BG-Mamma

Родителски групи => Осиновители => Темата е започната от: DarZaMen в ср, 13 юни 2007, 14:38



Титла: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 13 юни 2007, 14:38
От много време се каня, сега намерих възможност, покрай боледуването на Ина (новото ни индианско име), да пусна тази тема.

Говорили сме разхвърляно насам-натам, обаче все ми се искаше да има някъде отделно място, където можем да споделим проблеми, затруднения и въпроси с нашите деца.
Няма какво да се правим на "железни", проблеми има.
Има специфики, има характерни прояви, има и решения.
Това, разбира се, не изключва необходимостта от специалисти, при по-сериозни затруднения, но има неща, които една изпитала/изпатила мама, може да подаде като информация или съвет.
Да не забравяме, че си имаме и нашата Теа... ;-) (да й отворим работа про боно...)

Нека си помогнем, а ако не можем, поне да си го кажем, понякога и това стига!

Давам начало.

От известно време си задавам въпроси. Ще копирам текста, който постнах в тема на форума  Деца с увреждания и хронични заболявания:

Здравейте,
Изчетох внимателно всичко по темата. Не попаднах тук случайно, търсих умишлено нещо по въпроса.
Останах доста шокирана от откритието, че изключително много симптоми, цитирани от вас съвпадат с поведения при дъщеря ми.
Разбира се, избягвам да прибързвам в заключенията, още повече, че при нас има един допълнителен факт - детето ми е осиновено, едва преди 7 месеца.

Тук идва конфликта и въпреки, че явно скоро ще посетим специалисти, реших да задам "гласно" въпросите си.
Известно е, че децата прекарали повече време в Институции за деца лишени от родителски грижи, имат известно "забавяне", както интелектуално, така и в моториката. Всички тези детайли са обясними, накратко - с липсата на индивидуална грижа и внимание.

Чуденето ми започва с това: дали ще успеем да открием специалист, който да има нужната подготовка, за да различи поведенията като следствие на живота прекарам в Институция и евентуалните предпоставки за диагноза 'хиперактивност', ' дефицит на концентрация'?

Оказва се, че без да искам съм напипала някои реакции и отношение в подобни случаи, но напипването не винаги е най-удачния вариант.
Не искам и да се хвърлям във водовъртежа на масовите и безразборни прегледи и консултации.

Знам, че въпроса ми е като бутилка хвърлена в океана, но с надеждата, че може да има някой с подобен опит, който да ни насочи към правилния специалист, ви благодаря и желая много радост и усмивки на дечицата ви!


Мернах две от нашите майки, които са писали там. Ще ми се да поговорим.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 13 юни 2007, 15:07
Тъй, тъй, по въпроса за хиперактивността и на мен ми се говори.
Също така ми се говори и по въпроса за блъскането на глава в решетките на креватчето и рев без сълзи.
А адски много ми се говори за начините за овладяване на истеричните непровокирани писъци през деня, които са си чиста проба инат и опит за налагане, обаче нямам идея дали се случват с такава сила при всички тригодишни или при осиновените такива са по-силно изразени.

Не го приемайте като хленчене и оплакване, а просто като сверяване на часовника. На всички ни е ясно, че хубавите моменти са повече от тежките. Нека тези на които им предстои да тръгнат по пътя на осиновяването да не се плашат,  няма лесно и безметежно майчинство.
А пък вече осиновилите да не се страхуват, че не се справят - ами то никой не се е родил научен.
Няма какво да се правим на "железни", проблеми има.
Има специфики, има характерни прояви, има и решения.
Аз гордо мога да се похваля че овладях първата вълна от първичната рана при Милен, но все още имам много чудения - кое е рана, кое е инат.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: неизвесна в ср, 13 юни 2007, 17:27
Ние живеем в малък провинциален град, но за наша радост имаме много добра детска лекарка която е помогнала на едно момиче от съседния вход да се пребори с анорексията. В нашия град има много осиновени деца, тя им прави програми за хранене препоръчва процедури, но ние проблем със физическото и интелектуалното развитие нямаме.Проблемът при нас беше, че първите 6 месеца малката не искаше изобщо да ме приеме. Можеше да я къпя обличам да се грижа за нея без да ми дава да я гушкам или милвам. На 6 месец ми каза, че престава да се бори с мен и ме приема за майка. Отначало нашата си биеше главата в стената или сяда на колене и започва да се клати. А това с пищенето беше най големият ужас.Отначало пищеше когато мъжът ми не беше в къщи,ако се опитах да я успокоя започваше да пищи още по силно да идва да ме удря да ме дращи. Аз реших, че най добрият вариант е да я оставя да се напищи като започнах да и викам, че не реве а мучи като теле. Една вечер като легна пищя близо два часа накрая спря обърна се и ми каза ,аз вече се намучах време е да спя, обърна се и заспа. Сега на около 10 дни проверява дали с пищене нещо което е забранено няма да и разрешим да прави и като види, че не става спира. Понеже синът ми като малък беше много палав и с наченки на хиперактивност тази лекарка ми препоръча да спра да му давам всякакъв шоколад да намаля до минимум сладките неща и ако му давам кола да спра.Ази сама бях забеляза че и от половин шоколадово яйце става нещо страшно след това. Малката като я взехме много и се ядяха сладкиши, но аз постоянно дори и сега гледам да и давам много малко, бабите естествено развалят дисциплината.Отстрани сигурно изглежда, че не ни е било толкова трудно но като се сложат и ревностите на сина ми , това че никой не ни беше казал кави са разликите при тези деца расли в институции просто първите месеци лично аз преживях някакъв ужас и благодарение на мъжа ми не изкуках. Той постоянно ми повтаряше колко много се променя малката колко много сме постигнали относно възпитанието ,май стана малко дългичко така, че моля да ме извините ако съм ви досадила.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в ср, 13 юни 2007, 18:06
,май стана малко дългичко така, че моля да ме извините ако съм ви досадила.
Хич не си ни досадила. Темата е много хубава- ДарЗаМен- благодаря ти за нея. Тук могат да се споделят много неща. Ние например имахме проблем, когато се преместихме тук в началото на годината. Отначало започна да се нааква- това го преодоляхме за една седмица, но после беше големият проблем- липсваха му приятелите, тайфата му, бандата му и изби в една агресивност- не ви е работа. Както сме на пътя- хваща камък и хвърля където му очите видят, всичко блъска и в къщи и навън, бие децата без причина, блъска ги. С днешна дата - имаме приятели и тайфа и тука  :bigdance2:, агресията вече я няма и престана да ми казва-" Мамо, искам да си отидем у дома, в нашата къщичка. " Но който беше на срещата в Стара Загора си спомня първите няколко часа преди да се убеди, че децата го искат и обичат, и преди да намери Лъчи на Креми за приятел- как блъскаше децата! И аз тогава си мислех за хиперактивност, но не беше такова, а чиста депресия. Не сме имали други проблеми-  освен, че проблемите при нас избиват в агресия - бой и удряне, и обиди. Когато го взех - беше бебе на 8 м - биеше ме по лицето- такива шамари ми залепяше - на ден по 20 -тина- какво ли му е било тогава- като не можеше и да ми каже. Хем ме гушкаше , хем ме биеше - сякаш оттогава искаше да ме изпита дали го обичам.
 От почти три месеца ходим на психолог - и съм много доволна. Не защото е осиновен- при нас проблемите възникнаха на друга основа , както казах- но и осиновяването си има значение.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 13 юни 2007, 21:01
неизвесна не се притеснявай, няма опасност да ни досадиш.
Много те моля, напиши на каква възраст са децата ти и на каква сте ги осиновили - това също би било интересно за нас.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в ср, 13 юни 2007, 22:54
DarZa Men :), няколко думи за хиперактивността.

Много е важно да знаете, че хиперактивността е поведенческо разстройство при децата, което следва да бъде диагностицирано от ПСИХИАТЪР, след събиране на анамнеза, съответни изследвания и т.н. Психолог, педагогог, логопед може да изразят съмнения за хиперактивност, но за наличието на такава може да се говори само и единствено след поставяне на диагноза от психиатър или екип от специалисти, в който задължително присъства психиатър.

Много родители смятат, че детето им е хиперактивно, просто защото е прекалено палаво, шумно, буйно, енергично, не задържа внимание, липсва му концентрация, не контролира импулсите. Да, но всичко това не е достатъчно, за да бъде поставена диагнозата хиперактивност. Има няколко типа хиперактивност - в зависимост от начина на проявление на симптомите, честотата и дълбочината им.

В София безплатно диагностицират хиперактивност в Клиниката по Детско-Юношеска Психиатрия "Свети Никола", към Медицинска Академия и в Детската Психиатрия в Княжево - и на двете места можете да заведете детето си с направление от личния лекар. Познавам колегите от "Свети Никола" - детските психиатри там са едни от най-добрите в България.

В "Свети Никола", както и в Княжево просто диагностицират проблема - бил той хиперактивност или нещо друго. Разликата между двете места е, че в "Свети Никола" (за разлика от Княжево) няма стационар - в зависимост от индивидуалния случай, детето се води всеки ден, в рамките на определено време, за диагностика. Диагностиката е под формата на игри с други деца, консултация с психолог, логопед, психиатър и т.н. За Княжево нямам наблюдения.

След диагностиката от психиатър вече идват психолозите, логопедите и другите помагащи специалисти. В самата диагноза се съдържат препоръки към родителите - например: препоръчват се индивидуални консултации с психолог, логопед и т.н. Към момента психиатрите се въздържат от медикаментозно лечение на хиперактивността - медикаменти се изписват в наистина тежките и трудно овладяемите случаи.

И всъщност, позитивното е, че колкото е да е трудна хиперактивността за детето и по-скоро за родителите му, в много голям процент от случаите, тя се израства с възрастта.

Тези дни ще се опитам да намеря повече неща за хиперактивността при осиновените деца (много често срещана при тях), както и да ви препиша диагностичните критерии за различните видове хиперактивност от Международната Класификация на Болестите - 10та Ревизия.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 13 юни 2007, 23:58
Много стриктна диета прилагам - напук на всички баби, дядовци и лелки, които твърдят, че не може да лишавам децата от "вкусотии". В нашето мяню няма гризки, шоколад, боядисани бонбони и сокове, мляко, което не се разваля. Давам прясно млако, боза, айрян, мин. вода и чай от билки, а не от пакетчета. Кисело мляко им приготвям от истинско прясно мляко, кремовете са от натурално нишесте без оцветители. Вечер прекарват по половин час във водата, играят си с пяната, пчсъка е другото много успокояващо нещо за тях. Ритуалите преди заспиване с двете приказки в леглото на мама и тате, целувките и чаят без захар с малко лимон са също в точно определено време.
Вики е с признаци на хиперактивност още от бебе. Галенето по гърба и масажите също го успокояват. Имахме една криза след първите разговори с него по темата, че не е бил точно в коремчето на мама. Имахме проблеми в детската - всеки ден чупеше по нещо. След поредната счупена играчка всех от ръцете му новата кофа за пясък, надписана с лака на мама и я дадох на детето, на което беше счупил играчката. Половин час рева, пищя, крещя, моли ме за да я му я върна. Беше ми много гадно. Държах го седнал на краката ми, притисках го до себе си, усещах как блъска сърцето му и повтарях тихичко колко много го обичам, колко много ми е мъчно, че плаче, но просто трябва да даде новата си играчка на детето, на което е счупил новата играчка, защото е постъпил неправилно. Когато се поуспокои го носих до в къщи и продължавах да обяснявам защо съм постъпила така. Вече две седмици в детската няма проблеми и всеки ден си повтаряме, че той е най-послушното дете, готвим заедно, много помага и нищо не чупи засега.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 14 юни 2007, 09:28
Това което аз намирам за проблемно при Милен /обаче се опасявам че много му се вглеждам и ме е страх да не го нароча от пусти перфекционизъм/ е склонността му да истерясва от нищо.

Ей така както си стои си навърта на пръста че нещо трябва да стане на неговата и писва - започва да ни дърпа за ръката, задължително трябва да има публика поне от 1 човек, така че игнорирането в другата стая не помага. Влачи се подир този който си е набелязал за публика, дърпа му ръката докато го накара да стане, и той се пуска от ръката и се пльосва на земята. Вие и се дере до изтощение, спира за малко и пак продължава. Нито приема, нито предава през това време. Ако се опитам да го гушна, дере и хапе много зло. Чак личицето му се изкривява от злоба. Оня ден не успя да хване никой от нас за ухапване и сам си захапа пръстите на ръката.

Всичко това трае десетина-двайсе минути и не се случва много често /да речем напоследък веднъж на десетина-петнайсе дни/.

След като "бурята" премине е най-гушкавото дете на планетата. И като го попитам защо е плакал ме гледа с най-невинните очи на планетата и няма идея за какво става дума.

Обаче не зная каква част от тази истерия се дължи на изоставянето и осиновяването, каква на "кризата на тригодишните" и каква на типичното поведение на детето зодия близнаци.

За това за мен е ценно да прочета какво ще споделите вие за този тип поведение, ако то се наблюдава при децата ви.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 14 юни 2007, 12:17
Теа, мерси!

Хиперактивността ме интересува много, но това, което всъщност ме притеснява най-вече е дефицита на концентрация.
Имам едни съмнения, че съм била (може и още да съм) носител на подобен синдром и си спомням колко проблеми имах в детството си, благодарение на това.
Тогава, обаче подобни термини бяха научна фантастика и всичко се обясняваше с изключително научното наименование - разсеяност.

Момичетата горе, споделят много важни и интересни неща.

Впечатли ме диетата на к.димитрова. Разбира се, подобно хранене би било най-малкото полезно, за което и да е дете.

Разбира се, някои неща са извън възможностите ми. В София истинското мляко може да се намери само на пазарите, продавано от чичовци и лели в бутилки от безалкохолно. Има и известна доза опасност за заразяване, не знаем произхода на това мляко, дали дават на животното лекарства и т.н.

Ирина си беше свикнала с проста храна и доста от нещата, които опита в последствие бяха нови за нея. При някои трябваше да опитва повече пъти, за да се реши да преглътне и да установи, че й харесва. С "глупостите", както ги наричаме, нямаше как да се спасим. Заобиколени сме навсякъде с тях, децата навън постоянно гризат Зрънчо, вафли, чипс. Изборът пред едни широко отворени очи, твърдото НЕ и компромиса е много труден. Все пак се опитвам да ограничавам максимално тези "екстри".

Странното при  нея е, че вкусовете се менят с дни. Един ден казва, че обожава нещо, на другия - Аз това няма да го ям, не ми харесва!
Друг път съм убедена, че не яде нещо, а тя ме смайва, грабва предлаганото от някакви хора и те ме гледат зле, защо заричам така детето...

Относно храненето, майките с по-малки дечица, са донякъде улеснени, въпреки че и те си имат предпочитания.
Съветът, който мога да дам на майки с по-големи деца, които упорито стискат устнички първите дни у дома е:

1. Опитайте да го превърнете в игра. Ирина не беше яла почти пет дни и аз умирах от ужас вече. Опитах какво ли не, включително в отчаянието си й набутах в устата една хапка и тя веднага повърна...Докато една вечер, взех един банан и му нарисувах очи, уста, папионка и се престорих, че говори. После го оставих близо до нея и ми идеше да крещя от радост, когато след малко я видях, че даже си го е обелила сама и яде!
Ходехме често навън и аз носех винаги нещо в раничка. Вода, сок, сандвич. Ядеше в движение, по улиците изяждаше повече, отколкото у дома за цял ден.

2. Направихме си споразумение. Сядам срещу нея и к казвам: Хайде сега, само лапаш този залък, сдъвкваш малко и, ако не ти харесва, ето ме, можеш да го изплюеш в ръката ми. Но, ако не опиташ, няма как да разбереш дали е хубаво или лошо. Мама няма да те кара да ядеш насила, ако не ти харесва. - често й показвах, сдъвквах пред нея това, което й предлагам, а тя наблюдаваше с интерес. Никога не съм я карала да изяде нещо против волята й. Случвало се е да опитва нещо по 3-4 пъти, след което да започне да го харесва.
Сега знае, нещата се опитват, а после ако ни хареса ядем, ако ли не...плюем.

Съветите ми не са гениални, но важното в случая е, че без да искаме ние очакваме от едно 4 годишно дете да се държи като 4 годишно (или 2, или 3, или 6 годишно). И то го прави все по-често. Освен в някои ситуации и тогава трябва да си представим, че детето пред нас, независимо от ръста си е като новородено, и да започнем от А и Б.

Мамо Галя, за конкретно подобни 'истерични' прояви, не мога да взема отношение. Ще очакваме други майки да се включат.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в чт, 14 юни 2007, 17:16
Момичета, минахме през всичко това преди 6 месеца, когато след изследване - психологическо в "Клиника по детско-юношеска психиатриа" при д-р Терзиев- се останови че нашият син има "Хиперактивност с дефицит на концентрация". Хиперактивността се изравяваше от години в това - не можеше да седне и да се заиграе с играчка за повече от 10 минути, не седеше мирен, и съня му беше неспокоент, удряше си глават в таблата на леглото, клатеше се на пред назад на колене и ръце, непрекъснато напрегнат. Като почна училище не можеше да седи на едно място, непрекъснато ставаше и се разхождаше, говореше с децата, дърпаше ги и т.н. След 3 клас започна срив надолу - отказваше да учи и ходи на училище, започнаха скандалите в къщи с него, бягствата. След като се установи тази диагноза, думите на д-р Терзиев бяха, че колкото по- рано се започне работа с такива деца, и естествено се разбере на време (6-7години),толкова по- бързо се влиза в релсите, но хиперактивността с годините намалява, докато дефицита на концентрация си остава. Ние не се лекуваме с медикаменти, но ако се наложи ще започнем и това. За сега сме с ресурсен учител - такъв има и в детските градини. Това е в общи линии.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в чт, 14 юни 2007, 18:43
Korni, Д-р Терзиев е много добър :)

Ето клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността от МКБ-10 - това е Международната Класификация на Болестите, по която психиатрите в България диагностицират. Има и друга, американска, класификация (DSM-IV), където хиперактивността е разделена по различен начин, но в България се ползва МКБ-10.

Хиперактивността в МКБ-10 е включена към т.нар ХИПЕРКИНЕТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА - група разстройства , които се характеризират с

1. ранно начало
2. съчетание от зле модулирано поведение с подчертано невнимаване и липса на устойчиво участие при изпълнение на задачи
3. генерализиране на тези поведенчески характеристики в различни ситуации и във времето.

Хиперкинетичните разстройства възникват винаги рано в развитието - обикновено в първите 5 години от живота. Основните характеристики са:

- липса на постоянтсво в дейностите
- тенденция за прехвърляне от една дейност на друга, без да се завършва изцяло нито една от тях
- заедно с това е налице дезорганизирана, зле регулирана и прекалена активност.

Тевзи особености обикновено са налице и в училищните години, понякога - в зряла възраст, но в повечето случаи се наблюдава подобрение в активността и вниманието.

Хиперкинетичните деца често са безразсъдни и импулсивни, предразположени към злополуки, нарушават дисциплината по-скоро поради необмислени прояви, отколкото поради преднамерено незачитане  и предизвикателство.

Разстройството се среща  няколко пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Обичайно е съчетано с трудности в четенето или други проблеми с обучението.

ДИАГНОСТИЧНИ УКАЗАНИЯ:

Кардинални особености са  нарушеното внимание и хиперактивност. за посатвяне на диагноза трябва да са налице едновременно нарушено внимание и хиперактивност; освен това, те трябва да се проявяват в повече от една ситуация - например вкъщи, в училище, в клиниката.

Нарушеното внимание се проявява като преждевременно прекъсване на изпълнението на задачите и оставяне на дейностите незавършени. децата често сменят дейностите си една с друга, привидно губейки интерес към една задача, тъй катос еотклоняват към друга.

Хиперактивността означава прекалена активност в ситуации, които изискват относителен покой. В зависимост от ситуацията тов асъстояние оже да включва бягане или скачане или ставане от мястото, когато се изисква децата да останат седнали; прекомерна приказливост или шумност; шавливост или въртене, докато детето е седнало

Придружаващите симптоми не са нито достатъчни, нито необходими за диагнозата, но помагат за поставянето й:

- липса на дистанция в социалните взаимоотношения
- безразсъдство в ситуации, включващи известна опасност
- импулсивно нарушаване на социалните правила за поведение (чрез досаждане или прекъсване дейността на другите хора; чрез избързване с отговори преди да са били завършени въпросите; трудности при чакане на ред). Всички тези признаци са характерни за децата с това разстройство.

Гореописаните поведенчески проблеми трябва да са с ранно начало (преди 6-годишна възраст) и голяма продължителност (повече от 6 месеца). В предучилищна възраст обаче е трудно да се разпознае хиперактивността поради широките граници на нормата - само крайните степени трябва да водят до поставяне на диагноза в предучилищна възраст.

Разновидности на хиперкинетичните разстройства по МКБ-10:

F.90 Хиперкинетични разстройства

F.90.0 Хиперкинетично разстройство с нарушение на актиността и вниманието
(включва разстройство с дефицит на вниманието или синдром на хиперактивност; разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност)

F 90.1 Хиперкинетично разстройство на поведението  - диагностицира се, когато са налице всички критерии за хиперкинетично разстройство и всички критерии за поведенческо разстройство (F91)






Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 14 юни 2007, 22:36
Използвам много билки за чая на децата. Идеята е, че сами ги берем - дори е разтоварващо. децата познават вече лайката и липата, различават ги по аромата. Една много малка щипчица корени от валериан веднъж седмично върши чудесна работа.
Мама Галя, от скоро Преси се дърпа и врещи, налита на бой по мен. Добрата страна на кошмара, е че се упражнява да изтласква въздуха през устата и това доста помага за говоренето. И винаги търсим публика. Като пишеш за зодия близнаци се сещам за сестра ми като беше малка. С часове лежеше като вцепенена когато "пееше своята песен на протеста". Не издаваше нито звук, не реагираше на нищо. Уникален инат беше.
При Вики това мина когато беше на около година и половина - такова виене, пищене и блъскане по количката беше, че ходенето по улиците беше голям кошмар.
За дефицита на внимание искам да попитам - как се отчита при едно тригодишно дете? На децата бързо им доскучава. То на мен като възрастен като не ми е интересно...
Понякога си мисля, че прекалявам като непрекъснато се вглеждам в тях и търся под вола теле.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в чт, 14 юни 2007, 23:26
Теа, достатъчно изчерпателна си в писаното - благодаря! Всичко, което пишеш отговаря на това, което става и ставаше със сина ни. Тези фактори, които определят тази диагноза са налице, и винаги са били. Всичко е точно и ясно. А това за дефицит на концентрация при 3 годишно дете- много лесно ще го разбереш като го наблюдаваш, и му дадеш да се занимава с игра, която изисква да се действа бавно и да се мисли - подреждане на фигура от гланцови фигурки (изрязваш фигурки от гланцово блокче, и го караш да реди, това което той иска, дали дълго време се заиграва с една игра и е постоянен и т.н).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kremmy в чт, 14 юни 2007, 23:36
И аз скоро се замислих над тази диагноза-хиперактивност с липса на концентрация.Става дума за Лъчезар.В нета някъде имаше примерни симптоми и ако детето ни отговаря на 6 от тях може и да се замислим над тази диагноза,е Лъчи отговаряше на 11 а те бяха 12 ако не се лъжа.Но търсейки оправдание за поведението му и евентуални специалисти които да поставят диагнозата той в понеделник на 11-ти ме убеди че трябва да побързам  :ooooh:

На него май не само концентрация му липсва ами и инстинкт за самосъхранение.Метна се от 1.5 височина с главата надолу и естествено получи комоцио.Пързалка бе,това беше само една пързалка.Не искам да описвам изживяванията си докато излязат снимките и разберем че не си е пръснал черепа.Но на другия ден понеже сме със сътресение и трябва да не тичаме и да не дивеем предприехме разходка и отидохме на едно кафе с ниски люлки и ниска катерушка и никакви деца които да го вдъхновяват.Да ама не 2 часа всичко беше точно и се люля и си игра кротко,но.... в един момент пак ме помоли да го залюлея и аз го направих лекичко естествено и се обръщам,правя крачка и чуват яко ТУП.Обръщам се и виждам Лъчи проснат на земята по гръб и ново комоцио,ново сътресение.Не знам още къде се намирам след тези инциденти и мъките в болницата които изживя,но май ми е време да се разтичам и да се опитам да направя нещо по въпроса докато не се е убил.Пропуснах да спомена и инцидента в София като изскочи на пътя и колата спря на 2 см от дупето му-балона си гонел човека бе какво толкова  :crazy:

Та ето тези преживявания и подобни които ни се случват редовно за да не губя ритъма  ;-) плюс всички останали симптоми които Теа е описала ме карат да си мисля че май май ще трябва да търсим специалисти и ние  newsm78

п.п Ако някой не е виждал Роки на 5 години след боксов мач да ми се обади да му пратя снимки  :35: :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 14 юни 2007, 23:51
Вики дълго може да стои само пред телевизора - тогава кротува. Иначе всичко прави набързо - движи се когато се храни, върти се и шава непрекъснато, много е креслив и шумен. Речевото му развитие е изпреварващо, изобщо от бебе е с изпреварващо развитие. Подскачаше като пружина и разби кошарата. С пластелина, водата и пясъка е кротък - заиграва се. Непрекъснто говори, познава всички съседи и ги разпитва къде отиват, какво носят. За него е много важно да е център на внимание и общо взето успява по един или друг начин. За разлика от него братче близначе е като невидим понякога.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пт, 15 юни 2007, 00:17
Креми, взимайте мерки навреме докато е малък, че после става все по- трудно, и самите деца се изнервят от това непрекъснато движение и напрежение. Всичко, което пишете го имахме и имаме и сега, но малко в по- лека форма въпреки, че в определени моменти имам чувството, че и аз ще експлоадирам заедно с него.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 15 юни 2007, 01:17
Благодаря, Теди!

E, ужас! Отново чета и отново се убеждавам.
Описани от вас действия и бездействия са налице, плюс още някое и друго...
Освен, че 10 минути занимания с нещо, каквото и да е, е цял рекорд,!
Наистина единственото, което може да й ангажира вниманието за по-дълго е телевизора с една програма, която гледа от 7 месеца - Бейби ТВ, на английски...

Освен това, в началото не се притеснявах особено, но сега вече наистина не разбирам.
Иска играчки, купувам й ги. Интересува се от тях понякога 1 минута, понякога половин час, рядко повече. И после никога повече не ги докосва.
Опитах много варианти, вече съм изчерпана, не се сещам.
Ако са в кош, си седят чинно там.
Извадих ги, наредих ги по ниски етажерки като на изложба. Не ги и поглежда.
Сядам с нея, разпилявам ги по земята, измислям игра...тя седи и ме гледа: Ти, ти, мамо.
Опитвам се да я ангажирам в играта - просто взима това, което й подавам и го гледа безизразно...
Обяснявах й, молих я, накрая й казах, че ако не иска играчките, ще ги дам на някое детенце, което си няма (акт на отчаяние) - тя каза: Добре.

Е, тази вечер имам успех.
В безизходицата си извадих всичко, и казах: Щом не ти се играе с играчките, поне ги подреди.
След 2 минути ме викна и ми показа как чинно ги е подредила. Толкоз.
Грабнах две кукли и ги замъкнах с нас в хола, после я помолих да седне и да пази тишина, че имам нещо за вършене.
След малко я видях да гушка едната, както аз го правя с нея.

Защо не иска да докосва играчките си? На някой друг случвало ли му се е?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: mirel в пт, 15 юни 2007, 09:24
сина ми  има  много  играчки  но  играе  с тия  с  които  аз  сьм   играла         домовете  те  не  играят  с  играчки  поне  сьм  видяла  че  на 2  години  стоят  в  кошарата  и  нищо  вьтре  при  тях   мисля  има  значение  когато  детето  е  обгрижено  от  пьрвия  ден    и  когато    от   по  кьсна  вьзраст   но  се  надявам  да  израстем  всички  проблеми  относно    храненето    наистина  има  ефект  като  спреш   шоколади  ,бонбони  и   сокчета  сьс  стабилизатори


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 15 юни 2007, 09:30
За дефицита на внимание искам да попитам - как се отчита при едно тригодишно дете? На децата бързо им доскучава. То на мен като възрастен като не ми е интересно...
Понякога си мисля, че прекалявам като непрекъснато се вглеждам в тях и търся под вола теле.

k.dimitrova, и аз се питах същото, и донякъде успокоявах.
Още повече, че при Ирина имаше и има един доста сериозен друг дефицит, който тя постепенно наваксва и съответно, често съм оправдавала склонността й към разсейване на огромното количество информация, което поема ежедневно. Трудно ми е да бъда категорична, но в някои отношения тя приличаше на две годишно дете, а в други - на доста по-малко.
Сега, след седем месеца, на пръв поглед не може да се забележи, тя си е едно нормално 4 годишно детенце. Давам си сметка, колко натоварващо е било за нея.

И все пак.
Абсурдно е нищо, ама съвсем нищо да не те привлича!
Или дори и нещата, които явно харесва да не могат да я ангажират за повече от няколко минути.
Тя обожава да пее, обаче всичките играчки - музикални инструменти, които страстно пожела, си седят недокоснати редом с другите.
Често, когато пее по-дълго, вместо да сменя песничките (а тя знае доста), зацикля на един, единствен куплет и го повтаря до припадък или пък пее по максимум един куплет от песен и минава веднага на друга. Никога, ако не пея с нея и умишлено не се връщам на пяната песен, не я докарва докрай.

Дано да намерим теле под вола.  :thinking:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пт, 15 юни 2007, 10:00
Дефицита на концентрация при моя син се видя най- добре като тръгна на училище - в 1 клас. Повече от 15 минути не можеше да задържи вниманието си върху който и да е предмет. След това ми направи впечатление, че не може да пише под диктовка, разконцентрира се и това го дразнеше. Не е последователен в това което върши - започне едно, после друго и е пълна какафония. Но това което му е интересно може да се занимава по- дълго време. Математиката хич не му върви, защото за да смяташ трябва да си спокоен и съсредоточен, а това при нас е проблем. Чете идеално, но не може да си представя това, което чете, за да го преразкаже със свои думи, а го наизустява. Има изключителна зрителна памет и при изследванията коефициента на интелигентност при вербална е 100, а при не вербална 90 - има достатъчно потенциал в главата му, но е проблем да го използва както трябва, и всичко това съчетано с хиперактивност - просто е ужас. Скоро беше като ми каза - "кога най сетне ще мога спокойно да седна на едно място". Това напрежение го уморява много.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: karimona в пт, 15 юни 2007, 10:06
       Дарзамен, дори и сега,след година и половина при нас, Михаела  не може да изпее песен или да повтори стихче. Започна да си пее нейни съчинения, което много ме радва и се опитвам всячески да я поощрявам.
      Но на седмия месец от идването си все още не правеше нищо дори от това, което изброяваш ,че прави Иринка.В по-голямата част от времето също седеше вцепенена и гледаше в пространството.
       За концентрацията - няма такава. Заседява се по-дълго пред телевизора. В институцията имаха телевизор, който явно е бил включен доста често по мои наблюдения. Изводите са ясни.
       Активна е. Дали в повече, не мога да преценя.
      Спомням си какво ми каза нашето джипи,когато я записах при него: "Можеш да смяташ тези три и половина години за липсващи." А той също е с осиновено дете.
     По отношение на играчките - също като при Ирина. Почти никакво внимание.Изключение правеха моментите, когато ги слагаше на "гърнета"за пи-пи,  също по наша инициатива /имитирахме явно нещо от реда там/. Беше се грижила за по-малките в институцията, можеше да обува чорапи на друг човек,да го облече.
    Много самостоятелна. Първата дума при каквато и да е ситуация е "АЗ,аз,аз,аз!!",съчетано с отблъскване на обгрижващия възрастен.
     
    Мама Галя, вярно е ,че се вглеждаме много, както е вярно и че "златната  среда" не е лесно достижима. Кое от къде идва сигурно е най-трудната дисекция на ситуацията. 
   


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 15 юни 2007, 11:30
Именно. Идеята е, дали ще съумеем да намерим специалист, който да разграничи обременяването от прекараното време в Дома и реалните проблеми, ако има такива.

Иначе вцепеняването (аз го отдавам на шока, поне при Ирина), мина много бързо. Сега го прави само при необичайни за нея ситуации, най-вече, когато не съм до нея.
Например, преди месец, се реших да я заведа при баба й за една нощ, така ми се наложи. Бабата, обаче се обади и каза, че били много добре, та да останела още един ден. На вечерта се обади 'на пожар', за да ми каже, че Ирина се е вцепенила и майка ми беше в паника...айде, бегом!

Просто тези дечица, сякаш не обичат да им се нарушават рутинните навици. Като, че ли не толкова новото ги плаши, колкото усещането за непостоянство. Разбира се и обичайният осъзнат или не, страх от изоставяне.

Четох доста в другия, специализиран форум.
От няколко дни опитваме режим със задачки за точно определено време (по прочетени там съвети) и сякаш дават резултат. Борбата е безмилостна, обаче.
И пишем вече А, О, П и М наопаки.  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пт, 15 юни 2007, 12:12
Чета, чета и си мисля какво ли ме чака.... Да споделя нашите преживявания при пристигането на Никола в къщи. Сега, правя уговорката, че аз съм запален астролог – любител и много от нещата на поведението и характера на сина ми обяснявам с астрологичната му карта.
А моето дете е с луна и венера в телец – това означава любов към сигурността и комфорта, към добрата храна, към уюта, към изпрани и колосани чаршафи и към мама (хи хи).
Искам да ви кажа, че Никола не издаде и звук първата седмица. Ама няма плач, ама няма смях – нищо. Пускаше така по една крива усмивка, колкото да не ни обиди... Спеше като отрязан през нощта, без грам да се събуди. Най-ужасното ми преживяване обаче беше на третия или четвъртия ден, когато аз викнах рехабилитаторка, която да провери какво е състоянието на мускулите му и изобщо на двигателното му развитие. Пристигна тя към 19 часа (после си дадох сметка, че вероятно по това време в дома са ги преповивали), опънахме едно одеало и чаршаф на високата маса, облече тя бяла престилка, че като писна това дете... Ам плач ви казвам, истински. Писъци на ужас, посиня, изгърчи се и това, което ми разби сърцето беше, че си сви ръчичките пред лицето, сякъш да се защити. Естествено приключихмес рехабилитацията на мига, че и кучето почна да ръмжи гърлено на жената, в смисъл - „Я да не ми мъчиш бебето“. Ужас беше – ужас! И до днес съм убедена, че в онзи момент, той е решил, че ще го връщаме. Четири дни – прегръдки, целувки, хубава храна, приятни миризми – и изведнъж – айде край – експеримента свърши – върна се жената с бялата престилка да си ме вземе.
Откакто Никола свикна с нас – а то стана според мен в края на първия месец от съвместния ни живот – не мога да видя някакви разлики с поведението на децата на познатите ми на същата възраст. Първите срички, първата дума се появиха съвсем на време. Останалите неща, които бебетата на неговата възраст правят също си ги прави, така че засега нещата да сенадявам, вървят добре


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пт, 15 юни 2007, 14:25
Ехо, написах в горния си постинг за доктор Терзиев, който работи точно  деца. Няма психилози, които да ти кажат, че това и това е проблема на детето. Въпросния доктор се намира в "Клиника по детско-яношеска психиатрия" към Медицинска Академия. Това е единственото място, където се правят изследвания - психологични в България. Ако се притеснявате идете и направете консултация - безплатна е, само с направление от личен лекар.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 15 юни 2007, 15:54
Eхо, прочетох и си записах!  :) Мерси за информацията, korni6onko. Скоро ще имаме преглед.
Останалото е просто от серията "Разсъждения на глас - споделено". ;-)

Fussii, недей така, не е толкова страшно, още повече, че хубавото на по-малките деца е, именно по-малкия дефицит за наваксване и може би, поради по-малкото време без родители - шанса да не са така наранени. Но и другото не е страшно, в смисъл - преодолимо е, наистина.
Много пъти е казвано и писано, плюсове и минуси.
Нашите по-голями деца, знаят добре от къде идват. Малко им е объркано в главиците, но веднъж разбрали каква точно е структурата на едно семейство, лесно събират две и две.
А пред вас стои тежката задача, да кажете цялата истина, от началото до края.

Сетих се покрай теб. Как би ми се искало да узнам първата думичка на Ирина, за да й разказвам...но никой от Дома не можа да ми каже. :cry:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пт, 15 юни 2007, 16:21
Да ти кажа, първата думичка на Никола беше Хъки (така се казва кучето ни) :tired:. Втората - тати  :xarms: За мама още не се споменава....

А за казването, аз вече съм му разказала една приказка на Никола - откъде и как е дошъл, Беше преди заспиване, той много не внимава, дърпаше ме за косата и ми викаше - бадяба - дяба. Ако успея да го свикна с тази мисъл отрано, без да прекалявам, май ще е добре... Защото и повтарянето нон стоп на факта, че детето е осиновено не е правилно според мен


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в пт, 15 юни 2007, 17:01
DarZaMen, От сутринта следя всички теми - наваксвам отсъствието си. В главата ми се въртят хиляди мисли и ми се иска да напипа милион неща, но ще изчакам още малко - да узреят мислите и да се изяснят и подредят, после ще пиша...
Само, сега като четох последния ти пост се сетих...
Първата дума на Надя беше "дай", следващата "нама" (няма), чак после дойдоха "мама" и "тати"...
А Борко - той дойде при нас голям, на 3 г. 2 мес. Едва вървеше, не говореше ИЗОБЩО, издавяше нечленоразделни звуци (дори имаше съмнения дали ще проговори, но това е минало) и с куп други проблеми, за които, мисля вече съм писала из темите. Та да се върнем за думите - първата, която някак инстинктивно произнесе още първата вечер у дома беше "кака" и с протегнати ръце и сърцераздирателни писъци се опитваше да догони виновничката за неговата поява в нашето семейство - Надя. И нито дума повече. Отне ни 4 месеца да го научим да казва "вода", след това звук по звук, дума по дума... Имаше дни, в които ломотеше нещо безкрай, но никой не беше в състояние да го разбере. И тогава той започваше да реве и повтаряше "кака, кака". И лелките го взимаха от неговата 1-ва група в детската градина и го водеха в другото крило да намерят Надя, да може той да повтори безмисленото си бръщолевене, което единствено тя разбираше и беше в състояние да преведе...
Права си, както беше писала в друга тема, а и други са го казвали, с търпение и много любов тези деца наваксват с невероятни темпове. Сега Борко е един 10-годишен бъбрив чаровник, който е в сътояние всекиго да омае с приказки. Спомня си Дома, но не иска да говори за "онова ужасно място", само на моменти се прокрадва по някое "а пък в Дома..." или "ох, знам колко им е зле там", когато върви предаване за децата от домовете.

Стана дълго. Извинявайте.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пт, 15 юни 2007, 17:32
Не искам да се натрапвам на никой с нашите първи думи, и всичко което ставаше и става с нашето момче. ДарЗамен, извинявай ако съм била нетактична за изследванията, но споделям преживяно, и добро мнение за д-р. Не натрапвам нищо на никой, но тъй като ние имахме доста ходения по психолози и какви ли не психоаналитици, та накрая стигнахме до доктора за който писах и там нещата се изясниха. Пиша всички тези неща, за да мога и аз да дам нещо, с което  малко поне да ви помогна, но всеки си има право на избор. Когато започнах да пиша в този форум в началото почти всички с малки деца скочихте срещу мен и започнахте да ме обвинявате, че не съм дорасла емоционално да гледам дете, а аз само ви писах за проблемите които имахме и имаме. Не е нужно само обич и разбиране за да гледаш дете и то като нашите, защото не знаеш в даден момент как ще се развият нещата. На всички пожелавам да нямат нищо децата ви, и всичко да остане като един лош сън за вас. Аз не можах да предвидя доста неща, дано вие успеете и навреме и свеовременно се справите с всичко.  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 15 юни 2007, 17:59
korni6onko, на кого се натрапваш? Аз нали именно затова ти благодарих - за ценната информация!
Съжалявам, но аз до ден днешен не мога да разбера, защо си толкова убедена, че някой ти е скачал?
Отговорих ти ядно на едно лично, защото ми беше омръзнало да ти обяснявам, че никой, ама никой не те напада.
Обаче...на мен ли само ми се струва или ти с времето доста промени и стила си на писане и чувствителността си спрямо коментарите?
Да не би, тогава да ти беше пресен опит в Интернет форумите?

Нейсе.
Не му е мястото тук.

Ти си една от майките на най-голями деца. Можеш да бъдеш безценна с опита си.
Пак ти благодаря.  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пт, 15 юни 2007, 23:16
 [smilie=smile3525.gif] newsm44 :wflag:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: неизвесна в сб, 16 юни 2007, 16:06
Някъде напред в темата ме питаха колко деца имам, две момче на 12,5 години и дъщеря която другият месец прави 5 години. DarZaMen това което описваш го правеше и нашата дъщеря. Когато я взехме говореше много добре и правилно пищеше постояно за щяло и нещяло, не играеше с никакви играчки не гледаше детско , не искаше да и чета приказки.При нас нещата започнаха да се нормализират след 6 месец, но ние имаме батко и каквито и проблеми да сме имали относно ревности и неприемане като чета сега той страшно много и е помогнал. Ние даже не сме го осъзнали, но тя постояно го копира бати прави така и аз ще направя еди как си. А относно храната отначало ядеше само банани сладкиши от който я ограничавах , салам и хляб само хляб без нищо. Сега яде салати сирене хляб плодове и пържени картофи като има и естествено сладкиши , чипсове и пръчици по малко. Според мен адаптацията при тези деца е минимум 1 година затова изчакай поне 1 година и малко и тогава търси помощ това е мое мнение.Отначало не можехме да вървим много на всеки 100 метра спирахме за почивка.Като и взехме колелото изобщо не искаше да го кара но при заплаха, че ще го дам на първото циганче се качи и полека започна да кара. Сега вече караме без спомагателни и се опитваме като бати да минаваме през бордюрите.Ако имаш възможност събираи Иринка с малко по големи деца с който да играе и копира от тях.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 17 юни 2007, 22:56
Креми, много ми е мъчно за "малкия Роки" - дано да се оправя по-бързо.
DarZaMen , неизвестна ти е писала много правилно според мен - изчакай поне една година, преди да си мътиш главата с диагнози.

Има нещо много важно и съществено при нашите деца, независимо на каква възраст са осиновени - те са жадни за емоции и движение. Имат да наваксват и вътрешната несигурност, че хубавинята, която им се случва ще е завинаги ги кара да бързат.

Около половин година след като осиновихме Милен и аз бях изчела всичко писано за хиперактивността. Обаче....
...като че ли за да ме опровергае, от една седмица той е в състояние да играе по два часа с едно и също нещо. Най-често това е някоя беляджийска работа /като например да рови в пясъчника с лъжицата за хранене на Митко и да пълни камиончето с помощта на фунията за вода/, но това са бели кахъри.

Така че един от показателите за хиперактивност отпадна.

Освен това в стремежа си да сме перфектните родители и децата ни да не страдат от липсата на играчки, предполагам че всички малко сме ги презадоволили в това отношение /поне при мен е така, признавам си/.

Е, я ми кажете и вие да сте затрупани отведнъж с тонове глезотии, дали няма да се мятате от една към друга, без да знаете на какво да спрете вниманието си.

За днес толко - както обикновено -  много  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 18 юни 2007, 09:52
Много благодаря за отговорите и най-вече за споделеното преживяно.
Това е най-важният съветник, по мое мнение.

Ако тръгна да отговарям на всички, обаче ще изпиша "Война и мир", с присъщата си "лаконичност"... ;-)

Само ще вметна, че мен т.нар. хиперактивност, дали като епитет или като медицинска диагноза, не ме притеснява особено, всъщност, ако трябва да бъда честна - никак.
Като малка са ме наричали "бандита", не "принцесата", майка ми още се кръсти като си спомня, а белезите от белите ми са още видими. Спукана глава, шевове на няколко места, няколко комоциума и сътресения на мозъка, краката ми са като шедьовър по шев и кройка, давих се няколко пъти, кола ме бута, вадих си въздуха периодично, падайки докато тичах като обезумяла...ден не минаваше без "бой и риванол". Абе, оцелях, хем никой не е висял толкова до нас на времето. И ние ще се справим. Да чукаме на дърво, обаче поводите да са по-редки.

Дефицита на концентрация, обаче, не бих го подценила. Ако някой, със закъснение е установил, че е страдал от подобно нещо, ще се сети какви затруднения и неудобства е изпитвал. Доколкото ми е известно, лечение с медикаменти се налага само в много тежки случаи, останалото е поправимо с подходящите упражнения и действия.
Това, до което, може би бихме достигнали трудно сами, е доста по-лесно с помощта на хора - специалисти.
От няколко дни прилагам някои неща, описани в едноименната тема, във форум "Здраве..." на бг мама. Работят! Някои видимо бързо, други по-бавничко, но работят.

Що касае играчките...не, поне при Ирина не е презадоволяването със сигурност.
Онзи ден имах кратък успех, казвайки й, че играчките се чувстват самотни и много им е мъчно, че никой не ги е докосвал от месеци...Сякаш се трогна. В следващия момент, хвана коша, където седят някои играчки и започна да го люлее: Ооо-о, ооо-о! :ooooh:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: karimona в пн, 18 юни 2007, 10:20
    Сладката тя! :love:
    Дарзамен, моля, дай линк към източника  на инфо, което прилагаш, че аз не успях да попадна на нещо съществено, а нямам време да ровя.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 18 юни 2007, 11:28
Ето: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31498.0

Бих казала, че с опита на тези майки и ценната информация в нея, темата си е направо за "заковаване".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 18 юни 2007, 11:54
DarZaMen   не подценявам дефицита на концентрация, но в търсенето на златната среда се опитвам да намеря оправдание за това качество, преди да го приемем като диагноза.
На ново място, в нова среда, с нови хора и впечатления и аз бих се мятала като обезумяла и бих скачала от занимание на занимание, за да опитам всичко, докато не се е свършило, да видя и да опозная нещата бързо. А аз съм все пак на 40 +.
Та представи си слънчицето ти, което познава само лошото от живота до момента как иска да награби положителни емоции и впечатления - колкото се може повече и колкото по-бързо, толкова по добре. Направо един почти петгодишен Мечо Пух
Кога да й остане време да поседне, да се заиграе, като има толко много неща за пипане.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пн, 18 юни 2007, 13:15
Съгласна съм с това което пишат майките, че трябва има режим, да го гушкаш ,да не се отклоняваш от правилата, да клякаш на нивото на очите на детето - да това са нещата, които трябва да се правят, но  когато е открито при малко дете, а при нас както беше на 13 години. А кажете как да се клекне на ниво дете, как да го гушнеш и как да се спазват режими, и такива неща, когато до момента всичко е било хаос в главата му и душата му, и толкова години никой не се сети да ни даде съвет къде да го заведем и направим изследвания, а ни гонеха от едно училище в друго, и проблемите се задълбочаваха и ставаше още по-трудно. Затова ви казвам- отидете и направете изследвания - дано да няма нищо, но ако има да могат  да се вземат мерки на време, защото всяка години загуба е фатална.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 18 юни 2007, 13:25
Ммм, теоретично е така, вярно е. Но за различните дечица, има и различни периоди. Иринка е бързак или "хиперактивна", все равно, факт е, че това й качество (надявам се да е такова, а не диагноза) й помогна да навакса много за доста кратко време. В момента я вълнуват съвсем други неща - морето, новата детска градина - съвсем обичайни неща за дете на 4,5 години.

А и любимото "нещо" за пипане е мама. Тя си е все там и все същата. Изобщо извън въпрос е, че тя - мама, трябва да е непрекъснато присъствие. Като залепени сме и не бързам да я отделям от себе си, въпреки, че все някога ще трябва.
Понякога и на многословните им е трудно да обяснят ясно ситуациите. Не е това, мамо Галя. Има нещо друго и не мога да проумея какво е.
Още повече, че в началото проявяваше завидно търпение и постоянство да пита хиляди пъти за едно и също нещо, както и да го докосва, да го държи, разглежда.
Беше неотделна от куклата-бебе, която сега подминава като пътен влак.
Може би е наситила гладът си за 'неща', а сега проумява и засища онзи другия "глад"...

Просто се притеснявам, ако не мога да изтълкувам някои действия, защото може да са негласно изказани желания, неосъзнати "искания". Важно е да съумявам да ги чувам.

korni6onko, както бях споменала по-горе, тази диагноза е придобивка на модерния свят. Жалко, много деца биха живяли по-лесно и по-добре. И биха пораснали по-сигурни и уверени хора. Стискаме палци за младежа ти, има време, все пак. По-добре късно, отколкото...знаем.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в пн, 18 юни 2007, 17:25

Що касае играчките...не, поне при Ирина не е презадоволяването със сигурност.
Онзи ден имах кратък успех, казвайки й, че играчките се чувстват самотни и много им е мъчно, че никой не ги е докосвал от месеци...Сякаш се трогна. В следващия момент, хвана коша, където седят някои играчки и започна да го люлее: Ооо-о, ооо-о! :ooooh:


А, не е ли желязна логиката на детето? Ако вземе една играчка, другите ще страдат, че са на по - заден план, че са пренебрегнати и ще се "разсърдят". ДарЗаМен, поразпитай, понякога децата имат такива прости и логични обяснения за постъпките си, за който ние въобще не се сещаме. Все търсим нещо страшно и нередно.
Не искам да омаловажавам проблема със хиперактивността, но преди да се шашкаме тотално...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 18 юни 2007, 20:23
Рррррр  [smilie=smile3514.gif], мамета...май някой друг страда от "дефицит на концентрация".  :lol:

Хептен омеша "диагнозите", мания_66. :love:

Иначе, адски си права! Детето реши максимално правилно нещата от морална гледна точка.
За питането...ти задавала ли си скоро въпроса "Защо" на дете под 7 - 8 години?
Ако си забравила, пробвай да видиш какъв купон е!

На мен трябваше да ми го кажат, не съм се сетила сама. Има общо с така нареченето "магическо мислене" при децата, а въпросът "Защо", предполага рационално. Ето затова, въпросите започващи със "защо" са почти изцяло безсмислени.

Хайде, да дам място за писане и на други хора. Обсебих темата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пн, 18 юни 2007, 22:04
Тази вечер почти през цялото време на приказките се поспира за минутки. Иначе се движи непрекъснато. Снощи беше наказан без приказки и такова реване падна, че ми се скъса сърцето. Обаче си е струвало - тази вечер нямаше нахвърляна храна из цялата къща и стана от стола само три пъти - с поръчение да свърши нещо. Иначе обикновено хапне една две хапки, тича по стаите и пак се връща на масата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: karimona в вт, 19 юни 2007, 13:47
        Относно "залепването" за мама - когато най-сетне се случи и при нас, нямаше по-щастлив човек от мене. Ни най-малко не се притеснявам, че няма да се "отлепи" - отлепването си става автоматично , че хормоните са голяма работа. Но когато настъпи момента на "отлепване", най-важна е дотук изградената здрава връзка майка-дете , тя е спасителния пояс в пубертета.
       


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 22 юни 2007, 09:54
Понеже някои събития, ме наведоха на мисълта, че повечето от нас са приели темата като повод за съвети, относно проблемите с децата ни (и тя би могла да бъде И това), но ми се ще да я развием по-скоро като нещо друго.

Спомняте ли си времето, когато още детето ви беше само очакване за вас?
Откривате сайта бг-мама, после форума за осиновители, после изчитате всичко за нужните документи, проучването, доклада, писмата, първата среща с детето, насрочването на дата за делото и най-накрая - дългоочакваният миг - влизането на детето у дома!

После...после сякаш всичко секва.
Разбира се, гледаме прекрасните снимки на дечицата, щастливите майки, четем за лудориите им и сякаш, ние станалите вече родители, сами подклаждаме това, от което се оплакваме - дезинформираността относно възможните проблеми в следосиновителния период.

Искаше ми се да направим нещо малко, за да разчупим този модел.
Както казах в началото - проблеми има, но те са решими.

Теа се е погрижила за доста важни статии, които са насочващи и могат да ни подготвят. В Библиотека има също не малко полезни неща.
Щеше ми се и ние да направим едно усилие, директно от извора, разказвайки с по-прости думи възможните реакции на дечицата в различни ситуации и нашите решения, били те правилни или не толкова.

Иска ми се да имаме едно място в този форум, където не само да си даваме идеи, съвети и да намираме отговори на нашите въпроси, а и тези, които сега тръгват по този път да придобиват една по-реалистична представа за това, което ги очаква.
Ако не всички имат късмета да попаднат на социални работници, добри професионалисти и истински хора, нека Неволята да ни е учител.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в пт, 22 юни 2007, 13:01
Съгласен.

Наистина се пишат само прекалено хубави неща свързани с осиновяването. Даже и в този форум.

Малка ретроспекция. След 2 седмици правим една година с Боби. Как си лети времето...

Най - сериозния проблем, с който се сблъсках без въобще да бъда подготвен въпреки, че бях изчел страшно много беше промяната на майка му (жена ми).

За изключително кратко време се получи някаква силна симбиоза между Боби и Джу и за мое голямо съжаление в тяхната връзка нямаше почти никакво място за мен.

Никак не бях подготвен и никак не се справих добре с този проблем.

Процеса на отделянето от мама и възможността да се понапъхам в тази връзка беше труден и дълъг. Никак не е завършил и надали някога ще свърши. Бях писал за този проблем, но за съжаление пред женска аудитория изглежда като мъжко мрънкане.

Боби е едно от най - активните деца от тези които познавам на неговата възраст. Кипи от енергия и я харчи по невероятни начини. Определено ми е адски трудно да се върши едно нещо дълго време. Почти никога, ама наистина много рядко си играе сам. Най - любимите играчки сме ние. До сега не съм успял да го накарам да гледа каквото и да е предаваме повече от 3-5 мин. Няма Бейби Анщайн, няма анимации нищо. Може да е проблем, може и да не е. Прекалено малък е за да се прецени.

Набързо това.

Като има врем пак.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: кльомба в пт, 22 юни 2007, 17:43
Наистина се пишат само прекалено хубави неща свързани с осиновяването. Даже и в този форум.
Ами то нещата наистина са прекалено хубави. Дано не е само за сега. Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове.
До момента най-големите ми притеснения, някои от вас сигурно си спомнят, бяха около "казването". Въпреки всичко, което бях изчела, щом си отворех устата да говоря за това,  очите ми се наливаха със сълзи и не можех да си позная гласа. Благодаря на Теа, която много ми помогна да се справя със себе си.
Аз също като Джу "не се сетих" да включа съпруга си в тази връзка, за което много съжалявам. През тези четири години мислите ми бяха насочени единствено и само към детето. ГРЕШКА!
А иначе детето ми е свръх активно, злоядо, чувствително и доста често ми "чете" мислите.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пт, 22 юни 2007, 23:13
Магьоснико, тази симбиоза при нас беше 2 към 2 - Вики се залепи за тате още в мига, когато докторката влезе с тях в стаята, а Преси не откъсваше очи от мен и сякаш надничаше в душата ми. После в къщи Вики чакаше тате да се върне от работа /по 12 часа беше работния му ден тогава/ и се събуждаше минути преди тате да се върне. Тогава аз се опитвах да вляза в "тяхната" симбиоза, въпреки, че си имах своя явен обожател. Сега почти три години след големия ден се "вмествам", но тате с неговите мъжки занимания започва да привлича и Преси. Е, има и за мен място под слънцето. Мъжът ми не се е оплаквал много, но определено не ми остава много време за него.
Аз мисля, че трудностите с осиновените деца под една година едва ли са кои знае колко по-различни. Всички деца минават през периодите на тръшкане, на опити да удариш мама, да кряскаш, че че е лоша мама и какво ли още не. За децата на 3-4 години, навярно е доста по-сложно. Затова може би трябва да се предизвикат промени в законите на всяка цена и наистина да се осигури платено майчинство за семействата, а не само за майките при осиновяване на по-големи деца.
За добро или лошо проблемите се забравят с времето, защото отстъпват място на други проблеми. Аз попаднах в този форум две години след осиновяването. Истината е, че не децата ни имат проблем с осиновяването, а по-скоро аз. Още си ближа раните във форума и по отношение на това как близките ми приеха новината, как хората ме гледаха като извънземно - нашите са близнаци, единия е с малформация - изумява ме "съчувствието", и много ми е болно, че не мога аз да съм ги родила, за да не страдат от идеята, че са изоставени. Затова се опитвам да запечетам в съзнанието им идеята, че не са изоставени, а чакани.
Ама, че дълго стана. Съжалявам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в нд, 24 юни 2007, 12:08
Затова може би трябва да се предизвикат промени в законите на всяка цена и наистина да се осигури платено майчинство за семействата, а не само за майките при осиновяване на по-големи деца.

E, как само за майките при осиновяване на по-големи деца!
За всички, без оглед на възрастта!

Логиката е проста. Няма значение дали детето е на 4 месеца или 4, или 14 години. В това семейство, то се "ражда", в деня, в който влезне в дома и живота на новите си родители.

Спечеленото няколко месечно спокойствие и сигурност, ще са в полза на децата. А и съм убедена, че това би помогнало на повече хора да се решат на тази стъпка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пн, 25 юни 2007, 22:36
Имах предвид и за татковците в семейството - да се предвиди някакъв специален отпуск и за бащи, особено при по-големите осиновени деца. С бебета е далеч по-лесно в някои отношение. Колкото по-дълго е времето, прекарано в институция не е ли толкова по-дълъг периода на адаптация.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 25 юни 2007, 23:14
Да, k.dimitrova. Така е. Не само с адаптацията към семейството и новата среда, но към доста заобикалящи, най-обичайни фактори.
Зависи много при какви условия е расло детето до този момент. Но дори и при най-добрите възможни такива, обикновено има определен дефицит, който с времето се наваксва, при подходящия ангажимент от страна на родителя/родителите.
Но най-важното от всичко е, поне по мое мнение, да се спечели доверието на детето и да почуства сигурност на новото място. А за това е необходимо не просто време, а време посветено изцяло на детето, денонощно. Не просто присъствие. За друга магическа формула не се сещам.

Общи приказки са, давам си сметка, но други няма, просто може да се каже с повече думи.

Аз, знаете съм "прясна" майка, но тези седем месеца, почти неотлъчно заедно, направиха чудеса с нас. Не знаех, че може да се обича толкова и да се отвръща с толкова любов. А при спорадичните й посещения на детската градина, сякаш започвахме да тъпчем на едно място.

Днес тръгна на новата детска градина. Станахме за резил. Тя реве и...аз ревнах. Обаче, имах чувството, че откъсват нещо от плътта ми. Ако не бях успяла да си организирам работа от къщи, дали щяхме днес да сме на този етап? Не мисля.

Дали сме приключили процеса на адаптация и привързване? Не. В никакъв случай. Често чувствам връзката ни, силна и здрава като корабни въжета, а после само за миг, става по-тънка и от паяжинка. Още дълго време няма да си позволя отпускане. Имам едно тайно подозрение, че ще са нужни още поне 4 години. Кой знае?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: karimona в вт, 26 юни 2007, 02:28
      Искам да си призная  - в началото влязох в нашия сайт, защото исках да намеря отговори "от извора" - преживяно и споделено.Принцесата вече беше у дома - проблеми - бол. Но се натъкнах на безоблачни небеса, всичко беше идилично и безпроблемно.Тук - там само  се прокрадваше идеята за Нещоситам,но за Нещоситама не се говореше........ само на "лични"!
     
       И..престанах да влизам и чета, докато не постигнах   състоянието  и аз да напиша нещо хубаво, без да си кривя душицата....

       Благодаря, Дарзамен,мисля, че ще бъдем полезни на тези след нас. /  Е, докарах го на високопарност - ние, жертвите.../ :lol:

       Магьоснико, прав си, хиляди пъти прав!
       Обаче не знам защо се случва тази симбиоза между майки и деца и... тати встрани.... newsm78
       Но кураж -   с израстването на малкия човек нещата постепенно идват на мястото си. И стават по- хубави от преди /личен опит/. Стига дотогава да не ти се е изтъркало търпението..... :D

       
       
       


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в вт, 26 юни 2007, 23:48
Аз си мисля, че ситуацията майка-дете, а тате като в небрано лозе е напълно закономерна, независимо дали процедурата е била раждане или осиновяване. Аз попаднах на форума преди около два месеца, а децата са си в къщи вече повече от две години. На 8 месеца - това е моят опит най-сериозния проблем беше цепката на небцето и храненето със сонда на детето до този момент, рахита, изоставането в развитието на моториката и общото развитие. При братче близначе ситуацията беше изпреварващо развитие със симптоми на хиперактивност, зверски апетит, със захранване на ниво 4-5 месечно бебе - голямо повръщане падаше, защото той се тъпчеше и пищеше за още храна. Два месеца след това беше операцията на небцето и всички останали проблеми ми се губят.
Всъщност, аз съм работила 12 години в детска градина и седем в център за деца в риск и професионалния ми опит и подготовка правят проблемите по-лесни. В една или друга степен съм се докосвала до всичко през което сега минавам, имам прекалено много модели, което много ми помага.
Дълбоко в себе си не вярвам в първичната рана - не мисля, че тя може да е по-силна от моя копнеж и на тате копнежа по нашите деца.
Сега проблема е лапането на палеца и показалеца на Вики, а с Преси нещата с наваксване на речевото развитие, престоящата операция и забавеното развитие се решават бавно  и славно.
Няма розова боя - това е живота, които съм мечтала да имам. Без проблеми би било скучно да се живее. Виж за тати ми е мъчно и много често го забравях, но той е мъжкар и ни изтърпя, а сега започнахме да растем и удари неговия час.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 28 юни 2007, 11:15
Честно казано, не мога да дам мнение относно т.нар. изолация на таткото от общата картина. Някак при нас това не се случи.
Напротив, в някои ситуации, съм го подтиквала да взима по-активно участие - да играе с детето (а и с неговия биологичен син, не само с Ирина), да помогне при вечерния й тоалет, да я облече и други битовизми, да излязат заедно да разходят кучето, да се сети, че момиченцето има нужда от повече нежности и да я поглези...а между нас...ми, малко ми е неудобно, но промяната е единствено в това, че интимния живот зареди малко, но по-скоро като събитие, което се случва във всяко семейство, когато се появи дете. За сметка на това пък, има една особена тръпка, нещо като забранен плод, не е лошо да се върнеш в ученическите години и да гледаш партньора си като гладен котарак.

Но виж, за "първичната рана"...
Хората, които ни виждат ежедневно не биха си и помислили, че сме от скоро заедно, особено напоследък. Имаме една особена, дори бих казала чувствена връзка. Това дете, което в началото се стряскаше от допир и физически контакт, сега обожава да бъде в обятията ми, да се докосваме, борим, гъделичкаме, мляскаме, мачкаме, хапем (лекичко де), целуваме, абе с една дума лигавим си се на воля, хубаво ни е и е видимо. Вече сме повтаряли достатъчно пъти историята за Дома, за писмото на Дядо Коледа, как сме се запознали, как е дошла в живота ни и за другата жена, от чието коремче е излязла. Всичко знае и за момента, това за нея е най-естественото нещо.

Ето какво обаче,  се случи наскоро.
Ставаше късно и отидох да я събудя от следобеден сън, за да не пощурее вечерта. Започнах да я милвам и да я викам тихичко. Тя отвори очи, но погледа й беше странен. Помислих, че просто й се спи още. След думите, които излязоха от устата й, обаче, останах безсловесна за няколко секунди.
- Къде е мама? Искам мама.
Гледам я, докосвам я и й казвам, че съм тук. Тя ме гледа сякаш никога не ме е виждала...И повтаря:
- Искам мама...
Разбира се, не ми оставаше друго, освен да попитам коя мама иска?
Тогава се отърси като от някакъв невидим воал, изведнъж погледа й се избистри, погледна ме пак, замисли се и ме посочи с пръст:
- Тебе.

Може би просто е спала дълбоко, може би е сънувала...а може би...Не думите ме впечатлиха, а погледа й. Сякаш идваше от някаква друга реалност.
За късмет, знанието за "първичната рана", се оказа, че може да бъде не само болезнено, но и спасително. Ако не бях приела в себе си това вярване, пък макар и трудно и с отричане, този ден щях да съм един нещастен, наранен, изпразнен от смисъл човек. И може би, без да искам щях да нараня и нея.

Не защитавам нечия кауза или идея. Просто съм благодарна за шанса да прочета тази книга, преди тези неща да започнат да се случват. Защото, докато избора на детето е в наша полза, всичко изглежда лесно, но жегващата болка, че независимо от усилията, повика на кръвта винаги ще се появява и понякога ще взима връх над рационалния избор, е по човешки - трудно поносима.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в чт, 28 юни 2007, 12:20
Всички вие сте щастливи точно в този момент, защото сте запознати с този вътрешен свят на вашето дете, и можете адекватно да реагирате на всяка дума или всеки жест от негова страна, докато ние нямахме нищо, за което да се хванем и нямахме никаква информация. Успех!  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: mama-i в вт, 17 юли 2007, 21:01
Здравейте мили момичета толкова отдавна нямах време да надникна даже! Но по тази важна тема искам накратко да се включа - многократно минавах и понякога се връщам към тези тревожни мисли. Искам малко да успокоим топката.
DarZaMen - когато взех Андрей на 1г. и 2 м. не беше виждал нищо друго освен белите стаи, креватчето, леличките в бяло. Сам се е приспивал с люшкане, а когато започнах да му пея, бе крайно изумен и досега сам си и пее, сам се и люшка - "мама, така обичам". Втурна се в света на звуци, хора, цветове, морета, тролеи, трамваи и човешко внимание с устрем, макар на моменти да усештах, че има и страх, но без колебания го преодоляваше. Не се спираше, движи се и сега почти непрекъснато, но е потресаващо как поема информацията пълно и безпогрешно в движение. Говори прекрасно за възрастта, помни, мисля, добре за възрастта, след близо три години вече спокойно може да изслуша цялата дълга приказка, повтаряйки тихичко всяка дума, прочетена от мен, уви можем да изгледаме и цял "Макуин", вярно като ни заболи гърба да седим - може да поскачаме за раздвижване на леглото. Не бързай с диагнозите - вие сте само от 7 месеца заедно. Ние сме от три, а той все още предпочита човешката компания, вместо играчките - а те сигурно и при вас са прекалено много (така е при нас - което е грешка). Дай й време - този процес на усвояване на света при нея ще продължава, обема информация е огромен, те наваксват със страшна скорост това което другите деца поемат по малко и всеки ден. Ето сигурно сте видели и морето, и какво ли не още... И ще седи и няма да знае как да играе - четири години никой не ги е учил. 
Креми - не набеждавай Лъчко - Господи нали го видях - влюбена съм в него - момчето е живо, умно, добро. Моята племенница какво що правеше все си падаше на главата. Нищо чудно след комоция и при сътресение да падне пак от люлката - това не значи хиперактивност! А балона всяко дете на тази възраст може да хукне да спасява.
Или - на кой от вас, та камо ли дете на 3-4 години, пък даже и на 6 му е удобно половин час да стои мирно, седнал и т.н.? Та на тях гръбните мускули даже не са приспособени за това. Корнишонко - вие сте в такава възраст, че хиперактивността е слабо нещо по сравнение с пубертета - много се уморяват от себе си, а за концентрацията да не говорим!
Истериките - ние не сме ги имали до скоро - сега може да ревне и да се запъне в парка, че не иска да си ходи или иска него, а аз отказвам. Но това е просто моя грешка и разглезване. Признавам си го. Това става и когато е уморен - може и да ме тупне доста яко и да ми каже "лоша мама, няма да съм ти приятел" и т.н. Но това са и следите от детската градина. Слава богу, че бие само мен. Аз съм боксовата круша ;-)
Ние се вглеждаме и вглеждаме... правилно, но да не утрираме нещата и винаги да имаме едно наум - децата ни живеят, особено първите няколко години с нас на максимално бързи обороти.
С поздрав, че ме посреща от работа моя Джигит
Мама Ира


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в вт, 17 юли 2007, 23:56
Относно люшкането.  :thinking: От прочетеното в различни постинги оставам с впечатлението, че това с люшкането е масов проблем на осиновените деца може би на възраст над 1 година (май за бебетата не се отнася). Предполагам, че в домовете това "успокояващо" люлеене е замествало люшкането и гушкането от близък човек. Все чакам наш Марти да попрестане ... и аха да изчезне и пак се почва. Какво ли не правихме - като се почне от погалване, четене или разказване на приказки, пиене на вода, обрщане по гръб ... и стигне до смяна на легло. Не се клати само когато е неистово изтощен и спи много дълбоко. Също не се клати в първите 2/3 дни от престоя ни на ново място, но не можем нсе да пътуваме и чергарстваме :)). В книжките пише, че проблемът отшумява около третата година на детето и трябва да се приеме като факт, но той така си тряска главата, че ми се къса сърцето. Денем говорим с него по темата, обясняваме, смеем се заедно на нощните "люлки" (следобедният сън не е съпроводен от този ритуал).
Дайте съвет мили мами или споделете моля личен опит.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 18 юли 2007, 00:06
Вчера се срещнахме с приятелка, която има момиченце и моят малък професор набързо се похвали с нашия голям тате и реши да разпитва за нейния тате. Преди да се включа с реакция беше си изстрелял въпроса, а те си нямат тате. Замазах ситуацията като прехвърлих темата, но тази сутрин той отново пита за новата си приятелка и за нейния тате. Обясних, че някои семейства си нямат тате. И приключихме темата.
Обаче ... тази вечер нашия тате е на дежурство, /което не се случва за първи път и децата знаят къде е, пожелават му по телефона лека работа преди да си легнат/. Само, че тази вечер не беше реване, не беше чудо. "Много ми е мъчно" беше добре, но имаше и реплика "ние имаме тате" /Вики си го повтаряше когато заспиваше/. Те наистина си имат страхотен тате, но май си имат и страх да не го изгубят.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: неизвесна в ср, 18 юли 2007, 00:14
И моята дъщеря се люшкаше така докато заспи а и след това. При нас отшумя постепенно но остана едно ужасно скърцане със зъби докато спи, особено ако е превъзбудена от нещо през деня. Най хубавото е ,че след година и два три месеца у дома започна да се смее  с глас когато гледа детско или играе навън с децата. Започна да си играе сама с играчките който не са много но все още не можем да слушаме приказки.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 18 юли 2007, 00:17
Преси беше на 8 месеца и беше много слабо подвижен, но също се опитваше да се люшка. Това спря, когато беше на 10 месеца, след операцията, когато "изкара" едно денонощие омотан в системи, легнал на гърдите ми. Просто спря. Вики, въпреки, че е много темпераментен и подвижен никога не се е люшкал. Има и едно специфично поклащане, когато седят на столче. Правят го и вече възрастни хора.
Дива, може би не може да се разчита само на отшумяването в определена възраст. Не съм чела нищо за проблема. Ако се проявява само при нашите деца, навярно трябва да се потърси професионална помощ. Защо не зададеш въпроса при консултациите с психолог?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в ср, 18 юли 2007, 00:50
Защо не зададеш въпроса при консултациите с психолог?

Питах психоложката на нашия район, но не получих някакъв съществен отговор - каза да чакаме да отшуми. Въпросът е, че чакаме вече 1 година и 8 месеца... Доста е темпераментен милият и май това рефлектира и върху съня му. Притеснявам се, че така не спи пълноценно. Седмично 1/2 вечери не се клати, 2/3 вечери веднъж/ дваж и поне една влиза в серия.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 18 юли 2007, 22:09
Имах предвид тук във форума


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в ср, 18 юли 2007, 22:22
Имах предвид тук във форума

Не знам защо не ми беше хрумвало до сега ...
Благодаря много!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 20 юли 2007, 21:58
И Митко се клати като заспива, мести кошарата из стаята. Не помага нито пеене, нито галене. Педиатърката каза - темперамент  newsm78 Милен не го е правил.
Не ми се иска да го влача по психолози още. Все пак е с нас само месец. Знам ли  newsm78 newsm78 newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 23 юли 2007, 13:53
Набързичко, без да чета всичко, че след отпусклийски нали знаете...

За клатенето и люшкането бяхме писали преди време. Доста дечица го правят. Поне така се оказва. Има си обяснение, виж, как да се прекрати аз лично не знам.
Мен специално в началото ме стресна доста, все пак тя не се беше отворила дотам и това агресивно въртене придружено с мълчание си беше доста притеснително за несвикнали хора.
И аз съм опитвала всичко, галене по главичката, пеене на песнички, масажи...една нощ даже я гушнах, беше още по-дребничка, сложих я по гръб върху мен и започнах да я люлея по същия начин. Тя започна да се смее и да ме насочва, как да го правя по-правилно!
Това ме накара да се замисля и я попитах дали й харесва. От тогава насам, тя винаги е отговаряла едно и също - че е много хубаво и страшно й харесва! А ласки никак не липсват, значи не ще да е от това!
Реших да не притеснявам детето, след като започна да ме пита, дали може да се люля и ми обещаваше да го прави съвсем мъничко! Явно е усетила притеснението ми...
Затова й казвам, че щом й харесва, нека си се люля! Смеем се заедно над този й навик, понякога го обръщаме на игра - аз съм детето, тя е майката и аз я имитирам, а тя се залива в кикот.

Навикът не е отпаднал, но сякаш някак се омекоти. Сега се люля по-бавно и плавно, а и времето се съкрати значително.
А, и преди някой да ме е посъветвал да я гушкам докато заспи...Тъй като за 4 години тя е заспивала сама и усещането за друго тяло не й е привично, в началото тези опити само я напрягаха повече и разбуждаха. Едва след няколко месеца започна сама да иска да идва в леглото ни за малко, постепенно увеличавайки времето, докато един ден заспа в обятията ми.

Това е нашият опит и разбира се не е показателен. Може би, ако детето ми беше под две годинки, бих се опитала да го приспивам люлеейки го в ръцете си. Но това е само предположение.
Обмяната на опит е изключително важно нещо, насоките, съветите са много полезни, но никой не може да познава и опознае децата ви по-добре от вас.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в ср, 25 юли 2007, 22:56
Това ме накара да се замисля и я попитах дали й харесва. От тогава насам, тя винаги е отговаряла едно и също - че е много хубаво и страшно й харесва! А ласки никак не липсват, значи не ще да е от това!
Реших да не притеснявам детето, след като започна да ме пита, дали може да се люля и ми обещаваше да го прави съвсем мъничко! Явно е усетила притеснението ми...
Затова й казвам, че щом й харесва, нека си се люля! Смеем се заедно над този й навик, понякога го обръщаме на игра - аз съм детето, тя е майката и аз я имитирам, а тя се залива в кикот.

Лошото при Марти е, че го прави спейки на някакъв етап от съня си и си тряска здраво главата в каквото му се изпречи. На другия ден като го питам не помни и отрича да го е правил. Понякога ми се сърди като го прекъсвам с погалване ... понякога кратко престава да се клати. Като го питам дали му харесва, той отрича да го е правил въобще ... Не му се караме, просто коментираме кротичко и се опитваме да му помогнем и да му облекчим съня (предполагам, че това е страшно емоционално напрежение ...).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 25 юли 2007, 23:17
При Вики насън остана смукането на пръстите.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 26 юли 2007, 09:05
При Вики насън остана смукането на пръстите.

От това се отървахме за 1 месец. Личната ни изписа едно лекарство - прилича на лак за нокти ;-). Маже се на пръстчетата и ... горчи. Детенце бързо се отучи да смучи палеца (беше стигнал до рана) и съм много щастлива защото беше започнала да му се изкривява захапката, а сега се възстанови.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 30 юли 2007, 13:56
Направи ми впечатление, че Митко като е доста уморен вечерта и го разхладя с баня преди сън, заспива без почти да се люля. Правих всевъзможни опити да го приспя на ръце - не се получава а опитвам упорито вече месец и половина. И Милен в началото заспиваше сам, обаче без въртене и удряне на главата, но от два-три месеца иска да се гушна при него докато заспи.
Явно си е до дете, но е добре, че можем да напишем притесненията си и да споделим тревогите.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 30 юли 2007, 14:52
Няма как да не е до дете.
Инак, умората май при всички приспива най-бързо и лесно.
Де да знам Галя, може би си струва, ако не реагира остро, да продължиш да упорстваш. Постоянството е голяма сила.
Все някога тези мъници излизат от релсите на навика и ни подават сигнали за това, че се променят и ни приемат.

Бях една седмица в командировка веднага след морето. Иринка и тати се гледаха двамцата. Много ми липсваха и май, и аз на тях. Понеже не бях спала едно денонощие за да не изпусна ранния самолет, щом се прибрах решихме да направим едно семейно следобедно спане.
Ирина ме изненада като се натика в спалнята и поиска да спи с мен!!! Бях на седмото небе, но условието, което постави беше тежко: тати да спи на нейното легло... :lol:
Предложих й да спим всички заедно. Учудено ме опроверга: А аз как ще се въртя?!
Такива ми ти работи...



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в ср, 29 авг 2007, 11:12
Гледайте Марта Вачкова в момента по канал 1


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в пт, 31 авг 2007, 18:03
Чета за много сходни поведенчески прояви при осиновените ни дечица.В началото,когато си дойде у дома малката изведнъж започваше рязко без видима причина да се клати напред-назад.Аз се притесних ,че има хоспитализъм,но джипито ни успокои,че с повечко ласки ще го преодолее.Така стана.Но бе страшно да гледаш липсата на емоции у толкова малко дете,как стиска всичко в себе си и безропотно се оставя на всички манипулации.Нямаше претенции,нямаше глезене.Чак година по-късно се отпусна истински и започна да проявява индивидуализъм.Че,като взе да се глези мамунката сладка,че,като взе да пее.Красота.По лигавенето и разбрах,че излезе от "периода на дома".
А не мога д я прилаская.Не дава да я цункаш,да я гушнеш или помилваш.Серт.Оставих я тя да определя правилата за милване.Сега вече ми е усукана,като лиана през деня-във WC-то с мен идва.
Единствено пръстенцата си смучи,но вече и ги мажа с лака за отказване.А и не ще да казва,кога има малка или голяма нужда.Хили се и ми гледа сеира.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в ср, 05 сеп 2007, 17:17
Мили майки,
попрочетох нещичко от вашите безпокойства и ми се ще да споделя своя опит, като майка на дете на 9 години вече. Клатенето, смученето на пръсти и т.н. са техники на самоуспокояване, които тези деца развиват, защото не са могли да разчитат на друг. Когато не искат да ги приласкаваш, не значи, че са серт, а че наистина НЕ ЗНАЯТ КАК. С много любов и ласки огромната част от проблемите се решават, но не всички. Една малка част от децата развиват така наречения reactive attachment disorder (който може да ми помогне с превода), което накратко значи неспособност да се привързват. Не се обвинявайте, ако имате съмнения по въпроса, търсете помощ от психолог, който Е РАБОТИЛ С ОСИНОВЕНИ ДЕЦА.
Още едно важно нещо е, че много от децата с пост-травматичен стрес (а тези от домовете доста вероятно го имат) показват симптоми, сходни на хиперактивност. Ако лекарят не вземе под внимание историята на детето, може да му лепне етикет хиперактивно, което не е нужно, дори е вредно!
Това, което помогна на мене, беше един съвет от друга майка: не се страхувайте от сълзите на децата си, така си изплакват мъката и се пречистват. Аз се научих да подтискам порива да успокоя и да залъжа детето на всяка цена - ако съм казала 'не' на нещо, забраната си е забрана, признавам колко е трудно да се приеме, гушкам го и чакам да се наплаче, да се навика, да се нарита... За околните беше трудно да гледат, за мене да не говорим (стисках зъби, че и аз плачех с него), но... Веднъж (беше на 3 години) плака повече от 2 часа без прекъсване, бягаше от мене, аз след него, не го оставях сам. После каза: наплаках се, отпусна се в ръцете ми и заспа... Такива епизоди сме имали многократно, все по-кратки, докато стигнахме етап, в който детето почна да казва: плаче ми се, тъжно ми е; поплаче си и му мине... Сега може добре да си назовава чувствата и за възрастта си да ги контролира, стана засмяно и спокойно дете, само аз знам какво ми е струвало...
Дано на някой му помогне моя опит.
Не се корете, с обич много се постига, но не всичко. Нашите деца са преживели много и всеки, който ви казва, че са забравили, или не е искрен с вас, или не знае за какво говори...
Бог да пази вас и децата ви!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в ср, 05 сеп 2007, 22:17
  ilang-ilang    kalinka64 (https://bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/PP2f/1240696_1e0ffd97) (http://smiles.33b.ru/smile.26080.html)  и за всички останали,които със сърцето си ще намерите най-верният път към решаване на проблемите / някои вече ги знам,че се справят /(https://bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/PP2f/657a2fc7.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.25177.html)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 06 сеп 2007, 19:22
ilang-ilang , дори минимален престой в институция се отразява на крехката психика на децата. Едва сега, три месеца след като е у дома Митко започва да осъзнава гушкането като положителна емоция, до сега като че ли ме приемаше като кухненски робот, който се смее.
Калинка64 и аз минах през периода в който бяхме на крачка от диагноза хиперактивност и само нежеланието ми да лача детето по доктори ни спаси от това. Оказа се просто че той с луда скорост се опитва да навакса на впечатления и емоции, да види и пипне всичко. Цялата тази любозвателност, съчетана с новопридобитата физическа енергия от домашно приготвената пълноценна храна - сещате се какво се получи. От друга страна незнанието как да изрази емоциите си и непознаването на емоциите въобще го караше да те тръшка и истерясва нонстоп. Обаче ... това остана в миналото. Така че - спокойствие е една от рецептите /и нерви от стомана  :peace:/


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Oste_edna в сб, 08 сеп 2007, 13:53
Хайде и аз да питам. С дъщеря ми сме заедно само от месец. Сега е на 2 г. и 7 м. Неописуемо е темпото, с което детето се развива. Като чета из форума как реагират други деца, си мисля, че май ние не се вписваме в този формат. Вярно, че всяко дете е различно, но все-пак... Преди да си дойде у дома, не й бяхме чували гласчето и бяхме свидетели само на една-две плахи усмивки. Просто седеше/стоеше там, където я сложиш и отваряше уста, за да я храниш. На втория ден у дома тя започна да си бръщолеви/пее и от тогава не е млъкнала. В началото нямаше разбираеми думи. Сега речниковият й запас набъбна доста, вече водим диалози. Смее се с глас, целува наред, крещи от възторг при всяка нова емоция. За този кратък период усвои много неща - да тича, да се катери, да пие сама от чаша, да си иска сок, вода, храна, да се храни сама с лъжица, да си мие ръцете, да играе ролеви игри, да мием зъбите...
А сега и проблема - почти няма състояние, в което да е възможно да й обясня нещо сериозно, без да й кресна. Просто когато й говоря спокойно, тя се смее, да не кажа, че се лигави, хили се, опитва се да ме гъделичка, прави смешни физиономии, за да ни разсмее, с една дума - изобщо не ме чува (камо ли да ме разбере). Налага се да я изкарам от това състояние, за да й кажа/обясня нещо сериозно. Опитвах с изчакване, с отвличане на вниманието, с по-настойчив тон и с не знам още какво... Засега работи само скарването  :cry: Е да, ама не бива така. Защо трябва да й се карам за това, че се смее!? Обаче иначе не мога изобщо да й обясня, че по улицата минават коли, например и че тя трябва да ме държи за ръка. И други такива неща.
Разбира се, че я гушкаме често. Може би просто си наваксва липсата на изразена любов, но аз съм доста затруднена. А и се чувствам неловко, че толкова често й викам.
Ако някой има подобен проблем, а още по-добре - възможно решение, моля да сподели.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в сб, 08 сеп 2007, 23:39
Ами според мене просто чакай да порасне! Аз не познавам майка, с осиновено дете или не, която да може да обясни нещо на детето си на тази възраст. Дръж я настрана от опасните неща и за останалото не се притеснявай. Какво толкова има да и обясняваш? Радвай се заедно с нея!
Сега сериозно: много е кратко времето още тя да свикне с твоя 'сериозен' тон. Мисля, че повечето деца с времето много добре разбират кога могат да продължат да се лигавят и кога наистина работата става напечена... А тя трябва да се научи, да те опознае. Гушкай си я и се старай с израз на лицето, интонация и т.н. (без да се ядосваш) да покажеш кога нещата са сериозни и кога е игра. И друго - включвай се колкото може повече в играта, играй и ти - играта е работата на малкото дете.
За колите - докъм десет години май трябва да ги държиш за ръка, като гледам...
Бог да ви даде здраве и усмивки.
 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 09 сеп 2007, 14:45
Проявяваме прекалено засилен интерес към мъжкия си атрибут. Има ли нещо за това във форума.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в нд, 09 сеп 2007, 18:23
А сега и проблема - почти няма състояние, в което да е възможно да й обясня нещо сериозно, без да й кресна. Просто когато й говоря спокойно, тя се смее, да не кажа, че се лигави, хили се, опитва се да ме гъделичка, прави смешни физиономии, за да ни разсмее, с една дума - изобщо не ме чува (камо ли да ме разбере). Налага се да я изкарам от това състояние, за да й кажа/обясня нещо сериозно. Опитвах с изчакване, с отвличане на вниманието, с по-настойчив тон и с не знам още какво... Засега работи само скарването ...
Обаче иначе не мога изобщо да й обясня, че по улицата минават коли, например и че тя трябва да ме държи за ръка. И други такива неща.
Разбира се, че я гушкаме често. Може би просто си наваксва липсата на изразена любов, но аз съм доста затруднена. А и се чувствам неловко, че толкова често й викам.
Ако някой има подобен проблем, а още по-добре - възможно решение, моля да сподели.


Поздрави на всички мами,
Беше време - почти година, когато понякога пишех във форума. После проблемите и грижите около сина ми ме ангажираха прекалено, което обаче не означава, че не чета ежедневно почти всичко, писано от вас. Този път реших да се включа, защото с цитираните по-горе проблеми и аз се боря безуспешно от доста време.
Освен всичко - скарване, повишаване на тон, и дори поплясване по дупе и ръце (защо преместихте темата на Мата от форума - идеята беше прекалено конкретна и точно тук трябваше да бъде мястото й...), опитвах какво ли не. Току-що се върнах на темата за хиперактивност с дефицит на концентрация и започвам да допускам и това. Синът ми е невероятно буен-това с колите, люлките и т.н. вече не го броя. Опасявам се от прекалената му контактност - той е готов да тръгне с всеки, който дори го заговори...Тогава просто изключва моето присъствие.
Съжалявам за което и му се извиних, но след редица подобни прояви на почивката ни в Гърция-чуждо место все пак - наистина го ударих и се разплаках от безсилие; на което той отговори с хиляди подскоци по леглата..
Кофти стана вечерта - точно тогава, предполагам с неосъзната детска жестокост - ми обяви, че знае от детската площадка, че аз не съм негова майка и той ще върне при"истинската".
Поведението му стана агресивно, провокативно и дори манипулативно, понякога ползвайки и изрази "...гледай си работата..."
Той е на 3 години и 5 месеца.
Заедно сме почти година - нееднократно сме разглеждали албума от дома, започвала съм разговор за съдбата му, но той заявяваше категорично, че НЕ МУ Е ПРИЯТНО ДО ГОВОРИМ за това.
Нали пишете, че детето трябва само да пожелае да чуе историята си?
Забравяйки - на почти винаги е нащрек - пак иска да се гушкаме с неизменния въпрос - "Ти мен обичаш ли ме?"
Та, искам да питам - всички имаме явно трудности, и то сериозни от ранната им детска възраст, но нима възпитанието на ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ трябва да е по-различно от това на биологичното?
Днес децата се развиват неимоверно бързо - акселерацията е факт: просто трябва ли да ми се качи на главата, докато аз го омайвам и сама се опиянявам от приказки за птичета, зайчета и нещастни горски твари без истински родители, попаднали обаче на най-добрите благодетели и заживели щастливо. В изречението няма да ползвам кавички - не искам да чета само захаросани изблици на възторг: Аз, например, имам нужда от ПОМОЩ И РЕАЛЕН СЪВЕТ.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосникът от Оз в нд, 09 сеп 2007, 19:06
Проявяваме прекалено засилен интерес към мъжкия си атрибут. Има ли нещо за това във форума.

Има погледни линка. даже е забавен.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=219518.0

А за проблема на Ами... Все още го нямаме, но е писано в много теми, че стаха от ново изоставяне ги кара да ви провокират до побъркване с цел непрекъснато да им показвате, че няма...

Как да се излезе от това състояние? Незнам. Вярвам да е строго индивудиално. Може и да не се излезе.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в нд, 09 сеп 2007, 21:46
Чета от много време и виждам,как всичките неща са били и при Цецко за всяка възраст различно.
Лошото е,че колкото по-голям става толкова и агресията му ръсте,гледайки филми(дори детски) и игри с такава тематика.
Той е хиперактивен,но днес нямадете което да не е ,такъв е света в който се раждат. 
Боли ме много,че ми се налага и аз да го потупвам и от доста време да му викам.
Има голямо значение и с децата,които играе.
Това лято на площадката стана приятел с един батко(научи го на всички лоши думички и на думата от,която най-много ме боли като я изрече-копеле) и едно детенце много повече без никакви задръжки и разбирания за игрите.Нямам начин как да ги изолирам това са деца пред блока.Тази компания напълно откри лошата част на моето дете,тоест стимулира го.И затова все се караме всеки ден.
Станал е много непокорен и най-вече буен,дори към насилие.
Надявам се скоро и това да отмине,както всички неща до сега,за които и аз си мислех-Боже само при него е така,но се оказва,че си има периоди във възрастта и децата просто ги минават искаме или неискаме.
Теа най-добре ги описва,но не винаги можем да се впишем в модела напълно.
Може би ни трябва много търпение с нашите интензивни деца в този изнервен живот.Децата не са ни виновни за нашия напрегнат свят,който за съжаление е и техен.
Аз постоянно си повтарям-Търпение.
Знам,че Цецко е много добър,но за да е постоянно така,аз и заобикалящато го среда трябва да се променим.
Надявам се сега в детската градина пак да влезем в ритама на добрия Цецко.
Много ще ни помага на нас родителите последната мъдрост на кльомба-за таткото и детето.
Успех на всички с ежедневните изпитания.
 :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в нд, 09 сеп 2007, 21:47
Магьоснико, дай Боже да не сме в последната ти категоризация....
Дали пък аз не греша в поведението си ; нормално е да го анализирам. Но след толкова чакане и мечти - Еее, просто не е справедливо, да не кажа нечестно...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосникът от Оз в нд, 09 сеп 2007, 23:04
Аз също като теб само анализирам себе си, Боби, Джу и търся често под вола теле.

Харесва ми, че го правиш. Не вярвам да останеш в последната група:)

Може да звуча като латерна, но може би пак е момента да поговорим за очакванията, които имаме към осиновяването и по - скоро към новия член на семействата ни - детето.

Те не решават проблемите, които си влачим даже напротив, много от тях ги задълбочават.

Най - големите разочарования в живота си съм имал при много големи разминавания между очакванията ми и резултатите.

Много е важно в този случай да очакваме реални неща. И да имаме търпение.

Май не е за тук. Иска си тема. Пак спамя.

Не спирай да анализираш Ами. Най лесно ще го разбереш ако се снижиш до неговия свят. Върни се в детството си. Бъде дете. Страхувай се. Спомни си с какво са те плашили. Всичко ще ти бъде полезно.

Ние осиновителите честичко имаме голяма възрастова разлика с децата и това връщане е доста трудно. За някои невъзможно. Но дерзайте:)  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 10 сеп 2007, 00:18
Проявяваме прекалено засилен интерес към мъжкия си атрибут. Има ли нещо за това във форума.
Период е - колкото по-малко им обръщаш внимание, толкова по-бързо ще отшуми. Децата не влагат в изследователската си дейност това, което ние сме склонни да им приписваме.
При първото по-продължително заиграване на Милен с "атрибута", които ние наричаме простичко - пишка, аз го попитах какво прави. Той не беше много сигурен какво да ми отговори, за това му помогнах като попитах - играеш ли си. Очичките му светнаха и каза - да.
А аз с най-сериозния си вид му огледах ръцете и казах - "Ама как така с мръсни ръце, маме, ти ако си пипаш очите с мръсни ръце ще те щипе ли - я марш в банята да се измиеш.  [smilie=smile3513.gif]"
На другия ден ме пита - може ли да си играя  newsm62 - пак го пратих в банята да си мие ръцете.
За има-няма месец интереса му май тотално изчезна.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в пн, 10 сеп 2007, 16:06
Свободен превод от тази статия:

http://www.attachmentdisorder.net/helpforteachers.htm 



как да помогнем?
Обгрижвайте ги. Тези деца имат нужда да бъдат държани, люляни, галени. не се страхувайте от физически контакт, прекалено внимание и любов. За много от тези деца докосването е свързано с болка или дори малтретиране. Наблюдавайте реакциите на детето. вие предлагате преживявания, които детето би трябвало да изпита като бебе - но го правите във възраст, когато мозъкът е по-малко пластичен и промяната изисква повече време. Следователно, ще ви са ви нужни много повече такива преживявания, гушкане, галене, отколкото получава едно бебе, за да създаде детето нужната му сигурна връзка с възрастния.

Постарайте се да разберете поведението, преди да го накажете. Научете колкото може повече за проблемите с привързването, за нормално и ненормално развитие в тази област, за да разбирате правилно действията на детето и да ги коригирате ефективно. например, ако тези деца крият храна,това не е кражба, а нормална реакция на недостига от храна в ранното детство [б.п. - включително храненето под режим в дома, а не, когато детето е гладно]. В този случай ( и в  много други) наказанието няма да помогне на детето да се развива. напротив, ще засили у него чувството за несигурност, объркаността и тревожността и следователно нуждата да се запасява с повече храна. Много от тези деца се държат по начин, който изглежда странен и тревожен. Потърсете професионалисти, които да ви помогнат да се справяте с конкретни ситуации.

Общувайте с тези деца на тяхната ЕМОЦИОНАЛНА, а не календарна ВъЗРАСТ. Когато са уплашени и се чувстват заплашени, децата ще появят признаци на регресия, т.е. ще се държат като по-малки, отколкото са в действителност. това означава, че тригодишно дете може да се държи като двегодишно и да не е способно да отговори на очакванията ни за поведение според възрастта. в тези ситуации, дръжте се с тях, като че ли наистина са двегодишни! Ако ги е страх или са напълно объркани (емоционална възраст 2 години), няма да ви разбират на рационално ниво. Успокойте ги без думи, гушнете ги, пейте им лекичко. Това не е момента да използвате сложни аргументи за последствията от неправилното поведение. [б.п. Все едно, НЯМА ДА ВИ ЧУЯТ!Когато човек се страхува, не му е до спорове...]

Бъдете постоянни, предвидими и повторими. Тези деца са много чувствителни към смени в режима, неочаквани промени, изненади, хаотични социални ситуации и като цяло към всяко ново нещо. [ б.пр. изпитала съм го на гърба си с моето дете, включително и с нова храна...] Многолюдни и редки специални ситуации са трудни за тях, дори и когато са приятни! Рожденни дни, гостувания, празници, семейни екскурзии, нова учебна година, края на учебната година - всичко това може да действа дезорганизиращо на децата. Така че правете колкото може повече усилия за постоянство, предвидимост и повторимост в дневната и седмична програма - това помага на тези деца да се чувстват спокойни и незаплашвани. Когато не се чувстват заплашени, те ще се възползват от грижите и новите преживявания и опит, които им предлагате. Когато се страхуват, това няма да се получи в същата степен.

Бъдете пример за правилно социално поведение. Много от тези деца просто не знаят как да се държат с другите. Бъдете най-напред пример за тях, а след това и им опишете поведението си - кажете какво правите и защо. Обявявайте всичко: Сега ще си натопя ръцете в мивката да си измия ръцете, защото...  или вземам сапуна ето така....  Децата, гледат, слушат и имитират.
Освен това, можете и да ги напътствате, когато играят с други деца. например: Ако вземеш нещо от друго дете, то може да се разсърди; ако искаш да не се карате, опитай да...   Когато децата играят по-добре с другите деца, самочувствието им расте. с времето, успехите им ще ги научат да се държат по-адекватно и по-малко агресивно. ...

Тези деца имат проблеми с точната мярка при физически контакти. Те не знаят кога да прегръщат, колко близо да стоят до хората, кога да гледат в очите, кога е прилично да си избършеш носа, да се пипаш по интимни места и пр.

Парадоксално е, че деца с проблеми в привързването ще започнат физически контакт (прегръдки, държане на ръце, сядане в скута) с непознати хора. възрастните погрешно приемат това за харесване и обич. Това е неподходящо поведение и трябва да се третира като такова. Това не значи да откажем прегръдка на детето и да му четем морал, че се държи неподходящо. Трябва внимателно да го насочим и да покажем как да се държи по друг начин - (Защо не седнеш ей там?). Важно е да използваме колкото може по-малко думи. невербалните сигнали се приемат по-добре. Много е важно това да става, без детето да се срамува или да се чувства виновно.

Слушайте и говорете с детето. Спрете, слушайте, играйте. Когато сте спокойни и се занимавате с тях, те ще започнат да ви показват и да ви казват какво преживяват. Звучи просто, но това е едно от най-трудните неща за възрастните: СПРЕТЕ, НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЧАСОВНИКА И НАИСТИНА СЕ ОТПУСНЕТЕ И ИРГРАЙТЕ КАТО ДЕТЕ. За малко. Упражнявайте се. Струва си. Когато децата усетят, че сте тук само с тях, ще почувстват обичта ви.

В тези моменти можете да научите детето на много неща. особено подходящ е моментът да им покажете нещо за различните чувства. независимо от това, какво правите, придържайте се към следните принципи:
1) всички чувства са позволени - тъга, радост, яд
2) покажете им как да се държат, когато са тъжни, радостни, ядосани
3) дайте им повод да се запитат как се чувстват другите и как изразяват чувствата си - Как мислиш, какво чувства Гошко, когато го бутнеш?
4)Когато усетите, че детето ви е несъмнено весело, тъжно или ядосано, попитайте го как се чувства. Помогнете му да намери точните думи за чувствата си.

Бъдете реалисти в очакванията си. Децата с минало имат да наваксват и да се справят с много. Някой няма да се справят с всички проблеми....

Бъдете търпеливи - с детето и със себе си. нещата ще стават бавно. това е трудно, особено за осиновители, които имат чувството, че всичката обич, време и усилия не дават резултат. Но резултат има! не се корете. ...

Грижете се за себе си. Грижите за тези деца може да ви доведат до отчаяние на моменти. Ако сте изтощени, няма да сте в състояние да им дадете тази сигурност, спокойствие и грижа, от която се нуждаят; намерете начини да почивате и да ви помагат.

Търсете различни източници на помощ. Групи, форуми, психолози, педагози... Професионалисти с опит в работата с деца, лишени от грижи... Търсете помощ и за себе си, не се срамувайте, че не се справяте. Колкото по-рано, толкова по-добре. малките деца се поддават на въздействие, с годините става по-трудно. Използвайте времето да промените живота на детето. 







Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в вт, 11 сеп 2007, 01:51
Свободен превод от тази статия:

http://www.attachmentdisorder.net/helpforteachers.htm 



как да помогнем?
Обгрижвайте ги!...
Kalinka64, Чест и почитания за отделеното време и вложения труд за да стане тази статия достъпна за повече хора!
Истински житейски шанс за мен е да попадна на превода Ви!
Почти не съм влизала в тази тема: вероятно защото все още не срещам каквито и да е проблеми с дъщеря ми! Може защото отскоро сме заедно, възможно и защото аз се справям относително добре!?...
Всичко описано в статията не е ново за мен. В някакъв аспект е част от професията ми, но ми бе много полезно да го препрочета отновно! Хванах се в пропуски  в дните ни с детето ми през пренебрегване и/или подминаване на изглеждащи дребнички неща! Статията е добър начин за мен за пореден път да си сверя часовника!
 Сърдечно Ви благодаря, че я споделихте тук!   :bouquet: С нея стойността на темата е още по-висока!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в ср, 12 сеп 2007, 11:45
-Бъдете реалисти в очакванията си. Децата с минало имат да наваксват и да се справят с много. Някой няма да се справят с всички проблеми....
-Важно е да използваме колкото може по-малко думи. невербалните сигнали се приемат по-добре.
-Слушайте и говорете с детето. Спрете, слушайте, играйте. Когато сте спокойни и се занимавате с тях, те ще започнат да ви показват и да ви казват какво преживяват. Звучи просто, но това е едно от най-трудните неща за възрастните: СПРЕТЕ, НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЧАСОВНИКА И НАИСТИНА СЕ ОТПУСНЕТЕ И ИРГРАЙТЕ КАТО ДЕТЕ.
-Когато усетите, че детето ви е несъмнено весело, тъжно или ядосано, попитайте го как се чувства. Помогнете му да намери точните думи за чувствата си.
-Бъдете търпеливи - с детето и със себе си. нещата ще стават бавно. това е трудно, особено за осиновители, които имат чувството, че всичката обич, време и усилия не дават резултат. Но резултат има!

-Грижете се за себе си.

Kalinka64, най-горещи благодарности за труда, който си положила и си ни дарила с този чудесен превод: Аз го приемам като дар за всички, лутащи се в съмненията си СМЕ и ЩЕ  бъдем ли добри родители.
Прочетох го хиляди пъти - май на 60% не съм успяла да осмисля и усвоя до момента поведение на родител, четейки цитираните горе абзаци от текста. Теоретично се чувствах подготвена, но в реалността - явно има да уча много неща - дори да успокоя темпото на ежедневието и да "раста" с детето си.

Мисля, че започвам да се променям - убедена съм -  към добро.

Благодаря ти от името на сина ми.  :bouquet:
Надявам се, той да ме е почувствал.

И много благодарности на всички, които откликнаха на болката ми - наистина ми помагате.
Много щастие ви желаем - аз и синът ми.  :bouquet:  :bouquet:  :bouquet:


П.П. И ако имаш време, моля те превеждай, пиши - наистина си полезна.








Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 12 сеп 2007, 16:11
Хубава и полезна статия. Много мило, че си си дала труда, калинка_64.

Доста от посочените неща, могат да се открият и в преводите и статиите на Теа, затова може би е по-добре да сложи линк или да се добави като текст в Библиотеката.

Естествено е много родители на по-малки деца да не откриват някои поведения и характеристики, тъй като се проявяват по-силно при деца с по-дълъг престой в институции.
Но полза от знанието има за всички.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в ср, 12 сеп 2007, 16:31
Връзката между продължителността на пребиваването и проблемите не винаги е еднозначна. Моето дете изобщо не е било в дом, а в болница през първите 6 седмици, и пак...
Мисля, че много осиновители погрешно търсят в друга насока, защото смятат, че проблемите на децата от домовете не се проявяват, ако са взети като пеленачета. Истината е, че дори и при вземане НАПРАВО от родилния дом стресът от раздялата с рождената майка оставя следи на физиологично ниво, които допринасят за проявата на проблеми по-нататък.
Много объркано стана: мисълта ми е, тази проблематика ВИНАГИ присъства и трябва да я имаме предвид...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 12 сеп 2007, 16:48
Има, има проблематики, калинке, иначе за какво ни е тази тема... ;-)

Нямах предвид токова буквален прочит. Институция, може да се замени с каквото и да е друго, различно от мама...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в чт, 13 сеп 2007, 10:57
Дарче,
и на лични ти писах, и тук: нямам никакво желание да превръщам този форум в състезание кой колко знаел и бил прочел. Няма да публикувам вече, а вие си споделяйте до припадък колко е хубаво да се гушкат децата и как всичко ще се оправи. Ами няма да се оправи, щото те са си такива, не дефектни, че да ги поправяме, просто такива. Който чака да му стане детето нормално, отрича самата му същност.
Бъдете здрави.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в чт, 13 сеп 2007, 11:01
Вече благодарих на Калинка64 за великолепния и полезен превод.
Присъединявам се към идеята на ДарЗаМен - ако може, въпреки огромните си ангажименти, да се включи и Теа - всичко написано и споделено ще бъде полезно за нас.
Наистина, тук се включват предимно родители на малки деца, очаквайки, че неизбежните въпроси  и проблеми няма ги връхлетят неочаквано или поне ще ги заварят  подготвени за ситуацията.
Моят син е бил 2,5 години в Институция, но се оказа достатъчно 10 месеца да сме заедно, за да ме подложи на кръстосан разпит - и вярвайте, ако не друго, то тези разговори помни.

Тъй като знам, че е имало линк с темата за "казването" в ранна възраст, последиците и поведението  на детето (и родителите), моля бихте ли помогнали да го открия.
А може и друг в момента да е в подобна ситуация?
Успешен ден  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 13 сеп 2007, 12:19
Ami_D, имах предвид обратното, честно казано, т.е. тази статия да бъде поместена тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=89257.0

Както и да е, не е от особена важност къде ще е, по-важното е да има повече такива.

Не разбирам много добре какво имаш предвид под "такава ситуация", но ако визираш въпросите, осъзнаването, преосмислянето, борбата със себе си и околните, фазите, етапите, неизказаното и неосъзнатото и още много при тези деца - да, има. Мисля, че всички в една или друга степен сме в такава ситуация.

При някои се проявява по-ярко и ясно, по-настойчиво, при други не дотам.

Дъщеря ми е живяла 4 пълни години в институция. На мен не ми се е налагало "да казвам", но да обяснявам...ами, това е нашето ежедневие. Детето преосмисля постоянно всичко, сякаш пренарежда представите си за света и хората в съзнанието си. Понякога е по-травматично, понякога е безболезнено. Също за 10 месеца, мина през толкова много метаморфози, научи ужасно много, започна да си дава сметка какво не е имала, после дойде и страха да не го загуби.

Затова си мисля, че думите и начините са различни не само що касае индивидуалността на детето, но и възрастта. В началото аз подех инициативата, защото тя не знаеше дори откъде идват бебетата, просто идваше от друг свят и се наложи да се учим взаимно. Тя се учи от мен на живота извън стените на Дома, аз от нея - за живота вътре.
Нямах друг начин да разбера какво се случва в нея, докато не започнах да гледам през нейните очи.

Литературата е много полезна, но в живота често ситуациите не са като по книга и тогава ни идва на помощ единствено интуицията.

В началото на "казването", детето ми реагираше с липса на интерес, сменяше темата и за мен това значеше, че не е готова, тогава спирах. Но не съм си и мислила, че от нещо споменато между другото, тя ще запази такъв дълбок спомен. Дойде време и тя сама започна да пита, учудвайки ме с точността на запеметените думи. Това са били моментите, които се старая и до днес да не изпускам, ако ще да сме в средата на някое кръстовище!

Много и различни са въпросите, ситуациите, реакциите. Имало е случаи, когато съм се чувствала малка и безсилна, но в тия моменти открих, че най-баналната прегръдка и думите "Много те обичам", могат да са най-простото решение.

Не знам какво бих могла да ти кажа в подкрепа, защото не мога да обобщавам. Моят опит се гради на връзката ми с моето дете, а то си една отделна Вселена, както твоето и всяко друго.

Най-трудно ми е, когато ми каже, че иска да е излязла от моя корем...тогава наистина думите са слаби...Все по-настойчиво го иска и след като изчерпах всички абстрактни, магически и други обяснения, вече съм на път да опитам нещо наистина лудо: някой ден, просто ще я "родя".

Изхождам от това, защото имаше период, в който искаше да е бебе. Държеше се като бебе, искаше да суче, да се вози в количка, да й купя биберон, когато я гушках - гукаше като бебе, дори и погледа и се променяше, ставаше бебешки...В началото това ме развеселяваше, но после си дадох сметка, че тя има нужда да го изживее, затова си измислихме игра, която играем само у дома, наша тайна. Все още на моменти иска да е бебе, макар и по-рядко. Може би, затова иска да бъде "родена" от мен - иска си целият път, всичко загубено и неизживяно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в чт, 13 сеп 2007, 14:36
ДарЗаМен,
благодаря за споделеното.   :bouquet:

Попивам всичко написано;
дали ще изплувам?...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в чт, 13 сеп 2007, 16:50
Споделеното от ДарЗаМен, както и от всички други родители на малко по-големи осиновени деца, е много по-ценно от написаното в която и да е книга   :bouquet:  :bouquet:  :bouquet:

Всъщност именно интуицията е най-водещата и най-истинската. Колкото и литература да е прочетена, колкото и дискусии да са проведени, обикновено детските въпроси ни сварват неподготвени и изискват незабавен отговор. Който в повечето случаи идва от интуицията... От способността на всяка майка да усеща детето си и да знае кое е най-доброто за него. Казвала съм го много пъти на много от вас, ще го кажа отново, защото смятам, че е изключително важно - Всяка една от вас е най-добрата майка на детето си. Просто трябва да го ПОВЯРВАТЕ...Въпреки присъствието на другата майка (биологичната, био-авторката или както и да я наричаме)


Най-трудно ми е, когато ми каже, че иска да е излязла от моя корем...тогава наистина думите са слаби...Все по-настойчиво го иска и след като изчерпах всички абстрактни, магически и други обяснения, вече съм на път да опитам нещо наистина лудо: някой ден, просто ще я "родя".

Изхождам от това, защото имаше период, в който искаше да е бебе. Държеше се като бебе, искаше да суче, да се вози в количка, да й купя биберон, когато я гушках - гукаше като бебе, дори и погледа и се променяше, ставаше бебешки...В началото това ме развеселяваше, но после си дадох сметка, че тя има нужда да го изживее, затова си измислихме игра, която играем само у дома, наша тайна. Все още на моменти иска да е бебе, макар и по-рядко. Може би, затова иска да бъде "родена" от мен - иска си целият път, всичко загубено и неизживяно.


ДарЗаМен, радвай се на всичко това!!! Прекрасно е, че Иринка изживява тези неща. Много често всичко това, което описваш, се случва вследствие на добра психотерапия :) И регресът към бебешката възраст, и желанието ти да я "родиш". А за лудата ти идея да я "родиш" съм абсолютна ЗА. Защото знаеш ли, в терапия, много осиновени деца, искат, симулират, имитират, отиграват "раждането" - по различни начини, в рисунките, в игрите, в пясъка.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в чт, 13 сеп 2007, 21:13
И на мен ми бе много трудно преди седмица,когато Цецко просто каза - аз съм излязъл от твоя корем и ти си ми мама.Много пъти сме обсъждали това,даже е гледал научен филм как се формира и ражда от корема бебето,но си мисля,че за него е просто логично да е така.А защо да не е и за мен.Аз също искам да съм родена от корема на моята мама,така както иска и моето дете.Та това е един физически биологически акт от тялото на жената и както всичко може да се чувства така можем да чувстваме и това,което Петя казва за Иринка да я "родя".
Като си говорим с Цецко за братчета или сестричета на другите деца,той все ми казва-искам ти да ми го родиш братчето.
Това е, с времето може да се изяснят нещата или подсъзнателно да си остане-Аз съм си роден от моята мама.Божа работа.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 13 сеп 2007, 21:47
 :thinking: Мартин все още не е наясно с процеса на "раждане", но знае че братче или сестриче ще си "вземем" от дом за такива деца и чака момента с нетърпение милият.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в чт, 13 сеп 2007, 23:55
Понеже въпросите за коремчето и раждането ще стават все по-чести, реших да ви преведа нещо, което скоро четох. Вярвам, че ще помогне на много от вас да разберете по-добре децата си и да потърсите много отговори в себе си... Текстът не е лек, провокиращ е, но... Психолозите и терапевтите се появяваме в моментите, когато човек страда. Затова често ни обвиняват, че говорим за нещата, от които най-много боли...

Преводът е част от "Пътешествието на осиновения Аз - в търсене на цялостност", Бети Джийн Лифтън ("The Journey Of The Adopted Self - A Quest For Wholeness", Betty Jean Lifton). Авторката е психотерапевт, самата тя осиновена.


Загадката


Загадката за това как се раждат бебетата е първият по-сериозен проблем, който занимава детският ум според Фройд. Когато детето попита мама „В твоето коремче ли съм бил, мамо?” и мама отговори „Да”, детето е спокойно. Но когато осиновеното дете зададе същият въпрос и отговорът е „Не”, то вече има своя собствена гатанка „В чие коремче съм бил?”

Осиновеното дете ще продължава отново и отново да задава този въпрос: „В твоето коремче ли бях, мамо?”, надявайки се все някога мама да каже така желаното „ДА”. Детето всъщност пита за началото на собствения си живот, за началото на личния си житейски разказ („life narrative”- на някои места ще го преведа като „наратив”, „narrate” – разказвам). Личната ни история обикновено започва със зачеването, или дори преди това, ако знаем кога са се срещнали мама и тати. Тя се развива и променя през целия ни живот. Обикновено включва детайли като това колко сме ритали в корема на мама, трудно или лесно сме се родили, какво бебе сме били.

Мой приятел си спомня как 7-годишната му (биологична) дъщеря честичко й е казвала „Тати, разкажи ми историята” – как е срещнал мама, как се е влюбил в нея, как а се оженили, колко много са се обичали и как тя е започнала да расте в коремчето на мама. Детето се чувствало сигурно и спокойно, слушайки отново и отново историята за живота си – която не започвала с раждането й, а с мама и тати, които са я създали. Понякога бабите и дядовците добавяли подробности от живота на мама и тати, преди тя да се роди. Детето знаело, без да е необходимо да му се казва, че личната й история е свързана с тази на родителите й, на бабите и дядовците й, на прабабите и прадядовците й – през поколенията и й давало чувство на свързаност. Нейната лична история разкрива идентичността й. Ако от личната й  история липсваха важни хора (мама, тати, баби, дядовци), за нея щеше да е трудно да се чувства свързана. За повечето деца, личната им история е част от сянката им – нещо толкова естествено и вродено, нещо, което се равива през годините и не може да бъде откъснато от тях. Не е така обаче, когато си осиновен.

Личните истории се разкъсват от лични или исторически събития, като война, развод, смърт, изоставяне, осиновяване. При осиновяването има поне три разкъсани лични истории:

-   разкъсана е личната история на осиновителите поради невъзможността да имат собствено биологично дете

-   разкъсана е личната история на биологичните родители поради невъзможността да запазят биологичното си дете

-   разкъсана е историята на осиновеното дете, което е изтръгнато от собсвеното си генетично и историческо семейство, за да запълни празнината в личната история на осиновителите си.

При затворените осиновявания, възможността на осиновителите да продължат личната си история става чрез невъзможността на детето да продължи собствената си история. Защо? Защото в затвореното осиновяване, когато осиновяваш дете, му казваш толкова много за семейството, в което влиза и толкова малко за семейството, от което идва... Сякаш се очаква неговата идентичност да започне от момента, в който то е станало част от новото семейство... Сякаш е дете без минало...

Преди време, а може би все още някои хора го правят, на осиновените деца им беше казвано, че родителите им са починали в катастрофа или други подобни сценарии – истории, съчинени в един психологичен вакуум, но съдържащи в себе си метафоричната истина, че от биологичните родители и детето се очаква да бъдат наитсини мъртви един за друг. Независимо от много промени в системата на осиновяването, много родители все още изпращат старото двойно послание – „Ти си наш, но всъщност не си точно наш”. Някои от тях все още умишлено завоалирано говорят за причините за изоставянето – било чрез измислени истории, било чрез изречения от типа на: „Тя е била много бедна”, „Тя е била твърде млада”, „Тя те е обичала прекалено много, за да те остави при себе си”. Тези родители казват на детето си „Ти си осиновено”, но не му казват това, от което то се нуждае – в чие коремче е растяло, кое е семейството, от което то идва и с което е все още биологично свързано. В този смисъл казването е всъщност не-казване..

Мария дойде при мен, силно притеснена за 5-годишната си дъщеричка Сара, която много страдаше. Когато била на 4 годинки, сара попитала майка си дали е билав нейния корем.
„Не”, отговорила Мария.
„Защо? Как така?”
„Защото коремчето на мама беше болно”
„Тогава в кое коремче съм била”
„Била си в друго коремче”.
И тогава Мария започнала да обяснява на Сара как жената, в чието коремче сара е растяла, не е можела да се грижи за нея, след като я е родила, защото е била сама и не е имала пари. Този отговори задовол Сара за определен момент.

Когато Сара станала на 5 години, Мария решила да й обясни някоуи факти от живота и й купила книжката „Откъде идвам?”. Сара започвала да плаче всеки път, когато в книжката се стигало до момента на срязване на пъпната връв на бебето.
„Защо плачеш?, питала Мария.
„Защото мама не е можела да ме храни.”
„Защо не е можела да те храни?”
„Защото е била бедна. Защото идвам от бедно семейство. Защото не е имало достатъчно пари да си купи храна”.
Сара е възприела абсолютно буквално историята, която Мария й е разказала и сама, с помощта на фантазията си, запълваше празнините в личната си история.

През същата година, една жена се усмихнала на Сара в супермаркета. Жената била руса, със сини очи, като Сара и много повече приличала на нея, отколкото майка й, която била с тъмна коса и тъмни очи. Сара изтичала към непознатата жена и я прегърнала. Жената казала на Мария – „Сигурно ме помисли за някой друг”. На път към вкъщи, Мария попитала Сара защо е прегърнала тази жена.
„Защото това беше майка ми”, отговорила Сара.
„Какво искаш да кажеш?”
„Знаеш какво искам да кажа – истинската ми майка”.
Мария не могла да каже нищо друго, освен да предупреди Сара да не се хвърля на врата на непознати.

През същата тази година Сара често плачела. Станала агресивна в училище, започнала да удря съучениците си. Един път, когато Мария се опитвала да я успокои, Сара я попитала:
„Откъде идвам аз, мамо?”
И когато Мария за пореден път обяснила, че Сара е била в коремчето на друга жена, Сара казала: „Къде е тя? Искам да я намеря. Не може ли тя да живее с нас?” Докато другата майка остава аутсайдер, част от личността на сара също остава отвън. Чрез всички тези въпроси Сара се опитваше да събере всички заедно, за да може да има пълно семейство и да се чувства цяла.

Мария се опитала да успокои Сара: „Когато пораснеш, ще ти помогна да я намериш. Сега не е моментът.”

Сара не повдигнала въпроса отново, но спряла да удря децата в училище. Мария обаче все още се притеснява: „Страх ме е, че сара ще хареса повече НЕЯ и няма да иска повече да живее с нас”. Мария изразява страха на толкова много осиновители... Но Сара, малкото момиченце, което познава една единствена мама, няма да предпочете другата мама, само защото е растяла в нейното коремче. Тя просто иска да знае повече за тази „друга мама”, може би иска и да я види, но не иска да напусне уютната си детска стая, играчките си, приятелчетата си, а най-малко мама и тати. Осиновителите й са нейните родители, най-малкото защото са били с нея, когато се е разпадал на хиляда парченца... Ако осиновителите разберат това веднъж завинаги, няма да се страхуват да казват на децата си истините за произхода им и да бъдат заедно с тях по пътя към намирането на себе си и постигането на цялостност.

Много често разговорите за осиновяването се оприличават  с разговорите за сексуланото образование. Парадоксално е, че децата знаят много повече за секса, отколкото за собствения си произход – защото докато родителите обясняват значението на думи като „матка”, „яйчници”, сперматозоиди”, те никога не свързват реални хора с тези части на тялото. „Бихме ти казали, но нищо не знаем” е рефренът, който детето чува всеки път, когато попита нещо за биологичните си родители. Или „Когато пораснеш, можеш сам да разбереш”. Но детето усеща съмнението и страховете в думите на родителите си. „Сякаш всеки път, когато заговорех на тази тема, на тях им ставаше неприятно – сякаш не искаха дори да си помислят за раждането ми”, споделя една осиновена жена, чиито родители са й казвали, че е растяла в сърцето на мама.  „През цялото време се опитвах да си се представя там, някъде, в тялото – между сърцето и корема”.

И сега какво? Да обвиним системата, процедурата, законите, лошите практики, които не осигуряват в досиетата на осиновените деца снимки на биологичните родители, информация за личността им, характера им, интересите им, родословното дърво, медицинката история. Или да помолим биологичните майки да пишат писма на децата си, в които да се опитат да им обяснят защо вземат това решение – писмо, което да бъде дадено на детето на една  по-осъзната възраст.

Това ще отговори ли на детските въпроси:
„Защо другата мама не може да дойде на рождения ми ден?”
„Тати, може ли другата мама да живее в палатка, отзад на двора?”

Трябва ли да зависиш от някой друг и да обвиняваш кого ли не, когато сам можеш да потърсиш необходимата информация, за да можеш ТИ самият да отговориш на въпросите на детето ти. Ако не можеш да намериш тази информация от досието, можеш да откриеш биологичната майка и да знаеш какво се случва с живота й. Да даваш реална информация на децата си за „другата мама”, което се случва в отворените осиновявания, осигурява на детето възможност да изгради цялостна, а не разкъсна идентичност.

Детето, осиновено чрез затворено осиновяване и най-вече детето, отглеждано от родители, които не могат да преодолеят собствените си страхове от неговите биологични родители, не са такива късметлии. Когато осиновеното дете пита отново и отново „В твоето коремче ли бях, Мамо?”, то се опитва да се роди. Едва ли нещо друго, освен реално знание за „другата мама”, което другите деца имат наготово, ще го убеди в това, че то наистина е било родено. Осиновеното дете иска да е било в коремчето на единствената майка, която познава, защото тогава то ще е истински родено, както са всички други деца, които познават майките си. Има ужасяваща бездна между коремчето на непознатата мама, която го е носила вътре 9 месеца и после го е изоставила и коремчето на любимата мама, в което то толкова много иска да е било. Детето може да изглежда задоволено от неистинските отговори, но в кошмарите си, сякаш това е бездната, в която то пропада...



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пт, 14 сеп 2007, 00:25
Не знам как да благодаря на Теа.

Може пък Господ да се е смилил над нас като ни дава шанс да се запознаем с тези текстове.

За повечето от вас те не са така неизмеримоценни, а за мен и още трима, с които си направихме групичка за взаимопомощ, са най скъпото, което някой ни е подарил и блаодарим  на Теа.

 Именно това:"Детето може да изглежда задоволено от неистинските отговори, но в кошмарите си, сякаш това е бездната, в която то пропада...
и "
"
"Детето, осиновено чрез затворено осиновяване и най-вече детето, отглеждано от родители, които не могат да преодолеят собствените си страхове от неговите биологични родители, не са такива късметлии."

"При затворените осиновявания, възможността на осиновителите да продължат личната си история става чрез невъзможността на детето да продължи собствената си история. Защо?
..."

От тази бездна от нас се иска да направим корени и те да са опора за нашите деца и за нашите души. Ако не гледаш в бездната може и да може, но аз не познавам реално някой напълно независим от нея.


Мъчно ми е, че така елементарно и категорично ни съветват разни, които не са и разбрали какво питаме, но Теа идва като наградата за това да издържим и да не се отказваме от този форум.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в пт, 14 сеп 2007, 01:06
Снощи преди да заспи, като отидох да пожелая "Лека нощ!" на децата, Надя ми каза "Знаеш ли, мамо, вече ПОЧТИ не си спомням времето, когато не сме били заедно."
Хубаво и топло е да чуеш подобни думи, но и малко страшничко - защото когато си дойде у дома тя нямаше 3 месеца, как би могла изобщо да си спомня времето отпреди това? Знам, това е за друга тема. Какво всъщност помнят нашите деца от преди нас? Откакто чух тези думи снощи се мъча да разровя собствената си памет - какво помня аз от времето преди да стана част от семейството си? Защо не мога да "визуализирам" нито един спомен?  :thinking:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Gamsiz в пт, 14 сеп 2007, 10:35
аз все се напъвам за ранни спомени, но моите са най-рано от три-четири годишна възраст и са фрагментарни, даже не съм сигурна спомени ли са или визуални представи на разказите на близките ми ... не съм осиновена, надявам се, че животът в дом не е много по-"стимулиращ" за спомени у децата ... това което ме шокира преди време беше споделеното от мой приятел, осиновен на шест-седем годишна възраст - преди това е бил в дом - той каза, че не помни нищо от дома! вярно, че той е научил за произхода си чак на 20 години и от тогава е започнал да се чуди, опитва да си спомни и въобще да мисли по темата. но за мен си остава странно, защото до този момент не е имал съмнения, че е осиновен, нито има спомен за живота си преди осиновяването! възможно ли е паметта човешка да е толкова услужлива понякога и да заличава неприятните спомени в стремежа детето да бъде щастливо (при възрастните не аботи със сигурност)? дано!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 14 сеп 2007, 10:46
Тревожно ми е и няма да си формулирам мисълта ясно, но ако някой случайно ме разбере - моля давайте идеи дали не греша.
От една седмица сме на детска, сутрешния рев е налице, обаче и на обяд плаче без глас и така си осолява супата. Като го попитат защо плаче - "мъчно ми е за мама". До тук добре - период на адаптация, обаче от две нощи е неспокоен през нощта, а снощи даже рева и нонстоп идваше в нашето легло - накрая го оставих да спи при нас, та поне да се наспи. /това след като 10 пъти го връщах в неговото легло и лягах при него/

От две-три седмици ми се противопоставя за всичко адски предизвикателно и като му направя забележка, казва - аз ще си отида  на село, или в София /зависи къде сме в момента/ и кракът ми няма да стъпи тук.
В същото време иска да го гушкам и да го нося на ръце, за да не го изоставя  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пт, 14 сеп 2007, 12:34
Дтетето ми е малко и практичен съвет не мога да ти дам, но ми се струва, че е възможно е това да са натрупани няколко неща:
- адаптация - все пак цяло лято сте били заедно, сега се разделяте
- ревност към Митко, той си остава в къщи, а пък Милен отива в детската.
Аз си чета една полезна книжка, "Изкуството да бъдеш родител" - там има доста практически съвети за подобни случаи

Относно противопоставянето, има една много добра книжка за възпитание на малки деца "Изкуството да кажем НЕ и да не отстъпим". Там има много полезни и практични съвети, разгледани са и конкретни ситуации. Ако не можеш да я намериш, мога да ти я заема



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 14 сеп 2007, 13:16
Интересното е, че аз се опасявах от ревност че оставам с Митко, а Милен до сега не се е сетил за това. Водих го и с Митко, но не му е дошло наум да пита докато всички сме на работа какво прави бебето.
Логиката му, обаче е бетон - "Защо плачеш - защото не искам да ходя на градина - защо не искаш - защото ми се карат - защо ти се карат - защото плача  :mrgreen:"
Вярно че цяло лято сме били заедно по 24 часа в денонощието и това си оказва влияние, обаче много се опасявам от рецидив на изпълненията от тръгването на ясла - с пищенето по нощите.
Тогава не даваше да го приближа, сега е другата крайност - не ще да се отлепи от мен.
Ревността по отношение на Митко никак не ме безпокои - там Милен е направо перфектен. От време на време иска вниманието ми точно когато сменям памперса, но това е напълно нормално.

Фуси, ще потърся книжките на пазара и ако не намеря ще викам за помощ.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 14 сеп 2007, 13:20
Мамче Галя, моя колежка в работата в момента има съвсем същия проблем - детето цяло лято беше с тях и сега цяла седмица тръгването сутрин за градина е мъчение, да не говорим за през деня там. Много е стресирано детето.
Дано скоро свикне отново малкия разбойник, но мисля, че това го има при всички деца и би трябвало да мине, дано да е бързо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в пт, 14 сеп 2007, 16:36

„При осиновяването има поне три разкъсани лични истории: -  разкъсана е историята на осиновеното дете, което е изтръгнато от собсвеното си генетично и историческо семейство, за да запълни празнината в личната история на осиновителите си.
- ...Сякаш се очаква неговата идентичност да започне от момента, в който то е станало част от новото семейство... Сякаш е дете без минало...- Осиновителите й са нейните родители, най-малкото защото са били с нея, когато се е разпадал на хиляда парченца... Ако осиновителите разберат това веднъж завинаги, няма да се страхуват да казват на децата си истините за произхода им и да бъдат заедно с тях по пътя към намирането на себе си и постигането на цялостност.”

Признавам, не тълкувам в буквален смисъл написаното, но и не го разбирам напълно; т.е. не съм съгласна с всичко, в превода.

Последно от мен, защото ще започна да се повтарям.
Ще си позволя да цитирам откъс от ЛС до приятелка, дано ми прости!
„Очаквайки проява на интерес от страна на 3,5 годишния ми син към съдбата си, към новото си семейство, не го насилвах в първите месеци на общото ни съжителство да му говоря за себе си - че не съм го родила аз, а има друга мама, в чийто коремче е израсъл. Грешка?
Исках да проговори поне (ползваше набор от 10-15 думи) и да започне да възприема елементарни житейски факти – семейни празници, дядо Коледа, джуджетата...Безспорна истина е, че годините в Дома, просто липсват в развитието му и подготовката за света извън оградата.
Изпревариха ме "благородни пориви" на съседски деца и тактичните им родители.
Не зная какво са му поднесли и колко време го е таял в себе си; не го показа и пред мен.
Прекалените емоционални преживявания през ваканцията, света, който започна да възприема след многобройните пътувания, отключиха нещо в него.
Когато ми каза, че иска да ме пита нещо, ми светна:
( резюме ):
Аз: "Какво искаш да знаеш, мамо? Питай, нали сме приятели, ще ти кажа, всичко, което знам и те интересува."
Той: "Ееее, рано е още..." - (сълзи)
Аз:  " Може би, че не съм твоята мама? А тогава коя е твоя мама?"
Той: " И аз това питам." - (сълзи)
Аз:   "Нали помниш деня, когато дойдох в Дома и двамата се обикнахме от пръв поглед и т.н. и т.н. Живеем заедно, обичаме се, имаме общ дом – значи сега мама Ами е твоя мама,....................”
Той: "Аз ще отида при другата мама!"

Снощи:
След  бурни игри по негов вкус ме пита: "Мамо, ти защо ме водиш да играя в детския кът? Толкова много ли ме обичаш?"
"Много, ти си моето слънчице. А ти обичаш ли мама?"
"НЕ!" (без сълзи).
АЗ:    (сълзи)...

Е, АЗ НЕ ИСКАМ МЕЖДУ НАС ДА ИМА ИЗМИСЛЕНИ, ИЛЮЗОРНИ ИСТОРИИ – И СЕ СТАРАЯ – не искам кошмари и пропасти, в които да пропада. Но всяко дете е ЛИЧНОСТ, индивидуално преживяващо и изстрадващо историята за събдата си.
„Всъщност именно интуицията е най-водещата и най-истинската.” И ТЪРПЕНИЕ ДО ПОБЪРКВАНЕ?
Не знам верния отговор, още го търся, но следвайки душата си, ще продължавам борбата за място в сърцето на сина ми.
Може би ще пиша тогава.
Успех на всички.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пт, 14 сеп 2007, 16:54

„При осиновяването има поне три разкъсани лични истории: -  разкъсана е историята на осиновеното дете, което е изтръгнато от собсвеното си генетично и историческо семейство, за да запълни празнината в личната история на осиновителите си.
- ...Сякаш се очаква неговата идентичност да започне от момента, в който то е станало част от новото семейство... Сякаш е дете без минало...- Осиновителите й са нейните родители, най-малкото защото са били с нея, когато се е разпадал на хиляда парченца... Ако осиновителите разберат това веднъж завинаги, няма да се страхуват да казват на децата си истините за произхода им и да бъдат заедно с тях по пътя към намирането на себе си и постигането на цялостност.”

Признавам, не тълкувам в буквален смисъл написаното, но и не го разбирам напълно; т.е. не съм съгласна с всичко, в превода.



Много е ценно това, което споделяш - че не си съгласна. Моля те, обясни точно кое не ти се вижда точно.

Можем да сме си взаимно полезни само ако се опитваме да се чуваме и разбираме.
 
Много съм благодарна за така ясните ти и конкретни думи и ще се радвам да ми отговориш. Аз съм от другата страна и невероятно ми харесаха точно тези изрази. Дай ми гледката от твоята страна и за двете ни е много ценна твоята гледка.
Една от малкото непредубедени си и много се радвам,че се спираш именно на тези изрази.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в пт, 14 сеп 2007, 17:17
''разкъсана е историята на осиновеното дете, което е изтръгнато от собственото си генетично и историческо семейство, за да запълни празнината в личната история на осиновителите си."

Намествам се и аз, без да ме питат, но ме смущава горното изречение. Детето, което сме осиновили, не е създадено с ЦЕЛ да осигури продължението на нашата лична история. То е част от нея, но не е дошло на този свят с това предназначение. НЯКОЙ ДРУГ ВЕЧЕ е решил да разкъса тази история преди нашето появяване. На нас остава да събираме парченцата. За другото - много е точно и много силно.
За мене е така: на моменти с боря с чувството на вина, че съм щастлива с това дете, СЛЕД КАТО то е станало нещастно.
Имахме избор да родим дете с анонимен донор - не го направихме, защото за мене това именно е създаване на дете по силно егоистични причини. Не съм ли била права? Мислим за второ - може би все пак да търсим донор?
Малко се отклонявам от темата, но се опитвам да дам израз на нещо, което не ме оставя безразлична...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 14 сеп 2007, 17:26
Калинка, аз имам подобни притеснения, защото след няколко години смятам да опитам все пак да забременея още веднъж и точно това ме притеснява, че ми се струва егоистично. Така че напълно те разбирам. Трудно ми е да го обясня, ще опитам по-късно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пт, 14 сеп 2007, 17:31
МММда, с риск да бъда ръфана за пореден път, ще споделя и аз мнението си:

Не мога да разбера това изречение "изтръгнато" - носи смисъла на насилствено отнемане на детето от родителя, който го желае. "За да запълни" пък носи смисъла на - "с цел да запълни".  Аз също не смятам, че деца се създават и изозоставят с цел да се продължи нечия чужда история. Откровено казано не мисля, че биологичните родители имат определени цели в главите си.

В никакъв случай не критикувам превода - просто си разсъждавам. Иначе в повечето случаи, самата истина е, че осиновителите осиновяват за да отгледат дете, което сами не могат да създадат и в този смисъл - да те запълват празнина в живота си, обаче аз не виждам нищо осъдително в това.

От текста, аз разбирам следното и съм напълно съгласна с това: "Историята на детето не започва от момента на неговото осиновяване, адалеч преди това. Осиновителите трябва да приемат този факт с разбиране и да помогнат на децата си да узнаят и приемат цялата си история"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 14 сеп 2007, 17:32
За мене е така: на моменти с боря с чувството на вина, че съм щастлива с това дете, СЛЕД КАТО то е станало нещастно.
 
Наскоро го разбрах, но ще го споделя - няма защо да изпитваш вина, ти нямаш вина за това, че то е станало нещастно, това че ти си го осиновила няма нищо общо с първоначалното му изоставяне - дали ти щеше да го осиновиш или не, то така или иначе е било изоставено, така че няма защо да се чувстваш виновна - ти можеш единствено да му дадеш любов, не можеш да изтриеш мъката му, но можеш да разбереш, че тя няма нищо общо с теб.
Ох, дано съм се изразила правилно и се извинявам, че давам съвети без опит още.

И понеже кукуяка се включи - момичета, не знам верния отговор на въпроса със забременяването - аз доста се тормозя от много неща, а темата с излизането от коремчето на мама направо ме тресна в земята, още не мога да я осъзная и не знам какво ще направя.

Ще ми се и аз да попитам нещо - Исак определено отказва да се идентифицира със .... себе си. Хм, какво значи това - гледа се в огледалото или на снимка от фотоапарата, казва - това е мама, това е тате, това е кучето, но като го питаш "А това кой е?" за него или мълчи или казва Пепи  newsm78. Отделно определено отказва да каже, как се казва, въпреки че знае много добре. Някой може ли да ми даде някакво обяснение, моля.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в пт, 14 сеп 2007, 18:42
Преводът е част от "Пътешествието на осиновения Аз - в търсене на цялостност", Бети Джийн Лифтън ("The Journey Of The Adopted Self - A Quest For Wholeness", Betty Jean Lifton). Авторката е психотерапевт, самата тя осиновена.

Мила Теа, безкрайно ти благодаря за времето и усилията, които си отделила за да преведеш и публикуваш тези ценни откъси.  :hug: Обещавам да си направя специална папка с твоите публикации, за да ми бъдат под ръка при необходимост, защото при всеки прочит откривам, че има неща които не съм доразбрала при предишния. :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 14 сеп 2007, 20:37
Мамче Галя, моя колежка в работата в момента има съвсем същия проблем - детето цяло лято беше с тях и сега цяла седмица тръгването сутрин за градина е мъчение, да не говорим за през деня там. Много е стресирано детето.
Дано скоро свикне отново малкия разбойник, но мисля, че това го има при всички деца и би трябвало да мине, дано да е бързо.

Исках това да е причината, навивах се, че само това е причината, обаче...днес като го взимах, госпожата ми каза, че всички деца питали "Кога ще ме вземе мама", само моето съкровище питало - "Мама ще ме вземе ли"
Не съм параноичка, но....  newsm78
Надявам се и Теа да се включи по темата, безценна ни е тя - да е жива и здрава.   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в пт, 14 сеп 2007, 20:48
Галче, мила, надявам се Милен скоро да свикне с промяната от лятото и да не се страхува, защото мама ще е винаги до него!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в пт, 14 сеп 2007, 23:22
Така... Знаех си :) Чудех се снощи, докато превеждах текста, дали да не пропусна тази част с "разкъсаните лични истории", но в крайна сметка реших да оставя всичко по начина, по който авторката го е написала.

Ето текста на английски, превеждала съм по смисъл, исках снощи да ви пусна цялата част. "Lift out" преведох "изтръгвам", без да проверявам думата в речници - сега си направих труда и отново бих го оставила като "изтръгвам" - scoop, scoop up, scoop out, take up, remove, take away, withdraw, remove something as by lifting, pushing, or taking off.

"The adopted child's narrative is broken when he is lifted out of his own genetic and historic family line to fix the break in the adoptive parents' narrative"

"In the closed adoption system, the continuity of the adoptive parents' narrative is made possible by the discontinuity of the child's narrative."


Галя, поведението на Милен е абсолютно нормално - адаптивна реакция спрямо промяната в начаин на живот. Досега постоянно с мама, сега отново на детска ясла/градина, без мама. Не само осиновените деца минават през тези етапи, най-често именно след лятото или кратките ваканции, когато са били вкъщи, а не в градината. И двете крайности, да не ти позволява да го докосваш, както и да не се отделя от теб, са свързани с привързаността (погледни сайта, от който калинка64 беше превела статията миналата седмица).Привързаността, несигурността, страха от изоставяне се изживяват отново и отново от детето всеки път, когато то попадне в ситуация, която напомня по някакъв начин първичната... (рана)...

Възможен е регрес, тоест появата на тези толкова кошмарни писъци през нощта. Следи Милен - до няколко дни или ще се адаптира, или ще се влоши. Обръщай му повече внимание, говори му много, обяснявай му всичко - въпреки че си мислиш, че не те разбира, просто обяснявай. И пиши как сте :)





Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в пт, 14 сеп 2007, 23:40

Аз: "Какво искаш да знаеш, мамо? Питай, нали сме приятели, ще ти кажа, всичко, което знам и те интересува."
Той: "Ееее, рано е още..." - (сълзи)
Аз:  " Може би, че не съм твоята мама? А тогава коя е твоя мама?"
Той: " И аз това питам." - (сълзи)
Аз:   "Нали помниш деня, когато дойдох в Дома и двамата се обикнахме от пръв поглед и т.н. и т.н. Живеем заедно, обичаме се, имаме общ дом – значи сега мама Ами е твоя мама,....................”
Той: "Аз ще отида при другата мама!"

Снощи:
След  бурни игри по негов вкус ме пита: "Мамо, ти защо ме водиш да играя в детския кът? Толкова много ли ме обичаш?"
"Много, ти си моето слънчице. А ти обичаш ли мама?"
"НЕ!" (без сълзи).
АЗ:    (сълзи)...


Ами, наистина интуиция, търпение и безкрайно много любов са ключовите думи...

Осиновените деца имат нужда от безкрайно много любов... Любов, изаразявана във всичките й форми, по начини, по които едно дете би разбрало, усетило и ПОВЯРВАЛО, че е обичано... Въпреки провокациите му към теб, въпреки агресията, въпреки всичките негови си детски опити да ти покаже какво се случва с него.

"А тогава коя е твоята мама?" Непосилен въпрос за едно дете на 3 години и половина... заедно сте само година... Детето ти едва ли знае пълният смисъл на думата "мама", за да може да осъзнае разликата между мама Ами и другата мама. Това, че ти е казал, че ще отиде при нея, казано през неговия детски свят, не означава това, което ти, зрялата жена четеш в думите му.

Не го питай дали те обича. Той сам ще ти го каже. Разбира се, че те обича. Детското "не", "не те обичам", "мразя те" са спонтанен израз на силните емоции, бушуващи в малкия им, понякога толкова объркан свят.

Майчината любов е безусловна. И безкрайна... Обичай го, казвай му го, показвай му го - постоянно, отново и отново.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в сб, 15 сеп 2007, 00:29
Галя и ние бяхме така и втората година само намалихме силата на рева,продължителността на сбугуване сутрин в детската и месеците на тези сцени.Първата година бяха 3 месеца,втората 1 месец,последната през седмица с израза-Днес може ли да не ходя?
Сега от понеделник ще видим как ще е и при нас.
Определено ние бяхме най-големия саир в детската сутрин,но с времето всичко намалява.
И аз все си виках може да е подсъзнателно чувството за страх от ново изоставяне.Незная какво е,но е трудно и за тях и за нас.Ще го преодолеем и тоз период от растенето нс нашите деца,само да сме по-търпеливи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 15 сеп 2007, 01:08
За мен не е проблем това, че не са расли в моето коремче. Аз не мисля за жената, която ги е родила като за тяхна майка, защото аз съм единствената майка за нащите деца, а тя е жената, която ги е родила. Защото Бог така е решил. Аз не смятам, че моята история е разкъсана, защото се чувствам цялостна, истинска и щастлива. И мисля, че децата ни чувстват това и го "попиват".Тяхната история не започва с нас. Те си имат своята история - Докторката и лелките, които са сменяли памперсите, сърничката, на която се радвахме заедно, красивото място, където ни чакаха, най-страхотния вуйчо,които също ги чакаше, и на който Вики ужасно много прилича...
За мен обяснението, защото Бог така е решил е достатъчно. Щом Бог е решил - коя съм аз да задавам въпроси - той знае кое е най-доброто за мен и децата ми.
Докато у нас вървеше ремонта децата бяха на село при баба си. Наложило се да изпратят един съсед при Бог и моите тригодишни юнаци са присъсствали на мероприятието. Ако майка ми ме беше попитала дали да ги вземе с нея на погребението щях да се разпищя от ужас. Децата ми разказаха за мероприятието с толкова естествени думи, как всички много плачели, за сандъка, за дупката и май съм благодарна на майка си. Аз не бих ги взела със себе си на погребение,защото моята реакция е нереална - смъртта е част от живота, тя е нещо естедтвено. Това да те роди друга жена и да те отгледа майка ти също е част от живота, следователно е нещо естествено. Може би живота ми на село, сред естествените неща ме прави толкова спокоен и естествен човек, може би обясненията на баба, че Бог така е решил правят нещата толкова прости и ясни. Хората получават своята история от Бог, носят своята карма, независимо от това къде, как и защо са родени. Дано Бог ми даде мъдрост, за да предам точно тази проста житейска философия на децата си.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 15 сеп 2007, 01:28
Ами, аз лично не смятам, че възпитанието на дете, преминало през процедурата осиновяване трябва да е по-различно. Аз съм против разказването на приказки за нещастни животинки без истински родители. Нашите деца винаги са имали истински родители, само че се е наложило да ни чакат при сърничката. Това е нашата приказка и тя е истинска. Аз се осланям на майчиния си инстинкт. Имам документ за психолог, но много от написаните в дебелите книги неща не важат за мен, защото съм живяла в своя свят, коренно различен от света на хората написали тези книги. За мен лично много повече "работи" източната философия, за мъжа ми предполагам "работи" нещо друго, децата ми са толкова различни, за тях сега се уча какво точно "работи". Не съм по даването на съвети, просто споделям как аз се справям - чета, което се вписва в моята житейска философия си го слагам в ума, а останалото просто съм го прочела. Имахме си проблем с атрибута - прочетох всичко. Лекуваме си с риванолче възпалената чура - чучура, разбрахме се, че мръсотията прави рани и проблема от миналата седмица е минало.
Тече, всичко тече....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в сб, 15 сеп 2007, 11:10
Това е чудесно, к.димитрова, твоята интуиция ти подсказва, че пътя към децата ти е този. Напълно възможно е това, което казваш - ние, в градовете сме загубили връзката с природата и по-простите решения. За жалост, децата ни живеят в същата среда и по някакъв начин, тяхното съзнание също се предопределя от механиките на града, на индустриалното, на комерсиалното.

Мечтая и реално искам да променя това. Убедена съм, че тази среда само донатоварва децата ни. Дай, Боже, скоро да успея да променя средата.

Но без да искам да спорим кой прав, кой крив, трябва да ти кажа, че Теа ми върна вярата в психолозите.
Може би, защото тя самата не се опира само на науката и сухото знание, а и на голяма доза човечност и интуиция.
На няколко пъти ми се случва да се почувствам безпомощна, неспособна да се справя с това, което се случва с дъщеря ми и тогава простичките съвети на Теа, о чудо, решаваха като с магическа пръчка "трагедията"...Тя твърди, че моята интуиция работи безотказно, а аз съм убедена, че понякога ние сме така решени да направим децата си щастливи, че ни убягват най-простите отговори. Мисля, че специалист като нея, може и да не е отговора на всички въпроси касаещи децата ни, но пък колко е хубаво да ги има, когато ние стигнем до онази критична точка - чувството, че не се справяме.
Нали не сме забравили, че и ние сме хора със слабостите си, нашите емоции не са затворени под ключ, докато всичко това се случва. Подтискането им също не е решение, говоря за себе си.
Най-лошо се пада от високо.
Когато си мисля, че съм постигнала всичко, което може да мечтае една майка и то така бързо, може да се случи, детето ми да направи един колосален скок назад (и се случва), а усещането, че всичко е било напразно, може да смазва! Поне за себе си, аз имам нужда някой да ме увери, че не е така, да ме подсети, макар и индиректно, колко много сме постигнали, за да намеря в утрешния ден сили - да започнем почти отначало.

И аз вярвам в Нечия пръст. Не може да е иначе. Но Този е решил също за някои, да минат през повече изпитания. Казано е: Бог не ти дава решението, а избора да решиш.
Не съм крайно вярваща в нищо конкретно. От годините залитане по онази или тази религия и философия, разбрах, че в дъното стои едно и също.
Дали Бог обича повече тези, които наказва или имаме карма за изчистване, или това са просто уроците, които са ни отредени...няма значение.
Има ни, тук сме, детето ми носи в себе си и радост и болка, аз също. И двете се учим на нещо голямо и красиво една от друга. Понякога боли, тогава търсим пътища.

Иначе за "коремчетата"...май си интерпретирала неправилно. Не ние, а децата ни искат да се родят от нашите коремчета. Това разбира се не може да се случи, но малчуганите са дарени с нещо, което ние вече сме позабравили. Психолозите го наричат "магическо мислене". Та нима не мога да сторя една магия!?  Може би по една щипка "Питър Пан" в цялата гозба от тълкувания, тактики и стратегически действия, ако не реши всичко, то поне, може да ни доближи повече до фантастичния свят на децата ни! :D


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в сб, 15 сеп 2007, 13:32
Мамо Галя, конкретно на Ирина, която едвам дочака последните дни за детската градина (новата й харесва много!) и въпреки това, само ден след това не гореше от ентусиазъм, всеки път повтарям едно и също, дори по няколко пъти. Децата нямат представа какво значи "в пет часа" или "след обяд", или "по-рано", "по-късно". Казвам й, че като се наиграят хубаво, после хапнат, после спинкат, после станат и закусят, след ей толкова малко (показвам й нокътя на кутрето ми), мама идва и се прибираме у дома!

За по-ранното прибиране, тя сама ме е подсещала с думите „ще ме вземеш първа, нали?”. Всеки ден й давам ориентири кога ще дойда и, че задължително ще дойда!

Случва се да ми каже сама, а не лелите, че е плакала, защото й е било мъчно. Обикновено не я парирам със „защо?”, а й казвам, че и на мен ми е било мъчно. Следва обичайният разговор: А ти плака ли за мен?
Понякога казвам, че съвсем малко и тогава тя започва да ме успокоява, че няма защо, че нали ще се видим вечерта или пък, ако кажа пък „не, защото ме беше срам да не ме видят колегите”, тя ми обяснява как да го правя тайно, в шепи, хем да си поплача, хем да не ми се смеят…
На сутринта всичко се повтаря по схемата. Кога ще я взема, че ще ми липсва, но се радвам, че там може да играе с децата, докато аз изкарвам парички.
При нас засега работи. Понякога ми дава сигнали за по-голяма тревожност и тогава се старая да я взимам максимално рано като отново обяснявам детайлно кога точно: „хапвате, лягате да поспите, ставате и мама идва”.

Казвам й също, че децата отиват там, само за да си играят с други деца, докато родителите им правят всички скучни и неизбежни неща, но всички се прибират вечер у дома, при мама и татко. Тя го знае, но има нужда да го чува непрекъснато и аз повтарям.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 16 сеп 2007, 23:53
DarZaMen обяснявам до скъсване, изтъквам положителните неща на градината, обаче как да му обясня че има място, където ще е по весело, отколкото с мен, като няма такова.
Много хвалебствено от моя страна звучи, но наистина с мен са нонстоп игри и забавления. Ходим на различни места, играем, всъщност вината си е моя - вместо да го строя да си играе и да си върша домакинската работа, аз си играя с него, пък по нощите чистя и готвя. Ето сега пагубния резултат от това мое поведение.
От яслата винаги го взимах пръв, сега в детската е пак от първите - просто стоя и гледам часовника.
Но и днес, за кой ли пореден път пита - ти защо не ме взимаш мен. Не помага обяснението че щом е с мен у дома, значи съм го взела.

Теа, благодаря ти за включването. Следя отблизо поведението му и разбира се ще пиша накъдето и да върви. Аз по принцип никога не съм го подценявала и винаги му говоря и обяснявам всичко - не се и съмнявам че ме разбира. Ох, дано поне писъците да не се върнат, че беше страшно. За сега сме на етап залепване, а не отблъскване, така че има надежда да е безписъчна адаптацията.
Ще видим - от утре пак започва градината, след два почивни дни.  :thinking:

Благодаря на всички за подкрепата  :peace:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пн, 17 сеп 2007, 00:11
Миналата година след преместването им в яслата имаше революция в детската. Повече от месец се напикаваха, започна едно демонстративно пикаене по килима, чупене на играчки - беше голямо оплакване. След дълги раговри, убеждения и наказания пробвах варианта да се "пиша" приятелка на "лелята с грозните обувки, която много се ядосва когато пишкат".
Има ли вероятност Милен да не харесва някой от групата, някой които го плаши или наказва?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 17 сеп 2007, 13:06
Със сигурност Милен не харесва едно от децата, което в яслата така го ухапа по ръката, че още имаме белег от трите му зъба. Но поне за сега само се гледали като куче и котка и стоели на почетно разстояние един от друг.
Тази сутрин Митко се разплака че му бавехме закуската, а аз започнах да го успокоявам, да не плаче, че като почне да ходи хубаво и него ще го заведем при децата, а сега да цунка бате и да прати много поздрави на неговите госпожи.
Номера мина - сълзи в очите се появиха само като целунах Милен за довиждане на вратата на стаята за игра.
От сега мисля номера за утрешната сутрин  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в ср, 19 сеп 2007, 08:29
Искам да ви питам дали трябва да се притеснявам, че Боби упорито отказва да ползва гърнета и тоалетни още по малко да си казва като има зор.

Заинатил се е и даже да успееш да го задържиш на гърнето, което никак не е лесно, стиска здраво и после при пръв удобен случай си свършва работата.

Хич не мога да си го обясня. Сякаш го прави на инат.

Иска ми се да си го почакам да му дойде отвътре, но дали ще стане преди да навърши 14? :lol:

Вие как ги излъгахте? Имахте ли проблеми?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в ср, 19 сеп 2007, 10:58
Магьоснико,
още не съм видяла някой да ходи с памперси в гимназията  :lol: :lol: :lol:
Дай му време, наистина, тази битка ще я изгубиш. Цели дисертации са написани по въпроса.
Иначе,когато е топло, махни памперсите и не бързай с преобуването. Проблемът е в това, че на дечицата им е гот с памперси и не разбират защо трябва да си усложняват живота с гърнета. Ако им дадем възможност да се чувстват кофти, сами ще изберат по-доброто (евентуално...)  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 19 сеп 2007, 11:06
Магьоснико,
не насилвай детето. Аз бих пробвала следното - забравете за гърнето седмица две. Ама напълно, даже го скрийте някъде да не го вижда детето. После ден два започнете да му разказвате какво хубаво нещо ще му купите, защото вече е голям. Цъкайте, представяйте си го, ахкайте, накарайте го той сам да го пожелае. Накрая купете ново гърне, ама съвсем различно от предишното, ако може да е музикално, екстра ще е. Докато седи на гърнето - играйте си, пейте си песни - въобще нека да е игра. След като свърши - естествено бурни аплодисменти

Наш Никола, благодарение на редовния си стомах (като часовник е :pray: слава богу!) ака от 11 месечен на гърне. Не мисля, че в началото разбираше за какво става дума въобще, обаче не протестираше понеже аз много си играех с него докато седеше връз гърнето сутрин.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в ср, 19 сеп 2007, 12:25
Гледах да не се сравнявам с останалите мами от градинката,тоест кое дете ког а трябва да свали памперса.
При нас стан амного по-късно.
Даже имаше период в който Цеци беше годинка и нещо и се скриваше в някой ъгъл или до парното и си свършваше голямата работа.
Аз постоянно му казвах - ако искаш да станеш по-голям батко и да си играеш вече с голямите навън,трябва да се научиш къде се ходи за тези неща.
При всяко дете е различно,ще се научи и малкия Боби.
Добре те е посъветвала Фуси забравете за гърнето и ако трябва купете детска седалка за тоалетната и той да се чувства голям като мама и тати.Може да свърши работи.При нас определено помогна тази седалка.
Успех.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 19 сеп 2007, 13:37
Магьоснико, неприятно ще е ако реши да ходи на абитурентски бал с памперс, а до тогава... :lol:
Когато е готов ще си каже. Аз изчаках Милен да стане на 2 години /с един неуспешен опит да го сложа на гърне, от което той писна и си глътна езика/ На 2години и 4 дена забравих за преобуването - сух, чист, свеж.
Е, тия 4 дена се скъсах да пера гащи, но имаше защо.

Аз да се похваля че май се поадаптирахме. Е, още плаче през нощта и идва в нашето легло, но вече разказва какво са правили и коментираме детската без дежурното - не искам. Всяко чудо за 3 дни /в нашия случай за 7 работни  :lol:/


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Oste_edna в ср, 19 сеп 2007, 13:45
Хм, то човек да се отчае... Дъщеря ми е на 2 г. и 7 м. и изобщо не осъзнава за какво иде реч... От три седмици се учим да казва предварително, но - уви. Казва, но когато вече е свършила работата в гащите. :?
Успехът се свежда единствено до сядане на гърнето, когато аз кажа (е, понякога с нежелание). Преди протестираше винаги.
Не знам какво означава, че някои деца привикват късно. Струва ми се, че тя отдавна е от "късните"  :)
Вярно е и друго - ние сме заедно едва от месец и половина, естествено че и това има значение. Ама ако някой може да каже нещо окуражително - добре дошло ще ми е. ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 19 сеп 2007, 13:48
Oste_edna , за месец и половина детенце още не се е ориентирало къде се намира, камо ли да успееш да въведеш толкова бързо чистите гащи. Дай и време, бъди търпелива, но ненастойчива. Показвай, обяснявай докато ти се разпени устата, но не й се карай в никакъв случай.
Успех.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 20 сеп 2007, 13:05
Нямам опит с бебета и приучване на гърне, за жалост...или за радост?

Но за дъщеря ти Още Една, тя е на 2,7 години според датата си на раждане. Ти не я гледай тази дата. Действително, в момента може да отговаря на 2, на 1,5 или по-малко дете.
Дайте си време, има да учи много.
Ако те успокоява, дъщеря ми на 4 също правеше бели в гащите.

Дори и сега, когато след месец и половина ще направи 5, нощем понякога пак "плува в морето". Скъсах се да пера, но и аз съм съгласна с Мама Галя - не й се карам. Още повече, че понякога така разбирам, кога нещо я притеснява - почти винаги е свързано с някакви емоции, в редки случаи настинка.

Много ми харесва варианта за "приказно гърне" на Фуси. Децата, дори и по-големите обожават фантастичните истории.
В кой филм беше това с едно говорящо гърне със сини брада и мустаци..."Виж, кой говори", май.  :lol:




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 20 сеп 2007, 13:17
Значи...

имам си аз от известно време насам един проблем с Милен, които със сигурност не се корени в осиновяването, първични рани и така нататък, но мен ми се иска да чуя точно вашето мнение, защото ако пусна тема в нашите деца ще се наложи да изпиша сто поста с пояснение, че не са изтървани нещата още докато е бил в пелени и т.н. /нали схващате мисълта ми/

Проблемът е поведенческа криза в присъствието на Руслан.

Когато сме сами на село или в София, Милен си е нормално див /което значи много/, но се води по често с добро, отколкото с изтупване на праха от панталона. Не че не се тръшка, но е рядко и за кратко.

Страшното става, когато Руслан му влезе в полезрението - тогава се сдобивам с най лигавото истерично тръшкащо се до захласване дете.
Няма уважение, няма респект, страх или както го наречете. Успява да засинее от истерично тръшкане дори за това на кой крак му се обува гуменката първо. Абсолютно за всичко, без преувеличение той реве и пищи.
И го прави и спрямо мен, не само спрямо баща си.

Вярно е, че Руслан го глези много, винаги му отстъпва, само мир да има /а и избива скрупули, че не е достатъчно време с нас/ но ми писна аз да съм злата вещица.

От оня ден открих терапия, която е страшно грешна според мен, но ми осигурява мир за ушите /пронизителния му вой е на път да ми спука тъпанчетата/.
Като писна оня ден за нещо и аз креснах на Руслан пред Милен да излиза, защото не мога да търпя писъците на Милен. Детето веднага спря и попита - защо? Аз отговорих - защото винаги когато тате е в къщи ти пищиш така - тогава сте наказани и двамата!
Вчера вечерта пак се опита да се изтръшка, и като му казах, че пак ще пратя баща му на работа той спря, но като си легна е питал защо майките гонят татковците, когато децата не слушат  newsm78

Стана дълго.

Приемам съвети, критики, идейки, пари в брой и цветя в саксии  :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в чт, 20 сеп 2007, 14:21
 Мамо Галя, по малкото написано от теб не зная какво със сигурност означава промяната на Милен в присъствието на Руслан. Имам само предположения. Тъй като Вие тримата сте участници в очертаната комуникация бихте могли да имате и по-верни отговори. Предлагам ти да попиташ самия Милен, когато пак се разиграва самата ситуация - в някой  неин промеждутък, когато не е толкова пищяш и тръшкаш се, за да може да те чуе: “Какво го кара да се държи така?”(избягвай въпросната форма “Защо”, тъй като звучи обвиняващо)! Милен е достатъчно голям , за да ти даде някакъв отговор, който обаче е възможно да бъде много съществен за разбиране на поведението му!?
Помъчи се и ти самата да си отговориш на въпросите: “Какво обслужва във Вашето семейство този тип поведение?; Какво различие внася Руслан във взаимоотношенията със сина Ви? Как би се развила и докъде би стигнала ситуацията, ако не ”наказваш” и гониш Руслан от стаята?... Какво би станало ако Руслан седне и поговори по мъжки с Милен, че такова поведение е неприемливо? Може дори да се договорите или поне ясно да кажете на Милен какво очаквате от него-така ще му делегирате доверие и отговорност…
За мен като страничен човек не участващ  в семейната Ви динамика това поведение подсигурява на Милен нужната му доза внимание- при това и на двамата родители. Защо го прави точно по този социално неприемлив начин? Ами вероятно защото е открил, че работи и няма идея за друг вариант , по който да обедини мама и татко около себе си!? Да не пропускаме и присъствието на онзи малък “досадник”-Брато-Митко, който колкото и да е желан заграби голяма част от родителското внимание, което до неговата поява си беше”все за Милен”.
Ти сама осъзнаваш, че макар и работеща (засега) тази “терапия” с наказването и изгонването на Руслан не би трябвало да бъде насърчена за употреба пред децата. С нея поставяш Руслан от съпружеско-родителската субсистема (която е йеярхично по-висока) в тази на децата, което ги обърква в ориентацията кой кой е и в правилата. Самия Милен много на място те е попитал защо гониш татко т.е. защо постъпва с него като с мен!

... питал защо майките гонят татковците, когато децата не слушат 

Трябва да е ясно-родителят е авторитет, притежаващ власт. Дано постинга ми ти помага с нещо и провокира твоята креативност!...




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в чт, 20 сеп 2007, 14:25
Да допълня нюанс идея и към “борбата” с гърнето. И ние минахме през мокрия период. Тогава гърнето беше страшно и защото най голямото видимо поражение на детето ми след взимане от “дома” бе силно подсечено дупе (до рана). Предполагам и че децата са били насилвани и/или пошляпвани при слагне на гърне там. Та самата поява на гърнето водеше до неистово пищене, а пишкането –до щипене и всякакви неприятни преживявания….
 Пък и да пуснеш нещо в гърнето значи да се разделиш с нещо свое. Как да го направиш с лекота , когато не си притежавал нещо друго освен себе си!?
Да се справя с приемането на гърнето ми помогнаха две неща:
*превръщането на територията около него в игрална площадка (на нея струпвах много играчки и книжки, с които детето се занимаваше докато “твореше”);
* въведените за насърчение стимули-възторжено “Бравооо!” за изпишкване и още по-ентусиазирано ГОЛЯМО БРАВО!- така си го казвах(за изакване и/или две в едно)! Скоро детето се ориентира ,че пускането на нещо в гърнето ми носи радост и за да ме прави щастлива започна да ми носи пълни гърнета: “Мамоо виж!” и получаваше словесната си награда+ целувки ,гушкане и ръкопляскания. На следваш етап сама пожела да седне на приставката в “голямата тгоалетна”- "като Мамо"!
Много хубаво е казано, че никой не ходи на бал с памперс. Приемането на гърнето е само една фаза от порастването и научаването, че в живота се налага да се разделиш с нещо, което не винаги води до травматични преживявания. По механизма на насърчаването Боби ще сдаде фронта! Скорошен успех! И да се похвалите ей!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 20 сеп 2007, 15:09
и провокира твоята креативност!...

Мойта креативност до това го докара - бързо и грешно овладяване на ситуацията.
Е, писна ми да съм всезнаещия, всичкоможещ бог, при това сторък, стокрак и нямащ нужда от презареждане на батериите.
Митко тотално го изключвам от сферата на провокиралите поведението неща - просто много внимателно го въведох в ежедневието на Милен и съм 99% убедена че това не е дразнител.

Когато Милен писне, никой и нищо не са в състояние да го изведат от това състояние, докато сам не реши да спре, или някъде нещо не падне /понякога предизвикано от нас изтропване/. Тогава спира все едно че не е плакал до момента и пита - кой тропна, какво падна и т.н.

Какво го кара да се държи така, кой обслужва този тип поведение - ами естествено Руслан. При положение че до сега е позволявал да му се качват на главата, само и само с мекота да компенсира отсъствията си от къщи.

За съжаление, мъжки разговор с Милен на дадения етап трудно се провежда. Когато е гузен или е сгазил лука и е заловен на местопрестъплението, той като хлъзгава риба се измъква от неудобната тема с любознателни въпроси. И то го прави съвсем тенденциозно /не е за подценяване 3-годишния дявол/ Хитрее на дребно и на едро, просто при мен си знае, че аз не толерирам такова поведение и не се пробва /почти/

Но Руслан му е идеалното поле за експерименти. Лошото е, че поради голямото натоварване, на него му е много трудно да поддържа последователна политика. Като се прибере след дългия работен ден или пък няколкодневно отсъствие, той иска да навакса с внимание, а не веднага от вратата да почва със забележките. Да не говорим, че по принцип индианското му име е "мека Мария", дори го карам да черпи на Богородица.

Кой кой е в правилата - ами у дома май аз съм на върха на пирамидата, лошото е, че на моменти имам чувството, че момчетата ми са три и трябва да възпитавам и превъзпитавам и тримата, а пък на мен така ми се иска да сме 2:2  :?



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 20 сеп 2007, 15:18
Приемам съвети, критики, идейки, пари в брой и цветя в саксии  :35:

Егати (пардон!)...нося ти саксия!

Не става така, да си чеша езика на твой гръб. И хабер си нямам, така на думи е бая сложно. Май се опитва манипулирайки ви да извади някакъв плюс, ама какъв? Ти си разчопли в изтощената глава...
Да не би човекът, който всъщност ревнува Милен да...си ти?

Абе, връщам се на саксията. Каква да бъде?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 20 сеп 2007, 15:32
Всъщност дори почесване на езиците на мой гръб би ми свършило работа, защото там някъде измежду вашите предположения се крие истината.
В никакъв случай не ревнувам Милен.
Просто като виждам колко много го обича Руслан и как се опитва да е добър баща ми става адски гадно, че Милен така го манипулира.
Винаги детето ще е по-послушно при единя и по диво при другия, но в случая става въпрос за неприемливо като сила на емоционалната реакция поведение, което според мен би трябвало да успея да променя.

Всъщност, до скоро като почнеше така да пищи и да се тръшка, аз го приемах просто като тръшкане. Но хората около мен ми наведоха вниманието на това, че се случва само ако Руслан е наблизо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 20 сеп 2007, 16:03
В никакъв случай не ревнувам Милен.

Опа, имах предвид Милен да ревнува теб от тати!



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 20 сеп 2007, 16:06
М-да, тоя момент го има.
И то от самото начало - тогава не даваше на Руслан да ме гушне. Дори не беше склонен да се гушнем тримата - аз бях резерве.
Сега като се замисля, той май ме приема само за негова си, като се имат предвид дългите отсъствия на Руслан .
Хм, я някой друг със саксия /или пари в брой/ да си почеше езика също.
Знаех си аз че повече глави ще го измъдрят по-лесно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в чт, 20 сеп 2007, 16:39
Щом Руслан си е надробил тая попара, дай му да я сърба! Не го гони (и после да решаваш проблема от негово име) а се махни ти! Кажи, че не можеш да понасяш това поведение и няма да се върнеш, докато не спре. Тогава Руслан ще трябва да поеме отговорност на голям човек и да се справи. И аз все се месех между детето и мъжа ми, но виждам, че ако се отдръпна, те се карат, сърдят се и после по мъжки почват да ритат топка, сякаш нищо не е било. На мене ми отне време и да не отговарям, когато таткото искаше ОТ МЕНЕ синчето му да си подреди играчките например. Казвам: накарай го ти да ги подреди, щом ти пречат! Стават чудеса...
Ето ти и букет    :bouquet: (щото саксиите и по главите падат  :lol:)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kremmy в пт, 21 сеп 2007, 16:29
Mama_Galia_66,да се включа и аз със съвет  ;-)

Вчера ходихме на психиатър заради Лъчи,но за него после,та аз я попитах как трябва да реагирам когато Лъчезар изпада в подобни истерии ( той започва да рита,да хвърля всичко което е пред очите му и да чупи наред) пробвала съм хиляди варианти и всяко нещо има полза само няколко дни и после пак същото и така докато ми идва и аз да истерясъм като него :( Та та ме посъветва,когато се случи просто го хвани,прегърни го и го дръж здраво известно време без да му говориш просто го дръж да те чувства и след като се успокои си поговорете -как се чувства когато това се случва.На каквато и възраст да е все ще даде някакъв отговор и другото е,че това е начин да привлече внимание и да се наложи като личност.Не говори за тези истерии пред него все едно не се случва,просто го прегърни или Руслан да го прави когато се прибира от работа. Успех и кажи дали работи при вас   :bouquet:

Та сега да се оплача за Лъчи  :( в другата тема ,какво е новото при мен в общи линии споменах за неговите проблеми.Диагнозата хиперактивност и дефицит на концентрация се потвърди и от психиатър,но проблема е и в това че малкия му мозък е недоразвит и има и астма а заради нея мозъкът не се храни с достатъчно кислород.В общи линии един водовъртеж от малки физиологични проблемчета които правят един голям проблем.Ходим в един център в който се занимава с него специален педагог и скоро ще го включат в групови терапии.Не ми се мисли как ще става като е и предучилищна и трябва и на детска градина да ходи.Но ако се налага ще го отложим от у-ще.

Но по-интересното е случката при психолога.

Тя му показва картинка на момче на което не са му нарисувани ръцете и го пита какво си няма момченцето.А той отговаря автоматически- майка
Тя:обърна се към мен и ме пита той знае ли и аз и отговорих че знае.Друго какво си няма момченцето?
той: татко си няма
тя: друго?
той: къща си няма
тя:а какво не са му нарисували на момченцето?
той:кучето което са му купили
тя: изтущи се от питане и премина на следващата картинка

После тя го накара да повтаря след нея изречения и му казва: Аз имам куче
той: добре,а как се казва?
тя: неее повтаряй след мен Аз имам куче
той: добре де а къде живее

Това е Лъчезар  :D Уникален екземпляр който създава много грижи на всички но пък е образ голям и където и да отидем го помнят дълго време  :ooooh:





Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 24 сеп 2007, 11:47
Креми, благодаря за идеята - ще я пробвам веднага. Може и това да ми е грешка - че неправилното му поведение се коментира в негово присъствие.

Веднъж вече направих както ме посъветва калинка64 - като писна за да се качи на главата на баща си, аз взех кучето и излезнах на разходка, като обявих, че като спре да се тръшка за щяло и нещяло ще се прибера. Дано не се заблуждавам, но от три дни не е правил такива изпълнения, хем от петък наобяд сме на вилата само четиримата. newsm12


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в сб, 29 сеп 2007, 01:08
Креми, благодаря за идеята - ще я пробвам веднага. Може и това да ми е грешка - че неправилното му поведение се коментира в негово присъствие.

Веднъж вече направих както ме посъветва калинка64 - като писна за да се качи на главата на баща си, аз взех кучето и излезнах на разходка, като обявих, че като спре да се тръшка за щяло и нещяло ще се прибера. Дано не се заблуждавам, но от три дни не е правил такива изпълнения, хем от петък наобяд сме на вилата само четиримата. newsm12

То за едиповия комплекс що томове са изписани ...,  :mrgreen:само мен ме няма там и не съм и компетентна. 
Не е ревност, според мен, че не дава мама и с друг да се вижда и общува.
При тези деца не е ревност емоцията.

Ако искаш обмисли и следната хипотеза:
Може Руслан за Милен да е като най-големия подарък, като най-важния  човек.
Руслан повече отсъства, но е сигурно, че се завръща и е грижовен и е йерархически над теб, а ти  си на разположение винаги, наличието му у дома е по-рядко случващото се щастливо събитие.

Та, може Милен да не може да се справи с поемането не емоцията: "всички са си у дома и ми е пълно в душата".

То и усещането за сигурност и пълнота, ако не си го изпитвал, и може да те е страх да го поемеш, че де не го изгубиш, и май по-добре ти нещо да "развалиш" нещата, че да не носиш страха дане се развалят от друго нещо извън теб. А действието, плачът, викането идват неконтролируемо, не са умишлени, не са търсени.

Не знам дали съм ясна.
Мога да го обясня със себе си като дете.
Единственият път когато бяхме на масата (без да се сумти и мълчи сърдито и демонстративно = протест един към друг, не към мен) и нашите започнаха някакъв мирен разговор, усетих такава пълнота, че явно съм се уплашила да не я загубя, та стремоглаво и неочаквано и за самата себе си, скочих от масата и се хвърлих през коридора да проверя дали е заключена външната врата.
Като ме попитаха какво става и аз казах, че за вратата съм скочила, всичко се развали, баща ми каза нещо в стил, че такова дете разваля всичко.

Дадох примера за да обясня хипотезата си.
Сакън да не си помисли някой, че нещо лощо казвам. :hug:



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в вт, 02 окт 2007, 02:05
Sajalqwam za bukwite.
W 2 sredno] se razpisah
Spuka se ot rewane Wiki - ne iska dnes da hodi na detska - iska da hodi za gybi w Troqn.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в вт, 02 окт 2007, 08:16
Сериозно?Голям сладур тоя Вики ... :35: пускай му да гледа снимките на гъбите или му изкарай една и да ходи със снимката на градината и да разказва на децата ,какво е правил на хижата :hug: Преси явно не е бил толкова въодошевен от гъбите  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 06 окт 2007, 22:41
Imame spukana glawica - $estito na Presi!.
Lekarkata, koqto ni preglevda w Byrza pomo] ni prepory`a detski newrolog - za Wiki. Ne konkretizira pri`ina i ne iskah da goworim pred decata. Kakwo izsledwa detskiq newrolog? I kak ne obi`am lekarskite wyprosi za obstoqtelstwa okolo ravdaneto - ne znaq kak da otgowarqm


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в сб, 06 окт 2007, 22:55
Ох,милото то !Дано понася геройски ситуацията! Наистина е много тягостно да се отговаря на подобни въпроси,казваш,немога да ви отговоря защото няма от къде да знам и точка.Трябва да е тъпънар за да не се досети без по-вече обяснения! На вики защо му е пък невролог?!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 06 окт 2007, 23:06
Toj nali e re`owit - obqsnqwa[e za godinite, za adresa, razpitwa q za wsi`ko. I tq na 2 pyti mi powtori, `e e dobre da go zaweda pri newrolog o]e w ponedelnik. }e go wodq, no nqmam ideq za]o. Toj ima[e mnogo ot priznacite za hiperaktiwnost, no ot okolo polowin godina e dobre - prosto e buen. Taq zdrawo me upla[i.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в нд, 07 окт 2007, 13:07
Че те сега всички са хиперактивни!Я не се стряскай от това! Павел да не е по-малко буен,просто си е от възрастта и от промяната в развитието на съвременните деца :xarms: Май нямате нужда от невролог  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в нд, 07 окт 2007, 13:22
Как се определя тази хиперактивност?   На пясъчника могат да се видят доста "хиперактивни" деца. И Ники не се спира за секунда, особено пък като е на село - тича по тревата като луд. В началото се притеснявах, ама като гледам че и другите деца са така бясни реших, че всичко е наред. Като сме само двамата у нас, той си разглежда книжките и е спокоен, ама я да си дойде баща му и става лудница. Борят се с възглавици, летят из стаята и т.н.
Не знам дали тези невролози и психотерапевти не са излишни. Вече бих се притеснила, ако стои повече мирен. Баба ми все казваше, че щом едно дете стои мирно и тихо, значи е болно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 07 окт 2007, 21:29
Баба ми все казваше, че щом едно дете стои мирно и тихо, значи е болно.


newsm10

Калина, като се наложи да го водя при нов лекар и като ме попитат за генетична обремененост, аз казвам - ето ви картона, отзад са залепени листчетата от дома с всичката информация- дано намерите какво ви интересува, друго и аз не знам.
Знаеш ли как в началото гледат като изтървани, а после стават адски любезни, пък професора при който водих Милен за сливиците /45 лва първичен преглед/ ми прегледа и двете диванета и ми взе само 20 лева, щото му било неудобно да ми вземе повече  newsm12


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в нд, 07 окт 2007, 23:38
http://www.lekar.bg/news-41/info-444

Тук има една сравнително пълна статия, засягаща проблема.
Не е хубаво да се избързва с диагнозите, но и да се подценява вероятността, също не води до добро. Най-вече за дечицата. С времето проблема се задълбочава все повече и тормоза е основно за тях.

Аз изчаках почти година, в сряда ще отидем на консултация в клиника Свети Никола. Не е терапия, не е среща за поставяне на диагноза. Тези се назначават едва след като по време на консултацията се прецени, че има основания за подобни.
Също така, ако се обадите по телефона за час, обикновено не ги раздават ей така, а провеждате разговор, с който обяснявате какво в поведението на детето ви е навело на подобни съмнения. Тъй, че - не мисля, че диагнозата се "подарява" така лековерно, спокойно.  ;-)

Ще ви пиша, за да ви кажа как протича и дали е стресиращо за децата или не.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kremmy в пн, 08 окт 2007, 13:52
Спокойно k.dimitrova  :hug:

Лъчезар е с вече поставена такава диагноза.На пръв поглед наистина тези деца изглеждат просто палави и речовити,но не винаги това е причината.При невролога му правиха тестове под форма на игра и даже му беше забавно.Като си тръгвахме ме попита- А кога ще ходим при доктора? newsm78

Така че не пречи да се посъветвате с невролог,колкото по-рано,толкова по-добре и за детенце и за вас.Питат наистина за всички подробности около раждането му,но и аз като мама Галя нося му хвърчащия лист хартия с който ни изписаха и им го връчвам.






Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 14 окт 2007, 22:48
Преси има херния. Честито! Тоя човек къде, какво се зададе - първенец е. Изкара ми се ума като го видях такъв подут. Засега се прибра, но доктора каза, че ще се режем.
А за невролога ме посъветва да не водя Вики никъде.
Имам битка за утре - видях как в петък следобед една шашава лелка мяташе едно дете по килима - утре съм при директорката на ДГ и ще хвърчи перушина. Що да сменям на децата градината, като има и друг начин. Ако я бях заварила да мята така Вики, така както нямам 50 кила, така аз нея щях да метна през втория етаж.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в нд, 14 окт 2007, 23:39
(https://bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/PP2f/c7bd57e8.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.90791.html) само така ,да хвърчи перушина (https://bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/PP2f/c92ea6a8.gif) (http://smiles.33b.ru/smile.17028.html) като няма нерви лелчето да си седи в къщи
...стискам палци на  кротушко Преси за операцията


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в пн, 15 окт 2007, 00:25
Калина, стискам палци на Преси. Всичко ще е наред, спокойно,
ПИши как са нещата


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 15 окт 2007, 00:35
Тази херния пък от къде изскочи. Успешна операция и бързо възстановяване на мъничкия Преси пожелавам. :peace:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в пн, 15 окт 2007, 09:37
 [smilie=smile3518.gif] Милото дете, стискам палци всичко да се оправи бързо! newsm17


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 15 окт 2007, 09:47
Изпращаме ви много обич и стискаме палци за леко минаване на проблема!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kremmy в пн, 15 окт 2007, 09:56
Стискаме палци и бързо да е оправяте  :pray:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в пн, 15 окт 2007, 11:48
Преси има херния. Честито! Тоя човек къде, какво се зададе - първенец е. Изкара ми се ума като го видях такъв подут. Засега се прибра, но доктора каза, че ще се режем...Имам битка за утре - видях как в петък следобед една шашава лелка мяташе едно дете по килима - утре съм при директорката на ДГ и...
Уау! Това с реженето звучи доста сериозно... Понякога се налага, но преди скалпела, направете независима консултация и с друг хирург! Още едно гледта точка няма да е излишна!... За съжаление вече и в България има явление злоупотреба с цел оползотваряване на пътеки по здравната каса ( предприемат се интервенции, които не винаги са наложителни за конкретния случай)!...
 Това с боя в градините не го вярвах и когато детето ми на третия ден заяви : "Нама одя гадина- леля Лили бие дупето!..." реших, че отключва спомени от другата институция... После чух от родители , чиито деца посещават други градини, че физическотто насилие в различни форми и дози го има в детските домове и ясли.... :xarms:
Надявам се  нашия случай да не е такъв, защото напоследък дъщеря ми твърди: "Аз бича леля Лили!"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в пн, 15 окт 2007, 13:38
Изпращам цялата си любов и стискам палци.Дано да не се наложи операция!  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пн, 15 окт 2007, 22:22
Снощи като го съблякох за къпане с ужас видях ниско долу в дясно една продългавата доста голяма подутина. Каза, че не го боли. Докторът дойде за 20-тина минути - отока беше намалял. Каза, че е херния, че почти сигурно е, че пак ще се появи. Обясни, че докато няма болка - няма заклещване, но когато се появи болка операцията ства спешна. Препоръча ни ако още веднъж получи отока да ни праща на хирург и да се режем преди да се появи болката. Било рутинно за 2-3 дни минавало.
Днес направо при директорката се изсипах и си споделих притеснението, че на тази жена май не издържат нервите - тя да се оправи с персонала си. Преси също казва, че лелката бие Вики. Той наистина е палав, но това в никой случай не е решение. 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в пн, 15 окт 2007, 22:25
И какво каза директорката? Какви мерки обеща да вземе?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пн, 15 окт 2007, 22:42
Пита къде била учителката. Там си беше, ама тая лелка е дзвер и половина, и аз избягвам да влизам в диалози с нея - малко ми е странна за "вкуса". тя е явно жена с доста проблеми, а и на възраст, навярно си има причини да е изнервена, обаче за моето дете става въпрос и не  ми е до разбиране на нейните проблеми.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 16 окт 2007, 09:16
В старата детска имахме същата лелка.
Доста в години и според мен, с някои психични проблеми. Пред родителите беше толкова мазна, че чак седеше неестествено, а Ирина взе да споделя как я удряла - по главата и ръцете. Обаче иди разбери какво е станало от дете, което до скоро изобщо не можеше да обясни с що-годе гладки изречения какво е станало!
Имаше случай, в който 20 пъти каза, едно след друго - удря ме, не ме удря, да, не... Бях на път да полудея!

После случаите започнаха да зачестяват. Докато един ден, след два часа кръстосан разпит и поредните - би ме, не ме би... я заведох на едно мероприятие и трябваше да оставя да отиде със същата тази госпожа, а Ирина изтърси: Ти защо ме удряш тука силно?
Тя се разсея: А, какво, какво?
А Ирина: Ей, тука, защо ме удряш силно, силно?
А онази се спече: Хайде, хайде, да влизаме, че стана късно...

За добро или за зло, тогава сменихме детската. Отидох при директорката и й казах. Беше искрено учудена, макар че имало още едно дете, което твърдяло същото... :shock:

Иначе се бях заканила да я дръпна, тази госпожа и да й кажа, че се надявам това да са детски фантазии, че вярвам, че тя не би направила подобно нещо, но че ако има и капка основание, ще се наложи да реагирам и да сигнализирам за тези прояви.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: neizwestna в вт, 16 окт 2007, 14:53
Много сте меки с тези лели и госпожи .Просто ще им се стъжни на лелите или госпожите дръзнали да бият децата ми.Когато заведохме за първи път дъщеря ми на градина предупредихме че е осиновена скоро и може да има проблеми и започнаха едни постоянни оплаквания, колко била лоша как не слушала колко викала. Това успях да го изтърпя първите няколко седмици и когато за пореден път госпожата ми се оплака така се вбесих . Не зная как съм я погледнала но тя започна веднага с мазен глас да ми обяснява ,че затова са били там и щели да разрешат проблема. Вече оплаквания почти няма но нашата госпожица е станала такова гeвезе че понякога е нетърпима.Не зная може би аз съм малко по войнствена но преди много години когато племенника ми беше малък след бой от лелка или госпожа в градината беше спрял да говори. Наложи се с мъжа ми да го гледаме няколко години за да смени изцяло обстановката и сега когато е много притеснен заеква леко.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kossi в вт, 16 окт 2007, 15:21
 :bad-words: а аз си мислех че само в домовете е така. Не искам да мисля дори какво става там щом в нормалните детски градини се прибягва до тези методи  :2gunfire:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в вт, 16 окт 2007, 16:52
Хайде и аз да помоля за помощ. Може да се втелявам повече, отколкото е необходимо, но ние мразим ... приказките - не обичаме да ни четат, не даваме да ни разказват, а когато каже не и продължиш, той просто не те слуша. Трябва ли да се притеснявам или е нещо нормално? Иначе събираме книжките, много ги обичаме, събираме дори сметките за тока, парното и т.н., показваме картинките и животните на картинките, но мразим да ни четат приказката newsm78.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в вт, 16 окт 2007, 16:58
..... Иначе събираме книжките, много ги обичаме, събираме дори сметките за тока, парното и т.н., показваме картинките и животните на картинките ....

 :hug: Всичко ви е наред ще знаеш. Тя любовта към приказките си почва точно с подреждането и разглеждането на книжки. Трябва да имате малко търпение - не може всички хубости наведнъж. Още малко (2-3) месеца и на куклен театър ще ви водим ... и тогава, като върже Исачето картинката и образа в едно, четенето ще си дойде от само себе си ... а преди това е разказването на приказки - истински и измислени и то по 100 пъти една и съща, докато започнете да я разказвате спейки  ;-).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в вт, 16 окт 2007, 17:29
Много са му новите неща.Кой му е разказвал приказки,че да разбере колко е хубаво.Бавно,но и това ще стане.Много съм "прясна" за мама,която дава съвети,но моето  ангелче ми показа ясно с какви темпове ще се опознаваме.Следваме го и се чувства спокоен.Избързаме ли с нещо става отсъстващ и само поформа се усмихва вяло.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 16 окт 2007, 20:15
Поне според мен е нормално, защото минахме оттам.

Ще ти кажа какво правех - продължавах да й чета, тя се разсейваше непрекъснато, но аз стоически и с търпение и прочитах приказката докрай като през цялото време спирах да обяснявам всяко нещо какво е.
Лека полека вниманието й се задържаше все повече.
Сега си има любими приказки и иска да й чета и още една, и още една...

В началото купувах повече книжки с картинки и малко текст. Много книжки с животни, птици, дори най-обичайни предмети и гледахме, аз ясно произнасях думичката и посочвах картинката, повтаряхме по много пъти. Много се радваше като познаеше името на нещо.

Лично аз не се притеснявах да купя за 4 годишно дете, книжка на която пише 1, 2 години. Просто започнахме отначалото.

Така беше и с рисуването. Не можеше да направи и точка. Сега си имам нейни рисунки навсякъде из къщата!

Ти знаеш, основното е да се занимавате с него. Колкото може повече. Думички, обяснения, разкази. Аз на Ирина не спирах да й дудна и скоро детето започна да ме изненадва, повтаряйки моите изрази!  ;-)

Всички деца обичат, но за тези е още по-полезно, ако купите някакъв моделин, пластелин за да мачка с пръстчета и прави формички.  :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в вт, 16 окт 2007, 21:13
Фокси, никакви проблеми нямате. И  ние бяхме така. Ники разглеждаше книжките, но не даваше да му чета. И аз само му показвах картинките и от време на време го питах какво е това. После взех книжка с картинки и думички. Повтаряхме по сто пъти какво има на страницата. После книжка с малки римички- научи я цялата наизуст, после с по-дълги стихчета.  И 10 месеца по-късно започна да се заслушва в по-дълги приказки. А от два месеца се заглежда и по детски филмчета. Преди изобщо детско не искаше да гледа.  Така че не се притеснявай! После няма да ти дава мира , докато не му прочетеш 100 пъти една и съща книжка. вече ги знам наизуст.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: neizwestna в ср, 17 окт 2007, 00:08
Малката не само , че не обичаше книжки но не знаеше дори и да играе. Добре, че като я взехме беше ранна пролет та по цял ден висяхме по люлки и пързалки, 7 -8 месеца по късно се научи да гледа детско. Дори и сега година и половина по късно не сме фенки на книжките а най смешното беше ,че когато баба и упорито се опитваше да и чете тя взимаше книжката сгъваше я удряше баба си по главата и и казваше че тя ще и чете и започваха едни измислици. Казала съм че до 6 год ще я оставя да прави каквото поиска ако иска да четем чудесно ,ако иска да гледа детско да гледа изобщо пълна свобода.Любимото и е бате хайде да се борим и в къщи става страшно.В началото много обичаше да оцветява в рисувателните книжки.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 17 окт 2007, 01:08
Фоксче, при нас е различно, защото ние бяхме на 8 месеца. Пурво дъвчехме книжки /има едни гумени. На Вики му беше интересно да слуша, но не можеше да седи на едно място - тичаше из стаята. Някъде около третата година смених песничката за лека нощ с приказка. Беше "Косе Босе" - децата я харесват заради "Мили какини краченца". Дядо и ряпа също е много харесвана приказка от тригодишните. Приказката трябва да е много кратка, да е с герой животни, да има действие, което се повтаря, да разбират всички думи. Откуде почнах та къде стигнах. Вечер гушвам единия под едната мишница, другия под другата, на нощна лампа четем. Слагам на Вики главата до сърцето си - така, че да чува пулса ми, карам го да подпъхне крака на топло при моите и така постепенно за една година я докарахме до шаване. Преди да стигнете до приказките започни с песните - Димо пееше някаква гора от стомана, която трябва да се изправи, за Босфора и ... няма да го компрометирам повече. На мен ми е занаят и аз съм енциклопедия с песни - но ще се сетиш за песните от твоето детство и няма значение, че са миксове и ремиксове - пей. Има едни бабешки" игри - хвър-хвър Вранке, къде ходи вранке /бабите го знаят - също са голям купон.
Не знам дали не ти досаждам, но той трябва да преживее всички бебешки игри, които е пропуснал, за да се запълни празнината. Измислете си игра, в която да гукате, да ръмжите като някое животно от картинките. Измисляй приказки, в които Исак отива в магазина и купува бонбони, но ги яде след супата и всичко, което ти хрумне с герой Един много силен и много голям юнак, който се наричал Исак.
Извинявай за многословието, дано не съм ти досадила.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 17 окт 2007, 09:54
Като сме почнали с компроматите, питай Иринка защо знае песента "Пред нас са блеснали житатаааааа..."...

Макар, че и аз знам доста песнички, има моменти, в които пионерското минало идва на помощ.  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в ср, 17 окт 2007, 11:30
Минаха 15 месеца вече, през които сме заедно и Боби не може да за задържи пред детско за повече от 4 мин:)

А книжките са му интересни само ако имат много картинки и успява да ги скъса...
Цитат

И аз мисля, че не е притеснително. Все някога ще му харесат:)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 17 окт 2007, 11:49
Време за реклама
Детските изобщо не ни интересуват, освен когато няма някое пеещо дете от екрана или деца, които си играят, за сметка на това сме влюбени в Чичко Коритаров и Кака Лора - като ги види сутрин на телевизора и забравя и да яде и да диша - все едно вижда дядо Коледа.
Вчера се опитахме да му обясним, че те не са в хола, но мисля, че не може да разбере до толкова и си мисли, че са у нас newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 17 окт 2007, 13:15
Фоксче, споко - и до книжките ще стигнете, дай му време.
Напълно нормално е да не знае, че това е интересно занимание.
Милен и до сега не гледа телевизия, освен детски песнички или 3-4 минути animal planet. В детската им пускат Ну Погоди, та се заседява 10 минути и толкова.
Колкото до песните - и до ден днешен песните, които Руслан му пее  newsm78 /мучи/ са с текст, преобладаващо на на на на заради цензурата.
Пред нас са блеснали житата ги минахме миналата година - задължителен материал са. А на детска се ходи с маршова стъпка и Тих Бял Дунав  :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в чт, 18 окт 2007, 14:37
Е,посмях се от сърце с тия маршове :35: но какво да се прави,важното е да се уцели подходящият начин за привличане на вниманието!
Ваня я взехме на 5г и половина,край телевизора минаваше когато даваха детско като край гардероб...нула внимание много много време!Сега немога да я отлепя от телевизора за да учи,но това вече е друга тема  :bad-words: :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Мими Тодорова в нд, 21 окт 2007, 16:05
Здравейте на всички ,не знам към кого да се обърна и да попитам.Харесах си момиченцето което ми предложиха ,на първата ни среща тя плака през цялото време,сестрата я сложи да седне и от време на време се люлееше преставаше и пак започваше . На втората пак го правеше,това и действие ме притесни.Директорката твърди че е здрава, физически и психически. Приемам съвети и мнения.Ако има някой с подобен случай нека ми пише моля ви.Нормално ли е поведението и.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 21 окт 2007, 16:13
Мими Тодорова - няма еднозначен отговор на въпроса ти.
Всъщност, отговорите са два - напълно здрава е физически, ако те притеснява като симптом на някакво заболяване.
Това е така наречената болест от институционализирането. Това е психическо натоварване - не заболяване, натоварване и клатенето е начин да се успокои сама, защото повярвай ми, няма кой да ги гушка поединично.
Малкото ми зверче се самоуспокоява така, а е изкарал само 9 месеца в дом.
Преминава с течение на времето, може да се появи отново в силно стресираща ситуация, но по никакъв начин не пречи.
С много любов и гушкане преминава.
Скромно мнение на майка-непрофесионалист, изчела де що има литература по въпроса.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в нд, 21 окт 2007, 16:17
Здравей, Мими, сигурна съм че ще ти отговорят по-компетентни от мен - нашият на първата среща беше самото съвършенство  :). Все пак ще бъде добре ако напишеш на колко години е принцесата. Принципно е нормално да се уплаши при срещата - така че плачът и люлеенето също са нормална реакция.
Стискам палци скоро да се съберете :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в нд, 21 окт 2007, 16:33
Мими, толкова съм писала за нас с Ирина, че ще ти отговоря накратко: няма му нищо на детето! Това са симптоми на болка и страх. Наистина кажи на колко години е детето, за да можем да се ориентираме малко по-добре.

Не очаквай чудеса. Детето не знае какво е майка, ласка, любов. Никога не е знаело. Някой тепърва ще трябва да му го показва и да го учи.

Ирина и след една година се клати така, когато е разстроена или уплашена. А на времето, почти докрая не ме погледна, камо ли да ме докосне... След месец срещи, лекичко ми се усмихна... тоест не на мен... правехме "хвър".

Пиши ни.

П.П. Аман, какво правят тия социални, бе? Защо не подготвят хората???


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в нд, 21 окт 2007, 16:41
.... от време на време се люлееше преставаше и пак започваше . На втората пак го правеше,това и действие ме притесни.Директорката твърди че е здрава, физически и психически....

Да се включа и аз от "групата" на мами с клатещи се деца. Нашият левент това с клатенето в началото го вършеше драстично в кошарката (удряше си чак главицата в пръчките - сложих 2 възглавници за омекотяване на чудото). Сега го прави много рядко докато спи - след бурен и емоционален ден или след раздяла. Водих го по доктори и ми казаха, че нищо му няма и ще отшуми постепенно както и става сега.
Мислех си, че е проблем само на осиновените деца, но се оказа че може да се случи на всяко дете по една или друга причина.  Мога да дам пресен пример е със 7 месечното бебе на зълва ми, което е доста ревливичко и нервничко и е започнало така да се приспива или успокоява ...
Така че Мими не се притеснявай, това даже по книжките е описано - явно детенцето е чувствително милото. Дано да бъде спасено по-бързичко от там  :pray:.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в нд, 21 окт 2007, 17:52
Ох,ако знаеш Ваня след осиновяването колко дълго се клатеше,но то минава с времето-не бой се!Може ли да споделиш на колко години е момиченцето и от къде си  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Мими Тодорова в нд, 21 окт 2007, 19:50
Пак съм аз ,това което прочетох малко ме успокои.Аз я кръстих вече Даниела се казва и много я харесвам ,чудесно малко момиченце на годинка и седем месеца е.Радвам се като ми казвате че това прословуто клатене ще отмине за което много се притесних.Всъщност като се замисля тя не може още да ходи нито говори ,може би така си изразява емоциите си, знам ли и аз какво да мисля.Но мили момичета искам тя да е ,пък каквото трябва да става, да става.Четох подобни истории и долових че не е някакво сериозно заболяване,ако е такова.И както някои от вас твърдят че отшумява с времето ,то аз ще съм  много, много щастлива.Благодаря ви от сърце за успокоението което получих.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в нд, 21 окт 2007, 20:11
Ама спокойно, та тя е само на 1 и 7. Дъщеря ми на 4 г. ходеше със залитане като пате, а думите й бяха много ограничени.

Приеми го така: Тя сега не е на толкова години, на колкото е в акта за раждане. Все едно е бебе. Ще се учите отначало и да ходите, и да говорите, и да се гушкате. Те, проблемите никога не могат да се знаят отначалото. Някои излизат по-късно, други се решават точно в домашната обстановка.

Следвай детето. Клатенето и да не отмине никога съвсем, не бива да се отчайваш. Това са част от нещата, които тези дечица си носят в наследство, поради липсата на индивидуална грижа.

Щом я искаш толкова много, не бой се, тя ще го усети и ще го приеме с радост, само време трябва.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в пн, 22 окт 2007, 01:46
на първата ни среща тя плака през цялото време,сестрата я сложи да седне и от време на време се люлееше преставаше и пак започваше . ...Ако има някой с подобен случай нека ми пише моля ви.Нормално ли е поведението и.

Да, абсолютно нормално поведение за дете от институция. Нарича се хоспитализъм и е следствие от емоционалното занемаряване на децата (липсата кой да те гушне, да ти говори, да те успокои...) Израз е на голяма вътрешна тревожност, която при твоето момиченце се е  трансформирала освен в клатене и в сълзи!... Май всички осиновители отначало сме с "този случай", който относително бързо отзвучава през любовта и индивидуалните грижи и внимание... и после започваме да се сещаме за него, споделяйки опита си :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в сб, 27 окт 2007, 19:49
Хайде пак аз с моите въпроси, но... как се справихте с ...
1. лъгането? Лъгането с цел да угоди на всяка цена, а когато не знае какво да каже, как да ви угоди, гробното мълчание. И това не е само към нас, но и към всички хора - много или малко близки, с които контактува?
2. чичковците? На всеки мъж се лепи и му вика "чичко, чичко". Не че имам нещо против да е контактен, ама с мъже и то непознати? На жените, естествено, не обръща внимание.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в нд, 28 окт 2007, 03:13
Хайде пак аз с моите въпроси, но... как се справихте с ...
1. лъгането? Лъгането с цел да угоди на всяка цена, а когато не знае какво да каже, как да ви угоди, гробното мълчание. И това не е само към нас, но и към всички хора - много или малко близки, с които контактува?
2. чичковците? На всеки мъж се лепи и му вика "чичко, чичко". Не че имам нещо против да е контактен, ама с мъже и то непознати? На жените, естествено, не обръща внимание.

Тоо аз май нямам право да се произнасям: не съм се справила- все още не се е появило. Желанието да ми се хареса е през поведението- такова свръх усилие да получи одобрение с послушание, та чак ми става тъжно (предполагам, че го прави от страх да не я върна ТАМ!?)

Вслушай се в лъжите- какво казват те? Разкриват ли негови желания, мечти или може би фантазии?;

Това с прилепчивостта към мъже ми е странно и интересно? Какво ли би могло да е обяснението? Трябва да помисля! За сега нямам хипотеза. Но за институционалните деца е по-типично да се страхуват от мъжките фигури-почти непознати в домовете (В "дома" на детето ми бяха кандисали да назначат един чичко за общ работник, за да посвикнат децата с него- иначе се плашели от единствения дотогава мъж влизащ в дома-шофьорът на линейката, идващ за да достави новите деца.)
Може пък на Исак да са му интересни и притегателни тези непознати същества и да му е писнало от женското присъствие в дома!?
Ха! хайде да ме отметнеш като отговорила с почти доказана хипотеза!...
Я го попитай направо защо иска да бъде с чичковците? Ще бъде интересно какво ще отговори!...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в нд, 28 окт 2007, 08:42
Я го попитай направо защо иска да бъде с чичковците? Ще бъде интересно какво ще отговори!...

За съжаление на този въпрос отговор няма поради въпрос номер 1 - той не знае аз какво искам да чуя и не отговаря.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в нд, 28 окт 2007, 17:18
Фоксче,
първото ми е познато. Второто - не.
Лъгането лека-полека отминава и се превръща в едно много силно оръжие - децата стават популярни сред връстниците си и знаят как да манипулират сложни социални ситуации. На нас, майките, душа да ни е яка, но според моя скромен опит лека-полека разбират, че може и да се казва истината, без да бъдеш набит, наказан и пр. Парадоксално, при мене помогна точно това, че казвах (с малко преувеличение) колко ми е тъжно, че не ми казва истината. И нали иска да ми угоди, схващаш...
Проблем беше в училище,защото синът ми правеше точно това, което се очаква от него. В една огромна част от случаите това значеше да се прави на по-тъп, отколкото е. Преместихме го в друго училище и при една несравнимо по-умна учителка, така че сега не му минават номерата :)
За чичковците - не знам какво да кажа. Освен да вземеш да водиш повече чичковци вкъщи, да не му изглеждат толкова интересни  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в нд, 28 окт 2007, 19:32
Фокси, съвсем наскоро бях изпаднала в отчаяние, че нещо не ме бива във възпитателната част, именно по повод на лъжите.
Мислех си, че простото правило, когато ми каже истината, независимо от ситуацията или белята и аз реагирам спокойно, дори с усмивка и с кротки обяснения, за разлика от моментите, когато ме лъже - демонстрирайки недоволство, ще бъде достатъчно.
Не беше. Тя знае перфектно, че лъжата е грозно нещо, но така и не спря да лъже, та аз реших, съвсем в мой стил, да го приема за голям мой фалит...
Докато тия специалисти, дето все ги коментираме, не ми даде един странен съвет - не й обръщай внимание, все едно не забелязваш, че те лъже...  :shock:
Така или иначе, вече бях на ръба на опитите ми, та взех, че приех съвета.
Обясниха ми, че особено при децата с по-силна фантазия, тези действия не са точно лъжа, от една страна те се стремят отчаяно към нашето одобрение, а от друга... просто фантазират!

Е, откакто спрях да се вторачвам в истината и лъжата, нещата тръгнаха от само себе си. Не само, че не лъже, ами дори наскоро ми сподели, че й мъчно за мен и, че я е срам, защото ме е лъгала...

За предпочитанието към мъжкия пол не мога да ти дам обяснение - защо. Ирина дълго време предпочиташе мъже - всякакви, като се почнеше от тати (та тя не ме допускаше до себе си, само на него даваше да я носи и гушка...) до уличните бродяги към които доверчиво протягаше ръчички - Чичо!

Не знам дали това може да се определи като някаква обща характеристика на тези деца. По-скоро ми изглежда нещо индивидуално, някои предпочитат сигурността на познатото, други започват от раз да гребат с шепи от този нов за тях свят. Може и да греша.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 28 окт 2007, 20:22
Напоследък ме няма по писането, просто не стига време, но ви чета.
Фоксче, ще се опитам и аз да ти отговоря.
Лъжата в желанието си да ти се хареса не би трябвало да е нещо неочаквано. Той не е толко малък, че да не прави разликата между дова и уюта в който живее сега, и дори с лъжи ще се опитваа да не ви разочарова. Не съм експерт, но ще ти подхвърля идейка, може и да ти помогне. Обратното на това, което ти казва Дар За Мен е, но ...
Когато те излъже, попитай го така ли е или е наужким. При мен това проработи. С доста упорство от моя страна, впрегнах въображението и фантазията на Милен да работят на вълна наужким само за игрите, но усъмня ли се, че лъже винаги питам и глупендерчето винаги си признава, че е наужким.
По въпроса за мъжете съм съгласна 100% с идеята, че Исак се е метнал на крайността - грабене с пълни шепи на нова информация. Ще ти побелее косата ако сме прави, ама то така е по-интересно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 28 окт 2007, 22:29
Фоксче, нашите юнаци разглеждаха Димо като извънземен. Първо ги порази с колата - на 8 месеца пощуряваха от радост като видеха колата, различаваха звука, когато спира пред къщи и свързваха колата с него. Другото голямо предимство бяха космите на тате по ръцете и брадата - това бяха най-интересните неща за тях. Като маймунки го пощеха и разглеждаха, поскубваха и вкусваха. Не помня точно кога забелязаха мъжкия атрибут, но това отново го постави на предна позиция в класациите.
Според мен Исак се радва, че прилича на някои, които е различен от жена. Той вече е забелязал основните разлики /външните полови белези/.
Аз си мисля, че лъгането е нещо, през което преминават всички деца. Между другото следва краденето. В шкафчето в детската градина около 2 и 3 група започват да се прибират и скриват играчки, които децата си харесват. В джобовете след гостуване "остават" чужди вещи. Не се стряскай какво още те чака... Ни чака...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: neizwesna в пн, 29 окт 2007, 00:35
Аз честно казано не си спомням как съм се справила с лъгането при сина ми, но когато беше малък а и сега винаги им казвам, че аз не лъжа и е по добре да казват истината защото една лъжа води до друга по голяма с която в последствие пак трябва да се справят.Дъщеря ми първоначално послъгваше за да привлече внимание, но батко и винаги и казва че не е хубаво да лъже мама защото винаги разбира и след това ще е наказана не за това което е направила а за това че е излъгала. Дъщеря ми никога не се е опитвала да се съгласява с мен за да ми угоди. Ние бяхме в другата крайност, крещене , викане и лошо държане имам чувството че ни изпробваше колко лоша може да бъде и дали ще решим да я върнем. Когато и се карахме в началото започваше вие затова ли сте ме взели да ми се карате искам да се върна в групата. Последният път когато ми прави сцени с изявления от сорта че трябва всичко да и се изпълнява , че не трябва да и се карам защото е взета от  групата  и казах да измисли нещо друго защото това съм го чувала и че ще се съобразява с порядките в това семейство и че вече няма групи и домове а има семейство независимо дали и харесва или не. Когато взехме малката от дома тя също умираше мъже да я гушкат, аз си обяснявам това с факта че в домовете има само жени и децата имат нужда от мъжка енергия. Момчетата имат голяма нужда от мъжко присъствие за да има кого да имитират и на кого да подражават това е липсвало в дома на Исак и той бърза да наваксва.С моя скромен опит с отглеждане на две деца смятам ,че страшното ще настане когато бебето се роди и вниманието се разделя между двете деца. Появява се огромна ревност с която ние се борихме близо година а синът ми е на 12 год. и смятах ,че този проблем няма да го има.Това с краденето вече го минахме, абе децата са нашите най големи учители и скука няма да има докато пораснат.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 08:57
Много съм близо до момента, в който ще се предам и ще тръгна по лесния път. Не мога да преборя това неистово желание някой друг да му определя, какво да прави. Вчера стиска пикото 5 часа и половина, след което се напика в гащите 1 минута след като баща му го попита, дали има пико и той отрече. Цялата идея на тази работа е, че някой друг трябва да му определи, кога да седне на гърнето, а не той - той ще стиска докато може и докато някой друг не каже - сядай на гърнето. И не само с това е така. Най-доволен е, когато някой му организира ежедневието - Исак, направи това, Исак, направи онова. На някоя майка, чието дете е по-инато може би моето оплакване би й се струвало смешно, но аз просто нямам идея какво да направя.
А е толкова лесно и аз да почна да го командвам и е толкова изкушаващо, че едва устисквам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 16 ное 2007, 10:37
Фоксче, хайде да си ги менкаме за два-три дни.
При нас е в сила точно обратното - всеки един от двамата има собствено мнение по въпроса кое кога и как да се направи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 10:59
А не го давам, ама някаква смеска не можем ли да направим между него и твоите, малко поне да има собствено мнение по въпросите  :cry:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 16 ное 2007, 11:02
Фоксче, май си е до дете - моите са Алфа екземпляри, и направо е кошмар у нас, като се има предвид че и ад и Руслан сме Алфа. Четири остри камъка - това или ще е най-продуктивната мелница или ще се чуе.
Защо не опиташ да го поощряваш като направи нещо сам, за да му се иска пак да получава похвали и да почне да поема инициативата?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 11:09
Подаръци-играчки, разходка с кучето, бонбони, разходка с тати до магазина, песни и танци около него, радост, хвалене, обаждане по телефона на всички роднини да го похвалим, имаш ли друга идея за поощряване или похвали? Пробвах и с молби, с обяснение, хихи дори му казах, че ако стиска и не казва като му се пишка, пикото ще му излезе през устата, реших че изглежда ужасно в детските очи...
И това, до което сме я докарали е като го попиташ дали иска вода или сок, да отговори едно от двете, преди мълчеше като пукел.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 16 ное 2007, 11:22
Фоксче, споко, мила. До сега всичко му е сдъвквано и нареждано - няма как да се преобърне на 180 градуса за толкова кратко време. По-късно ще копнееш за момента, в който ще чака твоето мнение и одобрение и с тъга ще си спомняш сегашните терзания.
Не прави проблем от напишкването, че да не го стресираш. Просто му обяснявай как ще настине като му е мокро, а пък ти не знаеш кога му се пишка, за да го подсетиш, ей такива неща.
Търпение му е майката.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в пт, 16 ное 2007, 11:36
Фоксче,
ами оставяй го да се напишква, това също е проява на самостоятелност, контрол върху основни телесни функции, както пише в дебелите книги. Малко повече пране, но иначе, ако толкова много шум вдигаш с похвали и пр., ефектът е обратен, струва ми се. Ако се напишква, няма ли да го обичаш? И ако се старае и се провали, което точно от напрежението и старанието е вероятно да се случи, тогава всичките ти похвали ще се върнат с отрицателен знак към него и ще ударят шамар на душичката му.
Тук в така наречената Западна Европа всичките си ходят с памперси до 3, че и до 4 години, и кво от това? Само дето е скъпо, де.
А иначе моят човек е на девет години и пак не казва винаги какво иска:
а) защото не смее (в непознати ситуации, но често в училище)
б) защото изобщо не го интересува - сок или вода, все едно, той иска да играе примерно. :roll:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 12:00
Е, това с пишкането беше просто пример, понеже не мога да обясня "послушанието" по друг начин.
Калинка, проблемът не е с напишкването, проблемът е, че ако не му наредя да седне на гърнето, той няма да се изпишка, дори и в памперса, а ще стиска. А тук говорим за интервал от 6-7 часа, което е страшно много. Предполагам, че това е наследство от дома, където имаха график на сядането на гърнето. След това, докато се усетя и преди да се прибера в къщи от болницата, бабата беше успяла да го слага на гърнето на всеки кръгъл час, данеби случайно да се напишка в памперса (щото е много скъп).
Е, днес имаме успех - спрях телевизора, щото иначе е като зомби пред него, и той поиска да му го пусна. Пуснах го за малко, после детски песнички смениха телевизора неусетно. И сега на техния фон се заигра с играчките, които от седмици стояха недокоснати.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kremmy в пт, 16 ное 2007, 12:14
Фоксче,търпение мила.Все пак е в процес на адаптация и е съвсем нормално,а и с нашите непрестанни подканвания и напомняния в кой момент какво да прави те привикват към режима и правилата в къщи.Много скоро ще се оплакваш,че прекалява със собственото си мнение  ;-)

Лъчи до ден днешен като му се припишка тича из къщи като муха без глава и вика-Къде ми е кукуто и мамо може ли да пишкам.Докато не му отговоря не спира да подскача и да пита.Един ден си направих експеримент и му казах не,не може  :35: Толкова озадачено ме погледна и ми вика -Ама аз ще се напишкам (скачайки на един крак) посмяхме се като седна на кукото,но следващия път пак същото.А и имай предвид че на децата им се пишка само тогава когато вече е късно  ;-) до последния момент стискат да не изпуснат игрите или детското.

Аз пък сега правя един голям график на задълженията на всеки един член от семейството.Нямаме никаква мотивация за писане,четене и занимания.Ходенето на у-ще е хубаво занимание ама защото си имаме нови приятели и си играем с тях,а уроците....тях може и да не ги учим.

Божее така ли ще я караме до край със календари и списъци и награди за мотивация не знам ама вече се изчерпах и давам заето.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 16 ное 2007, 12:27
Хубава теория, Калинка, но пропускаш нещо важно: ако, когато се напишка не правиш нищо негативно като физиономии, реакции и т.н., а си спокоен и усмихнат - как по-точно детето ще се почувства необичано?
Няма значение.
Аз така постигнах контрола над пикочния мехур с Иринка, точно по тази "отречена" система. След почти година, детето не се напишквало от горе-долу месец и е адски горда, казва, че е станала голяма! Де да знам, де, може и да не виждам, че по някакъв начин съм я подтиснала, знам ли.
Но явно, Фокси не пита конкретно за това.

Фокси, нещо ми минава много бързо времето напоследък, напомни ми - колко време сте заедно?

Защото аз по-нагоре се бях отчаяла по подобни причини, преди месеци. Спомняш ли си какви мъки, да разбера защо това дете не иска да си играе с играчките? Е, ако аз играех - ме гледаше и се радваше, но тя сама не пипаше. И опитах какво ли не...

После спрях да я тормозя. Оставих някои неща на хода на времето и сега Ирина си ходи сама в стаята, заиграва се (чак ми е притеснително, не съм свикнала). Пак си играе основно с разни странни предмети, а не с играчки, но това мисля, че е характеристика на много деца.

Едва сега започва да проявява собствени желания. И е логично. До вчера са яли, пишкали, спали под строй.

Ако съм те разбрала правилно, детето си върви съвсем правилно за пресен слединституционален период.
После ще дойде другото - неразбирането докъде се простира свободата... Тогава е време за поставяне на граници, иначе - скок на главата отгоре!  :lol:

П.П. Видях написаното от Креми. Така си е. Ирина още пита за пишкането и акането през деня. Дори знаейки, че ще й кажа, че не е нужно. Ученолюбието също не е любимо. Затова отскоро й давам конкретни задачки. През цялото време освен, че търси одобрението ми, се опитва и да прекрати дейността, но аз настоявам любезно и така някак стигаме до половината...
Може да съм прясна майка, но пък детето ми предложи такава вариация на състояния, с безумен интензитет за една година, че на моменти се чувствам така, сякаш си я гледам от една годишна.
Търпение, търпение, дзен търпение. Не се майтапя.  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 12:44
Дар, заедно сме от малко повече от месец, благодаря че ми напомни, но понеже детето дърпа с такива невероятни темпове и понеже това е единствения проблем, може би малко прекалявам в старанието си, но така ми се иска да направя най-доброто за него :).
Креми, благодаря за идеята за календара, но за момента не виждам как мога да го използвам - хихи представям си да сложа червена точка, понеже е поискал например да му сипя вода. В бъдеще, обаче, ще бъде много полезен.
Не мога да разбера тази мания на българина да контролира детето и постоянно да употребява думичката "не" (не викай, недей да лазиш по пода, не си играй със столчето, не пипай стъклото на прозореца, не...) - в момента броя "не"-тата на бабата :mrgreen: на глас, вече дори ги броим заедно - доста са, та се притеснявам, че и това оказва влияние на детето и неговата нагласа за "послушание". Виж при нея бих могла да приложа календара - представете си - "мамче, днес каза не само за важни неща, имаш пеперудка  :mrgreen:)
Отчитам и факта, че скоро ще се появи и бебето и няма много време да му дам самочувствие и индивидуалност, а толкова много ми се иска да ги има като се появи мъника, че иначе много ще страда.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в пт, 16 ное 2007, 12:54
Фоксче,
не ми се връзвай, не чета внимателно май :-) НО и така важи: контрол на телесни функции, ИЗБИРАМ да се стискам или да пишкам или каквото и да е. Погледни го положително, ако можеш :-)
И не искам да те назидавам. Напротив, както Дар казва, търпение. Научих се (ех, защо чак сега...) че много от нещата са си просто етап в развитието и докато се притесняваме и мислим как да ги оправим, те си отминават и ни се сервира нещо друго. Децата водят, ние подтичваме отзад, това е. Дай време и въздух на детето, наблюдавай, не се намесвай, освен ако прави нещо опасно за живота. То само ще ти покаже вярната посока и ти ще уловиш сигналите, вярвай си!
 
Дар,
не вярвам да си подтиснала щерка си с твоя метод. Щом е вдянала за какво става дума, значи няма проблем с изпълнението и с право се гордее. Момиченцата май са по-лесни в това отношение :-) Аз впрочем не съм голям привърженик на тукашното носене на памперси кажи-речи до абитуриентския бал, само казвам, че няма нужда да се шашкаме, има по-важни неща.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 16 ное 2007, 13:08
Фокси, това е наистина много подлъгващо - бързите им темпове. Особено при по-големите деца, при които промените са фрапиращи.
И аз съм падала неведнъж в тази клопка.

Да те предупредя - може и да не е идентично, но се случва, аз си го обяснявам с пренатоварването от информация и събития - регресията.

Поне при нас почти винаги е ставала след някой гигантски прогрес. Някой славен ден се будиш и не можеш да познаеш детето - имаш чувство, че се е върнало с години назад. И това отминава. Най-доброто, което мога да ти кажа е: пробвай, пробвай всичко възможно и после отново, докато детето ти покаже кое му влияе най-добре. То в един момент сякаш си избира нещо, от поднесените му възможности.
Вярно, че никак не ти е лесен периода, но няма как да го забързаш, факт. Децата си имат техни темпове.


Калинке, какво ти шашкане, аз просто се уморих... Накрая се предадох и сложих памперс, но тя не можеше да спи от шумоленето. А и хептен отпусна края... Да видим, де. Да не избързвам, като станат няколко месеца, тогава ще се тупаме в гърдите. ;)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kremmy в пт, 16 ное 2007, 13:10
Фоксче,рано ви е на вас за календари  ;-) Аз от скоро ги правя,за някои неща работят за други не съвсем,ама следвам разни съвети и съм длъжна да опитам.

Вярвам ти,че искаш Исаче да е вече по-оправен и самостоятелен когато дойде бебчо,но мисля че този процес ще е по едно и също време т.е когато той стане батко вече почти ще се е адаптирал(щом напредва толкова бързо) и тогава сам ще прави много от нещата и сам ще се сеща и сам ще иска да помага на мама и тогава вече личното му удовлетворение ще е по-голяма и по-мотивиращо  :) А за "не" това е някакъв вреден навик явно,въпреки че за Лъчи "не" не означава абсолютно нищо ние продължаваме да го употребяваме по навик - Вместо да му кажа Дръж си чашата изправена когато пиеш със сламка ,аз или баща му реагираме първосигнално-Не вдигай чашата. Резултат има когато употребим първото изречение,но вредните навици се изкореняват най трудно,та всеки път се налага да се коригираме и уж за последно ама....не си е не и това е.Дано ти успяваш да го употребяваш по-рядко  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 16 ное 2007, 13:24
Мога ли да ви препоръчам една много полезна книжка за "Не-то", преди време я превеждах (на италиански, обаче), има я на нашия пазар: Подсъзнанието може всичко за деца от 3 до 12 години.

Там, макар и на един наивен на пръв поглед език, има много полезни идеи. И работят, което е най-важното.

Упс, забравих. Автор: Джон Кехоу


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 13:34
Благодаря на всички за мненията и препоръките  :hug:
Калинка, не съм приела думите ти като назидание, самата аз дадох лош пример, ама за друг не се сетих :)
Креми, старая се с това не, все гледам изреченията да са положителни, че той сигурно толкова много "не" е чул в живота си, та ако може да не я чува тази думичка повече..., пък и я пазя за важните случаи - печката, контакта, кучето :), такива ми ти работи. Опитвам се и на околните да внуша тези ми възгледи, но е много трудно да промениш една жена на 70 години, то май нейната адаптация е по-трудна от тази на малкия :mrgreen:
Дар, ще я потърся задължително, не знам защо точно това командване на децата посредством безсмислени и ненужни забрани, толкова много ме дразни newsm78. Особено на деца, живели в институция.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 16 ное 2007, 14:00
Не мога да се стърпя, ще ви дам една насока от теориите (за прагматиците: научно обосновани са!) на този автор: Човешкият мозък има една особеност. Той не отчита думичката „не”, а възприема само остатъка от фразата.

Пример (мои свободни интерпретации): Не пипай там!
Мозъкът чува, но възприема само: Пипай там!
Не тичай – Тичай!

И ние се чудим защо децата са такива инати и не слушат, бреееее! :lol:

Тоест, вместо да казваме НЕ еди какво си, по-добре е да заместваме с фраза, обозначаваща изцяло обратното действие:
Остави това на мястото му!
Спри!

Трудно е, защото ние самите не сме свикнали да мислим по този новаторски начин, но напомняйки си периодично, пак се постигат резултати, които са учудващи с простотата на метода.




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в пт, 16 ное 2007, 14:20
Дар,
подкрепям теорията! Още по-добре е, ако продължиш:

Остави това, където си е, ето ти друго нещо да държиш/дърпаш/късаш.гризеш или каквото им е там настроението в момента :mrgreen:
Спри да скачаш по леглото, ето тука един дюшек на земята, специално за скачане.

Щото иначе им прекъсваш безкрайно интересното занимание и не им даваш нищо в замяна. Не работи, ако алтернативата е оправяне на леглото например  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 14:27
Бих добавила само използване на ограничението, когато се налага, не винаги, когато детето реши да направи нещо. Например: Не е нужно да му кажеш да остави това на мястото, ако това е примерно капачка от пластмасова бутилка, с която то иска да си играе ;-). Децата не винаги си играят с играчките - по някога за тях една капачка е по-интересна от суперскъпа играчка.
Хихи сега някой трябва да ме похвали, че открих топлата вода за месец и десет дни  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 16 ное 2007, 14:30
Фоксче, умничка си ни ти. Нашата най-любима играчка е туба от минерална вода с около литър вода в нея или празна с някакви твърди неща вътре - два-три ореха, капачка от малка бутилка.
Абе, чудя се, защо ли троша пари по магазините за играчки  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 16 ное 2007, 14:53
Фокси, да ти дам още идеи на тема "минерална вода"? ;)

Две по-малки бутилки от същата, ако от 1,5 л са ви големи, може от най-малките, но ефекта не е същия.

Даваш едната на него, другата ти или по-добре сега да е тати и започва бой с мечове... като в Междузвездни войни...примерно... по-скоро прилича на хамалски бой, но Ирина се влюби в тази ми спонтанна идея.  :mrgreen:
Издават чутовен шум, а движението си е добро за тях.

Моме, днес ми опропасти трудовия ден с тия твои "кахъри". ;)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 15:21
Дар за мен, приеми официалните ми извинения (не че нещо ще помогнат де, ама поне имам желание). :oops:
За нестандартните играчки - можем да говорим много за тях, ама ще мине някой модератор и ще ни скастри, така че спирам, само да кажа, че няма по-добра играчка от кучето, лошото е, че то също има собствено мнение по въпроса и си играе с Исак само когато има желание. Иначе ме изненадва невероятно много като му носи топката и без никакви молби, закани, заплахи, духане в муцуната и други прийоми, пуска топката точно в ръцете на детето  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 16 ное 2007, 15:39
Абе, жена, майтапя се! По-добре да използвам почивките да драсна два реда тук, отколкото да пафкам цигара…
Темата ми е интересна и ми е близка.
Що да ни бият модераторите? Не е ли проблем, че децата не искат играчки, с каквито на нас ни се играе? Ирина няма никакъв интерес към кукли, еле па Барбита… ми проблем ми е! Аз Барби не съм пипала… :mrgreen:

Да ти изреждам ли други любими игри?
Купчина с бонбони за смучене, опаковани (поне до едно време…)
Щипки (по-хлабавки, да не си стиснат пръстите)
Миди (ама по-едрички, че обичат да си ги пъхат в носа)
Леген с вода, където уж да къпят или мият нещо (умират да бъркат във вода)
Топки от смачкана хартия (хем като ги замятат и заритат, няма опасност за чупене на покъщина...)
Рисуване… това е любимо на всички деца, дори и на тези, които още не знаят… след време не можеш да ги спреш!
Женски игри: изтръскване на току-що изпрани дрехи (друга тема е, че после имат нужда от повторно изпиране…)

Хайде стига.
Днес прекалих, но ми беше забавно и приятно. Тъй че – мерси за разтоварването! :D




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пт, 16 ное 2007, 15:56
И аз се чудя защо ще ви бият модераторите?  :33uu:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 16:22

И аз се майтапя, Дар, но виж за една цигарка човек бих убила, а за пакет няма да уточнявам  newsm45
След като имаме официално разрешение от модератор (страхувах се да не ни преместят в нашите деца ;-)), да кажа и аз.
Хихи какво ще кажеш за "чисто женските" игри като бърсане на масата с влажна кърпичка (вече не им издържам на цената  ;-)), оправяне на местото на кучето (все ни се вижда развалено), рисуването е до време, после следва изваждане на всички моливи и пастели от кутията (кутията има отделения за тях) и връщането им обратно (не че нямаме пъзели или други играчки от този тип, ама те са скучни), даване на бирата от хладилника (шттт да не ни чуят социалните, но само чака тати да си изпие чашата и припка да я носи), лошото е, че още не стига до камерата, та тати не може да пие ракия  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пт, 16 ное 2007, 17:09
Много съм близо до момента, в който ще се предам и ще тръгна по лесния път. Не мога да преборя това неистово желание някой друг да му определя, какво да прави. Вчера стиска пикото 5 часа и половина, след което се напика в гащите 1 минута след като баща му го попита, дали има пико и той отрече. Цялата идея на тази работа е, че някой друг трябва да му определи, кога да седне на гърнето, а не той - той ще стиска докато може и докато някой друг не каже - сядай на гърнето. И не само с това е така. Най-доволен е, когато някой му организира ежедневието - Исак, направи това, Исак, направи онова. На някоя майка, чието дете е по-инато може би моето оплакване би й се струвало смешно, но аз просто нямам идея какво да направя.
А е толкова лесно и аз да почна да го командвам и е толкова изкушаващо, че едва устисквам.

Не ставам за съвтник по този баш въпрос - аз съм на нивото на Исак.

Е, не за пишкането :mrgreen:, но за 85 % от нещата -
 чакам да предугадя желанията на хората, даже и за самите тях да не са от първа важност ...
Това ми пречи да ръководя, пречи да работя, защото хората от мен чакат да кажа сега да не отделяме време на ненужни неща в ущърб на важните,  те чакат аз да определя приоритетите и аз като не ги определям,  съм дори вредна за хората.

Само не е вярно, че много разбирал каква е разликата в обстановката у вас и в дома и затова не искал да ви ядоса или подразни с нещо .

На първо място е усещането за сигурност, после храната, (предвидимостта на събитията я слагам към сигурността),  и още много други неща, а обстановката у вас, дрехи, играчки той оценява на по- задно място.
За да има усет за обстановки и пр. трябва да са му нахранени, задоволени другите усещания, които са видели доста по-кардинални неща от обстановката в който и да било дом.
Не знам дали съм ясна.
При вас тези неща са на друго ниво в сравнение с дома и той това цени и на това усеща разликата.

А за игра не съм видяла дете, което може да устои на дървени лъжици за готвене. Дай няколко лъжици, едно-две купички нечупливи и виж какво пресипване пада на въображаеми неща. Ама не му ги давай направо, а ти пресипи наужким няколко пъти.
 

 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 16 ное 2007, 18:01
Мираета, това беше важна забележка, много важна и аз не я бях осъзнала. Не това, че вече не пишкаш в гащите (все пак докато не го видя, ще имам известни съмнения :mrgreen:, надявам се, че имаш чувство за хумор), а това че детето не прави разлика между у нас и в дома...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пт, 16 ное 2007, 18:09
Мираета, това беше важна забележка, много важна и аз не я бях осъзнала. Не това, че вече не пишкаш в гащите (все пак докато не го видя, ще имам известни съмнения :mrgreen:, надявам се, че имаш чувство за хумор), а това че детето не прави разлика между у нас и в дома...


Прави огромна разлика между вашето присъствие (като хора с него, незвисимо дали сте у вас, в парка, на гости и пр.) и дома, а не между комфорта на обстановката у вас и тази в дома.

Даже стилистично е различно (не съм филолог, но ме осени докато ти пишех преди малко):

 у дома = всеки разбира, че за у вас вкъщи иде реч.
в дома = за дома   за деца, лишени от родителска грижа

тази разлика между "У" и "В".

А това, че може да му е по-добре да сте се прибрали в определени моменти - този дом (апартамента ви) е символ на сигурност, защото където и да ходите  през деня вечер е предвидимо, че ще се приберете там. Той започва да си вярва, че това е предвидимо, и то му се и случва.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в пн, 19 ное 2007, 23:32
Момичета доста се чудех дали да пиша в тази тема, но в крайна сметка се реших, защото писанията ви не един път са ми помагали.Проблемът ми / незнам дали е точната дума/е че от около две седмици моята малка принцеса толкова много се промени, в смисъл станала е такъв голям инат, а е само на 8 мес.Възможно ли е това???????? Ако не спи хленчи , но за около 1 мин. и оттам се започва с един неистов рев от нищо.Говоря и тихо а тя като че ли още повече започва да пищи чак до задавяне.Не вярвах че това може да се случи с моето дете.Тя беше толкова спокойна и кротка.Това ме кара да се замисля дали аз не сбърках някъде.Защото на моменти реве за мен да я взема и само тогава вика "Мама, мама".А в следващия момент започва да ме блъска и даже не ме поглежда като я викам.Вече незнам какво да си мисля и как да реагирам по най-правилния начин.Нося я винаги когато заплаче на ръце.Опитвам се да я гушна да я целуна , а тя не дава, върти се .Всичко друго е интересно но не и аз.На моменти ми минава ужасната мисъл през главата че не ме иска.Или просто ме изпробва да види до кога ще и минават номерата.Казвам че това е преходно и ще отмине, но незнам кога и как.Тя не се спира даже и за секунда.Памперса го сменям по 15 мин.такава борба е , тя се върти ,рита,хленчи, все иска да вземе нещо и въобще не чува че и говоря.
Съжалявам че ви досаждам, но единствено тук е мястото където мога да споделя за да се почувствам малко по-добре емоционално.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 19 ное 2007, 23:42
Лора, спокойно, не се шашкай.
Правилно си оцелила че се пробва да види до къде ще стигне.
Това е едното.
Другото е, че вече се е поуспокоила в домашната обстановка и почва да показва характер . на печелившите - честито.
Третото най-прозаично е - ЗЪБИ.
Ей сега за това не спя, щото наближава часът в който Митко ще писне от зъбките и за да не събудим квартала, ще трябва да го намажа. Какво стана с моето кротко момченце, дето като го сложа в леглото в 20 часа, ставаше сутрин в 6, без да гъкне. Ами пораства  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в вт, 20 ное 2007, 01:50
Мамо Галче то и при нас ни мъчат зъбки и още нямаме нито един.Когато започна с тези номера си мислех че е от тях.Но впоследствие установих че не е само това.Явно без да искаме сме я поразглезили повече отколкото трябва.И аз незнам как е станало при положение че сме сами , бабите и дядовците са далеч и почти не я виждат.Наистина и това че съм сама /със съпруга ми де ама знаете че почти всичко се пада на мама/ понякога много ми тежи защото няма на кой да разчитам за помощ дори ако трябва да я оставя за един час.Лично време почти нямам и в това време почти не излизаме и всичко се натрупва малко по малко.И тя се изнервя от това че е само в къщи и само със мен.Като види деца / от няколко дни само по телевизора/ и почва да се смее и да пляска с ръце.Толкова им се радва.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в вт, 20 ное 2007, 08:03
Лора, преживях същото с моя син. Търпение му е майката, гушкане, любов .  На нас ни помогна една докторка хомеопат- класически хомеопат. След като си взе класичекото лекарство, просто не вярвах как се успокои детенцето ми. Опитай.  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в вт, 20 ное 2007, 10:04
Darena какво беше лекарството.Аз ще потърся тук хомеопат, но много на Русенските лекари им нямам вяра.Колкото до търпението наистина това му е майката, но нали знаеш че има моменти в които достигаш предела.Още не съм го стигнала, но натам вървя и ще се поболея.Пея, гушкам говоря обаче като се затръшне и това е ДЕТСКА МУ РАБОТА.Явно е трябвало да минем и ние през този път и ще го извървим какво да направя.Само се надявам наистина да се оправи и да не продължи чак толкова много с тези инати. :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 20 ное 2007, 10:57
Лора, Колето започва да прави същите номера, когато му се излиза навън. Тойпо принцип се очертава пълна панта  :lol: и основната му цел е да е навън.
В момента, в който започне да мрънка по този начин - грабвай детето и излизайте навън. Ще видиш как се оправят работите за секунда. Даже смяна на стаята може да свърши работа. Калпазаните много обичат разнообразието - сменяй картинката щом се размрънка. Според мен:
1. Няма начин да разглезиш дете на 8м
2. Гушкането върши работа, но пък понякога досажда - то е така и с възрастните хора

Виж, според мен е важно да разбереш, че няма начин с малко бебе в къщи, къщата да ти е подредена като в списание, на печката да има първо второ и трето и всичко да трепти.

Не си стойте в къщи - мисля, че на детето просто му е скучно - виж тя самата ти дава знаци като се кикоти на тв


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в вт, 20 ное 2007, 12:15
Фуси благодаря ти.Винаги когато времето позволява излизаме, ама като вали навън как да изляза.Онзи ден накрая с баща и я качихми в колата и обикаляхме малко из града.В момента в който се качи в колата заспа, а в къщи подивя  :D.И стаите сменяме върши работа за около 5 максимум10мин.Бягам че пак се сърди


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в вт, 20 ное 2007, 12:23
И така при нас е "весело". ;-)  Благодаря ви момичета с вас наистина ми е по-леко да се справя като знам че не съм сама. :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в вт, 20 ное 2007, 12:24
Лора,

Не забравяй, че скоро са и вливани какви ли не упойки и други силнодействащи вещества, нали бяхте по операции и болници. Биохимията на тялото и мозъка, по специално, е загадка и за учените. Иска се  време да мине докато изхвърли и преработи всичко телцето и мозъка и.
Не се мъчи с тежки мисли. Намирай време да се наспиваш и да си почиваш - хумор  :hug:

Хомеопатията е мека медицина, но лекарствата са строго индивидуални, не са симптоматични, а се прави анализ на отделния човек. За София мога да препоръчам, ама за Русе не знам лекар, ако е и педиатър - още по-добре. Въпреки, че го забраниха с новия закон, като хомеопати се подвизават какви ли не след 3 месечен курс. А проучването на терена и конституционалното лечение не са лъжица за всяка уста. За симптоми разни много помага - за повръщане при пътуване и др. такива - и сам може човек да си помогне с хомеопатия, но за дълбоко лечение - само специалист.

Другото мамите са го казали - зъби, времето и пр.
С нея сте като скачени съдове и ти ако се панираш и тя се шашка.  :hug: :hug: :hug:
Сложи си червилцето и хайде на парка.





Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в вт, 20 ное 2007, 18:26
Лора, за хомеопатията мога да добавя към казаното от Мираета следното- ако решиш- отиди при класически хомеопат , който е задължително лекар . Освен това- да ти е препоръчан от някой друг, който е ходил при него. Мога да ти препоръчам хомеопат и педиатър близо до Русе. Този, който помогна на нас, тогава. Обади ми се на лични, за да не товарим темата, ако решиш.  Друго за което се сещам, че може да помогне е люлееща се играчка- на която детето да се люлее- конче, слонче, друго- люлка в къщи, за зимата много е хубаво.  Галене по главичката отзад, чесане по гръбчето. Иначе всичко ,което описваш  ми е до болка познато. Аз съм обикаляла с часове с колата, да заспи и после спирам, сглобявам количката, опаковам бебето и ...разходка.
Търпение и успех!  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 21 ное 2007, 01:29
Лора, може би това е нейната адаптация. Аз сядах в кошарата при децата и играех с тях. Дано това не го чете лекар. Не ги вземах на ръце, защото трябваше да взема единия. На ръце ги вземахме само когато и тате си е в къщи. Седях с часове в кошарата и играех, непрекъснато говорех. И много се разхождахме, въпреки, че беше доста хладно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в ср, 21 ное 2007, 13:48
Благодаря ви за съветите.Дарена и люлка имаме  :D.Колкото до галенето не ми дава особено в момента като че ли въобще не иска някой да я гушка и гали.Но ще се оправим.Ще ти пиша на лични.

Калинче надявам се малкия юнак е добре :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 22 ное 2007, 01:07
Преси се справя чудесно. Днес вече върви - куцука като пате. Гледа доста смело всички лепенки и превръзки по корема си. как пишка направо не знам, ама здраво охкане пада. Още ден-два иболката трябва да преминава.
Вики днес се блъска в ръцете ми в някаква истерия - явно стреса от страха за Преси му идва в повече. Пищя и се блъска около 15 мин. как го удържах в прегръдките си не зная. Когато вече беше прегракнал от реване, уморен от блъскане ми заяви, че мястото му не е тук, че не иска да е тук.
Казах му, че той е тук и посочих сърцето си, че мястото му е тук в сърцата на неговото семейство. Беше вир вода, подпухнал от реване. Каза ми, че моето място е тук и посочи своето сърце.
Извади един скелет от гардероба. Колко ли остават още?



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: petkovasl в чт, 22 ное 2007, 01:49
Герои са ти  момчетата, Калина. Дано ви минават по-бързо болките и стреса.
Необяснима връзка има между близнаците, понякога е много трудно- съдя по себе си, макар и вече пораснала, със свое семейство и свой живот, но сестра ми винаги е с мен, страдам и се радвам с нея. 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в чт, 22 ное 2007, 07:00
к.dimitrova, браво на Преси ! Винаги ме е учудвало колко различна душевност имат нашите деца. От малки знаят сякаш нещо повече от нас, и когато им откриваш света- духовния- разбираш, че те го познават по-добре и от тебе.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в чт, 22 ное 2007, 08:27
Преси се справя чудесно. Днес вече върви - куцука като пате. Гледа доста смело всички лепенки и превръзки по корема си. как пишка направо не знам, ама здраво охкане пада. Още ден-два иболката трябва да преминава.
Вики днес се блъска в ръцете ми в някаква истерия - явно стреса от страха за Преси му идва в повече. Пищя и се блъска около 15 мин. как го удържах в прегръдките си не зная. Когато вече беше прегракнал от реване, уморен от блъскане ми заяви, че мястото му не е тук, че не иска да е тук.
Казах му, че той е тук и посочих сърцето си, че мястото му е тук в сърцата на неговото семейство. Беше вир вода, подпухнал от реване. Каза ми, че моето място е тук и посочи своето сърце.
Извади един скелет от гардероба. Колко ли остават още?



Абе те са си герои, ама и ти си ни герой  newsm51, Калинооо, Калинооо.


Нали викат, че близнаците имали незривна връзка, та перипетиите, през които е минал Преси, са получили отзвук и при Вики.

Сега само да ни обещаеш кога ще си обърнеш и ти внимание на  [smilie=smile3513.gif] личното здраве ...
Ми ще ти се отмие червената боя, бе душа, та после доФтурЯта няма да са така мили и грижовни към тебе. .. , азЪ не че други съображения имамЪ.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 22 ное 2007, 11:14
Може ли някой да ми даде адекватен съвет за следното:
Имаме проблем с очетата на Колето-Болето. Криви едното, особено вечер, когато е изморен.
Заведохме го при прехвалена детска офталмоложка - рече нищо му няма на очите, ама е добре да му оперираме слъзния канал, че бил запушен - за масаж - късно било. Аз обаче понеже съм магарешки инат - рекох - НЕ, щото като чуя за пълна упойка на бебе ми се подкосяват краката. Двамата с дядо му с труд и постоянство оправихме каналчето.
Очето обаче продължи да се криви
Заведохме го при друг също известен детски офталмолог - той пък рече - детето е много далекогледо, затова криви окото, щото се мъчи да фокусира. Добреееее. Обзаведохме джуджето с очила и на третия ден вече и двете очи му бяха на върха на носа  :?

Сега махнах очилата, окото продължава да криви, ама поне е само едното. В голяма чуденка съм. Дали да отидем на втора консултация при същия доктор, или нов да търсим... Аз хич не обичам търчането от един лекар на други честите смени на докторя. Ама наистина не знам на къде да хвана  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в чт, 22 ное 2007, 11:45
Калина, бързо оздравяване на Преси!Скоро да тича! :bowuu:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tara 1 в чт, 22 ное 2007, 12:11
a ние си имаме проблеми с ходенето в обстествени  тоалетни.
е хора голямо държане пада слу4вало се е 30 мин да стоиме и нито капка.като zапо4на да я подканвам пла4е с крокодилски сълzи и нисто.накрая поzабърсвам тоалетната и я слагам да седне то не се иzдаржа дълго да я държа.
в4ера в тоалетната несто ми  zамериса на не4истоплътна жена погледнах гасти4ките и имасе те4ение бяха и иzцапани с несто жълто и смърдясто сега се 4удя дали е нормално.
моля теzи маики с моми4енца да споделят дали и на тях им се е слу4вало.
да не сме прихванали несто :roll:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в чт, 22 ное 2007, 12:37
tara1, може ни е добре да посетите детски гинеколог. Бих те посъветвала да постнеш питането ти във форума за здравословни проблеми - http://www.bg-mamma.com/index.php?board=14.0, предполагам, че ще получиш повече отговори.
 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 22 ное 2007, 12:48
За течението подкрепям ва ва, за ходенето до тоалетна - ние освен в гърнето, отказваме да ходим на друго място. Така са ги учили в дома. А започна ли поне да си казва, че й се пишка? Знаеш защо ми е интересно точно при нея как е.
Да се похваля - нашият успя да заобиколи проблема със сядането на гърнето посредством ... думата "пръцна". Понеже няколко пъти като пръцне ние казваме "Иси пръцна" и го слагаме на гърнето (без да го питаме) да си свърши работата и сега вече като му се пишка или ака казва "Иси пръцна" и взима гърнето. Естествено, някой трябва отново да му каже "Сядай", но все пак има инициативност някаква ;-).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tara 1 в чт, 22 ное 2007, 13:25
маика ми успя да я нау4и и сме беz памперс само ве4ер го слагаме.бесе много трудно и все осте ни се слу4ва да се наакаме или написаме и раzбирам 4е се е написала или наакала zастото zапо4ва да пла4е.
все осте акането в тоалетна е трудно дори и в насата.в на4алото си носихме гърнето навсякъде.
фокс4е и ние имаме много проблеми.мога дълго да писа.
един състо много голям проблем е храненето.вики сму4е а не дъв4е вси4ко трябва да е мн добре пурирано а плодове освен банан и плодови пурета нисто не искаме.немога да я убедя дори да пробва.
ако несто по едро и дам даржи го в устата и накрая повръста.
аz се обадих на лек. лекар на сина ми. имам 4ас zа утре .сестрата ми обясни 4е сте и вzемат проба абстрих така 4е сте видиме какво е.все осте не сме полу4или zастр.карта но сте трябва да си платя.поне да се иzясни какво е.
ас се притиснявам да не е несто урологи4но 4е това ни е болното място :pray:дано не е несто сериоzно 4е нямям нерви zа лоси новини


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 22 ное 2007, 13:51
За яденето не се притеснявай, и ние бяхме така - всичко се засмукваше и гълташе направо, при което ако имаше по-голямо парче повръщаше. Мисля, че това е било от зор да свърши пръв, че някой да не му изяде храната, пък и като го чаках да го взема следобяд чувах, как докато се хранят лелката вика - бързо, бързо, че прибираме и който ял, ял. Ох, аз сигурно затова толкова я мразя тази дума бързо.
Пробвай със солети или гризки - тях ги дъвчат, защото не са храна, а са допълнително и не се притесняват, че ще им ги вземат. Дъвчат и филиите хляб (умира за хляб, а аз съм му голям противник, но ще трябва да постигнем някакъв компромис), така че не е някакъв физически проблем, по-скоро психологически. Аз какво направих - като седне да яде заставам срещу него и дъвча с отворена уста, повтаряйки "дъвчи като мама". Отначало дъвчеше с предните зъби (разбирай нищо не дъвчеше), после му дадох само шунка между яденетата - и пак дъвча срещу него. Напъна се един - два пъти, после обаче видя, че му е вкусна и започна да я дъвче. После сложих шунката в супата - отново не я дъвчеше и се пънеше да повърне, а аз дудня и напомням, че само преди десет минути е ял шунката и я е дъвкал, дъвча срещу него и така докато на мен не ми се догади. Почна да дъвче и вече дори забрави да гълта направо, но си беше зор. Е, още дъвче с отворена уста (като мама :mrgreen:), дори баба му един ден се опита да му направи забележка да яде със затворена уста - няма да ти казвам, какъв ураган я отнесе :lol:.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 22 ное 2007, 14:56
За дъвченето и яденето изобщо, има маса обяснения, ама те са бели кахъри... с времето се преодоляват, точно както прави Фокси, показваш, показваш, чакаш със салфетката, пак и пак...Ирина и до ден днешен като задъвче месото, го прави на топка, която няма преглъщане, та периодично давам "команда" - Глътни! ;)
Въпреки, че не знам за колко голямо дете говорим.

Ако ти тежи да го държиш, както на мен вече ми става непосилно при 23 кг. дете, звучи лудо, но я водя навън... сядане на тия развъдници на бактерии, абсурд. То и аз не сядам, камо ли да дам на детето. Пази го, че и то майка ще иска да става някой ден.
Дано да е някоя лека инфекцийка.

Много сила и кураж на к.димитрова и искрени пожелания за скорошно възстановяване на Преси!  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пт, 23 ное 2007, 01:43
маика ми успя да я нау4и и сме беz памперс само ве4ер го слагаме.бесе много трудно и все осте ни се слу4ва да се наакаме или написаме и раzбирам 4е

Тара,
С момиченце по-голямо и тежко си е сложно ходенето в обществена тоалетна.

Аз я държа пред мен с гръб към мен, но я моля с краката да стъпи на противоположния край на тоалетната чиния, че хем да улучва дупката, хем да намаля тежестта, че на моменти си е направо непосилно да се държи тежко дете по-дълго.

А ако времето позволява - навън, както е описала Дар.

Течението може и да е хормонално, доктор най-добре би ти казал.

Дано се оправите скоро  :hug:



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Берта в пт, 23 ное 2007, 23:28
Имаме проблем с очетата на Колето-Болето. Криви едното, особено вечер, когато е изморен.

Фуси, по подобна причина аз нося очила от 1г. възраст. Брат ми също. При нас е генетичен проблем. Нищо страшно не е, но аз бих те посъветвала да направиш консултация с втори лекар.

Причините може да са различни, заболяването също. Страбизъм, "лениво" оченце или пък невинен временен проблем /дано!/. Оперативното лечение на подобни проблеми е отречено отдавна за сметка на система от упражнения и разни пасивни терапии, но да не обменям диагнози и рецепти...

По мое мнение /и опит/ във Варна са най-добрите детски офталмолози.

Скоро бях на контролен преглед в една страхотна клиника, обади се на лични, за да ти дам координати, ако искаш.

И не се шашкай!  Защото:
1. Очилата отдавна бележат носителите си с етикета "умерен / и не съвсем умерен/ чар".
2. Леко нестабилното зрение на едното око развива свръх-способностите на другото, както и на другите сетива - обоняние, слух. Това компенсира леките несъвършенства, а често се получава и свръх компенсация. Природата си знае работата и не ни оставя току-така безпомощни.
3. Асиметричните човеци обикновено са гениални.

Тез трите точки "скромно" съм установила от собствен опит ;)

Щипни Никола по бузките от една рошава кака и не се притеснявай!  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 25 ное 2007, 15:37
Берта, гледам се с очилата и се усмихвам. Винаги съм ги мразела /от първи клас/. Ти ме накара да ги харесам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 25 ное 2007, 15:38
  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Берта в пн, 26 ное 2007, 09:15
..... гледам се с очилата и се усмихвам. .........

К., не е важно през какво гледаме света, а как го виждаме. По- ме плашат хората, дето нямат грам диоптър, ама са с кьорави души!

Ей, като ми се спи, направо не знам какви ги плещя...   :mrgreen:

Перси как е?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пн, 26 ное 2007, 11:04
Берта, много много ти благодаря.

Естетиката не ме притеснява, защото в къщи абсолютно всички сме с очила, къде постоянно, къде само за четене, а пък Николата е ужасно сладък с очила.

Това за ленивото око, също е проиграно, аз съм била със затворено око 2 години, поради тази причина. Колето обаче, няма този проблем, поне така твърди д-р Топов. Единственото ми притеснение, е че с очила криви и двете очи сто пъти повече  :(
Утре сме на поредния доктор

Надявам се, че Перси е добре - тоз малък мъж  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: vihrogonche в пн, 26 ное 2007, 15:27
Топки от смачкана хартия (хем като ги замятат и заритат, няма опасност за чупене на покъщина...)

Тази идея за игра с детето страшно много ми хареса! Благодаря ти!   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в вт, 27 ное 2007, 01:28
Утре ни махат конците. Или вече днес... Малкият ми герой! Вече може да кляка, тича малко тормаво.
Голямо гледане на анимация пада. Като хипнотизирани са от Ледена епоха, Мечо пух и Пепеляшка. И нали пазим Преси от много търчане и боричкане разрешавам малко повече гледане, което май не е много добра идея.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 16 дек 2007, 23:47
Пак сме с лепенки. И отново Преси. Наряза си ръцете на счупен буркан. Има по една голяма рана на двете длани и още две по-малки на едната.
Снощи сънувах, че пада от някаква тераса на първия етаж. Цял ден гледам да не го изпусна от поглед и точно преди лягане, вече с пижамата... А май не вярвах в сънища.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в нд, 16 дек 2007, 23:52
k.dimitrova пълна програма а???Какво да ти кажа те белите бързо стават.Колкото и да внимаваш то като е писано да стане нещо ще стане.Дано само беличките им да такива че да нямат сериозни наранявания.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в пн, 17 дек 2007, 00:45
Горкото дете!
Борко се сряза в началото на ноември на прозорец (изтървал колелото по стълбите и в опита си да го хване, ръката му минала през стъклото). Чак сега заздравява, защото мен ме нямаше, една приятелка ги гледаше и той не посмял да й каже. А и на мен не каза нищо, да не ме притеснява. Та като се прибрах на другия ден го водих на лекар, ама беше късно за шиене... Трябваше да чакаме да зарасне пот само себе си. Сега ще му остае грозен белег на ръката, ама това да е...
Баба ми имаше една приказка - Децата Господ да ги пази, че ако остана на нас - не можем ги опази.

Бързо да се оправяте!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пн, 17 дек 2007, 22:56
Нашето сладурче се налага вече да се бори геройски с живота.
Днес сутринта татко му, като го завел в градината, разчувстваната леля в групата ни споделила как нашият герой отговорил достойно на другарче от друга група в събота /били са "сборна" група/, което го запитало: "Ти защо си толкова черен?". Отговорът на 3 годишното ни момче бил: "защото съм се родил под слънцето!". Много ме зарадва умният му отговор, но така ме стисна гърлото като си представих какво още го чака /от което не мога да го прдпазя уви..../. Реве ми се от безсилие .....  :cry:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в вт, 18 дек 2007, 09:29
Нашето сладурче се налага вече да се бори геройски с живота.
Днес сутринта татко му, като го завел в градината, разчувстваната леля в групата ни споделила как нашият герой отговорил достойно на другарче от друга група в събота /били са "сборна" група/, което го запитало: "Ти защо си толкова черен?". Отговорът на 3 годишното ни момче бил: "защото съм се родил под слънцето!". Много ме зарадва умният му отговор, но така ме стисна гърлото като си представих какво още го чака /от което не мога да го прдпазя уви..../. Реве ми се от безсилие .....  :cry:

Знаеш ли, мисля си, че ти с твоите боички, цветен свят, интелект, финес и пр. си му дала благодатната  почва за да покълне и избуи природната му зрялост и сила, за да може така да отговори.
Първото, което ме обгърна като образ, като прочетох постинга за Марти,  бяха твоите бои и цветове.
 :peace: :hug: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 18 дек 2007, 10:48
Миличка д-ива - това е моят най-постоянен страх (другите страхове идват и си отиват периодично :)) - какво ще чува Никола за себе си, когато аз не съм наоколо. И на мен ми се свива гърлото, разбива ми се сърцето и ми се пълнят очите (това последното не е критерии, щото аз съм прочута ревла  :lol:).
Но както казваедна моя уууумна приятелка, щом нещата между теб и сина ти са наред - ясни, чисти, топли и щом любовта я има - страшно няма.

Моят син вчера доста ме изненада. Бяхме на имен ден на негово приятелче - имаше 4,5 деца всичките набори, той ги познава, ама не много. Сега, Коленцето си ми е общителен и обича да си общува, но не е оставал сам досега. Именния ден беше в един детски клуб със стая за децата - оставих го там - 45 минути не се сети за мен. Това е добре нали?
Но ОГРОМНАТА ми изненада, беше, че Никола не взима храна от други хора. Той, дето като види солети му се учестява пулса и започва да пърха като колибри, отказа на няколко пъти да си вземе предложена солета от други мами. Идва при мен и си взима от нашите. Паднах направо...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 18 дек 2007, 11:07
Децата са искрени до болка... Не е страшно, ако малко дете попита Марти, защо му е толкова тъмна кожата, грозно е, ако възрастен го стори.

Ирина неведнъж е сочела с пръст, питайки на висок глас: Мамо, защо този няма крака? Защо е толкова дебела? ... и други, подобни "деликатности"...

Такта и усещането, че можеш да нараниш някого с думите си, идват с времето, с възпитанието, което получаваме у дома, с усещането, че и нас може да ни заболи от нечии думи.
Но децата рядко казват нещо умишлено, с цел да наранят. Просто са... откровени.

Виж, колко хубаво се е справил малчугана ти, d_iva! По всяка вероятност теб те е заболяло повече от него. Аз не знам, дали не бива повече да се притесняваш, че не след дълго, няма да се отървете от мацки - преследвачки... съвсем сериозно.

Моята щерка до скоро все ме караше да я търкам силно под душа... да станела бяла като мене... Но, откакто й обясних, колко съм искала да бъда маслинена като нея и, че човек не избира кожата си, но избира дали да е добър или лош, няма проблеми.

Както казва Фуссии, имат ли сигурност в нашата любов, децата ще разберат рано или късно, че не те са "грешните", а грешката е в другите!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: viva one в вт, 18 дек 2007, 11:32
Здравейте на всички!
Случайно попаднах на Вашия форум, четох със затаен дъх и се регистрирах.
Повечето от проблемите за които пишете са ми познати. Осиновихме си момченце на 1 г. и 8 месеца. На тази възраст не можеше да дъвче (само на пасирани храни), речниковия запас беше “оп-па” (като падне) и “ало” (звън на телефон). Без причина лягаше по корем на пода и започва да си блъска главата. Вечер заспива с палец в устата и т.н. още в дома е оперирано от стръбизъм, но забелязах кривене на очичките. На по късен етап се оказа ,че има астегматизъм и носи очила.
За гушкането не съм имала проблем, защото още като ни го доведоха в дома за да ни го представят, детето се залепи за мен и не искаше да се върне. Аз и съпругът ми го приехме като знак, че то ни е избрало и е за нас. Не му сменихме и името, защото то е вече личност и беше свикнало с това име. Поне тази промяна да му спестим.
Започнахме да се учим да дъвчем със солети. Вечер стоя до него и му вадя пръста докато заспи и след това. Всичко го вършехме в памперса. Веднъж през лятото го облякох само по тениска (по голо дупе) и като видях как както тичаше в движение се изака ми стана ясно, че ще ни бъде много трудно.
Записах го на ДГ когато стана на 2 г. и 4 м. (1А група). Естествено ходихме с памперси. Предупредих персонала, че не искам да го тъпчат. Исках с времето то да прояде само , а не да се отврати от някои храни.
И така и стана. Точно на 3 години (в деня след рожд.ден – просто съвпадение) започна да казва за чуркане и акане и памперсите останаха само за през нощта. Малко по късно и това отшумя.
В един момент започна да ми прави проблем с ходенето на ДГ. Смених градината, защото се оказа, че проблема е в едната Госпожа. Сега сме вече в предучилищна група. Ходи с желание. Спи в самостоятелна стая сам. Оставям го сам за да отида до някъде. С компютъра сме на “ти”. Малко ни е трудно писането и рисуването, но смятам че с търпение всичко ще се нареди.
И във времето като се замисля всички трудности се забравят, когато ме прегърне и каже “това е мойта мама и аз много я обичам”. Забелязала съм, че много иска обичта не само да му се показва, доказва, а и казва.
Май станах многословна, но искам да Ви дам кураж: дерзайте има смисъл в това, защото тези деца не са по различни от останалите, те да дълго чакани и обичани от нас!



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в вт, 18 дек 2007, 16:32
Мили момичета - Miraetta, Fussii, DarZaMen, благодаря ви много за милите думи  :hug:.

Далеч съм от мисълта да виня малките дечица с чисти души за искрените им въпроси и желание да получат еднозначен отговор. Това, което се е случило на Марти е съвсем нормално ... и ще му се случва още много пъти оттук нататък с все по-разрастващ се интерес .. тепърва му предстои да отговаря на “трудни" въпроси, които засега са добронамерени, но както подсказва  DarZaMen му предстои да го чува и от възрастни хора. В цялата историйка най-много ме трогна фактът, че Марти е пораснал толкова, че съумява да се справя със подобни ситуации сам.

Fussii, това със солетите ме впечатли много! Постигнали сте невероятен, макар и "посъзнателен" резултат - Николката си е просто умник явно.

DarZaMen, за мен Иринчето е едно невероятно дете - много интелигентна, интуитивна и най-вече артистична. Смешното е, че това с къпането и при Марти стои на дневен ред, само че се сапунисва и търка сам всяка вечер, но пи него предтекстът е за да го харесва повечш на другия ден неговата приятелка Ками в градината  ;-).

 viva one, всичко /почти/ което си писала важи май за повечето осиновени дечица. Детето ви ще преодолява всички препъни камъчета за ваша радост и щастие  :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в ср, 19 дек 2007, 09:16
Искам да ви попитам дали не сте имали подобен проблем.

Ходим на ясли. Почти 2 месеца вече. Напоследък когато ходим взимаме цялата покъщнина. Няколко играчки, одеало и т.н. и всеки опит да бъде намалено количеството, която се носи е свързано с големи кризи.

Сякаш става все по - зле. Не мога много да го разбера. Понякога след градина му трябват часове да се отпусне. Понякога е много спокоен и щастлив.

Не, че трябва винаги да го разбирам. Но все още ни куца комуникацията и ми се налага много да гадая.

Така, че ако ви е познато разкажете.

Благодаря



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в ср, 19 дек 2007, 09:33
Искам да ви попитам дали не сте имали подобен проблем.

Ходим на ясли. Почти 2 месеца вече. Напоследък когато ходим взимаме цялата покъщнина. Няколко играчки, одеало и т.н. и всеки опит да бъде намалено количеството, която се носи е свързано с големи кризи.

 Но все още ни куца комуникацията и ми се налага много да гадая.

Така, че ако ви е познато разкажете.


Познати са и и по-драстични случаи - не си пуска одялото и не дава да го изперат.
Както и определена играчка не дава да изпарат, дори да обещаят да седи до легена/пера;нята и да си ги пази. В този случай, психологът каза, че било желание да се чувства сигурен. Сигурност му давала миризмата, вибрациите, енергетиката, събрана в одеялото и пр. А след преминаването през вода, т.е. пране и т.н. тя се губела до известна степен.

Нали Кузма Прутков има израз:"Все свое несу с собой" (извинете ме - нямам е с точки ма клавиатурата). Та твоя момък може да му е почитател :).

За мен е добре това, не го намирам за лошо. Детето за пръв път се отделя и показва, че има свой свят  (изразен от набора вещи), с който не се разделя, константа си има човека, това му дава сили и спокойствие.

Е, да не ви се откачат ръцете от мъкнене, само това е недоста тъка :):):)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в ср, 19 дек 2007, 11:15
И аз като психолог-самодеец да подкрепя Мираета - хубаво е това. Викат му transitional object - общо взето нещо, което замества майката, когато я няма. Знак е, че детето е привързано към майка си, но е и достатъчно самостоятелно, за да си намери начини да понесе отсъствието и за определено време. Нека си мъкне нещата; при нас ако видите каква плюшена менажерия спи в леглото, вече девет години....
Практически съвет за хигиената - което не може да се пере, може да стои във фризера за известно време (една нощ), в найлонова торба.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 19 дек 2007, 13:25
Маг, на твое място (без да те ангажирам, разбира се), бих го спряла за известно време от ясла. Да си поседим повечко заедно, а после лека полека... за по няколко часа, до обяд и така, докато видя, че се отпуска и е сигурен.

Теа да каже какво мисли, но си спомням навремето как ме посъветва да направя точно това, преди Ирина да дойде у дома. Занесох вещи, чаршафчета, пижамка, с които спеше и играеше и после си взехме, точно за да й мирише и напомня на това, с което е живяла четири години. Факт, това я успокояваше и подсигуряваше, докато спечелихме доверието й.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в ср, 19 дек 2007, 14:07
Наясно съм със сигурността. И познатите предмети, които я дават.

Притеснява ме, че беше една играчка сега станаха 100 неща. Мисля си, че не се чувства, кой знае колко комфортно напоследък там, вчера го бяха ухапали драво по бузата. Сигурно си има доста дразнители, а и му куца комуникацията и фрустрира непрекъснато...

Съгласен съм Петя, че би се чувствал по - добре вкъщи, но и понякога става с "танци" на уста ( така викаме на яслата ние).

Та да си формулирам правилно въпроса. Достатъчна причина ли е да видя, че временно детето ми не се чувства конфортно в яслите, че да го спра от тях?

Много ме обърква това. Ами ако просто му расте зъб? И даже да има конфликт с някое дете трябва ли да го предпазвам така?

Аз не мога винаги да съм до него. Даже и сега когато е на 2 години. Ами после?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 19 дек 2007, 14:54
Маг, аз не виждам детето и не живея с него. И десет листа да изпишеш, пак няма да получим правилна картина на нещата, поне не толкова, колкото я имате вие с майка му.

Но и така да е (да му расте зъб, примерно), не ти подсказвам да го спреш изобщо. Спри за ден, за два, за седмица. Карайте малко на интуиция. Аз много често го правех и правя все още, макар Ирина вече да е ветеран на детската градина.
Но в началото си беше регулярно.
Започнахме с няколко дни за няколко часа.
После започнахме до обяд, с прилежащите обяснения и подсигурявания „ Нали знаеш, че мама ще дойде да те вземе и после си отиваме в къщи?”.
После – до към 15.00. После до 16.00… Сега по-често я взимам към 17.00, понякога като не смогвам с работата в 17.30.
И все пак – има дни, когато тя пак има нужда да чува моите думички за сигурност, а понякога ми казва: „Моля те, вземи ме по-рано.”
Но за да стигнем до думата „по-рано”, обяснявах месеци наред какво е: Обядвате, лягате, ставате, малко си играете и мама идва!

Не знам, не искам да звучи като, че ли те уча, просто не знам какво правите или не, не познавам Боби, а знам какво „работи” при Ирина.

Тя иска много сигурност и аз се опитвам да й я давам всеки път, когато сигнализира с думи или поведение някаква тревожност.

Говорете с госпожите, не вярвам да е проблем да си поотпочинат малко. ;)
Стига да имате тази възможност, разбира се…


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kremmy в ср, 19 дек 2007, 16:03
Магьосника от Оз, Кико беше на също на 2 когато тръгна на ясли.Директорката наш човек,внимание от всякъде просто,но той миличкия отказа да ходи там.Един месец се мъчихме,първо плачеше,после спря да плаче но си носеше и той играчки много,после постепенно отказа да се храни там,да спи ,и върха беше когато ни помолиха да му носим водичка в наше шише че отказвал да пие от техните чаши и шишета.Голяма мъка беше и за него голям тормоз и накрая го спряхме,защото причината беше,че там повечето деца са по-малки и той няма с кой да си играят а и плюс това ги карат да пишкат на гърнета под строй и който не си е свършил работата докато не я свърши няма да става от кукото.

Та мисълта ми е,дали не е голям в групата и да няма с кой да общува и това да го притеснява или някакви навици в яслата да го объркват и дразнят.Но в никакъв случай не се подавайте на манипулациите му,ако иска нова играчка няма да я добавяте към старите а ще я смените с някоя така че броят им да не се увеличава а напротив да намалява.Мойте до ден днешен си носят по някоя количка или друга играчка в джоба(застраховка да не би да им доскучее ида има с какво да се занимават или да се изфукат  ;-) )

Дар за мен е права спри го сега по празниците за малко и като тръгнете на ново,промяна в броя на играчките и говорете с персонала за дневният им режим с подробности.

Емоционален е Боби и то много  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в чт, 20 дек 2007, 17:14
Разбира се, че е емоционален!!! Нали се метнал на баща си:) Макар, че не го познавам...

Не става по - зле. Май си вкарвам и аз малко филми.

Не е най - голям нито най - малък. Според мен най - много им тежи на тези разбойници в яслите кофтито комуникация. Между тях си. И с големите. Тез дето говорят добре ок ама другите...

Често чувам за проблеми с лелки тук и там. И вие бяхте писали. Но аз даже не мога да го разбера...

Не вярвам, че се държат лошо с него. Или не ми се иска да вярвам, че е възможно.

По празниците палим колата и хайде в Самоков:) ЩЕ правим снежни човеци, диванета и дупки в снега:)

Всъщност най - вече се запитах колко би трябвало да го предпазваме? И дали не прекаляваме...

Макар, че не мисля, че правим неща , които не би направил всеки родител. Трябва някакси да се измъкна от сянката на осиновяването вече...

Благодаря Ви  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в пт, 21 дек 2007, 03:50
Спокойно,Цеци имаше период,когато носеше дузина играчки за другите деца,приятелчета и съответно сег апък си разменят разни неща за временно ползване.Госпожите забраниха да носят играчки,защото са в предучилищна вече,но ние и на това му намерихме начина,носиме и се оставят в гардиробите,и после леко потайно се вмъкват в групата ... :lol:
При всяко дете е различно,но ние просто имахме голям късмет с госпожите и лелята в 1 група,иначе сигурно щяхме да го спрем.Жените имаха голямо търпение с неговите ревове и захласвания три месеца всяка сутрин и т.н.Бкагодаря на Бога,че подреди так анещата за моето слънчице.
Поздрави на всички  :bouquet:
И не си обяснявайте нещата и тревожете с думата наум"осиновен",децата са с различни емоции и все пак са били известно време нон стоп с нас и е трудно да го преодолеят,че не ни виждат и пипат по цял ден.Не са само нашите деца,почти всички деца са така,не си вменявайте чувство на вина за детските емоции,нали се учим взаимно с тях.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kalinka64 в пт, 21 дек 2007, 11:19
Маг,
всички деца, които познавам, осиновени или не, са имали проблеми с ясли и градини. И при нас имаше подобен период. Мисля, че детето ти усеща как се колебаете, как се чувствате виновни, е го оставяте там и пр. Дай ясно да се разбере, че ще се ходи на градина и точка. Не позволявай да се вземат все повече играчки и вещи - очертай ясно границата. най-вероятно ще последва протест, рев и пр. Остави детето да се наплаче! Това си е мой опит, но работи: един ден стоях с него в колата повече от час и повтарях, че разбирам колко му е тежко и пр. и пр., но  и  че след малко отиваме в градината и няма връщане. По едно време спря, отпусна се, почти заспа в ръцете ми и каза: сега можем да отиваме.
Прилагах този метод и в други ситуации, докато в един момент детето само почна да си казва - сега се наплаках и ми мина.
Приятелки са ме гледали как едва ли не наливам масло в огъня, вместо да го успокоявам, но си струва. Детето понякога просто иска да се наплаче, за да се освободи от насъбраните емоции. Дано разбереш какво казвам, че е много объркано.
Весели празници, бъдете живи и здрави!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пт, 21 дек 2007, 18:48
не вярвах, че ще пиша в тази тема скоро :lol:, но сега имам един въпрос:
Щерка ни е много деликатна и срамежлива.
Виждали сме се само 2 дни и и е трудно с нас.
Според нас ще и е много трудно, когато я вземем.
Бихте ли ми дали съвети какво да приготвя- към играчките никакъв интерес не проявява. Страх ни е, че ще и е много трудно.
Ще съм благодарна да дадете съвети.
И нещо по-странично- имаме племенник на 5, който е много любознателен. Майка му(сестра на съпруга ми) не знае как да му каже, че ще си има малка братовчедка. Наскоро им се роди бебе и той е доста наясно, че няма как да съм родила толкова голямо дете.
Моята идея беше да му кажат, че вуйн и вуйчо не са имали дечица, а много са искали. И един ден са им се обадили за едно момиченце, което са взели.
Благодаря предварително


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в пт, 21 дек 2007, 19:28
wa_wa   Толкова много се радвам за вас и малката ви буболечка.Незнам дали мога да ти дам много адекватен отговор защото нашето ангелче беше на 4 месеца когато си дойде в къщи.Но имам познати които са с по-големи деца.И от тях съм чувала че в началото на първите срещи децата витаги са били сдържани.Нормално е за него вие все още сте чужди.Тепърва ще ви опознава и свиква с вас.На моя позната в първите дни в къщи детенце не искаше да спи по цели нощи плачеше, не искаше да се храни, но с повече търпение и внимание това се преодолява.Дори и ние имахме период на адаптация.Все пак те са свикнали с една среда и в един момент всичко се променя.На нас големите ни е трудно когато сменим например работата си и ни е нужно време докато свикнем с нови хора.Така е и при децата само че за тях щока е по-голям защото все още не могат да проумеят какво става.Но децата бързо свикват с хубавите неща.С много любов ще видиш как ще се разкрие пред теб едно прекрасно малко същество което се нуждае от твоята любов и твоите грижи.Не се страхувай от това.Не изпадай в паника, защото децата го усещат.Аз го разбрах малко късно и много ми помогнаха за това мамите тук от форума минали по този път.
Попитай с какво обича да се занимава там щом не проявява интерес към играчките.Все нещо и е интересно, разпитай ги най-подробно.
Може ли и аз да видя снимки на буболечето :pray:.
Желая много здраве ,щастие,любов,усмивки и много приятни емоции на цялото ти семейство.А те вече няма да липсват :lol:.
Весели празници и за пореден път се убеждавам че по Коледа стават чудеса.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в пт, 21 дек 2007, 20:21
Не зная дали ще бъда полезна,защото Ники беше на пет месеца когато се видяхме за първи път и също беше сдържан по отношение на мен,тати си го хареса от самото начало.Когато ходехме на свиждане му носехме играчка,на която не обръщаше никакво внимание.Когато се прибрахме у дома му дадохме още и тази въпросната-грабна я и до днес тя му е любима.Мисълта ми беше ,че все някоя играчка ще стане вашата любима-просто те миличките до сега са нямали нещо само тяхно,в смисъл лично.Дали се изразявам правилно не зная,но така го чувствам.Адаптация има при всички дечица независимо от възрастта и наистина трябва много любов и търпение.Ние все още изграждаме доверие и си поплакваме както първия ден,но вече все по-рядко  и по-кратичко.Аз също имам племенник на седем години .Обяснихме му,че ние също искаме да си имаме детенце както неговите мама и тате,но се налага да го вземем от една къща,която той нарече бебешката.Той беше щастлив защото всички около него се радваха.Това му беше достатъчно.По-късно сигурно ще има други въпроси,но сега  е щастлив и с удоволствие си играе с Ники.Малките деца се чувстват спокойни когато възрастните са спокойни и приемат нещата без много да разискват "защо","как" и т.н.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в сб, 22 дек 2007, 23:38
не вярвах, че ще пиша в тази тема скоро :lol:, но сега имам един въпрос:
Щерка ни е много деликатна и срамежлива.
Виждали сме се само 2 дни и и е трудно с нас.
Според нас ще и е много трудно, когато я вземем.
Бихте ли ми дали съвети какво да приготвя- към играчките никакъв интерес не проявява. Страх ни е, че ще и е много трудно.
Ще съм благодарна да дадете съвети.

Wa_wa, нормално е да й трудно с вас. Ще мине време, докато детето ви приеме. Ако имате възможност, ходете колкото се може по-често при нея.

За да е по-лесна адаптацията й, когато вече е вкъщи, говорете за всички детайли от ежедневието й с персонала - както за рутинните неща (храна, сън и т.н), така и за това какво харесва, какво не харесва, на какво се радва, как реагира, когато е ядосана, когато е тъжна. Често ли плаче, кога, за какво? Има ли си любима леличка? Изразява ли привързаност към нея? Каква е комуникацията й с останалите деца?

И нещо много важно - преди да я вземете вкъщи, занесете 2-3 комплекта чаршафи, пижамка, дрешки, играчки в дома и помолете да ви дадат нейните . Много е важно, когато детето е вече у вас, където всичко ще му е непознато и стресово, да има нещо познато, което да му дава сигурност.

За да й помогнете да ви приеме по-лесно - бъдете предсказуеми. Например ходете приблизително по едно и също време, структурирайте срещите да протичат по определен начин. Дайте й възможност тя сама да потърси контакта с вас и сама да избере кога да го направи. След като казваш, че е плаха и срамежлива, вероятно ще се стряска от опит за докосване, прегръдка, целувка. Бъдете нежни и интуитивни.





Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в нд, 23 дек 2007, 07:53
Благодаря Теа, ще разпитаме всичко в четвъртък
Иначе седи в мен, ядохме пръчици, дава ми да и дам банан, дава на баща си боц, играхме с топка, седи до него, но като и протегне ръце  да я вземе изразява мнение и продължаваме нататък.
Накрая на срещата явно беше уморена и си намери едно столче, поседна си там и не пожела повече да контактува с нас, веднага се обадихме и я взеха.
За наше съжаление сега по празниците не може да ходим, а те се заредиха 5 почивни дни, дано не ни забрави, но в четвъртък сме там в 9 часа.
Ще занесем дрешки и ще помолим да и обличат тях.
Иначе имаше нови пантофки и и бяха много интересни - все тях гледаше, но не със страх, ами с любопитство и мааааааааааааалко кокетство


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в пт, 28 дек 2007, 10:36
wa wa , и при нас беше почти така в началото. Първите два пъти изобщо не искаше да остава с нас без неговата госпожа да е вътре. Жената седеше пет минути и после излизаше, а той постоянно я търсеше. Знаехме, че може да говори, а въобще не говореше с нас.  Чак на 4-я или 5-я път и то, когато само мъжът ми беше отишъл, защото аз не успях да изляза от работа, се беше разсмял и му беше казал няколко думи, а на свекърва ми беше казал: бабо.  От там нататък вече започна да се радва , като ходим и да казва: Пак да дойдете! , като си тръгвахме. Най- големият ми страх беше в деня, когато го взехме / утре- 29. 12 /. Страх ме беше , че няма да иска да тръгне, а той си тръгна ,качи се в колата, все едно винаги сме били заедно.   Не мога да повярвам, че сме заедно само от година - живея с усещането , че винаги се били заедно. А моите роднини казват, че и те така ни възприемат. Скоро една колежка ми каза: "Знаеш ли, че не си спомням за теб нищо от преди Ники да дойде при вас! Имам чувството, че винаги сте си били с него!"

Сега си спомням колко пъти плаках през първите дни - че няма да ни хареса, че няма да ни иска...  Мисля, че тези емоции са здравословни. Е, мисля го сега, от позиция на времето, но вярвам, че при вас всичко ще се нареди. Тя ще усети вашата любов и ще видиш колко е хубаво после.    Ники често ме насълзява, особено като му обличам вечер  пижамата , и като ме гушне и каже : Мамо, много те обичкам! :2hug2:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в сб, 05 яну 2008, 12:17
Вава, ще се адаптира - бъди спокойна. Някои от вас знаят колко рев съм изревала с Милен и то не в началото, а месеци след като го бяхме взели...
Моя съвет /непрофесионален/ е, да позволиш на детето да те води и да се въоръжиш с търпение.

Аз малко разредих писането, че си имам Милен-пироман /което значи че си нямам пердета в спалнята/  :mrgreen: и Димитър - опитващ се да проявява характер и да ми се качва на главата.   [smilie=smile3511.gif] Оказа се че тази комбинация + ваканция в детската ми идва нанагорно.

Трябва някакси да се измъкна от сянката на осиновяването вече...
Поздрави за това, че си наравил този извод.
За детската градина - не се притеснявай - има деца, които лесно свикват да ходят, други до предучилищна карат родителите си да се изпотяват сутрин. Търпение му е майката.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: пипина в ср, 06 фев 2008, 13:24
Боже все едно гледам какво става у нас. Преди около година се опитах да споделя в форума за проблемите ми но като че ли нещо не се получи.Излизаше че аз нямам търпение, ато понякога наистина се изчерпва.Криси е осиовихме когато беше на 5 сега наближава 7.Непрекъснато преминаваме от един етап в друг и незнам какво още ми предстои а на есен тругваме на у-ще.В началото беше великото тръшкане и пещене.Лягаше на земята и могеше да вие с часове в един момент престанах да и обръщам внимание и се спря.При нас и до ден днешен го има проблема с играчките изобщо не си играе с тях.Искаго, получава и до там,за коледа искаше замък само за него говореше в момента в който го получи го наредихме и каза не мие интересен и досега не го е погледнала.Но като кажа че ще ги подаря на други деца казва неискам и започва да плаче.Телевизия изобщо не гледа, освен ако дават някой да пее или танцува, но това е в рамките на 5 мин.Детските абсолютно немогат да е заинтересуват. Ако нещо и е забранено да пипа обикаля върти се и може след час може след ден се докопва до него и то винаги е счупено ,надраскано или повредено понякакъв начин. Като е питам защо та ка се получава обикновенно мълчи или вдига ремене.Като я питам забравили тя казва не.Винаги казва че знае за всички неща за които и се караме, но незнае защо ги прави.Иска да ходи с новите си дрехи, но не ги пази може да ходи омазана и мръсна няма значение важното че е с новите дрехи. Последно време нищо не и се купува (играчки,дрехи) но и това не е стимул.Незнам вече какво да правя, просто съм вдигнала ръце.Извинявам се дългото писмо но имах нужда да споделя.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 06 фев 2008, 14:01
Пипина, колкото повече детайли има играчка, толкова по-малко неща може да се правят с нея. Ние имаме един кашон съкровища - кутийки, пласмасови кофички, старите ми дървени лопатки от кухнята, на тате рулетките, капачета, тубички, стари дискове и дискети. Всичко, което са виждали в ръцете ни. На мен ми е скучно са си пия кафето сама, и предполагам и на децата им е скучно да играят сами. Най-интересни са игрите с мама и тате. Дори филм да гледат когато съм при тях и задават безбройните си въпроси - тогава филма става интересен. И на тате футбола е интересен - само дето не трябва да се млъква.
Преди години работех като детска учителка и още тогава си обещах един ден като имам деца никога дрехите да не са по-важни от децата. Във всички групи, през всички години е имало деца, които седят на пейката до учителката и гледат как останалите се търкалят в тревата и в пясъка и създават предизвикателства за праховете за пране.
Не е лошо да се пази, но моите не са от тях. И добре, че тате простира, а на мен ми е хоби да гладя.
Търпението и нервите едва ли стигат на някого. Само да са здрави, че моите от три дена са много послушни, с температура, лежат си кротко и тихо. Искам да беснеят из къщи вече.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 06 фев 2008, 14:12
Пипина, до болка познати неща си написала, но аз намерих начин за справяне с част от тях.
Играчки не купувам от лятото /освен за рожд.дни, коледа, нова година/ Любимата им играчка е бутилка от минерална вода, напълнена с играчки от шоколадови яйца  :mrgreen:, капаците на тенджерите, приборите за готвене, всички домакински вещи.
Ами да си играят с тях тогава.
Тръшкането още е факт, но в много по-малка степен /говоря за Милен, малчо тепърва се учи да се тръшка, и му иде отръки/ Като видя Милен че е готов да истеряса за нещо, най-любезно му казвам, че е станало време да си пореве и поистерясва на воля, защото не го е правил от два часа и сигурно му се е насъбрало. Това автоматично убива желанието му за истерия. Понякога дори и да не се е наканил да се тръшне го подсещам, че е време за изпълнения.
Телевизия Милен не гледа /за разлика от брат си, който дори хапе, ако някой му застане пред екрана/ Въпрос на избор - телевизора работи денонощно у нас - на който му се гледа - да гледа. Аз предпочитам да потичат навън. Те също  :lol:
Ако нещо е забранено - то е най-интересно. Така е и с възрастните, не си ли забелязала? За това научих Милен как да работи с ножа и понякога го подканям да ми отреже филия с хляб. Е, да ама човека не ще вече да реже.
За чистотата - не се втелясвам. Ако се е наиграл и не е нагрубил или ударил никой - какво като се е направил на прасе. По принцип и двамата са с вродено чувство за чистота, донякъде подсилено от моето често преобличане все в прани дрехи. Това не пречи да са върли фенове на локвите и калта във всичките и разновидности. Пералнята ми няма нищо против техните занимания. Аз също.
Търпението и при мен взе да свършва на моменти. Търся склад на едро - като откриете свиркайте. През това време ще си покрещявам та да ми мине. Така или иначе цял живот съм говорила тихо и спокойно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 07 фев 2008, 14:39

Привет, Пипина!

Прочетох те още онзи ден, но ми се щеше да намеря повече време да ти разкажа, как се развиват нещата при Ирина. Знам ли, да обменим идеи ;)

При Ирина като цяло, има известни съмнения за хиперактивност и дефицит на внимание, а от друга страна аз продължавам да се колебая и отчитайки огромните промени в нея, предпочитам да изчакам, като едновременно с това просто ползвам в контактите ни някои неща, съветвани и при наличието на този синдром.
Още повече, че така и не успях да се преборя за консултация при Терзиев в Св.Никола, а ни прие негова колежка и никак не ми хареса, отношението й спрямо детето.

Извън това, ще ти споделя по какви начини или поводи, Ирина отбеляза големи промени:

Тръшкането:
Още не съм сигурна защо, но с мен не го прави. Прави го с баща си. Ако се намеся, веднага прекратява, затова започнах да се дистанцирам, когато двамата имат дискусия, за да се опитат да намерят начин да се справят сами. Не го играя рефер.
Тръшка се често по повод на други хора и деца. Не търпи и грам критика и затова побеснява често. Преодолявам отчасти тази й докачливост с много говорене, какъвто и да е проблема, си налагам търпение и говоря.
Забелязала съм, че после тя си повтаря като мантра всички мои думи и сякаш си се самодоубеждава. С викане, нямам никакъв дълготраен успех, не работи. Изпълнява за момента, но дотам.

Играчки: продължаваме да играем заедно, но напоследък започва и сама да се заиграва. Говори си, инсценира си ситуации, имитира ме. Не я презадоволявам с вещи, а по-скоро много често правим заедно неща с ръце - рисуваме, игра с пластелин и глина, обича да оцветява гипсови фигурки, правим разни шантави пластики от боб, макарони, миди и какво ли още не, апликации. С една дума, да пипка с ръчички, да мачка, да развива фантазията. На повечето деца тези неща им харесват.
Играчки се купуват при повод, може да е празник или както вчера, след някой много важен разговор, за да си спомняме този ден.

Телевизия: Вече гледа телевизия. Но си признавам, че нямам грам заслуга. Помогна баткото с неговите пристрастия към разни филмчета. Тя го обожава и щом той гледа нещо и тя става фен. До преди два месеца, гледаше за по малко само BabyTV, а сега е на Мистична сила... ;)

Повреждане на предмети, дрехи и др.: Не се ядосвам вече, дори когато повреди нещо само 5 минути след закупуването му. Просто казвам, че това са нейни вещи, не на някой друг и сега просто няма да си има такова...
Лека полека, започна да си ги пази все повече. Е, не е образец в никакъв случай, но вече сякаш осъзнава, че нещата не идват отнякъде и даром.
За дрешките, дете е, цапа се и аз не се ядосвам и без това пера като бясна, но сме говорили, че е госпожица и вече е голяма и трябва да е спретната. Когато я обличам, избираме дрешките по цветове, аз й говоря - това си отива с това... - и тя вече е много взискателна, щом е с червено, значи розовите ботуши не стават! :lol:

Сега най-важното, защо прави наопаки на казаното.
След като много пъти и при нас се е случвало и случва същото, когато излиза извън рамките на обичайното, съм я питала дали случайно не е ядосана на нещо или някой.
Именно в тези случаи, тя е споделяла най-шокиращите си мисли. За яда й към майката, която я е родила, за това, че много й е ядосана...
Обикновено, започва с: Не знам защо го правя, нещо ме кара... аз искам да го махна, но не мога.

Пробвай някой път, когато се държи така, да я попиташ не "Защо?", а какво я кара да го прави. Дали се ядосва, дали й е мъчно за нещо... ей, такива неща. Може нещо да я тормози, а тя да не знае как да го извади. Помогни й да говори, дори и да ти се струва несвързано в началото. Понякога излизат невероятни неща.

Успех и до скоро!






Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: mts в пт, 08 фев 2008, 22:19
чакайте и аз малко да се пооплача, по-точно да споделя тревогите си и се надявам тези от вас, които са се сблъскали вече с такива проблеми, да ми дадат съвет как да процедирам оттук на татък.Значи, нещата в поведението на Цвети,за които се притеснявам, са няколко.
1.Избухва в плач и вой от най-малкото нещо- например ако не му дам да вземе нещо или да пипа някъде, ако го помоля да ми помогне да отнесем напр. хляба от кухнята до хола и там го взема и го оставя на масатаи още такива, които времето и мястото няма да ми стигне да изреждам. Смятам, че не го преглезвам. Да, гушкам го и го цункам, но се старая да съм последователна в изискванията си и нещо, за което съм казала, че не се пипа или не се прави- не го позволявам, дори и да плаче.
2.Започна се едно тръшкане за щяло и нещяло. В предаването "Часът на мама" една психоложка посъветва, когато детето се тръшне, да се тръшкам и аз и да правя това, което прави и той. Опитах два пъти- наистина спира да пищи, но след време го прави отново.
3.Това ме притеснява най- много- посяга да удря като казва "Бий,бий".Прави го, когато е ядосан, но и без причина- както се мотае из хола, пристига при мен и започва да ме удря- по крака, по ръката. След това се обръща и се отдалечава. Честно казано не знам как трябва да реагирам на това- един път си мисля, че ако се правя , че не забелязвам, той ще загуби интерес.Друг път си мисля да го пляскам и аз, един вид ефекта на огледалото. Лошото е, че все още не говори, освен отделни думички, разбира се, така че не може да ми обясни как се чувства и защо го прави.
 Пак казвам- ще съм много благодарна ако ме посъветвате как да се справя с тези проблеми.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пт, 08 фев 2008, 22:40
Аз лично категорично забранявам да посягат да ме удрят. Още при първите им опити /в яслата където станаха свидетели на една подобна истерия на едно момиченце/ ги предупредих, че ако ме ударят ще ги ударя и аз. При всеки опит им напомням, че когато някой ме удря - удрям и аз и ги питам кога са ме видели да удрям майка си. Ако не чуват - пляскам през ръката, с която са ме ударили, но така че да усетят че не е игра. За около половин година се научихме, че това  да ме удрят не е добра идея и че ако някой те удари - удряш, и ако удариш някого - той също те удря. Когато удрянето е придружено с глезене /при Преси най-често глезенето преминава направо в лигавене - не му обръщам внимание само ядосано питам - "ти кога си ме виждал да удрям баба ти?", последвано от досадна лекция колко ми е обидно, колко съм ядосана...
Вики реве като заклан когато нещо не му "е по свирката". В различните причини за реването подхождам по различен начин. Когато се тръшка да се мие с нашата паста му казах че може с човешки глас да ме пита може ли да се измие с нашата паста и когато след като му мина бурята ме попита дали може му отговорих с обичаен тон "да маме, може, само е малко люта и ако не ти хареса ще ти сложа от вашата детска паста".
Когато се тръшка от инат да получи нещо, което със сигурност няма да разреша повтарям  думите "съжалявам, не може защото..." докато се тършка. Най-често за тези изпълнения има доста публика, но не ми пука какво си мислят - не отстъпвам. За около половин година и това преминава. Играта на нерви, котка и мишка явно продължава цял живот. След време те ще ме манипулират - когато научат всичките ми "трикове" и когато започнат да ми ги прилагат.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в сб, 09 фев 2008, 08:34
mts , в написаното от теб ви дях себеси преди няколко години.

1. Моя близка педагог, майка на две деца, едното от които на 12 другото на 8, веднъж ми каза: Когато говориш на детето си и повтаряш едно и също, имаш чувството, че говориш напразно. Не се страхувай. Има натрупвания. Един ден ще видиш, че има резултат. Само търпение и последователност.
2. Тръшкането според мен е нормално- осъзнава собственото си "аз" и иска да го наложи над твоето. Но понеже е момче, много е важно да знае, кой командва парада.Четох в една книга- "Да възпиташ син!", че за момчетата е много важно да им бъдат показани правилата на играта.  И от моя приятелка психолог / която за жалост не влиза вече тук/, знам че е много важно да му се определят границите. Кое може, кое -не. Това е мое, това - твое.
3. Ако знаеш колко бой съм "изяла" от сина си когато беше бебе. До година и нещо- не помня точно, но почти до две години по двадесетина шамара на ден не ми мърдаха. Обяснението на психолога. Бебетата , които прекарват в институция повече време, въприемат институцията , като майка. Защото тя им дава някаква сигурност. Един вид ти си го откъснала от майка му / може би подсъзнателно го усеща така/- ами как няма да те бие! Това, че не говори добре не означава, че не разбира. Той е почти на две години. Ти му говори всичко ,което искаш да му кажеш. Бъди сигурно, че разбира. Децата усещат енергията.
Съвета , който съм получила е- ако иска да бие- обясни му, че може да удря, но не тебе, а например по пода или дай му възглавничка ,която да удря, купи му боксова круша и му обясни, че там може да излива гнева си. Добре е да изкарва тази агресия от себе си, но не върху теб. Просто му посочи мястото, където да си излее човека чувствата. И много ясно му дай да разбере, че от днес нататък няма да позволиш да те удря. Ако му го кажеш и си сигурна в това ,което казваш, ефектът е голям. Поне при мен е така.


Обикновено, започва с: Не знам защо го правя, нещо ме кара... аз искам да го махна, но не мога.


Това съм го чувала много пъти , преди. Много, много малък беше, когато ми каза, "Нещо ме кара, ей тука вътре, аз се мъча да го извадя, но то не излиза."

mts , не се притеснявай. Спокойно работи по въпроса и имай търпение. Един ден ще има резултат. 
От мен  :hug:!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в сб, 09 фев 2008, 09:01
Плачът при нас обикновено се получава, когато той е имал една идея, как ще се случат нещата, а те се случват по друг начин. Например - Мислел е, че тати ще го вдигне от сън, а идва мама или обратното - следва рев. За сега се справяме с игра - като видя предревящата физиономия и заповаме някаква игра - например "Къде е Иси?" - забравя моментално. След като се успокои, се опитвам да говоря с него и да му обясня, че вместо да реве, по-добре е да си каже, какво иска, но за сега не постигам успех. Дано наистина има натрупване и по-нататък започне да си казва.
За тръшкането не мога да ти дам съвет, понеже все още не се тръшка.
За удрянето - втория или третия ден, след като дойде в къщи, без никаква причина дойде при мен и ме удари - на лицето му беше изписана злоба - хванах му ръчичката, с която ме удари и го плеснах леко по нея, като му казах, че аз не го удрям, не трябва да ме удря и той. Естествено той побърза да се оплаче на тати, че "мама бие", но тати беше непреклонен - мама и тати не се удрят. От тогава нямаме такива желания. Отделно му купихме детски чук и като е нервен и недоволен бие с него по дивана. Има и кукла, която също използва за боксова круша по някога. За сега помага. Проблемът ми е, че по някога започва да се бие сам - удря се по краката, по главата. В такъв случай обикновено му казвам "Иси, ако искаш някой да те набие, дай по-добре аз." - естествено на майтап, при което той идва и си дава дупето, смеейки се - пляскам го на шега два-три пъти и той забравя за всичко. До следващия път :).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: mts в вт, 12 фев 2008, 21:44
     Ох, не знам. Като ви чета и сте ми толкова прави, и разумни и има логика във всичко, което казвате. Започнах да го пляскам през ръката, когато ме удари. Прави ми впечатление, че посяга на мен и на една моя много близка приятелка и съседка, с която сме много често заедно. На баща си или на мъжа й не посяга. И другото, което забелязах е, че като я удря нея ме гледа, за да види моята реакция явно. Хареса ми идеята за нещо тип боксова круша, на което да си излива гнева. Но честно казано, боли ме сърцето, че е толкова мъничък, а има гняв у него, а аз не знам как да му помогна.
     Благодаря на всички.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 13 фев 2008, 22:31
Не намирам идеята за изливане на гнева чрез удряне на боксова круша или възглавница за добра. Питам се дали това няма да доведе до изграждане на навик за изливане на гнева чрез удар. Ами ако подръка не му се намира боксова круша някой път?
Мисля, че е по-добре дас е търси алтернативна форма за изразяването му, да се научи детето да разпознава това си състояние и вербално да го изрази, да се опита да го осмисли и контролира. Аз лично предпочитам да науча децата си вербално да изразяват гнева си. Става по-бавно, но те могат да обяснят кое ги ядосва и тропат по пода, все още се хапят и удрят, но не се отказвам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в чт, 14 фев 2008, 11:37
Пепина,бях ти казала на времето ,че ти трябват много нерви и търпение! Големичка я взехте,както ние нашата Ваня,пред очите ми са всички неволи през ,които минахме и които продължават по един или друг начин! Дългият престой в ния пусти домове си слага своя траен отпечатък върху децата,уви! Не и купувайте всяко нещо ,което поиска  :naughty: грешка! Включвай я в правенето на нещо в домакинството-готвенето, чистенето,сгъването на прането,бърсането на праха,дай и за задача тя примерно да лъсне всичките обувки с гъбичката за да са хубави за следващият ден или ...каквото ти дойде на ум друго!
Търпение мила,няма скоро да се свършат терзанията ти...предстоят нови  :flutter: Обаждай се на скайпа,съвсем ме забрави там!
wa_wa на времето като ходихме да вземаме Ваня за разходкии да я връщаме,не ни дадоха да си оставим новите и дрехи в дома...че можело и да не ги намерим....и си ги носех всеки ден и после като явърна я преобличах с техните там дрехи ,а моите обратно и така всеки път до финала


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: пипина в чт, 14 фев 2008, 14:54
 newsm21 4estit sveti valentin na vsi4ki!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Bonita77 в пн, 25 фев 2008, 14:49


Защо не иска да докосва играчките си? На някой друг случвало ли му се е?
Колко съжалявам, че не съм погледнала този въпрос когато ти е трябвал отговор. Предполагам вече си си отговорила. Все пак да кажа при нас как беше. С играчките бяхме на Вие почти 1,5 години. Оказа се, че в Дома в който е бил Цвети, не са им давани играчки изобщо. Те са използвани само за диагностициране на интелектуалното ниво на развитие на детето. Всички играчки бяха събрани в стаята за гости - новички и непокътнати. Информацията е проверена и се оказа, че и в други домове има такава практика.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 25 фев 2008, 16:36
Мен пък точно това ме озадачи, защото съм влизала изненадващо в групата на Ирина и там беше пълно с играчки! Иначе нямаше да се чудя... Децата си играеха и имаше достъпни шкафчета, наблъскани с какви ли не играчки!
Но вече има напредъци и, както сама си отбелязала, вече не се кахъря толкова!  ;-)   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в вт, 26 фев 2008, 12:00
За Боби приказките започват определено да представляват интерес. Но често в тях има думи, герои и кой знае още какво, които не са му познати. И скоро се отегчава. И изхвърча нанякъде.

Намерихме лек. Измислихме приказен герой. Нашия е Миша Мишана. И когато идва ред за приказка ( най ве4е при приспиване) му разказваме целия ден сякаш се е случил на нея. Така освен думите и случките са му познати. И освен това приказките са разнообразни.

И работи добре. Често успява да го приспи. Засега:)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в чт, 28 фев 2008, 22:53

Чуденето ми започва с това: дали ще успеем да открием специалист, който да има нужната подготовка, за да различи поведенията като следствие на живота прекарам в Институция и евентуалните предпоставки за диагноза 'хиперактивност', ' дефицит на концентрация'?

Оказва се, че без да искам съм напипала някои реакции и отношение в подобни случаи, но напипването не винаги е най-удачния вариант.
Не искам и да се хвърлям във водовъртежа на масовите и безразборни прегледи и консултации.

Знам, че въпроса ми е като бутилка хвърлена в океана, но с надеждата, че може да има някой с подобен опит, който да ни насочи към правилния специалист, ви благодаря и желая много радост и усмивки на дечицата ви![/i]

Мернах две от нашите майки, които са писали там. Ще ми се да поговорим.

Открих, че вече сте писали потемата. На мен ми се ще да отделим тема за хиперактивността.
 Без да съм психиатър мисля,че познавам вече доста симптоми при дъщеря ми. Самата диагноза  е доста обща, чета за разновидности,посетих и обучение...Вълнува ме проявата й през пубертета-там поведенческите проблеми често се бъркат с какво ли не.
Най-често ни обърква и това(всъщност характерно е за хиперактивността с дефицит на внимание), че интелекта е в норма даже доста над нормата.
И си блъскаме главата-какво му е на това дете, уж  е умно, би трябвало да разбира......
Пък по едно време се светваме, че ние не сме разбирали.....
По доктори не ми се ходи, нито тя ще позволи това.Макар,че бегло ми е загатвано от лекар, че е вероятно и да е това.
До 50 % остава и при възрастни...Скоро ще бъде включена официално и такава диагноза за възрастни. За сега се поставя само на деца (до 18г.)
Възможно е при нашите деца да се отключва от изоставянето, или от прекараните първи месеци не с един човек, а с много обгрижващи..Или от по-дългия престой в институция...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: милка в пт, 29 фев 2008, 13:35
Много често се питам има ли моето дете  има" хиперактивност с дефицит на внимание"? В детската градина , където сме има едно момченце с такава диагноза. Понякога и той така се държи ,но..... не съвсем така.Може би децата расли в "институция" и попаднали изведнъж в друга среда  са в " по особен стрес" дълго време.  Много често , например ще лягаме, ще тръгваме някъде и т.н  взема нещо от някъде , което въобще не му трябва  и без да знае защо.
 Отива да се измие   и....... взема гъбата за миене на съдове,..... пуска чешмата да върви...... но не и да си мие ръцете. Но когато едн път му дадох корите на една мандарина да реже с пластмасовото ножче, половин час ряза с "такава концентрация на вниманието" докато не я наситни на съвсем дребни парченца. Когато иска нещо да направи е неузнаваем. Но повечето пъти самият той не знае какво иска! Не ,знам, знам, че иска  забранените неща!!!!!!!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в пт, 29 фев 2008, 13:41
Кой ще пусне нова тема за това?
Предлагам Теа и да сложи вече писаните неща от нея за хиперактивността в новата тема...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пт, 29 фев 2008, 14:28
За да се предполага, че едно дете е хиперактивно и с дефицит на концентрация - така наречения синдром на ADHD,трябва да се направят изследвания. Когато ни правиха психологическото изследване в МА писаха така - "установяват се сериозни зрително-перцептивни нарушения, може да да се подозира дискалкулия. Касае се за дете с добър интелектуален потенциал, но с изразено несъответствие на вербалната и невербалната част, което е предиктор на обективни обучителни затруднения. Нуждае се от признаване на статут на дете със специални образователни потребности и индивидуализиран подход" - но имате ли ги тези изследвания и епикризи смятайте, че в училищата гледат с ужас на такива деца, защото на никого не му се занимава. Да, трябва да се работи с децата, но уви никой не желае.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 29 фев 2008, 14:58
И да допълня към поста на korni6onko , че преди да ви запишат час, по телефона се провежда един доста задълбочен разговор относно причините, поради които мислите, че има наличие на подобен синдром. Възможно е и да откажат, ако сметнат, че нямате основания за подобни съмнения.
Часовете се записват доста време напред, до Терзиев се стига трудно, явно защото всички искат при него.

С една дума, не мисля, че така лековато се поставя подобна диагноза, специално в МА.

Единственото затруднение, според личното ми виждане е, когато детето е осиновено по-голямо. Там трябва или да се поизчака и да се види след време, когато доста дефицити са компенсирани, или да се намерят много специфични специалисти, запознати както с особеностите на престоя в институция, така и със самият синдром.

Между другото, цари масовото схващане, че хиперактивността се отличава със задължително  по-буйно поведение, но не винаги е така. Въпреки това, оставам на мнението, че е по-добре да се открие навереме и да се работи с детето, отколкото да търсим по-прости обяснения. Със сигурност бихме спестили доста проблеми на детето, особено в училищната възраст.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пт, 29 фев 2008, 15:09
Доктор Терзиев изказа мнение, че (точно при нас) е трябвало доста по рано да се направят тези изследвания - не на 13 годишна възраст, а на 8-9 годишна, защото колкото по рано се започне работа, а не лечение, с такива деца толкова по бързо детето ще влезе в ритъм, и проблемите няма да са толкова големи, както в нашия случай. Защото при нас се препокриват - хиперактивността, дефицита на концентрация ,бушуването на хормоните, осъзнаването и т.н.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 29 фев 2008, 15:31
Съгласна съм, няма спор. Затова подчертах - при децата осиновени след години престой в институция е по-трудно диагностицирането. Много неща се преплитат.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в пт, 29 фев 2008, 15:39
Съгласна съм, но нашият син има престой в болницата само 15 дни.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пт, 29 фев 2008, 23:37
И при двамата има прояви и симптоми на хиперактивност, но са много различни. Мисля, че престоя там предизвиква проява на симптоми, наподобяващи тези на хиперактивност. Не съм ги тествала, въпреки препоръката за детски невролог. Много мислих и се отказах. За щастие имам познания и опит, които модифицирам и използвам, експериментирайки с децата си. Всичко написано, което съм открила по въпроса за хиперактивността не отчита факта, че децата имат престой в институция, а това според мен е ключа. Много видима е промяната при Вики и поне когато е с мен не се проявяват признаци на хиперактивност, а препоръката за невролога беше за него. И определно смятам, че точно осъзнаването и отработването на нвеговата лична история има своето силно влияние върху проявите на хиперактивност и агресия. Допълнително нещата се усложняват от неадекватните реакции и отношение към детето в детската градина, която при всички случаи носи аналогоя с едно друго място, което една част от него помни.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 06 мар 2008, 10:58
Имам едно питане, което може би е по-скоро за Нашите деца, но първо ще пробвам тук - значи, проблемът е с говоренето - знаете, че Исак почти не говореше в началото на октомври, от тогава трупаше думички, постепенно започна да прави изречения, които граматически не са верни, но не това ме притеснява - притеснява ме, че изговаря думите неправилно - почти на всяка дума заменя началната буква с Т, например - Боли ме крачето става Толи ме тачето, Не мога - Тмога и така нататък, буквата Т присъства и в средата, като заменя някои съгласни - обикновено С, З, Р и т.н. Доста е трудно да го разбереш, какво казва, трябва голяма доза въображение. Когато разделите думата на срички - кра-че-то, детето си я казва правилно, но като трябва да я произнесе като една дума става тачето. Въпросът ми е - да го коригирам ли, когато неправилно произнася думите или да го оставя сам да изглади този проблем  newsm78?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: korni6onko в чт, 06 мар 2008, 11:55
Посъветвай се с логопед, но мисля че всичко ще се нареди.При моят син пък всички думи окончаваха на -на, -ни, -но. Като пример - камъни - канини, бонбони - бонини. А когато започна да казва "р" навсякъде където трябва да има "л" той слагаше  "р".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 06 мар 2008, 12:59
Ще ти кажа, че можеш да изчакаш още малко.

При Ирина също тръгнахме от безумно ограничен речник и неправилно произнасяне на думите. Постепенно, чрез игра, която си измислихме започна да изчиства някои проблеми. Днес няма нищо общо с бебето, което беше.
Това със сричките също много й помогна.

Но виждам, че аз оттук нататък не мога да се справя.
Някои говорни проблеми като шиптящите звуци се дължат на отворената захапка, това е ясно, други като разместване на съгласни, на срички и т.н. също още ги има. Трудно произнася Х, голям майтап е като иска да каже, че й има нещо на окото... укото, абе, укотооооо - ухото, с една дума. Това е пример, има много други. Аз я карам да покаже с ръка на кое, но хората навън трудно я разбират. Тотално смесва звуците Ц, Ч, Ж, Ш. П и Б също са трудни.

Затруднява се още със структуриране дори и на прости изречения, друг път ме смайва с интелектуални изрази.

Но това, което ме кара да се обърна към логопед е, че виждам, че се нервира, когато не може да се изкаже и не я разбират. Вбесява се! А и децата в 3-та група на детската, вече са доста зли едни към друго. Оплаква се, че й се подиграват.

Ако искаш, поизчакай още, ако не се справя добре, потърси помощ. Всъщност, там ги занимават с доста забавни неща и не им е неприятно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 06 мар 2008, 14:07
......проблемът е с говоренето - знаете, че Исак почти не говореше в началото на октомври, от тогава трупаше думички, постепенно започна да прави изречения, които граматически не са верни, но не това ме притеснява - притеснява ме, че изговаря думите неправилно - почти на всяка дума заменя началната буква с Т, например - Боли ме крачето става Толи ме тачето, Не мога - Тмога и така нататък .....

С подобни на вашите проблеми и ние ходихме и при логопед  и при ортодонт. Логопедът ни каза, че трябва да се притесняваме след 4тата година на детето, а градивни занимания със специалист започват след 4,5/5 година на детето. Посъветва ни да пеем повече песни като много полезни било пеенето заедно със DVD възпроизвеждане за да наблюдава правилната артикулация и постановка на устата ....
Това което забелязвам днес е, че като говори бавно всичко е ОК, но почне ли да говори бързо замазва звуците  (за жалост и ние сме бързореки).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 06 мар 2008, 14:37
Благодаря на всички, Д-ива много ме успокои за годините - не ми се искаше да го водя още на логопед, понеже все още сме в период на адаптация. За сметка на българския език, английският ни е на висота  - трябваше да го видите, как пее Happy birthday to you  - беше нещо от сорта татитанти ду ю :lol:.
Дар, и Исак се нервира като не го разбера, направо побеснява и почва да крещи, затова не го назорвам много-много.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 06 мар 2008, 14:50
Фокс, аз си я разбирам, ама тя иска всички да я разбират. При децата разлика от две години понякога е огрооомна. Исак е от "бебешката група", според моята малка дама. ;)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 06 мар 2008, 15:02
Фокс, аз си я разбирам, ама тя иска всички да я разбират. При децата разлика от две години понякога е огрооомна. Исак е от "бебешката група", според моята малка дама. ;)
СПАМ - бебешка друг път - ние си имаме ухажорка, която е в първи клас  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в пт, 07 мар 2008, 08:43
Фокс, аз си я разбирам, ама тя иска всички да я разбират. При децата разлика от две години понякога е огрооомна. Исак е от "бебешката група", според моята малка дама. ;)
СПАМ - бебешка друг път - ние си имаме ухажорка, която е в първи клас  :mrgreen:

Пак хубаво, че е само една:) Ние пък говорим в инфинитив:) Когато се разбираме де:)

Ама дестката е страхотен катализатор за говорене. Кат му трябва да коминикира с другите гадини няма избор:) Иначе си играе сам...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Берта в нд, 09 мар 2008, 13:48
....... заменя началната буква с Т, например - Боли ме крачето става Толи ме тачето, ...........

Фокс, връщаш ме 20 и кусур години назад. Брат ми е с 10 год. по-малък от мен и ясно си спомням, че цяла година - от 3 до 4 годишна възраст заменяше почти всички начални букви на думите с "Б". Баба Беца, Баба Бота /баба Мота - прабаба ни/, Бода /вода/, Ботор /мотор/ и каквото още се сетиш. По същата причина наричаше мама БАБА, което естествено я вадеше от релсите много качествено  :lol:

След няколкомесечен гърч, с майка ми установихме, че от една страна му е по-лесно и звучно да говори така, но от друга го прави нарочно, защото с всяка дума мигновено привличаше вниманието и провокираше разговор с пояснения как трябва да се говори. Щом го хванахме да се хили като пача на опитите да го вкараме в пътя, спряхме да го натискаме и той сам спря. С една дума го беше обърнал на игра. Не мисля, че има от какво да се притесняваш :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sis7219 в нд, 09 мар 2008, 15:09
zdraveite vsi4ki za parvi pat sam vforoma.osinovihme na6ia sin predi godina i polovina ,toi e nai goliamoto 6tastie v moia givot.kogato go dovedohme v ka6ti be6e nagodina i6est meseca,kogato se razpla4e6e se  zahlasva6e ,posiniava6e i  spira6e da di6a ,az sa6to posle po 1 4as nemogeh da se savzema.sega go pravi riatko.ot 1mesec zapo4na da miga ,lekarite kazvat 4e e nerven tik.viarvam 4e na takiva maiki kato nas ima sila koiato im pomaga .celuvam angel4etata vi. :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в нд, 09 мар 2008, 21:38
Здравей sis,
не се притеснявай за захласването,моят син за последно го прави на около близо 4 годинки и за малко да стигнем до реаниматор,просто са много емоционални децата ни.Веднага като видиш,че ще почне да го прави му прични някаквяа физическа болка,силно го ущипи по буазката или го удари по гръбчето.Действия като викане и разстръсквеане много,не помагат.Казвам ти го от 4 годишен опит с моя син.Казаха ни,че го прави защото умствено е много развит,а емоционално все още изостава спрямо умственото развитие и се получава дисбаланс и не може да се контролира сам,но с възрастта всичко става по-рядко и по-леко.
Поздрави за вас от нас и дано намериш много отговори на свойте въпроси тук във форума.
 :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sis7219 в пн, 10 мар 2008, 18:13
blagodaria ti zoika  za savetite,gelaia vi mnogo mnogo zdrave,i 6tastie :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 16 мар 2008, 01:13
Преси много упорито твърди, че жената е при Бог. Вече започва да ме притеснява. Сега сме вече до мъчно ми е за тази жена, защото е при Бог. Гушвам го защото му е мъчно, но не се опитвам да го убеждавам, че не при Бог. Може би така му е по-лесно.
"Има кръв по лицето" - казва. Амо ако нещо се е случило и той го усеща? Само си повтарям "Господи, имай милост към децата ми!"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в нд, 16 мар 2008, 21:53
Преси много упорито твърди, че жената е при Бог. Вече започва да ме притеснява. Сега сме вече до мъчно ми е за тази жена, защото е при Бог. Гушвам го защото му е мъчно, но не се опитвам да го убеждавам, че не при Бог. Може би така му е по-лесно.
"Има кръв по лицето" - казва. Амо ако нещо се е случило и той го усеща? Само си повтарям "Господи, имай милост към децата ми!"

Дано сте вече здрави - без папагали и без болести!
А  дали нещо се  е случило - дали не можеш да опиташ да разбереш по-късно, когато имаш време?
Не , че с малки  деца и то две е лесно да намериш време...... Просто за себе си да знаеш.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 27 мар 2008, 13:50
На мен май ми се очертава проблемче /не съм на 100% сигурна, но внимавам за симптоми разни/
На Милен му се насъбират волни и неволни изоставяния, изчезвания от живота му на хора, които са му симпатични. Същевременно с това наместване на тяхно място на нови неприятни лица.
За какво става въпрос:
1. Преди 1 месец почина едната госпожа от детската градина /младичка 30 годишна и симпатична/ Милен е единственото дете от групата,което поне по веднъж на ден пита за нея. Той по принцип не забравя хора, които е виждал дори и само веднъж.
2. Другата госпожа /любимата ни/ е получила страхотно предложение за по-добра работа и до месец ще ни напусне. Милен говори със страшно уважение за нея и е много старателен, за да й се хареса. Тя е точно олицетворение на това, което искаше за госпожа - младичка и с дълга коса и мила  :lol:
3. Госпожата която уж трябва да е постоянната на местото на починалата има дете на 1,8, което боледува доста /с влизания в болница/, така че няма да е толкова постоянна, за да се получи екип.
4. Временно заместваща е една медицинска сестра, която ги плаши с това че мама няма да ги вземе, че няма да имат майки повече, че има голяма инжекция с която ще ги набоде и най-последното от вчера и то пред мен - че ще го съблече гол и ще го изхвърли на терасата, а там е студено. /днес ми предстои скандал по въпроса, че не исках да зяя вчера пред детето/

Като резултат от всичко изброено до тук дисциплината в групата им е под всякаква критика, децата са започнали да се бият и да се държат невъзможно, станали са агресивни. /е, не е само това причината, някои като моето са си диванета по принцип/

Давайте идеи как да подготвя Милен за това, че госпожата която обича ще се маха и как да боря новопоявилата се негова агресия /която съвпада с тези събития, така че я отдавам на тях/

Моля Ви, давайте всякакви идеи, дори да ви се струва че са малко вероятни. Не се знае от къде ще изскочи истината. Ако имате въпроси - питайте.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 27 мар 2008, 15:26
Пустее тази тема, няма зрелища.  :mrgreen:

Нашите деца изживяват несъзнателно разделите в пъти по-тежко от други деца. Разбира се, предимно, когато харесват и се привързват към някого, което пак им коства доста. Ти си знаеш.

Ирина засега хем не е преживявала значителни раздели и загуби, освен най-важната, хем всяка седмица преживява раздялата с бати и всеки път е трагедия.

Ще ти споделя, пък, ако намериш нещо за вас...

Почвам я отдалече. Как, ако обичаш някого, дори и той да е далече, когато е в сърцето ти, все едно е с теб непрекъснато. Карам я да затвори очи и да си го представи. Казвам й: ето, хем го няма, хем го виждаш!
И така с думички, гледам аз самата да съм спокойна и усмихната, когато водим такива разговори, за да не й предавам без да искам напрежение. Това пък ти го умееш най-добре!
После започвам според случая да й казвам как този човек има нужда от това, което ще намери или го чака някъде, и че ако го обичаме, трябва да се радваме за него.
Че пак ще го видим, но че сега за него е по-важно да бъде другаде.
Че той може да прави същото и за нас - да си мисли и да си ни представя.

Тя е по-голяма все пак. Може на Миленчо да му дойде много засукано, но опитай със затварянето на очи и представянето.
После можеш да минеш на конкретната ситуация: ето, както сега еди кой си...

Не забравяй, когато после го гушкаш, да го увериш, че теб никога няма да те загуби! (Макар, че това е най-долната лъжа... но в момента децата ни не могат да проумеят и тази истина, има време.)

П.П. Напълно изключих, че един прадядо по линия на тате си отиде, но тя го видя само веднъж, не беше привързана. Когато пита за него й казвам, че просто е на небето. А тя ми отговаря, че и тя иска на небето... засега единствения подходящ отговор е: има време, всички ще отидем там.  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 27 мар 2008, 15:41
Сложна ситуация Галче ....

Не мога с много да ти помогна, само мога да споделя нашият опит с честата "смяна на госпожи", която е свързана не със вашите обстоятелства, а с простички житейски ситуации. За жалост това е поредният пример за изострената чувствителност на нашите - осиновени съкровища.
Никое друго дете в градината не реве така в началото на учебната година (аз и мъжът ми бяхме единствените допускани вътре в групата за да се получава "плавен преход" при оставянета на Марти в градината, от което доста се притеснявахме) и при други налагащи се от живота смени на персонал, госпожи, обстоятелства.

- 1 смяна ясла/ градина. Голям рев - от гушкаштите и обичливи сестри и лели, преход към дисциплина, ред, обучаване ...
- 2 смяна - лятна. Смяна на любимите усмихнати, млади и интелигентни госпожи (на каквито имаме щастието да сме случили), с новата, непозната сграда на дежурната ДГ и отегчени от жегата госпожи, които се сменят всяка седмица за да върви по-леко дежурството. Естествен сблъсък с проблемите създавани от събирането на различни по възраст деца в една група. Малките страдат от отношението на големите, учат първите "лоши" думички, които в къщи разясняваме и се опитваме да извадим от редовна употреба.
- 3, 4, 5 .... смени - всяка епидемия праща децата на различен етаж при различни госпожи с различни деца с различен подход ....

От цялата група само Мартин реве като магаре на всяка промяна, а после се адаптира и я приема. Нещастието е, че учителската професия и работата в детска градина и училища не е желана и атрактивна за младите хора и нещата там няма просто как да се променят при това заплащане - просто си е късмет да попаднеш на хора обичащи децата и професията си.

За жалост единственият изход от ситуацията е много разговори с детето, обяснения, успокояване и надежда, че проблемът ще отшуми с израстването на децата.
От друга страна си мисля, че промяната на обстоятелствата е полезна в известна степен за децата. Те стават по-умни, по-гъвкави в различни житейски ситуации, по-борбени, израстват по-бързичко. За жалост за сметка на много сълзи, емоции, несгоди ...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: vihrogonche в чт, 27 мар 2008, 20:11
... Временно заместваща е една медицинска сестра, която ги плаши с това че мама няма да ги вземе, че няма да имат майки повече, че има голяма инжекция с която ще ги набоде и най-последното от вчера и то пред мен - че ще го съблече гол и ще го изхвърли на терасата, а там е студено...

Мамо Галя,
Чета и  :shock: не мога да повярвам на очите си!!!  :bad-words: 

Тази мед. сестра заслужава наказание... не я е срам...  :2gunfire:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 27 мар 2008, 21:42
Дар, благодаря ти, даваш ми безценен съвет с представянето. С небето нямахме проблем - прие, че госпожата е на небето и няма да я види вече, но с уверението, че тя го вижда, та така и показахме мартеницата и като "нарисува" нещо хубаво пак и го показваме през балкона и и се хвалим.
Лошото /а може би пък за други ситуации да е хубавото/ е, че Милен запомня всеки човек който е видял дори и един път и после пита за него.

d_iva, трудно ми е, защото Милен все още не владее чувствата си /друг въпрос е, че при него те са на остри крайности, няма среден вариант/ и когато не му е комфортно като че ли го докарва на агресия, а не на сълзи. Всъщност това се опитвам да преодолея като че ли.

vihrogonche те проблемите ни с тая заместваща мед.сестра не са от вчера, но до сега се опитвах да съм тактична и да не я хокам. Защото дефакто се оказва, че май само аз не съм съгласна с плашенето като начин на дисциплиниране. Другите родители просто искат децата им да са нахранени и наспани - все това питат - яде ли, спа ли. Докато мен не ме интересува това ама хич. Днес си поговорихме доста време следобеда /добре че мъжа ми прояви търпението да се разправя и с двамата, защото не исках да водя острия критикуващ разговор пред децата/ Лелката обеща да не се повтаря. Боже, ако нейните обещания траят колкото Миленовите    newsm78

Дар, за мен тази тема е една от най-ценните във форума. Проблема не е просто с изоставянето му от госпожите, проблема е с изоставянето на осиновеното ми дете.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в чт, 27 мар 2008, 22:14
Гале,  проблема със страха от смъртта  го имам от преди да навърши 3 г. Ние я срещнахме много рано.  Майка ми почина, когато Боби беше на 1г и 1 м. Не я помни, но в един момент  започна да пита за нея. Стана агресивен.  Помогна ми съвета на психолог. Тя ме посъветва да му обесня нещата така , както аз ги разбирам- с прераждането. Получи се. Сега обеснява, спокойно как като отидем горе на небето ще се видим с баба му и пак ще сме заедно и после ще си сменим телата само с нови и ще се върнем  и пак ще сме заедно.
Разбирам, че не всеки споделя тази теория. Аз обаче й вярвам и е нормално да възпитам детето си така . Още повече, че това успокои детето ми много. А е важно да расте спокоен докато се изгражда психиката му. А пък един ден, ако реши може и да не вярва в прераждането. Негова си работа. Просто в момента това ми е инструмента с който го спасявам от ужаса на смъртта и страха от нея.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пт, 28 мар 2008, 11:55
Премълчавах си досега, защото си мислех, че това са си мои измишльотини - ама явно не са.

Преди няколко месеца Никола си изгори ръката на загасената преди 2 минути ютия - ама много злобно. Ще прескоча това как ни върнаха от първа градска, щото Никола бил дете и не бил за тях (на въпроса ми ако беше теле щяха ли да го прегледат не отговориха)...
Отиваме в клиниката по изгаряния в Пирогов. Детето ми пищи неистово, ръката му е до месо изгорена. Две сестри с вид на въдворителки в лудница, едната го натиснала с туловището си (мен ме избутаха назад)- другата го успокоява:
"Млъкни бе, стига си ревал, млъкни, че сега майка ти ще те остави и никога няма да те вземе"
Аз: (вече съм се докопала до него): Моля ви се не му говорете така!
Тя: Еййй много чувствителни станахте бе
Аз: Да чувствителни сме, на тази тема много.
Тя (Кратка пауза за размисъл) "Млъкни бе, стига си ревал, млъкни сега ще ти съблека ризата, ще останеш гол, всички ще ти се смеят...
Накрая, като си тръгвахме, не издържах и след като доктора(много фин и мил човек) ни написа на един лист какво трябва да правим и какъв мехлем да търсим, вече тръгвахме и аз казах:
"Благодаря ви много докторе, и гледайте много да не се обаждате, че за едното нищо ще ви изгърбят" Той доста се посмя  :lol:

Та си мислех - има едно поколение сестри и лелки, които владеят един извънредно сталински метод на успокоение...ама много си приличат ... аз за съжаление хич не мога да реагилам навреме в такива ситуации

В чест на истината, трябва да кажа, че тези двенките повече не ги видях. Следващите няколко пъти, когато ходихме на превръзки сестрите бяха извънредно мили и внимателни. Много съм им благодарна.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в пт, 28 мар 2008, 12:26
Та си мислех - има едно поколение сестри и лелки, които владеят един извънредно сталински метод на успокоение...ама много си приличат ... аз за съжаление хич не мога да реагилам навреме в такива ситуации

Фуси реагирам аз и то как :2gunfire:.Само да ме настъпят по мазола.Аз изживях нещо подобно с детето ми когато лежахме с бронхит пневмония в болницата.Въобще не им мълчиш, тене са нещо повече от мен или дедето ми за да си позволяват подобно поведение.За съжаление обаче много голяма част от персонала и в болниците и в детските заведения са с подобно поведение.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sis7219 в пн, 31 мар 2008, 19:24
zdraveite. pisah vi predi vreme 4e sinat mi se zahlasva ,zahlasnal se e v detskata I Te sa izpla6eni izkat mi isledvania 4e e zdrav use6tam 4e skoro 6te mikagat da ne go vodia.naistina e stra6no kogato go pravi ,no lekarite kazvat 4e 6te go izgivee tova mi e goliama bolka.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mina_B в пн, 31 мар 2008, 23:09
Сис, детето е провокирано от нещо, за да се захласва така. Кои са толкова изплашени? Учителките? Тези, които са го провокирали или поне не са се намесили навреме в детска свада.  :mrgreen:
Моят съвет е да говориш направо с директорката, очевидно госпожата нещо не се справя с детенце.
От оскъдния си опит с последното ми дете в детската градина (опитахме да ходим цяла 1 година, но често боледуваше и го спрях), видях че госпожите много не си дават зор и гледат децата доста pro forma. Поне в нашата ДГ беше така, не обобщавам!
Продължават да се прилагат сталински методи и заплахи, които нямат нищо общо със съвременните методи на обучение и възпитание. Всички лоши думи научихме там, а също да се бием и да послъгваме. Ще кажете, все полезни неща за живота  ;-). Детето е интелигентно, учи се бързо....
Но бедна ви е фантазията, какво беше в едно малко по-далечно минало! Като дете бях много злояда (в резултат от няколко фактора), а като ме насилваха да ям - просто повръщах и то от нерви, а не от проклетия (доколкото си спомням). Та в нашата ДГ дойде една нова учителка, която така се вбесяваше, че не ям насила и повръщам, че ме караше да ям повръщаното.... :mrgreen: :twisted:
Пък аз, като едно кротко дете не казвах вкъщи и майка ми научи от децата, които й казаха един ден. Ей, хвърча перушина (от учителката, де)  :lol:!
Сетих се още нещо! Знаете ли кое беше НАЙ-СТРАШНОТО наказание в нашата ДГ? Събличане гол, увиване в бял чаршаф и стоене в ъгъла!!!!! Имаше едно по-буйно момченце - горкият, редовно го отнасяше в ъгъла с чаршаф.
Това се наричаше възпитане по Макаренковски.
Боже, какво знаете вие.... :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в пн, 31 мар 2008, 23:59
Mina_B   такива като твоите възпитатели са за  :2gunfire:.Нямат място край деца


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в вт, 01 апр 2008, 08:11
Чак такива извращения като при Мина няма сега , ама и в нашата градина съм вдигнала ръце от "педагогическите" им методи и похвати . Имат една учителка дето само ги заплашва и вика и крещи. Аз като се развикам в къщи и ми казва - "И ти стана като г-жа ..... "/ хайде да не й правя реклама/ . Не мога да се справя с тях. Наесен го местя предучилищна в училище. Радостното е, че се местят и други деца от неговата група с него . Познайте кой прошушна идеята на някои от майките.  :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 01 апр 2008, 10:10
На Сис, май не можем да бъдем полезни. Честно казано, аз не разбирам добре какво ще рече "захласнал". Нещо като вперване на погледа в една точка и ступор или давене е?

Иначе, вярно, че не можем да сравняваме някогашните методи в градините със сегашните, но да ви кажа, то и домашното възпитание и отношение няма общо. Ние у дома бяхме по-макаренковски възпитавани от градините и училищата. Общо взето си беше като в казармата, но явно затова "всяко зло за добро", защото това чувство за дълг и ред, което имаме днес с братята идва оттам.
Хубавото е, че гледаме да изчистим крайностите, а да вземем само по-доброто, пък дали ще се справим... само големия брат е на път да разбере - щерка му скоро ще навърши 17. ;)

Та надявам се искрено в повечето детски градини да им предават усет за ред и дисциплина, но без тоягата в ръцете, ако може. Изтънчените наказания на орехови черупки и чаршафи в ъгъла, би трябвало да са в миналото. Уж света ставал по-духовен... така твърдят!  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mina_B в вт, 01 апр 2008, 10:39
За щастие наистина през последните години са се подобрили методите, в смисъл че поне в големите градове подобни извращения (това си е думата) в ДГ вече няма.
Има друго - чиновническо отношение на пълно безразличие към децата, прилагане на равен подход към тях, просто отработване на работните часове, отказ да се занимават с проблемни деца, прехвърляне на цялата отговорност (включително и на последиците от тяхното "възпитание")върху родителите и т.н.
Не знам дали е така в частните ДГ, нямам опит, може би там е малко по-различно, поради по-малкия брой деца в групите. А може би не е.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sis7219 в вт, 01 апр 2008, 19:23
dnes biahme na lekar   .ot detskata mi se obadiha i me pomoliha da im zanesa dokoment 4e deteto e zdravo,lekarkata kaza 4e e mnogo 4uvstvitelen i emocionalen no napalno zdrav.6to se otnasia do detskite gradini sam saglasna s vas  , v na6ta do sega nesam imala problemi  i dano niama za6toto shte ima ................ :2gunfire: :35:.vdetskata na moita priatelka gi u4at  za levski okei ...no toi e umrial za svoboda  obesen e, i deteto izka da probva kakvo e tova .


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в ср, 02 апр 2008, 16:28
Sis, обърнете внимание на госпожите какво правите вие когато се захласне и че не е толкова страшно.И при нас имаше подмятане при записването-ами какво ще го правим,но се справиха.
Хайде да напиша нещо хубаво за учителките от детската, не че са от моя бранш.Ние сме късметлии и щастливци,нашата госпожа е избран аза най-добър учител май в София.Тя наистина е един прекрасен човек,който винаги е давал и страхотни съвети към мен като майка. А зрънца навсякъде си има, хора различни,учителки също.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: teodora_ss в чт, 03 апр 2008, 20:00
Мама_Галя как може така да плаши децата направо съм шокирана аз съм с педагогическо образование и съм била на мн практики в дг но такова нещо не съм срещала.
Поприказвай с нея понеже не  е нормално това поведение и ще повлияе на детето. :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в пт, 04 апр 2008, 21:41
Сега, имам един проблем, който не знам как да формулирам точно. newsm78
От известно време дъщеря ми е развила болезнена и отчаяна зависимост към мен. До такава степен, че не дава на никой друг да я докосва. Дори на баща си - пищи като заклана и реве дори от невинни закачки от негова страна. А пък недай си Боже да го види, че ме прегръща. Пак рев и хленчене и опити да му махне ръцете от мен. На няколко пъти я хващам, че се опитва да ме манипулира, като провокира баща си да и се скара или да я плесне, защото знае че аз ще я защитя и така един вид заставам срещу него. Имам чувството, че тя е доволна, когато с мъжа ми имаме разногласия.  :xarms:
Отделно от това, не мога да изляза от стаята (дори да простра), защото започва да се дере, въпреки че баща и е там. А когато съм в стаята иска да е вечно покатерена отгоре ми или върви след мен и хленчи да я взема. Дори с играчките не иска да си играе, ако не съм до нея и аз да си играя с тях. Ако отидем някъде на гости (дори при баба и) не ме изпуска от поглед (и от ръце), да не взема да отида някъде без нея и никой и нищо не са в състояние да и отвлекат вниманието.
Не мога да разбера някакъв период ли е това (и ако да - бързо  ли отминава) или  аз ли нещо бъркам при подхода към детето!? :thinking:

Всякакви съвети и идеи са добре дошли, защото не знам какво да правя.

П.П. Надявам се че няма да се подхилквате тип "аз ти казах" като прочетете горното, защото преди време се жалвах от точно обратното :ooooh:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пт, 04 апр 2008, 23:58
Таня, и ние минахме през това. При Преси това вкопчване в мен продължи сякаш повече от две години. Той не разрешаваше на никой да го доближи, не общуваше. Около 2-рата година разреши на баба си да общува с него. При Вики това вкопчване беше по-кратко и ситуативно. Мина незабелязано, въпреки гръмогласния рев, който е запазената му марка за всяка ситуация. И до днес, когато има хора около нас, особено ако аз разговарям с тях, а те са на заден план започва едно представление в стил "магарето на цар Соломон". Е как не обяснявам, наказваме се да не ходим никъде, умолявам - някаква ревност ли какво ги тресе.
Аз си мисля, че това при нас запчна да отминава с нарастването на чувството за сигурност, което явновсеки си преживява по различен начин. И мисля, че ревността и чувството за притежание също оказват вличние.
Имаше едно детско в моите детски години: "Това е моят заек, да не си посмял да го пипнеш!"
А до ВЦ ходиш ли сама? :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в сб, 05 апр 2008, 01:03
Танче, с всички деца се случва. При едни по изразено, при други - по слабо. И Лили ми е правила такива сцени. Малката вече започна. В момента в който мръдна и изчезна от полезрението започва един кански "рев", ама не истински, а пресилен, нарочно, тенденциозно. Най изразен е проблема, като е на гърне, а аз отида да изхвърля памперса. Тогава ни чуват и в съседния квартал. Имам чувството, че това е било нещо като наказание там, чувства се изолирана, зарязана и изоставена. Нищо че има човек при нея в стаята. Щом се върна вече се усмихва и всичко е наред.
А с ревността и чувството за притежание се "справяме" с игра. Винаги се опитвам да балансирам ласките между двете щерки. Гушкам малката, целувам я, и веднага отивам при каката и гушкам и целувам и нея. Лили повтаря същото - целувка за мама и целувка за Маги. Това периодично се повтаря и тате като си е в къщи. Мисля, че с тази игра, тя започва да приема нещата като нормални отношения в семейството. Всъщност, времето ще покаже дали съм права. Днес и тя прояви инициатива да раздава целувки - на мама, на кака, на тате.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в сб, 05 апр 2008, 09:18
Танче, както видя от предишните постове - не си сама  ;-). Това едва ли те успокоява....

При нас този период беше "смешен", защото мъжът ми е болезнено ревнив кум вниманието на детето от първия момент и като се случеше драма от този вид той се изнервяше и надаваше вик за помощ "моля те говори с детето .... обясни му .... ти го отдалечаваш от мен  :lol:".
Седнахме и изяснихме, че докато той (бащата) не започне да се занимава активно с детето (да сменя памперси, да бърше дупе, да го храни, къпе, да го приспива и чете приказки, да имат общи, само техни си игри и занимания, удоволствия и забавления), не е редно да има изисквания и претенции за близост.
Кризата премина за 1 месец. Сега се редуваме за много неща - приспиване, четене на книжки, водене и прибиране от градина ... Но си имаме и само "свои" си забавления и занимания.

С тати - играе футбол, кара колело, ходи на градина, гледа филмчета (коментират ги заедно и таткото ги дообяснява), ходят на басейн, посещават едните баба и дядо
Аз - ..... взимам от градина, водя на театър, рисуваме, "готвим", сервираме, "учим" всеки ден поне по 1/2 час(цветовете, английски, броим, оцветяваме картинки .....), организирам веднъж седмично гостенче от детската градина в къщи за социален контакт...

Танче, сигурна съм че проблемът е временен. В твое лице куклата вижда най-важният и ценен човек в живота си от който се чувства обичана, обгрижена, нагушкана .....
 :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в сб, 05 апр 2008, 10:53
Танче, ще мине и това, кога е друга тема, но ще мине - няма да е вечно.

Една дама беше постнала хубав текст за Едиповият комплекс в друга тема. При нашите дечица малко се комбинират нещата.

Но d_iva казва нещо важно, което е факт.
Татковците не могат да бъдат само наблюдаващи отстрани, а когато дойде времето за хубавините, детето да ги разпределя по равно.

У дома 99% от случаите, мама играе, мама помага за дрешки, за миене, за лягане, за ставане, с мама пеем, с мама рисуваме, с мама се търкаляме по пода, мама чете приказка и т.н., и т.н.
Естествено, че когато после в 1% от случаите тати е до нея, тя се съпротивлява и негодува.

Така че и аз като Ива, понаблягам от време на време повече на "възпитанието" на големите, отколкото на малките и в тези моменти се виждат мигновени резултати.

С приемането на отношенията между мама и тати, деленето на обичта и към другото дете, решавахме нещата с групови прегръдки.
Никога не сме прекратявали да се гушкаме, ако тя негодува (даже удряше баща си), ами я награбваме и всичко завършва със смях и борене. Така лека-полека спря да реагира остро на тази гледка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в сб, 05 апр 2008, 11:05
Танче, не се притеснявай, ще отмине. Същият проблем е при снаха ми. И не само това , ами когато някой им е на гости , щом тръгне и каже чао и племенникът започва да реве и пищи.  Всички знаем, че като си тръгваме трябва да се изнасяме тихо , ама как да го обясниш и на гостите!  /племенникът не е осиновен/   По-скоро мисля, че този проблем се появява, когато майката прекарва повечето време сама с детето.
При нас с Ники нямаше такъв проблем, защото от първия ден в който го взехме почти не останахме сами. Ние сме голям род :bigdance2:   и той си има от всички видове роднини- леля, калеко, чинка, чичо, вуйчо и вуйна , баби и дядовци и куп братовчеди.  В първите дни още ми се наложи да го оставям за по два-три часа на бабите или на вуйна му, мъжът ми също остана няколко дена вкъщи.  Може би това, че толкова хора се въртяха около него /а и той е много общителен/  спомогна да избегнем болезнената привързаност. Не знам, може и да си е до самото дете.
Що се касае за отношенията между мен и мъжа ми, ситуацията е като при вас. Ники не му разрешава да ме целува или пък веднага пристига и се навира между нас.   :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в сб, 05 апр 2008, 21:49
Не че ми олекна, от това че и вие сте имали/имате сходни проблеми, но някак си е уютно да знаеш, че не си сам и някой те разбира.  :hug: Да получиш подкрепа и рамо, на което да поплачеш в труден момент е безценно (за всичко друго има Eurocard, Mastercard - както се казваше в една реклама :lol:). Благодаря ви, че ви има.  :bouquet: Доста често вие сте най-точния ми източник на съвети.
Прочетох внимателно всички постове и съм замислила една тактика. Ще видя дали ще се получи и ще ви споделя резултатите.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в сб, 05 апр 2008, 23:22
Танче,спокойно мила период,всички сме го приживяваме,а и сега като по-големи като са децта пак,но под друга форма.Само ще  ти кажа,че Цеци до преди година седеше пред банята о постоянно отваряше вртата да не би да съм изчезнала,въпреки,че знае че друга врата няма.А да не ти казвам какъв рев беше,когато усетеше,че съм се заключила вътре,вика и рита да отворя.Срам ме е,ама така  и с тоалетната беше :)
Сега пак е така,но по-рядко.Ти поне си жена и като се лепне Йоанка до теб няма проблеми,ама аз как ще се справям с порастването на Цеци и тези му навици незнам.
Един малък съвет,когато прегръщашмъжа ти,тръгни и с другата ръка и нея да прегърнеш.Помага,въпреки,че ще е постепенно.В началото ще дърпа ръката ти от него,но с времето ще свикне.
Успех,ако имаш нужда да поговорим ми звънни.
 :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в нд, 06 апр 2008, 06:43
Вие си знаете, ама аз да кажа. Дар го беше казала много хубаво в една тема по друг повод: "Ако възрастен е подложен на това, ще експлоадира". От два дни ходене в дома и аз откривам колко силни са децата. Не знам аз как бих издържала от раждането си да живея в дом с викащи лелички и на този безумен режим.
Ще пиша като се върна от дома.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в нд, 06 апр 2008, 14:34
Танче, спокойно :)

Вместо да се притесняваш, се радвай - хубаво е, че минавате през всичко това. Повече от показателно е, че дъщеря ти вече е формирала привързаност към теб. Ти сега си всичко за нея - когато се убеди, че си до нея, че си на нейно разположение, че си сигурна, предвидима и предсказуема, постепенно ще намалее зависимостта.

Със сигурност е период - необходим етап от развитието й. Може да продължи от 1-2 месеца до малко повечко месеци :)

Ревността също е нормална. Сега е спрямо мъжа ти, а малко по-късно, като влезе в Едиповата фаза - теб няма да те допуска до баща й :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 06 апр 2008, 21:22
Танче, разбираш ли сега как се чувстват скачените съдове  :35:
Другите правилно са те посъветвали - половинката да поеме част от рутинните действия - хранене, обличане, къпане, та да почне да го брои и него за човек.
Зойче, аз и до сега си ходя до тоалетната с придружители /преди поне бях с един, сега са двама/ но толкова съм свикнала, че ще ми липсва като премине  :hahaha:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в нд, 06 апр 2008, 22:57
това за VC май всички го изпитваме  ;-).При нас в момента положението е сърдене и тръшкане за всяко нещо.Като не стане по нейната и почва да крещи или ако сме си и двамата в къщи със съпруга ми бяга от този който и се скарал и отива при другия да се жалва  :mrgreen:.А когато е само с мен и като се скарам почва да хленчи и хваща се за краката ми и ми се умилква мама,мама с едно тънко гласче.Та се чудя да се смея ли или да плача.Обаче инатите са много.Особено през проследните две седмици.Не иска дори за пет минути да се заиграе сама.Не ми дава да измия едни чинии, или ме дърпа за крачола ако е до мен и мрънка,или ако е в столчето започва направо да крещи и реве.Не дава да си кажеш приказка с никой, само на нея да се обръща внимание.Не съм забелязала да има ревност от баща и и да ни дели,но като сме и  двамата с нея и така ни разиграва че какво да ви кажа.Не знам какъв период е- бебешки пубертет, някой май беше споменал- обаче с това нейно хленчене и тръшкане за всичко скоро ще хващам гората  :mrgreen:.Порастна и тя ей,а какво ни чака още  newsm78 :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 06 апр 2008, 23:10
Лорче, спокойно, по-корави сме, отколкото ни се струва. Митето пък се е научил да мята всичко като не му се угоди. И грачи за да ме плаши  :35:
Това грачене от няколко дни го дебна с камерата да го документирам, че е направо за конкурс  :hahaha:
Характерчета са, ама това да им е кусура, само да са здрави.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в пн, 07 апр 2008, 03:21
оххххххххххх, и ние сме на вълна тръшкане. думата НЕ не се акцептира. следва удряне по главата с две ръце. не си я удря в стената или в пода, защото пробва и явно доста я заболя. значи, бие си шамари и надува гайдата. ама едни децибели :sick:
ще ме посетят скоро май социалните. тук веднага се обажда някой и казва че си тормозиш детето :mrgreen:и те дотърчават да проверят. намирам го за добре, макар че не е много приятно, ама може наистина пък да го биеш.
навън обаче е ангелче. познатите не ми вярват. най-хрисимото дете......
ще снимам, за да имам доказателства. ще се оплача в съюза за малтретирани родители :twisted:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в пн, 07 апр 2008, 10:22
ООООО те навън и пред другите всички са ангелчета.Тя мама лъже, я виж колко е кротко детето  :mrgreen: :crazyeyes:.Кротко ,ама да не ти е в къщата  :35: Миналата седмица бяхме в една приятелка на гости цял ден че под нас комшията кърти и какво да ви кажа, толкова бели направи за един ден ,щеше да потроши къщата на хората.Скоро май няма да ходим по гости  :(.
Мата ще се включа и аз в оплакването, да направим подписка  :lol: :hahaha: И при нас НЕ не се тачи.Поглежда прави с пръстче нееее  :xarms: и пак си ровичка или се обръща кара ми се с пръст и продължава със заниманието си, а ти си се ядосвай като си нямаш работа и си приказвай ама да има кой да те чуе.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 07 апр 2008, 12:32
Мата, моля те, дай адреса на "Агенцията за Закрила на Родителите".  :35:

Нашите деца от една книга четат май, който я намери, да я скъса  :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в вт, 08 апр 2008, 15:19
Аз имам ужасни угризения. Направо ще се пръсна. Видяхме се с Бобо вече три пъти. На втората среща беше доста плах, но си играхме, гушкахме се, обаче като го оставихме да го прибират и в момента, в който го пое леличката, той изведнъж придоби много разтревожен вид, започна да гледа уплашено и на мен ми се сви сърцето. А в тази смяна бяха на всичкото отгоре много кофти лелички, малко бой са яли като малки (лелчиките имам предвид).
На втората среща в неделя дребния беше просто пощурял, с баща си обърнаха физкултурния салон с краката нагоре. Обаче аз в един момент имах чувството, че ще пръсна от всичките емоции и просто исках да си ходя. Чувствах се задръстена от това, което ми се случва и се усетих, че не мога да поема повече, както когато човек се задушава и не може да си поеме въздух. Едва издържах да стане време да го оставим за обяд и да си ходим. Леличката го пое, той ни пращаше въздушни целувки, ние поехме на едната страна, той на другата, мъжът ми каза, че два пъти се обръщал и личицето му показвало учудване защо той отива в едната посока, а ние в другата. Пък аз изобщо не се обърнах, само бързах да изляза, защото сърцето ми щеше да се пръсне от това, че аз си тръгвам, пък той остава там. И сега ми е мъчно, че не изчаках да го приберат и тогава да си обърна да си ходя. Място не мога да си намеря.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в вт, 08 апр 2008, 15:37
kudku, ща бия. недей така бе рожбе. не се измъчвай. ужасно е да те отделят от детето ти, ама сме го дъвкали това много. скоро ще си вземете джуджето удома. на фона на другото ти чакане е нормално това да ти идва вповече. знам, че на чужд гръб и сто тояги са малко, така че мога само да те  :hug: и да ви пожелая чакането да мине като миг.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 08 апр 2008, 15:43
Споко! Нямай угизения. Мама също е хора...  ;-)
Мама е човешко същество със свои емоции, степен на стрес и възможност да поема чувства и събития.
Не вярвам в любовта от пръв поглед, не вярвам в това, че човек "познава детето си", само като го види. Вятър работа...
С риск да бъда обявена за звяр бих казала следното:
Когато отиваме на среща с детенцето, което ще осиновим, истината е че ние сме две абсолютно непознати човешки същества, кото имат нужда, пространство и време да свикнат един с друг. Аз дълго време (2 месеца и повече ) не изпитвах кой знае какви чувства към Никола, вероятно и той към мен.
Ужасно се тормозех, че не го обичам достатъчно, че не съм добра майка, че всички други повече му се радват от мен и пр.
Това което установих, когато мина време е, че аз толкова се бях гипсирала и стреснала, че вътрешно явно съм пуснала всички възможни емоционални бариери и не съм си позволила нито щастие, нито болка. Бях като леден блок.
Ще мине, спокойно...
Имай предвид, че според мен, ние често  приписваме емоции на децата, които те може и да не изпитват в конкретния момент. Учудил се е че играта свършва, това е, вероятно нищо повече.

Недей, не се мъчи излишно. Дай си време


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sna в вт, 08 апр 2008, 15:46
Мата хубаво ти го е казала - недей така. Радвай се на чудото и мен ми идеше да побягна, щото тия срещи ги чаках с радост, ама егати радостта от туй посещение.
Не се притеснявай - радвай се, че така ви се радва - първи срещи са това все пак, а то детенцето милото колко се радва :hug:
А нашия с голяма усмивка посрещаше лелята, щото идваше време за обяд :lol:
Но явно тези срещи добре ги помнят и после се натъжават, че сме си отишли, защото след събота и неделя (тогава не ни даваха да го виждаме) ни беше някакси сърдит, а лелите казваха, че като го отнасяли още не разбирал, че вече ни нямало, а после ни търсел.
Но ти мисли колко любов и щастие го очаква това детенце!!!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 08 апр 2008, 16:02
Дечицата там, особено тези, които са оставени скоро след раждането си и са под възрастта на осъзнаване, че има различен и по-добър свят, наистина не изпитват липсата така, както ти я интерпретираш в момента.
Не може да ти липсва нещо, което не знаеш, че съществува, така че - подготви се за това. Той е на две, но може да се наложи да го учиш на обичайни неща за дете на 1 годинка, родено в семейство.
Но, както казва Фуси, може да харесва. Да харесва вас, специалното внимание, забавленията, хубавото папо, което носите само за него. Разбира се, че ще се пита: тия хора, защо сега идват, после си тръгват като може да дойдат с мен в групата...

Твоите емоции сега са много по-силни от неговите.
Може лелките да му говорят, че вече си има мама и татко. Тези неща се обсъждат в "домовете". Децата с мама и татко придобиват ново самочувствие, започват да се променят още там, а другите им завиждат, макар че може да не е особено ясно за какво.
Не е достатъчно голям за да бъде обект на яростна агресия от другите деца, затова, че вече е "миропомазан", затова сега не се безпокой за него, поне от емоционална гледна точка.
Знам, че ще се питаш: ял ли е? какво? здрав ли е? играе ли му се? как се държат с него?
Затова си гони нещата, да не ви проточат делото и детето да излезе, колкото може по-рано. Живей си емоциите, защото те не са вечни. Други ще ги заменят след време.

И аз не съм от вярващите в "разпознаването", но вярвам, че всеки един от нас си ходи с кармата. На някои тя е да получи подпомагащи знаци, на други - да вложат воля и усърдие за да научат уроците си в този живот.
Някои жени носят бременност, други износват връзката си с детето и мисля че, е не по-малко емоционално, красиво и вълнуващо. С всички плюсове и минуси.

Честито да ти е, МАМО КуДкуДяка! ;)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в вт, 08 апр 2008, 16:16
Със сигурност емоциите ми правят кофти номер. В трепването и разпознаването и аз не вярвам, пък и дребното е любимец в дома, всички го мачкат и целуват, така че не смятам, че правим с него нещо, което не познава.
Забелязах, че не дъвчи, а по-скоро смуче храната и я раздробява с език. Аз и не очаквах да може да го прави и не се изненадвам, сигурно ме помисли за ненормална като го карах да си отваря устата да видя зъби има ли, че се притесних да не би пък да няма с какво да дъвчи, ама дете на тази възраст има достатъчно зъби, това поне го знам. И все пак ни изненада като си избърса с кърпичка ръцете, устата и носа, направо ни срази. После хвърли кърпичката в дамската чанта на баба си.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 08 апр 2008, 16:26
Ти питай какво е ял. Нищо че е на две години и със сигурност е на обща храна. На наши близки детенцето беше на същата възраст, когато го осиновихе и не бешеблизвалаплодове. Което значи, че ще трябва да си го захраниш постепенно, както си е по правилата.
Силни алергени са напр. шоколад, ядки, ягоди и пр. Така че питай


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 08 апр 2008, 16:32
Забелязах, че не дъвчи, а по-скоро смуче храната и я раздробява с език. Аз и не очаквах да може да го прави и не се изненадвам...

Е, ама и ти!
А, сега иди в кухнята им и виж какво ще им дадат за обяд (мека, твърда храна?) После виж как ще им го дадат (в купички без прибори или със?)
И после не забравяй, че времето за дъвчене не стига сега! Трябва да се яде бързо! Ами, ако ти го вземат, я, лелите, я, децата?!

Ще се научи да дъвче. Имаме предостатъчно примери.  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в вт, 08 апр 2008, 16:34
Ами всичко яде маймуната. В този дом децата са изключително добре гледани, просто съм възхитена, да не повярваш, че са в малко градче.
Давах му банан онзи ден и докато го обеля се забавих и той чака, чака и по едно време чувам: Айде, дееееееее! Познава храните, играе с играчки и то много, честно казано, аз очаквах да е доста по-назаднал, а той си е съвсем в час с много неща. Даже като се забавели да му дадат прибори за яденето, викал и се карал.
Абе вярно ядат като невидели.
Ама това май не са вече проблеми.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 08 апр 2008, 16:41
Ами ти какво се туткаш  :x с тоя банан, а? Амаааа...
Това с яденето и емоциите е много важно, аз си имам своя теория по въпроса, която се потвърди преди 2 месеца, когато въпросинте ми познати осиновиха момиченцето си. Утре ще я споделя в старата тема за Осиновеното дете в къщи - месец първи


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в вт, 08 апр 2008, 18:31
...... В този дом децата са изключително добре гледани, просто съм възхитена, да не повярваш, че са в малко градче.
........

kuku  :thinking: май и нашето детенце е от същия дом доколкото видях. Трепкаше ми сърцето като се взирах в снимките.
И аз мисля, че това е едно от местата дето децата са "добре" доколкото могат да бъдат добре на такова място. Гушкат ги, обичат ги, за Марти реваха като си тръгваше и го разнасяха из дома да си взимат сбогом със :thinking: всички. Помня, че ме впечатли когато веднъж присъствах на обяд - постлаха поривчици на ниски кръгли маси, настаниха джуджетата по 5 с по една леля за помощ и всички лакомо се хранеха.

Много е хубаво, че Малчо ви е харесал и ви търси, защото нашето дете ревеше за лелите милото (беше най-малкият в "голямата" група и някой постоянно го гушкаше.

Да минава по-бързо процедурата за да си се гушкате в къщи  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в вт, 08 апр 2008, 22:30
Кудкудяка, едно голямо мерси пусни до системата за чакане - тя те сдъвка и изплю - как искаш да имаш читави емоции и сили. Аз не смеех да се зарадвам, за да не ми ги вземат. Не смеех да мисля за себе си като за мама, за да не не обърка нещо. Кълбо от нерви бях станала, а ти през какво мина... Ще си дойде всичко на мястото. Колко време остава до вашият ден? Ще броим с теб.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в вт, 08 апр 2008, 22:35
Куку, показваш нормални емоции и нормално поведение.
Пореви си, похили се, вдигни два три профилактични скандала, разтовари някак си, купи си боксова круша, иначе ще изпушиш.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в ср, 09 апр 2008, 00:18
Куку, нищо не мога да добавя към думите на  другите, освен че чудесно разбирам какво изпитваш в момента.
Все още емоциите ми от този период са твърде пресни. Много, много силно те прегръщам.  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в ср, 09 апр 2008, 00:38
Куку, другите са казали всичко което може да се каже.Чувствата и емоциите ти са напълно нормални, разбирам те и аз и имаш и моята голяма прегръдка  :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: densky в чт, 10 апр 2008, 15:14
Момичета не знам дали е за тук това , което ще напиша, но нещо ми много мъчно.
Дребният ходи пак на ясла след като беше болен доста време и всеки ден като отива да го вземе бабата (сега почнахме да го взимаме пак по обяд) той рева и изпада в истерия. Лелките в яслата само вдигат рамене и се оплакват ще искал да се налага, че пищи като преобличат и т.н. Почвам да се чудя дали аз не съм направила някакви грешки. Просто ми е криво, че пак съм на работа и не му обръщам достатъчно внимание  :cry:. Не знам как да се справя с това. Дайте някакъв съвет как да постъпя. Съжалчвам за сълзливия пост  :?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mina_B в чт, 10 апр 2008, 15:40
Ами не, не иска да се налага, просто човекът е неприятно изненадан, че пак трябва да ходи на ясла. И то точно като си е помислил, че се е отървал от нея.  :lol: За децата на тази възраст и 1 седмица е цял век. Ако бях по-млада щях да ти кажа, че трябва да стиснеш зъби и да изтърпиш, а той полека-лека пак ще свикне. Човешкото същество е силно адаптируемо, с какво ли не свиква, включително и с ужасни условия, та с яслата ли?

Но на тази възраст, на коята съм сега, с две много големи деца и едно малко, бих ти казала - остани си вкъщи, ако финансиите ви позволяват и си гледай детето докато укрепне психически, а и физически, т.е. нека да порасне още малко. Това в двойна сила се отнася до момчетата, които вървят с 1 година назад от момичетата по социално съзряване.

Знам, че много майки няма да са съгласни с мен, но до това ме води моят опит, а и разговорите с порасналите ми деца.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в чт, 10 апр 2008, 16:18
Нашия разбойник пък, след като беше седмица вкъщи болен последни дни искаше само да ходи на ясла:)

А 3 месеца преди това такива сцени ни въртеше когато го водехме... Даже си мислехме да го спираме.

Сега определено се забавлява доста и освен това харчи доста повече енергия там.

Незнам как и защо настъпи промяната и незнам какво да те посъветвам освен да имаш търпение.

Убедих се, че малчуганите имат нужда от контакти и комуникация с подобни. Ние големите можем да сме много скучни понякога...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: densky в чт, 10 апр 2008, 16:20
10x за отговора, просто май имах нужда да споделя с някой


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 10 апр 2008, 17:39
Дребният ходи пак на ясла след като беше болен доста време и всеки ден като отива да го вземе бабата (сега почнахме да го взимаме пак по обяд) той рева и изпада в истерия. .....

Нормално е май .... Кураж и търпение от мен :peace:.
Марти рева 2 години ....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в чт, 10 апр 2008, 22:11
съм напълно на мението на мина. ама кой ли може да си го позволи.............


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 10 апр 2008, 22:23
Винаги съм мечтала да мога да си позволя да не работя , а да си гледам децата. Но май е нож с две остриета - яслата е премиерата им в обществото и не мога да си представя как от център на вселената се оказваш в масовката. Много страдах когато ги заведох на ясла и трябваше да се върна на работа, изпитваш угризения, но си мисля, че там започват да учат да се конкурират и да доказват себе си.
Дано се справи бързо малкото юначе, че е голяма мъка да го гледаш как страда. Моите недолюбват детската градина, но са всеки ден там...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 10 апр 2008, 22:45
densky в "нашите деца" има няколко теми за проблемната адаптация на децата. Навсякъде ще прочетеш за трудно адаптиращи се деца. Гледната точка, от която тук ще получиш съвет е на майки, чиито деца вече веднъж са преживяли изоставянето, според мен това  ще е призмата, която ще пречупи съветите.
Иначе от лелките в яслата мисля че не можеш да очакваш кой знае каква помощ за по-леката адаптация. Освен това в яслата им е скучно на децата. Аз лично също бих те посъветвала ако може да го задържиш до градина у дома.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пт, 11 апр 2008, 03:57
Като чета мненията на мамите, реших че от ясла до ясла има голяма разлика ....
Нашето дете научи много в яслата (гърне, песни, танци, групови игри, дори рисуваха ...), имаше прекрасен, обичлив персонал, който и досега го нагушква при всяко разминаване по коридорите и двора. Радваха им се на всяка нова думичка, действие, умение ...
Имам само добри спомени и много благодарност за грижите и любовта ....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: densky в пн, 14 апр 2008, 15:33
Благодаря ви много за отговорите момичета. В момента юнака си е в къщи и  поне за известно време ще е спокоен  :) Искрено се надявам да свикне пък, ако не ще видим какво ще правим.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пн, 14 апр 2008, 16:01
Уффффф
аз много ще мрънкам  :x
Не мога да се оправя с очните проблеми на Никола и това е.... Отново криви окото. Ходихме наконтролен преглед при Топов - той направо ни претупа- каза че съм си въобразявала. Ся, не че ми е за 30те лева - преглед, ама знам и по-приятни начини да си ги изхарча. Направо незнам къде да го водя това дете. Другата седмица сме при другата докторка, да видим тя какво ще каже  :bad-words:
А сега, кажете въобразявам ли си:
(https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png)



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 14 апр 2008, 16:05
Фуси, не си въобразяваш, криви. Сменяй доктора.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 14 апр 2008, 16:16
Фуси, по Часа на мама се изявяваше някакъв специалист, та той каза, за да проверим за кривогледство, да поставим детето пред прозорец и да видим - ако светлината е в средата на зеницата - няма проблем, ако е отстрани - да търсим помощ, дано ти помогна.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пн, 14 апр 2008, 16:30
Фокси,
не точно, мила... Когато напр. снимаш детето и светкавицата се отрази в очичките му - тогава се вижда много точно. Снима се детето в анфас. Гледа се дали светлите точици в средата на зеницата (отразяването на светкавицата) са на равни разстояния от основата на носа.
Глей ся снимката на Колето .... очевидно лявата точица е доста по-близо до нослето, отколкото дясната. Т.е лявото оченце се криви към носа...
Много ми е гадно - аз правя всичко, което е по силите ми - водя го на доктор, следя очилата да са качествени и той да ги носи, изобщо полагам усилия детето ми да е добре. Като не виждам резултат - ясно е че не взимам подходящите мерки и много се тормозя.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пн, 14 апр 2008, 20:02
Фуси, чувала съм, че най-добрите специалисти по очни болести и то за деца са във Варна. За съжаление ви е далеч, но все пак помислете


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Берта в пн, 14 апр 2008, 22:04
И аз съм за Варна с двете ръце. Фуси, не се трови за нещо, което не зависи 100% от теб! В текущото си състояние се чувствам виновна за каквото се сетиш, но след 21ч. ми никнат крилата, даже започвам да давам акъли  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пн, 14 апр 2008, 22:25
Фуси, моят племенник има операция на окото. бяха им препоръчали да чакат пубертета, носи очила с едно стъкло с дупчица, лепиха едното око, но в крайна сметка минаха през операцията - до вечерта ги пуснаха в къщи. Във Варна го оперираха. май наистина е по-добре да хващате пътя за Варна. Що да се мъчи детенце. Такова зверско главоболие докарват проблемите с очите.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Мариана Кандилова в вт, 15 апр 2008, 07:39
Фуси,ако мислиш,че Стара Загора е по-близо от Варна ,насреща съм. Тук също имаме чудесен очен лекар. Скоро оперира баща ми,който е на 75 години-слагаха изкуствена леща- и всичко е ок. Работила съм с него преди и имам и лични наблюдения. Има и къде да останете,ако се наложи. Ако решиш,пиши.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 15 апр 2008, 11:10
Eeee много сте мили момичета   :bouquet: благодаря!
Другата седмица имаме час при една друга лекарка, та ще видим.
Най-добрия приятел на татко е много известен очен хирург. Не ми се щеше да прибягвам до неговите услуги, защото знам каква паника и суматоха ще настане - но в крайна сметка ако и тази докторица нищо не направи - ще се ходи при приятеля на татко.
Благодаря на всички за подкрепата - ще се отчитам периодично  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mina_B в вт, 15 апр 2008, 12:47
Фусии, извинявай малко късно се включвам. Та значи имах същото като малка, а също и дъщеря ми. Нарича се мързеливо око. То е това око, което уж гледа правилно, но окото всъщност има намален зрителен %, например не 100, а 60% (това може да го определи очен лекар с доста голяма точност, след слагане на капки за разширяване на зениците). Та онова другото око, което се криви, е всъщност окото със 100% зрение, което отива да "помогне" на мързеливото оченце. Обикновено тези деца са с умерен диоптър далекогледство.
Лекарите препоръчват консервативни мерки - постоянно закриване на "силното" око (да, това са децата, които ходят като еднооки пирати... :lol:), както и едни специални упражнения с мързеливото око, за да му се развие зрението и да се изравни с това на нормалното око. Тогава кривогледството изчезва. Удачна възраст за започване е 2.5 - 3 години. Не трябва да се отлага!!!
При мен този подход проработи, при дъщеря ми - също, но понеже започнахме малко късно (към 5 годишна възраст) и ефектът при нея не беше 100%. Т.е. сега когато е уморена, леко криви окото.
Същото може наблюдаваш и при сина ти, когато е уморен криви повече, нали?
Според мен операцията е много крайна мярка. А добрите специалисти, при които най-накрая попаднахме (затова и закъсняхме с дъщеря ми) са в Медицинска академия - София, Очната клиника. Трябва да отидеш на място и да разбереш, кой доктор сега се занимава с детското кривогледство. Между другото, помага и точков китайски масаж и преди години там го правеше един от лекарите, но с ток (нискочастотен - нещо като писалка).
Дано съм помогнала, ЗНАМ, че ще се оправите, не бързай с операциите. Успех!!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 15 апр 2008, 13:01
Минче, това с мързеливото око го знам от свой личен собствен опит  8). Аз бях бая кривогледа като малка и мама ме влачеше нон стоп по въпросните упражнения. За щастие отървах операцията благодарение на упоритостта на мама.
Работата е там, че докторите смятат, че Никола криви очето, заради прекалено високия диоптър далекогедство (той е плюс 6), а не заради мързеливо око. Просто лошо фокусира
Нашата сага започна през октомври миналата година, когато за първи път го заведох на лекар (точно от МА). Честно казано тогава този висок диоптър ме стресна и затова за всеки случай поисках второ мнение, което потвърди на 100 процента първото. Затова бях спокойна. Кривенето се изправи, но сега преди месец пак се появи. Откровено казано, аз много харесвам лекуващия доктор на Никола. Просто на контролния преглед, явно не му беше ден на човека и ни попретупа. Аз също работя с хора изнам какво е..., честно казано не го обвинявам. Наистина е добър лекар. Ще видим д-р Лолова какво ще каже след 1 седмица.
Сега, аз не правя драма... знам, че това е бял кахър, ама си се притеснявам... основно да не навредя аз на детето като го карам да носи очила с неточен диоптър... ей това ми е страха.

Благодаря ти миличка   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mina_B в вт, 15 апр 2008, 18:33
Е, щом имаш опит си знаеш. Наистина ключов момент е упоритостта на упражненията и възрастта на детето.
Самата аз имах +3 диоптъра, но към 18 годишна възраст ги свалих на 0. после пак ги качих от много учене  :lol:, но нормално +0.75.
Не се притеснявай, изглежда при малките деца, нещата са много променливи, свързано е с гъвкавостта на целия им организъм. Няма да повярваш, но след толкова капки за очи се бях научила и можех волево да си разширявам зениците до определена степен. Ха-ха-ха, правех шоу на децата, обирах овации. Това беше като компенсация на "очилатото магаре", както ми викаха едно време мнооого отдавна, когато бях ЕДИНСТВЕНОТО дете с очила в класа!!  :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в вт, 15 апр 2008, 19:35
С две ръце съм за доктор Лолова, мислех да ти пращам нейни координати, но се спрях и като прочетох, че ще ходите при нея чак се зарадвах. Досега не съм видяла да претупа някого, изключително внимателна, не бърза, прегледът трае около час, записва всичко подробно, не съм по суперлативите, но за мен тя е една от най-добрите лекари, при които съм ходила. Ще ви стискам палци.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в вт, 15 апр 2008, 20:13
аз мога да предложа да потърся добър специалист тук, да проверя колко би струвал един частен преглед и въобще, да съдействам с каквото мога за мюнхен.
има една мама, която води детето си тук на очен лекар, мога да те свържа с нея. детето имаше нужда и от други прегледи, но доколкото знам тук оправиха очите на детето, а в бг лекарите не се бяха справили. мисля, че и прегледа не е много скъп, пътуването може да се измисли, спането и него може да го измислим по евтино. абе, има възможности.

знам, че това няма да те успокои много, но братовчед ми е например с два различни цвята очи и криви едното. ето снимка
http://boschnakov.com/about.html


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Берта в ср, 16 апр 2008, 10:26
...... Кривенето се изправи, но сега преди месец пак се появи.

Далекогледството намалява с възрастта /нарастването на очната ябълка/, за разлика от късогледството, което обикновено се увеличава. По тая причина на мен не ми разрешиха да нося лещи преди навършване на 15г. и евентуално спиране на растежа на ябълката. Твърде възможно е диоптъра на Николата да е намалял. Да не се правя на доктор де, но питай...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Мариана Кандилова в сб, 26 апр 2008, 20:34
Моля за помощ!! Маги е доста нестабилна в ходенето-клати се като пате настрани,бързо се уморява,стълбите също са проблем. Едно от нещата,които според мен са проблем е дюстабан. Сравнявах крачетата на двете момичета,но като че ли не намерих разлика. Ще я заведа на лекар,но ми кажете има ли някакъв начин или тест или нещо такова,което да ме ориентира?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в сб, 26 апр 2008, 21:09
Мариана, Ирина има 4-та степен дюстабан, най-високата. При нея беше видимо, освен че, нямаше никакъв свод, а по-скоро там, където би трябвало да бъде, крачето се "изливаше" като мека тъкан, а петичките бяха обърнати навън.
Ако плоскостъпието не е така изявено, просто можеш да я накараш да стъпи хубаво на крачетата и да погледнеш за тези два признака.

Но помни, "патешкото" ходене, може да не се дължи на дюстабан, а просто на недостатъчното движение. Всъщност те и затова често страдат от това, както и от втвърдяване на ставите.

Не е нещо, което да не търпи отлагане, затова, ако искаш иди в работните дни до някой от магазините на Доктор Шол, обикновено имат ортопед, който може да й направи тест с отпечатък на крачето. Така ще се види със сигурност.

Но не се отчайвай, сега ще навакса с движение, дори и да пада често (Ирина беше така), не я спирайте да тича, да се движи. Лятото колко може по-често боса, особено на топлия морски пясък.
Ще укрепне, но разбира се, не очаквай да стане за няколко седмици.

Обувките задължително със стабилна пета, дори и сандалите трябва да са от този тип.

В Горна Баня ти препоръчвам Алексиев, макар че той не обича да слага стелки на деца под 7 години.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в сб, 26 апр 2008, 22:28
Исак също е с дюстабан. Наистина е видимо с просто око, че свода липсва, но при него петите са на вътре, а пръстите са изнесени навън - дори докторът ни показа, ако ги наместим с ръка навътре, как се полувача свод. Дар правилно ти е казала - ходене бос - сега ходи с едни терлъци в къщи, лятото съвсем бос ще ходи, сандали с пета задължително и нашия доктор каза никакви стелки - според него от стелките мускулите се отпускат, което им е проблемът, докато като няма стелки, мускулите на крака се стягали и по този начин вдигали свода. Е, Исак е на 3 години и половина, така че за вашата възраст може да не е така. Успех и дано всичко бъде наред.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в сб, 26 апр 2008, 22:35
Явно почти всички минаваме през подобни неволи.
Водила съм Цецко в 3-та градска и съм много доволна,после водих и внучето на кака ми/биологичната/ и то има напредък с очилата.
А за крачетата най-добре хубаво да го оставяте босо да ходи,въпреки,че е трудно,казвам го от съвет на съпруга/ортопед/на моята приятелка.В началото гледах много скиптично и се вайках какво ли ще го правим са тази похотка и краката  с пръстите навътре,но човекът излезе прав с времето всичко си дойде на място и сега търчи немога да го стигна.
Да вметна,че и аз съм имала същите проблеми кривогледство и дюстабан.И очила за корекция съм носила,отделен е въпросът,че сега нося очила.че все много учена ще ставам ;-)Спомням си,че издържах със стелки за дюстабан точно един месец и край.Гледам ,че всичко си е било до времето и нещата са се оправили постепенно.
Само търпение и събиране на повече мнения по интересуващите ни болежки за децата ни.
Успех и дано бързо всичко се оправи.
 :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Мариана Кандилова в сб, 26 апр 2008, 22:44
Благодяра ви,момичета! Аз знам какво е дюстабан,но никога не съм виждала.Затова исках да попитам как точно да разбера дали има нещо.Ето,оказа се,че има и степени. Тя има свод,това е сигурно. Може би само ще трябва да внимавам за обувчиците. А иначе си давам и аз сметка за липсата на движение. Сега се учим как да ходим по стълбите и изобщо не я спирам-нека се движи колкото може повече. Лятото живот и здраве да е ,ще я заведа на село да ходи босичка.
Надявям се,че като гледа Ралица как тича,ще се научи и тя. Просто засега и липсва увереност. А и няма как да е другояче-само от седмица е в къщи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 26 апр 2008, 23:46
За дюстабан, мисля, че ходенето по много дебело коопено въже също е добра гимнасика. Върви се настрани, така че да въжето да е точно под свода /по чорапи/. Въжето може да се замести с усукани парцали, така че да е твърдо и щадящо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Мариана Кандилова в сб, 26 апр 2008, 23:57
Това е добра идея. Ще го направя като игра и за двете мацки  :D! Даже и Маги да не е дюстабан,ще бъде добре за общата и координация и равновесие. Която мине добре по въжето,получава награда.
Благодаря,к.димитрова!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 08 май 2008, 15:21
Нашият проблем не е здравословен. Проблемът ни е, че за всяко нещо Исак пита "може ли?". До днес си мислех, че нещо сме го побъркали детето и си мисли, че е в затвор или пък друга глупост сме направили или какво ли не ми мина през ума. На въпросът му "може ли?", отговорът е "Разбира се, че може, нали си си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и не е нужно да питаш дали може.". Та днес сутринта му казвам да си занесе пижамата на леглото, на което той ми отговаря "Може ли?". Това ме шокира и се питам - може ли да задава този въпрос заради отговора? Дали 8 месеца по-късно продължава да се чувства несигурен, че е у дома и иска да го чува. И ако е така, дали не трябва да почна да му го повтарям постоянно или просто да чакам той да продължава да си търси отговора с това "може ли?" и дали пък не се заблуждавам и той наистина не си мисли, че е в затвора  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 08 май 2008, 16:24
Даааа ....
Ние имаме 2 проблема които ме мъчат.
- Марти още ходи на пръсти почти през 1/3 от деня. По цял ден с баща му миличко и кротичко повтаряме "стъпи и на петички моля те". И така през 5 минути. Развил е здрави прасци от това упражнение. Консултирахме се със специалист (има много висок свод) - не било проблем. Иначе спортува - плува, кара колело, кара ски, тича .... ама ходи на пръсти с кеф.
- Следващият ни проблем е "придобит". Като дойде в къщи на 1 година и 5 месеца, детенце спеше самостоятелно в кошарката си в детската стая (отворени врати към нашата спалня - 2те врати са една срещу друга в коридора на 1,5 метра). След това "отказа" кошарката и започнахме да разгъваме диванче всяка вечер (решение до организирането на цялостно преустройване на стаята). После започна да "изисква" да го "приспиваме", след това един от нас да спи с него (ако се събуди сутринта и не го завари в стаята си - рев, криза ...). От 4 месеца се настани в нашата спалня (по средата) и отказва да си спи в стаята. Обяснява, че щял да започне да спи там като дойде в къщи сестричката. Сам не искал.
От една страна ми се ще да се опитам по-настойчиво да го "върна" в стаята му да нощува, от друга виждам че просто не желае да спи сам в стаята си не от глезотия, а от душевен дискомфорт. Засега изчакваме с кардинално решение, но не спираме да се чудим как да постъпим ....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 08 май 2008, 16:46
Нашият проблем не е здравословен. Проблемът ни е, че за всяко нещо Исак пита "може ли?". До днес си мислех, че нещо сме го побъркали детето и си мисли, че е в затвор или пък друга глупост сме направили или какво ли не ми мина през ума. На въпросът му "може ли?", отговорът е "Разбира се, че може, нали си си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и не е нужно да питаш дали може.". Та днес сутринта му казвам да си занесе пижамата на леглото, на което той ми отговаря "Може ли?". Това ме шокира и се питам - може ли да задава този въпрос заради отговора? Дали 8 месеца по-късно продължава да се чувства несигурен, че е у дома и иска да го чува. И ако е така, дали не трябва да почна да му го повтарям постоянно или просто да чакам той да продължава да си търси отговора с това "може ли?" и дали пък не се заблуждавам и той наистина не си мисли, че е в затвора  newsm78

Фокси, набързо ще ти отговоря: продължавай да му отговаряш и да добавяш всеки път, че: "Разбира се, че може, нали си си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и не е нужно да питаш дали може."

Дали може след 8 месеца?  Може, може.
Смятай наобратно (образно казано). Бил е близо три години "там". Умножи (пак съвсем образно) по две. Ако стане на 6 и продължава да пита, тогава го брой за проблем! ;)

Ирина след два пъти повече време у дома, продължава да пита от време на време. Макар вече да се шегуваме, контрирайки я с: Ти кажи, може ли? И тя се смее... Но навиците, навиците...

Д_Ива, и за двата "проблема" няма да мога да ти бъда полезна.
За ходенето на пръсти - Ирина думкаше на цяло стъпало като слонче, заради дюстабана. Ние се мъчихме да я учим да ходи на пръсти... Да ги съберем с Марти, да взаимстват?  ;-)
За спането при вас, пак не знам. Може да е за добро, а може нежно да ви манипулира...
Аз спах до главата на Ирина и с хванати ръце плътно една година, после се отделихме. Откакто е сама, не е искала да спи при нас, но се е опитвала да ме кара да й чета с часове, преди да заспи. Със сигурност компанията помага. Когато баткото идва, хич не й липсвам...  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 08 май 2008, 17:11
Дар, благодаря ти  :hug:.

Д-Ива, и аз ти завиждам за ходенето на пръсти - нашия трябва да ходи на пръсти и на пети, но не можеш да го накараш. Хубавото е, че се вижда някакъв свод вече, дано ходенето по терлъци помага.
А за второто - дали пък не е свързано с предстоящото идване на второ дете? Може да иска да е сигурен, че сестра му няма да го измести от сърцата ви. Исак преди да се роди бебето ги правеше същите неща, само че ние спим в една стая, та той сутрин като станеше, чакаше да го извикаме в леглото, иначе се цупеше (това беше преди да започне да става сам от леглото). Сега вече не прави такива неща. Не знам, каква възраст сте посочили за момиченцето, но това може да е проблем - сега например ситната от няколко дни реве по цяла нощ и аз спя с нея в хола на дивана, като много внимавам Исак да не разбере за това.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 08 май 2008, 18:44
Дар, винаги успяваш да направиш "терапевтични" коментари.
Със сигурност има процент манипулиране в спането при нас, но съм склонна да мисля, че с порастването и с осъзнаването на факта че е осиновен и "различен" се старае да търси подсъзнателно все по-голяма близост с нас и да иска да му се разказва приказката за това "Как Марти е дошъл в къщи".

Фоксче, не знам дали е полезно да се ходи по цял ден на пръсти, ама нас определено ни притеснява. Да оставим настрана факта че всички обувки са с амортизирани носове, но просто не ми се вижда естествено да ходи така. От днес с баща му решихме като го видим да ходи така, да не му правим забележки а да почваме и ние да ходим така. Засега "работи", веднага спира и умира от смях, но след 5 минути - пак. Не се знае колко дълго ние ще сме "в час".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 08 май 2008, 18:53
.......А за второто - дали пък не е свързано с предстоящото идване на второ дете? Може да иска да е сигурен, че сестра му няма да го измести от сърцата ви. ....... Не знам, каква възраст сте посочили за момиченцето, но това може да е проблем .......

Ох, Марти ме разсея и го постнах без да довърша (съседчето е на гости и само М само бърка по шкафовете за да го черпи).

Сигурно е свързано с дългоочакваното вече от всички момиченце, много ми се искаше да имат по-малка разлика двамата за да са колкото се може по-близки в живота (имам две сестри и завинаги останах по-близка с тази с която разликата ни е 1 година и 10 месеца, не че другата не я обичам но с тази мислим и говирим еднакво). Ама вече се отчаяхме .... от чакане.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в чт, 08 май 2008, 20:23
Дали 8 месеца по-късно продължава да се чувства несигурен, че е у дома и иска да го чува. И ако е така, дали не трябва да почна да му го повтарям постоянно или просто да чакам той да продължава да си търси отговора с това "може ли?" и дали пък не се заблуждавам и той наистина не си мисли, че е в затвора  newsm78

Да, Фоксче, продължава да се чувства несигурен.

С въпросът "може ли" не само иска разрешение - иска одобрение, иска контакт, иска внимание. Не е толкова заради отговора - може/не може - колкото, за да се види отразен във вашите очи, за почувства сигурността, близостта... все още формирате доверие един към друг.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 08 май 2008, 21:27
Благодаря ти, Теа, най-вероятно затова постоянно използва и въпросът "Защо?".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Tea_ в чт, 08 май 2008, 21:53
Благодаря ти, Теа, най-вероятно затова постоянно използва и въпросът "Защо?".

Защо-то вече си е типична възрастова особеност :) Приготви се за безкрайните защо-та :) Защо небето е синьо? Защо птиците летят? И т.н. Децата на три годинки изследват света около тях, експериментират, опитват си да си обяснят как точно се случват всички тези вълнуващи неща около тях. След като вече добре владеят езика, те нямат търпение да зададат всички онези въпроси, които дълго време не са можели да изразят и да получат отговорите им.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в пт, 09 май 2008, 07:02
- Следващият ни проблем е "придобит". Като дойде в къщи на 1 година и 5 месеца, детенце спеше самостоятелно в кошарката си в детската стая (отворени врати към нашата спалня - 2те врати са една срещу друга в коридора на 1,5 метра). След това "отказа" кошарката и започнахме да разгъваме диванче всяка вечер (решение до организирането на цялостно преустройване на стаята). После започна да "изисква" да го "приспиваме", след това един от нас да спи с него (ако се събуди сутринта и не го завари в стаята си - рев, криза ...). От 4 месеца се настани в нашата спалня (по средата) и отказва да си спи в стаята. Обяснява, че щял да започне да спи там като дойде в къщи сестричката. Сам не искал.
От една страна ми се ще да се опитам по-настойчиво да го "върна" в стаята му да нощува, от друга виждам че просто не желае да спи сам в стаята си не от глезотия, а от душевен дискомфорт. Засега изчакваме с кардинално решение, но не спираме да се чудим как да постъпим ....

d_iva, когато Боби беше бебе живеехме в гарсониера. Отначало спеше в кошара. Като стана на 1 г. и полека лека започна- иска при мама и излезе от кошарата. принудих се да разделя спалнята на 2 легла по диагонал в стаята- тормози ме много време да го гушкам посред нощ по 10-тина пъти, търчах от едното легло на другото.Издържах месеци и се предадох. Събрах двете легла на спалня и той рече- Е, тука най-хубаво! Така спахме до преди година. После започнах по обратния път да отделям- първо сложих кошарата до моето легло, после преместих кошарата под прав ъгъл и накрая преди малко повече от месец , сам пожела да се отдели в самостоятелна стая т.е аз да спя отделно и той да си има стая. Но при следните условия: да чукам като влизам, да му купя телевизор за да си гледа детските, и да може да скача на спалнята.
Това е споделения опит. Мисля, че при вас е същият процес , но се е забавил.

Ще си позволя да припомня и втора точка от тези съвети.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105960.0



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: neizwesna в пт, 09 май 2008, 13:05
Diva при вас проблема е ходенето на пръсти а при нас пълзенето. Вече две години пълзим и в къщи и в градината. Отначало не и правех никакви забележки като предположих, че не е пълзяла достатъчно . Не знам не успя ли да се насити за това време. А да не говорим колко много долнища на анцузи сме скъсали. Вече съм вдигнала ръце и се шегуваме с баща и че може да пълзи докато тръгне на срещи. На някой друг детето пълзи ли толкова много?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в пт, 09 май 2008, 13:58
И  нашите проблеми за Цецко са сходни.
С всяка изминала година той все повече търси близост през нощта,може и да е от това,че вече гледа страшни филми и т.н.Направо незнам как след три месеца ще го оставим сам в стаята,след като сега очаква само баща му да е нощна и се настанява на спалнята при мен и е радост голяма,  когато е до мама.
Надявам се и ние като при дарена да постигнем сега обратно връщане на нещата, но е много трудно.Явно ще се налага да спя известно време при него,а татко му в хола :cry:
При нас все още стои проблема с казването на лоши думички и не само на мен,а и на други деца и направо мее срам и знае,че не трябва, но го правио когато е ядосан. :cry:
Хайде дано се справим с проблемите си и да намаляват. :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 09 май 2008, 14:08
На някой друг детето пълзи ли толкова много?

Някой друг също пълзи доста. ;)

Но, ще се повторя донякъде, защото едната страна е, че Ирина просто се уморяваше много лесно, а и все още е така, макар с по-големи интервали на движение. От дюстабана, от неподвижност, от липса на навици.

Обаче има и друго.
Не знам дали сте си "играли" откровено на бебета?

Ние го правехме много често в началото, понякога и сега.
Дойде от нея, аз просто откликнах.

"Играта" включва всички нормални действия за бебетата, наистина всичко, ако забравех нещо, тя сама ме подсещаше. Люлеене и гушкане, хранене с шише, смучене на биберон, гукане, смяна на памперси, държане за ръчички като за прохождане и т.н., и... не се скандализирайте, но когато настойчиво пожела да суче от мен, макар да й обясних, че само майките, които са родили от коремите имат мляко... ами, да, "кърмих" я.
В тези моменти, наистина съм имала силното усещане, че детето иска " да си вземе всичко невзето".

Все още понякога иска тази игра, но не така настойчиво и не така крайно. Пълзенето, определено го включва като част от бебешките забавления.

А най-веселото е, че след такива "бебешки периоди", така дърпа напред, че свят ми се извива!  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в пт, 09 май 2008, 14:53
Миличките ни дечица инстинктивно усещат,че са пропуснали много неща,които са важни за развитието на човек и си ги искат точно мисля в първите месеци на адаптация.Когато им се наситят и добият "опит"  се отказват от тях сами и продължават напред.Явно от едно се отказват по-бързо от друго по-бавно,но едно е сигурно -вървят напред.Колкото и клиширано да звучи - да им дадем всичкото търпение и любов на света.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 09 май 2008, 15:04
Пълзенето се появи малко след като се появи Дара - понеже обяснявах, как ще почне да стои, после да пълзи, после да ходи и т.н., но Исак много държи да е чист и пълзенето го ограничава сам, въпреки че му идва от вътре  :). Имаме друга мания - показваме на бебето, как да се обръща, как да се изправя до седнало положение, обясняваме й, как да се облича, изобщо - имаме един голям батко. Сутринта дори й обясняваше, как щяла да порасне и да му досажда. Абе по някога си мисля, че две деца се гледат по-лесно от едно, по някога, обратното..., но определено откакто се появи бебето баткото порасна - дори преди няколко дена махнахме решетката на леглото  :). Е, може би беше прекалено бързо за него, но така се получи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в сб, 10 май 2008, 05:29


Фоксче, имах момент на чудене: защо тази промяна си я отразила в тази тема!? После разбрах  с изумление, колко рано порастването (предвестник на отделянето) се превръща в проблем... за родителите!... :roll:
Прогнозирам на последващ етап Исак да има моменти на регрес- да иска да бъде бебето... Да видим!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в сб, 10 май 2008, 17:32
Прогнозирам на последващ етап Исак да има моменти на регрес- да иска да бъде бебето... Да видим!
По някога си мисля дано... Чета и виждам, как много от децата тук изживяват това, което са пропуснали като бебета. Моето Исаче не успя - нямаше време и се притеснявам, това да не остави черен отпечатък върху него... А може и да няма нужда, може да има нужда да бъде батко, да се чувства голям... Знам ли...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в нд, 11 май 2008, 08:00
Ние това с "Може ли?" май няма да го преживеем никога. При нас се вика "Даааааай!". Даже като не знае какво иска. Като каже Даааааай и му казваме да си вземе това, което иска. Обаче снощи като се разтръшка Даааааааааай, няма спиране. Питам го Какво да ти дам, гледа и пак вика Даааааааааааааай! И баща му му каза да донесе това, което иска, той млъкна и се замисли. И се приключи с виковете и тръшкането.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в нд, 11 май 2008, 08:08
Добре дошла в тази тема, Кудку  :hug:.
А за може ли... не ви и трябва, дай е доста по-добре като начало  :).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: ianushkaa в пн, 19 май 2008, 10:13
Искам да ви споделя и че нашата беба спинка с нас на спалнята от 3 месеца вече.......не знам как да постъпя....като я сложа в креватчето и започва един рев ......


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в пн, 19 май 2008, 11:28
ех! напомнихте ми старите времена, когато моите съкровища бяха (почти) бебета. Надя сапочна да сяда сама преди да направи 5 месеца (за ужас на наблюдаващата ни акушерка). Седеше много смешно - като кукла от едновремешните - с широко разкрачени крачета и наведена напред, подпряна на ръчички. После, на 6 започна да се изправя в леглото си, на 7.5 тръгна да върви като се подпираше по мебелите и стените (не помня да сме я учили да върви хваната за ръка), на 8 месеца и 3 дена правихме прощъпалник. УЖАС! След това вече нямаше покой. Като бебе никога не е пълзяла (което в последствие се оказа, че е един от най-ранните симптоми за дислексия). научи се да пълзи в д.градина, като беше на 3-3,5 и пълзя... май докато навърши 6, че и до по-късно.

Борко пък ревеше много (до скоро - имам предвид допреди 1-2 години) - за каквото изобщо можете да се сетите. Ревеше до захлас. Един път, беше мисля вече във втори клас. Прибирам се от работа - Борко реве. Надя пише домашни. Питам Надя защо реве Борко. Тя казва: "Когато започна да реве не можеше да си намери тетрадката". Питам аз Борко един път, два пъти - той от рев чак не ме чува. Накрая сядам на пода, хващам го за раменете и го карам да ме погледне в очите. Той спира за миг да реве и аз питам: "Защо плачеш?" При което той ме поглежда с недоумение и реввайки отново, хълцайки изплаква: "Не знаааааааам!"

Всяко нещо с времето си. Лошото е, че врем,ето минава толкова бързо....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в вт, 20 май 2008, 03:18
Миличките ни дечица инстинктивно усещат,че са пропуснали много неща,които са важни за развитието на човек и си ги искат ...
Абсолютно! Когато се запознах с Дъщеря Моя тя буше на 1г.9м., отлично самостоятелно справяща се с храненето си!... Даваха я в дома за пример!
Сега сме във фаза: "Мамоо, храни ме, аз съм беебее!" Не го приемам като проблем! Храня я с удоволствие (явно и на част от мен липсва този етап)!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 29 май 2008, 12:20
Загина сина на моя приятелка.... какво повече да кажа... какви проблеми имам аз... Бог да е с нея сега :cry: :cry: :cry:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: duNdence в чт, 29 май 2008, 19:55
Загина сина на моя приятелка.... какво повече да кажа... какви проблеми имам аз... Бог да е с нея сега :cry: :cry: :cry:

Няма по-страшно от това...няма...
:rose: :rose:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в чт, 29 май 2008, 20:08
няма по-страшно от това детето ти да си отиде преди теб.
мир на душата му и сила на майката и всичките им близки. :pray:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в сб, 31 май 2008, 01:35
Фуси моите съболезнования.Мир на душата му и дано бог помогне на близките му да понесат мъката. :pray:  :rose: :rose:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в ср, 04 юни 2008, 09:41
Имаме проблем. Бобко удря и то здраво. Такива шамари отнасям, че вече не мога да си преброя синините. В дома това си беше практика между децата, опитах какви ли не начини да разбере, че не трябва да се удря, не става. Само нещо да не стане както иска и се нацупва и започва да бие. Вече не знам какво да го правя. На удара с удар не става, с безразличие не става, като покажа, че боли, се забавлява и всъщност вижда, че е постигнал целта си, защото определено целта му е да заболи. На крачка съм да го пребия, честно ви казвам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Есен Снежнобяла в ср, 04 юни 2008, 10:30
Боят най-много да затвърди мнението му, че всичко става със сила. Следващият път, когато замахне, ясно и категорично кажи "не". Ако го е направил за да получи нещо, не му давай нещото, докато не си го поиска както трябва. Мисля, че е време да научите "вълшебната" думичка. :)
Той така е свикнал в дома и едва ли ще се откаже веднага, за това имай търпение. В никакъв случай не го бий. Ако си много ядосана излез за минутка от стаята.
След време той дори няма да си спомня, че е удрял. Успех!   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в ср, 04 юни 2008, 10:39
Имаме проблем. Бобко удря и то здраво. Такива шамари отнасям, че вече не мога да си преброя синините. В дома това си беше практика между децата, опитах какви ли не начини да разбере, че не трябва да се удря, не става. Само нещо да не стане както иска и се нацупва и започва да бие. Вече не знам какво да го правя. На удара с удар не става, с безразличие не става, като покажа, че боли, се забавлява и всъщност вижда, че е постигнал целта си, защото определено целта му е да заболи. На крачка съм да го пребия, честно ви казвам.
Kudku,читав съвет не мога да ти дам в момента. Търпение ти пожелавам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в ср, 04 юни 2008, 10:41
Ако си много ядосана излез за минутка от стаята.
Стилнес, ти пробвала ли си го?Според мен си е чиста невъзможност. :thinking:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Есен Снежнобяла в ср, 04 юни 2008, 10:57
Пробвала съм го. Като взимах Ана, тя ме хапеше и то до кръв. Често ми се е искало да извикам или да я ударя, но обикновено си издърпвах ръката или я махах от себе си и отивах в банята. В началото ходех, за да измия ухапаното или одраното, но забелязах, че напускането на стаята спира и яда ми. После пробвах това с "не"-то и тя първите няколко пъти се объркваше и само заради това не хапеше. После сякаш започна да забравя и спря да го прави. Вълшебната думичка не сме я учили, но тя не хапеше за да получи нещо, а от обич.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 04 юни 2008, 12:00
Никола също взе да проявява агресивност преди време. А нещо не му отърва - прас по майка си. Понеже аз съм много избухлива - признавам си честно  :oops: :oops: :oops: удрях го през ръката, с която ме е ударил. ОГРОМНА ГРЕШКА.
После, по съвет на нашето педи, а от книгите, които изчетох - пробвах т нар.от мен метод игнор  :lol: :lol: и да видите как се оправиха нещата за нула време.
Като посегне да удари, или да се тръшка - изолирам го са 5 минути с думите "хайде сега да си починеш малко". Ако ще да реве, да ми се извива като дракон - не минава!!!  Почивка 5 минути и после все едно нищо не е било. Разбира се преди това винаги обяснявам подробно  ;-)
Сега като се затръшка, достатъчно е дори само да го попитам дали иска да си почине малко - и всичко е наред  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в ср, 04 юни 2008, 12:02
...... Бобко удря и то здраво. Такива шамари отнасям, че вече не мога да си преброя синините. В дома това си беше практика между децата, опитах какви ли не начини да разбере, че не трябва да се удря, не става. ....

И ние минахме оттам - прекъсвахме агресията със силно гушкане, галене, обяснения,(колкото и да са малки разбират), говорене с тих и премерен глас и тон (от изключително емоционално семейство станахме "мушички" за да даваме личен пример).
Едва ли ще ти помогне, но стискам палци да отшуми по-бързо "боят"  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в ср, 04 юни 2008, 12:15
И аз практикувам метода на Фуси.Когато вече стане невъзможна(вече  е много по-рядко) направо ръката ме сърбеше да я плесна.Със зверска воля се удържах,но и налагах наказание.Щом пищи и удря и се сърдя и не и обръщам внимание около 10 минути.Това казано с най-строг тон и каменна физиономия.Казвам и зашо няма да и говоря и млъквам.Пищи,търкаля се, удря се-все едно ме няма.Ама време трябва,за да се затвърди метода.
А за собствено удолетворение излизах на дворя и ритах разни неща.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 04 юни 2008, 12:15
Кудку, нямам такъв опит с Ирина.
Физическа агресия не е проявявала, при нея е много силна вербалната.

Но излизането от стаята е вариант, който и аз практикувам. Така давам време и на двете ни. После говорим далеч по-спокойно и ефекта е по-добър.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 04 юни 2008, 12:19
Както казва братовчедка ми - дзвероукротител на двама калпазани на сходна възраст - излез от стаята, докато стане безопасно за детето  :35:
Според мен обаче е по добре детето да бъде преместено и изолирано. Така посланието е "Ако ти си агресивен - ти търпиш негативи", а иначе се получава "Ако ти си агресивен - мама излиза, докато на теб ти мине"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в ср, 04 юни 2008, 12:51
и алекс удря и то не зле. мен много рядко, баща си ежедневно. от мен получава в подобни моменти страшен поглед и пълно игнориране след това. баща и показва, че е наранен и шамарите плющят след няколко часа пак с пълна сила. естествено от нея за него. той никога не я е удрял, аз я ударих преди време няколко пъти по ръчичката, отчетох го като напълно грешен акт.
или седя с каменна физиономия и я наблюдавам докато се тръшка на пода, удря си главата и плаче все едно някой я коли. отвътре ми ври и ми кипи и измислям изключително страшни и кръвожадни мъчения за малки деца, но външно нищо не ми личи. каменна съм, после естествено кръвното ми е ужасно високо.
когато е във фаза на всяко мое желание да направи нещо, прави точно обратното или въобще не ме чува.
знам, че не ти е леко, кудку, но се опитай да успокоиш нервите си. децата са малки чудовища и усетят ли нашата слабост могат да ни докарат до лудост. особено ако са по-емоционални и доминантни. моята поне е точно такава. нито е била в дом, нито е трябвало да се доказва и оцелява. просто темперамент. понякога ми идва да я............


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 04 юни 2008, 12:56
Игнор, игнор и пак игнор - друго не действа.
Пиша от опит.
Е, понякога игнора е труден, но като цяло важното е да се запази каменната физиономия - понякога поведението на детето цели да предизвика каквато и да е реакция и то бързо губи интерес, ако срещне каменно лице.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 04 юни 2008, 13:02
Хууу как ми олекна - не съм единствената с мъртвешки бяла физиономия, издути вратни жили, говореща през зъби  и пръскаща слюнка  :35: :35:
А ако знаете Колето как се тръшка на асвалта в Мадарската.... първо се оглежда внимателно за публика, после си подлага колянцето на мекичко,  след това мнооого внимателно да не се удари ляга на земята по корем и започва да рита с крака и ръце :hahaha:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 04 юни 2008, 13:12
Малей, Фуси, той голям отворко - мойте не пробират къде да се тръшнат и не мерят силата на тръшването все още. Всъщност Милен като че ли вече хитрее. Ама кой ли му се връзва.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в ср, 04 юни 2008, 13:19
ооооооооооо, при нас навън истерии няма. ангелче.........вкъщи е роднина на дявола. пред мен номерата и минавят много рядко и е усетила, че няма сми да се аби. баща и загуби битката с нея. тепърва ще става по-страшно. знам го, но просто съм наясно какво ме чака. и ако ми остане спестено нещо, това ще е голям късмет. сега още не боли толкова, защото са малки. но когато започнат да ни нараняват вербално и то точно там, където най-много ни боли, ще се искат железни нерви и огромна доза обич. иначе няма да оцелеем. затова си пазя нервите за след години.
знам каква бях аз, когато не получавах нещо, знам, че алекс ще е същата. имам дете с характер и това има своята цена. не си правя никакви илюзии, даже ако мина по-леко, ще се чувствам късметлийка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 04 юни 2008, 13:24
Мата, и при нас тате загуби битката с Милен, ама я да видиш сега как порязва всички мераци на Митето да му се качи на главата. Така че криворазбраната доброта на татковците винаги им излиза на носа, важното е да си направят правилните изводи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 04 юни 2008, 13:32
Ми то тук май аз съм единствената, дето отучих детето да ме удря само с едно леко, но изненадващо и рязко плясване по ръчичката  newsm78, ама то явно си е до дете, а после го научих, как да пляска на майтап и закачливо - лекичко и с усмивка, и се научи детето  newsm78.
Иначе и аз практикувам пращане в другата стая и за сега доста помага.
А за тръшкането не мога да се изкажа - моето дете е супер добро и разбрано - тръшна се веднъж-два пъти, скарах му се и спря с тръшкането. Един единствен път ми зачезна в градинката, последва незабавно прибиране в къщи, придружено с много обяснения. На следващия ден случайно не бях на мястото, на което ме беше оставил в градинката, което доведе до бесни викове "Мамо, мамо" и сега всеки пък, когато реши да си играе на друга катерушка идва и ми казва, къде отива. Май ако има класация за най-добро дете, моето ще я спечели  :mrgreen:.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 04 юни 2008, 13:32
Ама как ще се мине бре - да вземе да се удари нещо... Пък и голям театрал го дава - без публика няма драми  :naughty:

Мата - направо се радвай, че няма истерии навън. При нас те обикновено са свързани с:
Мама не дава да излизам от градинката на улицата и да ровя по гумите на колите
Мама не дава да се пускам сам по голямата пързалка
ей такива работи...

Лелеееее Фокси :shock:, ако ми изчезне - в лудницата отивам директно - ще пукна направо....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в ср, 04 юни 2008, 13:50
предполагам, че ако установя, че детето го няма, първо ще бъда свидетел на смъртта на галин и после аз ще се гътна до него. просто съм сигурна, че ще ми спре сърцето. да пази господ от такова нещо. аз, впрочем избягах от вкъщи за първи път на 3. от неофит рилски до модната къща в монте карло, градинката. фуска я знае. две преки, после патриарха и дъното на сегашния парк на ндк то. и това на три годинки. аз съвсем без майтап съм се замислила за вграждане на чип на детето. без майтап. ако някой знае нещо по въпроса, да свирка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Есен Снежнобяла в ср, 04 юни 2008, 14:02
Е, чак чип... Чувала съм за гривнички, които като се отдалечи на по-голямо от указаното разстояние ти сигнализират.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 04 юни 2008, 14:09
Хахаха, ама не ме разбирайте буквално - под "зачезване" разбирам сам, без да се огледа дори за мен, да тръгне да ходи където си иска, което не значи, че майка му не го видя   :). Видях го точно къде отива, какво прави - скрих се и го гледах 5 минути, след което го "намерих" и го прибрах  :twisted:. За него, обаче, това си беше чисто зачезване. Предпочетох тази превантивна мярка пред истинско изгубване - все пак аз движа по градинките с количка и дете и е доста трудно да бъдеш на две места едновременно. Мале, дано Исак не ме прочете от някъде, че ще ме убие  :mrgreen:.
Освен това според мен, на него по някакъв мазохистичен начин, му стана хубаво от тази работа - май му показа, че на майка му й пука за него  newsm78. Деца...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в ср, 04 юни 2008, 14:26
Мата, и аз имам такива желания - имаше един филм, дето на затворниците им слагаха едни нашийници, като излизат от периметъра на затвора - удря ток.  :mrgreen: Таз малката хлебарка, докато премигнеш и вече е извън обсега на полезрението ти. Колко пъти сърцето ми е спирало, не мога да ви опиша.
А и ние имахме период на раздаване на удари. Но ние раздавахме шутове. Най-често бяха свързани с поставяне на мястото за преобличане. Явно свързваше свалянето на памперса с поставяне на гърне, а преобличането - с лягане. И, естествено - буен протест. Колко пъти ми е изкарвала въздуха ... Пробвах с говорене - нищо, пробвах и законите на физиката - всяко действие си има противодействие, с равна сила, но с противоположна посока. В началото реагираше, като сама си пляскаше ръката. Явно беше запозната с това. Един ден доста си "поиграхме, на физика". Постепенно намали силата на ударите. Сега, като удари, само поглеждам лошо, тя сама се плясва по ръката, казва си "НЕ" със строг тон и ме гушка. Все по рядко стават тия агресивни изблици.  При нас варианта игнор е неприложим, имаме баба и дядо в къщи и те веднага развалят тактиката.  :mrgreen: От два дни, обаче сме се научили да пищим. Ама писъцииииии. Ум за ти зайде.  Сега пак трябва да търся пътя на истината. Не знам как, но ще го намерим. И това ще отмине. Важното е, че не получава това, за което е решила, че ще "воюва", докато не подходи по въпроса с нужното отношение.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в ср, 04 юни 2008, 14:49
Това с чипа сериозно го обмисляме, даже вчера говорихме по въпроса.
Игнорирането помага, но за кратко. Ударите са безсмислени, това го знам, най-много помага като го затворя в стаята му, на мен не ми действат покъртителните му ревове, сигурно съм най-дебелокожото същество на земята, обаче той не си взема бележка. Заплашителният поглед действа, но не много. ПРитеснява ме да не започне да възприема стаята си като място за наказания, това ме спира да прилагам метода често, защото при нас би трябвало да се прилага поне по 10-тина пъти на ден.
Просто в детето има събрана ужасно много агресия, дори днес на площадката с една кукла си играеше доста грубо, Фокси видя. Замахва да удря дори и непознати хора, при нас определено нищо не действа. Най-силно въздействие има, когато го хвана и без да му говоря го заведа в стаята му и после се правя, че го няма. Направо издивява и му минава бързо, започва да ме целува и да се умилква. Само че тогава не реагирам веднага, да не мине пък на другата крайност, да реши, че с мазнене всичко става. В общи линии сме в отвратителна възраст и като се прибави и това, че до сега е бил оставян без контрол, да пасе из дома, положението мисля, че ви е ясно.
Честно казано, съжалявам за бебето, което ни предложиха, но както и да е. Няма да си върна детето, но се адаптирам изключително трудно, защото агресивното му поведение ми пречи да се привържа към него бързо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 04 юни 2008, 14:55
Понеже поради така стекли се обстоятелства гледах две години редом с една моя приятелка синът й, мой кръщелник; после на друга моя приятелка, с която сме приятели от деца, дъщеря й расна пред очите ми и съм си я гледала не веднъж... та, не е само от чуто и видяно искам да кажа.

Тези същите неосиновени деца, правеха много от тези магарии и даже доста по-сигурно и убедено, явно, вярвайки на сто процента в позициите си.

Да легнат по корем където и да е, пищейки, ритайки истерично, обиждайки, блъскайки... аз съм онемявала! В пълен потрес, как досега всичко беше ок, детето разбрано, мило, а сега изведнъж???

Това, което искам да кажа е, че отчасти можем да търсим поводите в предишния им живот, но другата част си е типично детска.

И поне аз, когато Ирина се заинати съвсем по детски, не се опитвам да тълкувам, пречупвайки през призмата на осиновяването, просто подбирам думите си и реакциите си през тази призма.
Не за друго, в яда си, човек става по-небрежен и без да иска може да каже нещо, което да го накара да иска да си избие зъбите после...
На мен ми се е случвало, честно казано.
Затова, предпочитам да поема дъх, ако сме я докарали дотам... и после да реагираме.

Трябва да се научим да отделяме опитите за манипулиране и състоянията свързани с травматичните последици. Не е лесно.

Кудку, толкова си чела тук, знаеш много, сега просто умората си казва думата, явно. Ще са нужни много повторения, нещата не стават от раз. И средата, и навиците, и всичко е различно от преди. Ще трябва време веднъж, защото е малко дете и после, защото е научило друг начин на оцеляване и живот. Няма как, трябва много търпение, с някои деца е по-леко, с други не толкова, но търпение си трябва с всички.
Хайде, горе главата! Нали си железарка! ;)



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в ср, 04 юни 2008, 15:01
Мата, това с чипа е гениално, как не съм се сетила!!!Само че за 15 годишно дете ще искат и нейното съгласие :lol:
Това с тръшкането - и вкъщи и навън беше голям проблем(основно мой) с малката-ама порасна и е по-управляема и предвидима от кака си :?, която от малка без тръшкане или писъци проявяваше завидна самостоятелност и инициативност.Така, че не се гответе за ужасно бъдеще непременно. :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в ср, 04 юни 2008, 15:03
Дар, все още се уча и дъх да си поемам и да броя до десет.Дано някога успея да се науча на 100% ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в ср, 04 юни 2008, 15:03
Аз определено съм решила да не пречупвам нищо през призмата на осиновяването, на мен ми е трудно да си харесвам детето заради поведението му, това ми е проблемът, казвам го съвсем честно. Аз не го познавам от бебе и друг не съм го виждала и идвайки в семейството ни с тази агресия, просто не го понасям през по-голямата част от денонощието, не мога да го сравня с това какъв е бил кротък преди или нещо подобно. Да, знам, че е в детския пубертет и ще мине, обаче нямам база за сравнение. Дано разбирате какво искам да кажа, че вече съвсем изкукуригвам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 04 юни 2008, 15:08
Аз определено съм решила да не пречупвам нищо през призмата на осиновяването, на мен ми е трудно да си харесвам детето заради поведението му, това ми е проблемът, казвам го съвсем честно. Аз не го познавам от бебе и друг не съм го виждала и идвайки в семейството ни с тази агресия, просто не го понасям през по-голямата част от денонощието, не мога да го сравня с това какъв е бил кротък преди или нещо подобно. Да, знам, че е в детския пубертет и ще мине, обаче нямам база за сравнение. Дано разбирате какво искам да кажа, че вече съвсем изкукуригвам.
Кудку, реакцията ти е съвсем нормална и много точно си го казала.
Интересното при Бобо е, че моментите на агресия се редуват с моменти на близост, а теб все още те възприема като забавление, но това ще мине с времето. За съжаление, както вече казах, Исак може да се бори за титлата най-добро дете на планетата, та не знам, какво да те посъветвам. Но ти си знаеш - търпение, откъсни се малко и си почини, погледни нещата от страни, пък после пак във вихрушката. Иначе Бобо е страхотно дете, а само да го видите, как наперено ходи хихихиххихихи - сладур.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 04 юни 2008, 15:09
Друг вариант за преборване със ситуацията, който предлагат психолозите е т.нар. "силна прегръдка". Като забие или заудря - стисваш го така, че да не може да движи ръчичките, гушваш го и го притискаш силно докато се успокои.
Аз обаче не съм го практикувала - не ми се е налагало :(


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 04 юни 2008, 15:13
Куку, разбирам те - ти си във фазата "най-хубавите деца са спящите деца", но бъди сигурна че преминава   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в ср, 04 юни 2008, 15:16
Друг вариант за преборване със ситуацията, който предлагат психолозите е т.нар. "силна прегръдка"........

Ние така постъпихме. Този вариант заедно с другия с "напускането" е описан в "умните" книжки и понеже детето изпадаше в истерия като напускахме ... гушкахме силно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 04 юни 2008, 15:19
Куку, разбирам те - ти си във фазата "най-хубавите деца са спящите деца", но бъди сигурна че преминава   :bouquet:
Кога бе, Гале, мен вече 8 месеца ме мъчи - като заспят и двамата и аз имам чувството, че съм в Рая  :mrgreen:.

Ние така постъпихме. Този вариант заедно с другия с "напускането" е описан в "умните" книжки и понеже детето изпадаше в истерия като напускахме ... гушкахме силно.
Това пак показва, че децата са различни - при нас силната прегръдка води до незабавна, неконтролируема истерия - или е до деца, или така са ги наказвали, знам ли  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в ср, 04 юни 2008, 15:20
Гушкането е най-неприемливият вариант за нас, просто изпада в истерия, бедна ви е фантазията за каква истерия става въпрос. Ще се оправим, само че ще е много бавно. Майка му  на Бобо е проблемът, не Бобо, просто нещата при мен ще станат много бавно, кофти е като ти се роди дете, да е направо в пубертета, ама то пък идеален рай нямало.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 04 юни 2008, 15:25
Гушкането в момент на истерия и при моите два дЗвера води до истерия още по-голяма от началната.
Игнора води до истерия също, но в пъти по-малка, така че избрах това.

Фоксче, трета година вече е при мен, така че споко.
По-препатилите казват, че са чували, че имало светлина в тунела.
Понякога когато са супер-енергични и тръшкащи се и т.н, се моля да стане време за сън, а като легнат и заспят стават направо ангелчета - едни такива по-леки от въздуха.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 04 юни 2008, 15:37
Фоксче, трета година вече е при мен, така че споко.
По-препатилите казват, че са чували, че имало светлина в тунела.
Е ти уби всичко детско в мен - отивам да си тегля ножа, някой да вземе Исак от детската, а преди това да мине да нагледа и ситната у дома  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в ср, 04 юни 2008, 18:07
горе главата, момичета. има няма още някакви 14-16 години има да се мъчим, после ще ни се родят внуци и всичко ще си дойде на мястото :mrgreen:.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в ср, 04 юни 2008, 18:27
горе главата, момичета. има няма още някакви 14-16 години има да се мъчим, после ще ни се родят внуци и всичко ще си дойде на мястото :mrgreen:.

 :shock: :shock: :shock:

Дай боже да оцелеем  :lol:. Моите съученици вече гледат внуци  ;-), аз се чувствам като бавноразвиваща се или пък ... ненам каква ....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в ср, 04 юни 2008, 18:53
Аз не го познавам от бебе и друг не съм го виждала и идвайки в семейството ни с тази агресия, просто не го понасям през по-голямата част от денонощието, не мога да го сравня с това какъв е бил кротък преди или нещо подобно. Да, знам, че е в детския пубертет и ще мине, обаче нямам база за сравнение. Дано разбирате какво искам да кажа, че вече съвсем изкукуригвам.

Разбира се, че децата са различни, емоционалност, темперамент - всичко има значение, но в момента надали е само пубертет.

Много е явно, когато ходите по-дълго и често в някоя институция и опознаете децата и те вас.
Едни се затичват към вас и искат веднага да ги гушкате, да ги милвате, други се доближават с желание, но ако посегнете към тях се дърпат, дори удрят... трети гледат отдалече като през стъкло, сякаш изобщо не ви виждат... четвърти ще ви скъсат дрехите от дърпане като знак на някаква странна демонстрация, че ви харесват...

Много пъти съм казвала, в началото с болка, докато го приема, че Ирина не ме допуска до себе си. Тя беше интровертна за някои неща, за други беше всичко навън!
Това, което постигнахме най-бавно беше именно физическата близост, изобщо физическият контакт.

Трудно се преглъща, факт.
Поне за мен това беше едно от разбитите ми очаквания, които се оказа, че все пак съм имала.

За послушание и тя беше много послушна, прекалено даже. Бях много радостна, когато прояви първото си неподчинение и я подстрекавах даже. После ми се изяде главата, но го предпочитах пред механичното, роботско послушание.

Изобщо, има един период, в който е трудно да харесаш (да заобичаш) едно непознато дете, което те плаши и показва, че не те приема. И точно тогава най-парадоксално започвате да градите връзка, докато един ден, някъде между чувството за вина, самообвиненията и гнева, усещаш, че обожаваш това дете, а то те гушка и казва, че те обича...

За да не бъда голословна, преди Иринка да легне до мен, за да спим заедно, минаха 6-7 месеца. Дотогава ми позволяваше инцидентни, откраднати ласки и докосване само при необходимост. После нещата градираха до крайни предели на глезене, мачкане и галене.
Просто казвам, че понякога става по-бавно. ;)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в ср, 04 юни 2008, 21:02
за всички страдащи души...................
http://de.youtube.com/watch?v=7bMzFmu0vdc
http://de.youtube.com/watch?v=AqCmzU6e7-k
 на мен много ми помага........когато искам да падна, падам тук. после е по-леко.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 04 юни 2008, 23:01
Вики как се тръшка и пищи. Просто е кошмар - ще рече човек, че го колят. Започна да мирясва напоследък. Май расте. А Преси се криви и издава някакви ужасяващи звуци - няма спиране. Ни от наказание разбира, ни от нищо. Не му действат ни наказания, ни нищо. За Вики гушкането и стискането помагаше. Той е изключително чувствителен към наказания и думи. Преслав ще е доста костеливо орехче, ама на него му се умилквам като коте и той се предава. Общо взето бях дете като Преси - за чудо и приказ и майка ми лудваше с мен. Май нещо ми се връща...
Вики беше бебе и физическия контакт с мен беше много труден. С баща си се харесаха на мига. Мен ме отблъскваше. А Преси отблъскваше баща си много дълго. Аз не се връзвах на това, но за мъжа ми беше голямо страдание. Мисля си, че при Вики това е защото е бил май от любимците там и е ходъл от човек на човек. Допреди няколко месеца ми се "опъваше". Вече ме пуска много по-близо до себе си.
Кудку, агресията му може ли да е от това, че към него е била насочвана много агресия?
Аз си мисля, че енергийния вампиризъм не е нещо измислено и при децата, на които положителната енергия не достига се заучава подобен тип поведение.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в чт, 05 юни 2008, 14:54
Ще пиша повече довечера, че сега виси в мен и не мога. Благодаря на всички и в темата, и на лични, имаме напредък, обаче вчера следобяд размишлява три пъти в стаята си, но днес определено е размислил и положението се подобрява. Паовече като заспи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 05 юни 2008, 15:07
Преди време преведох статия с разказа на една испанка. Мисля, че е доста показателен. Копирам част от статията тук (целият текст е в блога в подписа ми).

Изоставяне и оцеляване

Ако много от нашите деца, са стигнали до нас, след като са били изоставени и малтретирани, то това е благодарение на способността им да се защитават, да се откъсват психически в моменти на трудност, да оцеляват във враждебна среда. За да успеят в това, е било нужно да развият способности на „големи” хора - да манипулират, да бягат, да се адаптират към трудни условия. Ще е нужно много време, преди децата ни да намалят бдителността си, да ни се доверят напълно и да приемат, че не бива да изваждат навън „зрялата” си същност, която им е била нужна за да оцелеят. Нашите деца, макар и да не изглежда така, се страхуват много да не изгубят отново всичко. Да не изчезне приказката. Да се спечели доверието им не е лесно, но сякаш това е правилният път. Раните на изоставените деца са като пукнатини в стомна: колкото повече обич получават, толкова по-жадни са за нея. Сякаш нищо не е способно да утоли тази жажда. На това можем да отдадем, отчаяното желание при много от нашите деца да бъдат център на вниманието - молба за любов. Рози иска най-много на света майка и няма да се спре пред нищо, докато не я намери. Може би, отчасти ще се успокои, когато получи убеждението, че „има мен”. Още не разбира, че когато ме притиска, ме плаши, че претенциите, изискването не е „по-ефикасният” начин, за да постигнеш нещо.

И още: в нашият случай, след толкова удари, образът на майката трябва изцяло да се претвори. Чувствам, че Рози постоянно ме подлага на изпитания. Понякога ме е страх, че няма да премина изпитанието. Сякаш ми казва: „А, ако ти направя и това, дали ще ме обичаш?” А на мен ми се ще да отговоря: „Не, не можеш да ми правиш нищо. Още не. Не те обичам достатъчно (и се чувствам ужасно за това).

Наказания и лимити.


Когато дойдат при нас, много от нашите осиновени деца, са свикнали да разпознават лимитите чрез телесните наказания. За повече от европейците, тези практики са почти абсурдни и ни е трудно да маркираме границите чрез наказания, още повече чрез телесни наказания. Но за децата е много объркващо да променят изведнъж един кодекс, изграден през годините и да преминат към доста по-рационални, обмислени правила и те не ги разпознават. Изведнъж думата НЕ, която се е изразявала чрез удар, сега се обяснява само с думи. За тях е трудно да го разберат, а за нас много изнервящо да повтаряме едно и също хиляди пъти.

Понякога съм оставала учудена от факта, че ясно съм виждала, как Рози иска да бъде наказана. Чувствах се виновна за това, че съм използвала наказания и пляскане отзад (неща, които не съм използвала с биологичната ми дъщеря), докато не разбрах, че за Рози приема на наказания е повод да разпознае родителското отношение: „някой мисли за мен, за доброто ми, не съм сама”.

Но понякога не разбирах, как семейството ми стигна до този момент (за 9 спокойни години) на напрежение: викове, наказания, обиди… Понякога казвах на съпруга си: „Трябва да престанем да правим забележки, да наказваме, поне заради нас, не можем да живеем така.”

Психологът на Рози ни обясни, че по всяка вероятност Рози таи голям гняв във себе си спрямо света, спрямо всички… Но в нашето семейство „не е позволено” да го изразява така, както би желала: да крещи, да удря… Затова тя трябва да намери други канали, за да „докосне” в нас, онези места, които да ни накарат да крещим, да извадим навън гнева й. Затова ни е трудно да разпознаем в себе си този нрав, който до момента не е бил част от нас. Понякога много се уморявам да бъда нейният канал за израз на гняв.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 05 юни 2008, 16:27

Наказания и лимити.


Когато дойдат при нас, много от нашите осиновени деца, са свикнали да разпознават лимитите чрез телесните наказания. За повече от европейците, тези практики са почти абсурдни и ни е трудно да маркираме границите чрез наказания, още повече чрез телесни наказания. Но за децата е много объркващо да променят изведнъж един кодекс, изграден през годините и да преминат към доста по-рационални, обмислени правила и те не ги разпознават. Изведнъж думата НЕ, която се е изразявала чрез удар, сега се обяснява само с думи. За тях е трудно да го разберат, а за нас много изнервящо да повтаряме едно и също хиляди пъти.

Понякога съм оставала учудена от факта, че ясно съм виждала, как Рози иска да бъде наказана. Чувствах се виновна за това, че съм използвала наказания и пляскане отзад (неща, които не съм използвала с биологичната ми дъщеря), докато не разбрах, че за Рози приема на наказания е повод да разпознае родителското отношение: „някой мисли за мен, за доброто ми, не съм сама”.

Но понякога не разбирах, как семейството ми стигна до този момент (за 9 спокойни години) на напрежение: викове, наказания, обиди… Понякога казвах на съпруга си: „Трябва да престанем да правим забележки, да наказваме, поне заради нас, не можем да живеем така.”

Психологът на Рози ни обясни, че по всяка вероятност Рози таи голям гняв във себе си спрямо света, спрямо всички… Но в нашето семейство „не е позволено” да го изразява така, както би желала: да крещи, да удря… Затова тя трябва да намери други канали, за да „докосне” в нас, онези места, които да ни накарат да крещим, да извадим навън гнева й. Затова ни е трудно да разпознаем в себе си този нрав, който до момента не е бил част от нас. Понякога много се уморявам да бъда нейният канал за израз на гняв.
Хайде като си почнала, довърши го де - Исак обожава баща си - баща му, който е по-груб с него, поставя лимити безпрекословно, докато аз съм по-меката - обяснявам, обяснявам, обяснявам и файда няма. Не се научава на нищо, докато не се разплаче по този повод - например хапането на пръста - пробвахме какво ли не, докато една сутрин баща му не го намери с пръст в устата и не го перна по ръката, след което му се скара - той се разплака, изпадна в истерия, но след това пръст не е сложил в устата си. Единственият ми успех при него беше, както казах, когато го пляснах, за да не ме бие и когато "изчезна" в градинката и го прибрах на сила, с рев на уста (вярно, без грам да го ударя, но с рев), но на детето му хареса и повече не повтори. Това са примери, кажи нататък, какво следва - не можем цял живот да го възпитаваме с викове, пласкане по ръце, наказания... Къде е разковничето? Аз не искам да живеем така?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 05 юни 2008, 20:11
Хайде като си почнала, довърши го де ... Къде е разковничето? Аз не искам да живеем така?

Фокси, аз разковничета нямам. Търся и понякога намирам за дъщеря ми, скоро ще търся и за другата. Търсила съм такива и за синът на човека до мен, едно не по-малко нежно и страдащо от раздялата на родителите си дете.
Но да давам разковничета на всеки - не бих се осмелила.

Целият текст, както казах е в блога. Авторката също не е намерила панацеята, идеята е, че е важно да разберем какво мотивира определени действия в децата ни, а оттам можем да изберем и по-удачните реакции. Самата тя признава, че е дошъл момент, когато е усетила, че не може да се справи сама, затова се е обърнала за помощ към подходящия специалист.

Да чукам на дърво, не ми се е случвало да се чувствам изцедена докрай и в невъзможност да се справя, но в някои особено тежки моменти съм споделяла и дори отсреща да не са ми давали магическо решение на проблема, дори само това, че съм го извадила навън, ме е зареждало с нови сили.

Преди много години започнах да посещавам социални домове за деца. Видяното там, съчетано с това, което ме научи Ирина, пресечната точка на "там" и "тук", ми е давало много отговори. Отчитам и това като фактор, затова, ако има разковниче, поне за началото, докато още градим доверие и привързаност с децата ни, то се намира в онези години, преди нас, в предишния им живот. Поне на нас, това много ни помогна.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 05 юни 2008, 20:31
Проблема, за които искам да напиша не с с моите деца, а с нашата учителка. Вики изплю едно камъче... госпожата говорила за едни гадни жени, които раждли деца и ги захвърляли по домове и никой не ги поглеждал. Без мисъл и коментар съм. Вики си изяде пъстите на ръцете за последните два месеца. Дали си е мислела, че помага - опитах се да я питам и се отказах. Не ми се говори. Той е обяснявал нещо за майки, за жени. Не съм в състояние да водя адекватен разговор с детенце. Ще изчакам да ми мине. Как някой не може да прецени доколко е информиран и доколко е здравословно да рови на места, на коитпо не му е мястото да си пъха носа. Дори не зная дали съм ядосана. Зашо точно моите деца се сблъскват с такива хора. Пак съм на вълна "как можах да им кажа. трябваше да измисля легенда, да се махнем от тук и децата ми да живеят спокойно". Къде точно живеем и заобиколени с какви точно хора...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 05 юни 2008, 21:07
А ние започнахме с въпросите... и най-накрая изслушахме нашата приказка и сега искаме да ни се повтаря. И защо Арес е дошъл пръв, а Дара последна, но най-вече - "Защо съм бил в дом?" - това ме свари неподготвена и отговорих, че не знам - реших че е малък за истината...  :cry:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 05 юни 2008, 21:13
Фоксче, искрено ви желая по-малко болка!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 05 юни 2008, 21:28
Фоксче, искрено ви желая по-малко болка!
Калина, първо ме свари много неподготвена, до скоро нямаше никакви индикации за подобен интерес, а болката.... има я - виждам я, но за сега е скрита, лека-полека излиза на яве, но какво ще правя с другата жена... не знам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в чт, 05 юни 2008, 23:22
Кудку напълно те разбирам, все едно си написала моите мисли и въпроси.За последния месец малката стана такъв инат, че направо вече нерви нямам да се оправям.Физическа агресивност към някого не проявява,обаче заинати ли се ,тръшка се без да и мигне окото къде е и дали ще се удари.Това става обикновено навън по площадките, когато не и позволя да вземе нечия чужда играчка или не я пусна на пързалката и тем подобни.В къщи е по-добре но навън е нещо страшно.Много голям проблем в момента ми е че абсолютно всичко лапа и мен ме заболява устата да повтарям,и плясках през ръката и говорих и прегръщах като се тръшне ,нищо не помага.Оставяла съм я в леглото на два пъти да реве,поне като се тръшка да е на меко.Всички ми казваха остави я три дни ще е чудото-първо 15-20 мин, после по 5 и ще спре. :naughty: :tired: Нищо подобно почти час рева и се тръшка и докато накрая не я взех не млъкна.Вече се чудя къде греша във възпитанието и и какви мерки да предприема.А на моменти е такова добро дете и като бебе беше такава кротка  :D.Няма какво да пиша повече,вие сте го написали.Явно всички деца минават през такава фаза,само ние да можем да оцелеем и да намерим начин да се справим.Знам че най-важно е ТЪРПЕНИЕТО, обаче пре мен последно време почти го няма.Сама гледам детето си, и всичко отнасям аз и колкото и железни нерви да имаш, идва момент в който не издържаш.Като казвам сама имам впредвид и баща и ,но знаете те са на работа и колкото и да е се отделят от децата.Искам да кажа че нямаме баби наблизо или който и да е на който мога да я оставя примерно дори за един час,изключая когато тати почива.Скоро ще стане почти една година откакто си е в къщи и вярвайте ми не съм се отделяла от нея за повече от 2-3 часа.На моменти ми се иска да я закарам при баба си и да си почина 2-3 дни, но още не съм се решила на тази крачка, а и тя няма да издържи.
Дръжте се момичета , няма да се предаваме я .Нали затова сме тук,да се подкрепим  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в пт, 06 юни 2008, 10:03
и аз не съм се делила от алекс за повече от няколко часа. имам късмет, че с баща и я гледаме заедно, та не превъртам съвсем.
понякога ми се иска да отида някъде сама и 48 часа да нямам никакви ангажименти към никого. но знам, че няма да съм спокойна. детето ми липсва най-късно след 5 часа и започвам да се изнервям. никаква почивка няма да е. баба имаме, ама тя си е в софия, а и не бих и оставила алекс, страх ме е просто и не мога да го преодолея. все си мисля, че нещо ще се случи.
баба и идва в сряда да я види за два три дни. отсега знам, че даже да излязат сами заедно няма да се съглася. абе, ужас. хем боли, хем сърби. дори когато са с баща си навън съм полунащрек, ако зънне телефонът все си мисля, че се е случило нещо и трябва да тичам нанякъде.
от егн то ли е, незнам. плаша се, защото леля ми беше майка-орлица докато братовчед ми стана на 16. нямаше никакъв живот извън грижата си за него и по едно време и избиха чивийте. и до ден днешен го ревнува от всичко и всички. завалията отиде чак в берлин, та придоби самостоятелност, макар че сега го контролира по телефона и по нета. по няколко пъти на ден му се обажда. дано не стана такава майка, че лошо.........

истериите и при нас са неконтролируеми. поне са предимно вкъщи. не помага нито почивка в стаята, ни дявол. с баща и нямаме единна политика и все някой предава фронта. и да си гледа сам човек детето не е лесно, ама когато не си сам трябва да воюваш с останалите, а и това не е леко.
абе, дано оцелеем ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в пт, 06 юни 2008, 10:18
Докато са малки този страх го има, и при мои приятелки го имаше, и при мен, някъде по-силен някъде- не толкова.Приемете го за нормален. На две години оставих голямата за седмица с майка ми, дойде отдалече жената.Ама, тогава разбрах какво е да се откъснеш от ежедневното напрежение, без грам почивка. Разбрах, че имало живот на Марс за тази седмица!А после- потапяй се , почивката свърши, както се казва във вица!Така, че преодолявайте го малко, по малко ( когато имате възможност за това, де)!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 06 юни 2008, 14:25
Така, при нас игнворирането действа, като не прекалявам, обаче едната баба вчера щеше да яде бой, едва се сдържах. Бобо ми се разтръшка на улицата и ме удари. Беше в колелото и му обърнах гръб за малко, да види, че така не става. Обаче баба му, при положение, че е предупредена, че така се възпитаваме, вместо да направи като мен, както я помолих, взе да му се мазни, да спрял, да не плачел, щото никой не искал ЛОШИТЕ деца като него. Да ви казвам ли кои бяха двете неща, които ме вбесиха?
Тази седмица се гледахме само двамата по цял ден, а аз от понеделник тръгвам на работа и остава на бабите за сутрините и на баща си от обяд, докато се прибера. Имахме огромен напредък с тръшкането и ударите, обаче едната баба май няма да го гледа, щото не разбира от дума. Сега се чудя как да го измисля като остана у дома и хем да се гледаме, хем да имаме пари, но това е вечният въпрос, на него не търся отговор от вас, щото и вие сте на същата хава.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 06 юни 2008, 14:33
Така, при нас игнворирането действа, като не прекалявам, обаче едната баба вчера щеше да яде бой, едва се сдържах. Бобо ми се разтръшка на улицата и ме удари. Беше в колелото и му обърнах гръб за малко, да види, че така не става. Обаче баба му, при положение, че е предупредена, че така се възпитаваме, вместо да направи като мен, както я помолих, взе да му се мазни, да спрял, да не плачел, щото никой не искал ЛОШИТЕ деца като него. Да ви казвам ли кои бяха двете неща, които ме вбесиха?
Тази седмица се гледахме само двамата по цял ден, а аз от понеделник тръгвам на работа и остава на бабите за сутрините и на баща си от обяд, докато се прибера. Имахме огромен напредък с тръшкането и ударите, обаче едната баба май няма да го гледа, щото не разбира от дума. Сега се чудя как да го измисля като остана у дома и хем да се гледаме, хем да имаме пари, но това е вечният въпрос, на него не търся отговор от вас, щото и вие сте на същата хава.
Добре дошла в моя отбор с бабите - нашите са същите - от дума не разбират. Аз съм се отказала от тях - давам достъп до децата винаги, когато желаят, но в мое присъствие.
А за парите - оберете банка, ама свирнете и ние да участваме.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в пт, 06 юни 2008, 15:34
ООООх, тия баби!  До болка познат проблем! :2box:      В началото имах доста разправии, мога да кажа , че що-годе влязоха в релси вече.  Особено свеки е по-послушна [smilie=smile3505.gif]  Като се карам на Ники , тя си мълчи, и се научи да не мъкне по 5-6 шоколада, близалки и др. такива.  Само майка ми , дето от време на време се отклонява, ама аз тъкмо се оправих с нея и сега трябва да се разправям с баща ми. Няколко пъти се налага той да взима Ники от градина и нашият тарикат веднага усетил, че дядо му -НЕ  не знае и давай .... сладоледи, шоколад, близалки и каквото му хрумне.  А баща ми е на мнение - Какъв съм дядо, ако не мога да му купя каквото иска!  Ужас! [smilie=smile3511.gif] 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 08 юни 2008, 20:24
Тръшкане, значи.
На част от вас показах тръшкане в действие. Както и един особен бурсушки поглед. Гарнирани с тотално непослушание и дивота.Останалите - да сте дошли на срещата - носех тапи за уши за всички  :35:

Оцелява се, с много чувство за хумор и здрави гласни струни  :35:

Бабите, с това тяпното - щом не слушкаш - няма да те обичам или пък мама няма да те обича, а най-вече - никой няма да те обича, предлагам да ги съберем на куп и да ги линчуваме.

Някой да каже какво да носим за обира.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 12 юни 2008, 01:11
На 4 и 3 месеца почти не се тръшкат и някак отшумява. Сега се инатят по различен начин и спят сами в детската стая от 3 седмици за мой ужас. Започват да се сгушват в мен по-рядко и ми обясняват, че мъжете не ходели хванати за ръка. Ама все по-лесно може да се разберем с "човешки думи". Стискайте зъби - мисля, че отшумява с времето.
Проблема ми е, че не ми е много комфортно, че се отдалечават и растат. Гледам да не ми личи, та да не се наложи да бягат оттатък Берлин от мен, че май съм много ревнива по отношение на тях двамата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: титa в нд, 15 юни 2008, 23:01
Галя това за бабите много сериозно седя и си го обмислям да ли да не спретнем един курс обучение  :roll:не,че ние като ходихме много се изучихме,но поне няма да тресат някакви въпроси например вчера се запознава с внучката(60 дни време за размисъл) и баба така баба онака я сега да те питам теб,а не другите newsm78 майката студенка ли е :crazyeyes: :sick: :stop:
 нямах сили дай обяснявам,че в 24 часа вестника няма да получи инфо.отговора беше в същия инфо стил:майка й стои срещу тебе.
за другата баба пък тя педогожка друг път ще разказвам.
Май съм още много афектирана.Тя темата е за децата  извинявам се.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 24 юли 2008, 11:21
Помагайте моля, че го закъсахме с КольоБольо  :(
Чувствам се супер тъпо с идиотския си въпрос, ама какво да правя - не ми боледува често детето и като се случи се оплитам като пате в кълчища....

Ся - подред - точно преди седмица КолеБоле вдигна юнашка температура, както той си може (два пъти ми е бил болен досега и двата пъти 40 гр.). Това продължи точно един ден и беше придружено със силни коремни болки и жестоко разтройство. Естествено отидохме веднага при джипката, която рече летен вирус върлува в момента - това е. Изписа ни хидрасек и ни прати да си варим чай от джоджен. Хубаво, обаче вече седмица КолеБоле е с разтройство и не мога да го оправя... Иначе още на втория ден вече си беше весел, темп. си отиде, пие си течности, яде, изобщо нищо друго му няма, освен проклетото разтройство, което хич не минава... Вчера вече се притесних... Пробвах всички бабешки рецепти - тази сутрин дадох дори капка йод във вода...
Давайте ъкъли, че аз съвсем се обърках. Яде само препечен хляб, варен ориз, варени картофи и моркови и чат пат варено пиле. Единствената му далавера е, че на следобедната закуска яде обикновени бисквити, които иначе са му забранени  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в чт, 24 юли 2008, 12:28
Опита ли бабешките дренки- за ме са панацея за такива проблеми- може пресни, сушени, сушени и варени после и т. н.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в чт, 24 юли 2008, 12:30

http://vbox7.com/play:52ac7b28
Тръшкане, значи.
На част от вас показах тръшкане в действие. Както и един особен бурсушки поглед. Гарнирани с тотално непослушание и дивота.Останалите - да сте дошли на срещата - носех тапи за уши за всички  :35:

Оцелява се, с много чувство за хумор и здрави гласни струни  :35:



И това май действа :lol:
http://vbox7.com/play:52ac7b28


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в чт, 24 юли 2008, 12:37
Блазе й, при моето дете методът не действа, отдавна го изпробвах. Даже му харесва и правим групово тръшкане с крясъци, дано съседите не викнат социалните.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: maraia06 в чт, 24 юли 2008, 12:59
Fussii,преди няколко месеца и Марти имаше зверско разстройство,изписаха ни едни прахчета и на другия ден вече беше добре.За съжаление не си спомням как се казваха прахчетата,но предполагам,че лекарката ви  знае за тях


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в чт, 24 юли 2008, 13:30
Абе, Фусии, да не е някаква бактериална инфекция, щото тя от бабини лекове не се повлиява, а само от антибиотик.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 24 юли 2008, 13:42
Абе и мен това ме притеснява... защото ръката му е нон стоп в устата, а нали се сещаш къде рови, бърка, копае и твори из градинката  :tired:

Утре ще взема да дам проба за микробиология


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в чт, 24 юли 2008, 13:57
Марина беше с такова разстройство и използвахме комбинация от Ентерол, печена ябълка( разрязаваш ябълката на 2, почистваш я, поръсваш я със захар и печеш. след като се изпече махаш коричката отгоре от захарта и даваш), компот от дренки и един сок лечебен на Хип- моркови с оризова вода. Посъветваха ме да дам и пюре от шипка, но не можах никъде да намеря.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 24 юли 2008, 14:00
Дренките не заработиха. Лечебната храна на Хип ми я изплю право в лицето, а като я подуших, напълно го разбрах...
Само пюрето от шипка не съм пробвала, благодаря ти - ще пробвам още тая вечер. Колко дни продължи при вас?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sna в чт, 24 юли 2008, 15:37
Блазе й, при моето дете методът не действа, отдавна го изпробвах. Даже му харесва и правим групово тръшкане с крясъци, дано съседите не викнат социалните.
Тъкмо за тръшкането влязох да се оплача, пък то нищо ново. И ние го отработваме така - двамата дружно, но само вкъщи за сега и аз очаквам социалните (ако не заради това, то поради шумните ни "купони", които си устройваме с малкия - музиката "на мах" и лудо танцуване и скачане по леглата)
А за разстройството - веднъж имаше много зверско такова и прахчетата "Ентерол" ни помогнаха - дадох му само две и всечко приключи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в пт, 25 юли 2008, 02:22
Помагайте моля, че го закъсахме с КольоБольо  :(
Чувствам се супер тъпо с идиотския си въпрос, ама какво да правя - не ми боледува често детето и като се случи се оплитам като пате в кълчища....

Ся - подред - ....вече седмица КолеБоле е с разтройство и не мога да го оправя...  проклетото Пробвах всички бабешки рецепти ...
Давайте ъкъли, че аз съвсем се обърках.

Ся(както казваш ти) - поред на поста ти:
Когато си дойде у дома дотогавашното хронично боледуващо дете, със съмнения за астма се превърна за дни в здраво момиченце (само първите 1-2 седмици се пробва да печели внимание по-стария отработен модел- като бъде болна)… Та и аз не съм се сблъсквала с кой знае какво- две ситуации на 39 градусова температура; една  с  болки в ухото и един опит за дегустация на лекарствата на дядо.

Температурата ликвидирам с обвивания с оцет – обличам я в дрешки напоени в разтвор от вода и оцет  в съотношение 1:1. На стъпълцата надявам също напоени с този разтвор чорапки. Сиропа ми за температура седи в аптечката все още неотворен!

Когато закъсахме с ухото Й се сетих, че като се сдобих с дете моя приятелка ми подари една оръфана от ползване книжка: “Как да лекуваме децата си без лекарства” с подзаглавие: "Природосъобразна профилактика  и лекуване"   от Петра Ланге; изд. 1993 г…

 Сега заради Колето я разлистих отново, за да му извадя , онова което му е необходимо към момента за лек. И установих, че книгата е изключително богата на достъпни за реализация рецепти за всякакъв тип детски здравословни проблеми. Ако има интерес  мога да пусна тема със съдържанието й (опис от заболявания и ситуации, за които е дадено  безлекарствено лечение) и когато някоя майка се чувства ”като в калчища” по конкретна заявка да ви преписвам съответното лечение!?

Та при разстройство се препоръчва чай от боровинки и мента -по принцип! Като специфичното е,че ментата е добре да се дава  при по-големи деца (ученици) и възрастни!

Преписвам лечението както е по книга – децата ни  няма все да са  кърмачета и малчугани я- ученици ще стават ей! :naughty:

Фуси, опитай с чай от боровинки! Успех!

Чай от боровинки:
•   подпомага диетичното лечение при разстройство;
•   при лошо миришещи изпражнения на кърмачета и малки деца.

Чаят се приготвя от изсушени боровинки
.
В1/4 литър студена вода се слага 1 супена лъжица боровинки.
Сместта се сварява, след което се оставя за 10 минути покрита. Съхранява се в затворен съд.
На кърмачета се дава по 1-2 чаени лъжички 3 до 5 пъти на ден.
Деца на възраст за детска градина пият 3 пъти дневно по една чаша.;
Учениците е хубаво да сдъвкат3-5 сушени боровинки преди ядене.

Чай от мента
* при гадене и напъни за повръщане;
* при повръщане;
* при разстройство

ЗА ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА И УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
НЕ БИХ ПРЕПОРЪЧАЛА така обичания ментов чай на кърмачета и малки деца, тъй като те често са чувствителни към съдържащия се в чая ментол.

Чаят се приготвя от ментови листа.
½-1 чаена лъжичка ментови листа се варят в ¼ л. кипяща вода. Оставя се десет минути в покрит съд,  след което чаят се прецежда.
Дава се три пъти дневно п1/2-1 чаша, като се пие с лъжица.




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пт, 25 юли 2008, 10:50
Много ти благодаря!
По случайност снощи точно това сварих - чай от боровинки  :lol:. Май не точно в описаните от теб пропорции, ама както и да е. Ще докладвам за резултата   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пт, 25 юли 2008, 11:18
Ако природните методи не дадат резултат има едно сиропче Суметролим (детски вариант на бисептол), което дава винаги резултат при нас когато нищо друго не помага. Още след първата доза има промяна в състоянието.
Дано се оправи Николката и да спре да губи сили и течности ...
 :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в пт, 25 юли 2008, 16:24
Много ти благодаря!
По случайност снощи точно това сварих - чай от боровинки 
Ами случайност! ИНТУИЦИЯ-майчина! Носиме много знание в себе си, но "забравяме" да контактуваме с него!...
Дано малко се позатегне колевото дупе и да не се налага да четем рецепти за противоположното затруднение :lol: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пн, 28 юли 2008, 23:31
Венециас, я попрехвърли още малко и виж за запек при деца, моля.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в вт, 29 юли 2008, 18:55
Опитах се да прочета много неща по форума, ама вие толкова много сте писали..
Направо не мога да си простя, че все не намирах време да седна и да посподеля някои неща със сродни души.

Аз някъде писах, ама пак да повторя: имам две деца - едното го осиновихме преди 3 години, а другото - преди половин. Големият е на 5, а малката скоро ще стане на две. Та големият ми проблем в момента е космическата ревност на баткото, че вече не е център на света. Уж много искахме сестричка, уж на всички се хвалим, че "това е моето бебе!", ама... Като Бени вземе играчка, батко й веднага й разваля играта, следват писъци, тръшкане. Аз започвам да се карам, все гледам да не е много строго, ама той понякога я и пошляпва и попбутва грубо. Даже стигаме до: "Няма да я гушкаш нея, само мен!"
А на моменти сме толкова задружни....

Говорих с мами с родни деца - и те се оплакват че имат такъв проблем. Ама при нас нещата нили винаги са по-особени...
Дали сте обсъждали този проблем?! Дали други "мами по съдба" са се сблъсквали с него? Ако имате някакъв опит, моля, споделете!



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в ср, 30 юли 2008, 04:00
Венециас, я попрехвърли още малко и виж за запек при деца, моля.
Калина!? Май "задните" затруднения на децата се обсъждат в две паралелни теми? Изрових инфото и ти го откопирах! Но знам ли къде!?... newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в чт, 31 юли 2008, 10:26
Венециас, я попрехвърли още малко и виж за запек при деца, моля.
Калина, тук четох доста за някакви пробиотични капки биогайа, в здравния имаше тема за тях, а в отчетната, в която пиша една майка беше споделила, че дава на детенцето си точно по повод на запек.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в чт, 31 юли 2008, 13:57
Дано да е минали разстройството на КольоБольо,ама да се включа с малко опит.При такъв проблем успоредно с конвенционалното лечение пийте чай от къпинови листа.Само не съм запозната дали е удачен за деца.Иначе е приятно-неутрален на вкус и се приготвя лесно.На 0,5 литра вода се слагат 5-6 листа.Вари се не повече от 2 минути.
Аз съм с много лабилен стомах и лятото го изкарвам клекнала(предимно).Ентерол и Имодиум пия по 4 дена без ефект,но къпиновото чайче стяга "одма".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в ср, 06 авг 2008, 10:00
Моето не е проблем, а просто чуденка и не се сетих за друга тема. От около месец Бобко се сочи с пръст и вика: "Бобо, Бобо", ама ей така, както си седи, прави го по няколко пъти на ден и чака да му отговоря, че да, той е Бобо. Като го питаш как се казва обаче не отговаря. И си се чудя, да си се намирам на работа, що го прави. Да не би пък да е заради смяната на името. Или пък децата правят така по принцип, един вид самоосъзнаване. Странно ми е просто, не че нещо съм се притеснила, та реших да се допитам до вас, дали сте го имали това поведение.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в ср, 06 авг 2008, 15:45
ku[d]ku[d]yaka, без да съм специалист, ще ти кажа, че май е нормално. И Лили мина през такъв кратък период, когато си научи името (да го изговаря правилно). И също, когато я питаш - не го казва. А след време си го повтаряше.  Възможно е и да осъзнава, че има промяна. Но това едва ли е нещо лошо. Чувала съм доста деца до голяма възраст да говорят за себе си в трето лице.
Маги в началото си викаше Гаги. От седмица си е Маги и доволно върви и си го повтаря. Дори минахме във фаза римуване - Маги-Баги, Лиле-Пиле, Тате- пате (чудя се кога ли и каква ли рима ще измисли за мамо). И понеже и се радваме, това се повтаря по 100 пъти. Възможно е Бобо да търси и твоето одобрение, реакция, контакт с теб. Често ни се случва дребната да отиде до нещо за което съм казала, че не се пипа, посяга към него, след което назидателно казва НЕЕЕ, поглеждаме и в погледа и се чете "знам вече че не се пипа". Пак казвам - не съм веща в тия неща, ама така разсъждавам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в ср, 06 авг 2008, 16:04
Абсолютно същото се случва и при нас, едно към едно. Аз не го смятам това проблем, просто се чудех и реших да попитам, явно си е от растежа. Много ми е смешен като почне да се удря в гърдите и да си вика името, като Тарзан е малко.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в ср, 06 авг 2008, 20:21
Да си кажа как премина късният ми следобяд: Тъкмо сме приключили със закуската на малката, баткото вика от тоалетната, че не може да се избърше хубаво, защото "Много проклето това аки". Отивам аз и какво да видя - акито навсякъде. Вземам го и в банята - измиваме се и го пращам да се облича. Междувременно Бени ми набарала чашата с кафето в хола и го изсипала върху себе си и на килима и паркета. Къпя и преобличам и нея, въдворявам я в кошарата и след кратка дилема решавам, че първо трябва да изчистя в хола, после в тоалетната. Надупвам се аз в хола, тьркам ли търкам и на път да си изпера парцала поглеждам в детската, откъдето не се чуват никакви обезпокоителни звуци. Не се чуват, защото баткото слага червило на Бени: "Да е красива като мама." Ама кога е видял майка си да слага червило и по дрехите и чаршафите не знам. Подпирам се аз на касата на вратата и тъкмо се чудя да се смея ли или да плача, мъжът ми си идва: "Как сте? Защо не сте на разходка?"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в ср, 06 авг 2008, 22:41
Развесели ме. Посмях се на твой гръб, тъкмо ми се беше скапало настроението, ама с тия случки ми ги поправи бързичко. Извинявай! Отстрани е лесно и весело, знам, че на теб хич не ти е било толкова веселичко, ама ... Гледай оптимистично - можеше да бъде и по - лошо  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в чт, 07 авг 2008, 00:06
Аз за да ви развеселя го написах, иначе ако започна да разправям... край няма.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 07 авг 2008, 00:20
Някой като зададе въпроса как се казвате - по-бързорекия отговаря Пепи и Вики. И другия повтаря същото. Как не им обяснявам, че трябва само своето име да казват. В пакет вървят. Упражнение мазано ако из къщи ми е сякаш и на мен познато. И ние го можехме. Ама единия като маже, другия идва да клюкари.
Ние сме с гадния вирус. Преди две нощи Преси цяла нощ беше с температура, днес от детската ни извикаха за Вики. Тий по-късно се разболя, но по-тежко го боледува. И повръща, и с разтройство. Но боледуват значително по-слабо. За една нощ се възстанови Петрушана. Дано и фъстъчето бързо се оправи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в чт, 07 авг 2008, 12:49
Калинче,от все сърце ви желая бързо оправяне и пак наново куп бели. :)
Моят Цеци е от вчера на село при зълва ми, е аз всяка вечер пътувам до там защото Цецко заяви,че аз ако не съм до него когато спи сънува кошмари и т.н. и няма как.И така моето порастнало вече момче на 6 годинки вчера е изплашило много всички на село като си бутнал едно топче в носа/като малък ни си буташе разни топчета,нито лапаше и аз бях много спокойна/ и добре,че зълва ми е мед.сестра и бързо се справила със ситуацията.
Независимо явно от възрастта малките им главички какво ли не измислят.
Другият ни проблем от два дена е ,че когато баща му се скара много онази вечер,Цецко вече иска да си търси истинският тати и пита-къде е той.Аз му казах,че тогава трябва и истинската мама да търси,те вървят комплект както ние с татко му.Той заяви,че неиска друга мама,аз съм истинската, но иска другият татко и голяма дилема е у дома.Много го разглезихме и сега при първото по-сериозно каране ето какво става.Надявам, се с възрастта да осъзнае нещата и да се справи с проблема.
Всичко добро за вас и дечицата ви.
 :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 07 авг 2008, 22:50
Нашите щяха първо при баба си да се местят, все й се оплакваха. Вики пробва и с репликата "ти не си ми майка", ама след няколко "баща съм ти" и от това се отказа, защото наказането не се отменя и при тази реплика. Плаши човека гаргите и с голямо тръшкане и гръмогласно реване, ама и това не мина. Чакам следващия му опит. Всъщност за няколко седмици сякаш много израстна - каво с голям човек се общува с него. Много по-спокоен стана. Само дете сега Преси е в някакъв период на самоизява и стана едно тръшкаво и инатливо дете. Добре, че рядко го хващат кривотиите. Определено на 4 е много по-лесно. Разбират от човешка дума и обяснение. И сякаш са много по-спокойни. Може би, защото и аз съм много по-спокойна. опитите за взаимно избиване са много по-редки и не така опасни.
Зойче, а когато нашия тате им се кара - минава. Него не искат да го сменят, особено Вики, а на мен не ми се разминава. Мъжка им работа.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в сб, 09 авг 2008, 08:22
Вече ме хваща лудата с "раздвоението на личността" у Милен. И естествено, малкия дЗвер копира батко си 1:1  :mrgreen:
Може ли да имам най-ангелското детенце на света и само след половин час да е най-злото, жестоко същество, което съм срещала.  newsm78
В момента лайт-мотива е - "Митко не ми е брат" и "да го върнем и да си вземем друго бебе"
Първото изказване парирам лесно, като отговарям - "Да бе, сестра ти е", но за второто не ми стиска да му предложа първо да върнем него, пък после брат му  :mrgreen:
На моменти сама си омръзвам с обясненията и повторенията на едно и също нещо. Знам, че е бавен процес и неминуемо нещичко му влиза в главата, ама нЕмам нерви.
Търся правилната рецепта за трансформиране на инат в амбиция, че никак не ми се ще да пречупвам инат /имам усещането, че ще се захвана с обречена на провал битка/.
Стискам зъби и се опитвам да не му позволя да ме въвлича в словесни битки, ама на моменти се подхлъзвам.
Показателна за отворковщината му е следната случка:
Маня ги гледа, докато аз се трудя и прави опит да ги приспи. Митето заспива веднага, Милен всячески се опитва да го събуди. Маня му прави многократно забележки и накрая го заплашва с най-строгия си тон: "Пази тишина и не ме карай да се разправям с теб, че ще събудя Митко и ще ядеш бой" На което Милен отговаря: "Добре де, ако ТИ ще събудиш Митко, защо АЗ ще ям бой  newsm78"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в сб, 09 авг 2008, 08:31
В момента лайт-мотива е - "Митко не ми е брат" и "да го върнем и да си вземем друго бебе"


Маня ги гледа, докато аз се трудя и прави опит да ги приспи. Митето заспива веднага, Милен всячески се опитва да го събуди. Маня му прави многократно забележки и накрая го заплашва с най-строгия си тон: "Пази тишина и не ме карай да се разправям с теб, че ще събудя Митко и ще ядеш бой" На което Милен отговаря: "Добре де, ако ТИ ще събудиш Митко, защо АЗ ще ям бой  newsm78"
За първото и аз нямам отговор, още повече, че нашиО иска не просто друго бебе, а бебе-момченце.
Второто укротих много просто - "Пази тишина, защото ако събудиш бебето, ще трябва да си играя с него, вместо с теб." - първите два-три пъти я събуди и аз на пук я дундурках половин час на ръце, като него го игнорирах напълно - сега мълчи като пън докато не я пренеса отатък, следва естествено награда  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в вт, 12 авг 2008, 08:24
Хайде да видим има ли друго такова чудо като моето - проблемът ни е, че сутрин като станем имаме изградена представа, какво трябва да се случи и като не се случи точно така следва рев. Например - мъж ми работеше на място, в което не се държеше много на работното време и сутрин го изпращахме до колата, за да отиде на работа. Добре, но единия ден Исак много се успа и мъж ми тръгна. Като стана ситния последва такъв мощен рев 20 минути. Мислех, че е от любов, да ама не - от понеделник тати е на нова работа и излиза доста по-рано. Три дни предварително обяснявахме, че сутрин тати ще излиза преди Исак да се събуди. Добре - вчера ситния стана и нямаше проблем. Днес обаче стана по-раничко и мъж ми си беше още в къщи - отново 20 минути рев. Е, хубаво, ама на мен взима да ми писва да посрещаме слънцето с рев всяка сутрин. Приемам всякакви предложения.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в вт, 12 авг 2008, 14:24
Фокси, въоръжи се с търпение - ще премине. И при нас имаше такъв проблем.  Когато съм първа смяна, излизам в 6 и задължително го събуждах да му кажа чао и да му махна. В противен случай става с рев и реве ,  [smilie=smile3514.gif]като магаре поне час. Понякога ми е жал да го будя и после ми се обаждат с баща му по телефона, с рев , разбира се, за да кажа чао. Така беше и в градината, който го води задължително трябва да го изчака да влезе вътре и да му махне , иначе госпожите казват, че до обяд реве, че не сме му махнали.  И всичко това спря от веднъж, когато една сутрин, преди месец  ми каза: Вече няма да махам , аз съм голям и съм вече втора група. Децата от втора група не махат за чао.
Така беше и у нас. Каза  , че вече няма да става сутрин да казва чао и да маха и се приключи от раз.  Май че, ще да е от възрастта.

При нас сега има друг проблем - щом не му угодя, навежда глава, изгърбва се или пък сяда и се търкаля по земята :rotfImbo:. Като не му обърна внимание започва да нарежда всакакви приказки от сорта на: Ще умра.  Ще се загубя.  Не искам да имам майка и татко. И т.н.
След десетина минути , обаче, му минава и идва да ми каже, че повече няма да казва тези неща, защото един лош човек го накарал да ги каже.
Сега ще чакаме и това да премине. 

Искаше предложения, ама ........  .  :2no2:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: hvarchanova в чт, 14 авг 2008, 21:39
Синът ми е много сериозен характер.
Има много енергия и е добър, но малко нещо да не е на неговото и по4ват едни театри...способен е да реве и да се трашка с 4асове. По4ва от сутринта, ставаи Мамо, гуши, и ако не го гушкам и разнасям сабужда целят бок, трябва вси4ко да правя като го даржа, а той ве4е е 15 килограма, аз сам 43!! И така е за вси4ко което му хрумне, вси4ко се постига с истерия, опитвам и сдобро и и с наказване, понякога яде и 6амари, но нищо не помага, изобщо не му пука, искам да ви кажа 4е ве4ер просто съм като пребита, все едно цял ден съм яздила див кон, не знам какво сравнение да дам. Другите хора му се радват 4е е буен и забавен, но нр знаят какво ми е на мен.
Наистина не знам как да се оправя с него.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в пт, 15 авг 2008, 09:54
hvarchanova, не споменаваш колко голям е синът ти. Ходи ли на ясла/ градина? Там поведението му различно ли е? А как се държи с други хора, когато ти не си наблизо? Всичко това е важно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: hvarchanova в пт, 15 авг 2008, 10:19
Виктор е на година и осем месеца. Много е опърни4ав и в къщи и навън. А баба си и дядо си ги прави луди. Септември тябва да тръгне на детска ясла и кой знае...?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в пт, 15 авг 2008, 12:51
мила хвърчанова,
аз взех детето си на 3 дни. от родилното.
сега е почти на 2. истериите са част от нашето ежедневие. ако не стане на нейното, тръшка се.
ти си 43 килограма, аз съм на 45 години.
всеки път, когато тя не е дете за пример се питам, дали аз не сгреших и на 100 години тръганах да ВЗИМАМ дете. и всеки път, когато каже МАМО, си казвам, че това са глупости.
това е моето дете. добро, лошо - мое е. дори и един ден да ме убие, пак е мое. моментът, в който реших, беше подобен на раждане.
не може човек да мисли според ситуацията, когато се отнася до деца.
или е твое, или не е. както не можеш да се откажеш от биологичното си дете, така и не бива да можеш да се откажеш от осиновеното.
не знам как да го напиша, за да стане по понятно. това са нашите деца, ако един ден не ги искаме, означава, че не сме били готови да ги имаме.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 15 авг 2008, 13:37
Ама то детето на Хвърчанова май е биологично или пак бъркам  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в пт, 15 авг 2008, 13:54
Мисля,че няма значение биологично или осиновено,май това с истериите и тръшкането е характерно за всички деца.Аз като си спомня племенникът ми какво чудо беше...,но отмина с времето.И вярно е,че зависи на каква възраст ставаш майка за първи път.Имам предвид ресурса на тялото и нервите,но и това е бял кахър.Все някак успяваме да презаредим батериите и да се впуснем отново във вихъра на децата си-майки сме все пак...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 15 авг 2008, 14:13
Аз имах предвид изказването на мата


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: hvarchanova в пт, 15 авг 2008, 14:16
Съгласна съм 4е биологи4но или не пак е каквото ти се падне.
Аз съм влюбена в сина си, но нали все пак трябва да го възпитавам? Той ме прави на маймуна, надявам се да е период и по нататък да се поуспоки но сега е много трудно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в пт, 15 авг 2008, 14:24
Малко не се изразих както трябва.Просто исках да успокоя майката,че е нещо нормално.Нали всички деца имат различен темперамент ,а и в различна възраст "усвояват" темата с тръшкането.Май само нерви да имаш и то в изобилие...
Аз не зная как е при вас,но моето детенце все още при силна възбуда / щастие или тревога / се клати като застава в поза за пълзене.Вярно,че го прави все по-рядко , но има ли шанс да престане някога?Тъжно ми е,че се самоуспокоява и си мисля - дали правя всичко както е най-полезно за него.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в сб, 16 авг 2008, 00:00
тогаз що пише тук. аз пък помислих, че го е ЗЕЛА :baby_neutral:
нейсе, пообъркала съм се. ама не е зле.
съвсем забравих, че народът има проблеми и с биологичните си деца. :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в ср, 20 авг 2008, 23:05
Мога да разбера защо детето ми плаче, когато я водя на яслата, но не разбирам защо го прави и когато отивам да я взема. newsm78
Стиуацията е следната: обикновено следобед ги изкарват на една тераса, където играят, докато дойдат родителите. Терасата е с изглед към входа на яслата, но на противоположния и край. Повярвайте ми, няма по-дълго разстояние за мен, от това м/у терасата и входа.  Всеки ден още щом ме види Йоана, че се задавам по пътя, прекратява всякакви игри и започва да реве с цяло гърло. Ама рев, ви казвам. На мен сърцето ми се къса, а тя не спира да се дере. Успокоява се чак когато я гушна и и кажа да помаха на лелките за довиждане. Едва тогава се появява бегла усмивка и през хлипове дава целувка и казва: Чао! Персонала  на яслата взе да ме заглежда подозрително и да ме информира как "всички деца се радвали, когато видели родителите си, а Йоана - що така плаче!?" Имам чувството, че ме мислят за някой изверг, който си тормози детето :bad-words:. 
Много моля, някой ако е имал подобен проблем да ми сподели как се е справил. Че откровено се притесних вече и аз.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: hvarchanova в чт, 21 авг 2008, 00:15
Моят син така праже6е като го разхойда6е баб му, като отижах да го взема като ме жде6е се тра6жа6е и по4жа6е да реве и триабва6е да го гу6кам и нося на ръце. Мисля си 4е това е за привличане на вниманиети, малко по-артистични са и са склонни да ни манипулират.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в чт, 21 авг 2008, 02:25
Мога да разбера защо детето ми плаче, когато я водя на яслата, но не разбирам защо го прави и когато отивам да я взема ... Всеки ден още щом ме види Йоана, че се задавам по пътя, прекратява всякакви игри и започва да реве с цяло гърло. Ама рев, ви казвам. На мен сърцето ми се къса, а тя не спира да се дере. Успокоява се чак когато я гушна и и кажа да помаха на лелките за довиждане. Едва тогава се появява бегла усмивка и през хлипове дава целувка и казва: Чао!...

Много моля, някой ако е имал подобен проблем да ми сподели как се е справил. Че откровено се притесних вече и аз.


Аз разбирам този отчаян рев, натоварен с много болка!- Той е компилация от тревожното очакване: "Дали изобщо ще ме вземат?"; Дълбоката и много тъга, наслоила се от ТАМ и неверието и огромната радост:"Ето, идват за мен!Дочаках я!"....

Не ви ли се е случвало, когато ви се е нотрупало много, емоцията да изригва от привидно нелеп провкиращ я фактор?...

Мисля, че плачът при идването на мама ще отзвучи и ще бъде заменен от усмивка, когато детето добие сигурната увереност, че ще бъде взимано пак и пак и, че НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕ ИЗОСТАВЕНО!... :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в чт, 21 авг 2008, 17:51
Момичета, дойде време и аз да се разпиша в тази тема :(

Както знаете дъщеря ми е прекалено мъничка, и не е дотам институционализирана.

Добре обаче имаме сериозен проблем... Селектирах мнения с майки на биологични деца, те потвърждават моя проблем, но в значително по-лека форма... Та по същество: започнем ли да се обличаме и събличаме с това дете, имам чувството, че комшиите ще викнат социалните, за да ме третират като лоша майка :mrgreen: Това на шега... Реве това дете, та квартала тресе :mrgreen:

Обличаме се бавно и полека, пеем песнички, изхвърлих всички дрешки, които опират в личицето, докато се обличаме, но не и не...РЕВЕ!!! newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 21 авг 2008, 21:41
Ми и моята ревеше, особено ако се облича през главата дрешката, пък е биологична  :mrgreen:. Махни ги майките - щом реве, значи реве - гледай си детето и не слушай останалите майки.
За успокоение - като почна да сяда я обличам седнала и не реве толкова много, но 3 етажа по-надолу имаме една девойка на 11 месеца, която още се скъсва от реване при преобличане  :mrgreen:.

И не се обличайте бавно и полека - давай смело и бързо - така реването е по-кратко  :).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в чт, 21 авг 2008, 21:47
Бобкас не се шашкай и моята дъщеря беше малка когато я взехме на 4 мес. и тя ревеше като се обличахме,особено след баня.В коритото кеф и смях със тати,а като я извадех и я сложех на повивалника ни чуваше целия блок и сега също на 1,5 г. още се сърди и плаче понякога.Номера е да я облечеш по-бързо както е казала Фоксче.Когато поотрасне и започне да стои седнала,а пооооо-нататък и права ще е малко по-лесно.Не се притеснявай,това не е проблем,а период през който минават всички деца.Просто им омръзва да стоят все легнали и да ги "тормозят" :D.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пт, 22 авг 2008, 09:25
Бобкас, моята баба /по повод племенника ми, който рева денонощно три години/ - развиват му се дробовете - ще пее хубаво. Амо ако отглеждаш ангелски глас трябва да му осигуриш време за репетиции, пък и комшиите трябва да свикват. Хайде, пък като станете световно известни да не ни забравиш!  :bowuu:
А на моите им трябваха месеци, докато започнат да реват и да имат претенции. Нека да си плаче детето - има мнение и го отстоява. На теб да са ти здрави ушите и нервите!  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в пт, 22 авг 2008, 21:52
Аз разбирам този отчаян рев, натоварен с много болка!- Той е компилация от тревожното очакване: "Дали изобщо ще ме вземат?"; Дълбоката и много тъга, наслоила се от ТАМ и неверието и огромната радост:"Ето, идват за мен!Дочаках я!"....

Не ви ли се е случвало, когато ви се е нотрупало много, емоцията да изригва от привидно нелеп провкиращ я фактор?...

Мисля, че плачът при идването на мама ще отзвучи и ще бъде заменен от усмивка, когато детето добие сигурната увереност, че ще бъде взимано пак и пак и, че НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕ ИЗОСТАВЕНО!... :hug:

Venecias ,  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в сб, 23 авг 2008, 20:24
Бобкас, моята дъщеря е на почти 2 години, а все още мрънка при обличане и събличане. Така беше и със сина ми, но той слава богу вече сам го прави.
А ако цитирам моя позната, майка на три деца: "Всяко преобличане е люта борба".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в нд, 24 авг 2008, 16:39
Ех, момичета, олекна ми...  :lol:

Абе иначе си е кротко детето, но писъците са неимоверни, повярвайте ми... :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kaпка_сал3а в пн, 25 авг 2008, 19:50
Здр момиьета,

неЗнаех просто в коя тема Ще е наи добре да ви попитам това, което ме интересува. Тъи като аЗ съм За три седмици във Варна и децата Ще са при мен, много исках да Заведа малката на Зъболекар да и сложим шини. Можете ли да ми кажете как стоят неЩата със Здравното осигуряване на децата в Бг. Зъболекарските услуги беЗплатни ли са За тях. Двеьките все оЩе живеят основно в дома, а инаье при мен се водят като на гости при блиЗки. Много искам от рано да им обърна внимание За да могат децата да иЗрастнат беЗ комплекси и да им спестя постоянните подигравки. Много ми е мъьно като За дреболии ми ги делят. Но не на мене тия  :naughty: Затова предпоьитам  да предприема неЩо. Ще се радвам ако някой може да ми помогне със съвет.

 :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в пн, 25 авг 2008, 22:16
kaпка_сал3а, децата са здравно осигурени, но здравната каса поема само един профилактичен преглед и две пломби за година . Стоматолозите правят някакви схеми и се доплащат суми. Не ми се е налагало да стигаме до шини, но мисля, че се заплащат. 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в чт, 28 авг 2008, 15:51
Ми и моята ревеше, особено ако се облича през главата дрешката, пък е биологична  :mrgreen:. Махни ги майките - щом реве, значи реве - гледай си детето и не слушай останалите майки.
За успокоение - като почна да сяда я обличам седнала и не реве толкова много, но 3 етажа по-надолу имаме една девойка на 11 месеца, която още се скъсва от реване при преобличане  :mrgreen:.

И не се обличайте бавно и полека - давай смело и бързо - така реването е по-кратко  :).

Фоксче, да си ми жива и здрава :hug: Малката още не е много стабилна в сядането, но вече твърдо се обличаме само седнали и проблемът се реши :lol: Как беше - не питай старило - питай патило! :hug:

Това вече е за голяяяяямо черпене!!!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 28 авг 2008, 16:51
bobkas , това сега е рай, все пак обличат това, което ние сме решили  :mrgreen:. Пази си нервите за времето, когато ще се заинати и ще иска да излиза с пуловер на 38 градуса или със сандали, когато на вън вали сняг  :lol:.
А иначе като й омръзне седнала почваш да даваш забавления - чорапи, памперс, опаковка мокри кърпички, бебешко олио, обувчица - вършат чудеса, докато ги обличаш :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в чт, 28 авг 2008, 17:08
Фоксче, много благодаря!  :hug:Ще послушам съветите ти, ние май сме мъничко по- малки от Дара, така че трупай опит, а ние на готово :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в пт, 05 сеп 2008, 14:12
момичета, как се справяте със следния проблем/ ако имате такъв/ :синът ми непрекъснато иска да пипа пералнята, когато е включена, компютъра, ключове на лампи и др. забранени / от нас, родителите му/ и опасни неща.Опитвам се да съм винаги до него, но не ми е възможно на 100 %, говоря му, че е опасно, дори го пляскам през ръчичките леко и по памперса.Няма и няма разбиране.А няма как да окача всички електроуреди на тавана.От страх до тоалетната не мога да ида когато съм сама с него, а през по-голямата част от деня съм сама.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 05 сеп 2008, 14:18
Светкавица, а кой те е излъгал, че до тоалетната се ходи сам?????
Да не искаш да ти е скучно.
Това къде на шега, къде наистина, но аз проблема с пипането на контакти си го реших 99% с позволяване.
Около месец изключвах всички електроуреди от контакта, правех забележки всеки път като бъдат пипнати + тупване по ръката. После спрях да правя забележки и накрая ги оставих да си залепят ръката по два-три пъти /при тях един път не стига/ на фурната. Това беше.

В момента изучават света, всичко е непознато, така че поведението е нормално.
Не прави моята грешка от началото - всичко на високо, а накрая като се наложи да сваля нещо интереса беше голям и вместо да опознае къщата за три-четири месеца, аз си удължих агонията.
Винаги в един даден момент "високото" в една къща се свършва.
Аз крия препарати, лекарства и документи. Всичко останало е на разположение. И като е достъпно - не пипат.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 05 сеп 2008, 14:20
Ми не му забранявайте да пипа всичко - пералнята сигурно има защита срещу отваряне като работи, ключовете на лампите нека си ги пипа, компютъра е проблем, ама ако прибереш клавиатурата и мишката, нищо няма да му направи, просто колкото повече забрани, толкова по-интересно им е. Ние нашия почнахме да го молим да пуска пералнята, миалнята, лампата, дори баща му го научи да включва лампичките на елхата в контакта, естествено под надзор. Направи го два-три пъти и му писна, сега са му абсолютно безинтересни.

Мамо Галя, тъй като явно днес си на линия, кажи как се комбинира пълзащо бебе с храна и вода за куче плюс играчки и книжки на големия, разпръснати из цялата къща? Нашата вече пропълзя назад и не е далеч момента, в който ще трябва да направя нещо по въпроса  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 05 сеп 2008, 14:39
Фоксче, аз нали знаеш, че съм  леко безотговорна майка, та прецених кое е безопасно за ядене, кое не и оставих всичко на земята.
Дори и в момента, при положение че Митето разбира всичко, пак ми се налага като съм в София да попивам водата на кучето поне два пъти седмично. А това че я подяжда - е, не съм дребнава  ;-)
Ако не пъха всичко в устата си е по-лесно, обаче ако е както при нас - обираш дребните опасни неща и я оставяш да изследва. Пералнята със сигурност ще ти се запуши от обраните косми по земята, но пък пода ще ти е чист като за пред гости.
Абе с две думи - свиркай си.
Обаче ако Исак си е фен на книжките - определи му място за "книги на батковци" - така хем ще си ги прибира, хем ще са опазени, хем ще си имате ваша специална територия.
Не искам да те тревожа, но ако до сега не е имало ясно изразена ревност на Исак към Дара, в момента в който пролази и почне да се разпорежда с играчките и да му разваля строежите - битките стават неминуеми. Обаче и това преминава за няколко месеца  :hahaha:
Споко, след това сигурно идва нещо по-страшно.

Аз ще съм на линия с малки прекъсвания до утре сутринта, така че питайте, а пък аз ще ви "успокоявам"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 05 сеп 2008, 15:24
Оставям го да пипа. Контактите са обезопасени с капачета, мишката и клавиатурата мога да прежаля, пералнята най-много да я спре, докато работи, после пак ще я пусна. Не можеш да го предпазиш от всичко. Аз уж обезопасих контактите, удари го токът като решил да виси на кабела на нощната лапма и откъснал кабела. Не са толкова глупави, споко. Бобко пипа печката, когато е изключена, но работи ли, сам се спира и не припарва. А не му забранявам. С ютията е същото.
Абе с две думи слушай Мама Галя, още на втория ден й изревах по телефона и я послушах, да е жива и здрава.
Фокси, ние пипането на храната на кучето и разливането на водата спряхме като му излях водата на кучето на главата, ама вие сте малки, та не смея да го давам като съвет, ама в краен случай, ако решиш, да знаеш, че действа.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пт, 05 сеп 2008, 15:31
Аз на Албена й дадох да опита от храната н котката - не й хареса и вече не посяга натам, а водата си я разливаме, ама вече много по-рядко.
А за компютъра: онзи ден не знам кой от двамата (Иван казва, че била Албена), докато миех чиниите в кухнята, бръкнал в дупчиците за вентилатора (които на новия ни компютър са до флопито) и счупил вентилатора. Добре, че само с това ни се размина...
Аз малката и досега ако имам изискваща внимание дейност я слагам в кошарката (добре, че е широка). Обаче Ваньо на 2 г. и 4 - 5 месеца започна сам да си излиза, прекатервайки се от кошарката, та тогава ще му мисля...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 05 сеп 2008, 15:36
Фокси, ние пипането на храната на кучето и разливането на водата спряхме като му излях водата на кучето на главата, ама вие сте малки, та не смея да го давам като съвет, ама в краен случай, ако решиш, да знаеш, че действа.
Хи хи това ми хареса, лошото е че най-вероятно и на нея ще й хареса - тя обожава водата все още.
А кучешка храна бих й дала на драго сърце, но след като вече веднъж кучето я ухапа предупредително защото го дърпа за опашката, идея си нямам как ще реагира ако му прояде храната  :mrgreen:

Иначе като говорим за компютри, ние имаме един лаптоп залят с бира, като се разминахме само със скапан диск, добре че успях да сваля снимките преди съвсем да откаже. А страстта на ситната е да докопа мишката и да я хвърли на земята.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 05 сеп 2008, 15:39
Леле, Куку, не ме изкарвай чак такъв капацитет, че аз и без това пиша с повишено внимание из сериозните теми, да не подведа някого, пък сега като ми разнесеш славата на капацитет, хептен ще взема да се притеснявам, ще почна и за правопис да проверявам постовете си, пък току виж и коректор за стила съм си наела.  ;-)
Както и да е.
Идеята на последните ми два поста беше, че колкото по-малко се впрягаме, толкова по-леко и спокойно ще ни бъде, а спокойните майки отглеждат спокойни деца, както пише по дебелите книги.
Май бях писала някъде за разликата между гледането на първо, второ и трето дете по отношение на стерилността на обкръжаващия свят. Само да уточня, че аз първото почнах да си го гледам направо като трето.

Фоксче, аз за това преди да започна да пълня къщата с деца, научих кучката да позволява да и вадя храна от устата  :lol:
Милен не хареса вкуса на кучешката храна, обаче Митето е всеяден, та не пропуска. Всъщност не зная опитвали ли сте кучешка храна - не е лоша на вкус.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 07 сеп 2008, 14:41
Капачетата по контактите единия от двамата го вадеше някак. Не разбрах кой беше и как го прави. А и те не си казаха. Аз позволих дистанционното да пипат ако не пипат контактите. Ако единия пипнеше контактите вземах дистанционното и от двамата. така си имах подсигурено не толкова послушание колкото 100 - процентов доносник. Дистанционното между другото почти не работи. Вече. А на пералнята едното копче за интензивното изпиране си остана хлътнало. Та си перем интензивно. Иначе "сделка или не" ни върши работа - разрешавам нещо ако не се прави нещо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в пн, 08 сеп 2008, 15:33
В нас всичко на всичко има два контакта които може да стигне,обезопасени са с капачета.Няколко пъти се опита да ги извади ,но неможа и повече не са и интересни.Виж пералнята,компютъра,фурната са друго нещо.Там все още ни влече като магнит.Гледам да са изключени за да не бера ядове.Един път се лепна на фурната леко и сега като я види и духа  :35: и вика уфффф.Но отвреме на време забравя и пак си натиска копчетата и ако не съм я изключила включва вентилатора на фурната.И аз действам на принципа око да види ръка да пипне,поне това което е възможно.Нали знаеш че забранения плод е най-вкусен,колкото повече ограничаваш,желанието да пипне ще е по-голямо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пн, 08 сеп 2008, 16:54
Аз се извинявам за нахълтването, писах в темичката за запознаване и само чета от доста време, но това е друг въпрос. Та да си кажа ние как се справяме с контакти, ел уреди и прочие - контактите ги обезопасихме и слава Богу  Боби не се опитваше  да пъха разни неща там, миналата година /беше на три годинки/, ами редовно чистех водата на кучето от плочките, веднъж и мобилния вадих от там ;-), най страшно ми беше вечер особено зимните месеце, аз  си мисля че е заспал, а той тихомълком - застанал над купата и мокър до ушите - е решението - преместихме и водата и  храната, честно казано научихме и кучето да не реагира на набезите на малкия, а с времето той сам се отказа да тормози по този начин животинчето. Знам, че няма да ви успокоя, като ви кажа че с времето тези неща отшумяват, но всяка майка май минава през такива моменти, това е част от опознаването на света,  просто на нас ни коства малко повечко притеснения. Мама Галя е много права "Идеята на последните ми два поста беше, че колкото по-малко се впрягаме, толкова по-леко и спокойно ще ни бъде, а спокойните майки отглеждат спокойни деца, както пише по дебелите книги", макар че не съм от тези спокойни майки, а винаги ми трепери сърчицето да не би да пострада нещо, но поне се старая него да не тормозя с моите страхове.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пт, 19 сеп 2008, 22:14
Уф след поредното къпане, за което разбра целия блок, ще помоля много, от сърце, дайте съвет как да се справим с пищенето при миенето на косата?
преди да вклезем в банята настава пазарене:
Марина: косата?
аз: косата не.
влизаме в банята и пак същия диалог.
Обаче като и кажем косата да и като я намокрим, ей такова пищене настава и как се чува в банята и тя се дере, колкото глас има, бързо я сапунисваме и изплакваме, но си е голяма мъка. :cry: :cry: :cry:
в този момент направо изключва, нищо не чува, нищо не разбира, ужасно е за всички ни това къпане.
Имали ли сте такива проблеми, кога отшумяха, как ги разрешихте


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в пт, 19 сеп 2008, 22:27
Ще ми е интересно да прочета и аз дали има лек,защото при моята кукла пищенето продължава.Добре,че сме в къща.Преди всяка баня се почва с увещания дали ще мием коса или не.Реве със сълзи горката и ми къса сърцето.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в пт, 19 сеп 2008, 22:38
Това с косата е познато на всички. Имам някакво мое обяснение за усещането им като се стича водата по лицето. Изпитват някакъв страх, чувство че не могат да дишат. При каката го преодолях с водене на фризьор. Една приятелка отдели една неделя сутрин (по принцип не работен ден, без клиенти) и измихме косата на фризьорската ваничка. Главата назад и с подвижното душче. След това в къщи импровизирахме и се получаваше. С малката още не съм го правила. Но принципно така мия косата - главата назад. Реве, ама от любов към спорта, а не първоначалните ужасни писъци. Ние всъщност в началото пищяхме безумно при самото влизане в банята и вида на коритото, душа или каквато и да е вода.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: nova_zvezda в пт, 19 сеп 2008, 22:46
Wawa не знам дали ще ти бъда полезна защото нашия по-малък син изпитваше ужас от миенето на главата, когато водата минава през лицето му, а не по косата. Но ще споделя пък ти пробвай.  Взимахме една дрешка която преди баня сме свалили, например потниче или тениска и му казвах да се скрие и той я слагаше на лицето си с наведена надолу глава. Така диша в дрешката и очите му не се мокрят. За него беше голям ужас да му се размаже картинката от влизаща в очите вода или да вдиша вода през носа, докато му мия главата. Картинката която описваш ми е до болка позната и напълно те разбирам. Аз си мислех, че някой ден съседите ще викнат социалните да видят, какво правим с това дете та реве като магаре. Ама нейсе, изтърпяха да мине този период. Всъщност периода свърши когато една моя позната ми разказа за това как са я къпали до голяма с дрешка на очите. Разказвай  на детето нещо интересно докато се "крие" зад дрешката за да отвличаш вниманието от водата. Дано ти помогне  :pray:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пт, 19 сеп 2008, 23:08
И аз да си кажа - същия проблем и с двамата. При баткото преминва вече, защото започва сам да се къпе (под зоркия ми поглед, разбира се). Това, което пише Маня_66 малко помага - ние сме с подвижен душ, вкарвам ги във ваната, навеждам главата назад и гледам вода по лицето да не тече.
А малката иначе изобщо не се страхува от водата. Тя е била в някаква програма за плуване на бебета. Имаме я 6-месечна на снимка как плува сама по гръб в басейн. Обаче при миенето на главата крещи и забравя всичко около себе си. Даже присьствието в банята на божеството "тати" не може да я успокои.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в сб, 20 сеп 2008, 07:36
Мине, не мине половин година и я завъртаме водната тема  ;-)
А аз съм експерт в нея  :oops:

Нова звезда е дала много добра идея - нещо пред лицето, за да не се стича вода по него.
Предполагам, че при миенето "на конвеир", преди нашата поява в живота им, децата са развили тази ненавист към водата. Преминава, а колко бързо - един дявол знае  :cry:
Важното е много търпение и здрави нерви.
И още една идейка - не превръщайте миенето на главата в идея-фикс. Може да е мита, може да е мръсна. Като започнат пазарлъ;ите преди баня, не давайте категоричен отговор - днес ще мием, днес - не, а предложете на детето само да си полее главичката /било то с подвижния душ, или пък с кофичка/. Е, главата няма да е от най-измитите в последствие, но поне ще е доброволно намокрена, а това си е постижение.
И пишете за резултатите.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в сб, 20 сеп 2008, 09:25
А опитвали ли сте, особено когато децата са по-малки и в началото, да влезете под водата с тях?

Аз правех така с Ирина, защото при Валя отшумя много бързо всичко.
Вярно, момиченца са, но и с малки момченца не мисля, че е голям проблем. А може и таткото да замести тогава.

Като видят как смело и с удоволствие се поливаш с вода, особено ако го превърнете на игра, доста се отпускат. Ние си правехме "костюми" от пяна и после ги събличахме с вода. Иначе пробвайте всичко, което са казали момичетата досега, все нещо може да проработи.

А, и първите пъти, просто я гушках в мен и тогава започвах да ни обливам с вода. Така беше най-спокойна.
Валя например, в морето гушната в мен, нямаше никакъв проблем, но ако я отделях и за миг, започваше да плаче.

Иначе, наистина повечето деца мразят вода на лицето си. Стига да им наклоните главичката назад, приемат по-добре водата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в сб, 20 сеп 2008, 09:41
Странното е,че моето не понася вода само на косата.Когато и пръскам лицето с душа умира да се смее.Гълта вода и се кикоти.
Опитвам сега нов метод-да гъделичкам "мадамата" в нея.Избираме заедно шампоан,за да мирише хубаво-не на бебе,а на госпожица.След това я издухвам с дифузер и четка,като голяма.Малко намаля зора,но пак си е драма.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в сб, 20 сеп 2008, 11:31
Уф след поредното къпане, за което разбра целия блок, ще помоля много, от сърце, дайте съвет как да се справим с пищенето при миенето на косата......Имали ли сте такива проблеми, кога отшумяха, как ги разрешихте

Izviniavam se za latinitsata - daletche sum i ne mi se polutchava s tazi klaviatura na bg. Problemut s kosata mi pomogna da go razreshim podarena silikonova "kozirka" za kupane. Prilitcha na oreola na statuiata na svobodata (s uleitcheta po neia) i ne pozvoliava na vodata da vliza v otchite. Mislia tche beshe azstriiska i bila mnogo evtina (2-3 EURO). 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в сб, 20 сеп 2008, 13:07
Няма да съм много полезна,но да се запиша и аз в отбора за водната тема,но с тази разлика,че не пищи,а скимти и се мята.Много е болезнено да го гледаш.Единственото,което върши работа при нас е да го оставиш да си играе сам със слушалката.Тогава си пръска лицето,пие вода и се кикоти и покрай тази игра си мокри и главата.За награда в края на банята му позволяваме да намокри и къпещия родител.Просто забелязах,че изкараме ли всичко на игра става по-лесно.Имаме и силиконова козирка,но при нас не помогна,защото той не търпи нищо на главата си и я махаше,а когато се опиташ да му я сложиш отново се ядосва,зачервява се като домат и ядосано я тръшка на земята.Иначе много обича да се къпе и ни подканя,ако реши,че се бавим с приготовленията.Учудващото беше,че на морето си скачаше във водата и се потапяше сам.Всъщност нищо чудно - там си беше забавление.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: marrymaroon в нд, 21 сеп 2008, 21:26
слава богу, не съм сама с тоз проблем :)
нашта водна тема се точи с месеци ... първо, изписахме се зимата и докато дойде топло време за игри с вода, всяко къпане въобще беше драма ... освен под мишница под мивката, сетете се защо, но вече е голяма и не става за цяло тяло ... та коритото го подминахме, дойде топло време, почнахме игрите и криво ляво сега обичаме да се къпем, стига да е с играчки, не в корито, а в леген и да е докато тя играе, аз да действам неусетно някак или заедно с/под душа ...
с косата обаче проблемът стои ... всичко друго - ок, като стигнем до косата - писъци, все едно я дерат ... два подхода имам, в зависимост от разчета на време, който имам в момента - 1) мия косата със светлинна скорост, с макс сила на душа да отмие най-бързо ... косата оставям за последно, да не и развалям кефа и да са по-краткотрайни писъците (казах ли, че пищи през това време?); странното е, че внезапно спира писъците в мига на спиране на водата ... от което е видно, че драмата няма физически произход :); 2) метода на Дар - къпем се заедно - с подходящото заиграване и едновременно правене на нещата - примерно и мойта коса е насапунисана - нещата стават в по-голям брой от случаите успешно :); кусури на този метод - не винаги работи и изисква повече време и планиране кога и вие ще си миете косата, а след това няма време за стандартните процедури, обезпечаващи прилична за пред хора форма на оперението ...

да ме пита човек, защо съм си втълпила, че девойката ще има прилично дълга коса, колкото позволява естеството й, демек - няма да я фъкам нарочно ... само зор си правя, ма пусто тщеславие ... :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 21 сеп 2008, 21:37

да ме пита човек, защо съм си втълпила, че девойката ще има прилично дълга коса, колкото позволява естеството й, демек - няма да я фъкам нарочно ... само зор си правя, ма пусто тщеславие ... :)

Знаех си аз, че рано или късно ще стигнеш до извода, колко е секси девойката да е с къса коса  :35:
Насърчавайте самообслужването при миенето на косата, без да придиряте за качество. Пък аз бих казала още - насърчавайте обслужването ви /ако е ден за заплакване на оперението/, така децата ще се почувстват по-добре /демек - тя на мен, ама я сега аз на нея/
Сигурна съм, че ще отмине, при мен два пъти отмина тоя период.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: marrymaroon в нд, 21 сеп 2008, 21:54
хм, честно, предвид водните драми, често съм си мислела "бе я да го подстрижа тва дете, много ще е сладка с къса коса", ма на ... като претегля зора от подстригването и миенето ... май съм готова да се справя предимно с миенето ... тва подстригването си е за нова тема направо, поне при нас - два пъти съм рязала - един бретон, излезе накриво, а рязах направо за части от секундата и после едни опашки отзад, нещо като каре докарах ... сега е с него, едно увиснало такова ... ама тия опашки ги рязах цял ден на пет пъти ... а аз съм опитен подстригвач ... така че, ще я мия тая коса, квато ще да е, нали не е всеки ден :D
ако това беше момче, нямам идея какво щях да правя ... щеше да си е хипи от малко :)

ПП Всъщност, как си подстригвате децата?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в нд, 21 сеп 2008, 22:18
Аз много държах на госпожица с коса. А нашата е и една хубава, гъста, чуплива, дето майка й цял живот си е мечтала за такава. Обаче дойде лятото - шноли, ластици - ниц, слагам аз, тя ги дърпа и хвърля. Баткото започна да си ги слага, тя не ще. Започна да й се изпотява много вратлето и даже пъпчици да се появяват.
И един ден реших да се пробвам като детска фризьорка. Тати забавляваше с една книжка за опознаване на животните. Бате подскачаше като маймуна отпред. Аз хванах ножицата и успях да докарам някаква прическа. Добре, че е чуплива косата, та дупките не личат.
Обаче сега и мен са ме налегнали едни такива желания за девойка с дълга коса и съм си обещала отсега нататък само бретона да кълцам. Ще видим докога ще издържа.
Да се върна аз на водната тема - при нас къпането винаги се предхожда от весела игра във ваната. Бени я забавляваме всички докато мия косата и пак винаги е неспокойна. Ваньо се къпе с татко си от доста време (а напоследък и сам) и вече почти не мрънка, ама зор имаше.
Та според мен е нормално да имат страх от течаща по лицата им вода (още не съм наясно за точната причина), но със сигурност се преодолява рано или късно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 21 сеп 2008, 22:59
Аз като майка-гаднярка излекувах на Милен страха, като го записах на плуване. Я сега някой да го извади от водата.
По въпроса за подстригването - реших че и да имам нерви, не съм навита да свършат за един ден и си реших проблема така http://www.mamagalia.snimka.bg/album.php?album_id=235283 (http://www.mamagalia.snimka.bg/album.php?album_id=235283)
И понеже след къпане и подстригване идва лед на рязането на нокти, да отговоря предварително - режа и не питам. не позволявам лигавщини и смес за садене на моркови под ноктите. Режа и пея "пеят, скачат палците"  :35:
А зъбите започнах да мия докато растяха - почесването свърши работа за пристрастяване към четката за зъби.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в нд, 21 сеп 2008, 23:42
Аз да отклоня малко водната тема и да попитам за един проблем, който ни е налегнал от няколко месеца.
През април след няколкомесечно боледуване (до последно си беше в ход и в съзнание) почина свекър ми. Ваньо много обичаше дядо си и много се впечатли от това събитие. И до ден днешен не може да го преживее. Постоянно говори за него - защо лекарите не са успели да му помогнат. Даже ме накара да обещая, че ако тръгне някой от нас да умира, веднага ще ходим да се лекуваме, за да се спасим от умиране. Тотално сме намразили Дядо Боже че взима душите на хората. Опитвам се по всякакъв начин да обяснявам живота, но разговорите за това как да си осигурим безсмъртие са всекидневни. А и измъчва свекърва ми и мъжа ми с тези разговори.
Някой сблъсквал ли се е с подобен проблем и как евентуално се преодолява?
Приемам всякакви съвети.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пн, 22 сеп 2008, 00:10
Ганката, дано го преодолеете.
Не бих могла да ти помогна със съвет, защото при нас отношението към смъртта е крайно странно разглеждано. След като на Милен му почина госпожата в детската градина, просто му казахме че това е живота и че хората умират, така, както се раждат.
Интереса му към смъртта е до толкова, доколкото го мъчи любопитството как става технически качването на небето.
Да му имам грижите.
Но при нас го има това предимство, че той пряко не е бил свидетел на боледуването на госпожата.
Дано някой, който е претърпявал загуба де включи с обяснения как е подходил.
За толкова сериозни неща моя вятърничав подход /ако не ти идва от вътре/ би бил по-скоро грешен и натоварващ и за теб и за децата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в пн, 22 сеп 2008, 00:45
Приемам всякакви съвети.

Не съвет, а просто опит. При нас много рано настъпи темата за смъртта. Трудни въпроси- А ти ще умреш ли? А Аз ще умра ли?
Обясних нещата така, както аз ги разбирам- с прераждането. Оттогава сме спокойни,че животът не свършва със смъртта. Че след като отидем на небето, ще постоим там и там е много хубаво и ще видим нашата баба и после пак ще се върнем на земята с друго тяло.
По този повод ме пита- Аз после като се родя пак и като съм бебе, пак ли ще съм в бялата къща? И другото интересно по темата е, че не иска да се ражда, защото раждането не било хубаво нещо, защото той като се родил бил гладен и искал да яде, но никой не му дал. :thinking:
Във всеки случай представени по този начин нещата се възприяха при нас много добре и отдавна вече сме спокойни по въпроса.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 22 сеп 2008, 08:22
Ха видях водната тема, та да се изкажа - първо започнахме да мием косата всеки ден, заедно с къпането. Преди това бяха такива драми - мани, мани. Второ - поощряваме го да си мие сам косата - сам се полива, сам се измива - действа горе-долу. Трето - говорим, говорим, говорим, обещава да не реве. Е, не е ревал близо седмица, ама това не значи нищо де.
За подстригването - той си умира да го подстригвам аз с машинката - както подстригвам тати, та проблеми нямаме - дори сега ме е напънал да го стрижа, ама то е студено.
За смъртта... не ми се мисли - нямам опит, не знам как ще подходя някой ден, дано не е скоро.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 23 сеп 2008, 21:40
Смъртта я обясних така, хем по детски, хем както самата аз донякъде вярвам, иначе щяха да ме хванат, гаранция.
Човек умира и отива на небето, а там му е добре и вече нищо не го боли.
Ние го виждаме отдолу като звездичка.

Затова често махаме на небето вечерно време.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 25 сеп 2008, 00:28
Баба им ги заведе на погребение миналата година. Бяха на малко повече от три години. Мислех да я убивам, но децата ми разказваха за дядото, как отишъл при Бог и трябва да се чисти тревата, как са почистили на моята баба гроба и на майката на бабаси... Бях втрещена и шокирана, но майка ми май добре се е справила. Никакво напрежение нямаше у децата, когато разказваха. Наистина бяха много впечатлени, но май се отказах да убивам майка си. Понякога има добри попадения.
Ние още се киснем в едно голямо корито, потънали в пяна. Изплакваме се със слушалката, но много не обичат, а и не виждам смисъл да бързам. Коритото ми осигурява свободно време докато изстине водата цялата баня е в пяна, но няма бели. Последната игра е на бръснене - възмъжаваме.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mina_B в чт, 25 сеп 2008, 14:56
За смъртта:

Баба ми ме мъкнеше на гробища от много малка, затова нямам никакъв страх и досега, въпреки че съм погребала родителите си и цялото по-възрастно обкръжение. Ходя там като всички по задушниците, водя и големите деца, водила съм и малкия, приема го нормално (с обичайните въпроси). Отговорът на тези въпроси зависи изцяло от вашите разбирания, вкл. религиозни, или липсата на такива. Така или иначе няма абсолютна истина за смъртта и какво става след нея - има много и различни вярвания. Това е и една от най-непроучените теми от науката.

Когато татко почина, вторият ми син беше на 5 години и аз държах да дойде на погребението, защото мнго се обичаха с дядо му и защото мислех (тогава), че трябва да свиква с идеята (цялото останало фемили беше против, но аз се наложих). След време забелязах, че развива разни страхове, въпреки приказките и обясненията, вкл. вторична нощна енуреза.

В заключение, мисля че все пак е рано пред 9-10 годишна възраст да ходят на погребение, но трябва да се отговаря на въпроси за смъртта, защото тя е част от живота.

Не знам дали ти помогнах.... newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в чт, 25 сеп 2008, 16:23
Имам проблем с малката.Запек.Ама запек,та дрънка.Досега Дуфалак-а помагаше,ама нъц-и той се предаде в борбата с акото и.Три поредни дни давам Дуфалак,като последния завиших дозата,но пак не "хвърля котвата".Днес вече бая се шашнак,защото "чукна" седмица с ценния дар в себе си.
За протокола не яде сливи,нито мога да я накарам сок да приеме,храната и трябва да е едноцветна,защото иначе я дразни.Вода пие доста,но прясно мляко не.От известно време спря да яде супи и манджи.Лигави се на дядо си и го тормози,докато човека се смили и и даде хляб(без нищо отгоре) или вафла.Опитах да и изкисна овесени трици в лимонада,ама се усети и я изплю.Боза пие,но без успех.Приемам съвети,защото вече и за клизма се замислям.А си е жизнено детето,здравичко.
Това си се превърна във фамилна драма.През няколко часа ми звънят роднини и все с това започват:
-Изака ли се Доника?
Да не е пък някакъв индивидуален режим,който е нормален за нея?!И излишно да се терзая?!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 25 сеп 2008, 16:40
Е ти - пробвала ли си овесени трици в лимонада..... :shock: Право е детето!
Чакай сега да ти кажа нещо по-конструктивно от личен опит. Запека е много опасно нещо, особено ако продължи толкова дълго. Аз съм с хроничен запек ОТ БЕБЕ. Книга мога да напиша

1. Първо и най-важно е детето да се изака моментално, което е трудно, защото при такъв дълъг запек (7 дни е адски много) боли - не ме питай как.... Затова и Дуфалака не й помага вече. Първото аки (с извинение за натурализма) е толкова твърдо и спечено, че мускулчето се свива инстиктивно.
Така че - отиваш в аптеката - купуваш Еднократна клизма "Балкан енема" - малка. Адски лесно се слага, човек сам може да си я направи. Питаш в аптеката - подробно да ти обяснят. Казваш, че е за малко дете, особеното е, че просто, трябва да впръскаш по-малко вода. Не боли, не е гадно (казвам ти го пак от личен опит, като подчертавам, че аз съм истерична да не ме заболи нещо, особено дупето ;-))
Ако се притесняваш, консултирай се с педито, но те уверявам, че няма нищо страшно нито болезнено.
Ще я изака моментално, а това е наистина важно.

След това почваш режим за да накараш червата да работят редовно. Не отстъпвай. На мен много са ми отстъпвали като малка (оооо на баба детето) и сега си плащам жестоко.

1. Купуваш детски капки Биогая - в аптеката ще ти кажат как се приемат - обикн. по 5 капки на ден. Те не водят до разтройство, но регулират чревната флора и дейност

2. Сменяш хранителния режим. Трябва да яде три пъти на ден - ако иска закуски между храненията - само плодове. Задължително в менюто всеки ден трябва да присъстват:
- 1 суп. лъжица минимум овесени ядки (не мюсли) или трици. Най-вкусни са с кисело мляко, слагай мед, захар, с каквото можеш да я кандърдисаш. Ако не ще - казваш - това е лекарство - няма начин

- плодове - абсолютно задължително
- минимум мазнини - те запичат

3. Избягвай всякакви лаксативи, по-лесно е с тях, обаче от тях червата стават лениви. Питай ме как се мъча като грешен дявол.


 Обясняваш и кротичко и спокойно, че в момента коремчето и не е добре, и докато не се оправи, трябва да се спазват определени правила.  Това не е наказание, просто е лекарство. Когато започне да ака редовно - тогава лекуването ще мине.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в чт, 25 сеп 2008, 16:41
Моята щерка от круши се "открушва". Няма значение в какъв вид - пресни (по възможност меки), компот сок, нектар. Действат до няколко часа при нас.
Ама чак една седмица не ни се е случвало да не ходим, та не знам....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в чт, 25 сеп 2008, 16:46
Нямам представа дали ще ти е полезно ,като превантивна мярка,но на нас много ни помага комбинацията от банан и круша,които приготвям на нектар с блендера-едноцветно е и е приятно на вкус.Дано по-бързо се справите с този проблем.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 25 сеп 2008, 16:48
Банана запича! Круши, сливи - екстра


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 25 сеп 2008, 18:56
Имам проблем с малката.Запек.Ама запек,та дрънка.Досега Дуфалак-а помагаше,ама нъц-и той се предаде в борбата с акото и.Три поредни дни давам Дуфалак,като последния завиших дозата,но пак не "хвърля котвата".Днес вече бая се шашнак,защото "чукна" седмица с ценния дар в себе си.
Към Фуси ще допълня - спри Дуфалак-а и смени начина на хранене. С Дуфалак само хроничен запек ще й докараш, нищо друго - така стават лениви червата.

Ей, Фуси, не знаех, че на тази възраст децата трябва да се хранят 3 пъти дневно, нашия все още следобед хапва кремче за закуска и ако не хапне на вечеря е умрял от глад.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 25 сеп 2008, 19:32
Ами извинявам се - права си естествено. Имах предвид три основни яденета. Следобяд и Никола яде плодове. Кремове и сладки работи не давам, ама това е щото съм луда...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в чт, 25 сеп 2008, 20:07
Плодове не яде-само банан.Днес пожела и ябълка.Залагам на личния пример-гриза,като заек,но не действа.Как да и дам трици,като и мляко отказва да яде?Цедя сокове,ама само ние си ги консумираме.Стисне устата и не иска.Злояда е и се принудих да осъществя "кулинарен туризъм"-в съседите при техните деца с нашата храна.И това не действа.Вярно,че малко яде,но все за 4 дена материал за "клозетния дух" все е събрала.
У дома няма междинни хранения-Зрънчо,Трънчо и други подобни само по рожденни дни.И десерти не яде-пправих и кремчета със сливи и круши-баща и се посра с извинения,зян да не станат.
Чак си мисля,че с Космична енергия се храни това дете.Ето един неин ден:закуска-100мл.боза;обяд-сирене с големина на кибритена кутийка и 4 лъжици супа;следобед-1/5 ябълка;вечеря-пилешко крилце с половин малък картоф.
Малко консумира,но няма да я бия да яде я?!.Мен бая ме шамариха за яденето,като малка-на 6 години гастрит получих.
Всички естествени разхлабители ги знам,защото ги отбягвам поради противоположните причини-за мен 2 пъти дневно си е норма.
Благодаря за съветите на всички!!!Тези капки за нормализиране много ми допаднаха.Ще опитам и други плодове да и дам-опитвах,на пюре,на парфе,на желе.Давайте идеи,моля!Отворена съм за новости!

P.S Тази вечер се изака!!Всички ликуваме :D


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: nova_zvezda в чт, 25 сеп 2008, 20:10
Иланг-иланг, дано съветите на момичетата ти помогнат. Но аз искам да те успокоя в случай, че не се получи. Синът ни е със запек от самото начало. От времето когато беше само на кърма. Всякакви опити да въведем в ритъм червата му , се оказваше неуспешен или със временен ефект. Много се бях отчаяла. Ревеше много и све си мислех, че е защото не може да си освободи коремчето. По това време се наложи да направят сериозни изследвания на червата на майка ми и докторите бяха  казали,че има анатомична особеност по рождение, заради която на определено място червото е по-силно прегънато от колкото при др. хора и това пречи на редовната констипация (май така се казваше :oops:). Но не е болестно състояние. Трябва да се спазва хр.режим с повече фибри и да се поемат повече течности. Поуспокоих се, защото си мисля, че е наследил това от баба си. И до сега имаме "сушави " 7-дневни периоди, но като се изхожда акото не е твърдо и процедурата не е болезнена, както при хора с "инцидентен" запек.
 [smilie=smile3550.gif]Не се тревожи излишно ще се справите и с това. Дано ви се размине леко и бързо си върнете ритъма..... :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в чт, 25 сеп 2008, 21:07
И ние в началото имахме този проблем. Ситната, на всичкото отгоре отказваше категорично всякакви плодове и сокове. Единственият плод които ядеше бяха ябълките - ама те запичат. Питах педито какво да правя и тя в общи линии ме ориентира -  да и включвам боб, грах, от плодовете - круши и киви. Да, ама чудото крушата я връща веднагически. Но бях много учудена като и хареса кивито. Първо и дадох няколко хапки и до вечерта беше готова.
иланг-иланг, а с киселото мляко как сте? Защото "Активия" дава резултат. Свекито имаше сериозен проблем и ако не пие разните чайчета- няма посещение на заведението. От година не е ползвала чай, но редовно си яде млякото. Мисля, че не е проблем да го яде и малко дете.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 25 сеп 2008, 23:20
Тамън да предложа да размяна разхлабено и всеядно /и то по много/ дете срещу злояда запечена девойка и то взело че свършило.
Иланг-иланг, честито ви облекчение.





Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 26 сеп 2008, 09:26
Само да попитам, че нали съм невежа още. Ако момченцето е мрънкало, циврило и ревало цял ден с малки паузи между музикалните изпълнения, нормално ли е тестисите му да са се подули? Или казано с други думи, мога ли да смятам, че напъването при тези упражнения е довело до уголемяването на въпросните? Според мен точно това е причината и не съм притеснена, ама да си попитам, за да съм си съвсем сигурна.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 26 сеп 2008, 10:24
иланг-иланг  браво на госпожицата :hug:
 ku[d]ku[d]yaka, не знам дали това може да е причината  :oops:, но ако е станало точно в такъв ден на много реване и напъване, вероятно това е логично обяснениие, да си призная на нас не се е случвало такова нещо. Освен да го проследиш и на следващия ден newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 26 сеп 2008, 10:30
Не мисля, че е от това, Кудку - нашия е имало дни, в които не е спирал да реве и да се дере, но промяна в тестисите не е имало.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пт, 26 сеп 2008, 10:54
Иланг, всичко, което яде твоята девойка води до запек... :blush: Ако искаш ще ти пратя на лични линкове към сайтове за видовете храни
Извинявай, че ти давам акъл...
Ама това си е все едно диета за човек с разтройство...
Пробвай да дадеш печена тиква - сега има. Дете умряло от глад при наличие на храна няма. Споко! Не се тръшкай пред нея, че не ще да яде.
Пробвай нова тактика - започни да се хвалиш с нея пред други хора, колко хубаво се храни и колко си доволна от нея, че всичко си изяжда. Не й обръщай внимание ако не иска да яде. Казвай - "добре мамо, щом не ти се яде няма" и така до следващото ядене

Успех мила


Кудку, аз като невъзвратимо повредена на тема мъжки стерилитет, бих го завела на детски хирург. В Пирогов са добри. Без никаква причина заведох там Никола просто да го прегледат дали всичко му е наред - останах много доволна, макар, че докторите много ми се смяха  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 26 сеп 2008, 11:03
ku[d]ku[d]yaka, не искам да те стряскам, но от това което прочетох из нета, пише че може да е в следствие на заушка, но пък детето е малко, или пък шарка, а може да е възпаление, в крайна сметка от всичко което изчетох накрая съветваха да се обърне човек към лекар. Стискам палци де не е нещо сериозно и да не съм те наплашила излишно :hug: :peace:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 26 сеп 2008, 14:49
Ами аз не съм се притеснила много, защото така или иначе това не е постоянно, а за около час, но ние така или иначе ще ходим тези дни на уролог по друга причина и ще се разбере.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 26 сеп 2008, 15:05
ku[d]ku[d]yaka :peace:  може би щом е било за толкова кратко време наистина да няма повод за притеснение :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица-1 в пт, 26 сеп 2008, 18:03
Иланг-Иланг, радвам се, че малката се е оправила вече.
Дано да не стане като в поговорката "много баби- хилаво дете", но и аз да дам малко акъл.
Имах от дете огромни проблеми "по темата", вкл. и на сегашната си възраст.Но последните 5-6г. почти изчезна проблемът.

Първо трябва да разбереш причината.При мен, в резултат на "една излагация" в пъртите дни на детската градина проблемът дойде на психологическа основа.Нямам ясни спомени, само помня, че ме беше много срам, че не се "устисках".До ден днешен изпитвам срам, тъпо е ,но е така и все гледам по възможност да съм сама, ако може в цялото жилище.за командировки и семинари- не питай, абсурдно е да "се справя".Рекордът ми е бил 11 дни и то при прекрасно здраве.

Това, което ми е помагало-на 30 години четях с упование "Трета възраст", за която посоченият проблем е типичен.И най-ефикасно се оказа в продължение на 90 дни всяка сутрин да пия топла вода на гладно.Само вода, без да е подсладена.Помага и китайски чай "Сание", но не зная дали се препоръчва за деца иначе няма противопоказания.

Друго ефикасно лекарство- всяка вечер по 1 супена лъжица- сусамов тахан.При мен притеснението беше, че от него се напълнява, но не е толкова опасен, а при вас дори напълняването да го има ще е бонус.Това ми беше препоръчано от лекар.

На мен плодовете не ми помагат.Но зеленчуците- изключително добре действат, особено салата от печен пипер.

Като се омъжих и на "дърти години" станах "млада булка" си промених много хранителните навици/изключително здравословни към оня момент/ Просто ме мързеше да говя за два различни вкуса, а и често се възползвах от улинарните способности на мъжа ми.Понапълнях около 10кг/после леко ги редуцирах/, но това напълняване се оказа също лечебно за проблема.

Дано съм била полезна, като се видим ще споделя повече,защото в един момент бях станала почти справочник "по въпроса".







Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в пт, 26 сеп 2008, 18:04
Написах горното като гост, защото пак не си прецених времето, аз съм, Светкавица


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kkkmira в пт, 26 сеп 2008, 19:09
иланг-иланг пробвай намажи дупето с мас свари тетра в 1литър вода в стара тенджера дръж детето над парата може да се изходи направо в тенджерата .не се представих. нова съм засега само ви чета но вие ми помогнахте много вече съм по спокойна че ще се справя с ролята на майка на 5год. дете.извинете но ще пиша повече друг път.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в пт, 26 сеп 2008, 20:37
Вече като видя гост някаква Светкавица и се сещам кой е просрочил времето.  :lol:
Между другото китайския чай Сание не го препоръчвам на никой, защото прави червата лениви. В краен случай, еднократно - да, но почне ли се редовно, става страшно.
А за сусамовия тахан си сетих една хитринка. 1:1 тахан и мед. Намазана филийка с това си е вкусно, и с лъжичка става за ядене, на вкус е като халва. Една съседка го прави в пропорция 2:1 тахан и мед, ама на мен ми е по мазно и по тежко за приемане.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пт, 26 сеп 2008, 22:17
Момичета, може ли съвет. преди малко видях, че Марина има някакъв обрив.
ето снимка, като линк, че е много голяма.
http://prikachi.com/images.php?files/372687f.jpg
дали е шарка това?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 26 сеп 2008, 22:29
Само да попитам, че нали съм невежа още. Ако момченцето е мрънкало, циврило и ревало цял ден с малки паузи между музикалните изпълнения, нормално ли е тестисите му да са се подули? Или казано с други думи, мога ли да смятам, че напъването при тези упражнения е довело до уголемяването на въпросните? Според мен точно това е причината и не съм притеснена, ама да си попитам, за да съм си съвсем сигурна.

И моите се дерат по много, ама не съм забелязвала такова нещо. Не че е невъзможно, просто не съм забелязала и след най-големите истерии да се надуят.

Вава, може ли да я е полазило нещо
С тази големина на пъпките аз лично се сещам само за варицела, но го няма типичното загнояване на върха.
По-скоро облазване или хранителен уртикарий /оф не се пише май така, ама нейсе/


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в пт, 26 сеп 2008, 23:10
По скоро ми прилича на хранителен обрив. Аз така ставам на ранна пролет като от лакомия се нахвърля на ранните нитратни зеленчуци. За варицела, както казва Галя, няма го бялото връхче.  Има ли температура, да не е от някакви лекарства (нали скоро бяхте болнички). 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в сб, 27 сеп 2008, 12:28
прегледаха я, имам си варицелно съкровище вкъщи :)
дано да я мине леко


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в сб, 27 сеп 2008, 13:09
Вава, честито!
Сериозно, не те поднасям. Ако знаеш аз как се молех дребосъчето да хване варицела преди да е почнала яслата, ама не се получи. С Милен я карахме на 6 ден след като си го взехме у дома  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в сб, 27 сеп 2008, 13:23
wa_wa и аз да ти честитя шарката,че аз я "лепнах" на 12 години от сестра ми.Аз лежах с висока температура и си мислех,че кошмарът няма да има край,а то хлапето си ходеше с едни прахчета и памучета и беше щастливо,че го пудрят...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в сб, 27 сеп 2008, 13:32
Мамо Галя, ей къде е Враца, ако искате вирусчета, заповядайте :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в сб, 27 сеп 2008, 13:45
Вава, сакън, недей - дребосъка трябва да започне ясла в сряда. ТРЯБВА!
Иначе няма да оцелея. От снощи съм на работа и вече тъжно поглеждам часовника - до 19 часа има време, ама нали се сещаш, че като се прибера у дома, няма как да си легна преди 22, защото децата не ги интересува колко часа е работила мама, а утре сутрин пак застъпвам за 12 часа.
Пу, пу, къш от тука, варицела /не ми пращай лични, да не ни прихване  :35:/
Милен я изкара лекичко /беше на 1,6.
Мазах го с ментолов спирт против сърбежа и ръсех пъпките с топоцин - противовъзпалително. Температура е възможна, но не е задължителна. От стари хора съм го чувала /аз не посмях да го направя/, да се даде на детето малко хляб, напоен в червено вино, а също така да се остави такова алкохолно залче до възглавницата, та Баба Варицела да си пийне от там, а не от детенцето.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в сб, 27 сеп 2008, 15:47
прегледаха я, имам си варицелно съкровище вкъщи :)
дано да я мине леко

 :D Ще вземем да ви посетим да ни споделите варицелата да я изкараме докато върви ремонта на детската градина ..... че после беснове ще ме хванат ако градината работи а ние сме в карантина  :2gunfire:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в сб, 27 сеп 2008, 16:17
прегледаха я, имам си варицелно съкровище вкъщи :)
дано да я мине леко

 :D Ще вземем да ви посетим да ни споделите варицелата да я изкараме докато вурви ремонта на детската градина ..... че после бесноте ще ме хванат ако градината работи а ние сме в карантина  :2gunfire:
ще ни е много приятно да ви помогнем :bowuu: :bowuu:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: nova_zvezda в сб, 27 сеп 2008, 20:17
Кудку, да те питам за тестисите на детето, като ги докоснеш имаш ли усещането че са като напрегнато балонче с течност, а не меки и отпуснати? Ако е така заведи детето на лекар, защото може да е ингвинална херния. При малкия ни син първо беше малка подутинка на свивката м/у крачето и коремчето и после слезе в тестисите. Става болезнена и твърда след продължителен рев. Не е страшно. С времето при него изчезна, макар че имаше лекари които ни уверяваха в обратното и държаха да го оперираме.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в сб, 27 сеп 2008, 21:44
Според епикризата от дома, детето има ингвинална херния вдясно, обаче го водихме при специалист и каза, че няма такова нещо. Само че и аз от два дни си мисля, че може и да е това, точно като балончета са му тестисите.
В понеделник сме на преглед и ще видим.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в нд, 28 сеп 2008, 13:07
Ох нашата епопея с този обрив продължава.
Днес посетихме друг педиатър, защото някак си вътрешно исках второ мнение.
Според този педиатър 150% това не е шарка. Каза, че е ухапване от някакво насекомо. Даде ни бележка за контакт и е написал неговото становище.
Сега съм в пълен шах какво да правя.
Все пак ми се иска да знам какво и има. Някакви изследвания, които да потвърждават шарка има ли? Или какъв друг лекар да посетя?
Личната педиатърка утре следобед ща подаде документ, че имаме варицела, съответно цялата група в градината ще бъде сложена под карантина.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в нд, 28 сеп 2008, 13:25
Според епикризата от дома, детето има ингвинална херния вдясно, обаче го водихме при специалист и каза, че няма такова нещо. Само че и аз от два дни си мисля, че може и да е това, точно като балончета са му тестисите.
В понеделник сме на преглед и ще видим.
Моя племенник половин година го мотаха и накрая се разбра, че е това и му направиха операция. Много е лека и след една седмица детето е в пълна кондиция. В Пирогов са спецовете по тая част (това от опита на сестра ми).

Според този педиатър 150% това не е шарка. Каза, че е ухапване от някакво насекомо. Даде ни бележка за контакт и е написал неговото становище.
Миналата година на Ваньо му се появи един обрив в слабините, по коремчето и по едното рамо. Госпожите от детската вдигнаха пара, че е с шарка. Обаче моята лекарка ме изпрати при дерматолог и се разбра, че е алергичен обрив от нещо, до което се е докосвал. Така и не разбрахме от какво е, но много бавно отшумяха пъпките, около 1 месец до пълното възстановяване на кожата. Ваньо си ходеше на детска с бележка и никой не се разболя от шарка по това време.

Аз пък успях да се разболея от заушка вследствие на ваксинирането на Бени. Както каза мъжът ми - целувки, прегръдки, лигавене нон стоп - на ти сега. Детето забрави за ваксинирането, майка му е с подут врат и я боли глава без да спира вече 5 ден.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в нд, 28 сеп 2008, 13:35
Ганката - ужас!
Пази Иван от заушката.
Знам какво е да я караш на стари години - на 21 я карах за трети път /а уж не повтаряла/. Някакви компреси с начукани маслини слагах, за да ме облекчава, ама не помня друго какво.

Вава, имат ли гнойни връхчета пъпките или нямат? Това е типичното за варицелата. Личната ти да не се прави на застреляна. Тя при случай на варицела е длъжна да уведоми ХЕИ. Ако се окаже, че сега е фалшива тревогата, после децата, които си мислят, че са били в контакт и са оцелели, може да им се стовари на главата.
Ей, какви са тия лекари бе. Аз като абсолютен лаик я разпознавам варицелата от километри разстояние.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в нд, 28 сеп 2008, 14:23
Нямат връхчета, не са се появили нови, няма в косата си, няма температура, не я сърбят.
Освен утре да ходим на кожен, не ми се иска да я водим в инфекциозното.
Зяамислих се и двете неща нямат нужда от лечение, ами следващия път, когато има нужда от лечение на кого ще вярвам. В главата ми е хаос направо


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в нд, 28 сеп 2008, 14:52
Ганката - ужас!
Пази Иван от заушката.
Знам какво е да я караш на стари години - на 21 я карах за трети път /а уж не повтаряла/. Някакви компреси с начукани маслини слагах, за да ме облекчава, ама не помня друго какво.

Благодаря за съчувствието. То аз се оказа, че по не знам каква причина не съм ваксинирана и никога не съм боледувала. Сега било някаква много лека форма - само дясната страна е засегната и температура не вдигам, обаче неспирното главоболие е ужасно, особено когато около мен постоянно ехтят индиански бойни викове. А и годините си казват думата. Лечение няма, само болкоуспокоителни и компреси и чакане да премине.

Зяамислих се и двете неща нямат нужда от лечение, ами следващия път, когато има нужда от лечение на кого ще вярвам. В главата ми е хаос направо

Ами аз мазах с нещо - даже имаше първо дезинфекционен спрей и след това някакво мазило, ама не помня вече какво беше, защото от търкането с дрешките пъпките се възпаляваха, а като тръгнаха да зарастват го сърбеше и ги чоплеше.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в нд, 28 сеп 2008, 16:03
Ва Ва, тичайте на кожен.
 аз се притеснявам за заушка на малкия, ама пък не сме вдигали температура над 37,2.
Пък за спецовете в Пирогов, да ви кажа, че точно при един професор от там го водихме. Утре ще се разбере бил ли е спец или не.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в нд, 28 сеп 2008, 22:10
wa wa, от баба си знам - зко искаш да разбереш дали е шарка, дай на детето две супени лъжици червено вино /не се бой, няма да се напие/. Ако е шарка - до сутринта ще избият мноооооого пъпки. Ако ли броят им не се е увеличил, значи е нещо друго. Методът е изпитан лично - с Надя /тя беше на 2,5 г./ и с МЕНЕ! /аз бях на 36 и едва не умрях от шарката, t 40 грдуса ме държа 8 дена! и имах милиони пъпки/.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в нд, 28 сеп 2008, 22:14
Ганката,  :hug:, скорошно оправяне!

Кудку, да се оправя детенце, че си е притеснение. А за заушката не се притеснявай, Бобчо е още малък. Наистина е по-опасна за момчетата, но в малко по-"напреднала" възраст /8-10 и в пубертета/.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в нд, 28 сеп 2008, 23:39
Кудку, дано да не е нещо сериозно и да са били напразни притесненията ви. :pray:
Wa_wa, к`ва е тая ваша педиатърка, бе? Щом една шарка не може да рапознае, какво остава да и се довериш за нещо по-сериозно (не дай си, Боже!). Отивай на консултацията с кожния и после ако не е варицела - право при докторката, че ще ви сложат карантината и после върви обяснявай, че нямате шарка. :ooooh:
Ганката, пожелавам бързо оздравяване!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пн, 29 сеп 2008, 11:18
Оказа се ухапано от животинка някаква. дадоха ни поредната бележка, че не сме варицелни и не сме заразни. Следобед съм на среща с личната лекарка да видим тя какво ще каже за новото развитие на обрива ни. Писна ми да ви кажа честно. Вместо на детето да купя нещо давам пари на лекари за нещо безобидно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пн, 29 сеп 2008, 11:26
..... Следобед съм на среща с личната лекарка да видим тя какво ще каже за новото развитие на обрива ни. .....

 newsm78 Дали не е добре да я смените все пак при първа възможност.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пн, 29 сеп 2008, 11:56
..... Следобед съм на среща с личната лекарка да видим тя какво ще каже за новото развитие на обрива ни. .....

 newsm78 Дали не е добре да я смените все пак при пурва възможност.
Проблемът е, че във Враца нещо лекарите....Ох имам им аз едно на ум. Ще мислим да я сменяме, защото така не става. Изпотрошихме си нервите.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: hvarchanova в пн, 29 сеп 2008, 21:50


Миналата година на Ваньо му се появи един обрив в слабините, по коремчето и по едното рамо. Госпожите от детската вдигнаха пара, че е с шарка. Обаче моята лекарка ме изпрати при дерматолог и се разбра, че е алергичен обрив от нещо, до което се е докосвал. Така и не разбрахме от какво е, но много бавно отшумяха пъпките, около 1 месец до пълното възстановяване на кожата. Ваньо си ходеше на детска с бележка и никой не се разболя от шарка по това време.



Моя син има такива, но са по-големички като от ухапване на комар. И  много го сърбят, направил ги е на рани, а лекарката ми каза, че било стафилкоки и много деца ги хващали, вече трети ден го мажа с лекарство, но продължава да го сърби, дали да ходя на друг лекар? Аз какво ли не мислих, че нещо го е ухапало. че е някаква алергия, изобщо тия кожните са много относителни. И на колкото лекари да идеш ще имаш различна диагноза. Ако някой случайно налучка каво му, в най-добрия случай.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пн, 29 сеп 2008, 22:02
Моя син има такива, но са по-големички като от ухапване на комар. И  много го сърбят, направил ги е на рани, а лекарката ми каза, че било стафилкоки и много деца ги хващали, вече трети ден го мажа с лекарство, но продължава да го сърби, дали да ходя на друг лекар? Аз какво ли не мислих, че нещо го е ухапало. че е някаква алергия, изобщо тия кожните са много относителни. И на колкото лекари да идеш ще имаш различна диагноза. Ако някой случайно налучка каво му, в най-добрия случай.

Ваньо има алергия към ухапване от комар - подува му се като че ли оса го е ужилила и като го разчеше стават рани. Та открихме ние един гел - Фенистил се казва, веднага прекратява сърбежа и много бързо сваля отока.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: hvarchanova в пн, 29 сеп 2008, 22:06
Аз в началото го мазах с Фенистил, те бяха две, но нямаше фект и после станаха 6 на различни места, мина седмица, а те не минават, затова го заведох на лекар.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пн, 29 сеп 2008, 22:20
Аз не съм лекар и мога само да си дам лаишкото мнение на препатила майка - щом от Фенистил сърбежът не минава, а се появяват нови пъпки, значи наистина има нещо в кръвта, което изисква по-специално лечение. Или е алергичен към нещо, с което е в постоянен контакт и в момента.
Дано скоро се оправите!  :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: hvarchanova в пн, 29 сеп 2008, 22:27
И след лекаря същата работа, сега трябва да търся специялист, добре че ще ходим до София. Той малкия е много бял и рус, а пък те са много прдразположени кам такива кожни. Ведниъж беше хванал някаква бактеря и му се появи мехурче, което се пълнеше с кръв и се наложи да му горят мястото на инфекцията, добре, че беше ба слепоочието, че не се вижда.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 01 окт 2008, 15:24
Момичета, давайте акъл, какво мога да ползвам за растящи зъби. На нас ни избиват 6 на веднъж - венците са на балони, до сега съм се чудела, какво значи "да побелеят", но сега ясно виждам и шестте зъбчета, къде пробиват. Лошото е, че скоро няма да избият, а малката е изнервена от едномесечното боледуване, не се е наспала - цяла нощ приревава, денем заспи за 10-15 минути и се събуди от болката - реве неистово не само защото я боли, но и защото й се спи, а колко е гладна - с лъжичка не ще да яде, караме само на мляко, но и от него пие по малко и я заболява, пък и тя е голяма за него... Сега намазах Дентинокс Гел, поне да се наяде и да поспи, но той е с лидокаин и хич не ми се ще да го ползвам често-често. В краен случай ще дам Панадол, но ако има друг вариант, съм склонна да го пробвам преди панадола  :(


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в ср, 01 окт 2008, 15:34
Момичета, давайте акъл, какво мога да ползвам за растящи зъби.   :(
На Албена също й поникнаха 10-тина зъба за 2-3 месеца. Аз мазах с Калгел и лекарката ми беше казала да меря температурата и ако е над 37 да давам Ефералган сироп в зависимост от килограмите преди сън. Детето беше много неспокойно през този период. Аз го отдавах преди всичко на адаптирането, ама може и от зъбите да е било, защото като избиха стана ангелче (в сравнение с батко си ).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в ср, 01 окт 2008, 15:41
Фоксче, една моя приятелка беше много доволна от едно хомеопатично за зъбки, пусто не му помня името, но в аптеката сигурно знаят


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 01 окт 2008, 16:23
Камомила - хомеопатичното...
Ние също го ползвахме. Слагаш по няколко перли разтворени във вода преди сън.

Фокси, панадола - за какво ти е...
Когато никнат зъби, няма болка. Има сърбеж и напрежение. Просто им е необичайно на фъстъците, затова плачат.

Не се притеснявай за млякото. Какво значи голяма е, в него има всичко полезно и необходимо. Просто и давай повече. Млякото се пие до три години


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в ср, 01 окт 2008, 16:30
Фокси, на нас Калгел ни помага. Малката също още няма зъбки, но и при нея е побеляло, но само едничко. Мажа с Калгел и я успокоява. Е, не за дълго, но и това е нещо. :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 02 окт 2008, 07:32
Бобкас, той и Калгела съдържа лигнокаин, но позволява до 6 апликации дневно, т.е. днес отивам в аптеката за него, понеже и тази нощ не е спала. Благодаря и на всички останали за предложенията  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: miraaaa в чт, 02 окт 2008, 07:53
Фоксче вземи си пазстата за зъби на нанидент. тя е със силиконов накрайник за миене на зъбките. слагаш на накрайника калгел и масажираш с него венците.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 02 окт 2008, 08:34

Когато никнат зъби, няма болка. Има сърбеж и напрежение.

В 90 % от случаите е така, но при някои деца има и болка и кръв и изпоядени мебели, ама така изпоядени, както кучетата ми не са го правили.
Минах през този ад и говоря от опит.

Фоксче, гумения накрайник е много добра идея. Аз карах направо с четката за зъби, почесвам с нея и ида двоен ефект - хем успокоява, хем детето привиква към бъдещето миене на зъби.
Кофти, че се е подкарала с 6 накуп, но мисли позитивно - 3*6 = 18 + 2 = 20 - на четири пъти за по малко и сте готови с усмивката, а другите хора ще чакат зъбче по зъбче  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: marrymaroon в чт, 02 окт 2008, 14:04
Pansoral ползваме като алтернатива на Калгела - само билково е, без лидокаин, позволява неограничен брой апликации и има ефект като за гел, вкл и аз го пробвах, усеща си се :)

все още го ползваме, но вече не си пъхам пръста в устата й - хапе здраво, а вече има бая зъби :); сега намазвам гела на една от чесалките за зъби/четките за зъби с силиконови връхчета и й го връчвам, тя и без друго го захапва на невралгичното място :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 02 окт 2008, 15:48
Благодаря ви още веднъж на всички.
Леко уточнение - силиконовия накрайник при нас е мисия невъзможна - не ще да си отвори устата и това е - стиска като ... и аз не знам като какво  :(


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 02 окт 2008, 23:47
Вики беше изгризал кошарата. Не съм го свързвала със зъбите. Мислех си, че защото е все гладен... :35: Майка аматьорка.
За внуците ще съм професионалистка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 03 окт 2008, 09:15
Фоксче, дано намерите решение за зъбките :peace:, това едновременно никнене и на мен ми е познато, Боби не мрънкаше и не вдигаше температура, за това се считам за късметлийка, но пък не искаше и с нищо да си чеше венците, единствено имаше едно зайче, чието уше беше доста пострадало


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 03 окт 2008, 14:02
Благодаря Ви отново много. Малката се поуспокои - явно и този път няма да избият пустите му зъби. Поне започна да яде с лъжичка. Това е третия напън от по около седмица и нищо не избива - само се виждат зъбите във венеца до къде са. Не ми се ще да си представям, какъв ще е следващия напън.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пт, 03 окт 2008, 14:08
 :cry: :cry: :cry:
Аз пък съм много зле - Никола вдигна темп., а аз явно откачам на тая тема, заради тремора, който ми направи миналата година от темп. Сега седя и ми треперят ръцете...умирам от ужас


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в пт, 03 окт 2008, 15:34
Фуска, стискаме палци малкият Нико бързичко да се оправя, а твоите ръце не бива да треперят, защото детенце има нужда от тях, за да го нагушкаш хубаво. :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пт, 03 окт 2008, 16:06
Аз пък съм много зле - Никола вдигна темп., а аз явно откачам на тая тема, заради тремора, който ми направи миналата година от темп. .....

Е от това по-лошо няма  :cry:. Сваляйте я бързо за да ви просветне и на двамата. Мокри чаршафи, оцет, през 2 часа по някой различен илач за температура ....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 03 окт 2008, 17:05
Fussii  стискам палци малкия сладурчо, да се оправи бързо :pray: :peace: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: VENETA NEDKOVA в пт, 03 окт 2008, 22:22
Фоксче и при нас зъбите бяхаголям проблем излизаха ни по 4 на веднъж помогна му единствено денто кинд което е хомеапатично давах му по 2 хапченца през 2 часа.Пробвай и ти ако искаш ако не помогне поне няма да навреди.Успех и дано по бързо да пробият зъбките!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в сб, 04 окт 2008, 10:39
Фуси, дано ситния се оправи бързо.
При нас проблемите следват един след друг - тъкмо вчера малката започна да хапва и се поуспокои, днес сутринта стана със жестоко запушен нос, течащи бистри сополи от едната ноздра и кашлица. Вече се хващам за главата - да свършва тази високосна година, че ще побелея цялата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: miraaaa в сб, 04 окт 2008, 21:18
Кашлицата и сополите може да са от зъбките. давай само панадол.
При излизането на зъбките симптомите са обриви, разстройство, висока температура, кашлица и хрема.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в сб, 04 окт 2008, 22:57
И аз да помрънкам - Милен ми е с някакъв противен ларингит, от къде ми се изтресе това чудо. Устата му не спира да говори, да ама привечер вече няма звук.
Тъпча го с някакви илачи, дано се оправи.
За сметка на това ще си похваля ясленчето Митко, ама в другата тема и ще се наоплаквам като за световно за себе си, в ресорната тема.

За зъбите - търпение му е майката и здрави нерви.
Фуси, дано Никола се оправя бързо. Не се шашкай, не мисли за това, което е станало преди. Все пак децата попорастват и много по-леко минават през тези неща. Дано скоро се похвалиш, че сте преминали успешно през това изпитание.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: vihrogonche в сб, 04 окт 2008, 23:52
за ларингита - много помагат боровият мед (не пчелният, а този от шишарки), както и хомеопатичният продукт "Хомеовокс" - знам това от личен челен опит с Алекс от преди броени дни... много бързо му оправиха пресипналото гласче, а влияят благотворно и върху нослето, и върху гърлото, и върху белите дробове  :peace:  дано бързо се оправи Милен, мамо Галя  :pray:

Отивам да чета за Митко (който, както виждам от лентичката, съвсем НЕ е бебе вече   :bouquet: ) и за теб, че ми се разпали много любопитството!  :flutter:  :bowuu:  :hug:

На всички ви приятна неделя от мен: (https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пн, 06 окт 2008, 23:05
Гале, на мен всякакви ларингити и фарингити са ми люимото заболяване и много ми помагат инхалациите с лайка /ако е алегргичен само вода/, една суп. л. морсла сол. 1 ч. л. сода бикарбонат. Когато заври водата със солта се сваля от огъня и се добавя содата. Още докато кипи се отваря уста над парата. Става и за кашлица. Моите обичат да дишат парата. Прави се само ако не се планира излизане от къщи за деня.
Бързо оздравяване на всички!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в вт, 07 окт 2008, 05:01
Прави се само ако не се планира излизане от къщи за деня.

Другото разбрах как се прави, само това не ми е ясно как да стане.
Те озверяват и двамата като се опитам да ги вкарам вътре. Добре че са момчета, щото ако бяха момичета щеше да е кофти да чуя как им викат "уличници"  :hahaha:

Имам чувството, че сама си правя някои от проблемите с децата. Нали бях писала, как сме говорили с Милен за смъртта и как нехайно съм му обяснила за звездичките...та... оня ден, като ми беше най зле викам на Руслан - оф, не издържам, ще се гътна, а Милен казва - е, какво от това - ще умреш, не виждам какъв е проблема - ще станеш звездичка   :thinking:
Нали исках да не му е чак толкова тъжно като умре някой, защото това е кръговрата на живота и като се има предвид, че не сме първа младост, май по-рано от връстниците си ще почне да се сблъсква със загубите в семейството. Е, да ама защо с моите камъни по моята глава  :xarms:

Каквото и да направя, все в един даден момент отчитам, че май не е било най-правилното.
Хем ми се иска, да приема смъртта като факт, хем ми се иска да му е трепне, като загуби близък.
Хората са казали - сърби, боли, драго му е!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в вт, 07 окт 2008, 07:30
Мамо Галя, не мисля, че Милен прави връзката - мама умряла, мама е звезда на небето, мама я няма в къщи. По-скоро е нещо от сорта - мама умряла, мама хем е звездичка, хем си е в къщи, така че спокойно и не го приемай толкова навътре  :lol:. Ама ти сигурно знаеш по-добре от мен. Аз лично още не съм говорила с Исак за смъртта - отлагам, че хич не ми се почва тоя разговор.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в вт, 07 окт 2008, 08:17
Фоксче, той след като ме напъти да умирам, че да види пътечката и стълбата към небето, вече не го приемам лично. Въпросът е дали не съм го оставила с впечатлението, че жив умрял разлика няма  newsm78 Оф, като се наспя ще се опитам да го формулирам като хората.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в вт, 07 окт 2008, 09:19
Темата за смъртта е много относително понятие, когато не те засяга лично.
Ние с Иван сме говорили за умирането, но едва когато дядо му почина той осъзна какво е това. И не веднага... Отначало си мислеше, че ако направим нещо добро, дядо му ще се върне като награда за това. Постепенно разбра, че никога вече няма да види дядо си. Сега вече стигна до утешението, че душата е безсмъртна и е някъде на място, където няма болести и страдания. Казва, че го е сънувал, т.е. откри нов начин за общуване и се поуспокои.
Мен лично най-вече ме притеснява постоянното говорене по темата със свекърва ми, на която и без това не й е леко. Тя обаче е страхотна жена и може да се справи с всичко.
А и всяко зло за добро - ако аз кажа, че нещо не ми е добре, такова послушание настава, каквото никога не съм си представяла от моето овненце. Толкова е мил в такива моменти, че чак се изкушавам да симулирам болест когато започне да прави неща, които ме вбесяват.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в вт, 07 окт 2008, 09:53
 :ooooh: добре ,че покрай нашият тати ние нямаме проблеми с тия обяснения, ами нещата се приемат съвсем естествено....нещата от живота!
 :hug:Ако има болнички ....бързичко да се възстановяват  :love:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в вт, 07 окт 2008, 16:22
Фоксче, той след като ме напъти да умирам, че да види пътечката и стълбата към небето, вече не го приемам лично. Въпросът е дали не съм го оставила с впечатлението, че жив умрял разлика няма  newsm78 Оф, като се наспя ще се опитам да го формулирам като хората.
Според мен хич не му и трябва да прави разлика жив - умрял. Някой ден, като му се наложи, ще я научи, а това е неминуемо за съжаление. Сега нека си живее живота детето, спри да го тормозиш, изобщо не му и трябва да разбира, какво е смъртта.
А на това със стълбичката към небето, може ли и аз да присъствам, че и аз искам да я видя  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в ср, 08 окт 2008, 13:26
Искам да попитам как се приспивате. За тези, на които децата спят в отделна стая и в отделно легло. Бобо си спи в леглото в неговата стая от първата вечер в нас, като през първите месеци не ме пускаше при него, но искаше да съм там и сядах на земята, с глава на края на леглото, докато заспи. От два месеца се гушка и вече държи да съм при него в леглото, гушкаме се, но не заспива. Ако стоя при него, никога няма да заспи. Затова се гушкаме десетина минути и аз го оставям, защото иначе ще откараме с часове да се лигавим, а той все пак трябва да спи. Обаче се почват неистови писъци и ревове, които аз оставям без отговор, поревава малко и заспива. Онзи ден обаче хукна след мен, целунах го, ама той не искаше да ляга, та се наложи да му кресна да заспива. но гледам да не му се карам преди лягане.
Не виждам друг изход от ситуацията и си мисля, че това е правилното решение, ама няма да е зле да ме подкрепите малко.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в ср, 08 окт 2008, 13:47
ku[d]ku[d]yaka, да ти кажа и ние минахме през такива етапи, когато го отделих в самостоятелна стая, нямаше две годинки, това беше свързано и с преместването ни в друг апартамент, та по тази причина спяхме един месец редувайки се в неговата стая, на отделно легло де. След това започна да спи сам, но не искаше да заспива, ако някой от нас не е до него, баща му стоеше точно като теб до леглото и не бяха редки явления - да дойде и да каже "мамо тати спи :lol:" Постепенно го отучихме от този навик,  но все още вечер като ляга ме вика по десетина пъти - "ела да ме гушнеш пак", "искам да ти кажа нещо" а най често е "искам вода" и "отвих се - ела да ме загънеш", та първите няколко пъти ходя до стаята после тонът ми става малко по строг. Май не те успокоих много, може да не постъпвам правилно, може да трябва да съм по - строга и да не позволявам да ходя по няколко пъти, но............


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в ср, 08 окт 2008, 13:59
Кудку, и аз мисля че си права. Ваньо спи в отделна стая откакто се преместихме в новия апартамент (беше на 2 и половина). При нас обаче компютърът е в детската и така или иначе някой от нас с татко му е в стаята. А и като са двама заспиването е по-трудно защото изнесем ли се ние, те си говорят, ставят тихомълком и т.н... Малко дисциплината в този момент куца.
Обаче аз бях мека Мара по друг параграф - преди да дойде Албена когато Ваньо се събудеше през нощта го прибирах при нас в спалнята. Отначало се опитвах да го гоня, но той много трудно заспива и след няколко безсъннни нощи на приспиване бях омекнала - събуди ли се, пренася се между нас. Откакто обаче Албена се пръкна, той е "батко" и се налага "да пази сестра си".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в ср, 08 окт 2008, 14:02
Фоксче, аз я оставям темата за смъртта, хич не ми е потрябвала, обаче той периодично се подсеща нещо - впечатлителен е.
Ганката, Милен е адски жалостив, обаче това не му пречи да се мята от жалостивост в другата крайност точно за секунди, така че дори и от ония дни, като бях болна и панирана и ревях почти нон стоп, той не спираше да дивее и предизвиква. Не откликна на неистовите ми молби и обяснения, че поне за миг трябва да попрестане, за да поема въздух, да спре да ме стяга сърцето.
Нещо май или съм поизпуснала нещата, или трябва да се въоръжа с търпение, за да преодолея поредния период. Тази сутрин дори отказа да ходи на детска, защото там му казвали какво трябва да прави и не му позволявали да се държи както си иска. За капак на всичко обяви, че другата причина да не иска да отиде на детска е, че и в къщи сме се опитвали да го командваме какво да прави и не ставало неговото, та за това той ще си остане днес у дома, за да не мога да спя след нощната  :thinking:
Мъничко ме притеснява тази негова склонност да наранява и с думи и с дела. Донякъде е темперамент, донякъде е от прекаленото внимание което получава, донякъде си е и моя грешка при възпитанието.
Куку, моите спят от самото начало отделно. Леко разглезване се получи като взехме Митето и един от нас започна да присяда при Милен докато заспи, за да не се изкушава да влиза при бебето в креватчето. След три-четири такива присядания, установих, че не е най-правилния подход и пак си въведох старото положение, но ми отне месеци да постигна резултат. Аз излизам от детската, Милен като закачен с ластик за крака ми - по мен, че не бил пил вода, не бил акал, искал да яде, искал лампата да му свети, завивката му падала..... По няколко пъти на нощ то връщах обратно в леглото му, докато свикне.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: miraaaa в ср, 08 окт 2008, 14:27
От деветмесечна моята принцеса спи при мен. Може и да е грешка но удоволствието да се гушне в мен е огромно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 08 окт 2008, 15:55
Децата не спят в отделна стая, но си лягат преди нас. С Исак проблема го реших, като го оставям да стои до 10-10,30 вечерта - тогава той е толкова гроги, че като помирише възглавницата и заспива  :mrgreen:. Сега, обаче като тръгне на детска, ще му мисля.
За спането с 9-месечно бебе, мога малко да поспоря, че е удоволствие, че ми се наложи няколко седмици да спя с малката на дивана... то не е въртене, качване върху мен, аз изобщо не спя от страх, че ще я премажа, та предпочитам всяко дете в леглото си.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в ср, 08 окт 2008, 16:01
Фоксче честно казано, макар че 10-10.30не е никак ранен час, благородно ти завиждам, моя малчуган си е направо караконжулче, може и до 12 да стои, а уж ходи и на градина и трябва да е уморен, то какво ли се учудвам като на Нова година не мога да го приспя до 2-3 през ноща, ама да видим един ден като тръгне на училище  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в ср, 08 окт 2008, 16:12
О, аз ако оставя Божидар, няма да си легне изобщо. Просто още първите дни поставих нещата така, че няма избор, специално по въпроса с часа на лягане. В 21 ч. трябва да е в леглото. Реве, тръшка се, не ме интересува. Същото се отнася и за спането на обяд.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в ср, 08 окт 2008, 16:20
И  Боби си има час за лягане, мисълта ми беше че после стои буден може и час и половина, е вярно че понякога  е уморен и заспива на време.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в ср, 08 окт 2008, 21:26
А ни се приспиваме с песничка. Много мои познати, като разберат, ме натирват, ама аз реших, че ще го преживея това разглезване. Когато дойде у нас, първите две нощи издържах да се люшка и удря глава в тарабата на креватчето. Но сърцето ми се късаше. На третата вечер я взех на ръце, седнах на кревата на кака, изпях и песничка и тя заспа. Цяла нощ спа спокойно, без да се буди, без да плаче, без да удря глава. И сега си имаме изграден режим и процедура - традиция. В 9,30 започваме подготовката за лягане - миене на зъбки, тоалет, пижамата, песничката и готово. С това гушкане и песничка се изтрива всичките емоции и напрежение от деня (и за нея и за мен, и двете се чувстваме пълни, обичани и спокойни). Аз така ги усещам нещата, а както казват разбиращите хора - щом ни е добре така, не е грешка. На обед обаче си е директно в леглото и за минути е заспала. Тя и вечер за минути заспива, докато изпея 2 куплета от песента и вече диша равномерно - спи сладко, сладко. Но съм забелязала, че когато ни няма нас и вечер си заспива сама. А лятото, като беше жега сама си съкращаваше процедурата, защото и беше топло и сама си искаше "там Тото" (сочи си леглото, а Тото е едно коте дето вече е заприличал на ждрольо)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 11 окт 2008, 00:11
От около месец спя при тях. Спяха си децата кротко на легло на 2 етажа - Преси на 2-я, но откак падна от втория етаж изхвърлихме това легло и сега спим тримата на диван. И понеже да заспят двамата в едно легло е мисия невъзможна докато пристигнат леглата спя с тях. Приспивам ги, което доста често е приспиват ме.Няма такова преживяване! Трябва да легна по средата и двамата се пънват под мишниците ми и ме прегръщат. Направо се разтапям. Дано леглата се забавят още. Вече са достатъчно големи, за да не се страхувам, че ги задуша ако се обърна. Милото няма шансове да искам да се върна в спалнята.
Всъщност смятам, че трябва всеки да спи сам в леглото си и си бяха научени да заспиват сами. Но толкова е хубаво с тях.
Проблема ни са цифрите. С Преси сме на 2, а в групата са на 5. Миличкият пак се скатава и започва да пречи при заниманията, защото е назад. тая вечер 1 час мъчихме цифрите. Утре го мятаме с тройките. С другите неща се справя доста добре. как ме е яд, че не послушаха ресурсната да му намерят място във втора група, че да не се мъчи така.
Хубавото е, че ресурсната тая година ще е логопед. Дано се харесат и да оправят звуковете, че да ни се размине операцията.
малкото ми юначе - толкова му е трудно да седи на едно място. Вече може да оцветява. И изреченията са чудесни. Стискайте палци за цифрите!
А от цветовете се отказах. Направо сякаш за първи път ги учим.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в сб, 11 окт 2008, 00:44
Калинче, а с физика и химия как сте.
Я не тормози децата.
В детската били до 5  :bad-words: Да ... скапаната образователна система. В детската ще се учат да броят и да смятат, пишат и четат.А в училище на какво ще се учат - да се боцкат и да....
Хайде стига че се изнервих /не на теб, нали става ясно/
Нагушкай сладурите и от мен и стискам палци леглата да се позабавят щом така ти е по-гот.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 11 окт 2008, 00:54
С химията сме на 6. Пречел на децата в групата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в сб, 11 окт 2008, 20:31
Калиноооооо, пък да ти кажа, че моят мъж, като му казах след плажа с вас, че Преси е с ресурсен учител и е по-назад, каза, че го лъжа. Детето си е съвсем супер. На две бил, нали го видя онзи на две, Преси е светлинни години по-напред от него.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 12 окт 2008, 00:19
И на мен ми е трудно да повярвам какъв дълъг път извървя това малко човече. Най-много се страхувах аз и за миг да си помисля, че той няма да се справи. Никой не вярваше в него, а той навярно точно от това е имал нужда. И ресурсната беше дар от Бога. Тя беше с него през най-трудното за него време. Седеше в едно ъгълче на стаята и стискаше една кърпичка, която си носеше от в къщи, и децата го наричаха глупак. Колко бой са отнесли от Вики за това идея нямам. Той тогава започна да се бие с всички.
Бих минала през това още хиляди пъти заради тях. Вече е като един професор. И е толкова горд. Вчера се бори с 2 и 3. Днес нарисува цялото семейство и комшийката. Жалко, че потроших фотоапарата. Да знаете каква съм хубавелка на рисунката.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в чт, 30 окт 2008, 12:29
хайде сега пак да се допитам.
Марина напоследък спи ужасно неспокойно. Говори, плаче, смее се, вика насън. Тази вечер имаше от всичко.
Ходи на градина с желание, носи рисунки, бърбори много. Имам чувството, че просто е много чувствителна и преживява събитията от деня. Съпругът ми днес е говорил с учителката, казала му, че Марина е пълна с енергия, занимава се, играе си, само не спи следобед, което ме учуди.
За да доизясня картинката- не сме говорили още за другата майка и изобщо не сме говорили на тази тема. просто е много малка все още според мен. Не изпитвам за сега страх от това, просто съм малко притеснена от емоционалните ни нощи



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 30 окт 2008, 13:59
.....Имам чувството, че просто е много чувствителна и преживява събитията от деня....

Разбира се че е емоционално детето  :hug:. Нови впечатления, среда, приятели ... Не е притеснявай wa_wa  - като се усвои ще премине.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в чт, 30 окт 2008, 14:52
И Бобко спи малко и е даже преизпълнен с енергия. И той се будеше доста време нощем, но от около месец спря. Аз не се впрягам. Просто детето ми има толкова много енергия, че ще се пръсне.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 30 окт 2008, 22:24
Вава, емоци са, нови усещания, нови впечатления и всичко това на бегом. Дамай и чаша топло мляко преди лягане и никакви буйни игри.

Да ви кажа какво забелязах - ако ги оставя да вилнеят до към 21,30 - 22  часа, не спят спокойно, стават рано и задължително следващия ден е адски.
Напоследък в 20,30 са в леглата /максимум Милен в 21/ - спят спокойно и са в настроение на другия ден. Е, пак стават рано, де  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в чт, 30 окт 2008, 22:49
Вава, ако съвпада с тръгването на детска градина - това е и според мен. Емоции заради откриването на нов свят  за нея.

Абе къде ги намирате тези рано заспиващи и рано ставащи деца? Ваньо още не е заспал след 3-та приказка вече, а сутрин как го вдигаме, само ние с баща му си знаем. Това като реторичен въпрос го задавам, да не спамим темата.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в чт, 30 окт 2008, 23:00
Ганката, защо да е риторичен въпрос, съвсем на място си е.
Моите деца са на принципа - от сън спомени няма. Всъщност бяха.
Защото една вечер като ме бяха качили на черешата и ги наказах с командата - по леглата, легнаха в 20 часа и даспаха. На другия ден спаха до 8 сутринта. Иначе в 22 не може да ги прибереш в леглата /всъщност основно Милен, ако Митето си легне в 20 часа няма проблем, заспива, но остане ли само половин час повече се превъзбужда и после не може да легне и е крив, абе не е истина  :mrgreen:/
Така че се опитвам со кротце, со благо да ги убедя, че имаме нужда от заемане на хоризонтално положение рано, рано вечерта и се получава.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 31 окт 2008, 07:08
Да ви кажа какво забелязах - ако ги оставя да вилнеят до към 21,30 - 22  часа, не спят спокойно, стават рано и задължително следващия ден е адски.
Напоследък в 20,30 са в леглата /максимум Милен в 21/ - спят спокойно и са в настроение на другия ден. Е, пак стават рано, де  :lol:
И аз забелязвам същото - като си ляга с нас, сутринта се излюпва в 7,30 ч. с кански рев, после и следобяд не спи и деня е ад. Сега максимум в 21 ч. го слагам и на сутринта е слънчице. Вярно, трудно го убеждавам, но когато успея е рай.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пт, 31 окт 2008, 07:30
Докато питам и нещата се влошиха :(
Снощи спах отделно от тях, че ме тръшна страшна ангина и да не им лепна нещо. баща и каза, че цяла нощ викала много силно, сякаш сънува кошмари. Много сме притеснени.
Вярвате ли в леенето на куршум?
Ще пробвам с млякото


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пт, 31 окт 2008, 08:16
Вава, а защо не се опиташ да си спомниш кога точно започна да спи неспокойно, да не би да се е случило нещо особено, което много силно да я е впечатлило и да е останало в подсъзнанието й? Да сте сменяли нещо в леглото й - ново място, нови играчки, нови завивки, нова възглавница, нещо ново в стаята и т.н.? Сега стана по-хладно, да не й е горещо както я завиваш? Опитай се да говориш с нея да обясни какво я вълнува, карай я да разказва подробно впечатленията си от детската градина...
Някакви стомашни проблеми, нещо запек, разстройство, свързани с храненето в детската градина?

Аз лично не вярвам в леенето на куршум, ама това са си мои убеждения. Топлото мляко помага за спокоен сън, може и малко захар да му се сложи.

А за моите деца... Ами ние с баща им сме хора, които късно си лягат и трудно стават сутрин рано. А и през лятото свикнахме до към 8 часа да сме навън. Докато се приберем, докато вечеряме, докато се приготвим... лягането обикновено става към 9,30 - 10. Сутрин ставаме малко след седем - баткото го будим с кандърми, Албена сама се буди. Иван започна да ми отказва спането на обяд още на 2 и половина годишна възраст! Песни, приспивни песни с касетофон до него, галене, гушкане, люлеене - не и не, по два часа съм стояла на колене до кошарката, само и само да заспи - не. Като тръгна на детска градина, там започна да спи по често през деня. Албена си спи през деня без проблем, даже доскоро спеше и между 11 и 12 часа по малко.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 31 окт 2008, 10:39
баща и каза, че цяла нощ викала много силно, сякаш сънува кошмари. Много сме притеснени.

А, ако има някоя леля/госпожа, която се кара или дори поплясква детето в яслата? Тя надали ще може да ти каже, но опитай да питаш, знам ли...

При Ирина минаха почти 6 месеца, докато науча, че една от госпожите я удря и щипе. Но истината излезе трудно, а детето спеше зле, но нали беше дресирана, та не отделяше правилно и неправилно...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: vihrogonche в пт, 31 окт 2008, 11:38
ДарЗаМен, това звучи тооолкова тъжно, опасно и несправедливо, че се разплаках с истински горчиви сълзи /а уж съм в офиса и трябва да работя/  :cry:

Приеми, моля те, силната ми прегръдка  :hug: , а Иринка я целувам  :love: нежно, нищо, че е виртуално, но е от цялото ми сърце   :bouquet:

П.П. Да знаете, че ви чета редовно, но не пиша, защото не искам да спамя хубавите ви теми в един от най-истинските и силни подфоруми в БГ-мама /в крайна сметка не съм нито осиновена, нито майка-осиновителка, просто съм чувствителна и любознателна натура, и детски психолог по образование и вътрешно призвание.../  :)  Използвам случая искрено да благодаря на всички ви, че ми отворихте очите за толкова много неща, които, уви!, не се учат в Университета, като например - информирахте ме за съществуването на революционната за моя кръгозор книга "Първичната рана. Да се докоснем до света на осиновеното дете"   :bouquet: ... мерси много за всичко, мили дами   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 31 окт 2008, 11:54
Снощи е била нощта наистериите.
В 21 всички бяха по леглата с изключение на моя милост, която вършееше из форума. В 24 часа от детската долетяха първите писъци. Влизам - Милен спи по корем. Спи ама прави лицеви опори от тръшкане и се дере с цяло гърло.
Из откъслечните ревове  без преводач разбирам само - дай, не, чушки, няма!
Опита ми да го погаля за да се успокои или да се събуди доведе до такива кански писъци, че сигурно комшиите са потреперали.
Оставих го да се натръшка. След 10 минути от тръшкане и ритане падна от леглото.
Пратих Руслан, същата история, всеки опит да го пипнем води до такова дране, че определено се опасявах да не скъса гласни струди.
До към 4,30 на няколко пъти се повтори същото, докато най-накрая му капнах водичка на устните, разбуди се, скокна в леглото като наспал се и каза - къде са ми пълнените чушки  :35:
Поседях при него, погушках го малко и заспа.
Ха сега де - пълнени чушки, това правя докато пиша - пека ги  ;-)
Може ли да разбуди челия блок, защото е сънувал, че някой иска да му вземе чинията с пълнени чушки. И дали това е сънувал, ако не е , тогава какво  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: vihrogonche в пт, 31 окт 2008, 12:02
мамо галя, искрено се надявам, дори да е сънувал, че някой му взима чинията с чушчици, вътрешно в себе си да не вярва, че това наистина е възможно... ох, много ми стана тъжно, днес пишете едни работиии... не е истина просто  :hug:  :oops:  :love:

затова - малък виртуален поздрав от мен, но от душа:

(https://bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/hWol/0ef0d3d7.jpg)

все пак днес уж е празник, нали?

за интересуващите се: http://oceansoul.truden.com/halloween.htm (http://oceansoul.truden.com/halloween.htm)

и още:

Хелоуин

Името на празника Halloween идва от католическия празник All Hallows’ Even /навечерието на Вси светии/
любим празник с трепета от маските, запалените тиквени фенери, получените бонбони, празник за децата и за нас порастналите деца с приготвянето на костюмите, сладките и запалването на тиквените фенери

Какво приготвяме у дома за Хелоуин
Отговора е малки прости неща с желание:
1. Тиквен фенер, който слагаме на прозореца да се вижда отдалече
2. Една малка тиква, като ваза в която има есенни цветя - хризантеми и астри
3. Сладкиши с тиква - любимото тиквено руло с извара, печена тиква с мед и орехи или пълнена тиква с плодове, чудесна изненда за Хелоуин
4. Много сладкиши и бонбони, защото не знаеш кой ще позвъни на вратата и с колко страшен костюм ще бъде
5. Сандвичи, страшни сандвичи от които се показват пръсти на вешица от кремвирш и нокти от кетчуп или печена чушка
6. Печени кестени, защото носят аромата и вкуса на есента

Проблем е как да се празнува Хелоуин в София
- децата ще се съберат, ще се маскират, но не бива да се прилагат американските традиции по нашите улици, защото има разлика в поколенията, в разбиранията. Нека децата да се съберат да им бъде весело и интересно, могат да се организират и да има награда за най-интересния или за най-стращния костюм. Случайно или не, утре е Денят на Будителите, децата не са на училище, дори в това може да се търси преплитане на традиции, идеи и култура.
У дома на мен ми е приятно да бъде весело, тиквите са оранжеви и носят топлата оранжева красота на есента, а това е най-важното да има светлина и топлина.

В навечверието на празника Вси Светии
Всяка година, когато есента е факт, в последните дни на октомври, в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, вещици и рицари, в прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните. И когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето и да почука дори на непозната врата, да викне “Бау!” и за това да получи шепа пъстри бонбони - това е страшният празник Хелоуин!
Това е любимият празник и на моите деца, а приготовленията за Хелоуин са приятни защото са свързани със светлината, изненадата и спонтаността на детския смях

Хелоуин се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември.

Истороя на празника Хелоуин
Древните келти празнували своята Нова Година - Samhain. В края на октомври те прибирали последната си реколта. те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Те търсели живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas или All Hallows. Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете). В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween и се произнася Халоуин както се нарича в САЩ и до днес.

Тиквения фенер се има име - Светещият Джак.
Има ли Хелоуин без тиква? На 31 октомври тиквеният Джек свети в много прозорци. Историята на неговото появяване разказва ирландската легенда за пияницата по прякор свидливия Джек.
Кръстен е на Джек пияницата, който успял три пъти да надхитри Дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с Дявола не можел да отиде и в Ада. На прага, Дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана тиква, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд

В България
* Православната църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. В началото на ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.
* има празник, аналог на Хелоуин - Кукерите - българските карнавални фигури - мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.

***
Американците отбелязват Хелоуин - празника на “нечистата сила”, в навечерието на деня на Вси светии, когато католическата църква почита починалите светци и мъченици.
Смята се, че в Америка Хелоуин е бил въведен от имигрантите от Ирландия, където древните келти празнували на 31 октомври края на старата година и свързвали това със смъртта. Те вярвали, че на този ден душите на мъртвите можели да се върнат на Земята. За да плашат злите духове, келтите се обличали в отвратителни костюми, издълбавали страшни лица върху картофи и ряпа и палели в тях свещи за успокоение на духовете. По-късно ирландските заселници в Щатите пренесли този обичай, като заменили ряпата с тиква и така я превърнали в основен символ на празника.
Името Halloween произхожда от католическия празник All Hallows’ Even /навечерието на Вси светии/. Тъй като празниктът се падал точно преди Деня на душите, двата празника се слели в един. Американците очакват Хелоуин със същото нетърпение, с което очакват и Рождество. В САЩ Хелоуин е всъщност всеамерикански карнавал, за който хората от цяла година подготвят костюмите си.
Тази година най-моден е пиратският костюм. Костюми на пирати, сякаш излезли от популярния филм “Карибски пирати”, могат да се купят от почти всички магазини, продаващи маскарадни костюми. В САЩ е много популярен и костюмът на Супермен, Човека-паяк и Батман, както и костюми на русалки, вещици и вампири.
У нас децата се маскират с подръчни материали и желание.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 31 окт 2008, 12:12
Вихрогонче, на мен снощи ми беше гадно и недоспало, ама днес ми е направо смешно.
Добре, че може да говори, иначе сигурно щях да се ошашкам.
Днес за другите е Хелоуин, за нас чушков ден  :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в пт, 31 окт 2008, 13:18
Wa_wa, вероятно е преживяване, впечатление за което не може да каже.
моят син от първата вечер спеше много спокойно.Един ден го заведохме на GP, не беше  болен, просто аз исках някаква консултация.Оказа се, че нашата лекарка е в отпуск и я замества друга.
Тази лекарка го посрещна с думите"Ах, кого виждам"Аз го приех като естествен подход към малки деца ,за да не се стресират от лекарския кабинет.но след няколко разменени думи/ по повод посещението ни/ лекарката започна да ни обяснява, че тя познава детето.Обърна се към него с думите"А сега как ти е новото име".Оказа се, че е била лекар в дома.И като почнаха едни спомени...какво правел, как го правел.Това пред дете на 2г.8-9 мес., не е бебе, че нищо да не разбира/макар, че и бебетата "разбират", но по друг начин/

През деня не се случи нищо особено.Бяхме заедно със сина ми.През нощта беше нещо ужасно- , в съня си започна да тропа с ръчички по леглото и да плаче.Докато го успокоя, щях да се побъркам.

понякога на пръв поглед невинни неща и срещи объркват съзнанието на децата, те не възприемат света по начина по който ние го възприемаме.

Все пак трябва да се разбере и дали не е някаква банална болежка-зъбче, коремче.

На малката кукла желая бързо оправяне, на теб също, знам колко гадна е ангината.

Желая бързо оздравяване и на детето на Кудкудяка, дано се размине !




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пт, 31 окт 2008, 15:43
Wa_wa, вероятно е преживяване, впечатление за което не може да каже.
.......консултация.Оказа се, че нашата лекарка е в отпуск и я замества друга.
Тази лекарка го посрещна с думите"Ах, кого виждам"Аз го приех като естествен подход към малки деца ,за да не се стресират от лекарския кабинет.но след няколко разменени думи/ по повод посещението ни/ лекарката започна да ни обяснява, че тя познава детето.Обърна се към него с думите"А сега как ти е новото име".Оказа се, че е била лекар в дома.И като почнаха едни спомени...какво правел, как го правел.Това пред дете на 2г.8-9 мес.....

Това не е лекар а изрод просто ......


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в пт, 31 окт 2008, 15:46
Светкавица, ти не я ли удуши тая лекарка?
Просто нямам думи :bad-words:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в пт, 31 окт 2008, 18:36
 Ходих една седмица като болна.При прегледа ми беше на устата да направя забележка, но си помислих, че ще се възприеме неправилно, един вид като свръхчувствителност "по темата".Както казва майка ми, голяма уста отварям, ама все не където трябва.

И разбира се си "благославях "късмета- от такъв огромен град  , точно на тая да попадна.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в сб, 01 ное 2008, 07:50
Аз съм шматка! :blush: :blush: :blush: :tired:
Нищо му няма на детето, просто съм се престарала. Явно малката вирее при по-ниски температури, а шматката аз в старанието си да не я разболея(че има рожден ден след 6 дни) съм пуснала радиатора в повечко.
 :ooooh: :ooooh: :ooooh:
Вчера изобщо не го включвах и малката спа като къпана


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama_ Galia_66 в сб, 01 ное 2008, 09:09
Вава, заради такова престараване, Милен не спа първата седмица у дома. Докато не забравих една вечер отворен прозореца на детската стая и той спа като къпан  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в сб, 01 ное 2008, 09:11
wa_wa, по-добре късно да ти дойде акълът отколкото никога  ;-). Бравос че ви е светнала лампичката и сте решили проблема по най-лесния начин.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в сб, 01 ное 2008, 09:40
Ходих една седмица като болна.При прегледа ми беше на устата да направя забележка, но си помислих, че ще се възприеме неправилно, един вид като свръхчувствителност "по темата".Както казва майка ми, голяма уста отварям, ама все не където трябва.

И разбира се си "благославях "късмета- от такъв огромен град  , точно на тая да попадна.

Уф, и ти ли. Не точно в този вариант, но ние пък попаднахме на позната детска учителка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в пн, 10 ное 2008, 11:21
А на мен ми се случи това; боли ме.
Ето отговорът ми:
ДО:
Г-жа  Н.Н.                                                   
Г-жа  Н.Н.                                                       
Възпитателки на 2-ра група
............................................

Уважаеми госпожи,

С настоящето писмо искам да Ви уведомя, че не приемам предложението на г-жа Н.Н. синът ми да не посещава Детска градина през настоящата година, или поне временно, за да се създаде в него, цитирам: ”чувство за семейственност,” която според госпожата му липсва и го прави неадаптивен в детска среда.
Първо, бих искала да отбележа, че нееднократно ми е правило впечатление отношението към „другите деца” – т.е. осиновените. Не е етично и морално да се развява този факт като повод детето да е определяно с различна психична и емоционална нагласа от останалите деца – всяко дете е индивидуалност.
Второ, не желая да се обсъждат с мен проблеми за адаптирането на детето ми в семейството, тъй като до момента съдействам, а и затова наблюдава и се  грижи Отделът за „Закрила на детето”, с които считам за разумно да споделя предложения ми от Вас вариант синът ми да не посещава на Детска градина , вместо да му се даде възможност да се асоциира в среда на връстниците си.
Трето, като самотен родител, глава на семейство, не мога да си позволя да не работя  и остана в къщи, при положение, че синът ми вече 2 години безпроблемно посещава Детска градина.
Четвърто, не приемам и вмешателство в душата на детето ми. И въпреки, че в случая би трябвало да Ви е известна тайната на осиновяването – съм принудена да Ви споделя, че вече съм изминала и предложения ми от Вас и друг вариант – посещавала съм 6 месеца с детето си детски психолог – г-жа Н. в Ч Д Г „Н”.
И накрая, като резултат от квалификациите, които получих за сина си от Вас – „хиперактивен с липса на концентрация, агресивен, неконтролируем” през целия учебен ден, моля, считано от днес – 10.11.2008 година, синът ми да не посещава допълнителните курсове по английски, танци и приложни изкуства, с което ще гарантира спокойно провеждане на мероприятията Ви.
С уважение.
Вие сте, моля - помощ :cry:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пн, 10 ное 2008, 12:49
А на мен ми се случи това; боли ме.
Ето отговорът ми:
ДО:
Г-жа  Н.Н.                                                   
Г-жа  Н.Н.                                                       
Възпитателки на 2-ра група
............................................

Уважаеми госпожи,

С настоящето писмо искам да Ви уведомя, че не приемам предложението на г-жа Н.Н. синът ми да не посещава Детска градина през настоящата година, или поне временно, за да се създаде в него, цитирам: ”чувство за семейственност,” която според госпожата му липсва и го прави неадаптивен в детска среда.
Първо, бих искала да отбележа, че нееднократно ми е правило впечатление отношението към „другите деца” – т.е. осиновените. Не е етично и морално да се развява този факт като повод детето да е определяно с различна психична и емоционална нагласа от останалите деца – всяко дете е индивидуалност.
Второ, не желая да се обсъждат с мен проблеми за адаптирането на детето ми в семейството, тъй като до момента съдействам, а и затова наблюдава и се  грижи Отделът за „Закрила на детето”, с които считам за разумно да споделя предложения ми от Вас вариант синът ми да не посещава на Детска градина , вместо да му се даде възможност да се асоциира в среда на връстниците си.
Трето, като самотен родител, глава на семейство, не мога да си позволя да не работя  и остана в къщи, при положение, че синът ми вече 2 години безпроблемно посещава Детска градина.
Четвърто, не приемам и вмешателство в душата на детето ми. И въпреки, че в случая би трябвало да Ви е известна тайната на осиновяването – съм принудена да Ви споделя, че вече съм изминала и предложения ми от Вас и друг вариант – посещавала съм 6 месеца с детето си детски психолог – г-жа Н. в Ч Д Г „Н”.
И накрая, като резултат от квалификациите, които получих за сина си от Вас – „хиперактивен с липса на концентрация, агресивен, неконтролируем” през целия учебен ден, моля, считано от днес – 10.11.2008 година, синът ми да не посещава допълнителните курсове по английски, танци и приложни изкуства, с което ще гарантира спокойно провеждане на мероприятията Ви.
С уважение.
Вие сте, моля - помощ :cry:

Ами Д,

Минавам телеграфно, но се изумих (не от това, че детето има проблеми, а от госпожата) и затова ти казвам, че градината е или общинска, или държавна или частна. Друга не може да е, а тази госпожа на втора група не представлява собственика или управляващия и няма никакво право да ти пише или говори подобни неща. А ако го прави, то това по никакъв начин не ангажира собственика или управляваващия, с една дума - лицето, което представлява детското заведение, не ти е казало нищо. Казала ти е го е госпожата на втора група. Сиугурно и е трудно много, но това не и дава никакво право да те тормози така.
Ако някой нещо е сгафил, то това не си ти, а тя си е приписала несъществуващи правомощия.
 Затова успокой душата доколкото това въобще е възможно, не се давай, сама си храниш и гледаш теб и детето, дано Господ да ви помага.
Имаш пълното право да си водиш детето на градина, както и да му избираш каквито ти решиш занимания, за които си плащаш. А си и данъкоплатец на общината, предполагам за общинска градина говориш.
Опасявам се, че искат да те изманипулират да си пуснеш сама молба, че си отписваш детето. Ти ще си решиш дали искаш или не, но нямат право да те гонят. :hug: :hug: :hug: :peace:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пн, 10 ное 2008, 13:42
Нямам особен опит, но току що говорих с колега, който има практика по закона за защита от дискриминацията.
Каза, че може да се обоснове дискриминация

Мисля, че най-малкото, което можеш да направиш е да напишеш едно писмо, мога да ти помогна, в което да кажеш на директорката, да не си и помисля, детето ти да бъде отстранено от занятия на основание, че е осиновено. Можеш да пратиш писмото с копие до ДАЗД и мисля, че ще спрат да лалат....
Бааах ти и хората....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пн, 10 ное 2008, 14:18
Ami_D, Съгласна съм с Мираета и Фуси , че имаш права, които трябва да отстояваш. Но при така описаното от теб положение в групата и отношението на конкретната госпожа, аз не бих оставила детето си при нея. Каквото и да се случи с писмата и жалбите, според мен най-добрият вариант е да потърсиш друга група, или друга детска градина, защото "по-специалното" отношение на госпожата към твоето дете ще си остане, само може да претърпи някакви метаморфози.
Успех ти желая, дано намериш изход от тази ситуация!  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 10 ное 2008, 14:25
За съжаление Ганката е права, но според мен не си мести детето, а отиди да говориш с директорката, или пусни писмена жалба - такива хора не трябва да бъдат учителки на децата ни, не само на нашите, а на никои.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в пн, 10 ное 2008, 14:31
Момичета, благодаря за вниманието, което отделихте на моята болка. Да, Miraetta, Детската градина е общинска, децата са наистина много, но впечатлението ми е, че детето ми не е по- различно от всички останали и не смятам, че на "истинските семействените" деца им се отделя повече внимание и грижи. Току-що въпросната госпожа се обади, че презумпцията на предложението е друга - тя не знаела от колко време детето е с мен ( от 2 год.), а и да отделям повече време в свободните дни за него?! Водя сина си на айкидо, всяка неделя сме на кино или детски кът, четем приказки и гледаме заедно филми.С това не търся оправдание, но се старая непрекъснато да сме заедно, особено след като на 3 години той вече беше осведомен, че е осиновен и преболедува - все още (ако това е възможно!) поне тази първа травма. Щастлива съм, когато в съня си се усмихва, а писъците и блъскането в леглото остават в миналото. Затова ще браня детето си с цената на всичко - искам да расте като всяко дете, искам да има сигурност, а да не да очаква с притеснено сърце края на всеки ден - отново с оплаквания и назидателен пръст. Не искам да ме чувства съпричастна към всеобщото неодобрение. Не мисля, че това е възпитателно - за него аз съм приятел, той търси това, и искам да остана такава, заедно със задължението си на родител.
Fussii, не смятам да се предавам, благодаря, ако помогнеш професионално.
За всички мами, които също се включиха   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в пн, 10 ное 2008, 14:35
а и да отделям повече време в свободните дни за него?!

Аааа, е щом така ти е казала .... Добре че те е посъветвала, че иначе ти НИКОГА не би се сетила за това прозрение  :bad-words: :bad-words: :bad-words:

Ще ти пиша на лс


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пн, 10 ное 2008, 14:37
честно казано  и аз останах без думи.  Fussii  е напълно права и можеш да сигнализираш държавната агенция, като подадеш жалба, от друга страна, може би е добре да помислиш за преместване на детето в друга група , може би по-добре в друга градина т.к. отношението към детето няма да се подобри. Просто жалбата, писмата към директорката на градината нека си вървят, но за детето наистина може да е по-добре да смени градината, мисля си обаче как се обяснява на едно дете - защо го местиш при други деца, далеч от децата с които е свикнало. Успех ти пожелавам, каквото и да решиш да направиш :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пн, 10 ное 2008, 15:45
...
 и не смятам, че на "истинските семействените" деца им се отделя повече внимание и грижи. Току-що въпросната госпожа се обади, че презумпцията на предложението е друга - тя не знаела от колко време детето е с мен ( от 2 год.), а и да отделям повече време в свободните дни за него?!
...


Ами като е общинска като ти се обади Бат Бойко, тогава си струва да се косиш :):):) (Да не забравиш да запаметиш номера, ей  8))
Това майтап, но наистина възпитателката освен себе си не ангажира никого с мнението си. Та дори и писмото ти и е много.

Ако ме питаш аз какво мисля, отговарям веднага - повече грижи и внимание отделяте от масата био-родители, но не дължиш отчет за това никому. А дори и на моменти да си скапана или затормозена от работа, то нали и за това дете работиш. Та да ти чете морал учителката ми се струва меко казано недопустимо.
Тя си е избрала тази професия, детска психология е учила, ако не и харесва - да се замисли. Никой не и е гарантирал парникови условия на работа. Животът е такъв, какъвто е.
Като юрист: да ти чете морал -  не може, да те изнудва да си махаш детето от разните курсове - не може, да иска инфо и да претендира, че това било решаващо, а именно от колко време сте заедно - пак не може.  Ама да ти скапе нервите - може.
Не си губи време в безполезни терзания, откакто детето е твое и е с теб - ти си си на мястото, а за преди - няма как да знаем какво и що, а пък да ти се вменява и вина ...  :shock:.
Искрено те съветвам да не се впрягаш повече от необходимото. Ако знаеш колко учителки ще срещнете през следващите 15 години докато завърши средното (от тях Учители с главна буква - само няколко), та ако на всяка си оставяш здравето ... .
:peace:




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 10 ное 2008, 16:13
Нямам много време, за да си подредя мислите, но с Ирина имаше подобен епизод в новата (хубавата) детска градина с една госпожа по пеене.

Не разбрах дали вече си говорила с директорката?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в пн, 10 ное 2008, 17:11
Нямам много време, за да си подредя мислите, но с Ирина имаше подобен епизод в новата (хубавата) детска градина с една госпожа по пеене.

Не разбрах дали вече си говорила с директорката?

За съжаление, все още НЕ, Дар.
Помолих за среща, но явно се обмисля стратегия. Сега отивам да си взема сина, притеснена от деня, който е прекарал.
Дано напразно ми трепери сърцето. Тази вечер съм до него - утре ще пиша.
Спокойна вечер на всички.   :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пн, 10 ное 2008, 17:58
Ох, не е лесно  newsm78 но все си мисля, че трябва да има начин да се реши въпросът "по византийски", с добро (со кротце ... со благо ..). Не е хубаво да се отстъпва от принципна позиция (и да местим децата си от училище в училище и от градина в градина), но трябва да се намери начин всички да са доволни и спокойни.
Сигурна съм, че има деца в групата на твоето Ami_D, които не са осиновени и са по-сложни като характер но не са "на фокус" в очите на педагозите.
Имам чувството, че има нужда от психолог който мирно да поработи и с двете страни (особено с "педагозите" защото те трябва да са обучени да решават такива проблеми).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пн, 10 ное 2008, 18:06
Нямам много време, за да си подредя мислите, но с Ирина имаше подобен епизод в новата (хубавата) детска градина с една госпожа по пеене.

Не разбрах дали вече си говорила с директорката?

За съжаление, все още НЕ, Дар.
Помолих за среща, но явно се обмисля стратегия. Сега отивам да си взема сина, притеснена от деня, който е прекарал.
Дано напразно ми трепери сърцето. Тази вечер съм до него - утре ще пиша.
Спокойна вечер на всички.   :bouquet:

Дано са актуални:

"Общинска администрация  
  
Направление "КУЛТУРА, ОБРАЗОВАНИЕ, СПОРТ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗАВИСИМОСТИ "
ДИРЕКЦИЯ "ОБРАЗОВАНИЕ"

Директор:  

Адрес: ул. Оборище 44, ет.4
тел.: 943 3183, в. 8121,
факс: 943 3307
Функции на дирекцията:

Проверки и контрол в учебните и детски заведения по проблеми в съответната област и спазването на нормативните актове;  
.....
следват още ...."

Сложното е и че в градината си имат разни вътрешни взаимоотношения, чието развитие няма как да знаеш.
Питам се, дали директорката има ресурс да помоли въпросната възпитателка, да помисли какво от нейна страна би могло да се направи, или би предпочела да не се раздухва въпроса.
Дали не е разумно ти да попиташ какви точно претенции имат към теб и детето и да видим какво ще ти кажат. Защото е лесно да ти се каже едно, ама като трябва да се формулира от името на директората вече става друго.
Проблеми с детето има и може да има, но ако ти вменяват на теб какво ли не това няма да помогне за заздравяване на ситуацията.
А децата са си деца и най-много имат полза от спокойна мама.  :hug: :peace:

Имам следния спомен. Преди повече от десет години отивам в една градина по работа и виждам една бременна (много млада и неопитна според моя лаишки :oops: акъл) учителка седи на ниско столче с шлифера си и държи за ръката едно момченце и си мълчат и си седят така. Идват родители, взимат си децата. Действието се развива ранна есен или късна пролет на верандата на градината, от която по стълбички се излиза на двора. Учителката си го държи мило, не насила и детето се държи в нея все едно са приятели. Тя се поздравява с родителите и отиващите си деца. Питам какво има, че така се държат. Казват, че момченмцето било много буйно и неуправляемо, а тя няма сили да го гони. Но с нея то с радост си седеше и много приятелски се държаха. Оставаш с впечатлението, че той я държи. С годините разбрах колко тя е близо до децата и колко аз съм била далеч да го разбера.
Та, хора разни.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: hvarchanova в пн, 10 ное 2008, 22:58
Мисля, че си имате работа с деца-индиго. Диагнозите с нищо не помагат.
Моят син е също хиперактивен и е много труден и изисква специялно отношение. Но е прекрасно дете интелигентно и чувствително. Но едва ми стигат силите да боря с характера и енергията му.
Трябват нерви като корабни въжета. 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: EleonoraEleonora в вт, 11 ное 2008, 13:29
             Момичета, моят син е вече във втори клас и с диагноза хиперактивен.
             Всичко започна от детската градина и отношението се предаде в училището, тъй като е квартално и се намира до детската градин.
           Така че, моето мнение е да се намери друга градина за детето.
           Само като видя госпожата и си размена две думи с нея и разбирам да ли ще се понасят със сина ми или не.Децата са други сега и учителите нямат необходимите знания и желание за работа с тях.Може да си преподавател, но педагок....
             Чувала съм какво ли не за детето си и никога не съм очаквала, че ще добия такова негативно отношение към учителите.
Децата искат да бъдат обичани, а осиновените още повече......
              Пожелавам ви кураж и много здраве на Вас и децата Ви!
             


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в вт, 11 ное 2008, 17:13
Здравейте,
при цялото ми старание и висене в Детската градина не можах да осъществя среща с директорката - още вчера й изпратих копие на писмото, за да е в течение на събитията със сина ми, но като че ли всички са много по-ангажирани и не желаят коментар.
Мираета, вече съм убедена в думите ти:
"...Сложното е и че в градината си имат разни вътрешни взаимоотношения, чието развитие няма как да знаеш.Питам се, дали директорката има ресурс да помоли въпросната възпитателка, да помисли какво от нейна страна би могло да се направи, или би предпочела да не се раздухва въпроса."
Не искам да водя война, най-вече защото съм сигурна, че ще е в ущърб на детето ми. Но и со благо и со кротце пак май не се получава - а не искам да си самовнушавам, че вече е белязан.
Ами ако детето ми започне да бъде местено от група в група, или, не дай Боже - в друга ДГ, после от училище в училище - повод винаги може да се намери?...
Трябва да съм закрилник на детето ми; вече започвам да се страхувам какви биха били последствията, ако отстоявам позиции...
Деца-индиго? Не знам...
Знам само, че  всичко това оставя следа в душата му и с всяка изминала сутрин оставям едно по-плахо и несигурно, а не моето - жизнерадостното  дете, в ДГ. :(



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в вт, 11 ное 2008, 17:48
На пъро време това намерих за индиговите деца.Препоръчваха ми и книга преди доста време, но на мен нещо не ми се четеше.
http://www.dar-center.com/article/?article=170


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 11 ное 2008, 21:22
Ами_Д, ако наистина всичко това е опит да те омаломощят, за да "клекнеш" на техния вариант, а не чиста проба неглижиране на професионалните задължения, ще ти предложа нещо в скоро време.

Интересува ме едно: Във всяка ОДЗ нейде в началото на учебната година се провеждат родителските срещи. При вас имаше ли? Там четоха ли ви разни нещица за какво заляга в плана на въпросната - като интеграция на деца от ромски произход, деца с по-особен статут, с увреждания и т.н.? Това е извън наредбата за вътрешния ред на ОДЗ-то. Ако е така, помоли да хвърлиш един поглед.
Но и дори да няма или да ти го откажат, мисля че на едно официално писмо от сдружение, пък макар и незнайно, ще бъде прието по-сериозно. ;)

Отдавна при такива епизоди съм си мислела за някаква образователна дейност по ОДЗ-тата, да, предимно за възпитателите, защото ако са педагози - би трябвало да са наясно поне отчасти със спецификата при осиновените деца. При положение, че са осведомени от родителите, че детето е осиновено, а това обикновено (поне при мен) се прави с цел да се вземат предвид някои фактори, например:
1. Различни дефицити - за да се има предвид частичното "забавяне", а не да избързват с оценки за нисък IQ тест
2. Евентуални смущения в комуникацията
3. Евентуални остри реакции при раздяла с майката
4. Странни и необичайни навици на детето при хранене, спане или в различно от спокойното емоционално състояние... и т.н

За да ги имат предвид и без да изисквам специално отношение и грижи, най-малкото да не се правят неуместни забележки, да не затормозяват детето със забрани и наказания за действия или бездействия, които не са въпрос на дисциплина или желание, а произхождат от конкретна и основателна причина.
Единственото "особено", от което имат нужда тези деца е разбиране и време. Също както и другите, разбира се, в това спор няма, но сравненията в някои случаи са подходящи само за хора, които не са наясно с детайлите. Педагога в ОДЗ, би трябвало да е нещо повече от "леля, която наглежда децата".

Все пак, нека опитаме с добро. Може и да проработи. Но да си знаеш, Ами_Д, имаш подкрепа. ;)



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в вт, 11 ное 2008, 23:18
Ami _D,  като човек ,който познава детските градини отвътре ще ти кажа следното.Много трудно ще постигнеш това, което желаеш за детето си в същата ДГ. Премести го.Няма да го подмятат от градина на градина и от група в група, не се тревожи. Само се постарай, ако е възможно, да подбереш новато . Проучи учителките най-вече. И не казвай , че е осиновен.
Ако е невъзможно преместване, тогава другите варианти, които са ти предложени. Аз така бих постъпила.

Късмет!  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Maxim в ср, 12 ное 2008, 14:31
Дар, започвам да мисля, че двата варианта се размиват - опита да се предам от една страна;от друга - да се улесни  дейността им в групата - се пак групата беше представена едва ли не "стерилна" по отношение  наличността на деца. На родителската среща подобни "наболели" въпроси не се засягат; все едно, че те реално не съществуват ( май само ние сме от по-различно естество).
Естествено би било желанието им всичко да е безпроблемно, но действителността не е такава - пак повтарям, че всяко дете е индивидуалност и към всяко би трябвало да има адекватен подход.
Колкото до предположението и предложението на Дарена :"Много трудно ще постигнеш това, което желаеш за детето си в същата ДГ. Премести го.", ми е трудно дори да го мисля в момента.
След 6-месечен престой в къщи, последващ идването на сина ми в НЕГОВИЯ ДОМ, у нас, започна посещение в Частна Детска градина. Поради отдалеченост, и не на последно място и по финансови причини, след надпревара в е-нет класирането, успяхме на трето класиране да влезем точно в тази ДГ; половин година беше в основната сграда на ДГ с нови непознати деца.
От 1-ви септември чинно започнахме пак там, но на 1-ви октомври се оказа, че трябва да е преместен във възрастовата му група - в друга сграда и с нови деца.
Навсякъде имаше "необяснима" за тях неприспособимост: ръкавите на блузата му бяха мокри, дъвчейки ги от притеснение; не заспива следобяд или за разлика от останалите са буди стряскащо се след 10 минути сън-унес. Явно беше притеснението му дали ще дойда да го взема от това ново място и защо тук не е с приятелите си?....и т.н.
А да проуча предварително възпитателките, ми се струва абсурдно невъзможно.
Както и това - да крия, че е осиновен.
Винаги съм търсела съпричастност чрез споделянето,  на странните му понякога прояви и поведение; Обявявала съм отсъствието му , когато имаме среща със социалните, тъй като след тези срещи и вероятно несъзнателното пробуждане на стари спомени, го правеха възбудим, дори се напикаваше, и т.н., и т.н.
И понеже вече  прекалявам с търпимостта ви от дългите ми постове, ще кажа, че не се срамувам от това, че синът ми е осиновен, не желая да расте в лъжа или комплексиран от този факт.
Ще се опитам да го възпитам като толерантен към всички младеж, който да не се чувства в никакъв случай аутсайдер или неудачник в живота.
Опитвам се - Бог да ми помага.
И на всечки вас.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Mama Ira в ср, 12 ное 2008, 16:20
Ами Д,
Ако може един съвет и от мен. В яслите ние нямахме проблем - там методически жените бяха подготвени. Цялата група като се премести в детската градина, попаднахме на госпожи като вашите - решиха да муштруват децата, защото нямали дисциплина (просто им се иска да се движат и да играят). Сина ми е енергичен и много чувствителен на отношение към него. Та в началото имахме проблеми. Всеки път като го водя (а той реве, че не иска, след като не го е правил в яслите) пред детето опитваха да ми се оплакват от него, вместо да го предразположат и приемат с усмивка. Той започна да воюва с тях - скъса им пердето, счупи стъклената входна врата. При поредното конско, което опитаха да направят пред мен, извиках дамата настрана, за да не чува Анди и й казах, че водят неравностойна война с детето, и че щом е така ще се включа и аз. Че трябва да намерят подход към него с добро, с похвала, с поощрение. Че пред него няма да ми се оплакват, ако трябва ще говорим само насаме по забележките. Записах го на всички видове дейности в градината - футбол, плуване (за да не седи на столче по цял ден), глина, английски - (за да не е с тези учителки по цял ден). Не можех да помисля да го премествам, защото си има привързаности в групата към децата - тези връзки и умението да ги създава са много важни и за мен и за него.  Та поговорих с тях наблягайки на това, че разчитам на техния професионализъм (моите са амбициозни), и че разбира се и ние вкъщи ще работим. Не се предавай! Няма да подмяташ детето от място на място - те имат особена нужда от постоянство в режима, в средата, в хората с които контактуват ежедневно.
Не знам дали ви дават да носите играчки в детската - на нас ни дават - опитай от време на време да носите интересни за него и за децата играчки - това ще му помогне да се сприятели с децата по-бързо. С него говори - че децата го чакат, че ще му се зарадват. Това ще го преборите, повярвай и ти в това и не им се връзвай! Спокойно можеш да изискваш от тях професионален подход - това им е работата. А детето ще свикне - напълно нормална е реакцията след толкова много промени. Дръж се и пиши.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 12 ное 2008, 16:36
Не че с нещо ще ти помогна с този ми въпрос, ама кой е възпитател в тази ДГ, доктор Менгеле???
Как е възможно дете да си дъвче ръкавите и лелката да не вдене, че детето е притеснено, уплашено, има нужда от утеха.... Лошото е, че със скандали и разправии нищо няма да се получи. Но пък и с толерантност към дебилни, безчувствени кретенки също.
Според мен просто ги мързи и това ескалира в злоба и агресия към детето ти
Ох, незнам... кураж мила! Детето ти е прекрасно!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: A m b e r в ср, 12 ное 2008, 16:51
Ами_Д , само като предложение
Ако му потърсиш другарче в групата, дете с което да контактуватеи звън средата на градината, така той може да се чувства по уверен, когато има приятелче.
Ние не сме имали проблеми нито в яслата, нито сега в градината, Светослав си е доста социален и направо си е наперен, обаче в неговата група има още едно осиновено детенце, което трудно се адаптираше и даже отиваше към агресия.
Родителите му непрекъснато търсеха лични контакти с останалите дечица и с нас, канеха ни в къщи, излизахме из парка семейно. Детето прогресира в контактите и се адаптира. Сега си е спокоен в градината.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в ср, 12 ное 2008, 17:02
Аз също съм дълбоко възмутена от тези "педагожки".
Това ли са оплакванията - че си дъвче ръкавите, стряска се на сън и т.н.?  :roll: Ами че в нашата група имаше дете (растящо с БР), което целеше другите с храна по време на обяд. Друго се напишква и даже на... на 4 години. Не знам в коя църква свещ да запаля за истинските професионалисти, на които попаднах в най-невзрачната на пръв поглед детска градина в квартала. Моят син въобще не искаше да заспива, те го научиха отново да спи на обяд. Ядеше си ъгълчетата на завивките - постепенно отвикна. Все още му се случва да се напишква по време на сън. Говори непрестанно, гризе си ноктите, веднъж ми се оплакаха, че е инициатор 4 момчета да влизат да пишкат заедно в тоалетната и да си пишкат по краката... да продължавам ли? Любимец е в групата и цялата детска градина го познава.
На госпожите казах, че е осиновен и никой друг не разбра, дори лелята не знае. За 2 г. и половина досега само веднъж е ставало въпрос за това когато беше започнал да рисува само в черно и червено и просто ми обърнаха внимание, че това е знак за безпокойство. Лелята ни е серт - сутрин й се иска никое дете да не доведат и като започнат да прииждат лошо й става, ама няма къде да ходи.  :mrgreen:
Не знам,  :pray: моля се с теб нещата да се оправят! Дано си спомнят нещо от това, което са учили за да станат детски учителки!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в чт, 13 ное 2008, 14:05
реших да споделя нещо с вас, колко съм права не знам но все пак, та моето дете е родено януари и вече е на 4, по-скоро почти на 5, осиновено е на 6м., в другите темички писах че никога не сме крили този факт от него, сега обаче неговите въпроси стават повече, може би това е просто защото сега осъзнава това по своя си все още детски начин. Пиша всичко това  защото така може би ще изясня картинката на проблема. До миналата есен за него се грижеше една жена, която цял живот е била учител в детска градина, и мога да кажа учител с главни букви, тя си остана част от нашето семейство и една от бабите за Боби, все пак той трябваше да тръгне на градина. Пуснахме го обаче във втора група а не в първа, дедето е много будно и умно/ нали е на мама юначето/ преценихме че в първа група няма да му е интересно, дали сбърках не знам, но не искам да се връщам назад. Тогава установихме, че е най - малкия, е разбира се някои деца са по-големи от него с месец, други с година и това оказва влияние. Питахме госпожите дали подхода ни е бил прав, те казаха че не е проблем и детето ще навакса, благодарна съм им защото там той научи много други неща и това е нормално, но пък децата не го приеха добре. Пропуснах да кажа, че не информирахме учителките за това, че детето е осиновено, но пък мисля че те знаят, от друга страна ако се изкажа по - меко не е любимец на учителките. И ето вече една година след това, Боби ходи с  желание на градина, доста е разсеян, което му създава проблеми, но от два дни първо едната учителка заяви, че няма проблем с дисциплината, но пък да си помислим дали не е добре да не го пращаме догодина в предучилищна група, после другата госпожа снощи каза, че имал проблем с дисциплината /кое от двете е вярно newsm78/, но че не е за тази група. А той се справя, смея да кажа доста добре с ученето на резлични песнички, стихчета, английския също добре му върви. В къщи прави упражненията,  но тъй като е доста разсеян става по-бавничко. Питам се как да постъпя, не мисля че е редно да местя детето защото това ще го травмира, от друга страна той изживява своя си труден период, защото всеки ден говори за осиновяването. Аз може би съм по-кротка по характер и може би сбърках като не заявих, категорично че детето няма да се мести и е добре както полагаме усилия в къщи да срещнем разбиране и в градината, колкото и да не ни харесват, знам ли. Нали все пак няма дете което не може да пише пък дори моториката на ръката му да не е толкова раздвижена.
Извинете ме за дългия пост, просто имах нужда да споделя с някого.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 13 ное 2008, 23:01
Има си няколко страни, сподред мен. Едната - ситуацията го учи да се бори и да побеждава. На серивлност и на всичко друго, необходимо му за оцеляване в нашия свят. Мисля, че детето трябва да научи тези уроци, да се научи да се харесва, да играе според правилата, за да избягва проблеми, да ги заобикаля. Другата - учейки това трябва да се научи да отстоява себе си, да изразява своята същност, за се бори за правото си да бъде уникален и да научи останалите, че трябва да зачитат това му право.
най-гадния вариант - да избере за себе си пътя на аутсайдера, на палавника, на човека, който все трабва да наваксва, да му помага някой.
Странно е да се разсъждава по този начин за едно 5-годишно човече, но нашите деца живеят в друго време, те растат многог по-бързо от нас, израстват много повече от нас. Ние нямаме шанс да догоним тяхното развитие, да разберем тяхното време. Те са родени в 21 век и само можем да се надяваме, че нещичко можем да научим от тях.
Изобщо май не съм по темата. Вики се бори за сворто място в групата, където е в идентична ситуация. Случи на нескопосана учителка, и на леля скандалжийка, мина през всички кръгове на ада. Търгнах миналата година да сменям градина. И се спрях. Оставих го сам да се справи. Бях до него, но той сам стихна до лелката, дето го овързваше с тксо. Не зная какво я прави, ама я върти на пръста си. Не, че не е наказан по принцип, но голямо другарство си имат.
А за изоставането с материала. На теория е по-добре детето да е с малко по-големи деца, обае си зависи от детето - от това, което сме учили като тип холеричен, или екстравертно или интровертно дете. Подхода към детето от страна на учителките е един и същ, но може да се "открие" на похвали ли реагира по-добре, или на санкции. Да се подскаже на учителката, особено на тази, която има проблем с дисциплината дали да го хвали или да наказва. Да се дозират и редуват похвала и наказание. Работи и идеята, че точно тази учителка тио е приятелка, че харесваш нещо у нея /напр. нежен глас, усмивка/ - нещо позитивно, което да накара детето да се опита да я хареса.
Ужасно дълго стана.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Dincho в пт, 14 ное 2008, 00:01
kali 7, извинявай че с намесвам без да съм от вашия подфорум, но попаднах на постинга ти.
Не го пускай по-рано дори и да супер будно дете и да се справя с ученето.
И аз бях в дилема дали да пусна момченцето си по-рано в предучилищна и после училище, защото е доста умен.
Радвам се, че се отказах и си тръгна с набора. И съм доволна от избора си още повече че ходи на езикова школа с предния набор и имам почва за сравнение.
Може и да са интелектуално надарени и узрели за наука, но чисто психически не са - 1 година си е 1 година.
Успех!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 14 ное 2008, 07:08
Каква една година - моят син е роден на 11 декември, до януари са месец, месец и нещо. Нещо сбъркано има в тази система - 31 декември да определя кой с коя група да е в детската и кога да тръгва на училище. Това според мен - би трябвало деленето да е примерно до септември, понеже моя очевидно е доста по-назад от другите в групата, особено децата, родени в началото на годината. Това за съжаление до момента не го стимулираше, а му действаше точно наопаки. Дано се промени преди да тръгне на училище, че ще е мъчение.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: darena в пт, 14 ное 2008, 09:02
Каква една година - моят син е роден на 11 декември, до януари са месец, месец и нещо. Нещо сбъркано има в тази система - 31 декември да определя кой с коя група да е в детската и кога да тръгва на училище. Това според мен - би трябвало деленето да е примерно до септември, понеже моя очевидно е доста по-назад от другите в групата, особено децата, родени в началото на годината. Това за съжаление до момента не го стимулираше, а му действаше точно наопаки. Дано се промени преди да тръгне на училище, че ще е мъчение.

фоксче, и моето детенце е родено на 14 декември.Много мислих за това дали да не го дам със следващият набор първи клас. Сега е предучилищна. Много се промени в положителна посока. Много голямо значение имат учителките в детската. Ние бяхме в една детска, която нанасяше само поражения и на нищо не ги учеше.Чак си мислех, че детето ми не е в ред. Въпреки многото местения и след много мислене- за и против, го преместих в предучилищна в училище, но предварително проучих нещата. Сега сме много доволни и аз , и той.  :hug: 
Не се тревожи- наваксват много бързо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 14 ное 2008, 22:06
darena,  и ние обсъждаме вариантите освен предучилищтната в градината да изкараме и предучилищната в училище. По скоро се притеснявам да не му се отрази неблагоприятно на психиката това, че ще изостане един вид от другрчетата си, те и сега го подиграват че е бебе, макар че както и на нас, така и на него прави впечатление че някои от децата не могат все още да говорят по-скоро говорят по бебешки, но всяко дете е индивидуално. Проблем е разсеяноста му, но си мисля, че ще е разсеян и на 6 и на 7 и на 8г. Е ние ще работим и в къщи - купихме книжките по които се упражняват в градината.

kalina@ наистина идеята беше, че за него е по-добре да е с по-големи деца, първо самият той комуникира по-добре с малко по-големите деца, по-интересно му е. А за системата от похвали именно от учителката, която казва че има проблем с поведението си права, но тя просто няма този подход, как да ти кажа миналата година беше първата седмица - отиваме вечерта да го приберем - децата са навън, бяха останали четири дечица - оказа се, че е загубила двете и не знаеше къде са, е и едно от загубените дечица беше моето, тъкмо бях побесняла но трябваше да се скрам и на него за да го науча да не ходи никъде без да се обажда, в същото време госпожата си говореше с някого.

darena, Фоксче, kalina@  Dincho  благодаря ви  :hug:, макар и мненията да са различни все пак те ми помогнаха да се поуспокоя, че доста ме беше стегнала шапката, както се казва.








Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пт, 14 ное 2008, 23:40
Кали, малко по-късно се включвам, защото днес имах много задачи и сега смогнах...
В началото на тази година стоях пред твоя проблем по съвсем други причини (моят син е роден през април и си е 3 група в детската). Нашата детска градина е от тези, дето групите са разхвърляни по партерите на блокове. Помещенията, в които е сега групата на Ваньо, са много мизерни. А построиха малка сграда на градината-майка, където се помещават 2 групи деца. Там направо са райски условия. Та едната от тези групи е предучилищна. 3 от децата от групата на Ваньо се преместиха при по-големите най-вече заради условията и аз се чудех дали да не го преместя доста време. Мислех си, че с малко усилия и от наша страна ще се справи с предучилищните задачи. Той почти чете, пише печатно повечето букви, брои и смята с числа до 10 и т.н. Аз самата съм родена в края на декември, а и имах навремето 3 - 4 съученици, които бяха следващия набор и сме се справяли без проблеми.
Размислих доста аз през лятото и стигнах до решението да не му отнемам една година от детството. Нека си поиграе още една година, пък после ще се борим с училището. Толкова им е трудно с материала там, че направо косите ми настръхват като чета учебниците на племенниците си (4 и 5 клас).
И така мойто дете си остана при приятелчетата си и при "най-добрите госпожи" и ще си тръгне на училище на 7 години живот и здраве.
Имаше едно детенце в нашата група, което беше една година по-малко от Ваньо. То също се справяше добре с материала и си беше от баш-бандюгите. След като изкара две години в нашата група, сега са си го преместили при неговите си връстници. Майка му каза, че за 2 месеца много добре си се е вписал в групата, намерил е нови приятели и се чувства комфортно. Тя най-вече за това се притеснявала преди да го премести (записала го при по-големите, защото в нашата детска няма яслени групи).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в нд, 16 ное 2008, 19:05
Gankata,  благодаря ти :hug: /аз пък чак сега се докопах до компютъра/ наистина ми е полезно това което ми пишете, аз още не съм решила, за сега ще се упражняваме и в къщи малко по-целенасочено. Виждам, че Боби ще се справи просто трябва повече индивидуална работа, толкова се разсейва милия, че това му пречи да изпълни задачката, която му се поставя. Ще проследя и как се справя в градината и ще решаваме накрая. Нищо не пречи да кара предучилищна с групата си , а после да кара и такава в училище, пък и  няма да се отрази на психиката му, раздялата с дечицата.  А иначе ме посъветваха да го попитам той какво мисли, дали да го преместя в друга градина с други другарчета, той каза че не иска, та за сега сме на варианта -работа с мама и тати. Мисля, че времето само ще покаже, просто спокойно ще се занимаваме и леко и под формата и на игри и системата с похвалите ще се упражняваме.  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 16 ное 2008, 23:02
Кали, моят Преси е спрепоръка от ресурсен учител да останее във втора рупа, но ми отказаха да го преместят - нямали места. Много трудно наваксва и аз много се притеснявам. Работим в къщи, и той се разсейва много, но сякаш се справя все по-добре. И е доста глезен, което затруднява работата с него. Желая ти успех! А как обичат децата времето, в което мама работи с тях.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пн, 17 ное 2008, 17:18
kalina@ , много си права за времето прекарано с мама, снощи обаче ме хвърли направо в ужас, като казах че ще ходи на градина и започна - боли ме ухото, не искам да ходя, а ако има дете което е ходело с желание на градина до този момент, това е той. Наистина се оказа болен,  но доста се притесних и  да не симулира.Иначе ще поговоря доста сериозно с учителката.
На теб ти пожелавам късмет мисля че с повече работа и внимание нещата лека по лека идват на местата си, а за ресурсния учител можеш да потърсиш и съвсем странично мнение дали наистина има такава нужда :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 02 яну 2009, 16:51
Обръщам се към осиновилите деца на по-голяма възраст. Имаме следния проблем - Исак не желае да се учи на нищо - не знае нито една песничка, нито едно стихче, не може да нарисува нищо, изобщо не желае да положи грам старание за нищо. Пробвах на игра, пях като гламава, рисувах снежни човеци и човешки лица, цветя, какво ли не опитах - не. На всяко старание от наша страна, отговорът е рев или "Не ми пука". Започнах да се притеснявам не толкова, понеже е назад от останалите деца, а понеже не знам това нормално ли е. Притеснява ме, ако се запази като модел на поведение и по-нататък, когато тръгне на училище. Моля ви да споделите вашия опит в това отношение. Не мисля че е дефицит на внимание, повече ми прилича на нещо от сорта - "щом нещо не мога да го направя от първия път, значи не си струва да опитвам изобщо". И не е само към нас това отношение - състезаваха се лятото в градинката кой ще скочи по-далеч - той като видя, че е трети и отказа да играе.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дефи в пт, 02 яну 2009, 21:02
Фоксче, аз не съм имала подобен проблем с моите. Надя поначало си е много упорита и може 100 пъти да опита нещо преди да постигне желания резултат или преди да се откаже, защото си е доказала, че не може да се справи "засега" /което означава, че по-нататък задължително ще опита пак/. Борко пък е такъв философ, че ако установи, че в нещо не е толкова добър колкото му се иска, може да убеди целия свят, че вината не е в него, а въпросното занятие просто не си струва усилията.

Но, мисля си - може ли това у Исак да е някакъв подсъзнателен страх, че ако не се справя достатъчно добре с нещо ти може вече да не го харесваш толкова  newsm78. Това се случва при децата, които са осиновени на по-съзнателна възраст и които помнят осиновяването си. Защото сега си спомням, че Борко като беше на 4 може би преди някакво тържество в градината /той тогава още не говореше много добре/ ме пита "Мамо ти много ли ще ми се сърдиш, ко ааз кажа на госпожата, че не искам да ми дава стихче?" И следващия въпрос беше" :А ще ме обичаш ли пак?"
Т апо-скоро си мисля в тази насока, отколкото че е нежелание да научи каквото и да е.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 02 яну 2009, 22:04
Не е страх, че няма да го харесаме - същото е положението и в градината, където нас ни няма. Просто като види зор и се отказва, вместо да пробва и да се научи. Например от една година ходи на футбол, а преди две седмици мъж ми го научи да спира топката с крак. Като попитах в градината, защо след толкова много уроци не знае нещо толкова елементарно, ми се отговори, че е нямал желание да го прави - показвали са му, но той не е пожелал. Същото е и с оцветяването на картинки, лепене, пеене, стихотворения... всичко.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пт, 02 яну 2009, 22:06
Фоксче, ако знаеш как те разбирам ... ама май си е до характер повечко (а не толкоз до възраст при осиновяване).
И Мартин проявява някои такива черти в определени моменти. Голяма упоритост и такт проявяваме вкупом докато преодолеем негативизма му към неща и дейности в които не е лидер от раз. Какво ли не правя за да се чувства конкурентен съм закачила с магнити стихчетата (с много подсказващи картинки на всяка строфа) от градината. През ден повтаряме целия репертоар (от преди 2 години насам). Не може да рисува хич, ама го записах на приложно изкуство и рисуваме като гламави из къщи (вчера написа първите 2 букви на дъската сам и по свое желание (100 пъти съм се опитвала да го накарам без никакъв успех) - мойта и неговата, ходи на народни танци милото (докарва ги на рап), думичките по английски се повтарят до самозабрава .... най му се удава математиката и футбола май  newsm78.
А това "не ми пука" просто ме кара да онемявам всеки път щом го чуя и се правя, че нищо не съм чула ....

Има една гениална българска аниматорка, която преди много години направи страхотни и интуитивни по женски филмчета за зодиите. Та там стрелецът е амурче което стреля нанякъде. Уцелва едно дърво. Отива до него и начертава концентричните кръгове на мишената около своята стрела (тя е десятката).

Все нещо сигурно има дето на Исачето му се удава или харессва да прави повече от другите неща .... Дай му воля да си го прави и да го развива, пък другото може би само ще дойде като добие самочувствие в нещо.

Сега и малката ме работи ... Каквато е кротушана си събува пантофите по 100 пъти на ден за да и ги обувам и да ме види как ще реагирам. Взела ме е на майтап. И как може да е толкова умна на 1г и 4 месеца. Гледа ме умихната с невини големи очи през дългите си мигли ама аз се правя, че нищо не става и обяснявам отначало. От утре е с нови пантофи - "несваляеми".  


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 02 яну 2009, 23:49
Все нещо сигурно има дето на Исачето му се удава или харессва да прави повече от другите неща .... Дай му воля да си го прави и да го развива, пък другото може би само ще дойде като добие самочувствие в нещо.
Ох, лошото е, че за сега май само гледането на телевизия му се удава... Интересното е, че го влекат бебешки неща - цял оркестър има - йоника, барабани, акордеон и какво ли не - всичко си го поръча за Коледа - свири седмица и това беше - дай му да облича кукли и да свири на бебешките играчки, дето натискаш коня и той цвили. За сметка на това любимата играчка на сестра му е робота, който Исак получи за рождения си ден...

Сега и малката ме работи ... Каквато е кротушана си събува пантофите по 100 пъти на ден за да и ги обувам и да ме види как ще реагирам. Взела ме е на майтап. И как може да е толкова умна на 1г и 4 месеца. Гледа ме умихната с невини големи очи през дългите си мигли ама аз се правя, че нищо не става и обяснявам отначало. От утре е с нови пантофи - "несваляеми". 
Този номер ние сме го усвоили от месеци насам - първо пантофите, после чорапите, след което с невинна усмивка ми ги подава да й ги обуя, но аз започнах да я държа с обувки за прохождане на Колев и Колев с връзки, като връзвам връзките на възел, така че нека събува ако може  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в сб, 03 яну 2009, 05:50
Ох, лошото е, че за сега май само гледането на телевизия му се удава... Интересното е, че го влекат бебешки неща - цял оркестър има - йоника, барабани, акордеон и какво ли не - всичко си го поръча за Коледа - свири седмица и това беше - дай му да облича кукли и да свири на бебешките играчки, дето натискаш коня и той цвили ....

Нещата просто се повтарят навсякъде да знаеш ... и това с играчките (бебешките) - също.

Ми нека свири детето щом му харесва. Нямате ли в градината "музикални" занимания (пеене, танци ...) да се пробва  newsm78.
Що се отнася до телевизията, тази "болест" и онази с ПС-тата са съвременните. В къщи таткото ги наложи (детето хич не се интерисуваше). Даже се принудихме да сложим ТВ в неговата стая за да си ползваме отово невната. Сега съм ги лимитирала - по 1 час сутрин и 1 следобяд. Само дето не пускам телевизия а селектирани филмчета дето съм ги свалила от темата с торентите във форума (Франклин, Бетовен, Пипи и пр.). Слава богу откакто Мая е в къщи му е по-интересна от малкия екран  ;-) и позабрави филмчетата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в сб, 03 яну 2009, 10:31
Фокси, кът ми е времето, ама ще пробвам в телеграфен стил:

1. Остави го засега да прави това, което му харесва, дори и да е нещо, което не "пасва" особено за възрастта му.
2. Не се отказвай да се учите и на други неща, но:
- говори му как всички хора полагат труд и старание, за да научат нещо, че е нормално да не става от раз и т.н. (честичко, много честичко го казвай и давай за пример и себе си - как като малка така и така... и че дори и сега продължаваш да учиш разни неща.)
- за всеки, дори и минимален успех, го хвали сякаш е научил нещо велико! Така придобиват самочувствие и малко по малко се учат, че наистина е нужно да положат старание, за да се получат нещата.
- ако не се справя с нещо, давай му почивки и после пак. Не го кори.

Общо взето това са трите неща, които откакто правим с Ирина, нещата потръгнаха малко. Хвалбите при този тип деца са ужасно важни. Е, с времето трябва да се научи, че ако нещо не е направено добре, не е повод за трагедия, че има и друг път, но в началото, преди да се научат да губят, имат нужда от много, много стимул.

Опитай така.
При Ирина съм пробвала различни подходи, преди да стигна до този. Само това работи. А, както описваш нещата - идентични са. Само дето като успеех да я убедя да опита нещо, правеше един вял опит и почваше да реве неутешимо след това...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в сб, 03 яну 2009, 11:28
Аз от наблюденията върху моите деца мисля, че около 1 година им е адаптационният период и чак после могат да започнат да възприемат нещо ново от нас или от детско заведение. И Ваньо, и Албена ми преминаха през този период на свикване с новата обстановка и изграждане на доверие помежду ни и откъслечни занимания с неотложни за възрастта им неща. Едва след това започна пълноценното обучение майка-дете при нас.

Стихчета и песнички и аз се опитвах да уча Ваньо на 3 - 4 години. Не успях. В детската градина, особено като престана да боледува, започна да се учи на много неща. Стихчетата му се удават, умее да фантазира и мисълта му при разказване тече учудващо гладко за възрастта му. С рисуването бяхме в плачевно състояние, но напоследък започна по-добре да става. Според татко си пее вярно. С танците сме горе-долу. Имат латино танци в детската и той играе още от първа група. Е, има и по-добри от него... Обаче мен това не ме тревожи толкова.
Ами това - да рисуват добре и да са музикални все пак си зависи от гените, не само от старанието. Аз например съм музикален инвалид (даже не пея песнички, ами съм си накупила касетки и дискове, за да не си обърквам децата) и с рисуването съм оле-мале. Таткото ни е по тази част. И като знам какви старания съм полагала в съзнателна възраст и нищо не се получава, въобще няма да си тормозя децата насила.

Иван получи цял замък и паркинг на 4 етажа с хиляди джаджи за Коледа, игра с тях 2 - 3 дена и вече почти ги забрави. Гледа телевизия, иска да играе на компютъра, все повече си играят със сестра си, която пък си събува обувките поне по 20 пъти на ден. Добре, че поне очилата престана да сваля. С Ваньо играем на домино - едно такова детско, с картинки и му е интересно, засега...

А колкото до бебешките неща. Ами при нас появата на Албена предизвика малък регрес в развитието на Ваньо. Спря да прави неща, които ги можеше (да си връзва връзките на обувките например) и зациклихме върху новите уроци (цяло лято мъчихме колелото, но така и не се научи без помощни), обаче лека-полека излизаме от това състояние и нещата тръгват.
Събрала съм в къщи най-различни книжки със занимателни дейности за възрастта на Ваньо (от рода на "Бърборино") и се упражняваме всеки ден по малко. Опитвам се да предизвиквам интерес. Понякога ми се удава, понякога - не. Ако успее да направи нещо го хваля. И аз се радвам, и той. Когато започнем с друго да се занимаваме му напомням колко сме били щастливи и той пак се старае, понякога...

Аз обаче се питам... Все пак са си деца. Преди всичко им се играе. Не ги ли пришпорваме твърде много с повечето неща, които искаме от тях?




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в сб, 03 яну 2009, 19:18
Аз обаче се питам... Все пак са си деца. Преди всичко им се играе. Не ги ли пришпорваме твърде много с повечето неща, които искаме от тях?

Mмм, май при вас не е баш такава хавата.
Ирина и с игрите е така. Тя просто е пасивна, ако нещо (всъщност, дори и игрите искат в някаква форма "учене") изисква внимание, старание, действие, ако щеш.

Иска нещо, иска го ден и нощ, а когато го получи и установи, че иска учене (напр.: колело, тротинетка, електронни игри и т.н.), го зарязва на мига.

Е, вече не е съвсем така. Напредваме, както казах по горната "схема".

Що касае "дърпането назад" с идването на по-малки членове в дома - май си е класика. Особено при дечицата, които са пропуснали този период с мама.

И възрастта на осиновяване не мога да я подмина, ако че и характера сигурно играе роля. Малката си е съвсем добре в това отношение. Търси си играчките, играе си, любопитна е, пипа, разглежда, иска да повтаря това, което правим ние. Разликата е видима и бих казала, колосална.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в сб, 03 яну 2009, 21:21
Дар все едно Исак описваш за съжаление - точно това е - игрите - някой трябва да ги измисли и да ги играе с него, той иначе е пасивен. При нас нещата с по-малкия член вече започнаха да се отразяват добре - понеже ситната си измисля сама, какво да си играе, той я копира и започна лека-полека да измисля и той по нещо.
Иначе за похвалите - аз май действам само на почина "браво", ама не се получават нещата. Вчера като не ми издържаха нервите и отворих големия кош с истини от живота и му дръпнах една лекция на тема - "Който не учи няма да има къща, телевизор, компютър, кола, жена и деца.". След тази лекция се оказа, че детето знае 2 песни, познава буквите "И", "М", "Т", "А", "С".. ама не ще да ги показва, не ще да пее, не ще нищо...
А колелото, тротинетката, електронните игри, дори детски компютър - всичко гние, защото изисква усилие да го разбере или да си играе с него.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в сб, 03 яну 2009, 21:39
..... След тази лекция се оказа, че детето знае 2 песни, познава буквите "И", "М", "Т", "А", "С".. ама не ще да ги показва, не ще да пее, не ще нищо...

Знаех си, че е умно детето  :hug:. Мнооого съм доволна. Ще се справите, сигурна съм!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в сб, 03 яну 2009, 22:57
 newsm78 А как сте с пъзелите?
При Ваньо точно те са първото нещо, с което забелязах, че може да си играе дълго време сам и с желание.
Ние електронни игри нямаме, а с компютъра от два - три месеца започнахме да се занимаваме. Досега не е проявявал никакъв интерес, а ние съвсем умишлено не сме настоявали. Свалям му някои детски игри, като избягвам всякакви "аркадни", а наблягам на такива с образователен характер. Засега номера минава.
Тротинетката сме я карали два пъти за две години, имаме и ролери - също два пъти излязохме с тях и ги забравихме. Колелото го караме, ама с помощни и това си е...

Това с лекцията много ми хареса, обаче аз каква лекция да дръпна, за да го накарам моя почти шестгодишен син да става да пишка като се събуди? :thinking: Досега само 1 път е ставал сам, всяка вечер и сутрин го будим от година и половина насам. Ако пропуснем - със сигурност е мокър. Случва се и сутрин докато го будим и кандърдисваме да стане да се напишка пред очите ми. Пет пъти съм прала напикани дневни гащи, петстотин - напикани пижами и чаршафи. :cry: За акане става, за пишкане - не. Правихме изследвания няколко пъти - физиологично всичко е нормално. Спряла съм му течностите след 7 часа (ляга си в 9 и половина - 10). "Нашите" си разговори позатихнаха напоследък, спокоен е. Имаме сухи осем дена подред преди месец, това ни е рекорда.

Вече съм вдигнала ръце и чакам да стане великото чудото да го чуя как сам става да се изпишка през ноща. Даже веднъж го сънувах това чудо и като се събудих ми беше адски кофти. :cry:



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в нд, 04 яну 2009, 08:48
Пъзелите... с пъзелите имам интересна история - редихме един пъзел от 20 парчета сигурно поне 30 пъти. Накрая нашия взе и го нареди сам - както предполагате следва браво, ура, евала и т.н. и мама купи нов пъзел - хем с големи парчета, хем интересен и т.н. Не можете да повярвате, какво установих - детето беше научило подредбата на първия пъзел на изус, беше пропуснало изцяло обясненията за логиката и втория го гледаше като индианец пишеща машина... Та така с пъзелите.
Ганката, за нощното напикаване не съм компетентна за моя радост - нашия пие вода до лягане и издържа цяла нощ без да пишка. Дори сутрин като стане първо се облича и чак тогава отива до тоалетна, така че не знам дали спирането на водата след 7 може да помогне по някакъв начин. От мен имате стиснати палци скоро да преодолеете този проблем.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в нд, 04 яну 2009, 11:12
Едно съм сигурна - няма нищо общо с интелекта и умствените им способности.

Вярно е, че трябва да стигнем до причината, за да можем да намерим и "лекарството", но тя надали е една.
Струва ми се, че е комплекс от индивидуален тип реакция на събития, промени, действителност, заобикаляща среда и т.н. и годините прекарани в една обстановка, която е много далечна от реалния модел на живот.
Освен това има и доза: "А, ако не се справя и не ме харесат? Ако ми се смеят?".

Тези деца трудно приемат провалите. Не че те са нещо приятно, за когото и да било, но те ги живеят болезнено, затова предпочитат да не опитват изобщо. Така се застраховат.
И... понякога наистина е форма на протест. Само не очаквай да ти каже срещу какво. Той самият може да не го осъзнава.

В институцията на нашите дечица им липсват много неща, но е факт, че и малкото, което получават идва някак... незнайно откъде.
Те са свикнали нещата просто да се появяват.
Но как, откъде, по какъв начин, какви усилия са нужни, за да постигнеш нещо - те не знаят и няма откъде да знаят. Нито могат да го наблюдават, нито пък са учени на подобно отношение.

Така че, Фокси, лошо няма. Поне по мое мнение, "лекциите" са си част от пътя. Но е по-добре, ако не чакаме да не ни издържат нервите, а просто постоянно да сочим примери.
Понякога доза "насъскване" също е от полза, но поне при Ирина трябва да е много дозирана, че е много чувствителна.

Ганката, фермани бях изписала за напишкването. Разбирам те много добре.
Календари правихме, спирах течности рано, вдигах нощно време, правих се, че нищо не е станало като се напишка, пеех оди на радостта като станеше суха... и още, и още. Признавам, че и хабер си нямам защо и как може да се спре.
Намирала съм известна връзка с емоционалните й състояния, но и това не е винаги.
Факт е, че има периоди, в които няма сила, която да я спре и други, в които просто... спира.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 05 яну 2009, 07:12
Така че, Фокси, лошо няма. Поне по мое мнение, "лекциите" са си част от пътя.
Вярно е, Дар, но аз в момента все още се уча да бъда майка точно на това дете. И като такава, бъркам постоянно, после се коря и така... Например - в лекцията вмъкнах къща, жена и деца за запълване на пространството, мислех че като всяко дете ще се трогне от липсата на телевизор и компютър. Да, ама не - от тогава само върви по мен и повтаря - "Мамо, нали ако не се уча няма да имам дом, жена, деца и куче?" Като кучето дойде от него - изобщо пък не бях и помисляла за този вариант.
Пак сбърках  :cry:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пн, 05 яну 2009, 09:11
Вярно е, Дар, но аз в момента все още се уча да бъда майка точно на това дете. И като такава, бъркам постоянно, после се коря и така...

Само да не решиш, че аз не се уча. И че не греша. Да си родител, май се оказва доста сложно и деликатно занятие. ;)
Знам колко е сложно да се опитваш да възпитаваш деца като нашите.
Защото трябва все да си нащрек.
Внимателно да подбираш думите, да пречупваш всичко през призмата на тяхното минало. Знам и, че понякога човек се уморява, че дори е склонен да изпита гняв и да си каже: е, не може ли поне за миг да сваля гарда, да смъкна напрежението, да се отпусна? А после се чувства виновен за тези си мисли и емоции... Знам.

Никак не искам да звуча като човек, който има отговорите на всичко, защото ги нямам.
Но ми се ще да те успокоя, защото като човек знае, че не е сам, му става някак по-бодро. :)

Включи простата математика тогава. Колкото години е бил "там", поне толкова ще са нужни вкъщи, за да изчисти старите влияния. Горе - долу.
Ние просто забравяме бързо.
Я си спомни детето, когато дойде при вас. Сметни колко време е минало и ще си дадеш сметка колко се е променило и, че всъщност е извършило гигантски скок. :)

Но пък, аз вече се научих да не се обвинявам. Децата ми нямат полза от майка изпълнена с вина и угризения. Просто когато се запънем по-сериозно върху нещо, сядам и говоря с нея като с голям човек.
Но тя е на 6 години, това си е моето момиче и аз познавам емоциите й, характера й и вече сме си изградили наш си начин да говорим, да се разбираме, да си прощаваме, ако щеш.

За твоето момче никога няма да намериш по-добър съветник от себе си. Може някой да подхвърли семенцето на някоя идея, но вие двамата само можете да го посеете и да оберете плодовете. По-смело, девойко!  :D



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пн, 05 яну 2009, 12:16
писах писах и нкрая ми даде грешка и нищо не излезе, та на нова сметка
исках само дакажа че преди месеци и аз се бях доста притеснила, че Боби не се справя в градината, но благодарение на вас успяхме да преодолеем доста неща :hug:
Боби е осиновен на  почти 7 месеца, така че фактора време прекарано в институция и придобити навици там, май не влияе в неговия случай на уменията и способностите да оцветява и да рисува е да но  той също не искаше да оцветява и  да рисува и не просто не искаше, но и някак не можеше да го прави, е сега се справя поне с оцветяването, но пък песни и стихчета знае страшно много, английския също много му се отдава. Това което искам да кажа  е че всяко дете  е индивидуално и на всяко едно нещо се отдава по-добре от нещо друго. Ще дам един такъв пример - той си играеше до скоро със салфетки, праве ше ги на  една определена фигурка, и всеки път беше еднаква, е неговите рисунки не са от най- хубавите /да го кажа по този начин/ но пък трябваше да правят снежен човек от намачкан лист  хартия, е неговия снежен човек  беше най- хубавия.    Боби също мина периода, в който играеше с по- бебешките играчки, и сега не обича да реди пъзели, но пък обича да прави други неща. а аз от своя страна гледам да похваля всяко нещо което той направи и да го поощтря по този начин.
Фоксче не се притеснявай, казвам го защото преди време самата аз бях изпаднала в паника едва ли не , че на моето дете му има нещо и не може да се научи да чете и пише, мисля си че все пак няма човек който да не се е научил да пише  и да чете, просто по някога изисква повечко търпение. Дар много хубаво го е казала

За твоето момче никога няма да намериш по-добър съветник от себе си. Може някой да подхвърли семенцето на някоя идея, но вие двамата само можете да го посеете и да оберете плодовете. По-смело, девойко!  :D


:peace: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в ср, 28 яну 2009, 16:22
Чудех се дали да пусна тема в "Нашите деца", но аз почти не пиша в другите подфоруми.

Та такаааа... Когато малката дойде при нас, няколко дни след това излязохме с една колежка на кафе. Дребосъчката се разплака, по едно време колежката се върна с биберон: "Да не плаче детето". Аз бях пропуснала да питам дали са й давали в дома, та й го сложих. ОГРОМНА ГРЕШКА. До ден днешен е залепен с канакулит за устата й. От няколко дни се мъча да го махна - почти успях, но доброто ми дете се превръща в ревлив нервак. Та се питам, кое е по-малкото зло??? Криви зъби и голямо дете с биберон или спокойно детенце. Другите майки казват, че поревават 2 - 3 дни и забравят, но аз се притеснявам... За пръв път не зная как да постъпя.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 28 яну 2009, 16:27
Бобкас, ние само спим с биберон, но спим през цялото време с него. В противен случай не спи, та аз съм възприела тактиката - слушай си детето - щом го иска, значи му го давам. Не мога да понасям да реве, както и не мога да понасям да насилвам някой от двамата за нещо, но ти ще си решиш сама.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в ср, 28 яну 2009, 16:29
Фоксче, за пореден път ще те послушам  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в ср, 28 яну 2009, 19:17
bobkas, Маги не е ползвала биберон - и предните зъбки са изкривени напред, от пръстите в устата, ама е чаровнаааа). Каката моташе бибата дълго време, вече не помня до кога точно, а зъбите и са чудесно подредени като огърлица. Помня, че правих някакви опити да го махна като беше на около годинка и бяха ужасни ревове. Оставих я на мира. След време сама почна през нощта да го плюе и сама се отказа.
Та по добре е спокойно бебе и спокойна мама, а не вампирясали от безсънни нощи  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 29 яну 2009, 13:44
Няма да ти пиша как децата ми си смучат пръстите... биберона даже е мираж.

Ще ти напиша как аз си смучех пръста до втори клас нощно време!
Започнах да се срамувам, все го криех. Беше по-тънък и покрит  с ранички. Децата се смееха.
Сама започнах да си стискам с колене ръката нощем, с надеждата, че сутринта няма да си видя пръста в устата... Мина доста време преди да проработи.

И да. Захапката ми стана отворена, тоест - горната челюст е издадена по-напред. Носех шина, но тогавашните бяха ужасни, като ченета и аз ги изхвърлях. Затова си останах така - с този дефект, който да ти кажа честно... не ми създава кой знае какви проблеми в живота. :)

Не се шашкай от това. Наистина е дреболия.  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: mera9 в нд, 01 фев 2009, 10:23
децата ,който смучат биба  могат сами да се откажат ,но когато те искат.Моят син беше на 2години когато хвърли биберона защото стана батко сам пожела,не съм го насилвала защото има пъпна херния и не ни даваха да плаче много.такаче те сами когато пожелаят ще се откажат


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в вт, 03 фев 2009, 19:26
Пак за смукането на палеца да попитам аз.
Опитахме с чорапки, имаше ефект, изкара 1 месец без да го смуче, след като ги свалих и пак започна. Сложих ги наново, но русата фурия чака да загасим лампата и ги сваля. Лошото е, че напоследък го смуче все по-настървено цяла нощ. Вечер след като заспи го изваждаме от устата и много трудно, защото го захапва и целия е в следи от зъби.
Помня, че бяхте споделили за някакво гориво нещо за мазане. Обаче не мога да намеря. Та ако може да ми припомните как се казва това, колко време се задържа на пръста- тоест ако го намажа преди лягане ще изкара ли горчивия вкус до сутринта и най-важното има ли ефект?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в вт, 03 фев 2009, 21:20
wa_wa, казва се (лакът за пръсти) Daum-exol* (Nagel-Schutzlack). Не панацея според мамите, но при Марти помогна преди 3 години.

Нашата грижа е, че Мая лапа всичко наред. Чета по книжките, че е нормално но се дразня много. Все пак не е бебе, а момиченце на 1 година и 5 месеца. Лигави се и се омокря цялата ... докога ли така  newsm78.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в вт, 03 фев 2009, 21:36
Лакът при нас помогна много.За да не се стресира детето аз му казах, че това е лак"Сънчо", като същевременно също си мажех по един-два пръста.След три шишета няма и следа от смучене/ да чукам на дърво!/ и вече отдавна не го ползвам.Сега само понякога на сън уж"суче", издава характерни звуци, като си наглася устничките, остатъци от сукателния рефлекс, то горкото никога не е сукало.Но не смуче пръсти.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: marrymaroon в вт, 03 фев 2009, 23:21
Нашата грижа е, че Мая лапа всичко наред. Чета по книжките, че е нормално но се дразня много. Все пак не е бебе, а момиченце на 1 година и 5 месеца. Лигави се и се омокря цялата ... докога ли така  newsm78.
Аз съм с пресен опит ... Лапането – няма как, не може да се ограничи тотално, частичен успех се отбелязва с дебнене и разсейване, и говорене, и степенуване на същественото – все пак има и сравнително безопасни за лапане неща.  Говоренето мислех, че най-малко помага, че си правя вятър за собствено успокоение, но факт – лятото за да не лапа изпусната храна от земята, повтарях до обезумяване, че е за птичките и да не им я пипа, като я учех да им я смачква с краче, за да им е по-лесно ... е, сега я отучвам да храни птичките с натрошена храна и вкъщи; де що птица види, тръгва да я храни, ако има с какво ...
Лигавенето – докогато израстат зъбите, 20 парчета ... грубо казано до 2 г. В период на масирано никнене е ужасно, но няма как, ако е утеха – на дребосъците им е по-гадно. Между другото, лапането на всичко в този период най-вероятно пак има връзка с проклетите зъби – постоянна подходяща чесалка за зъби, която да гризе, при това с малко гел за зъби би трябвало да помогне също ... има едни комплекти четки за зъби за бебета  - четка с къси косми, която не е важна на етапа, ама към нея има и една четка със силиконови зъбчета и едно като боздуганче ... идеални са... аз имах три такива комплекта, щото дребната ги сееше, където й падне, та винаги да имам по една чиста под ръка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в вт, 03 фев 2009, 23:39
Момичета - развеселихте ме!
Това с лютия лак е много хубаво, ама зависи от вкусовите приоритети на детето. Щото малкото чудо, като му дадеш шоколад -  :sick:  и за да си оправи вкуса в устата докопва на баба си лютите чушки "шипка" (дето аз като ги видя само и ме заболява стомаха). Та при нас ефекта от него беше нулев. Но забелязах, че лютия, неприятен вкус е докато се оближе пръста два-три пъти.  При Милен имаше ефект, при Митето и Маги - тц.  Дано при вас да се получи.
d_iva - лигавенето докато израснат всички зъби, споко. До към две годинки и половина  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в ср, 04 фев 2009, 00:34

 има едни комплекти четки за зъби за бебета  - четка с къси косми, която не е важна на етапа, ама към нея има и една четка със силиконови зъбчета и едно като боздуганче ... идеални са...

Съвсем наскоро ги мернах на сайта на Данет (ако не се лъжа) и ме заинтригуваха. Сега за белята не успях да ги открия, но и бързах!
http://shop.danet.bg/


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в ср, 04 фев 2009, 00:40
има едни комплекти четки за зъби за бебета  - четка с къси косми, която не е важна на етапа, ама към нея има и една четка със силиконови зъбчета и едно като боздуганче ... идеални са... аз имах три такива комплекта, щото дребната ги сееше, където й падне, та винаги да имам по една чиста под ръка.

А, ето ги!  [smilie=smile3555.gif]
http://shop.danet.bg/index.php?cPath=74_154&osCsid=bee2a6ad2655e5bd733ca22017959ce7


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 04 фев 2009, 08:58
За смученето на пръста - казвала съм и друг път че при нас нищо не помогна, а детето имаше огромно желание вечер да го мажа с лака, после да му лепя пръстчето, после да му слагам чорап... файда обаче на найсен си битен. Помогна скарване от баща му и плясване по ръката, като го завари така в леглото, но това е за доста по-късен етап - след като вече си се отчаял  ;-).
За лапането - аз съм се примирила, дори солетите като си ги изпусне, ако кучето не успее да ги докопа, малката си ги взима от земята и си ги ръфа отново - абе второ дете се гледа по-през пръсти  ;-). Не можах и постоянна чесалка да намеря - лапа невъзможни неща за да се чеше, а нормалните играчки, направени за чесане на зъбите ги отказва. Напоследък любимата чесалка й е ръба на масата... но стигнах до извода - да лапа каквото иска, важното е че я успокоява.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в ср, 04 фев 2009, 09:25
....След три шишета няма и следа от смучене/ да чукам на дърво!/ ....

Явно наистина действието и подходът за решаването на проблема е индивидуален. При Марти лакът свърши работа още на третото мазане и още имаме от него в къщи. Наистина е мъчително да чуеш през нощта, че детето плаче защото си е налапало лютия си пръст ...

Що се отнася до лапането на всичко от Мая .... лапа - кабели на ПСта и телефони, картонените книжки направо ги ръфа и изяжда, всякакъв вид катарами и дръжки (на чанти, куфари), висящия на вратата ключ, играчки (то е ясно) .... въобще лапа каквото и се изпречи на пътя ....
Не можем да я оставим и за секунда сама, а тя бяга от нас, тича и се смее. 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 04 фев 2009, 10:19
Що се отнася до лапането на всичко от Мая .... лапа - кабели на ПСта и телефони, картонените книжки направо ги ръфа и изяжда, всякакъв вид катарами и дръжки (на чанти, куфари), висящия на вратата ключ, играчки (то е ясно) .... въобще лапа каквото и се изпречи на пътя ....
Не можем да я оставим и за секунда сама, а тя бяга от нас, тича и се смее. 
Добре дошла в отбора - аз имам чувството вече, че съм се сраснала с Дара, само ключът не успява още да свали от вратата, останалото е ясно. Книжките на брат й са подредени на много високо и се четат само вечер, след като си легне ситната, телефонът ми прилича на шрапнел от втората световна - интересното е, че нейните телефони не ги яде - иска истински. Хубавото е, че сме с лаптоп и ползваме неговата мишка, така че прибрахме допълнителната, но пък големия напоследък проявява художествените си заложби върху лаптопа, използвайки пастели и моливи върху клавиатурата, добре че още не е докопал монитора, че тогава ще се гръмна  :lol:. Кабелите са големия проблем - ние все още имаме само 5 зъба и не успяваме да ги прегризем, но... зъбите ще израснат. А любимата ни игра е да местим храната на кучето от купичката за храна в купичката с водата и да я бъркаме вътре с ръце.
Но пък ми е подредена - ако си оставиш някъде пантофите, моментално ги грабва и ги носи до входната врата - не може така!

А сега сети ли се, защо като се видяхме в поликлиниката не те познах  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в ср, 04 фев 2009, 10:19
Аз само да попитам лаковете няколко вида ли са? Защото аз купих някакъв "No bite" - намазах се и аз, опитах го - горчив и неприятен и около 3 дена се задържа на пръстите. Намазах Бени -  лапна си пръста след 5 минути и й хареса. Сега сама ходи и си го сочи да я мажа, демек - ефект никакъв. Опитах и метода на Маня - тя го прие като лична обида и даже се разтрепера като й обух чорапите. Пробвах и пляскане през ръчичката - не помага. С такова удоволствие си смуче палчето... На моменти изражението й ми напомня един мой познат любител на лулата, който казва, че ако няма лула в устата си не може да мисли. Сега сме на етап спокойно правя непрекъснато забележка като я видя да го лапне. Като че ли има мъъъничък напредък.
А Ваньо не си е смукал пръсти въобще, само че се научи да си гризе ноктите и така ги гризе, че няма какво да мажа с лака. И на него му правя постоянно забележки, ама май файда  ;-).

Колкото за лапането от земята... Ваньо бъркаше по кошчетата - А съм се разсеяла в градинката навремето, А се е лепнал за някое кошче. Ама беше до време. Сега си яде ъгълчетата на чаршафите в къщи и в градината. А Бени много бързо я научих да мачка с краче разни гризинки и солети по градинките и тя го прие като игра. А в къщи много рядко лапа нещо и то случайно.

П.П. А, прочетох поста на Фоксче и се сетих - Иван "лакира" монитора в неделя.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в ср, 04 фев 2009, 10:49
не ми се сърдете, ама доста се посмях за ваша сметка  :love:
за протокола Боби никога не си е смукал пръста, просто беше харесал ухото на един заек и като го прегриза доста обикалях магазините, че да намеря същия :lol:  от земята също не е вземал, но пък водата на кучето беше нещо с което трудно се преборих, та накрая преместих купите на друго място, е любимото занимание беше да пуска вътре салфетки или пък  вечер като уж е заспал да ни издебне и да се промъкне до купата с вода, коята стои да банята и съответно близичко до детската, така всяка вечер докато една сутрин пусна телефона на баща си вътре, е  сменихме мястото, тогава пък загуби интерес от това си занимание
дано успеете да се преборите с лапането на палците, чудя се обаче дали такъв лак ще даде ефект при мъжа ми, който и до ден днешен си гризе или забелва кожичките на пръстите  :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sislie в ср, 04 фев 2009, 11:28
Момичета, да се включа и аз по темата за лапането на пръсти. Когато малката си дойде в къщи около 3 седмици се пристиваше като си лапаше пръста на едната ръка, а с другата си дърпаше ухото. Пръста й беше непрекъснато в устата докато спеше. Явно в самотата си така се е приспивала и успокоявала. След около 3 седмици забелязах, че спи без пръст в устата. На следващия ден заспа без да го е лапала, и от тогава този навик изчезна. От само себе си. Най-вероятно се е успокоила и престана да го прави. В резултат на което почнахме да се приспиваме по 1 час - но това е "бял кахър".. :) :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Bubeto79 в ср, 04 фев 2009, 14:07
Здравейте  :hug: виждам че коментирате много болна за нас тема  :ooooh: От 2 месеца със ставането облепвам палците и показалците ( взе и тях да смуче  :? ) с лейкопласт, отгоре мажа с Даум Ексола. Ако много се изцапат през деня- сменям. Вечер след банята веднага слагам чорапки, като wa_wa. Понякога през нощта успява да ги свали... има някакъв успех, нооо не знам колко още ще продължава, предполагам както сте и писали и по- горе, докато изникнат зъбките ( ние сме на половината път :( , чакаме още 10 ) .
wa_wa защо не опиташ и ти да слагаш лепенки, а ако не помага и отгоре лак.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в ср, 04 фев 2009, 18:38
Сега виждам, че не съм се изразила много точно за отказването от смучене на пръстите.Като казвам три шишета, аз реших да спра да мажа след третото шише ,защото си мислех, че ако спра по-рано детето ще се върне към навика да смуче пръсти.Иначе той спря още след около седмица да смуче пръстите си, първият път го намазах за следобеден сън, с каква изкривена физиономия писна за вода!
Но все пак, да, индивидуално е.Бях скептична към този лак ,но на детето му помогна.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в ср, 04 фев 2009, 19:06
Обаче нещо тук във Враца не мога да намеря такова нещо :roll:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 04 фев 2009, 19:46
 В магазините за козметика, където продават подхранващи лакове и топ лак има и лак за гризане на нокти и кожички. Доста е горчив, различава се от този, който продават в аптеките, но е "въпрос на вкус". Вики го харесваше, само твърдеше, че е малко гаден и искаше по-сладък мъжки лак да му купя. Дано на вас не ви се услади.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Bubeto79 в ср, 04 фев 2009, 20:06
wa_wa аз също живея във Враца  :hug: купих го от аптеката на Билата  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 05 фев 2009, 10:06
Внимавайте само с лейкопластите, че като ги олигавят доволно и омекнат, ги гълтат и може да се задавят.
След такава ситуация, категорично отказвам да мъча децата. Ще ги смучат, докато им се смуче. Ако си изкривят захапките, ще носят шини. Другото да е наред!

Това с чорапките винаги ми се е виждало малко... инквизиторско. Представям си на мен да ми нахлузят такова нещо на ръцете... но всеки си решава сам.

А що касае лапането, Д_Ива, ми докога трае... Знам ли? Валя навърши две години и още лапа всичко. Е, поне спря да лази по земята навън и да се опитва да изяде всички фасове и боклуци в калта...

Но за успокоение: на първия профилактичен преглед при педиатърката (много печена и с дългогодишна практика) нещо падна на земята и Валя а-ха да го лапне, аз реших да се направя на супер-майка и се втурнах да мия, да търкам... А тя се смее и вика: Така, така, че детето никакъв имунитет да не си изгради!  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в чт, 05 фев 2009, 10:17
.......
А що касае лапането, Д_Ива, ми докога трае... Знам ли? Валя навърши две години и още лапа всичко. Е, поне спря да лази по земята навън и да се опитва да изяде всички фасове и боклуци в калта...
......

 :35: :35: :35:

Мая вчера близа кухненските шкафове - врати, стъкла, дръжки .... Опитвам се да и отвлека вниманието с други занимания в нейната стая - без резултат ....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Bubeto79 в чт, 05 фев 2009, 15:14
 [smilie=smile3505.gif]


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: кльомба в чт, 05 фев 2009, 21:17
За смученето на палеца - дадох всичко от себе си да я отуча. Имам една колежка и две познати, на които палците им приличат на кебапчета от смукане, всички пръсти нормални, палците - ужас. Купих биберони и започнах да дебна по цяла нощ, плюе бибата и лапа палеца, аз им разменям местата. И така няколко седмици. След 10-11 месеца, разбира се започна проблема с махането на биберона. Него просто го отрязах на половина, когато излезе първия зъб и след 7-8 опита да го засмуче сама се отказа.
За лапането - казват, че това е вид ваксина. Ябълка се давало така: взимаш една ябълка, измиваш я, отъркаляш я хубаво по килима и я даваш на детето. След престой в детското отделение на II-ра градска болница не мисля така. Видях ужасяващи състояния на деца "ваксинирани" и "оставени в мърсотията да изградят имунитет". Мъдростите на бабите ни не важат в наши дни, всичко е различно - храна, въздух и мърсотията не е същата.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 05 фев 2009, 21:23
Видях ужасяващи състояния на деца "ваксинирани" и "оставени в мърсотията да изградят имунитет". Мъдростите на бабите ни не важат в наши дни, всичко е различно - храна, въздух и мърсотията не е същата.
Всяко нещо естествено, трябва да е с норма, но аз лично хич не харесвам поддържането на дезинфекцирана обстановка у дома, заради бебето и детето. Това поне е моето усещане. Естествено има деца и деца, всеки действа спрямо реакцията на своето дете и своите усещания като майка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пт, 06 фев 2009, 09:23
Видях ужасяващи състояния на деца "ваксинирани" и "оставени в мърсотията да изградят имунитет". Мъдростите на бабите ни не важат в наши дни, всичко е различно - храна, въздух и мърсотията не е същата.
Всяко нещо естествено, трябва да е с норма, но аз лично хич не харесвам поддържането на дезинфекцирана обстановка у дома, заради бебето и детето. Това поне е моето усещане. Естествено има деца и деца, всеки действа спрямо реакцията на своето дете и своите усещания като майка.

И аз мисля така. По никакъв начин не съм си променила навиците на поддържане на чистота у дома откакто се появиха децата. Само малко реформи проведох - препаратите и документите ги вдигнах на недостъпни места. И още нещо... Преди 4 години много хора се опитваха да ме убедят, че коте и малко дете в къщи са несъвместими, обаче не си изхвърлих котарака. И нищо лошо не се случи, разбира се.
Неизмити плодове и зеленчуци не давам, старая се да създавам навик за миене на ръце след прибиране от разходка и преди хранене, както и за поддържане на лична хигиена, но не бърша с мокри кърпички ръцете на детето винаги след като е пипнало пясъка в градинката например.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kmira в пт, 06 фев 2009, 15:25
Ох темата е много болезнена.Нашето дете си лапа и двата пръста на дясната ръка среден и бизименен, до половината пръсти в устата.Премачкани деформирани  нокти ,белези от зъби образували като твърди мазоли.Грозна картинка - дете на 5 год. с ръка в устата. Смуче ги докато играе легнал на пода  с едната ръка държи количката другата в устата,смуче ги когато гледа телевизия   и докато заспи. Опитах да си лапна и аз пръстите-отвратително. Заех се да изкоренявам този пет годишен навик .Молих се обеснявах ,че са мръсни пръсчетата, че ще лапне някое микробче и ще кащля или ще го боли коремчето.Вечер лягах гушках го и му хващах ръчичката докато заспи имаше ефект извесно време ,но се усети и взе да ме пъди да сам си лягала на моето легло .Опитах и люта чушка ,но се оказаха не толкова люти а и свива ръката и не мога да намажа точно пръстите.Да му удрям ръката нямаше ефект ,обещание и после пак в устата ,а и  не ми се искаше да удрям.Започнах да слагам сутрин лекопласт , а вечер дамско черно  чорапче късо и тиксо да не го сваля.Недоволството беше само няколко дни после си даваше сам пръстите.Обеснявах , че е голямо момче ,че само бебетата правят така и ще му се смеят в детската градина. Не ги лапа с лепенките ,посяга да ги лапне но се отказва. Когато сме в къщи заедно лепенките не ги слагам или ги свалям, гледам с нещо да са му заети ръцете или да ми говори .Играем на думички, аз казвам дума той повтаря след мен  по този начин си подобряваме и говора правилното  иказване на думите,ако збъркаме повтаряме. Вече слагам лепенки и чорапче по рядко, говори по правилно  не изпуща букви или да ги заменя с други .Пръсчетата започнаха да придобиват добър вид. Надявам се  скоро да не ми се налага въобще да слагам лепенки.Другата седмица на 15 февруари Валентин ще навърши 6 години.
 Разбирам Ви защо повечето искате по малки деца да осиновите .
Но това е нашето дете ще се учим взаимно на много неща....
когато намеря свободно време ще пиша повече и ще се опитам да кача снимки /нещо не ми е ясно но ще се постарая да се справя май ми трябва време/


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в сб, 07 фев 2009, 13:29
Това с чорапките винаги ми се е виждало малко... инквизиторско. Представям си на мен да ми нахлузят такова нещо на ръцете... но всеки си решава сам.
Да кажа сега и аз с малкия опит от 3 дни с лака, че това с чорапките е песен за Марина специално. Спеше си съвсем спокойно, докато сега е някакъв ад, пищи нощем, когато си лапна пръста, върти се, кошмар. В момента 20 минути след намазването за следобедния сън я намерих сладко захапала целия старателно намазан от мен пръст. та така


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 07 фев 2009, 15:06
Борим се с този навик вече почти 4 години. Все още ръката се озовава в устата от време на време, но аз категорично отказвам да се откажа. Сега съжалявам, че когато на Преси съвсем инквизиторски на 10 месеца му сложиха картоните на ръцете не приложих такива драконоси мерки и за Вики. Мисля, че отучването от палеца е важно и за детето, защото децата му се подиграват в детската градина и той много се старае да не го лапа, но нали навикът е втора природа... Вечер когато заспива и тихичко го запитам за ръката дори и насън сякаш реагира. Мисля си, че и Вики мрази този навик. И наистина съжалявам, че не съм била по-настоятелна, когато е трябвало.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в нд, 08 фев 2009, 09:42
Не бе, момичета, не ме разбирайте, че ви критикувам.
Аз не мога. Мека Мария ли съм, каква ли, не знам.

Ирина я мазах с горчив лак - нищо. Смуче си го благо. С чесън - същото. С лейкопласт - и двете го изтръгват със зъби. Даже малката щеше да се задави, добре че беше през деня, та я видях.
С люто, с картони и чорапки не мога. Сърце не ми дава, защото и двете не понасят, каквито и ограничения. То едни завивки каква борба е да им останат над телата, а не под тях...

С Ирина далеч по-голям дерт ми е да спре да се върти, за да заспи. Защото, ако човек не е свикнал и не знае, може да се уплаши като я види. Две години минаха, тя расте, а това не я пуска.
Предупредила съм отдавна госпожите в детската, защото по принцип й се карат, а тя наистина не може да заспи, ако не го прави...
Иначе гледам, че пръста започва все по-рядко да го смуче, без външни намеси.

П.П. Стискайте палци! Малкото от понеделник тръгва на ясла на половин ден. Как си минава времето...  :(


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в нд, 08 фев 2009, 10:01
Стискам палци, най- вече за да не отсъства по здравословни причини.
И аз не мога да бъда мнoого твърда за тези неща, добре, че отшумяха от самосебе си. ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в нд, 08 фев 2009, 11:14
....... Стискайте палци! Малкото от понеделник тръгва на ясла на половин ден. Как си минава времето... 

 :D Ами честита втора "ученичка"   :bouquet:

Дано да и хареса детската среда от раз.
И Мая ходи сутрин на ясла, но тя имаше прекъсване 1 месец между дома и яслата та влезе в групата все едно ходи там открай време. Марти сутрин я "оставя" на госпожите.

Валя май е по-различен случай, защото имаше време да се наслади на обич и внимание в къщи почти година  newsm78. Успех!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: eli_vasi в нд, 08 фев 2009, 14:26
И аз да кажа за смученето на пръстите, че ни помогна горчивия лак/немски/ от аптеката. За една седмица и се отказа от горчивия палец. Но сега след 10 месеца у дома пак започна да го смуче от време- навреме. Това съвпадна със завръщането ми на работа и с гледането от баба й. Мисля, че пак се обърка от промяната на режима и ежедневието и пак сме в началната фаза на смучене... Добре, че шишенцето с лака е почти пълно и започваме мазането. Много рядко успявам да се включа във форума, но се старая да чета честичко, доколкото ми е възможно. :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в нд, 08 фев 2009, 20:45
Ох, момичета, чини ми се че не е само до настоятелност при нашите деца. За всяко от тях си има причини да прави или да не прави нещо. Е тия причини ние в повечето случаи не ги знаем, а само предполагаме какви са. А и толкова много зависи на каква възраст е взето детето. Албена беше на 1 г. и 3 м, а Иван - на 2 г. и толкова различно протича адаптацията при двамата.
Само Бени си смуче палеца и то предимно в будно или полусънено състояние. Колкото пъти съм ставала да я завивам, почти никога не съм я виждала с пръст в уста по време на сън. Така че чорапите при нас дори и да успея да й ги обуя, не са панацея - не мога през деня да я държа с чорапи на ръцете. Достатъчно я мъча с очилата и затварянето на едното око за по няколко часа дневно.
Искам да кажа, че всеки е прав за себе си, защото той всеки ден се сблъсква с проблемите на детето си. В едно съм убедена - всички желаем и правим най-доброто за рожбите си, но какво ще успеем да постигнем, времето ще покаже.

За мен лично всичко което се пише тук е много полезно, защото почти винаги намирам сламчица поне да погледна на нещата от друг ъгъл, ако не и да науча нещо ново.
 :hug:

П.П. На Валя пожелавам добри приятелчета и весели игри в дее (така казва Албена на детската на батко си).




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 08 фев 2009, 22:54
На мен ми се наложи, точно в деня когато навършихме 2 месеца заедно, да се науча да извършвам жестоки процедури. Аз му дадох сиропа, с който го упоиха. после цяла нощ тпй нямаше сили дори и да плаче, беше овързан заради системите, беше гладен и жаден, искаше биберона с млякото, а аз му капех водица с лъжичка за кафе... И го натисках за всеки следващ преглед.... И всъщност тогава сякаш разбрах какво е майка и почувствах болките на своята собствена майка.
 
Ние сме на вълна какво ще й кажа на Хикс, когато я намерим. Единия иска да пия кафе с нея, а Вики с толкова болка разказа как са го завели при докторката. Ей така, след приказката ме попита "ти знаеш ли как Х. ме заведе при докторката"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пн, 09 фев 2009, 09:57
kalina@  :hug: миличкото детенце


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: zoika в чт, 12 фев 2009, 09:51
Да ви кажа за мен и нашият Цецко.
Аз до много голяма детска възраст си смучех палеца при заспиване,отказах се сама с много труд и воля от моя страна,така както спрях чак към 10 клас да си гриза ноктите.Навикът все още е останал,неволно си лапам някое пръстче,но просто не гризя ноктите.
А за  детето милото какво ли не лапаше като малък с цел  заспиване,отделно все още си гризе ноктите почти вече две години и нещо.Смученето на пръста след като му го дърпах при заспиване постепенно се замести с напъхването на ъгълчето на юрганчето в устата и то доста от него.Изчаквах с притаен дъх да се унесе и да му измъкна налапаното,понякога доста беше трудно,че той беше стиснал със зъбки.Друго при заспиване беше и с крайчица на възглавницата или юрганчето да си бърка в лявото око.Беше ме много страх да не се нарани,остана му едно малко петънце върху склерата и се надявам да е само това.
Всяко от нашите деца, независимо от това на колко години е взето от дома, си е намерило начин да компенсира липсата на ласката при заспиване и т.н.Колкото и да се опитваме да го променим веднага не става,трябва да сме търпеливи.
За вас и децата ви  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в чт, 12 фев 2009, 10:11
А моята цел при отучването от пръста беше да не го лапа, когато е с мръсни ръце. От една седмица сме се разбрали, че пръстчето се лапа само, когато си легне да спи. И детето си изпълнява обещанието. Аз също изпълнявам моето, вечер ме пита да си лапа ли пръста, казва му, че щом е в леглото може и няма драми. Аз просто заложих на компромиса. Предпочитам да е спокоен и здрав пред това да го измъчвам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 12 фев 2009, 11:24
При нас номера не мина....
Даже аз абсолютно се отказах от борбата с пръстите, защото магарето започна да се крие:
(https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png)

и аз предпочетох да се чувства спокоен, а не да ходи като друид из къщи


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 12 фев 2009, 21:03
Приспивам ги с малки играчки в ръцете. Фосфорециращи звезди, малки коли - всяка вечер си избират по нещо.
А Преси спеше с моята пижама - гушкаше я /при първото ни спане извън къщи/.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в пт, 13 фев 2009, 04:08
...Всяко от нашите деца, независимо от това на колко години е взето от дома, си е намерило начин да компенсира липсата на ласката при заспиване и т.н.

Абсолютно!Моята девойка се приспива с палец в устата (когато се унася), а показалецът на същата ръка я милва по бузката. Когато пък все още е будна взе да "хитрее", покрива си главата с одеалцето, щото сме изговорили 100 пъти за изкривяване на зъбите, шини, микроби и пр. и тя е обещала, че "няма вече да смучи палеца си щото е голяма"... Та като щраус главата и е под одеалцето ,а се чуват звуци от компресор... и все ми се чуди: " Ама ти как разбираш какво правя?"
Жал ми е да я тормозя с люто и горчиви лакове, та разчитам с времето, приказките и осъзнаването да го израсте!?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пт, 13 фев 2009, 08:57
 :35: :35: :35: :35:
Мая заспива като си плюнчи левия палец и с него си маже бузката. По сащото време си крие очите с дясната ръчичка ...

Страх ме е да го кажа публично, но Мартин спря да се клати от 2/3 месеца спейки и се примири с това, че трябва да си е в неговото легло нощем (това е прясно - от 1 седмица). Известно време го пренасяхме в неговото легло след като е заспал в нашето, а той се връщаше обратно между 3 и 5 сутрин.

Мая си спи в нейното легло и не може да спи в чуждо. За сметка на това е палава за двама момъка. Има огромна цицина на главата, катери се и бърника навсякъде и колкото е по-нежелателно, толкова е по-настоятелна.

"Малки деца - малки проблеми. Големи деца - големи проблеми"


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пт, 13 фев 2009, 20:12
Известно време го пренасяхме в неговото легло след като е заспал в нашето, а той се връщаше обратно между 3 и 5 сутрин.

И Ваньо беше свикнал да идва при нас винаги когато се събудеше нощем. Той по принцип спи дълбоко, но за да заспи някой седеше при него в стаята, а ако се събудеше нощем трудно заспиваше и предпочитах да го приютим при нас до сутринта, вместо да прекарам поредната безсънна нощ в приспиване. От разговорите с него се убедих, че просто го е страх като се събуди сам в тъмна стая, въпреки че оставяме една лампа точно пред отворената врата на стаята му да свети цяла нощ и не е съвсем тъмно.
Когато дойде Албена успях да го убедя, че той е баткото и трябва да пази сестра си, защото тя е малка и я е страх, а е и момиче... И Ваньо престана да идва при нас. По някое време спеше с надуваем меч в леглото... да е готов за всеки случай.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в вт, 17 фев 2009, 09:42
Нашето не е проблем и аз не съм притеснена, само ми се ще да си сверя часовника - Исак брои - до 10 брои блестящо, когато предметите са еднакви. Когато обаче някой от предметите е различен настава паника - например 4 топки, 3 от тях са сини, една жълта - сложени в този ред - синя, синя, жълта, синя. Брои си ги детето до 4, обаче като им обърнеш реда - синя, жълта, синя, синя, брои така - 1, 3 и млъква, т.е. след като веднъж жълтата е била трета, тя не може вече да бъде друга.
По-фрапиращ е този пример - нарисувала съм 6 човечета - първите 4 са само глава, очи и уста, петото обаче има и коса, шестото пак е глава, очи и уста - до 4 брои перфектно, на петата /жената/ почва да бърка, чуди се какво става и или забравя, че има пет или казва 5 и за шестата онемява. Същото е с колички, когато са различни по вид и т.н.
Интересно ми е при вас дали се е случвало.
Преди време една детска учителка, преподаваща в частна детска градина по някаква немска система, ми обясни че при децата са еднакво развити лявата и дясната половина на мозъка, като едната отговаря за логиката, а другата за творческото мислене, затова за децата нещата изглеждат доста по-различно, отколкото ни изглеждат на нас. След това цялата ни образователна система била настроена така, че да развива логическото мислене и да подписка творческото. Като сложа в кюпа и това, че Исак е левичар, силно се замислям, дали карайки го да брои, не убивам творческото начало в него. newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в вт, 17 фев 2009, 10:45
...... Брои си ги детето до 4, обаче като им обърнеш реда - синя, жълта, синя, синя, брои така - 1, 3 и млъква, т.е. след като веднъж жълтата е била трета, тя не може вече да бъде друга ....

......творческото начало в него ...

Ми Фоксче   :lol:, то детето си подхождо творчески към математиката. Браво на него!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в вт, 17 фев 2009, 11:17
Фокси, просто има абстрактно мислене детето. Може пък да се пръкне някой нов нобелов лауреат от него.   :bouquet: Йоана също категорично отказва да мисли според начин, който аз смятам за логически. Например, има от тези играчки, които имат дупки с различна форма и трябва да се вкарват предмети със същата форма през тях. След като се мъчихме няколко дни да и обясняваме, аз се предадох, а тя най-демонстративно отвори играчката отдолу и напъха всички фигури през отвора. След което с най-доволно изражение ми каза: "Мамо, аз правих!"  :mrgreen: А, сега де. В същото време строи невероятни фигури от конструктора, идеите за които на мен никога не биха ми хрумнали дори newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в вт, 17 фев 2009, 11:54
По темата за смукането на пръста и ние имаме подобен проблем. Йоана, обаче си смуче езика като си го подпира с възглавничката на палеца. Мислех, че с времето ще се откаже, но мина повече от година, а резултат - никакъв. Добре, че поне го прави само когато е в полу-сънно състояние. Иначе през нощта си спи спокойно. Проблема в момента е, че от известно време е с уголемена трета сливицаи не може да диша през носа и като се опита да си засмуче езика започва да се задушава и не може да заспи, а почва да се мята като риба и се блъска в стенитена кошарата. След което се разревава, че се е ударила и вече съвсем се разсъннва. Какво ли не опитах да я откажа - нищо не помага. Включително и намазах ръчичката и с Цитросепт (прецених, че е по-добре от химията в лаковете) и си мислех, че щом и загорчи няма да посмее повече да я опре на езичето. Нищо подобно! Какво бе изумлението ми, когато я видях да си облизва намазаното място най-невъзмутимо, след което пак продължи старата песен. Който е опитвал цитросепт-а знае за каква горчилка става дума, обаче явно на нея не и пречи.

... Когато пък все още е будна взе да "хитрее", покрива си главата с одеалцето, щото сме изговорили 100 пъти за изкривяване на зъбите, шини, микроби и пр. и тя е обещала, че "няма вече да смучи палеца си щото е голяма"... Та като щраус главата и е под одеалцето ,а се чуват звуци от компресор...

И при нас е същото. Или пък се прави на заспала и в момента, в който си легна се чува познатия звук.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в вт, 17 фев 2009, 16:30
Проблема в момента е, че от известно време е с уголемена трета сливицаи не може да диша през носа и като се опита да си засмуче езика започва да се задушава и не може да заспи, а почва да се мята като риба и се блъска в стенитена кошарата.

Това с уголемената трета сливица и нас много ни мъчи със сина ми. От най-малка настинка, най-безобидна хремичка, подуе ли се, после месец не ни мърда да се събират сополи в гърлото и да шмърка и кашля. Сливицата не се възпалява, не гнои, само леко се подува.
Като по-малък му капех Калгел, той помагаше, ама и не съвсем. Миналата година го водих на УНГ при една възрастна и много опитна с деца лекарка. Тя ми даде една рецепта за "мазило" (приготвя се в аптека по описани съставки), което се слага 1 - 2 пъти на ден в носа и от което съм много по-доволна. Ако някой иска, мога да му пратя рецептата по имейла, обаче трябда доктор да я презавери, защото иначе няма да му я изпълнят в аптеката. Давах я на една мама в градинката и тя също е много доволна от нея.

Ох дано всички сме презимили болестите вече!  :pray: 
:hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в вт, 17 фев 2009, 22:17
Мартин е с варицела от тази вечер .... цялата градина  е с варицела. Той е доволен и почти горд, че се включи в общия кюп  :shock:. Чудя се какво да правя с Мая  newsm78 - да я водя на ясла май не е редно, да я пращам ли при някоя баба, в къщи ли да я държа .... и как да ходя на работа, и как да ходя на летището да посрещам роднини  newsm78

Май сбърках темата  :roll:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 18 фев 2009, 06:51
Варицелата е заразна 2 дни преди да се изрине детето, така че Мая най-вероятно я е хванала вече. Очаквай и тя да се опъпчи след 9 до 14 дни. На ясла не е редно според мен, но другите майки, които си пускат болни децата не мислят така, така че решението е твое.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в ср, 18 фев 2009, 09:40
..... На ясла не е редно според мен, но другите майки, които си пускат болни децата не мислят така, така че решението е твое.

Фоксче, обадих се тази сутрин на сестрата в градината и тя ми каза, че варицелата е от 20 дни в градината и поетапно боледуват голям процент от децата. Не мога да я опазя нито на едното нито на другото място, така че да съм я водела.

Мартин е жалка гледка. Вдига по 39 градуса през 5 часа и пъпките се множат със скоростта на светлината. Лежи и пъшка (което не е характерно за него). Въздържа се геройски да не се чеше.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: neizwesna в ср, 18 фев 2009, 11:03
Фоксче, споко. Ние скоро ще направим 7 год. и ще бъдем първи клас и още не можем да броим хубаво. В градината от една година ме омайват как не ги извеждат навън да играят защото много учели.Аз от няколко месеца я уча да брои до 20 без успех. До 10 броим без проблем. Та сега съм измислила нова система . Написала съм цифрите до 20 и се учиме да ги познаваме оказва се че така и е много по лесно. Отделно така се бях вбесила на госпожите .Синът ми е учил в същата градина без да се занимавам с него. На 7 год. познаваше всички букви можеше да смята до 10 и неговите госпожи никога не са се оплаквали и не са делели децата спрямо това какво работят родителите.В тази група има 2-3 деца на едното майка му е лекарка, на другото баба му а на едното баща му е в общинския съвет. Та днес нашата ми казва как Аля била най умна от всички-майка и е лекарката.Преди време една от госпожите с която двете не се понасят откакто е тръгнала на градина я беше била. Отивам да я взема и нашата ми казва пред госпожата- Мамо госпожата ме би обръща се към нея и и казва -Аз какво ти казах че ще кажа на мама.Като започнаха едни оправдания. От тогава не са си позволявали да я бият. А относно варицелата ,на синът му му дадох една лъжица вино. Леле как се беше обринал на сутринта, имаше пъпки и на езика си но вдигна за малко температура 38. След това четох в книгата на Спок и му пълнех коритото със вода и разтворено нишесте най обикновенно. Така го оставях да стои 10 мин изтривах го и го обличах. От това пъпките го сърбяха по малко и не останаха никакви белези.
 Моята дъщеря също си цокаше пръста. Боже какво ли не опитах докато не започнах да и казвам че ще и паднат ноктите , че ще и излязат червеи от ноктите. Една вечер както режехме ноктите едно нокътче на крака и падна понеже се беше ударила. Мале какъв рев само беше. Мина време докато я успокоя и я убедя че ако не си цока пръста други нокти няма да падат. Вечерта ляга и слага ръката под възглавницата . Питам я няма ли да си смуче пръста , а тя ми отговаря че никога повече няма да го сложи в устата си и с това се приключи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 19 фев 2009, 22:28
Нашия доктор за варицелата ни беше предписал една течност за мазане и едно прахче за пъпките. Облекчаваше сърбежа и предпазваше от възпаление пъпките. Ама ние бяхме единия с 10, другия с 11 пъпки. Много малко беше обрива, в едни страхотни жеги беше. Моята майка ми беше забранила да ги къпя, но аз ги оставях да цопат във водата по половин час вечер. Само не сапунисвах - мокреха се. То иначе от жегата и потенето си мислех, че ще е по-лошо.
На юначето бързо оздравяване!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в чт, 26 фев 2009, 08:08
Ние имаме проблем, появил се от детската градина. От няколко месеца дребния започна да говори много високо, направо вика като говори. Ужасно е просто. Предположихме, че е от общуването в детската градина и се оказахме прави. Вчера мъжът ми говорил с учителката и тя му казала, че така говорели там, за да се чували. Ама като следствие на това, детето изобщо не може да контролира силата на гласа си и направо вика като говори. Непрекъснато му правим забележки, но то наистина не се усеща. Вече ми излязоха мазоли на езика да поправям новопоявилия се диалектен говор и това викане. Вече на себе си станах досадна. Ама какво да направя, като не мога да го изместя в софийска детска градина. То не, че там говорят като аристократи, то където и да ходи, все така ще говори. Та това са ми двата проблема - диалектното произнасяне на много думи и високото говорене, то какво говорене, направо си е викане.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 26 фев 2009, 22:25
Кудку, да ти имам проблема. Моят мъж е гръмогласен за трима, Вики - също. И освен другото и двамата са доста бъбриви. Аз в тяхната компания трудно си меря силата на гласа. Така, че ако "има и по-зле" ти върши работа - проблема ти е решен.
А ние си имаме грозен алергичен обрия по горната част на дланите. Вики май е алергичен към сняг. Беше потресен. "Аз толкова много обичам снега" А аз като една гадна майка му напомних "ти и шикилад много обичаш" ...
"Вече не обичам толкова, повече обичам да играя със сняг". Далаверата е, че икономисваме сапун от снощи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в чт, 26 фев 2009, 22:35
Да се включа и аз в темата .Моята принцеса заедно с тати е в болницата от една седмица.Вчера потвърдиха диагнозата за салмонела.Вчера и взели пак проби и казват че вече са отрицателни и утре трябва да ги изпишат.Четох някои неща за салмонелата,но не ми стана ясно може ли толкова бързо да се изчисти.Ще съм ви благодарна ако някой е минал по този път и сподели.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дидка в чт, 26 фев 2009, 23:27
Иве,може и да не е точно това
ku[d]ku[d]yaka   :ooooh: и тука така си крещят, направо е кошмарно ,ама ще чакам май месец, като ги натирят на 24-ти от градината, че нали ще са ученици...докато си е в къщи цяло лято  да се превъзпитаме  :ooooh:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в пт, 27 фев 2009, 00:02
Дидка и аз си го помислих това,като знам какви са специалисти тук,чак ми настръхва косата  :x.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в пт, 27 фев 2009, 01:57
Ние имаме проблем, появил се от детската градина. От няколко месеца дребния започна да говори много високо, направо вика като говори. ... Та това са ми двата проблема - диалектното произнасяне на много думи и високото говорене, то какво говорене, направо си е викане.

Кудку, да ти имам проблема...

Поуспокоих се- вече се тревожех за себе си от това, че не ме притесняват подобни прояви (мислих си, че е прихванала викащото "говорене", поради тежкото чуване на баба и дядо, които компенсаторно говорят високо); неприлични думи: "Мамо пък еди кой си казва гъз! :oops: Ама аз така не говоря-само казвам дупе!" :roll:; новопоявили се изрази: "Много важно! Пука ми!"...
Не се впрягам и от оплакванията на госпожите: "Днеска пак я наказахме, защото:"... е много шумна; отказва да работи в група; закача другарчетата си"...
Ама наистина не разпознавам тези явления като проблеми! Отдавам ги на детската емоционалност и спонтанност... Само си мисля: "Горките госпожи! Всичко им се поднася на степен 25!" :ooooh:

... за салмонелата,но не ми стана ясно може ли толкова бързо да се изчисти.Ще съм ви благодарна ако някой е минал по този път и сподели.
Да, може- горе-долу седмица е достатъчна при адекватно лечение! Споко! :hug:

...А ние си имаме грозен алергичен обрия по горната част на дланите. Вики май е алергичен към сняг. ...
Божее, сега пък и алергия към снега ли? Обърка се този свят ей!... Нищо не е каквото беше! :xarms:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 27 фев 2009, 07:46
Ами не знам, той Бобко е прихванал от нас, че сме доста устати и двамата, та си пляска бая разговорни думи. Онзи ден баща му в колата викна на една шофьорка, която ни засече: "Патка" и тоя се обади отзад от столчето: "смотана". Май аз не съм в ред, че се ядосвамм на това, че го учат на пениса да казва "паца", пък за обидните думи не ми пука толкова. Просто явно вечер след работа викането му ми идва в повече заради умората. И другото, което искам е да го науча да говори правилен български език с ударения, където трябва и правилно изговаряне на думите, да не казва "казАх", "одиме" и "правИхме" и така нататък, пък филтъра за думи мисля, че сам ще си го изгради с порастването. Така и не успях да свикна с диалекта от тази част на България.

Иве, на мен веднъж ми се наложи да водя дребния в спешното в Русе и се изплаших, обаче да ти кажа, след като тук в София в инфекциозна ни сложиха ей така диагноза мононуклеоза и го мъчиха със системи, без да видимо зле детето, нямам много вяра на докторите. Навсякъде има и много добри и много скапани специалисти. Пиши как сте.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: lora_77- Ива в пт, 27 фев 2009, 09:57
Кудку остави детето да се навика на воля,ще му мине  :lol: ;-).
Колкото до специалистите знам,че навсякъде е така,но нищо не можем да направим.
Иначе ги чакам до 1 час да си дойдат,оформят болничния на мъжо и епикризата.Вече нямам търпение да си ги гушна,особено малката ми принцеса.Не съм ги виждала две седмици  :cry:.
Виждам е и навън времето май не е лошо,поне не духа и ако позволява като се приберат веднага ще я заведа на разходка.
Лек ден момичета  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в ср, 04 мар 2009, 15:34
ААААААААА имало и други викащи.
Добре, споко съм.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в ср, 04 мар 2009, 19:35
е и аз си изтървам нервите и макар че по принцип си говоря доста тихичко и аз викам :oops: Боби сега е на фаза, "като искаш послушно дете - вземи си друго", а като кажа че не искам друго дете и ще го обичам дори и да не слуша идва и ме гушка с едно подкупващо "извинявай мамо, много те обичам" друг любими израз- "ще си намеря друга майка", честно казано знам че това са само думички, знам и колко много се обичаме, но понякога направо не знам какво да кажа и затова го гушкам ....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Elizabeth Bell в вт, 10 мар 2009, 12:10
Здравейте мами, аз като едно съвсем наскоро порастнало дете ( с изгубено детство - разводи, натравяния, линейки и т.н) искам да ви припомня някои неща от детството, които сякаш сте позабравили. За да не изглежда изказването ми поучително ще ви кажа, че го казвам не за да ви уча (повечето определено сте научили повече от мен), а за да се усмихнете и да се "сетите", именно това :
1. че ви е харесвало да сте болнички ( говоря за грип, лека кашлица , боли ви гърло-по-леки болести), защото мама и тати или бати са ви обгрижвали, имало е повече внимание, получава ли сте повече "шикилад" , "судулет" , 'бонки" ...
2. било ви е досадно, когато мама или баба пипа челото ви двайсет пъти  и се тюхка, и се вайка и само повтаря "Утре отиваме на доктор", "А, а , как лошо кашляш" ! Е, хем сте болни, хем да не кашляте ... Нужно ли е с всяка дума да ми обяснявате, колко съм зле, я по-добре ми метнете една вафличка ...
3. омръзвало ви е да ви тъпчат с такава манджа, онакава манджа, точно когато, ама изобщо не ви се яде, а тоооолкова ви се играе... И да тичат покрай вас с лъжицата. Едно е да напомниш, друго да навлизаш в личното ми игрално пространство с някаква лъжичка...
4. омръзвало ви е да ви се карат за неща, които така или иначе са се случили - разсипал си вода, счупил си цветето, изял си на мама червилото, изхвърлил си котката през терасата ... Абе, нали съм детето, нищо детско не ми е чуждо ...  :naughty:
5. чудили сте се защо в някакви ситуации, които са могли да минат без никакво напрежение, се получава въпрос от конспекта с въпроси за държавен изпит в УНСС ...

 :roll: :love: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в ср, 11 мар 2009, 02:06
...искам да ви припомня някои неща от детството, които сякаш сте позабравили.... за да се усмихнете и да се "сетите"...

  :202uu: newsm10


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пн, 23 мар 2009, 09:18
Не съм сигурна, че писанието ми е за тук, но не се сещам за друго подходящо място. Та въпросът е следният - в детската градина нещо са му разправяли на дребния преди около месец, че мама го е кърмила и той на няколко пъти го споменава вече: "Мама кърмила" (с ужасен диалектен изговор "кърмИла", от което аз полудявам, но не за това е думата). Та първия път го попитах знае ли какво е да те кърмят и му обясних, че това е, когато бебето пие мляко от циците на майка си. Казах му, ме не съм го кърмила, защото, когато е бил бебе не сме се познавали, понеже не съм го родила, той не е наясно с тези думи, но реших да карам направо. Държа да подчертая, че не съм била изненадана и стресната и реагирах напълно спокойно и на момента. Той продължи да твърди, че съм го кърмила и аз продължих да твърдя, че не съм. Обаче мъжът ми се издразни явно и каза да спра, че съм прекалявала с тези твърдения. Щял да се разправя в детската градина, че говорели на детето глупости. Ама първо, не сме им казвали, че е осиновен и второ, това са сравнително нормални разговори, не може да пазим детето от всичко, което ще му се казва и за всяко нещо да треперим, че може да не е на място. Не, че е тяхна работа дали е кърмен или не, това е друга тема, че е просташко и тъпо, но светът не е идеален.

Дребния не беше повдигал темата около месец, до снощи, когато пак каза, че съм го кърмила, аз му отговорих, че не съм го кърмила, защото, когато е бил бебе не сме се познавали, срещнали сме се по-късно. Казах и, че не всички деца ги кърмят. Обаче той си продължи да си твърди, че съм го кърмила и аз приключих въпроса.

Сега, чуденката ми не е затова, дали той осъзнава какво говори, защото съм сигурна, че не знае изобщо пълното значение на думите и не може да направи връзка, но се чудех дали все пак реагирам правилно, защото мъжът ми приема това като натякване пред детето, че не е родено от нас. Преди два дни му разказвах приказката за Бобо, защото вече проявява интерес към разказването на истории, макар и да не разбира точно за какво се говори и мъжът ми пак реагира по този начин. Честна да ви кажа, дразня му се.
Та започнах да се чудя аз ли не съм в ред. Това са единствените пъти, в които съм казвала на детето, че не е родено от мен.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 23 мар 2009, 09:37
Лично моето мнение е, че му е рано на детето, но вие двамата с мъж ти трябва да вземете това решение.

А за кърменето - да не учат "Мила моя мамо" в детската?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пн, 23 мар 2009, 09:41
Ами не мисля, че е от песента, защото той я знае още от дома и я пее, но не пее частта с кърменето и изобщо не пее с думите, а с някакви измислени от него и за кърмене не споменава.
Ами и аз се притеснявам, че е рано, ама пък ме е страх да не изпусна момента, май това ми е проблемът.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в пн, 23 мар 2009, 10:33
и аз съм на мнение, че им е още рано за сериозни разговори. моята не усеща още когато трътката и е наакана, та това ще и обясня.........
а за кърменето кудку ми хрумва просто да му покажеш бебе, което го кърмят и да го оставиш него да задава въпросите. не се втелявай, няма да изпуснеш момента, то детето само ще започне да пита.

аз съм на мнение, че при всяко дете възрастта, когато трябва да се водят подобни разговори е различна и това с твърдението, че 3 години са подходяща възраст е само отправна точка, а не правило.
пробвай се да му кажеш, че не е кърмен, защото не си имала мляко, да видим какви въпроси ще задава. не става дума да го лъжеш, но това си е и самата истина в крайна сметка. после можеш да обясниш ако пита защо не си имала мляко. по малко по малко давай. предполагам информацията е прекалено драстична за малките им главички, а и всяко дете е различно. да не говорим, че сега влизат във възрастта защо. и не отговорите ги задоволяват, а ескалирането на защото.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: wa_wa в пн, 23 мар 2009, 10:47
и аз съм на мнение, че им е още рано за сериозни разговори. моята не усеща още когато трътката и е наакана, та това ще и обясня.........
аз съм на мнение, че при всяко дете възрастта, когато трябва да се водят подобни разговори е различна и това с твърдението, че 3 години са подходяща възраст е само отправна точка, а не правило.
Хващам се за мата.
Ние със съпруга ми напоследък често обсъждаме дали е дошло времето да говорим с Марина, но тя ми се вижда още малка за този разговор. Обяснявам си моето поведение и с известен страх, но наистина три години ми вижда рано.
Интересното при нас е, че на няколко пъти Марина изпада в лека истерия и крещи искам мама, аз съм до нея, но тя търси нещо друго сякаш, което мен ме хвърли в размисъл, но съпруга ми пък реагира спокойно.

Отделно истериите с къпането се засилиха още повече, вече не дава без писъци да мием и дупето и това след варицелата, при която по съвет на педиатъра не я къпахме. Вчера докато я съблека и се огледам беше претичала гола пищейки половината апартамент


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пн, 23 мар 2009, 10:50
Сигурно сте прави, явно преекспонирам темата в главата си. Пък то мойто е малко тъпичко още, такива сложни разговори с въпроси от негова страна не провеждаме още, само повтаря като папагал нещо, докато ние с баща му изкукуригаме тотално. Другия път мисля да обърна нещата на майтап. Аз всъщност предполагам откъде идва аналогията с кърменето. Има афинитет дедето към цици и се е научил, да вика на гушкането "нани цици", та сигурно от там някой е решил, че съм го кърмИла.

Иначе и Фъстъков започна да истерясва и да реве за мама, обаче честно да си кажа, не мисля, че визира някой друг различен от мен. Има си моменти, в които просто иска да си поплаче и да го гушкам през това време, но и аз като малка съм имала такива желания и затова не се втелявам толкова да търся специална причина. Просто ако видя, че изпитва някаква потребност от нещо, я задоволявам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 23 мар 2009, 10:50
Отделно истериите с къпането се засилиха още повече, вече не дава без писъци да мием и дупето и това след варицелата, при която по съвет на педиатъра не я къпахме. Вчера докато я съблека и се огледам беше претичала гола пищейки половината апартамент
Истериите с къпането са ми много познати, особено като е пропуснато дълго време къпането поради болести, а как ревеше за косата... ужас, не ми се сеща. Пиша, за да те успокоя - от около месец започна да се къпе сам, е не съвсем сам, но предимно сам. От тогава му е голям мерак за къпане постоянно и непрестанно. Така че ще се оправят нещата, но трябва още време.
От друга страна като чета и си мисля - порасна ми детето, вече не е бебе, човек е. Колко проблеми се оправиха, колко истерии спряха ей така почти изведнъж... ама ми е малко мъчно за бузестото бебе, което беше.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пн, 23 мар 2009, 10:53
Ние решихме проблема с къпането като баща му му дава душа и се къпе сам. Приема го като игра и писъците настават като му вземе душа и къпането приключи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в пн, 23 мар 2009, 10:59
гусжа аист ще потвърди. малки деца, малки дертове, големи деца............
пазете си нервите, ще ни трябват...........


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пн, 23 мар 2009, 11:11
Проблемът с къпането от самосебе си се оправя, вярно е. При Ваньо премина, и при Бени сме на път да премине, даже имаме две къпанета почти с удоволствие. Е, снощи се присети пак да мрънка, ама не много убедително и най-вече защото й се спеше.

Колкото до говоренето... Аз с Ваньо започнах да говоря когато той попита и каквото той попита (около 4 години беше). Много задълбахме, доста преживяхме... Обаче като почина дядо му тази тема започнахме много рядко да я подхващаме. Като че ли едната болка се поизмести от друга - от страха, че може да изгуби още някого от сегашния, реалния живот. Постепенно и разговорите за смъртта затихнаха и сега сме си на ниво много въпроси за всичко. Последният интерес, свързан с коремчето, е как точно майката си вкарва семенцето от таткото в коремчето.

Аз за себе си съм решила - децата ще ме водят. Каквото и когато попитат - ще им отговарям. Каквото поискат да знаят извън това, което аз знам, ще им помогна да го узнаят.

Говорили сме за кърменето. Казала съм му каквото си е, но той не се впечатли много, че не е кърмен. Последният ни разговор за кърменето междувпрочем завърши с интерес от негова страна дали на Албена ще й пораснат гърди. Виж Албена проявява много по-голям интерес към голи гърди - да ги разглежда и пипа.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в пн, 23 мар 2009, 17:44
гусжа аист ще потвърди. малки деца, малки дертове, големи деца............
пазете си нервите, ще ни трябват...........
тц, не потвърждавам, дертовете винаги са големи, ама различнииии
поне се надявам и те да го усетят един ден :mrgreen:
е, ако им се паднат ангелчета , каквито ние бяхме, няма и да го усетят  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sislie в пн, 23 мар 2009, 17:52
Относно темата за кърменето - моята е малка и не разбира нищо от раждане, кърмете и т.н. Обаче така ми налита на женските ми форми....дано й мине скоро тая мания. Като види някоя девойка с по-голямо деколте по телевизията и веднага почва "сиси, сиси", не може още да казва добре "ц".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пн, 23 мар 2009, 19:52
ku[d]ku[d]yaka , да кажа и аз, детето наистина ще те води само, мамите доста неща са писали, на мен ми се щеше да споделя че и моят мъж реагиа по същия начин, като твоя. Ние никога не сме крили от Боби нищо и спокойно сме говорили на тази тема, но първия път като каза нещо беше "аз имам две майки", и това беше около възрастта на твоето дете, но се оказа че не осъзнава какво говори, аз просто казах че наистина има две майки, после доста дълъг период не последва почти нищо , следващото беше "осиновен какво означава" но с идеята че това е лоша думичка, и обяснявахме, а между временно ползвахме и кучето в обясненията, как сме го взели от мъничко  и как то си има друга майка, ами нещо в този дух. Това до миналата есен, когато направо си попита дали е излязъл от моето коремче и аз на момента реших да не го лъжа и да си кажа, сега как точно си представя нещата в неговата си главица,не знам, но знае. Тези разговори обаче никога не ги води, когато баща му е на близо, или ако подхване въпроса и той се прибере, разговора приключва, все едно никога не се е състоял. И нещо по-весело, малкия отдавна иска братче и сестриче /и двете :naughty:/ та това беше коледно желание - до Коледа да има бебе в къщи, да ама аз обяснявам - не може така нали знаеш мама не може ит.н., неговият отговор, "ами като не можеш - ще отидем в къщата с многото деца и ще си вземем от там" :crazy:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 02 апр 2009, 19:35
Уникален ни е проблема. От три дни тоалетната е най-важното място у нас. Едното дете отказва да ходи по специалната голяма работа. Голямо реване падна. В чудо се видях. Стиска се и пищи като да го колят. Всички сме съпричастни. Извадихме бебешкото гърне от килера. наредихме го насред къщи и ...се молим, увещаваме, убеждаваме. От писъците и реването започва да реве и другия - братска солидарност. В чудо да се види човек. Накиснала съм едни сушени сливи - нали това беше средство за разхлабване? Имаше по едно време такава дискусия. Снощи му давах да пие зехтин. Мислех, че е запек, но той се стиска.
 Де е чичко Фройд?  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 02 апр 2009, 20:56
Калина, щом се стиска най-вероятно има проблем, най-вероятно физиологичен - огледай го за хемороиди, кръв в изпражненията, болка някаква. Нашият имаше външни хемороиди миналата година - ходенето по нужда беше смърт. Педито каза, че е нормално за неговата възраст, но аз хич не й вярвам де. Абе, ти си знаеш по-добре от мен, ама аз да си кажа.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пт, 03 апр 2009, 00:53
И според мен щом се стиска, значи има някакъв физиологичен проблем. Аз бих се посъветвала с лекар при такава ситуация.
А иначе - крушите също са много добро средство против запек. Поне при моите деца действат безотказно.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в пт, 03 апр 2009, 10:36
за запек най-доброто е 3 сушени сливи се накисват за цяла нощ в чаша с вода и водата се пие после на гладно. не е задължително да се ядат сливите. може сушени смокини да яде.

има и един малък вариант да е психосоматичен този проблем. децата имат периоди, в които считат всичко излизащо от тях за неприкосновена собственост и не желаят да бъде хвръляно, така да се каже, пазят го за себе си.
иначе, все някога трябва да се изака. наблюдавай го в този момент много внимателно, мисля че така ще намериш отговора...........


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в пт, 03 апр 2009, 14:17
Ако е проблем физиологичен за дълготрайна помощ пак ще похваля кефирната гъба.Кваси се мляко и наистина помага.Но ако му е свидно за "котвата" е по-трудно.Аз цяла епопея измислих за акенцето.Как му е скучно в стомахчето така самотно,как копнее да играе с другите А,колко е щастливо щом цопне.А как се радва плувайки на срещата с другарчетата си в морето,как после всички на барчИ отиват,пеят и танцуват.Всичко е много интересно само главния герой нещо не е много симпатичен :)
Но цялата история много помогна.Детето не плачеше,какво му се случва на акото,а се радваше.Даже всички,които бяха в наличност у дома се изреждаха пред WC-то да му махаме.Цирк ама подейства.
Може и вие да си измислите своя история,пък дано помогне.Успех!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Venecias в пт, 03 апр 2009, 15:30
.Аз цяла епопея измислих за акенцето.Как му е скучно в стомахчето така самотно,как копнее да играе с другите А,колко е щастливо щом цопне.А как се радва плувайки на срещата с другарчетата си в морето,как после всички на барчИ отиват,пеят и танцуват.Всичко е много интересно само главния герой нещо не е много симпатичен :)
Но цялата история много помогна....Цирк ама подейства.

Е, не!  :hahaha: Родителството отключва какво ли е в нас! Хем се смях до сълзи, хем почти усетих нещата и на ниво аромат :35: хем и продуктивен метода! newsm10 newsm47


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пт, 03 апр 2009, 17:54
Уф. Не бе чудо като чудо. Ама ей преди 10-тина минути   :bouquet:
Днес беше 4-я ден. Няма и капка физиологичен проблем. Да се чудя за щастие или за беда. Това, което излезе е, че прословутото ако е шефа. Чак доктора ходихме да питаме кой е шефа. Той бил шефа и казвал кой къде да стой. Оставих го да тича из къщи и да се стиска - той да си реши кой за какво е шеф и на кое къде му е мястото.  Разбрахме се, че според доктора и според мен той е шефа и като шеф трябва да прати акото където му е мястото. Пратих тате и братленце на разходка, а той остана да решава. /и с дуфалак е натъпкан - та не е желателно да излиза по технически причини/.  Устисках на цялото шоу - а си беше наистина шоу и направо си мислех да го опердаша.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 03 апр 2009, 19:09
Oх, сигурно не ви е било смешно, момичета, но скоро не се бях смяла така!
Епопеята за акенцето е култова!  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 03 апр 2009, 20:22
kalina@, аз също се посмях на твой гръб :hug: нагушкай малкото геройче от мен  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в сб, 04 апр 2009, 10:21
Вече и на мен ми е смешно, а и без бой се оттърва - направо си се накефих на непукизма. Да знаете как тичаше из къщи и крещеше с пълно гърло "не мога да стискаааам". А аз го надвиквам "а какво можеееш" - "да се изакаааам".
Снощи празнична вечеря сме имали, с наздраве за шефовете. Хепи енд!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в сб, 04 апр 2009, 20:38
kalina@ , намерила си му слабото място :35:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в нд, 05 апр 2009, 06:27
Калинче,  :party:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в чт, 09 апр 2009, 23:38
Цъфнаха дърветата... От снощи едно зверско кашляне, едно хрипане... Сега чакам да мине 12, за да видя дали ще имаме пристъпче. Миличкият как се върти и как се мъчи. Чудя се да проветрявам ли или да кипвам тенджерата с водата. От утре да ни дават сингиларчето, че да ми е по-спокойно.
Как ми се спи  :cry:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в чт, 09 апр 2009, 23:47
И Ники е с температура от вчера, и никакви други работи. Днес го прегледа джипито - нищо му нямало, да редувам Панадол и Нурофен през 4 часа и да видим какво ще излезе или избие. Гърлото му наред, гърдите чисти, няма сополи, няма кашлица - а, сега де!   :thinking:
Дано е нещо бързо минаващо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пт, 10 апр 2009, 00:00
Дано ви се размине. Сякаш ще отшуми кашлицата. Май ще спим тая нощ.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в пт, 10 апр 2009, 00:22
И аз още не смея да легна. температурата малко спадна , ама откак е легнал - 10ч.  три пъти го преобличам - все изпотен. Но това май е добре.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в пт, 10 апр 2009, 23:06
Да сме здрави през почивните дни! Фоксче, и за вас се отнася!
Нас днес ни диспанзеризираха и ще вземаме отново сингулар. Изтрових ги тия деца. Като си помисля за кестените и липите и лоше ми става.
На рожбичка тая вечер му беше мъчно за жената, която го е родила. Взел една книга, отзад има снимка на авторката, той я гледа, гледа и реши, че това е тя. Другият му казва "какво се сети за нея". Питах го той не се ли сеща понякога. "Сега се сетих. Иначе не се сещам. Пораствам". И гласът и погледа му показваха спокойствие.Това май не е за тая тема. Дали е истина, че може да има покой в душата му? Толкова се радвам за него. Моето малко слънчице е юначе, ако се е научило да живее с болката си и да не й позволява да управлява живота му.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 01 юни 2009, 10:43
Това не е проблем според мен, бях пуснала отделна тема, но реших че е глупаво. Затова ще си задам въпросът тук.
Мисля, че баткото има въображаемо приятелче. Бих искала да отбележа, че проблемът е по-скоро около това, как да разбера, дали има такова, предвид нежеланието му да сподели с мен, което е свързано с осиновяването му - затова бих желала да обсъдя темата тук, ако може.

Та значи нещата стоят така - преди няколко дни (седмица) купихме един надуваем Спайдър мен.  От тогава той постоянно си говори с него, осамотяват се в стаята, страни от нас, все нещо шушука. В същото време стана страшно послушен не само у дома, но и в детската. Едната вечер го чувам "добре де, извинявай, сто пъти ти се извиних, колко още искаш" и го питам "На кой си се извинил 100 пъти, мамо." а той "На Ники.". Ники по принцип е най-добрия му приятел от детската, но аз реших да задълбая и го попитах, дали пак са се скарали с Ники. Той - не. Тогава реших да го попитам, дали Ники е в стаята, обаче татко му ме прекъсна, каза, че съм си навила на пръста, че си има въображаемо приятелче и да спра да тормозя детето.

След тази случка няколко пъти го хващам, че си шушука нещо и се опитвам да подхвана темата от ляво и от дясно, той обаче е непробиваем - няма такова нещо, мамо и точка.

Интересно ми е, дали ви се е случвало и как сте разпознали, че има въображаемо приятелче. Първо искам да съм сигурна, че има такова нещо, пък после ще мисля, как да го възприемам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 01 юни 2009, 10:48
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=181073 - Имаше такава тема преди време в един друг подфорум. Помня я, защото я изчетох цялата. При нас няма точно такъв проблем, но до скоро дъщеря ми непрекъснато "беше някой друг". Беше ми писнало от сутрин до вечер "Аз кой съм? Аз съм еди кой си. Айде да играем..." Четох доста, говорих с психолози, хазаха, че е нормално в детска възраст.
Нашия не вижда чудовища, видимо друго освен да си говори със Спайдер мен не прави, но са едни преговори, едно шушукане, едно наговаряне. Може и да е просто игра с куклата, може и да е въображаемо приятелче, не знам, но би ми било интересно да науча.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 01 юни 2009, 10:50
мдам, алекс например напоследък е МИМИ.
Как разбра, че има въображаемо приятелче? Тя ли ти каза?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: кльомба в пн, 01 юни 2009, 11:05
До колкото разбирам, не "приятелчето", а тя самата "е" Мими. Като при нас.

Темата не е само за чудовища. Много майки разказват точно за "приятелчета".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пн, 01 юни 2009, 11:05
Фоксче, аз самата навремето, може би точно когато бях на около 4 - 5 години имах не 1, а 2 въображаеми приятелчета - едното добро, другото лошо. Помня имената, но откъде и как съм ги измислила не помня. Продължи около година - две. После съм се питала защо ми е било нужно и си го обяснявах с това, че не ходех на детска градина и така се беше случило, че  децата, с които играех около блока (тогава не се ходеше в специални градинки с мама всеки ден, щото беше спокойно) бяха все доста по-големи или по малки от мен. Когато се роди сестра ми (бях на 6 и половина) и малко след това тръгнах на училище и наваксах откъм "социални контакти" от самосебе си забравих тези разговори и игри с въображаеми приятели.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 01 юни 2009, 11:12
Той не е лишен от социални контакти. Освен, че е в детската по цял ден, след това седим в градинката до 9 часа, когато е хубаво времето. Там има компания още 2 момчета и 2 момичета на неговата възраст, с които правят същото - осамотяват се и си шушукат. Единия ден дори така се бяха скрили, че едва ги намерих и като ги намерих такова конско им дръпнах. Но те пак търсят, къде да се скрият и да се наговарят. Може просто да продължава този модел на поведение и в къщи, но все ми се струва, че има и още нещо. Това постоянно шушукане и осамотяване  newsm78. А може просто да расте, знам ли?
Да, за щерката на Мата сега го разбирам, но при нас няма такова нещо - той знае кой е и от половин година изобщо не е задавал подобни въпроси, както и въпроси, свързани с осиновяването или дома. Дори когато веднъж татко му го попита, дали помни дома, той му се тросна - "Помня, но не искам да говоря за това!".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: кльомба в пн, 01 юни 2009, 11:26
Не бе, "Аз кой съм" в играта. Не в действителност. Аз трябваше да позная кой е в момента. Всеки е ден "беше" някой друг и съответно - аз майката на оня другия. Баси гадната игра. Така около 3 гдини. Обикновено малки момченца. Митко, Алекс...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в пн, 01 юни 2009, 11:47
Много деца имат такива приятелчета. Нашите са кучета.   :animal037:
Смята се, че наличието на въображаеми приятелчета стимулира мисленето и езика и изобщо е полезно. Повод за грижа става, когато стане пречка за нормални контакти. Дерзайте!  :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в пн, 01 юни 2009, 12:29
освен, че алекс е мими, понкога е и асси мяу, асси баубау. съответно аз съм мама мяу, а галин тати мяу, респективно баубау.
тогава си казваме вместо лека нощ мяу или баубау.

освен това си имаме малко бебе вкъщи. когато и се скараме за нещо, тя слага пръст пред устата си и казва мама, шшшшшшшшшшшт, бебе нани. ;-)нахитряла е като бременна хлебарка.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в пн, 01 юни 2009, 22:49
И Ники си говори с "някой". Особено като вземе играчка GSM и като започне да си "говори" с приятелите от градината. И говори , все едно  отсреща има някой - прави паузи, изслушва.  А най-често говори на Мечо Пух и тигър- плюшени играчки,  с маниера на госпожата от градината - така разбирам много неща, които се случват там.  Но щом забележи , че го гледам и слушам, спира .  Смятам, че за тази възраст е нормално. Така правеше и синът на моята приятелка до към 6-тата си година.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: mama-Ira в вт, 02 юни 2009, 08:52
И моя, най-вече като си легне, си шепне с въображаеми герои, приятели, а понякога просто отработва изрази, които са му направили впечатление през деня. Случва се като играе сам (о, много рядко ни се случва още да играем сами, но в момент например, когато чистя - това е позволено :lol:). Не мисля, че това е тревожно, поне при нас не изглежда така. Влиза си в ролеви игри, разиграва ситуации, отработва изрази в тях, разшетва се въображението - всичко това ми се струва полезно. Особено като се има предвид, че с децата контактува много добре, както е и при вас Фоксче.

Аз като малка така говорих с куклите и не обичах някой много да ме слуша какви ги бръщолевя :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в вт, 02 юни 2009, 13:33
Аз набързичко...

Иринка също води "диалози" понякога, но не се крие. Съвсем явно.
Обаче, аз не се впечатлявам, защото... то и аз така правя. Май не съм сама...  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в ср, 03 юни 2009, 10:01
Не е проблем, но не знам в коя тема пасва, затова го споделям тук. Вчера малкият ме изненада с едно съчинение, което писал в училище. Разказва се за кученце, което чакало да се върне господаря му и му било мъчно:
"Навън валеше дъжд. Кученцето беше самотно. Студено му беше. Макар че си беше прибрано в топлата къщичка, пак му беше студено. Защото го беше страх."
Доплака ми се, като го четох. А е толкова лъчезарен...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 03 юни 2009, 11:33
Доплака ми се, като го четох. А е толкова лъчезарен...
Имахме една съфорумка, която зачезна нещо и всички тъгуваме по нея. Тя беше здраво стъпила на земята и имаше една история, нещо от сорта - пита ме детето ми, той от къде е. Аз започвам да обяснявам, как е бил в друго коремче, как се е родил, после в дом, после сме го намерили и т.н., впускам се в дълги обяснения. Накрая го питам разбра ли? А той, а, така ли, защото Пешо е от Варна, пък Нина от Перник. Извинявам се, ако пресъздавам разказа грешно. Сега ще поровя и ако успея да намеря точен цитат на историята, ще го сложа.
Защо го казвам? Моя съвет към теб, и съвсем добронамерем, е да поговориш с него, защо е написал тази история, от какво е продиктувана и може да получиш друг отговор от този, който ти е в главата в момента.
Дълго време аз самата пречупвах всичко през първичната рана, но благодарение на Мама Галя, се научих, че по някога децата питат за много прости неща, а ние търсим дълбините на болката им във въпросите и им даваме грешните и ненужни отговори.
Така например напоследък моя пее една и съща песен (извинявам се, че не мога да пресъздам мелодията), но текстът е нещо от сорта: "Мама и тати са в къщи, те са у дома и са там, те ме чакат да се прибера.". Отначало и аз си помислих, че е нещо, свързано с изоставянето и намирането му от нас, докато вчера вечерта не дойде продължението "Аз съм вече голям и съм сам на вън, играя си, а мама и тати ме чакат в къщи да се прибера.".


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в ср, 03 юни 2009, 11:51
О, фоксче,
напълно съм съгласна с тебе, но специално този разказ имаше много, много други точни подробности, включително и това, че той си каза, че е разказ за него самия. в този случай наистина няма как да се сбърка. Просто отвори едно прозорче за малко :hug:
А иначе и у нас се пее песен в момента : "Колко съм безсилен..."
Обикновено се отнася то необходимостта да пише домашни, вместо да играе.  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в ср, 03 юни 2009, 12:13
Така например напоследък моя пее една и съща песен (извинявам се, че не мога да пресъздам мелодията), но текстът е нещо от сорта: "Мама и тати са в къщи, те са у дома и са там, те ме чакат да се прибера.". Отначало и аз си помислих, че е нещо, свързано с изоставянето и намирането му от нас, докато вчера вечерта не дойде продължението "Аз съм вече голям и съм сам на вън, играя си, а мама и тати ме чакат в къщи да се прибера.".

Това е много красиво! Значи детето е сигурно във вашето присъствие, не се страхува, че няма да изчезнете, радва се, че има кой да го чака. Все пак ми се струва, че много деца, за които всички тези неща са даденост от рождение, няма да им обръщат толкова внимание. нашите са с една изострена чувствителност. А и майките им май и те....  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в ср, 03 юни 2009, 12:44
[Все пак ми се струва, че много деца, за които всички тези неща са даденост от рождение, няма да им обръщат толкова внимание. нашите са с една изострена чувствителност. А и майките им май и те....  :hug:

Абсолютно съм съгласна с теб. Аз също продължавам да си обяснявам много реплики и действия на децата си с травмата от първичната рана. Убедена съм, че този изживян ужас от изоставянето ще ги преследва цял живот. На 4 годишна възраст моето момче ми е разказвало как е лежало и е чакало да чуе познатия глас, а постоянно са идвали други хора от които е изпитвал безумен страх какво ще направят с него. После погреба тези си спомени там някъде дълбоко в подсъзнанието. Повод за това стана смъртта на любимия му дядо. Като че ли за много кратко време помъдря и осъзна какво означава да си жив и колко преодолими са всички болки когато имаш този безценен Божи дар - живота.
Много е чувствителен на тема "семейство". Седи си спокойно, реди пъзел и "Мамо, нали сме истинско семейство", "Да, Ваньо", "Много е хубаво". Тръгна ли да излизам от къщи с много тревога в погледа винаги ме пита: "Мамо, къде отиваш?". Сигурно всички деца питат така, но и на мен винаги ми се струва, че има по-особени нотки във въпроса.
Обаче пък има и много моменти, в които ги усещам, че са си обикновени детски капризи.
Всяко дете е много различно, в това се убедих когато се сдобих с второ. И като се прибави, че и ние сме различни....... :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 03 юни 2009, 19:32
Не сме имали въображаеми приятели. Или в къщи не се млъква изобщо, за да може човек да си чуе мислите, или не съм забелязала.
Имаше един филм - "Куче в чекмедже". Там имаше въображаемо куче май...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в чт, 04 юни 2009, 10:05
kalin@, филмът с въображаемото куче май беше "История с куче и без куче".Там две момиченца се снимаха във филм и едното си имаше въображаемо приятелче-куче Роро.Но може и в "Куче в чекмедже " да е имало въображаемо куче, аз от втория филм си спомням как на едно дете баща му все му обещаваше разни неща"друг път", май и там имаше някакво куче.

Какви прекрасни филми с детска тематика!И забавни, и вълнуващи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: galandri в вт, 16 юни 2009, 15:36
Здравейте мили мами!Аз не съм толкова активен писател във форума,но ви чета редовно.Искам да споделя проблемът си с вас и ако ми дадете някои съвети,ще съм страшно благодарна.И така,осиновихме едно страхотно момиченце на 3години и 4месеца.По време на посещенията ни в дома,тя се привърза много към нас със съпругът ми.На 21 май беше делото и на 29 я взехме в къщи.Всичко върви много добре с изключение на храненето и невероятният инат който малката проявява.Отказва да яде,отказва да говори,гледа само надолу към земята,дори на заплахи за наказание не реагира.Дори една сутрин я заплаших,че няма да излезе цял ден от стаята си и наистина затворих вратата и я оставих там в продължение на час и половина-никак не се трогна.Моля Ви момичета,даите ми съвет как да постъпвам когато се заинати така,как да я накарам да яде и мога ли изобщо да го предотвратя тоя изблик на инатене.А иначе е страшно весело и лъчезарно дете.Дали това е някакъв период на адаптация или просто е инатлива по характер.Много съм благодарна на всеки който ми даде съвет.  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: кльомба в вт, 16 юни 2009, 15:56
Разтрепери ме! Вие сте от две седмици заедно, какви наказания, какви заплахи? И кое всъщност върви много добре? Мога да ти дам само един съвет - седни и се постави на мястото на тази душичка, къде си била до сега, къде си попаднала, какво се случва...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: manja_66 в вт, 16 юни 2009, 15:58
Здравей galandri. Не знам колко ще съм полезна. Моите и двете са от ящните и не съм много в час. Съвета ми ще е малко, от рода "на чужд гръб и 100 тояги са малко"  :)
Няма дете умряло от глад. Опитай да не я насилваш, да намериш начин храненето да е игра и да е забавно. Като идея ми идва - включи я в приготвянето на манджата, слагането на масата и изяждането на вкусната храна, която сте приготвили заедно. На теория знам, че насилването и принуждаването да се изяде всичко - води до обратния ефект - отвращение към яденето и се задълбочава злоядството с годините.
Малката първите дни, като си дойде в къщи, също отказваше да яде и ми правеше едни такива "позиви за повръщане". На третия ден загрях, че тя е на пасирана храна (беше на 1,4 год.) Постепенно се научихме да ядем като хората. Та, пробвай и със смяна на менюто.
Ако ми дойде още някоя идея - ще пиша. Ще налучкаш така оптималния вариант и ще се справите.   :bouquet: 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в вт, 16 юни 2009, 16:26
Ще повторя другите, но.... да си кажа и аз - не я насилвай - давай солети, бисквити, шоколад, банани - най-вероятно това ще яде. Наказания не могат да я уплашат, тя 3 г. и 4 м. е била наказана, ти ли сега ще я стреснеш. Заплахите за наказания някъде след около година ще вършат работа. Аз за инатенето за сега не бих правила нищо - нека се инати, нека види, че инатът няма да доведе до наказание или други лоши последици. Освен това това може и да не е инат - сигурна ли си, че те разбира какво искаш от нея, когато има такова поведение. Понеже тя може просто да не разбира.
Не забравяй, тя е много по-шашната от теб в момента - при теб се е появило дете, тя е сменила целия си свят. И пробвай да я извеждаш - търси компанията на деца - по-малки или близки до нейната възраст - тя с това е свикнала. Ако й харесва на вън - стойте по цял ден, ако имаш възможност.
Това с наведената глава е най-вероятно за да не я набиеш - какво беше казал народът "Наведена глава сабя не я сече.". Това е нейния начин да "не се набива на очи".
Време трябва, много, много време да мине - и за теб, и за нея. Не я приемай като другите деца на 3 години, приеми я като бебе, което трябва тепърва да бъде научено на най-най-основните неща от живота. И не забравяй, че за нея ти не й ставаш майка автоматично, с взимането й от дома. Тя най-вероятно си няма дори и бегла представа що е то "майка" така, както ти го разбираш.
И последно - ако имаш време попрочети из форума други истории на деца, осиновени на тази възраст - вярно е, че всяко дете е различно, но можеш да научиш доста.
Успех от мен и много, много щастие от тук нататък.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 16 юни 2009, 16:30
не оставяй дете на тази възраст само в стаята за повече от 5 минути

ЧАС И ПОЛОВИНА - ти луда ли си??????????  :x


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: A m b e r в вт, 16 юни 2009, 16:34
Не се вживявай толкова за яденето.
Като не иска да яде направи и нещо, което може да се изнася да си го хапва навънка.Радвай се, измисляй игри с храната, изобщо забавлявайте се.
В никакъв случай наказания.
А за оставяне само дете, съм категорично против  и аз.


 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: galandri в вт, 16 юни 2009, 16:40
Разтрепери ме! Вие сте от две седмици заедно, какви наказания, какви заплахи? И кое всъщност върви много добре? Мога да ти дам само един съвет - седни и се постави на мястото на тази душичка, къде си била до сега, къде си попаднала, какво се случва...
Да Кльомба,поставям се на нейно място и разбирам много добре детенцето,моето детенце,но тя много добре разбира къде е.От 12 март до 29 май почти всеки ден съм била при нея и 2-3 пъти е идвала в къщи и винаги се е хранила,а сега от както е законно и завинаги с нас имам чувството че ни ги прави нарочно тези номера.Мойе би е един вид проба от нейна страна,не знам.Но във всеки случай наистина няма дете умряло от глад,както казва и Маня,не я насилвам,тя хапва от време на време не е съвсем без нищо.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в вт, 16 юни 2009, 16:43
Дали това е някакъв период на адаптация или просто е инатлива по характер.Много съм благодарна на всеки който ми даде съвет.  :bouquet:

Това е период на пълен шаш. 3 години и 4 месеца са си възраст, на която децата са доста осъзнати като личности, колкото и да има изоставане в Дома. А две седмици са нищо за свикване с такава огромна промяна в живота.

Galandri, бих те посъветвала първо да намериш пътя към разбирателство между двете, говори с нея, приласкай я, покажи й какво значи да има до нея МАМА, а не поредната лелка. Има време за възпитание и създаване на полезни навици. Сега ви е времето да градите основите на връзката помежди си, да усети топлината на семейството, на майчините ласки.

Не гледай на нея като на голямо дете, не я сравнявай с другите деца на тази възраст поне за 1 година напред. Много неща не знае за света, неща които другите деца учат още с първите разходки в количките. Обикновено нашите деца точно с изписването от Дома за първи път виждат света по-далеч от оградата му. Моето момче на 2 години изпитваше ужас само от шума на улицата. Новият огромен свят хем я привлича, хем я плаши. И това е нормално.

Това е твоето дете, което е било далеч от теб и самО толкова дълго време.... Опитай се да го опознаеш, да го почувстваш. Тогава ще намериш и начини да му въздействаш за нещата, на които искаш да го научиш. И пак трябва да уважаваш неговата личност, дори да е "инатлива по характер".

Много е рано да говориш за привързване още. На нея й е интересно с вас, вие й показвате и давате толкова нови неща. Задоволявате в пълна степен детското любопитство за опознаване на света. Но само за момент ако я оставите без надзор в градинката, тя ще тръгне с първия непознат, който й предложи нещо още по-интересно. Почти всички мами разказват за този проблем. За истинската привързаност и осъзнаване какво значи МАМА може да се говори поне половин година след осиновяването. При нас поне беше така и с двете деца, тук други мами и по-дълъг период описват.

За да те погледне и да ти проговори трябва да разбиеш защитния мехур, който е обвила около себе си от страх какво ще й се случи. А как да го направиш знаеш само ти, защото това е твоето дете.

И още нещо съвсем практично и изпитано - от глад няма да се остави да умре. Ден, два, три да не яде, остави я, по този начин ще й покажеш, че уважаваш нейните желания. Кани я за храна с всяко слагане на масата, но ако не иска - не я насилвай. Колкото по-свободна и уважавана се почувства, толкова по-леко ще преодолее страха.

Но знай, че нещата стават бавно, понякога много бавно. Трябва да се въоръжиш с мнооооого търпение.  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 18 юни 2009, 09:44
Ще ти напиша някои неща, но по-схематично, за да не се губиш в думите и не се засягай, ако нещо ти прозвучи по-грубо. Не целя това, а да осъзнаеш неща, които сега може би, са ти трудни, защото се смесват емоция, раждането на една майка и опита да се наложиш (макар и несъзнателно) като такава.

1. Може да е идвала у вас, но това не значи, че знае къде е и какво се случва. Дори и да казва "да".
2. Нека почувства разликата. Това няма да стане, ако продължи да живее под режим и наказвана.
3. Може да знае думите "мама" и "татко", но надали ги осъзнава. По-нататък, не сега, ще го проумееш.
4. Две седмици са безумно малък период. Може да е в шок, макар и да е тих.
5. Никога, ама никога не я оставяй сама и не затваряй вратата на стаята!!! Наказанията, и то след доста повече време, могат да бъдат всякакви други, но не и това! За подобно наказание (макар да не е препоръчително), ще трябва да минат години.
6. Не я карай насила да се храни. Давай й да опитва. Казвай и, че е вкусно, сама опитвай пред нея и й казвай, че ако не й хареса, може да изплюе. Ще свиква с новите вкусове постепенно, но не бива да се чувства принуждавана.
7. Надали е инат. Тя тепърва ще се открива, ще се отпуска и чак тогава ще извади истинския си характер. Сега това дори и да е проява на неосъзнат "бунт" спрямо промяната, бъди нежна, говори й, бъди топла, глези я. Сега не се опасявай, че това ще я разглези прекомерно. Има време за възпитание.
8. Това дете сега трябва да се успокои и да ви се довери. Как ще стане това, ако я наказваш? Тези деца знаят да оцеляват във враждебна среда, изобщо няма да я притесниш с наказанията, но така и бариерата няма да падне!
9. Не очаквай от нея някакви стандарти сега. Не й гледай годините. Занимавайте се много, играйте заедно, говори й, показвай й нещата и ги назовавай. Карай я да се смее!
10. За теб: опитай да оставиш емоциите си за малко настрана. Ти самата сега си объркана. Представи си, че имаш... задача, да накараш това дете да бъде радостно, да се усмихва. Постепенно ще станеш нейна майка. :)

Не са малко нещата. Ако имаш конкретни проблеми, питай, с каквото можем ще помагаме. :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в чт, 18 юни 2009, 15:51
Да добавя, че сутринта писах на един дъх.

Не мисли, че ние винаги сме знаели тези неща и сме безгрешни!
Все още се учим и ние, в движение. ;)
Но сега имаме преимуществото да погледнем назад и да видим обективно някои ситуации.  :D

За бъдещето и ние чупим палци и не знаем още какво ще ни сервира живота.  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: galandri в пт, 19 юни 2009, 00:28
Много благодаря момичета :bouquet: за изчерпателните и показателни мнения и съвети.Ще се старая да следвам всички напътствия,а също така и инстинкта си и да бъда добра майка.Ще ви държа в течение.Поздрави от мен-Галя и малката принцеса-Криси  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: antoanetag74 в ср, 24 юни 2009, 08:41
Здравейте,
До сега не съм писала във форума, но съм редовен посетител. След една седмица момченцето ми става на 3 години.
Проблемът ми е, че от 1 месец и половина се върнах на работа. Знаех, че ще е голям стрес и за двамата, защото
никога не се бяхме разделяли, но това което се случва надминава всичките ми очаквания.  Сутрин писъците и крясъците огласяват целият квартал и са до посиняване. Преди нямаще никакъв проблем с контактите с хора, вечно усмихнат. Сега баба му ми казва, че седи плътно до нея и не иска да играе с други деца. Вечер като се върна от работа е направо кошмар. Непрекъснато пищи със всичка сила и повтаря "Мама е лоша", "Махай се". След това ако не ме вижда за секунда изпада в истерия. . Изобщо не мога нито да го успокоя нито да говоря с него. Просто е друго дете. Накратко това е. Притеснява ме, че вече мина много време  и незнам как да постъпя. Чудя се дали да не остана пак вкъщи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: merianna в ср, 24 юни 2009, 09:33
antoanetag74 , съчувствам ти мила, и на теб и на малкото ти момченце.  :hug:
Със съвет не мога да помогна - много сме малки още и нямам такъв опит. Дано другите мами, които са минали през този период успеят да ти помогнат.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в ср, 24 юни 2009, 09:55
Мила :hug: :hug: :hug:,
опитай това един ден:  приготви се да тръгваш на работа, като почне детето да плаче и протестира, стой до него, гушни го (но не много, за да не спре да плаче...) и продължавай да повтаряш, че така трябва, че мама отива на работа и ще се върне, че го обичаш и т.н. Не се плаши, ако пищи и плаче дори повече, но не отстъпвай. Продължавай с: аз ей сега тръгвам, ти ще си играеш тук с баба и в еди-колко си часа се връщам, сега обаче трябва да отида на работа и т.н. Опитай се да не се чувстваш виновна, да не се оправдаваш и извиняваш, просто казвай, че така е редно, така се прави, и ти ще си мислиш за него и пр. Всъщност думите нямат толкова значение, колкото тонът ти. Опитай се сама да си повярваш, че не вършиш нищо нередно, така и детето ще се успокои.
Може да плаче така около час, че и повече. Чак като се успокои, тръгни на работа. Има шанс това плакане да е за последно. (надявам се да можеш да го уредиш, да предупредиш на работата, че ще закъснееш).
Стискам палци, тежко е! :pray:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в ср, 24 юни 2009, 10:49
Антоанета,  :hug:

И аз имам една госпожица, която скоро ще стане на 3 години. И на мен ми предстои да я пратя на детска градина от септември и доста се притеснявам за реакциите.

Ако има толкова голям проблем, какъвто го описваш, едва ли може да се мине с един разговор и с едно успокояване. Няма вълшебна пръчица и универсален подход за тези неща, нужно е много търпение и постоянство, както и адекватна реакция от страна на мама винаги когато види, че детето е неспокойно. Много е важно да не се бърка примирението от страх мама да не е недоволна с истинското успокояване. В душата на едно привидно послушно дете могат да бушуват такива бури...

Моят опит с баткото е, че около месец-два всяка сутрин имаше страх в очите му. Успокоявахме се още със събуждането, говорехме си по пътя, аз се опитвах да разбера точно какво чувства той и защо му е мъчно и така да търся подхода как най-добре да му обясня, че страховете му са безпочвени. После в детската седях докато сам бавно се събуе и съблече, обикновено много повече от другите майки, повечето от които си тръгваха и оставяха децата плачещи. Постепенно започна да ходи с желание и даже се сърдеше, ако остане в къщи.



Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в ср, 24 юни 2009, 11:40

Ако има толкова голям проблем, какъвто го описваш, едва ли може да се мине с един разговор и с едно успокояване.

Съгласна съм. Едното не изключва другото. Детето трябва да има възможност да се оплаче, да знае, че го чуваш. Понякога това работи наистина като вълшебна пръчица...  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 24 юни 2009, 11:54
Започни с по-малки стъпчици:

Например в събота и неделя - излизам за половин час - ОБЕЩАВАМ ЧЕ СЕ ВРЪЩАМ.
Аз процедирам с Никола така от самото начало - Сега отивам в другата стая - обещавам, че след като свършиш да се храниш, веднага идвам.
При заспиване - винаги предварително казвам "Виж сега, какъв е плана (то това при нас си стана за всяко нещо ) - първо ляганица, после приказка, после аз отивам в другата стая - ако се разтревожиш ми викни"" След което винаги отговарям на "позивите"

Според мен, джуджетата се страхуват едно да останат за момет без мама, второ дали тя ще се върне. Затова винаги обещавам че ще се върна - след малко, след обяд, след като се наспиш, наядеш, поиграеш и винаги си изпълнявам обещанието. Така детето добива сигурност, че нещата се случват в обявената от теб поредност и че мама винаги се връща.

Преди месец имахме ситуация, в която Нико трябваше да влезне сам в една стая. Той много се изплаши, за мен - просто не ми се говори... В момента, в който влизаше (тоя поглед никога няма да го забравя), го хванах за ръка, погледнах го и му казах - аз съм точно тук пред вратата, стоя и те чакам - никъде няма да мърдам. Излезна след 20 минути и беше страшно щастлив че наистина съм там. После половин ден повтаря "Мама ме чака, мама ме чака". Казах му - аз съм ти майка и винаги съм до теб, винаги те чакам и винаги те искам. Периодично го повтарям и явно има ефект.

Сега дупе да ни е яко когато през септ тръгне на градина.... направо не ми се мисли


Не се страхувай - тренировка му е майката  ;-) :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Магьосника от Оз в ср, 24 юни 2009, 13:43
Хубаво е да знае много добре какво ще се случи. Неяснотата и промените в ежедневието ги плашат много.

Така, че можеш да разказваш предварително още от вечера цялата си сутрин. Как ще станете, зъби, мъби, закуски пълна програма. С много детайли. После как отиваш на работа. как пътуваш до работата. Как си мислиш за него. Как и какво работиш. Как си тръгваш. Как си мислиш за него и как се срещате и сте щастливи заедно:)
Хубаво е да сте щастливи и тримата заедно:) Не само двамата.

И иска време.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в ср, 24 юни 2009, 14:10
не мога да  дам съвет, само ще кажа какво стана при нас  - Боби беше подготвен преди градината, че ще ходи на особено важна работа както мама и тати ходят на работа,  така и Боби ще върши нещо много важно. Честно казано той тръгна с желание на градина, никога не каза не искам да ходя, казва го обаче сега или по-скоро че му се иска да е с мама, но към онзи момент беше много различен - не плачеше но в очите му се криеше такава огромна тъга, знаеше че вечер ще го взема, но когато влизаше в градината погледа му говореше  - аз не искам, искам да останем заедно, но трябва да го направя. Беше все едно един тъжен пораснал човек. Аз също стоях дълго време, помагах му да се облече, но въпреки всичко си му беше много мъчно, за протокола - аз вече бях тръгнала на работа преди много време, т.е. той беше свикнал без мен по цял ден, по-скоро преблемът беше, че остава там в градината самичък.   Това като цяло си е труден моменти за много от децата, за това е важно всичко да става стъпка по стъпка, в яслата дават на децата да свикнат да стоят час два  и мама да ги вземе в градината или поне при нас - не, можех да го взема най-рано след следобедната закуска.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в ср, 24 юни 2009, 17:06
А да няма някакъв проблем в отношенията му с човека, който го гледа, докато те няма, понеже месец и половина са страшно много време?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: antoanetag74 в чт, 25 юни 2009, 10:48
Много Ви благодаря за отговорите. Това, което ме притеснява, е че наистина мина много време. За сега стискам зъби, но за съжаление няма особено подобрение. Вечер е най-трудно. Крещи, пищи, хвърля, мята , удря, блъска. С една дума дори не можем да излезем на разходка. Нищо не е в състояние да го умири. Явно си ги изкарва вечер, защото сутрин излизам много рано и той не ме вижда.
А иначе го гледа майка ми. Той си има предпочитания към другата баба, но тя работи и не може много да помага. По цяла вечер повтаря "Не я искам тази баба".  Но така или иначе никой друг не го е гледал до сега и той много свикна с мен. Може би всичко стана изведнъж и колкото и да му бях говорила е факт, че ме няма по 10 часа на ден вкъщи.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в чт, 25 юни 2009, 16:11
Месец и половина не е много време. Това, че си го "изкарва" е добре, макар да не е много приятно.
Няма да те успокои, но "изкарването"  ще продължи и в училищна възраст - цял ден се държат добре, защото трябва, и като се върна, се разпадат. Понякога ми идва много и гледам да избягам. Общо взето, когато ги изслушам, в смисъл, че имат пълно право да протестират и да се тръшкат, но така е устроен света, в едни момент мирясват.
Бабите имат навика да залъгват децата с какво ли не, за да не плачат, в резултат на детето му се събира за цял ден и си го излива при тебе. Ако можете да поговорите на тази тема - бабата да му даде възможност да тъгува за тебе, докато те няма...
Стискам ти палци!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: antoanetag74 в чт, 25 юни 2009, 16:36
Благодаря ти за отговора. Ще поговоря с майка ми. Наистина през деня когато пита за мен тя гледа да го разсейва за да не плаче.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в пн, 29 юни 2009, 07:13
Момичета, не ми се иска да пускам в здравния, че там ще ми дадат един милион съвети... newsm78 Та...снощи къпем малката и докато я преместим в стаята тя се обсипа от главата до петите с пъпки, приличащи на опарено от коприва. Голееееми и навсякъде. Ходихме в спешния център и й биха Урбазон. Вчера й дадохме за пръв път грейпфрут и съм сменила омекотителя... Обаче докторката в спешния беше на възрастта на динозаврите и говореше на тежък местен диалект. Изобщо не ми се видя надеждна. Сега три дена трябва да давам картофи и ориз, които действат на малката страшно запичащо. В чуденка съм от какво ли може да е това. Тази сутрин не видях обрив  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 29 юни 2009, 07:19
Други цитрусови давала ли си до сега? Забеляза ли, от къде започна обрива? Около устата имаше ли пъпки? Под памперса?
Да е била неразположена последните дни - температура да е имала?


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в пн, 29 юни 2009, 07:36
Давала съм портокали - никакъв проблем. Да - първо започна по устата и под памперса имаше newsm78
Температура обаче не е имала и не е била неразположена...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пн, 29 юни 2009, 07:42
Не съм лекар, но най-вероятно е грейпфрута. Бих ти препоръчала да отидете при педиатъра си. Успех  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в пн, 29 юни 2009, 09:28
Ние омекотители никакви не понасяме. Както и някои видове парфюм в праха за пране.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: orange72 в чт, 02 юли 2009, 07:54
И при нас се появава подобен обрив.  Оказа се от шоколада, и преди е ял шоколад, но никога не е имал обрив. Личната лекарка ни каза, че това са детски уртикарии и могат да се появят от всяко нещо, но с времето отшумяват. Що Ериус сме изпили/ противоалергичен сироп/!  Последният ни обрив беше много страшен , след ухапване от комар, и тогава го заведох  при Хомеопат. Сега сме на различни хомеопатични гранулки.  Той ги харесва, защото са като бонбонки. Още не мога да кажа дали има положителен резултат, защото са минали  само две седмици, но засега обриви нямаме.


Титла: Re:Опадащи нокти!?
Публикувано от: Venecias в пт, 03 юли 2009, 03:32
Тук или из другите теми се очерта група на майки споделящи за проблеми с ноктите на децата(като че беше поради изгризване или изчоплянето им)!? Имаше хипотези за връзка с повишена вътрешна тревожност на децата във връзка с изоставянето им от БМ?

Най- неочаквано за мен и при нас се появи нещо подобно(или също). Първо бях уведомена: "Виж нокта(така го изговаря) ми се мести. И кво да видя:нокътя на палеца на ръката от половината нагоре се отлепил и се движи напред- назад. Сякаш е отлепена ноктопластика. А от половината надолу заизниквал нов нокът!?

 След ден-два ми беше показан палецът на другата ръка на същия хал! :shock:
 Днес пък ми показа начало на подобен процес на отпадане на нокътя при единия показалец!?

Хайде за палците допуснах, че бедата  е поради упоритото смучене на палеца, ама защо да се слува същото и с нокътя на показалеца!?ПРави впечатление, че почва да чопка тръгналия да се отлепва нокът. Но отдолу вече се е подал новия!? Като, че е някакъв естествен процес, подобен на смяната на зъбките. :thinking:

Въпросите  и молба ми е  към онези майки, при които се е случило същото или подобно нещо:
1. Моля споделете при Вас какво се случи(ва)?;
2.Какво каза педиатъра за това явление и
3.  как преотдоляхте този проблем? newsm78
Предварителни благодарности за отговорите!  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 03 юли 2009, 08:43
Venecias , за съжаление не мога да ти отговоря на въпросите, просто исках да ти пожелая да успеете да го преодолеете бързичко, чесно казано стамяха ми се сви като прочетох написаното   :tired::hug: :peace:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 03 юли 2009, 12:11
Много искам да ми кажете колко големи  са сливиците на един тригодишен пикльо и има ли по тях виждащи се капиляри. Сливиците не са зачервени, но по тях се виждат капиляри, а досега не са ми изглеждали толкова големи и кръвоносни съдове по тях не съм виждала. Обаче нали детето не боледува често и рядко му зяпам в устата, та нямах възможност да се науча досега. Не искам да питам в здравния подфорум, щото не ми се обяснява защо не знам и всичко останало и после да ми обясняват колко съм благородна.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 03 юли 2009, 12:16
Кудку, различно е при различните деца. На нашия миналата година му бяха все големи, но той беше и все болен. Сега на 4 и половина, се показват само когато е болен, иначе се крият като на голям човек вече.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 03 юли 2009, 12:17
Милата, честно казано не ми се е случвало на тази възраст на Боби да видя капиляри по сливиците, та не знам какво означава това  :oops: какво казва педиатъра, дано не е нещо сериозно  :peace: а детенце има ли увеличена трета сливица


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 03 юли 2009, 12:20
Изобщо нямам представа как изглежда трета сливица, а на педиатър не съм го водила още, защото ги видях снощи и понеже не са червени, няма температура, няма признаци да е болен, та не ми се иска да го разкарвам без причина по лекари и реших първо да се допитам до някого с повече впечатления.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 03 юли 2009, 12:24
Третата сливица няма как да я забележиш ти, дано Фокси да е права, пък и ми се вижда логично това което е написала


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: duNdence в пт, 03 юли 2009, 15:13
Един от начините да се "познае", че детето има уголемена трета сливица е ако спи с отворена уста и диша по- често през устата, отколкото през носа (когато е будно). Но и това не е сигурен симптом. Отоларинголог може да каже има или не трета сливица. Ние имахме колкото кИфте  :shock: и много често боледувахме :ooooh:. След като я махнахме почти не се е налагало да взимаме антибиотици (през последните 9 години най-много 2-3 пъти, а преди без АБ беше чист късмет да се справим).
А за капилярчетата- и при нас се виждаха, макар не винаги. И като ми "светнат"- все си мислех, че ще се разболяваме. Обаче с времето разбрах, че това не е признак.
Иначе Фокси е права, че големината на сливиците при всяко дете е различна. На племеницата ми бяха доста големи дори като са спокойни, а като се възпаляха буквално почти опираха в мъжеца. Но при нея имаше и трета сливица и боледуваше много. Докато не махнаха и трите сливици (което според мен не е най-добрия вариант).
Отплеснах се май :oops:
По-важното е, че малкият момък не боледува. И дано не ви се налагат често близки срещи от трети вид :2doctor:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в пт, 03 юли 2009, 15:28
Кудку, различно е при различните деца.

Да, по рождение големината им е различна (на моите например), някога като на игра виж и на други деца, като са здрави и може би ще се ориентираш.
Според мен , твърдо големината не е показател, а цвета и повърхността им(налепи) за боледуване.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Miraetta в пт, 03 юли 2009, 21:57
Изобщо нямам представа как изглежда трета сливица, а на педиатър не съм го водила още, защото ги видях снощи и понеже не са червени, няма температура, няма признаци да е болен, та не ми се иска да го разкарвам без причина по лекари и реших първо да се допитам до някого с повече впечатления.

В голям процент от случаите при 3-5- годишните проблемната трета сливица върви с леко или повече намален слух (тя леко запушвала или повлиявала слухов канал или се събирала течност от нея в канала  след възпаление, така ми каза докторката и ми показа на картинка). Третата не се вижда. Много зад ушния канал е (извинявам се за лаическото обяснение). Все пак лекар би ти го обяснил много по-добре.
Ако той гледа филмчета при звук, който за вас е силен, това е индикация да го види доктор УНГ.
Не е речено ти до ходиш да попиваш зарази по кабинетите. Изпрати го с таткото или бабата.




Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в сб, 04 юли 2009, 10:13
В понеделник ще го пратя с баща му при педиатърката, много големи ми се виждат тези сливици.
Иначе със слуха ми се струва, че е добре, защото го проверих вече. Един ден в стаята му говорех нещо, той обаче не реагираше и като казах "шоколад", веднага се обърна и каза, че искал шоколад. Казах му, че няма шоколад, а просто проверявам далу чува и той вика: "Чувам, много добре чувам". Така че затова съм спокойна вече.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: irina16092006 в сб, 04 юли 2009, 17:07
Здравейте мами.
Понеже вече има открита тема относно проблемите с нашите деца, ще използвам тази тема. Простете ми ако се повтарям( не съм изчела темата докрай) и ви моля за съвет, ако сте преживели нещо подобно.
Нашата дъщеричка Ели си я осиновихме преди 3 месеца. Сега тя е на 2г. и 3м. В началото, поради казармения режим в домовете, никой не можеше да я утешава, когато е разстроена - оставяхме я в леглото й и там тя клатушкайки се и смучейки пръст се успокояваше сама. Беше много тъжна гледка.
Сега след 3 месеца е съвсем наобратно: не иска да заспива без мен и да спи сама в креватчето си. Плаче неистово. Може би ние направихме голяма грешка със съпруга ми: бяхме на почивка и там нямаше как да спим освен заедно на едно голямо легло. От тогава тя се промени.
Сега се чудя правилно ли се опитвам да я накарам пак да си заспива сама, макар че това много я разстройва и отново е започнала да си смучи пръстите.
Благодаря ви предварително и поздрави от Добрич
Ирина М.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в сб, 04 юли 2009, 17:23
Абе жена, остави детето да заспива с теб. После ще искаш да се гушкате преди заспиване, ама то няма да иска. Сега е моментът да се гушкате. Детето има да наваксва, не го лишавайте от това удоволствие. Показва вече привързаност и започва да изпитва нужда от вас, да ви се доверява. Не го изоставяйте.

Нашият дивчо разреши да го гушнем също така три месеца, след като беше дошъл в нас. После нещата се кротнаха, имаше един период, в който искаше да седи по цял ден в мен и изпадаше в истерия, когато трябваше да стана и да свърша нещо. Направо имах чувството, че въздух не ми достига, направо се задушавах. Но ми се насити и сега ме гони вечер от стаята си, защото искал да спи сам.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в сб, 04 юли 2009, 18:01
Сега след 3 месеца е съвсем наобратно: не иска да заспива без мен и да спи сама в креватчето си. Плаче неистово. Може би ние направихме голяма грешка със съпруга ми: бяхме на почивка и там нямаше как да спим освен заедно на едно голямо легло. От тогава тя се промени.
Сега се чудя правилно ли се опитвам да я накарам пак да си заспива сама, макар че това много я разстройва и отново е започнала да си смучи пръстите.

Колко добре те разбирам...  :hug:
Само едно не ми стана ясно. Във вашата стая ли спи или в отделна?

Ваньо и Бени заспиват сами от около месец. Ваньо беше на 2 години когато дойде при нас. 6 месеца спяхме в една стая, като от неговото легълце ме делеше една тясна пътечка. После се пренесохме и той си спеше в отделна стая, но винаги някой от нас с баща му седеше при него след приказката за лека нощ докато заспи. Не на леглото, а отстрани - на компютъра. Той има здрав сън и рядко се буди, но когато се будеше преди да дойде Албена винаги тичаше при нас и останалата част от нощта я прекарваше в нашето легло. Когато дойде Бени се почувства батко, който трябва да закриля и вече не иска да идва при нас.
Бени заспива бързо, но спи много леко и е немислимо да бъде пренасяна от едно легло в друго без да се събуди. Миналата година през почивката и тя спеше между нас с баща й (и сега май ще е така), после имаше малко неспокойствие и от нейна страна, но бързо отшумя. Палеца винаги си го е смукала при заспиване и това вече не ме притеснява. Като заспи - изваждам го внимателно. Клатенето преди сън отшумява много бавно. И до ден днешен отвреме-навреме се случва за кратко. Но тя никога не е спала сама в стая откакто е при нас - батко й е на съседното легло от самото начало.

Според мен именно този момент на оставането сами в леглото и заспиването в нашите деца отключва някои техни страхове и поне аз всяка вечер внимателно си ги наблюдавам, целувам и погалвам често докато се уверя, че са се унесли в сън. Ние сме оставили една лампа да свети до стаята им, така че хем да не им пречи на съня, хем да не са съвсем на тъмно ако се събудят през нощта.

Моят съвет е - оставяй я в легълцето си, но бъди до нея докато заспива поне известно време. Първо на креватчето, после някъде настрани в стаята. И в никакъв случай не я оставяй в пълна тъмнина сама!

 :hug:  :hug:  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в сб, 04 юли 2009, 18:58
Абе жена, остави детето да заспива с теб. После ще искаш да се гушкате преди заспиване, ама то няма да иска. Сега е моментът да се гушкате. Детето има да наваксва, не го лишавайте от това удоволствие. Показва вече привързаност и започва да изпитва нужда от вас, да ви се доверява. Не го изоставяйте.

Така мисля


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: tanya_75 в пн, 06 юли 2009, 03:23
Абе жена, остави детето да заспива с теб. После ще искаш да се гушкате преди заспиване, ама то няма да иска. Сега е моментът да се гушкате. Детето има да наваксва, не го лишавайте от това удоволствие. Показва вече привързаност и започва да изпитва нужда от вас, да ви се доверява. Не го изоставяйте.

Нашият дивчо разреши да го гушнем също така три месеца, след като беше дошъл в нас. После нещата се кротнаха, имаше един период, в който искаше да седи по цял ден в мен и изпадаше в истерия, когато трябваше да стана и да свърша нещо. Направо имах чувството, че въздух не ми достига, направо се задушавах. Но ми се насити и сега ме гони вечер от стаята си, защото искал да спи сам.

Абсолютно съм съгласна. Толкова съжалявам, че не гушках и носих детето си повече, защото се страхувах да не свикне с това :roll: , а пък на гърба ми лежеше цялата домашна работа и времето все не стигаше. Пълна глупост! - сега се опитвам да я гушна, ама тя вече не искаааааа, щото била голяма :ooooh:. Ако имаше кой да ме бие по главата тогава, че да ми дойде акъла - нямаше да е лошо newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: irina16092006 в пн, 06 юли 2009, 08:57
Здравейте и благодаря за съветите.
Малко уточнение: ние спим в една стая. Проблемът е че тя иска да спи с нас( по точно с мен) и ако я оставя, после не мога да я преместя - събужда се и всичко започва отначало. А аз наистина й се радвам, че започва да се гушка в мен, но от друга стврана се страхувам, че това няма да е много полезно за нея ( да спи между нас).  Няма да е много самостоятелна, ще бъде страхлива и т.н. Може би това е някакъв преходен период и той ще отшуми сам.
Вчера пробвах да стоя през цялото време до нея, докато тя заспи на нейното креватче(детска кушетка) и мисля, че беше по-добре.
Благодаря ви още веднъж.
Поздрави,
Ирина М.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sislie в пн, 06 юли 2009, 11:24
Аз ще повторя вече казаното до тук от другите мами. Но и аз съм съгласна, че детето трябва да се следва, то показва в какви периоди от живота ви заедно какви нужди има. Смученето на пръст е класически пример за опит от страна на детето да се справи с безспокойството и несигурността. Ако се чувства затищена и сигурна, когато спите заедно, не й отказвай. Ще дойде време, когато това изобщо няма да й се нрави и ще си заспива сама. Това няма никакво отношение съм самостоятелността, а към изграждане на усещането за защитеност и сигурност у детето. Казвам го от опита, който имам с моята дъщеря. Когато усети, че в живота й има стабилна и непроменяема величина, когато усети че си е у дома, престана да се клати и да си лапа пръстите. Това се случи на четвъртата седмица. При вас може да отнеме повече време, всяко дете е различно. Но физическата близост помежду ви е много важен фактор, по важен от дисциплина, самостоятелности т.н.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в вт, 07 юли 2009, 07:09
А ние с баща й понякога тоооолкова искаме мъничето да спи при нас, ама не... Не й е комфортно въобще. Върти се като шугава и като се намести върху някой от нас се разбужда и иска в креватчето...


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в вт, 07 юли 2009, 17:42
Не се тревожи! Никола осиновихме в края на 7мия му месец и от тогава на практика 2, 3 месеца живя върху мен. В смисъл от сутрин до вечер висеше в една торба (слинг), за да сме близо един до друг. Само нощно време си спеше в неговото легло до нашето. После на годинка без никакъв проблем си го преместихме в отделна стая, нито е станал страхлив нито нищо... даже напротив прекалено е намахан и аз умирам от ужас като ми се отдалечи в някоя градинка.

Ирина, децата имат нужда от докосване, прегръщане и целуване, нашите имат нужда 100 пъти повече от останалите.  Въобще не се спирай, особено ако ти иде отвътре  :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: A m b e r в вт, 07 юли 2009, 20:29
Светослав е на 6 години и спи с нас, по точно или с мене или с баща си , но не желае да спи сам.
Иначе изобщо не е страхлив, най контактното дете е в градината и изобщо е много самостоателен.
Позволяваме му да спи с нас, защото и на нас ни е приятно, въпреки че доста ритници отнасям


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Shapokliak в чт, 09 юли 2009, 20:22
да се разпиша пак. окуражете ме, да спра да си тормозя детето.
днес не го тормозих, но предните два дни. . .
причината- смучене на пръсти / доста често, вече съм споменавала/
два дни го държах с ръкавичка- първия ден до обяд, следващия- цял ден, че се и пробвах вечерта, ама хич не ми се получи / щеше да се пръсне от плач и не можах това да го понеса/
защо се юрнах да го превъзпитавам тъй скоро?!
позвъних на стоматоложката ми, която е със специалност детска стоматология, та тя рече- смукането е фатално- изтъняват пръстите и е възможно да се деформира горната кост на челюстта, оправянето и после е кошмарно за децата, а и не винаги се получава, отсече, че трябва да го отуча от тоз навик и че ще се консултира допълнително с една ортодонтка и ще звънне пак / не се е обадила, утре ще я търся/.
биберона го ползва като чесалка за зъби / т.е. една от играчките му/ и няма начин да заспи с него.
опитвам непрекъснато да му вадя пръстите от устата и почти успявам, обаче един час преди сън и преди самото заспиване изваждането на пръстите от устата води до хистеричен рев
оплаках се  :shock: / другите ни проблеми са бели кахъри и май я караме към свикване един с друг/


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в чт, 09 юли 2009, 22:11
Спри да тормозиш детето, бе жена!
Да, смукането на пръста не е хубаво. На моя единия палец е деформиран и сигурно цял живот ще остане така. НО това не е най-важното сега - обичай детето си и му се наслаждавай - това е най-важното.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Аист в чт, 09 юли 2009, 22:30

позвъних на стоматоложката ми, която е със специалност детска стоматология, та тя рече- смукането е фатално- изтъняват пръстите и е възможно да се деформира горната кост на челюстта, оправянето и после е кошмарно за децата, а и не винаги се получава, отсече, че трябва да го отуча от тоз навик и че ще се консултира допълнително с една ортодонтка и ще звънне пак / не се е обадила, утре ще я търся/.

Тц, не е фатално, мойта кака е красавица(имам свидетели), а го смука почти 3 години.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Shapokliak в пт, 10 юли 2009, 08:17
спрях вече бе хора!!!!
къса ми сърцето като плаче, ма нали искам да постъпя както е добре за него, все пак не съм нито доктор, нито стоматолог и затуй ги питам.

продължаваме с деликатните проби, които със сигурност няма да дадат резултат, ама нейсе. . .

 :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в пт, 10 юли 2009, 08:57
Моят си е смукал пръстите / не пръстче, а цели три пръста!/ повече от две години.Е, има леко издадена горна челюст, но не му пречи толкова, нито зъбите му са криви.И аз да кажа, красавец е!/И аз имам свидетели!/
Независимо, че беше на по-голяма възраст и отучването от този навик беше крайно наложително, първите три-четири седмици не съм се опитвала да променя нищо, ама абсолютно нищо в навиците му!Дори и на гърне не съм го учила, показах му, той много-много не се ентусиазира и толкова!Водех си го с памперс навсякъде за ужас на бдителни лели и баби по градинките.
Пръстите си смучеше не постоянно, но винаги при заспиване, събуждане и често насън.След един месец реших да коригирам този навик.Купих от аптеката лак ,който е специален.За три дни спря да си смуче пръстите, просто се оттучи.Но аз продължих да го мажа с този лак още малко/ вече не помня колко, но поне две седмици имаше/, за да съм сигурна, че няма да си върне навика.
И така ,вече го няма този проблем.Нищо няма на пръстите, не са изтънели.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: DarZaMen в пт, 10 юли 2009, 11:09
За последен път ще го напиша: Смукала съм си пръста до 2-ри или 3-ти клас!

Пръстът ми не е по-тънък и деформиран. Беше, но се оправи с времето
Имам отворена захапка, да. Леко "шъшкам". Хм, казват че е чаровно.  :lol:

Но държа да подчертая, че си изхвърлях шините за корекция на захапката. Това е всичко. Нямам психически, емоционални и здравословни проблеми вследствие на това.
Вие си решавайте, но за моите деца, това съм го сложила в торбата с белите кахъри.  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: февруари в пт, 10 юли 2009, 14:25
Няма да кажа нещо ново като заявя , че всички се стараем да направим най-доброто и правилно нещо за децата си , но от малкия опит натрупан до настоящия момент в изкуството да бъда родител забелязах , че колкото повече се съсредоточавам и упорствам в опитите си да науча детето си на нещо много „важно” / станал на еди колко си месеца и вече трябва да стои седнал , да пие от чаша , да ползва гърне , да не си смуче палеца.../ не му ли е дошло времето просто удрям на камък.Да уточня , че под „дошло времето” имам предвид не само натрупаните му знания и умения, но и достигнатото спокойствие и доверие в обкръжаващата среда.Естествено това не означава да не обръщаме внимание и да стоим със скръстени ръце и да чакаме те сами да се отучат от лоши навици и прочие  , но мисля , че нашите деца в по-голяма степен от останалите не понасят прекия натиск.Не съм специалист , но детенцето ти все още се намира под „напрежение” и няма смисъл да му създаваш още такова с настоятелни опити да го лишиш от единствения познат му за сега начин да се успокоява .Знай , че имаш много верен съюзник в обучителния период и това е свойството на всяко дете да подражава / в ежедневието дори не се замисляш колко много неща „вижда” и запаметява и един ден с изненада откриваш , че без да си се напрягала то е спряло примерно -  да бяга от входната врата с калните обувки право в стаята си , а се е събуло и се е запътило да си измие ръцете /.В този ред на мисли отказването от палеца го прави някак между другото без да акцентираш върху това.За сведение моят юнак си смука палеца почти година , като естествено пробвах всякакви  методи и се отказа в момента когато и аз се отказах да упорствам и сега си мисля , че от един момент нататък за него това е било игра – той лапа палеца , аз „хуквам” да го забавлявам с нещо и го отстранявам от устата му.Дано всичко това  не ти прозвучи поучително , а наистина да те успокои. 


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: маймуна в пт, 10 юли 2009, 14:53
мисля , че нашите деца в по-голяма степен от останалите не понасят прекия натиск.Не съм специалист , но детенцето ти все още се намира под „напрежение” и няма смисъл да му създаваш още такова с настоятелни опити да го лишиш от единствения познат му за сега начин да се успокоява .

podrkrepjam  :peace:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: cvete09 в ср, 22 юли 2009, 01:03
Малко се притеснявам, че едното оченце на бебка е леко на криво. Тя е на пет месеца. Вече би трябвало да е минал периода на бебешкото кривогледство. За съжаление днес уцелихме момент без лекар в дома да попитаме.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в ср, 22 юли 2009, 01:21
хм, алекс кривеше и след петия месец. но все по-рядко. фокусът и се губеше ;-)
май е най-добре да питате наблюдаващия лекар. предполагам и персоналът може да даде информация.
подобни неща подлежат лесно на корекция, но все пак ти пожелавам да е просто бебешко кривене :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: cvete09 в ср, 22 юли 2009, 01:34
Точно. Сякаш не може да фокусира и то не през цалото време. Нали сме " млади " родители сме шаш и паника. Особено таткото.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: matakosmata в ср, 22 юли 2009, 02:31
много е мъничка още. не искам да изпадам в разсъждения за стимулирането и за контактите при отглеждането в такава среда, като домовете, но това има много голямо значение.
за татковците.............или добро, или нищо.
обаче им е слаб ангелът. подготви се за още много шашкания от негова страна и не им се поддавай.
аз не спирам да се учудвам как един мъж на почти 50 може да се държи като кръстоска от млада лехуса и мърмореща 90 годишна баба, но е факт.
днес например тук е 30 градуса. 5 пъти ме попита дали няма да вземем блузка за детето :ooooh: и каза, че все пак не е зле да и обуем чорапки.
не се оставяй да те шашка, кажи му, че си чела..........
през следващите месеци се подготви да имаш 2 деца.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в ср, 22 юли 2009, 14:43
Цвете за окото - добре е да направите преглед след 7мия 8мия месец. Мога да ти препоръчам 2ма лекари за София. Ние ходим и при двамата, всеки случай, защото Колето има доста висок диоптър и ме е страх да не го определят грешно. При него лекото кривене идваше точно от това - не можеше да фокусира добре.

Чичо Кольо е с очила от едногодишен. Свикна без проблем от 3тата минута. В момента кърти сърцата на девойките в градинката ;-) и ползва очилата като жокер при запознанството ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: cvete09 в ср, 22 юли 2009, 19:29
Май се притеснявам напразно. Днес за пръв път бяхме само тримата. Трябваше й само половин час да се ориентира, че е център на внимание. Всичко с очето беше на ред. Дори и да се наложи да сложим очила ще е като родителите си. И двамата сме с очила и пак сме си хубави и скромни :party:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в ср, 22 юли 2009, 19:55
cvete09, Fussii те е посъветвала, аз искам само да ти пожелая де не е нещо сериозно :peace:
а и с риск да оспамя темичката - Fussii, много ми харесва новият ти аватар :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: O.B в чт, 23 юли 2009, 11:38
Мерси Кали - стараем се  :lol:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в вт, 28 юли 2009, 15:45
Момичета, помагайте!!!!

От известно време моята красавица се промени! Ако сме само двете - всичко е просто прексрасно - играем си, забавляваме се, танцуваме. Аз никога нищо не правя, когато съм с нея - не чистя, не готвя, не домакинствам. Правя тези неща, когато спи. Цялото ми внимание и любов е насочена само към нея. Обаче когато е и баща й с нас не иска и да чуе за мен. Залепена е за него и не се отлепя. Мрънка, когато я взема. Не иска да идва при мен, когато баща й е наблизо. Период ли е? Ще отмине ли? Чувствам се много тегаво... Какво да правя? Да чакам спокойно да отмине или да включвам тежкия арсенал с подкупни действия, ама пък няма да е честно спрямо съпруга  ми newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в вт, 28 юли 2009, 15:58
......................когато е и баща й с нас не иска и да чуе за мен. Залепена е за него и не се отлепя. Мрънка, когато я взема. Не иска да идва при мен, когато баща й е наблизо. ..............

 :hug: Добре дошла! Всички сме на този хал. Естествено, че работещият ТАТИ е по-интересен и забавен от мама, която е постоянно на разположение. Аз обаче се радвах на тази близост и не се борех за внимание (с което явно станах интересна на дребните отново), защото нашият тати твърдеше, че не му трябват деца и ще му развалят рахата. Сега се таткото "напикава" (Мата даже ме пита дали не му сменям и на него пампите като му видя размазаната от щастие физиономия) от кеф като се засилят вечер към него а аз тържествувам.

Та ... всяко нещо с времето си bobkas - радвай се, не страдай  :D и не разваляй детето с подкупи, щото после е страшно  ;-)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в вт, 28 юли 2009, 16:42
Естествено, че работещият ТАТИ е по-интересен и забавен от мама, която е постоянно на разположение.

Там е работата, че ние и двамата работим, малката е на ясла. Времето, което прекарваме заедно е почти еднакво. Да не кажем, че тати май прекарва повече време. Той я взима от ясла в 5, а аз се прибирам в 7. Дали не ми е сърдита за това  newsm78


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: иланг-иланг в вт, 28 юли 2009, 16:54
И при нас е така.Тати е Бог,а мама обслужващ персонал.Преди няколко дена гриза парче диня,а мойта мома сяда до мен и ми прави забележка да го оставя,за да имало за тати.Вижда,че има само едно резенче,а не знае за другата половина на динята и се загрижила за баща и да има.А слугинчето(т.е. аз)кучета го яли.Последното е,че ще се жени за тати,а мен ще ме вземат да им готвя.
 Убедена съм,че е период.Права е Д_Ива  че постоянното присъствие не е интересно.Друго си е по-рядко виждания баща.В началото и аз се чувствах толкова ненужна,даже не ми отговаряше щом я питах нещо,когато сме тримата-сякаш не съществувам.Сега вече е значително по-добре положението.Старая се да се насладя на факта,че не ме търси непрекъснато и да видя минаващите облаци примерно.
 bobkasне се притеснявай,детето те обича,но гледа максимално да се наслади на времето с баща си.При момиченцата е особено засилена обичта към бащите.След време пък ти ще бъдеш нейна довереница в дамските тайни.Радвай се на силната им връзка.Да сте живи и здрави-това е важното!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в вт, 28 юли 2009, 17:09
bobkas , не се притеснявай, момичетата са ти писали,  наистина любовта на момиченцата към бащите е по-засилена, така че е нормално това което се случва, същото е и с момченцата към майките. Тези неща отминават с времето. Боби сега заявява че като порасне ще се омъжи за мен, а аз просто му казвам че мама си има вече мъжа той като порасне ще си намери жена и ще се ожени за друго момиче :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: bobkas в вт, 28 юли 2009, 23:12
Благодаря ви, момичета  :bouquet:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в ср, 29 юли 2009, 23:24
Хи, хи, Бобкас, аз една вечер получих подвикване "чистачката идвааа" И се разфучах юнашки. От два дни са на вълна тате. Почивкааа. Така, че почивкаааа! Честита да ти е!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в нд, 02 авг 2009, 16:05
И аз ти честитя почивката  :hug:. При нас ситното е същото - тати, тати, тати, тати, само тати, а аз съм "мамоу", ама нощем като се събуди да яде е една мила "мамееее, папоооо"  :mrgreen:. А големия... това с чистачката пасти да яде  ;-).


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в пт, 21 авг 2009, 17:01
На моето момче някое детенце от детската градина му е обяснило, че то е от "черния континент". Марти е съгласен и не страда: "Виж мамо какви са ми черни ръчичките! Аз наистина съм от там!"

Страдащата съм аз  :(


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Дзвер в пт, 21 авг 2009, 17:22
Оххххх, само това мога да направя за теб  :hug: :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: дрън в пт, 21 авг 2009, 17:43
И двете ми племенници са от "този континент", ще трябва да ги запознаем с Марти като дойдат в България  :lol:

Абе я не се втелявай за глупости. Важното е да ти е добре детето, а простотията ако не я срещне за това, ще е за друго. Свиркай си.

Мойто диване онзи ден изпило едно шише с панадол и изкарахме цял следобяд, до 21 ч. в болницата, още реанимирам. Сега два дни е кротък като агънце.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: kali 7 в пт, 21 авг 2009, 19:45
ku[d]ku[d]yaka, горкичкото, важното е че е минало  :hug: да си призная преди година и половина и ние минахме през този етап с лекарствата, даже се катереше по плота в кужхнята :ooooh:
Д_Ива, аз също те гушкам и теб и Марти :hug: толкова ти е чаровно детето


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в пт, 21 авг 2009, 20:28
Д_ива, имаш много слънчево дете. Досега не се бях замисляла, ама май е защото носи нещо от най-слънчевия континент.  :hug:

Кудку, радвай се че все още цели два дни го държи агнешкото послушание. С течение на годините кротването става все по-краткотрайно и по-краткотрайно... :)


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: k.dimitrova в нд, 23 авг 2009, 01:15
Дива, май от сина си трябва да се учиш. Подминавай простоията е лесно да се каже, ама такава горчилка се усеща... Той ще се справи и с черния континент и още колко ли простотии. Толкова е лъчезарен, което за мен изразява щастие. А това дава сили. Голяма прегръдка за твоето слънчево момче. И за теб!
Кудку, моето послушното беше изяло едно от хапчетата на баща си за кръвно. Да ги куснел дали били кисели. Познай как бърках в гърлото му, как пи едни въглени и как му взех ума. И от препарата за пране на вълнени дрехи се опита да кусне... на ягодки миришел ...И не запомни, че има неприятни последици и това е. Ще порасне. Само кураж и яко дупе :mrgreen:


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Д_Ива в нд, 23 авг 2009, 21:44
Мили момичета  :hug:,
благодаря за подкрепата. Аз се правя че си свиркам....

Това с панадола и с хапчетата за кръвно ме попритесни и скрих в дъното на най-високия рафт на хладилника всички налични сиропи ...
Хапчета не гълтаме още, ама май ще трябва да отпочнем както емоционално сме я подкарали.

Пуснах Марти на море с дядо му за 4 дни (трябваше да взема решение за 10 минути и да мустегна багажа за още толкова, първо казах НЕ, ама после кандисах) и не ми е хубаво хич - за пръв път се делим за почивка. Без малко да подкараме с таткото колата и ние към морето 3 часа след тях. Малкото и то се чуди какво става и ходи едно такова притихнало и си търси баткото. Казва му "тати" и на Марти и го вика из къщи по цял ден ....


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: sonnenschein® в нд, 23 авг 2009, 22:17
Марти е първото ми любимо дете от форума. Радвам се, че е бил толкова силен.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: deskatta в пн, 24 авг 2009, 10:37
Здравейте и от мен.
Следя от около месец вашата темичка, понеже съм вече леля на една 3-годишна принцеса. Покрай работа и грижи майка й не влиза тук, но аз съм за сега посредника и казвам какво съм научила от форума. Искам да благодаря на всички мами за споделеното тук. На мен Вашите съвети много ми помагат да си изградя начин за това как да се държа с детенце. Казвам и на майка й, но за сега срещаме проблем с бабата (много глезене пада там).
Късмет на всички мами с техните дечица, ще следя с интерес всички публикации.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: mama-Ira в пн, 24 авг 2009, 12:15
Д_ива,
Не само за теб, но и за болшинството от нас - синът ти е необикновен - красив, с някакъв изискан вътрешен и външен финес и интелигентност. Той е дар от Бога, както и малката ви красавица. Честити ти християнчета!


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Светкавица в сб, 29 авг 2009, 08:32
Не мога да го определя като проблем с дете, по-скоро проблем с възрастни.
бяхме на прекрасна почивка с най-добрите ми приятели.Моят син е злояд, вече умерено злояд, а и много любопитен и като има нещо интересно предпочита да се забавлява, отколкото да яде.Тъй като аз съм била злояда и съм изживявала много тормоз в ДГ заради това ядене съм против дете да се тъпче на сила, да се подлъгва и изобщо да се храни по ненормален начин.Смятам, че е важен процесът на усвояване на храненето, заради запазването на функциите на регулатора на апетита.

Но какво се получи- през цялата почивка всички се чувстваха длъжни да подлъгват детето, да го тъпчат в устата с храна и дори според мъжа ми аз не съм права, а хората били грижовни към детето ми.

Не мога да намеря начин да накарам детето да яде толкова, колкото се очаква от него, а не мога да убедя околните да не го хранят по този неприемлив за мен начин.Вярно около кг и половина е под нормата за вързастта си, на ръст- долна граница.Но какво толкова.Все пак се чудя дали аз съм на прав път или околните.


Титла: Re: Проблеми малки и големи с нашите деца
Публикувано от: Форест Гъмп в сб, 29 авг 2009, 10:23
Светкавица, аз също съм против детето да бъде тъпкано в устата от момента, в който започне да може да държи лъжичка и да се храни самО. Мисля, че ако е гладно, ще яде, ако не е - значи му идва в повече (стига да не е наистина болно). На следващото ядене ще се нахрани. А и има манджи, които просто не им харесват. Аз като си спомня какво отвращение изпитвах навремето от храни, в които имаше люспи от домати или чушки... Брррр. И всички ме имаха за злоядо дете... Пък сега съм около 100 кг.

Аз лично съм против подмуцване по всяко време между яденетата - солети, гризини, картофки и т.н. И най-вече в градинките, където децата постоянно пипат всякакви мръсотии майките се чувстват длъжни да носят и купуват всякакви хранителни залъгалки. Ако някой може да ми обясни защо?!  :roll: Аз купувам, вода, сокче и сладолед през лятото. И ако не виждат, че други деца бъркат в разни пликчета, моите въобще няма да се сетят да ми искат и няма да се налага да обяснявам за 1000-ден път защо не може.

Използвам класическо прилъгване с примери от филми и книжки. Например "Мързелград" по Джетикс ми помага да пробутвам плодове като "спортни бонбони" от които идва голяма сила. С "Попай морякът" пробутвам спанак и т.н.

Светкавица, ти си майк