чета книги или да се разхождам. Започнахме да подготвяме нещата и за следващо инвитро. За съжаление всичко спря заради ИП и сега отново се чувствам подтисната, имам паник атаки, сънувам кошмари и тн.

Мисля че се справях добре и бях започнала да намирам начин да продължа живота си, но ето че отново всичко спря и това ми тежи много, защото чувствам че всичко е една постоянна битка в моя живот, но и че битката винаги е страшно жестока. Не познавам друг с моите проблеми в живота си и това че другите успяват с лекота ме кара да се чувствам като неудачник.

Всякакъв съвет ще ми е от полза. Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 16 апр 2020, 12:03
Здравейте!
Забавих отговора си, защото е трудно да се дават в  подобна ситуация  съвети отстрани. И то когато човекът не е пред теб, за да може диалога да има нужната човешка плътност и дълбочина...
Загубата, която сте претърпели, е много значима и е напълно възможно това ваше състояние да се активира при кризи като сегашната, когато всеки ден от телевизора ни говорят за това, колко хора са загубили живота си.
Това, което човек инстинктивно прави в подобни случаи, е да се дистанцира от новини и преживявания, които ще го свързват асоциативно със загубата му.
При подобни загуби жените правят и много символични действия, с които несъзнавано, без да си дават сметка за това,  се свързват с детето си. Така то остава да присъства постоянно в живота им, което е съвсем естествен стремеж. Зная от практиката си много такива примери.
Така че - след такава загуба се включва един "вътрешен психотерапевт", който ни помага по различни начини.
Но е смислено и ценно да се поработи терапевтично с проблема, защото това помага човек да си даде сметка за много неща, които прави и мисли. Стига се до повече осъзнатост, което води до устойчивост на психиката..
За психиката осъзнатостта има същата роля, каквато има имунната защита за тялото. Пази ни и ни прави по-стабилни.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Helona в чт, 16 апр 2020, 13:29
Здравейте,бих искала да попитам за ефективно решение на моя проблем, който се състои в това че след еднократни пристъпи на сърцебиене,който продължават въпреки проведеното лечение,вече имам страх от заспиване.В момента в който си легна и започна да се онасям малко преди премина в по дълбок сън,сякаш някаква вълна преминава през мен и ме мога заспя.Усещането е много изнервящо.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 16 апр 2020, 14:26
Здравейте! Ускореният пулс може да има физиологични причини, които предполагам, че сте изследвали. Ако гледаме на нещата само психологически, и безсънието и ускорения пулс са свързани най-вероятно със страхове. Страховете могат да бъдат екзистенциални /от загуба на совствения живот/ или страх от загуба на близък човек. Помислете си каква може да е причината при вас, като имате предвид обстоятелствата от личния си живот.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в чт, 16 апр 2020, 14:33
Благодаря за отговора. Абсолютно прав сте че има един стремеж детенцето да присъства в живота ми. Опитвам се да я направя по-реална по най-различни начини и да създавам физически неща свързани с нея. Пиша й писма например.
Надявам се докато ИП свърши нещата да не се влошат.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 16 апр 2020, 14:44
Това, което правите, е чудесно! Пишете ѝ за всичко.
Весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Blancanieves в чт, 16 апр 2020, 15:33
Здравейте, г-н Стефанов,

На 29 години съм и съм с мъжа до мен от доста години. Дойде момент, в който повечето ни приятелки започнаха да раждат активно и напоследък той все по-често започва да повдига въпроса за дете. Аз все отговарям, че като стана на 30, но времето лети, а аз не виждам да ставам по-готова да се хвърля с главата напред в нещо такова. Някакси психически изобщо не се чувствам на тази възраст, а също и не изглеждам на нея. Израстнала съм в семейство, което от много малка ме е изпратило при баба на село да ме гледа и са ме взимали само през уикендите до предучилищна, уж за да може майка ми да работи. Родителите ми са интелигентни хора и никога не ми е липсвало нищо, но имам чувството, че гледат на децата като на бреме и огромна отговорност и по някакъв начин това се е предало и на мен. Когато бях по-малка ми четяха лекции как трябва да внимавам да не стане “беля” и че едва ли не с живота, бъдещето ми е свършено ако това се случи. Това нещо си стои програмирано в мен. Също така винаги са били много критични към мен и предполагам  в резултат на това имам ниско самочувствие, винаги чувствайки се недостатъчно добра и способна да правя каквото и да е, въпреки че реално няма причина да е така. Много анализирам преди да направя нещо и имам голяма трудност при взимането на решения, колкото по-важни, толкова по-зле, в такива моменти съм стигала и до тревожно разстройство и успокоителни.
Отглеждането на деца ми се вижда нещо много сложно, което е за големите уравновесени хора, които знаят какво правят. А аз не съм такава. Аз съм хиперчувствителна към всякакви външни влияния и голяма паника. Затова и много ме е страх чисто физически от раждането. Струва ми се почти невъзможно да се реша на това и да го преживея.  Родителите ми продължават да се отнасят с мен като с някой, който от нищо не разбира, когато се опитам да дам по-различно мнение за нещо се стига до “ Ти коя си да ми даваш акъл”. Ясно ми е, че те няма да се променят,  въпроса е как да продължа живота си, в който предстоят все по-важни решения като минимизирам влиянието на тези “фабрични настройки”.
Благодаря Ви за отделеното време. Весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 16 апр 2020, 17:30
Здравейте!
Вашият страх да пораснете и още повече - да станете майка, наистина може да бъде разгледан в контекста на посланията, които сте получавали от родителите. Внушението "да внимавате да не стане беля, защото тогава с живота е свършено" може да се превърне в жизнен сценарии /така го наричат в школата по транзакционен анализ/ и вие да следвате този сценарии цял живот.
От друга страна - мъжът до вас още в началото ви е избрал не само за любима жена, но и за майка на децата си. Ако във връзката единият иска деца, а другият не, то връзката става несъстоятелна и трудно удържима. Дори и да не се разпадне, двамата живеят във взаимно негодувание...
Добре е да знаете, че сред причините за вашия страх от раждането и от майчинството може да има и по-дълбоки /макар че и посочената от вас е доста сериозна и изисква според мен лична терапевтична работа/.  Ще изброя някои от възможните по-дълбоки причини, които определят поведението на жената по един несъзнаван, но много мощен начин. И от които може де произлизат вашите страхове. В школата по семейни констелации, с която съм свързан професионално, се идентифицират много често следните причини: - абортирани деца в родителското семейство или в семействата, от които родителите произлизат; - починали рано деца в родителското семейство или в семействата, от които родителите произлизат; - жени , починали при раждане в рода - особено силен фактор, който може да създаде страх у жените няколко поколения напред; - трудности при вашето собствено раждане и заплаха за живота - вашия и на майка ви, стоене в кувьоз или в болницата след раждането ви, без майка ви да е имала достъп до вас.
Това са причини, които внушават силен  страх у жената и я правят психически неготова да бъде майка. Ценно е да потърсите информация за тях /ако вече не знаете такава/. Струва ми се, че би било добре да потърсите терапевтично подкрепа, независимо дали имате информация за тези по-дълбоки причини или не.
Хубавото е, че мъжът до вас не ви създава дискомфорт по темата. :)
Поздрави и весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Стeлияна в чт, 16 апр 2020, 21:18
Здравейте! Поздрави, много ми е интересно да чета отговорите Ви.

Бих искала и аз да попитам:

1) Какъв съвет бихте дали на човек, който се вглъбява в болести? Никога в миналото не съм имала такъв проблем, но в последните 2 години може би имам усещането, че съм развила някаква хипохондрия и през няколко месеца се присещам и си мисля, че съм болна от нещо страшно и неизлечимо. Според Вас трябва ли да се работи със психолог или е възможно сам човек да се справи? Бихте ли дали някакви насоки.

2) От професионална гледна точка, има ли някаква психологическа граница при даден проблем/ситуация в живота на човек, която ако бъде достигната трябва неизбежно да се вземат мерки, иначе би му навредила на психиката/нормалния начин на живот (възможно ли е)? Как да определим кога е стигнато таковава положение? Кога "достатъчно от това!" трябва наистина да е точка и да не се подминава? Човек не може да избяга от себе си, но има ли случаи, при които "бягството" от проблем/ситуация е решение?

3) Може би е много обширна тема, но често се питам "какво ми има? какво не ми харесват хората?". Нямам предвид, че желая да се харесам на някого. По-скоро, че през целият ми живот бих казала, че трудно завързвам приятелства и отношения с хора като цяло - училище, университет, работа, извън работа. Нямам много приятели и никога не съм имала много. Трудно ми е намеря също половинка в живота. Пробвам без успех. Като бях по-млада не ми правеше толкова впечатление, но с годините (вървя към 30) почва да ме плаши това, че почти няма хора, на които да разчитам. Не знам с какво и къде греша.

Извинявам се, ако са ми нахвърляни въпросите, просто се интересувам от няколко различни неща.

Лека вечер!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 17 апр 2020, 02:40
Здравейте, Стелияна!
1. Повечето от въпросите са зададени по принцип и ми е трудно да отговоря. Предпочитам питащият да опише по-подробно някое житейско обстоятелство, което му създава трудности, за да се фокусираме. Такова е, да речем, страха от болести. За такъв страх е добре наистина да отидете при специалист и да работите върху него.
2. Питате дали бягството от проблема може да бъде решение. Ще отговоря със стих от любимата ми поетеса Емили Дикинсън, която пише:
"Аз не мога да чуя думата "бягство",
без да ми кипне кръвта..."
3. Питате какво не ви харесват хората, защо ви е трудно да си намерите партньор? В основата на такъв проблем според един голям германски психотерапевт Берт Хелингер стоят най-често  трудности във връзката с родителите. Ако човек смята, че родителите не са му дали достатъчно, той стои при тях и иска още и още... Тоест - той не гледа към света, където са потенциалните партньори, обърнал им е гръб. Или ако е сърдит за нещо на родителите си, на него му е трудно да се довери на когото и да било, а без да поемеш риска да се довериш на някого, няма как да създадеш връзка... Друга типична причина е ако сме имали в миналото връзка, която вътрешно не сме приключили. Тогава сърцето ни не е свободно, защото може още да сме си влюбени в някого или още по-зле - да сме гневни на някого, защото ни е "изоставил"... Тогава няма как да се отворим към друг партньор.... Но как точно стоят нещата при вас, може да се разбере само от конкретно разглеждане...
Желая ви весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: cvettinkataa в пт, 17 апр 2020, 09:06
Здравейте, доктор Стефанов.
Проблемите при мен са доста. Постоянно се чувствам изнервена, дразнят ме дори малки неща, например когато мъжът ми изцапа нещо вкъщи или забрави да изхвърли боклука сутрин. Чувствам се депресирана и ядосана. Нямам нито един спокоен ден. Каквото и да става, мен нещо ще ме ядоса. Как според вас мога да си помогна? В стремежа си да не се ядосвам наблягам на храната, от нея трупам килограми, не мога да контролирам мозъка и нервите си, моля за съвет..


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 17 апр 2020, 12:55
Здравейте, cvetinkataa! От практиката си на терапевт, който работи често със семейни проблеми, съм се убедил, че конфликтите и нетърпимостта между мъжа и жената почти никога не са на битова основа. Винаги има нещо по-голямо, което ги настройва един срещу друг, а баналните свади за боклука и цапането са само дребни проявления.
Голямото нещо в много случаи, подобни на вашия, може да бъде отношението към баща ви. Ако там у жената има негодувание, тя е склонна да го прехвърли към всички мъже. Отношението към майката пък е дори още по-фундаментално за начина, по който жената стои във връзките си. При вас започнах да се питам първо за бащата, защото говорите за склонност към трудно неконтролируемо хранене... Това е дълга тема, но кой знае защо в много от случаите се вежда такава връзка.  Ако искате, напишете още нещо по тези въпроси, за да ви кажа и още... Желая ви весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: BGM665039FM в пт, 17 апр 2020, 14:56
Здравейте,нова съм тук и доста се колебаех дали да пиша,но все пак реших.От седмица или две имам шум в дясното ухо,но необръщах внимание,миналата вечер гледахме филм със съпруга ми и изведнъж почивствах леко замайване и странна като затопляща болка в челото и носът ми все едно някой е пуснал топъл въздух в тях.На дегуя ден главоболието беше пак в областа на челото и носът ми и горе в главата като леко изтръпнала болка.Незнам може би се изплаших и сега явно съм си внушила че ми има нещо в главата само за това мисля,вечер се притеснявам да си легна,става ми леко замаяно незнам от внушение ли е от какво е.Може би заради пандемията и вече втори месец вкъщи ми оказва влияние.Мисля си само лоши неща че имам нещо в главата и не мога да се отусря от това.Незнам депресия ли е какво е😳Гледам да не мисля за това,но то е постоянно в мислите ми.
Скрит текст:
Zdraveite,nova sum tuk i dosta se kolebaeh dali da pisha,no vse pak reshih.Ot sedmica ili dve imam shum v dqsnoto uho,no neobrushtah vnimanie,minalata vecher gledahme film sus supruga mi i izvednuj pochivstvah leko zamaivane i stranna kato zatoplqshta bolka v cheloto i nosut mi vse edno nqkoi e pusnal topul vuzduh v tqh.Na deguq den glavobolieto beshe pak v oblasta na cheloto i nosut mi i gore v glavata kato leko iztrupnala bolka.Neznam moje bi se izplashih i sega qvno sum si vnushila che mi ima neshto v glavata samo za tova mislq,vecher se pritesnqvam da si legna,stava mi leko zamaqno neznam ot vnushenie li e ot kakvo e.Moje bi zaradi pandemiqta i veche vtori mesec vkushti mi okazva vliqnie.Mislq si samo loshi neshta che imam neshto v glavata i ne moga da se otusrq ot tova.Neznam depresiq li e kakvo e😳Gledam da ne mislq za tova,no to e postoqnno v mislite mi.


Моля, пишете на кирилица!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: *Бела* в пт, 17 апр 2020, 15:25
Здравейте, д-р Стефанов! Моят проблем е прокрастинацията. Отлагам всичко до последния момент, работа, учене, домакински задължения, всичко. Правя го откакто се помня и ми създава много стрес. Преди успявах да се справя със задачите все пак, но вече невинаги се получава. Това много ми пречи на развитие, на самочувствие. Моля да споделите работещи техники за справяне с този проблем. Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: keksiter в пт, 17 апр 2020, 21:05
Здравейте г-н Стефанов.

Има ли нещо като официален международен портал респ. български такъв, в който може да получим следната информация:

1.Има ли трайно установен списък на вродени и придобити "пси" заболявания, отклонения, разстройства, стрес  и т.н.?
2.Този списък константа ли е или през последните години се констатират и нови тенденции продиктувани основно от световни кризи, извънредни положения и мерки?
3.Може ли да се умре пряко от пси заболяване?
4.Когато някой почине от свръхдоза или друг вид посегателство над живота му отчитат ли се пси причините, ако има данни за наличието на такива?
5.Има ли някаква официална статистика за годишно починалите от пси заболявания по света и у нас?
6.Колко са доказаните хора у нас с пси отклонения, получават ли адекватна помощ или са оставени да се оправят сами?
7.Има ли у нас специализирани болнични заведения, включително частни? => Сещам се за един филм "дом номер 8", който обаче май беше за екстремни ситуации и не знам дали още съществува. На 4-ти км видях преди години, че са сложили ограда и име на болницата, но не видях движение. Карлуково се използва нарицателно от години, но так и не разбрах дали съществува реално.
8.Българското пси съсловие представено ли е в някой от щабовете и изготвило ли е някакви препоръки и програма за спасението на гражданите по време на короната, тъй като видимо трудно свикваме с някои мерки и  ограничения и не ми се мисли после как ще се отучваме от тях, ако изобщо се отучим?
9.Осигурени ли са вече човешки, сградни, онлайн и други ресурси и къде могат да отидат гражданите за индивидуална или групова консултация/терапия преди тотално да са ги затворили и ограничили?

Светли празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 17 апр 2020, 22:37
Здравейте, д-р Стефанов! Моят проблем е прокрастинацията. Отлагам всичко до последния момент, работа, учене, домакински задължения, всичко. Правя го откакто се помня и ми създава много стрес. Преди успявах да се справя със задачите все пак, но вече невинаги се получава. Това много ми пречи на развитие, на самочувствие. Моля да споделите работещи техники за справяне с този проблем. Благодаря!

Здравейте, Бела!
Не е лесно да се дават съвети за преодоляване на "отлагачеството". Терапевтичната работа е свързана не с готови  техники, а със задълбочено изследване. Във вашия случай възникват доста интересни въпроси. Например:
- Какъв е точно механизма, по който отлагате?
- Как би изглеждал той, ако решите да го нарисувате?
- Какви са мислите и чувствата, които съпътстват този процес на отлагане?
- А какво лошо може да се случи, ако не отлагате?
- Какво ВСЪЩНОСТ  искате да отложите?
- За кой човек от вашата семейна система е било жизнено важно нещо да се отложи?
Това са все интересни въпроси, на които ако потърсите отговора,  нещо от мотивацията ви за отлагане ще омекне.
Поздрави и весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: el 8004 в сб, 18 апр 2020, 01:15
Здравейте д-р Стефанов.малко история преди да пиша какво ме притеснява.20г живях с мъж  който беше до мен в болест и опити да имаме дете,макар да имах чувството че го прави по задължение(детето е от инвитро)детето вече е на 6г,но с ММ се разведохме.през цялото време усещах че епроменен,някакси отдалечен от нас.детето беше мн.спокойно не обичаше агресията,в ДГ отбягваше по буйните деца..от както баща му сеизнесе много се промени..постоянно удря мен и баба си,обижда,отговаря когато му се скарам.г-жите в ДГ предложи да го запишем на психолог,защото отказва да работи...но там преценили че няма проблем..но аз виждам че има..сега като е в къщи полужението излиза извън контрол..за всяко нещо се налага да повтарям 111 пъти,следва отговор на висок глас,на който аз казвам че не се отговаря по този начин...след няколко пъти така аз вече съм"запалила"и следва наказание в ъгъла,почва та реве и пищи"вече нама да правя така"но след 2-3ч пак така.нищо не му е интересно ,играе малко и сяда пред тв.когато реша да загася почва викове и блъскане..същото е и с таблета..вече е счупен от него защото му е свършил лимита (2ч)
1.как да овладеем тази зависимост към тв/таблет?
2.как да се справя с агресията,вече се чувствам безсилна,😥
Светли празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 18 апр 2020, 07:58
Здравейте! Темата за децата инвитро е много голяма... От кого е детето - от мъжа, с когото сте се разделили или от неизвестен донор? Това дава много голяма разлика в ситуацията... Въпросът е за по-подробно разглеждане. Вижда се, че детето ви е гневно и причината е, че му липсва бащата. Но как да му дадете връзка с бащата е нещо, което наистина се нуждае от конкретна работа. Не е лесно, но истината е, че връзката на детето с бащата винаги е в ръцете на майката. Ако тя позволи - детето има връзка с бащата; ако не позволи, защото например е гневна на бащата и се чувства наранена от него - детето не може да изгради такава връзка. И става подтиснато или е гневно и на двамата....

Ще ви кажа нещо за зависимостта от таблет и телевизор. Една изпробвана техника, която смятам, че е полезна за всички майки с подобен проблем. Когато детето е с такава зависимост, то гледа екрана и тялото му е изнесено напред, сякаш иска да потъне в екрана. В този момент, образно казано, тялото на детето изчезва в екрана и него го няма. Не можете да го извикате нито да яде, нито да играе, нито да спи... Представям си, че всеки път, щом го видите така,  на вас в един момент ви кипва и ядосано му гасите телевизора. Предлагам ви да правите друго. Изобщо не чакайте да ви кипне.  Вместо това, щом го видите "потънал в екрана", просто минавате и го облягате назад на стола, на облегалката, на стената. И с усмивка му казвате: "Гледай така, с тази поза!". Все едно го връщате обратно в тялото и го " вадите" от екрана. Ако сте упорита в това вадене от екрана, зависимостта постепенно ще намалее. Важното е не да не гледа, а да не се "губи в екрана", тялото му да не изчезва в картината.

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ И НА ВАС!!!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 18 апр 2020, 08:12
Здравейте г-н Стефанов.

Има ли нещо като официален международен портал респ. български такъв, в който може да получим следната информация:

1.Има ли трайно установен списък на вродени и придобити "пси" заболявания, отклонения, разстройства, стрес  и т.н.?
2.Този списък константа ли е или през последните години се констатират и нови тенденции продиктувани основно от световни кризи, извънредни положения и мерки?
3.Може ли да се умре пряко от пси заболяване?
4.Когато някой почине от свръхдоза или друг вид посегателство над живота му отчитат ли се пси причините, ако има данни за наличието на такива?
5.Има ли някаква официална статистика за годишно починалите от пси заболявания по света и у нас?
6.Колко са доказаните хора у нас с пси отклонения, получават ли адекватна помощ или са оставени да се оправят сами?
7.Има ли у нас специализирани болнични заведения, включително частни? => Сещам се за един филм "дом номер 8", който обаче май беше за екстремни ситуации и не знам дали още съществува. На 4-ти км видях преди години, че са сложили ограда и име на болницата, но не видях движение. Карлуково се използва нарицателно от години, но так и не разбрах дали съществува реално.
8.Българското пси съсловие представено ли е в някой от щабовете и изготвило ли е някакви препоръки и програма за спасението на гражданите по време на короната, тъй като видимо трудно свикваме с някои мерки и  ограничения и не ми се мисли после как ще се отучваме от тях, ако изобщо се отучим?
9.Осигурени ли са вече човешки, сградни, онлайн и други ресурси и къде могат да отидат гражданите за индивидуална или групова консултация/терапия преди тотално да са ги затворили и ограничили?

Светли празници!

Това са организацинни и институционални въпроси, на които не мога да дам отговор.
Весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 18 апр 2020, 08:19
Здравейте,нова съм тук и доста се колебаех дали да пиша,но все пак реших.От седмица или две имам шум в дясното ухо,но необръщах внимание,миналата вечер гледахме филм със съпруга ми и изведнъж почивствах леко замайване и странна като затопляща болка в челото и носът ми все едно някой е пуснал топъл въздух в тях.На дегуя ден главоболието беше пак в областа на челото и носът ми и горе в главата като леко изтръпнала болка.Незнам може би се изплаших и сега явно съм си внушила че ми има нещо в главата само за това мисля,вечер се притеснявам да си легна,става ми леко замаяно незнам от внушение ли е от какво е.Може би заради пандемията и вече втори месец вкъщи ми оказва влияние.Мисля си само лоши неща че имам нещо в главата и не мога да се отусря от това.Незнам депресия ли е какво е😳Гледам да не мисля за това,но то е постоянно в мислите ми.
Скрит текст:
Zdraveite,nova sum tuk i dosta se kolebaeh dali da pisha,no vse pak reshih.Ot sedmica ili dve imam shum v dqsnoto uho,no neobrushtah vnimanie,minalata vecher gledahme film sus supruga mi i izvednuj pochivstvah leko zamaivane i stranna kato zatoplqshta bolka v cheloto i nosut mi vse edno nqkoi e pusnal topul vuzduh v tqh.Na deguq den glavobolieto beshe pak v oblasta na cheloto i nosut mi i gore v glavata kato leko iztrupnala bolka.Neznam moje bi se izplashih i sega qvno sum si vnushila che mi ima neshto v glavata samo za tova mislq,vecher se pritesnqvam da si legna,stava mi leko zamaqno neznam ot vnushenie li e ot kakvo e.Moje bi zaradi pandemiqta i veche vtori mesec vkushti mi okazva vliqnie.Mislq si samo loshi neshta che imam neshto v glavata i ne moga da se otusrq ot tova.Neznam depresiq li e kakvo e😳Gledam da ne mislq za tova,no to e postoqnno v mislite mi.


Моля, пишете на кирилица!

Sujalqvam ne jiveq v BG i samoto mi ustroistvo ne pozvolqva da pisha na kirilica

Здравейте!
Имате може би типични симптоми за много хора, които като вас живеят в страх, объркване, принудителна изолация.
- Свързвайте се по-често с близки и обичани хора.
- Малко намалете гледането и четенето на информация за коронавируса
- С най-близките си хора правете планове за бъдещето. Това може да ви извади....
Поздрави и весели празници!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Жар_птица в сб, 18 апр 2020, 09:31
Здравейте! Темата за децата инвитро е много голяма... От кого е детето - от мъжа, с когото сте се разделили или от неизвестен донор? Това дава много голяма разлика в ситуацията... Въпросът е за по-подробно разглеждане. Вижда се, че детето ви е гневно и причината е, че му липсва бащата. Но как да му дадете връзка с бащата е нещо, което наистина се нуждае от конкретна работа. Не е лесно, но истината е, че връзката на детето с бащата винаги е в ръцете на майката. Ако тя позволи - детето има връзка с бащата; ако не позволи, защото например е гневна на бащата и се чувства наранена от него - детето не може да изгради такава връзка. И става подтиснато или е гневно и на двамата....

Ще ви кажа нещо за зависимостта от таблет и телевизор. Една изпробвана техника, която смятам, че е полезна за всички майки с подобен проблем. Когато детето е с такава зависимост, то гледа екрана и тялото му е изнесено напред, сякаш иска да потъне в екрана. В този момент, образно казано, тялото на детето изчезва в екрана и него го няма. Не можете да го извикате нито да яде, нито да играе, нито да спи... Представям си, че всеки път, щом го видите така,  на вас в един момент ви кипва и ядосано му гасите телевизора. Предлагам ви да правите друго. Изобщо не чакайте да ви кипне.  Вместо това, щом го видите "потънал в екрана", просто минавате и го облягате назад на стола, на облегалката, на стената. И с усмивка му казвате: "Гледай така, с тази поза!". Все едно го връщате обратно в тялото и го " вадите" от екрана. Ако сте упорита в това вадене от екрана, зависимостта постепенно ще намалее. Важното е не да не гледа, а да не се "губи в екрана", тялото му да не изчезва в картината.

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ И НА ВАС!!!

Имам нужда да разширя въпроса на дамата.
Как е добре да постъпваме когато възрастен има пристрастеност към телефона и телевизора?
Непрофесионалното ми мнение е, че има нещо друго зад пристрастяването от каквото и да е естество. Но може би има някакви техники да бъдем чути без думи в ежедневието си.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: el 8004 в сб, 18 апр 2020, 13:58
Здравейте! Темата за децата инвитро е много голяма... От кого е детето - от мъжа, с когото сте се разделили или от неизвестен донор? Това дава много голяма разлика в ситуацията... Въпросът е за по-подробно разглеждане. Вижда се, че детето ви е гневно и причината е, че му липсва бащата. Но как да му дадете връзка с бащата е нещо, което наистина се нуждае от конкретна работа. Не е лесно, но истината е, че връзката на детето с бащата винаги е в ръцете на майката. Ако тя позволи - детето има връзка с бащата; ако не позволи, защото например е гневна на бащата и се чувства наранена от него - детето не може да изгради такава връзка. И става подтиснато или е гневно и на двамата....

Ще ви кажа нещо за зависимостта от таблет и телевизор. Една изпробвана техника, която смятам, че е полезна за всички майки с подобен проблем. Когато детето е с такава зависимост, то гледа екрана и тялото му е изнесено напред, сякаш иска да потъне в екрана. В този момент, образно казано, тялото на детето изчезва в екрана и него го няма. Не можете да го извикате нито да яде, нито да играе, нито да спи... Представям си, че всеки път, щом го видите така,  на вас в един момент ви кипва и ядосано му гасите телевизора. Предлагам ви да правите друго. Изобщо не чакайте да ви кипне.  Вместо това, щом го видите "потънал в екрана", просто минавате и го облягате назад на стола, на облегалката, на стената. И с усмивка му казвате: "Гледай така, с тази поза!". Все едно го връщате обратно в тялото и го " вадите" от екрана. Ако сте упорита в това вадене от екрана, зависимостта постепенно ще намалее. Важното е не да не гледа, а да не се "губи в екрана", тялото му да не изчезва в картината.

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ И НА ВАС!!!
Здравейте,Благодаря за бързия отговор,ММ е истинския баща на детето.Когато се разделихме ,колкото и да ме беше яд на бащата никога не съм му пречила да вижда детето.и към ден днешен го взима при него  и го носи на гости при родителите си.в повечето случаи аз му пиша да го вземе,той рядко се сеща .За гледането на тв ..той много се вживява приема го като реалност.плаши се,неможеше да заспи сам,страх го е да стои сам,постоянно е след мен.изнервям се..обяснявам че това е само във филмите,но...Аз съм решила да потърсим проф.помощ,споделих с бащата ,но той отвърна че му няма нищо,само ще го объркам.нека да мине това ИП и ще направим консултация.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 18 апр 2020, 14:32
Здравейте! Темата за децата инвитро е много голяма... От кого е детето - от мъжа, с когото сте се разделили или от неизвестен донор? Това дава много голяма разлика в ситуацията... Въпросът е за по-подробно разглеждане. Вижда се, че детето ви е гневно и причината е, че му липсва бащата. Но как да му дадете връзка с бащата е нещо, което наистина се нуждае от конкретна работа. Не е лесно, но истината е, че връзката на детето с бащата винаги е в ръцете на майката. Ако тя позволи - детето има връзка с бащата; ако не позволи, защото например е гневна на бащата и се чувства наранена от него - детето не може да изгради такава връзка. И става подтиснато или е гневно и на двамата....

Ще ви кажа нещо за зависимостта от таблет и телевизор. Една изпробвана техника, която смятам, че е полезна за всички майки с подобен проблем. Когато детето е с такава зависимост, то гледа екрана и тялото му е изнесено напред, сякаш иска да потъне в екрана. В този момент, образно казано, тялото на детето изчезва в екрана и него го няма. Не можете да го извикате нито да яде, нито да играе, нито да спи... Представям си, че всеки път, щом го видите така,  на вас в един момент ви кипва и ядосано му гасите телевизора. Предлагам ви да правите друго. Изобщо не чакайте да ви кипне.  Вместо това, щом го видите "потънал в екрана", просто минавате и го облягате назад на стола, на облегалката, на стената. И с усмивка му казвате: "Гледай така, с тази поза!". Все едно го връщате обратно в тялото и го " вадите" от екрана. Ако сте упорита в това вадене от екрана, зависимостта постепенно ще намалее. Важното е не да не гледа, а да не се "губи в екрана", тялото му да не изчезва в картината.

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ И НА ВАС!!!

Имам нужда да разширя въпроса на дамата.
Как е добре да постъпваме когато възрастен има пристрастеност към телефона и телевизора?
Непрофесионалното ми мнение е, че има нещо друго зад пристрастяването от каквото и да е естество. Но може би има някакви техники да бъдем чути без думи в ежедневието си.

Ще отговоя съвсем накратко, защото ако една майка може да направи някаква интервенция с детето си, то за партньора/партньорката човек няма статуса да направи подобно нещо и опитите за въздействие са по-трудни... Тоест - с тази информация много малко можете да направите...   И все пак  - ако следваме опита, придобит от системната терапия на Берт Хелингер, повечето случаи на зависимост са свързани с темата за липсващия баща. Независимо как точно  бащата липсва - дали емоционално, дали физически, дали защото е подтиснат и неуважаван в семейството, като реакция и компенсация децата често свързват живота си с някакъв вид зависимост....


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 18 апр 2020, 15:07
Да, добре е да направите консултация.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: bethefirst в сб, 18 апр 2020, 20:48
Страхотна тема, благодаря ви, че сте я започнали.
Днес станах свидетел на най-грозното избухване на моята половинка, съвсем скоро след спор, в който чух обиди без аз да съм обиждала никога досега.
Какво се случи накратко-имах проблем с боите за яйца, помолих моят приятел да отиде до магазина, но той отказа. Няколко пъти помолих пак(магазинът е под нашия блок, работи), но той все така не искаше, а аз бях много разочарована заради това, че първото ми червено яйце не се получи. И явно в безсилието си от случилото се хвърлих яйцето с ръкавиците на масата, тръгнах рязко към другата стая и започнах да се обличам за магазина. Междувременно докато се обувах в коридора чух нещо да се стоварва с удар на земята и погледнах към кухнята. Видях кората с 20+ яйца на земята - захвърлени и счупени. Останах втрещена за секунди и започнах да питам човека какво прави, защо го направи? Дори не помня какво отговори... стана ми изключително обидно, че хвърли яйцата на земята след като той ги беше сварил, а аз ги извадих 1 по 1 от горещата вода, за да не се счупят.
Досега не е имало такова избухване и се питам какво предизвика тази реакция в него? Обикновено той оправдава действията си с това, че аз съм се ядосала или съм повишила тон или нещо друго, което АЗ съм направила. В случая според него той няма да има никаква вина, защото аз съм го карала да прави нещо против волята му и след отказа му съм се ядосала. Значи той има право да откаже на молбата ми, а аз нямам право да се ядосам на отказа му? И дори да се ядосам той смята, че има право да побеснее и да захвърли кора с яйца на земята?
Как виждате тази ситуация, г-н Стефанов?
Държа да кажа, че преди около 2 седмици имахме семеен спор на тема извънредно положение. Там се нагорещи разговора, но без да има ексцесии, просто говорихме, докато в един момент започнахме да се надговаряме и в даден момент аз казах, че не е редно той да спори с мен без да е потърсил данни и доказателства за твърденията си, защото ако го прави без подготовка значи е като овца в стадо и слуша какво някой друг му казва, без да го подлага на критично мислене. Явно той се обиди от това и в последствие в разговора ме назова "коза" и ме прати да ходя на психолог. Нито веднъж за 5 години във връзката ни аз не съм го обиждала.
През останалото време всичко е наред и отношенията ни са нормални, но защо хора, които си губят нервите в спор и не умеят да спорят изопачават така нещата, че другите да са виновни? Какво е мнението на специалиста?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ever_last_bg в нд, 19 апр 2020, 00:21
Здравейте,
Д-р Стефанов!
За първи път пиша във форума и ще се опитам да съм кратка .
Преди 16-17г в един студен зимен ден бях на гости в Русия изпитах силен страх(задавих се и не можах да дишам и си мислих ,че ще умра),но с много кашляне изкашлях остатъка от храната.Тогава за първи път неволно се сблъсках със страха от смъртта. Понеже  беше зима  получих фарингит и не можех от странното  чувство в гърлото ,че имам храчка ,да ям твърди храни или по-точно от страха да не се задавя отново и така бях 40 дена само на сокове,чай и каша(отслабнах 10кг).Върнахме се в България и с времето уж се оправих.Но последните 2 години отново от стрес и неспане се отключи неистов страх от смъртта ,минах и през паник атаки ,които овладях с мои методи и четене,но изтръпванията по крака,слепоочията и от няколко дена края на устните и между очите ме влудяват .Започнах да чета и си приписах МС,тумор или всякакви лоши болести.Държа да обясня ,че ако ги нямам физическите симптоми ,не бих си го внушавала ,но тези изтръпвания и силната болката в гръдната кост ме поболяват.(четеш ли или е инфаркт,инсулт,множествена склероза)
С тази изолация ,нещата съвсем се влошиха -не спя дълбоко и зачестиха мравучканиятс по устните и по челото.Моля за съвет ,какво би ми помогнало...доста време опитвам да се справя с народна медицина  ,витамини и подобни ,но тъкмо си помисля ,че съм се пооправила и при най-малкия стрес Пръстите на крака ми стават на иглички и нямам стабилност при ходене,устните ,челото  и слепоочието също .
Вече си мисля ,че съм и хипохондрик -преписах си доста диагнози и даже си вярвам,че ги имам.
Всеки съвет ще е от помощ,понеже нервите ми не издържат и днес даже повиших тон на детето и го стреснах .
Благодаря предварително


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 19 апр 2020, 03:25
Здравейте, ever_last_bg!
Вярвам, че сте си направили достатъчно изследвания, за да елиминирате хипотезите за физиологични заболявания. Остава да търсите по посока на психични причини. Важно е да кажа, че често има въздействие на причини, които идват от семейната система. Включително много често тялото ни реагира и на семейни тайни. Както казва голямата френска психоаналитичка Франсоаз Долто: "Това, за което в предишното поколение не се говори, в следващото поколение се проявява в тялото" Темата е много обширна и мога да давам много примери, но не и   да гадая за точно възможните корени на вашето състояние, няма достатъчно информация...  Просто давам някакви възможности, за да ви отворя сетивата към тази проблематика...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 19 апр 2020, 03:51
Страхотна тема, благодаря ви, че сте я започнали.
Днес станах свидетел на най-грозното избухване на моята половинка, съвсем скоро след спор, в който чух обиди без аз да съм обиждала никога досега.
Какво се случи накратко-имах проблем с боите за яйца, помолих моят приятел да отиде до магазина, но той отказа. Няколко пъти помолих пак(магазинът е под нашия блок, работи), но той все така не искаше, а аз бях много разочарована заради това, че първото ми червено яйце не се получи. И явно в безсилието си от случилото се хвърлих яйцето с ръкавиците на масата, тръгнах рязко към другата стая и започнах да се обличам за магазина. Междувременно докато се обувах в коридора чух нещо да се стоварва с удар на земята и погледнах към кухнята. Видях кората с 20+ яйца на земята - захвърлени и счупени. Останах втрещена за секунди и започнах да питам човека какво прави, защо го направи? Дори не помня какво отговори... стана ми изключително обидно, че хвърли яйцата на земята след като той ги беше сварил, а аз ги извадих 1 по 1 от горещата вода, за да не се счупят.
Досега не е имало такова избухване и се питам какво предизвика тази реакция в него? Обикновено той оправдава действията си с това, че аз съм се ядосала или съм повишила тон или нещо друго, което АЗ съм направила. В случая според него той няма да има никаква вина, защото аз съм го карала да прави нещо против волята му и след отказа му съм се ядосала. Значи той има право да откаже на молбата ми, а аз нямам право да се ядосам на отказа му? И дори да се ядосам той смята, че има право да побеснее и да захвърли кора с яйца на земята?
Как виждате тази ситуация, г-н Стефанов?
Държа да кажа, че преди около 2 седмици имахме семеен спор на тема извънредно положение. Там се нагорещи разговора, но без да има ексцесии, просто говорихме, докато в един момент започнахме да се надговаряме и в даден момент аз казах, че не е редно той да спори с мен без да е потърсил данни и доказателства за твърденията си, защото ако го прави без подготовка значи е като овца в стадо и слуша какво някой друг му казва, без да го подлага на критично мислене. Явно той се обиди от това и в последствие в разговора ме назова "коза" и ме прати да ходя на психолог. Нито веднъж за 5 години във връзката ни аз не съм го обиждала.
През останалото време всичко е наред и отношенията ни са нормални, но защо хора, които си губят нервите в спор и не умеят да спорят изопачават така нещата, че другите да са виновни? Какво е мнението на специалиста?
Здравейте! Това принудително затваряне за дълго време заедно само по себе си вдига градуса на напрежениеето. Но винаги, когато се стига до битова свада, започнала от това, кой да отиде за боя за яйца и прераснала в счупване на яйцата, причините са по-дълбоки. Ако във вашата връзка нещата до сега са вървели гладко и не е имало сериозни сътресения, възможно е причината да е в различния начин, по който гледате на необходимите мерки във връзка с извънредното положение. Не подценявайте тази причина, още повече, че преди 2 седмици това се е проявило. Ще ви дам малко по-широк поглед върху това конфликтно различие. Някои от нас смятат, че не трябва да се взимат мерки, други обратното  - че мерките трябва да се засилват.  Парадоксалното е, че и едните и другите ги мотивира страха от смъртта. Водени от този страх, едните искат сякаш властимащите да застанат в ролята на всемогъщи родители и да ни защитят. Другите пък, водени от същия страх, твърдят, че това са безсмислици и отричат сериозността на ситуацията. Сякаш си заравят главата в пясъка, за да не гледат към смъртта... Следователно спорът за мерките при тази криза е много разгорещен и конфликтен, защото отразява страховете от смъртта на двете страни. Затова е добре просто да се откажем от тези конфликтни спорове, или поне да ги смекчим. Да дадем право на другия да има възгледите, които го успокояват, но същевременно да имаме обща стратегия за поведение като двойка... Изглежда доста трудно, може би. Да, така е. Няма нищо по-трудно, но и по-смислено от живота в партньорска двойка...  ЖЕЛАЯ ВИ ВЕСЕЛИ И СПОКОЙНИ ПРАЗНИЦИ!!!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: svetoslava.90 в нд, 19 апр 2020, 11:48
Здравейте Д-р Людмил Стефанов!
Имам проблеми с общуването,концентрацията и това да възприемам себе си такава,каквато съм!
Трудно общувам с много хора изпитвам срам и страх,постоянно мисля за тяхното мнение,панирам се много лесно.
Имам страхове,мисля напред в бъдещо и ми се появават лоши мисли примерно в даден момент как ще се случи нещо лошо и всичко ще е провал.
Имам огромно желание да се запиша на курсове шофьорски/фризьорски,но мен ме е страх да опитам понеже си мисля,че няма да успея и ще ми се смеят всички!
Страхът е превзел голяма част от живота ми и това да се срамувам от всички!
Просто каквото и да искам аз се спирам и не си позволявам да го направя от страх и мнението на другите!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Estell22 в нд, 19 апр 2020, 12:37
Здравейте, Светослава.Извинявайте, че се включвам така, аз ако бях на ваше място бих си казала, че няма по важно мнение от собственото ви и е важно какво мислите ВИЕ самата и желаете.Имаме един живот, само един и е ваше право и задължение да го изживеете по най-добрия за вас начин.Човек има нужда от позитивни и подкрепящи го хора, и е хубаво да се обгражда с такива които вдигат духа му и му напомнят да бъде и отстоява себе си винаги.Много е важно да умеем да съхраним себе си и енегрията в нас и да развиваме потенциала, който ни е даден.А ако имате негативни хора до себе си-просто ги отдалечете или не позволявайте да ви влият, ако някой се присмива-присмейте му се и вие на тъпотията, не мисля, че интелигентен човек би се подпличквал току така на други хора.

С най-добри пожелания,

Стела


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Lale_Lili в нд, 19 апр 2020, 13:06
Здравейте Стела,
Много хубав съвет сте дала на Светослава, но аз веднага мога да дам пример със себе си. Аз имам същият проблем като нея, но негативните хора в живота ми са семейството ми и по точно майка ми. И няма как да се "отърва" от нея. Принудена съм да живея с нея и нейният постоянен негативизъм, обиди по мой адрес, присмех че за нищо не ставам и всичко което можете да се сетите, което една нормална майка не би казвала на детето си. Заради нея загубих приятелите си, работа вече почти постоянно нямам, защото не издържам да бъда тормозена и вкъщи и на работа и просто съм в неверотна дупка и ровя дъното.
Когато имаш такива хора около себе си и никъде където да избягаш не е лесно.
Мисля ,че семейството на Светослава също не я подкрепя. И моето семейство беше против това да запиша шофьорски курсове. "Щяла съм да се пребия, да прегазя някого, да катастрофирам" това ми казваха и продължават да ми казват всеки път когато зачеркна тази тема. Напук изкарах курсовете, но остна купуването на кола. Преди имах заделена сума за кола, но семейството ми категорично отказваше да идва с мен да гледа или да помага при избор. Приятели е излишно да казвам, че нямам заради постоянният негативизъм покрай мен и парите ми просто така се стопиха, защото започнах да дълбая дъното останах без работа, сега съм отново без работа, изолирана  негативната ми майка и без приятели. Не знам какво да кажа. Искам да повярвам в себе си, но положението при мен е трагично.
Мога само да кажа и аз като вас на Светослава да се спасява докато може. Ако семейството й е като моето да се отдели час по скоро. Надявамсе тя да има приятели, приятел, някой който да й подаде ръка и повече да не се връща при тях каквото и да става. Това мога да й дам като съвет.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 19 апр 2020, 13:52
Здравейте Д-р Людмил Стефанов!
Имам проблеми с общуването,концентрацията и това да възприемам себе си такава,каквато съм!
Трудно общувам с много хора изпитвам срам и страх,постоянно мисля за тяхното мнение,панирам се много лесно.
Имам страхове,мисля напред в бъдещо и ми се появават лоши мисли примерно в даден момент как ще се случи нещо лошо и всичко ще е провал.
Имам огромно желание да се запиша на курсове шофьорски/фризьорски,но мен ме е страх да опитам понеже си мисля,че няма да успея и ще ми се смеят всички!
Страхът е превзел голяма част от живота ми и това да се срамувам от всички!
Просто каквото и да искам аз се спирам и не си позволявам да го направя от страх и мнението на другите!

Здравейте, Светослава!
Страховете за бъдещето имат своите корени в миналото. Тоест - в родителското семейство и във времето, когато сме били деца. Това не значи да обвиняваме родителите, докато сме живи. По скоро аз бих ви предложил да си спомните хубави и силни моменти от живота си, когато сте научавали нещо ново, когато някой ви се е зарадвал.
И не просто да си спомните - бих казал да си направите колекция от такива преживявания. Каквото и да е миналото на човек, в един момент такива спомени започват да изплуват.
Чувството за срам, за което говорите, най-често е свързано с преживени ситуации на отхвърляне от родителите... И все пак си помислете и за ценните преживявания- Те са голям ресурс....
И още нещо. Ако се срамувате да отидете да кандидатствате за фризьорски курс, ще ви предложа да направите следното: докато отивате към мястото си казвате: "Сега отивам да се проваля с гръм и трясък. Света не е виждал подобна излагация". Когато си говорим сами на себе си такива парадоксални неща, това действа много освобождаващо.
 Всъщност, доста е трудно да се "помага" от разстояние. Желая ви весели празници


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в нд, 19 апр 2020, 19:07
Здравейте, д-р Стефанов! Чест Ви прави тази тема и времето, което отделяте да отговорите на всеки въпрос!
Наясно съм, че и моите въпроси няма как с един отговор да се обхванат, но все пак са ценни дори и насоки или начални стъпки към разрешаването им.
- Едната ми вечна чуденка е как би могло да се "навакса", преработи или намали последствието от липсващ родител... Още повече когато липсват и спомените от преживените емоции...
- Как могат да се извикат тези спомени и да се преработят от психиката...
По-конкретно: живяла съм без баща, развели са се когато съм била на 2 и нямам спомен от събитията тогава. Това води и към третия въпрос:
- Как да се справя с упрека към майка ми, която цял живот не е счела за нужно да ми каже каквото и да е за баща ми. Не го е споменавала никога и се държеше сякаш в моя живот такова нещо не съществува. Това ми създаваше прегради и трудности и аз да повдигам въпроса - тема табу. Съотв.сякаш част от мен остава в мъгла, не знам едната си половина, баща ми бил вече починал, та няма шанс тепърва да се запознаваме. Не знам също защо е прекратил контактите си с мен. Помня го смътно само от времето на детската градина. В живота си досега видях последствията от това, късно успях да "порастна", не без сътресения, докато стана способна да създам семейство и  дете. Но все още чувствам трудности вътре в себе си, в отношенията си, поради тия неразрешени неща. И уорекът към майка ми, която никога за нищо не съжалява, никога няма да каже "съжалявам за...". Ако се опитам да говоря с нея относно какво мен ме е огорчавало, реагира с "как можа да го кажеш!", засяга се. Та и такива разговори не стават.
Как да се освободя сама тогава?...
Благодаря Ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: MalkataD в нд, 19 апр 2020, 21:02
Здравейте. Аз съм жена на 28 години, имам съпруг на моята възраст и новородено бебе. живеем в чужбина, близо до родителите ми. Родителите на съпруга ми му са мъртви.
Не знам дали това което имам е „проблем“. Нямам желание да правя нищо. Имам висше образование и се измъкнах от родината си, без да върша никаква работа, свързана с моята учебна област. Ето, работех, докато не забременях. Не мога да си представя, че денят, в който ще трябва да отида отново на работа, е близо. Не искам да работя в областта в която съм учила, а родителите ми ме принуждават да го правя като това е добро платена работа. Много пъти сме говорили, че не могат да ме принудят да правя нещо, тъй като съм възрастна , те не разбират. Те се смесват и в брака ми, всеки път с добри намерения и думи, но това не води до нищо друго, а само до караници  с мъжа ми. Той не иска да говори с тях и това ме прави разкъсана.
Тревожа  се и мисля много време да направя нещо на себе си, но не мога да го направя заради бебето.
Къде и как мога да намеря своето вътрешно спокойствие?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: BGM665255FM в пн, 20 апр 2020, 03:21
Здравейте :) И аз за пръв път пиша тук. Вчера за пореден път ми се случи нещо, което се чудя дали не е паник атака.
Периодично, от 13 годишна, ставайки от легло и правейки няколко крачки, се сковавам, не виждам нищо и започвам да се треса много силно. Губя всякакъв контрол над тялото си и дори не мога да седна. Опитвам се да напипам нещо около мен, колкото да се задържа да не падна през тези 15 секунди в които се втрисам.
Кръвното ми е добре, ПКК е перфектна, на кардиолог също отидох. Отидох на лекар, но нищо не се установи. Четох симптоми на паник атаки, но не намерих точно такива. Може ли съвет за да знам дали да елеминирам това като “диагноза”. Благодаря Ви предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 20 апр 2020, 05:24
Здравейте, д-р Стефанов! Чест Ви прави тази тема и времето, което отделяте да отговорите на всеки въпрос!
Наясно съм, че и моите въпроси няма как с един отговор да се обхванат, но все пак са ценни дори и насоки или начални стъпки към разрешаването им.
- Едната ми вечна чуденка е как би могло да се "навакса", преработи или намали последствието от липсващ родител... Още повече когато липсват и спомените от преживените емоции...
- Как могат да се извикат тези спомени и да се преработят от психиката...
По-конкретно: живяла съм без баща, развели са се когато съм била на 2 и нямам спомен от събитията тогава. Това води и към третия въпрос:
- Как да се справя с упрека към майка ми, която цял живот не е счела за нужно да ми каже каквото и да е за баща ми. Не го е споменавала никога и се държеше сякаш в моя живот такова нещо не съществува. Това ми създаваше прегради и трудности и аз да повдигам въпроса - тема табу. Съотв.сякаш част от мен остава в мъгла, не знам едната си половина, баща ми бил вече починал, та няма шанс тепърва да се запознаваме. Не знам също защо е прекратил контактите си с мен. Помня го смътно само от времето на детската градина. В живота си досега видях последствията от това, късно успях да "порастна", не без сътресения, докато стана способна да създам семейство и  дете. Но все още чувствам трудности вътре в себе си, в отношенията си, поради тия неразрешени неща. И уорекът към майка ми, която никога за нищо не съжалява, никога няма да каже "съжалявам за...". Ако се опитам да говоря с нея относно какво мен ме е огорчавало, реагира с "как можа да го кажеш!", засяга се. Та и такива разговори не стават.
Как да се освободя сама тогава?...
Благодаря Ви!

Здравейте!
Болката, която споделяте, я носят много от хората, с които работя - и възрастни и деца...
Ще започна с едно възражение: баща ви не е прекратил контактите си с нас. Той се е резделил с майка ви, а не с вас. И със сигурност ви е обичал до последно. Обича ви и сега от мястото, на което се намира...
А вие можете да питате за него не само майка си, а и други близки, които са го познавали. Така ще научите ценна информация. Разберете как са се запознали, как са се влюбили... И вероятно ще установите, че в много отношения вие приличате на него, постъпвате като него и т.н. Тоест - ще установите, че връзката между вас е жива. Терапевтичният метод, с който често работя - Семейни констелации, дава много на хората с подобна ситуация...
Ще ви дам и едно упражнение за постигане на вътрешно единство /защото зная, че в подобна ситуация човек сякаш не се чувства цял/. Вземете шест цветни моливи или фулмастри с различен цвят. Определете три цвята за баща си и три цвята за майка си. И след това нарисувайте с тях как изглежда една ваша клетка. Знаете от биологията, че във всяка ваша клетка има по 50% и от двамата... След известно време, ако ви се стори, че всъщност нещата са по-различни, отново нарисувайте клетката...
Поздрави и весело празнуване!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 20 апр 2020, 05:33
Здравейте :) И аз за пръв път пиша тук. Вчера за пореден път ми се случи нещо, което се чудя дали не е паник атака.
Периодично, от 13 годишна, ставайки от легло и правейки няколко крачки, се сковавам, не виждам нищо и започвам да се треса много силно. Губя всякакъв контрол над тялото си и дори не мога да седна. Опитвам се да напипам нещо около мен, колкото да се задържа да не падна през тези 15 секунди в които се втрисам.
Кръвното ми е добре, ПКК е перфектна, на кардиолог също отидох. Отидох на лекар, но нищо не се установи. Четох симптоми на паник атаки, но не намерих точно такива. Може ли съвет за да знам дали да елеминирам това като “диагноза”. Благодаря Ви предварително!

Здравейте!
Описвате много точно състоянието, в което изпадате.
И важното е не е да ви се постави диагноза, а да се работи с това състояние.
Аз бих започнал с въпроса: Какво се случи, когато бяхте на 13 години?
Желая ви всичко добро!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 20 апр 2020, 05:53
Здравейте!
Вие казвате, че едва ли не живеете заради бебето си и се чувствате безпомощна да се отстоите от натиска на родителите. Те са ви казвали какво да учите, сега искат и да си работите по специалността, а на вас толкова ви е омръзнало от техните намеси, че не искате да ги чуете, дори и когато ви говорят правилни неща... Добрата новина е, че вече сте жена със съпруг и дете, а не момиче на 3 години.
Ваша е задачата да поставите граница и тези намеси на родителите да не въздействат поне на съпруга ви. Това става с изречения като /давам ви деликатен вариант/: "Разбирам, че ми го казвате от любов,  но това не е ваша работа...  Това е интересна идея. Може би ще  я обсъдя със съпруга си... Това в момента избщо не ме интересува..." Ако те идват често в  дома ви под предлог да помагат за бебето, също се постарайте да го ограничите.
Другата добра новина е, че съпругът ви е до вас. Решете какво харесвате и го правете. А на родителите си оставете да правят това, което не харесвате, щом на тях им харесва.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: demidemi в пн, 20 апр 2020, 11:38
Здравейте, д-р Стефанов!
На 19 години съм, но това, което ще ви разкажа едва ли звучи като за човек на моята възраст.
Ще започна от там, че винаги съм била чувствителна и лесно мога да се разплача, въпреки че с годините доста от тези неща преборих. Но все още не бих се определила като човек с много силна психика, тъй като постоянно си мисля за неща, които не са се случили, притесняват ме бъдещи ангажименти и прекалено обмислям някои неща, на които едва ли трябва да обръщам толкова голямо внимание.
Преди 3 години почина баба ми и определен период имах проблеми с постоянното сънуване на нея, както и си въобразявах преди да заспя, че има някой около мен (в конкретния случай - тя) и се страхувах и доста трудно заспивах. Една година по-късно преодолях това по някакъв начин.
Преди 2 месеца, обаче се върнах в същото състояние, тъй като моя съседка почина. Не бих казала, че сме били близки, но по незнайни за мен причини отново попаднах в същото положение от преди 3 години. Изпитвам страх от самото тъмно, сънувам отново същите сънища (този път за починалата ми съседка), чувствам безпокойство преди да заспя и не мога да разбера защо въпреки, че знам, че няма никой имам чувството че някой ме гледа докато се опитвам да заспя, обръщам внимание и на най-малкия шум и се плаша. Когато успея да заспя се будя няколко часа след това и към 3-4-5 отново съм будна и отново се плаша цялата в пот и отново се опитвам да заспя.
Опитвам се да не мисля за тези хора и смятам, че до голяма степен успявам и не знам защо въпреки това ми се получават тези страхове. Дори получих алопеция и според лекарите точно този стрес я е отключил. В момента страдам и от рефлукс, който в момента се чудя дали има общо със стреса, който преживях последните 2 месеца.
Също така усещам огромна умора, която свързвам със състоянието с корона вируса, но не знам дали е така, тъй като преди водех доста динамичен живот, а в момента съм вкъщи и мързелувам така да се каже. Има ли нещо, което мога да правя или да приемам за сила и жизненост?
Много заболявания отключих последния месец и се чудя дали не се дължи точно на този стрес.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Bobito_77 в пн, 20 апр 2020, 12:19
Здравейте, имаме нужда от съвет. За първи път се сблъскваме с това и не знаем какво трябва да направим, за да се справим. Племенника ми е на 19 години и от близо година знаем, че пуши марихуана. Преди 5 месеца много трудно го убедихме да ни даде урина за изследвания ( срещу пари ), тогава се убедихме, че до онзи момент е само трева. От тогава до сега държанието му започна да се променя, изключително нервен, раздразнителен е, не иска да разговаря с нас, казва, че ни мрази и иска всичките му роднини да умрат и да остане само с приятелите си, които от своя страна са много по-лоши от него. Мислим, че това държание се дължи на това, че пуши постоянно, дори във вкъщи и то в по-големи количества, не му пука от нищо, прибира се сутринта и много често със зачервени очи и замаян, не спи достатъчно, за разлика от преди не се интересува от външния си вид, което за него преди беше от изключителна важност. Забелязахме, че е отслабнал около 5 кг, като мислим, че това се дължи на това, че не разполага с много пари и не се храни добре. Все още се надяваме, че не взима друго, но по държанието му не можем да бъдем сигурни, затова се нуждаем от съвет как да процедираме, тъй като е много твърдоглав и избухлив по принцип, а сега още повече. Не можем да го накараме нито да разговаря с психолог, нито можем да му направим нови изследвания, подиграва ни се, казва, че си е добре и нищо му няма, не иска да работи, постоянно чака да му се дадат на готово, ако му се откаже става агресивен. Засега е проявявал агресия като чупи предмети във вкъщи, плюе майка си и й извива ръцете. Притеснявам се и за нея, тъй като е разведена и живеят само двамата, а бащата не поема отговорност за случващото се. Моля Ви за съвет.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: bethefirst в пн, 20 апр 2020, 15:47
Здравейте, имаме нужда от съвет. За първи път се сблъскваме с това и не знаем какво трябва да направим, за да се справим. Племенника ми е на 19 години и от близо година знаем, че пуши марихуана. Преди 5 месеца много трудно го убедихме да ни даде урина за изследвания ( срещу пари ), тогава се убедихме, че до онзи момент е само трева. От тогава до сега държанието му започна да се променя, изключително нервен, раздразнителен е, не иска да разговаря с нас, казва, че ни мрази и иска всичките му роднини да умрат и да остане само с приятелите си, които от своя страна са много по-лоши от него. Мислим, че това държание се дължи на това, че пуши постоянно, дори във вкъщи и то в по-големи количества, не му пука от нищо, прибира се сутринта и много често със зачервени очи и замаян, не спи достатъчно, за разлика от преди не се интересува от външния си вид, което за него преди беше от изключителна важност. Забелязахме, че е отслабнал около 5 кг, като мислим, че това се дължи на това, че не разполага с много пари и не се храни добре. Все още се надяваме, че не взима друго, но по държанието му не можем да бъдем сигурни, затова се нуждаем от съвет как да процедираме, тъй като е много твърдоглав и избухлив по принцип, а сега още повече. Не можем да го накараме нито да разговаря с психолог, нито можем да му направим нови изследвания, подиграва ни се, казва, че си е добре и нищо му няма, не иска да работи, постоянно чака да му се дадат на готово, ако му се откаже става агресивен. Засега е проявявал агресия като чупи предмети във вкъщи, плюе майка си и й извива ръцете. Притеснявам се и за нея, тъй като е разведена и живеят само двамата, а бащата не поема отговорност за случващото се. Моля Ви за съвет.


Невъзможно е от марихуаната да е станал изнервен и раздразнителен, има нещо друго.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 20 апр 2020, 16:46
Здравейте! Прочетох поста и се запитах: къде е тук бащата? За него не се говори... Вече писах в друг отговор, че когато някой изпада в зависимост, по-дълбоката му тема най-често е за бащата: липсващия баща или бащата, който стои в слаба енергия или бащата, който не е на уважение в семейството. В такъв случай е важно да  се привличат колкото се може повече значими фигури, особено бащата или мъже, които са добронамерени. Давам дефиниция на добронамерен мъж: "Такъв, който е готов да даде бащинска и мъжка подкрепа, като същевременно смирено приема факта, че бащата е истински важния за детето /младежа в случая/. Той е уважителен към бащата.". как са нещата при вас в това отношение?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 20 апр 2020, 16:56
Здравейте, д-р Стефанов!
На 19 години съм, но това, което ще ви разкажа едва ли звучи като за човек на моята възраст.
Ще започна от там, че винаги съм била чувствителна и лесно мога да се разплача, въпреки че с годините доста от тези неща преборих. Но все още не бих се определила като човек с много силна психика, тъй като постоянно си мисля за неща, които не са се случили, притесняват ме бъдещи ангажименти и прекалено обмислям някои неща, на които едва ли трябва да обръщам толкова голямо внимание.
Преди 3 години почина баба ми и определен период имах проблеми с постоянното сънуване на нея, както и си въобразявах преди да заспя, че има някой около мен (в конкретния случай - тя) и се страхувах и доста трудно заспивах. Една година по-късно преодолях това по някакъв начин.
Преди 2 месеца, обаче се върнах в същото състояние, тъй като моя съседка почина. Не бих казала, че сме били близки, но по незнайни за мен причини отново попаднах в същото положение от преди 3 години. Изпитвам страх от самото тъмно, сънувам отново същите сънища (този път за починалата ми съседка), чувствам безпокойство преди да заспя и не мога да разбера защо въпреки, че знам, че няма никой имам чувството че някой ме гледа докато се опитвам да заспя, обръщам внимание и на най-малкия шум и се плаша. Когато успея да заспя се будя няколко часа след това и към 3-4-5 отново съм будна и отново се плаша цялата в пот и отново се опитвам да заспя.
Опитвам се да не мисля за тези хора и смятам, че до голяма степен успявам и не знам защо въпреки това ми се получават тези страхове. Дори получих алопеция и според лекарите точно този стрес я е отключил. В момента страдам и от рефлукс, който в момента се чудя дали има общо със стреса, който преживях последните 2 месеца.
Също така усещам огромна умора, която свързвам със състоянието с корона вируса, но не знам дали е така, тъй като преди водех доста динамичен живот, а в момента съм вкъщи и мързелувам така да се каже. Има ли нещо, което мога да правя или да приемам за сила и жизненост?
Много заболявания отключих последния месец и се чудя дали не се дължи точно на този стрес.
Здравейте!
Тук е важно да се намери първопричината за вашия страх. тя може да се окаже извън баба ви. Защото споменавате, че винаги сте си била по-чувствителна и напрегната. А може да си е и в смъртта на баба ви. Няма как да разбера само от прочита на този пост.
Но ако приемем втория вариант, добре е да засилите контакта с баба си, а не да я избягвате. Разгледайте нейни снимки, където заедно сте били щастливи, предмети, които тя ви е подарила... Добра идея е да ѝ нарисувате портрет - може абстрактен... Но все пак - вероятно корените за по-дълбоко - в детството, във връзката с родителите...
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Sol1986 в пн, 20 апр 2020, 16:56
Здравейте. На 33 години съм, обвързана с 2 деца- едното момиче на 7 години, другото момченце на 10 месеца.  Моят проблем е следият- живея в непрекъснат панически страх, че децата ми ще се разболеят от нелечима болест и че ще им се случи нещо лошо. Тези страхове започнаха с раждането на първото ми дете, развиха се доста и сега като че ли са в своя пик след раждането на бебето. С много добро социално положение съм, хубава и стабилна работа, стабилни доходи. В резултат на моите страхове доста започнахме да се караме с половинката,защото той смята че ще навредя на децата. Посещавала съм психолог без резултат, страховете си остават и с всеки изминат ден стават все по-силни.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ALMIRRA в пн, 20 апр 2020, 17:36
Здравейте, до кога е нормално да продължи ревността между децата. Малкото ми дете е вече на 1.5, но голямото на 5г още ревнува. Имам чувството, че дори се обостря повече с времето.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Еми Лия 665208 в пн, 20 апр 2020, 17:38
Здравейте, имам Биполярно афективно разстройство. С два суицидни опита съм през 2012 и 2016 и две бягства през 2008 и 2010.
Имам психиатър. Имам телк 80%. Пия Абилифай и литий от май 2017 насам. Преди пиех кветиапин и конвулекс. Имам проблеми със концентрацията, непоседливостта, невъзможността да се задържа 8 часа на работа или да уча по-дълго време. А много искам да си намеря работа и да издържа на 8 часовото напрежение. Имам бакалъв Социални дейности и магистър Ерготерапия в общността. Много напълнях от 2008 бях 65-70кг, а сега съм 95 кг. 2008 също не можах да се задържа дълго като помощник-готвач. 2018 не можах да издържа като социален работник и взех дълъг болничен. Като ученичка нямах проблеми с ученето, а с класа - бях аутсайдер. Но 11 клас минах на индивидуално обучение, за да не ме закачат повече съучениците. И 2008 направих първия си опит за работа и не се получи - само 2 седмици изтраях. Така е и до днес. От лекарствата е съмнява да е, защото 2008 не пиех лекарства, освен в болницата, след акто напуснах работа. А и Абилифая и лития не ги усещам така силно, както преди усещах кветиапина и конвулекса...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пн, 20 апр 2020, 21:02
През последните няколко дни се появи проблем с детето  - момче, на 10 г. Започна постоянно да повтаря фраза, която си е измислил и казва, че не може да спре. Мине, не мине, почва да си шепне под носа. Чуваме го, че си говори нещо (същото изречение) и когато е сам. В началото махнах с ръка - сигурно си е измислил игра, в тази ситуация всички се чудим къде да се денем. Опитахме да горим с него, казва "ами не знам, не мога да спра да си повтарям". Тревожа се, вече няколко дни продължава. Чудя се какво да предприема.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: falan1 в пн, 20 апр 2020, 21:34
Здравейте,
Пиша ви тъй като в последните седмици отново се появи тревожност за здравословното ми състояние. Имам някои здравословни проблеми....някои от тях хронични. За щастие нещо животозастращаващо, но голяма част от енергията ми е свързана да се притеснявам и да чета за тях, периодично да ходя на прегледи. Когато се появи някое ново оплакване и веднага започват нови притеснения, въпроси..не се успокоявам докато не успея да се изследвам или консултирам с доктор.. имам чувството, че понякога е твърде голяма фиксацията върху здравето. Има ли някакви техники да се намали това безпокойство? Има ли конкретни причини за това :/
благодаря предварително за отговора.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 21 апр 2020, 09:30
Здравейте. На 33 години съм, обвързана с 2 деца- едното момиче на 7 години, другото момченце на 10 месеца.  Моят проблем е следият- живея в непрекъснат панически страх, че децата ми ще се разболеят от нелечима болест и че ще им се случи нещо лошо. Тези страхове започнаха с раждането на първото ми дете, развиха се доста и сега като че ли са в своя пик след раждането на бебето. С много добро социално положение съм, хубава и стабилна работа, стабилни доходи. В резултат на моите страхове доста започнахме да се караме с половинката,защото той смята че ще навредя на децата. Посещавала съм психолог без резултат, страховете си остават и с всеки изминат ден стават все по-силни.
Здравейте!
Мога да ви дам доста примери от работата си с подобни страхове и всички те имат различни корени. Въпросът е първо да се осъзнаят тези корени. Тук ви пускам един линк към моя статия, която отразява връзката между пазенето на семейни тайни и преживявания като вашето. Това са само примери от практиката в нашия Психологически център "Аз и Ние".  Бъдете здрава и щастлива!  Това е линкът.
 https://www.detetoigrae.com/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B8/


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 21 апр 2020, 10:30
Здравейте, до кога е нормално да продължи ревността между децата. Малкото ми дете е вече на 1.5, но голямото на 5г още ревнува. Имам чувството, че дори се обостря повече с времето.

Здравейте!
темата за детската ревност е една от най-честите, с които родителите се обръщат към мен в офиса на нашия Психологически център "Аз и Ние". написал съм една статия, в която говоря за това, до кога може да продължи ревността; какви  интервенции може да прави родителя, за да я преодолее. Това е линк към статията. поздрави!
https://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/detskata-revnost-ot-nachalo-do-krai/


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: 512 в вт, 21 апр 2020, 11:05
Г-н Стефанов, статията Ви за ревността между децата породи следния въпрос в мен: възможно ли е майката, прикривайки любовта към бебето - за да не дразни голямото дете, да развие/ отключи някаква психоза, депресия или нещо подобно на психична основа? Особено ако сама се оправя с децата.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 21 апр 2020, 11:50
Ето тук можете да го видите на видео. Журналистката ми задава точно този въпрос. https://eurocom.bg/show/uchilishche-za-roditeli/6737


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Mавина в вт, 21 апр 2020, 12:28
Д-р Стефанов ,здравейте!
Благодаря Ви първо за това ,че сте тук ,за да помогнете със съвети на всички ,доколкото е възможно!

Имам един проблем /дилема/ ,който ми трудно да разреша!
Първо да кажа за себе си ,че съм изключително търпелив човек ,който за да реагира бурно и негативно трябва да са преминали много прага ми на търпение.

По какъв начин да реагирам или не на хора ,които са пасивно-агресивни?
Хора ,които непрекъснато обвиняват другите и се чудят как и с какво да се заядат.
Имам няколко "колежки" ,които им доставя удоволствие да намират и изтъкват грешките ми ,а те са вечно перфектните.
Напоследък се случиха много негативни неща на работното ми място и вече се чувствам тъжна или ядосана ,когато трябва да отида на работа!
Харесвам работата си и винаги съм работела с желание ,независимо от фирмата в която съм била.
Но навсякъде ,където съм работила се сблъсквам с такива хора ,които по всякакъв начин се опитват да те смачкат ,пречупят и имам чувството ,че им доставя удоволствие.
Започвам да се противопоставям тогава ,когато за мен са минали всички граници на моето търпение.
Изпитвам гняв към себе си ,че не мога да се противопоставя адекватно на такива хора и изпитвам гняв към тях ,за това че тъпчат хора ,на които агресията е чужда и неприемлива.
Предварително Ви благодаря за отделеното време!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: 512 в вт, 21 апр 2020, 12:51
Ето тук можете да го видите на видео. Журналистката ми задава точно този въпрос. https://eurocom.bg/show/uchilishche-za-roditeli/6737

Не разбрах този отговор за моя или за предния въпрос беше. Но не дава отговор на моя въпрос: Възможно ли е майката да отключи депресия?/ вследствие страха /


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 21 апр 2020, 14:31
Д-р Стефанов ,здравейте!
Благодаря Ви първо за това ,че сте тук ,за да помогнете със съвети на всички ,доколкото е възможно!

Имам един проблем /дилема/ ,който ми трудно да разреша!
Първо да кажа за себе си ,че съм изключително търпелив човек ,който за да реагира бурно и негативно трябва да са преминали много прага ми на търпение.

По какъв начин да реагирам или не на хора ,които са пасивно-агресивни?
Хора ,които непрекъснато обвиняват другите и се чудят как и с какво да се заядат.
Имам няколко "колежки" ,които им доставя удоволствие да намират и изтъкват грешките ми ,а те са вечно перфектните.
Напоследък се случиха много негативни неща на работното ми място и вече се чувствам тъжна или ядосана ,когато трябва да отида на работа!
Харесвам работата си и винаги съм работела с желание ,независимо от фирмата в която съм била.
Но навсякъде ,където съм работила се сблъсквам с такива хора ,които по всякакъв начин се опитват да те смачкат ,пречупят и имам чувството ,че им доставя удоволствие.
Започвам да се противопоставям тогава ,когато за мен са минали всички граници на моето търпение.
Изпитвам гняв към себе си ,че не мога да се противопоставя адекватно на такива хора и изпитвам гняв към тях ,за това че тъпчат хора ,на които агресията е чужда и неприемлива.
Предварително Ви благодаря за отделеното време!

Здравейте!
Това, че сте търпелив човек, съм склонен да го погледна от обратната страна. Тоест - това може да означава, че ви е трудно да изразявате гнева си /може и да е по-зле - да си мислите, че него го няма, но при вас не е така, защото казвате, че на път за работа сте ядосана/. И тогава гневът се трупа и ви изяжда отвътре и се чувствате все по-слаба. Така че - ядосайте се и когато сте на работа, а не само, докато сте на път за там! :)
И още - това със сигурност означава, че ви е трудно да казвате НЕ!
Така ли е?
Ако е така, учете се да казвате НЕ! Добре е да кажете на тези колежки например: "НЕ СЪМ СЪГЛАСНА само да ми изтъквате грешките!" Ако ви е трудно да започнете с тях, тренирайте да казвате НЕ! на други хора, с които ви е по лесно.
Може да изглежда лесно, но не е. УСПЕХ!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 21 апр 2020, 14:40
Г-н Стефанов, статията Ви за ревността между децата породи следния въпрос в мен: възможно ли е майката, прикривайки любовта към бебето - за да не дразни голямото дете, да развие/ отключи някаква психоза, депресия или нещо подобно на психична основа? Особено ако сама се оправя с децата.
Видеото е отговор на този въпрос. Там няма прикриване на любовта към бебето. Тя се съдържа в интонацията на майката и за бебето това е предостатъчно. И още - вашите деца са по-големи. Добре е да се види как стои тяхното противопоставяне в контекста на семейните отношения. Почти винаги,  ако между родителите има противопоставяне, двете деца застават едно срещу друго: едното е на страната на майката, а другото на бащата...  В статията и видеото има много примери за това, как родителите могат да насърчат сближаването между децата и по какъв начин могат да ги противопоставят едно на друго с действията си. Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Стeлияна в вт, 21 апр 2020, 15:12
Здравейте отново! Чудила съм се винаги един професионалист като вас как се справя с всекидневния негативизъм/ проблеми/ тревоги, които среща в работата си с хората. Как се отърсвате Вие? Аз си представям, че психолозите и психиатрите да супер-човеци по това отношение едва ли не. Мисля, че доста хора (както се вижда и в темата) срещат напрежение и трудности в работата си и вашият съвет може да е полезен за вентилиране на емоциите.
Изключвате ли се след работа напълно от работните неща? Или не е хубаво да си делим живота на категории като работа/извън работа/семейство/приятели/хобита.
Сещам се за една книга (не съм я чела), която стана популярна наскоро - "Тънкото изкуство да не ти пука". Мислите ли, че това е добър призив за хора с тревожности?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Mавина в вт, 21 апр 2020, 15:17
И още - това със сигурност означава, че ви е трудно да казвате НЕ!
Така ли е?
Ако е така, учете се да казвате НЕ! Добре е да кажете на тези колежки например: "НЕ СЪМ СЪГЛАСНА само да ми изтъквате грешките!" Ако ви е трудно да започнете с тях, тренирайте да казвате НЕ! на други хора, с които ви е по лесно.
Може да изглежда лесно, но не е. УСПЕХ!
Благодаря Ви за бързия отговор!
Напълно съгласна ,че в повечето случаи ми е много трудно да кажа НЕ!
Успех и на Вас! :smile:


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 21 апр 2020, 15:31
Здравейте отново! Чудила съм се винаги един професионалист като вас как се справя с всекидневния негативизъм/ проблеми/ тревоги, които среща в работата си с хората. Как се отърсвате Вие? Аз си представям, че психолозите и психиатрите да супер-човеци по това отношение едва ли не. Мисля, че доста хора (както се вижда и в темата) срещат напрежение и трудности в работата си и вашият съвет може да е полезен за вентилиране на емоциите.
Изключвате ли се след работа напълно от работните неща? Или не е хубаво да си делим живота на категории като работа/извън работа/семейство/приятели/хобита.
Сещам се за една книга (не съм я чела), която стана популярна наскоро - "Тънкото изкуство да не ти пука". Мислите ли, че това е добър призив за хора с тревожности?
Здравейте!
Мисля, че един професиналист, минавайки доста обучения и групи за личен опит, наистина става по-осъзнат и способен да приеме реалността такава, каквато е. И все пак ситуацията с психолозите и психотерапевтите не е толкова розова. Затова ходим на супервизии, на лични сесии и т.н. Това ни помага, когато работим с проблем на клиент, да не привиждаме в него собствен проблем. Защото  това е трудността на този вид работа.. Поздрави и благодаря за интереса!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: nevena_med@mail.bg в вт, 21 апр 2020, 16:46
Здравейте д-р Стефанов!
Синът ми на 22 г . е в неизвестност вече 23 дни. Раздели се с приятелката си преди месец и половина, много е добър и се раздаваше, платил е всички сметки на баба си и нашите . Работеше в Изи пей, казваше не е спал с дни, направил грешка в работата си. Човек на изкуството-музикант, свири на китара и пиано. Последният месец беше при майка и татко.Последните 4-5 дни преди злополучния ден когато реши да се разходи изживяхме страшни неща.казваше че е последният ден от живота му, искаше да се хвърли през прозореца , сякаш не говореше той.говорех му много, спах при него 2 вечери, молихме се за него. Последва подобрение. От едната крайност изпадна в другата- стана хипохондричен искаше да му снимам ребрата. Ходихме до Пирогов нямаше фрактури. Даже в амбулаторният лист пишеше ориентиран за време и място.Преди това се обадих на една психоложка приятелка на майка ми каза да му давам Атаракс/но не и казах ,че искал да се самоубива/.Огромна грешка!!!Аз съм мед. работник и ми дадоха Атаракса без рецепта .Страх ме беше да го хоспитализирам, не можех да си го представя в психиатрична клиника.Преди да отидем в Пирогов ме излъга, че е изпил таблетката.Никога не ме е лъгал!!!Той е интровертен и винаги е много изпълнителен. Вечерта му я дадох, а после излезе и не се завърна. Страх ме е да не си е посегнал не знам дали е жив изобщо. Сигнализирахме в полицията, ние го търсиме и досега с приятели няма следи!!!Дъщеря ми на 16 години страда и отслабна до неузнаваемост въпреки че се храни добре, дадох и Саностол , но без ефект пие Алора/изписана от психиатър/аз също съм много зле не мога да се утеша, пия от Атаракса вечер. Мъжът ми е съсипан, вече няма кой да му помага! Знам че за нас може би няма надежда, но искам да си запазя семейството. След всичко, което се случи не пускам дъщеря си с приятели, крия ключовете й вечер, тя си мисли че и нямам доверие, не я пускам никъде сама, каза ми че иска да си тръгне и тя. Не мога да се позная ! Много хора ми казват "продължавай напред", вдъхват ми напразни надежди. Аз съм на 42 години, кажете ми как да задраскам половината си живот и да продължа? На всичко отгоре останах и без работа. Щях да почвам от 01.04. работата на мечтите си, но предвид извънредната ситуация съкратиха 50 % от персонала и не назначават нови хора. Светът ми се срина, точно като на Давид/сина ми/.Как да продължа напред, като бих направила всичко за да върна времето назад? Най- тъпото от всичко е че не одобрявахме приятелката му/тя наистина го използваше, говореше монолози с нея по телефона/.Мъжът ми не я одобрява и до сега, докато аз мисля, че беше щастлив с нея. Ние го съветвахме да скъсат, а той послушния наистина го направи, но на каква цена!??! Мислех, че го е преживял/тя го съветваше да стане по -самостоятелен да отиде на квартира, той отде на другия край на София при майка и татко/.Обвинявам се за много неща, но знам че не мога да ги променя!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в вт, 21 апр 2020, 17:15
Добър ден. От известно време съм излезнал от един много дълъг период на "депресия". Случиха се много лоши неща. Бях забравил как се случва усмихването дори. Та, сега съм максимално амбициран да наваксам "изгубените години". Започнах да действам максимално по добри и положителни неща за мен. Напълно съм отблъснал лошите мисли. Проблемът ми е, че се разтрепервам. От адреналин ли, от не знам какво, когато си върша положителните неща за мен. Предполагам, че е нормално след излизане от многогодишен стресов период..? Вместо да чакам да отминат тези разтрепервания и "страхове" аз реших да пия успокоително в тези периоди и да си продължавам работата по положителните неща. Изобщо не ми е хрумвало нещо лошо през тези около десет дни. И тогава, в един от дните, когато се бях крайно емоционализирал (положително) си пих успокоително със сода вместо с вода и сякаш ми се отключи някакъв Ад. Започнах да мисля само за смърт. Без видима причина. Без да мога да се 'разсея'. Единствената обяснима за мен причина е, че всичкият ми стрес през кофти годините беше свързан точно с това. Искам някак да го прогоня това, защото се чувствах прекрасно около десет дена. Какво смятате. Чакам го вече три-четири дена да 'отмине'. И то намалява, но ако можете да ми го обясните, би било добре.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 21 апр 2020, 17:54
Добър ден. От известно време съм излезнал от един много дълъг период на "депресия". Случиха се много лоши неща. Бях забравил как се случва усмихването дори. Та, сега съм максимално амбициран да наваксам "изгубените години". Започнах да действам максимално по добри и положителни неща за мен. Напълно съм отблъснал лошите мисли. Проблемът ми е, че се разтрепервам. От адреналин ли, от не знам какво, когато си върша положителните неща за мен. Предполагам, че е нормално след излизане от многогодишен стресов период..? Вместо да чакам да отминат тези разтрепервания и "страхове" аз реших да пия успокоително в тези периоди и да си продължавам работата по положителните неща. Изобщо не ми е хрумвало нещо лошо през тези около десет дни. И тогава, в един от дните, когато се бях крайно емоционализирал (положително) си пих успокоително със сода вместо с вода и сякаш ми се отключи някакъв Ад. Започнах да мисля само за смърт. Без видима причина. Без да мога да се 'разсея'. Единствената обяснима за мен причина е, че всичкият ми стрес през кофти годините беше свързан точно с това. Искам някак да го прогоня това, защото се чувствах прекрасно около десет дена. Какво смятате. Чакам го вече три-четири дена да 'отмине'. И то намалява, но ако можете да ми го обясните, би било добре.

Просто го наблюдавайте и се радвайте, че ПОСТЕПЕННО отминава.
Защото, ако отминава бързо, е по-вероятно да се върне.
Наблюдавайте сякаш отстрани и хубавите и лошите състояния.
Представете си, че сте някой, който стои отстрани и просто наблюдава...
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: 4μΕ в вт, 21 апр 2020, 19:46
Здравейте, д-р Стефанов!
С интерес чета темата и намирам в някои от въпросите и отговорите нещо полезно и за мен самата, за което благодаря!
Моят проблем е следният: 
В последните месеци постепенно започна да се изостря чувствителността ми, до степен, в която да пречи на качеството ми на живот. Имам предвид непоносимост към силна светлина, викове, музика, остри миризми, напоследък имам много нисък праг на болка, невъзможност да гледам снимки или видеа с насилие или тъжни сцени (когато чета за това не е чак в такава степен), усещам веднага промените в тялото си, дори и в лека степен - кръвно налягане, кръвна захар, изтръпване, треперене и т.н., също така не издържам неща, които ме притискат и задушават - тесни дрехи, шалове, яки, маски...Предполагам, че нервната ми система е претоварена, но не знам как да я върна в предишното ѝ състояние. Цял живот съм била интроверт, флегматик и много спокоен и търпелив човек. От дете бях безстрашна и винаги съм се редяла първа за ваксини, вземане на кръв, изпити, никога не съм плакала и охкала като ме боли, чудела съм се как някой може да припада от кръв или да трепери преди изпит. От много ранна възраст съм  присъствала на пиянски изцепки, разправии и скандали, клане на животни, погребения и нямам спомен да съм се впечатлявала и да съм преживявала нещата. Сега само при мисълта за някое от тях, знам че няма шанс лесно да го понеса. Въпросът ми е това непреработени страхове и емоции от миналото ли са и също така ако можете да ми препоръчате някои техники и дадете съвет как да възстановя баланса на нервната си система?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Bobito_77 в вт, 21 апр 2020, 20:40
Здравейте! Прочетох поста и се запитах: къде е тук бащата? За него не се говори... Вече писах в друг отговор, че когато някой изпада в зависимост, по-дълбоката му тема най-често е за бащата: липсващия баща или бащата, който стои в слаба енергия или бащата, който не е на уважение в семейството. В такъв случай е важно да  се привличат колкото се може повече значими фигури, особено бащата или мъже, които са добронамерени. Давам дефиниция на добронамерен мъж: "Такъв, който е готов да даде бащинска и мъжка подкрепа, като същевременно смирено приема факта, че бащата е истински важния за детето /младежа в случая/. Той е уважителен към бащата.". как са нещата при вас в това отношение?

Здравейте, както казах сестра ми е разведена, като единствените мъжки фигури в живота й са по-големият й син, който е с 10 години по-голям и бившият й мъж (с който е разведена от 19 години). Мъжът й винаги се е отнасял несериозно към децата си. Постоянно обещава всякакви неща на по-малкия син и никога не ги е спазвал. Обещавал му е, че ще му даде пари, за да си купи нещо, или за да празнува някъде с приятели, че ще му плаща да тренира някакъв спорт, че ще му плати курсове, за да изкара книжка и т.н, но той винаги го е залъгвал и го е оставял да се надява на неговата помощ, която така и не се е осъществявала. Това от своя страна доведе до момент, в които племенникът ми намрази баща си, те спряха да общуват и  в момента не си говорят под предтекст, че той не иска да разговаря с "този лъжец". От дуга страна брат му, тъй като е по-голям, вече си има собствено семейство и дете и няма много време, което да отделя на по-малкия си брат. Въпреки това в случаи, когато си уговорят среща, за да се видят, по-големият му брат му говори, че не трябва да се занимава с тези неща и трябва да спре с марихуаната, и да се вземе в ръце, но известно време след това той започва да отбягва по-големия си брат, и когато се разберат да се видят отново, в повечето случаи той лъже и не се срещат ( може би заради вероятността, че отново ще му се говори за наркотиците ). В момента сестра ми няма друг мъж в живота си, който да й окаже подкрепа, а синът й няма баща, който да бъде опора в живота му (като цяло никога не е имал баща или бащинска подкрепа в живота си, няма и сега).


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Vivru в сб, 25 апр 2020, 01:49
Здравейте! Имам въпрос относно сънищата, по-конкретно кошмарите.
Сънувам (или поне помня сънищата си)откакто бях на 3г. Около 85-90% от всичко, което сънувам са кошмари, а сънувам всяка вечер. Като бях малка сменях възглавници, леглото, стаята в която спя, дори спрях да спя нощем, а само през деня. Всяка промяна помагаше за ден-два, след като ставаше същото. В някакъв момент в пубертета установих, че когато гледам ужаси след това няколко дни не сънувам. Както може да се предположи изгледах където каквото намеря. Това беше период от около две години. След това спрях да гледам.
Сънищата са изключително живи и цветни, рядко се повтаря мотив. Рядко се усещам, че е сън и дори тогава не успявам да променя много (веднъж седнах и чаках да се събудя). За капак имам много силна памет, като цяло помня много и детайлно. Помня какво съм сънувала от съвсем малка.
Варират от странни безформени неща, през чудовища, духове, тичане из гробище, губила съм се в пирамида (този е единственият, който съм сънувала почти месец и всяка вечер помнех какво е ставало предишната и по кой коридор съм тръгнала, а последния път търсех сина си, който също се е изгубил там-тогава бях на 6-7 годинки), сънувала съм, че живея в период от преди поне 100 години с изключителни подробности, самоубивала съм се насън, за да не ме убие "нещо". Много са и мога да разказвам в подробности, насън усещам студ, страх, подробности като скърцащ под или якичка на нощница.
Изтощаващо е, събуждам се уморена


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 25 апр 2020, 03:53
Здравейте, Vivru! Сънищата ви изискват специално изследване и тълкуване, за да се успокоите. Те отразяват ваши травматични преживявания, а струва ми се, че е възможно да отразяват и събития в семейната система, които са се случвали с хора от предишни поколения. Ще ви дам за това пример от практиката: човек сънува кошмари, не може да спи и усеща нечие плашещо присъствие в стаята през нощта. Оказва се, че причината е в събитие от живота на баща му, който като млад е преживял катастрофа, при която е оцелял само той и са загинали тримата му приятели... Може да ви изглежда странно, но нашата връзка с родителите и предците е наистина много дълбока. Толкова дълбока, че ние сякаш сънуваме техните сънища. Виждал съм го в практиката си много пъти...
Това, че гледането на филми на ужасите, ви разтоварва, е често срещано. Още Древногръцкия философ Аристотел пише в своята книга Поетика, че когато гледаме театър и на сцената се случват ужасни неща, ние се пречистваме душевно от собствените си разрушителни чувства "чрез състрадание и страх". Изобщо, според мен /и дипломната ми работа е за това/ изкуството е възникнало като форма на психотерапия. Но по-добрия вариант за вас е наистина да погледнете към вътрешниея си живот при подкрепата на професионалист. Струва си...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 25 апр 2020, 04:19
Здравейте, д-р Стефанов!
С интерес чета темата и намирам в някои от въпросите и отговорите нещо полезно и за мен самата, за което благодаря!
Моят проблем е следният: 
В последните месеци постепенно започна да се изостря чувствителността ми, до степен, в която да пречи на качеството ми на живот. Имам предвид непоносимост към силна светлина, викове, музика, остри миризми, напоследък имам много нисък праг на болка, невъзможност да гледам снимки или видеа с насилие или тъжни сцени (когато чета за това не е чак в такава степен), усещам веднага промените в тялото си, дори и в лека степен - кръвно налягане, кръвна захар, изтръпване, треперене и т.н., също така не издържам неща, които ме притискат и задушават - тесни дрехи, шалове, яки, маски...Предполагам, че нервната ми система е претоварена, но не знам как да я върна в предишното ѝ състояние. Цял живот съм била интроверт, флегматик и много спокоен и търпелив човек. От дете бях безстрашна и винаги съм се редяла първа за ваксини, вземане на кръв, изпити, никога не съм плакала и охкала като ме боли, чудела съм се как някой може да припада от кръв или да трепери преди изпит. От много ранна възраст съм  присъствала на пиянски изцепки, разправии и скандали, клане на животни, погребения и нямам спомен да съм се впечатлявала и да съм преживявала нещата. Сега само при мисълта за някое от тях, знам че няма шанс лесно да го понеса. Въпросът ми е това непреработени страхове и емоции от миналото ли са и също така ако можете да ми препоръчате някои техники и дадете съвет как да възстановя баланса на нервната си система?

Здравейте! Тези кървави сцени, погребения и пиянски свади, които сте наблюдавали като дете, сега ви връхлитат с пълна сила. Това са травми, чието въздействие не изчезва. Защо точно сега се проявяват, не става много ясно. Но все пак когато целия свят се разлюлее от тревожност и страх, много хора отключват дълбоко заровени чувства от предишни периоди от живота си. Може би се питате: "А защо не съм се впечатлявала тогава, в момента на случването?". Това също е много типично. В подобна ситуация човек често влиза изцяло в оцеляващата си част /както войниците на фронта, например/. Това означава, че за да оцелее психически, се отрязва от чувствата. Но това "да се отрежеш от чувствата" и да не си позволяваш да ги чувстваш, е вид защита. Това не значи, че страха, ужаса, страданието ги е нямало. Те просто са били игнорирани и заравяни дълбоко. Такива заровени чувства все някога излизат на повърхността по някакъв повод. Психотерапията е добро решение в подобна ситуация. Ще ви пусна тук и линк към едно мое интервю по ТВ, където говоря за травмите, които сме преживели и как те ни се отразяват. Вярвам, че ще ви бъде интересно.    https://bstv.bg/news/sledobed-s-bstv-13-01-2020-gost-liudmil-stefanov-psikhoterapevt


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Златислава в сб, 25 апр 2020, 10:14
Здравейте, д-р Стефанов,

Директно Ви задавам въпроса си - как да подхождам към човек, който след конфликтна ситуация (разменили сме си нервни реплики или ме обвинява в нещо или му е криво и заядливо) по-късно не иска да поговорим за това? След спречкване се изнася в друга стая и стои изолиран и бездеен, може дни наред, и така докато с времето не поразминат нещата или аз не предприема нещо, защото аз не мога да живея дълго в мълчание и само на добро утро. Става дума за мъжа ми.
Ако настоявам да поговорим и да се изясним по-късно като се поуспокоим, обикновено нещата ескалират и става скандал и каквато и да е ситуацията неминуемо аз излизам виновна накрая с напразните ми опити за нормална комуникация. Аз се считам за много спокоен човек обичайно, а и много хора, които ме познават добре, са ми го казвали, но тези положения ме докарват до объркване, тревожност, ядосвам се и казвам неща, които не искам и на моменти имам чувството, че полудявам и се чудя дали възприемам нещата правилно, защото не намирам никаква логика в такова поведение.

Ще Ви бъда благодарна за коментар и насоки!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 25 апр 2020, 11:03
Здравейте, Златислава!
Моето виждане е, че нещата винаги стават по-добре, когато се работи за осъзнаване; когато си задаваме въпроса какво стои зад съответното поведение?
Но все пак ще отговоряя на директния ви въпрос, като ви дам няколко шеговити идеи за поведение, които да пробвате.
И накрая една много сериозна и проверена от практиката. Естествено  ваша отговорност е да почувствате коя от шеговитите идеи може да ви свърши работа. Важно е да изчакате точния момент. Ето и идеите ми:
1. Сложете му "огледало", като някой път вие млъкнете и известно време се затваряте в стаята;
2. Потърсете други канали за комуникация. Например - нарисувайте го и му сложете рисунката до него като емотикон.
3. Когато мълчи, вие също си мълчете, но при разминаване започнете да се блъскате в него /леко/, да го удряте леко с ръка или шалче... Търсете контакт извън говоренето.
4. Обадете се на някой измислен авторитет по телефона и му разкажете как се чувствате /например- Ало, свети Петър ли е. Извинете, че ви ангажирам от Земята, но искам да ви кажа как се чувствам в момента. Защото няма кой друг да ме чуе./
СЕРИОЗНАТА ИДЕЯ е базирана върху един важен принцип в човешките отношения: Желязото се кове, когато е студено!. Това означава, че вместо да търсите решение и да говорите с него, когато сте във вихъра на емоцията, когато той мълчи, а на вас ви идва да му направите нещо лошо, изчаквате ситуацията да отмине. И когато е отминала, когато отношенията са ви прекрасни, вие повдигате темата с думите: Искам да ти кажа, как се чувствах миналата седмица. Много е важно да говорите за собственаите си чувства, а не за това, какъв е той. Това се нарича да използвате Аз послание, а не Ти послание. Влезте в гугъл с ключова дума Аз послание и ще получите доста информация, която ще ви послужи, когато седнете да ковете желязото, когато е студено. Успех!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: aDream в сб, 25 апр 2020, 15:57
Здравейте, д-р Стефанов,

Директно Ви задавам въпроса си - как да подхождам към човек, който след конфликтна ситуация (разменили сме си нервни реплики или ме обвинява в нещо или му е криво и заядливо) по-късно не иска да поговорим за това? След спречкване се изнася в друга стая и стои изолиран и бездеен, може дни наред, и така докато с времето не поразминат нещата или аз не предприема нещо, защото аз не мога да живея дълго в мълчание и само на добро утро. Става дума за мъжа ми.
Ако настоявам да поговорим и да се изясним по-късно като се поуспокоим, обикновено нещата ескалират и става скандал и каквато и да е ситуацията неминуемо аз излизам виновна накрая с напразните ми опити за нормална комуникация. Аз се считам за много спокоен човек обичайно, а и много хора, които ме познават добре, са ми го казвали, но тези положения ме докарват до объркване, тревожност, ядосвам се и казвам неща, които не искам и на моменти имам чувството, че полудявам и се чудя дали възприемам нещата правилно, защото не намирам никаква логика в такова поведение.

Ще Ви бъда благодарна за коментар и насоки!
същата работа е и при нас. Аз вече нямам никакво желание за комуникация, но пък не мога да стоя и гледам на безсмислените му обвинения, все едно се съгласявам с тях. И въобще не знам как да реагирам. Ще прочета и аз предните техники.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Златислава в сб, 25 апр 2020, 20:16
Много Ви благодаря, д-р Стефанов!

Развеселихте ме с тези техники :) Със сигурност ще пробвам и вече чета за "Аз посланията".

А относно въпроса Ви "какво стои зад съответното поведение?", моля, споделете предположенията си! Със сигурност искам да осъзная какви са причините, но засега започвам с най-спешното, защото не издържам.

Разбирам, че под работа за осъзнаване вероятно имате предвид психологическа помощ, но за съжаление нямаме съгласие по този въпрос и засега не е опция.

Приятна вечер!

Скрит текст:
Здравейте, Златислава!
Моето виждане е, че нещата винаги стават по-добре, когато се работи за осъзнаване; когато си задаваме въпроса какво стои зад съответното поведение?
Но все пак ще отговоряя на директния ви въпрос, като ви дам няколко шеговити идеи за поведение, които да пробвате.
И накрая една много сериозна и проверена от практиката. Естествено  ваша отговорност е да почувствате коя от шеговитите идеи може да ви свърши работа. Важно е да изчакате точния момент. Ето и идеите ми:
1. Сложете му "огледало", като някой път вие млъкнете и известно време се затваряте в стаята;
2. Потърсете други канали за комуникация. Например - нарисувайте го и му сложете рисунката до него като емотикон.
3. Когато мълчи, вие също си мълчете, но при разминаване започнете да се блъскате в него /леко/, да го удряте леко с ръка или шалче... Търсете контакт извън говоренето.
4. Обадете се на някой измислен авторитет по телефона и му разкажете как се чувствате /например- Ало, свети Петър ли е. Извинете, че ви ангажирам от Земята, но искам да ви кажа как се чувствам в момента. Защото няма кой друг да ме чуе./
СЕРИОЗНАТА ИДЕЯ е базирана върху един важен принцип в човешките отношения: Желязото се кове, когато е студено!. Това означава, че вместо да търсите решение и да говорите с него, когато сте във вихъра на емоцията, когато той мълчи, а на вас ви идва да му направите нещо лошо, изчаквате ситуацията да отмине. И когато е отминала, когато отношенията са ви прекрасни, вие повдигате темата с думите: Искам да ти кажа, как се чувствах миналата седмица. Много е важно да говорите за собственаите си чувства, а не за това, какъв е той. Това се нарича да използвате Аз послание, а не Ти послание. Влезте в гугъл с ключова дума Аз послание и ще получите доста информация, която ще ви послужи, когато седнете да ковете желязото, когато е студено. Успех!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 26 апр 2020, 05:41
Здравейте! Радвам се, че моите предложения ви развеселяват и същевременно усещате, че те могат да бъдат полезни..Вярвам, че ако имаме повече лекота във възприемането на живота, това ще ни донесе само ползи. Затова - опитвайте шеговитите техники, които интуитивно приемате Те могат да свършат добра работа...
Питате за възможни причини. Ще ви дам някои възможни хипотези, които бих изследвал при подобна ситуация:
-  предходни връзки, които продължават да действат. За добрата връзка е важно и двамата партньори да са се разделили подобаващо с предходните си партньори. Това означава: без остатъчен гняв, вина или любовен копнеж и съжаление. Например ако жената е имала предишен партньор, който не е прежалила и клони към него, нищо чудно съпругът да усеща това и да е склонен дълго да се сърди. Или ако у мъжа са останали такива чувства. Или пък ако мъжът е гневен на предходна партньорка, чувства се наранен от нея. Тогава той е склонен да насочва този остатъчен гняв към настоящата си съпруга...
- бих се запитал също как са стояли нещата с отношенията във техните родителски семейства. Интересно е дали мъжът не е видял модела за наказващо мълчание от майка си. В психотерапията често виждаме въздействието на майки, които са казвали на децата си: "Мама ти е сърдита! Няма да ти говоря, щом правиш така!" За децата това е много нараняващо дори за кратко време /5-6 минути/. Но аз зная за майки, които мълчат с часове и дори дни. Смятам, че в този начин на наказване има нещо садистично. Детето буквално скимти жално около майка си и я моли да му проговори и обещава да бъде добро, а тя продължава да мълчи.  Когато майката мълчи, детето се чувства игнорирано и буквално изпитва страх за живота си. Ако човек е бил наказван по този начин в детството, той е склонен да продължи по-нататък сам да се наказва чрез самоизолация /вижте и този аспект - мълчейки в другата стая, съпругът  наказва и жена си, но и себе си/....
Взе да става много мрачно и затова спирам до тук.
И ви връщам отново към идеята да използвате шеговитите техники. В тях има много живот, много потенциал за по-дълбоко свързване, има и много еротика, бих казал. Тоест, в тях има всичко, което липсва в тятостното мълчание.
Дано дадат резултат!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: minnie_mouse9 в нд, 26 апр 2020, 15:56
Здравейте!
Майка съм на две деца, едното от които е бебе на месец, а другото е на 3г.Вкъщи на моменти има страхотно напрежение поради несъобразените обидни изказвания на баща им към мен.Първото беше още след прибирането ми от родилния дом.Много му беше важно да ме сравни с моя приятелка как не и личало,че е раждала като я изписали от болницата, а аз как съм била.Много се засегнах, но премълчах, все пак тъкмо се бях прибрала и не исках разправии, а и имах други грижи.Родих с операция и възстановяването при мен е много бавно.Умирах от болки всяка вечер следствие на натоварването през деня, а нощите бяха ужасни, всяко ставане от леглото причиняваше адска болка и спиране на въздуха.Така.Въпреки това си състояние готвех първо, второ,трето и т.н. чистих колкото мога, защото не можех да се навеждам, но в никакъв случай не съм си занемарила дома.Беше ми заявено, че аз нищо не правя, че съм мърла, че гледам Само бебето (кърмя го доста често, все е гладен милия), че не обръщам внимание на дъщеря си и пр.Започнах да обяснявам, че това е бебе и иска много грижи, за това сме двама, за да компенсира той с грижите за другото ни дете.Няколко седмици по-късно нервите ми вече са опънати от умората  и моля за тишина когато приспя бебчо и заявявам, че ако се събуди му го давам да го гледа той.Отговора беше, че не е длъжен да ми гледа децата, от нас нищо не можел да свърши, искал да работи, само съм го занимавала с глупости, другите хора били на работа, никой не стоял в тях.Той бил гледал бебето, за да съм можела аз да си рисувам (започнах да рисувам картини, за да разтоварвам когато мога, посягам към четките през 2-3 дни за не повече от 20мин., а понякога и за 3мин.) щял да ми накъса листите.....Много се убидих, казах му да отива при майка си на спокойствие, там няма деца, ще работи на воля, ще му готвят и т.н. Започнаха неистови убиди пред децата и му заявих, че не искам да се занимавам повече с него и от тук нататък ще бъде игнориран и няма да го търся за абсолютно нищо. А защо го изпратих при майка му ли?Бях бременна в осми месец, когато разбрах, че тя го настройва срещу мен и и звъннах да и потърся сметка.Изрече ужасни неща по мой адрес и по адрес на семейството ми, просто не издържах и и затворих.От както родих тя започна да звъни пак, но на сина си и той е привидно щастлив.Щом стане дума, че все още не съм забравила убидите, на които не отвърнах, а можех, се започват скандали и накрая на панаира остава едно внушено чувство за вина, а мама е невинна.Тази липса на подкрепа просто ме съсипва.Онзи ден влязохме в спор защо съм нямала клиентки в салона, никакви часове не съм имала записани другите били работили, той видял.Отговорих, че въпросната жена, която е видял, работи от 9г., а аз от 1 и на 2-рия месец от откриването на салона забременях.Логично е да не съм изградила все още мрежа от клиентки.
Много ми е трудно да давам обяснения за всеки упрек, който получавам.Все си мисля, че трябва да получавам подкрепа, колкото и да съм силна в даден момент рухвам.И само да добавя, че от сутрин до вечер ми говори за неговата работа, това е всекидневно и нито веднъж ни казах нищо въпреки, че ми е безинтересно в по-голяма част от времето.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 27 апр 2020, 07:59
Здравейте, minnie_mouse9!
От вашето писмо се вижда, че семейството ви е поело в много неприятна посока. И основната причина е отношенията с родителсите семейства на двамата партньори. Вие сте заедно без "благословията" на родителите или поне на майката на съпруга ви. Не казвате нищо за вашето родителско семейство, но и към него има атаки... В тази ситуация не е лесно двамата да намирате време и пространство, в което да изграждате хармонично вашата връзка и да се обичате. Защото да се обичате, може да означава да живеете с чувството, че не сте лоялни към родителите си. Основната тема на вашите конфликти сякаш е станала да пазите  честта и достойнството на собствените родители от посегателствата на партньора и неговите  родители. Питам се какво може да опитате? Ако имате моменти на светли периоди и добри отношения, опитайте се да договорите със съпруга си да имате ден, в който темата за родителите да е табу, да не говорите за тях.... Трудно ми е да давам мнение, защото не зная какви са ресурсите на вашата връзка: какво ви събра, как се влюбихте един в друг, какво намирате един в друг. От опита си обаче зная, че брачните връзки се крепят на взаимния обмен, на това, че хората си дават нещо един на друг във всички сфери на живота: емоционална, финансова, битова, сексуална, организационна... Интересното е, че ако се партньорите се нараняват взаимно, това също е обмен. Тоест - ако се нараняваме взаимно, това също може да стане основа на нашата връзка. Мотивът ни да бъдем заедно в този случай е това,  да си отмъстим на партньораси с насрещен удар за удара, който сме получили от него...  Помислете за здравите ресурси, за историята на вашата връзка, какво ни свърза....


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: minnie_mouse9 в пн, 27 апр 2020, 10:46
Здравейте, minnie_mouse9!
От вашето писмо се вижда, че семейството ви е поело в много неприятна посока. И основната причина е отношенията с родителсите семейства на двамата партньори. Вие сте заедно без "благословията" на родителите или поне на майката на съпруга ви. Не казвате нищо за вашето родителско семейство, но и към него има атаки... В тази ситуация не е лесно двамата да намирате време и пространство, в което да изграждате хармонично вашата връзка и да се обичате. Защото да се обичате, може да означава да живеете с чувството, че не сте лоялни към родителите си. Основната тема на вашите конфликти сякаш е станала да пазите  честта и достойнството на собствените родители от посегателствата на партньора и неговите  родители. Питам се какво може да опитате? Ако имате моменти на светли периоди и добри отношения, опитайте се да договорите със съпруга си да имате ден, в който темата за родителите да е табу, да не говорите за тях.... Трудно ми е да давам мнение, защото не зная какви са ресурсите на вашата връзка: какво ви събра, как се влюбихте един в друг, какво намирате един в друг. От опита си обаче зная, че брачните връзки се крепят на взаимния обмен, на това, че хората си дават нещо един на друг във всички сфери на живота: емоционална, финансова, битова, сексуална, организационна... Интересното е, че ако се партньорите се нараняват взаимно, това също е обмен. Тоест - ако се нараняваме взаимно, това също може да стане основа на нашата връзка. Мотивът ни да бъдем заедно в този случай е това,  да си отмъстим на партньораси с насрещен удар за удара, който сме получили от него...  Помислете за здравите ресурси, за историята на вашата връзка, какво ни свърза....
При нас нещата се случиха много бързо, от пръв поглед както се казва.Много силно привличане от първата ни съдбовна среща, след няколко дни вече бяхме заедно денонощно, а след няколко месеца встъпихме в брак.Имаме 13г. разлика, по повечето теми мислим еднакво, но стане ли въпрос за семействата.....Когато той изкаже мнение относно майка ми аз не се сърдя, тъй като не съм близка с нея, така е било винаги и не я защитавам, защото подкрепям мнението му.Стане ли обаче въпрос за неговата майка вместо подкрепа започват нападки към моята, а поведението на майка ми няма как да оправдае това на неговата, това е абсурдно оправдание от негова страна.И така имам чувството, че с майка си са на една вълна, а аз съм в живота му,защото просто е следвал някакъв план, който той е споделял с мен,че винаги е искал да има красива и млада жена, че вече му беше време за деца и т.н.Задам си и един въпрос:Каква е тази липса на уважение към мен?Когато се скараме ме убижда с изключително грозни епитети.Аз от своя страна не си позволявам, все пак е баща на децата ни, не мога да убидя баща им, утре и те ще започнат да го убиждат.Та си мисля до къде ще стигнем с това темпо.На 27г съм и не си представях семейния живот точно така.Към момента щастие намирам само в децата си.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: adelinda в пн, 27 апр 2020, 11:28
И на мен започна да ми се отразява това седене. Започвам да изпадам в депресивни състояния. По принцип работя много и съм си мечтала да седя и нищо да не правя, обаче тази неизвестност ме плаши. Нито мога да изляза на шопинг или да се поразсея с приятели. Не искам и да се отдавам на битов алкохолизъм/по биричка вечер/. Спортувам и бягам, това помагаше до сега, обаче мисълта да седя още месец, почва да ме изкарва от баланс. Не знам за какво да се хвана да закрепя емоционално. Благодаря.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 28 апр 2020, 05:55
Здравейте, minnie_mouse9!
От вашето писмо се вижда, че семейството ви е поело в много неприятна посока. И основната причина е отношенията с родителсите семейства на двамата партньори. Вие сте заедно без "благословията" на родителите или поне на майката на съпруга ви. Не казвате нищо за вашето родителско семейство, но и към него има атаки... В тази ситуация не е лесно двамата да намирате време и пространство, в което да изграждате хармонично вашата връзка и да се обичате. Защото да се обичате, може да означава да живеете с чувството, че не сте лоялни към родителите си. Основната тема на вашите конфликти сякаш е станала да пазите  честта и достойнството на собствените родители от посегателствата на партньора и неговите  родители. Питам се какво може да опитате? Ако имате моменти на светли периоди и добри отношения, опитайте се да договорите със съпруга си да имате ден, в който темата за родителите да е табу, да не говорите за тях.... Трудно ми е да давам мнение, защото не зная какви са ресурсите на вашата връзка: какво ви събра, как се влюбихте един в друг, какво намирате един в друг. От опита си обаче зная, че брачните връзки се крепят на взаимния обмен, на това, че хората си дават нещо един на друг във всички сфери на живота: емоционална, финансова, битова, сексуална, организационна... Интересното е, че ако се партньорите се нараняват взаимно, това също е обмен. Тоест - ако се нараняваме взаимно, това също може да стане основа на нашата връзка. Мотивът ни да бъдем заедно в този случай е това,  да си отмъстим на партньораси с насрещен удар за удара, който сме получили от него...  Помислете за здравите ресурси, за историята на вашата връзка, какво ни свърза....
При нас нещата се случиха много бързо, от пръв поглед както се казва.Много силно привличане от първата ни съдбовна среща, след няколко дни вече бяхме заедно денонощно, а след няколко месеца встъпихме в брак.Имаме 13г. разлика, по повечето теми мислим еднакво, но стане ли въпрос за семействата.....Когато той изкаже мнение относно майка ми аз не се сърдя, тъй като не съм близка с нея, така е било винаги и не я защитавам, защото подкрепям мнението му.Стане ли обаче въпрос за неговата майка вместо подкрепа започват нападки към моята, а поведението на майка ми няма как да оправдае това на неговата, това е абсурдно оправдание от негова страна.И така имам чувството, че с майка си са на една вълна, а аз съм в живота му,защото просто е следвал някакъв план, който той е споделял с мен,че винаги е искал да има красива и млада жена, че вече му беше време за деца и т.н.Задам си и един въпрос:Каква е тази липса на уважение към мен?Когато се скараме ме убижда с изключително грозни епитети.Аз от своя страна не си позволявам, все пак е баща на децата ни, не мога да убидя баща им, утре и те ще започнат да го убиждат.Та си мисля до къде ще стигнем с това темпо.На 27г съм и не си представях семейния живот точно така.Към момента щастие намирам само в децата си.

Казвате, че при вас нещата са се случили бързо и от пръв поглед; че връзката ви е започнала бурно. Това много често може да означава, че в основата на връзката стои желанието да се избяга от родителското семейство.  Мисля си, че това е валидно и за двамата. Той е искал непременно млада и красива жена, сякаш за да има оправдание, че след толкова години вярност, решава да се отдели от майка си. /"Виж, мамо, тя е толкова красива! Как да не отида при нея!"/. И когато раждането се отразява на красотата ви /за разлика от вашата приятелка/, той е много ядосан и объркан, защото сякаш вече не може да намери оправдание, че е оставил мама заради вас... Когато ви казва, че не се справяте добре с децата, той пак ви сравнява с майка си.   Казвате още, че вие нямате нищо против и не реагирате когато той прави лоши изказвания за майка ви, защото и без това имате лоши отношения с нея. Но вътрешно човек винаги негодува, когато чува подобни изказвания за майка си. Така че тези негови изказвания може би допълнително засилват вашата враждебност към неговата майка....
ИМАМ ЗА ВАС СЛЕДНАТА ИДЕЯ: Опитайте се да прокарате постепенно в семейството нова политика: да не се говори за майките лошо. Как да го правите? Ако го чуете той да напада майка си, му кажете: "Все пак тя ти е майка. Не говори така" По същия начин се опитайте да си спомните някои хубави спомени от собственета ви майка и ги споменавайте бегло. /"Ето в тази градинка мама ми купуваше сладолед"/ Върши работа да коментирате и физически белези, които той е харесвал и харесва у вас по следния начин: Да, по това приличам на майка ми. И така постепенно, с такива подмятания, се опитайте да доведете семейството към ново разбиране и коментиране на майките. Смятам, че това ще затопли атмосферата.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 28 апр 2020, 06:24
През последните няколко дни се появи проблем с детето  - момче, на 10 г. Започна постоянно да повтаря фраза, която си е измислил и казва, че не може да спре. Мине, не мине, почва да си шепне под носа. Чуваме го, че си говори нещо (същото изречение) и когато е сам. В началото махнах с ръка - сигурно си е измислил игра, в тази ситуация всички се чудим къде да се денем. Опитахме да горим с него, казва "ами не знам, не мога да спра да си повтарям". Тревожа се, вече няколко дни продължава. Чудя се какво да предприема.
Здравейте! Когато работя с дете с невидим  и измислен събеседник, винаги разбирам причините и чии образ се крие зад невидимия Х. Но за родителите не е нужно да изследват чак толкова. По-добре, вместо да се безпокоите, ако  разберете какво си говори и още по-важно - на кого го казва, след това и вие се включете в диалога. Това значи понякога да го питате: А какво става с твоя приятел Х? Така вие ще придружавате детето в неговия вътрешен живот и то ще се чувства подкрепено и постепенно нуждата му от този събеседник ще отпадне.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Yoannabgplay в чт, 30 апр 2020, 21:56
Аз съм учителка и съм забелязала странни неща не само в поведението в една моя ученичка.Училището е такова че децата се държат по собствен си начин по различен.Забелязала съм синини и рани по тялото и.Понякога е щастлива и тогава като чели започват да зарастват раните но това попринцип продължава около месец.След това пак идва много замислена с рани и т.н.
Мисля си че я бият в къщи ,но не съм сигурна защото майка и и баща и изглеждат много добродушни.Питала съм я за това.Тогава много се притесняваше и отричаше.Казваше че е била падала.Направих един опит .Прочетох го в един сайт не знам дали ще е полезен.Започнах да и викам и да и крещя и викам за да и видя реакцията.Тя ме гледаше безразлично.Все едно и говоря нещо което не я интересува.След това взех една линия и и казах да си подаде ръката.И тя извъднъж си направи ръката така че пръстите и да се събират и сочат към линията нагоре.Аз замахнах и тя не потрепна.Но се спрях.Нямаше как да го направя.Какво можете да ме посъветвате


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Lolita933 в чт, 30 апр 2020, 22:13
Здравейте, Д-р Стефанов,
не знам дали историята и проблемът ми е подходящ за тук, но бих се радвала, ако получа отговор.

Осем години живеех в София като от година и половина имах годеник, предстоеше ни сватба, но имахме страшно много проблеми, а и карантината влоши отношенията ни. Той ме изостави и се прибрах да живея в родното си място. Изживявам го тежко и може би преживявям шок от случващото се, защото започнах да треперя в дадени моменти, да повръщам и да не спя. Отделно родителите ми злоупотребяват с алкохола и в по-голямата част от времето не усещам разбиране, а допълнителен стрес, когато се опитам да споделя и заплача.

Възможно ли е това с повръщането да са паник атаки и какво бихте ме посъветвали?

Благодаря


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 01 май 2020, 07:55
Аз съм учителка и съм забелязала странни неща не само в поведението в една моя ученичка.Училището е такова че децата се държат по собствен си начин по различен.Забелязала съм синини и рани по тялото и.Понякога е щастлива и тогава като чели започват да зарастват раните но това попринцип продължава около месец.След това пак идва много замислена с рани и т.н.
Мисля си че я бият в къщи ,но не съм сигурна защото майка и и баща и изглеждат много добродушни. Питала съм я за това.Тогава много се притесняваше и отричаше.Казваше че е била падала.Направих един опит .Прочетох го в един сайт не знам дали ще е полезен.Започнах да и викам и да и крещя и викам за да и видя реакцията.Тя ме гледаше безразлично.Все едно и говоря нещо което не я интересува.След това взех една линия и и казах да си подаде ръката.И тя извъднъж си направи ръката така че пръстите и да се събират и сочат към линията нагоре.Аз замахнах и тя не потрепна.Но се спрях.Нямаше как да го направя.Какво можете да ме посъветвате

Здравейте! Насиленото дете си личи и по синините, и по поведението. То може и да се пази, когато посегнеш към него, но може и да е толкова отчаяно, че да не реагира на никакъв дразнител... За подобен случай, когато като учител виждате белези от насилие върху едно дете, е добре да се обърнете към училищния психолог или педагогическия съветник. Или към директора. Детето може и да не го бият родителите. Може да са дядото или бабата, а също и връстници. При всички случаи е важно да се вземат адекватни мерки, защото подобно малтретиране оставя  травми за цял живот.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 01 май 2020, 08:13
Здравейте, Д-р Стефанов,
не знам дали историята и проблемът ми е подходящ за тук, но бих се радвала, ако получа отговор.

Осем години живеех в София като от година и половина имах годеник, предстоеше ни сватба, но имахме страшно много проблеми, а и карантината влоши отношенията ни. Той ме изостави и се прибрах да живея в родното си място. Изживявам го тежко и може би преживявям шок от случващото се, защото започнах да треперя в дадени моменти, да повръщам и да не спя. Отделно родителите ми злоупотребяват с алкохола и в по-голямата част от времето не усещам разбиране, а допълнителен стрес, когато се опитам да споделя и заплача.

Възможно ли е това с повръщането да са паник атаки и какво бихте ме посъветвали?

Благодаря

Здравейте! Дали ще наречем състоянието ви паник атаки или по друг начин, не е толкова важно. Преживели сте много, и то наведнъж. Представям си, че вашият годеник е бил човека, с когото сте мечтали да изградите друг живот, различен от този на родителите. А сега сте отново при тях...
При такава ситуация е нормално да минете през всички чувства, съпътстващи такава загуба: страх, гняв, чувството на изоставеност, което вероятно стои във вас още от детските ви години.
Важно е да има с кого да споделяте тези чувства, а не да ги таите вътре в себе си. За това са приятелките и всички възможни близки хора.  Споделяйте с тях.... Много добра идея е да започнете да си водите дневник, в който обаче да не предъвквате само настоящата ситуация, но да си записвате и някакви други спомени, които изплуват, когато се разхождате из родния си град... Установено е с психологически изследвания, че когато човек говори за чувствата си с някого или ги описва, това намалява нивото на адреналин и на кортизол в кръвта /това са хормони, които се отделят при стрес/.
 Ако имате любими занимания и хобита, също не ги забравяйте.
Добре е да потърсите всички възможни ресурси!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Lolita933 в пт, 01 май 2020, 09:24
БЛАГОДАРЯ ВИ!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: FB587639BGM в пт, 01 май 2020, 15:05
Здравейте, г-н Стефанов! Бихте ли ми помогнали със съвет как да помогна на моя син, който е на 24 г,  . Предстои му защита на магистратура  в Холандски университет.Но той се е отчаял и казва ,че няма мотивация за учене...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 01 май 2020, 16:46
Здравейте! За да се помогне на сина ви е нужно да се изследва какво стои в основата на неговата смяна на отношението към тази магистратура. И това може да стане, ако той самия потърси професионална помощ, защото е доста голям. :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sladka i opasna в пт, 01 май 2020, 17:03
Здравейте д-р Стефанов. От две седмици на сам немога да ям немога да спя.Все ми изкача пред лицето как отивам и се хвърлям от най високото място на моста.Какво да правя несе издържа вече.Имам 2 деца.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 01 май 2020, 20:55
Здравейте! За да ви кажа нещо, би било добре да разкажете повече. Какво се случи преди две седмици? И още: какви драматични  загуби на близки хора са се случили във вашето семейство и сред предците ви? Включително от най-ранното детство. Въпросът е: към кого от вашия род е обърната душата ви, когато ви идват на ум такива мисли? Това е някой, който е приключил живота си по особено драматичен начин. И какво би ви казал този човек в настоящия момент?
Този човек, към когото е обърната душата ви, би ви казал само едно: "Аз искам ти да живееш!"


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sladka i opasna в пт, 01 май 2020, 22:22
2017 година загубих сестраси.после започнах работа 2018 година и напуснах юни 2018.от тогава. Насам немога даси намеря работа и само се караме със съпругами.Че нищо несъм правила вкъщи и така на татък.Но аз си гледам децата .Незнам вече какво да правя само този мост ми е в главата.Моля ли помогнетеми моля


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Naddiya в пт, 01 май 2020, 22:29
Здравейте, искам да попитам как мога да преодолея страха от излизане навън, преди няколко години получих паническо разстройство и когато съм вън много често ме хващат паник атаки, тъкмо го бях преодоляла, но сега с карантината не съм излизала два месеца и вече дори нямам желание да излизам. Какво трябва да направя да се преборя със този пуст страх. Благодаря ви.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 02 май 2020, 02:56
2017 година загубих сестраси.после започнах работа 2018 година и напуснах юни 2018.от тогава. Насам немога даси намеря работа и само се караме със съпругами.Че нищо несъм правила вкъщи и така на татък.Но аз си гледам децата .Незнам вече какво да правя само този мост ми е в главата.Моля ли помогнетеми моля

Сега разбирам. Вие копнеете за сестра си.
А тя ви казва:
"Аз искам ти да живееш!"

Разкажете ми повече за сестра си, за децата си...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 02 май 2020, 03:23
Здравейте, искам да попитам как мога да преодолея страха от излизане навън, преди няколко години получих паническо разстройство и когато съм вън много често ме хващат паник атаки, тъкмо го бях преодоляла, но сега с карантината не съм излизала два месеца и вече дори нямам желание да излизам. Какво трябва да направя да се преборя със този пуст страх. Благодаря ви.

Интересно, какво ще стане, ако излезете? Какво си представяте?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Naddiya в сб, 02 май 2020, 11:18
Здравейте, искам да попитам как мога да преодолея страха от излизане навън, преди няколко години получих паническо разстройство и когато съм вън много често ме хващат паник атаки, тъкмо го бях преодоляла, но сега с карантината не съм излизала два месеца и вече дори нямам желание да излизам. Какво трябва да направя да се преборя със този пуст страх. Благодаря ви.

Интересно, какво ще стане, ако излезете? Какво си представяте?
.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Antoniq73 в сб, 02 май 2020, 13:02
Здравейте!
Имам психосоматичен проблем от преди две години и не мога да преглъщам, трудно преглъщам храна,вода,медикаменти.Не е свързано с никакво събитие,изведнъж се отключи незнайно от какво.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: dimi1987 в сб, 02 май 2020, 13:20
Здравейте, д-р Стефанов. Преди два месеца загубих бебето си, роди се доста преждевременно и нямаше шанс да оцелее. В болницата бях силна, както и първите дни след случилото се, дори не плачех. Но всичко случило се постоянно е в съзнанието ми. Чувствам вина, а реално нямам. Плача всеки ден, особено вечер, сълзите сами вървят. На партньора ми му писна от моите състояния, казва че не иска да ме вижда така.. че всичко е минало и да не мисля за случилото се. Но аз продължавам да се обвинявам вътрешно, че докато бях бременна някак не се чувствах готова, страхувах се, че като изляза по майчинство ще загубя работа си; че ще ни е трудно да се справяме финансово; че няма да може да ходим на почивки и т.н. Отделно майка ми ме обвиняваше, че съм забременяла не когато трябва- скоро след смъртта на баба ми. Но сега след загубата на бебето се чудя как съм имала такива мисли, бих дала всичко да върна времето на зад и всичко да е наред. Сега предвид извънредното положение не излизам никъде, не ходя на работа, колегите ми си мислят, че още съм бременна. Познати ме питат в кой месец съм, кога ще раждам. . всичко това ме напряга още повече и чувствам вина. Не искам да виждам никой,не искам да ме гледат странно, не искам да обяснявам.. Как да се справя с тези състояния?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Bondana568 в сб, 02 май 2020, 13:49
Здравейте! Не знам дали темата е разисквана и дали е писано по нея, но имам нужда да споделя това, което чувствам. Правя го тук, защото хората около мен не ме разбират. Освен това искам да видя дали има и други майки в моята ситуация. А тя е:
    Кърмих успешно дъщеря си от гърда 3 месеца. Наддаваше перфектно. В един момент обаче обяви кърмаческа стачка. Беше свикнала от шише. Започнах да се цедя. Правя го вече 4ти месец. На ден изкарвам по литър и половина кърма като тази, която остане замръзявам. Бебето си хапва и при нея няма проблем. Проблемът е при мен. След тази кърмаческа стачка изпитвам ужас и погнуса от това да върна бебето на гърда. Като гледам снимки на майки, които кърмят или като чувам разговор, се отвръщавам от кърменето на гърда. Направо ми се повръща. Дори това цедене през 3,4 часа ме побърква и не издържам повече. Нямам търпение всичко да приключи, защото нервите са ми опънати до краен предел и се чувствам адски депресирана.

Освен това раждането ми беше нормално и болезнено. Още съм травмирана и помня всичко до най-малката подробност. Заради това не искам категорично второ дете когато и да било. Обичам си моето бебе и не искам да обичам друго. Когато плаче пък се чувствам безсилна и ме е страх, че не се справям добре. Мъжът ми също я гледа като не е на работа. Има кой да ми помага.

Друго нещо, което ме мъчи, е че от няколко дни усещам движения в дясната част на корема. Все едно там има бебе. Направих 5 теста за бременност и се оказаха отрицателни всички. Ще направя и кръвен. Ще се консултирам с АГ и с гастро според резултата от кръвния. Но както писах по-горе, не искам друго бебе. Искам да имам само едно. Мъжът ми обаче иска второ. Не знам как ще се разберем, уж за сега го убедих.

Имам чувството, че като излизах преди на разходки с бебето хората ме гледат и ми се подиграват, че точно аз съм родила. Мъжът ми ми е първият мъж изобщо. Преди това не съм имала връзка и може би затова мисля така. Живея в малък град и всички се познаваме. Затова вече при разходки не искам да виждам никакви хора, защото ме е срам.

Колкото до отношенията ни.. Заедно сме 4 години. В началото ми казваше, че ме обича. От 1 година спря или ми го казва много рядко. Неколкократно съм му казвала, че не се чувствам обичана и имам нужда да ми го казва. Той ме прегръща и аз всякаш забравям за всичко. Случвало се е да го хващам да си пише с други жени преди да родя. Мислила съм да си тръгна от него, но явно не съм намерила куража да го направя. Много съм ревнива, но гледам да не го показвам.

Това не е ли следродилна депресия? Въпреки че са минали цели 7 месеца. Имам нужда от помощ да се справя и с нервите си.. моля Ви помогнете ми.

Тези неща чувствам.. малко хаотично написани, но..


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sladka i opasna в сб, 02 май 2020, 15:43
Тя имаше вроден порок на сърцето. Тя почина след рождения на големия ми син.После разбрах че е била бремена.Тя нетрябваше да има деца.Големият ми син е във втори клас а малкият е във детската градина. Малкият е малко по палав от големи ят ми син.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 08:17
Здравейте, искам да попитам как мога да преодолея страха от излизане навън, преди няколко години получих паническо разстройство и когато съм вън много често ме хващат паник атаки, тъкмо го бях преодоляла, но сега с карантината не съм излизала два месеца и вече дори нямам желание да излизам. Какво трябва да направя да се преборя със този пуст страх. Благодаря ви.

Интересно, какво ще стане, ако излезете? Какво си представяте?
Попринцип си мисля , сега ако ми се случи нещо лошо, опитвам се да ги подтисна тези мисли, мисля за хубави неща, но явно подсъзнанието си работи и не се получава особено.
Точно това е интересно. Какво си представяте, че може да се случи? Какви плашещи образи идват от вашето несъзнавано? Поне ги нарисувайте тези ваши плашещи образи, за да излязат на светло. Иначе терапевтичната работа е нещо, което помага, но изисква личен контакт.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 08:30
Тя имаше вроден порок на сърцето. Тя почина след рождения на големия ми син.После разбрах че е била бремена.Тя нетрябваше да има деца.Големият ми син е във втори клас а малкият е във детската градина. Малкият е малко по палав от големи ят ми син.

Страдате заради съдбата на вашата сестра... Особено е трогателно това, че тя е била бременна с риск за живота си.
Вие обичате сестра си. Това е напълно разбираемо. И водени от тази любов сякаш си казвате:
"Защо това се случи само със сестра ми? С какво аз заслужавам да имам това, което на нея ѝ беше отнето от съдбата?"
Но вашата сестра също ви обича. И водена от любов към вас, тя ви казва само едно:
"Аз искам ти да живееш! Искам ти да имаш друга съдба. Моля те, отгледай твоите деца и мои племенници. И живей колкото ти е отредила твоята съдба. Колкото повече, толкова по-добре за мен!"


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 08:41
Здравейте! Не знам дали темата е разисквана и дали е писано по нея, но имам нужда да споделя това, което чувствам. Правя го тук, защото хората около мен не ме разбират. Освен това искам да видя дали има и други майки в моята ситуация. А тя е:
    Кърмих успешно дъщеря си от гърда 3 месеца. Наддаваше перфектно. В един момент обаче обяви кърмаческа стачка. Беше свикнала от шише. Започнах да се цедя. Правя го вече 4ти месец. На ден изкарвам по литър и половина кърма като тази, която остане замръзявам. Бебето си хапва и при нея няма проблем. Проблемът е при мен. След тази кърмаческа стачка изпитвам ужас и погнуса от това да върна бебето на гърда. Като гледам снимки на майки, които кърмят или като чувам разговор, се отвръщавам от кърменето на гърда. Направо ми се повръща. Дори това цедене през 3,4 часа ме побърква и не издържам повече. Нямам търпение всичко да приключи, защото нервите са ми опънати до краен предел и се чувствам адски депресирана.

Освен това раждането ми беше нормално и болезнено. Още съм травмирана и помня всичко до най-малката подробност. Заради това не искам категорично второ дете когато и да било. Обичам си моето бебе и не искам да обичам друго. Когато плаче пък се чувствам безсилна и ме е страх, че не се справям добре. Мъжът ми също я гледа като не е на работа. Има кой да ми помага.

Друго нещо, което ме мъчи, е че от няколко дни усещам движения в дясната част на корема. Все едно там има бебе. Направих 5 теста за бременност и се оказаха отрицателни всички. Ще направя и кръвен. Ще се консултирам с АГ и с гастро според резултата от кръвния. Но както писах по-горе, не искам друго бебе. Искам да имам само едно. Мъжът ми обаче иска второ. Не знам как ще се разберем, уж за сега го убедих.

Имам чувството, че като излизах преди на разходки с бебето хората ме гледат и ми се подиграват, че точно аз съм родила. Мъжът ми ми е първият мъж изобщо. Преди това не съм имала връзка и може би затова мисля така. Живея в малък град и всички се познаваме. Затова вече при разходки не искам да виждам никакви хора, защото ме е срам.

Колкото до отношенията ни.. Заедно сме 4 години. В началото ми казваше, че ме обича. От 1 година спря или ми го казва много рядко. Неколкократно съм му казвала, че не се чувствам обичана и имам нужда да ми го казва. Той ме прегръща и аз всякаш забравям за всичко. Случвало се е да го хващам да си пише с други жени преди да родя. Мислила съм да си тръгна от него, но явно не съм намерила куража да го направя. Много съм ревнива, но гледам да не го показвам.

Това не е ли следродилна депресия? Въпреки че са минали цели 7 месеца. Имам нужда от помощ да се справя и с нервите си.. моля Ви помогнете ми.

Тези неща чувствам.. малко хаотично написани, но..

Здравейте! Важното е да видим проблема в дълбочина, а не дали ще го кръстим следродилна депресия... :)  Много често, когато родят, жените изпитват чувства, каквито са изпитвали и техните майки, когато са ги раждали. Интересно - какво знаете за собственото си раждане и как се е чувствала майка ви. Също и по отношение на кърменето... И още - дали вашето отвращение от кърменето /което за много жени е удоволствие/, не е свързано с отношенията със съпруга ви? Това са въпросите, които си задавам...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 08:54
Здравейте!
Имам психосоматичен проблем от преди две години и не мога да преглъщам, трудно преглъщам храна,вода,медикаменти.Не е свързано с никакво събитие,изведнъж се отключи незнайно от какво.

Здравейте! Казвате, че няма причина да се отключи вашето състояние...
Ще ви задам един въпрос в два варианта. Оставете го да поработи във вас и нека отговора в един момент изплува:
Въпросът е:
- Какво ВСЪЩНОСТ  не можете да преглътнете?
- /А какво не може да преглътне майка ви? Или пък баща ви?/


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sladka i opasna в нд, 03 май 2020, 09:52
А какво да правя със мисълта за този мост .Като отида до магазина и го виждам.Затова. вече и не излизам.Кажете какво да правя


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Zlati_83 в нд, 03 май 2020, 10:15
Здравейте! Надявам се да ми помогнете.
Напоследък трудно общувам с децата си. На 9 и 12 са. Искам това да се промени. ..
Усещам се, че постоянно мрънкам по тях, за какво ли не..... Лесно се изнервям и повишавам тон.  Когато съм натоварена усещам, че се притеснявам и това води също до неспокоиствие от моя страна.
Като цяло осъзнавам, че всичко това  не води до нищо добро освен да обтегне още повече нещата. Следователно децата следват моите действия и постъпват и те така. В такива моменти се обръщат рязко срещу мен и започват да се държат грубо. Sad Много чест проблем е и караниците между тях. Какво да правя? Много съм отчаяна....
Ще се радвам на вашия отговор. Благодаря предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в нд, 03 май 2020, 11:11
Здравейте, г-н Стефанов! Насъбраха се много години опити да си позакрепим взаимоотношенията с мъжа ми, но освен упреци и обвинения, нищо друго не е останало между нас. Не се справяме. Не се получава. Естествено, той ме държи с вменяване на вина как искам да разваля бъдещето на децата. Учих второ висше, сменях работа, сменяхме местожителството. Но това са само жалки опити да "избягам от реалността", вътрешно съм кълбо от нерви. Нищо, нищо не помага, когато няма взаимност. Всеки разговор бързо се превръща в поредното разчистване на сметки. Иначе навън сме много усмихнати.
Мъжът ми е добър баща на децата ни. Няма замесен трети човек във взаимоотношенията ни, няма физическо насилие. По-малкото вече е кандидат-гимназист. Децата пораснаха, а аз все се спирам, защото те са ми най-ценното, за да не ги обърквам и лишавам от семейство. Болна тема ми е и се чувствам много виновна какво те виждат като модел на семейство :(  Какво семейство сме ние, само външно за пред хората всичко е наред. Между нас двамата всичко е изчерпано отдавна, включвам взаимност, подкрепа, уважение, чувства, секс. Той отрича да имаме проблеми, защото иска да запази брака на всяка цена - обяснява ми как няма да се справя и още нагнетяващи думи - например, че всичко ни е наред, само да взема да си лекувам нервите. Аз трудно владея напрежението в мен, повечето скандали са предизвикани от мен, но след като той кротко и тихо "подкрепящо и с обич" ме е подкопавал. Отдавна живеем заедно само заради децата. Но и това не стига да прикрие колко неприязън има между нас - от моя стана, защото искам да спрем да съжителстваме, а от негова- насаждане на вина как искам всичко да разваля и как не мисля за бъдещето на децата.

Не знам как да изляза от всичко това. Даже не мога да опиша в каква степен съм отчаяна.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 11:30
А какво да правя със мисълта за този мост .Като отида до магазина и го виждам.Затова. вече и не излизам.Кажете какво да правя
Просто го разрушете. Той не ви е нужен.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sladka i opasna в нд, 03 май 2020, 12:25
Благодаря много.Ако имам пак въпроси щеви пиша.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 12:26
Непременно! :) Бъдете здрава!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Елина Йорданова 642229 в нд, 03 май 2020, 13:34
Добър ден, доктор Стефанов!
Досега не съм търсела консултация с психолог, може би поради причината, че съм се притеснявала да споделя какво си мисля и от какво се притеснявам, знам, грешен метод.
И днес случайно попаднах на тази тема тук и се реших да потърся съвет, тъй като дори и най-близките ми хора не чувствам, че ме разбират.
На 20 години съм и от няколко дни изпитвам безпокойствие и тревога относно бъдещето ми - какво ще работя, дали ще бъде добре заплатено, ще ме удовлетворява ли, ще се справям ли, всичко ми е една "тъмна Индия". Втора година съм "Застраховане" в икономически университет. Много съм объркана какво ще следва, защото идеята ми е да работя това, което уча, защото иначе каква полза има от това..? Майка ми може да се каже, че ми е най-близкият човек, но напоследък като си говорим, не усещам подкрепата, която бих искала да получа. Все казва "това за какво го учиш изобщо, то няма хляб в него, то сметки на теб не ти се удават (да, така е, парадоксът е, че се захванах с това и не ми се прекъсва по средата на нещо започнато), защо не прекъснеш и не хванеш нещо друго" и даже ми се струва, че виждам разочарованието ѝ от мен, което ме обезкуражава доста, да си призная... Много се влияя още от малка, почвам да си казвам "ами ако е права, ако е така" и оттам идва и безпокойствието ми, как да го контролирам това, как да се науча да не се притеснявам от това, което предстои?
И освен това много наивно постъпвам към всеки и всичко и ако видя нечие неодобрение от някого за нещо, което правя, започвам да се колебая, как да преодолея това?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Antoniq73 в нд, 03 май 2020, 13:47
Здравейте!
Имам психосоматичен проблем от преди две години и не мога да преглъщам, трудно преглъщам храна,вода,медикаменти.Не е свързано с никакво събитие,изведнъж се отключи незнайно от какво.

Здравейте! Казвате, че няма причина да се отключи вашето състояние...
Ще ви задам един въпрос в два варианта. Оставете го да поработи във вас и нека отговора в един момент изплува:
Въпросът е:
- Какво ВСЪЩНОСТ  не можете да преглътнете?
- /А какво не може да преглътне майка ви? Или пък баща ви?/

Благодаря Ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 14:27
Добър ден, доктор Стефанов!
Досега не съм търсела консултация с психолог, може би поради причината, че съм се притеснявала да споделя какво си мисля и от какво се притеснявам, знам, грешен метод.
И днес случайно попаднах на тази тема тук и се реших да потърся съвет, тъй като дори и най-близките ми хора не чувствам, че ме разбират.
На 20 години съм и от няколко дни изпитвам безпокойствие и тревога относно бъдещето ми - какво ще работя, дали ще бъде добре заплатено, ще ме удовлетворява ли, ще се справям ли, всичко ми е една "тъмна Индия". Втора година съм "Застраховане" в икономически университет. Много съм объркана какво ще следва, защото идеята ми е да работя това, което уча, защото иначе каква полза има от това..? Майка ми може да се каже, че ми е най-близкият човек, но напоследък като си говорим, не усещам подкрепата, която бих искала да получа. Все казва "това за какво го учиш изобщо, то няма хляб в него, то сметки на теб не ти се удават (да, така е, парадоксът е, че се захванах с това и не ми се прекъсва по средата на нещо започнато), защо не прекъснеш и не хванеш нещо друго" и даже ми се струва, че виждам разочарованието ѝ от мен, което ме обезкуражава доста, да си призная... Много се влияя още от малка, почвам да си казвам "ами ако е права, ако е така" и оттам идва и безпокойствието ми, как да го контролирам това, как да се науча да не се притеснявам от това, което предстои?
И освен това много наивно постъпвам към всеки и всичко и ако видя нечие неодобрение от някого за нещо, което правя, започвам да се колебая, как да преодолея това?

Здравейте, Елина!
Идват ми на ум две неща, които искам да ви кажа:
- като учите застраховане, кризата работи за вас. :) Защото застрахователите продават на хората сигурност, а при криза тя е основния дефицит.
- но в застрахователния бизнес е важно човек да е устойчив, да не се разколебава от отказ и неуспех, да си поставя веднага алтернативна цел, когато някоя цел му се изплъзне; да е с оптимистична нагласа. Тоест - това е едно изпитание за психиката.
Майка ви вероятно от най-добри чувства иска да ви разколебае във вашия избор и се намесва със съвети.
Но пък вие сте на възраст, когато е добре да изслушате майка си и баща си, и след това да направите това, което вие самата смятате за добре. Дали се пробвахте вече да поработите в някоя от многото застрахователни агенции, за да почувствате как са нещата отвътре? Това е най-лесния начин да се ориентирате и да намерите своята посока...
Успех!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 14:41
Здравейте! Надявам се да ми помогнете.
Напоследък трудно общувам с децата си. На 9 и 12 са. Искам това да се промени. ..
Усещам се, че постоянно мрънкам по тях, за какво ли не..... Лесно се изнервям и повишавам тон.  Когато съм натоварена усещам, че се притеснявам и това води също до неспокоиствие от моя страна.
Като цяло осъзнавам, че всичко това  не води до нищо добро освен да обтегне още повече нещата. Следователно децата следват моите действия и постъпват и те така. В такива моменти се обръщат рязко срещу мен и започват да се държат грубо. Sad Много чест проблем е и караниците между тях. Какво да правя? Много съм отчаяна....
Ще се радвам на вашия отговор. Благодаря предварително!

Здравейте!
Нищо не казвате за бащата. Обикновено, ако има напрежение в двойката, то отива към децата. НО МОЖЕ БИ в момента това напрежение се дължи и на ситуацията, в която живеем. Особено е важно родителите да знаят, че в тази пандемия децата се страхуват за живота на родителите си. И водени от този страх, те стават нервни и гневни. Това по-долу е линк към мое видео по този въпрос с практически предложения.
 https://www.youtube.com/watch?v=_iFItr6-Vic&feature=youtu.be&fbclid=IwAR1tFXCB_s8OjbQqHy0y-n2nQ1Lf0I97PDFA5sdjuqvCDy0bEfsniJYevKE


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: zee89 в нд, 03 май 2020, 15:20
Добър ден, доктор Стефанов!

Аз искам да Ви попитам как да забравя и преживея изневярата. Минаха 2 години, всичко се подреди като по старо му. Но... имам моменти на ярост, в които отново и отново подсещам съпруга ми за случката и го обвинявам. Знам,че няма смисъл,но не успявам да се контролирам.
Моля Ви дайте ми съвет,за да спра да тормозя и мен и половинката ми.
Благодаря Ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в нд, 03 май 2020, 15:33
Здравейте, доктор Стефанов!

Не знам дали темата е подходяща, но много бих искала да се консултирам с Вас.

Случи се преди малко. Оставяме 10-месечното ни бебе да спи в коша от количката (за дремките му през деня), а вечер си спи с нас на спалнята. Учим го на самостоятелност и подремването в кошарата и коша от количката са си напредък, защото доскоро спеше само и единствено в мен, върху мен, на ръце.

Сега беше в коша, а не в кошарата. Кошчето оставяме на земята, защото понякога се събужда, става и ако излезе, ще падне от спалнята (ако кошът е на високо). Ние бяхме в другата стая. Бебчо се е събудил, станал и тръгнал да излиза от коша, при което тупва на пода (по гръб, явно се е завъртял при падането) и започва да плаче. Чухме "туп", рев и на секундата скочихме. Баща му го вдигна, после веднага аз го поех и спря да плаче (покрай излизането на зъбки е чувствителен и предпочита да бъде в мен). Усмихна се, накърмих го веднага, почна да се смее, заиграхме се - всичко както обикновено. Няма нищо по телцето или главата.

Въпросът ми е да се притеснявам ли от това падане... На пръв поглед, все едно нищо не се е случило, успокои се за миг, не изглежда ударен. Но нещо щеше да ми стане: веднага се почувствах виновна, въпреки че няма промяна в поведението му, си казвам "Боже, дали нещо му е станало?"... Мъжът ми ме успокоява, ходихме веднага да гледаме как ли точно е паднал.

Като беше на 3м., баща му се подхлъзна и падна с него. Бебчо беше с подуто око, правиха му снимка и всичко необходимо. Всичко мина, беше само натъртване, нищо нямаше нито на главичката, нито на телцето. Оттогава все съм на тръни. И сега, като "тупна" така, не мога да спра да плача и да се обвинявам, че не съм постъпила както трябва, не съм направила всичко необходимо, за да го предпазя.

Какво е Вашето мнение? Има ли място за притеснение, имате ли някакви съвети? Като цяло, определям мен и баща му като много грижовни, не го оставяме да плаче, играем с него, учим го на нови неща, разхождаме го, кърмя, приготвям му храна вкъщи с много любов.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 03 май 2020, 18:40
Здравейте! Въпросът ви е по-скоро за педиатър.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Hristo Mihailov 643569 в нд, 03 май 2020, 22:16
Здравейте Докторе!
Аз съм на 35 омъжена с две малки деца. По горе прочетох, че гневните изблици на родител към дете са отражение на тези към партньора. Аз обичам децата си, но се улавя все по често, че им крещя и викам, защото правят бели.
Мъжгт ми работи, обича децата, справяме се... Но се караме. Когато се скарахме, той почва да ме обижда, да вика, дори ми е посягал. А по принцип не е лош. Понякога си мисля, че и аз съм устата и го предизвиквам и незнам как да променя нещата. Неискам да си травмирам децата. Когато се караме по-голямата, която е на 5 почва да пищи. Бих се радвала на ваш съвет. С уважение.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 04 май 2020, 06:16
Здравейте Докторе!
Аз съм на 35 омъжена с две малки деца. По горе прочетох, че гневните изблици на родител към дете са отражение на тези към партньора. Аз обичам децата си, но се улавя все по често, че им крещя и викам, защото правят бели.
Мъжгт ми работи, обича децата, справяме се... Но се караме. Когато се скарахме, той почва да ме обижда, да вика, дори ми е посягал. А по принцип не е лош. Понякога си мисля, че и аз съм устата и го предизвиквам и незнам как да променя нещата. Неискам да си травмирам децата. Когато се караме по-голямата, която е на 5 почва да пищи. Бих се радвала на ваш съвет. С уважение.
Здравейте!
Интересно - за какво се карате! Дълбоките причини за постоянни жестоки кавги между съпрузите  могат да са най-различни. Те се коренят най-често в отношенията на двамата партньори с родителските  семейства или с родителското семейство на единия от тях. Друга честа причина са предходни връзки  на партньорите, които не са прежалени или към които има остатъчен гняв. Това също може да отравя  атмосферата в семейството. 
При вас каква е дълбоката причина?
Много често децата "правят бели", водени от несъзнаваното желание да предизвикат родителите да им се карат и да ги бият. Каква им е ползата от това, защо го правят? Защото те предпочитат мама и татко да им се карат на тях, отколкото да се карат по между си. С една дума - действат като жива мишена, поемайки стрелбата върху себе си, за да спасят отношенията между родителите...
Интересна тема подхванахте. Има много за какво да се мисли и говори.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 04 май 2020, 06:49
Здравейте, Dimi1987!
Преди всичко - може би е важно да кажете на един-двама човека за загубата си. Дори ги помолете да го разпространят сред близките ви познати, за да не се измъчвате от такива въпроси.
Съвсем естествено е да страдате. Сигурен съм, че и съпругът ви също страда и в момента голямото предизвикателство е в страданието да намерите отново път един към друг, за да страдате заедно, а не да се обвинявате взаимно.
Просто и вие сте майка, като всяка друга. Затова сте се питали дали ще се справите, какво ще стане с живота ви, дали с бебето всичко ще е наред...
И още - дадохте ли име на детето? Това също е важно, за да знаете за кого страдате и кого обичате...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: bobi_bs в пн, 04 май 2020, 07:27
Здравейте в последно време забелязвам,че съм много нервна.
На работа работя с хора.Ще дам следния пример той е най-чест и показателен.
Предлагаме административни услуги и за тях трябва да предоставят определени документи.
Аз-Покажете ми скица,и данъчна оценка.
Те-започват да се дърпат и съответния отговор от тях-а не я нося ама защо вече с по-остър тон,а аз вече съм стана вече остра и леко нападателна. Това много ме притеснява,защото после си мисля че няма нужда да реагирам така и да се държа по този начин, чувствам се гузно. А попринцип съм много притеснителна и съм малко паника.
Моля за съвет какво да правя,когато усетя че започвам да ставам остра.:confused:


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 04 май 2020, 07:50
Здравейте! Струва ми се, че е добре да правите някои неща не когато станете остра, а преди това. Казвате, че по принцип сте притеснителна. За мен това означава, че може би ви е трудно да отстоявате себе си. Може би лесно се съгласявате, когато ви подложат на натиск родители, партньор, приятели. Помислете, дали е така? А щом сте и паника, вероятно се обърквате, когато тези хора ви кажат, че нещо не сте направили както трябва иливи повишат тон.  И затова трупате негодувание, което след това си го изкарвате на клиентите /правите негативен пренос, както казват психоаналитиците/. Така че единственото спасение от ситуацията е да се учите постепенно да отстоявате себе си, да не се съгласявате лесно с близките си хора. Тоест - да започнете да правите това, към което ви тегли сърцето, а не това, към което ви тласкат те... И така ще отивате на работа без натрупан товар от неотреагирани емоции.
Дано това, което ви написах, е от полза!
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: zee89 в пн, 04 май 2020, 08:09
Добър ден, доктор Стефанов!

Аз искам да Ви попитам как да забравя и преживея изневярата. Минаха 2 години, всичко се подреди като по старо му. Но... имам моменти на ярост, в които отново и отново подсещам съпруга ми за случката и го обвинявам. Знам,че няма смисъл,но не успявам да се контролирам.
Моля Ви дайте ми съвет,за да спра да тормозя и мен и половинката ми.
Благодаря Ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Hristo Mihailov 643569 в пн, 04 май 2020, 08:46
Здравейте Докторе!
Аз съм на 35 омъжена с две малки деца. По горе прочетох, че гневните изблици на родител към дете са отражение на тези към партньора. Аз обичам децата си, но се улавя все по често, че им крещя и викам, защото правят бели.
Мъжгт ми работи, обича децата, справяме се... Но се караме. Когато се скарахме, той почва да ме обижда, да вика, дори ми е посягал. А по принцип не е лош. Понякога си мисля, че и аз съм устата и го предизвиквам и незнам как да променя нещата. Неискам да си травмирам децата. Когато се караме по-голямата, която е на 5 почва да пищи. Бих се радвала на ваш съвет. С уважение.
Здравейте!
Интересно - за какво се карате! Дълбоките причини за постоянни жестоки кавги между съпрузите  могат да са най-различни. Те се коренят най-често в отношенията на двамата партньори с родителските  семейства или с родителското семейство на единия от тях. Друга честа причина са предходни връзки  на партньорите, които не са прежалени или към които има остатъчен гняв. Това също може да отравя  атмосферата в семейството. 
При вас каква е дълбоката причина?
Много често децата "правят бели", водени от несъзнаваното желание да предизвикат родителите да им се карат и да ги бият. Каква им е ползата от това, защо го правят? Защото те предпочитат мама и татко да им се карат на тях, отколкото да се карат по между си. С една дума - действат като жива мишена, поемайки стрелбата върху себе си, за да спасят отношенията между родителите...
Интересна тема подхванахте. Има много за какво да се мисли и говори.
Здравейте. Може би по-скоро проблема идва от мен с неговото семейство. Първото дете го кръстих на майка му, и после второто исках да е на моето, но не-трябвало да е на баща му😊 Но аз не отстъпих. Бяха сръдни, кавги. Баща му забрани на моите родители да идват и така, аз не говоря с него вече 2 години. Може би точно в този момент двамата се настроихме един срещу друг.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 04 май 2020, 12:03
Разбирам! Темата с името на детето е много конфликтна. Когато кръстим детето на някой от предходното поколение, ние сякаш осигуряваме на този човек символично безсмъртие. Така че в основата на този конфликт стои страха на бабите и дядовците от  смъртта, от изчезването.
Описвам ви тази скрита причина, за да видите защо тази тема се чувства като толкова дълбока  и често скарва партньорите. И вие сте постъпили добре, като не сте отстъпили. Така в семейството ви има баланс. Иначе вие щяхте да живеете с чувството, че сте предали собствените си родители... За сега е достатъчен този коментар. Когато осъзнаваме нещата, те сами се променят, без ние да правим нищо. Това е принцип от квантовата физика. :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Hristo Mihailov 643569 в пн, 04 май 2020, 12:16
Аз ви разбирам, но въпроса е как да спрем да се заяждаме и караме за глупости. Трудно било да имаш семейство😊 И още по трудно да го съхраниш. Искам да живеем в мир и да се радваме на децата. А не при всеки скандал да чувам обидни думи, при все, че и на кафе с приятелки несъм отишла 5 години и си гледам сама децата.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: plami123_123 в пн, 04 май 2020, 12:49
Здравейте от 10 години имам проблем който се отключи при силен стрес. Изключително тежка умора,треперене,изтръпване на ръцете,краката и главата. Болки в мускулите и много други неща. Миналия месец ходих на невролог и ми изписа Неолексан СР 150 пия го от 3 седмици но има минимален ефект. Нужно ли е повече време за пълно действие? Правила съм си всякакви изследвания и съм напълно здрава.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 04 май 2020, 15:12
Аз ви разбирам, но въпроса е как да спрем да се заяждаме и караме за глупости. Трудно било да имаш семейство😊 И още по трудно да го съхраниш. Искам да живеем в мир и да се радваме на децата. А не при всеки скандал да чувам обидни думи, при все, че и на кафе с приятелки несъм отишла 5 години и си гледам сама децата.
Питам се, как така баща му ще забрани вашите родители да идват?
Вие при неговите родители ли живеете?... Честно казано, в този конфликт вие със съпруга ви сякаш не съществувате. Родителите ви се карат за някакъв символичен ресурс: кой да обозначи децата ви с името си.
И вие двамата сте само инструмент, с който се водят бойните действия...
Важно е да защитите територията на вашето семейство.  И това е добре да го договорите със съпруга си.
Например - на Великден и Бъдни вечер да си оставате у дома, да не ходите при ничии родители /ако живеете самостоятелно, а ако не живеете - да заживеете/.
Добра работа върши всеки път, когато родителите се опитват да ви дават съвети или мнение, да им казвате: Ще говоря с мъжа си/жена си по този въпрос.
Подчертавайте при всеки удобен случай, че вие сте отделно семейство с отделна територия.
Има и още нещо - че ако не си вземете обратно властта в семейството от родителите, има риск децата ви да загубят чувството, че сте авторитети за тях. Може пък и затова те да правят бели и да не се съобразяват с вас.
Защото допускате външни ххора да управляват семейството.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: bell_87 в пн, 04 май 2020, 15:46
Добър ден и от мен!
Не съм чела цялата тема и се извинявам, ако вече е обсъждан проблем, подобен на моя. Винаги съм предпочитала по-затворен начин на живот, но излизането не ми е било проблем. Даже обичах да излизам сама, но от няколко години не е така. Започна да ми прилошава. След съответните изследвания бяха отхвърлени диагнози като хипогликемия, инсулинова резистентност и заболявания на щитовидната жлеза, за които имаше съмнения. Казаха ми, че са панически атаки. Нищо ми нямало, трябвало да се стегна. Оттогава насам, около 6 години, в различни периоди по лекарско предписание съм пила Магне Б6, Деанксит, Реламакс и Симпатил. Последното, взето вечер, ми помага да спя нормално, но няма подобрение на състоянието, в което изпадам денем. Не излизам, ако не е необходимо. Смуча Валидол почти преди всяко излизане. Винаги усещам несигурност навън, често ми става и физически зле. Пулсът ми се ускорява значително. Понякога усещам слабост и треперене в цялото тяло и тогава се плаша, че ще изгубя съзнание, особено ако в момента наблизо няма друг човек. Свикнах телефонът да е винаги у мен, за да мога да повикам помощ, ако се наложи. Явно не мога сама да преодолея този проблем. Живея в малък град и наблизо няма специалист, към когото да се обърна за помощ. Ще се радвам, ако можете да ми дадете някакъв съвет. Благодаря предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Saban Ahmed 666889 в пн, 04 май 2020, 18:46
Здравейте аз съм на 21 год , от 6 год съм в депресия обаче не можах да се оттърва и сега вече нямам силите
които да събера и да се оттърва от нея всеки ден едно и също завърших даскало преди 2 год и сега бачкам в селски магазин където не минава времето нямам хора приятели до себе си чувствам се потиснат , депресиран стрес постоянен и така нататък писна ми от всичко нямам жилание за живот и за нищо да променя в света си защото немога колкото се опитвам да стана падам повече и така всяка година животът ми тече напразно аз съм
празен безцелен човек който съдбата го е накарала да живее така и до кога ? незнам . Празнотата ме убива отвътре и защо аз бях избрания да бъда сам изозщо без приятели защо не някой друг нямам интерес към нищо
или и да имам не става просто не върви живота , родителите ми са живи и здрави ама незнам аз защо живея тоест не живея съществувам !


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Hristo Mihailov 643569 в пн, 04 май 2020, 18:46
Аз ви разбирам, но въпроса е как да спрем да се заяждаме и караме за глупости. Трудно било да имаш семейство😊 И още по трудно да го съхраниш. Искам да живеем в мир и да се радваме на децата. А не при всеки скандал да чувам обидни думи, при все, че и на кафе с приятелки несъм отишла 5 години и си гледам сама децата.
Питам се, как така баща му ще забрани вашите родители да идват?
Вие при неговите родители ли живеете?... Честно казано, в този конфликт вие със съпруга ви сякаш не съществувате. Родителите ви се карат за някакъв символичен ресурс: кой да обозначи децата ви с името си.
И вие двамата сте само инструмент, с който се водят бойните действия...
Важно е да защитите територията на вашето семейство.  И това е добре да го договорите със съпруга си.
Например - на Великден и Бъдни вечер да си оставате у дома, да не ходите при ничии родители /ако живеете самостоятелно, а ако не живеете - да заживеете/.
Добра работа върши всеки път, когато родителите се опитват да ви дават съвети или мнение, да им казвате: Ще говоря с мъжа си/жена си по този въпрос.
Подчертавайте при всеки удобен случай, че вие сте отделно семейство с отделна територия.
Има и още нещо - че ако не си вземете обратно властта в семейството от родителите, има риск децата ви да загубят чувството, че сте авторитети за тях. Може пък и затова те да правят бели и да не се съобразяват с вас.
Защото допускате външни ххора да управляват семейството.
Те не управляват. Ние си живеем на горния етаж, те на долния. Ама къщата е на свекъра и той е командира. Мъжът ми казва, че не ги слуша, амаааа😊


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sladka i opasna в пн, 04 май 2020, 19:46
Здравейте д-р Стефанов.А какво да направя със тази мисъл че скачъм от моста като аз живея в такаво село къде е от долу под магистрала. За другото ми помогнахте за което много благодаря


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ddnn96 в пн, 04 май 2020, 21:12
Здравейте!
Бих искала да ви попитам на какво може да св дължи постоянното променливо настроение и мислите за едно и също нещо от около 5 години?Да няма ден в който да не мислиш случило се нещо?
Възможно ли е това да е психически проблем?Постоянната промяна на настроението дължи ли се на преживени стресови ситуации в миналото?
Как може да се настроим да мисли напред и да имаме възглед за бъдещото, а не в миналото, това психически проблем ли може да се нарече ако мислим за минали неща и седим на едно място?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: tatqna89 в пн, 04 май 2020, 23:30
Здравейте не знам дали въобще трябва да пиша това тук .Но се чувствам  безсилна от както почна полужението постоянно ни се налага един тормоз.Не че преди го нямаше но сега имам чувството ,че всеки ден.То е крещешене ,то скандали унижаване.Че нищо не свършено ,че дори ,че работя от вкъщи не ми пречи да си върша домакинската работа.Че не мога да си възпитавам децата,като посто ми се вика пред тях обижда .Общо взето унижава ме пред тях .Не мога да готвя ,да гладя ,да чистя ,да се грижа за децата.И това почти всеки ден. Имало случай вече и на физически тормоз и подаване на жалба. Но аз като глупачка,, заради децата седя. Не искам да тормозя родителите си, достачно, се поболели заради мен. Не знам как да постъпя, не мога просто и да избягам. А нашия закон е толкова тромав, нямам думи. И финансово постояно ми се  натъква, че само съм искала и харчила. Работим и двамата. Винаги ми е дързано сметка ако закъснея от работа. Да това ми се случва, често но просто си върша работа. Не ми се дава  да излизам никъде сама вечер, за разлика от него. Който си ходи където иска. Да мързелива съм, да разхвърлена съм, не съм супер умната и велика майка. Но се опитвам и никога не било ученявано освен обижда , че не ставам за нищо. Стана дълго извинявам се.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 05 май 2020, 06:45
Здравейте д-р Стефанов.А какво да направя със тази мисъл че скачъм от моста като аз живея в такаво село къде е от долу под магистрала. За другото ми помогнахте за което много благодаря

За вас най-важно е да помните, че сестра ви ви казва: "Искам ти да живееш колкото се може повече!"
Мислете често за някое красиво място, което е свързано със сестра ви - поляна, парк... Кръстете това място на нейно име. "Поляната на ....". И си мислете за тази поляна.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sladka i opasna в вт, 05 май 2020, 08:49
Благодаряви много.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Dama765 в вт, 05 май 2020, 13:46
Здравейте д-р Стефанов! Началото на февруари лежахме с децата в болница с грип. 1 ден преди да ни изпишат почина 16 годишно момче от пневмония. Дали от това или от друго, но от тогава изпитвам страх. Имах сърцебиене, натиск в гърдите и страх. Правиха ми кардиограма - уж всичко наред. Казаха на психична основа. Купих си капки мента, глог, валериана. След това личната лекарка ми изписа Стрезам. Беше ми минало, но с първия смъртен случай и Коронавируса у нас всичко започна пак. Дали свързвам момчето с пневмония от болницата и хората с пневмония от коронавируса не знам... Пия капките и Стрезам вече трети месец. Ту съм добре, ту пак зле. Главното е страха. Но от около 2-3 седмици кръвното ми е леко ниско, спя лошо (будя се по няколко пъти), стряскам се лесно (включително и на сън), дойде ли време за сън почвам да се плаша. На скоро вдигнах високо кръвно през ноща. А това което от няколко дни ме плаши много е косопада. От скоро ми пада страшно много коса. От 3 дена имам някаква лека болка или напрежение отзад на главата. Точна там отзад ми пада най много коса. По принцип съм с дълга коса и винаги при ресане пада по малко, но това е прекалено (пада с шепи), косата ми изтъня и ме е страх, че скоро може да имам плешиви места... Трети месец вече пия мултивитамини и освен тях витамин Ц с цинк. Затворени сме в къщи с двете ми деца вече от 2 месеца. Не ходим дори до магазин. Поръчвам онлайн.
Как да премахна този страх най сетне? Може ли косопад да е от това или странична реакция от хапчетата? Защо не помагат тези хапчета? Защо спя неспокойно (пишеше че комбинацията от Стрезам и капките вероятно ще предизвика сънливост)? Опитах да спра Стрезам, но същата вечер вдигнах кръвно и го продължих (не знам дали е от спиране на хапчето или от страх и мисли цял ден, какво ще стане като го спра). Има ли привикване към Стрезам и странични реакции? Да опитвам ли да го спирам?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 06 май 2020, 23:11
Добър ден, доктор Стефанов!

Аз искам да Ви попитам как да забравя и преживея изневярата. Минаха 2 години, всичко се подреди като по старо му. Но... имам моменти на ярост, в които отново и отново подсещам съпруга ми за случката и го обвинявам. Знам,че няма смисъл,но не успявам да се контролирам.
Моля Ви дайте ми съвет,за да спра да тормозя и мен и половинката ми.
Благодаря Ви!

Здравейте!
В случая има един интересен въпрос: как разбрахте за изневярата?
И още:
- Най-безсмисленото нещо в тази ситуация е да се опитвате да простите. Защо ли? Защото на истинска прошка са способни само светците, но те - забележете - не се женят. Никой не би  издържал да живее със светец или светица.
- Отношенията в двойката са подчинени на закона за баланса. Тоест - прегрешението трябва да се изкупи. Интересно е как стои баланса между вас?
Първо е интересно как вие стояхте във връзката, бяхте ли достатъчно на разположение?
Второ: Какво би могъл да направи той, какво да пожертва, от какво да се лиши, за да си плати?
Или какво можете да направите вие, за да си отмъстите донякъде /не говоря за насрещна изневяра/ и
да сте удовлетворена. Едва след като се постигне този баланс, можете да продължите истински заедно.
Тук ще ви дам пример от практиката на един германски семеен терапевт, към чиято школа принадлежа. Той работи с групи и в случая, който ще разкажа търси баланс, изравняване в отношенията.
„Един мъж споделил в терапевтична група,  че са минали 20 години, откакто е женен, а жена му непрестанно му е сърдита. Причината за това била, че двадесет дни след сватбата им той заминал за шест седмично пътешествие  с  круизен кораб с родителите си, което било отдавна планирано.  От тогава жена му постоянно му напомняла този случай. Тя изпадала в състояния на продължително лошо настроение, придружено с гневни изблици. При всяка негова грешка или пропуск се стигало до скандал и натякване на това негово злощастно пътешествие.
   Когато разбрал за какво става дума, терапевтът му предложил следното упражнение пред групата:
-    Затвори очи… И помисли какво  хубаво би могъл да направиш за твоята  съпруга, от което тя ще се почувства много щастлива и доволна. Но същевременно на теб този подарък ще  ти донесе само неудоволствие. Може би някакво подобно неудоволствие на това, което е  изпитвала и тя, когато като млада булка е трябвало да те чака шест седмици от пътешествието с твоите родители.“
   Като чул това, мъжът мислил дълго и съсредоточено. И  постепенно всички видели, как лицето му просиява. Той вече знаел, какво трябва да направи.”


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: zee89 в ср, 06 май 2020, 23:32
Добър ден, доктор Стефанов!

Аз искам да Ви попитам как да забравя и преживея изневярата. Минаха 2 години, всичко се подреди като по старо му. Но... имам моменти на ярост, в които отново и отново подсещам съпруга ми за случката и го обвинявам. Знам,че няма смисъл,но не успявам да се контролирам.
Моля Ви дайте ми съвет,за да спра да тормозя и мен и половинката ми.
Благодаря Ви!

Здравейте!
В случая има един интересен въпрос: как разбрахте за изневярата?
И още:
- Най-безсмисленото нещо в тази ситуация е да се опитвате да простите. Защо ли? Защото на истинска прошка са способни само светците, но те - забележете - не се женят. Никой не би  издържал да живее със светец или светица.
- Отношенията в двойката са подчинени на закона за баланса. Тоест - прегрешението трябва да се изкупи. Интересно е как стои баланса между вас?
Първо е интересно как вие стояхте във връзката, бяхте ли достатъчно на разположение?
Второ: Какво би могъл да направи той, какво да пожертва, от какво да се лиши, за да си плати?
Или какво можете да направите вие, за да си отмъстите донякъде /не говоря за насрещна изневяра/ и
да сте удовлетворена. Едва след като се постигне този баланс, можете да продължите истински заедно.
Тук ще ви дам пример от практиката на един германски семеен терапевт, към чиято школа принадлежа. Той работи с групи и в случая, който ще разкажа търси баланс, изравняване в отношенията.
„Един мъж споделил в терапевтична група,  че са минали 20 години, откакто е женен, а жена му непрестанно му е сърдита. Причината за това била, че двадесет дни след сватбата им той заминал за шест седмично пътешествие  с  круизен кораб с родителите си, което било отдавна планирано.  От тогава жена му постоянно му напомняла този случай. Тя изпадала в състояния на продължително лошо настроение, придружено с гневни изблици. При всяка негова грешка или пропуск се стигало до скандал и натякване на това негово злощастно пътешествие.
   Когато разбрал за какво става дума, терапевтът му предложил следното упражнение пред групата:
-    Затвори очи… И помисли какво  хубаво би могъл да направиш за твоята  съпруга, от което тя ще се почувства много щастлива и доволна. Но същевременно на теб този подарък ще  ти донесе само неудоволствие. Може би някакво подобно неудоволствие на това, което е  изпитвала и тя, когато като млада булка е трябвало да те чака шест седмици от пътешествието с твоите родители.“
   Като чул това, мъжът мислил дълго и съсредоточено. И  постепенно всички видели, как лицето му просиява. Той вече знаел, какво трябва да направи.”

Усъмних се от поведението му и проверих социалните му мрежи и там видях,че са си писали.
Поговорихме и каза,че е било грешка,но вече беше станало.
Бях винаги до него и на разположение,не знам какво се обърка.
Той си плати с това, че доста дълго бях студена към него,нещо което не е присъщо за нас.
Аз не искам нищо, просто искам да спра да тормозя и мен и него.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 06 май 2020, 23:50
Здравейте, г-н Стефанов! Насъбраха се много години опити да си позакрепим взаимоотношенията с мъжа ми, но освен упреци и обвинения, нищо друго не е останало между нас. Не се справяме. Не се получава. Естествено, той ме държи с вменяване на вина как искам да разваля бъдещето на децата. Учих второ висше, сменях работа, сменяхме местожителството. Но това са само жалки опити да "избягам от реалността", вътрешно съм кълбо от нерви. Нищо, нищо не помага, когато няма взаимност. Всеки разговор бързо се превръща в поредното разчистване на сметки. Иначе навън сме много усмихнати.
Мъжът ми е добър баща на децата ни. Няма замесен трети човек във взаимоотношенията ни, няма физическо насилие. По-малкото вече е кандидат-гимназист. Децата пораснаха, а аз все се спирам, защото те са ми най-ценното, за да не ги обърквам и лишавам от семейство. Болна тема ми е и се чувствам много виновна какво те виждат като модел на семейство :(  Какво семейство сме ние, само външно за пред хората всичко е наред. Между нас двамата всичко е изчерпано отдавна, включвам взаимност, подкрепа, уважение, чувства, секс. Той отрича да имаме проблеми, защото иска да запази брака на всяка цена - обяснява ми как няма да се справя и още нагнетяващи думи - например, че всичко ни е наред, само да взема да си лекувам нервите. Аз трудно владея напрежението в мен, повечето скандали са предизвикани от мен, но след като той кротко и тихо "подкрепящо и с обич" ме е подкопавал. Отдавна живеем заедно само заради децата. Но и това не стига да прикрие колко неприязън има между нас - от моя стана, защото искам да спрем да съжителстваме, а от негова- насаждане на вина как искам всичко да разваля и как не мисля за бъдещето на децата.

Не знам как да изляза от всичко това. Даже не мога да опиша в каква степен съм отчаяна.

Здравейте!
Пишете, че сте отчаяна от брака си и живеете със съпруга си заради децата... В подобна ситуация е много важно да не намесваме децата. Вижте как звучи: "Живея с баща ви и страдам заради вас". Децата са твърде малки. Те не могат да носят вината за нашето страдание...
Още повече, че истината може би е друга. Вие самата казвате, че той е добър баща, не ви тормози. Тоест - вие може би по-скоро предпочитате спокойствието пред неизвестността на една раздяла и търсене на друга връзка след това. Когато гледаме така на нещата, сме много по-градивни. Така вземате отговорността за нашия избор върху себе си, вместо да  товарим децата.
Каква е причината вашата връзка да изглежда така изчерпана? Казвате, че няма трети човек между вас. Но понякога този трети може да е неприключена връзка с предишен партньор. Може причината да е и в отношенията с родителските семейства. Честа причина за изчерпаност е и ако в семейството има загубени деца - рано починали, абортирани... Тогава за някои партньори е трудно да преминат заедно през тази болка, обвиняват се един друг или се затварят в себе  си...  Как стоят нещата при вас?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: jomi в чт, 07 май 2020, 01:54
Здравейте, г-н Стефанов. На 39 години съм. Съжалявам че пиша тук, но дълги години просто не съм се обръщал към никой, особено към специалист, като Вас. Последните 15 години, бяха, и продължават да бъдат изключително стресови за мен, последвали от негативни събития и емоций, загуба на близки, а тези които "останаха", с тежки болести (майка ми в случая). Преди година не успях да издържа вече на всичко, и получих много сериозен срив, и буквално мислех че това ще е края...бях диагностициран с ПР, и започнах да пия антидепресант, заедно със успокоителни. Получих и агарофобия, от която бях на легло няколко месеца. Щом се изправех, или отворех вратата, имах чувството че ще припадна. Мина дълго време, докато отново започнах да "прохождам" и да се опитвам да стигна до най-късото разстояние, без да получа задух и да се почувствам отново че "потъвам" и трябва незабавно да стигна до леглото си, и легна. Просто животът ми е спрял, въпреки усилията ми, нищо не се случва в него, и не постигам елементарни цели. Чувствам се "изгубил се" от всичко случило се. Бих се радвал на някаква насока от ваша страна, но преди всичко, Благодаря че ме прочетохте, и изслушахте!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 07 май 2020, 07:19
Здравейте! Казвате, че сте претърпели много загуби на близки хора. Кои хора сте загубили? И на каква възраст сте били?  Как и с кого живеете в момента?
След претърпени загуби на близки хора сте започнали да се страхувате за излезете навън... В такива случаи е важно човек да си даде сметка от какво точно го е страх. Какво би се случило, например, ако излезете навън? Каква е вашата фантазия, която ви сковава? И още - ако не посещавате редовно психотерапевт, с когото да споделяте, добре е да опитате сам да  изкарвате този страх и всичко, което ви тревожи, вън от себе си. Това става, например, като рисувате. Нарисувайте страха си. Как изглежда той? ... Ако пишете дневник на мислите си също е начин да изкарате извън вас това, което е вътре във вас и не ви дава спокойствие.
Интересно - какво сънувате? В сънищата страховете ни се изразяват най-често...
Така човек се изправя срещу страха и страшното, а не се крие от него. Ще ви кажа, че страшните мисли, които врахлитат хората с панически атаки, са характерни за всички хора. Те се мяркат за кратко в главите на всеки здрав човек и изчезват.
Може би и основният ви страх в момента е за майка ви.
Това са въпросите и идеите, които възникват у мен на първо време.
Какво мислите вие? Пишете пак.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 07 май 2020, 07:34
Добър ден, доктор Стефанов!

Аз искам да Ви попитам как да забравя и преживея изневярата. Минаха 2 години, всичко се подреди като по старо му. Но... имам моменти на ярост, в които отново и отново подсещам съпруга ми за случката и го обвинявам. Знам,че няма смисъл,но не успявам да се контролирам.
Моля Ви дайте ми съвет,за да спра да тормозя и мен и половинката ми.
Благодаря Ви!

Здравейте!
В случая има един интересен въпрос: как разбрахте за изневярата?
И още:
- Най-безсмисленото нещо в тази ситуация е да се опитвате да простите. Защо ли? Защото на истинска прошка са способни само светците, но те - забележете - не се женят. Никой не би  издържал да живее със светец или светица.
- Отношенията в двойката са подчинени на закона за баланса. Тоест - прегрешението трябва да се изкупи. Интересно е как стои баланса между вас?
Първо е интересно как вие стояхте във връзката, бяхте ли достатъчно на разположение?
Второ: Какво би могъл да направи той, какво да пожертва, от какво да се лиши, за да си плати?
Или какво можете да направите вие, за да си отмъстите донякъде /не говоря за насрещна изневяра/ и
да сте удовлетворена. Едва след като се постигне този баланс, можете да продължите истински заедно.
Тук ще ви дам пример от практиката на един германски семеен терапевт, към чиято школа принадлежа. Той работи с групи и в случая, който ще разкажа търси баланс, изравняване в отношенията.
„Един мъж споделил в терапевтична група,  че са минали 20 години, откакто е женен, а жена му непрестанно му е сърдита. Причината за това била, че двадесет дни след сватбата им той заминал за шест седмично пътешествие  с  круизен кораб с родителите си, което било отдавна планирано.  От тогава жена му постоянно му напомняла този случай. Тя изпадала в състояния на продължително лошо настроение, придружено с гневни изблици. При всяка негова грешка или пропуск се стигало до скандал и натякване на това негово злощастно пътешествие.
   Когато разбрал за какво става дума, терапевтът му предложил следното упражнение пред групата:
-    Затвори очи… И помисли какво  хубаво би могъл да направиш за твоята  съпруга, от което тя ще се почувства много щастлива и доволна. Но същевременно на теб този подарък ще  ти донесе само неудоволствие. Може би някакво подобно неудоволствие на това, което е  изпитвала и тя, когато като млада булка е трябвало да те чака шест седмици от пътешествието с твоите родители.“
   Като чул това, мъжът мислил дълго и съсредоточено. И  постепенно всички видели, как лицето му просиява. Той вече знаел, какво трябва да направи.”

Усъмних се от поведението му и проверих социалните му мрежи и там видях,че са си писали.
Поговорихме и каза,че е било грешка,но вече беше станало.
Бях винаги до него и на разположение,не знам какво се обърка.
Той си плати с това, че доста дълго бях студена към него,нещо което не е присъщо за нас.
Аз не искам нищо, просто искам да спра да тормозя и мен и него.

Казвате, че той си е платил, защото дълго сте била студена със него. Но така той не си е платил. Вие сте наказали и него, но и себе си и връзката си. Под плащане на цената имам предвид човека, който е направил прегрешението, да претърпи лишение, което да изкупи провинението му. Какво си фантазирате, например, че той трябва да направи? И ако го направи, ще си е платил и няма да изпадате в пристъпи на ярост... Както в историята, която ви написах предишния път.
Вижте, това са само въпроси, които възникват у мен. Най-вероятно е вие да си намирате баланса и сега...Иначе как да си обясним, че 2 години след случката сте заедно?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в чт, 07 май 2020, 09:59
Скрит текст:
Здравейте, г-н Стефанов! Насъбраха се много години опити да си позакрепим взаимоотношенията с мъжа ми, но освен упреци и обвинения, нищо друго не е останало между нас. Не се справяме. Не се получава. Естествено, той ме държи с вменяване на вина как искам да разваля бъдещето на децата. Учих второ висше, сменях работа, сменяхме местожителството. Но това са само жалки опити да "избягам от реалността", вътрешно съм кълбо от нерви. Нищо, нищо не помага, когато няма взаимност. Всеки разговор бързо се превръща в поредното разчистване на сметки. Иначе навън сме много усмихнати.
Мъжът ми е добър баща на децата ни. Няма замесен трети човек във взаимоотношенията ни, няма физическо насилие. По-малкото вече е кандидат-гимназист. Децата пораснаха, а аз все се спирам, защото те са ми най-ценното, за да не ги обърквам и лишавам от семейство. Болна тема ми е и се чувствам много виновна какво те виждат като модел на семейство :(  Какво семейство сме ние, само външно за пред хората всичко е наред. Между нас двамата всичко е изчерпано отдавна, включвам взаимност, подкрепа, уважение, чувства, секс. Той отрича да имаме проблеми, защото иска да запази брака на всяка цена - обяснява ми как няма да се справя и още нагнетяващи думи - например, че всичко ни е наред, само да взема да си лекувам нервите. Аз трудно владея напрежението в мен, повечето скандали са предизвикани от мен, но след като той кротко и тихо "подкрепящо и с обич" ме е подкопавал. Отдавна живеем заедно само заради децата. Но и това не стига да прикрие колко неприязън има между нас - от моя стана, защото искам да спрем да съжителстваме, а от негова- насаждане на вина как искам всичко да разваля и как не мисля за бъдещето на децата.

Не знам как да изляза от всичко това. Даже не мога да опиша в каква степен съм отчаяна.

Здравейте!
Пишете, че сте отчаяна от брака си и живеете със съпруга си заради децата... В подобна ситуация е много важно да не намесваме децата. Вижте как звучи: "Живея с баща ви и страдам заради вас". Децата са твърде малки. Те не могат да носят вината за нашето страдание...
Още повече, че истината може би е друга. Вие самата казвате, че той е добър баща, не ви тормози. Тоест - вие може би по-скоро предпочитате спокойствието пред неизвестността на една раздяла и търсене на друга връзка след това. Когато гледаме така на нещата, сме много по-градивни. Така вземате отговорността за нашия избор върху себе си, вместо да  товарим децата.
Каква е причината вашата връзка да изглежда така изчерпана? Казвате, че няма трети човек между вас. Но понякога този трети може да е неприключена връзка с предишен партньор. Може причината да е и в отношенията с родителските семейства. Честа причина за изчерпаност е и ако в семейството има загубени деца - рано починали, абортирани... Тогава за някои партньори е трудно да преминат заедно през тази болка, обвиняват се един друг или се затварят в себе  си...  Как стоят нещата при вас?
Благодаря Ви! Всеки носи следи от детството си, от последващи трудни периоди в живота. Ние сме съвсем обикновени хора, които са спрели да живеят в синхрон и са продължили по навик. Давам си сметка за това. Не са празни приказки. Бракът ни е на четвърт век. С времето се отчуждихме, на преден план излязоха несъвместимостите ни и стана все по-трудно да изглежда всичко наред. Уж като интелигентни хора да държим брака "жив", но не станахме по-близки, натрупа се неприязън.

В това време едното дете растеше, другото поема своя път напред. Не го обичам отдавна този мъж. Не искам да продължавам тази инерция. Последните няколко месеца съм притеснена как разочаровам малкото дете, защото аз съм избухлива, нападателна. То предпочита баща си и ми казва, че ще остане с него, ако искам да се разделим. Бащата разбира се е добрият, при всеки скандал е жертвата и предизвиква съчувствие и подкрепа. Казва ми да си реша финансите и да се махам. Но аз не мога да живея без детето. Въртя се в омагьосан кръг и полудявам.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: akoiskash-vqrvai в чт, 07 май 2020, 10:21
Доктор Стефанов, според Вас, смяната на лично име има ли терапевтично значение? :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: titin_ka в чт, 07 май 2020, 10:33
Здравейте, д-р Стефанов! Имам следния проблем.... Когато съм изправена пред нещо ново, го посрещам доста трудно, със страх. Изпадам в дни на безсъние, постоянна тревожност(дали ще се справя, да приема ли?), сърцебиене и изнервяне. Чувствителна и притеснителна съм. Трудно взимам решения самостоятелно. Непостоянна и хаотична. Как да се справя в подобни състояния?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 07 май 2020, 13:58
Ще сподля професионален опит: В подобна ситуация на неприязън между родителите често се вижда, как едното дете застава на страната на майката /може би по-често голямото/, а другото - сякаш за да има равновесие, на страната на бащата. Имам чувството, че и при вас може би е така. И ако наистина е така, от първостепенно значение е въпросът за отношенията между двете деца. Защото съществува риск тази отчужденост да се прехвърли и между тях. Искам да кажа, че е много градивно да насърчавате контактите, взаимната подкрепа и добрите чувства между децата. Това е един добър начин да работите за смисъла на вашия брак и за любовта, която ви е свързала преди време.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Chosen_one в чт, 07 май 2020, 17:20
Здравейте д-р Стефанов! Извънредното положение е към края си, но последиците от него вероятно ще ни тормозят още дълго време. С мъжа ми спазвахме доста стриктно карантината и това се отрази на отношенията ни негативно. Липсата за разнообразие, развлечения, пътувания и общуване определно ни изнерви и отдалечи. Според него на него му е по-трудно, тъй като аз така или иначе си стоя през по-голямата част от времето вкъщи, за да гледам малкото ни дете. Виждам все повече различия помежду ни, които трудно изглаждаме, както и по-трудно откривам мотивация в себе си да се боря непрекъснато да виждам положителното, за да се съхраним като двойка. Естествено не съм се отказала, но и се изморих да се боря срещу неща, в които не вярвам и няма как да бъда убедена. Имам следните въпроси, на които се надявам че можете да ми отговорите. Те са пряко свързани с конфликтите в моето семейство.

1. До каква степен приемането на различията у хората около нас е от значение за вътрешното ни щастие? За какво говори непрекъсното желание някой да иска да налага своята гледна точка като единствена правилна?
2. Как да се справим с човек, който много често повтаря, че превъзхожда мнозинството от хора и че му е трудно да живее сред недоразвити и глупаци? В това число често биват включени и най-близките и то особено в случаи, в които имат различна гледна точка и я защитават.
3. Как да изказваме удовлетворението си от нечие поведение, без да лицемерим и преиграваме? На мен ми идва в повече желанието на мъжа ми непрекъснато да бъде „потупван по рамото” дори за незначителни неща. Когато не го правя обаче, той сам почва да се самоизтъква, което ми идва прекалено.
4. Как да променим човек, който твърди че от нас зависи само неговото поведение и едва ли не ако има виновен, то това сме ние? Лошото в случая е, че обидите, които ми нанася в гневното си състояние след това лесно оправдава и казва, че не помни точно какво е казал.

Благодаря Ви предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: adamsa в чт, 07 май 2020, 21:27
Здравейте, преди седмица се пренесох в ново жилище, мое, светло, ново и просторно, обзаведено по мой вкус. Месеци наред работих по него понеже беше едни голи стени. Преди това бях на квартира, тъмна и тяхна, стара и мухлясъла... И откакто съм на новото място, се чувствам все едно съм на гости, просто ми е странно. Живея сама, имам котка. В предишното ми жилище бях 4 години. Нямаю апетит, не спя спокойно. Не мога да се почувствам вкъщи. Това нормално ли е, ще мине ли с времето? Мога ли нещо да направя? Благодаря


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Anna-Mariya Yuruchka 626145 в пт, 08 май 2020, 00:41
Здравейтд, Д-р Стефанов!
Аз съм майка на 6-месечна дъщеря която отглеждам сама с помощта на моите родители. Забременях на 20 години и въпреки реакцията на бащата на детето ми, аз поех риска да я отгледам сама. И всеки ден съм щастлива, че направих този избор.
Моят въпрос е свързан с близкото бъдеще и е следния:
Как да отговаря на въпросите"Защо нямам баща? "  или "Къде е татко?". Трябва ли да бъда честна и да ѝ разкажа истината?
Никога няма да бъда готова за този разговор, но трябва да знам какво да кажа когато времето настъпи.
Благодаря Ви.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 08 май 2020, 06:57
Здравейте, Анна Мария!
Истински късмет за вас е, че родителите ви ви подкрепят и вие можете с тяхна помощ да бъдете една щастлива майка, която има на кого да разчита.
Има доста  майки, които идват да се консултират с мен, защото са в тази ситуация. Фактът, че ми задавате този въпрос,  за мен означава, че вие сте съвсем наясно колко е важен бащата за детето, независимо какво се е случило между него и майката.
Питате се дали да разкажете на дъщеря си истината. Тук въпросът е, каква е истината и какво от истината да ѝ разкажете, когато стане дума за баща ѝ. За детето е важно да чуе, че вие сте се влюбили в него и той във вас и затова сте я създали.  Когато ѝ говорите по този начин,  вие сякаш потапяте детето в светлия кръг на любовта. За всеки от нас е важно да знае, че е бил създаден с любов, независимо как се е развила след това връзката между родителите ни. 
Другото важно нещо е по възможност да имате контакт с бащата на детето и  да сте отворена към това, ако той след време прояви желание да я вижда или дори да полага някакви грижи за нея.  Смятам, че добрият вариант е той да чуе от вас, че вие няма да бъдете пречка, ако той реши да я вижда и да ѝ се радва. Това е, което можете да направите на първо място.
Възможно е, обаче, да се чувствате много наранена и да ви е трудно да поддържате такъв контакт с бащата. Тогава , можете да ѝ кажете, когато стане 7-8 годишна ученичка, че когато порасне, тя ще може да потърси баща си и вие няма да имате нищо против. Казвам ви от опит, че когато детето чуе това позволение от страна на майка си, то му дава спокойствие.
Спирам до тук. Тази тема има много аспекти. Ако имате конкретно питане, пишете за подробности. С радост бих споделил опита, който имам от работата с майки и деца в такава ситуация.
Поздрави и най-добри благопожелания!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 08 май 2020, 07:16
Здравейте, преди седмица се пренесох в ново жилище, мое, светло, ново и просторно, обзаведено по мой вкус. Месеци наред работих по него понеже беше едни голи стени. Преди това бях на квартира, тъмна и тяхна, стара и мухлясъла... И откакто съм на новото място, се чувствам все едно съм на гости, просто ми е странно. Живея сама, имам котка. В предишното ми жилище бях 4 години. Нямаю апетит, не спя спокойно. Не мога да се почувствам вкъщи. Това нормално ли е, ще мине ли с времето? Мога ли нещо да направя? Благодаря

Здравейте!
Питате дали това е нормално. Първо ще ви дам моята дефиниция за нормално:
"Нормално е това, което се случва" :)
Ще ви дам въпроси, които можете да си зададете, за да разберете какво стои в основата на вашите чувства в новото светло и красиво жилище:
- С какво свързвате старото жилище, какво преживяхте там, от което ви е трудно да се откъснете?
- С какво свързвате новото жилище, как го придобихте, с кого го асоциирате? Има ли нещо, което да ви кара да си задавате въпроса: имам ли право на това?
- Имате ли близки хора, които да живеят в много лоши условия? Говоря на първо място за родителите или един от тях, а също и брат, сестра; помислете за предците ви и тяхната история, как те са живяли; или за  човек, с когото сте силно свързана. Ако отговорът е Да, то твърде е възможно да ви е трудно да приемете за себе си това пррекрасно жилище от лоялност към този човек или хора....
Откривате ли отговор на въпроса си? Ако споделите подробности и имате допълнителни въпроси, ще ви отговоря и на тях.
И все пак имайте предвид, че всяка промяна - дори и към по-добро - предизвиква стрес и е необходим адаптационен период.....
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 08 май 2020, 07:33
Доктор Стефанов, според Вас, смяната на лично име има ли терапевтично значение? :)
Аз не бих посъветвал някого да си сменя името, освен може би детето на Илон Мъск. :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Isssii17 в пт, 08 май 2020, 18:19
Здравейте, много се извинявам, ако питането ми не е подходящо за темата.
От близо 2 години сънувам едно и също момче. Още в първия ми сън с него изглеждаше все едно го познавам от някой минал живот, всичко което се случва в сънищата ми на мен ми изглежда познато, все едно вече се е случило. Снощи сънувах кошмар свързан с него. Сънувах, че е отишъл да работи в спешното отделение и усетих чувството, че мога да го изгубя, ако се зарази с новия вирус. Усетих как сърцето ми се разтупа силно и изпитах силен страх, че го губя. После следващото което помня е, че отидох при него, за да видя дали е добре. Когато го видях, го прегърнах силно и усетих как се успокоявам, че не съм го изгубила и той е добре. Става и още нещо. Когато разказвам на майка ми сънища свързани с него, сърцето ми започва да бие силно, ръцете и краката ми треперят също силно. А аз не познавам този човек в истинския живот. Днес когато разказах на майка ми поредния сън свързан с него, тя ми каза, че съм се вманиачила на тази тема и го сънувам просто, защото в момента нямам гадже.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Rumqna Angelova 667282 в пт, 08 май 2020, 19:11
Искам да запитам ,пия есобел ,дуксет и медфогама и преди да ги пия и сега много ми се спи сутрин ,нямам стимул сякъш есобела не ми помага достатъчно да съм бодра ,диагнозата ми е че съм свръхемоционална и чувствителна ,много се потя от десет години насам не намирам хапче което да ми намали потта бързо умалявам ,искам сутрен да ми е бодро,не заспало моля помогнете ми !


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 09 май 2020, 02:12
Здравейте, д-р Стефанов! Имам следния проблем.... Когато съм изправена пред нещо ново, го посрещам доста трудно, със страх. Изпадам в дни на безсъние, постоянна тревожност(дали ще се справя, да приема ли?), сърцебиене и изнервяне. Чувствителна и притеснителна съм. Трудно взимам решения самостоятелно. Непостоянна и хаотична. Как да се справя в подобни състояния?

Това е интересно и си има своите причини. Все хак - за сасво става дума? Дайте конкретен пример.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: titin_ka в сб, 09 май 2020, 08:09
Здравейте, д-р Стефанов! Имам следния проблем.... Когато съм изправена пред нещо ново, го посрещам доста трудно, със страх. Изпадам в дни на безсъние, постоянна тревожност(дали ще се справя, да приема ли?), сърцебиене и изнервяне. Чувствителна и притеснителна съм. Трудно взимам решения самостоятелно. Непостоянна и хаотична. Как да се справя в подобни състояния?

Това е интересно и си има своите причини. Все хак - за сасво става дума? Дайте конкретен пример.
Здравейте! За пример мога да дам: предложение за нова работа. Нещо ново, в сравнение с сегашната. Постоянно изпитвам несигурност в себе си. Дали ще се справя? Дали ще ме приемат на новото място?  Как ще се разделя със старото? Денонощно ми се въртят мисли и ситуации, в които мога да изпадна, ако приема предложението,  които предизвикват тревожност. В крайна сметка така ми е  и трудно да взема решение...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Yoannabgplay в сб, 09 май 2020, 13:52
Здравейте аз пиша от профила на приятелката си че в момента телефона ми е в ремонт.Но това мисля че няма значение.Искам да питам защо моето дете постоянно търси съчувствие в другите.Иска на него да му се съчувства.Може би да е център на вниманието.И нямам представа защо.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в сб, 09 май 2020, 19:22
Здравейте, д-р Стефанов, пиша отново във връзка с въпроса ми отпреди - как да се справи човек с липсващ напълно баща в живота си. Благодаря за насоката за целостта и това, че баща ми ме е обичал въпреки раздялата. Интересува ме също как да преодолея упрека към майка ми, че се държеше така, сякаш за мен такова нещо не съществува. А също и за възпитанието чрез сърдене и мълчене, вместо разговори и разбиране. Казахте на друга потребителка (самотна майка), че тя трябва да даде разрешение на детето ако иска да потърси баща си. Аз нямах такова. Усещах в мълчанието й, че това е тема табу и не може да се пита. Веднъж пробвах да го издиря на адтеса от издъжката, неуспешно, но скрито от нея. (Вече е починал). Разбирам, че факти могат да се набавят и от други хора, но просто това стои като преграда в отношенията ни. Тя не съжалява за нищо, но това ме кара да си мисля, че си е доволна от решението си на база себе си, а сякаш няма значение, че на мен ми е било гадно, дори се срамувах, че не съм със сем-во като останалите деца. Винаги ми се искаше ако може никой да не знае... Имам чувството, че това хич не е било важно - тя си е доволна. Цял живот послв мъж не е имала, заради криворазбрана свобода... Не искам това да въздейства сега върху моето сем-во и дете. С майка се сближихме, след като обаче имах отделен живот. Винаги ме подкрепя ако се касае за др.хора и проблеми, но за себе си критика не търпи. Как да мисля относно нея, за да не държа огорчение, упрек, обвинения... Усещам, че на монм;енти това се отразява в семейния ми живот като чести недоволства. Как да освободя емоциите си?... Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 09 май 2020, 21:03
Здравейте! Когато майка ви е правила темата за баща ви тема табу, тя е поставяла преграда между вас и него. Сега, когато продължавате да се съобразявате със забраната и не разпитвате за баща си хора, които да ви дадат информация, преградата я поставяте самата вие. Защо го правите ли? Най-вероятно,, защото се страхувате, че ще загубите майка си. Че ако разбере, тя ще ви удави в леденото си мълчание. Същевременно аз съм почти сигурен, какво ще разберете, когато се заинтересувате от баща си. Ще разберете, че вие по много неща приличате на него. Това съм го виждал често и в индивидуалната си работа и в групи. Близки хора, които не са се виждали, си приличат един на друг. Връзката баща-дъщеря е много силна и тя съществува по някакъв мистериозен начин, независимо от волята на майката. Мисля си, че ако потърсите такава информация, ще спечелите да имате връзка с двама родители, макар и със закъснение.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в нд, 10 май 2020, 00:24
Това провокира и една въпросителна относно присъстващия родител: способен ли е той на 100% любов и приемане към детето си, виждайки, че то носи черти и от другия, към когото са се затворили или таят гняв, огорчение, враждебност... Как тогава отглеждащият родител приема и обича цялостно детето си, след като то напомня и за другия и съотв.за преживяната болка?...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 10 май 2020, 08:10
Много основателен въпрос. За мен единствения начин да приемаш  цялостно детето си, е да имаш такова приемане и към партньора, с когото си го създал. Въпреки страданието, което си изтърпял с този партньор след това... Представям си, че е възможно нещо в майка ви да олекне /особено имайки предвид, че баща ви вече е починал/, ако вие един ден ѝ кажете например: "Мамо, разбрах, че баща ми е бил много красив мъж. И аз имам неговите очи... Или: Разбрах, че и той е имал склонност към рисуването, както и аз".
Работил съм с жени, които отхвърлят бащата на детето си и го превръщат в тема табу. И всички те се чувстват много по-добре, когато стигнат до приемането, когато си спомнят със сълзи любовта, която са чувствали към този човек. Детето им също се чувства по съвсем друг начин, когато чуе, че то е творение на тази призната любов.
Интересно е, и друго. Много често работя с метода семейни констелации и изследвам заедно с клиентите какво се е случвало в предишните поколения. Оказва се, че много често жените отхвърлят и ненавиждат така драстично партньор, с когото са създали дете, защото и тяхната майка, а и тяхната баба и дори прабаба са имали тежки отношения с мъжете. Ако е така и при вас, на вас се пада честта да прекъснете тази "традиция". :)
 


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ava77 в нд, 10 май 2020, 17:13
Здравейте, д-р Стефанов!
Мъжът ми има алкохолна зависимост. Четох доста по темата и според мен е от леките форми - умерени количества, не буйства, ходи редовно на работа.. но черният му дроб е зле. Не искам да го загубя.. прекрасен човек е! Имаме 2 деца. Говорили сме не веднъж, казва, че сам ще се справи, но пак и пак го хващам.. Чувствам се безсилна.. Насочвам го към психолог.. почти съм го навила. Ако това наистина е решението, Вие правите ли такива лични консултации?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 10 май 2020, 20:18
Да, бих работил със съпруга ви... Писах ви на лични как да ме потърсите.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в нд, 10 май 2020, 23:45
Здравейте, д-р Стефанов! Пиша с надежда за насока как да разговарям и да се разбирам със сина ми, който е тийнейджър. В момента и от доста отдавна той прекарва цялото си време пред компютъра. Не иска да излиза и общува само онлайн. За училище се подготвя на санитарния минимум и никак не се свени да казва, че го мързи. Опитвам се да не губя връзка с него, но не винаги се получава, а и знам, че съм допускала много грешки като майка. Той също започна да ми припомня неприятни неща от преди. Иначе е добро дете, много е умен, но адски ме е страх до къде ще стигне с тази пристрастеност към компютъра. Знам, че пиша хаотично, но съм много объркана и напълно безсилна. Ако можете, помогнете ми.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 10 май 2020, 23:53
Здравейте! А каква е позицията на баща му? Какви са отношенията в триъгълника майка-баща-дете? Много често децата, свързвайки се с компютъра, компенсират липсата на добра връзка с бащата. Също така пътят към бащата е свързан с майката... Как стоят тези теми при вас?  :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пн, 11 май 2020, 00:17
Бащата присъства, но е леко пасивен, до някаква степен пак откривам вината у себе си, защото в годините не съм му позволявала да му се кара и да го наказва, просто ме болеше да се държи лошо с него (а аз самата съм се държала хиляди пъти по-лошо с детето). Иначе синът ми от мъничък страшно много обича баща си и държи много на него. Отношенията вкъщи са нормални, има караници, но нищо сериозно.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 11 май 2020, 00:21
Мисля си, че ще се стигне до голямо облекчение за всички, ако направите крачка назад и кажете на баща му: "До сега бях аз. От тук нататък си ти." Почувствайте как е за вас и ако и вие го усещате за правилно, можете да го направите.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пн, 11 май 2020, 00:34
Мисля, че сте прав. Ще опитам. Благодаря от сърце! Въпросът е, че не знам дали мога да остана напълно безучастна, ако подходът на съпруга ми не ми допада. И дали да давам "напътствия" за държанието към детето? Имаме и по-малък син, страх ме е да не допуснем същите грешки и с него, макар че той е друг тип, а и има по-добра връзка с мен.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: polikar в пн, 11 май 2020, 08:48
Здравейте, д-р Стефанов!
Моята майка според мен има сериозен проблем и незнам как да и помогна.Непрекъснато си мисли че някой ще и вземе апартамента и други имоти че, искат да я убият .С който се загивори после той искал да я обере. Съседите от горе и пускали ток отрови ....Баща ми почина преди 6 месеца и от тогава това е всеки ден.Когато заговоря че това не е тека тя  започва да се нервира и казва че не рабирам нищо. На лекар не иска да ходи смята че няма проблем
Незнам как да се държа с нея .?
Как да я накарам да ходи на лекар?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 11 май 2020, 12:23
Здравейте!
Майка ви вероятно отключва психично разстройство и наистина е добре да я заведете на психиатър. Лекарствената терапия може да се окаже добра за нея.
И още нещо, което касае вашето поведение. Препоръчвам ви да не спорите с нея и да не я разубеждавате. По-скоро се постарайте да се синхронизирате с нея, да я питате с голямо доверие, какво точно се е случило.  По този начин няма да се създава неприятно напрежение между вас двете.
Зная, че ви е трудно да приемете ситуацията и се изнервяте, но понякога е възможно следното: ако самата вие ѝ казвате загрижено: "Майко, трябва да вземем всякакви мерки да не ни откраднат имотите", то тогава може тя да се успокои и по-рядко да я обсебва тази фантазия. Опитайте - със сигурност няма да навреди, а майка ви ще се чувства по-спокойна във ваше присъствие. И вие в нейно.
И още нещо - смятам, че ще имате по-голям шанс да я заведете на лекар, ако използвате това, което тя твърди и се синхронизирате с нея. Тя казва, че съседите я тровят. Вие не спорите с нея, а  ѝ казвате: "А, така ли! Трябва непременно да те заведа на лекар!"


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Deepgreen1 в пн, 11 май 2020, 13:46
Здравейте!
Мисля, че страдам от някакава форма на депресия от години. Използвам алкохола като антидепресант или един вид лекарство за да се отнеса, да се отпусна и да не мисля, за проблемите и това, че животът ми не се е стекъл така, както съм очаквала. Чашата вино по време на вечеря се увеличи на 3 - 4 чаши всекидневно. И не само вечер. Чувствам се обречена, неспособна на нищо, зависима, тъжна и отчаяна. Плача често, не мога да се концентрирам върху задачите си - правя го с мъка и усилие на волята. Умът ми блуждае. Страдам и от силна тревожност. Имам хоби, на което въпреки това свое съсотяние се отдавам, но започвам да не виждам смисъл и в него. Още не мога да преодолея раздяла, с човек, в който бях силно влюбена - отпреди 1 година. Постоянно анализирам случилото се и се чувствам виновна, че не съм била достатъчно, добра достатъчно перфектна. постоянно мисля и анализирам до пълно изтощение. Притеснявам се освен за психическото, но и за физическото си здраве, защото  благодарение на уединението, което имахме през последните два месеца, успях да се наблюдавам по - сериозно и установих, че трябва да потърся помощ, за да изляза от това свое състояние. Мисля, че би трябвало да се насоча към психиатър - не знам Вие какво бихте ме посъветвали. Благодаря Ви за отделеното време!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sima0270 в пн, 11 май 2020, 14:04
Мисля си, че ще се стигне до голямо облекчение за всички, ако направите крачка назад и кажете на баща му: "До сега бях аз. От тук нататък си ти." Почувствайте как е за вас и ако и вие го усещате за правилно, можете да го направите.
В подобно положение съм. Това съм го пробвала. Не дава резултат.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 11 май 2020, 14:15
Мисля си, че ще се стигне до голямо облекчение за всички, ако направите крачка назад и кажете на баща му: "До сега бях аз. От тук нататък си ти." Почувствайте как е за вас и ако и вие го усещате за правилно, можете да го направите.
В подобно положение съм. Това съм го пробвала. Не дава резултат.

Вие също направете крачка назад! :) Защото човекът, който зададе въпроса, прие идеята с ентусиазъм.  Което означава, че я намира за добра за себе си и за семейството си. Това, че нещо не е сработило при един човек, не значи, че няма да сработи при друг.  :)  Този коментар не дава нищо, а отнема всичко.  Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 11 май 2020, 14:32
Здравейте!
Мисля, че страдам от някакава форма на депресия от години. Използвам алкохола като антидепресант или един вид лекарство за да се отнеса, да се отпусна и да не мисля, за проблемите и това, че животът ми не се е стекъл така, както съм очаквала. Чашата вино по време на вечеря се увеличи на 3 - 4 чаши всекидневно. И не само вечер. Чувствам се обречена, неспособна на нищо, зависима, тъжна и отчаяна. Плача често, не мога да се концентрирам върху задачите си - правя го с мъка и усилие на волята. Умът ми блуждае. Страдам и от силна тревожност. Имам хоби, на което въпреки това свое съсотяние се отдавам, но започвам да не виждам смисъл и в него. Още не мога да преодолея раздяла, с човек, в който бях силно влюбена - отпреди 1 година. Постоянно анализирам случилото се и се чувствам виновна, че не съм била достатъчно, добра достатъчно перфектна. постоянно мисля и анализирам до пълно изтощение. Притеснявам се освен за психическото, но и за физическото си здраве, защото  благодарение на уединението, което имахме през последните два месеца, успях да се наблюдавам по - сериозно и установих, че трябва да потърся помощ, за да изляза от това свое състояние. Мисля, че би трябвало да се насоча към психиатър - не знам Вие какво бихте ме посъветвали. Благодаря Ви за отделеното време!
Здравейте!
За мен в подобна ситуация е добре човек да търси подкрепа от приятели, които не пият. :) Но най-смислено е все пак да се търси психотерапевтична помощ. Във вас са се натрупали много чувства, много неизказани думи. Вие се опитвате да ги удавите във вино. Но цялата миналогодишна реколта от вино не може да удави думите и чувствата, защото те са продукт на душата, а виното се прави от обикновено грозде. :) Аз вярвам, че думите трябва да бъдат изказани, чувствата да бъдат споделени. И то с някой, който може да слуша... Писането на дневник или стихове дава също добър резултат, но често в този процес е нужно човек да не е сам. Бъдете здрава и щастлива!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Мила в пн, 11 май 2020, 17:19
Здравейте.Много бих искала да помогна на скъп за мен човек ако мога да го сторя по някакъв начин.Конспектирано: трудно взима решения—да не кажа почти никога.Има някаква странна зависимост от предмети.Желае примерно да хвърли камъче,но си го прибира в джоба,защото ако го хвърли после цял ден мисли за това.Вмъква символика в предметите—ако нещо не е където си е наумила,то примерно това ще овенчае с неуспех някакво нейно важно начинание.Отказва да стъпи на втори етаж,където и да е —магазин, блок, асансьор.Обяснявам,говоря,убеждавам че всичко това са игри на ума и трябва да ги подтисне и игнорира,но ситуация като с нехвърления камък примерно води до едно плашещо мълчание с часове.Ходено е при ваш колега, изписвани са лекарства, вече не се пият.Обяснението е,че от тях състоянието се влошава.Мога ли с нещо да помогна?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 11 май 2020, 18:13
Здравейте,  Мила! Вашата близка има нужда от психотерапия.  А вие вероятно сте ходили на при колега - психолог и психотерапевт, а при психиатър, който ѝ е изписал лекарства. Лекарствата помагат на хората, но не във всички случаи. Тези натрапливи мисли и действия, които предприема тя, е необходимо да бъдат изследвани в индивидуални психотерапевтични сесии, за да се погледне към причината и да се потърси ключ към разрешаване на нейния проблем.
Имайте предвид, че зад тези странности винаги се крият някакви дълбоки страхове или проблеми, свързани най-често със семейната система. Мога да дам доста примери за това.
Смятам също, че не е здравословно да се конфронтирате постоянно с тази ваша близка и да се опитвате да я разубеждавате. Това е абсолютно безсмислено и само ще напряга отношенията ви. Просто не ходете на втори етаж, когато сте заедно.  Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Мила в пн, 11 май 2020, 18:26
Свързано е със семейството,да.Успях да разбера,че всичко е започнало след развод.За съжаление отказва отново да посети специалист,а аз мисля че това ще влоши положението.Благодаря ви.Знаех си,че едва ли.мога да помогна с нещо.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 11 май 2020, 18:57
В случая имах предвид, че причината е в нейната семейна система,/родителското семейство и по-назад в поколенията/. Един развод не може да ни причини психично разстройство с такава дълбочина. Тук има най-вероятно някакво напрупване на събития в нейната родова система.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в вт, 12 май 2020, 16:25
Здравейте г-н Стефанов,
Отдавна смятам , че имам нужда от посещение при психолог относно проблеми в семейството, които корелират върху отношенията ми към децата , а дори и в отношенията между самите деца.
Омъжена съм от 20 год , с две деца на 13год и на 5год. За съжаление нещата между мен и съпруга ми не вървят от  доста години, но последната година станаха почти нетърпими за мен.Говорихме за раздяла ,но той е против, заради страха , че няма да вижда често децата. Стараем се да не се караме пред тях, но нямам как да се правим на щастливи и весели ,  често сме изнервени (особено той) и губим много лесно търпение и често им се караме , дори за дребни според мен неща . Това започна да им се отразява - станаха и те изнервени, крещят за най-малкото нещо, карат се много по-между си и обстановката вкъщи стана съвсем нажежена. Започнах да се притеснявам , че "стискайки зъби" , за да може децата ми да имат присъстващ баща,  ще ги превърна в изнервени и нещастни хора , виждайки този модел на семейство и отношения.
Опитвам се да говоря с мъжа ми за проблема - но той отрича да има такъв, не иска развод, къде заради " какво ще кажат хората" , къде заради децата , а може би и заради собствено удобство ( безплатна прислужница и удобството винаги да ти е сготвено и изчистено). Как да го убедя , че за децата ще е по-добре да не живеят в такава изнервена обстановка. Искам да мине всичко мирно и тихо , да няма скандали , а се притеснявам , че ще стане война . Само да уточня, че проблемите ни няма намесен трети човек или някакъв вид насилие, просто се "взехме" твърде млади и се променихме много през годините , така че вече не гледаме в една посока.
Отделно се притеснявам от реакцията на големия - той е навлиза в пубертета , как да му обясня ситуацията , така , че да я приеме по-леко. Дали да изчакам да израстне още малко - въпреки , че едва ли има възраст , която да е "благоприятна" по отношение приемане на развода на родителите.
Благодаря Ви за отговорите.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 12 май 2020, 20:30
Здравейте!
Ще коментирам писмото ви по реда на написаното:
- Когато връзката между съпрузите не върви добре, отношенията между децата са нещо, което е важно да сложим в центъра на вниманието си. Децата в такива случаи често застават едно срещу друго: едното на страната на майката, а другото на бащата. И това е механизмът, който влошава отношенията между тях. Те не го правят спонтанно /кръвни братя няма какво да делят/. Те го правят, защото и двамата родители, чувствайки неудовлетвореност от връзката си, за компенсация търсят опора в децата и се възползват от тях. Така те самите сякаш се смаляват и губят големина.  И затова, ако майката /във вашия случай/  насърчава  и  детето, което е "на нейна страна",  да поддържа добри отношения както с баща си, така и с брат си,  тя запазва своето достойнство и големина.
Може да изглежда парадоксално, но според мен това да насърчаваш децата си да обичат другия родител и да се обичат по между си, е нещо по-фундаментално от това, дали живееш с другия родител или не. Тоест - ако живеят всички заедно, но родителите настройват децата едно срещу друго и ги привличат за съюзници срещу партньора си, това действа по-разрушително от раздялата, при която родителите не настройват децата по подобен начин.
- откъде идва твърдението ви, че бащата се притеснява, че ако сте разделени, няма да си вижда децата?
- питате се как ще кажете на големия си син, че се разделяте с баща им? Добрият начин е  да се разберете за всичко ПЪРВО родителите и после да кажете ЗАЕДНО на децата си, какво сте решили.
- интересно е и да се замислите върху това, което ви разделя наистна. Това са най-често такива големи фактори като: отношения с родителите, предходни партньори, загубени деца... Това са посоките, в които вървя най-често при работа с такива теми.
Поздрави !


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Ивелина Атанасова_505968 в вт, 12 май 2020, 21:27
Здравейте. Как се преодолява чуство на тревожност ? Нямам желание за нищо чуствам се в безизходица


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 12 май 2020, 22:25
Аз вярвам в тази терапия, която изследва причините на проблема и помага на човека да осъзнае какво се случва всъщност с него. И така да постигне вътрешен ред и спокойствие.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 15 май 2020, 07:42
Здравейте, д-р Стефанов! Имам следния проблем.... Когато съм изправена пред нещо ново, го посрещам доста трудно, със страх. Изпадам в дни на безсъние, постоянна тревожност(дали ще се справя, да приема ли?), сърцебиене и изнервяне. Чувствителна и притеснителна съм. Трудно взимам решения самостоятелно. Непостоянна и хаотична. Как да се справя в подобни състояния?

Това е интересно и си има своите причини. Все хак - за сасво става дума? Дайте конкретен пример.
Здравейте! За пример мога да дам: предложение за нова работа. Нещо ново, в сравнение с сегашната. Постоянно изпитвам несигурност в себе си. Дали ще се справя? Дали ще ме приемат на новото място?  Как ще се разделя със старото? Денонощно ми се въртят мисли и ситуации, в които мога да изпадна, ако приема предложението,  които предизвикват тревожност. В крайна сметка така ми е  и трудно да взема решение...

Здравейте, tini4ka!
На пръв поглед да отидем на нова работа, където ще вършим същите неща, не изглежда като основание за тревога. Но вас, кой знае защо, ви тревожи повече от очакваното... Бих ви казал две неща:
Когато се местите на нова работа, може да изпитвате трудност да се откъснете от конкретни хора или човек от старата и това да ви блокира.
Възможно е също така това местене да ви напомня на друго местене от времето, когато сте била малка: преместване в друг клас или училище или пък в друг град или страна с цялото семейство или сама в друг град или страна... Ако човек има преживяване с такова преместване в по-крехка възраст /като дете/, за него то е било тъжно и плащешо събитие. И много такива странни и непонятни тревоги и притеснения в живота нина големи хора са предизвикани от пробуждането на такъв далечен детски спомен.
Как е при вас? :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sisolina6 в сб, 16 май 2020, 10:39
Здравейте!
Преди 2 месеца получих паник атака,случва ми се за първи път.Бях много уплашена.Останах без работа и пари,явно това беше провокацията.Оттогава ми остана световъртеж и шум в ушите,по скоро е свистене,което на моменти много се усилва,но не изчезва.Пих един месец бетахистамин,но без ефект.
Какво ще ми препоръчате?
Какво ви е мнението за ДЕАНКСИТ?
Благодаря


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: lusi7720 в сб, 16 май 2020, 19:40
Здравейте!
Преди месец родих и се чувствам ужасно. Не знам от какво се получи това. Първите дни с детето ми бяха чудесни, грижех се за него, бях щастлива и всеки ден му се радвах. След като ме изписаха и се прибрах, започнаха проблемите. Постоянно имам чувството, че не се справям добре, главно заради коментари на близки, които ми помагат с отглеждането. За тях може би са невинни коментари, но те изключително много ме нараняват. Всеки си мисли, че може да ми помогне единствено и само с гушкане и успокояване на детето, а всичко останало оставят на мен - гладене, чистене, миене, което изключително много ме изнервя. Случвало ми се е да им споделя, но промяна няма. Когато ги помоля за нещо се чувствам гузно, защото виждам, че ги мързи и им е неприятно да го правят. Чувствам, че ме отдалечават от бебето като оставят цялата работа на мен и се правят, че ми помагат гушкайки го. Това доведе и до нещо по-лошо. Тъй като не мога да им кажа, че ме дразнят и не ми помагат изобщо започнах да си го изкарвам на детето. Постоянно плача и го обвинявам, че то е виновно за създалата се ситуация. От друга страна се пртеснявам да им кажа как се чувствам, защото ме е страх дали ще успея да се справя сама ако ме изоставят. Не знам как да постъпя. Все по-често плача, изпадам в състояния на агресия и обвинявам бебето, съжалявам, че съм станала майка. Имах добър живот с хубава работа, свободно време, често пътувах, дори без да планирам. Сега, имам чувството, че животът ми е приключил. Храня ббето, сменям пелени, а в периодите когато плаче непрестанно ми се иска да се хвъля от някъде. Имам чувството, че нямам капка свободно време за себе си, че съм грозна, дебела жена, спряла реализацията си, за да бърше лайна и да повръщат върху нея. В безизходица съм и не знам как да постъпя. Моля за съвет.
Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: stefani^ в нд, 17 май 2020, 05:52
Здравейте, д - р Стефанов! В следствие на ситуацията с коронавируса започнах да получавам нещо като паник атаки. За първи път ми се случва. Известно време не бях излизала никъде, спазвах стриктно всичко и когато за първи път ми се наложи да изляза с маска получих жестоко сърцебиене и задух. Донякъде го преодолях, но сега започвам работа и ще ми се налага да ползвам градски транспорт, да контактувам с много хора и само при мисълта за това и се паникьосвам. Аз не бях такъв човек, не знам какво ми става. Как се преодолява това?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 17 май 2020, 08:30
Здравейте, Стефани!
В тази ситуация особено плашещо е това, че ние трябваше  да спазваме и физическа дистанция от хората, да стоим на разстояние. Това доведе до нещо много ново и особено, което открих в работата си с клиенти, а също и наблюдавайки самия себе си. Става дума за едно състояние, което може да се нарече "изгубване на тялото". Тялото и контакта с тялото, дори самото му доближаване, става опасно и нередно, и ти се чудиш буквално какво да го правиш това тяло, то ти е в повече. Но пък тялото е носителя на живота, от друга страна. А тъкмо то става по някакъв странен начин излишно. Това е плашещо, объркващо и трудно за приемане.
Позволих си да ви споделя  посоката на моите размишления на психолог и психотерапевт през тези дни и вече месеци.
Ще си позволя да ви дам и едно ценно упражнение за тялото, което върши работа за доста ситуации и е възможно да помогне и на вас. Бих го нарекъл "Да се свържем с тялото по позитивен начин" Упражнението се състои  в това, когато застанете сутрин  пред огледалото, да се усмихвате на отделни елементи от тялото: на очите, на ръцете, на вътрешните органи... Първо установявате връзка /например: "Здравей, сърце" "Здравейте, ръце"/ и после се усмихвате на съответната част или вътрешен орган. Можете да правите това, когато ви хрумне и докатосте на улицата или в магазин, превозно средство... Същото правите и с хората по улицата от далеч. Това е достатъчно да го правите истински за кратко време, не повече от 5-10 минути на ден, и е възможно да преобърне начина, по който приемате тази странна и плашеща ситуация, в която живеем.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sisolina6 в нд, 17 май 2020, 08:41
Здравейте!
Преди 2 месеца получих паник атака,случва ми се за първи път.Бях много уплашена.Останах без работа и пари,явно това беше провокацията.Оттогава ми остана световъртеж и шум в ушите,по скоро е свистене,което на моменти много се усилва,но не изчезва.Пих един месец бетахистамин,но без ефект.
Какво ще ми препоръчате?
Какво ви е мнението за ДЕАНКСИТ?
Благодаря


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 17 май 2020, 09:02
Здравейте! От моя гледна точка, ако паническитесъстояния са устойчиви, причината за тях не е само в загубата на работата и новата ситуация, а нещо, което идва от миналото и е добре да се види в психотерапевтична сесия. По отношение на лекарствената терапия не съм компетентен. Бъдете здрава!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 17 май 2020, 12:59
Здравейте!
Преди месец родих и се чувствам ужасно. Не знам от какво се получи това. Първите дни с детето ми бяха чудесни, грижех се за него, бях щастлива и всеки ден му се радвах. След като ме изписаха и се прибрах, започнаха проблемите. Постоянно имам чувството, че не се справям добре, главно заради коментари на близки, които ми помагат с отглеждането. За тях може би са невинни коментари, но те изключително много ме нараняват. Всеки си мисли, че може да ми помогне единствено и само с гушкане и успокояване на детето, а всичко останало оставят на мен - гладене, чистене, миене, което изключително много ме изнервя. Случвало ми се е да им споделя, но промяна няма. Когато ги помоля за нещо се чувствам гузно, защото виждам, че ги мързи и им е неприятно да го правят. Чувствам, че ме отдалечават от бебето като оставят цялата работа на мен и се правят, че ми помагат гушкайки го. Това доведе и до нещо по-лошо. Тъй като не мога да им кажа, че ме дразнят и не ми помагат изобщо започнах да си го изкарвам на детето. Постоянно плача и го обвинявам, че то е виновно за създалата се ситуация. От друга страна се пртеснявам да им кажа как се чувствам, защото ме е страх дали ще успея да се справя сама ако ме изоставят. Не знам как да постъпя. Все по-често плача, изпадам в състояния на агресия и обвинявам бебето, съжалявам, че съм станала майка. Имах добър живот с хубава работа, свободно време, често пътувах, дори без да планирам. Сега, имам чувството, че животът ми е приключил. Храня ббето, сменям пелени, а в периодите когато плаче непрестанно ми се иска да се хвъля от някъде. Имам чувството, че нямам капка свободно време за себе си, че съм грозна, дебела жена, спряла реализацията си, за да бърше лайна и да повръщат върху нея. В безизходица съм и не знам как да постъпя. Моля за съвет.
Благодаря!

Здравейте, lusi7720!
Чувствате се наранена, често плачете, потисната сте и често избухвате, като на моменти се съмнявате, че е било добре да решите да станете майка... Бих казал за състоянието, което описвате, че то е леко депресивно. А каква е една от най-честите причини за депресията? Депресията много често се дължи на подтиснат гняв. Когато гневът е подтиснат и неизразен навън към обекта на нашето негодувание, той започва да се натрупва вътре в нас и да действа саморазрушително. Освен това се насочва срещу най-невинните и беззащитните. Във вашия случай - към бебето, защото се страхувате, че другите, "фалшивите помагачи",с техните дразнещи съвети и забележки, може да решат да ви напуснат.
Какво бихте могли да направите в тази ситуация?
Първо ще ви насоча вниманието към едно важно осъзнаване. Откъде идва този страх, че едни хора, които не ви помагат реално, може да ви напуснат? Върнете се към събитията от детството си и си помислете, дали още от там не стои във вас страха от изоставяне. Това е голяма тема за много хора, с която тема често работя. Според мен изисква няколко сесии лична работа.
Второто касае поведението ви в тази ситуация. Моето разбиране е, че когато попадне в капана на такива отношения и  разрушителни чувства, човек е добре да се огледа за съюзници. Най-добре би било такъв съюзник да е бащата на детето ви и с него да планирате стратегия за промяна. Но може би е смислено и да погледнете към всички тези гушкачи и фалшиво помагачи и да откроите само една или две от тях, с които можете да се разберете човешки. Вижте кой точно е човека, с когото имате потенциал да достигнете до споразумение да стане реален помагач, а не гушкач. И насочете усилията и комуникацията си само към него /нея/. Ако тя си промени отношението и поведението, това е добра стъпка, която може да ви донесе глътка въздух и да ви даде пространство в сърцето, в което да се радвате на детето си. Идеята ми е да не поставяте тези хора под общ знаменател, ада търсите с кого можете да се разберете.
Как ви изглежда казаното?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ann__ в нд, 17 май 2020, 15:31
Здравейте доктор Стефанов,

Изпитвам гняв към семейството на приятеля ми. По конкретно майка му. Той дълго е живял с тях и тя е упражнявала нон стоп грижи-хранене,готвене и.т.  като е запознахме той вече живееше над тях в отделен апартамент,но властта на майка му да го обслужва е спря. Дори и той да не иска,но не й казваше с твърд тон нищо,а тя се прави на глуха че не чува отказа. Преместихме се и е започнаха атаки да е виждаме всяка седмица, правеше ни графика за месец на ред всяка неделя да сме с тях. Всичко това ме е дразнило и продължава да ме дразни и днес вече когато имаме дете.
Чашата ми преля когато един ден се наложи да дойде в нас да ни полее цветята на терасата,защото нас ни нямаше и е ровила в гардеробите ни. Бях заложила капани за целта. Направих го защото тя винаги обича да знае всичко включително в кой шкаф стои бельото ни,какво е на цвят дори. Страхотно вмешателство. Аз му казах че го е направила,а той ми каза че може би е искала да види да няма течове по тавана...по тавана в гардероба. Сега отново започваме да се виждаме след забраните и всичко започва на нова песен. В случая приятеля ми е пасивен, не иска да стои между чука и наковалнята ,но също аз не мога да приема каквото каже майка му да е случва и да ни управлява тя времето все едно сме марионетки.това съответно пречи и на отношенията ни.  Мен ме дразни тази негова пасивност.
Благодаря ви


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 17 май 2020, 20:19
Разбирам! Ако не бяха толкова неприятни, такива събития щяха да изглеждат смешни. Защото не сте единствената. Познавам жена, чията свекърва беше влязла в спалнята им сутринта, докато те още спят, за да види дали е завъртян топломера. :(  При вас доброто нещо е, че все пак съпругът ви се е съгласил да отидете да живеете по-далеч.
Но какво можете да направите? Нищо не казвате за бащата на съпруга си. Най-вероятно той също е обезличен от жена си. Имайте предвид, че човека, който най-вече има силата да изведе детето от орбитата на свръхконтролиращата майка,  е бащата. Тоест - ако вие говорите с уважение за свекъра си, ако насърчавате отношенията на съпруга ви с него, да му се обажда на него, а не на майка си, да иска от него подкрепа за разни мъжки неща, така косвено ще работите той да се еманципира от майка си.
Много добре работят тук парадоксалните действия.
Парадоксално е да поканите свекърва си на кафе, например.
Парадоксално е да кажете на съпруга си съвсем спокойно и дружелюбно: "Все пак за теб майка ти е най-важния човек. Помоли я да ти сготви."
Имайте предвид, че най-добрия начин за промяна на ситуацията, е да постъпите изненадващо. В случая само ви давам някакви хрумвания, които да мобилизират творческия ви потинциал и да ви хрумнат ваши идеи за парадоксални постъпки. Би било най-добре, ако те ви и забавляват.
Възможно е след такива действия нещо в отношенията да олекне. Защото сега много прилича на война.
Как ви изглежда това, което казвам?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ann__ в нд, 17 май 2020, 21:06
Разбирам! Ако не бяха толкова неприятни, такива събития щяха да изглеждат смешни. Защото не сте единствената. Познавам жена, чията свекърва беше влязла в спалнята им сутринта, докато те още спят, за да види дали е завъртян топломера. :(  При вас доброто нещо е, че все пак съпругът ви се е съгласил да отидете да живеете по-далеч.
Но какво можете да направите? Нищо не казвате за бащата на съпруга си. Най-вероятно той също е обезличен от жена си. Имайте предвид, че човека, който най-вече има силата да изведе детето от орбитата на свръхконтролиращата майка,  е бащата. Тоест - ако вие говорите с уважение за свекъра си, ако насърчавате отношенията на съпруга ви с него, да му се обажда на него, а не на майка си, да иска от него подкрепа за разни мъжки неща, така косвено ще работите той да се еманципира от майка си.
Много добре работят тук парадоксалните действия.
Парадоксално е да поканите свекърва си на кафе, например.
Парадоксално е да кажете на съпруга си съвсем спокойно и дружелюбно: "Все пак за теб майка ти е най-важния човек. Помоли я да ти сготви."
Имайте предвид, че най-добрия начин за промяна на ситуацията, е да постъпите изненадващо. В случая само ви давам някакви хрумвания, които да мобилизират творческия ви потинциал и да ви хрумнат ваши идеи за парадоксални постъпки. Би било най-добре, ако те ви и забавляват.
Възможно е след такива действия нещо в отношенията да олекне. Защото сега много прилича на война.
Как ви изглежда това, което казвам?
Да, бащата на съпруга ми е обизличена фигура в тяхното семейство точно както мъжа ми. Той е дресиран да кима с знак на съгласие.
Съветът ви е полезен. В интерес на истината съм го правила в началото, излизала съм с нея на кафе,по магазини,но всеки разговор протичаше в посока да влизам в обяснителен режим за всяко наше действие кое къде кога. И ми дойде в повече и прекъснах тази практика. Просто нещата винаги се задълбочават,аз не съм човек който се рови в живота на хората и това ме напряга. Може би наистина е война, война за надмощие.
Сега отново ще опитам след вашият съвет и ще се опитам да правя тези изненадващи коментари.
Благодаря ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 18 май 2020, 05:15
Здравейте, ann_! Според мен има и още нещо важно. И то е съпругът ви да се чувства значим в собственото си семейство, а да не е обезличен от вас самата. Казвам го, защото той е податлив. В крайна сметка - произлиза от семейство, където мъжът/бащата е превърнат във второстепенна фигура и това за него е естествено. А също така, понеже той не е способен да се отстоява пред майка си и вие му се ядосвате, много е вероятно у вас самата да възникне съблазън да го обезличите като съпруг и баща него самия. Ако  това стане, ще лишите детето си от авторитетен баща, както и майка му е направила с него. Имайте го предвид!
Какво може да правите, за да не се получи това в семейството ви? Спомнете си всичко, което сте харесали в съпруга си в самото начало, в периода на влюбването: очи, ръце, интелект, чувство за хумор, кавалерство - вие знаете. И казвайте понякога на детето си още от сега и като порасне: "Имаш много красиви ръце. Точно като баща ти" или "Много си организиран - като баща си!". Така, подкрепяйки връзка на съпруга си със собственото му дете, давате шанс той да се превърне от син на майка си в баща на детето си. Имайте предвид, че връзката на бащата с детето ВИНАГИ  е в ръцете на майката и много трудно би се осъществила без нейното позволение и насърчение.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 19 май 2020, 06:53
Здравейте 🌞 Имам 2 въпроса, по които ще се радвам да получа Вашето мнение.

1. Първият е свързан с храненето. Усещам, че често имам натрапчиви мисли от рода на "защо изяде толкова, не трябваше". Имам хубаво тяло, но сякаш вечно съм нащрек това да не се промени. Как да изкореня тези мисли? Друго интересно нещо е, че напоследък мъжът ми е загубил апетит (покрай промененото ежедневие предвид ситуацията), а аз сякаш "напук" на него хапвам повече. Възможно ли е въобще да има такава връзка между неговото и моето поведение и от какво се поражда?!

2. Вторият е свързан с взаимоотношенията между мен и съпруга ми. Няма явен конфликт между мен и родителите му, но всички виждат, че тези хора не ме приемат, това е открай време. Проблемът е, че понякога се карам с мъжа ми за нещо само защото той ми напомня на тях или те са му звъннали и говорят - след това усещам, че ставам раздразнителна и съм склонна да се държа зле с мъжа ми. Бихте ли ме посъветвали как да спра да се влияя от присъствието/съществуването на тези хора? Ако има значение, от 8 години сме заедно, имаме и бебче, живеем сами.

Здравейте!
Видях, че съм пропуснал да ви отговоря навреме. Съжалявам!
По първия въпрос - склонен съм да виждам дълбока връзка между загубата на апетит на съпруга ви и това, че сте склонна напоследък да хапвате повече. Той е напрегнат от ситуацията с извънредното положение и това го води към потиснатост и отказ от жизнени функции, а вие компенсирате, сякаш за да заредите с енергия и него. Съпрузи от 8 години са като скачени съдове.
По отношение на родителите му -  по-важно е вие да ги приемате тях, а не те вас /след като живеете отделно/. Те са хората, създали човека, с когото сте свързали живота си и от когото имате деца. И стега да не са наистна чудовищни, е добре да говорите на съпруга си с уважение за тях. Даже  - парадоксално - може би ще е по-добре, ако карате съпруга си актдно да им се обажда той, а не да чака те да му се обадят. Това може би ще свали напрежението. Защото сега те натрупват напрежение и му се обаждат, това напрежение стига до него, удвоява се у него от факта, че той знае, че се дразнита от този разгонор и след това ви отравя отношенията. Ако го насърчавате той да им се обажда, тогава той няма да чувства забрана от вас да говори с родителите си и ще е спокоен да го прави, те няма да трупат напрежение и да му се обаждат, когато напрежението стане нетърпимо и вие ще се чувствате също спокойна.
Тук виси във въздуха и един въпрос: какви са отношенията ви с вашите подители? Много често, ако отношенията с родителите ни се напрегнати, това повлиява начина, по който възприемаме отношенията на партньора с неговите родители.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: titin_ka в вт, 19 май 2020, 07:29
Здравейте, tini4ka!
На пръв поглед да отидем на нова работа, където ще вършим същите неща, не изглежда като основание за тревога. Но вас, кой знае защо, ви тревожи повече от очакваното... Бих ви казал две неща:
Когато се местите на нова работа, може да изпитвате трудност да се откъснете от конкретни хора или човек от старата и това да ви блокира.
Възможно е също така това местене да ви напомня на друго местене от времето, когато сте била малка: преместване в друг клас или училище или пък в друг град или страна с цялото семейство или сама в друг град или страна... Ако човек има преживяване с такова преместване в по-крехка възраст /като дете/, за него то е било тъжно и плащешо събитие. И много такива странни и непонятни тревоги и притеснения в живота нина големи хора са предизвикани от пробуждането на такъв далечен детски спомен.
Как е при вас? :)
Здравейте! Аз дадох конкретен пример, но в почти всяка нова ситуация изпитвам страх и тревожност.
Трудно се справям и в натоварени ситуации, когато имам много струпани ангажименти, които трябва да свърша.
В конкретния случай... да разбира се, че там ще останат хора, който ще ми липсват. Новата работа е от части като старата, не всички неща, които ще върша, ще са ми познати.
В детството си не съм се местила да вижея в друг град или жилище, затова,


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 19 май 2020, 07:52
Скрит текст:
Здравейте, tini4ka!
На пръв поглед да отидем на нова работа, където ще вършим същите неща, не изглежда като основание за тревога. Но вас, кой знае защо, ви тревожи повече от очакваното... Бих ви казал две неща:
Когато се местите на нова работа, може да изпитвате трудност да се откъснете от конкретни хора или човек от старата и това да ви блокира.
Възможно е също така това местене да ви напомня на друго местене от времето, когато сте била малка: преместване в друг клас или училище или пък в друг град или страна с цялото семейство или сама в друг град или страна... Ако човек има преживяване с такова преместване в по-крехка възраст /като дете/, за него то е било тъжно и плащешо събитие. И много такива странни и непонятни тревоги и притеснения в живота нина големи хора са предизвикани от пробуждането на такъв далечен детски спомен.
Как е при вас? :)
Здравейте! Аз дадох конкретен пример, но в почти всяка нова ситуация изпитвам страх и тревожност.
Трудно се справям и в натоварени ситуации, когато имам много струпани ангажименти, които трябва да свърша.
В конкретния случай... да разбира се, че там ще останат хора, който ще ми липсват. Новата работа е от части като старата, не всички неща, които ще върша, ще са ми познати.
В детството си не съм се местила да вижея в друг град или жилище, затова,

Всъщност - сякаш преживявате чувство на тревожност, неясен страх от бъдещето, опасение "Какво ли ще се случи!?". Тази тревожност  е свързана с различни причини:
-  преживявания в родителското семейство - прекален контрол /много е интересно това, че човек има особени сънища, свързани с това, че някой го следи, например, които идват от това, че родителите му постоянно са му ровели в нещата, докато е бил дете и тийнейджър - с кого си пише, да няма наркотици и т.н./
- случва се и при посттравматичен стрес - ако сте прежинвели някаква опасност за вашия живот, унижение, атака срещу личността ви или пък сте била свидетел на нещо страшно ...
При всички случаи е добре да си спомните и споделите с някого, ако сте имали подобни преживявание.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Mamailieva в ср, 20 май 2020, 16:42
Здравейте Д-р Стефанов
Аз страдам от психическо разтройство близо 3-4години.Пих доста видове антидепресанти но нито едно не ми даде резултат.Преди 9 месеца пих антидепресант Ципралекс който, имаше ефект до известна степен.Сега ги спрях и пак има безпокойство в мен, натрапчиви мисли,трудно заспивам.Посетих психиятъра ми отново ми изписа по-лек антидепресант.Защо като ги спра и се връща всичко?Аз ли го предизвиквам с нещо?
И друго има определен човек от миналото от преди доста години..,който виждам доста рядко ,но при  мисълта за него ми се обръща стомаха ,става ми лошо ,създава ми напрежение.. Как да преодолея това.?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: angelic soul в ср, 20 май 2020, 18:08
Здравейте,много моля да обясните психозата вследствие на взети наркотици. Има ли трайни последствия? Има ли нещо общо с шизофренията? След евентуално преминаване на тоя психозен момент на чуването на гласове и странните реакции,какво е редно да се направи за такъв човек? Също да попитам с какво могат да помогнат близките на такъв човек,освен разбира се осигуряване на лечение,с какво може да се подпомогне оздравителния процес? Редно ли е да се събират повечко членове на семейството при него или не? Питам ви защото имаме съвсем такъв пресен случай в семейството,посещава го лекар разбира се,но положението е доста зле и не знам ние,които не живеем там,но пък сме от семейството,с какво да помогнем. Бяхме там,но съм с малко дете и ситуациите са непредвидими. Просто да дадете съвет за нас околните,тъй като нямам в момента достъп до неговия лекар за да попитам повече и да разбера повече.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 21 май 2020, 03:36
Здравейте Д-р Стефанов
Аз страдам от психическо разтройство близо 3-4години.Пих доста видове антидепресанти но нито едно не ми даде резултат.Преди 9 месеца пих антидепресант Ципралекс който, имаше ефект до известна степен.Сега ги спрях и пак има безпокойство в мен, натрапчиви мисли,трудно заспивам.Посетих психиятъра ми отново ми изписа по-лек антидепресант.Защо като ги спра и се връща всичко?Аз ли го предизвиквам с нещо?
И друго има определен човек от миналото от преди доста години..,който виждам доста рядко ,но при  мисълта за него ми се обръща стомаха ,става ми лошо ,създава ми напрежение.. Как да преодолея това.?
Здравейте!
За да се направи нещо, имате нужда от психотерапевтична помощ. Което означава, да разгледате задълбочено вашия живот, а също и живота на семейството ви, за да стигнете до причините за състоянието ви. На първо място бих попитал за повече подробности за този човек от вашето минало. Какво преживяхте  с него?
Ако сте готова да погледнете към живота си по този начин и да го изследвате чрез средствата на психотерапията, това може да окаже добро влияние върху вас. Иска се на първо място смелост, защото не е лесно. :)
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 21 май 2020, 04:11
Здравейте,много моля да обясните психозата вследствие на взети наркотици. Има ли трайни последствия? Има ли нещо общо с шизофренията? След евентуално преминаване на тоя психозен момент на чуването на гласове и странните реакции,какво е редно да се направи за такъв човек? Също да попитам с какво могат да помогнат близките на такъв човек,освен разбира се осигуряване на лечение,с какво може да се подпомогне оздравителния процес?

В отговор на тези въпроси пускам част от мой текст, който съм писал преди време. В него пиша за съзависимостта, за това, как заедно с наркозависимия често цялото семейство става зависимо от неговото състояние. Препоръчвам да се обърнете към специалисти, които се занимават само с такива проблеми.

ПРИЧИНИ ЗА НАРКОЗАВИСИМОСТТА. СЕМЕЙНАТА СИТУАЦИЯ НА НАРКОЗАВИСИМИТЕ

   Според общата теория на системите, всичко в този свят представлява система от взаимно свързани елементи. Това се отнася и за семействата. Когато с един от членовете на семейството има проблем (наркозависимост, зависимост от хазарт, противообществени прояви,  престъпно поведение), проблемът може да бъде разбран най-добре, ако разгледаме функционирането на семейната система.
   Зависимостта от наркотици е заболяване,  изцяло свързано  със ситуацията в родителското семейство на наркозависимия. До такава степен, че все повече специалисти са склонни да разглеждат  този проблем като семейна дисфункция.  
   В тази връзка можем да обособим две  основни групи  проблеми:
-   Проблеми  с доверието и истината, с това да се живее в реалността -  изразяват се в негласно възприетите правила  в семейството да  не се говори за личните проблеми, да не се изразяват открито чувствата.  Членовете на семейството не се изразяват открито, а използват намеци и думи с подтекст. Често се създават нереалистични планове за бъдещето и се разчита на други хора и случайни обстоятелства те да бъдат реализирани.
-   Проблеми  с границите–нарушаването на границите в семейството е свързано с липсата на авторитети. Ако децата не възприемат родителя като авторитет, ако стоят в позицията на съдници спрямо майка си и баща си, като взимат активна роля в техните партньорски конфликти, те губят почва под краката си и  се невротизират. А когато няма опора в семейството, детето или тийнейджърът често започва да търси заместители в някакъв тип зависимост: алкохол, дрога, секти, компютърни игри…
Един  много често срещан модел на нарушаване на границите е намесата на предходното поколение във възпитанието на децата. Всепозволяващите баби и дядовци  се явяват проводници на заличаването на родителския авторитет.  По принцип майката и бащата трудно могат да стоят авторитетно и да отстояват границите си пред детето, когато са под „наблюдението“ на собствените си родители.
   Майките на наркозависимите най-често допринасят за това, детето да не може да се отдели от семейната система и да стане самостоятелно. Много често майките на наркомани са прекалено обгрижващи. Те не се доверяват на детето, не си представят, че то може да се справи само.  В резултат на това се оказва,  че една от основните  причини  за вземане на наркотични вещества е неадекватния стремеж на юношата към самостоятелност и независимост. Майките изпитват и най-интензивно чувство за вина: „Какво се случи?“, „Къде сгреших?“
   Бащите на наркозависимите  са или авторитарни и дистанцирани или пък стоят като второстепенни фигури в семейството. И в двата случая усещането, което има детето, е за емоционално липсващ баща. По принцип  бащата има много специална и важна  роля в живота на детето. Той е призван  да го защити от  опеката на свръхпротeктивната майка и да му осигури пространство за независима изява.   Така той компенсира естествения стремеж на множество майки  да обгрижват  прекалено детето, като по този начин му пречат  да се отдели от семейството.
   Бащите често са много по-критични и оказващи натиск върху наркозависимия.  Те са по-склонни да поставят на децата си етикети и да ги  разглеждат  като обикновени крадци, мошеници и манипулатори.  
   Бащите много по-рядко имат склонност да посещават и специализирани групи за родители на наркомани. Това не означава, обаче, че бащите са по-малко загрижени и заинтересовани да помогнат на децата си. По-скоро възпитанието на мъжете в нашето общество е такова,  че те придобиват нагласата рядко да търсят помощ и  да  смятат, че с всичко трябва да се справят сами.  

      Феноменът съзависимост – съзависимост се наричат определен тип отношения  на наркомана с неговото семейство или с един от членовете на семейството (най-често майката).  Болестната зависимост  на  детето от наркотици  води до травмиращи изменения в личността на родителите. Те са подложени на непрекъсната стрес, който предизвиква безсъние, мигрени, хипертония, язва, аритмия на сърцето. В статията си „Съзависимостта - как да помогнем на семейството на зависимия”, Д-р Ивайло Димитров пише: „Майката или бащата на зависимия човек усещат постоянно страх за детето, чувство за вина, срам, безпомощност и отчаяние. Абсолютното съсредоточаване върху проблемите на едното дете дезорганизира живота на цялото семейство. Родителите като че ли забравят, че са хора, които чувстват и се нуждаят от нещо. Забравят,  че имат права, които от никого не могат да бъдат нарушавани. Те са толкова съсредоточени върху проблемите на детето, че изцяло изоставят себе си. Реализират схемата на пълна саможертва за детето, често за сметка на най-големи  лишения.”
   В семейството на зависимия мислите на родителите непрекъснато са фокусирани върху това няма ли той да се надруса днес, дали няма да направи срив или рецидив, ако е спрял за известно време, какво да направят, за да не го извърши, как да се държат с него, ако изпадне в такова състояние или как да не стигне до него. Без да забележат, животът им е престанал да бъде зависим от тях самите. Станал е зависим от наркотиците и от зависимия.  Родителите попадат в пълния с унижения, страдание и хаос капан на съзависимостта.
   Така се стига до пълно размиване на отговорността.  Сякаш родителите на зависимия изцяло поемат върху себе си грижата и негативите от поведението на детето си.  Те се чувстват виновни,  покриват сметките на наркозависимия и изплащат дълговете, които той е направил, за да си осигури необходимата доза. По този начин се затваря порочният кръг. Свръхотговорността за поведението на зависимия го лишава самия него от отговорност. Точно по този начин  съзависимите близки  на наркомана неволно му помагат  да продължава  с употребата./Алина Хриневич, сп.„Арка” № 1, 2001/.
Ключът към промяна на наркозависимия се крие в проявите на “твърдата любов”.  Това е такова взаимодействие на хората от семейството с наркозависимия, което поставя ясни границии, определя личните отговорности: „Твоето отношение към наркотиците е твоя лична отговорност!“.  Такава любов е единствената спасителна за него и се основава на създаването на предпоставки в отношението към зависимия, той самият  да понесе сам последиците от зависимостта си.
В семейство със съзависимост винаги е нарушено разпределението на ролите. Човекът със зависимост много рядко поема отговорност за своята болест,  за постъпките си и за каквото и да е. Родителите  го разглеждат като абсолютно непълноценен  и  доброволно поемат върху себе си отговорността за осъществяването на контрол върху употребата на наркотиците и състоянието на здравето на  своето наркозависимо дете
В книгата си „Как да спасим детето си от наркотиците “, А. Данилин и И. Данилина предлагат три конкретни стъпки за излизане на членовете на семейството от съзависимостта и прехвърляне на отговорности върху  наркозависимия.
На първо място е необходимо да се спре с постоянното следене, ограничаванията за излизане, разпитите, проверката на телефона и електронната поща, гледането в очите за признаци на употреба, повдигането на ръкавите за проверка на вените и т.н. Цялата тази унизителна за семейството игра следва да се прекрати, за да може наркозависимият да усети, че наистина носи отговорност за собствения си живот. Прекратяването на тази практика е необходимо да се заяви гласно, а не да се случи тихомълком. Така един ден наркозависимият трябва да чуе и разбере, че от днес той и само той е отговорен за наркотиците и за своето състояние, за своята способност или неспособност да учи или да работи.
   На второ място стои разпределянето на ангажиментите в семейството. Целта е на наркозависимия  да  се делегират конкретни отговорности. Добрият вариант е тези ангажименти да бъдат разписани в точен график, който включва целия списък от ежедневни дейности, които съпътстват живота на семейството. В начина на делегиране от особено значение е това да става с пълно доверие,  родителите да не се презастраховат, да не показват  страх или мнителност.  Така наркозависимият поема конкретни ангажименти. Според американски психолози най-голямо положително влияние имат  ангажиментите, свързани с грижата  за  по-малки братя и сестри: водене на училище или детска градина, на курсове по езици или тренировки, оказване на помощ при подготовка на домашните и т.н.Тук трябва да се отбележи, че напълно неоснователни са опасенията на родителите, че при подобно взаимодействие е възможно по-голямото дете да повлияе зле на по-малкото.  Такива случаи няма.  Подобен  превъзпитаващ ефект може да има и  грижата за болни и немощни хора от по-възрастното поколение. Естествено, за да достигнат до делегирането на подобни отговорности, родителите следва да направят голяма стъпка към преодоляването на самите себе си. Нека не забравяме, че една от основните причини за употребата на наркотици е тъкмо в това, че родителите не са склонни да „пуснат“ детето и да се отнесат с юношата като към голям човек.
.   На трето място е необходимо в дома да се създаде такава  атмосфера, че наркозависимият да иска да се прибира. Това означава да бъдат  прекратени  упреците, търсенето на вина, разпитите, натрапването на собственото мнение по всички въпроси.  При всеки конфликт да се изслушва другия и да се вниква в неговите потребности.  Прекарването на времето заедно, ходенето на излети,  семейните празници  -  всичко това оказва положително влияние и превръща дома в място, където на наркозависимия му е приятно да се прибере.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 21 май 2020, 04:16
Що се отнася до въпроса дали наркоманията и шизофренията имат нещо общо: не, те нямат нищо общо. Възможно е човек с такава диагноза да стане наркозависим, но между двете няма нищо общо.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в чт, 21 май 2020, 17:59
Здравейте!
Наскоро мой много близък човек отне живота си и оттогава не мога да намеря душевен покой! Постоянно превъртам в ума си как е станало, какво е изпитвал и т.н., сякаш искам да съпреживея всичко заедно с него. Знам, че това не е от полза на никой, също както и че си вредя по този начин, но просто не мога да се отърва от тези натрапчиви мисли, а и изпитвам и вина, че не успях да помогна достатъчно... Тази карантина допълнително влоши нещата, защото останах още повече насаме с мислите и чувствата си, които се опитвам да потисна, за да не тревожа детето и всички други около мен. Дълго време се подвизавах в корпоративните среди, срещах се с хора на високо ниво, също както и много пътувах, а сега съм у дома, работейки от вкъщи и така се очертава и занапред. Моля посъветвайте ме как да преодолея тази мъка, тази трагедия, за да продължа напред, без да се отъждествявам с чужди съдби, решения и състояния!

Ще добавя, че се обърнах към радиестезията като алтернативен метод за справяне с емоционални неразположения, опитвайки се да намеря и дълбоките причини за това състояние, което се точи вече доста време. Дали е плацебо, или наистина работи, но за определен период нещата се нормализират, но след време (например, когато се видя с близките на починалият) отново започвам да преживявам всичко наново...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 22 май 2020, 06:30
Здравейте!
Наскоро мой много близък човек отне живота си и оттогава не мога да намеря душевен покой! Постоянно превъртам в ума си как е станало, какво е изпитвал и т.н., сякаш искам да съпреживея всичко заедно с него. Знам, че това не е от полза на никой, също както и че си вредя по този начин, но просто не мога да се отърва от тези натрапчиви мисли, а и изпитвам и вина, че не успях да помогна достатъчно... Тази карантина допълнително влоши нещата, защото останах още повече насаме с мислите и чувствата си, които се опитвам да потисна, за да не тревожа детето и всички други около мен. Дълго време се подвизавах в корпоративните среди, срещах се с хора на високо ниво, също както и много пътувах, а сега съм у дома, работейки от вкъщи и така се очертава и занапред. Моля посъветвайте ме как да преодолея тази мъка, тази трагедия, за да продължа напред, без да се отъждествявам с чужди съдби, решения и състояния!

Ще добавя, че се обърнах към радиестезията като алтернативен метод за справяне с емоционални неразположения, опитвайки се да намеря и дълбоките причини за това състояние, което се точи вече доста време. Дали е плацебо, или наистина работи, но за определен период нещата се нормализират, но след време (например, когато се видя с близките на починалият) отново започвам да преживявам всичко наново...

Здравейте!
Самоубийството на близък човек е едно от най-разтърсващите събития, свързани със загуба. Само безследното изчезване на близък причинява повече угнетеност и се помни може би с още по-голяма болка и страх поколения наред.
Това е ситуация, в която всеки човек има нужда от психотерапевтична подкрепа.
Аз съм привърженик и прилагам в работата си системния подход и по-специално школата на Берт Хелингер. Самото самоубииството,  а също и начинът, по който го възприемаме, е свързано със съдбите на хора от нашата семейна система. Това е един линк към работа на Берт Хелингер, където той говори много важни неща за самоубииството. 
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10219371322011565&set=g.722277978117484&type=1&theater&ifg=1 
Питате ме за радиестезията? Не бях чувал, но се запознах с метода от мрежата. Според мен фиксацията върху движението на махалото довежда хората до лек транс, който им помага да наместват вътрешните пластове и действа успокояващо. Но не е възможно такъв метод да те направи осъзнат, както психотерапията и да доведе до трайни резултати, ако нещата са по-дълбоки.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пт, 22 май 2020, 08:45
Скрит текст:
Здравейте!
Наскоро мой много близък човек отне живота си и оттогава не мога да намеря душевен покой! Постоянно превъртам в ума си как е станало, какво е изпитвал и т.н., сякаш искам да съпреживея всичко заедно с него. Знам, че това не е от полза на никой, също както и че си вредя по този начин, но просто не мога да се отърва от тези натрапчиви мисли, а и изпитвам и вина, че не успях да помогна достатъчно... Тази карантина допълнително влоши нещата, защото останах още повече насаме с мислите и чувствата си, които се опитвам да потисна, за да не тревожа детето и всички други около мен. Дълго време се подвизавах в корпоративните среди, срещах се с хора на високо ниво, също както и много пътувах, а сега съм у дома, работейки от вкъщи и така се очертава и занапред. Моля посъветвайте ме как да преодолея тази мъка, тази трагедия, за да продължа напред, без да се отъждествявам с чужди съдби, решения и състояния!

Ще добавя, че се обърнах към радиестезията като алтернативен метод за справяне с емоционални неразположения, опитвайки се да намеря и дълбоките причини за това състояние, което се точи вече доста време. Дали е плацебо, или наистина работи, но за определен период нещата се нормализират, но след време (например, когато се видя с близките на починалият) отново започвам да преживявам всичко наново...

Здравейте!
Самоубийството на близък човек е едно от най-разтърсващите събития, свързани със загуба. Само безследното изчезване на близък причинява повече угнетеност и се помни може би с още по-голяма болка и страх поколения наред.
Това е ситуация, в която всеки човек има нужда от психотерапевтична подкрепа.
Аз съм привърженик и прилагам в работата си системния подход и по-специално школата на Берт Хелингер. Самото самоубииството,  а също и начинът, по който го възприемаме, е свързано със съдбите на хора от нашата семейна система. Това е един линк към работа на Берт Хелингер, където той говори много важни неща за самоубииството.  
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10219371322011565&set=g.722277978117484&type=1&theater&ifg=1  
Питате ме за радиестезията? Не бях чувал, но се запознах с метода от мрежата. Според мен фиксацията върху движението на махалото довежда хората до лек транс, който им помага да наместват вътрешните пластове и действа успокояващо. Но не е възможно такъв метод да те направи осъзнат, както психотерапията и да доведе до трайни резултати, ако нещата са по-дълбоки.
Здравейте отново!
Благодаря Ви за отговора!
Навярно трябваше да уточня, че става дума за човек от приятелския кръг, с който бяхме неразделни повече от 2 десетилетия. Може би затова го приемам и като роднина, тъй като отношенията ни бяха от онези най-чистите, породени още в ранно детство. Загубата за мен е огормна, разтърси ме много силно, а аз не мога да спра да се боря с чувства като вина, гняв, обвинения и прочее. Постоянно анализирам и мисля, което не е добре, знам, но сигурно и това е част от преживяването на подобна загуба.
Последвах линка, който публикувахте и тук възниква въпросът дали приемането и прошката важи за хора, които не са от самото семейство, т.е. кръвни роднини? Вероятно да... Истината е, че вътрешно се опитвам да приема и разбера, но в следващия момент ме обзема страх, който сякаш ме сковава и изтрива всяка една рационална мисъл. Преди този случай дори не съм се и замисляла за този вид смърт като "вариант", но сега сякаш това се превърна в някакъв стандарт. Как да изместя фокуса си от тези негативни мисли. Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 22 май 2020, 11:15
Скрит текст:
Здравейте отново!
Благодаря Ви за отговора!
Навярно трябваше да уточня, че става дума за човек от приятелския кръг, с който бяхме неразделни повече от 2 десетилетия. Може би затова го приемам и като роднина, тъй като отношенията ни бяха от онези най-чистите, породени още в ранно детство. Загубата за мен е огормна, разтърси ме много силно, а аз не мога да спра да се боря с чувства като вина, гняв, обвинения и прочее. Постоянно анализирам и мисля, което не е добре, знам, но сигурно и това е част от преживяването на подобна загуба.
Последвах линка, който публикувахте и тук възниква въпросът дали приемането и прошката важи за хора, които не са от самото семейство, т.е. кръвни роднини? Вероятно да... Истината е, че вътрешно се опитвам да приема и разбера, но в следващия момент ме обзема страх, който сякаш ме сковава и изтрива всяка една рационална мисъл. Преди този случай дори не съм се и замисляла за този вид смърт като "вариант", но сега сякаш това се превърна в някакъв стандарт. Как да изместя фокуса си от тези негативни мисли. Благодаря!

В случая най-важно е приемането: "Аз приемам и уважавам начина, по който ти живя и начина, по който си тръгна от живота"
Но все пак ще ви насоча вниманието и към вашата семейна система. Има ли и там хора или човек, който да е приключил живота си по този начин? Или човек, чиято съдба да свързвате със  съдбата на самоубиеца?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пт, 22 май 2020, 11:51
В случая най-важно е приемането: "Аз приемам и уважавам начина, по който ти живя и начина, по който си тръгна от живота"
Но все пак ще ви насоча вниманието и към вашата семейна система. Има ли и там хора или човек, който да е приключил живота си по този начин? Или човек, чиято съдба да свързвате със  съдбата на самоубиеца?
Разбирам, че приемането и прошката, отнесена към себе си и другите стои в основата на душения мир и комфорт, затова и точно върху това работя. Не, в моето семейство няма подобни трагедии, но аз приемам много лично конкретната. Изпитвам вина, че не успях да помогна още повече като приятел, а сега, когато всичко е непоправимо, остава само горчивината и купищата въпроси, които ме налягат изключително нощем. Има много неща покрай тази история, които мога да споделя, но не бих, тъй като има читатели, които могат да се афектират от казаното. Затова ще се огранича дотук. Писах с идеята да успея да погледна нещата от друг ъгъл, а не през собствената си призма, която съмнявам се е съвсем обективна.
Благодаря за разбирането!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 22 май 2020, 15:32
ОК. добре е човек да спира навреме. :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: angelic soul в пт, 22 май 2020, 21:32
...
В отговор на тези въпроси пускам част от мой текст, който съм писал преди време. В него пиша за съзависимостта, за това, как заедно с наркозависимия често цялото семейство става зависимо от неговото състояние. Препоръчвам да се обърнете към специалисти, които се занимават само с такива проблеми.

ПРИЧИНИ ЗА НАРКОЗАВИСИМОСТТА. СЕМЕЙНАТА СИТУАЦИЯ НА НАРКОЗАВИСИМИТЕ
...

Много благодаря за отговора. Момчето в момента е на лечение при психиатър,назначени са медикаменти за подтискане на психозните моменти,слагат му се системи за детоксикация. Искам да попитам след като премине този тежък период,на какъв специалист трябва да се отиде за да продължи лечението? На психилог,психотерапевт или продължава лечението при психиатър? Не съм наясно,те също не са много наясно и ме помолиха да ви попитам какъв е пътя за справяне със ситуацията и въобще да му се помогне да преодолее вътрешните си борби,които явно са много отдавна подтискани.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 23 май 2020, 06:40
Много благодаря за отговора. Момчето в момента е на лечение при психиатър,назначени са медикаменти за подтискане на психозните моменти,слагат му се системи за детоксикация. Искам да попитам след като премине този тежък период,на какъв специалист трябва да се отиде за да продължи лечението? На психилог,психотерапевт или продължава лечението при психиатър? Не съм наясно,те също не са много наясно и ме помолиха да ви попитам какъв е пътя за справяне със ситуацията и въобще да му се помогне да преодолее вътрешните си борби,които явно са много отдавна подтискани.

Здравейте!
Смятам, че е добре и момчето и родителите да посещават пкихотерапевт. Аз по принцип винаги се срещам първо с родителите самостоятелно, за да изследваме какво е довело до тази зависимост и да преценим заедно как да продължим. Важно е тези терапевтични сесии да имат регулярност: може да са и през две седмици, но да са по график.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: bobi_bs в сб, 23 май 2020, 09:10
Май ще съм единствената която ще иска съвет за втори път.:grinning:
Проблема ми е следния. Живея с приятелят си от 3 години в последно време имахме проблеми от гледна точка на разбирането между нас,в момента сме в процес в който се опитваме да оправим нещата и като че ли нещата се подобряват.Обаче проблема е следният,аз нямам желание за интимности изпитвам някакъв неприязън към това действие. В началото на връзката ни всичко беше нормално. Да ви кажа честно притеснявам се,защото той усеща този неприязъм,не искам да го отблъсквам от себе си. Моля за съвет.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 23 май 2020, 09:52
Здавейте,  bobi_bs!
Не сте единствената. :)
В позитивната психотерапия наричеме  сексуалното охлаждане при жените ""СПОСОБНОСТ  да кажеш НЕ! чрез тялото си". Наблягам, че това не е проблем, недостатък или неспособност. Това е СПОСОБНОСТ да кажеш НЕ! чрез тялото си.
Так че големият въпрос е с какво още не сте съгласна с партньора си? За какво бихте искали да му кажете Не!? Къде е нужно да се отстоите, а пък вие не го правите?
Обърнете внимание, че понякога жените от малки са възпитавани да не казват твърдо Не!, да са мили и учтиви, да говорят с намеци и завоалирано, когато искат да отстояват себе си. И затова се случва те да казват Не! чрез тялото си. Защото директното Не! им е забранявано още от малки.
Освен това ми идват и още въпроси за важни неща, които могат да доведат до разминаване между партньорите и единият да е неудовлетворен и това да доведе до желението и до активиране на способността да се казва не чрез тялото:
- имате ли съгласие за това да имате заедно деца? Ако единият не е готов за това, а другият го иска, това е разминаване, което е логично да води към дистанция и охлаждане;
- има ли намеси от родителските семейства във вашата връзка? Това също е сериозно...
Такива са моите коментари и въпроси на първо време.
Намирате ли нещо за себе си?
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: bobi_bs в сб, 23 май 2020, 10:04
- имате ли съгласие за това да имате заедно деца? Ако единият не е готов за това, а другият го иска, това е разминаване, което е логично да води към дистанция и охлаждане;

 За деца не сме говорили на този етап. Може би ви се струва странно че не сме говорили по този въпрос.Мисля че и двамата още не сме готови за това. А и не знам до колко,като цяло хората са готови за това до като не ти дойде до главата.

Цитат
- има ли намеси от родителските семейства във вашата връзка?
Живее отделно от родителите си,така че намеса от двете родителски страни няма.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 23 май 2020, 11:50
Тоест - остава да си дадете сметка, за какво казвате Не чрез тялото си? За какво имате дълбоко несъгласие с партньора и връзката си, за което или мълчите, или не се отстоявате достатъчно? Когато започнете да се отстоявате, твърде е вероятно нещата да се оправят или нещо да се придвижи напред във вашата връзка.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Gunhilda в вт, 26 май 2020, 22:07
Здравейте, д-р Стефанов,

Няколко пъти споменавате сънища и се замислих. Зная, че човек сънува всяка нощ, но не винаги помни сънищата си. Аз ги помнех много рядко преди, но ми прави впечатление, че около месец след като напуснах мъжа си, си спомням много повече. Не мога да си го обясня.

Последният сън, който помня - в дома ни, където вече не живея, се прибираме с мъжа ми и разбираме, че са се настанили да живеят две двойки (приятелски помежду си семейства), които са ни просто познати. Но някак си просто пребивават там ден за ден, без да чистят и поддържат, пълно с мръсни съдове и въобще мизерия, но те си живеят весело. Ние нищо не коментираме, не ги гоним, даже мисля нищо не си казахме с тях, а просто започваме да чистим и оправяме. Доста работа беше. Накрая, след като всичко беше оправено, тези хора сами си тръгнаха.

Реших да споделя, защото искрено удивлявам напоследък като се окаже, че помня сън, защото е странно за мен и нямам идея защо се раждат такива сюжети :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Natalievasilevaz в ср, 27 май 2020, 00:09
Какда се справим със досадна и зла свекърва. Която отказва да приеме, че сина и си има неговото семейство.  Постоянно звъни иска пари,кара се със мен. И се опитва да настройва мъжа ми против мен и предизвиква скандали.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 27 май 2020, 07:24
Здравейте, д-р Стефанов,

Няколко пъти споменавате сънища и се замислих. Зная, че човек сънува всяка нощ, но не винаги помни сънищата си. Аз ги помнех много рядко преди, но ми прави впечатление, че около месец след като напуснах мъжа си, си спомням много повече. Не мога да си го обясня.

Последният сън, който помня - в дома ни, където вече не живея, се прибираме с мъжа ми и разбираме, че са се настанили да живеят две двойки (приятелски помежду си семейства), които са ни просто познати. Но някак си просто пребивават там ден за ден, без да чистят и поддържат, пълно с мръсни съдове и въобще мизерия, но те си живеят весело. Ние нищо не коментираме, не ги гоним, даже мисля нищо не си казахме с тях, а просто започваме да чистим и оправяме. Доста работа беше. Накрая, след като всичко беше оправено, тези хора сами си тръгнаха.

Реших да споделя, защото искрено удивлявам напоследък като се окаже, че помня сън, защото е странно за мен и нямам идея защо се раждат такива сюжети :)

Здравейте!
Не е възможно да се изследва цялостно сън, без да сме очи в очи със сънуващият. Но все пак аз много разчитам на внушението, което идва от първото изречение, когато ми разказват сън. И дори често реагирам спонтанно на първото изречение. Например, сънуващият казва: "Сънувам, че се возя в колата си, а един мой познат седи на волана и кара". Реакция: "Веднага седни на шофьорското място и започни сам да си караш колата"

В първото изречение казвате,  че ваши познати са се настанили в дома ви и си правят каквото си искат, мърсят и им е забавно в мизерията, която създават и  т.н. Ако ми разказвахте този сън, бих ви казал: "Веднага изгонете тези хора от дома си!" От този сън идва усещането, че в семейството ви не е имало граници. Имало е външни хора, които са навлизали във вашата територия във физическия и в психологическия смисъл на думата. А вие е трябвало да разчиствате мизерията.

Следващия път бъдете по-бдителна! :)  Семейството има нужда от собствена територия, на която не се влиза лесно. Само с пропуск.  Съгласна ли сте? :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Gunhilda в ср, 27 май 2020, 07:29
...
Следващия път бъдете по-бдителна! :)  Семейството има нужда от собствена територия, на която не се влиза лесно. Само с пропуск.  Съгласна ли сте? :)

Абсолютно съм съгласна и благодаря :)
Хубав ден, д-р Стефанов!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 27 май 2020, 10:45
Здравейте,
Ще съм ви много благодарна ако ми дадете съвет за моя проблем.
Аз обичам животните и за мен е важно да имам домашен любимец, защото за мен такава връзка е много специална и къщата се превръща в дом. Моят мъж обаче е от семейство в което животните се смятат за нещо безполезно и нещо което трябва да се гледа отдалече. Той не е имал домашен любимец като малък, нито пък е бил близо до животни (не е имал и село за разлика от мен).
От 11г сме заедно и през цялото време аз съм се опитвала да му покажа красотата на контакта с животиники и той много се е радвал и дори сам е инициирал да ходим на места където да галим животни. През цялото това време той твърдеше че ще си вземем домашен любимец (коте или куче) като вече имаме свой дом за да не мъчим животинката в квартирите ни. Сменили сме 11 квартири и тогава ми се стори логично. Бяхме си взели хамстер, защото е мъничък и става за такива условия. Той много се беше привързал към него и го гледаше с удоволствие. За съжаление, в последствие открихме че от магазина са ни продали много възрастен хамстер и той умря след година при нас. 
Минаха няколко години и вече имаме апартамент. Аз отново отворих темата и той се съгласи да си вземем коте. Няколко месеца дори се хвалеше с това сред приятелите ни. Аз го подготвях през цялото време какво значи да се гледа малко коте и той казваше че е готов за това. Намерих едно спасено коте от вет клиника и го взехме. За моя изненада, котето ходеше до тоалетна само в котешката тоалетна и общо взето бързо свикна с новата обстановка. ММ обаче още на втория ден излезе за няколко часа без дори да каже къде отива и последваха 45 дни в които гледаше котето с погнуса и го буташе когато то искаше да е покрай него. Казваше ми че не е знаел че котките се качват по мебелите и че просто не може да живее с нещо такова. Започна да чисти и да мие всичко до което се е докоснало котето, а преди никога не е чистил или бърсал. Няколко пъти остави котето да заспи в него и казваше че наистина е сладко, но това беше максимума.
Започна да ми дава ултиматуми че или той или котката.
Котето беше най-активно сутрин преди той да отиде на работа и вечер, точно когато се връщаше от работа. Понеже не го е виждало цял ден, се залепяше за него и го следваше, което добавяше към дразненето.
Тогава преминавахме през лична загуба и за мен котето беше единственото хубаво нещо в ежедневието ни. За съжаление в момента в който ММ се връщаше от работа, всичко приключваше и започваха караници или той просто се затваряше в друга стая. Постоянно искаше котката да се махне и твърдеше че не е знаел че аз държа чак толкова много да имаме животно.
Заради тежкия период през който преминавахме по други причини и заради това че котето не живееше в дом в който е искано, се съгласих да го дадем на родителите ми, които го гледат вече няколко месеца и страшно го обичат.
Знам че котето е по-щастливо там, но аз се чувствам ужасно. Аз не искам да живея без домашен любимец и не съм щастлива така. ММ се прави че всичко е наред. Не знам какво да направя вече. За мен е ужасен и празен такъв живот и още по-ужасно за мен е децата които искаме да имаме, да израстат в дом без животно и без контакт с такова.
Надявам се да имате някакъв съвет за мен.
Благодаря ви предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 27 май 2020, 12:24
Здравейте!
Казвате, че мъжът ви излязъл някъде и като се върнал, изпитвал погнуса от котето. Въпросът е къде е бил?
Освен това казвате, че сте имали загуба в семейството.  И това също има отношение към котето. каква е загубата?
Мисля си, че ако погледнем към тези две неща, ще дойде много яснота по проблема, който поставяте.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в ср, 27 май 2020, 12:29
Здравейте!
Казвате, че мъжът ви излязъл някъде и като се върнал, изпитвал погнуса от котето. Въпросът е къде е бил?
Освен това казвате, че сте имали загуба в семейството.  И това също има отношение към котето. каква е загубата?
Мисля си, че ако погледнем към тези две неща, ще дойде много яснота по проблема, който поставяте.
Поздрави!

Здравейте отново!
Тогава ММ излезе и е обикалял с колата безцелно.
Загубихме детето си 3 седмици след като взехме котето. Това е още една от причините да ми е много трудно без животинка вкъщи.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 27 май 2020, 12:45
Здравейте!
Казвате, че мъжът ви излязъл някъде и като се върнал, изпитвал погнуса от котето. Въпросът е къде е бил?
Освен това казвате, че сте имали загуба в семейството.  И това също има отношение към котето. каква е загубата?
Мисля си, че ако погледнем към тези две неща, ще дойде много яснота по проблема, който поставяте.
Поздрави!

Здравейте отново!
Тогава ММ излезе и е обикалял с колата безцелно.
Загубихме детето си 3 седмици след като взехме котето. Това е още една от причините да ми е много трудно без животинка вкъщи.
Да, това си и помислих!
Много съжалявам за загубата ви! Няма нищо по-тежко от това.
Ще си позволя да ви кажа, какво си мисля:
За вас котето е жива душа, която ви носи някакво облекчение.
Но е възможно мъжът ви да има съпротиви към такова облекчение. За него може би е непоносимо такова търсене на лек за тази болка. И затова котето му е било гнусно. Защото си е представял, че то се опитва да замести детето ви. Вероятно и затова ви е сърдит.
Смятам, че е важно да отстраните котето, както сте и направили. Защото при такова различие в начина, по който го възприемате, то може да ви отдалечи един от друг. А болката, която ви е стоварена от съдбата, е толкова голяма, че ако не я носите заедно, може де се окаже много трудно и за двамата  да погледнете напред.
Желая ви много любов, сила, мъдрост и кураж!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Natalievasilevaz в ср, 27 май 2020, 12:59
Здравейте гн Стефанов,
Какда се справим със досадна и зла свекърва. Която отказва да приеме, че сина и си има неговото семейство.  Постоянно звъни иска пари,кара се със мен. И се опитва да настройва мъжа ми против мен и предизвиква скандали.

Бихте ли ми дали съвет моля?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 27 май 2020, 13:06
Здравейте!
тук има много важни въпроси:
- каква е позицията на съпруга ви?
- каква е позицията на баща му /свекър ви/. Как той е поставен в родителското семейство на мъжа ви? Кой държи властта там?
- какво е вашето отношение към собствената ви майка?
Отговоряйки си на тези въпроси, ще видите по-дълбоко проблема. И после може да излезе и решението.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Sens07 в чт, 28 май 2020, 11:29
Здравейте,

Моят въпрос е свързан с отношенията между мен и моят приятел, с когото живеем заедно. Проблемът, е че той постоянно заглежда други жени, както по улиците, така и онлайн и констатира какво харесва в тях и какво трябва аз да направя, за да изглеждам така секси в неговите очи. Доста съм объркана, защото в същото време ми казва как не трябва да променям нищо и, че аз съм най-добрият и подходящ човек за него. Аз се старая да изглеждам винаги добре и да поддържам добра фигура, но уви това негово поведение продължава. Усещам, че на моменти доста обтяга отношенията ни, защото не се чувствам сигурна и обичана. Друго нещо, което ме натъжава, е коментар, който направи 2 пъти в рамките на месец, е че не усеща да е влюбен, по специфично не усеща това "ах" чувство и пеперудите в корема както в началото. Познаваме се от 5 години, от които година и половина бяхме във връзка, след това се разделихме за близо 2 години, после пак се събрахме. Мисля, че е нормално това чувство да се изгуби с времето, но има нещо, което ме кара да се съмнявам. Това поражда някаква несигурност в моите чувства и на моменти съм доста отдалечена от него. Сънувам често как ми изневерява, което ме кара да се чувствам ужасно, въпреки че знам, че е само сън. Той също до някаква степен осъзнава, че ме наранява, казва, че се чувства като ужасен човек, че прави тези неща, но в същото време не може да спре да заглежда други жени и мисли за пропуснати шансове с други момичета. Бихте ли ме посъветвали на какво се дължи това и как би могло да се спре това поведение? Надявам се, че съм успяла да обясня ситуацията ни добре. Благодаря Ви предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Genocide Lollita в чт, 28 май 2020, 15:19
Здравейте, диагностицираха ме с тежка диагноза и в момента чакам лечение. Няколко мои роднини си отидоха от подобно заболяване, включително родител тази година. Единствените ми близки в момента са партньора ми и другия родител, оказват ми абсолютна подкрепа, но аз се чувствам виновна за заболяването си и евентуално това че трябва да поемат грижи за мен. Не искам никой да задължавам да вижда болен човек, особено на млада възраст
Под 35 години съм. Не ме е страх нито от смърт, нито от самата болест, мъчно ми е за близките. Как да се отърва от тези натрапчиви мисли?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 29 май 2020, 06:32
Здравейте,

Моят въпрос е свързан с отношенията между мен и моят приятел, с когото живеем заедно. Проблемът, е че той постоянно заглежда други жени, както по улиците, така и онлайн и констатира какво харесва в тях и какво трябва аз да направя, за да изглеждам така секси в неговите очи. Доста съм объркана, защото в същото време ми казва как не трябва да променям нищо и, че аз съм най-добрият и подходящ човек за него. Аз се старая да изглеждам винаги добре и да поддържам добра фигура, но уви това негово поведение продължава. Усещам, че на моменти доста обтяга отношенията ни, защото не се чувствам сигурна и обичана. Друго нещо, което ме натъжава, е коментар, който направи 2 пъти в рамките на месец, е че не усеща да е влюбен, по специфично не усеща това "ах" чувство и пеперудите в корема както в началото. Познаваме се от 5 години, от които година и половина бяхме във връзка, след това се разделихме за близо 2 години, после пак се събрахме. Мисля, че е нормално това чувство да се изгуби с времето, но има нещо, което ме кара да се съмнявам. Това поражда някаква несигурност в моите чувства и на моменти съм доста отдалечена от него. Сънувам често как ми изневерява, което ме кара да се чувствам ужасно, въпреки че знам, че е само сън. Той също до някаква степен осъзнава, че ме наранява, казва, че се чувства като ужасен човек, че прави тези неща, но в същото време не може да спре да заглежда други жени и мисли за пропуснати шансове с други момичета. Бихте ли ме посъветвали на какво се дължи това и как би могло да се спре това поведение? Надявам се, че съм успяла да обясня ситуацията ни добре. Благодаря Ви предварително!

Здравейте!
Разбирам, че партньорът ви е човек, който съзнава, че ви наранява, но не може да спре да го прави. Вие се чудите какво да направите, за да не се влюбва в други жени: спортувате и т.н. Усилията ви да получите нещо повече, обаче, са обречени на провал.
Защото той не ви възприема като цялостно същество, като жената, която обича, а като сглобка от отделни части: "ех, ако имаше краката на тази; ех, ако имаше гърдите на онази и очите на третата и беше с характера на четвъртата". Тоест - в някакъв смисъл за него вие все едно не съществувате. Съществува само той и нереалните му претенции вие да сте съвършена.
Този сън, че ви изневерява, за мен представлява реализация на вашето дълбоко желание той да ви изневери, за да се махнете от него и всичко това да приключи.
Интересно - защо се разделихте преди години и защо след това се събрахте отново?
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пт, 29 май 2020, 11:05
Здравейте,

Не знам дали е за тук въпросът ми, но ще съм благодарна за всякакъв съвет.
Става дума за трудност в общуването ми с родителите на съпругът ми. По-точно не знам какво обръщение да използвам. А ми е трудно да ги питам. Възпитана съм, че по име  и на "ти" мога да говоря само с връстници... С майка му говорих доскоро  на "ти', като избягвам да я наричам по име.  Тотално  се  отпуснах да я наричам  по име към свекърва ми, и то само защото на работата ми имах колежка, със същото име и на същата, като на свекърва ми възраст, с която се сближихме. Обаче към баща му допреди месеци се обръщах на "Вие". Още в началото и двамата  ми заявиха че не искат да им говоря като на "вишестоящи", но въпреки добрите ни отношения, не успях да се отпусна да говоря на "ти" с него.  Чак след месеци, когато сестра му се прибра от чужбина категорично ми каза да спра с това "Вие" :) Харесвам ги страшно много, те мен също, но все още бъркам "Вие" с "Ти" формата и нямам представа как да се обръщам към него. Когато говоря със свекърва си насаме, наричаме мъжът ѝ "чичо Ваню" , но когато говоря с него ми е трудно да се обръщам по име.... А за мен Татко и Мамо не е вариант, тъй като все пак си имам родители....


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 29 май 2020, 12:10
Здравейте,

Не знам дали е за тук въпросът ми, но ще съм благодарна за всякакъв съвет.
Става дума за трудност в общуването ми с родителите на съпругът ми. По-точно не знам какво обръщение да използвам. А ми е трудно да ги питам. Възпитана съм, че по име  и на "ти" мога да говоря само с връстници... С майка му говорих доскоро  на "ти', като избягвам да я наричам по име.  Тотално  се  отпуснах да я наричам  по име към свекърва ми, и то само защото на работата ми имах колежка, със същото име и на същата, като на свекърва ми възраст, с която се сближихме. Обаче към баща му допреди месеци се обръщах на "Вие". Още в началото и двамата  ми заявиха че не искат да им говоря като на "вишестоящи", но въпреки добрите ни отношения, не успях да се отпусна да говоря на "ти" с него.  Чак след месеци, когато сестра му се прибра от чужбина категорично ми каза да спра с това "Вие" :) Харесвам ги страшно много, те мен също, но все още бъркам "Вие" с "Ти" формата и нямам представа как да се обръщам към него. Когато говоря със свекърва си насаме, наричаме мъжът ѝ "чичо Ваню" , но когато говоря с него ми е трудно да се обръщам по име.... А за мен Татко и Мамо не е вариант, тъй като все пак си имам родители....
Здравейте!
Стана ми интересно и някак мило, когато прочетох вашия въпрос. Вие имате много положително чувство към  родителите на съпруга си и ви е трудно да скъсите дистанцията изведнъж. Правите го постепенно. И аз вярвам, че това е по-добър вариант, отколкото да отидете твърде близо от самото начало и после да почнат да действат сили, които ви раздалечават. С една дума - перспективата ви е добра, според мен. Просто правете нещата така, както ги чувствате и те ще се наместват от само себе си. И ги гледайте от забавната страна.
Истината е, че исторически езикът се развива след човешките отношения. В момента има обществена потребност да се измислат думи, които да служат като обръщение към свекър и свекърва и тъст и тъща. Предишното коронясване с "майко" и "татко" вече жените не го възприемат. То някак си е свързано с подчиненото положение на жената от предишните времена, когато отиваш в семейството на съпруга,  забравяш родния си дом и нямаш връщане назад. А "баба" и "дядо" като обръщение  към тъста и тъщата сякаш отразяват това, че мъжът гледа на тези хора като помощници на жена му за отглеждането на общите им деца.
Предизвиквам ви, ако ви е интересно, да предложите тук идеята си за думи, с които да бъдат назовавани родителите на партньора. :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Sens07 в пт, 29 май 2020, 12:15
Здравейте,

Моят въпрос е свързан с отношенията между мен и моят приятел, с когото живеем заедно. Проблемът, е че той постоянно заглежда други жени, както по улиците, така и онлайн и констатира какво харесва в тях и какво трябва аз да направя, за да изглеждам така секси в неговите очи. Доста съм объркана, защото в същото време ми казва как не трябва да променям нищо и, че аз съм най-добрият и подходящ човек за него. Аз се старая да изглеждам винаги добре и да поддържам добра фигура, но уви това негово поведение продължава. Усещам, че на моменти доста обтяга отношенията ни, защото не се чувствам сигурна и обичана. Друго нещо, което ме натъжава, е коментар, който направи 2 пъти в рамките на месец, е че не усеща да е влюбен, по специфично не усеща това "ах" чувство и пеперудите в корема както в началото. Познаваме се от 5 години, от които година и половина бяхме във връзка, след това се разделихме за близо 2 години, после пак се събрахме. Мисля, че е нормално това чувство да се изгуби с времето, но има нещо, което ме кара да се съмнявам. Това поражда някаква несигурност в моите чувства и на моменти съм доста отдалечена от него. Сънувам често как ми изневерява, което ме кара да се чувствам ужасно, въпреки че знам, че е само сън. Той също до някаква степен осъзнава, че ме наранява, казва, че се чувства като ужасен човек, че прави тези неща, но в същото време не може да спре да заглежда други жени и мисли за пропуснати шансове с други момичета. Бихте ли ме посъветвали на какво се дължи това и как би могло да се спре това поведение? Надявам се, че съм успяла да обясня ситуацията ни добре. Благодаря Ви предварително!

Здравейте!
Разбирам, че партньорът ви е човек, който съзнава, че ви наранява, но не може да спре да го прави. Вие се чудите какво да направите, за да не се влюбва в други жени: спортувате и т.н. Усилията ви да получите нещо повече, обаче, са обречени на провал.
Защото той не ви възприема като цялостно същество, като жената, която обича, а като сглобка от отделни части: "ех, ако имаше краката на тази; ех, ако имаше гърдите на онази и очите на третата и беше с характера на четвъртата". Тоест - в някакъв смисъл за него вие все едно не съществувате. Съществува само той и нереалните му претенции вие да сте съвършена.
Този сън, че ви изневерява, за мен представлява реализация на вашето дълбоко желание той да ви изневери, за да се махнете от него и всичко това да приключи.
Интересно - защо се разделихте преди години и защо след това се събрахте отново?
Поздрави!

Здравейте,
Благодаря за отговора, определено поставя нова перспектива върху нещата.
Разделихме се по негово искане - не бил готов за сериозна връзка и цялостно смяташе, че искам твърде много от времето му, което го спирало да си следва хобитата и интересите. Бих казала, че и финансовият фактор присъстваше- не можехме да излизаме на различни места и да харчим пари. След раздялата, поддържахме някакви приятелски отношения, дори се виждахме от време на време,но нищо сериозно. След време, той започна да ме търси по-често, вече бяхме и финансово стабилни и си позволявахме доста неща. Той поиска да се съберем отново. Казва, че не можел да намери по-добро момиче от мен и не открил друга със сходни виждания за живота, и не успял да намерил тази емоционална сигурност, която аз му давам. Говорили сме си и за брак, но отново казва, че не е готов за тази стъпка, трябвало да бъде напълно сигурен, че аз съм жената за него. Може би има някакъв страх от сериозно обвързване, не знам как това би се разрешило. На моменти е доста ревнив и ме разпитва, че дори и телефона ми гледа. Доста ме обърква това негово поведение, опитвам се да бъда разбираща, но това заглеждане и сравняване с други жени ме наранява и ме кара да се съмнявам в моите качества. Има ли някакъв правилен подход в такава ситуация и какъв би бил той?
Поздрави.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 29 май 2020, 13:49
Доста поучително! Значи той се заглежда по други момичета и ви сравнява с тях, и то по неблагоприятен за вас начин, и същевременно ви рови в  телефона да не би да му изневерявате.
По принцип професията, която имам, изключва даването на съвети. В случая бих казал, че всеки човек дълбоко в себе си знае, как е добре да постъпи. Но на вас ви е много трудно и предпочитате някой отвън да ви каже.
Пожелавам ви да вземете най-доброто за вас решение, водена от онова вътрешно пространство,  където се съдържат мъдростта, смелостта и отговорността към себе си!
Поздрави!



Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Natalievasilevaz в сб, 30 май 2020, 01:17
Здравейте!
тук има много важни въпроси:
- каква е позицията на съпруга ви?
- каква е позицията на баща му /свекър ви/. Как той е поставен в родителското семейство на мъжа ви? Кой държи властта там?
- какво е вашето отношение към собствената ви майка?
Отговоряйки си на тези въпроси, ще видите по-дълбоко проблема. И после може да излезе и решението.

Здравейте, благодаря за отговора.
Свекървата държи власта във неговото семейство.  Баща му е добър човек, който много и помага тя има бизнес ,но се държи арогантно със всички и иска да се взима нейна страна.
Във нашето семейство моят мъж е водещ,което е хубаво. 
Уважавам и обичам майка си ,тя ми е майка. Моята свекърва се опитваше да заеме мястото на моята майка,аз и казах ,че майка си имам тя ми е само свекърва това я ядоса и реши да ме игнорира и да настройва мъжа ми да избира между мен и нея,което е странно защото му е майка а не жена


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 30 май 2020, 06:47
Здравейте, Natalievasilevaz!
Има и още един важен въпрос в такъв случай: дали свекървата ви подпомага финансово или пък и мъжът ви да работи в нейния бизнес? Това не би било добър фактор.
В ситуацията, която описвате, единствено съпругът ви може да донесе промяна, и то постепенно, без напрежение. Стига да се съгласи да направи следните неща:
1. Смятам, че нещата ще се подобрят и нейната позиция ще отслабне, ако вашият съпруг започне да изразява подчертан интерес към баща си. Имам предвид,  да го търси по-често по телефона /много по-често от майка си/, да му иска мнението, да го кани у вас за някаква помощ, или просто, за да си поговори с него...
2. Освен това би могъл и да се обръща към баща си за посредник, той да говори с майка му по даден въпрос: "Татко, питай майка ми за еди какво си; кажи на майка ми еди какво си". Тоест - бащата да се оказва посредник между майката и сина, а не майката да е посредник между сина и бащата.
3. Ако  майка му го потърси и иска нещо от него, той често да ѝ отговаря: "По този въпрос трябва да говоря с жена ми; първо трябва да се посъветвам с жена ми; ще говоря с жена ми и ще ти се обадя".
Това би разместило пластовете и властта на свекървата ще се редуцира чувствително. Защото ще се засили влиянието на свекър ви.  А освен това мъжът ви ще покаже, че за него собственото му семейство има приоритет.
Това със сигурност ще я ядоса. Особено първото: обръщането на мъжа ви към баща си. Но ако мъжът ви го прави фино, може тя да не намери кураж да се наложи и да атакува връзката баща - син.  
 Какво ще кажете?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Arven в сб, 30 май 2020, 09:24
Здравейте от 3 месеца имам проблем, сърцебиене. Имах и панически атаки март месец. Незнаех че получавам това ходих на различни доктори изследвания също и за щитовидна жлеза.
Всички казаха че е от стрес.
Моя стрес е връзката ми и липсата на финанси.
Бях в Англия, прибрах края на януари за 3 седмици уж да си почина от напрежението там между мен и приятеля ми. Покрай тази пандемия аз останах тук той там. И така изживях нещата много стресово.
Аз много го ревнувам, и искам постоянно да контролирам. Защото ако не го контролирам той прави глупост.
Той има навика да лъже, бил е наркоависим преди 4 години. Вероятно този навик е останал от там.
Моя проблем с ревността идва от предишна връзка, където накрая се почувствах излъгана в ситуацията и изоставена.
Как може да ме посъветвате да успокоя себе си. И да спра да бъда ревнива.
Защото аз си мисля че дори и да се разделя с него. Аз ще съм такава с всеки срещнат. При най малкото вълнение, ипитвам тревожност и силно сърцебиене.
Благодаря


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 30 май 2020, 12:41
Здравейте!
Ревността е много голяма тема, която изисква да се изследва конкретно в терапевтични сесии.
Причините най-често стоят извън самата връзка: в ранното детство, във взаимоотношенията в родителското семейство, в предишни връзки, в преживени травми....
Но ще дам за вас и другите читатели една причина за проявяване на ревност, която се корени в самата връзка и за която хората често не си дават сметка. За това говори Берт Хелингер, създател на метода Семейни констелации, с който метод и аз работя в практиката си. Той дава много примери /а и аз бих могъл да дам още :) /, че когато единият партньор ревнува, проверява телефона, създава дискомфорт на другия, много често неговата несъзнавана мотивация е да притисне другия да си тръгне. Тоест -  ревнуващият всъщност е този, който иска да прекрати отношенията,  но притиска другия да си тръгне, за да не поема вината за прекъсването на връзката. Често, когато връзката е изчерпана, започват  да се прилагат различни "трикове", за да накараш партньора си той да си тръгне, за да останеш невинен....
Не казвам, че при вас е така. Вашият въпрос има нужда от конкретно и специално изследване в терапевтична сесия.
Ще ви насоча и да прочетете един материал, който съм публикувал тук в статията под номер 237, където става дума за наркозависимите и техните близки. Може да ви е интересно.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Antoniq73 в сб, 30 май 2020, 15:31
Здравейте!
Ревността е много голяма тема, която изисква да се изследва конкретно в терапевтични сесии.
Причините най-често стоят извън самата връзка: в ранното детство, във взаимоотношенията в родителското семейство, в предишни връзки, в преживени травми....
Но ще дам за вас и другите читатели една причина за проявяване на ревност, която се корени в самата връзка и за която хората често не си дават сметка. За това говори Берт Хелингер, създател на метода Семейни констелации, с който метод и аз работя в практиката си. Той дава много примери /а и аз бих могъл да дам още :) /, че когато единият партньор ревнува, проверява телефона, създава дискомфорт на другия, много често неговата несъзнавана мотивация е да притисне другия да си тръгне. Тоест -  ревнуващият всъщност е този, който иска да прекрати отношенията,  но притиска другия да си тръгне, за да не поема вината за прекъсването на връзката. Често, когато връзката е изчерпана, започват  да се прилагат различни "трикове", за да накараш партньора си той да си тръгне, за да останеш невинен....
Не казвам, че при вас е така. Вашият въпрос има нужда от конкретно и специално изследване в терапевтична сесия.
Ще ви насоча и да прочетете един материал, който съм публикувал тук в статията под номер 237, където става дума за наркозависимите и техните близки. Може да ви е интересно.
Поздрави!

Извинявам се,че се намесвам,но ми стана интересно.
Като цяло смятаме,че един човек е ревнив или не.Тоест,той не ревнува в дадена връзка,пък в друга не,избирателно.
По тази логика,ако приемем горното за вярно,то ревнуващият иска да прогони всеки един,с който е във връзка!!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 30 май 2020, 15:58
Здравейте, Antoniq73!
Във второто изречение написах, че причините за ревността най-често са извън връзката и са свързани с действието на фактори като семейна среда, системни фактори /от родовата система/, детски травми и др. Тези именно фактори създават предпоставките  човекът навсякъде да си е ревнив.
Но ревнуващият може да има подмолната /често и изобщо несъзнавана цел/  да притисне партньора си чрез дискомфорта, който създава ревността, та той пръв да си тръгне и вината да е в другия.
Ще ви кажа и още нещо като допълнение. Когато искаш да си тръгнеш от връзка, особено ако е по-дълготрайна, чувството за вина е наистина сериозен фактор. Спирани от това чувство за вина, много хора стоят дълго време във връзката, дори след като са абсолютно наясно, че искат да я прекратят /защото вече си имат друг или по каквото и да е причина/. Това напълно измъчено стоене във връзката съвсем естествено им носи страдание. И това страдание си има дълбока цел. То действа като изкупление на вината, която тези хора поемат, разрушавайки връзката... Човек е способен на много странни неща, за да изглежда невинен в собствените си очи.
Желанието да сме невинни най-често е детинско желание и то ни причинява много душевни щети... Темата е дълга и същевременно често срещана в терапевтичната практика и в живота...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Viara Svet в сб, 30 май 2020, 16:17
Здравейте,
Не предполагах, че ще стигнем до тук. Но имам нужда от помощ.
Със съпруга ми искаме дете  от 3 години. Аз започнах да се изследвам и да търся причината, но съпругът ми се отдръпва. Не желае да си прави изследвания и да посети специалист с мен. Наложи се да се лекувам доста дълго време, през което не сме правили никакви опити. Аз вече губя желание за интимност, но не съм престанала да го обичам. В същото време останах и без работа през последната година. А накрая мъжът ми реши, че ще ми даде ултиматум да подновим опитите и интимността си или ще се разведе. А аз не зная какво да правя и само плача.  Като той казва, че проблемът си е мой.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Natalievasilevaz в нд, 31 май 2020, 01:16
За съжаление нещата не стоят така. Свекърва ми използва това ,че ще му остави наследство и един еид манипулира мъжа ми. Държи се така все едно аз съм и пречка и все едно иска да застане на моето място. Моят мъж не работи за нея . Ние живеем отделно във друга страна. Това ,което тя прави е да се обажда и да говори против баща му. Кара го да избира нейната страна.  Аз какво мога да направя. Реших да не я виждам ,защото не ми е приятно да съм свидетел на това как обижда баща му пред нас. И несъзнателно го защитавам ,което още повече я настроива протир мен. Тя много се дразни ,че общувам със всичките роднини на моят мъж. И сешила сега да се прави на сърдита ,защото и казах ,че тя не е моя майка аз си имам майка и тя се обиди от това ,че и казах да не се бърка във семейството ми. Просто не разбирам защо тази жена е надтроена толкова и иска да контролира всички.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 31 май 2020, 07:35
Здравейте, Natalievasilevaz!
Моето разбиране е, че човекът, който има ключ към евентуална промяна, е  вашият съпруг, а не вие.
Имам усещането, че вие сте влезли твърде надълбоко в  личен сблъсък със свекърва си. Търсите съюзници сред роднините в "лагера на врага" и извършвате куп други "активни мероприятия".
В предишния пост описах как съпругът ви може постепенно да промени нещата:
1. като отстоява и задълбочава връзката с баща си;
2. И също така  като отстоява и брака си, казвайки на майка си фрази от сорта: "По този въпрос трябва да говоря с жена си; първо ще обсъдя с жена си и ще ти кажа какво сме решили"
Особено е важно той /а не вие - това не е ваша работа!!!/, ВИНАГИ да реагира, когато майка му се опитва да го въвлича като съюзник в нейната битка с баща му. Това може да става с думи като:
"Той ми е баща и аз ви обичам и двамата по равно"
"Ти си ми избрала баща ми още преди да се родя. И аз се радвам, че си избрала него, а не друг"
"Не искам да се меся във вашите отношения. Аз съм само дете, а вие сте моите родители."
Ако тя напада пред него майка ви и вас, е добре той да ѝ каже:
"Не съм съгласен да ми говориш срещу жена ми. Радвам се, че жена ми обича и цени нейната майка. Така, както аз ценя моята".
Това е, което мога да добавя. В практиката си имам такива случаи, когато след като детето е "промивало мозъка" на родителя си с подобни фрази, той/тя прави крачка назад и пластовете се наместват. Но пак повтарям - това може да го направи собственото дете, а не снахата или зетя.
Ако смятате, че при вас има и още важни обстоятелства, които да се имат предвид, добрият вариант е да ми пишете на лични, за да си уговорим консултация. Или пък да направите такава с друг колега, който ви е препоръчан.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 31 май 2020, 07:55
Здравейте,
Не предполагах, че ще стигнем до тук. Но имам нужда от помощ.
Със съпруга ми искаме дете  от 3 години. Аз започнах да се изследвам и да търся причината, но съпругът ми се отдръпва. Не желае да си прави изследвания и да посети специалист с мен. Наложи се да се лекувам доста дълго време, през което не сме правили никакви опити. Аз вече губя желание за интимност, но не съм престанала да го обичам. В същото време останах и без работа през последната година. А накрая мъжът ми реши, че ще ми даде ултиматум да подновим опитите и интимността си или ще се разведе. А аз не зная какво да правя и само плача.  Като той казва, че проблемът си е мой.

Здравейте, Viara Svet!
Когато между съпрузите има разминаване по отношение на желанието да имат дете, това е нещо много сериозно. Един германски терапевт казва, че когато мъжът и жената са влюбени и си казват един на друг: "Обичам те!", те  казват всъщност: "Искам да имаме заедно деца! И да продължим заедно живота."
Тук не става много ясно каква е позицията на съпруга ви. Дали се страхува да си прави преглед, за да не излезе, че той е причината да не забременявате?...
Това, че губите желание за интимност, а още го обичате, някак не ми изглежда логично. Ако още го обичате, защо просто не правите любов с него, просто така - за удоволствие, вместо да мислите само дали ще забременеете?
Между другото, срещал съм често и психологически фактори да упражняват въздействие върху репродуктивните способности на двойката... И един от тях е пренавиването, фиксацията върху това, непременно да забременееш. При него много помага това, човек просто да използва тялото си и тялото на партньора като източник на удоволствие.
Позволявам си да публикувам и линк към статия в Списание 9 месеца, където аз и съпругата ми Мариела Михайлова /тя също е психологи и психотерапевт/, пишем накратко и с примери по въпроса за психологическото безплодие.
http://9m-bg.com/arhiv/item/7205-psiho-ne-plodovitost/
Бъдете здрава!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Viara Svet в нд, 31 май 2020, 19:12
Здравейте,
Не предполагах, че ще стигнем до тук. Но имам нужда от помощ.
Със съпруга ми искаме дете  от 3 години. Аз започнах да се изследвам и да търся причината, но съпругът ми се отдръпва. Не желае да си прави изследвания и да посети специалист с мен. Наложи се да се лекувам доста дълго време, през което не сме правили никакви опити. Аз вече губя желание за интимност, но не съм престанала да го обичам. В същото време останах и без работа през последната година. А накрая мъжът ми реши, че ще ми даде ултиматум да подновим опитите и интимността си или ще се разведе. А аз не зная какво да правя и само плача.  Като той казва, че проблемът си е мой.

Здравейте, Viara Svet!
Когато между съпрузите има разминаване по отношение на желанието да имат дете, това е нещо много сериозно. Един германски терапевт казва, че когато мъжът и жената са влюбени и си казват един на друг: "Обичам те!", те  казват всъщност: "Искам да имаме заедно деца! И да продължим заедно живота."
Тук не става много ясно каква е позицията на съпруга ви. Дали се страхува да си прави преглед, за да не излезе, че той е причината да не забременявате?...
Това, че губите желание за интимност, а още го обичате, някак не ми изглежда логично. Ако още го обичате, защо просто не правите любов с него, просто така - за удоволствие, вместо да мислите само дали ще забременеете?
Между другото, срещал съм често и психологически фактори да упражняват въздействие върху репродуктивните способности на двойката... И един от тях е пренавиването, фиксацията върху това, непременно да забременееш. При него много помага това, човек просто да използва тялото си и тялото на партньора като източник на удоволствие.
Позволявам си да публикувам и линк към статия в Списание 9 месеца, където аз и съпругата ми Мариела Михайлова /тя също е психологи и психотерапевт/, пишем накратко и с примери по въпроса за психологическото безплодие.
http://9m-bg.com/arhiv/item/7205-psiho-ne-plodovitost/
Бъдете здрава!


Съпругът ми казва, че иска деца. Но не проумявам защо не желае да направи дори базови изследвания. Не мисля, че го е страх. Той не  желае да се прегледа, за да му се постави диагноза. Но има симптоми на възпаление. И вече няколко пъти след контакти с него ме преглеждат и диагностират с възпаление. Не мога до безкрайност да обикалям по гинеколози , които са казали , че трябва и мъжът да се изследва.  Но няколко пъти ми се заявява, че този мой проблем не го плаши. А за себе си съм наясно, че го обичам и го казвам. Но като отговор получавам "И аз". Когато искам да го прегърна през деня ми се отговаря много често "Не сега". 
Появява се и малко ревност от моя страна. Няколко пъти се случва да пише във фейсбук с колежка, която иска да излезе на среща с него. Той не отговори нито излизал ли е с нея, нито какво е отговорил.Просто иска да го оставя на мира. А за мен е важна неговата реакция.
Е има и близки, които съветват , че няма нужда той да се преглежда. И е много по-приятно да се излезе с тях отколкото с жената, която по цял ден "стои вкъщи и нищо не прави", защото от една година не работи.
Много благодаря за отговора.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 01 юни 2020, 08:04
Здравейте, диагностицираха ме с тежка диагноза и в момента чакам лечение. Няколко мои роднини си отидоха от подобно заболяване, включително родител тази година. Единствените ми близки в момента са партньора ми и другия родител, оказват ми абсолютна подкрепа, но аз се чувствам виновна за заболяването си и евентуално това че трябва да поемат грижи за мен. Не искам никой да задължавам да вижда болен човек, особено на млада възраст
Под 35 години съм. Не ме е страх нито от смърт, нито от самата болест, мъчно ми е за близките. Как да се отърва от тези натрапчиви мисли?
Здравейте!
Единственото, което ми изглежда важно за вас, това е настоящият момент. Точно този момент, който е сега.
Вие си мислите, че ще натоварите близките си след време да се грижат за вас. Но това време не е дошло.
И кой знае дали ще дойде. До тогава /ако то изобщо дойде/, може да се случи и обратното: вие да се погрижите за тях. Всички възможности са налице ... и в същото време не съществуват. Те са само в нашето въображение, защото никой не може да отиде в бъдещето. Поради простата причина, че то не съществува. Съществува само настоящият момент. За вас, например, това е точно този момент, в който четете тези думи.
Потапяйте се изцяло в настоящето - това е единственият лек срещу натрапчивите мисли.
Как става това потапяне? Чрез сетивата: винаги си давайте сметка какво има около вас, къде сте, какво виждате, какво чувате, какво помирисвате, какво докосвате,  какво правите...
Особено е важно, да не подминавате красивите неща, които ви викат... Преди няколко дни минавах в Южния парк покрай едни красиви лалета. Видях една жена, която специално се отби, отиде при тях и започна да ги гали. Те я повикаха и тя не ги подмина. А със сигурност щеше да ги подмине, ако си мисли за бъдещето / което, в скоби казано, не съществува/. 
Така че, обърнете внимание, че бъдещето не е дошло ... и НИКОГА няма да дойде! Винаги ще сме само в настоящето.
Миналото също не съществува. То е съществувало, такова, каквото е, само като настояще. А в нашите мисли присъства само като наша  фантазия, тоест - такова, каквото НЕ Е. Само нашите мисли ни отнасят към така наречените бъдеще и минало, които просто не съществуват. Както пише един средновековен философ Августин Блажени: "Миналото вече го няма, а бъдещето още го няма." / В този момент си помислих, че като разбира това, човек няма как да не е Блажен :)/
Ще ви дам една интересна тема за наблюдение, когато вървите по улицата. Просто наблюдавайте и вижте  специално хората, които са "отнесени" и не виждат реалността около себе си. Част от тях си мислят за бъдещето: "Какво ще стане, ако... Как ще се живее, когато..." Другата част предъвкват миналото /което също не съществува/: "Трябваше да направя това... Как можа да ми се случи онова... Защо тя постъпваше така... и т.н. " 
Опитайте се да отгатвате кои от хората са обладани по-скоро от миналото и кои по-скоро от бъдещето... Просто като упражнение.
Така че - възприемайте реалността на настоящия момент - това е единствената реалност.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пн, 01 юни 2020, 16:24
Здравейте! Последните две теми ме провокираха да задам този въпрос. От една страна, за това колко абсурдни неща може да решим да преживеем, за да не сме виновни, от др. страна това, което казвате за настоящето. Значи въпросът ми е как да преодолеем нещата, които не ни харесват от това, което ни се е случило, което сме можели да предотвратим и да не беше ставало по този начин. По-конкретно при мен: омъжих се твърде млада, когато изобщо не бях готова за това. Но го направих, за да не изгубя човека, с когото бях, защото ТОЙ така смяташе, искаше, такива бяха неговите разбирания. Но категорично не бях готова и за деца и държах това поне да стане, когато ще го искам. Така живяхме доста години, привидно бяхме съвършената двойка и твърдо вярвахме, че точно ние няма как да стигнем до раздели. Но явно в него се е трупало чакането за дете и типично семеен живот, в мен други неща, особено неизживените млади години така, както е нормално, и стигнахме до крах след доста години. Това стана като той започна връзка с друга жена /в разрез точно с неговите твърди разбирания за това/, а аз приех това, понеже се смятах за виновна. Понеже той беше "съвършеният", а аз преди това се бях увлякла по друг човек, който много ме ухажваше, понеше не бях преживявала нищо такова, но до връзка не съм стигала. Но заради това приех неговата като казах, че ще го чакам, защото вярвах, че ние ще бъдем заедно. Та това беше абсурдът - аз да седя и да гледам как отива при нея, прибира се, открито, и да го приемам. Известен период, разбира се. Накрая се осъзна, върна се "на мястото си", както каза, но не успяхме да продължим. Сега съм с втори брак и малко детенце, което вече си беше с истинско желание, от което съм щастлива. Но на моменти се появяват точно тези мисли - защо не си изживях младостта по нормалния ред, да откажа женитби когато не искам това, после да стигна до това, когато съм готова и да не съм преживяла развод... Защото все пак светът ми се преобърна тогава. Как да се отърси човек от това - "можеше да не беше ставало така"...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 01 юни 2020, 16:48
Здравейте!
Точно това имах предвид, когато говорех, че размишленията и съжаленията за миналото ни пречат да възприемаме настоящето... Ще ви разкажа една история, измислена от големия германски психотерапевт Берт Хелингер /той е измислил много истории :)/
"Един мъж пътувал в спален вагон. В купето му имало и друг мъж. Този вторият непрекъснато стенел: "Ох, толкова съм гладен!! Толкова съм гладен! Ох, много съм гладен!"
Мъжът при това положение не можел да заспи и накрая отишъл до вагон-ресторанта, поръчал обилна храна за спътника си и му я донесъл в една табла. Спътникът му се нахранил много добре. И мъжът вече започнал да се унася в сън, когато от леглото на спътника му отново се чуло жално скимтене:   "Ох, толкова бях гладен!! Толкова бях гладен! Ох, много бях гладен!" Забавно, нали?
И един въпрос към вас: казвате, че сега сте щастлива, имате втори брак и дете, което искате. А можете ли да сте сигурна, че това щеше да се случи, ако преди това нямахте другия брак, който наричате несполучлив и загуба на време? Не можете!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пн, 01 юни 2020, 18:31
Да, може и едното да е довело до другото, понеже преди не виждах как ще стигна до желание за дете (т.е.нова отговорност, промяна), ако нещата си вървят едни и същи. А след разтърсването порастнах и го пожелах, станах способна. Но ме нападат мислите, че ето нещата не са съвършени, понеже ни е втори брак и съпругът ми пък има и дете от първия. Така че за него не е първо дете както за мен. Понякога си мисля дали за него има разлика в чувството му (детето му е вече голямо и самостоятелно, но той сякаш изпитва вина спрямо него). Така че, когато игнорирам всички тия неща, се чувствам прекрасно, но все пак не сме само ние и начисто, както би могло да бъде. И понякога ме напада и вината, че преди това не съм искала да стана майка и съм пропуснала възможността това да си е начисто. Как да се отърся напълно от такива съжаления? Не са толкова натрапчиви, но все пак се появяват като досадни насекоми... Благодаря Ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Teodora Yolcheva в пн, 01 юни 2020, 20:11
Здравейте, г-н Стефанов, и аз с проблем около забременяване/имане на дете. Имам заболяване, което според повечето гинеколози не би следвало да ме лиши от дете, въпреки че трудностите при забременяване са вероятни. Сега отново ми предстоят прегледи и изследвания, за които съм ужасно уплашена. От малка имам ужас, че няма да стана майка. В семейството на родителите ми сме две деца, най-големият ни брат е починал в следствие на заболяване в детска възраст (4 години).
Опитвам се да съм рационална, вярвам в съвременната медицина, а и тук е пълно с жени, които са преборили различни диагнози. Не съм лигла по принцип, но ме е страх много, плача, нямам много-много настроение за хора и общуване, губя желание за всичко. Какво бихте ме посъветвал? Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 02 юни 2020, 05:48
Здравейте, г-н Стефанов, и аз с проблем около забременяване/имане на дете. Имам заболяване, което според повечето гинеколози не би следвало да ме лиши от дете, въпреки че трудностите при забременяване са вероятни. Сега отново ми предстоят прегледи и изследвания, за които съм ужасно уплашена. От малка имам ужас, че няма да стана майка. В семейството на родителите ми сме две деца, най-големият ни брат е починал в следствие на заболяване в детска възраст (4 години).
Опитвам се да съм рационална, вярвам в съвременната медицина, а и тук е пълно с жени, които са преборили различни диагнози. Не съм лигла по принцип, но ме е страх много, плача, нямам много-много настроение за хора и общуване, губя желание за всичко. Какво бихте ме посъветвал? Благодаря!
Здравейте, Теодора!
Загубата на 4 годишно дете, ваш по-голям брат, е силно въздействащо събитие за всички в семейството. И когато плачете и тъгувате, то не е защото сте лигла,  а защото страдате за брат ви.
Това събитие  няма как да не се отрази върху начина, по който възприемате перспективата да станете майка.
Вие казвате, че се ужасявате , че няма да станете майка... Допускам, че е възможно дълбоко в себе си по-скоро да се страхувате, да не би да станете...
В тази връзка бих ви препоръчал да направите терапевтична сесия, може би най-добре с метода Семейни констелации или психодрама. Там преживяванията са най-силни. Ценно би било да изследвате и посланията, които идват от сънищата...
Защото е важно да дадете пространство на чувствата, които са във вас: страха, болката, тъгата, а също и  любовта към брат ви, която изпитвате, вероятно без да си давате докрай сметка.
Ако имате нужда от повече информация, готов съм да отговоря – тук или на лични.
Поздрави и най-добри пожелания!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Viara Svet в вт, 02 юни 2020, 10:50
Здравейте,
Доста разсъждавах след отговора ви.
Съпругът ми казва, че иска деца. Но не проумявам защо не желае да направи дори базови изследвания. Не мисля, че го е страх. Той не  желае да се прегледа, за да му се постави диагноза. Но има симптоми на възпаление. Не мога до безкрайност да обикалям по гинеколози , които са казали , че трябва и мъжът да се изследва.  Но няколко пъти ми се заявява, че този мой проблем не го плаши. А за себе си съм наясно, че го обичам и го казвам. Но като отговор получавам "И аз". Когато искам да го прегърна през деня ми се отговаря много често "Не сега". 
Появява се и малко ревност от моя страна. Няколко пъти се случва да пише във фейсбук с колежка, която иска да излезе на среща с него. Той не отговори нито излизал ли е с нея, нито какво е отговорил.Просто иска да го оставя на мира. А за мен е важна неговата реакция.
Е има и близки, които съветват , че няма нужда той да се преглежда. И е много по-приятно да се излезе с тях отколкото с жената, която по цял ден "стои вкъщи и нищо не прави", защото от една година не работи.
Много благодаря за отговора.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ddnn96 в вт, 02 юни 2020, 11:06
Здравейте,
В последно време преживях един спонтаннен аборт, мина се почти една година от случилото се, а аз все още мисля това нещо, и ми е като фикс идея, да стане колкото се може по скоро, а именно успешна бременност с щастлив край.
Хорато около мен ме съветват да не го мисля и да се успокоя,но аз някак си живея с този случай от загубата..всеки ден..Дори мисля че вече точно това мислене и постоянно притеснение ми пречи, един вид се чувствам спряла в този момент..
Искам да ви попитам какво бихте ме посъветвали, за да спра да го мисля и да гледам напред и да имам положителни мисли..благодаря


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 02 юни 2020, 11:53
Здравейте, ddnn96!
Свързан съм много дълбоко с метода Семейни констелации, създаден от Берт Хелингер, според който темата за абортите - спонтанни или по желание - е много важна част от вътрешния живот на жената. Всяка жена, правила аборт или преживяла спонтанен аборт, има дълбокото желание, ако може, да върне това дете в себе си и да го доизноси и роди.
Затова на мен ми изглеждат неуместни съветите да забравите изгубеното дете. По-скоро бих ви казал да си дадете право да го мислите и да го обичате, докато то постепенно заеме полагащото му се място в сърцето ви по един спокоен начин.
И още една важна стъпка - когато се свързвате с това дете в душата си, ще почувствате, че то също би искало вие да продължите напред като майка, която дава живот на други деца. То също като вас  би се радвало за тях.
Така че, когато мислите за най-ценните и близки за вас същества - отвсякъде към вас идва това насърчение да имате и други деца. 
Вярвам, че за вас ще бъде по-лесно, ако просто следвате насърчението.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Havanna в вт, 02 юни 2020, 13:34
Здравейте, д-р Стефанов!
Имам дъщеря на 5 г., която си „чопли“ кожичките на пръстите около ноктите. Понякога толкова ги съдира, че се получават ранички. Когато е вкъщи и го прави, наблюдавам я и усещам, че всякаш е вглъбена в своите мисли /отнесена е/ гледа в една точка и си чопли кожичките. Като й кажа да спре спира, но в един момент без да се усети пак почва. Онзи ден като бяхме навън за игра забелязах, че го прави и почнах да наблюдавам играта им и ми направи впечатление следното нещо: в играта им се включи едно момиче, което беше по-активно и така да кажа започна да диктува правилата на играта и моята дъщеря с готовност се включи нямаше проблем на пръв поглед. Иначе като се прибере от градината почти винаги разбирам, че и там го прави (по състоянието на пръстите). Искам да отбележа, че е спокойно дете, общителна е, винаги търси контакт с други деца.
И да си кажа честно и аз го правя това с чопленето на кожичките на пръстите и искам да разбера дали го вижда от мен и за това и тя копира моите действия или може да е поради друга причина?
Благодаря ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 02 юни 2020, 18:57
Здравейте, д-р Стефанов!
Имам дъщеря на 5 г., която си „чопли“ кожичките на пръстите около ноктите. Понякога толкова ги съдира, че се получават ранички. Когато е вкъщи и го прави, наблюдавам я и усещам, че всякаш е вглъбена в своите мисли /отнесена е/ гледа в една точка и си чопли кожичките. Като й кажа да спре спира, но в един момент без да се усети пак почва. Онзи ден като бяхме навън за игра забелязах, че го прави и почнах да наблюдавам играта им и ми направи впечатление следното нещо: в играта им се включи едно момиче, което беше по-активно и така да кажа започна да диктува правилата на играта и моята дъщеря с готовност се включи нямаше проблем на пръв поглед. Иначе като се прибере от градината почти винаги разбирам, че и там го прави (по състоянието на пръстите). Искам да отбележа, че е спокойно дете, общителна е, винаги търси контакт с други деца.
И да си кажа честно и аз го правя това с чопленето на кожичките на пръстите и искам да разбера дали го вижда от мен и за това и тя копира моите действия или може да е поради друга причина?
Благодаря ви!
Здравейте!
Симптомите, които описвате, представляват сравнително мека форма на  натрапливи /компулсивни/ действия, които се дължат на повишена тревожност и служат за овладяване на напрежението от тревожността.
От това, което сте описали, става ясно, че носителят на тревожността сте самата вие.
Питате се, дали детето вижда и копира от вас това действие. Да, има такъв аспект. Но ако погледнем в по-голяма дълбочина, ще видим, че детето ви се свързва с вашата тревожност и сякаш застава до вас, за да е съпричастно и да  "помага" да я носите. Сякаш дъщеря ви казва: "Ако това ти помага на теб, мила мамо, ще го правя и аз."
Много е интересно да разбираме колко силно децата са мотивирани да подкрепят своите родители, включително и по такива странни начини.
Смятам, от друга страна, че подобен род симптоми са сравнително лесни за преодоляване.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в вт, 02 юни 2020, 21:21
Здравейте, пиша ви, защото и аз вече не знам към кого да се обърна... Уточнявам, че ходя на терапия при психолог. Преди година се запознах с мъж, хареса ми всичко в него от начало. Той ме запозна с родителите си още на 1 месец от връзката ни, говорихме си как ще бъдем завинаги заедно, как ще имаме деца, семейство и т. н. Но аз съм прекалено ревнива още на 2 месец му направих проблем, защото искаш да се прибере сам в родното му място. Общо взето през седмица го зарязвах по различни причини, дразнеше ме как харесва снимки на други жени, че не показва в соц мрежи, че е с мен, въпреки че реално всички знаеха, че сме заедно. И така преди половин година се разделихме, видях, че жена му писа в сайт за запознанства и го оставих. През следващото време аз ходих да го моля да сее съберем, а той ми казваше, че има нужда от време. Два пъти съм му посягала, откакто не сме заедно. Всички дори и психоложката ми ми казват да го оставя, да не го търся, но аз не слушах никой. Притисках го, палакох, молех го и миналата седмица той ми прати чат с жена как са излизали,аз писах на едно момче да правим секс и му го пратих. От тогава съм курва, боклук, блокирал ме е отвсякъде. Психоложката ми ми е дала камъче с неговото име, имам за задача утре да напиша прощално писмо и да го заровя, но не мога. Чувствам се ужасно, че заради моята лудост загубих щастието, че заради това, че съм луда, друга ще получи всичко,, което имах аз. Не знам и не мога да се преборя с всичко. Чувствам се ужасно от 6 месеца не спирам да плача, получавам паник атаки, имам високо кръвно. Просто ужас. Всеки мисли, че преувеличавам, но аз наистина се чувствам така. Хем не слъшам съвети, хем страдам с моите решения. Затънтена улица, не виждам вече изход.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 03 юни 2020, 19:01
Здравейте, пиша ви, защото и аз вече не знам към кого да се обърна... Уточнявам, че ходя на терапия при психолог. Преди година се запознах с мъж, хареса ми всичко в него от начало. Той ме запозна с родителите си още на 1 месец от връзката ни, говорихме си как ще бъдем завинаги заедно, как ще имаме деца, семейство и т. н. Но аз съм прекалено ревнива още на 2 месец му направих проблем, защото искаш да се прибере сам в родното му място. Общо взето през седмица го зарязвах по различни причини, дразнеше ме как харесва снимки на други жени, че не показва в соц мрежи, че е с мен, въпреки че реално всички знаеха, че сме заедно. И така преди половин година се разделихме, видях, че жена му писа в сайт за запознанства и го оставих. През следващото време аз ходих да го моля да сее съберем, а той ми казваше, че има нужда от време. Два пъти съм му посягала, откакто не сме заедно. Всички дори и психоложката ми ми казват да го оставя, да не го търся, но аз не слушах никой. Притисках го, палакох, молех го и миналата седмица той ми прати чат с жена как са излизали,аз писах на едно момче да правим секс и му го пратих. От тогава съм курва, боклук, блокирал ме е отвсякъде. Психоложката ми ми е дала камъче с неговото име, имам за задача утре да напиша прощално писмо и да го заровя, но не мога. Чувствам се ужасно, че заради моята лудост загубих щастието, че заради това, че съм луда, друга ще получи всичко,, което имах аз. Не знам и не мога да се преборя с всичко. Чувствам се ужасно от 6 месеца не спирам да плача, получавам паник атаки, имам високо кръвно. Просто ужас. Всеки мисли, че преувеличавам, но аз наистина се чувствам така. Хем не слъшам съвети, хем страдам с моите решения. Затънтена улица, не виждам вече изход.
Здравейте!
Разбирам, че ходите при колега на сесии и затова ще бъда максимално кратък.
Връзката ви започва с много ентусиазъм и желание, нещата се развиват едва ли не мълниеносно. Обикновено това е предвестник на трудности и резки обрати. Загубата на реализъм ни връща в едни детски състояния, които не носят необходимата стабилност.
 И в резултат - следват прояви на бурни страсти: ревност, страдание, физически сблъсъци, молби другия да се върне, сълзи, съжаление, гняв, агресия, отчаяние... И зад всичко това стои страха от изоставяне и чувството за невъзможност да се понесе самотата.
Какви са причините за тези преживявания? Те се коренят най-вероятно в родителското ви семейство.
Задайте си въпросите: като дете дали сте се чувствала изоставена от родителите, или пък да сте били в болница и пак да сте се чувствали така...
Типична причина човек да се страхува от изоставяне е това да е стоял повечко време в кувьоз след раждането си.
Може да сте били и в семейство, където се случват подобни неща - раздели и събирания на родителите.
Това, според мен,  е един възможен поглед към това, което най-вероятно ви движи.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Bili1111 в ср, 03 юни 2020, 21:20
Скрит текст:
Здравейте, пиша ви, защото и аз вече не знам към кого да се обърна... Уточнявам, че ходя на терапия при психолог. Преди година се запознах с мъж, хареса ми всичко в него от начало. Той ме запозна с родителите си още на 1 месец от връзката ни, говорихме си как ще бъдем завинаги заедно, как ще имаме деца, семейство и т. н. Но аз съм прекалено ревнива още на 2 месец му направих проблем, защото искаш да се прибере сам в родното му място. Общо взето през седмица го зарязвах по различни причини, дразнеше ме как харесва снимки на други жени, че не показва в соц мрежи, че е с мен, въпреки че реално всички знаеха, че сме заедно. И така преди половин година се разделихме, видях, че жена му писа в сайт за запознанства и го оставих. През следващото време аз ходих да го моля да сее съберем, а той ми казваше, че има нужда от време. Два пъти съм му посягала, откакто не сме заедно. Всички дори и психоложката ми ми казват да го оставя, да не го търся, но аз не слушах никой. Притисках го, палакох, молех го и миналата седмица той ми прати чат с жена как са излизали,аз писах на едно момче да правим секс и му го пратих. От тогава съм курва, боклук, блокирал ме е отвсякъде. Психоложката ми ми е дала камъче с неговото име, имам за задача утре да напиша прощално писмо и да го заровя, но не мога. Чувствам се ужасно, че заради моята лудост загубих щастието, че заради това, че съм луда, друга ще получи всичко,, което имах аз. Не знам и не мога да се преборя с всичко. Чувствам се ужасно от 6 месеца не спирам да плача, получавам паник атаки, имам високо кръвно. Просто ужас. Всеки мисли, че преувеличавам, но аз наистина се чувствам така. Хем не слъшам съвети, хем страдам с моите решения. Затънтена улица, не виждам вече изход.
Здравейте!
Разбирам, че ходите при колега на сесии и затова ще бъда максимално кратък.
Връзката ви започва с много ентусиазъм и желание, нещата се развиват едва ли не мълниеносно. Обикновено това е предвестник на трудности и резки обрати. Загубата на реализъм ни връща в едни детски състояния, които не носят необходимата стабилност.
 И в резултат - следват прояви на бурни страсти: ревност, страдание, физически сблъсъци, молби другия да се върне, сълзи, съжаление, гняв, агресия, отчаяние... И зад всичко това стои страха от изоставяне и чувството за невъзможност да се понесе самотата.
Какви са причините за тези преживявания? Те се коренят най-вероятно в родителското ви семейство.
Задайте си въпросите: като дете дали сте се чувствала изоставена от родителите, или пък да сте били в болница и пак да сте се чувствали така...
Типична причина човек да се страхува от изоставяне е това да е стоял повечко време в кувьоз след раждането си.
Може да сте били и в семейство, където се случват подобни неща - раздели и събирания на родителите.
Това, според мен,  е един възможен поглед към това, което най-вероятно ви движи.
Здравейте д-р Стефанов,

След вашият пост осъзнах, че и аз имам страх от изоставане.
Накратко за мен: семейна съм с 2 деца. Любящ съпуг, но имам ужасният страх, че някой ден ще остана сама.
Когато бях малка, родителите ми не показваха тяхната обич към мен. Купуваха ми повечето неща, които исках но не ме прегръщаха и целуваха. Аз съм по-голямо дете като имам по-малък брат. Спомням си, че плачех много че не ме обичат и веднъж майка ми ме вида и каза, че ако не ме обичаха - нямаха да ми купуват това което искам. Но не съм искала кой знае какво защото по скромна. Итака порастнахбез да усетя обич, след това имах гаджета (само няколко) и търсих единствено топлина и да усещам, че ме обичат но по-вечето време ме зарязваха. Така след това сезапознахме със съпруга ми и се оженихме, но този страх не ме напусна. Сега ме е страх, че децата като порастнат и ще си тръгнат по техният път и ще остана с мъжа ми а след това? Иначе с родителите ми се виждаме и се държат мило с мен. Сигурно ме обичат но защо не са ми показвали, защо не съм усещала тяхната топлина...
Просто не знам, какво да направя, че да живея спокойно без да ме е страх от самотата, от това че децата растат.............


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 04 юни 2020, 05:46
Скрит текст:
Здравейте, пиша ви, защото и аз вече не знам към кого да се обърна... Уточнявам, че ходя на терапия при психолог. Преди година се запознах с мъж, хареса ми всичко в него от начало. Той ме запозна с родителите си още на 1 месец от връзката ни, говорихме си как ще бъдем завинаги заедно, как ще имаме деца, семейство и т. н. Но аз съм прекалено ревнива още на 2 месец му направих проблем, защото искаш да се прибере сам в родното му място. Общо взето през седмица го зарязвах по различни причини, дразнеше ме как харесва снимки на други жени, че не показва в соц мрежи, че е с мен, въпреки че реално всички знаеха, че сме заедно. И така преди половин година се разделихме, видях, че жена му писа в сайт за запознанства и го оставих. През следващото време аз ходих да го моля да сее съберем, а той ми казваше, че има нужда от време. Два пъти съм му посягала, откакто не сме заедно. Всички дори и психоложката ми ми казват да го оставя, да не го търся, но аз не слушах никой. Притисках го, палакох, молех го и миналата седмица той ми прати чат с жена как са излизали,аз писах на едно момче да правим секс и му го пратих. От тогава съм курва, боклук, блокирал ме е отвсякъде. Психоложката ми ми е дала камъче с неговото име, имам за задача утре да напиша прощално писмо и да го заровя, но не мога. Чувствам се ужасно, че заради моята лудост загубих щастието, че заради това, че съм луда, друга ще получи всичко,, което имах аз. Не знам и не мога да се преборя с всичко. Чувствам се ужасно от 6 месеца не спирам да плача, получавам паник атаки, имам високо кръвно. Просто ужас. Всеки мисли, че преувеличавам, но аз наистина се чувствам така. Хем не слъшам съвети, хем страдам с моите решения. Затънтена улица, не виждам вече изход.
Здравейте!
Разбирам, че ходите при колега на сесии и затова ще бъда максимално кратък.
Връзката ви започва с много ентусиазъм и желание, нещата се развиват едва ли не мълниеносно. Обикновено това е предвестник на трудности и резки обрати. Загубата на реализъм ни връща в едни детски състояния, които не носят необходимата стабилност.
 И в резултат - следват прояви на бурни страсти: ревност, страдание, физически сблъсъци, молби другия да се върне, сълзи, съжаление, гняв, агресия, отчаяние... И зад всичко това стои страха от изоставяне и чувството за невъзможност да се понесе самотата.
Какви са причините за тези преживявания? Те се коренят най-вероятно в родителското ви семейство.
Задайте си въпросите: като дете дали сте се чувствала изоставена от родителите, или пък да сте били в болница и пак да сте се чувствали така...
Типична причина човек да се страхува от изоставяне е това да е стоял повечко време в кувьоз след раждането си.
Може да сте били и в семейство, където се случват подобни неща - раздели и събирания на родителите.
Това, според мен,  е един възможен поглед към това, което най-вероятно ви движи.
Здравейте д-р Стефанов,

След вашият пост осъзнах, че и аз имам страх от изоставане.
Накратко за мен: семейна съм с 2 деца. Любящ съпуг, но имам ужасният страх, че някой ден ще остана сама.
Когато бях малка, родителите ми не показваха тяхната обич към мен. Купуваха ми повечето неща, които исках но не ме прегръщаха и целуваха. Аз съм по-голямо дете като имам по-малък брат. Спомням си, че плачех много че не ме обичат и веднъж майка ми ме вида и каза, че ако не ме обичаха - нямаха да ми купуват това което искам. Но не съм искала кой знае какво защото по скромна. Итака порастнахбез да усетя обич, след това имах гаджета (само няколко) и търсих единствено топлина и да усещам, че ме обичат но по-вечето време ме зарязваха. Така след това сезапознахме със съпруга ми и се оженихме, но този страх не ме напусна. Сега ме е страх, че децата като порастнат и ще си тръгнат по техният път и ще остана с мъжа ми а след това? Иначе с родителите ми се виждаме и се държат мило с мен. Сигурно ме обичат но защо не са ми показвали, защо не съм усещала тяхната топлина...
Просто не знам, какво да направя, че да живея спокойно без да ме е страх от самотата, от това че децата растат.............
Здравейте, Bili1111!
Мисля, че всички деца, когато се роди по-малкия им брат, изпитват ревност и се чувстват необичани. И това е част от израстването: да понасяш идеята, че не си единствен за мама и татко...
Този страх, който описвате, е по-различен. Не бих го нарекъл страх от изоставяне. Страхът какво ще стане, когато децата си тръгнат от дома, какво идва след това, е свързан със самотата, смъртта, чувството за смисъл...
И това опасение също се преживява от болшинството от хората.
От опита, който имам, мога да ви дам и един интересен аспект. Убедил съм се, че когато децата си тръгнат, партньорите се преоткриват отново. Защото докато децата растат, много често родителите приемат като абсолютен приоритет грижата за тях и забравят един за друг и за любовта, която ги е събрала. Особено майките се склонни да неглижират емоционално мъжете. И затова така наречената "следродилна депресия" е характерна и за мъжете: те се чувстват самотни, невидяни, отхвърлени от съпругите си, когато се роди детето.
Така че - според мен - това е правилната посока: да се свързвате все повече с партньора си. Той е вашия човек. А децата ви  да си намерят партньори, с които и те самите да създадат деца. :)
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Неизвестна16 в пт, 05 юни 2020, 10:30
Здравейте, д-р Стефанов!
Моят въпрос е свързан с братовчедка ми, която идния месец ще навърши 16г. Родителите и са разделени - майката има приятел от 6-7г, а бащата отскоро е във връзка. Братовчедка ми израстна предимно при мен, баби и дядовци, като от много малка се оправя сама - готви си, пътува без придружител в софийските автобуси от първокласничка. Напоследък обаче пубертетът взима превес над онова малко дете, за което съм свикнала да се грижа. Сега лятото е при баба ми, село в провинцията на триста километра от столицата, като е без надзор от родител. Има си приятел, почти не се прибира вечер или е късно през нощта, започнала е да пуши, не обръща специално внимание на училището. Разбирам, че не съм родител, но тъй като те са я оставили, както се казва, на произвола на съдбата, изпитвам нуждата да се опитам да поговоря с нея. Как да го направя без да я отблъсна? Още повече, че разговорът трябва да е по телефон, сега се намираме на дълго разстояние. Има ли някакви "правила" в разговора?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 05 юни 2020, 12:27
Здравейте, д-р Стефанов!
Моят въпрос е свързан с братовчедка ми, която идния месец ще навърши 16г. Родителите и са разделени - майката има приятел от 6-7г, а бащата отскоро е във връзка. Братовчедка ми израстна предимно при мен, баби и дядовци, като от много малка се оправя сама - готви си, пътува без придружител в софийските автобуси от първокласничка. Напоследък обаче пубертетът взима превес над онова малко дете, за което съм свикнала да се грижа. Сега лятото е при баба ми, село в провинцията на триста километра от столицата, като е без надзор от родител. Има си приятел, почти не се прибира вечер или е късно през нощта, започнала е да пуши, не обръща специално внимание на училището. Разбирам, че не съм родител, но тъй като те са я оставили, както се казва, на произвола на съдбата, изпитвам нуждата да се опитам да поговоря с нея. Как да го направя без да я отблъсна? Още повече, че разговорът трябва да е по телефон, сега се намираме на дълго разстояние. Има ли някакви "правила" в разговора?
Здравейте, Неизвестна16!
Разбирам от вашите думи, че братовчедка ви няма постоянен родителски надзор и поради тази причина по-рано от другите е започнала да пътува с автобус, да си готви и да се справя сама с живота.
Съвсем естествено е това, че  тя по-рано от другите си намира приятел,  започва да ходи по компании, да става голяма и независима.
Това, което вие можете да направите в случая, е просто да сте си близки, да не я осъждате и да не се тревожите излишно за нея. Защото тя се справя с живота вероятно по-рано и по-добре от другите. И ако се опитате да ѝ говорите едва ли не "като родител" и да ѝ казвате какво да прави, има опасност да застрашите добрата си връзка. А тя има нужда от тази връзка,  както и вие имате нужда.
Так че - спокойно!
А ако има нещо наистина тревожно /което не ми се вярва/, тогава говорете и с нея, а ако трябва и с родителите ѝ. Защото дори и на вас да ви изглежда, че тя е оставена на произвола на съдбата, нейните родители я обичат, така както и вашите родители ви обичат вас.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пн, 08 юни 2020, 10:34
Здравейте, пиша ви, защото и аз вече не знам към кого да се обърна... Уточнявам, че ходя на терапия при психолог. Преди година се запознах с мъж, хареса ми всичко в него от начало. Той ме запозна с родителите си още на 1 месец от връзката ни, говорихме си как ще бъдем завинаги заедно, как ще имаме деца, семейство и т. н. Но аз съм прекалено ревнива още на 2 месец му направих проблем, защото искаш да се прибере сам в родното му място. Общо взето през седмица го зарязвах по различни причини, дразнеше ме как харесва снимки на други жени, че не показва в соц мрежи, че е с мен, въпреки че реално всички знаеха, че сме заедно. И така преди половин година се разделихме, видях, че жена му писа в сайт за запознанства и го оставих. През следващото време аз ходих да го моля да сее съберем, а той ми казваше, че има нужда от време. Два пъти съм му посягала, откакто не сме заедно. Всички дори и психоложката ми ми казват да го оставя, да не го търся, но аз не слушах никой. Притисках го, палакох, молех го и миналата седмица той ми прати чат с жена как са излизали,аз писах на едно момче да правим секс и му го пратих. От тогава съм курва, боклук, блокирал ме е отвсякъде. Психоложката ми ми е дала камъче с неговото име, имам за задача утре да напиша прощално писмо и да го заровя, но не мога. Чувствам се ужасно, че заради моята лудост загубих щастието, че заради това, че съм луда, друга ще получи всичко,, което имах аз. Не знам и не мога да се преборя с всичко. Чувствам се ужасно от 6 месеца не спирам да плача, получавам паник атаки, имам високо кръвно. Просто ужас. Всеки мисли, че преувеличавам, но аз наистина се чувствам така. Хем не слъшам съвети, хем страдам с моите решения. Затънтена улица, не виждам вече изход.
Здравейте!
Разбирам, че ходите при колега на сесии и затова ще бъда максимално кратък.
Връзката ви започва с много ентусиазъм и желание, нещата се развиват едва ли не мълниеносно. Обикновено това е предвестник на трудности и резки обрати. Загубата на реализъм ни връща в едни детски състояния, които не носят необходимата стабилност.
 И в резултат - следват прояви на бурни страсти: ревност, страдание, физически сблъсъци, молби другия да се върне, сълзи, съжаление, гняв, агресия, отчаяние... И зад всичко това стои страха от изоставяне и чувството за невъзможност да се понесе самотата.
Какви са причините за тези преживявания? Те се коренят най-вероятно в родителското ви семейство.
Задайте си въпросите: като дете дали сте се чувствала изоставена от родителите, или пък да сте били в болница и пак да сте се чувствали така...
Типична причина човек да се страхува от изоставяне е това да е стоял повечко време в кувьоз след раждането си.
Може да сте били и в семейство, където се случват подобни неща - раздели и събирания на родителите.
Това, според мен,  е един възможен поглед към това, което най-вероятно ви движи.
Прав сте, че всичко се разви доста бързо, запозна ме с родителите си още на втората седмица от връзката ни. Сега 6 месеца след раздялата ни, не мога да се отърся от тъгата и от чувството, че аз сама прецаках всичко, постоянно ми се върти думата "ако", ако не бях направила това, ако не бях казала онова, ако не действах толкова прибързано. Тези въпроси и обвинения са доста измъчващи, а не е като да ми липсва мъжко внимание, но просто нямам очи за друг освен бившия ми и нищо не помага, за да се отърся. Излизах на няколко срещи, но просто всеки сравнявам с него и няма смисъл.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 08 юни 2020, 11:51
Скрит текст:
Здравейте, пиша ви, защото и аз вече не знам към кого да се обърна... Уточнявам, че ходя на терапия при психолог. Преди година се запознах с мъж, хареса ми всичко в него от начало. Той ме запозна с родителите си още на 1 месец от връзката ни, говорихме си как ще бъдем завинаги заедно, как ще имаме деца, семейство и т. н. Но аз съм прекалено ревнива още на 2 месец му направих проблем, защото искаш да се прибере сам в родното му място. Общо взето през седмица го зарязвах по различни причини, дразнеше ме как харесва снимки на други жени, че не показва в соц мрежи, че е с мен, въпреки че реално всички знаеха, че сме заедно. И така преди половин година се разделихме, видях, че жена му писа в сайт за запознанства и го оставих. През следващото време аз ходих да го моля да сее съберем, а той ми казваше, че има нужда от време. Два пъти съм му посягала, откакто не сме заедно. Всички дори и психоложката ми ми казват да го оставя, да не го търся, но аз не слушах никой. Притисках го, палакох, молех го и миналата седмица той ми прати чат с жена как са излизали,аз писах на едно момче да правим секс и му го пратих. От тогава съм курва, боклук, блокирал ме е отвсякъде. Психоложката ми ми е дала камъче с неговото име, имам за задача утре да напиша прощално писмо и да го заровя, но не мога. Чувствам се ужасно, че заради моята лудост загубих щастието, че заради това, че съм луда, друга ще получи всичко,, което имах аз. Не знам и не мога да се преборя с всичко. Чувствам се ужасно от 6 месеца не спирам да плача, получавам паник атаки, имам високо кръвно. Просто ужас. Всеки мисли, че преувеличавам, но аз наистина се чувствам така. Хем не слъшам съвети, хем страдам с моите решения. Затънтена улица, не виждам вече изход.
Здравейте!
Разбирам, че ходите при колега на сесии и затова ще бъда максимално кратък.
Връзката ви започва с много ентусиазъм и желание, нещата се развиват едва ли не мълниеносно. Обикновено това е предвестник на трудности и резки обрати. Загубата на реализъм ни връща в едни детски състояния, които не носят необходимата стабилност.
 И в резултат - следват прояви на бурни страсти: ревност, страдание, физически сблъсъци, молби другия да се върне, сълзи, съжаление, гняв, агресия, отчаяние... И зад всичко това стои страха от изоставяне и чувството за невъзможност да се понесе самотата.
Какви са причините за тези преживявания? Те се коренят най-вероятно в родителското ви семейство.
Задайте си въпросите: като дете дали сте се чувствала изоставена от родителите, или пък да сте били в болница и пак да сте се чувствали така...
Типична причина човек да се страхува от изоставяне е това да е стоял повечко време в кувьоз след раждането си.
Може да сте били и в семейство, където се случват подобни неща - раздели и събирания на родителите.
Това, според мен,  е един възможен поглед към това, което най-вероятно ви движи.
Прав сте, че всичко се разви доста бързо, запозна ме с родителите си още на втората седмица от връзката ни. Сега 6 месеца след раздялата ни, не мога да се отърся от тъгата и от чувството, че аз сама прецаках всичко, постоянно ми се върти думата "ако", ако не бях направила това, ако не бях казала онова, ако не действах толкова прибързано. Тези въпроси и обвинения са доста измъчващи, а не е като да ми липсва мъжко внимание, но просто нямам очи за друг освен бившия ми и нищо не помага, за да се отърся. Излизах на няколко срещи, но просто всеки сравнявам с него и няма смисъл.

Здравейте!
Вие се питате: "Къде сгреших?"
По-правилният въпрос според мен е: "Каква е причината аз да копнея за такъв мъж, който да дойде изневиделица като принца на бял кон, да ме обикне от пръв поглед и да ме запознае с родителите си на втората седмица?
Когато ПЪРВО си зададете  този въпрос, отговорите могат да бъдат там, където ви писах и в предишното писмо. Затова отново ги пиша:
- като дете дали сте се чувствала изоставена от родителите, или пък да сте били в болница и пак да сте се чувствали така? Дали още от детството у вас не стои страха от изоставяне?
- дали сте имали желание да намерите някой, с когото просто веднага да се махнете от родителското семейство и да затръшнете вратата зад себе си?
- били ли сте в кувьоз и как е протекло раждането ви? Типична причина човек да се страхува от изоставяне през целия си живот е това, да е стоял повечко време в кувьоз.
Може да сте били и в семейство, където се случват подобни неща - постоянни раздели и събирания на родителите.
ВТОРИЯТ базисен въпрос е, как де се разделите с този човек, защото вие не сте се разделили и още дълго време може и да не се разделите. А докато не се разделите наистина с него, няма как да започнете удовлетворяваща връзка с друг. Смятам да напиша нещо специалноза разделянето с предишен  партньор по-нататък, защото вярвам, че може да е ценно за всички.
Но първо отговорете на първите въпроси. Там е основното, за което е добреда си дадете сметка.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пн, 08 юни 2020, 14:16
Изоставена не бих казала, че съм се чувствала, когато се роди брат ми имаше известно чувство на ревност. Около 13,14 годишна съм лежала в болница, инфекциозно отделение, там не пускаха посетители, но нямам спомен да съм се чувствала изоставена.
Има го момента, в който майка ми е много властна, винаги ме е направлявала, дори ми избра специалността в университета, която учих без особено желание. В последните години имаше и натякване, че ми е време вече за семейство, на моите години тя вече имала 2 деца, нямало ли да си хвана приятел и подобни, имала съм връзки, но тя не харесваше мъжете, реално те не бяха и за харесване, единия тревоман, другия бивш наркоман. Аз не съм употребявала нищо, но реално наистина не бяха добра партия.
Последният го хареса, аз също, но постоянно му търсех кусури и сега вече като е късно съм огорчена, че така се стекоха нещата, прав сте, че не съм се разделила с него, нямам си и идея как ще се разделя, сигурно цял живот ще съжалявам, че си прецаках връзката с този мъж.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: someday в пн, 08 юни 2020, 16:12
Здравейте, г-н Стефанов.

Накратко, въпросът ми е следният: как да    възстановя нормалната комуникация в семейството? Уважението и доверието? От доста време вече съпругът ми общува с мен с почти всекидневни обиди, намеци, саркастични подмятания, от което се чувствам унизена и сравнена със земята. Освен обиди за мен самата като личност, често ми се казва и че съм лоша майка. Всичко това беше следствие от желанието ми да се върна на работа точно когато по-малкото ми дете навърши една година. Нашият план беше първите месец-два мъжът ми да гледа детето, а аз да работя (имаше възможност), след това роднини, след това да го пуснем на ясла. С тръгването на ясла и честите боледувания разбрахме, че практически през по-голямата част от времето всъщност някой ще трябва да гледа детето вкъщи и тъй като аз съвсем наскоро бях започнала нова работа преценихме, че мъжът ми ще може още известно време да гледа детето. Това обаче се проточи страшно дълго време и не според нашите планове. Казва, че изцяло на неговите плещи е паднало гледането на детето и грижите за него докато е болно и единственото, за което ме бива е... да ходя на работа. Че имам грешни приоритети. За какво съм го изс... това дете щом ще го захвърля на една годинка... Просто много грозни изказвания. Включително в моментите, в които сме се карали е заплашвал, че ще ме напусне и ще вземе детето с него. Та мисля че от този момент започна всичко. Оттогава съм вечно обвинявана. Четох Вашите съвети за това какво може "прегрешилият" да направи, за да изкупи вината си, но не знам какво би било това нещо в моя случай. Старая се, правя всичко възможно от моя страна, ходя на пръсти около мъжа ми за да не го ядосам с нещо, защото пак започва с упреците и грозните епитети. Не мисля че има нещо, което щом направя, ще го накара да спре. За него вече това съм аз - лоша майка и съпруга.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 09 юни 2020, 06:27
Здравейте, г-н Стефанов.

Накратко, въпросът ми е следният: как да    възстановя нормалната комуникация в семейството? Уважението и доверието? От доста време вече съпругът ми общува с мен с почти всекидневни обиди, намеци, саркастични подмятания, от което се чувствам унизена и сравнена със земята. Освен обиди за мен самата като личност, често ми се казва и че съм лоша майка. Всичко това беше следствие от желанието ми да се върна на работа точно когато по-малкото ми дете навърши една година. Нашият план беше първите месец-два мъжът ми да гледа детето, а аз да работя (имаше възможност), след това роднини, след това да го пуснем на ясла. С тръгването на ясла и честите боледувания разбрахме, че практически през по-голямата част от времето всъщност някой ще трябва да гледа детето вкъщи и тъй като аз съвсем наскоро бях започнала нова работа преценихме, че мъжът ми ще може още известно време да гледа детето. Това обаче се проточи страшно дълго време и не според нашите планове. Казва, че изцяло на неговите плещи е паднало гледането на детето и грижите за него докато е болно и единственото, за което ме бива е... да ходя на работа. Че имам грешни приоритети. За какво съм го изс... това дете щом ще го захвърля на една годинка... Просто много грозни изказвания. Включително в моментите, в които сме се карали е заплашвал, че ще ме напусне и ще вземе детето с него. Та мисля че от този момент започна всичко. Оттогава съм вечно обвинявана. Четох Вашите съвети за това какво може "прегрешилият" да направи, за да изкупи вината си, но не знам какво би било това нещо в моя случай. Старая се, правя всичко възможно от моя страна, ходя на пръсти около мъжа ми за да не го ядосам с нещо, защото пак започва с упреците и грозните епитети. Не мисля че има нещо, което щом направя, ще го накара да спре. За него вече това съм аз - лоша майка и съпруга.
Здравейте!
Първо ми идва наум, че съпругът ви може би се чувства унизен от това, че остава вкъщи да се грижи за детето, а вие отивате да се реализирате професионално. За да вземете това решение, допускам, че вие получавате и по-добро заплащане. И ако е така, той се чувства още по-унизен. Затова на свой ред се опитва да ви унизи вас. Дори ви заплашва, че ще ви вземе детето.
Има сякаш и още един важен аспект: чрез тези свои боледувания детето може би се съюзява с баща си и се опитва да ви върне обратно в дома.
Все повече жени са в тази ситуация в модерния свят. Интересно - как стоят нещата, погледнати от обратната страна? Имам предвид - имате ли самата вие достатъчно уважение към съпруга си, след като той остава вкъщи да "майчинства"?
Струва ми се, че във вашата ситуация има много неща за изясняване; има важна информация, която не е казана все още. Добрият вариант е да потърсите заедно като партньори семеен консултант, който да ви посредничи да се чуете, да се разберете и да започнете да правите най-доброто за вас като двойка и за детето като родители.
Какво мислите във връзка с казаното?
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 09 юни 2020, 06:38
Изоставена не бих казала, че съм се чувствала, когато се роди брат ми имаше известно чувство на ревност. Около 13,14 годишна съм лежала в болница, инфекциозно отделение, там не пускаха посетители, но нямам спомен да съм се чувствала изоставена.
Има го момента, в който майка ми е много властна, винаги ме е направлявала, дори ми избра специалността в университета, която учих без особено желание. В последните години имаше и натякване, че ми е време вече за семейство, на моите години тя вече имала 2 деца, нямало ли да си хвана приятел и подобни, имала съм връзки, но тя не харесваше мъжете, реално те не бяха и за харесване, единия тревоман, другия бивш наркоман. Аз не съм употребявала нищо, но реално наистина не бяха добра партия.
Последният го хареса, аз също, но постоянно му търсех кусури и сега вече като е късно съм огорчена, че така се стекоха нещата, прав сте, че не съм се разделила с него, нямам си и идея как ще се разделя, сигурно цял живот ще съжалявам, че си прецаках връзката с този мъж.

Здравейте!
Имам чувството, че сте се събрали с този мъж, подтиквана от трима души: двама приятели с наркозависимост, от  които сте искали да се откъснете и от майка си, която ви притиска да си намерите партньор и да създавате деца /внуци/.
Много се набива в очи темата за зависимостите: споменавате такива партньори, а и вашето отношение към този мъж много прилича на зависимост. Говорите, че "цял живот" ще съжалявате.
Това ме подтиква да ви попитам за баща ви. До този момент не сте казали нищо за него.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: believe_ в вт, 09 юни 2020, 10:20
Здравейте ,г-н Стефанов,
искам да попитам нещо,което касае моят син на 6 год.Едва сега имаме възможност да му направим собствена стая,да обясня,че до момента също спеше на собствено легло,но в спалнята ни.Разбира се като с всяко ново нещо,зная,че ще е нужно време ,за да свикне и виждам,че все повече се присеща, че може да се отдели ей така а малко сам,да рисува или оцветява на спокойствие...Но проблемът е,че не иска да заспива сам...Дори като спрях да го кърмя не беше такъв зор...Още от бебе,докато го кърмех и той всъщност в последствие заспиваше си играеше с косата ми...До ден днешен това е начина на записване...След това няма проблем ,спи си по цяла нощ сам,но не иска да заспива.Дори ,когато нощува при баба си и дядо си,заспива отново по този начин...Поговорихме,обясних,че вече е голям,попитах от какво всъщност се страхува,той отговори от "оставането сам,от шумове"....Направих пано на стената със снимки ин мн нежни лампички,за да заспива на техен фон например, ако проблема е в тъмнината,но не....Притеснявам се дали да бъда рязка и да кажа стоп изведнъж,защото съм наясно,че този начин на заспиване го кара да бъде спокоен и му носи някаква сигурност,моля дайте съвет как да постъпя...
Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 09 юни 2020, 13:36
Здравейте ,г-н Стефанов,
искам да попитам нещо,което касае моят син на 6 год.Едва сега имаме възможност да му направим собствена стая,да обясня,че до момента също спеше на собствено легло,но в спалнята ни.Разбира се като с всяко ново нещо,зная,че ще е нужно време ,за да свикне и виждам,че все повече се присеща, че може да се отдели ей така а малко сам,да рисува или оцветява на спокойствие...Но проблемът е,че не иска да заспива сам...Дори като спрях да го кърмя не беше такъв зор...Още от бебе,докато го кърмех и той всъщност в последствие заспиваше си играеше с косата ми...До ден днешен това е начина на записване...След това няма проблем ,спи си по цяла нощ сам,но не иска да заспива.Дори ,когато нощува при баба си и дядо си,заспива отново по този начин...Поговорихме,обясних,че вече е голям,попитах от какво всъщност се страхува,той отговори от "оставането сам,от шумове"....Направих пано на стената със снимки ин мн нежни лампички,за да заспива на техен фон например, ако проблема е в тъмнината,но не....Притеснявам се дали да бъда рязка и да кажа стоп изведнъж,защото съм наясно,че този начин на заспиване го кара да бъде спокоен и му носи някаква сигурност,моля дайте съвет как да постъпя...
Благодаря!

Здравейте, believe !
Важно е да си дадете сметка дали някакви страшни неща са се случвали, когато е бил бебе.
И то не само с него, но и с вас или с баща му. Ако има такива неща, разкажете му ги,
като наблягате на факта, че всичко това вече е минало.
Ще ви дам и още идеи и стъпки, като ще помоля и да ми пишете какво се получава.
Започваме от там, че той казва, че го е страх от "оставането сам и от шумове".
Бих ви предложил следните стъпки:
[Първо му кажете, че ви е станало много интересно  от това, че го е страх да остава сам и от шум.
Кажете му, че и вас ви е било страх като малка по подобен начин.
Попитайте заедно и баща му от какво го е било страх.
/много е важно детето да знае, че и родителите му са имали страхове като деца,, а не да има чувството, че е странно. То се чувства странно, когато му казват: "Вече си голям, стегни се, няма нищо страшно"/
Второ - накарайте го да нарисува страшните Шум и Сам, които идват през нощта.
Не критикувайте и не оценявайте рисунката, каквато и да е тя!
После нека да нарисува, как тези Шум и Сам се заплитат в косата на мама и не могат да мръднат.
Оставете рисунката някъде далеч от леглото, и кажете, че те са там и не могат да мръднат.
И цяла нощ ще си стоят там, а на сутринта може да провери дали са успели да се разплетат.
Опитайте с това и вижте реакцията, резултата....
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в вт, 09 юни 2020, 13:48
Изоставена не бих казала, че съм се чувствала, когато се роди брат ми имаше известно чувство на ревност. Около 13,14 годишна съм лежала в болница, инфекциозно отделение, там не пускаха посетители, но нямам спомен да съм се чувствала изоставена.
Има го момента, в който майка ми е много властна, винаги ме е направлявала, дори ми избра специалността в университета, която учих без особено желание. В последните години имаше и натякване, че ми е време вече за семейство, на моите години тя вече имала 2 деца, нямало ли да си хвана приятел и подобни, имала съм връзки, но тя не харесваше мъжете, реално те не бяха и за харесване, единия тревоман, другия бивш наркоман. Аз не съм употребявала нищо, но реално наистина не бяха добра партия.
Последният го хареса, аз също, но постоянно му търсех кусури и сега вече като е късно съм огорчена, че така се стекоха нещата, прав сте, че не съм се разделила с него, нямам си и идея как ще се разделя, сигурно цял живот ще съжалявам, че си прецаках връзката с този мъж.

Здравейте!
Имам чувството, че сте се събрали с този мъж, подтиквана от трима души: двама приятели с наркозависимост, от  които сте искали да се откъснете и от майка си, която ви притиска да си намерите партньор и да създавате деца /внуци/.
Много се набива в очи темата за зависимостите: споменавате такива партньори, а и вашето отношение към този мъж много прилича на зависимост. Говорите, че "цял живот" ще съжалявате.
Това ме подтиква да ви попитам за баща ви. До този момент не сте казали нищо за него.
Поздрави!
Баща ми винаги е бил по-инертен, не се е занимавал особено с мен, но пък за всичко ми е угаждал, така да се каже той е доброто ченге и винаги е на моя страна. В общи линии майка ми го командва, преди години и беше изневерил и натрупа кредити, които още изплаща, имаше опити за самоубийство, но нямам много спомени от този период, не знам и как са се помирили с майка ми, но мисля, че той още си "изкупва вината". В момента са в привидно добри отношения.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: believe_ в вт, 09 юни 2020, 14:01
Скрит текст:
Здравейте ,г-н Стефанов,
искам да попитам нещо,което касае моят син на 6 год.Едва сега имаме възможност да му направим собствена стая,да обясня,че до момента също спеше на собствено легло,но в спалнята ни.Разбира се като с всяко ново нещо,зная,че ще е нужно време ,за да свикне и виждам,че все повече се присеща, че може да се отдели ей така а малко сам,да рисува или оцветява на спокойствие...Но проблемът е,че не иска да заспива сам...Дори като спрях да го кърмя не беше такъв зор...Още от бебе,докато го кърмех и той всъщност в последствие заспиваше си играеше с косата ми...До ден днешен това е начина на записване...След това няма проблем ,спи си по цяла нощ сам,но не иска да заспива.Дори ,когато нощува при баба си и дядо си,заспива отново по този начин...Поговорихме,обясних,че вече е голям,попитах от какво всъщност се страхува,той отговори от "оставането сам,от шумове"....Направих пано на стената със снимки ин мн нежни лампички,за да заспива на техен фон например, ако проблема е в тъмнината,но не....Притеснявам се дали да бъда рязка и да кажа стоп изведнъж,защото съм наясно,че този начин на заспиване го кара да бъде спокоен и му носи някаква сигурност,моля дайте съвет как да постъпя...
Благодаря!

Здравейте, believe !
Важно е да си дадете сметка дали някакви страшни неща са се случвали, когато е бил бебе.
И то не само с него, но и с вас или с баща му. Ако има такива неща, разкажете му ги,
като наблягате на факта, че всичко това вече е минало.
Ще ви дам и още идеи и стъпки, като ще помоля и да ми пишете какво се получава.
Започваме от там, че той казва, че го е страх от "оставането сам и от шумове".
Бих ви предложил следните стъпки:
[Първо му кажете, че ви е станало много интересно  от това, че го е страх да остава сам и от шум.
Кажете му, че и вас ви е било страх като малка по подобен начин.
Попитайте заедно и баща му от какво го е било страх.
/много е важно детето да знае, че и родителите му са имали страхове като деца,, а не да има чувството, че е странно. То се чувства странно, когато му казват: "Вече си голям, стегни се, няма нищо страшно"/
Второ - накарайте го да нарисува страшните Шум и Сам, които идват през нощта.
Не критикувайте и не оценявайте рисунката, каквато и да е тя!
После нека да нарисува, как тези Шум и Сам се заплитат в косата на мама и не могат да мръднат.
Оставете рисунката някъде далеч от леглото, и кажете, че те са там и не могат да мръднат.
И цяла нощ ще си стоят там, а на сутринта може да провери дали са успели да се разплетат.
Опитайте с това и вижте реакцията, резултата....
Поздрави!
Част от това съм приложила,когато разговаряхме реших да споделя своите страхове и аз,за да разбере,че е нормално да се страхува човек...Беше добра идея,защото прояви интерес и се успокои до някаква степен,точно тази същата вечер заспа сам,но на следващата "старата песен на нов глас"...Със сиг ще приложа написаното от вас и ще споделя резултата.
Хубав ден ви желая и благодаря много!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 09 юни 2020, 19:16
Скрит текст:
Здравейте ,г-н Стефанов,
искам да попитам нещо,което касае моят син на 6 год.Едва сега имаме възможност да му направим собствена стая,да обясня,че до момента също спеше на собствено легло,но в спалнята ни.Разбира се като с всяко ново нещо,зная,че ще е нужно време ,за да свикне и виждам,че все повече се присеща, че може да се отдели ей така а малко сам,да рисува или оцветява на спокойствие...Но проблемът е,че не иска да заспива сам...Дори като спрях да го кърмя не беше такъв зор...Още от бебе,докато го кърмех и той всъщност в последствие заспиваше си играеше с косата ми...До ден днешен това е начина на записване...След това няма проблем ,спи си по цяла нощ сам,но не иска да заспива.Дори ,когато нощува при баба си и дядо си,заспива отново по този начин...Поговорихме,обясних,че вече е голям,попитах от какво всъщност се страхува,той отговори от "оставането сам,от шумове"....Направих пано на стената със снимки ин мн нежни лампички,за да заспива на техен фон например, ако проблема е в тъмнината,но не....Притеснявам се дали да бъда рязка и да кажа стоп изведнъж,защото съм наясно,че този начин на заспиване го кара да бъде спокоен и му носи някаква сигурност,моля дайте съвет как да постъпя...
Благодаря!

Здравейте, believe !
Важно е да си дадете сметка дали някакви страшни неща са се случвали, когато е бил бебе.
И то не само с него, но и с вас или с баща му. Ако има такива неща, разкажете му ги,
като наблягате на факта, че всичко това вече е минало.
Ще ви дам и още идеи и стъпки, като ще помоля и да ми пишете какво се получава.
Започваме от там, че той казва, че го е страх от "оставането сам и от шумове".
Бих ви предложил следните стъпки:
[Първо му кажете, че ви е станало много интересно  от това, че го е страх да остава сам и от шум.
Кажете му, че и вас ви е било страх като малка по подобен начин.
Попитайте заедно и баща му от какво го е било страх.
/много е важно детето да знае, че и родителите му са имали страхове като деца,, а не да има чувството, че е странно. То се чувства странно, когато му казват: "Вече си голям, стегни се, няма нищо страшно"/
Второ - накарайте го да нарисува страшните Шум и Сам, които идват през нощта.
Не критикувайте и не оценявайте рисунката, каквато и да е тя!
После нека да нарисува, как тези Шум и Сам се заплитат в косата на мама и не могат да мръднат.
Оставете рисунката някъде далеч от леглото, и кажете, че те са там и не могат да мръднат.
И цяла нощ ще си стоят там, а на сутринта може да провери дали са успели да се разплетат.
Опитайте с това и вижте реакцията, резултата....
Поздрави!
Част от това съм приложила,когато разговаряхме реших да споделя своите страхове и аз,за да разбере,че е нормално да се страхува човек...Беше добра идея,защото прояви интерес и се успокои до някаква степен,точно тази същата вечер заспа сам,но на следващата "старата песен на нов глас"...Със сиг ще приложа написаното от вас и ще споделя резултата.
Хубав ден ви желая и благодаря много!
Предварително благодаря!
И продължете да говорите, че и вие като родители сте имали своите детски страхове.
По този начин родителят застава до детето, а не срещу детето.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: someday в вт, 09 юни 2020, 19:27
Скрит текст:
Здравейте!
Първо ми идва наум, че съпругът ви може би се чувства унизен от това, че остава вкъщи да се грижи за детето, а вие отивате да се реализирате професионално. За да вземете това решение, допускам, че вие получавате и по-добро заплащане. И ако е така, той се чувства още по-унизен. Затова на свой ред се опитва да ви унизи вас. Дори ви заплашва, че ще ви вземе детето.
Има сякаш и още един важен аспект: чрез тези свои боледувания детето може би се съюзява с баща си и се опитва да ви върне обратно в дома.
Все повече жени са в тази ситуация в модерния свят. Интересно - как стоят нещата, погледнати от обратната страна? Имам предвид - имате ли самата вие достатъчно уважение към съпруга си, след като той остава вкъщи да "майчинства"?
Струва ми се, че във вашата ситуация има много неща за изясняване; има важна информация, която не е казана все още. Добрият вариант е да потърсите заедно като партньори семеен консултант, който да ви посредничи да се чуете, да се разберете и да започнете да правите най-доброто за вас като двойка и за детето като родители.
Какво мислите във връзка с казаното?
Поздрави!

Здравейте отново.

Да, това, което казвате е първият и очевиден въпрос, който всяка жена в моята ситуация би си задала. Наясно съм какъв ефект може да има за един мъж оставането вкъщи, за да гледа дете и да бъде финансово зависим. Затова и идеята беше това да е временно и за кратко, никой от двама ни не е очаквал, че детето ще боледува с години. Осъзнавам, че ролите ни до голяма степен са разменени, което е фактор за напрежение между нас. Уважавам мъжа си за това, че прие и се съобрази с моето желание да се върна на работа, че остана да се грижи за детето, че помага за домакинството. Прави ремонти, боядисва и т.н. - оценявам всичко това и съм му го казвала.

Когато нещата се проточиха твърде дълго, имаше няколко момента, в които му казах, че трябва и той да помисли за работа. Доходите ми бяха по-високи от неговите, но не бяха толкова високи, че да мога да издържам четирима души дълго време. Мога да кажа, че не успях правилно да изразя това, тъй като доста дълго се опитвах да се справяме с моята заплата, явно напрежението се е трупало в мен и в един момент когато му казах че не се справяме и трябва и той да започне работа, явно му е дошло изневиделица. Трудно ми е да водя такива разговори, обикновено ги избягвам до последно и знам, че това е нещо, което допринася за неразбирането.

Признавам, че имаше моменти, в които смятах, че просто му е удобно да живее по този начин, макар че той казваше, че му е омръзнало да стои с детето вкъщи и иска да работи - не вярвах, защото в периодите когато детето беше здраво не виждах да прави усилие да намери работа, имаше оправдания - сега не се търсят хора, сега в тези месеци в бранша не върви, ще търся наесен, ще търся напролет и така времето си минаваше и вече детето е на почти 4 години.

Мисля също, че мъжът ми изпитва вина и това му тежи - според мен мисли за себе си като за някой, който не е успял в това да осигури семейството си. Преди да се роди детето започна собствен бизнес, но нещата не се получиха. Помогнах му с мои спестявания и знам, че той изпитва вина. Но начинът, по който разсъждава е в грешна посока - никога не съм го обвинявала за неуспеха, напротив, за мен беше важно че въобще се нае и опита - беше за доброто на семейството. Не е лесно да се прави бизнес, отговорността е голяма и не всеки би се наел. Аз не бих могла и уважавам и адмирирам всеки, който се заеме с подобно начинание. Затова не изпитвам нито съжаление, нито отправям обвинения. Освен това, както казах, той прави много други неща, с които компенсира - всички неща, които прави вкъщи и с които ми помага.

Аз също съм мислила, че било полезно  да посетим семеен консултант. Има много насъбрали се неща, които според мен и двамата не можем да изговорим по начин, който да не наранява другия.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 09 юни 2020, 19:27
Изоставена не бих казала, че съм се чувствала, когато се роди брат ми имаше известно чувство на ревност. Около 13,14 годишна съм лежала в болница, инфекциозно отделение, там не пускаха посетители, но нямам спомен да съм се чувствала изоставена.
Има го момента, в който майка ми е много властна, винаги ме е направлявала, дори ми избра специалността в университета, която учих без особено желание. В последните години имаше и натякване, че ми е време вече за семейство, на моите години тя вече имала 2 деца, нямало ли да си хвана приятел и подобни, имала съм връзки, но тя не харесваше мъжете, реално те не бяха и за харесване, единия тревоман, другия бивш наркоман. Аз не съм употребявала нищо, но реално наистина не бяха добра партия.
Последният го хареса, аз също, но постоянно му търсех кусури и сега вече като е късно съм огорчена, че така се стекоха нещата, прав сте, че не съм се разделила с него, нямам си и идея как ще се разделя, сигурно цял живот ще съжалявам, че си прецаках връзката с този мъж.

Здравейте!
Имам чувството, че сте се събрали с този мъж, подтиквана от трима души: двама приятели с наркозависимост, от  които сте искали да се откъснете и от майка си, която ви притиска да си намерите партньор и да създавате деца /внуци/.
Много се набива в очи темата за зависимостите: споменавате такива партньори, а и вашето отношение към този мъж много прилича на зависимост. Говорите, че "цял живот" ще съжалявате.
Това ме подтиква да ви попитам за баща ви. До този момент не сте казали нищо за него.
Поздрави!
Баща ми винаги е бил по-инертен, не се е занимавал особено с мен, но пък за всичко ми е угаждал, така да се каже той е доброто ченге и винаги е на моя страна. В общи линии майка ми го командва, преди години и беше изневерил и натрупа кредити, които още изплаща, имаше опити за самоубийство, но нямам много спомени от този период, не знам и как са се помирили с майка ми, но мисля, че той още си "изкупва вината". В момента са в привидно добри отношения.
Да, било е тежък период за всички. И в онова време на кредити и опити за самоубийство няма как връзката с баща ви да не е пострадала. Тогава тази връзка е станала по-малко авторитетна, бих казал.
За вас е от голямо значение да поддържате и укрепвате връзката с баща си, за да преминете през това любовно изпитание по-лесно.
Какво имам предвид? Имам предвид това, че вие сякаш сте изпаднали в психична зависимост от този мъж. Въпросът е, кога човек есклонен да изпадне в такава зависимост от партньор? Когато няма добра връзка С ДВАМАТА си родители.
Ако единият родител ни стои някак в сянка, някак "по-инертен", тогава все едно сме стъпили само на единия си крак.
А човек, който е стъпил само на един крак, има нужда да сложи някой на мястото на липсващия крак. И така става зависим от този някой.
Затова в терапевтичните кабинети толкова често се обсъжда връзката с родителите.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: d1met0o0 в вт, 09 юни 2020, 19:29
Здравейте. Мисля, че страдам от сериозна депресия и нямам престава как да подходя. От 6 години имам хормонални проблеми. Две бременности една след друга със следродилна депресия. Семейни проблеми със съпруга ми, с майка ми и брат ми. Нямам приятели. Подложена съм на много стрест, грижейки се за деца и дом и същевременно не съм спирала да работя, дори през майчиството ми. Имам проблем с теглото още от дете, който в стресовите ситуации, се обостря. Предполагам, че всимко играе своята роля, за да стигна до тук. Имам ежедневно мисли за самоубийство. По цял ден се моля просто тази болка в мен да изчезне и да ми стане по-леко. Независимо дали предприемам някакви различни действия, дейности за подобряване на живота и здравето ми, тези мисли не изчезват от главата ми, дори в най-хубавите ми моменти. Понякога си мисля, че в някакъв химичен процес, защото както се смея, съзнанието ми отива на някъде, към някоя мисъл или спомен и буквално прекъсвам, сякаш са ме изключили с дистанционно и изпадам в апатия. Постоянно имам чувството, че нося нещо като тумор в гърдите ми и съответно - постоянно съм тъжна, ядосана, апатична, със силно чувство за вина към всяко мое действие. Постоянно съм уморена, всяка част от тялото ме боли и на моменти изпитвам гадене и задух. От момиче страдам от лош сън, а сега сънят е абсолютен мираж... Посещавах терапевт една година и се чувствах добре, когато говоря с нея, но в момента, в който напусках кабинета й, всичко ме връхлиташе отново. Страхувам се да започна да ходя отново, защото не мисля, че ще ми помогне. Понякога си мисля, че трябва да се насоча към психиатър и съм за медикаментозно лечение, защото не виждам как бих могла да се преборя сама с това в мен. Не знам какъв е въпросът ми точно, само знам, че имам нужда от помощ  и не знам какво да направя и как да се справя.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 10 юни 2020, 07:34
Здравейте. Мисля, че страдам от сериозна депресия и нямам престава как да подходя. От 6 години имам хормонални проблеми. Две бременности една след друга със следродилна депресия. Семейни проблеми със съпруга ми, с майка ми и брат ми. Нямам приятели. Подложена съм на много стрест, грижейки се за деца и дом и същевременно не съм спирала да работя, дори през майчиството ми. Имам проблем с теглото още от дете, който в стресовите ситуации, се обостря. Предполагам, че всимко играе своята роля, за да стигна до тук. Имам ежедневно мисли за самоубийство. По цял ден се моля просто тази болка в мен да изчезне и да ми стане по-леко. Независимо дали предприемам някакви различни действия, дейности за подобряване на живота и здравето ми, тези мисли не изчезват от главата ми, дори в най-хубавите ми моменти. Понякога си мисля, че в някакъв химичен процес, защото както се смея, съзнанието ми отива на някъде, към някоя мисъл или спомен и буквално прекъсвам, сякаш са ме изключили с дистанционно и изпадам в апатия. Постоянно имам чувството, че нося нещо като тумор в гърдите ми и съответно - постоянно съм тъжна, ядосана, апатична, със силно чувство за вина към всяко мое действие. Постоянно съм уморена, всяка част от тялото ме боли и на моменти изпитвам гадене и задух. От момиче страдам от лош сън, а сега сънят е абсолютен мираж... Посещавах терапевт една година и се чувствах добре, когато говоря с нея, но в момента, в който напусках кабинета й, всичко ме връхлиташе отново. Страхувам се да започна да ходя отново, защото не мисля, че ще ми помогне. Понякога си мисля, че трябва да се насоча към психиатър и съм за медикаментозно лечение, защото не виждам как бих могла да се преборя сама с това в мен. Не знам какъв е въпросът ми точно, само знам, че имам нужда от помощ  и не знам какво да направя и как да се справя.
Здравейте!
Мисля, че добрият вариант за вас си остава психотерапията.
До този момент казахте много неща за това, как се чувствате.
Но не и за  личната ви история и историята на родителското семейство и самите родители.
Моето разбиране е, че енергията ни идва от семемейната ни система.
Но може и да "потъне" в семейната система и това има нужда от конкретно изследване.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 10 юни 2020, 07:40
...

Аз също съм мислила, че било полезно  да посетим семеен консултант. Има много насъбрали се неща, които според мен и двамата не можем да изговорим по начин, който да не наранява другия.
Да, понякога хората имат нужда от някой, който да улесни диалога между тях.
И да им помогне да погледнат на нещата отстрани, да им даде обратна връзка.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 10 юни 2020, 23:24
БАЗИСНОТО НИ ЧУВСТВО И МАЙКАТА
(публикувам един кратък текст за това, колко е значима за нас майката от създателя на метода Семейни констелации Берт Хелингер. Чувствам се дълбоко свързан с този метод и в групата си много пиша за него)
"Преди много години бях в Чикаго на четири седмичен курс, провеждан от семейни терапевти. В един от модулите водещият каза, че всеки човек има едно базисно чувство, определящо неговото вътрешно състояние.. Той постоянно се връща към него, защото когато е в това основно чувство усеща най-ниските нива на стрес. Всеки човек може веднага да определи за себе си как стоят нещата с основното му чувство. Например, човек би могъл да направи едно мислено измерване, като си представи числова скала от минус сто до плюс сто. Терапевтът каза, че никой никога не може да промени основното си чувство, че всеки човек постоянно се връща към това основно чувство.
Ние можем да проверим сами, къде сме в тази скала от минус сто до плюс сто. Намираме ли се в минусовата зона и къде точно? Или сме в положителната област и на какво точно ниво? Всеки знае със сигурност. Ако погледнете другите хора, също веднага ще осъзнаете това. Веднага можете да видите къде се намира човек в тази скала на щастието.
Ръководителят на екипа твърдеше, че човек не може да промени това основно чувство. Но моето невероятно откритие беше, че то може да се промени. Промених го сам за себе си. Ето как стана това.
На друг семинар по фамилна терапия един терапевт лично работи с мен. Казваше се Лес Кадис. С негова помощ бях насърчен да видя всичко, което моята майка е направила за мен. Бях потресен от това, колко много тя е направила. Тя винаги беше наоколо. И беше смела жена. В дните на националсоциализма нищо не можеше да я разколебае. Когато отказаха да ми издадат диплома за средно образование, тъй като решиха, че съм потенциален враг на народа, тя отиде при училищното ръководство и се бори за мен като лъвица. След това получих свидетелството си, докато вече служех в армията.
Така внезапно осъзнах каква специална жена за мен е майка ми. Изведнъж успях да я взема в сърцето си, такава, каквато тя беше. А след това забелязах в себе си как основното ми чувство изведнъж се повиши със 75 точки. Цели 75 точки! И така, връзката с майката създава щастие. Тя прави хората щастливи."


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: believe_ в чт, 11 юни 2020, 10:30
Г-н Стефанов,здравейте отново! :)
Преди дни ви писах за трудното заспиване на сина ми в стаята си...Подканих го да нарисува това,от което се страхува и след това да ги заплете в моята коса...Той така с усмивка ме погледна и каза "ти се шегуваш" ...Направихме това,вечерта заспа сам,за няколко дни е в бабини си и след като е върне утре ще му покажа ,че още са си там тези "страшилища"...
Извинявам се,но искам да се допитам до вас за още нещо...Извинявам се за грубия език,но :Как по дяволите да приема,че не всеки е добронамерен,и не всеки,който ми се усмихва ми мисли доброто???Аз се определям като доста толерантен и  добър човек,който мрази интригите и  клюките,но явно до  ден днешен проявявам глупава наивност и сама си  вредя!Налице е  поредното разочарование от човек,който мислих за приятел,усещам някаква завист и не мога да си обясня какво се случва!В искрен опит да помогна,бивам грешно разбрана и получавам някакви заяждания,реплики,които ме нараняват :confused: В много случаи пренебрегвам себе си,собствения си комфорт, да не кажа почти винаги,за да не обидя някого,за да няма разправии и зная,че с това си правя лоша услуга,но съм такава...
Благодаря предварително за отговора!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 11 юни 2020, 11:03
Г-н Стефанов,здравейте отново! :)
Преди дни ви писах за трудното заспиване на сина ми в стаята си...Подканих го да нарисува това,от което се страхува и след това да ги заплете в моята коса...Той така с усмивка ме погледна и каза "ти се шегуваш" ...Направихме това,вечерта заспа сам,за няколко дни е в бабини си и след като е върне утре ще му покажа ,че още са си там тези "страшилища"...
Извинявам се,но искам да се допитам до вас за още нещо...Извинявам се за грубия език,но :Как по дяволите да приема,че не всеки е добронамерен,и не всеки,който ми се усмихва ми мисли доброто???Аз се определям като доста толерантен и  добър човек,който мрази интригите и  клюките,но явно до  ден днешен проявявам глупава наивност и сама си  вредя!Налице е  поредното разочарование от човек,който мислих за приятел,усещам някаква завист и не мога да си обясня какво се случва!В искрен опит да помогна,бивам грешно разбрана и получавам някакви заяждания,реплики,които ме нараняват :confused: В много случаи пренебрегвам себе си,собствения си комфорт, да не кажа почти винаги,за да не обидя някого,за да няма разправии и зная,че с това си правя лоша услуга,но съм такава...
Благодаря предварително за отговора!
Здравейте!
Много брагодаря за тази обратна връзка. От начина, по който детето е приело нещата, съм склонен да мисля, че може да настъпят трайни положителни промени...
Що се отнася до втория ви въпрос - не разбирам какво точно се случва, тъй като не сте описали конкретна ситуация. Ако някой просто ви е ядосал с поведението си, бих казал , че това се случва ежедневно с всички нас.
поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в чт, 11 юни 2020, 12:17
Здравейте, г-н Стефанов! Обръщам се към Вас с молба за малко помощ и насоки за преодоляване на сегашното ми емоционално състояние, тъй като се чувствам малко в задънена улица.
През ноември месец миналата година се сблъсках със здравословен проблем, който се наложи да се лекува оперативно. Първата операция беше неуспешна, имаше голям период на чакане на резултати, които се оказаха лоши. Минах втора операция, за която миналата седмица разбрах, че би трябвало да е успешна, но в момента чакам отново резултати. През всичките тези месеци се лутах в различни градове по лекари, лаборатории, болници, консултации. По принцип съм много динамичен и социален човек, много обичам да тренирам - това ми е помагало да изведа негативното от себе си (сега не мога да тренирам), пътувам, да посещавам курсове за повишаване на квалификация и разни подобни дейности. След преживения стрес се чувствам много емоционално изтощена, апатична, насилвам се да правя нещата, просто защото трябва да ги свърша. Март месец ни съкратиха заради обстановката с вируса. Този месец се очертава да се върна на работа. Оставането без работа не ме травмира толкова, успях да оползотворя времето си, но може би и срокът без работа се оказа доста дълъг - повече от два месеца. Работата ми, която много обичам, е като ръководител на отдел, свързана е с  обучение, мотивиране, изисква от мен да съм енергична, позитивна. Страх ме е, че няма да се справя както трябва, не изпитвам и ентусиазъм дори да се върна.  Какво бихте ме посъветвали? Благодаря Ви предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 11 юни 2020, 17:12
Здравейте, г-н Стефанов! Обръщам се към Вас с молба за малко помощ и насоки за преодоляване на сегашното ми емоционално състояние, тъй като се чувствам малко в задънена улица.
През ноември месец миналата година се сблъсках със здравословен проблем, който се наложи да се лекува оперативно. Първата операция беше неуспешна, имаше голям период на чакане на резултати, които се оказаха лоши. Минах втора операция, за която миналата седмица разбрах, че би трябвало да е успешна, но в момента чакам отново резултати. През всичките тези месеци се лутах в различни градове по лекари, лаборатории, болници, консултации. По принцип съм много динамичен и социален човек, много обичам да тренирам - това ми е помагало да изведа негативното от себе си (сега не мога да тренирам), пътувам, да посещавам курсове за повишаване на квалификация и разни подобни дейности. След преживения стрес се чувствам много емоционално изтощена, апатична, насилвам се да правя нещата, просто защото трябва да ги свърша. Март месец ни съкратиха заради обстановката с вируса. Този месец се очертава да се върна на работа. Оставането без работа не ме травмира толкова, успях да оползотворя времето си, но може би и срокът без работа се оказа доста дълъг - повече от два месеца. Работата ми, която много обичам, е като ръководител на отдел, свързана е с  обучение, мотивиране, изисква от мен да съм енергична, позитивна. Страх ме е, че няма да се справя както трябва, не изпитвам и ентусиазъм дори да се върна.  Какво бихте ме посъветвали? Благодаря Ви предварително!
Здравейте!
Моята представа е, че в каквато и ситуация да е човек, може да намери някой, който да го подкрепи. Особено ако този човек е ръководител на отдел. Във фирмата сред най-високопоставените ръководители непременно има хора, които държат на вас и са на ваша страна.
Питам се, как е за вас да споделите на някой такъв човек какви са вашите опасения? И как се чувствате.
Може да се окаже добър ход. Защото е съвсем различно, когато имате усещането, че сте се доверили на някой и той е станал ваш съюзник.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 12 юни 2020, 09:42
ТРАВМАТА НА НЕЖЕЛАНОТО ДЕТЕ
/най-ранната психична травма/
/това е текст от Франц Рупърт – един от авторите, специалисти по травмите, които обичам да публикувам в моята група. Накрая Професор Рупърт споделя и личен опит с травматично преживяване от собственото си детство, което той носи през целия си живот/
Понятието „ранна травма“ включва в себе си категорията време. Първата възможна  психотравма аз наричам „травма на идентичността“. По принцип тук под въпрос е поставено собственото съществуване на детето. Защо? Защото майката не е искала неговото появяване на този свят. Често и бащата също не го е искал. Това значи, че детето трябва да утвърждава себе си въпреки майката, която го отхвърля, настроена е към него враждебно, в най-добрия случай - равнодушно.
По такъв начин животът на детето от самото начало представлява борба за съществуване. Даже съединяването на яйцеклетката и сперматозоида в голяма част от тези ранни травми често възпроизвежда  динамиката  на „жертва и агресор“, защото жената е забременяла без да желае това. Зачеващият детето може да бъде любовник за една нощ, който след секса е „изчезнал зад хоризонта“  или мъж, който е настоявал на своето право да има регулярен секс, или насилник, който е взел това, което е смятал за свое.
След оплождането новото живо същество трябва да си намери място в матката на майката,  която всъщност не го желае. Имплантирането на стените на матката става първото сложно препятствие, което то трябва да преодолее. Защото майчиният организъм по принцип не желае да предоставя това място на детето. Ако на детето му се удаде да се закрепи и имунната система на майката  не го унищожи като чуждо тяло, то по-нататък трябва да се сдобие с това, майката да го снабдява с хранителни вещества, което тя също прави неохотно.
След няколко седмици новият човек може да премине под дамоклевия меч на майчиното съмнения, дали да не направи аборт. Може да се случи така, че майката сама да се опита да провокира помятане. Тогава  детето трябва да издържи и срещу тези опити. От практиката са ми  известни случаи, когато майката е мислила, че е успяла да пометне, но всъщност тя е отстранила един от двамата близнаци, а вторият е останал жив.
Даже ако в последните месеци от бременността няма пряка заплаха от умъртвяване, а майката се е примирила с неизбежността на своята бременност, на детето не се отделя нужното внимание. Например майката пие и пуши, храни се зле, занимава се с тежък физически труд, живее в шумно и студено място. Тогава целият период на бременността може да стане мъчение за детето. То чувства себе си незащитено и захвърлено. Майката игнорира всички негови опити да установи контакт с нея.
Най-важното нещо за такова дете става това да издържи до раждането. Ала процесът на раждане също преминава безрадостното. Защото в този момент детето не влиза в конструктивно сътрудничество с майката.  А за майката раждането може да бъде последната възможност да не роди живо това нежелано дете. Може да се случи засядане в родовите пътища и лекарите да ползват  вакуум, щипки или цезарово сечение. Или се случва много бързо раждане, чрез което майката стремително се избавя от нежеланото дете. Така самото  раждането отново се оказва травматичен опит.
След раждането в живота на детето също не достигат топлина и любов: няма го топлия телесен контакт, любящите погледи, емоционалното хранене от гърдата,  няма усещане за безопасност и защитеност. Към детето се докосват твърди, хладни ръце, към него гледат празни, невиждащи очи,  механично го мият, обличат и хранят. Голяма част от времето то е предоставено на самото себе си. С него не се опитват да разговарят. То може да плаче до момента, докато не престане от изнемогване. Детето не може да се довери на никой от своето обкръжение. Когато изразява своите нужди, то се сблъсква с психическа или физическа агресия. Любимото дете протяга ръце към мама и татко. Ръцете на нежеланото дете след няколко неудачни опита да установи контакт, увисват до тялото.
Да съществуваш в ситуация, когато теб въобще не е трябвало да те има - не може да се издържа дълго време. На детето му се налага да се откаже от потребността да има собствен живот,  от желанието да бъде самото себе си.  То трябва да се приспособи към отхвърлящата  го среда. Нобходимо условие за неговото оцеляване става подчиняването на правилата на враждебно-равнодушния обкръжаващ го свят.  Как да понесе болката от отхвърлянето и самотата? Как да се съхрани с минималните средства, които има на разположение?  Радостта от собствения живота, виталността, волята, вярата в своите сили,  своето Аз – от всичко се налага да се откаже, за да съхрани отношенията с отхвърлящия го външен свят, който в същото време постоянно пречи на неговото развитие.
По време на моята лична работа с темата „Защо ми се налага толкова много да работя?“,  аз самият с  болка осъзнах, че винаги съм си идентифицирал със суровата трудова етика на своята майка: „Който не работи, не трябва да яде!“. А зад това се е укривал моят срам от това, че  съм бил нежелано дете и винаги съм пречил на възрастните.  Затова съм се срамувал от своето съществуване. То е било в тежест на моите родители. Затова още в ранна възраст  съм искал всичко да правя сам:  да не си оцапвам памперса, да си връзвам сам обувките, да не претендирам за внимание и да бъда колкото се може по полезен за родителите.  Като дете съм преподавал този свой мироглед и на по-малките деца в семейството, моите братя и сестри. Те също е трябвало колкото се може по-скоро да се научат да правят всичко самостоятелно, за да не бъдат в тежест на нашите родители. Аз презирах детската безпомощност. Едва на 12 години не взимах пари от родителите си и сам заработвах за своите скромни разходи, като правех услуги на баба си и нашия „богат“ чичо. Макар и много да постигнах в своята професионална дейност,  мен винаги ме е съпровождал срамът затова, че не съм достатъчно добър, че за нищо не съм способен и нищо не струвам – включително до работата ми с като учен върху психичните травми.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в пт, 12 юни 2020, 10:06
Аз съм това дете. Майка ми ми е казвала, че не ме е искала, забременяла е случайно. И просто се е примирила и ме е оставила. Казва, че ме е кърмила 2-3 месеца, защото много съм "хапала" и говореше за това с презрение. Като съм се родила, не е харесала, че съм имала косми по ушите. И всичко това ми го е разправяла, докато съм била дете, може би на 5 или  6 години, най-много 10.
Тя има и своите проблеми, защото е психически насилник. По време на пубертета ми каза да си вържа тръбите, за да не се "размножавам". Използва тези думи срещу мен. Да не се размножавам - все едно съм животно, бактерия.
Винаги ме е мразила. Знам, че тя има някакъв сериозен проблем, за да говори така на детето си, но това не значи, че не ме е боляло. Винаги ме е боляло и ще ме боли, че не съм обичана от нея, че не съм била искана.


Джулия


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Lale_Lili в пт, 12 юни 2020, 13:36
Здравейте,
Не знам към кого да се обърна.  Вече съм в такава фаза, че не искам да излизам от вкъщи и да работя. Не искам да срещам хора и да разговарям с тях. Но основно не искам да ходя на работа. Не заради самото работене, а защото ни мога да понеса колко съм различна и да  виждам другите хора имат нормален живот и как живеят, а аз нямам нищо. Те виждат че съм изпаднала и ме мачкат и ми се подиграват в лицето. Живея много бедно, нямам дори телевизор, компютърът ми е на 12 години и едвам работи. Всичко което имам е евтино - дрехите, обувките, нося и вече дрехи втора употреба. А на работа е тотално различен свят. Живея с майка ми, която явно е болна от някакво психическо разстройство, но всички роднини са вдигнали ръце от нея и не искат и да чуят за нас, обърнали са ни гръб. Майка ми ме тормози психически и физически откакто се помня. Винаги се е държала гадно с мен. Третира ме като изтривалка. Има претенции да готвя, да честя след нея, да правя всичко, а същевременно тя лежи по цял ден и чете вестници или в интернет. И до ден днешен каквото и да направя само ме обижда, а ако й се възпротивя ме кълне и вдига скандали и крещи. И съм принудена да се съобразявам с нея и за най-малките неща. А ако ме види че нещо се лакирам, правя прическа или грижа по някакъв начин за себе си започва да крещи че не съм направила еди си какво и да съм отивала веднага да го правя. Тя цял живот почти не работи. Постоянно виси на някого да я издържа. Първо на баба ми и дядо ми, после намери мъж който прибра да живее при нас. До преди 7 години имах втори баща, който живееше с нас и закрепяше донякъде нещата, защото я разсейваше и занимаваше, но той се пенсионира и на мига ни напусна. Тогава майка ми насочи цялата си негативна енергия към мен и аз вече не издържам. Постоянно ме обижда, постоянно ми се подиграва без въобще да я питам, просто идва и започва - че съм изглеждала смешно, че дрехите са ми смешни, че нямам никакъв стил, че съм грозна, че не умея нищо, че съм с две леви ръце, че съм тъпа и нескопосана, досадна, напрягаща, всичките тези обиди ме смачкват неимоверно много, а тя ми ги казва всекидневно. Смачкана отивам на работа и там виждат че съм някаква различна, тъпа, смотана, бедна, без самочувствие и без приятели и без семейство и никого, и ме мачкат още повече. В момента съм безработна и на последната ми работа ме уволниха, защото никой от колегите ми не ме харесвал. Иначе съм била работела, но сила съм страняла и не съм общувала с никой и не съм можела да работя в екип. Но как да общувам, като нямам нищо общо с тях. Нито имам приятели, нито ходя някъде, нито излизам, нито гледам телевизия, животът ми е тотално различен от техния. Майка ми се винаги ми е правила неимоверни скандали когато излизам. Дори е заключвала вратата да не мога да се прибера когато излизам с приятели. Оставяла ме е да спя на площадката пред вратата на апартамента ни. Така ме принуди да отказвам всякакви покани и днес нямам никой, нито една приятелка не ми остана. Никой не се интересува от мен включително и тя. Преди година ми правиха тежка операция и бях 9 дни в болница. Тя беше само в деня на операцията и нито един друг ден не дойде да ме види. Нито тя, нито никой друг, бях напълно сама и безпомощна. В деня на изписването закъсня с 3 часа. Доктора я чакаше да й даде наставления, накрая се изсмя и си тръгна и дори и той ме заряза. Когато се прибрах вкъщи не беше по различно, никаква грижа, нито храна нито нищо.
 Майка ми претендира да плащам всичко. От 15 години откакто работя плащам всички сметки, храна, нейния телефон, каквото иска само гъква и аз трябва да й го осигуря, нов телефон, таблет, интернет, втора карта за разговори, всичко, иначе се започва с тормоза. Смята че съм й длъжна за всичко, а всъщност през целият си живот тя самата никога не се е грижила за мен, една стотинка не ми е дала. Когато бях малка ме биеше страшно много. Огромни безпричинни скандали само баба ми и дядо ми ме спасяваха. Преследваше ме с нож и крещеше, че ще ме заколя, защото съм я дразнела.  Не съм имала никакво детство, още от 14 годишна тя претендираше да започна работа защото съм й тежала при положение, че тя никога нищо не ми е дала, но ми казваше че ходи на работа, защото трябвало да ме храни, а тя не иска да ходи на работа. Едва ли не аз съм я била принуждавала, караше ме да се чувствам виновна. Казваше ми че на работа я биели и тормозели и тя трябвало да го търпи, защото трябвало да ме храни. Откакто се помня тя е почти постоянно без работа, или работи като чистачка понякога, защото твърди че е болна, но нито има телк, нито пенсия, нито  нищо. Сега е вече в пенсионна възраст, но няма никакъв стаж и не може да се пенсионира въобще. Аз вече изнемогвам да работя и да плащам сметките. Всичките ми пари отиват за това - да купувам храна, да плащам сметки, нищо не остава за мен. А на работа колегите ми ходят толкова добре облечени скъпи дрехи, скъпи телефони, коли. Аз нямам нищо от това. И не мога повече да го понасям да го гледам. Преди се надявах да успея да напредна да заработя хубава заплата, защото въпреки всичко се образовах, но аз съм прекалено смачкана за каквото и да било. Работя много, но колегите ми ме имат за глупачка, защото докато те се чудят как да се представят за много работещи без да си дават зор и да получат повишение, аз чакам някой да забележи че работя много и сам да ми го даде, защото ме е страх да попитам за каквото и да било и така повишение никога не получих, нито уважение.
Живея в пълен боклучарник, майка ми събира каквото намери от кофите и го носи вкъщи. Маси, столове, врати от шкафе и гардероби, всичко. Отделно ако заработи някакви пари ги пръска по неимоверни количества дрехи, чанти и обувки втора употреба. Вкъщи има с тонове, всички гардероби, шкафове и празни места са пълни с тях, допи слага чували под столовете и васите, последно купува пластмасови шкафове за да пълни и тях догоре. Вкъщи не се влиза от боклуци, изглежда като сметище, и това ме смачква допълнително. Миналата година се принудих и си купих шкаф, защото мойте дрехи седяха по столовете и до ден днешен не е минал ден да не ми мрънка колко е грозен този шкаф, че съм глупачка и тъпачка че не съм купила секция с гардероб, че седяло като кръпка, че е смотан, смешен  и прочие. Всичко което може да измисли за да ме обиди. А вкъщи мебелите са поне на 50 години и няма място за нищо, камо ли за гардероб. Тя не дава нищо да се смени, нищо да се изхвърли, нищо да се промени. Има неимоверни претенции, но в същото време не иска да си мръдне пръста. Преди като работех за нормална заплата я молех да отидем по магазините да разгледаме, аз щях всичко да купя всичко секции, гардероби и каквото има нужда, да оправя малко вкъщи. Тя не искаше, правеше се на важна. Само дава акъл и показва колко знае, а в същото време иска нещата сами да се материализират. И така до ден днешен. Мрънка, но иска друг да свърши всичко и същевременно да успее да отгатне какво тя харесва без тя да казва и да го направи дословно, иначе не й харесва, а ня нея нищо не й харесва, само това което й е в главата, но тя не го споделя иска да се отгатне, всичко друго е осъждано и критикувано всекидневно. Или ако нещо се прави седи и гледа и вместо да каже на момента, чака да мине, да свърши и се започва тирада как еди си как щяло да е много по-добре. Иначе докато се прави седи и гледа и мълчи, и чака после да може да мели брашно и да се прави на важна.
Аз вече не издържам. Не мога да живея с нея, но нямам къде да отида. Тя ме убива. Аз вече съм побъркана и ми личи и хората го виждат и странят от мен. Нямам абсолютно никакви приятели, никой нито се сеща за мен, нито си вдига телефона ако го потърся. Пиша понякога на бивши съученички, но те не си правят въобще тряда да ми отговорят. Нямам телевизор, нямам приятели, нямам дрехи, телефони, коли, не ходя по екскурзии, не излизам навън, вече нямам и работа. Тотално съм изпаднала. Не искам да ходя по интервюта. Там вече на няколко пъти ми се подиграваха че си нямам приятел, дори на едно място ми се изсмяха че съм чакала принца, при положение че няма такова нещо, или ми се подиграват че имам различни образования или че са прекалено много. За мен всяко едно интервю е равносилно на мъка и разстрел, а после да тръгна на работа още повече. Винаги ме разпитват за мен и за семейството ми и колкото повече не искам да говоря за това, толкова повече ме питат, подпитват, шушукат си и тръгват интригите и клюките. Аз не мога да лъжа, личи ми че се притеснявам, че съм смачкана, че нещо не ми е наред и на всяка нова работа е същото като на предишната. Вече не мога да работя, и не искам, не мога да издържам на този стрес. А парите ми заделени вече свършват тотално. Майка ми вече всеки ден крещи по мен да си намеря работа, а аз не мога, не мога повече да се боря. Не мога повече, наистина не мога. Имам нужда от помощ защото затъвам. Не знам как се сринах толкова психически, но вече не мога да продължа напред. За мен животът е просто свършил, не съм добре и здравословно и физически. Не съм енергична както преди след операцията, бавна и мудна съм, защото съм болна и не мога да се оправя и няма да се оправя, това допринася за проблемите ми в работата, но в същото време нямам право на телк или помощи. Не знам какво да правя, моля помогнете ми ако можете. Потърсих психологическа помощ, но всичко е само платено, а аз не мога да си позволя 50 лева на сеанс, не мога дори да си помисля за такова нещо, а е явно че имам нужда от помощ. Моля ви помогнете ми по някакъв начин.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Karammell в пт, 12 юни 2020, 14:02
Здравейте, д-р Стефанов! Семейната обстановка е важна, както казвате и и започвам от там за да задам  по-късно въпросът си. Семейна съм от 25 г. Имам дъщеря на 22 г.  
Още в началото на нашата връзка със съпругът ми имахме бизнес и успяхме да си купим и жилище  и кола и всичко необходимо за едно семейство. По-късно продадохме бизнеса си отидохме в чужбина върнахме се ... и така.. двамата сме борбени волеви.. Аз съм  позитивна  и бързо адаптивна половинка ,  докато съпругът ми е негативната , е не чак толкова, той му казва на това, че е бил реалист :) но често сме  влизали и влизамe   в конфликт  от личен характер. Аз съм почти да не казвам винаги от, отбраняващата се страна
За нашите конфликти  често ставаше свидетел дъщеря ни  Конфликтите ни са бил напр.: той - " баща ти всичко дава и  остави на брат ти, на теб нищо  (факт), ; майка ти е такава и такава (работлива жена, която много трудно  си изкарва хляба  навън). Аз контрирам- всеки решава на кого какво да даде.  Аз уважавам родителите си такива каквито са.  Благодарна съм им, че са ми дали живот , че са ме отгледали ...Друг пример -  " за какво записа сега да учиш;, защо изкара този и тези курсове като не изкарваш пари от тях ; защо  пълниш ти  торбите , когато ходиш при баба си ; защо возиш този или онзи в колата ни;  защо наряза доматите на едро, лука на полумесеци, а не на дребно;  тази дреха, кога си я купувала , защо аз не знам ; защо купи това за вкъщи преди да си го изкоментирала с мен ( завивка  и др) ;  защо изсветли  косата си ; защо разхождаш кучето по два часа, а не за 10 минути;  защо ходиш на този плаж , а не  на другия,; защо хукна по планините, за да си далеч от мен ли....ей, такива дребни за мен неща, но за него съществени: защо това , а не онова...:)
 Когато дъщеря ни беше на две годинки казах на съпругът ми, когато единия й се кара, другият трябва да мълчи.Защото така се губи родителски авторитет,Детето расте не сигурно.  Но, не....и така...
Дъщеря ни завърши уч-ще  . Яви се на конкурс за работа. От 200 човека . Избраха само 12 . И тя беше   една от избраните.  
Започна отговорна, енергична и позитивна работа. и що годе доходна . И по -късно излезе на квартира . Избяга надалеко от нас  .... чак през три улици  :)
  Имаше приятел, докато беше ученичка . Любов,смях, сълзи и раздяла.
 Като стана студентка започна   друга връзка. Момчето беше прекрасно, възпитано. То работеше и учеше.Уважаваше я, помагаше й и във всяко едно отношение. Заедно, пазарува, готвеха, учеха, работеха ходеха на екскурзии, любов, романтика... <3  . Бяха прекрасна ,красива , нежна , дива, страстна  двойка  ... но..докато на моменти  дъщеря ми е била груба  с него. държала се е грубо    пред неговите и пред общите им приятели. Неговите приятели не я искаха  повече  в тяхната компания.. Аз съм ставала свидетел как го гони от нас , защото се ядосала за нещо си.. Момчето имаше чувство за хумор, а тя го приемаше, че се държи като дете . Опитах се да говоря с дъщеря ми тогава, че няма право да бъде така груба с никого, че аз не съм я възпитавала така. Каза ми да не й се меся ( да, права беше, че не трябваше да се обаждам, но да гледаш как детето ти обижда чуждото дете, не се стърпях)
 Бях потресена , че това красиво младо, прекрасно,нежно  с професия  мое дете избълва такива  негативни думи...... Момчето се опитваше да спаси връзката им. Предложил и бил да живеят заедно, но тя отказала( тя не е споделяла с нас това)).
  По всичко личеше,че момчето споделяше с майка си. Че тя му дава насоки. Докато  дъщеря ми не споделяше нищо, нищичко нито  с мен, нито с баща си.   Казваше ми да не й се меся и да не й давам акъл.   Така и правех.      
 Караха се , сдобряваха се и  ... така бавно, мъчително с помощта и на хората около момчето  то сложи край на тяхната връзка........

Не, дъщеря ми не ми каза. за края   на връзката им .Съвсем  случайно се засякохме пред  вкъщи. Тя плачеше трепереше и  трепереше и плачеше, че е загубила момче, което е обичала, но нагрубявала. Молила му се е дори в присъствието на негов приятел,  да й прости отново, че вижда че е започнала да става по-мила с него.,предложила му е да живеят заедно, но той сега отказал. Но решението е било взето вече от него. И така лека полека спряха да се виждат.   В  нея останаха мислите и болката и нейният верен приятел Времето.
Дъщеря ми започна друга връзка,. Момчето е от друг град. Това, което аз виждам, е че дъщеря ми е мъжът в тази връзка.  Пълна противоположност на първата .Той идва за ден, два. Тя го вози с колата , тя си плаща квартирата, тока, вода  и т.н.. не знам дали е щастлива... не казва.. не сме го виждали младежа... и не искам, поне аз ...тя казва, че не е нещо сериозно, просто така.... това е губене на време (си мисля аз) ..в друг момент казва тя - ами с него съм сега. Не съм тръгнала да се женя за него......
Когато аз спомена името на бившият й приятел, че може би и той си имам друго момиче, дъщеря ми  става раздразнителна...има болка...и  сподели, че никой, никога досега не правил  за нея толкова много колкото бившият й приятел. Че той е и  страхотен приятел.

 Да добавя , че аз и съпругът ми сме имали прекрасно детство. Никога не сме се наричали с обидни думи. Дъщеря ми беше създадена с много любов, беше  много желано дете.
Дъщеря ни също имаше щастливо и безгрижно детство .

Дъщеря ми има желание да се консултира  с психотерапевт.  
Иска да разбере от къде идва тази агресия в семейна обстановка  в нея и как да я победи?.  
 Как да задържи стойностните момчета (мъже) и да не допуска използвачите?  Как да се бори за любовта си, а не да я остави и да си отиде ?
Как да не се предава пред всяко малко препятствие? Например тези дни не можа да си  активира имейла  за изпита , не можа да влезе в онлайн стаята, нещо стана с лаптопа и  не искаше да се обажда на изпитващият, било й е не удобно, Но остава на поправка, нали... иии . Запъна се като магаре на мост :) беше сърдита на мен и баща си цял следобед ....
 Дъщеря ми няма регистрация в този сайт.  И затова по нейна молба написах това писмо .  Д-р Стефанов  тя  моли за  Вашето професионално конструктивно  мнение по въпросите, които я вълнуват!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 12 юни 2020, 16:42
Аз съм това дете. Майка ми ми е казвала, че не ме е искала, забременяла е случайно. И просто се е примирила и ме е оставила. Казва, че ме е кърмила 2-3 месеца, защото много съм "хапала" и говореше за това с презрение. Като съм се родила, не е харесала, че съм имала косми по ушите. И всичко това ми го е разправяла, докато съм била дете, може би на 5 или  6 години, най-много 10.
Тя има и своите проблеми, защото е психически насилник. По време на пубертета ми каза да си вържа тръбите, за да не се "размножавам". Използва тези думи срещу мен. Да не се размножавам - все едно съм животно, бактерия.
Винаги ме е мразила. Знам, че тя има някакъв сериозен проблем, за да говори така на детето си, но това не значи, че не ме е боляло. Винаги ме е боляло и ще ме боли, че не съм обичана от нея, че не съм била искана.


Джулия
Здравейте, Джулия!
А каква е цялата история?
Не казвате нищо за баща си.
Или пък за родителите на майка си. Как е била тя с баща ви и преди това с родителите си?
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 12 юни 2020, 23:23
Здравейте,
Не знам към кого да се обърна.  Вече съм в такава фаза, че не искам да излизам от вкъщи и да работя. Не искам да срещам хора и да разговарям с тях. Но основно не искам да ходя на работа. Не заради самото работене, а защото ни мога да понеса колко съм различна и да  виждам другите хора имат нормален живот и как живеят, а аз нямам нищо. Те виждат че съм изпаднала и ме мачкат и ми се подиграват в лицето. Живея много бедно, нямам дори телевизор, компютърът ми е на 12 години и едвам работи. Всичко което имам е евтино - дрехите, обувките, нося и вече дрехи втора употреба. А на работа е тотално различен свят. Живея с майка ми, която явно е болна от някакво психическо разстройство, но всички роднини са вдигнали ръце от нея и не искат и да чуят за нас, обърнали са ни гръб. Майка ми ме тормози психически и физически откакто се помня. Винаги се е държала гадно с мен. Третира ме като изтривалка. Има претенции да готвя, да честя след нея, да правя всичко, а същевременно тя лежи по цял ден и чете вестници или в интернет. И до ден днешен каквото и да направя само ме обижда, а ако й се възпротивя ме кълне и вдига скандали и крещи. И съм принудена да се съобразявам с нея и за най-малките неща. А ако ме види че нещо се лакирам, правя прическа или грижа по някакъв начин за себе си започва да крещи че не съм направила еди си какво и да съм отивала веднага да го правя. Тя цял живот почти не работи. Постоянно виси на някого да я издържа. Първо на баба ми и дядо ми, после намери мъж който прибра да живее при нас. До преди 7 години имах втори баща, който живееше с нас и закрепяше донякъде нещата, защото я разсейваше и занимаваше, но той се пенсионира и на мига ни напусна. Тогава майка ми насочи цялата си негативна енергия към мен и аз вече не издържам. Постоянно ме обижда, постоянно ми се подиграва без въобще да я питам, просто идва и започва - че съм изглеждала смешно, че дрехите са ми смешни, че нямам никакъв стил, че съм грозна, че не умея нищо, че съм с две леви ръце, че съм тъпа и нескопосана, досадна, напрягаща, всичките тези обиди ме смачкват неимоверно много, а тя ми ги казва всекидневно. Смачкана отивам на работа и там виждат че съм някаква различна, тъпа, смотана, бедна, без самочувствие и без приятели и без семейство и никого, и ме мачкат още повече. В момента съм безработна и на последната ми работа ме уволниха, защото никой от колегите ми не ме харесвал. Иначе съм била работела, но сила съм страняла и не съм общувала с никой и не съм можела да работя в екип. Но как да общувам, като нямам нищо общо с тях. Нито имам приятели, нито ходя някъде, нито излизам, нито гледам телевизия, животът ми е тотално различен от техния. Майка ми се винаги ми е правила неимоверни скандали когато излизам. Дори е заключвала вратата да не мога да се прибера когато излизам с приятели. Оставяла ме е да спя на площадката пред вратата на апартамента ни. Така ме принуди да отказвам всякакви покани и днес нямам никой, нито една приятелка не ми остана. Никой не се интересува от мен включително и тя. Преди година ми правиха тежка операция и бях 9 дни в болница. Тя беше само в деня на операцията и нито един друг ден не дойде да ме види. Нито тя, нито никой друг, бях напълно сама и безпомощна. В деня на изписването закъсня с 3 часа. Доктора я чакаше да й даде наставления, накрая се изсмя и си тръгна и дори и той ме заряза. Когато се прибрах вкъщи не беше по различно, никаква грижа, нито храна нито нищо.
 Майка ми претендира да плащам всичко. От 15 години откакто работя плащам всички сметки, храна, нейния телефон, каквото иска само гъква и аз трябва да й го осигуря, нов телефон, таблет, интернет, втора карта за разговори, всичко, иначе се започва с тормоза. Смята че съм й длъжна за всичко, а всъщност през целият си живот тя самата никога не се е грижила за мен, една стотинка не ми е дала. Когато бях малка ме биеше страшно много. Огромни безпричинни скандали само баба ми и дядо ми ме спасяваха. Преследваше ме с нож и крещеше, че ще ме заколя, защото съм я дразнела.  Не съм имала никакво детство, още от 14 годишна тя претендираше да започна работа защото съм й тежала при положение, че тя никога нищо не ми е дала, но ми казваше че ходи на работа, защото трябвало да ме храни, а тя не иска да ходи на работа. Едва ли не аз съм я била принуждавала, караше ме да се чувствам виновна. Казваше ми че на работа я биели и тормозели и тя трябвало да го търпи, защото трябвало да ме храни. Откакто се помня тя е почти постоянно без работа, или работи като чистачка понякога, защото твърди че е болна, но нито има телк, нито пенсия, нито  нищо. Сега е вече в пенсионна възраст, но няма никакъв стаж и не може да се пенсионира въобще. Аз вече изнемогвам да работя и да плащам сметките. Всичките ми пари отиват за това - да купувам храна, да плащам сметки, нищо не остава за мен. А на работа колегите ми ходят толкова добре облечени скъпи дрехи, скъпи телефони, коли. Аз нямам нищо от това. И не мога повече да го понасям да го гледам. Преди се надявах да успея да напредна да заработя хубава заплата, защото въпреки всичко се образовах, но аз съм прекалено смачкана за каквото и да било. Работя много, но колегите ми ме имат за глупачка, защото докато те се чудят как да се представят за много работещи без да си дават зор и да получат повишение, аз чакам някой да забележи че работя много и сам да ми го даде, защото ме е страх да попитам за каквото и да било и така повишение никога не получих, нито уважение.
Живея в пълен боклучарник, майка ми събира каквото намери от кофите и го носи вкъщи. Маси, столове, врати от шкафе и гардероби, всичко. Отделно ако заработи някакви пари ги пръска по неимоверни количества дрехи, чанти и обувки втора употреба. Вкъщи има с тонове, всички гардероби, шкафове и празни места са пълни с тях, допи слага чували под столовете и васите, последно купува пластмасови шкафове за да пълни и тях догоре. Вкъщи не се влиза от боклуци, изглежда като сметище, и това ме смачква допълнително. Миналата година се принудих и си купих шкаф, защото мойте дрехи седяха по столовете и до ден днешен не е минал ден да не ми мрънка колко е грозен този шкаф, че съм глупачка и тъпачка че не съм купила секция с гардероб, че седяло като кръпка, че е смотан, смешен  и прочие. Всичко което може да измисли за да ме обиди. А вкъщи мебелите са поне на 50 години и няма място за нищо, камо ли за гардероб. Тя не дава нищо да се смени, нищо да се изхвърли, нищо да се промени. Има неимоверни претенции, но в същото време не иска да си мръдне пръста. Преди като работех за нормална заплата я молех да отидем по магазините да разгледаме, аз щях всичко да купя всичко секции, гардероби и каквото има нужда, да оправя малко вкъщи. Тя не искаше, правеше се на важна. Само дава акъл и показва колко знае, а в същото време иска нещата сами да се материализират. И така до ден днешен. Мрънка, но иска друг да свърши всичко и същевременно да успее да отгатне какво тя харесва без тя да казва и да го направи дословно, иначе не й харесва, а ня нея нищо не й харесва, само това което й е в главата, но тя не го споделя иска да се отгатне, всичко друго е осъждано и критикувано всекидневно. Или ако нещо се прави седи и гледа и вместо да каже на момента, чака да мине, да свърши и се започва тирада как еди си как щяло да е много по-добре. Иначе докато се прави седи и гледа и мълчи, и чака после да може да мели брашно и да се прави на важна.
Аз вече не издържам. Не мога да живея с нея, но нямам къде да отида. Тя ме убива. Аз вече съм побъркана и ми личи и хората го виждат и странят от мен. Нямам абсолютно никакви приятели, никой нито се сеща за мен, нито си вдига телефона ако го потърся. Пиша понякога на бивши съученички, но те не си правят въобще тряда да ми отговорят. Нямам телевизор, нямам приятели, нямам дрехи, телефони, коли, не ходя по екскурзии, не излизам навън, вече нямам и работа. Тотално съм изпаднала. Не искам да ходя по интервюта. Там вече на няколко пъти ми се подиграваха че си нямам приятел, дори на едно място ми се изсмяха че съм чакала принца, при положение че няма такова нещо, или ми се подиграват че имам различни образования или че са прекалено много. За мен всяко едно интервю е равносилно на мъка и разстрел, а после да тръгна на работа още повече. Винаги ме разпитват за мен и за семейството ми и колкото повече не искам да говоря за това, толкова повече ме питат, подпитват, шушукат си и тръгват интригите и клюките. Аз не мога да лъжа, личи ми че се притеснявам, че съм смачкана, че нещо не ми е наред и на всяка нова работа е същото като на предишната. Вече не мога да работя, и не искам, не мога да издържам на този стрес. А парите ми заделени вече свършват тотално. Майка ми вече всеки ден крещи по мен да си намеря работа, а аз не мога, не мога повече да се боря. Не мога повече, наистина не мога. Имам нужда от помощ защото затъвам. Не знам как се сринах толкова психически, но вече не мога да продължа напред. За мен животът е просто свършил, не съм добре и здравословно и физически. Не съм енергична както преди след операцията, бавна и мудна съм, защото съм болна и не мога да се оправя и няма да се оправя, това допринася за проблемите ми в работата, но в същото време нямам право на телк или помощи. Не знам какво да правя, моля помогнете ми ако можете. Потърсих психологическа помощ, но всичко е само платено, а аз не мога да си позволя 50 лева на сеанс, не мога дори да си помисля за такова нещо, а е явно че имам нужда от помощ. Моля ви помогнете ми по някакъв начин.
Здравейте!
Започвам с един от въпросите, които  най-често задавам: "Какво става с баща ви? Нищо не казвате за него!?"
А ето какво си мисля, още преди да сте ми отговорили:
Казвате, че ВСИЧКИ приятели и колеги  ви гледат с пренебрежение.  Не ми се вярва, че това са наистина ВСИЧКИ. Абсолютно съм сигурен, че сред тях има хора, които гледат на вас със съчувствие и уважение. Казвам го, защото от писмото ви се вижда, че е писано от страдащ, но интелигентен човек с голям потенциал. Така че - огледайте се наоколо, като задържате погледа си върху тези хора, които ви ценят и които са ценни и за вас самата. Светът е пълен с хора, които гледат с респект към тези, които имат вашата съдба и вашата устойчивост. Отворете се към тях.
За да повярвате, че ги има, просто направете един списък на всички ваши колеги от последната си работа, после може и на кръга от познати и приятели и ги разположете в една таблица с три колонки: плюс /хора с добро отношение към вас/, минус /хора с лошо отношение/ и среда. Ще осъзнаете, че ние забелязваме само недобронамерените хора, когато страдаме, НО те са малцинство. 
Ще ви предложа и още нещо, което правя понякога като предложение към мои клиенти. Вижте част от тези изречения в писмото си, които съдължат съюза "НО" и обърнете словореда по следния начин /цитирам ви/:
Вместо: "защото въпреки всичко се образовах, НО аз съм прекалено смачкана за каквото и да било",
нека да стане: "Аз съм прекалено смачкана за каквото и да било, НО въпреки всичко се образовах";
вместо: "Иначе съм била работела, но ...не съм можела да работя в екип. ";
нека да стане: " Не съм можела да работя в екип, НО иначе съм работлива"
Това е за сега. Ще се радвам да пишете пак.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 12 юни 2020, 23:36
Здравейте, д-р Стефанов! Семейната обстановка е важна, както казвате и и започвам от там за да задам  по-късно въпросът си. Семейна съм от 25 г. Имам дъщеря на 22 г. 
Още в началото на нашата връзка със съпругът ми имахме бизнес и успяхме да си купим и жилище  и кола и всичко необходимо за едно семейство. По-късно продадохме бизнеса си отидохме в чужбина върнахме се ... и така.. двамата сме борбени волеви.. Аз съм  позитивна  и бързо адаптивна половинка ,  докато съпругът ми е негативната , е не чак толкова, той му казва на това, че е бил реалист :) но често сме  влизали и влизамe   в конфликт  от личен характер. Аз съм почти да не казвам винаги от, отбраняващата се страна
За нашите конфликти  често ставаше свидетел дъщеря ни  Конфликтите ни са бил напр.: той - " баща ти всичко дава и  остави на брат ти, на теб нищо  (факт), ; майка ти е такава и такава (работлива жена, която много трудно  си изкарва хляба  навън). Аз контрирам- всеки решава на кого какво да даде.  Аз уважавам родителите си такива каквито са.  Благодарна съм им, че са ми дали живот , че са ме отгледали ...Друг пример -  " за какво записа сега да учиш;, защо изкара този и тези курсове като не изкарваш пари от тях ; защо  пълниш ти  торбите , когато ходиш при баба си ; защо возиш този или онзи в колата ни;  защо наряза доматите на едро, лука на полумесеци, а не на дребно;  тази дреха, кога си я купувала , защо аз не знам ; защо купи това за вкъщи преди да си го изкоментирала с мен ( завивка  и др) ;  защо изсветли  косата си ; защо разхождаш кучето по два часа, а не за 10 минути;  защо ходиш на този плаж , а не  на другия,; защо хукна по планините, за да си далеч от мен ли....ей, такива дребни за мен неща, но за него съществени: защо това , а не онова...:)
 Когато дъщеря ни беше на две годинки казах на съпругът ми, когато единия й се кара, другият трябва да мълчи.Защото така се губи родителски авторитет,Детето расте не сигурно.  Но, не....и така...
Дъщеря ни завърши уч-ще  . Яви се на конкурс за работа. От 200 човека . Избраха само 12 . И тя беше   една от избраните. 
Започна отговорна, енергична и позитивна работа. и що годе доходна . И по -късно излезе на квартира . Избяга надалеко от нас  .... чак през три улици  :)
  Имаше приятел, докато беше ученичка . Любов,смях, сълзи и раздяла.
 Като стана студентка започна   друга връзка. Момчето беше прекрасно, възпитано. То работеше и учеше.Уважаваше я, помагаше й и във всяко едно отношение. Заедно, пазарува, готвеха, учеха, работеха ходеха на екскурзии, любов, романтика... <3  . Бяха прекрасна ,красива , нежна , дива, страстна  двойка  ... но..докато на моменти  дъщеря ми е била груба  с него. държала се е грубо    пред неговите и пред общите им приятели. Неговите приятели не я искаха  повече  в тяхната компания.. Аз съм ставала свидетел как го гони от нас , защото се ядосала за нещо си.. Момчето имаше чувство за хумор, а тя го приемаше, че се държи като дете . Опитах се да говоря с дъщеря ми тогава, че няма право да бъде така груба с никого, че аз не съм я възпитавала така. Каза ми да не й се меся ( да, права беше, че не трябваше да се обаждам, но да гледаш как детето ти обижда чуждото дете, не се стърпях)
 Бях потресена , че това красиво младо, прекрасно,нежно  с професия  мое дете избълва такива  негативни думи...... Момчето се опитваше да спаси връзката им. Предложил и бил да живеят заедно, но тя отказала( тя не е споделяла с нас това)).
  По всичко личеше,че момчето споделяше с майка си. Че тя му дава насоки. Докато  дъщеря ми не споделяше нищо, нищичко нито  с мен, нито с баща си.   Казваше ми да не й се меся и да не й давам акъл.   Така и правех.       
 Караха се , сдобряваха се и  ... така бавно, мъчително с помощта и на хората около момчето  то сложи край на тяхната връзка........

Не, дъщеря ми не ми каза. за края   на връзката им .Съвсем  случайно се засякохме пред  вкъщи. Тя плачеше трепереше и  трепереше и плачеше, че е загубила момче, което е обичала, но нагрубявала. Молила му се е дори в присъствието на негов приятел,  да й прости отново, че вижда че е започнала да става по-мила с него.,предложила му е да живеят заедно, но той сега отказал. Но решението е било взето вече от него. И така лека полека спряха да се виждат.   В  нея останаха мислите и болката и нейният верен приятел Времето.
Дъщеря ми започна друга връзка,. Момчето е от друг град. Това, което аз виждам, е че дъщеря ми е мъжът в тази връзка.  Пълна противоположност на първата .Той идва за ден, два. Тя го вози с колата , тя си плаща квартирата, тока, вода  и т.н.. не знам дали е щастлива... не казва.. не сме го виждали младежа... и не искам, поне аз ...тя казва, че не е нещо сериозно, просто така.... това е губене на време (си мисля аз) ..в друг момент казва тя - ами с него съм сега. Не съм тръгнала да се женя за него......
Когато аз спомена името на бившият й приятел, че може би и той си имам друго момиче, дъщеря ми  става раздразнителна...има болка...и  сподели, че никой, никога досега не правил  за нея толкова много колкото бившият й приятел. Че той е и  страхотен приятел.

 Да добавя , че аз и съпругът ми сме имали прекрасно детство. Никога не сме се наричали с обидни думи. Дъщеря ми беше създадена с много любов, беше  много желано дете.
Дъщеря ни също имаше щастливо и безгрижно детство .

Дъщеря ми има желание да се консултира  с психотерапевт. 
Иска да разбере от къде идва тази агресия в семейна обстановка  в нея и как да я победи?. 
 Как да задържи стойностните момчета (мъже) и да не допуска използвачите?  Как да се бори за любовта си, а не да я остави и да си отиде ?
Как да не се предава пред всяко малко препятствие? Например тези дни не можа да си  активира имейла  за изпита , не можа да влезе в онлайн стаята, нещо стана с лаптопа и  не искаше да се обажда на изпитващият, било й е не удобно, Но остава на поправка, нали... иии . Запъна се като магаре на мост :) беше сърдита на мен и баща си цял следобед ....
 Дъщеря ми няма регистрация в този сайт.  И затова по нейна молба написах това писмо .  Д-р Стефанов  тя  моли за  Вашето професионално конструктивно  мнение по въпросите, които я вълнуват!
Здравейте!
Много по-автентично е тези въпроси да бъдат коментирани директно с дъщеря ви.
На шега ще ви кажа, че сте твърде добра за майка. :)  Майките e добре да бъдат по-лоши,
за да могат дъщерите им да съберат мотивация да си тръгнат от тях по собствен път.
Ще ви пратя имейл на лични.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ddnn96 в сб, 13 юни 2020, 11:44
Здравейте, ddnn96!
Свързан съм много дълбоко с метода Семейни констелации, създаден от Берт Хелингер, според който темата за абортите - спонтанни или по желание - е много важна част от вътрешния живот на жената. Всяка жена, правила аборт или преживяла спонтанен аборт, има дълбокото желание, ако може, да върне това дете в себе си и да го доизноси и роди.
Затова на мен ми изглеждат неуместни съветите да забравите изгубеното дете. По-скоро бих ви казал да си дадете право да го мислите и да го обичате, докато то постепенно заеме полагащото му се място в сърцето ви по един спокоен начин.
И още една важна стъпка - когато се свързвате с това дете в душата си, ще почувствате, че то също би искало вие да продължите напред като майка, която дава живот на други деца. То също като вас  би се радвало за тях.
Така че, когато мислите за най-ценните и близки за вас същества - отвсякъде към вас идва това насърчение да имате и други деца. 
Вярвам, че за вас ще бъде по-лесно, ако просто следвате насърчението.

Здравейте отново д-р Стефанов, благодаря за съвета Ви.
Относно повторно забременяване, изпитвам някакъв страх да не би отново да се повтори същото, тъй като имам хормонален дисбаланс още от дете, ходя редовно при лекари, който ми казват всичко е наред, нямаш никакъв сериозен проблем, бъди спокойна, някой неща изискват време..да приемем факта,че това е така
Но страха ми надделява над всичко казано от тях, дори и семейството ми ме успокоява, но някак си не се чувствам спокойна..настроена съч много отрицателно към повторно забременяване..чувствам се готова и всеки ден мисля как ще си имаме детенце, но нещо някак си ме тревожи..не знам защо..работя на тежък физически труд , харесва ми работтата ми, има всякакви емоции, но е вредна среда и се работи на смени..вкъщи сме добре, имаме си семейсни дразги от време на време, но това ни кара да се привързваме и да заздравяваме връзката си още повече..напоследък ни се случват хубави неща..но най-големият ми проблем е че се страхувам и много го мисля и то все негативно..какво мога да направя в случая..благодаря


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 13 юни 2020, 13:08
Здравейте, ddnn96!
Свързан съм много дълбоко с метода Семейни констелации, създаден от Берт Хелингер, според който темата за абортите - спонтанни или по желание - е много важна част от вътрешния живот на жената. Всяка жена, правила аборт или преживяла спонтанен аборт, има дълбокото желание, ако може, да върне това дете в себе си и да го доизноси и роди.
Затова на мен ми изглеждат неуместни съветите да забравите изгубеното дете. По-скоро бих ви казал да си дадете право да го мислите и да го обичате, докато то постепенно заеме полагащото му се място в сърцето ви по един спокоен начин.
И още една важна стъпка - когато се свързвате с това дете в душата си, ще почувствате, че то също би искало вие да продължите напред като майка, която дава живот на други деца. То също като вас  би се радвало за тях.
Така че, когато мислите за най-ценните и близки за вас същества - отвсякъде към вас идва това насърчение да имате и други деца. 
Вярвам, че за вас ще бъде по-лесно, ако просто следвате насърчението.

Здравейте отново д-р Стефанов, благодаря за съвета Ви.
Относно повторно забременяване, изпитвам някакъв страх да не би отново да се повтори същото, тъй като имам хормонален дисбаланс още от дете, ходя редовно при лекари, който ми казват всичко е наред, нямаш никакъв сериозен проблем, бъди спокойна, някой неща изискват време..да приемем факта,че това е така
Но страха ми надделява над всичко казано от тях, дори и семейството ми ме успокоява, но някак си не се чувствам спокойна..настроена съч много отрицателно към повторно забременяване..чувствам се готова и всеки ден мисля как ще си имаме детенце, но нещо някак си ме тревожи..не знам защо..работя на тежък физически труд , харесва ми работтата ми, има всякакви емоции, но е вредна среда и се работи на смени..вкъщи сме добре, имаме си семейсни дразги от време на време, но това ни кара да се привързваме и да заздравяваме връзката си още повече..напоследък ни се случват хубави неща..но най-големият ми проблем е че се страхувам и много го мисля и то все негативно..какво мога да направя в случая..благодаря
Здравейте, ddnn96!
Мога да ви отговоря само като психолог и психотерапевт. За медицинската част вие ходите редовно на лекари. :)
Съвсем естествено е да имате по-голям страх, след като сте преживели спонтанен аборт. Всяка жена, забременявайки, усеща и радост, но и рисковете, които поема. След такова събитие, обаче, е нормално тези страхове да са засилени.
Въпросът ми е, дали сред жените във вашата семейна система /тук включвам близки хора: майка, лели, баби и прабаби/ има такива, които са имали тежки раждания, премеждия, рано загубени и спонтанно абортирани деца и др. Много често споменът за такива събития се чувства като несъзнаван страх от жените. И дори може да стане психологическа причина за трудно забременяване и ниска мотивация за търсене на партньор.
Ако имате такава информация, можете да ми я споделите, за да ви кажа какво мисля, че можете да направите.
 Поздрави и благодаря за доверието!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: ddnn96 в сб, 13 юни 2020, 14:06
Скрит текст:
Скрит текст:
Здравейте, ddnn96!
Свързан съм много дълбоко с метода Семейни констелации, създаден от Берт Хелингер, според който темата за абортите - спонтанни или по желание - е много важна част от вътрешния живот на жената. Всяка жена, правила аборт или преживяла спонтанен аборт, има дълбокото желание, ако може, да върне това дете в себе си и да го доизноси и роди.
Затова на мен ми изглеждат неуместни съветите да забравите изгубеното дете. По-скоро бих ви казал да си дадете право да го мислите и да го обичате, докато то постепенно заеме полагащото му се място в сърцето ви по един спокоен начин.
И още една важна стъпка - когато се свързвате с това дете в душата си, ще почувствате, че то също би искало вие да продължите напред като майка, която дава живот на други деца. То също като вас  би се радвало за тях.
Така че, когато мислите за най-ценните и близки за вас същества - отвсякъде към вас идва това насърчение да имате и други деца.  
Вярвам, че за вас ще бъде по-лесно, ако просто следвате насърчението.

Здравейте отново д-р Стефанов, благодаря за съвета Ви.
Относно повторно забременяване, изпитвам някакъв страх да не би отново да се повтори същото, тъй като имам хормонален дисбаланс още от дете, ходя редовно при лекари, който ми казват всичко е наред, нямаш никакъв сериозен проблем, бъди спокойна, някой неща изискват време..да приемем факта,че това е така
Но страха ми надделява над всичко казано от тях, дори и семейството ми ме успокоява, но някак си не се чувствам спокойна..настроена съч много отрицателно към повторно забременяване..чувствам се готова и всеки ден мисля как ще си имаме детенце, но нещо някак си ме тревожи..не знам защо..работя на тежък физически труд , харесва ми работтата ми, има всякакви емоции, но е вредна среда и се работи на смени..вкъщи сме добре, имаме си семейсни дразги от време на време, но това ни кара да се привързваме и да заздравяваме връзката си още повече..напоследък ни се случват хубави неща..но най-големият ми проблем е че се страхувам и много го мисля и то все негативно..какво мога да направя в случая..благодаря
Здравейте, ddnn96!
Мога да ви отговоря само като психолог и психотерапевт. За медицинската част вие ходите редовно на лекари. :)
Съвсем естествено е да имате по-голям страх, след като сте преживели спонтанен аборт. Всяка жена, забременявайки, усеща и радост, но и рисковете, които поема. След такова събитие, обаче, е нормално тези страхове да са засилени.
Въпросът ми е, дали сред жените във вашата семейна система /тук включвам близки хора: майка, лели, баби и прабаби/ има такива, които са имали тежки раждания, премеждия, рано загубени и спонтанно абортирани деца и др. Много често споменът за такива събития се чувства като несъзнаван страх от жените. И дори може да стане психологическа причина за трудно забременяване и ниска мотивация за търсене на партньор.
Ако имате такава информация, можете да ми я споделите, за да ви кажа какво мисля, че можете да направите.
 Поздрави и благодаря за доверието!

Майка ми все казва и аз бях с такива проблеми като малка, леля ми е забременяла трудно, а сестра ми ина един аборт защото се налагаше по медицински причини..но не знам дсли това влияе по някакъв начин върху мисленето ми и психиката..на мъжа ми сестрата също е била с две трудни бременности..това е което знам..но не го слагам кто фикс идея за страха ми..предполагам..благодаря ви 💐


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 13 юни 2020, 14:26
Майка ми все казва и аз бях с такива проблеми като малка, леля ми е забременяла трудно, а сестра ми ина един аборт защото се налагаше по медицински причини..но не знам дсли това влияе по някакъв начин върху мисленето ми и психиката..на мъжа ми сестрата също е била с две трудни бременности..това е което знам..но не го слагам кто фикс идея за страха ми..предполагам..благодаря ви 💐
Добре, разбирам, че е имало такива близки  жени с подобни преживявания. Има значение включително и това, което споделяте за сестрата на съпруга ви. Случилото се с тези жени няма как да намалява страха.
Сега ще ви дам и едно  упражнение, което можете да правите НЕПРЕКЪСНАТО:
Където и да сте, си представяйте, че зад вас са наредени една огромна редица жени: първо майка ви, после баба ви,  прабаба, прапрабаба и така нататък - десетки и стотици поколения жени, които са раждали деца. Понякога те са имали и загуби, но въпреки това те са успели да се справят с най-важното: успели са да пренесат живота през годините и вековете, така че в крайне сменка сте се родили и вие...
Просто чувствайте женската енергия, която идва към вас от всички тези жени...
И навсякъде, където и да сте, понякога се свързвайте в душата си с тази редица от жени зад гърба ви.
И си казвайте наум:
"Аз съм една от вас!"


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Wild Wind в нд, 14 юни 2020, 00:18
Здравейте д-р Стефанов! В много от темите сте споменавали, че престоят в кувьоз по-продължително време създава страх от изоставяне. Но какво означава "по-продължително"... Моето детенце се наложи да бъде няколко дни в кувьоз, поради ранно секцио и общо 8 дни седяхме в болницата до изписването. Половината от тях ту беше в кувьоз, ту не, но чак последните 2-3 дни седя с мен в стаята. И въпросът ми е: може ли тази травма да се компенсира и "поправи" след това? Детето ми е много гушкано и целувано от мен, много държано и носено в ръце (което аз не намирам за лошо), дълго кърмено... Но дали може да се компенсира първоначалната отделеност? Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 14 юни 2020, 07:25
КУВЬОЗ И ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ
Здравейте, Wild Wind!
За вашето дете кувьозът едва ли се е отразил. Първо - било е за кратко, 4-5 дни и то с прекъсвания, когато сте били заедно. Вторият съществен фактор е, че много сте го гушкали след това. Освен гушкането аз съм казвал на много майки да говорят на детето, защото ние хората сме уникални преди всичко с това, че сме същества на езика /словото/. И затова е много свързващо с реалността и много успокояващо детето да чува понякога от майка си цялата история,  докато тя го гушка: "Когато ти се  роди, лекарите прецениха, че е добре да постоиш в кувьоз. И докато беше в кувьоза, мама не можеше да те гушка. Но ето - сега вече ти си при мама и мама може да те гушка...." Тези думи също са лечебни. Нищо, че детето не разбира. Особено наблягам на това да се подчертае, че това вече е минало: "НО ти вече си с мама и мама може много да те гушка"
Не напразно в много болници по света се осигурява възможност детето в кувьоза да има пряк досег до тялото на майката, да лежи върху нея през определен период от време всеки ден, така както си е с животоспасяващите системи. Това е добра компенсация, защото за детето е страшно преди всичко това, че от утробата, където е имало перфектните условия и контакт с майката, попада в една стъклена кутия. /за мен, откакто се занимавам с психотерапия, утробата е символ на изгубения рай/
Мога да дам и много примери за това, как може да се отрази кувьозът в по-зрелия живот, ако човек е бил в него повече време. Ще спомена един пример, който е като събирателен образ за много подобни случаи: Човек е бил в кувьоза около две седмици. И той и до сега получава панически пристъп, когато преминава покрай остъклени затворени пространства или влиза в тях /например покрай остъклени ниши на стълбищни площадки или в остъклени панорамни асансьори/. На въпроса ми какво е усещането му в подобна ситуация, отговаря: "Имам чувството, че съм захвърлен сам в студения Космос. Около мен няма никой и аз умирам от страх!" В такива случаи шансът на човека е в адекватната психотерапия.
ЦЕЗАРОВОТО СЕЧЕНИЕ
Ще ви дам и специално упражнение, което вие и всички майки, родили с цезарово сечение, можете да използвате, за да компенсирате особеностите на този метод на раждане, който е по-адекватно да наречем "изваждане". При него го няма това чувство на удовлетвореност от крайния резултат. Няма го взаимодействието тяло в тяло между майката и детето. За детето природата е определила раждането да е първата му спечелена битка - преодоляването на съпротивата на родовите канали с активната помощ на майката и достигането до първата глътка въздух.
Ще направя едно сравнение, което често се среща в литературата. Става дума за пеперудата, която се излюпва от какавида. Тя разтваря какавидата, като я избутва отвътре с крила и крачета. Това е постепенен процес и борба. Какавидата се разпуква, отворът /разкритието :)/ става все по-голямо и накрая пеперудата излиза и полита. Но ако човек се намеси и преждевременно  разшири със скалпел отвора на какавидата, пеперудата излиза, но не може да полети. Защото крилата ѝ укрепват за полет в този процес на борба със съпротивляващата се какавида.
Ето как с това УПРАЖНЕНИЕ майката и детето /до три-четири годишно/ могат да си подарят усещането за удовлетвореност и този съвместен процес, дори след като детето е вече родено:
- Майката е седнала някъде на пода или на легло и е сложила ръка на кръста, така че между ръката и тялото ѝ се е образувал тесен отвор. Детето е зад нея и тя му казва да мине през отвора, промушвайки се с главата напред. Но майката стяга отвора, така че преминаването да е трудно. Детето е добре да се избутва от стената зад него с крака, за да успее. Накрая, когато детето успее "да се роди", майката му се радва. Може и бащата да присъства и също да се радва и да го посреща с прегръдка. Добре е детето да бъде и насърчавно: "Давай, давай! Бутай по-силно!"
- добра модификация е майката да направи отвор, свивайки крака си. Или да направи обръч с ръце пред гърдите си. Полезни са всички останали идеи, които ѝ дойдат наум.
Играта се играе, като всеки следващ път майката стяга отвора все-повече и става все по-трудно за детето. Но накрая то винаги успява "да се роди".
Тази игра е ценна и ако раждането е било трудно и опасно за здравето и живота. Чрез нея може да се преработи родовата травма за майката и детето. Тя дава възможност да се изживее символично радостта от появата на детето на белия свят.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Minie в нд, 14 юни 2020, 13:38
Здравейте,
Д-р Стефанов.
Бих искала да ви помоля за вашето мнение относно гледането на детето ми.
Имам детенце на 2г и 2м, много желано, родено след доста тежка бременност, момиченце.
Детето е много будно дете, доста палаво. Говори изключително много, за възрастта си е доста интелигентно, разказва с нейни думи над 10 приказки, пее огромен брой детски песнички, брой на български и английски до 10 и тн, но напоследък особено ако нещо не стане на нейната започва изключително гневни изблици, тръшкания и тн. Главно това поведение си го позволява пред мен, с други роднини е в пъти по-послушна. Когато аз съм си в къщи, иска непрекъснато внимание от мен. Аз започнах работа преди 3 месеца, тя е гледана през деня от майка ми. Инати се, не успявам вече месец да я науча на гърне с добър успех, може да пие вода от всякакъв вид шишета, дори чаша, но държи да пие от бебешки тип шише точно определено с биберона, нощтно време заспива с биберона, иначе през другото време не я търси. Как да успея да я отуча от тези вече бебешки навици и как да спре да се налага толкова в мое присъствие. Това нейно поведение рефлектира и върху отношението на баща й към мен, той все казва, че аз не знам как а я гледам, че не я възпитавам правилно и тн. Аз не съм на това мнение, защото детето е много обгрижвано от самото начало, спазва се стриктен режим на хранене, спане, бодърстване, игри и тн. Много задоволено дете е от към интересни преживявания и играчки. Какъв е проблема според вас?
Благодаря ви предварително.
Всичко добро!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 14 юни 2020, 14:49
Здравейте, Minie!
Детето ви е будно, интелигентно и знае много неща. Но точно между две и три години децата преминават през една кризисна възраст, която е известна като криза на негативизма, фазата на НЕ, бебешки пубертет и т.н. И тръшкането е много характерно за възрастта.
Защо е така? Какво се случва в психологически план на тази толкова изнервяща родителите възраст?
Детето започва да осъзнава себе си като отделен индивид, то се превръща в АЗ. Преди това е било слято до неразличимост с майката.
И помислете логически - кой е най-простият начин да заявиш на света, че ти си вече отделно същество, Аз, самостойна личност?
Най-простият начин е да казваш на възрастните НЕ, да не се съгласяваш с тях и да се тръшкаш по земята, ако те подложат на натиск. Това е най-достъпният начин детето да заяви себе си.
Когато си се самоосъзнал като отделна личност, на теб ти е нужна лична територия, лично пространство, както във физически, така и в психологически план. А тази територия трябва да се брани, да се очертае границата, през която другите не бива да нахлуват. Затова на нас ни е даден гнева. Гневът е едно от четирите базисни човешки чувства, които ни движат /другите са страх, радост и тъга/. Той ни дава енергия, за да се опълчим на всеки, който навлезе в пространството ни. Затова и гневът възниква като част от нашата вътрешна реалност точно в тази възраст. Той ни е нужен, за да пазим "като очите си" територията на този нововъзникнал Аз.
Какво да прави родителят при това положение?
На тази възраст е добре да "подхраним Аз-а", а не да го подтискаме. НО това не значи да оставим  детето да чупи и да безобразничи. Подхранващо Аз-а е да започнем да даваме на детето правото да избира. Например: коя чашка искаш, коя чинийка...
Добре е детето да има и собствено пространство, собствено чекмедже за играчки, стая и т.н. според възможностите.
Ако се тръшне на земята, просто го оставяйте, докато стане. Или ако сте си вкъщи, легнете и вие до него и то ще стане бързо. И това ще обезсмисли цялата му борба за себедоказване.
По принцип не е добре да притискате детето да ходи на гърне. Възможно е то да се съпротивлява и на това по гореизброените причини. Ако отношенията ви се обтягат, детето е склонно да регресира и да се връща към бебешките навици. Затова - по-спокойно!
И още една тънкост: когато искате от него да прави нещо, не му задавайте затворен въпрос /който съдържа частицата "ли"/. Например: Искаш ли да ядеш? Искаш ли да излезем?/. Затворените въпроси тласкат човека към това да казва НЕ, независимо от възрастта. По-добре да казвате подканващи думи като: "Хайде на гърнето! Време е за ядене! Нека да си лягаме!"
Езикът на тялото също е важен. За да слуша детето, родителят трябва да стои авторитетно,а не да вика и да се втурва към него. Това значи  да стои  изправен,  спокоен, самоуверен и релаксиран, като водач на глутница или като Давид на Микеланджело. :)
НАЙ-ВАЖНОТО Е, че този възрастов период отминава сравнително бързо и приключва.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Sally123 в пн, 15 юни 2020, 12:53
Здравейте, Д-р Стефанов! Ще бъда кратка, защото съм пуснала тема с моя проблем, но ще се радвам да прочета мнението на специалист.
Моят приятел загуби баща си преди 4 месеца и оттогава спря да прави секс с мен. Не го притисках с разговори, но вчера повдигнах темата и той отговори, че не желае да го прави и когато поиска, ще ми каже. Той не е депресиран, върна се доста бързо към предишния начин на живот, смее се, забавляваме се. Но секс няма и това ме прави нервна, без да го показвам естествено. Само че не знам до кога ще мога да крия тези нерви, на работа съм сега и се дразня на всичко и всеки, постоянно го мисля. Нормален ли е този отказ от секс и как да процедирам? Благодаря предварително.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: believe_ в пн, 15 юни 2020, 19:22
Здравейте,г-н Стефанов!
Мен ме интересува темата с проблемни бракове.Искам да попитам има ли някакви критерии,по които се определя дали една връзка/брак могат да бъдат спасени след работа със семеен терапевт?...Кога раздялата се явява неизбежен развой на събитията?Ясно ми е,че хората са различни и имат различен праг на търпимост например(или пък едни биха простили едно,други друго)...Зная,че казусите също са различни,но все пак има вероятно определени факти,които ,когато са налице връзката е по-добре да бъде прекратена -изгубено доверие,насилие(физическо или психическо),проява на неуважение към другия и неговите потребности....и т.н.
Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 16 юни 2020, 06:16
Здравейте,г-н Стефанов!
Мен ме интересува темата с проблемни бракове.Искам да попитам има ли някакви критерии,по които се определя дали една връзка/брак могат да бъдат спасени след работа със семеен терапевт?...Кога раздялата се явява неизбежен развой на събитията?Ясно ми е,че хората са различни и имат различен праг на търпимост например(или пък едни биха простили едно,други друго)...Зная,че казусите също са различни,но все пак има вероятно определени факти,които ,когато са налице връзката е по-добре да бъде прекратена -изгубено доверие,насилие(физическо или психическо),проява на неуважение към другия и неговите потребности....и т.н.
Благодаря!
Здравейте!
Откакто развивам терапевтична и консултантска практика ми е трудно да разсъждавам "по принцип". Според мен такива разсъждения само биха внесли объркване в хората, а не биха им дали посока.
Ако искате да споделите нещо конкретно, бих взел отношение.
Това, че продължавате да ми пишете, ме радва, защото ме кара да си мисля, че със страховете на сина ви нещата се развиват добре и тези страшилища, които му пречеха да заспи, си стоят на шкафа, овързани в коси. :)  :)
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 16 юни 2020, 06:50
Здравейте, Д-р Стефанов! Ще бъда кратка, защото съм пуснала тема с моя проблем, но ще се радвам да прочета мнението на специалист.
Моят приятел загуби баща си преди 4 месеца и оттогава спря да прави секс с мен. Не го притисках с разговори, но вчера повдигнах темата и той отговори, че не желае да го прави и когато поиска, ще ми каже. Той не е депресиран, върна се доста бързо към предишния начин на живот, смее се, забавляваме се. Но секс няма и това ме прави нервна, без да го показвам естествено. Само че не знам до кога ще мога да крия тези нерви, на работа съм сега и се дразня на всичко и всеки, постоянно го мисля. Нормален ли е този отказ от секс и как да процедирам? Благодаря предварително.
Здравейте!
Съжалявам за тежката загуба на вашия приятел!
Питате дали е нормално, че той месеци наред след това не прави секс, макар че НЕ ИЗГЛЕЖДА депресиран?
Бих казал, че щом се случва, значи е нормално. Когато почине родител, това задейства у децата страха от собствената смърт. Защото родителите, когато са още живи, стоят като преграда  между нас и смъртта и това ни дава някакво спокойствие. Но когато някой от тях си отиде, особено ако това е родителят от същия пол, оградата пада и ние се оказваме очи в очи срещу крайността на собственото си съществуване.
Въпросът е - какво можете да направите вие, за да се възстановят по-скоро вашите интимни отношения?
Интересно - вие познавахте ли баща му? Какви  бяха отношенията ви? Как живееше той? Беше ли заедно с майка му?
Но и преди да сте ми отговорили, си мисля, че вашата реакция  е добре да бъде с разбиране. Добре е дори самата вие да му казвате, че в тази ситуация и на вас нямаше да ви е до секс.
За да може да прави секс, човек трябва да ЧУВСТВА СВОБОДАТА, че може и да не го прави. И това се отнася както  за мъжете, така и за жените. В случая може би е важно тази свобода, това позволение да дойде и от вас. И ако виждате, че той посяга към вас да правите секс, само защото "така трябва",  но все още не е вътрешно готов, му казвайте: "Спокойно! Не сега!" Казвайте го нежно, с прегръдка, с целувка, оставайки в женско сексуално присъствие. Отблъсквайки го по този сексуален начин, смятам че ще въздействате той да си  върне чнго по-скоро това чувство за свобода, за което говорих по-горе.
Това е за сега от мен.
Ако имате въпроси или коментар, пишете пак! :)
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Bili1111 в вт, 16 юни 2020, 10:54
благодаря ви д-р Стефанов, послушах ви относно децата да не се тревожа и да обръщам по-вече внимание на съпруга ми. Чувствам се по добре итози страх почти го няма, затова че какво ще правя като порастнат децата и си тръгнат по техния път.
Искам да ви попитам и нещо друго относно тревожността която изпитвам. Когато съм навън няма проблем, но като се прибера усещам някакво притеснение, не знам на какво се дължи, някак стомаха ми се свива. Имам проблем и със хорското мнение, много ме притеснява и това, както и не мога да контролирам мислите си. Като се събудя рано сутринта, не съм сънена както повечето хора а започвам да мисля най различни неща и немога да заспивам отново, което допълнително ме тормози.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 16 юни 2020, 16:23
благодаря ви д-р Стефанов, послушах ви относно децата да не се тревожа и да обръщам по-вече внимание на съпруга ми. Чувствам се по добре итози страх почти го няма, затова че какво ще правя като порастнат децата и си тръгнат по техния път.
Искам да ви попитам и нещо друго относно тревожността която изпитвам. Когато съм навън няма проблем, но като се прибера усещам някакво притеснение, не знам на какво се дължи, някак стомаха ми се свива. Имам проблем и със хорското мнение, много ме притеснява и това, както и не мога да контролирам мислите си. Като се събудя рано сутринта, не съм сънена както повечето хора а започвам да мисля най различни неща и немога да заспивам отново, което допълнително ме тормози.

Здравейте!
Радвам се, че сте направили крачки напред.
Вие самата как мислите? Каква е причината вкъщи да чувствате напрежение?
Казано по друг начин: какво е нужно да извадим от дома ви, та напрежението да изчезне?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в вт, 16 юни 2020, 17:01
Здравейте! Не знам дали въпросът ми е смешен, но това дали някои хора се будят рано или са "сови" и не могат да стават рано, само на биологичен ритъм ли се дължи /и защо той е такъв/, има ли и възможни психологически причини? На мен например ми е изключително трудно да ставам рано /така съм откакто се помня/, както и не мога да заспивам рано. Дори когато съм супер изморена, опитвала съм, не става. Някои хора казват, че се свиква, но не свиквам. Работила съм от ранен час, направо съм като парцал изцедена в края на седмицата, и пак не заспивам рано, съотв. главоболие всяка седмица. За щастие вече отдавна не ми се налага в работата, но винаги, когато се наложи, се чувствам зле физически и напълно неактивна сутрин. Съответно вечерта е "моето време". Защо някои организми са такива - чисто физиологическа ли е причината, или и психическа? Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Sally123 в вт, 16 юни 2020, 17:09
Здравейте, Д-р Стефанов! Ще бъда кратка, защото съм пуснала тема с моя проблем, но ще се радвам да прочета мнението на специалист.
Моят приятел загуби баща си преди 4 месеца и оттогава спря да прави секс с мен. Не го притисках с разговори, но вчера повдигнах темата и той отговори, че не желае да го прави и когато поиска, ще ми каже. Той не е депресиран, върна се доста бързо към предишния начин на живот, смее се, забавляваме се. Но секс няма и това ме прави нервна, без да го показвам естествено. Само че не знам до кога ще мога да крия тези нерви, на работа съм сега и се дразня на всичко и всеки, постоянно го мисля. Нормален ли е този отказ от секс и как да процедирам? Благодаря предварително.
Здравейте!
Съжалявам за тежката загуба на вашия приятел!
Питате дали е нормално, че той месеци наред след това не прави секс, макар че НЕ ИЗГЛЕЖДА депресиран?
Бих казал, че щом се случва, значи е нормално. Когато почине родител, това задейства у децата страха от собствената смърт. Защото родителите, когато са още живи, стоят като преграда  между нас и смъртта и това ни дава някакво спокойствие. Но когато някой от тях си отиде, особено ако това е родителят от същия пол, оградата пада и ние се оказваме очи в очи срещу крайността на собственото си съществуване.
Въпросът е - какво можете да направите вие, за да се възстановят по-скоро вашите интимни отношения?
Интересно - вие познавахте ли баща му? Какви  бяха отношенията ви? Как живееше той? Беше ли заедно с майка му?
Но и преди да сте ми отговорили, си мисля, че вашата реакция  е добре да бъде с разбиране. Добре е дори самата вие да му казвате, че в тази ситуация и на вас нямаше да ви е до секс.
За да може да прави секс, човек трябва да ЧУВСТВА СВОБОДАТА, че може и да не го прави. И това се отнася както  за мъжете, така и за жените. В случая може би е важно тази свобода, това позволение да дойде и от вас. И ако виждате, че той посяга към вас да правите секс, само защото "така трябва",  но все още не е вътрешно готов, му казвайте: "Спокойно! Не сега!" Казвайте го нежно, с прегръдка, с целувка, оставайки в женско сексуално присъствие. Отблъсквайки го по този сексуален начин, смятам че ще въздействате той да си  върне чнго по-скоро това чувство за свобода, за което говорих по-горе.
Това е за сега от мен.
Ако имате въпроси или коментар, пишете пак! :)
Поздрави!

Здравейте отново. Първо да отговоря на въпросите Ви. Не познавах починалия човек, той живееше в провинцията, разведен с майката на приятеля ми. Но между него и баща му имаше много силна връзка.
Второ, моя човек изобщо не иска да прави секс и не се пробва да го прави, как да му откажа, като не си е поискал. Тази тема на разговор не му е приятна. Моето лично усещане е, че това ще продължи много дълго. Отделно го виждам, че има сутрешна ерекция, но се крие. Няма да мога да издържа дълго така :( нервите ми са опънати до краен предел.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 16 юни 2020, 19:52
Здравейте! Не знам дали въпросът ми е смешен, но това дали някои хора се будят рано или са "сови" и не могат да стават рано, само на биологичен ритъм ли се дължи /и защо той е такъв/, има ли и възможни психологически причини? На мен например ми е изключително трудно да ставам рано /така съм откакто се помня/, както и не мога да заспивам рано. Дори когато съм супер изморена, опитвала съм, не става. Някои хора казват, че се свиква, но не свиквам. Работила съм от ранен час, направо съм като парцал изцедена в края на седмицата, и пак не заспивам рано, съотв. главоболие всяка седмица. За щастие вече отдавна не ми се налага в работата, но винаги, когато се наложи, се чувствам зле физически и напълно неактивна сутрин. Съответно вечерта е "моето време". Защо някои организми са такива - чисто физиологическа ли е причината, или и психическа? Благодаря!
Здравейте!
Мисля, че се дължи на физиология.
И е далеч от сферата, в която работя.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в чт, 18 юни 2020, 11:30
Аз съм това дете. Майка ми ми е казвала, че не ме е искала, забременяла е случайно. И просто се е примирила и ме е оставила. Казва, че ме е кърмила 2-3 месеца, защото много съм "хапала" и говореше за това с презрение. Като съм се родила, не е харесала, че съм имала косми по ушите. И всичко това ми го е разправяла, докато съм била дете, може би на 5 или  6 години, най-много 10.
Тя има и своите проблеми, защото е психически насилник. По време на пубертета ми каза да си вържа тръбите, за да не се "размножавам". Използва тези думи срещу мен. Да не се размножавам - все едно съм животно, бактерия.
Винаги ме е мразила. Знам, че тя има някакъв сериозен проблем, за да говори така на детето си, но това не значи, че не ме е боляло. Винаги ме е боляло и ще ме боли, че не съм обичана от нея, че не съм била искана.


Джулия
Здравейте, Джулия!
А каква е цялата история?
Не казвате нищо за баща си.
Или пък за родителите на майка си. Как е била тя с баща ви и преди това с родителите си?
Поздрави!

Здравейте, малко късно отговарям.

Баща ми имаше такава работа, че с месеци го нямаше от дома, отсъстваше. Беше покорен.
Майка въртеше цялата къща обаче имам предвид командореше и обиждаше. Казваше на татко че е пундьо, обиждаше го, изнудваше го.

Родителите на майка ми са я насилвали и сигурно затова е станала такава, но не я оправдавам за болката която ми причини.


Джулия


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 18 юни 2020, 13:36
Аз съм това дете. Майка ми ми е казвала, че не ме е искала, забременяла е случайно. И просто се е примирила и ме е оставила. Казва, че ме е кърмила 2-3 месеца, защото много съм "хапала" и говореше за това с презрение. Като съм се родила, не е харесала, че съм имала косми по ушите. И всичко това ми го е разправяла, докато съм била дете, може би на 5 или  6 години, най-много 10.
Тя има и своите проблеми, защото е психически насилник. По време на пубертета ми каза да си вържа тръбите, за да не се "размножавам". Използва тези думи срещу мен. Да не се размножавам - все едно съм животно, бактерия.
Винаги ме е мразила. Знам, че тя има някакъв сериозен проблем, за да говори така на детето си, но това не значи, че не ме е боляло. Винаги ме е боляло и ще ме боли, че не съм обичана от нея, че не съм била искана.


Джулия
Здравейте, Джулия!
А каква е цялата история?
Не казвате нищо за баща си.
Или пък за родителите на майка си. Как е била тя с баща ви и преди това с родителите си?
Поздрави!

Здравейте, малко късно отговарям.

Баща ми имаше такава работа, че с месеци го нямаше от дома, отсъстваше. Беше покорен.
Майка въртеше цялата къща обаче имам предвид командореше и обиждаше. Казваше на татко че е пундьо, обиждаше го, изнудваше го.

Родителите на майка ми са я насилвали и сигурно затова е станала такава, но не я оправдавам за болката която ми причини.


Джулия

Здравейте, Джулия!
Не ви е било лесно. Самата ви майка не е искала "да се размножава". Може би като отмъщение на собствената си майка. Все едно ѝ е казвала: "Не ти ща Живота, който ми подари." Баща ви пък, вместо да ви защити, е гледал да стои надалеч, за да си няма главоболия. Но пък със сигурност ви е обичал /и до сега!/
Вие самата,  може би също като отмъщение към майка си, можете да си "развържете тръбите" и да си имате деца, които да обичате. :) 
Но само  отмъщението не  е достатъчно. Защото децата имат нужда от майка, която е приела живота от собствената си майка, а не ѝ отмъщава.
Затова направете и нещо друго, което да реабилитира това прекрасно бебе, което всъщност сте била. Нарисувайте това бебе с онези фини косъмчета по ушите. Нарисувайте го така, че да се вижда, колко е добре за визията на едно уважаващо себе си бебе да има такива косъмчета.
Защото това бебе има нужда някой да му се порадва. А вие вече сте достатъчно голяма. Когато станат такива големи, жените се радват на бебетата. И затова му се порадвайте вие самата на това бебе!
Има една латинска пословица: "Кой, ако не аз! И кога, ако не сега!"
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 18 юни 2020, 14:25
Здравейте, вторият Ви отговор не се появява.
Здравейте!
Не се появява, защото се отказах да го публикувам.
Темата ми е трудна. Идват ми само хипотези за приятеля ви.
То аз и предишния път съм писал предимно за него.
Но той не ме е упълномощил да разсъждавам за него! :(
Иначе вашият въпрос ми стои като отворен файл.
Дано сега, като си признах това "творческо безсилие",
към мен да тръгнат идеи, полезни за вас и за другите читатели.
Ще пиша скоро, надявам се!
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Котьо в чт, 18 юни 2020, 17:57
Здравейте, г-н докторе. Аз въпроси имам, но няма да ги задам. В замяна на това чета Вашите отговори, които са ми безкрайно интересни и полезни. В тях намирам и отговори за себе си. Чувствам ги интуитивно, а Вие ги обличате с думи. Благодаря.

Желая Ви здраве.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 18 юни 2020, 18:04
Здравейте, г-н докторе. Аз въпроси имам, но няма да ги задам. В замяна на това чета Вашите отговори, които са ми безкрайно интересни и полезни. В тях намирам и отговори за себе си. Чувствам ги интуитивно, а Вие ги обличате с думи. Благодаря.

Желая Ви здраве.

Много благодаря!
Бъдете здрава и вие и хората, които обичате!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 18 юни 2020, 21:04
Здравейте, вторият Ви отговор не се появява.
Здравейте!
Не се появява, защото се отказах да го публикувам.
Темата ми е трудна. Идват ми само хипотези за приятеля ви.
То аз и предишния път съм писал предимно за него.
Но той не ме е упълномощил да разсъждавам за него! :(
Иначе вашият въпрос ми стои като отворен файл.
Дано сега, като си признах това "творческо безсилие",
към мен да тръгнат идеи, полезни за вас и за другите читатели.
Ще пиша скоро, надявам се!
Поздрави!
Здравейте!
Явно е необходима промяна. И това, което ви предлагам, е да промените поведението си по един странен начин.
Опитайте се да стоите по често в мълчание, особено докато се храните вечер заедно. /това е валидно на 100%, само ако живеете заедно. Иначе може да го приспособите към вашата реалност/
Имам предвид - да не сте активна за  подържане на  разговора, а да отговаряте едносрично и да се отнасяте отново в мълчание. В мълчанието има много силно емоционално присъствие и много еротика. В съвместното хранене - също. Ако в мълчанието докоснеш другия "случайно" с крак под масата, усещането минава през цялото тяло.
Възможно е това да предизвика проявлението и на други потиснати чувства у него. С тази приповдигнатост и шегички, за които говорите в първия си пост, човекът вероятно прикрива това, което е дълбоко в него и го терзае. /Нас мъжете така ни възпитават :) / Но по-добре да се получи каквато и да е реакция, а не да се стои в едно и също състояние на "забавление".
Има и още нещо важно: мълчанието е много силен и много деликатен инструмент за общуване. Затова ако сте му ядосана за това, което трябва да изтърпявате, по-добре не го правете. Защото има риск да влезете в образа на "наказващото мълчание на майката". Знаете  какво имам предвид. Психоаналитиците много обръщат внимание на това, дали майка ти те е наказвала с мълчание, когато си бил  малък. :)
Но мълчанието, за което говоря, е от друг вид. То изостря сетивата и създава очакване за силни емоции и страсти. И когато се проникне човек от него, целия му начин на присъствие в пространството може да се промени.
И още нещо - направете го само, ако го усетите като нещо свое. Нека да не е експеримент, а нещо почувствано отвътре.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Sally123 в пт, 19 юни 2020, 07:34
Здравейте!
Явно е необходима промяна. И това, което ви предлагам, е да промените поведението си по един странен начин.
Опитайте се да стоите по често в мълчание, особено докато се храните вечер заедно. /това е валидно на 100%, само ако живеете заедно. Иначе може да го приспособите към вашата реалност/
Имам предвид - да не сте активна за  подържане на  разговора, а да отговаряте едносрично и да се отнасяте отново в мълчание. В мълчанието има много силно емоционално присъствие и много еротика. В съвместното хранене - също. Ако в мълчанието докоснеш другия "случайно" с крак под масата, усещането минава през цялото тяло.
Възможно е това да предизвика проявлението и на други потиснати чувства у него. С тази приповдигнатост и шегички, за които говорите в първия си пост, човекът вероятно прикрива това, което е дълбоко в него и го терзае. /Нас мъжете така ни възпитават :) / Но по-добре да се получи каквато и да е реакция, а не да се стои в едно и също състояние на "забавление".
Има и още нещо важно: мълчанието е много силен и много деликатен инструмент за общуване. Затова ако сте му ядосана за това, което трябва да изтърпявате, по-добре не го правете. Защото има риск да влезете в образа на "наказващото мълчание на майката". Знаете  какво имам предвид. Психоаналитиците много обръщат внимание на това, дали майка ти те е наказвала с мълчание, когато си бил  малък. :)
Но мълчанието, за което говоря, е от друг вид. То изостря сетивата и създава очакване за силни емоции и страсти. И когато се проникне човек от него, целия му начин на присъствие в пространството може да се промени.
И още нещо - направете го само, ако го усетите като нещо свое. Нека да не е експеримент, а нещо почувствано отвътре.
Поздрави!

Благодаря! Ще обмисля съвета Ви. Малко ще ми е трудно да го превърна в действие, защото мен лично са ме наказали с мълчание като дете, но ще се опитам и да погледна от друга гледна точка.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: aya_2012 в пт, 19 юни 2020, 08:20
Здравейте д-р Стефанов,
Като писахте за накаЗване с мълчание изведнъж се сетих и аз, че мен точно по този начин ме наказваше майка ми. Веднъж се случи, че цяла седмица не ми проговори, питах я нещо а тя като че ли не съществува. Сега се усещам и аз, че когато се ядосвам за нещо не ми се говори, слагам си слушалките и не искам да ме безпокоят. Моят съпруг така много се чувства обиден, защото като бях тъжна или ядосана за нещо в работа и с него не говорих.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 19 юни 2020, 09:17
ЗА НАКАЗВАЩОТО МЪЛЧАНИЕ
Здравейте, Salli123 и aya_2012!
Тази практика е наистина доста популярна. Майката казва на детето: "Щом правиш така, няма да ти говоря! Не съм ти вече майка!"
Достатъчно е една майка да реализира заканата си само за 5-10 минути, за да измъчи детето си и то да се чувства виновно и безпомощно.
Представете си, обаче, какво става, когато този период продължи ден, два или дори цяла седмица! Тогава детето страда жестоко и дори иска да умре. Активизират се тези типични детски фантазии за собствената смърт: "Аз като умра, всички ще плачат. И мама също ще страда и ще ме обича"
Заради популярността на тази практика може би съществува израза "тягостно мълчание". И самото преживяване на мълчанието и дори на тишината като "тягостни".
И тук някъде се накърнява дълбокия смисъл и красотата на мълчанието: да стоим заедно с този, когото обичаме, да си мълчим и да усещаме с всичките си сетива присъствието на другия.
Това е една изключително силна любовна практика!!!
Но ако имаме от детството си опита от наказващото мълчание, може да ни е трудно да стоим в такова преживяване. Стремим се да запълним тишината с думи, музика или шум от всякакво естество.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: aDream в пт, 19 юни 2020, 13:46
Здравейте, Людмил Стефанов, според Вас това наказващо мълчание е грешно ли? Не го практикувам, защото не мога, много съм приказлива и забравям, че не трябва да говоря :grinning: , но се замислих за провиненията на децата.
Тогава какъв съвет бихте дали за "наказание" на дете? Забрана за нещо любимо, без джобни, да свършат нещо вкъщи или нещо друго? Кой е най-добрият вариант? И добре ли е материалният стимул при свършена работа?
Благодаря.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 19 юни 2020, 17:03
Здравейте, Людмил Стефанов, според Вас това наказващо мълчание е грешно ли? Не го практикувам, защото не мога, много съм приказлива и забравям, че не трябва да говоря :grinning: , но се замислих за провиненията на децата.
Тогава какъв съвет бихте дали за "наказание" на дете? Забрана за нещо любимо, без джобни, да свършат нещо вкъщи или нещо друго? Кой е най-добрият вариант? И добре ли е материалният стимул при свършена работа?
Благодаря!
ЗА НАКАЗАНИЯТА НА ДЕЦАТА
Здравейте!
Наистина смятам, че наказването с мълчание е твърде тежко и безпощадно за децата.
Наказването с отменяне на любими неща може да има своята роля, но е важно да се прави, като се дава определен срок и накрая се дава и амнистия.
Много е противопоказно да се даде такова наказание, без да се определи срок /"Ще ти взема телефона и ще ти го върна, когато си промениш поведението!"/. Това звучи като доживотна присъда. Детето няма никакъв обективен критерии и никакъв шанс и само се озлобява.
Добрият вариант е: /"Ще ти взема телефона за три дни и искам да видя реално подобрение, преди да ти го върна!"/ 
Важно е, обаче,  освен краен срок, да даваме и амнистия. Например на втория ден, като сме видели подобрение, казваме на детето: "Виждам, че наистина се стараеш. Затова ти връщам телефона още сега. Вземи го и искам това да не се повтаря!". И детето се радва и е благодарно! Амнистията създава мотивация за в бъдеще. Показва добронамереността на родителя. В противен случай оставяме детето последния ден нервно да очаква края и да ни се гневи, че е получило това наказание. Третият ден му идва в повече. Амнистията му показва,  че родителят е съпричастен на неговите чувства и страдания. Това го кара да мисли, че може да разчита на неговото разбиране и получава положителна мотивация в дългосрочен план.
Наказването чрез отнемане на джобни стои много зле, защото парите в нашия свят са символ на жизнената енергия. Когато не даваш на детето си пари, усещането му е, че  застрашаваш съществуването му. Така то губи доверие в животворната роля на родителя в живота си. Ако това се прави често, то най-вероятно ще се депресира. Освен това ще се чувства унизително пред своите съученици. Деца, които са наказвани по този начин, много често започват да крадат пари от съучениците си. /Мисля, че това може би е по-добър вариант от депресията/


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: energy__ в пт, 19 юни 2020, 19:08
Здравейте! Доколкото разбрах, се занимавате и с детска психология. Моят син е малък, на 11 месеца. Искам и Вашето мнение (освен това на консултанти по кърмене, ранно детско развитие и т. н.)

От месец вече бебчо е решил, че трябва да се храни абсолютно сам, където и когато пожелае. Готвя нонстоп по няколко различни ястия, за да може да избира, защото има претенции (цвят, форма, консистенция). Лъжица не иска и да погледне. Преди да започне този период си ядеше съвсем нормално, аз го хранех с лъжица, той си хапваше също сам, няма проблеми с дъвкането от самото начало на захранването. Хапваше си завидни количества.

Откакто се е родил се водя по него, кърмя го на поискване също. В момента пак се връщаме като в началото и реално основно е на кърма.

От позицията на психолог какво бихте ме посъветвали? Мога ли да направя нещо, че да разредя кърменията, да увеличим твърдата храна без да остане гладен и травмиран?

Благодаря предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 19 юни 2020, 19:37
Здравейте! Доколкото разбрах, се занимавате и с детска психология. Моят син е малък, на 11 месеца. Искам и Вашето мнение (освен това на консултанти по кърмене, ранно детско развитие и т. н.)

От месец вече бебчо е решил, че трябва да се храни абсолютно сам, където и когато пожелае. Готвя нонстоп по няколко различни ястия, за да може да избира, защото има претенции (цвят, форма, консистенция). Лъжица не иска и да погледне. Преди да започне този период си ядеше съвсем нормално, аз го хранех с лъжица, той си хапваше също сам, няма проблеми с дъвкането от самото начало на захранването. Хапваше си завидни количества.

Откакто се е родил се водя по него, кърмя го на поискване също. В момента пак се връщаме като в началото и реално основно е на кърма.

От позицията на психолог какво бихте ме посъветвали? Мога ли да направя нещо, че да разредя кърменията, да увеличим твърдата храна без да остане гладен и травмиран?

Благодаря предварително!
Здравейте!
Въпросът е встрани от моята компетентност.
Бъдете здрави и вие и детето!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Bili1111 в пт, 19 юни 2020, 21:22
Скрит текст:
благодаря ви д-р Стефанов, послушах ви относно децата да не се тревожа и да обръщам по-вече внимание на съпруга ми. Чувствам се по добре итози страх почти го няма, затова че какво ще правя като порастнат децата и си тръгнат по техния път.
Искам да ви попитам и нещо друго относно тревожността която изпитвам. Когато съм навън няма проблем, но като се прибера усещам някакво притеснение, не знам на какво се дължи, някак стомаха ми се свива. Имам проблем и със хорското мнение, много ме притеснява и това, както и не мога да контролирам мислите си. Като се събудя рано сутринта, не съм сънена както повечето хора а започвам да мисля най различни неща и немога да заспивам отново, което допълнително ме тормози.

Здравейте!
Радвам се, че сте направили крачки напред.
Вие самата как мислите? Каква е причината вкъщи да чувствате напрежение?
Казано по друг начин: какво е нужно да извадим от дома ви, та напрежението да изчезне?

Колкото и да мисля не мога да разбера на какво се дължи това напрежение/тревожността. Относно какво трябва да извадя от нас и на този въпрос нямам отговор :(, преди няколко години имах проблеми със съня, както предполагам по-вечето хора, както и бях в депресия. Може би ме е страх от този момент от живота ми :thinking: Иначе в този апартамент сме от около 7 години и мисля, че няма нещо което да ме притеснява. Живеем само ние-със съпруга ми и децата.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Wild Wind в сб, 20 юни 2020, 00:17
ЗА НАКАЗВАЩОТО МЪЛЧАНИЕ
Здравейте, Salli123 и aya_2012!
Тази практика е наистина доста популярна. Майката казва на детето: "Щом правиш така, няма да ти говоря! Не съм ти вече майка!"
Достатъчно е една майка да реализира заканата си само за 5-10 минути, за да измъчи детето си и то да се чувства виновно и безпомощно.
Представете си, обаче, какво става, когато този период продължи ден, два или дори цяла седмица! Тогава детето страда жестоко и дори иска да умре. Активизират се тези типични детски фантазии за собствената смърт: "Аз като умра, всички ще плачат. И мама също ще страда и ще ме обича"
Заради популярността на тази практика може би съществува израза "тягостно мълчание". И самото преживяване на мълчанието и дори на тишината като "тягостни".
И тук някъде се накърнява дълбокия смисъл и красотата на мълчанието: да стоим заедно с този, когото обичаме, да си мълчим и да усещаме с всичките си сетива присъствието на другия.
Това е една изключително силна любовна практика!!!
Но ако имаме от детството си опита от наказващото мълчание, може да ни е трудно да стоим в такова преживяване. Стремим се да запълним тишината с думи, музика или шум от всякакво естество.

И аз съм в групата на възпитаваните чрез мълчание. И това важи с пълна сила за мен, че никога не съм разбирала как се стои с някого в мълчание и наслада... Освен това в пълна тишина не мога да стоя изобщо. Още със ставането си от леглото пускам музика и телевизор. Той върви дори когато не гледам нищо конкретно. Просто не мога да седя без никакъв звук. Сега разбирам защо е така... Въпросът ми е какво можем да правим, за да намалим това въздействие от детството върху нас и най-вече как да съумеем да не го прилагаме върху съпрузи и деца (което понякога става несъзнателно, просто като реакция, с която сме свикнали)...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 20 юни 2020, 08:07
ЗА НАКАЗВАЩОТО МЪЛЧАНИЕ
Здравейте, Salli123 и aya_2012!
Тази практика е наистина доста популярна. Майката казва на детето: "Щом правиш така, няма да ти говоря! Не съм ти вече майка!"
Достатъчно е една майка да реализира заканата си само за 5-10 минути, за да измъчи детето си и то да се чувства виновно и безпомощно.
Представете си, обаче, какво става, когато този период продължи ден, два или дори цяла седмица! Тогава детето страда жестоко и дори иска да умре. Активизират се тези типични детски фантазии за собствената смърт: "Аз като умра, всички ще плачат. И мама също ще страда и ще ме обича"
Заради популярността на тази практика може би съществува изразът "тягостно мълчание". Затова може би често преживяваме  мълчанието и дори тишината като "тягостни".
И тук някъде се накърнява дълбокия смисъл и красотата на мълчанието: да стоим заедно с този, когото обичаме, да си мълчим и да усещаме с всичките си сетива присъствието на другия.
Това е една изключително силна любовна практика!!!
Но ако имаме от детството си опита от наказващото мълчание, може да ни е трудно да стоим в такова преживяване. Стремим се да запълним тишината с думи, музика или шум от всякакво естество.

И аз съм в групата на възпитаваните чрез мълчание. И това важи с пълна сила за мен, че никога не съм разбирала как се стои с някого в мълчание и наслада... Освен това в пълна тишина не мога да стоя изобщо. Още със ставането си от леглото пускам музика и телевизор. Той върви дори когато не гледам нищо конкретно. Просто не мога да седя без никакъв звук. Сега разбирам защо е така... Въпросът ми е какво можем да правим, за да намалим това въздействие от детството върху нас и най-вече как да съумеем да не го прилагаме върху съпрузи и деца (което понякога става несъзнателно, просто като реакция, с която сме свикнали)...
Здравейте, Wild Wind!
Приятно ми е, че се включвате и в тази тема. За вас специално има значение и това, че майка ви е пазила мълчание по най-важния въпрос в живота ви: "Кой е моят баща?"
Вие сама казвате, че сте имали склонността НЕСЪЗНАТЕЛНО да прилагате това наказващо мълчание върху съпруг и деца. Това е смисълът на моята работа: когато човек разбере какво прави несъзнателно, той в голяма част от случаите спира да го прави. Така че най-вероятно и вие ще спрете постепенно да го правите.
Как, обаче,  да преоткриете красотата на другото мълчание и на тишината? Как да спрете да живеете на постоянно пуснат телевизор?
Това може да стане на два етапа:
ПЪРВИ ЕТАП
Мисля си, че вие може би имате един постоянен вътрешен монолог, постоянни неприятни думи и мисли, които ви звучат в главата. И телевизорът ви е нужен, за да ви разсейва от тях и да не ги чувате толкова силно и натрапчиво. Нужен ви е ВЪНШЕН ШУМ,  който да заглушава ВЪТРЕШНИЯ ШУМ ОТ НЕПРИЯТНИ МИСЛИ.
Всички ние имаме такива неприятни мисли. Те представляват вайкания, съжаления и притеснения, насочени към миналото и към бъдещето: 1. Защо преди време се е случило еди какво си? И как можа точно на мен да ми се случи? (към миналото) 2. Какво ще стане сега? Да не вземе да стане еди какво си? (към бъдещето)
Ако и вие мислите така, можете да опитате следното: направете специално място за тези неприятни мисли за миналото и бъдещето и му дайте някакво име. Например: Дом на моите мисли, Почивна станция на моите мисли, Пещерата на мислите... Нека да е нещо друго, което вие сте си измислили сама... Това специално място може да е кутия, буркан, чекмедже - вие решете.
Започнете да записвате тези мисли, които най-често ви навестяват. /Докато ги записвате, стойте без телевизор, в тишина!!!/   Ако ви се вижда много това писане, тогава можете да ги обозначавате само с по едно изречение или с някакъв нарисуван символ или картинка. Важното е да можете да си ги разпознавате за коя точно редовна ваша мисъл става въпрос.
Слагайте записите в това специално място, което сте направили и нарекли за тях. Когато поставяте нещо ново, което ви се е появило като неприятна мисъл, можете да си преглеждате и другите.
Целта е главата ви да се "изпразни" от тези мисли и те да отидат в това място. Според мен тук се крие основната  полза за хората от това, че са измислили писмеността: да изпразват главите си от мисли и идеи, които иначе трябва да се помнят. Слагаш идеите и мислите на листа, вместо да си ги носиш в главата. Хитро, нали! :)
ВТОРИ ЕТАП
Вторият етап може да започне да се прави почти едновременно с първия. Тук ви давам идеи от древни практики, които обаче се използват и в гещалт терапията. Целта им е да се осъзнава настоящия момент, истинската реалност.
Започнете да се вслушвате в тишината. В тишината всъщност има много звуци: ще чувате птици, вятър, далечни гласове, коли... Правете това вслушване съзнателно по 5-10 минути на ден или колкото ви е приятно.
Освен да се вслушвате в тишината и в звуците, можете да се вглеждате в предметите от околното пространство. Вглеждате се в някое цвете в стаята или някъде навън, помирисвате го, внимателно разглеждате шкафа, стола, чаши, снимки, разни вещи. Ако имате импулс, вземете ги в ръце, повъртете ги да ги видите отвсякъде, докоснете ги да почувствате материята им.  Правете го така, ВСЕ ЕДНО ЗА ПРЪВ ПЪТ ГИ ВИЖДАТЕ... Ако го направите, ще усетите и осъзнаете тяхната красота, тяхното силно и интересно присъствие. Това също 5-6 минути или колкото ви е приятно.
Каква е целта на всичко това? Целта е да се освободите малко от мислите за миналото и бъдещето, които са доста драматични и фантастични, и да се свържете с настоящето, с реалността, от където идва спокойствие.
Когато напреднете дори съвсем  малко в тази практика, няма да имате нужда да заглушавате мислите си с телевизора.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 20 юни 2020, 08:31
Колкото и да мисля не мога да разбера на какво се дължи това напрежение/тревожността. Относно какво трябва да извадя от нас и на този въпрос нямам отговор :(, преди няколко години имах проблеми със съня, както предполагам по-вечето хора, както и бях в депресия. Може би ме е страх от този момент от живота ми :thinking: Иначе в този апартамент сме от около 7 години и мисля, че няма нещо което да ме притеснява. Живеем само ние-със съпруга ми и децата.
Не бързайте. Това, че започвате да се свързвате повече със съпруга си, тепърва ще подейства и ще ви води към повече спокойствие...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Wild Wind в сб, 20 юни 2020, 10:10
Изключително полезни съвети и практики относно тишината! Със сигурност ще ги приложа, още повече, че имам склонност към писане и обичам писането.
Много хубаво е, че в темата давате чисто практични съвети.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Hihi-hi в нд, 21 юни 2020, 14:01
Здравейте. Имам проблем с мъжа ми. Той е много мил и внимателен, и любвеобилен, до момента в който не избухне. Проблема е,че се ядосва за незначителни неща,държи се грубо, а след това съжалява и започват извиненията. Не ме е обиждал и не ми е посягал. Винаги е правил каквото го помоля, само че понякога с много напомняне,а от негова страна е много мрънкане. Винаги е готов да помогне на приятел или роднина в нужда без да очаква нещо да му се върне което е чудесно .Проблем е също,че иска винаги да става на неговото и трудно отстъпва, съответно на цената на мноого мрънкане и сърдене. Има много голямо его (аз,аз и само аз)и ако стъпиш на него става страшно. Мисля си,че има проблеми с гнева и неговото овладяване. Също смятам,че е малко нарцис. Уж няма високо самочувствие,за външния си вид-не е доволен, но пък за други неща всичко знае и от всичко разбира,един вид дървен философ. Имаме дете. Грижи се и ми помага,но е голяма паника, да не падне,да не се удари и т.н. не дава косъм да падне от главата му. Мен лично това много ме изнервя и имаме разправии относно държанието му като "майка орлица". Вече не знам как да подходя към него и как да разговаряме,особено когато не сме на едно мнение,но той си държи на него и не признава нищо друго. Моля за някакъв съвет какво да направиме? Сами може ли да се справим или да идем на специалист? Благодаря за отделеното време!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: stefan89 в пн, 22 юни 2020, 00:12
Здравейте,
Описал съм подробно моя проблем в темата тук https://www.bg-mamma.com/?topic=1228039 .

Препоръчиха ми да се обърна към вас. Ще се радвам, ако отделите време да обърнете внимание на темата, за да не влизам отново в конкретика.
Интересуват ме следните неща.

1. Възможно ли е проблема ми да не е свързан въобще с въпросната ситуация, а да се дължи на друг фактор?
2. Според вас правилно ли съм се насочил в когнитивно-поведенческата терапия
3. Смятате ли, че това е проблем, който е бил зароден в мен много преди въпросната ситуация просто това го е отключило?

Благодаря предварително!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 22 юни 2020, 09:00
Здравейте,
Описал съм подробно моя проблем в темата тук https://www.bg-mamma.com/?topic=1228039 .

Препоръчиха ми да се обърна към вас. Ще се радвам, ако отделите време да обърнете внимание на темата, за да не влизам отново в конкретика.
Интересуват ме следните неща.

1. Възможно ли е проблема ми да не е свързан въобще с въпросната ситуация, а да се дължи на друг фактор?
2. Според вас правилно ли съм се насочил в когнитивно-поведенческата терапия
3. Смятате ли, че това е проблем, който е бил зароден в мен много преди въпросната ситуация просто това го е отключило?

Благодаря предварително!
Здравейте, stefan89!
Това, което прави най-силно впечатление, е зациклянето, повтаряемостта на събитията. Тази повтаряемост е довела до това, да ви обзема чувството за несигурност, достигащо до страх,  когато нещата между вас и жената станат сериозни.
Обръщам ви внимание, че вие вероятно прехвърляте тази несигурност и в много други аспекти от живота си. Например - питате ме дали  когнитивно-поведенческата терапия е добра за вас, при положение, че аз не съм присъствал на вашите сесии и няма как да знам, как се чувствате от тях. Сякаш не вярвате в собствената си преценка.
Ще ви споделя и хипотезата, която имам, като се опирам на моя опит със Семейните констелации. Това е базисният метод, с чиято философия съм дълбоко свързан. Когато има такава повтаряемост в събитията /във вашия случай - разпад на отношенията в сюблимния момент, когато трябва да се направи решителната крачка/, много е вероятно по този начин вие да се приобщавате към съдбата на човек от предишно поколение във вашата семейна система.
Затова бих ви задал въпрос: има ли във вашата семейна система човек от предишно поколение, който да е претърпял  нещо подобно като вас, но може би и с по-тежки последици. Имам предвид човек, изоставен "пред венчилото", или починал внезапно след венчилото или дори убит заради любовта си към някого? Ако ви идват наум такива семейни истории, свързани с женитбата, източникът на вашите премеждия е в тази несъзнавана любов и лоялност, за която говори Берт Хелингер - създателят на основните концепции в метода семейни констелации.
Възможно е и просто да не сте преработили шока от първото ви такова събитие, но има голяма вероятност и горната хипотеза.
Помислете и ако имате идеи ми пишете.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: stefan89 в пн, 22 юни 2020, 22:25
Скрит текст:
Здравейте,
Описал съм подробно моя проблем в темата тук https://www.bg-mamma.com/?topic=1228039 .

Препоръчиха ми да се обърна към вас. Ще се радвам, ако отделите време да обърнете внимание на темата, за да не влизам отново в конкретика.
Интересуват ме следните неща.

1. Възможно ли е проблема ми да не е свързан въобще с въпросната ситуация, а да се дължи на друг фактор?
2. Според вас правилно ли съм се насочил в когнитивно-поведенческата терапия
3. Смятате ли, че това е проблем, който е бил зароден в мен много преди въпросната ситуация просто това го е отключило?

Благодаря предварително!
Здравейте, stefan89!
Това, което прави най-силно впечатление, е зациклянето, повтаряемостта на събитията. Тази повтаряемост е довела до това, да ви обзема чувството за несигурност, достигаща до страх,  когато нещата между вас и жената станат сериозни.
Обръщам ви внимание, че вие вероятно прехвърляте тази несигурност и в много други аспекти от живота си. Например - питате ме дали  когнитивно-поведенческата терапия е добра за вас, при положение, че аз не съм присъствал на вашите сесии и няма как да знам как се чувствате от тях. Сякаш не вярвате в собствената си преценка.
Ще ви споделя и хипотезата, която имам, като се опирам на моя опит със Семейните констелации. Това е базисният метод, с чиято философия съм дълбоко свързан. Когато има такава повтаряемост в събитията /във вашия случай - разпад на отношенията в сюблимния момент, когато трябва да се направи решителната крачка/, много е вероятно по този начин вие се свързвате с една несъзнавана лоялност към съдбата на човек от предишно поколение във вашата семейна система.
Затова бих ви задал въпрос: има ли във вашата семейна система човек от предишно поколение, който да е претърпял  нещо подобно на вас, но може би и с по-тежки последици: човек, изоставен "пред венчилото", или починал внезапно след венчилото или дори убит заради любовта си към някого? Ако ви идват наум такива семейни истории, свързани с женитбата, източникът на вашите премеждия е в тази несъзнавана любов и лоямност, за която говори Берт Хелингер - създателя на семейните констелации.
Възможно е и просто да не сте преработили шока от първото ви такова събитие, но има голяма вероятност и горната хипотеза.
Помислете и ако имате идеи ми пишете.
Поздрави!
Благодаря Ви много. Ще обърна внимание на казаните от вас думи и определено ще потърся за подобен тип информация. Ще върна отговор веднага, когато мога.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: MalkataD в вт, 23 юни 2020, 00:04
здравейте г-н Стефанов,

Бих искала да задам въпрос как определено поведение на единия от родителите спрямо другия се отразява на връзката на децата им във възрастният живот.
Като дете бях свидетел как баща ми обсесивно ревнуваше майка ми, опщо  нездравословна ревност. къде беше, защо закъсняваш с 2 минути от работа и.. списъкът продължава. Тя остана в брака заради мен и брат ми.
В днешно време след 30 години брак е "щастлива", ако може да разговаря с колега от мъжки пол на работа без скандали.
Сега съм женена. Ревнувам съпруга си. Когато мисля обективно  с главата си, виждам, че е нездравословно и разрушава отношенията ни. Но имам този страх, че той ще ми изневери / ще ме изостави. точно както е имал баща ми. Освен  тази ревност, нямаме други проблеми.
  Той е добър съпруг.
 Как мога да си помогна?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 23 юни 2020, 10:56
Здравейте. Имам проблем с мъжа ми. Той е много мил и внимателен, и любвеобилен, до момента в който не избухне. Проблема е,че се ядосва за незначителни неща,държи се грубо, а след това съжалява и започват извиненията. Не ме е обиждал и не ми е посягал. Винаги е правил каквото го помоля, само че понякога с много напомняне,а от негова страна е много мрънкане. Винаги е готов да помогне на приятел или роднина в нужда без да очаква нещо да му се върне което е чудесно .Проблем е също,че иска винаги да става на неговото и трудно отстъпва, съответно на цената на мноого мрънкане и сърдене. Има много голямо его (аз,аз и само аз)и ако стъпиш на него става страшно. Мисля си,че има проблеми с гнева и неговото овладяване. Също смятам,че е малко нарцис. Уж няма високо самочувствие,за външния си вид-не е доволен, но пък за други неща всичко знае и от всичко разбира,един вид дървен философ. Имаме дете. Грижи се и ми помага,но е голяма паника, да не падне,да не се удари и т.н. не дава косъм да падне от главата му. Мен лично това много ме изнервя и имаме разправии относно държанието му като "майка орлица". Вече не знам как да подходя към него и как да разговаряме,особено когато не сме на едно мнение,но той си държи на него и не признава нищо друго. Моля за някакъв съвет какво да направиме? Сами може ли да се справим или да идем на специалист? Благодаря за отделеното време!

Здравейте!
От описанието, което сте направили, разбрах малко конкретни неща. Останах с интересното впечатление, че вашият съпруг е много добър, мил, любящ, но не е АБСОЛЮТНО ИДЕАЛЕН. :)  На моменти избухва.
Ако водим разговор в тази посока, бих попитал, за какво избухва? Това е интересно и може да бъде обсъждано.
Прави ми впечатление също, че говорите за неговото "его" и  "нарцисизъм", наричате го "дървен философ". Сякаш му поставяте диагнози.
Струва ми се, че съпругът ви е човек, с който може да се живее добре, стига да се облегнете на неговите добри качества.
ИМА САМО ЕДНО НЕЩО, което ми изглежда като съвсем конкретна тема. Това е неговото свръх голямо безпокойство за живота и здравето на детето. Това, че стои като "майка орлица" и така  ви напряга и дразни. Вие сякаш сте си разменили ролите. Обикновено майката е тази, която повече трепери за детето, а бащите са склонни да го пуснат да се развива свободно, докато те си четат вестника /или фейса/ :) . Допускам, че от там тръгват най-често вашите спорове, които превземат след това пространството на семейните отношения. Казвам го, защото си представям, че когато той е загрижен за детето така извънмерно, вие имате чувството, че едва ли не ви казва, че не сте достатъчно грижовна. А може и наистина да ви го казва - не става ясно.
Моето вътрешно питане е,  какво ли  кара съпруга ви да е така напрегнат за здравето на детето? Питам се дали в родителското му семейство или в рода му няма загубени, рано починали деца - негови братя и сестри или братя и сестри на родителите. Или пък изоставени деца? Говоря за драматични истории с деца. Удавени, безследно изчезнали и т.н. При такива случаи и мъжете и жените са склонни да треперят за децата си, защото носят в себе си един фамилен страх или фамилна вина.
Ако е така, поговорете със съпруга си как резонират в него тези фамилни исстории. Просто говорете повече за неговите чувства, фантазии, мрачни мисли /ако ги има/. Дайте му пространство да споделя, без да го съдите. Това жените го умеят по-добре от мъжете.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: elito1 в вт, 23 юни 2020, 11:57
Здравейте, има ли спасение? Аз съм на 28 год, но изобщо не се чувствам на толкова, не мисля като почти 30г, не мисля, че съм постигнала нещата, които трябва да съм за тази възраст. Имам чувството, че съм останала някъде в миналото и нищо не се случва в моя живот. Не мога да разбера дали е така или просто мисленето ми не е нормално (т.е. никога от нищо не съм доволна). Как да осъзная къде греша?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Hihi-hi в вт, 23 юни 2020, 12:23
Здравейте. Имам проблем с мъжа ми. Той е много мил и внимателен, и любвеобилен, до момента в който не избухне. Проблема е,че се ядосва за незначителни неща,държи се грубо, а след това съжалява и започват извиненията. Не ме е обиждал и не ми е посягал. Винаги е правил каквото го помоля, само че понякога с много напомняне,а от негова страна е много мрънкане. Винаги е готов да помогне на приятел или роднина в нужда без да очаква нещо да му се върне което е чудесно .Проблем е също,че иска винаги да става на неговото и трудно отстъпва, съответно на цената на мноого мрънкане и сърдене. Има много голямо его (аз,аз и само аз)и ако стъпиш на него става страшно. Мисля си,че има проблеми с гнева и неговото овладяване. Също смятам,че е малко нарцис. Уж няма високо самочувствие,за външния си вид-не е доволен, но пък за други неща всичко знае и от всичко разбира,един вид дървен философ. Имаме дете. Грижи се и ми помага,но е голяма паника, да не падне,да не се удари и т.н. не дава косъм да падне от главата му. Мен лично това много ме изнервя и имаме разправии относно държанието му като "майка орлица". Вече не знам как да подходя към него и как да разговаряме,особено когато не сме на едно мнение,но той си държи на него и не признава нищо друго. Моля за някакъв съвет какво да направиме? Сами може ли да се справим или да идем на специалист? Благодаря за отделеното време!

Здравейте!
От описанието, което сте направили, разбрах малко конкретни неща. Останах с интересното впечатление, че вашят съпруг е много добъл, мил, любящ, но не е АБСОЛЮТНО ИДЕАЛЕН. :)  На моменти избухва.
Ако водим разговор в тази посока, бих попитал, за какво избухва? Това е интересно и може да бъде обсъждано.
Прави ми впечатление също, че говорите за неговото "его" и  "нарцисизъм", наричате го "дървен философ". Сякаш му поставяте диагнози.
Струва ми се, че съпругът ви е човек, с който може да се живее добре, стига да се облегнете на неговите добри качества.
ИМА САМО ЕДНО НЕЩО, което ми изглежда като съвсем конкретна тема. Това е неговото свръх голямо безпокойство за живота и здравето на детето. Това, че стои като "майка орлица" и ви напряга и дразни. Вие сякаш сте си разменили ролите. Обикновено майката е тази, която повече трепери за детето, а бащите са склонни да го пуснат да се развива свободно, докато те си четат вестника /или фейса/ :) . Допускам, че от там тръгват най-често вашите спорове, които превземат след това пространството на семейните отношения. Казвам го, защото си представям, че когато той е загрижен за детето така извънмерно, вие имате чувството, чеедва ли не ви казва, че не сте достатъчно грижовна. А може и наистина да ви го казва - не става ясно.
Моето вътрешно питане е,  какво ли  кара съпруга ви да е така напрегнат за здравето на детето? Питам се дали в родителското му семейство или в рода му няма загубени, рано починали деца - негови братя и сестри или братя и сестри на родителите. Или пък изоставени деца? Говоря за драматични истории с деца. Удавени, безследно изчезнали и т.н. При такива случаи и мъжете и жените са склонни да треперят за децата си, защото носят в себе си един фамилен страх или фамилна вина.
Ако е така, поговорете със съпруга си как резонират в него тези фамилни исстории. Просто говорете повече за неговите чувства, фантазии, мрачни мисли /ако ги има/. Дайте му пространство да споделя, без да го съдите. Това жените го умеят по-добре от мъжете.
Поздрави!
Поздрави!

Здравейте отново. Да,има история в семейството с брата на мъжа ми,може би наистина от там идва и страха му. Говорили сме по темата,той много страда ,защото не може да му помогне,той е хронично болен. Като малък е бил негов закрилник и сега явно се проявява и към детето. Относно егото,той също е признавал,че е голямо,не позволява да бъде накърнено. Избухванията не мога да ги определя конкретно,трябват страшно много примери,но стават когато нещо не се е получило по неговия начин или някой му е казал какво да прави,а той не обича да го "командват". Или в общи линии за незначителни (за мен) неща,за които или може да замълчи или няма смисъл да се ядосва. Ще продължиме да говориме и ще се опитам да не го съдя, изслушвам го,но не винаги мога да го разбера и да му вляза в положение,което отчитам сега като моя грешка. Благодаря Ви за съветите! Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: 10001 в ср, 24 юни 2020, 18:36
Здравейте, имаме проблем със синът ни, който е първокласник. Още преди да започне училище имаше проблем, по-трудно произнасяше думите, отказваше да пише букви. Сега в училище му е много трудно. Не мога по никакъв начин да го мотивирам да пише. Не може да се концентрира, ако му направя забележка започва да плаче. От страх започва да разказва някакви несвързани истории, обзема го страх и не мога да го накарам изобщо да пише. Как се процедира в такъв вариант. Дали да го запишем в друго училище, за деца със специфични нужди. Учителката ни каза да го заведем на психолог, но той започва истерично да плаче като му кажем, че трябва да отидем на психолог.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 24 юни 2020, 19:44

Здравейте отново. Да,има история в семейството с брата на мъжа ми,може би наистина от там идва и страха му. Говорили сме по темата,той много страда ,защото не може да му помогне,той е хронично болен. Като малък е бил негов закрилник и сега явно се проявява и към детето. Относно егото,той също е признавал,че е голямо,не позволява да бъде накърнено. Избухванията не мога да ги определя конкретно,трябват страшно много примери,но стават когато нещо не се е получило по неговия начин или някой му е казал какво да прави,а той не обича да го "командват". Или в общи линии за незначителни (за мен) неща,за които или може да замълчи или няма смисъл да се ядосва. Ще продължиме да говориме и ще се опитам да не го съдя, изслушвам го,но не винаги мога да го разбера и да му вляза в положение,което отчитам сега като моя грешка. Благодаря Ви за съветите! Поздрави!
Да, така нещата стават по-ясни. Закрилниците на болни братя и сестри често не са преживели собствено детство. Трябвало е бързо да пораснат... И тези незначителни неща, за които понякога съпругът ви избухва, вероятно докосват натрупани от детството чувства.  По-нататък смятам да публикувам един текст от Берт Хелингер - създател на метода Семейни констелации, който касае отношенията между мъжа и жената. За мен текста е много вдъхновяващ. Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 24 юни 2020, 20:05
Здравейте, имаме проблем със синът ни, който е първокласник. Още преди да започне училище имаше проблем, по-трудно произнасяше думите, отказваше да пише букви. Сега в училище му е много трудно. Не мога по никакъв начин да го мотивирам да пише. Не може да се концентрира, ако му направя забележка започва да плаче. От страх започва да разказва някакви несвързани истории, обзема го страх и не мога да го накарам изобщо да пише. Как се процедира в такъв вариант. Дали да го запишем в друго училище, за деца със специфични нужди. Учителката ни каза да го заведем на психолог, но той започва истерично да плаче като му кажем, че трябва да отидем на психолог.
Здравейте!
Въпросът е, от какво го е страх синът ви? Каква е семейната история? Какви са отношенията с баща му? Има ли загубени деца в семейството? Или някакви драматични истории?
Нужно е, може би и да се видят с тест способностите му, но според мен горните въпроси са по-важни.
Училища за деца със специфични нужди вече няма. Всички деца учат в масовото училище и ако има такава потребност, с тях работят ресурсни учители.
Освен въпросите по-горе, за мен е интересно и дали детето не е уплашено от една свръхмотивация, дали не живее с чувството, че няма право на грешка? Когато децата станат първи клас, най-важното за тяхното развитие е да чувстват, че имат право на грешка. Това ги прави спокойни и стабилни, за да се справят с предизвикателствата в училище. А щом така неистово се страхува от психолога, твърде е възможно да стои в чувството, че няма право на грешка. Затова не иска никой да го "поправя". Той така всъщност възприема психолога.
От моя гледна точка терапевтичният кабинет е едно от най-свободните възможни пространства, защото там никой не иска нищо от теб; никой не те притиска да се променяш. Там те приемат такъв, какъвто си...
Ще се радвам да пишете и да продължим.
Според мен при всички случаи е добре да се обърнете към професионалист.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: 10001 в ср, 24 юни 2020, 20:26
Здравейте, имаме проблем със синът ни, който е първокласник. Още преди да започне училище имаше проблем, по-трудно произнасяше думите, отказваше да пише букви. Сега в училище му е много трудно. Не мога по никакъв начин да го мотивирам да пише. Не може да се концентрира, ако му направя забележка започва да плаче. От страх започва да разказва някакви несвързани истории, обзема го страх и не мога да го накарам изобщо да пише. Как се процедира в такъв вариант. Дали да го запишем в друго училище, за деца със специфични нужди. Учителката ни каза да го заведем на психолог, но той започва истерично да плаче като му кажем, че трябва да отидем на психолог.
Здравейте!
Въпросът е, от какво го е страх синът ви? Каква е семейната история? Какви са отношенията с баща му? Има ли загубени деца в семейството? Или някакви драматични истории?
Нужно е, може би и да се видят с тест способностите му, но според мен горните въпроси са по-важни.
Училища за деца със специфични нужди вече няма. Всички деца учат в масовото училище и ако има такава потребност, с тях работят ресурсни учители.
Освен въпросите по-горе, за мен е интересно и дали детето не е уплашено от една свръхмотивация, дали не живее с чувството, че няма право на грешка? Когато децата станат първи клас, най-важното за тяхното развитие е да чувстват, че имат право на грешка. Това ги прави спокойни и стабилни, за да се справят с предизвикателствата в училище. А щом така неистово се страхува от психолога, твърде е възможно да стои в чувството, че няма право на грешка. Затова не иска никой да го "поправя". Той така всъщност възприема психолога.
От моя гледна точка терапевтичният кабинет е едно от най-свободните възможни пространства, защото там никой не иска нищо от теб; никой не те притиска да се променяш. Там те приемат такъв, какъвто си...
Ще се радвам да пишете и да продължим.
Поздрави!

Много Ви благодаря, че отговаряте и пишете.
Проблемите са много.
Обстановката вкъщи на моменти е спокойна, на моменти много изнервена. Имаме и по-малко дете, на 2г и половина и плаче много често, през нощта, през деня. Много често му се караме на по-голямото дете, ако нещо са се скарали или сборичкали. Обяснявала съм, че не е проблем да прави грешки, но го е страх дори моливът да хване. Опитвам се да му държа ръката, но и това не иска и започва да се разсейва или да плаче. Например: днес трябваше да решим една задача по математика, например 6+7=?. И започваме да броим на сметалото, още не сме преброили първото число и той става от стола, казва, че му се пие мляко. Сипва си мляко, започваме да броим пак, измисля си друго оправдание, започва да остри моливът и така 1 час не можем да решим задачата. Почва да се крие в стаята, после се преструва, че се е ударил нещо.
Не знаем какво да правим. Като почнат да се случват периодично тези неща баща му се кара, аз също се изнервям и аз започвам да му обяснявам, че има домашни и не трябва да се крие, а да се опитва да ги реши. И влизаме в омагьосан кръг, всички сме изнервени, по-малкото дете плаче като ни чуе да се караме. Не знаем какво да правим.
Нямаме починали деца, но аз имам травми от детството и съм му разказвала, че съм била тормозена в училище, но като по-голяма. Разказвам му, че като съм била ученичка в малките класове му е било любим период. Не зная дали аз не съм го травмирала с моите разкази, но съм искала да го предпазя да не се кара със съученици и да не се бие с тях. Защото едно момченце от класа без да искало го ударило и зъбчето му паднало, то така или иначе се клатеше, но ди го изживя тежко и с плач. Всички други деца пишат в клас, той не пишел. Дори преигравал. Криел моливите, криел се под чина. Според мен от страх го прави, защото не разбира и много добре езика. Живеем в Германия. Но според учителката проблемът е друг.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 24 юни 2020, 20:46
МИРЪТ В СЕМЕЙСТВОТО
(Това е кратък текст от големия германски психотерапевт, философ и хуманист Берт Хелингер- създател на метода Семейни констелации. Ставадума за уважението между мъжа и жената и за това, че за да създадем добра връзка с партньора си е необходимо да се откъснем от родителското семейство и да се отдадем на собственото.)

Мъжът и жената се влюбват един в друг и тъй като много се обичат, те се женят. Тук и двамата трябва да признаят един факт. Мъжът трябва да признае, че се нуждае от жена, а жената трябва да признае, че се нуждае от мъж. И двамата трябва да признаят, че им липсва онова, което има другия, и че могат да дадат на другия това, с което са богати и което на него му липсва. Ако признаят това за себе си, между тях възниква взаимен обмен. Необходимо е  съпругът да  уважава жена си като напълно различен човек в почти всички отношения и съпругата също да признава, че съпругът не прилича на нея почти във всички отношения. Но признавайки това, те да са способни да се отворят един към друг - това е в основата на добрите отношения в брачните двойки.
Често, когато мъжете се съберат заедно и си общуват, те говорят така, сякаш са по-добри от жените. Същото важи и за жените. Когато жените са заедно и общуват, и те говорят така, сякаш са по-добри от мъжете. И ако такъв съпруг отива при жена си и такава жена отива при съпруга си, какво ще стане с техните отношения? Ако мъжът се държи така, сякаш е по-добър от жена си и няма нужда от нея, а жена му се държи така, сякаш е по-добра от съпруга си и той не може да ѝ даде нищо, любовта между тях е почти изчезнала. И така, и двамата трябва да признаят, че другият, макар да не прилича на нас, е равнен на нас по права и достойнство. Това означава да сме смирени. И това е залогът за добри отношения в брачните двойки.
По-трудно става, когато мъжът гледа към семейството на жена си, а жената - към семейството на съпруга си. Много често съпругът заявява: "Моето семейство е по-добро". Съпругата също заявява: „Моето семейство е по-добро.” И двамата казват това с чиста съвест, защото съвестта ни свързва със семейството. И какво става в следствие от тези думи? Любовта страда. След това семейството има деца. И става дума за тяхното възпитание. Може би съпругът казва: "Децата трябва да бъдат отглеждани и възпитавани, както е обичайно в нашето семейство". И жената казва: "Децата трябва да бъдат възпитавани, както беше прието в нашето семейство". И какво чувстват при това децата? Те се чувстват зле.
Какво е нужно да се направи? Съпругът трябва да признае, че семейството на жена му е с еднаква тежест, въпреки че е различно от неговото семейство. Жената също трябва да признае, че семейството на съпруга ѝ е с еднаква тежест, макар че се отличава от нейното. Ако идват от различни култури или религии, те ще трябва да признаят, че културата или религията на партньора е еднакво ценна, макар и различна от тяхната собствена. Да се направи това без угризения на съвестта е невъзможно. Ако слушате съвестта си, става страшно: признаеш ли тази равнопоставеност, ти сякаш губиш правото да бъдеш член на своето родителско семейство. Напредъкът и мирът в семейството са възможни само ако и двамата партньори са готови да пожертват чистата си съвест, ако и двамата са готови да поемат тази вина. И ако не се решат да се почувстват виновни в този смисъл, те завинаги ще си останат деца.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 24 юни 2020, 21:48
Скрит текст:
Здравейте, имаме проблем със синът ни, който е първокласник. Още преди да започне училище имаше проблем, по-трудно произнасяше думите, отказваше да пише букви. Сега в училище му е много трудно. Не мога по никакъв начин да го мотивирам да пише. Не може да се концентрира, ако му направя забележка започва да плаче. От страх започва да разказва някакви несвързани истории, обзема го страх и не мога да го накарам изобщо да пише. Как се процедира в такъв вариант. Дали да го запишем в друго училище, за деца със специфични нужди. Учителката ни каза да го заведем на психолог, но той започва истерично да плаче като му кажем, че трябва да отидем на психолог.
Здравейте!
Въпросът е, от какво го е страх синът ви? Каква е семейната история? Какви са отношенията с баща му? Има ли загубени деца в семейството? Или някакви драматични истории?
Нужно е, може би и да се видят с тест способностите му, но според мен горните въпроси са по-важни.
Училища за деца със специфични нужди вече няма. Всички деца учат в масовото училище и ако има такава потребност, с тях работят ресурсни учители.
Освен въпросите по-горе, за мен е интересно и дали детето не е уплашено от една свръхмотивация, дали не живее с чувството, че няма право на грешка? Когато децата станат първи клас, най-важното за тяхното развитие е да чувстват, че имат право на грешка. Това ги прави спокойни и стабилни, за да се справят с предизвикателствата в училище. А щом така неистово се страхува от психолога, твърде е възможно да стои в чувството, че няма право на грешка. Затова не иска никой да го "поправя". Той така всъщност възприема психолога.
От моя гледна точка терапевтичният кабинет е едно от най-свободните възможни пространства, защото там никой не иска нищо от теб; никой не те притиска да се променяш. Там те приемат такъв, какъвто си...
Ще се радвам да пишете и да продължим.
Поздрави!

Много Ви благодаря, че отговаряте и пишете.
Проблемите са много.
Обстановката вкъщи на моменти е спокойна, на моменти много изнервена. Имаме и по-малко дете, на 2г и половина и плаче много често, през нощта, през деня. Много често му се караме на по-голямото дете, ако нещо са се скарали или сборичкали. Обяснявала съм, че не е проблем да прави грешки, но го е страх дори моливът да хване. Опитвам се да му държа ръката, но и това не иска и започва да се разсейва или да плаче. Например: днес трябваше да решим една задача по математика, например 6+7=?. И започваме да броим на сметалото, още не сме преброили първото число и той става от стола, казва, че му се пие мляко. Сипва си мляко, започваме да броим пак, измисля си друго оправдание, започва да остри моливът и така 1 час не можем да решим задачата. Почва да се крие в стаята, после се преструва, че се е ударил нещо.
Не знаем какво да правим. Като почнат да се случват периодично тези неща баща му се кара, аз също се изнервям и аз започвам да му обяснявам, че има домашни и не трябва да се крие, а да се опитва да ги реши. И влизаме в омагьосан кръг, всички сме изнервени, по-малкото дете плаче като ни чуе да се караме. Не знаем какво да правим.
Нямаме починали деца, но аз имам травми от детството и съм му разказвала, че съм била тормозена в училище, но като по-голяма. Разказвам му, че като съм била ученичка в малките класове му е било любим период. Не зная дали аз не съм го травмирала с моите разкази, но съм искала да го предпазя да не се кара със съученици и да не се бие с тях. Защото едно момченце от класа без да искало го ударило и зъбчето му паднало, то така или иначе се клатеше, но ди го изживя тежко и с плач. Всички други деца пишат в клас, той не пишел. Дори преигравал. Криел моливите, криел се под чина. Според мен от страх го прави, защото не разбира и много добре езика. Живеем в Германия. Но според учителката проблемът е друг.
Разбирам, че детето ви е наистна доста уплашено и напрегнато и е добре да промените чувствително начина, по който се стремите да го мотивирате. Струва ми се, че вашите лични травми от училище също са от значение. Те ви карат прекалено много да се безпокоите за детето си. А когато майката се безпокои за детето, то става свръхтревожно.
Споделили сте и нещо много конкретно: че се карате на детето, когато са се сборичкали с по-малкия му брат. Ще ви дам едно много добро правило, което препоръчва голямата френска детска психоаналитичка Франсоаз Долто. Аз самият съм го давал на много родители и учители в начален етап и детска градина и съм получавал добра обратна връзка. Правилото е следното: когато децата се сборичкат и едното пострада, утешаваме това, което е пострадало, а не наказваме другото. Добре е да кажем на малкото, ако дойде разплакано от "битката": "Какво става? Пострада ли? Ами да - брат ти е много силен." И да го прегърнем. За малкото дете е ценно да чуе, че брат му е силен. То си прави извода, че може да разчита на него като защитник. Големият също чува, че е силен и това го успокоява. Вече няма нужда да се самодоказва.
Особено е унизително да се скараме или да ударим и накажем по-голямото дете пред по-малкото. Така голямото се озлобява, а малкто става надменно и има чувството, че с помощта на родителите може да доминира над брат си...
Смятам, че наистина ви е нужна консултация, която  може да ви даде много идеи за промяна на вашите реакции. И постепенно нещата могат да се подобрят.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: 10001 в ср, 24 юни 2020, 22:19
Много благодаря за отговора Ви.
Може би трябва да посетим психолог. Дали по време на консултация може да се установи дали детето няма увреждания, дислексия. Под увреждания имам впредвид вродени проблеми.
Накъсва думите когато говори, но има моменти, когато си говори нормално. Понякога не може да ги произнася добре, на 7г. е. Знае български език, доста думи на английски, също и на немски се справя. Аз си мисля, че проблемът не е в това, че може да усвоява. Обича да гледа на таблета си, агресивни игри, като Майнкрафт. Постоянно се опитваме да го спираме, караме му се, забраняваме му, но пристрастяването му към таблета е извън контрол. Единствения плюс е, че  научи английски език. Аз предполагам, че тази информация не може да я смели. Това гледане му е много по-интересно. Разбирам, че това е моя вина, но това е единствения начин да бъде спокоен. Когато му го вземем от ръце и се почват театри, плачене, тръшкане.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: believe_ в чт, 25 юни 2020, 13:37
Привет отново!:)
Бих искала да ви попитам как да се справя с нещо-все повече усещам,че заобикалящите ме хора са лицемерни и завистливи.Единици са тези,на които мога да е доверя,пиша това като цяло.Не визирам определена случка...Тези факти много ме разочароват,много се ядосвам на несправедливостите ,казвам си "Просто го приеми",еми не става.Вечер след работа например се е случвало да не мига да заспя,мисля за някакви такива глупости,случили се през деня.Много мразя злорадстването и не го разбирам,защо изобщо по дяволите е нужно да се прави???А,когато пък е насочено към мен,това направо ме срива. Дори и да знам,че това,което се говори не  е истина,полудявам и се чувствам длъжна да изясня нещата,да се обяснявам и доказвам, че не  така...Това значи,че имам ниска самооценка ли???Моля,дайте ми насоки някакви,как да приемам тези неща нормално и да не ми влияят в такава степен, благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 26 юни 2020, 07:17
здравейте г-н Стефанов,

Бих искала да задам въпрос как определено поведение на единия от родителите спрямо другия се отразява на връзката на децата им във възрастният живот.
Като дете бях свидетел как баща ми обсесивно ревнуваше майка ми, опщо  нездравословна ревност. къде беше, защо закъсняваш с 2 минути от работа и.. списъкът продължава. Тя остана в брака заради мен и брат ми.
В днешно време след 30 години брак е "щастлива", ако може да разговаря с колега от мъжки пол на работа без скандали.
Сега съм женена. Ревнувам съпруга си. Когато мисля обективно  с главата си, виждам, че е нездравословно и разрушава отношенията ни. Но имам този страх, че той ще ми изневери / ще ме изостави. точно както е имал баща ми. Освен  тази ревност, нямаме други проблеми.
  Той е добър съпруг.
 Как мога да си помогна?
Здравейте!  Според мен наистина има дълбока връзка между ревността на баща ви и вашата ревност. Казвате, че майка ви е останала с него  30 години едва ли не само заради вас,  децата. Това е първото, което искам да проблематизирам. Тя е останала с него, защото е виждала някакви предимства в този брак и го е смятала достатъчно добър за себе си. Идеята, че майка ви едва ли не се е жертвала за вас, е вредна. Тя ви стоварва на гърба тежест, която вие нямате сили да носите. Все едно сте единствения крепител на брака на родителите си. Смятам, че тази ревност и кавги представляват техния начин да се обичат. За вас е здравословно и вие да разглеждате нещата по този  начин....
Механизмът, по който ви се отразява тази ревнивост на баща ви,  може да бъде разбран най-добре чрез понятието "сляпа любов", което въведе големият германски психотерапевт Берт Хелингер и което и аз използвам в работата си. Какво имам предвид? Още от дете вие сте взимали отношение и страна в това конфликтно напрежение между вашите родители. Упреквали сте баща си и сте заемали страната на майка си, която сте считали за невинна жертва. При това положение любовта, която всяко дете има към баща си,  за вас е била някак накърнена. Не е била изразена достатъчно. Защото вие сте хранили по-скоро негодувание към баща си. Били сте недоволна от него. И вероятно сте живеели в страх, че ако изразите любов към баща си, майка ви ще се почувства предадена и ще ви отхвърли. А това за всяко дете е много страшно.
Но любовта на детето към баща му е нещо първично и естествено. Тя е дълбоко заложена в човешката природа и  все някак трябва да се прояви. И ако сте се притеснявали да я изявите по един естествен начин, тази любов се проявява, като самата вие започвате да приличате на него. Ревнувайки мъжа си, вие сякаш се обръщате в душата си към баща си и му казвате: "Мили татко, аз те обичам и затова ще бъда като теб. Ти цял живот си ревнувал мама и аз също ще ревнувам мъжа си. Така ще показвам на целия свят колко много те обичам." Това е един абсолютно несъзнаван  механизъм за проявяване на любов. Затова Берт Хелингер му е дал името "сляпа любов".
Какъв е начинът нещата да се променят? Тази сляпа любов трябва да се прояви и смело да заяви себе си. Например, когато майка ви се опитва да споделя с вас,  да ви се оплаква от баща ви, разказвайки все едни и същи истории, вие можете да ѝ кажете: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света."
С една дума - застанете на дистанция и не взимайте страна в отношенията между родителите си. Заявете директно, че обичате и баща си. Така постепенно ще почувствате, че гледате към съпруга си с меки очи , спокойно и без ревност.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Gunhilda в пт, 26 юни 2020, 09:46
Здравейте, г-н Стефанов,

Чета с интерес отговорите Ви!
Тъй като доста споменавате Берт Хелингер и ме заинтригувахте със схващанията му, моля, насочете ме към негова книга! Виждам, че в България се предлагат няколко, но не зная коя да избера.

Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Charmes в пт, 26 юни 2020, 10:53
Например, когато майка ви се опитва да споделя с вас,  да ви се оплаква от баща ви, разказвайки все едни и същи истории, вие можете да ѝ кажете: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света."
Не смятам, че някой от нас е способен така да отреже родителя си, който явно има нужда да сподели. По-скоро нямали техника, с която да изолиране вътре в нас думите, като думи на майка, а не като такива, които да променят нашия живот?
Другото, което казвате, е, че голяма част от нашите действия/разбирания/преживявания са в резултат от събития преди да се родим. Как се прекъсва тази връзка, в този ден на мисли всички (дори царски особи) сме прецакани, защото а оглед на световните войни, преврати и т.н. в рода на всеки ни е имало силно драматични събития. Как да "изчистим" себе си, за да осигурим и чист старт на децата си?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 26 юни 2020, 13:49
Здравейте, г-н Стефанов,

Чета с интерес отговорите Ви!
Тъй като доста споменавате Берт Хелингер и ме заинтригувахте със схващанията му, моля, насочете ме към негова книга! Виждам, че в България се предлагат няколко, но не зная коя да избера.

Благодаря!

Здравейте!
Много се радвам на вашия интерес към Хелингер и метода Семейни констелации.
Бих ви препоръчал най-вече книгата на Свагито Лийбермайстер "Корените на любовта".
Там философията на метода е представена по много ясен и структуриран начин.
На български я има и кнгата на Хелингер "Закони на любовта".
Тя, обаче, може де ви се стори странна, ако не сте присъствали на констелация.
Тук давам и линк към едно ТВ предаване, където аз говоря за метода с журналистката Елена Пенчукова.
Поздрави!
https://www.youtube.com/watch?v=h8QRUQGuYQk


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Gunhilda в пт, 26 юни 2020, 17:36
Здравейте, г-н Стефанов,

Чета с интерес отговорите Ви!
Тъй като доста споменавате Берт Хелингер и ме заинтригувахте със схващанията му, моля, насочете ме към негова книга! Виждам, че в България се предлагат няколко, но не зная коя да избера.

Благодаря!

Здравейте!
Много се радвам на вашия интерес към Хелингер и метода Семейни констелации.
Бих ви препоръчал най-вече книгата на Свагито Лийбермайстер "Корените на любовта".
Там философията на метода е представена по много ясен и структуриран начин.
На български я има и кнгата на Хелингер "Закони на любовта".
Тя, обаче, може де ви се стори странна, ако не сте присъствали на констелация.
Тук давам и линк към едно ТВ предаване, където аз говоря за метода с журналистката Елена Пенчукова.
Поздрави!
https://www.youtube.com/watch?v=h8QRUQGuYQk

Много благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: usmvka в пт, 26 юни 2020, 21:44
Здравейте, г-н Стефанов!
Проблемът ми е свързан с майка ми. Мисля, че тя е така наречената "токсична майка". Имала е проблеми в детството с баба ми (нейната майка). Баба ми не ѝ е обръщала внимание и е била много студена към нея, манипулирала я е дълги години до около 40-годишна възраст. В резултат на това майка ми е много чувствителен човек, който трудно изразява емоциите си. През моето детство и тийнейджърство бе предимно строга и студена. Има един развод и ме е отгледала сама. След това се омъжи повторно и в началото всичко беше наред, но претърпя рак и от тогава чувствителността ѝ още повече се засили. Тя винаги е имала склонност да преувеличава проблеми, много е припряна. Когато не съм искала да направя нещо, което тя ми казва, ми е вменявала вина, че ако я обичам, трябва да го направя и други такива. Обича да говори за себе си и за проблемите си на околните. Случвало се е да се обади на някого да му честито рождения ден и след това веднага заговаря за своите проблеми. Често си сменя настроенията. Манипулативна е и към втория си мъж.

От както се омъжих все по-трудно разговарям с нея. Тя се радва за брака ми, но често се опитва да си дава мнението за лични наши неща. Когато кажа, че не съм съгласна започва да се дразни и да казва, че не се интересувам от нея. Казва, че вече не ѝ споделям нищо, ревнува, че с втория ми баща се разбирам по-добре. Иска често да се виждаме заедно с мъжа ми, но ние си имаме наши си работи за вършене и не можем винаги да се виждаме. Тогава тя се дразни и казва, че се държа студено към нея.
Ако сме навън често прави коментари за мен пред чужди хора и то с определен жлъчен то, които наистина не ми харесват. Пред мъжа ми дори е казвала, че не съм ѝ дъщеря вече, а тя има син (зет ѝ). В повечето случаи гледам да се държа нормално и да подминавам какво казва, но понякога не мога. Опитвала съм да ѝ обясня, че имаме проблеми в комуникацията, но тя не ме разбира. Казва, че философствам, че се правя на важна, че ѝ държа сметка. Не ме уважава. Тя смята, че възрастните винаги имат право и авторитет пред младите. Питала съм я точно какво иска от мен, а тя ми отговаря, че нищо не иска или овърта и реално пак нищо не казва. Винаги е "Така ли ще си говорим вече, не съм те възпитала по този начин". Това е заради властната ми баба. Казах ѝ, че вече съм зрял човек и тя трябва да уважава желанията и решенията ми, че когато имам нужда, ще я помоля за мнение и че не искам да ми налага нейната гледна точка. Тя ми отвръща, че тя също е зрял човек и трябва да бъде уважавана. Майка ми преминава от една крайност в друга и се хваща за нещо малко и след това го преиначава. Например, че не сме искали да я водим еди-си къде на почивка. При, което аз казвам, че нали излизаме на ресторанти, засега не е ли достатъчно, а тя "Ами, това и аз мога да си го позволя, какво искаш да кажеш, че аз не давам пари за вас ли, че нищо не съм направила за вас" и след това се почва натякване. Редовно при караница с нея изтъква, че е преминала през рак и как утре може да умре, че ще я побъркам, дали това искам - тя да умре и т.н. вменяване на вина.

Предполагам, че трябва да отиде на психолог, но кажете ми за момента как аз сама да се справя със ситуацията, това напрежение и вина, които ми вменява не са полезни за мен. След конфликт винаги се чувствам зле, виновна за нещо, искам веднага да ѝ се извинява дори и да знам, че греши, не мога да поставя граници, а съм на 26г. Чувствам се зависима от нейното мнение. Трябва ли двете заедно да отидем на психолог или е по-добре всяка индивидуално?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: flynature в пт, 26 юни 2020, 23:32
Здравейте Людмил ,

Пиша ви с молба за професионален съвет отностно семейна ситуация. От две години съм във връзка с мъж, като вече 10 месеца сме официално съпрузи. В началото всичко беше супер на много нива, но в един момент нещо се промени. След 4 месеца от началото мъжа ми стана почти импотентен. В началото също има леки признаци - 1,2, 3пъти в месец но след това стана много зле. Това беше и момента в които на мен ми писна да слушам лъжливите му оправдания поради които не му е станал (като пикаене, музика и тн) и му казах в прав текст че знам че ме будалка. Това беше също и момента в който аз се съгласих да правим опити за дете. Той тотално се сдуха и сексуалните ни контакти станха 4-5 пъти на месец. Накратко - вече 2 години заедно нещата са още по зле - той е все по неуверен в себе си, а аз все по нетърпелива и избухваща. Естествено липсата на интимност разруши връзката ни на много нива. Аз все се опитвах да го побутна да търси лечение. Намерих му 1 специалист при които ходи 2 пъти и ефекта бе краткотраен. После му препоръчах друг. Ходи и при 3ти.прави няколко изследвания, но в крайна сметка се стигна до извода че е психическа причина. (защо аз го пращам - защото той просто не прави нищо освен да драматизира, гневи и тъжи) Проблема ми е че той не е редовен в лечението, не полага постоянно усилия за решаване на проблема, а само когато аз вече не издържа и му вдигна скандал. Тогава прави нещо и после забравя. Има хиляди оправдания за всичко, защо не прави нищо по въпроса или накрая казва че си бил мислел че вече всичко е ОК (това го е казвал поне 100пъти вече). Когато се държа мило и не повдигам темата той все едно се успива и си седи така - без да има секс, а иначе като викам се стяга и задейства. Второто обаче го и сдухва и унижава като мъж. А и мен адски ме напрагя и не искам да съм в такава връзка. Изглежда, че и двете неща не работят. Той самият казва че иска да се оправи. Искам да ви попитам за съвет как да се държа с него така че да помогна за проблема му и да се оправи. Или да ме насочите какъв подход и дейстия да предприема. Стимулациите не помагат - той просто се сдухва, секси игрите и романтика - пак се сдухва. Предлагала съм много неща като кама сутра, играчки и тн. Въпреки това тай не е инициирал нищо. Иска ме само когато съм супер изморена, имам работа или просто не искам. Понякога предлага орална игра, след като другата не е станала, но често разочарованието ми и неговият стрес са по силни и аз предпочитам да няма нищо. Също така казва, че с мен му се случва за първи път така, въпреки че преди е имал единични случаи в следствие на притеснение или алкохол. Факт е че вече 1 път в месеца да се любим е много, а нямаме и година брак... . Вече съм на ръба на раздяла, но въпреки това имам останала някаква надежда че може този брак да потръгне или по скоро сексуалноста, защото в началото беше супер. Дала съм си сметка, че секса не е най важното в една връзка за мен, но в същото време липсата му не е приемлива  - това са само приятелски отношения, а също така ми се иска да имам и деца.
Благодаря ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 27 юни 2020, 00:05
Здравейте, usmvka!
Прочетох внимателно поста ви. И виждам, че големият липсващ човек тук е баща ви. Нищо не казвате за него. Дори говорите за втория съпруг на майка си като за втори баща...
Човекът, който може да ни направи свободни и независими от нашата майка, ако тя е твърде обсебваща, е баща ни. Когато имаме добра връзка с него,  образно казано стоим на двата си  крака и можем да вървим по собствения си път. 
Забелязах един интересен факт, за който говорите: че тя ревнува от добрите ви отношение с вашия "втори баща", а вие страдате, че тя е нарекла съпруга ви "син", сякаш  отказвайки се от вас. Тези несъстоятелни заменки, които се случват, биха били невъзможни, ако вие имате по-пълноценни отношения с баща си.
Самата идея да водите често майка си с любимия ѝ зет /"син"/ на ресторант,  ми изглежда твърде конфликтна. Да не говорим за това да я заведете на почивка. Вие и двете си имате съпрузи, с които да излизате на ресторант и да ходите на почивки. В Библията е казано нещо много точно и красиво по този въпрос: "Жената да се отдели от майка си и баща си и да се залепи за мъжа си". Също и "Мъжът да се отдели от майка си и баща си и да се залепи за жена си".  Представям си като по-здравословно да излизате понякога на ресторант само двете, ако имате такава потребност.
До тук съм описал как според мен изглежда един идеален вариант за вашите отношения. С тази вина, която чувствате, обаче, може би наистина имате нужда от консултантска помощ, за да се придвижите напред. Ако чувствате доверие, можете да се обърнете към мен за консултация онлайн. Или към друг колега - сега има избор. :) Според мен е важно човек да види "голямата картина", да разбере в дълбочина какво се случва между него и майка му, защо е била студена баба му и т.н.
От друга страна не съм оптимист, че можете да накарате и майка ви да отиде при професионалист да работи върху личните си теми. Да, всички ние имаме импулс да подкрепяме емоционално нашите майки, но в същото време сме твърде малки за това /независимо на каква възраст сме/. Ние сме само деца пред тях. И нямаме капацитета да ги променяме, или да ги насочваме да вървят по пътя на личностното усъвършенстване.
Предприемайки стъпки към отделяне и независимост, вие бихте направили много ценни неща и за себе си и за майка си и за съпруга си. Това е моето разбиране.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Ellii123 в сб, 27 юни 2020, 01:29
Здравейте! Възможно ли е да си глътна езика или само си въобразявам. Изведнъж ми става лошо, устата ми пресъхва, имам чувството, че ще припадна и ще си глътна езика. На 17 съм.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 27 юни 2020, 07:18
Здравейте Людмил ,

Пиша ви с молба за професионален съвет отностно семейна ситуация. От две години съм във връзка с мъж, като вече 10 месеца сме официално съпрузи. В началото всичко беше супер на много нива, но в един момент нещо се промени. След 4 месеца от началото мъжа ми стана почти импотентен. В началото също има леки признаци - 1,2, 3пъти в месец но след това стана много зле. Това беше и момента в които на мен ми писна да слушам лъжливите му оправдания поради които не му е станал (като пикаене, музика и тн) и му казах в прав текст че знам че ме будалка. Това беше също и момента в който аз се съгласих да правим опити за дете. Той тотално се сдуха и сексуалните ни контакти станха 4-5 пъти на месец. Накратко - вече 2 години заедно нещата са още по зле - той е все по неуверен в себе си, а аз все по нетърпелива и избухваща. Естествено липсата на интимност разруши връзката ни на много нива. Аз все се опитвах да го побутна да търси лечение. Намерих му 1 специалист при които ходи 2 пъти и ефекта бе краткотраен. После му препоръчах друг. Ходи и при 3ти.прави няколко изследвания, но в крайна сметка се стигна до извода че е психическа причина. (защо аз го пращам - защото той просто не прави нищо освен да драматизира, гневи и тъжи) Проблема ми е че той не е редовен в лечението, не полага постоянно усилия за решаване на проблема, а само когато аз вече не издържа и му вдигна скандал. Тогава прави нещо и после забравя. Има хиляди оправдания за всичко, защо не прави нищо по въпроса или накрая казва че си бил мислел че вече всичко е ОК (това го е казвал поне 100пъти вече). Когато се държа мило и не повдигам темата той все едно се успива и си седи така - без да има секс, а иначе като викам се стяга и задейства. Второто обаче го и сдухва и унижава като мъж. А и мен адски ме напрагя и не искам да съм в такава връзка. Изглежда, че и двете неща не работят. Той самият казва че иска да се оправи. Искам да ви попитам за съвет как да се държа с него така че да помогна за проблема му и да се оправи. Или да ме насочите какъв подход и дейстия да предприема. Стимулациите не помагат - той просто се сдухва, секси игрите и романтика - пак се сдухва. Предлагала съм много неща като кама сутра, играчки и тн. Въпреки това тай не е инициирал нищо. Иска ме само когато съм супер изморена, имам работа или просто не искам. Понякога предлага орална игра, след като другата не е станала, но често разочарованието ми и неговият стрес са по силни и аз предпочитам да няма нищо. Също така казва, че с мен му се случва за първи път така, въпреки че преди е имал единични случаи в следствие на притеснение или алкохол. Факт е че вече 1 път в месеца да се любим е много, а нямаме и година брак... . Вече съм на ръба на раздяла, но въпреки това имам останала някаква надежда че може този брак да потръгне или по скоро сексуалноста, защото в началото беше супер. Дала съм си сметка, че секса не е най важното в една връзка за мен, но в същото време липсата му не е приемлива  - това са само приятелски отношения, а също така ми се иска да имам и деца.
Благодаря ви!
Здравейте!
След всичко, което сте описали, казвате, че секса не бил най-важен в една връзка за вас. А кое е по-важно? В крайна сметка нас ни държат заедно като мъж и жена взаимните сексуални влечения. Сексът ни прави творци в работилницата на Живота, защото чрез него се създават деца. Сексът "просто така за удоволствие" доколкото знам, ни е даден само на нас, хората, сякаш за да държи връзката между мъжа и жената трайна, за да продължим да сме заедно и като родители. Насладата, сладострастието ни правят свързани с живителните сили на Природата. Не случайно в гръцката митология богът на сексуалността  Ерос, син на богинята на любовта Афродита, е смятан за творческата и съзидателна сила, която движи всички процеси в Космоса...
Но сексуалността при хората е много зависима от психологически фактори. Първо - индивидуални фактори. Второ - от това, което се случва във взаимоотношенията в двойката. И трето - от фактори, отразяващи събития в родовите системи на двамата партньори. Затова вярвам, че и една съвместна консултация и на двамата би ви била ценна. 
Да ви кажа и какво мисля от споделеното до тук от вас:
Направи ми силно впечатление, че сексът между вас е започнал да не се получава, когато сте се съгласила да правите опити за дете. И той "тотално се е сдухал". За мен тази информация е важна следа. Питам се, кой от двамата дълбоко в себе си се страхува да има деца? Този страх често се дължи на събития, които са се случили в семейната система. Имам предвид събития като: множество загубени деца със спонтанен аборт или аборт по желание, мъртвородени, или пък жени, починали при раждането. Такива събития въздействат много силно. Те буквално е възможно да станат дълбока причина за загуба на сексуален апетит и страх от секса. Особено последното - жена, починала при раждане в рода, товари някои от  жените със силен страх от зачеване и сексуалност.  Сред някои от  мъжете пък в такива родове може да се види също страх и чувство за вина, свързани със секса. Сякаш те се самоблокират от мисълта, че това мъжко сексуално влечение може да доведе до смъртта на жената.
В индивидуален план причините могат да бъдат много: депресия, тревожност, стрес, страх от това да не се изложи, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества и лекарствени средства... Някои мъже носят и страхове от женското, идващи от най-ранното детство. Имал съм случаи с мъже, които носят такъв страх заради това, че бабите им, когато са били на 3-4 години, са ги вкарвали в женската баня, смятайки, че те нищо не разбират. Там те са се чувствали абсолютно безпомощни, уплашени и несъстоятелни с малките си размери сред тези огромни женски форми. Или пък са се къпали с майка си и баба си и тези непозволени и плашещи инцестни желания от детството по-късно са се превръщали в блокиращ фактор.
Може също така съпругът ви да отреагира чувството, че не е готов да стане баща. Или някакво разочарование във връзката ви. Или нещо от вашия съвместен живот, което по несъзнаван начин го свързва с някакви по-ранни преживявания.
Казвам всичко това, за да дам пространство за разбиране на ситуацията. И то не само на вас, но и на другите жени /то тук идват и мъже!/, които посещават темата. Това, което реално се случва при вас, е необходимо да се изследва и терапевтира конкретно.
Вгледайте се по-дълбоко и във вашите отношения. Един германски психотерапевт, Несрат Песешкиан, създател на позинтевната терапия, казва, че импотентността е "способност да избягаш от конфликтното поле на сексуалните отношения". Женската фригидност пък определя като "способност да кажеш НЕ чрез тялото"...
Поздрави и успех във всичко!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 27 юни 2020, 07:28
Здравейте! Възможно ли е да си глътна езика или само си въобразявам. Изведнъж ми става лошо, устата ми пресъхва, имам чувството, че ще припадна и ще си глътна езика. На 17 съм.
Абсолютно не е нужно да си гълтате езика. :) Мисля, че човек може да има такова чувство от някакъв страх, който стои в него. Питам се  също така дали има нещо, което искате да кажете, например някаква тайна, но в същото време да не се рашавате, защото тайната трябва да се пази. Говоря най-вече за семейна тайна. Но може да бъде и нещо извън семейството, което знаете, пък се колебаете да споделите.  Ако е така, пишете ми на лично съобщение.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: believe_ в сб, 27 юни 2020, 09:31
Привет отново!:)
Бих искала да ви попитам как да се справя с нещо-все повече усещам,че заобикалящите ме хора са лицемерни и завистливи.Единици са тези,на които мога да е доверя,пиша това като цяло.Не визирам определена случка...Тези факти много ме разочароват,много се ядосвам на несправедливостите ,казвам си "Просто го приеми",еми не става.Вечер след работа например се е случвало да не мига да заспя,мисля за някакви такива глупости,случили се през деня.Много мразя злорадстването и не го разбирам,защо изобщо по дяволите е нужно да се прави???А,когато пък е насочено към мен,това направо ме срива. Дори и да знам,че това,което се говори не  е истина,полудявам и се чувствам длъжна да изясня нещата,да се обяснявам и доказвам, че не  така...Това значи,че имам ниска самооценка ли???Моля,дайте ми насоки някакви,как да приемам тези неща нормално и да не ми влияят в такава степен, благодаря!

Извинявам,се че го цитирам,но ако имате възможност,моля отговорете ми...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 27 юни 2020, 12:27
Здравейте,believe_ ! Трудно ми е да коментирам вашия въпрос, защото в него няма конкретика, няма проблемна ситуация. Има само общи разсъждения за живота и хората. Но все пак, като чета тези разсъждения, оставам с чувството, че вие сте "борец за справедливост" :).  Какво означава да се борим за справедливост? Това означава да смятаме, че има хора, които са лоши и лицемерни и незаслужаващи и с тях трябва да се конфронтираме. Това разбиране го има и в някои аспекти на християнството. Имам предвид особено учението за Ада и Рая, където се съдържа очакването, че Бог е длъжен да вземе всички лоши хора, които ми късат нервите и да ги прати в Ада.
Но отново в християнството можем да видим и друго разбиране. Нека си спомним думите на нашия първоучител Константин Кирил Философ, когато защитава пред Папата правото на славяните да имат своя писменост. Той казва: " Бог не изпраща ли слънце и дъжд и на правени и неправедни? И не дава ли на всички да дишат еднакво въздух?"
Самата склонност да разделяме хората на добри и лоши ни праща, според мен, в погрешна посока. Ще цитирам по този въпрос и думи на Берт Хелингер от негов семинар. Той казва: "Как някой става лош човек? Кой прави човека лош? Само добрите хора правят другите лоши. Сами по себе си лоши хора не съществуват. Те стават такива, когато някой добър човек ги изключва. И на добрите хора са им нужни лошите, за да се чувстват добри. Стъпили са на раменете на лошите и те трябва да ги търпят. Разбирате ли? Ето ви един интересен образ. Затова когато наричат някого лош човек … например в тази работа някого от семейството наричат лош човек или го презират,  ние не можем да продължим да работим по-нататък, докато не дадем на този човек място в сърцето си."
Изкушихте ме да говоря по философски въпрос, но вече няма да го правя. :) Тук съм като психолог и психотерапевт и ще разглеждам само конкретни проблеми.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 27 юни 2020, 12:56
Уважаеми майки на деца в предучилищна възраст!
Публикувам едно видео от мой уебинар на тема:
Тръгването на децата в детска градина - предизвикателство за деца и родители.
Заснемането е по проект на Девелопия България.
Ще чуете есенцията от психотерапевтичния ми опит по следните въпроси:
- адаптацията на детето в детската градина;
- Защо децата плачат, когато ги водим?
- темата за "вътрешното дете" на родителя;
- мястото на бащата, когато детето стане на 3;
- Как да подготвим детето да се адаптира по-лесно?
-  хранене, тоалетна,  играчки от вкъщи;
-  агресията в детската градина;
-  приятелства и първи влюбвания в детската градина;
-  Как е добре майката да посреща детето си, когато то се покаже на вратата в градината? /това е отделна част накрая, която според мен е много важна/
Поздрави! :)

[video]https://www.youtube.com/watch?v=w69Mff-WKVA&fbclid=IwAR2Mdd23xejl0MPZUkmDS9zqEjCdGn82ZzeGUjaz35ut_uK8hz_7bRzUJXQ[/video]


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Charmes в сб, 27 юни 2020, 13:15
Извинявам се, че се самоцитирам, сякаш пропуснахте въпроса ми.
Например, когато майка ви се опитва да споделя с вас,  да ви се оплаква от баща ви, разказвайки все едни и същи истории, вие можете да ѝ кажете: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света."
Не смятам, че някой от нас е способен така да отреже родителя си, който явно има нужда да сподели. По-скоро нямали техника, с която да изолиране вътре в нас думите, като думи на майка, а не като такива, които да променят нашия живот?
Другото, което казвате, е, че голяма част от нашите действия/разбирания/преживявания са в резултат от събития преди да се родим. Как се прекъсва тази връзка, в този ден на мисли всички (дори царски особи) сме прецакани, защото а оглед на световните войни, преврати и т.н. в рода на всеки ни е имало силно драматични събития. Как да "изчистим" себе си, за да осигурим и чист старт на децата си?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 27 юни 2020, 14:33
Извинявам се, че се самоцитирам, сякаш пропуснахте въпроса ми.
Например, когато майка ви се опитва да споделя с вас,  да ви се оплаква от баща ви, разказвайки все едни и същи истории, вие можете да ѝ кажете: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света."
Не смятам, че някой от нас е способен така да отреже родителя си, който явно има нужда да сподели. По-скоро нямали техника, с която да изолиране вътре в нас думите, като думи на майка, а не като такива, които да променят нашия живот?
Другото, което казвате, е, че голяма част от нашите действия/разбирания/преживявания са в резултат от събития преди да се родим. Как се прекъсва тази връзка, в този ден на мисли всички (дори царски особи) сме прецакани, защото а оглед на световните войни, преврати и т.н. в рода на всеки ни е имало силно драматични събития. Как да "изчистим" себе си, за да осигурим и чист старт на децата си?

Здравейте!
Човешките отношения и особено семейните се развиват добре, когато всеки си знае мястото. Тези отношения е добре да се подчиняват на Закона за реда. Защото в семейството има йерархия, има естествен ред. И в тази йерархия родителите стоят на първо място. Те са създателите на семейството. Те са големи, а децата са малки. Родителите са на едно ниво в йерархията, а децата на по-ниското. И това е така завинаги. Независимо на каква възраст сме, ние сме малки пред нашите родители. Това е прост житески факт. Това е вярно  и правилно. Такъв е реда, който е определил Живота.
Но понякога родителите се държат така, че нарушават закона за реда. Например майката се опитва да привлече сина си за съюзник в нейните конфликти с бащата. Оплаква му се от него. Или бащата се опитва да настрои дъщерята срещу майката, защото тя флиртува с други мъже, а същата майка пък ѝ се оплаква от бащата, че е ревнив. Има случаи, когато деца биват използвани от единия родител да шпионират другия, да му следят активността в социалните мрежи и да докладват.
Това са по-малки или по-големи злоупотреби с децата и нарушения на Закона за реда. Така родителите качват децата си на нивото на големите, правят ги участници в отношения, в които те нямат статуса да участват. И това носи на децата голямо страдание. Детето, например, много обича мама, обаче татко през сълзи му говори, че мама си е намерила друг и иска да се разведе и да ги изостави. И детето се опитва да задържи мама в брака. Или друг случай: бабите /които са още по-високо в йерархията/ подтикват детето да отиде при баща си и да го върне в семейството. Такива непосилни задачи носят на детето страдание.
И СЕГА, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ какво става с детето, когато стане възрастен, ако двамата родители или единият от тях са правили опити да го привличат на своя страна като малко? То няма добра връзка нито с родителя, който го е вербувал /защото той не се е държал като голям, а е стоял в позицията на жертва и го е настройвал срещу другия/, нито с другия си родител, защото може да е гледало на него с лошо око и да е станало надменно спрямо него.
И затова порасналото дете е добре да излезе от тази игра. И да каже на майка си онези думи, които сте цитирали: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света." Тук няма отхвърляне. Има само любов и миротворчество. Има заемане на правилното място. Има стремеж към това, най-после да бъдеш признат за дете от собствените си родители.
Ще ви дам и друг пример. Един мъж е настройван цял живот от баща си, богат и доста арогантен човек, срещу майка си - "обикновена домакиня". Баща му така му бил обърнал представите за това, кой кой е, че той наричал майка си пред учителката си в първи клас "куха лейка!" /чувал често това от баща си/. Това момче става млад мъж и навлиза в бизнеса на баща си. Но за да се почувства нормален човек, който стои на двата си крака, трябваше да каже на баща си: "Татко, аз уважавам и ценя майка си. Не искам да я обиждаш пред мен. Аз съм ви дете и на двамата".
По втория въпрос съм писал в поста, който и вие цитирате, но не мога да го обоснова накратко.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Charmes в сб, 27 юни 2020, 15:14
Благодаря Ви за отговора! Оценявам всичко, което сте написал и съм съгласна с него. Но е факт, че тези хора "от по-високо стъпало" както ги наричате, не осъзнават грешката си и според мен биха останали наранени от такъв тип отговор. Биха го приели като отказ да бъдат изслушани, разбрани, дори като отказ от обич. За да разберат къде грешат, самите те трябва да посетят терапия, а вярвам, че ще се съгласите, няма как да пращам на терапия всеки, който се държи неразумно. Тогава остава въпроса как(аз и останалите участници в темата) да предпазваме себе си, да се разграничим от тези хора и да слушаме изповедта им както бихме изслушали приятрл-да, чуваме, но не това не ни наранява.
А вторият ни въпрос, прегледах отново отговора Ви, но не намерих обяснение за себе си. Как да бъде прекъснато това родово натоварване? За да не говорим хипотетично, ето например коментара за опитите за деца, казвате, че е възможно да бъде в следствие на починала родилка и т.н. да не раздувам коментара излишно, добре съгласна съм, вярвам в генетичната памет, но как да се отърсим. Дори да си дадем сметка кое от къде идва, коя е причината за нашето действие или бездействие, как да променим нещата.
Още един пример - майка ми имаше ужасна свекърва и аз съм предубедена към моята. Наясно съм кое от къде идва, но това не ме спира да съм убедена в лошите страни на собствената си свекърва. Понякога спирам и си казвам "погледни обективно, не е толкова лоша" и опитвам логично да преценя реалните й качества и отново стигам до извода, че не искам да имам нищо общо с нея.
Най-важният въпрос за мен в момента е, как да се прекъснем порочния кръг, това предаване в поколенията, за да освободим себе си и да знаем, че сме направили максималното за децата си?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: MalkataD в сб, 27 юни 2020, 16:05
здравейте г-н Стефанов,

Бих искала да задам въпрос как определено поведение на единия от родителите спрямо другия се отразява на връзката на децата им във възрастният живот.
Като дете бях свидетел как баща ми обсесивно ревнуваше майка ми, опщо  нездравословна ревност. къде беше, защо закъсняваш с 2 минути от работа и.. списъкът продължава. Тя остана в брака заради мен и брат ми.
В днешно време след 30 години брак е "щастлива", ако може да разговаря с колега от мъжки пол на работа без скандали.
Сега съм женена. Ревнувам съпруга си. Когато мисля обективно  с главата си, виждам, че е нездравословно и разрушава отношенията ни. Но имам този страх, че той ще ми изневери / ще ме изостави. точно както е имал баща ми. Освен  тази ревност, нямаме други проблеми.
  Той е добър съпруг.
 Как мога да си помогна?
Здравейте!  Според мен наистина има дълбока връзка между ревността на баща ви и вашата ревност. Казвате, че майка ви е останала с него  30 години едва ли не само заради вас,  децата. Това е първото, което искам да проблематизирам. Тя е останала с него, защото е виждала някакви предимства в този брак и го е смятала достатъчно добър за себе си. Идеята, че майка ви едва ли не се е жертвала за вас, е вредна. Тя ви стоварва на гърба тежест, която вие нямате сили да носите. Все едно сте единствения крепител на брака на родителите си. Смятам, че тази ревност и кавги представляват техния начин да се обичат. За вас е здравословно и вие да разглеждате нещата по този  начин....
Механизмът, по който ви се отразява тази ревнивост на баща ви,  може да бъде разбран най-добре чрез понятието "сляпа любов", което въведе големият германски психотерапевт Берт Хелингер и което и аз използвам в работата си. Какво имам предвид? Още от дете вие сте взимали отношение и страна в това конфликтно напрежение между вашите родители. Упреквали сте баща си и сте заемали страната на майка си, която сте считали за невинна жертва. При това положение любовта, която всяко дете има към баща си,  за вас е била някак накърнена. Не е била изразена достатъчно. Защото вие сте хранили по-скоро негодувание към баща си. Били сте недоволна от него. И вероятно сте живеели в страх, че ако изразите любов към баща си, майка ви ще се почувства предадена и ще ви отхвърли. А това за всяко дете е много страшно.
Но любовта на детето към баща му е нещо първично и естествено. Тя е дълбоко заложена в човешката природа и  все някак трябва да се прояви. И ако сте се притеснявали да я изявите по един естествен начин, тази любов се проявява, като самата вие започвате да приличате на него. Ревнувайки мъжа си, вие сякаш се обръщате в душата си към баща си и му казвате: "Мили татко, аз те обичам и затова ще бъда като теб. Ти цял живот си ревнувал мама и аз също ще ревнувам мъжа си. Така ще показвам на целия свят колко много те обичам." Това е един абсолютно несъзнаван  механизъм за проявяване на любов. Затова Берт Хелингер му е дал името "сляпа любов".
Какъв е начинът нещата да се променят? Тази сляпа любов трябва да се прояви и смело да заяви себе си. Например, когато майка ви се опитва да споделя с вас,  да ви се оплаква от баща ви, разказвайки все едни и същи истории, вие можете да ѝ кажете: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света."
С една дума - застанете на дистанция и не взимайте страна в отношенията между родителите си. Заявете директно, че обичате и баща си. Така постепенно ще почувствате, че гледате към съпруга си с меки очи , спокойно и без ревност.


На първо място, благодаря за отговора. :)

Мисля, че „изворът “ на проблема е в бащата на моя баща. Той с години физически малтретирал майката на баща ми. Тя починала от някаква болест, когато баща ми бил  дете, на 10 години мисля. Той не е споменавал майка си в живота ми. Аз имам нейното име като спомен. Не  съм виждала този човек (дядо ми) од години.
Мисля, че баща ми като дете видял тези неща да се случват с майка му, а по-късно и с втората съпруга на баща му и той „предположил“, че е нормално такива неща да правиш на жена си. Първите години от брака на моите родители   бяха много лоши, а финансовите проблеми го влошиха. Днес след 30 години брак, когато се карат , те накрая прават сякаш е шега. Спрях да завзимам страна в техните кавги може би преди години.
От друга страна, бащата на майка ми загубил майка си като бебе. Той беше най-добрият съпруг и баща (и дядо :) )
 Има ли връзка защо може би майка ми е избрала съпруг, който е загубил майка си като дете? Майката на съпруга ми е жива, но те загубили връзка преди 15 години, когато той бил на 14-15 години. Дали аз и майка ми се опитваме  да компенсираме някакъв недостиг на майчината любов? нормално ли е?
Хубав ден :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 27 юни 2020, 16:27
Благодаря Ви за отговора! Оценявам всичко, което сте написал и съм съгласна с него. Но е факт, че тези хора "от по-високо стъпало" както ги наричате, не осъзнават грешката си и според мен биха останали наранени от такъв тип отговор. Биха го приели като отказ да бъдат изслушани, разбрани, дори като отказ от обич. За да разберат къде грешат, самите те трябва да посетят терапия, а вярвам, че ще се съгласите, няма как да пращам на терапия всеки, който се държи неразумно. Тогава остава въпроса как(аз и останалите участници в темата) да предпазваме себе си, да се разграничим от тези хора и да слушаме изповедта им както бихме изслушали приятрл-да, чуваме, но не това не ни наранява.
А вторият ни въпрос, прегледах отново отговора Ви, но не намерих обяснение за себе си. Как да бъде прекъснато това родово натоварване? За да не говорим хипотетично, ето например коментара за опитите за деца, казвате, че е възможно да бъде в следствие на починала родилка и т.н. да не раздувам коментара излишно, добре съгласна съм, вярвам в генетичната памет, но как да се отърсим. Дори да си дадем сметка кое от къде идва, коя е причината за нашето действие или бездействие, как да променим нещата.
Още един пример - майка ми имаше ужасна свекърва и аз съм предубедена към моята. Наясно съм кое от къде идва, но това не ме спира да съм убедена в лошите страни на собствената си свекърва. Понякога спирам и си казвам "погледни обективно, не е толкова лоша" и опитвам логично да преценя реалните й качества и отново стигам до извода, че не искам да имам нищо общо с нея.
Най-важният въпрос за мен в момента е, как да се прекъснем порочния кръг, това предаване в поколенията, за да освободим себе си и да знаем, че сме направили максималното за децата си?
Здравейте, Charmes!
Преди да кажа каквото и да е, бих искал да поставя моите граници при воденето на този разговор.
Чувството ми е, че когато се разгаря дискусия по темата на даден участник, който е получил лично послание от мен, това отнема на човека възможността да си вземе на спокойствие това, което съм му дал. Подобни дискусии сякаш му издърпват придобитото от ръцете. А тези участници, които са се решили да си поставят лична тема, са най-важни в случая. Затова правя крачка назад и спирам да  обсъждам неща, казани на други участници и да водя концептуални разговори. :)
Но пък смятам подробно да коментирам в духа на идеите, които споделям тук, конкретния личен пример, който дадохте със свекървите. Мисля, че така ще стане най-ясно.
Вие казвате, че не харесвате вашата свекърва /макар че тя не е лош човек/, защото и майка ви не обича своята. Това е често срещана проява на лоялност от дъщеря към майка. Мога да дам и такъв пример: майката няма връзка с баща си, не го е виждала никога. Тя има щастлив брак с добър мъж, но дъщеря ѝ не си позволява да има близки и топли отношения със собствения си баща, защото дълбоко в себе си се опасява, че това може да разстрои майка ѝ. Смята, че така би ѝ напомняла  непрестанно за нейната рана. Затова си измисля всякакви поводи да стои на дистанция от баща си. Виждате как при предаването на едно травматично преживяване от едно поколение в следващото, основния двигател и мотив е любовта.
Но любовта, така проявена, поставя майката в по-ниска позиция. Дъщеря ѝ я третира като дете, което трябва да бъде подкрепяно с всякакви средства, включително и саможертва и самозалъгване. /това е пример за нарушаване на Закона за реда/. Смислено и зряло е дъщерята /тоест - вие :)/, осъзнавайки какво прави всъщност, да каже на майка си: "Мамо, аз ненавиждам моята свекърва, защото и ти не понасяш баба /Казва "баба, а не "твоята свекърва", за да почувства майката, че дъщерята има право на лично отношение към жената, която е родила нейния баща/. Давам си сметка, че тя не е лош човек, но аз я отхвърлям от любов към теб."
Когато майката чуе такива думи, нещо в нея е нормално да се задвижи. В този момент тя е предизвикана да покаже своята големина и своето достойнство. Моето очакване е, че тя веднага или скоро ще каже на дъщеря си нещо като: "Ти не е нужно да правиш това заради мен. Аз мога сама да се оправям с баба ти без твоя помощ. Това си е моята битка. Като твоя майка бих се радвала, ако ти се разбираш със свекърва си. Ти имаш право на добри отношения и с баба ти, нищо, че с нея само се караме. Това не е твоя работа! "
Предлагам ви да си вземете това и да го оставите на сянка да отлежи. Разговори като този, който водим, е добре да се развиват  бавно. Много бавно.
Поздрави и приятна събота и неделя!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 27 юни 2020, 16:45
Мисля, че „изворът “ на проблема е в бащата на моя баща. Той с години физически малтретирал майката на баща ми. Тя починала от някаква болест, когато баща ми бил  дете, на 10 години мисля. Той не е споменавал майка си в живота ми. Аз имам нейното име като спомен. Не  съм виждала този човек (дядо ми) од години.
Мисля, че баща ми като дете видял тези неща да се случват с майка му, а по-късно и с втората съпруга на баща му и той „предположил“, че е нормално такива неща да правиш на жена си. Първите години от брака на моите родители   бяха много лоши, а финансовите проблеми го влошиха. Днес след 30 години брак, когато се карат , те накрая прават сякаш е шега. Спрях да завзимам страна в техните кавги може би преди години.
От друга страна, бащата на майка ми загубил майка си като бебе. Той беше най-добрият съпруг и баща (и дядо :) )
 Има ли връзка защо може би майка ми е избрала съпруг, който е загубил майка си като дете? Майката на съпруга ми е жива, но те загубили връзка преди 15 години, когато той бил на 14-15 години. Дали аз и майка ми се опитваме  да компенсираме някакъв недостиг на майчината любов? нормално ли е?
Хубав ден :)
Хм! Допускам, че е възможно този дядо да е тормозел жените си също от ревност. А вие сте кръстена на тази баба, която е тормозена. Това ме навежда на мисълта, че наистина много силно сте отхвърляли баща си като дете. Толкова силно, че сега трябва много да приличате на него, за да му показвате колко много го обичате.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Стeлияна в сб, 27 юни 2020, 20:04
Какъв съвет бихте дали на някой, който прекалено много мисли за здравето си и се страхува, че е хванал всякакви болести? Особено когато се случи да има здравословни оплаквания или болки става още по-зле и теориите ескалират- не вярва на докторите, изпуснали нещо, не е адекватно лечението, депресира се, плаче и става много тегаво. До колко наистина претупват докторите не знам, може и да има доза правота, но поне някакъв вътрешен покой или успокоение може ли да помогнем да постигне този човек? Ако кажем например "не се притеснявай, ще мине" се наостря, че не му вярваме, че му има нещо и не го вземаме достатъчно насериозно, " на чужд гръб и 100 тояги са малко" и тн

Също така бихте ли препоръчали някоя добра книга със съвети за личностно развитие, самопомощ или някакви психологически аспекти как да живеем по-добре?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 28 юни 2020, 09:14
Какъв съвет бихте дали на някой, който прекалено много мисли за здравето си и се страхува, че е хванал всякакви болести? Особено когато се случи да има здравословни оплаквания или болки става още по-зле и теориите ескалират- не вярва на докторите, изпуснали нещо, не е адекватно лечението, депресира се, плаче и става много тегаво. До колко наистина претупват докторите не знам, може и да има доза правота, но поне някакъв вътрешен покой или успокоение може ли да помогнем да постигне този човек? Ако кажем например "не се притеснявай, ще мине" се наостря, че не му вярваме, че му има нещо и не го вземаме достатъчно насериозно, " на чужд гръб и 100 тояги са малко" и тн

Също така бихте ли препоръчали някоя добра книга със съвети за личностно развитие, самопомощ или някакви психологически аспекти как да живеем по-добре?
Здравейте, Стелияна!
Ще ви кажа какво е моето разбиране за това състояние. /няма да използвам термина, с който се обозначават подобни диагнози/
Каква е причината човек да се тревожи за здравето си и трескаво да си приписва всякакви болести, дори и когато няма симптоми за тях? Какъв е дълбокият стремеж на душата му, който го кара да се мисли за болен?
Смятам, че човек с подобно състояние дълбоко в себе си иска да е болен. Въпросът е каква е причината той да го иска. 
За да си отговорим на този въпрос, е необходимо да се работи конкретно с човека. Защото при всеки е различно и е свързано с обстоятелствата от личния му живот и живота на хората от неговата семейна система.
Много често чрез нуждата да се чувства болен човек отреагира дълбокото си несъзнавано желание да се свърже с някой от семейната система. Или може би с доста хора от системата.
Затова психотерапевтичната работа за мен е изследване. Изследване, в което се използват всички възможни пътища, за да се проникне колкото може по-дълбоко в несъзнаваните стремежи, които движат човека.
Ще ви дам един възможен пример, за да придобиете конкретна представа, какво имам предвид. Млада жена е дълбоко убедена, че има вода в коляното. По принцип е чувствителна на тема здраве и си поставя постоянно диагнози, но усеща краката си и особено коляното като голям проблем. /"Ох, ще стана инвалид на 30 години!"/. Прави си всякакви възможни изследвания. Изследванията, обаче, не разкриват нищо. Няма физиологични основания за тези оплаквания, които са на моменти много интензивни. Оплакванията датират от тийнейджърска възраст и я връхлитат понякога с голяма сила, а на моменти затихват.
Интересното е, че майката на това момиче е медицинска сестра в травматологията. Което навежда на мисълта, че тези болки в коляното всъщност представляват вопъл към майката: "Мамо, моля те, виж какво става с мен!"
Родителите са разведени, а майката живее от доста време на семейни начала с чужденец, който има бизнес в страната. Когато младата жена станала на  14-15  години, усеща, че този чужденец я заглежда по смущаващ начин, прави притесняващи забележки за външния ѝ вид... Но тя не се решава да сподели с майка си своите притеснения,  нито пък майка ѝ се решава да си даде сметка за реалността.
Разказва и един интересен сън, който е толкова ясен, че няма за какво да го тълкувам. "Намираме се в хола на апартамента. Аз се превръщам в нещо средно между ангел и пеперуда и летя високо горе до тавана на помещението и около висящия полюлей. Приятелят на майка ми подскача и се опитва да ме хване. Същевременно майка ми е втренчена в телевизора и си гледа някакво предаване."
В основни линни сънят е ясен. Може би трябва да добавя само един по-завоалиран аспект - превръщането в ангел символизира обръщането на тази млада жена към смъртта: "По-добре да умра, отколкото да ми се случи такова нещо! Мамо, искам да умра!". Това още повече засилва вътрешната мотивация да бъде болна, за да умре и да не ѝ се случи нещо толкова ужасяващо....
Може още много да се каже за тази ситуация, включително и за този сън, но ми се струва  достатъчно. Целта ми е просто да придобиете ориентация в сложността на симптоматиката. В случая тя изпълнява конкретна цел: да заостри внеманието на майката върху проблемите на дъщерята и тя да вземе необходимите мерки.
Вярвам, че вече разбирате, че при подобни симптоми не могат да се дават съвети. Необходимо е конкретно изследване, което да разкрие ролята на фантазните симптоми за човека, който ги проявява. Такова изследване изисква друг тип взаимодействие, работа очи в очи с клиента.
Освен това става ясно и защо вашият познат се дразни, когато му казвате, че нищо му няма. Неговите симптоми имат важна роля във вътрешния му живот и за него мисълта да се откааже от тях е трудна за понасяне......
Ще ви препоръчам и една добра книга за личностно развитие /с уговорката, че тези книги не помагат за такъв тип състояния, които изискват конкретна терапевтична работа/.
Това е книгата на Маршал Розенберг "Общуване без агресия"
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Стeлияна в нд, 28 юни 2020, 10:34
Благодаря за отговора! Да се разбира ли, че горното е валидно в случаите, когато наистина няма симптоми и само се вглъбява в несъществуващ проблем или по принцип такава е логиката изобщо за хората, които мислят за здравето си и болести повече от нужното? По принцип човека има автоимунно заболяване и освен това подуване с неизяснена причина, което не минава няколко месеца и не знам дали това не е отключило страха и проблема като цяло.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 29 юни 2020, 05:33
Благодаря за отговора! Да се разбира ли, че горното е валидно в случаите, когато наистина няма симптоми и само се вглъбява в несъществуващ проблем или по принцип такава е логиката изобщо за хората, които мислят за здравето си и болести повече от нужното? По принцип човека има автоимунно заболяване и освен това подуване с неизяснена причина, което не минава няколко месеца и не знам дали това не е отключило страха и проблема като цяло.

Здравейте, Стелияна!
Това, че човекът има автоимунно заболяване, както и това неясно подуване, много пременя нещата. Смятам, че повечето хора в подобна ситуация започват да четат в мрежата, да се преглеждат...  И изобщо - стават подвластни на информацията, свързана със здравето и се страхуват. 
Това, което ви написах предишния път, се отнася за хора, които чувстват симптоми, но те са предизвикани от техни фантазии, които не отговарят на действителността. Обективните медицински изследвания не откриват  нищо. И тогава облекчение може да даде само някаква форма на психотерапия.
От подобни симптоми страдат много често студентите по медицина в трети - четвърти курс, когато започнат да изучават клиничната картина на различни заболявания. Някои от тях преживяват симптомите на физическо ниво в тялото си.
Виждате, че тук наистина не могат да се дават съвети. Ако отново се върнем на случая с човека, който има автоимунното заболяване и подутината, за него е твърде вероятно след като се подложи на поредица от изследвания, за да се убеди, че няма друго и да се успокои.
И ОЩЕ НЕЩО: ситуацията с ковид 19 много изостри чувствителността на хората към здравословни проблеми. Всякакви дребни и обичайни болки в тялото често се интерпретират като сигнал за опасност. Например кашлянето от обикновено задавяне или от прекалено пушене  води до необичаен страх. Или киселините от стомаха, които предизвикват парене в хранопровода, предизвикват съмнение, че става нещо с дихателните пътища и белия дроб.
В такова време живеем.
Желая ви здраве, спокойствие и оптимизъм!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 01 юли 2020, 14:31
ДЕТСКАТА РЕВНОСТ: ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ
(това е една статия с практически примери, която съм писал специално за Академия за родители, където съм редовен лектор. Дал съм пример и за това, как ревността от детска възраст понякога се отразява и върху отношенията на възрастни братя и сестри)
Като психолог и психотерапевт, а също и като човек с натрупан жизнен опит, ще ви разкажа една примерна  история за детската ревност, която наистина обхваща живота на човека от начало до край. Примерна, защото представлява комбинация от множество истински истории.
Това може да е историята за две сестри – възрастни жени  към 80-те години.  По възрастната с четири години вече отключва типично психично заболяване, характерно за напредналата възраст. Живее в измислен свят на фантазии. Влюбена е в мъж, който често се появява по телевизията: това може да е красив и мъжествен актьор, шоумен, политик, телевизионен говорител. Фантазира си, че той също отговаря на чувствата ѝ. Настроена е сантиментално и говори с копнеж за него. Дори вечер понякога подрежда специално масата с вечеря на свещи и очаква избранника на сърцето си.
По-младата ѝ сестра се отнася със съчувствие към нейното заболяване и всячески се стреми да я подкрепи. Ала към нея болната изпитва силно враждебни чувства. Не я допуска до себе си, гони я от жилището си, когато тя реши да я навести, подозира я, че идва да ѝ открадне пенсията или че в кекса, който ѝ е донесла, има отрова. Има към сестра си агресивни изблици и дори посяга да я удари.
Подобни чувства между братя и сестри към края на живота им са много разпространени. На възраст, когато имуществените придобивки все повече губят смисъл, между тях се разгаря ненавист заради малко парче земя или подялбата на някакво незначително наследство. Или дори си развалят отношенията и стават гневни едни към други без никаква видима причина. Често децата им /първи братовчеди/ продължават да се отнасят с най-добри чувства по между си и се опитват да „вразумят” родителите си, но напразно.
Причините за необяснимата промяна на чувствата между толкова близки хора можем да намерим в най-ранното детство. Когато се ражда по-малкото братче или сестриче, по-големите деца изпитват ревностни чувства. Те просто не искат да приемат новото същество, което заема толкова много време от вниманието на майката. По  един или друг начин те започват да изразяват своята неприязън. Например: „Мамо, искам да викнем щъркела отново да си вземе това бебе!”; или: „Не искам бебето да ми пипа играчките и да носи моята шапка!”. Случва се дете на около 2 години, когато види, че бременната му майка подрежда дрешки и принадлежности на очакваното бебе, да ги разхвърля по пода и да ги стъпче.  Дори понякога по-големите деца предприемат и по-сериозни действия, за да елиминират натрапника, който им е отнел близостта на майката.
Тези всеизвестни прояви на ревност са обясними и нормални. Разбира се, майките винаги се опитват да пренастроят нагласите на по-голямото дете. Понякога те правят това с думите: ”Какво толкова се притесняваш. Аз ще те обичам и теб. Аз съм майка и на двамата. Просто бебето е малко и има нужда да се грижим повече за него. Когато ти беше бебе и за теб съм се грижила така.”  Психологът Хайм Гинът, автор на световния бестселър „Детето и ние” (София, изд. „Изток Запад”, 2007 г.), коментира тези популярни опити да се повлияе на ревността със следната аналогия: „ Представете си, че вашият съпруг един ден се прибере от работа и ви каже: „Скъпа, аз си намерих и друга жена, с която се виждам понякога. Но ти не се притеснявай. Това няма да се отрази на чувствата ми към теб. Аз продължавам да те обичам, както и преди. Дори теб те уважавам много повече от нея, защото ти си майката на децата ми.” Никоя жена не би приела спокойно тези думи. Не ги приема и детето, когато разбере, че трябва да дели родителската любов с друг, по-малък и по-нуждаещ се от грижа човек.
Като родители е наистина важно да разберем, че враждебността на децата към новородените бебета в семейството е нещо естествено. Дори нещо повече,  според Франсоаз Долто /френска психоаналитичка, световно известна с работата си с деца/ трябва повече да се тревожим, ако такава негативна реакция към новороденото напълно отсъства. Защото това е знак за емоционално анулиране, което може да доведе до появата на натрапливи мисли и действия,  откъсване от реалността и бягство във фантазията. И още – малкото дете проявява обичта си, като се идентифицира с обекта на своите чувства /опитва се да прилича на него/. В този смисъл ако голямото дете се поддаде на изкушението да обича бебето – един еволюционно по-неразвит образ на самото себе си, това застрашава неговото израстване. До появата на бебето детето е обичало само по-еволюирали от него човешки същества и идентификацията го е развивала. А любовта към едно същество, което принадлежи към един отминал за обичащия стадии на развитие, може да бъде дори опасна за него.
В своята книга „Тълкуване на сънищата” Зигмунд Фройд пише за типичните сънища, отразяващи нашите ревностни чувства към братята и сестрите ни, които носим от детството. Обикновено в сънищата братята и сестрите са представени символично от насекоми, червейчета, мишки, гущерчета, жабчета… С една дума - малки неприятни животинчета, които ние в съня си смачкваме или преследваме. Някои от тези сънища са съвсем очевидни с посланията си. Например: „Човекът сънува, че отива към една поляна, където играят и тичат малки деца. Сред тези деца той разпознава братята и сестрите си. Когато се приближава към тях, те изведнъж се превръщат в малки ангелчета, птички и пеперуди и излитат. И той остава сам на поляната”. Сънят отразява инфантилното /детско/ желание на сънуващия братята и сестрите му „да се превърнат в малки ангелчета и да отидат на небето”. Сънища, които при тълкуването им се оказват свързани с ревностни чувства от детството, ни съпътстват през целия  живот. Те биват предизвиквани от множество житейски ситуации, които наподобяват детската борба за повече място в сърцето на родителя. Например – съперничество с колегите в службата за уважението и благоволението на шефа. Изобщо – всякакви случаи,  в които може да се почувстваме отхвърлени и пренебрегнати за сметка на някой друг.
Как родителят с поведението си засилва ревността?
Когато са свидетели на враждебност на децата едно спрямо друто, родителите често реагират остро и негативно. „Как може да говориш така? Та той ти е брат и трябва да се държиш добре с него. Брат ти е най-близкия ти човек?”.  Могат да прозвучат и недвусмислени заплахи: „Ако продължаваш да се държиш така със сестра си, няма да те обичам! /или няма да ти говоря/”. В някои семейства се стига и до физическа саморазправа. Детето си взема поука от тези родителски реакции и започва да крие чувствата си. Дори може да започне да ги замаскира, като проявява лицемерно прекалена обич и загриженост към по-малкото си братче или сестриче. Родителите на такива деца обикновено се радват и  изпитват гордост от тяхното поведение и взаимна привързаност. От това, обаче, ревността не намалява, а само се трансформира. Тя чака удобен момент да се прояви. Точно такъв вид подтиснати чувства действат и по-нататък в зрелия живот на човека.
Има родители , които най-често стоварват отговорността за всичко на по-голямото дете по принципа – който е по-голям, той е виновен. Други пък се опитват да открият виновника и активно да разрешат възникналия конфликт. На практика се оказва, че и двата варианта са погрешни. В първия случай имаме очевидна несправедливост. Във втория случай, осъществявайки разследването, родителят насърчава децата си да се клеветят взаимно. Тези опити на родителя да се намесва като арбитър в детските конфликти напрягат отношенията между децата. Това не означава, че можем да ги гледаме с безразличие как се нараняват. Можем да прекъснем свадата, но след това да насърчим децата сами да се разберат. Така до децата достига родителското ни послание, че ако сме им гневни за нещо, то е, защото не могат да се разберат и да намерят компромис в конфликтите си.  Добро въздействие има даването на общи задачи, които насърчават взаимопомощта. И още нещо важно – не е добре да наказваме едното дете в присъствието на другото . Това няма да доведе до нищо добро, а само ще засили враждебността, интригантството и търсенето на мъст.
Едни от най-важните правила във възпитаването на децата, които служат и като превенция за развитието на ревността, са да не сравняваме децата по между им и да не им лепим етикети. Сравняване имаме, ако родителят казва на едната си дъщеря, с цел да я успокои: „Ти не се притеснявай, че момчетата не те канят на срещи като сестра ти. И на това ще му дойде времето. Важното е, че ти си много умна, интелигентна. Това повече се цени в живота.” Това изказване  разгаря съперничеството между сестрите. В случая е необходимо само да се изрази съчувствие и подкрепа на страдащата дъщеря, без да се споменават успехите на  сестра ѝ по терените на любовта.
Понякога родителят, сравнявайки децата, може да каже: „Виж се само как се храниш. Целия се омаза. Сестра ти е три години по-малка от теб, а е толкова чиста и спретната.” Чувайки това, детето започва да ненавижда както сестра си, така и самата идея да се поддържа чисто. От друга страна малката сестра може да започне да развива арогантност към брат си. Вместо да търси от него подкрепа при съвместните игри с други деца, тя може да се преживява като негов ментор.
Или пък родителите наричат едното дете „инат, твърдоглав, упорит”, а другото – „малко ангелче”. Освен че нарушават връзката между братята и сестрите, подобни етикети  сякаш програмират децата и ги затварят в рамки, от които те трудно ще излизат през целия си живот. В този случай първото дете може да остане с усещането, че неговата житейска роля е винаги да се отстоява с агресия, да не отстъпва и да не се съобразява с другите. Това е опасна програма, която може да накърни социалните му контакти и да го държи в изолация. От друга страна, „милото ангелче на мама” може да реши дълбоко в себе си,  че трябва с всички да бъде добричко. Дори самата мисъл да се противопостави по-твърдо на някого става страшна, защото се преживява като опасност от загуба на родителската любов.
Как да ограничим влиянието на ревността?
Както вече казахме, появата на братче или сестриче винаги всява смут в душата на детето. То започва да изразява негативните си чувства. Това води до упреци от страна на родителите, че поведението му е егоистично, грозно и неприятно за възрастните. Тези упреци всъщност оставят детето да се справя само с чувствата си. Оставено само, с времето то постепенно  преминава през всички симптоми, съпътстващи появата на детето-съперник. Това са капризи, възвръщане на нощните /а понякога и дневните/ напикавания, загуба на апетит, апатия. След като премине през всичко това, голямото дете привидно губи интерес към съперничеството с по-малкато и въобще не го споменава, за да не му се карат.  Но дълбоко в себе си то държи тези чувства непреработени. Те продължават да действат и по-нататък в живота му и в зряла възраст го правят обидчив и чувствителен. А както видяхме в началото на тази статия, подтиснатите чувства към братята и сестрите от детството понякога избуяват в силна взаимна неприязън в старостта.
Единствения добър начин да се преодолеят негативните чувстна и ревността е да им се даде пространство те да бъдат изразени. Ако детето се оплаква: „Откакто се роди брат ми, вече никой не ми обръща внимание”, е добре да го прегърнем и да му кажем: „Разбирам как се чувстваш. Сигурно не ти е лесно.” А не да се опитваме да го убедим, че чувствата му са неуместни и неприемливи.
Тук ще приведа и един пример за виртуозно отработване на случай с агресивни прояви на ревност от  практиката на Франсоаз Долто.  В този случай тя дава толкова оригинални напътствия на майката, че успява да я превърне в терапевт в семейството. 
Робер е на две години и от три месеца проявява силна агресия към новородения си брат Пиеро. Проблемът му се засилва от острите и негативни реакции на цялото обкръжение: „Как може да се отнасяш така с брат си! Ти си лош! Грозно е да ревнуваш. Така натъжаваш мама.” Включен е и целия възможен арсенал от наказания и лишения. Майката се опитва да убеди Робер, че Пиеро е добричък и миличък. Същевременно избягва да гушка бебето. Полага необходимите грижи за него сякаш „зад гърба” на Робер, защото в противен случай предизвиква гневните му реакции /чупене на предмети, ритане на майката, удряне на бебето, опит да го удави във ваната и дори да му бръкне в очите с ножица/. Макар че е бил преждевременно развито дете, Робер се променя драстично.  Забравя всичко, което е бил научил преди раждането на брат си, пишка и ака в гащите, станал е блед и подтиснат, губи апетит, говори тихо и неуверено.
Следвайки напътствията на Франсоаз Долто, майката престава да осъжда гнева на Робер, като вместо това започва да го легитимира и да му дава глас. Когато Робер проявява агресия към вещите на брат си, майката казва: „Ах, този Пиеро! Вещите му се мотаят навсякъде!”. Ако хората се радват на бебето и му правят комплименти, тя реагира: „Пак този Пиеро! Все на него се възхищават. А той само спи, плаче, яде и си цапа пелените. Глупави хора! Какво толкова намират в едно бебе.” Когато Робер избухне за нещо или реагира негативно, тя не го осъжда за лошотията, а казва на висок глас: „Горкият Робер, какво се чудя! Откакто Пиеро се роди, живота ни се обърна наопаки. Как няма да е изнервен!”
Съществен акцент от новото поведение на майката е, че вече не се крие от Робер, когато се грижи за бебето. Но същевременно – и това е много важен елемент от терапията – тя му говори с нежен тон, но пренебрежително. Например, ако го гали, казва: „Колко са глупави майките да харесват такива малки нехранимайковци като Пиеро. Та той е просто едно вързопче, което не представлява нищо интересно.”
Макар и с недоумение, майката се съгласява да въведе тези промени в поведението си. Като добавка тя оставя някъде в къщата една 40 сантиметрова кукла под формата на бебе. Това е обект, върху който Робер може да прави пренос и да изкарва върху него гнева си.
Резултатите надхвърлят очакванията. При тази промяна Робер в началото се стъписва. След няколко дни поведението към брат му става напълно неутрално. И съвсем скоро дори започва да оспорва думите на майка си, когато тя се изказва пренебрежително за бебето: „Не, не е вярно, че за нищо не го бива. Много е сладък.” По съвет на Долто, когато чува такива изказвания,  майката не прекалява, а просто казва: „Наистина ли мислиш така? Е, ти си му батко.”
Логиката на тази терапия е следната: щом негативните чувства са налице, ние не можем да им се противопоставим. Добре е да ги легитимираме и да им помогнем да бъдат изразени. Така от едно дете, което е застрашено от хоспитализиране заради гневните си изблици на ревност, Робер се превръща в дете, което се радва на брат си.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Charmes в ср, 01 юли 2020, 15:40
В този ред на мисли, може ли да се говори за оптимална разлика във възрастта на децата? Дали ако са с малка разлика ще бъдат по-сплотени, или при голяма разлика голямото ще осъзнава по-ясно, че малкото не го застрашава и биха се обичали повече?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 01 юли 2020, 17:13
В този ред на мисли, може ли да се говори за оптимална разлика във възрастта на децата? Дали ако са с малка разлика ще бъдат по-сплотени, или при голяма разлика голямото ще осъзнава по-ясно, че малкото не го застрашава и биха се обичали повече?

Това е трудно да се предскаже, защото отношенията между децата в семейството отразяват и други важни аспекти. Може би най-типичното е, че много често, когато между две деца в семейството има враждебност, това е свързано с конфликтност,  борба за надмощие или конкурентност между самите родители. Тогава децата заемат позиция, като едното застава на страната на единия родител, а другото подкрепя другия. Така семейството се оказва разцепено на две по една симетрична ос.
Затова е от голямо значение родителите да не въвличат децата в своите противоборства. Така децата изострят отношенията по между си и се лишават от сестринска или братска подкрепа, като това може да продължи до края на живота им.
По принцип може да се каже, че е добре голямото дете да е на поне 2,5-3 години, когато се роди следващото, защото така то е навлязло във възрастта, когато осъзнава себе си като отделна личност. Тогава детето е  навлязло в "стадия на огледалото" и гледайки се в огледалото, осъзнава, че това там е то самото. Преди това детето просто не знае за собственото си съществуване - тоест - то не се отделило психологически от майката. Живее в симбиотична връзка с нея. Трудно е да преживееш майка ти да се фокусира върху друго дете, когато ти все още не си се отделил от нея, не знаеш, че те има, не знаеш кой си.
Тук е добре да добавя, че още по-трудно се преживява от детето, ако в този период майката реши да премахне следващо дете. Тук навлизаме в огромна тема, която не може да се разкаже накратко.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Stel_la в ср, 01 юли 2020, 22:50
Здравейте,
Как се преживява от детето, ако се случи да се премахне следващо дете в тази възраст. Бихте ли могли да разкажете?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в чт, 02 юли 2020, 08:35
Здравейте,
Как се преживява от детето, ако се случи да се премахне следващо дете в тази възраст. Бихте ли могли да разкажете?

Здравейте!
ТЕМАТА ЗА АБОРТИТЕ има много аспекти и често се появява в психотерапевтичната практика. С тази тема работят всички дълбинни методи в психотерапията и особено методът семейни констелации.
Ще започна със самата майка. Жените, загубили дете преди то да се роди, независимо дали става дума за спонтанен аборт или аборт по собствено желание, дълбоко в себе си се чувстват свързани с тези изгубени деца. Те сякаш искат, ако може, да ги върнат обратно в утробата си и да ги доизносят. И чувстват вина. Затова, особено ако абортите са повече, майката е склонна да гледа в душата си към тези абортирани деца и вътрешно  да ги "следва". Това "следване" на абортираните деца води до  депресивни състояния, загуба на интерес към живота, понякога загуба на сексуално влечение, често попадане в аварии или ситуации, застрашаващи живота, влечение към екстремни спортове...  По този начин майката, без да го съзнава, казва на тези деца: "Искам да дойда при вас".
Това състояние на майката води до влошаване на контактите ѝ с останалите нейни близки. Може да нарастне агресията ѝ към останалите живи деца или обратно - да стане свръх грижовна към тях,  да се страхува за живота им, да им забранява множество естествени за другите деца неща, с цел да ги предпазва от болести  и нараняване и т.н.
Как се отразяват абортите на живите деца? Ще започна с една много често срещана психична динамика. Когато майката гледа в душата си към абортираните деца, живите деца не се чувстват видяни. И за да бъдат видяни, тези деца се склонни, образно казано, да се държат като абортирани. Това може да ги откъсне от мотивацията за успех. Но сякаш още по-често се среща отказ от желанието за придобивки и отстояването на себе си в най-широкия смисъл. Те сякаш си слагат програмата "Аз не заслужавам". Подтекстът е: "С какво аз съм повече от моите загубени братя и сестри, че да мога да имам това, което на тях им беше отказано?"
Особеното е, че този резултат се получава и когато според майката детето не знае за абортите. От практиката си съм се убедил, че децата научават по някакъв странен начин за бременността на своите майки на много ранен етап. За това пише и Франсоаз Долто. Аз самият имам в практиката си такива случаи. Може би най-фрапиращият е с една майка, която ми сподели, че нейният 10 годишен син ѝ казал: "Мамо, в тебе има дете", още преди тя да си е направила тест за бременност!
Ето и един интересен пример: млада жена има трудности във връзките си, защото живее с три котки. Никой от партньорите ѝ не може да търпи съжителството на тези безобидни на пръв поглед животни. И то не защото мразят котките. Оказва се, че тези три котки представляват за тази млада жена трите ѝ абортирани братя и сестри, които стоят между нея и малкия ѝ брат. Тя затова ги държи при себе си. Всичките ѝ партньори интуитивно чувстват, че за нея котките са по-важни от самите тях. Те не могат да понесат това и си тръгват.  Някои от тях се настройват агресивно срещу котките и тогава тя ги напуска. Но резултатът винаги е един и същ: край на връзката.
Абортите се отразяват и на връзката между мъжа и жената. Както пише Гунхарт Вебер, когато жената абортира детето, тя едновременно с това абортира и любовта към мъжа, с когото го е заченала. Връзката след това става трудна и е въпрос на много дълъг път да бъде възстановена.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 03 юли 2020, 07:56
КАКВО СЪНУВАТ БРЕМЕННИТЕ?

/Кои са най-характерните сънища през различните периоди на бременнността? Кои сънища са "полезни" и помагат на майката да се справи с предизвикателствата на раждането и отглеждането на бебето? Това е извадка от книгата на Феликс де Менделсон "Човекът, който дължеше живота си на един сън"/

В началото на първата бременност се появяват типични сънища, които се сънуват само първия път. Бременната може да сънува например символи на плодовитост /малки животинчета, които символизират ембриона/, също и аборти или дори, че ембрионът е нападателен и заплашителен. Амбивалентните /двойнствени/ чувства към бебето са особено силни през първата бременност, тъй като собственият живот на жената поема в нова непозната посока.

През второто тримесечие на бременността типичните теми в съня се въртят около това, дали жената ще бъде добра майка и какво още би могло да се случи. Тогава се появяват и сънища за бащата на детето, особено ако има проблеми във връзката. Зачестяват и сънищата за собствената майка и сравнението с нея. Бебетата вече изместват малките животни. Често пъти те са анормални и обезобразени, като това отразява страховете, които дремят в несъзнаваното на всяка бременна майка.

През третото тримесечие към края на бременността сънищата зачестяват, тъй като заради промените в тялото сънят се влошава. Сънищата за собствената майка продължават, както и сънищата, свързани с измененията в тялото и с други настъпващи особености. Накрая често се сънува процесът на раждане, който се представя като дълъг и труден.

Направените в тази посока изследвания показват ползата от такива сънища на страх за психологическото справяне с първата бременност. Жените, които разказват такива сънища, обикновено раждат по-леко и са по-спокойни майки от бременните, които не сънуват нищо. Отричането на страховете не е здравословен знак. Ако майките останат нечувствителни за реалните опасности и за вътрешните си страхове, по-късно ще им е трудно да реагират правилно на страховете на бебето си.

/би било интересно, ако някоя от вас реши да сподели тук свой сън от бременността си :)/


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: viktoriq mundova в пт, 03 юли 2020, 09:57
Започнала съм работа със специалист, но началото винаги е трудно...Опитвам се да се мобилизирам, просто трябваше да го направя години по-рано, а не в последния момент, когато освен моите проблеми с характер, патологии и т.н., трябва да боря и депресия.
За да стане напълно ясно какви са проблемите ми, ще разкажа за последната ми връзка.
Преди седем години аз бях пред развод и имах нужда от емоции, любов, промяна. Той - доста по-малък от мен, не особено сериозен, но добро същество. Беше спал с доста жени и не мисля, че търсеше нещо сериозно. Още нямах развод, но с бившия ми вече бяхме формално заедно и започнах новата връзка. Скоро заживяхме заедно-първите месеци преди това и в 2, 3 след това не спираше да говори за деца, брак, за всичко. Тук е моментът да спомена най-сериозните мои проблеми, касаещи всичките ми връзки - болезнена ревност, обсебващо поведение и изискване само за контакти, одобрени от мен. Без значение дали говорим за стари приятели, роднини, родители...Неговите проблеми-с работата  с инициативността, с апатията.
След два, три месеца той охладня, което ме мобилизира и при първата възможност, когато бившият ми дойде за малко към България, аз поисках развод. Когато казах на човека, за когато пиша, той сякаш даде заден ход, но след няколко дни се разбрахме. Развод не последва обаче...двамата се впуснахме в надпревара - ако аз направя това, ти ще направиш това. Бях се заинатила за дете, той каза, че е безмислено да коментираме на този етап, а и точно сега (вече) не искал. Така минаха още две години, през които аз ту изисквах нещо, ту той се инатеше за развода и че му писнало да чака, ту аз нещо упорствах. След общо 4 години сякаш влязохме в някакъв ритъм - бяхме си станали по-близки и от приятели, чак прекалявахме. Появиха се проблемите му с работата-той е наивен и несигурен, редовно го лъжеха в изработеното, в сметките и т.н. Полудявах и му намирах нова работа, той никога нямаше инициатива. Междувременно почти не му останаха близки-приех само няколко негови приятели, дори с майка си се изпокара - и заради мен след много настояване, и защото разбра, че от години има любовник, а още живее с баща му. Но и тук не прояви решителност, нито някога постави ясна черта-или от едната страна му дуднеха, или от другата, а той мълчеше, както казваше-не обичал да се разправя. Научи се, но само с мен. 
Годините минаваха, при спорове той често казваше, че сякаш е в клетка, аз недоволствах, после споменаваше, че още не съм разведена, аз питах защо му е и така минаваха разговорите. Гоних го поне 15 пъти, но той никога не си тръгна, на следващия ден ми беше минало...
През това време не спирах да се чувам с бившия ми-той е и баща на детето ми, винаги беше до мен и дори разделени, си казвахме всичко. Това подлудяваше моят, поне в началото, после претръпна, рядко проверяваше и само констатираше, че това никога няма да свърши.
Преди две седмици изведнъж посърна и почти не говореше.Два дни го питах и накрая седна и каза, че му е писнало. Предчувствайки какво ще последва казах, че сега не ми се говори.На следващия ден той ме чакаше и каза, че трябва да се разберем. Каза, че повече не можел така и измънка, че иска да се разделим. Когато започнах да му обяснявам, че и аз съм осъзнала колко дълго съм протакала развода си и че обещавам да го задействам, той каза: "Вече не искам, искам да се разделим." За пръв път застана някак по-твърдо и каза- "За тези 7 години за пръв път взимам самостоятелно решение и то е, че искам да се разделим. Отдадох си сърцето и душата, а си загубих години от младостта. Ядосан съм и на себе си, обиден съм, огорчен съм. За толкова време вече можеше да имам вече деца".
Знам за моите много сериозни проблеми-съвсем отскоро работя със специалист, но сякаш съм в дупка и не виждам изход за момента...Не съм на 20, с ясно изградени навици и поведение съм, знам, че трябва да се променя, но не знам дали вече е възможно.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 03 юли 2020, 17:13
Здравейте, viktoriq!
Накрая на писмото си се питате, дали можете да се промените. Мисля, че всеки може.
Въпросът е да започнем отдолу нагоре, от основите, както се строи къща.
Какво имам предвид на първо място? Направи ми впечатление, че сте оказали натиск върху приятеля си да се дистанцира от майка си под предтекст, че тя била имала любовник. Така той е стигнал до едно много сериозно вмешателство от негова страна в живота на своите родители. Защото децата нямат работа да се бъркат в интимния живот на родителите си и да гледат под чаршафите им. Нормално е да обичат и двамата си родители, независимо с кого тези родители имат интимни отношения преди или след тяхното зачеване.
Но вие сякаш виждате в майка му конкуренция и се опитвате да я елиминирате. Тоест - вашата ревнивост има доста застрашителни размери.
У мен възниква въпроса: какви са отношенията със собствената ви майка? Предполагам, че те също са доста конкурентни. Защото къквито сме с майките си, такива сме и с всички  други хора, с които си имаме работа. Или пък живеете с чувството, че не ви е дала достатъчно.
Говоря така подробно за майките, защото това за мен е основният фактор, който е накарал партньорът ви да си тръгне. Ако някой говори пред вас, че майка ви има проблеми с морала и трябва да я игнорирате, вие със сигурност ще се настроите враждебно към този човек. Това се е случило и с партньора ви. И затова във връзките е добре за се спазва правилото, че на майката на партньора/партньорката трябва да се гледа така, както индусите гледат на свещените крави. Те са недосегаеми. /Същото важи и за бащата!/ Това правило е валидно, дори ако партньорът ви говори с негодувание и ненавист за собствената си майка. Тогава, вместо да му пригласяте и да казвате: "Как може да е толкова лоша, несъобразителна и т.н.", ще е по-добре да му изслушвате оплакванията известно време, но в един момент да му кажете: "Прекаляваш вече. Все пак тя ти е майка!"
Ще изкажа това правило с много крайни думи, защото смятам, че то е важно и за вас, и за другите читатели на тази тема, и за всички хора. Правилото е: "Колкото "по-лоша" е майката на партньора ни, толкова повече той ще ни ненавижда дълбоко в себе си, ако говорим срещу нея. "
Другото, което ми направи впечатление във вашата връзка е това, че вие сте твърде активна, твърде много давате и сте иззели всички функции: напътствате го, търсите му работа, вероятно му давате и кеш... Това разваля баланса във връзката. А когато балансът между даване и получаване е нарушен, от връзката си тръгва обикновено този, който повече е получавал. Просто в един момент този партньор пораства, иска вече да не е дете и си тръгва.
Много хора, обаче, имат проблем с получаването, не могат да получават. Това е свързано с желанието им да бъдат големи, добри и значими. Но ако не давате пространство на партньора си и той да е активен и да се изявява, той си тръгва. Или пък става арогантен и се възползва от вас, докато може. Или пък нещо средно и от двете. При всички случай, обаче, липсата на баланс убива връзката чрез задушаване. Хората, които са били в ситуация предимно да получават и само другият да дава и да е активен, използват популярния израз: "Задушавах се в тази връзка!" /а вашият партньор казва, че се чувства в клетка/
Така че правилата за излизане от вашата ситуация в бъдещи връзки, са две:
1. Не атакувайте майката на следващия си партньор;
2. Не бъдете само вие активна. нека и другият да има собствен принос. Поемете риска и да искате, да получавате;

Желая ви успех!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Viviana91 в пт, 03 юли 2020, 17:38
Последното ви мнение трябва да е мото за темите в СО и свекървата. Доминиращи жени, тип богомолки изземват ролята на биологичната майка, в опит за пренастройка и манипулиране на зрял индивид. След като изгубят ролята си на кукловод, рухват емоционално.
Конкретният ми въпрос е как да успокоя близка, загубила внезапно майка си? Силна емоционална връзка с грижовна и добра майка. Думите ми се струват неуместни. А от опит зная за хаоса и уязвимосттата в подобни ситуации. Загубила съм баща, брат, скъпи приятели. Преживяла съм го. Но времето не лекува. Липсата става все по осезаема. Наясно съм, че някои черти, отношение и жестове не могат да се компенсират от други хора. А търсенето на аналогични личности, води до разочарования. Въпреки предпазливостта.
Бихте ли препоръчали автор или книги по темата?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: viktoriq mundova в пт, 03 юли 2020, 17:48
Здравейте, viktoriq!
Накрая на писмото си се питате, дали можете да се промените. Мисля, че всеки може.
Въпросът е да започнем отдолу нагоре, от основите, както се строи къща.

Желая ви успех!

Благодаря ви! Не, всъщност аз никога не съм имала проблеми с майка ми, тя почина, но беше страшно всеотдайна и мила. Никога не сме били конкуренция, тя правеше всичко по силите и, за да ми помага във всякакъв аспект. Майка му я споменах, за да обясня, че и заради мен не са в добри отношения, защото и тя, и баща му го третираха като малко дете, от което тръгнаха проблемите в началото. Майка му беше и по-хитра, действаше на принципа сълзи и манипулации, което пък съчетано с моя прекалено твърд и опърничав характер, го слагаше по неволя по средата. Той не смеешe да им възрази за нищо, в началото бягаше от тях и страдаше, после странеше по свое желание от опеката им. Но явно какъвто е бил с тях и както е възпитан, такъв беше и с мен. А той се дистанцира сам още повече, когато разбра, че тя има любовник, но живее с баща му и крие над 8 години.

Опитвала съм се да му дам възможност той да предприема действия и да взима решения, но затъвахме финансово и не можеше да оставя нещата просто така. Или го лъжеха в работата, или му даваха по-малко, или не намираше работа...
Винаги съм искала да мога да разчитам на някой, но просто не се получаваше, явно и подсъзнателно си избирам мъже, които са свикнали от едното сигурно място при мама и тати, макар и не много уютно и топло, да се хванат за жена, която също е доминираща...

Благодаря за съветите!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Ваня А. в пт, 03 юли 2020, 18:07
Здравейте! Моят въпрос е как се въвежда термина за смърт при децата. Какво е обяснението, което е приемливо за едно дете на 5 години. Няма конкретна ситуация, просто това е необсъждан въпрос, от който все бягам. Напоследък гледа филмчетата за Пипи и пита какво значи, че майката е на небето и не се чувствам подготвена да водя този разговор. За мен са странни обясненията от типа за небето, ставането звезда и т.н., но и от християнска гледна точка пак не е моето, защото сме христяни по документи, както се казва.
Още преди 2 години трябваше да проведа разговора, заото загубихме бебе в семейството, второ братовчедче на моите деца и голямата го беше виждала и паташе защо го няма, но не събрах смелост. За мен все беше неприемливо да го обясня, защото ставаше дума за детенце и ме бее страх моето дете да не реши, че от всяка болест се умира. А детето вече пита и за загубени преди години дядовци, които не е познавала, но пита защо си нямат тези баби дядовци.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 03 юли 2020, 18:39
Последното ви мнение трябва да е мото за темите в СО и свекървата. Доминиращи жени, тип богомолки изземват ролята на биологичната майка, в опит за пренастройка и манипулиране на зрял индивид. След като изгубят ролята си на кукловод, рухват емоционално.
Конкретният ми въпрос е как да успокоя близка, загубила внезапно майка си. Силна емоционална връзка с грижовна и добра майка. Думите ми се струват неуместни. А от опит зная за хаоса и уязвимосттата в подобни ситуации. Загубила съм баща, брат, скъпи приятели. Преживяла съм го. Но времето не лекува. Липсата става все по осезаема. Наясно съм, че някои черти, отношение и жестове не могат да се компенсират от други хора. А търсенето на аналогични личности, води до разочарования. Въпреки предпазливостта.
Бихте ли препоръчали автор или книги по темата?
Здравейте, Viviana91!
Критичните бележки към непознат човек в началото на писмото ви за мен са неприемливи. Интересно съвпадение е, че човекът, към когото ги отправяте, също е загубил майка си, както и вашата близка.
На въпроса как да успокоите вашата близка, бих отговорил много кратко: истински успокоява и дава на човека подкрепа самото ни присъствие. Ако търсим мъдри и успокояващи думи, можем да сбъркаме. Но ако просто изслушваме човека, ако му се обаждаме, за да го чуем как е, ако стоим в позицията "Аз съм тук за теб!", нито ще сбъркаме, нито ще се чудим какво да направим.
Има едно често срещано поведение в такива случаи: да не се обаждаме на човека, който има загуба или тежка болест, за да не го безпокоим. Истинската причина е в това, че се страхуваме да се доближим до чуждото страдание. Пак казвам, че присъствието и изслушването са най-важни.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Viviana91 в пт, 03 юли 2020, 19:22
Благодаря за конкретния Ви отговор!
Корективът ми не е конкретно насочен. Обобщавам непрекъснатите съвети в СО, да се отдели мъжа от родителите. Дори в някои теми наричат създателите ни никои или само роднини. Тоест не са част от новото семейство, въпреки корена и произхода ни. Дават се съвети, децата да нямат чести контакти с баба и дядо или да се въвежда определен режим на игнориране, още в началото. Непонятна ми е омраза в аванс, без шанс за развитие или реабилитация. Всеки греши. Винаги съм толерирала и сдобрявала мъжа ми с неговата майка. Независимо от проблемите и горчивия нюанс от детството му. Мисля, че подобни битки са кауза пердута. А разумната подкрепа е знак на обич. Благодарила съм на създателката на любимия мъж, такъв какъвто е. Осъзнала съм и оценила ролята и и моята като майка.
Не се страхувам да съм солидарна или да изстрадам мъката на близък. Подобни са и моите приятели.Ще бъда ненатрапчива опора.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 03 юли 2020, 19:35
Здравейте! Моят въпрос е как се въвежда термина за смърт при децата. Какво е обяснението, което е приемливо за едно дете на 5 години. Няма конкретна ситуация, просто това е необсъждан въпрос, от който все бягам. Напоследък гледа филмчетата за Пипи и пита какво значи, че майката е на небето и не се чувствам подготвена да водя този разговор. За мен са странни обясненията от типа за небето, ставането звезда и т.н., но и от християнска гледна точка пак не е моето, защото сме христяни по документи, както се казва.
Още преди 2 години трябваше да проведа разговора, заото загубихме бебе в семейството, второ братовчедче на моите деца и голямата го беше виждала и паташе защо го няма, но не събрах смелост. За мен все беше неприемливо да го обясня, защото ставаше дума за детенце и ме бее страх моето дете да не реши, че от всяка болест се умира. А детето вече пита и за загубени преди години дядовци, които не е познавала, но пита защо си нямат тези баби дядовци.
Здравейте, Ваня!
Моето разбиране е, че не е добре от смъртта на някой близък да правим тайна за децата. Допускам, че поради тази тайна за смъртта на бебето, детето ви е станало по-чувствително към темата за смъртта и постоянно пита, къде са дядовците на тези баби. За смъртта е добре да се говори открито и лаконично. Например: "Бебето почина; Мъжът на тази баба е починал."
Когато  детето задава повече въпроси, добре е да му кажем собствената си истина, каквато и да е тя и да му дадем пространство то също да каже какво мисли. /защото по въпроса за смъртта всеобща истина няма/ Това би могло да изглежда така:
- А какво става с хората, когато умрат?
- Аз не зная какво става, но това, което знам, е че те не се връщат след това. А ти самият какво мислиш?
- Аз мисля, че те се превръщат в духове и обикалят около нас.
- Да, това е възможно. Много хора казват, че чувстват присъствието на свои близки, които са починали.
Или друга възможност:
- Аз смятам, че те отиват при Бог и си говорят с него.
- Да, възможно е да е така.
Струва ми се важно да кажа отново, че тази тема е добре да се разглежда лаконично и да не се отбягва, защото хората са така устроени, че когато не им се дава информация, те винаги си мислят най-лошото. Например, ако се премълчава смутено темата за смъртта, когато децата я повдигат, те може да си фантазират, че живота на родителите им е застрашен.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Ваня А. в пт, 03 юли 2020, 20:06
Благодаря много! Наистина полезен отговор, на мен все не ми идват правилните думи. Честно казано аз моя истина по въпроса нямам, може би защто не съм губила никой много близък в осъзнатия ми живот, за щастие. При голяма загуба човек си изгражда представа за смъртта, която да дава покой на мислите му, поне това е моето усещане. Със загубеното бебе страдах повече за родителите,колкотохи ужасно да звучи, защото те са ни много близки, а то беше много малко, родено с проблем и някак всички това очакваха, но се надяваха на чудо.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 03 юли 2020, 22:24
Благодаря много! Наистина полезен отговор, на мен все не ми идват правилните думи. Честно казано аз моя истина по въпроса нямам, може би защто не съм губила никой много близък в осъзнатия ми живот, за щастие. При голяма загуба човек си изгражда представа за смъртта, която да дава покой на мислите му, поне това е моето усещане. Със загубеното бебе страдах повече за родителите,колкотохи ужасно да звучи, защото те са ни много близки, а то беше много малко, родено с проблем и някак всички това очакваха, но се надяваха на чудо.
Здравейте!
Видях, че нямате своя истина. То и аз нямам. :) Тоест - не сме приели някоя доктрина.
Затова съм ви дал пример с майка, която няма доктрина и казва на детето си точно това:
- Аз не зная какво става, но това, което знам, е че те не се връщат след това.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в сб, 04 юли 2020, 00:00

Говоря така подробно за майките, защото това за мен е основният фактор, който е накарал партньорът ви да си тръгне. Ако някой говори пред вас, че майка ви има проблеми с морала и трябва да я игнорирате, вие със сигурност ще се настроите враждебно към този човек. Това се е случило и с партньора ви. И затова във връзките е добре за се спазва правилото, че на майката на партньора/партньорката трябва да се гледа така, както индусите гледат на свещените крави. Те са недосегаеми. /Същото важи и за бащата!/ Това правило е валидно, дори ако партньорът ви говори с негодувание и ненавист за собствената си майка. Тогава, вместо да му пригласяте и да казвате: "Как може да е толкова лоша, несъобразителна и т.н.", ще е по-добре да му изслушвате оплакванията известно време, но в един момент да му кажете: "Прекаляваш вече. Все пак тя ти е майка!"
Ще изкажа това правило с много крайни думи, защото смятам, че то е важно и за вас, и за другите читатели на тази тема, и за всички хора. Правилото е: "Колкото "по-лоша" е майката на партньора ни, толкова повече той ще ни ненавижда дълбоко в себе си, ако говорим срещу нея. "

Здравейте! Бих искала да попитам същото ли важи по отношение на дете на партньора ни? Как е най-правилно да се държим ако това дете, вече пълнолетно, се държи с баща си обвинително, проявява ревност, държи сметка и на двамата за неща, свързани с лични решения, некасаещи него, говори сякаш то е родителят, а той приема "вината" и заема оправдателен режим? В същото време осъзнава, че това не е правилно. Как е най-добре да се реагира от външния партньор? Понеже все пак детето е под него (родителя си) в йерархията, не е както е майката на партньора, но в същото време то е произлязло от него и съотв.също на никого не му е приятно да чуе упрек спрямо детето си, и заема отбранителна позиция, дори да вижда фактите.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 04 юли 2020, 08:07
ЗА СВЕТЛИЯ КРЪГ НА ЛЮБОВТА
Здравейте!
В отговор на вашия въпрос ще  поговоря за светлия кръг на любовта. Това е мое понятие, чрез което по един поетичен начин обяснявам как да се държи родителя с детето, когато са се развели с другия родител, или просто  когато има нагнетена враждебност в отношенията, без да са се развели. С една дума - ценно е да вкарваме децата си честичко в светлия кръг на любовта.....
Но ще започна от вас. Стана ми много интересен начинът, по който обозначавате себе си. Наричате се "външния партньор". Кой е "вътрешния партньор" в такъв случай? Това за вас сякаш е бившата жена. : ) :) 
Ситуацията ви не е лесна. Вашата логична позиция, ако си я представим пространствено, е да стоите между партньора си и бившата му жена, отделяюки ги един от друг/така че тя да бъде "външна"/. Но не и между партньора си и неговия син. 
Понеже говорите за йерархия, ще кажа още няколко думи по темата, които касаят вашето място. Настоящата партньорка е редно да стои на първо място. Тоест - вие сте йерархично преди бевшата жена, защото сте настояща. Но пък детето йерархично е преди вас, защото бившо дете няма. Представям си сложния ви танц и пируети, които трябва да правите! :)
Майката на детето го използва за инструмент, с който да наказва баща му. Защото никое дете от само себе си няма да се опълчи срещу баща си. Детето по природа обича и двамата си родители.
Въпросът ви е, как да се държи партньорът ви в тази ситуация? Как той да говори с голямото си дете, което заема страната на майка си?
Първо, нека да е ясно, че детето заема страната на майка си само от страх да не я загуби. Но когато майката го вкарва по този начин като активен субект  в желанието си за мъст спрямо баща му, тя го лишава от двамата му родители. Не е възможно детето да отхвърли баща си, без същевременно на едно дълбоко ниво да не отхвърли и майка си. Защото тя му е избрала този баща, а после заради личните си емоции иска да го лиши от баща. Когато майката е толкова враждебна към бащата, детето дълбоко страда, защото има чувството, че тя го смята самото него за грешка. Да не говорим, че има майки, които директно го заявяват. Така че, държейки се зле с баща си, детето сякаш казва на майка си: "Мамо, аз  ненавиждам татко, защото ти искаш така. Страх ме е, че няма да ми простиш, ако го обичам. И затова често съм ти гневен и на теб"
Моето разбиране е, че бащата в тази ситуация е добре да прави обратното на майката. Тя отнема на детето двамата му родители, а той му връща двамата родители в пакет при всеки удобен случай. Това поведение аз го наричам връщане към СВЕТЛИЯ КРЪГ НА ЛЮБОВТА. Случва се, когато единият родител го предприеме, другият също след време да омекне. Какво имам предвид?
Съвместният живот на родителите, щом като са стигнали до развод, може да се разгледа символично като една тъмна, мрачна и неприятна театрална сцена, на която има скандали, недоверие, изневери и т.н. Но същевременно осветителят в театъра е очертал на тази сцена с прожектора един малък светъл кръг. Това е светлият кръг на любовта. Любовта, в която това дете е заченато и създадено за живот.
Така че, когато казвам, че бащата може да връща на детето двамата родители в пакет, имам предвид, че той може да му подхвърля кратки реплики, с които да го връща в светлия кръг на любовта. Тук ще дам няколко измислени примера, за да стане ясно какво имам предвид. Например, когато се случи да са заедно и да минават през парка, бащата казва: "На тази пейка майка ти ми каза, че е бременна с тебе. И аз знаеш ли как се зарадвах! Даже отидох веднага и ѝ набрах едно букетче от глухарчета. И тя също плака от радост." Или: "В тази сладкарница  обичахме да ходим с майка ти, когато се запознахме. Тя обича много торта гараш." Или: "От този магазин майка ти си купи булчинската рокля"
Идеята е детето да почувства, че баща му смята за ценно и щастливо това, че се е свързал с майка му преди време и двамата са го е създали в светлия кръг на любовта.
Или понякога да подхвърля на детето си комплименти и похвали, в които включва и майката: "Много си организиран/а. Като майка си.; Имаш усет към съчетаването на цветовете. Като майка ти."
Ако детето попита, "защо се разделихте тогава?" или "а ти защо си тръгна?", бащата казва: "това е нещо между мен и маѝка ти. Не искам да те замесвам. Ти си ни дете и на двамата" 
От моя опит, когато разведени родители, мои клиенти, са започвали да казват такива неща на детето си, то изведнъж разцъфтява и възкликва: "Ама вие защо не сте ми ги казвали до сега тези неща?!?!" Детето е щастливо да разбере, че родителите му не го смятат за грешка.
Това е.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Neli___ в сб, 04 юли 2020, 08:37
Здравейте, преди два дни мисля, че получих паник атака.
Ще започна от това, което се случи преди 7 години.
Имам дете на 7 и половина, много желано и бързо се появи в живота ни. Двамата с мъжа ми сме с хубави професии, купихме си жилище, всичко беше ОК. Осъзнавам, че съм перфекционист и най- малките неудобства или неща, които не са в реда на нещата, ме изкарват в тревожни състояния и размисли. И се случи нещо, което ме караше да се чудя защо на мен и как е възможно? Защо трябваше да се обърка перфектния ми свят? Когато детето ми беше на 1 година, забременях извънматочно. След още половин година, в другата тръба. В следствие на което загубих възможността да стана за втори път родител. А винаги съм искала 3 деца. Да ги гледам как растът. Наистина няма по-голямо щастие. Това пък рефликтира върху дъщеря ми- прекалено много внимание, грижи, искам да е по- волно детството й, но пък моето желание да се занимавам с деца е огромно. По професия съм далеч от учителите, но понякога доста сериозно съм се замисляла дали да не стана, та да имам къде да се занимавам с това, което ме прави щастлива.
Престоя ми в болниците ми разклати психиката. Всичките тези манипулации, маркучета съм ги подтиснала някъде в подсъзнанието ми. Имаше един ужасяващ момент. В една малка болница ми направиха кюретаж без упойка. По късно разбрах, че не е имало нужда. Това нещо много болеше и беше голям шок.
След тези интервенции, ми останаха мислите и спомените от безбройните глупости, които ми се случиха. Вечния въпрос- Защо трябваше да се развали идеалния ми свят?
Като цяло винаги съм се тревожила за нещата, около мен - в целия ми съзнателен живот. В училище винаги съм била отличничка, всичко гледах да науча, после в университета и в работата. Изглеждам  добре.
Много време ми отне да осъзная, че можем да пробваме ин-витро. Около 3-4 години. Хубаво е всичко да става по естествен начин, но пък може да стане и с човешка намеса. Доста литература изчетох докато разбера, че природата пак си изиграва ролята.  Другото, което не можех да вляза в болница, тъй като се връщаше ужаса от спомените. Но пробвахме 2 пъти без резултат. Подтиснат някъде тези спомени и сега просто гледам да не мисля за това.
Но преди два дни нещо се случи и явно подсъзнателно за части от минутата ми се възвърна спомена от кюретажа.  Взеха ми с клечка секрет за микробиология. В момента, в който станах и тръгнах, усетих че ми премалява, в главата ми сякаш всичко падна надолу. Осетих силен страх и тревожност, че нещо не е наред и ме беше страх да погледна дали имам кръв. Клекнах и мислех, че ще припадна или ще повърна. Измерихме кръвното - 65/40. Легнах и се оправих за минута. Кръвното се беше нормализирало.
По принцип често ако съм притеснена да говоря с някой за нещо, получавам за кратко сърцебиене, може и кръвно да вдигна. Сещам се веднъж, че ми изтръпна едната ръка, когато пак бях под стрес. Веднъж щях да припадна на зъболекарския стол. И това е. Ще помоля за коментар.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в сб, 04 юли 2020, 17:16
ЗА СВЕТЛИЯ КРЪГ НА ЛЮБОВТА
Здравейте!
В отговор на вашия въпрос ще  поговоря за светлия кръг на любовта. Това е мое понятие, чрез което по един поетичен начин обяснявам как да се държи родителя с детето, когато са се развели с другия родител, или просто  когато има нагнетена враждебност в отношенията, без да са се развели. С една дума - ценно е да вкарваме децата си честичко в светлия кръг на любовта.....
Но ще започна от вас. Стана ми много интересен начинът, по който обозначавате себе си. Наричате се "външния партньор". Кой е "вътрешния партньор" в такъв случай? Това за вас сякаш е бившата жена. : ) :)  
Ситуацията ви не е лесна. Вашата логична позиция, ако си я представим пространствено, е да стоите между партньора си и бившата му жена, отделяюки ги един от друг/така че тя да бъде "външна"/. Но не и между партньора си и неговия син.  
Понеже говорите за йерархия, ще кажа още няколко думи по темата, които касаят вашето място. Настоящата партньорка е редно да стои на първо място. Тоест - вие сте йерархично преди бевшата жена, защото сте настояща. Но пък детето йерархично е преди вас, защото бившо дете няма. Представям си сложния ви танц и пируети, които трябва да правите! :)
Майката на детето го използва за инструмент, с който да наказва баща му. Защото никое дете от само себе си няма да се опълчи срещу баща си. Детето по природа обича и двамата си родители.
Въпросът ви е, как да се държи партньорът ви в тази ситуация? Как той да говори с голямото си дете, което заема страната на майка си?
Първо, нека да е ясно, че детето заема страната на майка си само от страх да не я загуби. Но когато майката го вкарва по този начин като активен субект  в желанието си за мъст спрямо баща му, тя го лишава от двамата му родители. Не е възможно детето да отхвърли баща си, без същевременно на едно дълбоко ниво да не отхвърли и майка си. Защото тя му е избрала този баща, а после заради личните си емоции иска да го лиши от баща. Когато майката е толкова враждебна към бащата, детето дълбоко страда, защото има чувството, че тя го смята самото него за грешка. Да не говорим, че има майки, които директно го заявяват. Така че, държейки се зле с баща си, детето сякаш казва на майка си: "Мамо, аз  ненавиждам татко, защото ти искаш така. Страх ме е, че няма да ми простиш, ако го обичам. И затова често съм ти гневен и на теб"
Моето разбиране е, че бащата в тази ситуация е добре да прави обратното на майката. Тя отнема на детето двамата му родители, а той му връща двамата родители в пакет при всеки удобен случай. Това поведение аз го наричам връщане към СВЕТЛИЯ КРЪГ НА ЛЮБОВТА. Случва се, когато единият родител го предприеме, другият също след време да омекне. Какво имам предвид?
Съвместният живот на родителите, щом като са стигнали до развод, може да се разгледа символично като една тъмна, мрачна и неприятна театрална сцена, на която има скандали, недоверие, изневери и т.н. Но същевременно осветителят в театъра е очертал на тази сцена с прожектора един малък светъл кръг. Това е светлият кръг на любовта. Любовта, в която това дете е заченато и създадено за живот.
Така че, когато казвам, че бащата може да връща на детето двамата родители в пакет, имам предвид, че той може да му подхвърля кратки реплики, с които да го връща в светлия кръг на любовта. Тук ще дам няколко измислени примера, за да стане ясно какво имам предвид. Например, когато се случи да са заедно и да минават през парка, бащата казва: "На тази пейка майка ти ми каза, че е бременна с тебе. И аз знаеш ли как се зарадвах! Даже отидох веднага и ѝ набрах едно букетче от глухарчета. И тя също плака от радост." Или: "В тази сладкарница  обичахме да ходим с майка ти, когато се запознахме. Тя обича много торта гараш." Или: "От този магазин майка ти си купи булчинската рокля"
Идеята е детето да почувства, че баща му смята за ценно и щастливо това, че се е свързал с майка му преди време и двамата са го е създали в светлия кръг на любовта.
Или понякога да подхвърля на детето си комплименти и похвали, в които включва и майката: "Много си организиран/а. Като майка си.; Имаш усет към съчетаването на цветовете. Като майка ти."
Ако детето попита, "защо се разделихте тогава?" или "а ти защо си тръгна?", бащата казва: "това е нещо между мен и маѝка ти. Не искам да те замесвам. Ти си ни дете и на двамата"  
От моя опит, когато разведени родители, мои клиенти, са започвали да казват такива неща на детето си, то изведнъж разцъфтява и възкликва: "Ама вие защо не сте ми ги казвали до сега тези неща?!?!" Детето е щастливо да разбере, че родителите му не го смятат за грешка.
Това е.
Поздрави!

Пропуснах да спомена важния факт, че в нашия случай бащата е бил отглеждащият родител, а не майката, което поражда парадокса на вменяване на вина. Още повече от пълнолетно отгледано дете (дъщеря) със самостоятелен вече живот и доходи. Казах "външният" от гл.точка на детето. Според мен се появи ревност след като ние вече имаме дете и вече не всичко е съобразено изцяло с голямото дете, както е било допреди. Та затова въпросът ми беше как е най-добрият начин да реагира партньорът в някои такива ситуации.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в сб, 04 юли 2020, 19:34
Пропуснах да спомена важния факт, че в нашия случай бащата е бил отглеждащият родител, а не майката, което поражда парадокса на вменяване на вина. Още повече от пълнолетно отгледано дете (дъщеря) със самостоятелен вече живот и доходи. Казах "външният" от гл.точка на детето. Според мен се появи ревност след като ние вече имаме дете и вече не всичко е съобразено изцяло с голямото дете, както е било допреди. Та затова въпросът ми беше как е най-добрият начин да реагира партньорът в някои такива ситуации.
Здравейте!
Казвате, че партньорът ви е бил отглеждащия родител. Това прави още по-важно той да споменава на голямата си дъщеря фразите, от които тя да разбира, че И ТЯ, а не само вашето общо дете, е създадена в светлия кръг на любовта. Добре е да кажете на партньора си за този кръг и да му дадете карт бланш да говори всички тези неща на голямата си дъщеря.
Така ще се въздейства в две посоки:
- от една страна дъщеря му по-лесно ще преодолее ревността си към вашето общо дете. Тази ревност е свързана най-вече с мисълта: "Това дете е родено от ЛЮБИМАТА ЖЕНА на баща ми!". Ревността ще бъде повлияна и смекчена от това, че тя ще чува от самия него, че и нейната майка е била ДОСТАТЪЧНО ЛЮБИМА, за да има и тя самоувереността, че е зачената в светлия кръг на любовта. Давам си сметка, че за вас може да е мъчителна тази мисъл. Но тези думи на съпруга ви към голямата дъщеря, макар и изричани рядко и насаме, ще дадат много стабилност и равновесие в цялата сложна система.
- от друга страна неговата дъщеря изпитва тази ревност не само и не толкова, защото се чувства изместена от вашето общо дете. Вие сама казвате, че тя има реализация в живота, и то най-вече благодарение на баща си и едва ли би се занимавала с такива ревностни чувства и детинщини. Тя, обаче, всъщност се солидаризира с чувствата на майка си, която се чувства гневна, безпомощна и ощетена от това, че бившия ѝ съпруг е създал такава добра връзка с вас и си имате дете. Следователно, когато съпругът ви говори за онези събития, които възкресяват спомена за светлия кръг на любовта, той ще дава на дъщеря си стимул да обича вашето дете, без да има чувството, че така предава майка си.
Все пак, ако бившата жена е много гневна и настройва дъщеря си, не могат да се очакват чудеса. Но съм убеден, че дори и в този случай ще настъпят чувствителни промени и смекчаване на напрежението в отношенията.
Сама виждате колко е трудно всичко това най-вече  за вас. Ще задам още един въпрос: имате ли подписан граждански брак? Защото ако нямате, ще ви е по-трудно да имате тази вътрешна стабилност и самоувереност, която е нужна, за да насърчите партньора си за подобна промяна в неговото говорене с голямата му дъщеря.
Може би ще публикувам в скоро време някакъв текст, от който да става ясно, колко много този подпис променя нещата между партньорите.
Поздрави и приятна събота и неделя!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Bili1111 в сб, 04 юли 2020, 19:35
преди няколко страници като стана въпрос за появата на второто дете в семейството и ревността, забелязах че с появата на нашето второ дете миналата година, характерът на по голямото много се промени.Вярно е, че аз не мога да се занимавам с нея, а преди това беше върху нея цялотоми внимание. Много се промени, стана по враждебна към мен и към себе си, също така е по надменна, всичко което казвам поставя под съмнение. Някак си не виждам предишната любов към мен, много дразни малкия и аз непрекъснато й правя забележки.Непрекъснато си повтаря, че е лоша, въпреки че не й казвам че е!  Тя и тръгна в първи клас след появата на беБето. обяснавам, че е голяма а другото  малко и е необходимо повече внимание, а тя ми отговая че искала да бъде клкото бебето. Покакъв начин да се държа с нея вече не знам. Каквото иска й се купува, всичко й е позволено но...... липсва предишното й разбиране и обичта към мен
Благодаря предварително


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Анонимен в сб, 04 юли 2020, 20:00
Скрит текст:
Цитат
Здравейте!
Казвате, че партньорът ви е бил отглеждащия родител. Това прави още по-важно той да споменава на голямата си дъщеря фразите, от които тя да разбира, че И ТЯ, а не само вашето общо дете, е създадена в светлия кръг на любовта. Добре е да кажете на партньора си за този кръг и да му дадете карт бланш да говори всички тези неща на голямата си дъщеря.
Така ще се въздейства в две посоки:
- от една страна дъщеря му по-лесно ще преодолее ревността си към вашето общо дете. Тази ревност е свързана най-вече с мисълта: "Това дете е родено от ЛЮБИМАТА ЖЕНА на баща ми!". Ревността ще бъде повлияна и смекчена от това, че тя ще чува от самия него, че и нейната майка е била ДОСТАТЪЧНО ЛЮБИМА, за да има и тя самоувереността, че е зачената в светлия кръг на любовта. Давам си сметка, че за вас може да е мъчителна тази мисъл. Но тези думи на съпруга ви към голямата дъщеря, макар и изричани рядко и насаме, ще дадат много стабилност и равновесие в цялата сложна система.
- от друга страна неговата дъщеря изпитва тази ревност не само и не толкова, защото се чувства изместена от вашето общо дете. Вие сама казвате, че тя има реализация в живота, и то най-вече благодарение на баща си и едва ли би се занимавала с такива ревностни чувства и детинщини. Тя, обаче, всъщност се солидаризира с чувствата на майка си, която се чувства гневна, безпомощна и ощетена от това, че бившия ѝ съпруг е създал такава добра връзка с вас и си имате дете. Следователно, когато съпругът ви говори за онези събития, които възкресяват спомена за светлия кръг на любовта, той ще дава на дъщеря си стимул да обича вашето дете, без да има чувството, че така предава майка си.
Все пак, ако бившата жена е много гневна и настройва дъщеря си, не могат да се очакват чудеса. Но съм убеден, че дори и в този случай ще настъпят чувствителни промени и смекчаване на напрежението в отношенията.
Сама виждате колко е трудно всичко това най-вече  за вас. Ще задам още един въпрос: имате ли подписан граждански брак? Защото ако нямате, ще ви е по-трудно да имате тази вътрешна стабилност и самоувереност, която е нужна, за да насърчите партньора си за подобна промяна в неговото говорене с голямата му дъщеря.
Може би ще публикувам в скоро време някакъв текст, от който да става ясно, колко много този подпис променя нещата между партньорите.
Поздрави и приятна събота и неделя!

Благодаря! Съветът Ви е ценен, ще опитам да го приложа. Да, имаме и подписан брак. Но от друга страна майката на момичето също има друго сем-во и деца отпреди това и интересното е, че сякаш не изпитва ревност спрямо тях, дори й е помагала да седи и да гледа детето на майка си. А сега когато и баща й си има сем-во, като че ли наистина се солидаризира в отношението си с майка си и започна да се държи нападателно, изискващо и обвиняващо към баща си за всякакви неща. А реално той не си е позволил да създаде сем-во преди тя да е отраснала и отгледана. Странно ми е защо тя не чувства обвинение (или поне не показва) към майка си, а именно тя й е липсвала и не е била до нея, а има други деца, които си отглежда...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: aDream в нд, 05 юли 2020, 01:07
Здравейте, Людмил Стефанов, пишете, че по природа детето обича и двамата си родители. Сигурна съм, че е така. Но какво мислите за баща, който тормози и пренебрегва децата си? Дали е възможно децата му истински да го намразят или мислите, че каквото и да прави, винаги ще го обичат?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Charmes в нд, 05 юли 2020, 10:35
Имам приятел, чийто баща е точно такъв - винаги го обижда и лъже. Синът уж мрази баща си, но при всеки удобен случай се опитва да му се докаже, че заслужава бащиното си внимание и обич. Съжалявам за сравнението, но както говори, че не иска да прилича по нищо на баща си, така тича "с изплезен език" като дресирано кученце всеки път, когато баща му поиска нещо от него.. има ли начин да му помогна да се отърси, защото тази вътрешна борба го прави невъзможен


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Pepino123 в нд, 05 юли 2020, 13:41
Здравейте, доктор Стефанов.
Мисля,че лека по лека полудявам.
Бременна съм в четвърти месец. Имам съмнения,дали бащата е от дългогодишният ми приятел или от една забежка.
По прегледи,излиза,че е на приятеля ми,но въпреки това,тези мисли ме изяждат. Заспивам и се будя с това. По цял ден чета за такива случаи и се поставям на различните места.
Принципно съм ведър човек,но се виждам как посървам,малко по малко.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 05 юли 2020, 15:55
Здравейте, доктор Стефанов.
Мисля,че лека по лека полудявам.
Бременна съм в четвърти месец. Имам съмнения,дали бащата е от дългогодишният ми приятел или от една забежка.
По прегледи,излиза,че е на приятеля ми,но въпреки това,тези мисли ме изяждат. Заспивам и се будя с това. По цял ден чета за такива случаи и се поставям на различните места.
Принципно съм ведър човек,но се виждам как посървам,малко по малко.
Здравейте!
Ако правилно съм разбрал, детето е от приятеля ви, но ви изяждат тези мисли....
Дойдоха ми веднага на ум различни сюжети, в които се говори за подобни случаи. Единият е забавния мюзикъл с Мерил Стрийп "Мама мия", Тя не знаеше с кого от тримата възможни мъже е заченала дъщеря си.  Сигурно сте го гледали.  Гледайте го пак.
Другият сюжет, който ми хрумна, е една българска народна приказка за родители, които нямали деца и много страдали от това. След време в къщата им дошъл един човек,  който като разбрал за тяхната мъка, дал на жената да изяде едни семки от ябълка и след това тя забременяла и родила дете. Като опитен човек в тези неща вие може би веднага ще се досетите откъде са извадени тези семки и какво всъщност символизират те. В тази народна приказка се отразява една явно обичайна практика, в случай, че жената не забременява от собствения си съпруг, да се опита да зачене от друг. Лошото на такива зачевания е само в това, че обикновено се пазят в тайна. А тайната действа разрушително не само на хората, които са пряко засегнати, но и на следващите поколения в семейната система. Добрият вариант е подобни тайни да се разкриват, защото може ясно да се види зависимост между пазенето на такива тайни и типични психически физически страдания, до които тези тайни довеждат хората от системата. Имам предвид появата на типични  страдания на гърлото, на дихателната система - тоест органите, които са свързани с говоренето, често биват подтиснати чрез психосоматични симптоми.
Доколкото разбирам, обаче, при вас проблемът е свързан най-вече с чувството за вина. А детето все пак е от приятеля ви. Ако е така, има и един важен въпрос:  дали дълбоко в себе си вие не бихте искали човекът, с когото сте осъществили тази "забежка", да е партньорът, с когото искате да зачевате и отглеждате вашето дете. Ако това е така, мислено погледнете към този човек и му кажете: "Следващото ще е от теб!" - и му се усмихнете.
Ако, обаче, това не е така и става дума за чувство за вина заради моментен сексуален импулс, тогава изчакайте чувството за вина да отмине от само себе си, без да споделяте с никого и особено с приятеля си. Ако чувството за вина ви е много трудно за носене, потърсете споделяне с терапевт. Да ви кажа какво им е особеното на терапевтите: те ви изслушват, без да ви осъждат и без да искат от вас да се промените.
С една дума, подобна информация е уместно да си остане само за вас, без да натоварвате с нея и връзката си и да очаквате от партньора ви да ви прости.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Pepino123 в нд, 05 юли 2020, 16:07
Препрочетох го няколко пъти.
Останах без думи.
Впечатлена съм, как ме успокоихте, само с няколко изречения.
Благодаря много! Тепърва ще осмислям написаното :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 05 юли 2020, 17:35
Здравейте, преди два дни мисля, че получих паник атака.
Ще започна от това, което се случи преди 7 години.
Имам дете на 7 и половина, много желано и бързо се появи в живота ни. Двамата с мъжа ми сме с хубави професии, купихме си жилище, всичко беше ОК. Осъзнавам, че съм перфекционист и най- малките неудобства или неща, които не са в реда на нещата, ме изкарват в тревожни състояния и размисли. И се случи нещо, което ме караше да се чудя защо на мен и как е възможно? Защо трябваше да се обърка перфектния ми свят? Когато детето ми беше на 1 година, забременях извънматочно. След още половин година, в другата тръба. В следствие на което загубих възможността да стана за втори път родител. А винаги съм искала 3 деца. Да ги гледам как растът. Наистина няма по-голямо щастие. Това пък рефликтира върху дъщеря ми- прекалено много внимание, грижи, искам да е по- волно детството й, но пък моето желание да се занимавам с деца е огромно. По професия съм далеч от учителите, но понякога доста сериозно съм се замисляла дали да не стана, та да имам къде да се занимавам с това, което ме прави щастлива.
Престоя ми в болниците ми разклати психиката. Всичките тези манипулации, маркучета съм ги подтиснала някъде в подсъзнанието ми. Имаше един ужасяващ момент. В една малка болница ми направиха кюретаж без упойка. По късно разбрах, че не е имало нужда. Това нещо много болеше и беше голям шок.
След тези интервенции, ми останаха мислите и спомените от безбройните глупости, които ми се случиха. Вечния въпрос- Защо трябваше да се развали идеалния ми свят?
Като цяло винаги съм се тревожила за нещата, около мен - в целия ми съзнателен живот. В училище винаги съм била отличничка, всичко гледах да науча, после в университета и в работата. Изглеждам  добре.
Много време ми отне да осъзная, че можем да пробваме ин-витро. Около 3-4 години. Хубаво е всичко да става по естествен начин, но пък може да стане и с човешка намеса. Доста литература изчетох докато разбера, че природата пак си изиграва ролята.  Другото, което не можех да вляза в болница, тъй като се връщаше ужаса от спомените. Но пробвахме 2 пъти без резултат. Подтиснат някъде тези спомени и сега просто гледам да не мисля за това.
Но преди два дни нещо се случи и явно подсъзнателно за части от минутата ми се възвърна спомена от кюретажа.  Взеха ми с клечка секрет за микробиология. В момента, в който станах и тръгнах, усетих че ми премалява, в главата ми сякаш всичко падна надолу. Осетих силен страх и тревожност, че нещо не е наред и ме беше страх да погледна дали имам кръв. Клекнах и мислех, че ще припадна или ще повърна. Измерихме кръвното - 65/40. Легнах и се оправих за минута. Кръвното се беше нормализирало.
По принцип често ако съм притеснена да говоря с някой за нещо, получавам за кратко сърцебиене, може и кръвно да вдигна. Сещам се веднъж, че ми изтръпна едната ръка, когато пак бях под стрес. Веднъж щях да припадна на зъболекарския стол. И това е. Ще помоля за коментар.

Здравейте! Натрупали сте много опит като майка и като жена. Част от този опит е травматичен и води до тези панически атаки. Трябваше ми още известно време, за да осмисля това, до което сте достигнали и да направим още няколко крачки по-напред...
Като професионалист мога да  кажа, че за вас е важно да живеете с ясното съзнание, че ВЕЧЕ СТЕ майка на три деца. Едното живородено и се развива добре,  а другите две са заченати извънматочно. Казвам го, защото споменавате, че се опитвате да не мислите за тях. Но те са важна част отвас и от историята на вашето семейство и  засягат всички вас. Така че, когато тръгвате по пътя на зачеването инвитро, за вас ще бъде много по-чисто и здравословно, ако сте с ясното намерение, че искате  да станете майка на 4, а после и на 5 деца.
Каква е разликата? И какво се случва в душата на майката, ако тя се опитва да забрави и от-мисли несполучливо заченатите деца? Тогава тя се тревожи прекомерно за живородените си деца, защото душата ѝ сякаш не може ясно да види разликата между едните и другите. Те изглеждат като едно и също нещо и тя се страхува да не загуби и това дете, което е благословено с живот и здраве.
Затова често предлагам на мои клиентки, които имат заченати, но изгубени деца, да направят нещо символично в тяхна памет. Например -  специално за вас - да насадите две цветя, две дървета в гората или да направите каквото ви хрумне в тази посока. Нещо, при което да почитате паметта на тези мечтани от вас деца.Така и душата започва лесно да прави разлика: "Ето тук е живото ми дете. А ето там са тези, които не оцеляха. Те са нещо различно и винаги ще бъде така."
Мисля, че този елемент може да промени в добра насока цялостната ви настройка към ситуацията.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 05 юли 2020, 18:27
преди няколко страници като стана въпрос за появата на второто дете в семейството и ревността, забелязах че с появата на нашето второ дете миналата година, характерът на по голямото много се промени.Вярно е, че аз не мога да се занимавам с нея, а преди това беше върху нея цялотоми внимание. Много се промени, стана по враждебна към мен и към себе си, също така е по надменна, всичко което казвам поставя под съмнение. Някак си не виждам предишната любов към мен, много дразни малкия и аз непрекъснато й правя забележки.Непрекъснато си повтаря, че е лоша, въпреки че не й казвам че е!  Тя и тръгна в първи клас след появата на беБето. обяснавам, че е голяма а другото  малко и е необходимо повече внимание, а тя ми отговая че искала да бъде клкото бебето. Покакъв начин да се държа с нея вече не знам. Каквото иска й се купува, всичко й е позволено но...... липсва предишното й разбиране и обичта към мен
Благодаря предварително

Здравейте! По темата за ревността сте прочели вече доста дълъг мой текст. Ще акцентирам върху някои важни аспекти, за които вие питате.
Пишете, че детето ви започва да се държи като малко и иска да бъде малко. Това е съвсем естествена реакция. Когато се роди по-малкото братче или сестриче, голямото дете започва да регресира. То иска да бъде малко и много често започва да смуче биберон, да се напикава, иска и то да суче от майката. Вопълът на детето в този случай е ясен. То сякаш казва на родителите си: "Искам да бъда и аз малък, за да бъда видян. Защото цялото внимание в това семейство изведнъж се премести към малкото дете."
Други симптоми, които често се забелязват, са агресията към малкото дете, към родителите и към себе си. Защо пък и към себе си? - може би ще попитате. Защото в главата на голямото дете непрекъснато се въртят мисли за враждебни действие срещу по-малкото,  както съм написал и в статията, която сте прочели. Поради тази причина то има чувство за вина и иска да се самонакаже.
Друг типичен симптом е чувството за задушаване. Това чувство се появява у възрастни и деца, когато искаме да  кажем нещо важно за нас, но усещаме, че за другите то може да не е редно и да бъдем санкционилани. Затова е добре да насърчаваме детето да изразява такива "лоши" чувства: "Виждам, че си много ядосан на сестра ти. Ела да ми кажеш какво става!" - и го изслушваме с разбиране.
Тук ще дам важно правило: Всички чувства, дори най-враждебните, са позволени. Не са позволени действията, които нараняват.
Други симптоми са апатията и загубата на апетит. Това е доста сериозно, защото е типичен отказ от жизнени функции.
Какво може да се направи за голямото дете? Добър вариант е майката да му предложи за 15-тина минути, когато са сами, да поиграят на майка и бебе и да му дава да яде от биберон, да го люшка в скута си, да го завие в бебешкото му одеалце и да му пее онези сладки и наивни майчински песни, които всяка майка измисля за бебето си.   Възможно е детето да не иска и да се срамува. Но ако виждате, че има потребност, правете го насаме толкова често, колкото  е нужно, за да се насити на това да бъде бебе.
Когато има повод, извеждайте голямото дете само. Кажете му: " Хайде сега с теб ще отидем заедно на концерт, а бебето ще го оставим при гледачка, защото то е малко и нищо не разбира"  Важно е детето да чува, че има ситуации, в които е предимство да бъдеш голям. И когато малкото няма място до мама и татко, но аз съм голям и имам място.
 Един ценен акцент: ако малкото дете дойде при вас и ви се оплаче от голямото, че го е ударило или че го е блъснало, не е добре да се скарате на голямото. Добрата реакция е да прегърнете малкото и да му кажете: "Ами да, брат ти е много силен!" Това ще успокои нещата. Малкото ще усети колко е важно да имаш силен брат, който може и да те защитава, а голямото ще усети, че неговата сила е уважена и не е нужно да я прилага....
Ако имате други конкретни въпроси удоволствие ще отговоря.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в нд, 05 юли 2020, 23:30
Здравейте, Людмил Стефанов, пишете, че по природа детето обича и двамата си родители. Сигурна съм, че е така. Но какво мислите за баща, който тормози и пренебрегва децата си? Дали е възможно децата му истински да го намразят или мислите, че каквото и да прави, винаги ще го обичат?
Здравейте!
Тук вече писах поне два пъти за това, какво се случва, когато един човек твърди, че ненавижда баща си. Аз съм имал такива клиенти.
Почти във всички случаи тези хора имат това негодувание от лоялност към майките си. Защото майката е родителят, с когото детето е изначално свързано по един симбиотичен начин. Като родител тя е номер едно. И има огромна власт над детето. Ако тя е настроена враждебно към бащата и детето не чувства позволение от нейна страна да се свърже с любов с баща си, то няма да го направи. Защото се страхува, че ще загуби любовта на майка си.
От друга страна, обаче, когато отхвърля на думи баща си, за да не загуби майка си, детето започва да прилича на него. Например ако той е бил ревнив и майката се е оплаквала пред дъщеря си колко много я тормози, дъщерята се съгласява с майка си и е враждебна към баща си. Но по-късно, когато стане жена, се оказва, че тя самата е много ревнива. И това е нейната любов към баща ѝ. Хелингер нарича тази несъзнавана форма на любовта "сляпа любов." Милиони майки по света, които са успели без усилие да настроят детето срещу бащата /възползвайки се от властта, която им дава утробата и гърдата :) / след това с разочарование установяват, че детето им е абсолютно копие на бащата.
Питате как стоят нещата, ако бащата тормози детето. По същия начин. Детето няма от къде да знае, че баща му го тормози. За него родителите, такива, каквито са, са единствените възможни и естествени. Но ако майката се намеси в неговото отношение към бащата, изборът е предварително ясен.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: aDream в нд, 05 юли 2020, 23:55
Здравейте, чета всичко подробно, което пишете, но тук има малка подробност, че децата усещат тормоза от бащата. Давам пример: не говори с тях, а ако им каже нещо, то е обида или скарване за нещо; нежелание за компания с тях, открито го заявява "много ме дразните и изнервяте, изчезвайте в другата стая, не мога да ви понасям" и т.н. Това си е чиста форма психически тормоз, понякога има и физически. Децата сами не искат да комуникират с него, а го правят чрез майката, ако трябва той нещо да направи:"кажи му да ни купи ....., да направи....."
Разбирам, че по природа обичат и двамата родители, но в този случай дали остава вътрешната обич или с тези действия от негова страна и тя изчезва.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 06 юли 2020, 00:05
Имам приятел, чийто баща е точно такъв - винаги го обижда и лъже. Синът уж мрази баща си, но при всеки удобен случай се опитва да му се докаже, че заслужава бащиното си внимание и обич. Съжалявам за сравнението, но както говори, че не иска да прилича по нищо на баща си, така тича "с изплезен език" като дресирано кученце всеки път, когато баща му поиска нещо от него.. има ли начин да му помогна да се отърси, защото тази вътрешна борба го прави невъзможен
Здравейте!
Аз съм последният човек, който ще реши да помага на някого да се отърси и отърве от влиянието на баща си. Моето разбиране е, че човек, за да бъде вътрешно стабилен, е нужно да приеме родителите си такива, каквито са. Да приемеш родителите си такива, каквито са, е най-висшата форма на личностно израстване. 
Искам да дам един драстичен пример от практиката на един германски терапевт. Той имал в групата си мъж на 40 години, изоставен от майка си при раждането и осиновен. Този мъж потъвал в дълги периоди на депресия и самосъжаление и обвинявал майка си за всичките си страдания. В следствие на работата в групата мъжът приел в сърцето си майка си. И понеже знаел къде живее, макар че до този момент не се решавал да ѝ се обади, най-после отишъл при нея. Просто ѝ казал: "Дойдох само за да ти благодаря,  че ме роди!". И двамата били щастливи и след няколко минути се разделили. Повече не се срещали и всеки продължил по пътя си.
Но този мъж трайно  успял да излезе от блатото на депресията.
Обърнете внимание, че този мъж благодарил на майка си за живота, който му е дала. Защото това е най-големия подарък, който всички ние сме получили от нашите майки. /и от нашите бащи, естествено/ Способността да дишаме. Тази благодарност означава да приемеш майка си.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 06 юли 2020, 07:00
Здравейте, чета всичко подробно, което пишете, но тук има малка подробност, че децата усещат тормоза от бащата. Давам пример: не говори с тях, а ако им каже нещо, то е обида или скарване за нещо; нежелание за компания с тях, открито го заявява "много ме дразните и изнервяте, изчезвайте в другата стая, не мога да ви понасям" и т.н. Това си е чиста форма психически тормоз, понякога има и физически. Децата сами не искат да комуникират с него, а го правят чрез майката, ако трябва той нещо да направи:"кажи му да ни купи ....., да направи....."
Разбирам, че по природа обичат и двамата родители, но в този случай дали остава вътрешната обич или с тези действия от негова страна и тя изчезва.
Разбирам. Нека да погледнем по-конкретно ситуацията. За кого става дума? За вас лично /че сте била тормозена от баща си/ или за вашите деца /че са тормозени от баща им/? Напишете повече за семейната ситуация, за взаимоотношенията между родителите, за предходни партньори и бракове, деца от други бракове...


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Tatyana Pateeva в пн, 06 юли 2020, 10:33
Здравейте,
От един месец имам следния проблем с моя син.В момента е на 1г и 5месеца.
Изведнъж се промени и започна да бие другите деца, нещо което няма къде да е видял вкъщи, не съм забелязала и навън да е станал свидел на такова поведение.Просто един ден всичко започна.
Ако някой му пречи на стълбите на пързалката,  го бие.Ако е момиче,  по-скоро го скубе.Понякога щипе.За щастие само не хапе.
Ако някои му вземе играчката, пак започва да го тупа с ръчичка.
Ходихме на детска забава и много му хареса в една палатка,  като влезе в нея да си играе сам,  после не пусна никой друг, ако влезеше някое дете, започваше да го тупа или скубе.
В такива ситуации го карам да погали детето, всеки ден го обсъждаме, ако се случи повече от 2 пъти, го слагам в количката и му обяснявам,  Че го прибирам, понякога разбира, друг път и на мен се ядосва, че съм го взела и прибирам и започва и мен да ме налага, но това по-рядко.
За нещастие излизаме всеки ден сутрин и вечер и всеки ден се случва вече По 2 пъти, рядко пропуска.Гледам винаги да е наяден и наспан, за да не е нервен, но напредък нямаме вече месец.
Чудя се какво бъркам и какво друго да направя, вече се притеснявам и да ходя по детските площадки .Ако има много деца, задължително 2-3 ще му пречат с нещо и ще бъдат натупани.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: sima0270 в пн, 06 юли 2020, 13:59
Здравей те!
Синът ми е на 17 години и е много лъчезарен, но не може да си намери приятелска среда така е от „както се е родил“. От това, че няма приятелска среда той страда. Със съпруга ми сме опитвали по всякакви начини да му помогнем, но засега без успех. Пробвали сме и с дълги периоди, в които нищо да не правим също без успех. Реших ме, че е добре да се консултира с психолог.
Казахме му това наше мнение, и че ще е добре за него. Той отказа.
Моля, за Вашия съвет как да мотивираме сина ни да посети психолог.
Да ни препоръчате книга подходяща за неговата възраст, която би му помогнала да си реши проблема.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 06 юли 2020, 14:50
Здравей те!
Синът ми е на 17 години и е много лъчезарен, но не може да си намери приятелска среда така е от „както се е родил“. От това, че няма приятелска среда той страда. Със съпруга ми сме опитвали по всякакви начини да му помогнем, но засега без успех. Пробвали сме и с дълги периоди, в които нищо да не правим също без успех. Реших ме, че е добре да се консултира с психолог.
Казахме му това наше мнение, и че ще е добре за него. Той отказа.
Моля, за Вашия съвет как да мотивираме сина ни да посети психолог.
Да ни препоръчате книга подходяща за неговата възраст, която би му помогнала да си реши проблема.
Здравейте!
Добрият вариант е вие със съпруга си да отидете на консултация. Ако синът ви има съпротиви, те са насочени срещу вас, а не срещу психолога, който е една непозната фигура. Добре е на една консултация да погледнете към самите себе си и към това, какви сте били вие като деца и тийнейджъри. Това е ключовият фактор, който определя взаимодействието ни със собствените ни деца...
Пак ще повторя - консултирайте се вие - при някой, който ви е препоръчан - по ваша преценка.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: believe_ в пн, 06 юли 2020, 15:38
Здравейте,г-н Стефанов!
Синът ми е на 6г ,много е импулсивен,сприхав,първосигнален,говори винаги на висок глас и се ядосва ,и то мн силно за най-малката дреболия(например иска вечно да е първи,ако не е не ми се мисли :)  ,ако прави нещо,и то не се получи от първия път).Не спирам да обяснявам,че с нерви няма как да се получат нещата,да не се ядосва за дребни неща,но няма ефект ,излиза много лесно от равновесие.Има едно дете,с което играят всеки ден,снощи например започнаха да се дразнят затова ,кой бил виновен за нещо си и той ,подвластен на умората вероятно,започна неистово да плаче,не спира да й отговаря въпреки моите думи да престане,дори се почувства толкова безсилен явно,че започна чак да я бута,а тя продължаваше да го дразни.Чела съм,че децата на тази възраст би трябвало в голяма степен да владеят емоциите си,притесняваме това,че много лесно се поддава на гнева и това занапред ще му е  голям минус,дори в пубертета  си мисля,че може  да се задълбочи проблема...След като се успокои разговаряме,казвам му да не обръща внимание,да игнорира дразнителя,но пак казвам няма ефект...Аз ли не преценям правилно нещата,това на 6 год нормално ли е все още да се случва?
Дайте моля ви някаква насока ,в която да работим...Благодаря ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 07 юли 2020, 11:28
Здравейте,
От един месец имам следния проблем с моя син.В момента е на 1г и 5месеца.
Изведнъж се промени и започна да бие другите деца, нещо което няма къде да е видял вкъщи, не съм забелязала и навън да е станал свидел на такова поведение.Просто един ден всичко започна.
Ако някой му пречи на стълбите на пързалката,  го бие.Ако е момиче,  по-скоро го скубе.Понякога щипе.За щастие само не хапе.
Ако някои му вземе играчката, пак започва да го тупа с ръчичка.
Ходихме на детска забава и много му хареса в една палатка,  като влезе в нея да си играе сам,  после не пусна никой друг, ако влезеше някое дете, започваше да го тупа или скубе.
В такива ситуации го карам да погали детето, всеки ден го обсъждаме, ако се случи повече от 2 пъти, го слагам в количката и му обяснявам,  Че го прибирам, понякога разбира, друг път и на мен се ядосва, че съм го взела и прибирам и започва и мен да ме налага, но това по-рядко.
За нещастие излизаме всеки ден сутрин и вечер и всеки ден се случва вече По 2 пъти, рядко пропуска.Гледам винаги да е наяден и наспан, за да не е нервен, но напредък нямаме вече месец.
Чудя се какво бъркам и какво друго да направя, вече се притеснявам и да ходя по детските площадки .Ако има много деца, задължително 2-3 ще му пречат с нещо и ще бъдат натупани.

Здравейте!
Казвате, че един ден всичко това е започнало.  И какво се случи този ден или непосредствено преди това? Винаги задавам въпроса, какво родителите интуитивно чувстват, че е причинило промяна в детето им. От вашето описание виждам, че се е появила много силна интенция за отояване на собствената територия. Детето напада всеки, който заеме неговата територия.
Това,  между другото, може да е свързано и с възрастта. На тази възраст децата започват да осъзнават собственото си аз и това, че са отделни личности. Когато осъзнаем себе си като отделни личности, ние имаме нужда от собствена територия, както във физически, така и в психологически план. А енергията, с която отстояваме тази собствена територия, произлиза от гнева. Гневът ни качва адреналина, и настройва за битка, когато някой нахлуе в нашата територия.
Склонен съм да виждам до голяма степен такъв тип възрастова промяна във вашето дете. Възможно е тази промяна да става малко по бурно и с повече енергия поради причини, които зависят и от вашето семейство.
Според мен е важно в никакъв случай да не позволявате на детето да ви удря. Когато тръгне да ви удря го  хванете за ръцете и кажете: "Мама не са удря!" Когато детето удря собствените си родители, губи почва под краката си, настройва се  агресивно към себе си и към останалия свят; засилва се чувството му за вина, което е най-лошият съветник в живота на хората.
Възможно е  нуждата от собствена територия да стои в основата на всичко, което описвате.
Но ако се сещате нещо важно, което да се еслучило преди тази промяна в детето ви, пишете.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Isssii17 в вт, 07 юли 2020, 20:03
Скрит текст:
Здравейте отново, надявам се да не е проблем, че пиша за втори път в темата.
От началото на юни забелязвам, че съм се превърнала в някакво злобно мрънкащо човече, което все е начумерено, все от нещо недоволно. Станала съм страшно раздразнителна и всичко и всеки ме дразни. Много се дразня когато някой взе да ме пита какво правиш на този телефон /с кого си говориш, какво си говориш с него, дразня се и когато съм си оставала телефона и някой почне да ми го пипа и да ми рови из него въпреки, че нямам какво да крия
Тази година завърших училище и всички имат прекалено високи очаквания от мен за моето бъдеще. Колкото повече напредваше времето до кандидатстването в университет, толкова по-нервно ми ставаше, защото не бях стигнала до никакво решение. От началото на юни всичко ми е криво, нищо не ми е достатъчно интересно, нямам желание да се занимавам с каквото и да е. Всеки път когато тръгна да дълбая в представите ми за 'бъдеща професия' не стигнам до никакъв отговор. Преди 2 седмици си получих дипломата за средно образование и кандидатствах единствено в СУ, колкото да не остана без университет (което се случи днес). И от тук нататък не знам какво да правя с бъдещето си, защото нямам никаква мотивация да правя каквото и да е. Сутрин като се събудя нямам идея какво да правя през деня, а и реално нямам желание да правя нещо и си взимам телефона. Единството нещо, което правя по цял ден е да си губя времето и постоянно да съм недоволна, а дори нямам волята да променя нещо. Цялото това дълбаене по представите за бъдещета ми професия ме докара до пълно психическо изтощение. И накрая от толкова много избиране на университет и специалност останах от два стола на земята. Има ли някакъв начин по който бих могла да променя ситуацията в която се намирам? Вече дори не знам в какъв човек съм се превърнала, като от най-малкото нещо се разревавам, имам чувството че тотално съм се изгубила и не знам коя съм :(


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Tatyana Pateeva в ср, 08 юли 2020, 10:11
Скрит текст:

Здравейте!
Казвате, че един ден всичко това е започнало.  И какво се случи този ден или непосредствено преди това? Винаги задавам въпроса, какво родителите интуитивно чувстват, че е причинило промяна в детето им. От вашето описание виждам, че се е появила много силна интенция за отояване на собствената територия. Детето напада всеки, който заеме неговата територия.
Това,  между другото, може да е свързано и с възрастта. На тази възраст децата започват да осъзнават собственото си аз и това, че са отделни личности. Когато осъзнаем себе си като отделни личности, ние имаме нужда от собствена територия, както във физически, така и в психологически план. А енергията, с която отстояваме тази собствена територия, произлиза от гнева. Гневът ни качва адреналина, и настройва за битка, когато някой нахлуе в нашата територия.
Склонен съм да виждам до голяма степен такъв тип възрастова промяна във вашето дете. Възможно е тази промяна да става малко по бурно и с повече енергия поради причини, които зависят и от вашето семейство.
Според мен е важно в никакъв случай да не позволявате на детето да ви удря. Когато тръгне да ви удря го  хванете за ръцете и кажете: "Мама не са удря!" Когато детето удря собствените си родители, губи почва под краката си, настройва се  агресивно към себе си и към останалия свят; засилва се чувството му за вина, което е най-лошият съветник в живота на хората.
Възможно е  нуждата от собствена територия да стои в основата на всичко, което описвате.
Но ако се сещате нещо важно, което да се еслучило преди тази промяна в детето ви, пишете.
Поздрави!

Това за което се сещам първосигнално е, че беше ощипал един батко на пейката в парка и той го бутна два пъти в гръб и малкият падна от пейката на земята.
Тогава все още не тупаше, скубеше и т.н., много рядко да ощипе някого.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 08 юли 2020, 14:43
Скрит текст:
Това за което се сещам първосигнално е, че беше ощипал един батко на пейката в парка и той го бутна два пъти в гръб и малкият падна от пейката на земята.
Тогава все още не тупаше, скубеше и т.н., много рядко да ощипе някого.

Здравейте отново!
Това събитие със сигурност може да играе важна роля. Той е поискал да привлече вниманието на баткото по един класически начин . Но е получил санкция и усещане, че е преборен и победен от по-силен човек.
Ето и кратка информация за разбирането на подобен род ситуации: когато детето преживее подобна интервенция, то често иска да се идентифицира със силния и да бъде като него, да прави като него, да влезе в неговата кожа. Има много случаи от живота, когато и възрастни хора се идентифицират с насилника си, ако е  имало системен натиск върху тях от даден човек. Това е една напълно разбираема защитна реакция.
КАКВО ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПРЕДИЗВИКАТЕ ПРОМЯНА В ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО?:
Опитайте да трансформирате отношението му към ситуацията, като я превърнете в игра. Говоря за първичната ситуация, която е упражнила толкова силно влияние върху поведението му.
Какво имам предвид?
За да играете тази игра, вие сядате на едно ниско столче и му казвате: "Ела да бутнеш мама!" Той идва и ви бута, а вие падате на земята и се търкаляте. И после му казвате: "Ох, колко си силен! Ти си много силен!".
След това го карате той да седне на столчето и казвате: "Сега мама ще те бутне". Отивате при него, хващате го и  "започвате да се опитвате" да го бутнете. правите се, че полагате огромни усилия да го бутнете. И непрекъснато повтаряте: "Не, не мога да те бутна! Бутам, бутам, обаче не мога да те бутна! Много си силен...Ти си много силен!" Играете тази игра и се забавлявате.  ДАЙТЕ ИМЕ на тази игра: "Хайде да играем на бутане!" Играйте я често, колкото той иска.
Очаквам, че след известно време, когато излезе навън е възможно постепенно да забележите, че мотивацията му да бута децата е намаляла, дори без да му говорите за това.  Ако видите, че продължава да ги бута с почти същата настойчивост, можете да му кажете: "Тази игра ще си я играем вкъщи!"
Разбирам, че той е твърде малък, но е възможно да подхване играта...
ЩЕ ВИ РАЗКАЖА И МОЙ СЛУЧАЙ, с който да направите аналогия. Двама родители  доведоха на консултация в нашия Психологически център детето си, момиченце на 3 години. То се страхуваше от вятъра. Щом задуха малко по-силно, то се криеше под леглото или под масата и плачеше. Бяха преживели нещо на село, когато  вятърът счупва клоните на едно дърво и те на свой се удрят в стъклата на къщата.
С това дете пред родителите му демонстрирах подобна игра. Накарах детето да бъде вятър и да духне силно  към мен като вятър. В момента, в който духна, аз паднах на земята и започнах да се търкалям. И така няколко пъти. Детето започна много да се забавлява с тази игра. След това и родителите продължиха да играят тази игра вкъщи. Насърчаваха го да раздухва силно хартийки, да балбука силно в леген с вода със сламка... И  постепенно детето спря да се страхува от вятъра.
Такъв специфичен ефект могат да имат игрите с родителите, в които децата  играят Силния. Това ги прави по-спокойни. Давай им смелост и обезсмисля това, да си доказват колко са силни, като бутат и удрят другите деца.
Ако има още важни неща, пишете пак.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: *Бела* в ср, 08 юли 2020, 15:50
Здравейте, отново! Имам въпрос за поведението на сина ми. Той е на 2г. и 9 месеца сега. Миналата година по това време започна да драска и скубе децата. Преди това винаги е бил много внимателен и дружелюбен. Първият път, когато го направи, бяхме на гости в Англия. Отидохме в един детски център и там посегна към едно момиченце. След като се върнахме, продължихме да си ходим на площадката, където се събирахме всеки ден с майки от квартала. Там има и пясъчник. Започна да хвърля пясък, да скубе, да драска само непознати деца. След това започна и с познатите му. Говорихме тогава непрекъснато, макар че беше малък.  Може би е важно и да отбележа, че децата, които е нападал, не са му пречели. Просто в някакъв момент нещо явно му хрумва и драска. Беше голям стрес непрекъснато да съм нащрек дали няма да нападне някого, но пък се успокоявах, че е от възрастта и ще мине.  Така и стана, незабелязано просто отмина. До днес, когато бяхме на същата площадка, в пясъчника. Дойде едно непознато детенце и той просто отиде и го ритна. След известно време се затича към него и го оскуба. Притеснявам се, че ще започне отново, а вече е голям. Разбира всичко, но и често ми прави напук. Не знам дали и самото място не го провокира, някак му върна спомените от миналата година може би, защото днес се бяха събрали деца, с които вече не се виждаме често, но миналата година играеха заедно. Чудя се дали не е това и защото май престана да се държи така, когато спряхме да ходим там.  Говорихме, казах му, че само бебетата правят така, защото не могат да говорят и да обяснят какво искат. Питах го дали не го е страх, дали не е искал просто да му обърнем внимание. Никога с нищо не го плаша, но в тези случаи му казвам, че другите няма да искат да играят с него, ако прави така, защото наистина си е така.Иначе след изолацията даже стана доста срамежлив, не искаше да играе много с други деца. Сега се виждат всеки ден с някои дечица и общуват по техен си начин, макар че той пак не е много социален, добре му е и сам да си се люшка на люлка.  Не знам какво да правя, понякога имам чувството, че колкото повече го фокусирам върху нещо, той го прави нарочно още повече. Например вкъщи непрекъснато разлива вода и други неща. Ако види някъде чаша, тича да я обърне. Преди си бъркаше в акото, миналата година. Но и това отмина, онзи ден пак го направи, но се надявам, че няма да се повтори повече. Опитвам се да съм спокойна, но признавам, че понякога викам. Чела съм, че е добре да се извиним на дететето в такъв случай и го правя. Моля Ви, дайте съвет как да се справим със ситуацията. Коментарите и подходът Ви много ми допадат и се надявам на отговор! Благодаря!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 08 юли 2020, 20:16
Здравейте отново, надявам се да не е проблем, че пиша за втори път в темата.
От началото на юни забелязвам, че съм се превърнала в някакво злобно мрънкащо човече, което все е начумерено, все от нещо недоволно. Станала съм страшно раздразнителна и всичко и всеки ме дразни. Много се дразня когато някой взе да ме пита какво правиш на този телефон /с кого си говориш, какво си говориш с него, дразня се и когато съм си оставала телефона и някой почне да ми го пипа и да ми рови из него въпреки, че нямам какво да крия
Тази година завърших училище и всички имат прекалено високи очаквания от мен за моето бъдеще. Колкото повече напредваше времето до кандидатстването в университет, толкова по-нервно ми ставаше, защото не бях стигнала до никакво решение. От началото на юни всичко ми е криво, нищо не ми е достатъчно интересно, нямам желание да се занимавам с каквото и да е. Всеки път когато тръгна да дълбая в представите ми за 'бъдеща професия' не стигнам до никакъв отговор. Преди 2 седмици си получих дипломата за средно образование и кандидатствах единствено в СУ, колкото да не остана без университет (което се случи днес). И от тук нататък не знам какво да правя с бъдещето си, защото нямам никаква мотивация да правя каквото и да е. Сутрин като се събудя нямам идея какво да правя през деня, а и реално нямам желание да правя нещо и си взимам телефона. Единството нещо, което правя по цял ден е да си губя времето и постоянно да съм недоволна, а дори нямам волята да променя нещо. Цялото това дълбаене по представите за бъдещета ми професия ме докара до пълно психическо изтощение. И накрая от толкова много избиране на университет и специалност останах от два стола на земята. Има ли някакъв начин по който бих могла да променя ситуацията в която се намирам? Вече дори не знам в какъв човек съм се превърнала, като от най-малкото нещо се разревавам, имам чувството че тотално съм се изгубила и не знам коя съм :(

Здравейте!
Това, за което сякаш говорите, е усещането за безсмислие. Често се използва и термина "екзистенциален вакуум". Това е проблем за много хора в съвременния материално задоволен свят.
Нека да направим едно сравнение между живота на хората от  поколението между 18 и 28 години и живота на техните родители. Родителите, създали и възпитали това поколение са живели в кризисните години след 1989-та година. Тогава  животът  изведнъж стана много непредсказуем, несигурен и трябваше да се полагат  усилия за оцеляването. А  когато те обхване темата за оцеляването, не можеш да мислиш за друго, освен за това, как да успееш.
Но към какво да се стремиш, ако темата за оцеляването я няма? Изведнъж се оказва така, че сякаш хората от поколението на 18 - 28 години са учени от своите родители как да живеят, водени от една оцеляваща стратегия, свързана с поставянето на цели, тяхното упорито преследване  и успешно реализиране. Това е било единствено правилното нещо през 90-те години на 20 век. Но когато животът е различен, когато обществото е по-задоволено и има по-висока степен на сигурност, тази стратегия изглежда излишна и мъчителна. Затова много хора от това поколение се съпротивляват на своите родители и техните възпитателни послания. Те не искат да правят това, което искат родителите им.
В същото време, обаче,  те не знаят какво ДРУГО да правят и това създава чувството за безсмислие и празнота. Сякаш се питат: "какво смислено да правя, след като кой знае какви проблеми и незадоволени потребности  нямам?"
В психологията се говори за "съботно-неделна невроза". Много хора в съвременния свят изпитват напрежение от това, че няма с какво да запълнят свободното си време. Някои се "справят " с тази задача, като през почивните дни се обръщат към алкохола, например. Други се невротизират и стоят в чувството за безсмислие.
Разбира се, има и много импулси у това поколение да стане света по-добро място за живеене. Имам предвид преди всичко екологичните теми, търсенето на повече социална справедлидост и др. но все пак основния двигател и мотиватор за действие, какъвто е борбата за оцеляване, вече не работи на пълни обороти.
Какво можете да направите лично вие? Идва ми наум едно упражнение или по-скоро тема за размисъл. Представете си, че получите следната информация: че до 30-тата си година на вас ще ви се съберат точно три месеца, в които да правите нещо, към което ви тегли сърцето и което е смислено за вас. През останалото време ще правите неща, които са свързани със следване на рутината: работа, образование, задължения в семейството, безсмислено шляене, удовлетворяване на чужда воля. Но тези три  месеца са ви дадени наведнъж някъде по средата на този период от сега до 30 години. Имате време да се подготвите.
Какво бихте правили през тези интензивни, наситени със смисъл три месеца?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в ср, 08 юли 2020, 21:00
Здравейте, отново! Имам въпрос за поведението на сина ми. Той е на 2г. и 9 месеца сега. Миналата година по това време започна да драска и скубе децата. Преди това винаги е бил много внимателен и дружелюбен. Първият път, когато го направи, бяхме на гости в Англия. Отидохме в един детски център и там посегна към едно момиченце. След като се върнахме, продължихме да си ходим на площадката, където се събирахме всеки ден с майки от квартала. Там има и пясъчник. Започна да хвърля пясък, да скубе, да драска само непознати деца. След това започна и с познатите му. Говорихме тогава непрекъснато, макар че беше малък.  Може би е важно и да отбележа, че децата, които е нападал, не са му пречели. Просто в някакъв момент нещо явно му хрумва и драска. Беше голям стрес непрекъснато да съм нащрек дали няма да нападне някого, но пък се успокоявах, че е от възрастта и ще мине.  Така и стана, незабелязано просто отмина. До днес, когато бяхме на същата площадка, в пясъчника. Дойде едно непознато детенце и той просто отиде и го ритна. След известно време се затича към него и го оскуба. Притеснявам се, че ще започне отново, а вече е голям. Разбира всичко, но и често ми прави напук. Не знам дали и самото място не го провокира, някак му върна спомените от миналата година може би, защото днес се бяха събрали деца, с които вече не се виждаме често, но миналата година играеха заедно. Чудя се дали не е това и защото май престана да се държи така, когато спряхме да ходим там.  Говорихме, казах му, че само бебетата правят така, защото не могат да говорят и да обяснят какво искат. Питах го дали не го е страх, дали не е искал просто да му обърнем внимание. Никога с нищо не го плаша, но в тези случаи му казвам, че другите няма да искат да играят с него, ако прави така, защото наистина си е така.Иначе след изолацията даже стана доста срамежлив, не искаше да играе много с други деца. Сега се виждат всеки ден с някои дечица и общуват по техен си начин, макар че той пак не е много социален, добре му е и сам да си се люшка на люлка.  Не знам какво да правя, понякога имам чувството, че колкото повече го фокусирам върху нещо, той го прави нарочно още повече. Например вкъщи непрекъснато разлива вода и други неща. Ако види някъде чаша, тича да я обърне. Преди си бъркаше в акото, миналата година. Но и това отмина, онзи ден пак го направи, но се надявам, че няма да се повтори повече. Опитвам се да съм спокойна, но признавам, че понякога викам. Чела съм, че е добре да се извиним на дететето в такъв случай и го правя. Моля Ви, дайте съвет как да се справим със ситуацията. Коментарите и подходът Ви много ми допадат и се надявам на отговор! Благодаря!

Имам два въпроса и две препоръки:
- какво се случи миналата година по това време?
- с какво интуитивно свързвате поведението на детето си?
- добре е да потърсите консултация с професионалисти;
- съвсем категорично смятам, че НЕ Е ДОБРЕ ДА СЕ ИЗВИНЯВАТЕ НА ДЕТЕТО СИ. Така заставате в по-ниска позиция от него и му стоварвате на главата да се справя с чувствата на една "виновна" майка. Виновната майка е като дете. Тя е загубила своята големина. И детето ѝ трябва да се грижи за нея и да я утешава. Това е твърде много за едно дете, независимо дали е на три или тридесет години. Така сякаш майката става малка, а детето голямо. Изкуствено уголеменото дете става нервно, аротантно и трудно управляемо. То не знае какво да прави с тежестта, която му е сложена на гърба. Вижте колко е странно: той си рови в изпражненията, бута чаши, е вие му се извинявате, че му се карате. Той как да разбере кое е грешно и кое - не. В крайна сметка това да накараш майка ти да ти се извинява е толкова съблазнително!
Дори и при най-голямото прегрешение на майката, едно "съжалявам" е достатъчно. Но рядко!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: *Бела* в ср, 08 юли 2020, 23:56
Здравейте, отново! Имам въпрос за поведението на сина ми. Той е на 2г. и 9 месеца сега. Миналата година по това време започна да драска и скубе децата. Преди това винаги е бил много внимателен и дружелюбен. Първият път, когато го направи, бяхме на гости в Англия. Отидохме в един детски център и там посегна към едно момиченце. След като се върнахме, продължихме да си ходим на площадката, където се събирахме всеки ден с майки от квартала. Там има и пясъчник. Започна да хвърля пясък, да скубе, да драска само непознати деца. След това започна и с познатите му. Говорихме тогава непрекъснато, макар че беше малък.  Може би е важно и да отбележа, че децата, които е нападал, не са му пречели. Просто в някакъв момент нещо явно му хрумва и драска. Беше голям стрес непрекъснато да съм нащрек дали няма да нападне някого, но пък се успокоявах, че е от възрастта и ще мине.  Така и стана, незабелязано просто отмина. До днес, когато бяхме на същата площадка, в пясъчника. Дойде едно непознато детенце и той просто отиде и го ритна. След известно време се затича към него и го оскуба. Притеснявам се, че ще започне отново, а вече е голям. Разбира всичко, но и често ми прави напук. Не знам дали и самото място не го провокира, някак му върна спомените от миналата година може би, защото днес се бяха събрали деца, с които вече не се виждаме често, но миналата година играеха заедно. Чудя се дали не е това и защото май престана да се държи така, когато спряхме да ходим там.  Говорихме, казах му, че само бебетата правят така, защото не могат да говорят и да обяснят какво искат. Питах го дали не го е страх, дали не е искал просто да му обърнем внимание. Никога с нищо не го плаша, но в тези случаи му казвам, че другите няма да искат да играят с него, ако прави така, защото наистина си е така.Иначе след изолацията даже стана доста срамежлив, не искаше да играе много с други деца. Сега се виждат всеки ден с някои дечица и общуват по техен си начин, макар че той пак не е много социален, добре му е и сам да си се люшка на люлка.  Не знам какво да правя, понякога имам чувството, че колкото повече го фокусирам върху нещо, той го прави нарочно още повече. Например вкъщи непрекъснато разлива вода и други неща. Ако види някъде чаша, тича да я обърне. Преди си бъркаше в акото, миналата година. Но и това отмина, онзи ден пак го направи, но се надявам, че няма да се повтори повече. Опитвам се да съм спокойна, но признавам, че понякога викам. Чела съм, че е добре да се извиним на дететето в такъв случай и го правя. Моля Ви, дайте съвет как да се справим със ситуацията. Коментарите и подходът Ви много ми допадат и се надявам на отговор! Благодаря!

Имам два въпроса и две препоръки:
- какво се случи миналата година по това време?
- с какво интуитивно свързвате поведението на детето си?
- добре е да потърсите консултация с професионалисти;
- съвсем категорично смятам, че НЕ Е ДОБРЕ ДА СЕ ИЗВИНЯВАТЕ НА ДЕТЕТО СИ. Така заставате в по-ниска позиция от него и му стоварвате на главата да се справя с чувствата на една "виновна" майка. Виновната майка е като дете. Тя е загубила своята големина. И детето ѝ трябва да се грижи за нея и да я утешава. Това е твърде много за едно дете, независимо дали е на три или тридесет години. Така сякаш майката става малка, а детето голямо. Изкуствено уголеменото дете става нервно, аротантно и трудно управляемо. То не знае какво да прави с тежестта, която му е сложена на гърба. Вижте колко е странно: той си рови в изпражненията, бута чаши, е вие му се извинявате, че му се карате. Той как да разбере кое е грешно и кое - не. В крайна сметка това да накараш майка ти да ти се извинява е толкова съблазнително!
Дори и при най-голямото прегрешение на майката, едно "съжалявам" е достатъчно. Но рядко!
Благодаря за отговора! Ще приема препоръката Ви за извиненията, има логика. Наистина нямам някакъв спомен да се е случило нещо специално, когато е започнал да се държи така. Пътуването беше нещо различно за него, бяхме на гости на сестра ми. Интуитивно смятам, че първоначално подобни прояви започват по не знам каква причина, но продължават, защото сякаш търси внимание, знае, че ще се ядосам, че не е правилно, някак напук. За професионална консултация в тази епидемия мисля, че ще отложим. И все пак имате ли някакво предположение или някакви идеи какво може да се направи?


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Blancanieves в чт, 09 юли 2020, 15:04
Здравейте,

ще е интересно да публикувате текста за това как брачният подпис се отразява на взаимоотношенията на двойката :smile:


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: elena1988a в чт, 09 юли 2020, 15:54
Здравейте Людмил Стефанов. Чета с интерес темата и ви благодаря за времето, което отделяте.

Какво може да ме посъветвате, за да променя отношението, което имам към съпруга ми? Забелязвам, че през годините все повече започвам да копирам поведението на майка ми към баща ми, съотнесено към мъжа ми.
Разсъждавала съм на темата и имам подозрения защо го прехвърлям, но не ми е приятно, когато стана критична и негативна към него. Искам да престана, но понякога не се усещам и отново тръгвам в посока да го коригирам и “превъзпитавам”.

Живеем в апартамент на родителите ми, което най-вероятно оказва влияние. Там сме с ясна договорка, че не е завинаги. Не ни напомнят, нито си позволяват да идват и да се държат сякаш са си у тях. Т.е имаме пълна самостоятелност и независимост.

Майка ми е доста властна, страшно отговорна, комуникативна, дейна, имаща самочувствие и добре поддържана жена. Но и е емоционална, дори ранима, сърцата и поставяща на първо място семейство и дома. Тя поддържа традициите и винаги е насреща за каквато и да е помощ. Баща ми от друга страна е високо интелигентен, интроверт, с вкус към качеството, проучва и анализира всичко и избира най-доброто, взискателен, с отговорна, стресова управленска позиция и високи доходи. Винаги е бил близък с нас и грижовен като баща. Мрази безмислени разговори и не се интересува от живота на хората, може да е доста прям, груб, краен и несъобразителен в изказванията си. Работата му изисква да е дълги периоди извън страната и  има периоди на  бохемство и да си живее живота както си знае той. С мъжът ми се разбират отлично и имат сходни интереси и разбирания за света.
 
Мъжът ми е по-малък от мен и е общителен, решителен, добър, откровен, консервативен и забавен, държи на семейството и приятелите си. Обожава ме, и ако му кажа нещо, ще го направи, но понякога няма усещане или действа егоистично. След сдърпване и обясняване от моя страна, схваща и се поправя.
Имаме малко дете и е грижовен към него.

Проблемът ми е, че често търся неговите негативни страни и искам да го поправя. Карам му се как говори или как се държи, ядосвам се, когато не премисля ситуацията, а действа първосигнално. Примерна ситуация: да изговаря правилно думите, защото детето ще го повтаря. Да не прекъсва друг човек в разговор, да не блъска врати и да се съобразява. Да ми помага повече вкъщи и за детето.

Усещам, че колкото и да искам да се оставя той да е водещ, просто не мога и винаги съм на тръни, особено в среда с повече хора и не мога да се отпусна или да спре да ми пука. Ядосвам се, когато позволява на приятелите му да се шегуват с него и да им е на прицел. Чувствам се сякаш го подценяват и че не го приемат насериозно. В същото време се удивлявам и го уважавам за това, че той може да държи на шеги и да не го сломят, както и че издържа на всичките ми критики и изисквания. Никога не ми отвръща с лошо, имало е само подмятания “Ако аз започна да те критикувам, дали ще ти е приятно? И ти имаш качества и навици, които не са ми приятни, но те приемам такава, каквато си и те обичам”.

Предполагам, че всичко това се корени в моя страх, че нещата ще рухнат,  ако не ги контролирам, както и че от малка съм се стремяла всичко да е перфектно и да са доволни близките от мен. Трудно понасям критики, към родителите ми съм в ролята на медиатор в техните спорове, за приятелите - съветник и винаги разглеждам ситуацията през различни гледни точки. Старая се всички страни да са доволни, дори това да е в мой ущърб. Както и съм доста снизходителна към останалите и им прощавам или имам обяснение защо действат така, докато към мъжа ми съм изискваща.

Той не се грижи за себе си и не мисли за бъдещето в дългосрочен план. Гледа да се наслаждава на живота и да ги угажда. Имали сме и спорове, че ако няма някакъв контрол лесно може да залитне към зависимости. Има тенденция да яде повече и да пие повече. Но няма “алкохолишки изпълнения” за сега. Но за него не е проблем да се пие често. Опитвам се да му обясня, че алкохолизмът се отключва след години и че няма връщане назад. Семейството му са изцяло против алкохола(и може би това играе роля за неговите действия), а моят и неговият дядо са починали заради алкохолизъм и цироза.
Баща ми пие често и двамата като се съберат остават сами и си говорят и пият вечерта. Сближава ги и това, че баща ми е останал без баща като малък, а мъжът ми общо взето има фиктивна бащина фигура, което най-вероятно дава и отражение за пиенето.
Освен това след тежък ден или напрежение, си налива чаша-две вино или твърд алкохол и му говоря, че това е проблем, че алкохолът е средството му за успокоение и щом му е необходим за стандартен дневен стрес, какво ще стане при по-голяма травма като загуба на работа/близък.

Като допълнение аз съм сериозна, резервирана, затворена, нерешителна, вглъбена в мислите, трудно допускам хора покрай мен. Работохолик. Толерантна към света, разбираща и помагаща, близките ми споделят изключително лични неща и разчитат, че ще запазя тайните им и няма да подходя критично. Спазвам правилата и имам моменти, когато ми идва всичко в повече и спира да ми пука и тогава се затварям още повече или отивам някъде надалеч или излизам вечерта и гледам да живея на макс, без крайности. Не се чувствам на място в повечето ситуации, но не го показвам. Предпочитам да няма хора покрай мен, освен най-близките ми и си мисля, че съм доста странна. Изключително трудно ми е да водя ежедневни разговори и ме вълнуват дълбоки теми.
Пулсът ми и сега се повишава при идеята, че ще публикувам толкова лична информация, макар и зад потребителско име. Сякаш разкривам душата си пред целия свят и усещам напрежение и болка между гърдите.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Isssii17 в чт, 09 юли 2020, 22:29
Здравейте, благодаря ви за отговора! Благодаря ви и за упражнението, което ми предложихте, наистина ми даде тема за размисъл. Все още не успявам да си отговоря напълно на този въпрос, но мисля че имам някакъв напредък. Стъпката, която предприех днес е да си направя списък с нещата, които много искам да направя и неща, които винаги тайно съм обичала, но ме е било срам, защото 'Какво ще си кажат сега хората, ако направя това?'.  Другото нещо, което днес ми се появи в ума като идея са стажовете, дори и да са доброволчески. За мен ще е прекрасно, ако вечер преди да заспя знам, че съм помогнала живота на някой да стане по-добър. Когато си задам въпроса 'Какво би изпълнило живота ми със смисъл?' отговора е 'Когато знам, че съм помогнала на някого, тогава ще се чувствам най-полезна'.
Нещото, което може би най-много ме плаши е отговорността и сериозността на голяма част от професиите. Не мога да се възприема като достатъчно сериозен човек, защото постоянно се смея, гледам все да правя смешки на хората, да им разказвам вицове и т.н. Иначе когато направя някаква грешка спокойно мога да си я призная и да кажа  'Да сгреших в еди си какво, но осъзнавам грешката си, не казвам че няма да се повтори, но ако това стане вече ще е осъзнато и надявам се да си е струвало'.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 10 юли 2020, 10:45
Здравейте, благодаря ви за отговора! Благодаря ви и за упражнението, което ми предложихте, наистина ми даде тема за размисъл. Все още не успявам да си отговоря напълно на този въпрос, но мисля че имам някакъв напредък. Стъпката, която предприех днес е да си направя списък с нещата, които много искам да направя и неща, които винаги тайно съм обичала, но ме е било срам, защото 'Какво ще си кажат сега хората, ако направя това?'.  Другото нещо, което днес ми се появи в ума като идея са стажовете, дори и да са доброволчески. За мен ще е прекрасно, ако вечер преди да заспя знам, че съм помогнала живота на някой да стане по-добър. Когато си задам въпроса 'Какво би изпълнило живота ми със смисъл?' отговора е 'Когато знам, че съм помогнала на някого, тогава ще се чувствам най-полезна'.
Нещото, което може би най-много ме плаши е отговорността и сериозността на голяма част от професиите. Не мога да се възприема като достатъчно сериозен човек, защото постоянно се смея, гледам все да правя смешки на хората, да им разказвам вицове и т.н. Иначе когато направя някаква грешка спокойно мога да си я призная и да кажа  'Да сгреших в еди си какво, но осъзнавам грешката си, не казвам че няма да се повтори, но ако това стане вече ще е осъзнато и надявам се да си е струвало'.
Здравейте!
Пишете, че си забранявате нещата, които тайно обичате, защото си мислите "какво ще кажат хората?". В предишното си писмо пишехте отново за блокиращото въздействие, което имат "очакванията на хората".
Тук възниква един въпрос: кои точно са "хората"? Защото такъв цялостен субект като "хората" или "обществото" не съществува. Това са абстрактни образи, измислени от нас самите, които стоят в нашата глава и подкрепят собствената ни нерешителност да бъдем самите себе си.
Защо са ни нужни тези измислени авторитети, тези измислени образи? Защото си е страшно да бъдеш себе си. Ако бъдеш себе си, тогава ти стоиш сам зад собствените си действия и избори в живота и не можеш за нищо да се оправдаеш, че си го направил така, защото си се съобразил с "обществото",  с  "хората" или с който и да е друг.
Вие самата сте написали, че ви плаши отговорността, която стои в много професии... Това, което ме озадачава, е че слагате знак за равенство между отговорността и сериозността, с отказа от забавление. Мисля, че няма нищо по-смешно от това да си сериозен. Поне в моята работа съм се убедил, че има място за смях във всички сериозни ситуации. И смехът е един от най-мощните двигатели, които ни движат напред и държат на повърхността.
Поздрави1


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 10 юли 2020, 12:46
Здравейте Людмил Стефанов. Чета с интерес темата и ви благодаря за времето, което отделяте.

Какво може да ме посъветвате, за да променя отношението, което имам към съпруга ми? Забелязвам, че през годините все повече започвам да копирам поведението на майка ми към баща ми, съотнесено към мъжа ми.
Разсъждавала съм на темата и имам подозрения защо го прехвърлям, но не ми е приятно, когато стана критична и негативна към него. Искам да престана, но понякога не се усещам и отново тръгвам в посока да го коригирам и “превъзпитавам”.

Живеем в апартамент на родителите ми, което най-вероятно оказва влияние. Там сме с ясна договорка, че не е завинаги. Не ни напомнят, нито си позволяват да идват и да се държат сякаш са си у тях. Т.е имаме пълна самостоятелност и независимост.

Майка ми е доста властна, страшно отговорна, комуникативна, дейна, имаща самочувствие и добре поддържана жена. Но и е емоционална, дори ранима, сърцата и поставяща на първо място семейство и дома. Тя поддържа традициите и винаги е насреща за каквато и да е помощ. Баща ми от друга страна е високо интелигентен, интроверт, с вкус към качеството, проучва и анализира всичко и избира най-доброто, взискателен, с отговорна, стресова управленска позиция и високи доходи. Винаги е бил близък с нас и грижовен като баща. Мрази безмислени разговори и не се интересува от живота на хората, може да е доста прям, груб, краен и несъобразителен в изказванията си. Работата му изисква да е дълги периоди извън страната и  има периоди на  бохемство и да си живее живота както си знае той. С мъжът ми се разбират отлично и имат сходни интереси и разбирания за света.
 
Мъжът ми е по-малък от мен и е общителен, решителен, добър, откровен, консервативен и забавен, държи на семейството и приятелите си. Обожава ме, и ако му кажа нещо, ще го направи, но понякога няма усещане или действа егоистично. След сдърпване и обясняване от моя страна, схваща и се поправя.
Имаме малко дете и е грижовен към него.

Проблемът ми е, че често търся неговите негативни страни и искам да го поправя. Карам му се как говори или как се държи, ядосвам се, когато не премисля ситуацията, а действа първосигнално. Примерна ситуация: да изговаря правилно думите, защото детето ще го повтаря. Да не прекъсва друг човек в разговор, да не блъска врати и да се съобразява. Да ми помага повече вкъщи и за детето.

Усещам, че колкото и да искам да се оставя той да е водещ, просто не мога и винаги съм на тръни, особено в среда с повече хора и не мога да се отпусна или да спре да ми пука. Ядосвам се, когато позволява на приятелите му да се шегуват с него и да им е на прицел. Чувствам се сякаш го подценяват и че не го приемат насериозно. В същото време се удивлявам и го уважавам за това, че той може да държи на шеги и да не го сломят, както и че издържа на всичките ми критики и изисквания. Никога не ми отвръща с лошо, имало е само подмятания “Ако аз започна да те критикувам, дали ще ти е приятно? И ти имаш качества и навици, които не са ми приятни, но те приемам такава, каквато си и те обичам”.

Предполагам, че всичко това се корени в моя страх, че нещата ще рухнат,  ако не ги контролирам, както и че от малка съм се стремяла всичко да е перфектно и да са доволни близките от мен. Трудно понасям критики, към родителите ми съм в ролята на медиатор в техните спорове, за приятелите - съветник и винаги разглеждам ситуацията през различни гледни точки. Старая се всички страни да са доволни, дори това да е в мой ущърб. Както и съм доста снизходителна към останалите и им прощавам или имам обяснение защо действат така, докато към мъжа ми съм изискваща.

Той не се грижи за себе си и не мисли за бъдещето в дългосрочен план. Гледа да се наслаждава на живота и да ги угажда. Имали сме и спорове, че ако няма някакъв контрол лесно може да залитне към зависимости. Има тенденция да яде повече и да пие повече. Но няма “алкохолишки изпълнения” за сега. Но за него не е проблем да се пие често. Опитвам се да му обясня, че алкохолизмът се отключва след години и че няма връщане назад. Семейството му са изцяло против алкохола(и може би това играе роля за неговите действия), а моят и неговият дядо са починали заради алкохолизъм и цироза.
Баща ми пие често и двамата като се съберат остават сами и си говорят и пият вечерта. Сближава ги и това, че баща ми е останал без баща като малък, а мъжът ми общо взето има фиктивна бащина фигура, което най-вероятно дава и отражение за пиенето.
Освен това след тежък ден или напрежение, си налива чаша-две вино или твърд алкохол и му говоря, че това е проблем, че алкохолът е средството му за успокоение и щом му е необходим за стандартен дневен стрес, какво ще стане при по-голяма травма като загуба на работа/близък.

Като допълнение аз съм сериозна, резервирана, затворена, нерешителна, вглъбена в мислите, трудно допускам хора покрай мен. Работохолик. Толерантна към света, разбираща и помагаща, близките ми споделят изключително лични неща и разчитат, че ще запазя тайните им и няма да подходя критично. Спазвам правилата и имам моменти, когато ми идва всичко в повече и спира да ми пука и тогава се затварям още повече или отивам някъде надалеч или излизам вечерта и гледам да живея на макс, без крайности. Не се чувствам на място в повечето ситуации, но не го показвам. Предпочитам да няма хора покрай мен, освен най-близките ми и си мисля, че съм доста странна. Изключително трудно ми е да водя ежедневни разговори и ме вълнуват дълбоки теми.
Пулсът ми и сега се повишава при идеята, че ще публикувам толкова лична информация, макар и зад потребителско име. Сякаш разкривам душата си пред целия свят и усещам напрежение и болка между гърдите.

Здравейте!
 Направи ми впечатление, че казвате за партньора си, че е по-малък от вас, имайки предвид това, че е по-млад. Давам си сметка, че за една да жена признанието, че някой е по-млад може би оставя някакъв горчив вкус в устата, но все пак ми изглежда показателно, че го наричате по-малък. Това може би отразява усещането за баланс във вашите отношения. Сякаш вие сте човекът, който дава повече, участва по-силно, вкарва повече активност. И на всичкото отгоре осигурява и мястото, на което семейството живее чрез недвижимо имущество, което притежава от своето родителско семейство. Липсата на баланс и усещането, че единият дава повече, а другият по-малко, по принцип е основният източник на напрежение в партньорските двойки. Негодува този, който дава повече, но същевременно  този, който получава повече, се чувства  в някаква степен непълноценен и също негодува.
Имам чувството, че тази тема отразява вашата лична потребност да сте по-активната, повече даващата, по-голямата. Но това намалява потенциала на вашата връзка и затова ви казвам една моя любима фраза: "Крачка назад!". Крачката назад осигурява повече поле за изява на партньора във всяко едно отношение, дава му възможност и той да е "голям". В тази връзка имам и догадката, че когато се ядосвате на приятелите му, че не го взимат на сериозно, това отразява вътрешната ви истина, че вие самата не го взимате достатълно насериозно. А все пак говорим за бащата на детето ви!  Така че - още веднъж:"Крачка назад!"
НО вие казвате, че това ви е много трудно, защото сте видели модела на жена, превзела властта, от майка си. И се питате как да прекратите влиянието на майка си. Истината е, че колкото повече се опитвате да се дистанцирате от модела на майка си, толкова повече затъвате в него. Ако се самоубеждавате да се откажете от  сигурността и контрола, които получавате от следването на този модел, това ви вкарва в чувството за безпокойство.
Според мен има само един начин човек да се дистанцира постепенно от  майка си. И той е, като я приеме. За целта можете да правите  следното упражнение: винаги, когато се уловите, че правите забележки за щяло и нещяло и контролирате съпруга си, си представяйте, че майка ви е плътно зад гърба ви. Във всеки такъв момент вие спирате за миг, обръщате се мислено към майка си, усмихвате ѝ се и ѝ казвате: "Мамо, обичам те!"
Осъзнавайте тези моменти и си правете това упражнение. Така - постепенно - ще омекнете.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: elena1988a в пт, 10 юли 2020, 14:19
Здравейте Людмил Стефанов. Чета с интерес темата и ви благодаря за времето, което отделяте.

Какво може да ме посъветвате, за да променя отношението, което имам към съпруга ми? Забелязвам, че през годините все повече започвам да копирам поведението на майка ми към баща ми, съотнесено към мъжа ми.
Разсъждавала съм на темата и имам подозрения защо го прехвърлям, но не ми е приятно, когато стана критична и негативна към него. Искам да престана, но понякога не се усещам и отново тръгвам в посока да го коригирам и “превъзпитавам”.


Здравейте!
 Направи ми впечатление, че казвате за партньора си, че е по-малък от вас, имайки предвид това, че е по-млад. Давам си сметка, че за една да жена признанието, че някой е по-млад може би оставя някакъв горчив вкус в устата, но все пак ми изглежда показателно, че го наричате по-малък. Това може би отразява усещането за баланс във вашите отношения. Сякаш вие сте човекът, който дава повече, участва по-силно, вкарва повече активност. И на всичкото отгоре осигурява и мястото, на което семейството живее чрез недвижимо имущество, което притежава от своето родителско семейство. Липсата на баланс и усещането, че единият дава повече, а другият по-малко, по принцип е основният източник на напрежение в партньорските двойки. Негодува този, който дава повече, но същевременно  този, който получава повече, се чувства  в някаква степен непълноценен и също негодува.
Имам чувството, че тази тема отразява вашата лична потребност да сте по-активната, повече даващата, по-голямата. Но това намалява потенциала на вашата връзка и затова ви казвам една моя любима фраза: "Крачка назад!". Крачката назад осигурява повече поле за изява на партньора във всяко едно отношение, дава му възможност и той да е "голям". В тази връзка имам и догадката, че когато се ядосвате на приятелите му, че не го взимат на сериозно, това отразява вътрешната ви истина, че вие самата не го взимате достатълно насериозно. А все пак говорим за бащата на детето ви!  Така че - още веднъж:"Крачка назад!"
НО вие казвате, че това ви е много трудно, защото сте видели модела на жена, превзела властта, от майка си. И се питате как да прекратите влиянието на майка си. Истината е, че колкото повече се опитвате да се дистанцирате от модела на майка си, толкова повече затъвате в него. Ако се самоубеждавате да се откажете от  сигурността и контрола, които получавате от следването на този модел, това ви вкарват в чувството за безпокойство.
Според мен има само един начин човек да се дистанцира постепенно от  майка си. И той е, като я приеме. За целта можете да правите  следното упражнение: винаги, когато се уловите, че правите забележки за щяло и нещяло и контролирате съпруга си, си представяйте, че майка ви е плътно зад гърба ви. Във всеки такъв момент вие спирате за миг, обръщате се мислено към майка си, усмихвате ѝ се и ѝ казвате: "Мамо, обичам те!"
Осъзнавайте тези моменти и си правете това упражнение. Така - постепенно - ще омекнете.
Поздрави!

Здравейте, благодаря Ви за отговора и перспективата, която ми показвате. Ще се опитам да направя стъпка назад и да бъда по-пасивна.

Наистина е вярно, че го приемам като по-малък, а не по-млад. Не се замислих за избора на дума. Реално възрастовата ни разликата е малка - 3 г. и сме заедно от 8 г.
Моят житейски опит е доста по-голям, докато той разкрива света с мен, защото е от по-малко населено място, с родители, които са го държали близко и в ограничена среда.

Може ли да ми дадете идея как да реагирам в ситуации, в които действа импулсивно/наивно/първосигнално/инатливо и след това осъзнава, че е сгрешил. Например: предупредила съм го да не паркира на определено място, защото могат да му напишат фиш. Той спори с мен, че това не се отнася за това място и че няма проблем. Съответно моят отговор е “ти си знаеш, но по-добре не го прави, защото най-вероятно ще имаме глоба. Нищо няма да ти стане да паркираш на място х и да повървиш”. След няколко часа ми се обажда, за да ми каже, че има глоба.
Как да реагирам спокойно? И трябва ли да му казвам каквото и да е?
Чудя се дали не го прави, за да ми привлече вниманието или да се докаже, че той знае повече или че няма да изпълнява команди?
 
Това, което ми споделя, е че за него жената трябва да гледа детето и дома, а мъжът да работи и да носи финанси. Оплакванията са му, че иска вечер след работа да седнем заедно и да вечеряме, а да не съм на компютъра и да работя. Но от друга страна той знае, че и двамата работим и че в момента с малко дете, което е вкъщи, моята опция е да работя вечер, след като го приспя. Правя компромиси и сядам да вечеряме, но на него не му е достатъчно. И сякаш не вижда, че ситуацията е такава и че е по-добре за нас да имаме и двамата работа и нормални доходи. И по-скоро трябва да бъде благодарен, че има жена, която се старае да помага за семейния бюджет, отколкото целият товар да бъде на неговия гръб.
Само да вметна, че имаме общ бюджет и доходите ни са приблизително равни (неговите малко по-високи) като има изключения един от двама ни периодично да е с по-високи. Така че не мисля, че избива комплекси на тази тема.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 10 юли 2020, 15:27
Скрит текст:
Здравейте Людмил Стефанов. Чета с интерес темата и ви благодаря за времето, което отделяте.

Какво може да ме посъветвате, за да променя отношението, което имам към съпруга ми? Забелязвам, че през годините все повече започвам да копирам поведението на майка ми към баща ми, съотнесено към мъжа ми.
Разсъждавала съм на темата и имам подозрения защо го прехвърлям, но не ми е приятно, когато стана критична и негативна към него. Искам да престана, но понякога не се усещам и отново тръгвам в посока да го коригирам и “превъзпитавам”.


Здравейте!
 Направи ми впечатление, че казвате за партньора си, че е по-малък от вас, имайки предвид това, че е по-млад. Давам си сметка, че за една да жена признанието, че някой е по-млад може би оставя някакъв горчив вкус в устата, но все пак ми изглежда показателно, че го наричате по-малък. Това може би отразява усещането за баланс във вашите отношения. Сякаш вие сте човекът, който дава повече, участва по-силно, вкарва повече активност. И на всичкото отгоре осигурява и мястото, на което семейството живее чрез недвижимо имущество, което притежава от своето родителско семейство. Липсата на баланс и усещането, че единият дава повече, а другият по-малко, по принцип е основният източник на напрежение в партньорските двойки. Негодува този, който дава повече, но същевременно  този, който получава повече, се чувства  в някаква степен непълноценен и също негодува.
Имам чувството, че тази тема отразява вашата лична потребност да сте по-активната, повече даващата, по-голямата. Но това намалява потенциала на вашата връзка и затова ви казвам една моя любима фраза: "Крачка назад!". Крачката назад осигурява повече поле за изява на партньора във всяко едно отношение, дава му възможност и той да е "голям". В тази връзка имам и догадката, че когато се ядосвате на приятелите му, че не го взимат на сериозно, това отразява вътрешната ви истина, че вие самата не го взимате достатълно насериозно. А все пак говорим за бащата на детето ви!  Така че - още веднъж:"Крачка назад!"
НО вие казвате, че това ви е много трудно, защото сте видели модела на жена, превзела властта, от майка си. И се питате как да прекратите влиянието на майка си. Истината е, че колкото повече се опитвате да се дистанцирате от модела на майка си, толкова повече затъвате в него. Ако се самоубеждавате да се откажете от  сигурността и контрола, които получавате от следването на този модел, това ви вкарват в чувството за безпокойство.
Според мен има само един начин човек да се дистанцира постепенно от  майка си. И той е, като я приеме. За целта можете да правите  следното упражнение: винаги, когато се уловите, че правите забележки за щяло и нещяло и контролирате съпруга си, си представяйте, че майка ви е плътно зад гърба ви. Във всеки такъв момент вие спирате за миг, обръщате се мислено към майка си, усмихвате ѝ се и ѝ казвате: "Мамо, обичам те!"
Осъзнавайте тези моменти и си правете това упражнение. Така - постепенно - ще омекнете.
Поздрави!

Здравейте, благодаря Ви за отговора и перспективата, която ми показвате. Ще се опитам да направя стъпка назад и да бъда по-пасивна.

Наистина е вярно, че го приемам като по-малък, а не по-млад. Не се замислих за избора на дума. Реално възрастовата ни разликата е малка - 3 г. и сме заедно от 8 г.
Моят житейски опит е доста по-голям, докато той разкрива света с мен, защото е от по-малко населено място, с родители, които са го държали близко и в ограничена среда.

Може ли да ми дадете идея как да реагирам в ситуации, в които действа импулсивно/наивно/първосигнално/инатливо и след това осъзнава, че е сгрешил. Например: предупредила съм го да не паркира на определено място, защото могат да му напишат фиш. Той спори с мен, че това не се отнася за това място и че няма проблем. Съответно моят отговор е “ти си знаеш, но по-добре не го прави, защото най-вероятно ще имаме глоба. Нищо няма да ти стане да паркираш на място х и да повървиш”. След няколко часа ми се обажда, за да ми каже, че има глоба.
Как да реагирам спокойно? И трябва ли да му казвам каквото и да е?
Чудя се дали не го прави, за да ми привлече вниманието или да се докаже, че той знае повече или че няма да изпълнява команди?
 
Това, което ми споделя, е че за него жената трябва да гледа детето и дома, а мъжът да работи и да носи финанси. Оплакванията са му, че иска вечер след работа да седнем заедно и да вечеряме, а да не съм на компютъра и да работя. Но от друга страна той знае, че и двамата работим и че в момента с малко дете, което е вкъщи, моята опция е да работя вечер, след като го приспя. Правя компромиси и сядам да вечеряме, но на него не му е достатъчно. И сякаш не вижда, че ситуацията е такава и че е по-добре за нас да имаме и двамата работа и нормални доходи. И по-скоро трябва да бъде благодарен, че има жена, която се старае да помага за семейния бюджет, отколкото целият товар да бъде на неговия гръб.
Само да вметна, че имаме общ бюджет и доходите ни са приблизително равни (неговите малко по-високи) като има изключения един от двама ни периодично да е с по-високи. Така че не мисля, че избива комплекси на тази тема.
Здравейте!
И на мен ми се струва, че в ситуацията с фиша той иска да ви покаже, че ще се опита да не допуска да го командвате. И когато накрая ви се обажда, че фишът е факт, сякаш иска да ви каже: "За мен е важно да постъпвам, както аз реша"


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 10 юли 2020, 18:30
Здравейте,
ще е интересно да публикувате текста за това как брачният подпис се отразява на взаимоотношенията на двойката :smile:

ЗА БРАЧНИЯ ПОДПИС И ЖЕЛАНИЕТО ДА ИМАМЕ ДЕЦА
Здравейте!
Първо бих предложил да си дадем сметка, от какво ни лишава брачният подпис? И в какво се вкопчваме отчаяно, отказвайки да сме традиционалисти и да подпишем, както са правили хората до скоро. /Накрая прилагам и един оригиналн текст от семинар със семейни двойки на Берт Хелингер,- създател на метода Семейни констелации, с който често работя. Там става дума и за подписа, и за желанието да имаме деца/
Това, което губим с брачния подпис, е младостта и чувсвото  да имаш пред себе си много възможности, което тя ни дава. Тоест - подписвайки, ние признаваме, че напускаме младостта и навлизаме в зрелостта, в която има повече следване на една избрана посока, а не фойерверки от възможности.
Има и още нещо , разбира се, за което в текста на Хелингер не става дума. След зрелостта настъпве старостта, а после и логичният край. А това е нещо, което съвременният човек и може би особето мъжката част от човечеството, отказва да приеме като реалност. Вкопчването в младостта и отказът от атрибутите на зрелостта /брак, законни деца и т.н./ , представлява и опит да се избяга от старостта.
А ето колко красиво говори за тези неща Хелингер на този свой семинар:
ВЪВЕЖДАЩИ ДУМИ
Като начало искам да кажа нещо за отношенията в двойката. Отношенията в двойката са върха на живота. Развитието на детето и на  младия човек върви по посока на отношенията в двойката.  Това е целта. Развитието на някои хора е съпроводено от големи очаквания по отношение на партньорството. Тези високи очаквания са справедливи. Защото отношенията в двойката, ако те се случват успешно, стават „висшия стадий” на живота. Всички в своето развитие се стремят към тази цел.
Но работата е там, че преходът към отношенията в двойката, а след това и към родителството, съдържа в себе си отказ, а именно отказ от детството и младостта. Встъпвайки в тези отношения, човек престъпва прага и повече не може да се върне обратно. Детството и младостта остават назад. Една от трудностите на отношенията в двойката се състои в това, че в партньорските отношения ние искаме да спасим и да съхраним младостта. Но това е невъзможно, тя е останала назад. Развитието на човека винаги е съпроводено от това, че ние преминаваме през някакъв праг.  Когато се окажем зад този праг, всичко се променя и ние не можем повече да се върнем назад. Най-простия пример за това е раждането. На детето му е много добре в лоното на майката. Но в някакъв момент то повече не издържа. Необходимо е да премине прага. И там всичко е различно. И да се върне назад е невъзможно. Следващият голям праг – това е женитбата и родителството. Младостта е останала назад. И е невъзможно да се върне. Партньорските отношения ни се удават, ако ние престъпим през този праг и гледаме напред, а не назад.

РАЗРИВ
/Хелингер пита хората от групата кой какво очаква от семинара/
Штефан: Аз очаквам на този семинар да ми стане по-ясно ще продължа ли и по-нататък да съм сам, или ще станем двама.
Б.Х.: Вие женени ли сте?
Штефан: Не, но сега става дума за разрив.
Б.Х.: От колко време живеете заедно?
Штефан: Пет години
Б.Х.: Ти вече си взел решението. /Продължителна тишина. Штефан и неговата партньорка кимват/ Това ясно ли ти е?
Штефан: Съвсем истински - не.
Б.Х.: Ти вече си взел решението.
Сабина: За мен по принцип става дума за същото. Аз не намирам  нито ясно „да”, нито ясно „не”. И за това бих искала да намеря отговора.
Б.Х.: Струва ми се, че ти също вече си решила.
Сабина: Но аз …
Б.Х.: Между вас се е случило нещо особено. /Сабина започва да плаче/
Сабина: /през сълзи/ Нищо не ми дойде на ум. Никакво особено драматично събитие не е ставало. Мисля, че това е сума от натрупани обиди.
Б.Х.: Било е решаващо събитие.
Сабина: Не мога да си спомня. По принцип това започна, когато аз поисках дете.
Б.Х.: И той как реагира?
Сабина: Много отрицателно.
Б.Х.: Да, това е край на отношенията. Такъв е резултата. Това е именно тази точка. Това е оскърбление.
/Сабина кимва. По-късно кимва и Штефан/...

ДЪЛГИЯТ СЪВМЕСТЕН ЖИВОТ БЕЗ СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК Е ПОСТОЯННО ОСКЪРБЛЕНИЕ
Мартин: На този семинар се надявам да намеря нови перспективи за нашите отношения. Ние сме заедно от седем години. Бих искал да върна в нашето ежедневие това чувство, което беше в началото.
Б.Х.: Вие женени ли сте?
Мартин: Не.
Б.Х.: И от колко време сте заедно?
Мартин: Повече от седем години.
Б.Х.: И защо не сте се оженили?
Мартин: Нима задължително трябва да се оженим?
Б.Х.: Сключването на брак – това е да се простим с младостта. Партньорските отношения без брак – това е продължение на младостта. Ако двойката продължава да живее заедно и не се оженят, всеки един сякаш казва на другия: аз продължавам да търся нещо по-добро. Това е постоянно оскърбление.
Мартин: Ние имаме общо дете. Може би това е било по-важно от женитбата. А може би тук се проявява и нещо друго. Освен това нашият начин на живот вече е малко необичаен. Наистина става дума и за това, че нещо изпробваме…
Б.Х.: Ето това е младостта.
Мартин: Да.
Б.Х.: И как си представяш, че се чувства вашето дете, когато неговите родители още «изпробват»? /Към партньорката на Мартин/ Ти искаш ли да добавиш още нещо?
Карола: Само това, че се казвам Карола.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пт, 10 юли 2020, 21:44
ДУШАТА НА ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ. КАК ДА СГЛОБИМ ЦЯЛОТО?
/понеже темата за осиновяването се появи замалко и после изчезна, все пак реших да публикувам тук тази моя статия, писана преди време специално за сайта "Детето играе"/
Съдбата на изоставените и осиновени деца е да преминават от ръце в ръце. Първо те са преживели дълбоката и незарастваща рана да бъдат изоставени от  родителите. После, преди да бъдат осиновени, често за  тях са се грижили множество възрастни в различни роли – възпитатели от институции, психолози, социални работници, лекари, приемни родители. Тази специфична съдба води до загуба на вътрешни устои, усещане за разпокъсаност и обърканост във взаимовръзките с най-значимите хора.
Ще илюстрирам това с работата си с дете в първи клас, осиновено на четири годишна възраст, което е насочено към Психологически център „Аз и Ние“. Осиновителите на Х. го довеждат с оплакването за агресивно поведение, липса на граници, несъобразяване с правила, хиперактивност…
По време на една от сесиите давам на Х.  лист и молив. На листа той трябва да нарисува един голям кръг, а в големия кръг с малки кръгчета да обозначи себе си и хората, които са му най-важни.  Чрез тази методика може да се  изследват взаимовръзките с близките хора на детето (това, което Морено нарича „социален атом“).
Х., обаче, изпълнява задачата по много особен начин. На подадения лист той поставя себе си и своите осиновители. След това взима втори лист, на който изобразява себе си и „сестра ми Деси“ (по-късно разбирам, че той няма такава сестра, а Деси е една от възпитателките в институцията ).  Взима трети лист, на който изобразява себе си и децата, с които си играе, когато отиде на село при родителите на своя осиновител. Четвърти лист използва за себе си и учителката му в първи клас. И пети лист за себе си и някои от децата в училище.
Оказва се, че „социалният атом“ на Х. е разположен в пет различни Вселени, между които няма връзка. Животът му е разпокъсан, както на всяко дете, което е преминавало от ръце в ръце. Усещането за хаос, незачитането на чуждите граници и агресията са естествен резултат от такава липса на вътрешно единство.
Какво е необходимо да се прави? Какъв е изходът?
На първо място осиновителите следва да знаят, че ако те уважават приноса на всички, които са се грижили за детето им преди тях (служители в институциите, приемни родители), това увеличава  шанса на осиновеното дете да се чувства вътрешно единно и цялостно. Уважението към тези хора може да се изразява и с думи. Например: „Мисля си какво ли щеше да каже леля ти Деси, ако те беше чула колко хубаво пееш?!“
Още по-важно е осиновителите да изпитват вътрешна благодарност към родителите, които са  дали живот на детето. И да ги уважават за това, вместо да ги осъждат, че са го изоставили и да се поставят надменно над тях. Част от тази уважителност към родителите е осиновителите да запазят името, с което майката е записала детето при неговото раждане. В противен случай те сякаш символично разкъсват съществуването му на две несъвместими части.
В много институции е възприета практиката децата да носят със себе си един амулет, някакъв символ или играчка, с която никога да не се разделят. Целта на този амулет е да бъде „червената нишка“, която свързва в едно живота на детето, когато то преминава от една институция в друга, от едно приемно семейство в друго.
Още по-ценно от този амулет би било, ако всички, които са се грижили за едно дете, се приемат един друг с уважение. Така детето ще може свободно да проявява чувствата си към хората, с които вече не контактува,  без да се притеснява от тези, които са актуално около него.
Ще приключа тази статия в духа на сайта „Детето играе“. Една възможна игра за осиновени деца е да подредим на пода с кукли всички важни хора, които са се появявали в различни етапи от живота им. И да разиграваме сценки:  как те си говорят по между си, какво ли си мислят за него, как биха обсъждали заедно житейския му път. И всичко това – на една сцена, в един социален атом,  в една Вселена.


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: plodovo_mlqko в пн, 13 юли 2020, 14:28
Здравейте, д-р Стефанов! Дълго се чудих дали да споделя какво ме мъчи, защото не знам дали ще успея да обясня всичко. В последно време усещам доста голяма промяна у себе си. Преди години смятах, че най-благородното нещо е да простиш. Можех да преглътна абсолютно всичко, което някой ми е причинил, стига да поговорим и да се изясним. В последната година, година и половина обаче, усещам колко ранима съм станала и колко лесно може да ме разстрои нещо. Не съм склонна толкова лесно да простя и се чувствам зле. Натрупаха ми се много неприятни емоции и лошо от отношение от страна на роднини, колеги. Усещам, че всеки път, когато някой се държи зле с мен или постъпи грубо и неуважително, се сривам. Защо се случва това? Как да го променя? И още нещо.. скоро зспочвам нова работа, но съм ужасно притеснена и несигурна в себе си. Страх ме е да не се изложа и дали ще ме харесат колегите,дали ще направя лошо впечатление. Страх ме е не да не обсъждат подигравателно. Изобщо... тревожа се. Дайте ми съвет как да преодолеят всичко. Иска ми се да бъда силна и уверена в себе си жена. Да не се тревожа за мнението на хората, да бъда мотивирана и хората да ме уважават. Благодаря Ви!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в пн, 13 юли 2020, 18:48
Здравейте, д-р Стефанов! Дълго се чудих дали да споделя какво ме мъчи, защото не знам дали ще успея да обясня всичко. В последно време усещам доста голяма промяна у себе си. Преди години смятах, че най-благородното нещо е да простиш. Можех да преглътна абсолютно всичко, което някой ми е причинил, стига да поговорим и да се изясним. В последната година, година и половина обаче, усещам колко ранима съм станала и колко лесно може да ме разстрои нещо. Не съм склонна толкова лесно да простя и се чувствам зле. Натрупаха ми се много неприятни емоции и лошо от отношение от страна на роднини, колеги. Усещам, че всеки път, когато някой се държи зле с мен или постъпи грубо и неуважително, се сривам. Защо се случва това? Как да го променя? И още нещо.. скоро зспочвам нова работа, но съм ужасно притеснена и несигурна в себе си. Страх ме е да не се изложа и дали ще ме харесат колегите,дали ще направя лошо впечатление. Страх ме е не да не обсъждат подигравателно. Изобщо... тревожа се. Дайте ми съвет как да преодолеят всичко. Иска ми се да бъда силна и уверена в себе си жена. Да не се тревожа за мнението на хората, да бъда мотивирана и хората да ме уважават. Благодаря Ви!

Здравейте!
Казвате, че преди сте можели да прощавате, но сега вече не можете. И това ви измъчва. За мен, обаче, проблемът е друг. Това, че сте можели да прощавате, означава единствено, че не сте можели да се отстоявате. Или, както вие се изразявате, преглъщали сте всичко. И "прошката" е била механизъм, чрез който сте оправдавали пред самата себе си това свое затруднение и това, че сте  оставяли другите да правят с вас, каквото им хрумне. Но на такова нещо трудно се издържа и човек започва да се изнервя и да трупа разрушителни чувства. Включително и неизявен гняв към тези, на които е "прощавал". И явно искате да промените нещата.
Имайте предвид, че в по-голямата част от случаите прошката разрушава човешките отношения, а не ги развива.  Много по-градивно е,  когато някой ви е наранил или обидил, да му поискате компенсация или на свой ред и вие да го нараните /е, не повече, отколкото той вас/. Така той/тя ще може да почувства вашето присъствие, вашето съществуване, вашата нужда да бъдете уважавана.
Едновременно с трудността да се отстоявате и склонността да прощавате, върви и трудността да казвате НЕ и  да отказвате, когато ви искат нещо или ви притискат да постъпвате по начин, който не ви харесва. Това също води до натрупване на негодувание. 
Затова ви давам практически стъпки, за да се научите да казвате НЕ.
1. Много добра първа стъпка да се научите да казвате НЕ, когато някой иска от вас нещо, което вие не искате да направите за него/нея, е да  почувствате сигнала, който идва от вашето тяло. Винаги в подобна ситуация тялото ни сигнализира по някакъв начин:  или ни се потят ръцете, или усещаме напрежение в слънчевия сплит, или в сърцето, или ни заболява главата, или започваме да усещаме тежест в областта на раменете и на гърба или ни се разтреперват коленете и т.н. Така тялото ни казва: "Това ти не го желаеш. Кажи му НЕ!" Само че, ако ни е трудно да отказваме, ние свеждаме поглед и отговаряме: "Да, добре!". И след това се надяваме, че човекът ще забрави или пък започваме да се крием от него.
2.  Втората стъпка, след като сме чули сигнала от тялото, че трябва да казваме, НЕ, е да кажем: "Трябва да помисля!". Много по-лесно е да поискаш време за мислене, отклкото директно да откажеш. Затова в началото това е необходима стъпка.
3. Третата стъпка е, докато мислим, да използваме това време, за да съберем вътрешната си сила и решителност. Тук много помага бавното и дълбоко дишане!
4. След като я съберем тази сила,  отиваме активно при човека и му казваме: "Помислих. Не съм съгласна.". И го  гледаме в очите !
 Разбира се, това, което ви пиша до тук, касае само поведението. Големият въпрос е: "Защо имаме такова "всеопрощаващо" поведение,  а не отстояваме себе си. Това се дължи най-често на посланията, които сме получили в родителското си семейство. Родителите много често забраняват на децата да се гневят,  да казват НЕ, да отстояват себе си.
И затова е важно, когато пораснем, да кажем на родителите си: "Аз уважавам вашето мнение, но ще постъпвам така, както намирам за добре". Ако го кажем на родителите си, няма проблем да отстояваме себе си пред всички останали. И не е нужно да се притесняваме какво ще си мислят за нас новите ни колеги. Защото там със сигурност ще има такива, които ви харесват и такива, които не ви харесват. Но това е в реда на нещата.
Поздрави!


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: SILI в вт, 14 юли 2020, 12:24
Здравейте Людмил Стефанов , ще използвам темата , за да споделя моя проблем . Имам прекрасно семейство , 2 деца , много се обичаме . Моят съпруг  (нямаме брак) има много лошо отношение към майка ми още от началото на връзката , уж на майтап се казват много обиди , тя също отвръща. Той е така също и с майка си на моменти , повишават тон и се карат , все едно това е в реда на нещата (баща му се е държал идентично ) .
Има и периоди , в които отношението му  към  майка ми  е добро , споделят и говорят нормално, поздравяват се , смеят се !
 Аз съм много чувствителна на тази тема и вече 13 години това много ми тежи ,почвам да си мисля , че причината е в него (и майка ми е доста сприхава също)  .Техните са разделени и са далече , а нашите не - те са близо до нас и ни помагат с децата , но той постоянно ги критикува , че не правят достатъчно , че не им купуват играчки (пенсионери са) , това е нарочно,за да създава дразги явно незнам , повишава тон и пред децата и те стават свидетели на тези избухвания. Опитва се да ги настройва срещу баба им(уж на шега ) , а аз ги защитавам. Той е голям шегаджия , но когато майтапа се обърне към него се обижда !
Също имам чувството , че явно ревнува , че те са до мен , а той е сам , въпреки , че те го имат като син , винаги са го уважавали и са преглъщали  нрава му !
Нямаме финансови проблеми ,уважаваме се много , не се караме за друго и незнам каква е тази спортна злоба , аз му казах , че щом дори заради мен не може да се въздържа ,явно не ме обича .Поне за мен да го направи и заради децата .
Може би трябва да предприема някаква стратегия като държание ?
Надявам се да не започне и с мен да се държи по този начин с времето !

Другия ми проблем , че аз не мога да се владея и започвам да плача , винаги ,когато се скараме ,моля Ви дайте съвет как да се сдържам , не искам да показвам слабост ,не мога да преодолявам сълзите си още от дете,много съм чувствителна от малка , сега и децата ме виждат и питат какво ми е !
Благодаря предварително за съвета !
Хубав и успешен ден :)


Титла: Re: Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт
Публикувано от: Людмил Стефанов в вт, 14 юли 2020, 14:55
Здравейте Людмил Стефанов , ще използвам темата , за да споделя моя проблем . Имам прекрасно семейство , 2 деца , много се обичаме . Моят съпруг  (нямаме брак) има много лошо отношение към майка ми още от началото на връзката , уж на майтап се казват много обиди , тя също отвръща. Той е така също и с майка си на моменти , повишават тон и се карат , все едно това е в реда на нещата (баща му се е държал идентично ) .
Има и периоди , в които отношението му  към  майка ми  е добро , споделят и говорят нормално, поздравяват се , смеят се !
 Аз съм много чувствителна на тази тема и вече 13 години това много ми тежи ,почвам да си мисля , че причината е в него (и майка ми е доста сприхава също)  .Техните са разделени и са далече , а нашите не - те са близо до нас и ни помагат с децата , но той постоянно ги критикува , че не правят достатъчно , че не им купуват играчки (пенсионери са) , това е нарочно,за да създава дразги явно незнам , повишава тон и пред децата и те стават свидетели на тези избухвания. Опитва се да ги настройва срещу баба им(уж на шега ) , а аз ги защитавам. Той е голям шегаджия , но когато майтапа се обърне към него се обижда !
Също имам чувството , че явно ревнува , че те са до мен , а той е сам , въпреки , че те го имат като син , винаги са го уважавали и са преглъщали  нрава му !
Нямаме финансови проблеми ,уважаваме се много , не се караме за друго и незнам каква е тази спортна злоба , аз му казах , че щом дори заради мен не може да се въздържа ,явно не ме обича .Поне за мен да го направи и заради децата .
Може би трябва да предприема някаква стратегия като държание ?
Надявам се да не започне и с мен да се държи по този начин с времето !

Другия ми проблем , че аз не мога да се владея и започвам да плача , винаги ,когато се скараме ,моля Ви дайте съвет как да се сдържам , не искам да показвам слабост ,не мога да преодолявам сълзите си още от дете,много съм чувствителна от малка , сега и децата ме виждат и питат какво ми е !
Благодаря предварително за съвета !
Хубав и успешен ден :)

Здравейте!
Разбирам, че не ви е лесно. Въпросите, които задавате, са три и аз ще отговоря и на трите.
1. Направи ми впечатление, че казвате на съпруга си: "Щом ти не можеш да си промениш отношението към моите родители, значи не ме обичаш!" Много често сме склонни да казваме такива неща на нашите партньори. Например: "Ако ме обичаше, щеше да започнеш най-после да си прибираш дрехите на правилното място"; "Ако ме обичаше, щеше да започнеш да излизаш с мен в събота на планина, а не само да ме караш да чистя" Това смесване на любовта между партньорите с други реалности лесно саботира връзката. Но във вашия случай нещата са доста по-трудни, защото във вас се бори чувството за лоялност, която всеки от нас има към своите родители, с любовта и лоялността, която имате към вашия партньор.
2. Затова минавам към втория въпрос:  това, че съпругът ви се ядосва на майка ви и понякога се кара с нея. Според мен дълбоката причина тук е отношението, което той има към собствената си майка и собствените си родители. Към тях той има негодувание. Затова му е трудно да понесе, че при вашите родители всичкао е наред. И колкото те са по-подкрепящи и добри към всички вас и към него включително, толкова повече той е склонен да трупа напрежение към тях, защото това го свързва с болката от случващото се с неговите родители. Всъщност - вие това си го знаете и затова и сама говорите за някаква подмолна ревност от негова страна. Въпросът е какво можете да направите? За мен единственото ви градивно поведение  в тази ситуация е да не позволявате на съпруга си да бъде твърде критичен към СОБСТВЕНИТЕ СИ РОДИТЕЛИ. Когато го чуете да се изказва срещу тях, можете  да го изслушате за малко и след това да му кажете: "Все пак те са ти родители и е добре да ги уважаваш; Все пак тя ти е майка; Все пак той ти е баща" Много е ценно по този фин начин да сте проводник на  лоялността, която всички ние дължим на нашите родители. Давам ви и още едно хубаво изречение: "Ти ги критикуваш и си недоволен от тях,  но аз съм благодарна, че са те родили  и отгледали точно такъв, какъвто си" Така съпругът ви получава косвено, но безапелационно посланието, да уважава вашите родители и да е дружелюбен с тях.
3. Как да преодолеете тази ваша чувствителност и  плачливост, заради която вероятно децата са ви се присмивали още от училище. Задайте си въпроса, за кого тъгувате? Има ли във вашето родителско семейство изгубени деца /ваши брат или сестра/? Или някакви тежки загуби в по-предишни поколения. Тази тъга и чувствителност са дошли от някъде. Имам предвид - от семейната система. Тъгата не идва от нищото. Тя е болка за близък човек, който си е тръгнал от този свят или е бил третиран несправедливо и неуважително. Бил е низвергнат. Помислете за такива хора и ми пишете.
Поздрави!