BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: BG-Mamma™ в пт, 08 май 2020, 17:04



Титла: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: BG-Mamma™ в пт, 08 май 2020, 17:04
•   Как да се справяме в кризи и кризисни ситуации, непознати досега?
•   Как да преодолеем зависимо и съзависимо поведение, възникнало или обострено по време на социална изолация?
•   Как да разрешим проблемите в партньорските отношения, възникнали или ексалирали в условията на криза и социална изолация - конфликти, ревност, изневяра, проблеми с доверието и др.?
•   Как да повишим своята увереност и самооценка?
•   Как да се мобилизираме, да повишим способностите си за справяне със ситуацията?


На вашите въпроси по тези теми в настоящата консултативна тема ще отговаря Петя Георгиева.

(https://cdn.bg-mamma.com/EE2l/8cxmP.jpg)
Петя Георгиева

Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. Посветена е на това да служи на хора, които изпитват болка и проблеми в отношенията си, искат да са по-удовлетворени, по-щастливи, уверени и целеустремени! Извършва кризисни интервенции, индивидуални, семейни и брачни консултации, провежда семинари и събития, насочени към откриване на собствените възможности, повишаване на капацитета за справяне, мобилизиране, поемане на управлението на живота си, изграждане на умения за справяне с ограничаващите вярвания и връщане на яснотата и удоволствието в живота и отношенията!
Програмата, която е завършила Петя Георгиева, отговаря на стандартите, приети от Българската асоциация по фамилна терапия, както и на стандартите на Европейската асоциация по фамилна терапия. Има завършена бакалавърска степен по "Психология" в ПУ "Паисий Хилендарски" и магистърска степен – "Социална работа" в направление Семейно консултиране в Нов Български Университет.
За себе си Петя Георгиева споделя:
"Щастлива съм, че хората, с които работя, постигат удовлетвореност, хармония, ясна посока и цел, партньорите успяват да намерят отново път един към друг или да получат ценна яснота за отношенията си. Изграждат умение за балансирано мислене, готовност за справяне с конфликти и трудности, създават пълноценни отношения и са по-уверени и целеустремени!"
Повече за Петя Георгиева и нейната работа можете да научите на сайта www.petyageorgieva.com  



Включете се в темата и се възползвайте от възможността за безплатна онлайн консултация с психолог, семеен и брачен консултант!
На вашите въпроси всеки четвъртък ще отговаря Петя Георгиева.



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят" (https://www.bg-mamma.com/?action=landing;client=specialistite_govoriat).
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК (https://www.bg-mamma.com/?topic=1195075).


#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи

Правила на консултативните теми във форума (https://www.bg-mamma.com/?topic=1063393)


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Анонимен в пн, 11 май 2020, 18:48
Здравейте,
Благодаря за предоставената възможност за консултация!

Приблизително от 4 години живея с партньорът си, двойка сме от 5 и половина.
Понеже  не сме от един град, в началото на запознанството, както и през повечето време от връзката ни в началото, разчитахме на чат и тел. разговори. Разговорите ни, без значение от темата, се водеха лесно. Той говореше по много, споделяше и винаги имаше какво да добави.
Първите две години от съвместното ни съжителство също нямаше проблем в комуникацията.
По характер аз съм екстроверт, а той - интроверт.
Наясно съм с тази характеристика.  Характерно за мен обаче е, че не всичко споделям с всички. А допреди две години смятах, че ме смята за доверен човек, и въпреки затвореността му, знае, че може да ми споделя.
Напоследък обаче е мъка да се говори с него. Пример: с него отиваме при родителите му. Насаме ми казва, че ще ги изненадаме като купим подарък за тях. Пазаруваме и на мой въпрос, какво ще купим за тях - отговорът е сякаш ирония ( странно е, че когато говори с други хора винаги разпознавам иронията му, но когато говорим двамата, рядко я разпознавам...) Отиваме у тях и се оказва, че точно това е било целта - не да купим подаръци (както съм решила аз, а храна). Попитах го защо не ми го е казал цялата информация наведнъж
Друг пример - излязъл с колата, тя е имала проблем, той се е чул с майка си, която е довела брат си да я оправи, обиколили града за да я изпитат. Тази новина разбрах на части в продължение на 5 дни! Първият ден ми каза, че е обиколил града. На въпросите ми защо, не даде точният отговор. След още 24 часа каза, че колата се е развалила. И така... Сякаш му е неприятно да говори с мен. А като цяло отношенията ни се развиват добре, мислим за дете, знам че съм му скъпа, той ми е скъп, чувствам се обичана и показвам че е обичан. В същото време установих че има приятели/ки с които споделя повече отколкото с мен. Помолих го и мен да ме тренира като приятел, да споделя с мен наравно с тях. В резултат спря да се среща с тях и даже да се чува!   Извинявам се, стана дълго, но наистина не знам как да си помогна в този случай...


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 14 май 2020, 20:03
Здравейте,

В отговора си ще обърна внимание на няколко неща, които се надявам да са Ви от полза и да внесат повече яснота.

От примерите, които описвате, разбирам, че това "отдръпване" или отчуждаване в комуникацията от негова страна Ви поставя в недоумение какво се случва, защо се случва и вероятно ви притеснява. Казвате, че той е спрял да се чува и вижда с приятел/ките си след разговора ви, което ми дава повод да мисля, че уважава и държи на отношенията ви. Няколко въпроса, които можете да си зададете, са:
- Дали това "отдръпване" се случва за пръв път или е имало и други такива моменти?
-  Ако е имало и други такива моменти, има ли нещо общо между тях и какво?

Бих искала да обърна внимание и на друго - когато определяме някой като интроверт или екстроверт, е добре да имаме предвид, че това не изключва този човек в характера си да има и белези на другия тип. Или с други думи - ние не сме само едното или само другото, а имаме характеристики и от двата типа, които проявяте и двамата, повече или по-малко във връзката. Вие (като екстроверт) казвате, че не споделяте всичко с всички, а той (като интроверт) в началото на връзката ви е говорил и споделял много, а сега пък споделя повече с приятел/ки.

Смятам, че изначално двойката ви има капацитет за справяне и за изглаждане на тези затруднения на ниво общуване и комуникация. Ето и няколко допълнителни насоки от мен:

- Продължавате да разговаряте открито за Вашите и на партньора нужди и потребности;
- Увеличите общите дейности в двойката - всички приятни и за двама ви дейности, които бихте могли да правите заедно, за да подсилите усещането на близост по между си;
- Комуникирате открито Ваши опасения, притеснения и поощрявате същото от него;
- Продъжлавате да подкрепяте и насърчавате взаимното споделяне, което влияе много благоприятно на приятелството във връзката.

Пожелавам успех и се надявам отношенията ви да продължат да се развиват добре!

Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Анонимен в чт, 14 май 2020, 20:25
Здравейте,

Благодаря за отговорът.

Права сте, че ако извършваме заедно негови любими дейности се отпуска и говори. Но не е винаги така...
Относно насоките за действие - опитвам се от самото начало почти всичко което сте описали.
Вчера най-сетне ми той ми отговори на въпросът защо  и с мен не говори като с приятел. Той ми примомни как в началото на общото ни съжителство, при повдигане от негова страна на щекотливи теми, засягащи мен/мои преживелици с роднини и т.н., аз съм се измъквала с оправдания - Боли ми глава/ лошо ми е/ т.е. категорично отказване да водя диалог за моите проблеми. Но не успявам да открия логиката - аз наистина не умирам да говоря за болни отношения и проблеми из родителското тяло с него, но всички други теми са разкостявани с него в диалог. Как може да се измъква с това оправдание? Знам, че не са празни думи, но не разбирам защо?
И как мога да променя нещата, които изглежда (но неясно как за мен) съм провалила?


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 14 май 2020, 22:02
Здравейте,

На въпроса "как мога да променя нещата, които изглежда (но неясно как за мен) съм провалила?" - за да можем да променим нещо, трябва да знаем какво реално е то. Тоест първо е важно за себе си да разберете кои точно са тези неща. Очевидно нещо някъде в общуването се е "пропукало", но за да започне да се "поправя" е важно да се идентифицира. След това промяната се случва с работа в двойката, защото това е процес, в който и двамата участвате.

"Как може да се измъква с това оправдание? Знам, че не са празни думи, но не разбирам защо?" - като начало бих препоръчала да отправите тези въпроси направо към него, защото ние само можем да гадаем защо. Вероятно това за него има някакво значение и намира някакъв смисъл.

Успех!


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Анонимен в чт, 14 май 2020, 23:19
Здравейте Петя,
Втора Анонимна с друг въпрос :)

На 29 съм, от 16 годишна имах 3 дълги връзки, почти без паузи между тях. От няколко месеца съм без приятел. Попаднах на човек, с който исках да е следващата ми връзка. Виждам го като (почти) пълна противоположност на мен, което го прави интересен и ме привлича. В същото време съзнавам, че дори да сме заедно, не би могло да бъде особено сериозно и продължително. Той не иска никаква връзка (твърди, че не само с мен, а по принцип сега не иска), и може да се виждаме само за секс. Което на мен не ми е достатъчно, но няма как да го накарам на сила. Иначе имахме няколко излизания, запозна ме с част от приятелите си, карахме колела заедно, ходихме на вила, и т.н.
Проблемите ми са, че:
1. винаги съм била с компаниите на гаджетата, и сега освен без гадже, съм и без приятели. Моите приятелки са само 2, и двете не живеят в същия град, в който съм аз. Имам познати-мъже, с които мога да излизам. Но не искам. Нямам интерес към тях. А познати - жени, с които поне на кафе да отидем, нямам. Само една, семейна, която рядко има свободно време.
2. С който и да изляза - дали тази позната, или някой познат мъж..имам чувството, че наблюдавам случващото се като през стъкло/стена, че емоциите не стигат реално до мен. Не мога да се зарадвам искрено. Нещо липсва.
3. И това нещо е Той - този, който не иска връзка. И който вече месеци не мога да избия от главата си. Повече от месец не бях го виждала изобщо, но не можах да спра да мисля за него, не издържах и го потърсих пак. Но това е, което той е склонен да ми даде - само секс. НЕ ме допуска до себе си по никакъв начин, дори в разговор оставя нещата повърхностни, избягва лични теми и споделяне.

Какво да направя? Чувствам се нещастна, опитвам да излизам с други хора, да не стоя сама (сега съм и без работа, благодарение на Извънредното положение), но..както казах - не мога да се зарадвам. Където и да съм, си мисля, че искам да съм там с него. Каквото и да правя - дори просто разходка.. дори да имам вариант за някой, който да ми прави компания...не искам, защото не ми носи удоволствие. Искам да бъде Той, този, който не иска.

Поздрави,
Объркана


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: deina_li в пт, 15 май 2020, 07:46
Здравейте, с моя мъж сме от 17 годишни заедно вече почти 15 години, имаме 2 дечица .В последно време имаме много проблеми доста се отдръпна от мен и децата .Почна да пие повече,това стана след като и последните му близка баба му почина.В вкъщи винаги е намусен ,абсолютно за нищо не ми помага ,не обръща абсолютно никакво внимание на децата.Синът ми който е на 9 вече започна да казва ,че го мрази ,защото иска за правят неща по мъжки ,а той все няма време.  .Всяка вечер след работа пие пред блока с комшиите бира,и нищо не в състояние да го обеди да се прибере. Виждам понякога ,че се радва на другите деца ,което страшно ме изнервя.Оппитах се да говоря с него ,но той ве вижда проблем. За сексуални отношения въобще не можем да говорим.  Незнам дали аз греша някъде,но съм на прага на силите си !лошото е ,че колкото и да ми се иска понякога да си дигна шапката и да се махна просто няма къде да ида. Ще съм благодарна ако ми дадете ,някакви съвети ,с какво мога да помогна на семейството си


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: bijjy в вт, 19 май 2020, 13:47
Здравейте, моята история е подобна, само че се задълбочи рязко след появата на детето. Просто мъжа ми си продължи стария начин на живот. Пиене до късно, ставане късно... Станах  слугиня, която се опитва да се справи със всичко сама. Мъжа си е по собствения план, който винаги започва с Аз. Когато се опитам да говоря с него , отговора е един" като не ти харесва си заминавай сама без детето". Много ми е болно и обидно. 8 г изтърпях какво ли не за да сбъднем мечтата си, да имаме детенце, заради мъжки фактор и множество инвитро процедури.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Milagros2323 в ср, 20 май 2020, 00:01
Не знам с кого да споделя и какво да правя.С мъжът ми сме заедно от 6 години имаме две деца едно на 3 годинки и другото е на 1годинка . Нещата които ме натоварват са ,че живеем в къща на два етажа на долния баба му сестра му приятеля  и  детето и,които прекарват повече време горе ,а там сме ние и родителите му ,като цяло е блъсканица децата ни не се разбират съобразявам се все пак съм на чуждо място .Другото е ,че мъжът ми се вълнува само от своите нужди ,интереси ще кажеш ,че само аз имам деца все му пречат излиза когато поиска ,прибира се когато му скимне почти не общува ме само по задължение за нищо не мога да разчитам според него трябва да се моля на родата му само да не го занимавам .Човека не осъзнава ,че има отговорност към нас . Живее си като ерген . С него се кара ме защото му натрапвам децата ,а с блиските му заради племеницата му която не мисли и удря детето ми с каквото и падне ,като цяло те са със  различно възпитание на нея е позволено всичко  никво внимание ,а на моето всичко се обеснява и се забранява  .Това е моята история. Моля за съвет


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 21 май 2020, 12:04
Здравейте Петя,
Втора Анонимна с друг въпрос :)

На 29 съм, от 16 годишна имах 3 дълги връзки, почти без паузи между тях. От няколко месеца съм без приятел. Попаднах на човек, с който исках да е следващата ми връзка. Виждам го като (почти) пълна противоположност на мен, което го прави интересен и ме привлича. В същото време съзнавам, че дори да сме заедно, не би могло да бъде особено сериозно и продължително. Той не иска никаква връзка (твърди, че не само с мен, а по принцип сега не иска), и може да се виждаме само за секс. Което на мен не ми е достатъчно, но няма как да го накарам на сила. Иначе имахме няколко излизания, запозна ме с част от приятелите си, карахме колела заедно, ходихме на вила, и т.н.
Проблемите ми са, че:
1. винаги съм била с компаниите на гаджетата, и сега освен без гадже, съм и без приятели. Моите приятелки са само 2, и двете не живеят в същия град, в който съм аз. Имам познати-мъже, с които мога да излизам. Но не искам. Нямам интерес към тях. А познати - жени, с които поне на кафе да отидем, нямам. Само една, семейна, която рядко има свободно време.
2. С който и да изляза - дали тази позната, или някой познат мъж..имам чувството, че наблюдавам случващото се като през стъкло/стена, че емоциите не стигат реално до мен. Не мога да се зарадвам искрено. Нещо липсва.
3. И това нещо е Той - този, който не иска връзка. И който вече месеци не мога да избия от главата си. Повече от месец не бях го виждала изобщо, но не можах да спра да мисля за него, не издържах и го потърсих пак. Но това е, което той е склонен да ми даде - само секс. НЕ ме допуска до себе си по никакъв начин, дори в разговор оставя нещата повърхностни, избягва лични теми и споделяне.

Какво да направя? Чувствам се нещастна, опитвам да излизам с други хора, да не стоя сама (сега съм и без работа, благодарение на Извънредното положение), но..както казах - не мога да се зарадвам. Където и да съм, си мисля, че искам да съм там с него. Каквото и да правя - дори просто разходка.. дори да имам вариант за някой, който да ми прави компания...не искам, защото не ми носи удоволствие. Искам да бъде Той, този, който не иска.

Поздрави,
Объркана


Здравейте, скъпа Анонимна и Объркана,

От споделеното разбирам, че сте човек, който е имал предимно дълги връзки и също така сте наясно, че това, което Той може да Ви предложи, не Ви е достатъчно. Това осъзнаване, че не Ви е достатъчно е изключително ценно за Вас и искам да наблегнем на него! Ако наистина вярвате и чувствате в себе си, че не Ви е достатъчно, това показва, че знаете какво искате, какво търсите и от какво имате нужда, а именно пълноценна и истинска връзка!

За да се случи това обаче, е необходимо и човекът до Вас да има същото желание и най-вече да е готов за такива отношения! Ако това не е така, ще продължавате да се чувствате наранена и нещастна и този порочен кръг ще продължи.

Казвате, че нямате интерес към излизане с други хора и че сякаш наблюдавате "случващото се като през стъкло/стена". За съжаление, това вероятно ще продължи да бъде така, докато не "пуснете" Него, който "пуска" и не "иска да хване" Вас. Трябва да оценим факта, че този мъж Ви е показал и казал ясно, че не иска връзка, въпреки че сте излизали с приятелите му. Важно е също да отбележим и че няма как да накараме някой на сила да направи нещо, което не иска и за което не е готов.

Всеки човек има право и заслужава да се радва на пълноценна връзка, в която има взаимност и споделеност, Вие също! Не забравяйте никога това! Задайте си въпроса какво все още Ви "тегли" към човек, който знаете, че не споделя желанието Ви за връзка и не забравяйте, че докато влагате емоции, очаквания и проекции върху този човек, Вие не давате шанс на някой друг, с който ще можете да имате пълноценна връзка! Тоест не си позволявате да бъдете щастлива с друг човек.

Най-вероятно в момента идеята да продължите напред и да го забравите Ви се струва абсурдна и невъзможна. Дайте си време. Преди да започнете нова връзка препоръчвам също така да отделите време на най-важния човек във Вашия живот - самите Вие! Погрижете се за себе си, за Вашите лични нужди, желания, цели и едва когато се почувствате готова, тогава започнете нови отношения! Вие най-добре ще усетите кога този момент е настъпил!

Пожелавам Ви успех!


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 21 май 2020, 15:00
Здравейте, с моя мъж сме от 17 годишни заедно вече почти 15 години, имаме 2 дечица .В последно време имаме много проблеми доста се отдръпна от мен и децата .Почна да пие повече,това стана след като и последните му близка баба му почина.В вкъщи винаги е намусен ,абсолютно за нищо не ми помага ,не обръща абсолютно никакво внимание на децата.Синът ми който е на 9 вече започна да казва ,че го мрази ,защото иска за правят неща по мъжки ,а той все няма време.  .Всяка вечер след работа пие пред блока с комшиите бира,и нищо не в състояние да го обеди да се прибере. Виждам понякога ,че се радва на другите деца ,което страшно ме изнервя.Оппитах се да говоря с него ,но той ве вижда проблем. За сексуални отношения въобще не можем да говорим.  Незнам дали аз греша някъде,но съм на прага на силите си !лошото е ,че колкото и да ми се иска понякога да си дигна шапката и да се махна просто няма къде да ида. Ще съм благодарна ако ми дадете ,някакви съвети ,с какво мога да помогна на семейството си


Здравейте, deina_li,

Причините за подобен тип "отдръпване" от семейството и вероятно емоционално затваряне (след загуба на близки/роднини) могат да бъдат много. За съжаление информацията, с която разполагам, не ми позволява да се ориентирам особено, но все пак бих могла да Ви дам няколко насоки под формата на въпроси, на които да си отговорите сама за себе си и които биха внесли повече яснота за Вас и се надявам да са Ви от полза:

- Кога започна да се случва това "отдръпване"?;
- Как се е променила връзката Ви през всички тези години - в това число има ли случки, събития, които по някакъв начин сте преживели и през които сте преминали?;
- Кои са нещата, които ви свързват към днешна дата - вашата връзка е започнала, когато и двамата сте били едва на 17г, какво ви свързва сега?

Споделяте, че ви се е искало да си тръгнете, но няма къде да отидете. Запитайте себе си следното: ако имаше къде да отидете, бихте ли си тръгнали? Какво ви кара да останете освен децата? Какво Ви дават тези отношения?

Поздрави и успех,
Петя


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 21 май 2020, 17:58
Здравейте, моята история е подобна, само че се задълбочи рязко след появата на детето. Просто мъжа ми си продължи стария начин на живот. Пиене до късно, ставане късно... Станах  слугиня, която се опитва да се справи със всичко сама. Мъжа си е по собствения план, който винаги започва с Аз. Когато се опитам да говоря с него , отговора е един" като не ти харесва си заминавай сама без детето". Много ми е болно и обидно. 8 г изтърпях какво ли не за да сбъднем мечтата си, да имаме детенце, заради мъжки фактор и множество инвитро процедури.

Здравейте,  bijjy,

Поздравявам Ви за сбъднатата мечта и положените от Ваша страна отдаденост и усилия в този нелек процес - инвитро процедурите!

Споделяте, че нещата се задълбочават след появата на детето, но също така мъжът Ви "си продължи стария начин на живот", което ме кара да предполагам, че и преди появата на детето това негово поведение е съществувало. Тоест детенцето е само "катализатора". Незнам от колко време сте заедно и каква е възрастта на детето Ви, но е нормално да Ви е "болно и обидно"!

Помислете върху това какво Ви носят отношенията с мъжа Ви, какво Ви свързва с него (освен детето). От описанието си създавам впечатлението, че Вие правите всичко и той по никакъв начин не участва в семейството, но може и да греша ... Ако Вие искате да запазите тези отношения и ако мъжът Ви също иска да остане в тях по някакъв начин, е необходимо и двамата да знаете това и да обсъдите по какъв начин би било най-добре за всеки да участва в тази връзка.

Също така, за да се включва повече той, е важно Вие да му дадете тази възможност като си позволите да го въвличате повече в семейните задължения. Това е бавен процес и изисква търпение. Всяка двойка е добре да намери своя най-подходящ начин за това. Често, един мъж за да се чувства "ангажиран" да направи нещо, е необходимо ние да отстъпим от ролята на "вършещи всичко" жени като по този начин осигуряваме "пространство" за действие от страна на мъжа. За съжаление обаче, това не винаги е достатъчно, ако мъжът просто изначално няма желание да участва в семейството, но това няма как да знам на този етап.

Дано да успеете да намерите път един към друг, успех!
Петя


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 21 май 2020, 23:28
Не знам с кого да споделя и какво да правя.С мъжът ми сме заедно от 6 години имаме две деца едно на 3 годинки и другото е на 1годинка . Нещата които ме натоварват са ,че живеем в къща на два етажа на долния баба му сестра му приятеля  и  детето и,които прекарват повече време горе ,а там сме ние и родителите му ,като цяло е блъсканица децата ни не се разбират съобразявам се все пак съм на чуждо място .Другото е ,че мъжът ми се вълнува само от своите нужди ,интереси ще кажеш ,че само аз имам деца все му пречат излиза когато поиска ,прибира се когато му скимне почти не общува ме само по задължение за нищо не мога да разчитам според него трябва да се моля на родата му само да не го занимавам .Човека не осъзнава ,че има отговорност към нас . Живее си като ерген . С него се кара ме защото му натрапвам децата ,а с блиските му заради племеницата му която не мисли и удря детето ми с каквото и падне ,като цяло те са със  различно възпитание на нея е позволено всичко  никво внимание ,а на моето всичко се обеснява и се забранява  .Това е моята история. Моля за съвет


Здравейте, Milagros2323,

Ситуацията, която описвате, изглежда динамична и вероятно доста Ви изтощава и натоварва и това е напълно нормално! Защо? Защото когато на едно място (в една къща) имаме членове както от разширено семейство (сестрата на мъжа Ви, приятеля й), така и три различни поколения (бабата, мъжа Ви, децата) едно от най-трудните неща е изграждането и спазването на граници между различните семейства!

Незнам от колко време живеете там, но допускам, че тази напрегната обстановка вкъщи е свързана с неговото отсъствие ("прибира се когато му скимне", "само да не го занимавам"), т.е. това може би е неговият начин да се справи или по-скоро да "избяга" от ситуацията, като се дистанцира.

Препоръчвам да обърнете внимание на Вашите нужди, помислете как бихте могла да си помогнете, да се чувствате по-добре - вие и децата. Дори в момента четиримата да нямате възможност да се отделите или преместите на друго място, помислете как това би могло да се случи вбъдеще (препоръчвам!). Ако това е възможно, ще промени и разчупи изцяло модела и ще разкрие много възможности да подобрите и развиете отношенията си като самостоятелно семейство! Ако все пак в момента преместване е невъзможно, опитайте с мъжа Ви да поставите ясни граници спрямо останалите роднини в къщата!

Успех,
Петя


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: bijjy в пт, 22 май 2020, 08:44
Скрит текст:
Здравейте, моята история е подобна, само че се задълбочи рязко след появата на детето. Просто мъжа ми си продължи стария начин на живот. Пиене до късно, ставане късно... Станах  слугиня, която се опитва да се справи със всичко сама. Мъжа си е по собствения план, който винаги започва с Аз. Когато се опитам да говоря с него , отговора е един" като не ти харесва си заминавай сама без детето". Много ми е болно и обидно. 8 г изтърпях какво ли не за да сбъднем мечтата си, да имаме детенце, заради мъжки фактор и множество инвитро процедури.

Здравейте,  bijjy,

Поздравявам Ви за сбъднатата мечта и положените от Ваша страна отдаденост и усилия в този нелек процес - инвитро процедурите!

Споделяте, че нещата се задълбочават след появата на детето, но също така мъжът Ви "си продължи стария начин на живот", което ме кара да предполагам, че и преди появата на детето това негово поведение е съществувало. Тоест детенцето е само "катализатора". Незнам от колко време сте заедно и каква е възрастта на детето Ви, но е нормално да Ви е "болно и обидно"!

Помислете върху това какво Ви носят отношенията с мъжа Ви, какво Ви свързва с него (освен детето). От описанието си създавам впечатлението, че Вие правите всичко и той по никакъв начин не участва в семейството, но може и да греша ... Ако Вие искате да запазите тези отношения и ако мъжът Ви също иска да остане в тях по някакъв начин, е необходимо и двамата да знаете това и да обсъдите по какъв начин би било най-добре за всеки да участва в тази връзка.

Също така, за да се включва повече той, е важно Вие да му дадете тази възможност като си позволите да го въвличате повече в семейните задължения. Това е бавен процес и изисква търпение. Всяка двойка е добре да намери своя най-подходящ начин за това. Често, един мъж за да се чувства "ангажиран" да направи нещо, е необходимо ние да отстъпим от ролята на "вършещи всичко" жени като по този начин осигуряваме "пространство" за действие от страна на мъжа. За съжаление обаче, това не винаги е достатъчно, ако мъжът просто изначално няма желание да участва в семейството, но това няма как да знам на този етап.

Дано да успеете да намерите път един към друг, успех!
Петя
Много ви благодаря за отговора. От 10 г сме заедно, като половината време сме били по репродуктивни клиники. Детенцето е на почти 2 г. И двамата сме наясно че ако послвдния опит инвитро не беше успешен нямаше да сме към днешна дата заедно. Никой от двамата неиска да се разделя с детето , а работата ни не позволява съвместяване на дете и работа. Аз съм от много рано. А той отсъства понякога със седмици. Помощ от близки нямаме. За мен това е втори брак . С първия изкарахме 15 г.когато детето вече стана по самостоятелно. Беше подобно положението. Имаше и мания за закупуване на техника макар и хладилника да е празен. Със задълженията вкъщи е трудно сама да се справям да, но повече ме вълнува въпроса как да излязат мъжете от зоната си на комфорт, как да си пренаредят приоритетите, как да намират време за семейството, кога " ще пораснат" и ще се държат като отговорни мъже? Или да се мъчим някак си, да оцелеем отглеждайки сами децата си ? Като напреднат годинките, и тези въпроси стават трудни за решаване. Благодаря!


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Анонимен в сб, 23 май 2020, 11:57
Здравейте :)  Радвам се, че имам възможността да се обърна към специалист.
Аз съм на 30, той на 40. Аз имам предишен брак и дете на 7 години, той е имал една единствена сериозна връзка, която е продължила 2 години и е била преди 10 години.
1.Заедно сме от 3 години, живеем в негов апартамент. Той е маниак на тема чистота. Има правила за абсолютно всичко, иска всичко да се случва по неговият начин и всяко отклонение от правилата му води до разправии. В началото гледах много оптимистично на нещата, казвах си, че всеки си има странности и това е неговото. Реших, че мога да живея с това. Отивайки да живеем при него с дъщеря ми , тя започна да спи сама и започна дългото приучаване на това. В продължение  на месеци тя идваше по някое време вечер, плачеше и обясняваше колко я е страх. Като родител гледах да подходя с разбиране, успокоявах я. Цъках лампата в коридора. Купих нощна лампа. Той обаче беше много против методите ми и постоянно ми правеше забележки. Изгасяше след мен лампата и твърдеше, че това струва пари и тя е време да се научи да спи сама без лигавщини. Дъщеря ми е леко разглезена, обича да е залепена за мен, има претенции за храната , има проблем и с изговарянето на някои букви и подобни, но пък ме слуша за всичко останало и е много разбрано дете. Реших, че той като страничен наблюдател вижда неща, които моята майчина душа не може и започнах да следвам съветите му, които според него щяха да са за доброто на детето. Имаше моменти, в които не успявах и следваше отново разправия. Родителите ми също много ми помагаха и я взимаха от градина понякога когато бях до късно на работа, той имаше и претенции как те я гледат и че се прегръщат и си говорят на "зайче", "пиленце" и подобни. Аз бях благодарна на родителите ми, че ми помагаха и тези техни отношения с детето не ми пречеха.
3.В неговия дом трябваше да се спазва страхотна хигиена. Къпане веднага след влизане през вратата. Трябваше да ходя с едни и същи дрехи поне 3 дни подред с цел пестене на пари. Чиниите се миеха по определен начин. Прозорците в кухнята се отваряха според определени правила. Дори цял ден да бях чистила и готвила, той влизаше през вратата и намираше какво не е наред и започвахме отново едни безкрайни разговори, които за да приключат аз трябваше да отстъпя.Работата ми е много добре платена и натоварена и е имало моменти, в които е трябвало той да води детето на градина, да го взима и да готви. Това са ми едни от най- трудните моменти. Изморена от работа по цели нощи съм стояла да разговарям с него, за това колко много прави той за мен и детето , а аз не го оценявам. Научих се по някакъв начин да си премълчавам и да не му обръщах внимание. Тъй като той много често отсъстваше, той е земеделски производител и е имало и по 7-10 не се е прибирал. Което  е времето за мен да си отдъхна и да бъда отново себе си.
4. Той започна да иска да има дете, аз се съгласих, като обсъдихме някои от правилата и желанието ми да настъпи промяна, защото това много ми тежи. Той се съгласи и реално наистина имаше промяна. Детето обаче така и не ставаше почти 1 година. Решихме да си направим прегледи и се установи, че той не може да има деца по естествен път, ще се наложи ин витро. Сперматозоидите му бяха неподвижни и реално нямаше как да стигнат яйцеклетката и да я оплодят. Обсъдихме ситуацията и решихме да го направим. През целият процес, той беше най-милият човек на света, но аз под въздействието на всички тези хормони бях нервна, уплашена, дъщеря ми беше при родителите ми повече от месец.За щастие от първия път чудото се случи.Бях бременна и бяхме много щастливи. Започна едно лудо повръщане от моя страна и два пъти лежане в болница, което се отрази на дъщеря ми, защото тя реши че съм болна от нещо и ще ме загуби. Започна все по- често да тропа с крак и да се оплаква от различни неща, държеше се не добре с мен, а с него чудесно.През този период се наложи той да се грижи за домакинството и за нея и явно, че му дойде в повече. Започна да ме обвинява, че се преструвам, че не ми е наистина лошо и подобни неща. Имахме доста обтегнати отношения, на мен вече всичко започваше много да ми тежи.
5. Започна карантината и отидохме на село при майка му, която е вдовица от 30 години. Там правилата бяха още по- ужасни и стегнати. За да отговориш на очакванията й трябваше да стоя и да не мърдам изобщо.Когато малката се хранеше не трябваше да има трохи и без шум за да си чува турския филм. Детето пощуря. Един ден 5 5 часа плака и вика и всичко това беше насочено само към мен. Реших, че ако продължа така да живея ще се побъркам и една сутрин реших да обсъдя с ММ как искам да си ни прибере вкъщи. Обясних му, че не се чувствам добре. Той обаче извика майка си и започна ужасен скандал. Аз бременна в края на 4 месец, те двамата срещу мен бълваха змии и гущери колко съм зла и как детето ми е дявол. Това много ме обиди, казах им какво мисля за правилата им и за начина им на живот, като по мое мнение не бях много груба. Той се обиди, тя се обиди и започнаха да ме подминават като все едно съм прокажена. Почувствах се ужасно. Реших да се извиня. Отидох да говоря с майка му и й казах, че съжалявам, че не й е станало приятно, но това е само мое мнение. Тя не прие извиненията ми и каза, че не е трябвало да забременявам и че ние със синът й нямаме бъдеще, тя щяла да направи всичко възможно да ни раздели. На другия ден се обадих на баща ми и го помолих да дойде и да ни прибере. От тогава съм при родителите ми. Вече в почти 7 месец. Той се обажда от време на време, но по никакъв начин не показва, че съжалява или се извинява. Очаква, че ще се прибера така както съм си отишла. Мисълта, че трябва да се върна ме кара да се чувствам зле. От както сме при родителите ми се чувствам спокойна, детето няма нервни изблици и всичко е спокойно. Тъжна съм само за това, че се чувствам като инкубатор, плача много често, че съм дала прекалено много на човек, който явно не би направил това за мен. Объркана съм. Не знам как да подходя. Мога още днес да си хвана детето и да се върна  неговото жилище, той няма да ме изгони, но ме е страх, че ще стане по- зле от преди.Иска ми се поне да покаже, че съжалява.
Не знам дали съм права. Търся вината в себе си, как не съм видяла по- рано сигналите и защо не съм си тръгнала по- рано, но уви вече е късно да мисля за това. Не мога да върна времето назад.
Ще се радвам на насоки как да подходя в тази ситуация и дали има смисъл да се боря за това семейство? До каква степен е възможна промяна от негова или от моя страна?Имам нужда от безпристрастно странично мнение.

Благодаря ви за отделеното време :)


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Мélisande в чт, 28 май 2020, 02:10
Здравейте.
Имам нужда от съвет.
Преди 7 години срещнах любовта на живота си. И двамата си допаднахме и се харесахме страхотно, като много се допълвахме на характер и се разбирахме перфектно.
За съжаление се случи така че трябваше да замине за чужбина по работа и така и не се върна.
Покани ме да ида при него много пъти но тук аз довършвах образование, после магистратура, после първа работа и все нямах възможност да ида, а и не знаех езика в държавата в която е той. Не исках да му тежа на място докато го уча и стоя без работа въпреки че той настояваше че не е проблем.
Записах езиков курс с идеята да ида по-нататък а междувременно ходех на гости всеки два месеца, а и той си идваше за 2 - 3 месеца веднъж годишно.
Всеки ден си говорехме с часове и поради честите ни виждания и разговори не усещах липсата му и не ми тежеше разстоянието.
В един момент обаче това почна да ми тежи освен това исках дете, а той ми каза, че не може да ми предложи на този етап, но ме обожава.
Въпреки това вследствие на това, че почнах вече да се чувствам самотна, беше ме страх да замина, той не искаше дете и ме подразни няколко пъти сериозно с някои свои действия реших че трябва да се разделим.
Стана така че междувременно едно друго момче правеше всичко възможно да спечели симпатиите ми и реших да използвам случая - да прекратя със сегашния и да започна с момчето. Малко егоистично но мислех че това ще ме улесни защото иначе много трудно щях да взема това решение.
Отидох му на гости за последен път и му казах че искам да прекратим като очаквах, че и той ще е ок с това и ще каже че е време. Казах му и че има друг.
Не очаквах обаче такава реакция - той направо полудя от мъка, не спа цяла вечер, плака със сълзи и разкри наистина колко ме обича и че не може без мен.
Въпреки това каза че трябва да ми признае нещо - че е имал паралелна секскуална връзка, защото не можел да издържа без секс ( той е мн сексуален).
Това направо ме съсипа, в началото го беше страх да си признае цялата истина но малко по малко я разкри и разбрах че от 5 години е започнал да се вижда веднъж седмично с друго момиче което си мисли че са в истинска връзка. С нея много му харесвал секса и затова не могъл да спре, но обичал само мен и не можел да се раздели с мен нито да ми каже. Мислел си че като се вижда само веднъж седмично не прави толкова голямо прегрешение. Сиг съм че не лъже че е имал връзка защото видях секс клипче на телефона му.
Побеснях и само аз си знам как се почувствах за всички тези години лъжи, изпокарахме се, но установих че още го обичам. Много ме заболя защото той знаеше че бих простила вс освен изневяра и пак го е направил.
Той си замина и ме излъга че е прекратил всичко с нея и когато дойде пак искаше уж “да ми се реваншира” и ми предложи брак.
Аз още си бях във връзка с другото момче.
Хванах го обаче че още си пише с момичето и отказах предложението му възмутена.
Той ми каза, че ако аз прекратя връзка с момчето той веднага ще я разкара, но сега се чувства ужасно че аз съм с друг затова остава с нея. Не можел да е сам.
Мен пък това мн ме подразни защото се чувствам онеправдана за 5те години изневери и искам да видя че той ще я остави за да ми се реваншира без значение дали сме заедно или не ако наистина тя е само за секс и не е влюбен в нея.
Той обаче отказа да го направи и това ме побърква.
В днешна дата аз се разделих с това момче защото не иЗлезе стока и още съм в комуникация с бившия ми.
Според вас ще мога ли да му повярвам отново някога и как мога да си върна доверието след толкова лъжи?
Човек който ме е мамил толкова време и не вижда нуждата да се реваншира прекратявайки може ли някога да бъде верен?
Аз още имам чувства към него и искам да я  остави и да и каже че е заради мен. Гадно ли е това от моя страна?

Не на мен секса не ми е липсвал толкова, мога да издържам и дълго без секс. А и какго казвам се виждахме често.
Другото момче не ме е зарязало, просто не беше това за което се представяше и аз го оставих. Той искаше много да е с мен и даже още иска. Така че ако става въпрос да ме е яд че нямам друг ще се върна при него. Но не е това което ме мъчи.
Аз не съм бройкала никой друг нито съм изневерявала по време на връзката от разстояние так че не е много коректно да ме обвиняваш “че не ставам за връзка”.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 28 май 2020, 18:26
Скрит текст:
Здравейте, моята история е подобна, само че се задълбочи рязко след появата на детето. Просто мъжа ми си продължи стария начин на живот. Пиене до късно, ставане късно... Станах  слугиня, която се опитва да се справи със всичко сама. Мъжа си е по собствения план, който винаги започва с Аз. Когато се опитам да говоря с него , отговора е един" като не ти харесва си заминавай сама без детето". Много ми е болно и обидно. 8 г изтърпях какво ли не за да сбъднем мечтата си, да имаме детенце, заради мъжки фактор и множество инвитро процедури.

Здравейте,  bijjy,

Поздравявам Ви за сбъднатата мечта и положените от Ваша страна отдаденост и усилия в този нелек процес - инвитро процедурите!

Споделяте, че нещата се задълбочават след появата на детето, но също така мъжът Ви "си продължи стария начин на живот", което ме кара да предполагам, че и преди появата на детето това негово поведение е съществувало. Тоест детенцето е само "катализатора". Незнам от колко време сте заедно и каква е възрастта на детето Ви, но е нормално да Ви е "болно и обидно"!

Помислете върху това какво Ви носят отношенията с мъжа Ви, какво Ви свързва с него (освен детето). От описанието си създавам впечатлението, че Вие правите всичко и той по никакъв начин не участва в семейството, но може и да греша ... Ако Вие искате да запазите тези отношения и ако мъжът Ви също иска да остане в тях по някакъв начин, е необходимо и двамата да знаете това и да обсъдите по какъв начин би било най-добре за всеки да участва в тази връзка.

Също така, за да се включва повече той, е важно Вие да му дадете тази възможност като си позволите да го въвличате повече в семейните задължения. Това е бавен процес и изисква търпение. Всяка двойка е добре да намери своя най-подходящ начин за това. Често, един мъж за да се чувства "ангажиран" да направи нещо, е необходимо ние да отстъпим от ролята на "вършещи всичко" жени като по този начин осигуряваме "пространство" за действие от страна на мъжа. За съжаление обаче, това не винаги е достатъчно, ако мъжът просто изначално няма желание да участва в семейството, но това няма как да знам на този етап.

Дано да успеете да намерите път един към друг, успех!
Петя
Много ви благодаря за отговора. От 10 г сме заедно, като половината време сме били по репродуктивни клиники. Детенцето е на почти 2 г. И двамата сме наясно че ако послвдния опит инвитро не беше успешен нямаше да сме към днешна дата заедно. Никой от двамата неиска да се разделя с детето , а работата ни не позволява съвместяване на дете и работа. Аз съм от много рано. А той отсъства понякога със седмици. Помощ от близки нямаме. За мен това е втори брак . С първия изкарахме 15 г.когато детето вече стана по самостоятелно. Беше подобно положението. Имаше и мания за закупуване на техника макар и хладилника да е празен. Със задълженията вкъщи е трудно сама да се справям да, но повече ме вълнува въпроса как да излязат мъжете от зоната си на комфорт, как да си пренаредят приоритетите, как да намират време за семейството, кога " ще пораснат" и ще се държат като отговорни мъже? Или да се мъчим някак си, да оцелеем отглеждайки сами децата си ? Като напреднат годинките, и тези въпроси стават трудни за решаване. Благодаря!

Разбирам. Наистина с годините това са въпроси, които са трудни за решаване и същевременно много важни!
Споделяте, че и двамата сте наясно, че нямаше да сте заедно, ако последната процедура е била неуспешна, което ме кара да допусна, че детето и трудностите, през които сте преминали за него е това, което ви държи и крепи като двойка.  Все пак, помислете за себе си има ли и друго, което ви свързва. Ако няма друго, то дали ще отглеждате детето си сама или заедно с него при сегашните обстоятелства - има ли разлика и каква?

"как да излязат мъжете от зоната си на комфорт, как да си пренаредят приоритетите, как да намират време за семейството, кога " ще пораснат" и ще се държат като отговорни мъже?" - първо е важно да знаем дали този мъж иска това, което и ние що се отнася до семейство, каква е неговата представа за семейство и едва след това да обсъдите заедно разпределянето на отговорностите и задълженията, в които да се включвате ЗАЕДНО, а не само Вие!

Възможно е това негово поведение да се дължи на факта, че той изначално не желае да отделя време на семейството си, за него това да не е приоритет и да не желае да прояви отговорност, обсъдете това с него и разберете дали е така. Ако не желае, тогава помислете за себе си защо бихте продължили да очаквате от него това, ако знаете вече неговата нагласа. Нужно е той самият да направи това приоритет в живота си и след това заедно да обсъдите как да продължите напред.

Успех!


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 28 май 2020, 19:15
Здравейте.
Имам нужда от съвет.
Преди 7 години срещнах любовта на живота си. И двамата си допаднахме и се харесахме страхотно, като много се допълвахме на характер и се разбирахме перфектно.
За съжаление се случи така че трябваше да замине за чужбина по работа и така и не се върна.
Покани ме да ида при него много пъти но тук аз довършвах образование, после магистратура, после първа работа и все нямах възможност да ида, а и не знаех езика в държавата в която е той. Не исках да му тежа на място докато го уча и стоя без работа въпреки че той настояваше че не е проблем.
Записах езиков курс с идеята да ида по-нататък а междувременно ходех на гости всеки два месеца, а и той си идваше за 2 - 3 месеца веднъж годишно.
Всеки ден си говорехме с часове и поради честите ни виждания и разговори не усещах липсата му и не ми тежеше разстоянието.
В един момент обаче това почна да ми тежи освен това исках дете, а той ми каза, че не може да ми предложи на този етап, но ме обожава.
Въпреки това вследствие на това, че почнах вече да се чувствам самотна, беше ме страх да замина, той не искаше дете и ме подразни няколко пъти сериозно с някои свои действия реших че трябва да се разделим.
Стана така че междувременно едно друго момче правеше всичко възможно да спечели симпатиите ми и реших да използвам случая - да прекратя със сегашния и да започна с момчето. Малко егоистично но мислех че това ще ме улесни защото иначе много трудно щях да взема това решение.
Отидох му на гости за последен път и му казах че искам да прекратим като очаквах, че и той ще е ок с това и ще каже че е време. Казах му и че има друг.
Не очаквах обаче такава реакция - той направо полудя от мъка, не спа цяла вечер, плака със сълзи и разкри наистина колко ме обича и че не може без мен.
Въпреки това каза че трябва да ми признае нещо - че е имал паралелна секскуална връзка, защото не можел да издържа без секс ( той е мн сексуален).
Това направо ме съсипа, в началото го беше страх да си признае цялата истина но малко по малко я разкри и разбрах че от 5 години е започнал да се вижда веднъж седмично с друго момиче което си мисли че са в истинска връзка. С нея много му харесвал секса и затова не могъл да спре, но обичал само мен и не можел да се раздели с мен нито да ми каже. Мислел си че като се вижда само веднъж седмично не прави толкова голямо прегрешение. Сиг съм че не лъже че е имал връзка защото видях секс клипче на телефона му.
Побеснях и само аз си знам как се почувствах за всички тези години лъжи, изпокарахме се, но установих че още го обичам. Много ме заболя защото той знаеше че бих простила вс освен изневяра и пак го е направил.
Той си замина и ме излъга че е прекратил всичко с нея и когато дойде пак искаше уж “да ми се реваншира” и ми предложи брак.
Аз още си бях във връзка с другото момче.
Хванах го обаче че още си пише с момичето и отказах предложението му възмутена.
Той ми каза, че ако аз прекратя връзка с момчето той веднага ще я разкара, но сега се чувства ужасно че аз съм с друг затова остава с нея. Не можел да е сам.
Мен пък това мн ме подразни защото се чувствам онеправдана за 5те години изневери и искам да видя че той ще я остави за да ми се реваншира без значение дали сме заедно или не ако наистина тя е само за секс и не е влюбен в нея.
Той обаче отказа да го направи и това ме побърква.
В днешна дата аз се разделих с това момче защото не иЗлезе стока и още съм в комуникация с бившия ми.
Според вас ще мога ли да му повярвам отново някога и как мога да си върна доверието след толкова лъжи?
Човек който ме е мамил толкова време и не вижда нуждата да се реваншира прекратявайки може ли някога да бъде верен?
Аз още имам чувства към него и искам да я  остави и да и каже че е заради мен. Гадно ли е това от моя страна?

Здравейте, Мélisande,

Разбирам притесненията Ви и за човек като Вас, който както казвате би простил всичко освен изневяра е нормално да се чувствате по този начин.  Още повече че партньорът Ви е знаел това и все пак го е направил.
От разказа разбирам, че всъщност през по-голямата част от връзката Ви (5 от общо 7 години заедно) той е имал паралелна връзка. Не ми става ясно, но предполагам, че той все още е в чужбина.

"Според вас ще мога ли да му повярвам отново някога и как мога да си върна доверието след толкова лъжи?
Човек който ме е мамил толкова време и не вижда нуждата да се реваншира прекратявайки може ли някога да бъде верен?" - Изграждането на доверие след като е било разрушено и нарушавано системно е труден, бавен и много деликатен процес, в които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да участват ДВЕТЕ страни - тоест и партньорът Ви!Невъзможно е Вие сама да си върнете доверието в него без той да участва в този процес, особено ако отказва да прекрати отношения с другото момиче (без значение по каква причина). Ако вие сте готова да се доверите отново, то и той трябва да е готов да бъде честен и лоялен към Вас. Възстановяването на доверието към друг човек винаги е двустранен процес!

Разбирам, че все още сте емоционално свързана с него и вероятно имате силни чувства, но моята препоръка е да помислите върху следното - ако сте отново заедно, какво бъдеще би имала тази връзка и как бихте я поддържали - от разстояние, Вие бихте ли отишли в чужбина при него, той би ли се върнал? Кой вариант е удачен лично за Вас? Как си представяте бъдещето си заедно и къде? Дори да сте заедно, бихте ли се чувствала спокойна с него и уверена в неговата откритост и честност занапред?

Успех!


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: donchevaa123 в чт, 28 май 2020, 21:50
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: 512 в чт, 28 май 2020, 22:46
" ...първо е важно да знаем дали този мъж иска това, което и ние що се отнася до семейство, каква е неговата представа за семейство и едва след това да обсъдите заедно разпределянето на отговорностите и задълженията, в които да се включвате ЗАЕДНО, а не само Вие!"

Да попитам по повод гореказаното:
  Добре - разговор е проведен( и то неведнъж), всеки път с заключението "Да, права си, ще помагам" или да, има същите виждания за семейство. Но всичко това е само на думи. Примерно околко месец или по-малко се включва в задълженията и отговорностите. След което постепенно е много уморен и докато се усетя - всичко се връща в изходна позиция.

 Та въпросът ми е: При положение, че той на думи е съгласен, но когато му посочиш, че на практика не го прави - той отрича - какво да направи жената? И каква реакция да има спрямо партньора?


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в пт, 29 май 2020, 19:42
Здравейте :)  Радвам се, че имам възможността да се обърна към специалист.
Аз съм на 30, той на 40. Аз имам предишен брак и дете на 7 години, той е имал една единствена сериозна връзка, която е продължила 2 години и е била преди 10 години.
1.Заедно сме от 3 години, живеем в негов апартамент. Той е маниак на тема чистота. Има правила за абсолютно всичко, иска всичко да се случва по неговият начин и всяко отклонение от правилата му води до разправии. В началото гледах много оптимистично на нещата, казвах си, че всеки си има странности и това е неговото. Реших, че мога да живея с това. Отивайки да живеем при него с дъщеря ми , тя започна да спи сама и започна дългото приучаване на това. В продължение  на месеци тя идваше по някое време вечер, плачеше и обясняваше колко я е страх. Като родител гледах да подходя с разбиране, успокоявах я. Цъках лампата в коридора. Купих нощна лампа. Той обаче беше много против методите ми и постоянно ми правеше забележки. Изгасяше след мен лампата и твърдеше, че това струва пари и тя е време да се научи да спи сама без лигавщини. Дъщеря ми е леко разглезена, обича да е залепена за мен, има претенции за храната , има проблем и с изговарянето на някои букви и подобни, но пък ме слуша за всичко останало и е много разбрано дете. Реших, че той като страничен наблюдател вижда неща, които моята майчина душа не може и започнах да следвам съветите му, които според него щяха да са за доброто на детето. Имаше моменти, в които не успявах и следваше отново разправия. Родителите ми също много ми помагаха и я взимаха от градина понякога когато бях до късно на работа, той имаше и претенции как те я гледат и че се прегръщат и си говорят на "зайче", "пиленце" и подобни. Аз бях благодарна на родителите ми, че ми помагаха и тези техни отношения с детето не ми пречеха.
3.В неговия дом трябваше да се спазва страхотна хигиена. Къпане веднага след влизане през вратата. Трябваше да ходя с едни и същи дрехи поне 3 дни подред с цел пестене на пари. Чиниите се миеха по определен начин. Прозорците в кухнята се отваряха според определени правила. Дори цял ден да бях чистила и готвила, той влизаше през вратата и намираше какво не е наред и започвахме отново едни безкрайни разговори, които за да приключат аз трябваше да отстъпя.Работата ми е много добре платена и натоварена и е имало моменти, в които е трябвало той да води детето на градина, да го взима и да готви. Това са ми едни от най- трудните моменти. Изморена от работа по цели нощи съм стояла да разговарям с него, за това колко много прави той за мен и детето , а аз не го оценявам. Научих се по някакъв начин да си премълчавам и да не му обръщах внимание. Тъй като той много често отсъстваше, той е земеделски производител и е имало и по 7-10 не се е прибирал. Което  е времето за мен да си отдъхна и да бъда отново себе си.
4. Той започна да иска да има дете, аз се съгласих, като обсъдихме някои от правилата и желанието ми да настъпи промяна, защото това много ми тежи. Той се съгласи и реално наистина имаше промяна. Детето обаче така и не ставаше почти 1 година. Решихме да си направим прегледи и се установи, че той не може да има деца по естествен път, ще се наложи ин витро. Сперматозоидите му бяха неподвижни и реално нямаше как да стигнат яйцеклетката и да я оплодят. Обсъдихме ситуацията и решихме да го направим. През целият процес, той беше най-милият човек на света, но аз под въздействието на всички тези хормони бях нервна, уплашена, дъщеря ми беше при родителите ми повече от месец.За щастие от първия път чудото се случи.Бях бременна и бяхме много щастливи. Започна едно лудо повръщане от моя страна и два пъти лежане в болница, което се отрази на дъщеря ми, защото тя реши че съм болна от нещо и ще ме загуби. Започна все по- често да тропа с крак и да се оплаква от различни неща, държеше се не добре с мен, а с него чудесно.През този период се наложи той да се грижи за домакинството и за нея и явно, че му дойде в повече. Започна да ме обвинява, че се преструвам, че не ми е наистина лошо и подобни неща. Имахме доста обтегнати отношения, на мен вече всичко започваше много да ми тежи.
5. Започна карантината и отидохме на село при майка му, която е вдовица от 30 години. Там правилата бяха още по- ужасни и стегнати. За да отговориш на очакванията й трябваше да стоя и да не мърдам изобщо.Когато малката се хранеше не трябваше да има трохи и без шум за да си чува турския филм. Детето пощуря. Един ден 5 5 часа плака и вика и всичко това беше насочено само към мен. Реших, че ако продължа така да живея ще се побъркам и една сутрин реших да обсъдя с ММ как искам да си ни прибере вкъщи. Обясних му, че не се чувствам добре. Той обаче извика майка си и започна ужасен скандал. Аз бременна в края на 4 месец, те двамата срещу мен бълваха змии и гущери колко съм зла и как детето ми е дявол. Това много ме обиди, казах им какво мисля за правилата им и за начина им на живот, като по мое мнение не бях много груба. Той се обиди, тя се обиди и започнаха да ме подминават като все едно съм прокажена. Почувствах се ужасно. Реших да се извиня. Отидох да говоря с майка му и й казах, че съжалявам, че не й е станало приятно, но това е само мое мнение. Тя не прие извиненията ми и каза, че не е трябвало да забременявам и че ние със синът й нямаме бъдеще, тя щяла да направи всичко възможно да ни раздели. На другия ден се обадих на баща ми и го помолих да дойде и да ни прибере. От тогава съм при родителите ми. Вече в почти 7 месец. Той се обажда от време на време, но по никакъв начин не показва, че съжалява или се извинява. Очаква, че ще се прибера така както съм си отишла. Мисълта, че трябва да се върна ме кара да се чувствам зле. От както сме при родителите ми се чувствам спокойна, детето няма нервни изблици и всичко е спокойно. Тъжна съм само за това, че се чувствам като инкубатор, плача много често, че съм дала прекалено много на човек, който явно не би направил това за мен. Объркана съм. Не знам как да подходя. Мога още днес да си хвана детето и да се върна  неговото жилище, той няма да ме изгони, но ме е страх, че ще стане по- зле от преди.Иска ми се поне да покаже, че съжалява.
Не знам дали съм права. Търся вината в себе си, как не съм видяла по- рано сигналите и защо не съм си тръгнала по- рано, но уви вече е късно да мисля за това. Не мога да върна времето назад.
Ще се радвам на насоки как да подходя в тази ситуация и дали има смисъл да се боря за това семейство? До каква степен е възможна промяна от негова или от моя страна?Имам нужда от безпристрастно странично мнение.

Благодаря ви за отделеното време :)

Здравейте, скъпа Анонимна,

Ситуацията, в която се намирате наистина е деликатна и разбирам, че сте объркана и сякаш "на кръстопът", в който всяка една посока е важна и е много трудно да избереш по коя да поемеш!

"дали има смисъл да се боря за това семейство" - това е най-важният въпрос, на който препоръчвам да обърнете внимание лично за себе си в момента. Казвам в момента, защото споделяте, че сега се чувствате спокойна, дъщеря Ви  също, вероятно усещате подкрепата и защитата на Вашите родители, което е благоприятно  за равносметка, осмисляне, анализ.

Но да се върнем към въпроса дали има смисъл да се борите. Трябва да подчертаем, че за да стигнете до отговора е нужно да се обърне внимание на много аспекти от отношенията ви, тоест отговора е комплексен, изисква време и е процес, през които се преминава. За съжаление, тук няма как да обхванем в дълбочина всичко, но все пак ще дам няколко насоки:

- Помислете имало ли е ситуации, в които мъжът Ви е променял нещо - мнение по даден въпрос, дали се е съгласявал с Вас за нещо, дали е приемал Вашата позиция по даден въпрос, доколко е кооперативен. От разказа виждам доста примери за приемане, съгласяване от Ваша страна, но за да се работи в посока запазване на отношенията е важно да се знае дали и доколко и другия човек е готов да се бори.

- Забелязвам, че в отношенията между Вас има едно постоянно присъствие на правила, критика и осъждане. Много е важно дали тази критика е градивна или не, как се поднася, дали се дава заедно с предложение за това как нещо може да се подобри (градивна критика) или е само с цел да подцени, осъди и омаловажи. При втория случай, често се получава така, че колкото и да се съгласяваме, приемаме, премълчаваме, винаги ще има още и още неща, които няма да са достатъчно "добри" за човека, който ни критикува. И порочния кръг продължава.

- "той няма да ме изгони, но ме е страх, че ще стане по- зле от преди" - за да не се повтаря един сценарий, е необходимо нещо в този сценарий да е различно. Помислете какво би било различното, ако се върнете при него? До момента Вие сте показвала многократно готовност за приемане, промяна, съгласие, а той какво би променил? Отношенията в двойката са като "танц за двама", в който всеки един от партньорите има своите 5 стъпки, но понякога се случва така, че един извървяваме 10...

- Как Вие бихте могла да продължите с правилата? Какви са границите Ви? Колко можете да приемате, има ли неща, с които не бихте могла да се съгласите? Ако да, споделете ги с него, той е важно да знае какво можете да приемете и какво - не.

За съжаление не можем да обхванем всичко, а за да настъпи по-трайна промяна е необходима по-задълбочена работа, но помислете върху изброените насоки като начало.

Пожелавам Ви успех и леко раждане,
Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в пт, 29 май 2020, 19:58
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря

Здравейте, donchevaa123,

Тук са важни няколко неща:
- Как е приключила връзката с бившия Ви;
- Какво изпитвате към съпруга си;
- Дали освен чувствата към бившия си имате желание да възобновите отношения с него и какви биха били те;
- Какво ще Ви донесат тези отношения - щастие, болка, сигурност или друго...

Успех,
Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в пт, 29 май 2020, 20:31
" ...първо е важно да знаем дали този мъж иска това, което и ние що се отнася до семейство, каква е неговата представа за семейство и едва след това да обсъдите заедно разпределянето на отговорностите и задълженията, в които да се включвате ЗАЕДНО, а не само Вие!"

Да попитам по повод гореказаното:
  Добре - разговор е проведен( и то неведнъж), всеки път с заключението "Да, права си, ще помагам" или да, има същите виждания за семейство. Но всичко това е само на думи. Примерно околко месец или по-малко се включва в задълженията и отговорностите. След което постепенно е много уморен и докато се усетя - всичко се връща в изходна позиция.

 Та въпросът ми е: При положение, че той на думи е съгласен, но когато му посочиш, че на практика не го прави - той отрича - какво да направи жената? И каква реакция да има спрямо партньора?

Здравейте, полезен въпрос, благодаря Ви!

Вие сте направили първата стъпка, тоест постигнали сте съгласие, имате сходни разбирания и виждания, което е добра основа. От тук нататък следва по-трудното, а именно да се приложи това в поведението. Хубаво е също, че той все пак се е включвал в задълженията и отговорностите.

"Какво да направи жената? И каква реакция да има спрямо партньора?" - наистина е важна реакцията на жената и то най-вече след като партньорът се е включил в определено домашно задължение. Често, ние жените очакваме, че мъжът ще се справи с дадена задача така, както го правим ние, че ще свърши дадено нещо по определен начин, както искаме и ако това не се случи, ние сме недоволни, критикуваме, осъждаме. Това, от своя страна "вкарва" мъжа в мисли като например  "хм, след като тя не е доволна, по-добре следващия път да не правя това, защото така или иначе няма да й хареса". И се отдръпва.  Затова би било полезно жената да поощрява, да похвали или да покаже на мъжа точно как да направи дадено нещо с пример (ако той не знае как или го прави грешно) и другата важна стъпка е жената да остави мъжа наистина да направи определеното нещо, тоест ако сте обсъдили, че той трябва да го направи, да не го правите Вие. Още нещо - хубаво е и двамата да разберете за себе си има ли задължения, които са ви по-приятни от други, тоест на кой кое му харесва повече  или поне му е по-малко неприятно :) И на базата на това знание така да разпределите  домашните задължения, че да преминавате през тях възможно по-безпроблемно и леко и за двама ви!

Успех,
Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: donchevaa123 в пт, 29 май 2020, 21:26
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря

Здравейте, donchevaa123,

Тук са важни няколко неща:
- Как е приключила връзката с бившия Ви;
- Какво изпитвате към съпруга си;
- Дали освен чувствата към бившия си имате желание да възобновите отношения с него и какви биха били те;
- Какво ще Ви донесат тези отношения - щастие, болка, сигурност или друго...

Успех,
Петя Г.
1-връзката ни приключи , заради него , не бях готова за дете а той много искаше , в продължение на една година ме търсеше но аз си смених и адрес и телефон и нямаше контакт с мен
2-към съпруга ми чувствам единствено приятел
3-Искам да възнобновя връзката си с бившия , даже и той много иска , но както вече бях споменала имам малко бебе
4-биха ми донесли щастие , радост, спокойствие. И двамата искаме да сме заедно даже няма проблем да живеем ние тримата аз , бебето и (бившия) но не знам как да кажа на съпруга ми ние с него нямаме брак да уточня ,не знам как да постъпя


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Marinela00 в пт, 29 май 2020, 22:00
Добър вечер, не знам точно как да започна, омъжена съм от година, близо 2г и половина съм със съпруга ми, от близо година отношенията ни са някак променливи, ту сме ок лудо влюбени, след няколко дни вече отдръпнати един от друг, тоест отдръпвам се аз, преживях мисед аборт, казаха на съпруга ми да спре цигарите, той се крие, не си признава, лъже, че не пуши, аз не съм пушач, усещам много,отделно много ме напряга това, че не живеем на едно място, седмица в тях, седмица в нас, в моя дом живее само баба ми, тоест това е нейн дом, в тях неговото семейство, не става нито там да сме постоянно, нито вкъщи, и двамата търсехме едно спокойствие в другия, но аз така и не го намерих никъде, на моменти си мисля дали сама няма да се чувствам по добре, поне няма да има кой да ме лъже, да обещава напразни обещания, обичам го, но не мога да превъзмогна тези елементарни лъжи, за мен щом лъже за това е способен на какво ли не тогава! Какво мислите вие, какво ще ме посъветвате? Благодаря предварително


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Arven в сб, 30 май 2020, 09:47
Здравей Петя имам проблем с моя годеник. Аз много ревнувам, бях намирала някой неща в телефона му което още повече ми засили ревността.
Проблема идва от предишна връзка, там се почувствах предадена излъгана. Сега в сегашната ми връзка поради пандемията останахме в различни държави. Той в Англия, аз в България.
Той е британец.
Бяхме там заедно но след много скандали реших да се прибера за малко.
Така останах тук, той лъже доста, хващала съм го.
Но накрая мен изкарва виновна за скандалитв ни.
Имам много голям проблем с доверието.
Какво бихте ме посъветвали.
След няколко дена пътувам до Англия до Лондон и от там трябва да търся транспорт за Шефилд.
Аз смятам че той като мъж трябва да дойде да ме вземе мен като жена. Не аз да се лутам сама там. Той смята че ще се по харчат мнпари не нужно.
Което отново започват скандали, и смята че аз не съм никога щастлива.
Аз просто искам да съм сигурна и убедена в намеренията му. А когато той избухва прибързано, или ме лъже. Аз се съмнявам в него и думите му и така никой от двамата не се чувства добре


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в пт, 05 юни 2020, 11:59
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря

Здравейте, donchevaa123,

Тук са важни няколко неща:
- Как е приключила връзката с бившия Ви;
- Какво изпитвате към съпруга си;
- Дали освен чувствата към бившия си имате желание да възобновите отношения с него и какви биха били те;
- Какво ще Ви донесат тези отношения - щастие, болка, сигурност или друго...

Успех,
Петя Г.
1-връзката ни приключи , заради него , не бях готова за дете а той много искаше , в продължение на една година ме търсеше но аз си смених и адрес и телефон и нямаше контакт с мен
2-към съпруга ми чувствам единствено приятел
3-Искам да възнобновя връзката си с бившия , даже и той много иска , но както вече бях споменала имам малко бебе
4-биха ми донесли щастие , радост, спокойствие. И двамата искаме да сме заедно даже няма проблем да живеем ние тримата аз , бебето и (бившия) но не знам как да кажа на съпруга ми ние с него нямаме брак да уточня ,не знам как да постъпя

Здравейте,

В тази ситуация най-много ще ви помогне искреността и уважението - първо към самата себе си и след това към другите. Ако чувствате, че имате нещо недоизчистено, недоизживяно или недоизяснено с бившия си, говорете с него и се изяснете! Когато не сме приключили (физически или емоционално) докрай с една връзка, тя продължава да ни влияе и дори може да пречи на нашите следващи отношения, не само със съпруга ви, но и с всеки следващ. Без значение какъв ще е изходът от този разговор, Вие ще спечелите облекчение, яснота за себе си и ще знаете как да постъпите! Също така, ще можете да продължите с чисто съзнание и най-вече изяснени отношения. Бъдете открита, без предварителни очаквания или сценарии, просто проверете неговата нагласа.
 
Бъдете уверена, че заслужавате щастливи отношения и любящ партньор, имате право на това!
Относно съпруга Ви - с него винаги ще Ви свързва детенцето, затова подхранвайте към него уважение като баща на детето, с който ще продължите да общувате и занапред. Към него също подходете открито и честно.

Смелост и успех,
Петя


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в пт, 05 юни 2020, 12:28
Добър вечер, не знам точно как да започна, омъжена съм от година, близо 2г и половина съм със съпруга ми, от близо година отношенията ни са някак променливи, ту сме ок лудо влюбени, след няколко дни вече отдръпнати един от друг, тоест отдръпвам се аз, преживях мисед аборт, казаха на съпруга ми да спре цигарите, той се крие, не си признава, лъже, че не пуши, аз не съм пушач, усещам много,отделно много ме напряга това, че не живеем на едно място, седмица в тях, седмица в нас, в моя дом живее само баба ми, тоест това е нейн дом, в тях неговото семейство, не става нито там да сме постоянно, нито вкъщи, и двамата търсехме едно спокойствие в другия, но аз така и не го намерих никъде, на моменти си мисля дали сама няма да се чувствам по добре, поне няма да има кой да ме лъже, да обещава напразни обещания, обичам го, но не мога да превъзмогна тези елементарни лъжи, за мен щом лъже за това е способен на какво ли не тогава! Какво мислите вие, какво ще ме посъветвате? Благодаря предварително

Здравейте, Marinela00,

Когато търсим спокойствие в друг човек, ние не бихме могли да го открием, ако то не се намира първо в самите нас. в този ред на мисли, вероятно всеки един от вас двамата се опитва да намери спокойствие в другия, но ако и двамата сами по себе си не сте уравновесени и спокойни, няма да намирате и спокойствието в другия.

Помислете с какво и къде Вие не сте докрай честна със себе си, дали за нещо лъжете себе си. Нашите партньори са нашето огледало във връзката и ни отразяват! И всъщност правят това, което им позволяваме да правят.

"отделно много ме напряга това, че не живеем на едно място, седмица в тях, седмица в нас" - обсъдете заедно варианти за това как бихте живяли занапред, нека всеки да сподели своята готовност, нагласа и след това да прецените какво би било най-добре за двама ви! Незнам дали сте споделяли на съпруга си това, но ако не сте - той няма как да знае какво Ви напряга.

Споделяте, че често Вие се отдръпвате - в какви моменти, кога изпитвате такава нужда, какво прави той? Той отдръпва ли се също и кога? Доколкото разбирам, отношенията ви са променливи откакто сте сключили брак, преди това имало ли е такова отдръпване? Отговорете си на тези въпроси първо сама и след това обсъдете открито със съпруга Ви, споделете му какво Ви напряга и от какво имате нужда, вярвам, че ако държи на отношенията ви, ще откриете заедно решение. Ако Вие първа покажете поведение на честност и искреност, има по-голяма вероятност и той да прояви това към Вас.

Успех,
Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в пт, 05 юни 2020, 13:21
Здравей Петя имам проблем с моя годеник. Аз много ревнувам, бях намирала някой неща в телефона му което още повече ми засили ревността.
Проблема идва от предишна връзка, там се почувствах предадена излъгана. Сега в сегашната ми връзка поради пандемията останахме в различни държави. Той в Англия, аз в България.
Той е британец.
Бяхме там заедно но след много скандали реших да се прибера за малко.
Така останах тук, той лъже доста, хващала съм го.
Но накрая мен изкарва виновна за скандалитв ни.
Имам много голям проблем с доверието.
Какво бихте ме посъветвали.
След няколко дена пътувам до Англия до Лондон и от там трябва да търся транспорт за Шефилд.
Аз смятам че той като мъж трябва да дойде да ме вземе мен като жена. Не аз да се лутам сама там. Той смята че ще се по харчат мнпари не нужно.
Което отново започват скандали, и смята че аз не съм никога щастлива.
Аз просто искам да съм сигурна и убедена в намеренията му. А когато той избухва прибързано, или ме лъже. Аз се съмнявам в него и думите му и така никой от двамата не се чувства добре

Здравейте, Arven,

Когато не се доверяваме, животът ни става труден, непоносим, превръща се в непрекъснато предчувствие за предстоящо разочарование. Това оказва влияние върху отношенията ни - с настоящ или бъдещ партньор, сякаш с всеки следващ се повтаря същото.

За да имаме доверие към другите - трябва да имаме доверие и към себе си. Доверието все пак е риск! И никой не може да ни даде гаранция, че ще направи всичко това, което обещава. И това е цената на доверието, която може да се наложи да платим, за да се почувстваме разочаровани… или щастливи! Но ако никога не се доверим, ние се обричаме на постоянна неудовлетвореност. Да, ще има разочарования, но след като се научите да се доверявате, животът Ви ще стане по-малко тежък, а хората, на които сте направили този подарък, ще го оценят и ще привличате хота, които оправдават доверието Ви. Ето и някои допълнителни насоки:

- Фокусирайте се само отношенията, в които се намирате в момента. Разграничете миналия си опит, особено негативния. В крайна сметка с нас често се случва това, от което се страхуваме;
- Отговорете си честно - поставяте ли парнтьора си в оправдателна позиция? Искате ли от него да ви се „отчита“ за всичко?;
- Ако искате доверие, изхождайте от това, че партньорът ви е напълно честен с вас. Споделете му, че имате нужда от това той да бъде по-открит, прозрачен, за да му се доверите и вие. Процесът на доверие в отношенията е взаимен!;
-  Старайте се да виждате в парнтьора си добрите му качества и да му говорите за тях. Акцентирайте на това, че му имате доверие. Така по-лесно ще настроите и него за едни по-открити и честни отношения.

Пожелавам успех и повече моменти в които и двамата се чувстате добре,
Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: donchevaa123 в пт, 05 юни 2020, 14:34
Скрит текст:
Здравейте , имам съпруг и бебе , но не спирам да мисля и да имам чувства към бившия си , не знам какво да направя ... моля за съвет. Благодаря

Здравейте, donchevaa123,

Тук са важни няколко неща:
- Как е приключила връзката с бившия Ви;
- Какво изпитвате към съпруга си;
- Дали освен чувствата към бившия си имате желание да възобновите отношения с него и какви биха били те;
- Какво ще Ви донесат тези отношения - щастие, болка, сигурност или друго...

Успех,
Петя Г.
1-връзката ни приключи , заради него , не бях готова за дете а той много искаше , в продължение на една година ме търсеше но аз си смених и адрес и телефон и нямаше контакт с мен
2-към съпруга ми чувствам единствено приятел
3-Искам да възнобновя връзката си с бившия , даже и той много иска , но както вече бях споменала имам малко бебе
4-биха ми донесли щастие , радост, спокойствие. И двамата искаме да сме заедно даже няма проблем да живеем ние тримата аз , бебето и (бившия) но не знам как да кажа на съпруга ми ние с него нямаме брак да уточня ,не знам как да постъпя

Здравейте,

В тази ситуация най-много ще ви помогне искреността и уважението - първо към самата себе си и след това към другите. Ако чувствате, че имате нещо недоизчистено, недоизживяно или недоизяснено с бившия си, говорете с него и се изяснете! Когато не сме приключили (физически или емоционално) докрай с една връзка, тя продължава да ни влияе и дори може да пречи на нашите следващи отношения, не само със съпруга ви, но и с всеки следващ. Без значение какъв ще е изходът от този разговор, Вие ще спечелите облекчение, яснота за себе си и ще знаете как да постъпите! Също така, ще можете да продължите с чисто съзнание и най-вече изяснени отношения. Бъдете открита, без предварителни очаквания или сценарии, просто проверете неговата нагласа.

Бъдете уверена, че заслужавате щастливи отношения и любящ партньор, имате право на това!
Относно съпруга Ви - с него винаги ще Ви свързва детенцето, затова подхранвайте към него уважение като баща на детето, с който ще продължите да общувате и занапред. Към него също подходете открито и честно.

Смелост и успех,
Петя
Много ви благодаря за отговора


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Анонимен в ср, 10 юни 2020, 16:30
Здравейте! Имам следният проблем:
Бих искала да изградя щастлива и стабилна връзка, но чувствам привличане предимно към мъже, които не желаят сериозни отношения и се държат по-доминиращо и грубо. Много пъти съм потискала своето влечение към тях, но така или иначе, желанието ми не намалява, ако отново се случи да общувам с такъв типаж. От друга страна, съм отхвърляла предложенията на по-сериозни и "нормални" мъже, които са заявявали, че не ме приемат само като сексуален обект. В тях обаче, все нещо не ми е допадало и не е успявало да ме развълнува.
Въпросът ми е, дали си струва човек да потиска сексуалните си желания към определен тип хора, които изглеждат неподходящи? И възможно ли е такъв типаж да се промени и дори да се влюби, или по-скоро това е фантазия? Трябва ли, когато избираме партньор, да го избираме предимно с разума си и дори да не ни привлича силно в началото, да изчакаме и да вложим усилия да се получи нещо, ако човекът има положителни качества и се отнася добре?


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в чт, 11 юни 2020, 16:33
Здравейте! Имам следният проблем:
Бих искала да изградя щастлива и стабилна връзка, но чувствам привличане предимно към мъже, които не желаят сериозни отношения и се държат по-доминиращо и грубо. Много пъти съм потискала своето влечение към тях, но така или иначе, желанието ми не намалява, ако отново се случи да общувам с такъв типаж. От друга страна, съм отхвърляла предложенията на по-сериозни и "нормални" мъже, които са заявявали, че не ме приемат само като сексуален обект. В тях обаче, все нещо не ми е допадало и не е успявало да ме развълнува.
Въпросът ми е, дали си струва човек да потиска сексуалните си желания към определен тип хора, които изглеждат неподходящи? И възможно ли е такъв типаж да се промени и дори да се влюби, или по-скоро това е фантазия? Трябва ли, когато избираме партньор, да го избираме предимно с разума си и дори да не ни привлича силно в началото, да изчакаме и да вложим усилия да се получи нещо, ако човекът има положителни качества и се отнася добре?

Здравейте, скъпа Анонимна,

Относно първия въпрос "дали си струва човек да потиска сексуалните си желания към определен тип хора, които изглеждат неподходящи" - предлагам да преформулираме въпроса на такъв, който ще ни даде по-полезна информация, например - какво точно провокира сексуални желания към неподходящи хора, какво ги прави така интересни и загадъчни?
Вие осъзнавате и си давате сметка, че тези хора не желаят сериозни отношения, тоест с тях не можете да изживеете това, което искате, а именно сериозна и щастлива връзка! Тогава помислете какво Ви кара да повтаряте това отново и отново? По този начин, за съжаление, се случва така, че докато сме привлечени от такъв тип хора, ние самосаботираме възможността за щастливи отношения. 

"И възможно ли е такъв типаж да се промени и дори да се влюби, или по-скоро това е фантазия?" - това е нашето (под)съзнателно желание и това, което ни тегли толкова към този типаж, а именно - съблазнителната мисъл, че ние можем да сме тези, които или заради които мъжът ще се влюби/промени. И тази фантазия се превръща често в най-големия ни стимул във връзката, но това не е наша отговорност! Ние сме отговорни само за себе си!
 
На последния Ви въпрос - да, възможно е привличането да се появи малко по-късно, но е задължителен фактор във връзката! Ако то липсва изцяло, връзката не би могла да издържи дълго, но е възможно да възникне привличане и след опознаване между партньорите. Най-важното обаче, е ние от каква позиция/роля влизаме в дадена връзка - от позицията на човек, които търси и иска да бъде доминиран или от друга позиция. Това става след като работим върху себе си и си изясним откъде идва това привличане към такъв тип хора. Често когато живеем или сме попадали в детството си в ролята на жертва под различни форми и в различни ситуации, ние привличаме (и сме привлечени) от доминиращи партньори. Те "обслужват" и поддържат идеално нашата роля на жертва - във връзките, в работата или в приятелствата. Затова препоръчвам първо работа със себе си, изчистване и отработване на моделите, причиняващи такива отношения. Когато това се случи, настъпва промяна и в това, което ни привлича!

Успех,
Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: sear145 в пт, 12 юни 2020, 10:37
Здравейте Петя Георгиева, благодаря ви за възможността да можем да описваме своите проблеми и да открием тук някой който би ни дал възможност да видим проблема под друг ъгъл. Моята история е доста дълга и объркваща но ще се опитам да я съкратя. Със съпруга ми сме заедно от почти 14 години. Имаме 11 годишен брак и две прекрасни деца -момче на 10 и момиче на 5 години. Аз съм на 34 години а съпруга ми на 41. Той е зодия Водолей аз Телец. Още от самото начало на връзката ни имаше много различия. Аз идвам от семейство което е по-заможно и никога не ми е липсвало нищо, но с чести скандали и драми относно работата и отношенията. Родителите ми са имали семеен бизнес и винаги са правели всичко заедно.Каквото съм искала съм го имала и съм изживяла едно щастливо детство. След повече от 25 годишен брак обаче родителите ми се разделиха. Мъжа ми идва от по скромно и бедно семейство което цял живот е пестяло за да може да осигурни на децата си да им се даде поне по едно жилище. Тихи хора при които няма скандали, но живота минава тихо, скучно, монотомно. Свекърва ми е много мил и добър човек а свекър ми беше по труден характер и каквото иска това винаги е ставало. След запознанството ми със съпруга ми имахме много объркваща връзка. Аз съм имала и други връзки преди това и въпреки че не са свършвали успешно не съм попадала на толкова труден и често непоносим характер като на съпруга ми. Аз тъкмо учех в университет и междувременно менижирах бизнеса на моите родители в града в който учех. Работата беше много успешна и в един момент не успявах да се справям сама. Съпругът ми работеше в банка по това време, но като видя добрите приходи които изкарвам и че имам нужда от помощ напусна и се присъедини към бизнеса. Заживяхме заедно, но нещо усетих ужасно много критики за всякакви мои действия. Много често когато съм правила дребни на вид грешки той е избухвал и ме е обиждал, че нищо не става от мен, че съм дете, че не съм могла едно елементарно нещо да направя като хората. Аз обикновено съм по-емоционален човек и съм расла в семейство в което винаги са ме успокоявали казвали са ми позитивни неща и съм разчитала много на семейството си. В един момент в студентските години се сблъсках с това, че трябва да се оправям сама и разчитах съпруга ми да ми помага в много нови за мен задачи. Оказа се обаче, че той беше пълна противоположност на това да бъде грижовен, разбран и даващ. По трудния начин разбрах че мога да разчитам на себеси защото за каквото и да го помолех вечно недоволстваше. Дълго време страдах от този факт и това държание което ме затваряше по дълбоко в себеси и започнах силно да вярвам че може пък наистина да не ставам за нищо. Имали сме и хубавите ни моменти, но ако разделя връзката на 2 половината време с половинката ми сме били скарани и винаги аз се опитвах да оправям нещата с едничката идея, че силно вярвам в брака и искам семейния брак да върви. Отсреща обаче подадах на човек който казваше че няма за какво да се извинява и че аз съм си била виновна. Впоследствие реших, че факта че работим заедно на едно място можеби провокира тези негови действия и аз напуснах семейния бизнес на родителите си и си намерих друга работа която работя и до ден днешен. Той остана в бизнеса и ми натякваше че съм избягала и че не искам да му помагам. След като завърших престижен университет с много добър успех се оженихме и една година по-късно се роди първото ни дете. Аз бях на 23 години и в началото изпаднах в много тежка депресия. Бебето плачеше много, нямах кърма, колики се появиха аз се стресирах при всякакви негови най-малки проблеми със здравето на бебето. Не спях добре. Съпръгът ми започна да спи на дивана и твърдеше че не може да работи адекватно от бебето.Така спи и до ден днешен, било му по-удобно. За малкото време в което ми е помагал вкъщи за малкия, съпругът ми винаги твърдеше че бебетата се гледат от майките и да не го занимавам него с такива елементарни дейности нали съм била в майчинство. Свекърва ми много ми помагаше в отглеждането, но нашите скандали и сърдения не се промениха. След време се появи и второто ни дете - то в сревнение с първото беше много кротко и спокойно детенце и много приятно за отглеждане. Останах си майчинство 2 години и половина и се чувствах много добре с двете си деца. Дойдеше ли съпруга ми все се чудеше с какво да за заяде с мен, дали за отглеждането на децата или за готвенето или за чистене и аз дълго страдах, но все още стоях вярвайки в семейството. Сина ми израстна виждайки нашите скандали, побои и какви ли не сцени. Затвори се в себеси и от едно много добро, гушливо и обичливо дете, стана дръпнато и емоционално, вечно сърдещо се и досаждащо. Мъжа ми реши да го запише да спортува плуване и се оказа че детето е добро в този спорт. Реши да го прави състезател и се държеше строго с него защото истинските мъже така се възпитавали и го караше да ходи всеки ден на тренировки въпреки нежеланието на детето. Сега и второто ми дете ходи на плуване въпреки че е момиче и аз нямам желание за това а да го запиша на друг вид занимания. Каквото и да кажа или обясня получавам агресия или не няма да стане. Моето и неговото семейство знаят за проблемите ни и много са му говорили да не се държи така, но той продължава :( Миналата година почина свекър ми и мъжа ми го преживява вътрешно с никой не споделя, затваря се в себеси и се държи особено. Тази година по време на извънредната ситуация аз се чувствах изключително добре да прекарам повече време с децата сред природата, да готвя неща които нямах възможност да правя преди, да тренирам, да се погрижа за себеси и в един момент ми дойде една сила да повярвам че всъщност умея доста неща и най-голямата ми дарба е това че съм доста последователна в действията си и съумявам да се справям с много неща. Съпругът ми обаче се депресира. По време на извънредната ситуация започна да пие повече, да лежи и да не прави нищо. Сега отново започнахме да ходим на работа и аз както винаги ходя и работя с огромно желание. Започнаха обаче отново драмите между нас и заплахи и затова и пиша тук. Ще ви помоля да ми дадете някакви съвети как се живее във вина и с човек на който все си му виновен и крив за нещо а аз виждам живота по друг начин с друг мироглед? Извинявам се за дългия пост :(


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: deina_li в вт, 16 юни 2020, 12:54
Здравейте Бихте ли ми предложи някаква техника или способ за предразполагане на мъжът ми към разговор. Просто разговорите които водим Обикновенно аз говоря и той по никакъв начин не се включва.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в нд, 21 юни 2020, 23:46
Здравейте Бихте ли ми предложи някаква техника или способ за предразполагане на мъжът ми към разговор. Просто разговорите които водим Обикновенно аз говоря и той по никакъв начин не се включва.

Здравейте, deina_li,

Трудно ми е без да имам повече информация дали това винаги е било така или е нещо ново, което се случва от известно време? Само с Вас ли се държи така или и с други хора? Разговорлив ли е пред други хора?

Често един от партньорите дисквалифицира комуникацията /отказва да участва и да говори/, когато по време на нея чувства агресия върху себе си, чувства се обиден, нападнат и накрая почти винаги обвинен за нещо. Така той получава травма и за него е по-безопасно да се дистанцира от разговора, за да не бъде накрая отново виновен.

Незнам как е при вас, но мога да препоръчам следното:
- Опитайте се да го признавате и хвалите повече, давайте му повече признание;
- Дайте му пространство да говори като се опитате самата Вие да говорите по-малко, за да може той да има възможността да вземе думата;
- Интересувайте се от него, задавайте му въпроси, покажете интереса си към него;
- Спечелете неговото доверие, че няма да се стигне до обвинение и нападки, за да може той да се отпусне и говори свободно без да се страхува, че ще бъде съден.

Успех,
Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: DANI Z в пт, 26 юни 2020, 00:48
Здравейте!!! Как да се справя със случилото ми се нещастие. Загубих съпруга си преди 1 година.Опитвам се да съм силна, но не ми се получава .Не съм се затворила в себе си, излизам навън с приятели, но непрекъснато мисля за това. Имам деца и вместо аз да съм им опора, те непрекъснато ме гледат как аз страдам.Мислела съм си ,че съм силен човек, но не мога да се справя


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в пт, 26 юни 2020, 17:10
Здравейте Петя Георгиева, благодаря ви за възможността да можем да описваме своите проблеми и да открием тук някой който би ни дал възможност да видим проблема под друг ъгъл. Моята история е доста дълга и объркваща но ще се опитам да я съкратя. Със съпруга ми сме заедно от почти 14 години. Имаме 11 годишен брак и две прекрасни деца -момче на 10 и момиче на 5 години. Аз съм на 34 години а съпруга ми на 41. Той е зодия Водолей аз Телец. Още от самото начало на връзката ни имаше много различия. Аз идвам от семейство което е по-заможно и никога не ми е липсвало нищо, но с чести скандали и драми относно работата и отношенията. Родителите ми са имали семеен бизнес и винаги са правели всичко заедно.Каквото съм искала съм го имала и съм изживяла едно щастливо детство. След повече от 25 годишен брак обаче родителите ми се разделиха. Мъжа ми идва от по скромно и бедно семейство което цял живот е пестяло за да може да осигурни на децата си да им се даде поне по едно жилище. Тихи хора при които няма скандали, но живота минава тихо, скучно, монотомно. Свекърва ми е много мил и добър човек а свекър ми беше по труден характер и каквото иска това винаги е ставало. След запознанството ми със съпруга ми имахме много объркваща връзка. Аз съм имала и други връзки преди това и въпреки че не са свършвали успешно не съм попадала на толкова труден и често непоносим характер като на съпруга ми. Аз тъкмо учех в университет и междувременно менижирах бизнеса на моите родители в града в който учех. Работата беше много успешна и в един момент не успявах да се справям сама. Съпругът ми работеше в банка по това време, но като видя добрите приходи които изкарвам и че имам нужда от помощ напусна и се присъедини към бизнеса. Заживяхме заедно, но нещо усетих ужасно много критики за всякакви мои действия. Много често когато съм правила дребни на вид грешки той е избухвал и ме е обиждал, че нищо не става от мен, че съм дете, че не съм могла едно елементарно нещо да направя като хората. Аз обикновено съм по-емоционален човек и съм расла в семейство в което винаги са ме успокоявали казвали са ми позитивни неща и съм разчитала много на семейството си. В един момент в студентските години се сблъсках с това, че трябва да се оправям сама и разчитах съпруга ми да ми помага в много нови за мен задачи. Оказа се обаче, че той беше пълна противоположност на това да бъде грижовен, разбран и даващ. По трудния начин разбрах че мога да разчитам на себеси защото за каквото и да го помолех вечно недоволстваше. Дълго време страдах от този факт и това държание което ме затваряше по дълбоко в себеси и започнах силно да вярвам че може пък наистина да не ставам за нищо. Имали сме и хубавите ни моменти, но ако разделя връзката на 2 половината време с половинката ми сме били скарани и винаги аз се опитвах да оправям нещата с едничката идея, че силно вярвам в брака и искам семейния брак да върви. Отсреща обаче подадах на човек който казваше че няма за какво да се извинява и че аз съм си била виновна. Впоследствие реших, че факта че работим заедно на едно място можеби провокира тези негови действия и аз напуснах семейния бизнес на родителите си и си намерих друга работа която работя и до ден днешен. Той остана в бизнеса и ми натякваше че съм избягала и че не искам да му помагам. След като завърших престижен университет с много добър успех се оженихме и една година по-късно се роди първото ни дете. Аз бях на 23 години и в началото изпаднах в много тежка депресия. Бебето плачеше много, нямах кърма, колики се появиха аз се стресирах при всякакви негови най-малки проблеми със здравето на бебето. Не спях добре. Съпръгът ми започна да спи на дивана и твърдеше че не може да работи адекватно от бебето.Така спи и до ден днешен, било му по-удобно. За малкото време в което ми е помагал вкъщи за малкия, съпругът ми винаги твърдеше че бебетата се гледат от майките и да не го занимавам него с такива елементарни дейности нали съм била в майчинство. Свекърва ми много ми помагаше в отглеждането, но нашите скандали и сърдения не се промениха. След време се появи и второто ни дете - то в сревнение с първото беше много кротко и спокойно детенце и много приятно за отглеждане. Останах си майчинство 2 години и половина и се чувствах много добре с двете си деца. Дойдеше ли съпруга ми все се чудеше с какво да за заяде с мен, дали за отглеждането на децата или за готвенето или за чистене и аз дълго страдах, но все още стоях вярвайки в семейството. Сина ми израстна виждайки нашите скандали, побои и какви ли не сцени. Затвори се в себеси и от едно много добро, гушливо и обичливо дете, стана дръпнато и емоционално, вечно сърдещо се и досаждащо. Мъжа ми реши да го запише да спортува плуване и се оказа че детето е добро в този спорт. Реши да го прави състезател и се държеше строго с него защото истинските мъже така се възпитавали и го караше да ходи всеки ден на тренировки въпреки нежеланието на детето. Сега и второто ми дете ходи на плуване въпреки че е момиче и аз нямам желание за това а да го запиша на друг вид занимания. Каквото и да кажа или обясня получавам агресия или не няма да стане. Моето и неговото семейство знаят за проблемите ни и много са му говорили да не се държи така, но той продължава :( Миналата година почина свекър ми и мъжа ми го преживява вътрешно с никой не споделя, затваря се в себеси и се държи особено. Тази година по време на извънредната ситуация аз се чувствах изключително добре да прекарам повече време с децата сред природата, да готвя неща които нямах възможност да правя преди, да тренирам, да се погрижа за себеси и в един момент ми дойде една сила да повярвам че всъщност умея доста неща и най-голямата ми дарба е това че съм доста последователна в действията си и съумявам да се справям с много неща. Съпругът ми обаче се депресира. По време на извънредната ситуация започна да пие повече, да лежи и да не прави нищо. Сега отново започнахме да ходим на работа и аз както винаги ходя и работя с огромно желание. Започнаха обаче отново драмите между нас и заплахи и затова и пиша тук. Ще ви помоля да ми дадете някакви съвети как се живее във вина и с човек на който все си му виновен и крив за нещо а аз виждам живота по друг начин с друг мироглед? Извинявам се за дългия пост :(

Здравейте, sear145,

Аз благодаря за дълбокото и открито споделяне от Ваша страна!

- Най-напред, бих искала да ви поздравя за това, че силно вярвате в брака и искате той да продължи! Насочвам Ви към следните въпроси за личен размисъл: "На каква цена бракът може да продължи?", "Къде е моята лична граница?", Какво мога да приемам, толерирам и какво не?", "Докъде стига моето търпение?", "Какво бих искала партньорът ми да направи/да ми даде, за да продължа да вярвам в и да се боря за опазване на брака си".

- Повторение на моделите. Понякога, макар и несъзнателно, ние повтаряме сценария, който сме виждали в нашето семейство, когато сме били деца. Прави ми впечатление, че до някъде отношенията между Вашите родители и развоя на брака им, наподобяват или започват да наподобяват новото Ви семейство. Споделяте, че идвате от семейство "с чести скандали и драми относно работата и отношенията", "След повече от 25 годишен брак обаче родителите ми се разделиха". Каква е била причината за раздялата им на фона на успешния бизнес и близостта по между им? Отговорът на този въпрос е важен за Вас! Ето я и аналогията - драми и скандали относно работа и отношения и между Вас и съпруга Ви.
Добрата новина е, че след като сме осъзнали сходните модели на поведение, ние можем съзнателно да решим дали искаме да ги повтаряме или не. Тоест, вие можете да повторите, образно казано, историята на родителите си или да я пренапишете по Ваш, различен и нов начин, като внесете промяна! Това става с помощта на терапия - лична или в двойката.

- "Още от самото начало на връзката ни имаше много различия." Има ли сходства между вас, какви са те? Какво ви свързва сега и какво ви е свързало в началото на връзката ви? Доста ми е трудно да открия в разказа Ви сходства или общи интереси/възгледи между вас, сякаш и до ден днешен различията са доста, както в началото на връзката...още повече, че самата казвате накрая: "аз виждам живота по друг начин с друг мироглед". Помислете все пак има ли някакви сходства, нещо, по което си приличате...

- Позициите "родител-дете"/доминиращ-подчинен. Когато един от партньорите има поведение на критикуващ, осъждащ, обвиняващ, той е в ролята на "родител". Когато другия партньор е осъждан, критикуван, обвиняван, той е в "детска" позиция.  И този модел продължава, докато не се появи позицията на "възрастния". Това става с помощта на терапия в двойката или лична терапия само с единия от партньорите. Често е достатъчно дори само единия да влезне в позицията на възрастен, за да се отрази това и на другия партньор!

-  "Как се живее във вина и с човек на който все си му виновен и крив за нещо" - така зададен въпроса, отговорът е - трудно и болезнено! Но може да се живее по-добре като ришите съзнателно да откажете да поемате вина за неща, за които не смятате, че  сте виновна. Тоест, да си зададете въпроса "Това моя отговорност ли е или не?" И ако установите, че определено нещо не е Ваша отговорност, да оставите партньора Ви да поеме своята отговорност. Това се случва като се опитате да влезнете в позиция на зрели възрастни. Това е дълъг и не лесен процес, но дава изключително голяма стойност и благодатно развитие на отношенията!

Успех,
Петя Георгиева


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: Петя Георгиева - психолог, семеен консултант в пт, 26 юни 2020, 17:27
Здравейте!!! Как да се справя със случилото ми се нещастие. Загубих съпруга си преди 1 година.Опитвам се да съм силна, но не ми се получава .Не съм се затворила в себе си, излизам навън с приятели, но непрекъснато мисля за това. Имам деца и вместо аз да съм им опора, те непрекъснато ме гледат как аз страдам.Мислела съм си ,че съм силен човек, но не мога да се справя

Здравейте, скъпа DANI Z,

Позволете на себе си да бъдете слаба, позволете си да спрете да се опитвате да бъдете винаги силна. Това да признаем, че се чувстваме тъжни и да си дадем определено време и възможност да скърбим от загубата е важна част от "лекуването" ни и преминаването през болката! Когато сме загубили скъп човек, е важно да преминем по здравословен начин през този процес, като си позволим да изживеем различните му етапи. Единият от тях е именно тъгуването. Това се случва и в терапия с помощта на специалист.
Дайте си тази възможност да покажете истинските си емоции и бъдете спокойна, че когато настъпи момента, това ще премине и ще можете да бъдете отново силна!

Успех,
Петя Г.


Титла: Re: Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?
Публикувано от: DANI Z в сб, 27 юни 2020, 00:00
Благодаря ви