BG-Mamma

Свободно време => Клюкарник => Темата е започната от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 11:49



Титла: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 11:49
Провокирана от една друга тема и разсъжденията там - да бъдем ли приятели на децата си, и тънката граница между това....хм, приятелство и опасната толерантност, и след като прочетох тази статия:

http://www.danybon.com/hlapeta/svedski-roditeli/ (http://www.danybon.com/hlapeta/svedski-roditeli/)

настъпва ли тази мода на възпитание и у нас?

И всъщност кое е по-страшно - криворазбраното приятелство, права на невръстни деца срещу родителите им, или добрата стара, игрива гьостерица и всеки да си знае мястото.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 11:55
Шведите не ги мисля- ако са се олабили, сега ще ги натегнат.

За в България- основен източник на глезене е фактът, че масовото българско семейство не е с деца, а с Дете. Съответно има едничък шанс за перфектно детство, дава всичко и по много, без да изисква. И става една...

То се почва отрано и уж от нищо. Сега гледам, че на двегодишните модата е да им взимат колички с акумулатор, дето свирят и светят. Детето стои като кюфте, тати го вози с дистанционното, то гледа тъпичко, а за да не му е скучно, количката му писка и бляска. Така хубавичко отрано да му се опържи мозъчето, да не може да си измисли нищо само, да търси само забавление и поглаждане по косъма.

Вече съвсем не се свеня да коментирам чужди деца и родителстване. Има хора, които като ги видиш и си казваш- сириъсли, уот дъ фак, щото дори на български не ти стигат думите.

А най-неприятното е, че и родителите май са станали чудовища, готови да скачат на бой заради Детето. И май това със скачането на бой хич не е рядкост, ами се смята едва ли не за знак, че си добра и загрижена майка/баща...


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Жоржи в сб, 10 сеп 2016, 12:04
Мхм, боя изобщо не е добър метод за възпитание, но по-добър не е открит.

На линия съм да бъда дружно оплюта, но лигавщините ми идват повече, то не е на всяко дете таблет, то не е хувър (или както и да се казва), то не е простотия.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 12:06
Що бе, таблетите са евтини и при подходяща употреба може да са много полезни.

Мен ме тревожи по-скоро идеята, че всички са супер уникални и трябва да са със супер самочувствие. Което в някои случаи се разбира като "без емпатия".


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: I.Hr в сб, 10 сеп 2016, 12:09
От около месец ходим на нова площадка ( преместихме се ) и установих, че родителите често коригират поведението с шамар. Бях доста изненадана, защото не съм свикнала да наблюдавам подобно нещо. Не съм привърженик на боя и не бия, смятам че е достатъчно родителя да седи на разстояние подходящо за възрастта на детето и да коригира грешките.
Моят метод за момента действащ с малкото ми дете е предупреждение и наказание.
Не е лошо да има приятелство между родителите и децата, но то трябва да е по скоро приятел-авторитет отколкото приятел-приятел.  

:
При нас са модерни кракомобилите, тротинетките, скейтове ... , играчки които изискват движение. Предпочитам ги пред лъскавите и скъпи елекрически коли, в които наистина детето седи и скучае.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 12:16
Между другото тия дни видях наживо хавърборд. Девойката върху него...абе последният проблем на родителите й е, че ще я разглезят с играчки. Тя си беше вече за пазене от напористи батковци. И с Балканче да беше, възпитателният проблем беше другаде:)


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в сб, 10 сеп 2016, 12:21
Алилуя, чак се чудя как хора, повечето от които по-млади от мен с 10+ години, стигнахте до моите виждания.
Отивам да се просвета какво е hoverboard - нали така се пише. Сериозно, чувам за пръв път, а все пак сме в 2016, както се изцепи един млад татко на родителската.

След 2 минути:

Това ли било...аз се чудех как се казват тези неща. Амии... 2-ра ръка то е на цената на PS3, каквато ММ за съжаление купи, въпреки моето неодобрение и сега сам си я изплаща.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 12:25
Стига бе, hoverboard се знае какво е от 20 години насам:) Завръщане в Бъдещето е филмът. Просто сега са произвели една търкалка, дето прилича на него, доста футуристично изглежда.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в сб, 10 сеп 2016, 12:30
Стига бе, hoverboard се знае какво е от 20 години насам:) Завръщане в Бъдещето е филмът. Просто сега са произвели една търкалка, дето прилича на него, доста футуристично изглежда.
Аз съм го гледала през 89-90 г., но разбираемо оттогава не помня много неща.
Знае се... няма човек, който знае и умее всичко. Колежката ми, която попитах, също не знаеше, а е 7-8 години по-малка от мен.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 12:35
Гледам ги и аз, че хвърчат из квартала с тия святкащи неща. После четох из интернет, че избухвали в пламъци нерядко.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ice_sparky в сб, 10 сеп 2016, 12:46
И аз си имам чудовище, пък уж не съм толерантна. Обаче таткото и бабите много лесно се огъват и не насмогвам сама да пазя границите. Малката като истеряса съвсем, удрям и шамар. Сега много хора ще кажат, колко лошо е това, но има ситуации, в които само така се успокоява.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Avia-na в сб, 10 сеп 2016, 13:04
Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко. Питам се когато един ден се съберат на едно място няколко такива "победители" и "специални" какво ще се случи.

От друга страна не оправдавам и "гьостерицата", както и възпитание с вменяване на вина и некадърност. Познавам много хора от моето поколение, които са били потърпевши от такива методи и знам колко време отнема, ако въобще може, човек да се отърси от тези "мили" спомени.

За мен всеки трябва да знае къде му е мястото - и родители и деца. Трябва да има окуражаване и поощряване, много любов, но и ясно показване когато се премине дадена граница.

Мен ме тревожи по-скоро идеята, че всички са супер уникални и трябва да са със супер самочувствие. Което в някои случаи се разбира като "без емпатия".


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: savina_33 в сб, 10 сеп 2016, 13:10
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него. Детето трябва да знае кой командва и да се съобразява с това. За да е спокойно и да се чувства сигурно. Защото само някой, който е над теб, може да поеме отговорността да се грижи за теб и да те пази. Не казвам, че командването трябва да става грубо, с бой и т.н., но трябва детето категорично да знае, че родителят командва, а детето слуша. Естествено трябва да се съобразяваме с възрастта, характера и желанията на детето, когато това е уместно и командите трябва все пак да са разумни и изпълними.
В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 13:13
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него. Детето трябва да знае кой командва и да се съобразява с това. За да е спокойно и да се чувства сигурно. Защото само някой, който е над теб, може да поеме отговорността да се грижи за теб и да те пази. Не казвам, че командването трябва да става грубо, с бой и т.н., но трябва детето категорично да знае, че родителят командва, а детето слуша. Естествено трябва да се съобразяваме с възрастта, характера и желанията на детето, когато това е уместно и командите трябва все пак да са разумни и изпълними.
В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.
Много, много ми хареса това мнение. Споделям го.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: otlunatadoyupiter в сб, 10 сеп 2016, 13:41
Ох,как сте нацелили за съжаление много болна тема.Сърцето ми се къса какво деца има.И колко сте прави ,че тук отглеждаме "дете",понякога и по 2.БОлно ми е да виждам как му треперят на едно дете освен родители,баби,дядовци и кой ли не,а то "благодарно" се о*ира с поведение.
Аз като майка на 2 деца искрено ми става мъчно по площадките като ги видя моите как отстъпват на агресивните и нахалнички лигльовци,как се лишават от всяко "удоволствие" да "играят" на площадка сред агресивни деца само и само да не навлезнат в конфликт.Направо се мразя,че не мога да ги науча на същата наглост и вместо това гледам просто да не ги водя на оживените площадки.Ама бива ли така? И до кога? Що за хора ще  възпитаваме като едните ще мачкат наред за сметка на елементарното възпитание,което поне можем да изградим у децата,хич ако не стават за друго...Ама пусти илюзии на родители...Как?! Тяхното е златно,няма друго такова на света! :sick: :sick: :sick:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в сб, 10 сеп 2016, 13:42
Щях да напомня мъдростта:
до 5 години - господар
до 15 години - слуга
след 15 - равен

но както много други неща - по въпроса вече има тема (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=92390)


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в сб, 10 сеп 2016, 13:52
За в България- основен източник на глезене е фактът, че масовото българско семейство не е с деца, а с Дете. Съответно има едничък шанс за перфектно детство, дава всичко и по много, без да изисква. И става една...
Аз пък друго забелязвам, най-глезените и агресивни деца в класа на дъщеря ми са по 2, едното дори са 3 деца. Като по-малкото или най-малкото от децата винаги се глези до безкрай.

За статията не мога да кажа нищо. Не познавам такива родители и честно казано ми звучи като фантастика или поне изключение.

Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето...
Аз пък съм на мнение, че българите не си познават значенията на думите или знаят само едно.

:
приятелят, приятеля, мн. приятели, м.
1. Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения.
2. Вярно и предано същество. Кучето е приятел на човека.
3. Покровител или привърженик. Приятели на книгата.
4. Лице, с което се поддържа интимна връзка; любовник.
прил. приятелски, приятелска, приятелско, мн. приятелски.

Синоними на покровител:
(същ.) защитник, застъпник, закрилник, настойник, благодетел, спасител, меценат, патрон, попечител, опекун, господар
(същ.) шеф


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ina.ina в сб, 10 сеп 2016, 13:53
Мен ме тревожи по-скоро идеята, че всички са супер уникални и трябва да са със супер самочувствие. Което в някои случаи се разбира като "без емпатия".
Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко. Питам се когато един ден се съберат на едно място няколко такива "победители" и "специални" какво ще се случи.
...
За мен всеки трябва да знае къде му е мястото - и родители и деца. Трябва да има окуражаване и поощряване, много любов, но и ясно показване когато се премине дадена граница.

+ 1


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ina.ina в сб, 10 сеп 2016, 13:56
...
Аз като майка на 2 деца искрено ми става мъчно по площадките като ги видя моите как отстъпват на агресивните и нахалнички лигльовци,как се лишават от всяко "удоволствие" да "играят" на площадка сред агресивни деца само и само да не навлезнат в конфликт.Направо се мразя,че не мога да ги науча на същата наглост и вместо това гледам просто да не ги водя на оживените площадки.Ама бива ли така? И до кога? Що за хора ще  възпитаваме като едните ще мачкат наред за сметка на елементарното възпитание,което поне можем да изградим у децата ...
+ 1


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: rummi_pl в сб, 10 сеп 2016, 13:58
В България не се отглеждат деца, а принцове и принцеси.
Невероятен брой.
В момента наблюдавам с интерес порастването на близко дете. Много ми е интересно как ще се развие в бъдеще. Дотук е повече от кошмарно, а пубертет тепърва предстои. Да видим какъв възрастен ще излезе  :roll:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в сб, 10 сеп 2016, 13:59
Първо да кажа, че изцяло подкрепям мнението на Савина.  :bouquet:

Както и че моите наблюдения са като на НСЧ - в моето обкръжение лигавите деца са в семейства с повече от едно дете.

Аз самата като характер съм много далеч от лиглите, не понасям подобно поведение и не го толерирам. Затова и последното определение за моя син би било лигав.
Но пък не си мълча и спрямо приятелските деца, поради което съм имала конфликтни ситуации.

Това, което особено ме напряга е комбинацията от лигави деца и родители, считащи, че трябва да ги водят постоянно със себе си. И на това не съм почитател. Има време за гости с деца, но има и ситуации, когато искам да сме възрастни и да си говорим и общуваме без да се налага да понасям наследниците им.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: OX'AMAH в сб, 10 сеп 2016, 14:01
Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко.


олеле божкеееей  :)))))))))))))) Никога не съм виждала такива постове от мои приятели с деца. Явно не са  толкова "специални".


Деца чудовища съм виждала. Едно детенце, което караше майка му да гони другите деца от катерушки и люлки, че били за нея. Но като порасна стана супер човече. Явно си е било период. Посе като има социализация някаква детето разбира, че не е "център на света", а само на родителите си.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в сб, 10 сеп 2016, 14:08
Цяло лято се нагледах на напълно зомбирани от техниката деца, които дори нямат време да се лигавят, защото просто не влизат в никакви човешки взаимоотношения, за да ги прецениш ангелчета ли са или чудовища.
Иначе смятам, че при еднакъв родителски подход, често резултатът при децата е различен. Лошото е, че възрастните е трудно да се променят и да бъдат гъвкави в подходите спрямо детето. Докато се научат, детето пораснало. А няма втори живот за поправка на грешките :lol:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Avia-na в сб, 10 сеп 2016, 14:10
Както писах в друга тема - хора всякакви:)

Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко.


олеле божкеееей  :)))))))))))))) Никога не съм виждала такива постове сред мои приятели с деца. Явно не са  толкова "специални".


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ٠•● Veggie ●•٠ в сб, 10 сеп 2016, 14:12
Съгласна съм с мненията на nana77 и rummi_pl, точно принцове и принцеси, на които всичко им се позволява. Майката и бащата не са фактор, не са авторитет, не се зачитат по-възрастните. За съжаление, и аз наблюдавам в близкия си кръг подобно дете, на две години, по цял ден с баба си и дядо си, бие се по площадки, посяга на възрастни, няма уважение, защото никога не е наказвано. Вербални забележки му се отправят, с гальовна интонация.
Надявам се, аз да не се проваля по подобен начин с моето дете...


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 14:15
Аз пък едно се чудя.

Като си погледна Фейсбука и общо взето интернета, то са едни педагогики, едни Монтесорита. И си мисля, че всички деца вече са някакви супер-занимавани и малки гении. Изведнъж се оказва, че в първи клас е нормално да не могат да четат, да смятат и да познават монетите. Тоест в 21 век, при наличие на всякаква литература и ресурси, в крайна сметка резултатите от супер-загриженото родителстване май клонят към нулата. Или просто всъщност никой не се занимава, изключая една малка и амбициозна прослойка майки, които са и активни в социалните мрежи. Обикновено бившите маниакални кърмачки, които търсят нови полета за изява.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Barbarella* в сб, 10 сеп 2016, 14:17
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него.
Има едно средно положение, когато детето те възприема като приятел, но не забравя, че в йерархията си над него. Ако родителят успее да приложи това на практика, той ще възпита перфектно децата си.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: OX'AMAH в сб, 10 сеп 2016, 14:20
Както писах в друга тема - хора всякакви:)

Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко.


олеле божкеееей  :)))))))))))))) Никога не съм виждала такива постове сред мои приятели с деца. Явно не са  толкова "специални".

и в какво се състои изборът, за който благодарят, точно? яйцеклетката е избрала правилния сперматозоид ли?


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в сб, 10 сеп 2016, 14:20
Много зависи кой какво влага в думата приятел и какво следва от възприемането на родителя като приятел. Обичайно - нищо хубаво.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: li_lu в сб, 10 сеп 2016, 14:27
Явно моите разбирания за разглезено дете са други.
Най-глезените в моя клас (и към днешна дата) са тези, които всъщност бяха строго възпитавани, но от родители, които не можеха да държат един курс на възпитание. Бият ги примерно, после от гузна съвест им купуват играчка. Скарат им се, после бързат обратно към пейката със сладолед в ръка. Правят ги пред всички на нищо (вербално), а, ако се намеси друг, му се пулят и скачат да защитават всяка, абсолютно всяка постъпка на детето. А вкъщи пак наново "стига си ме засрамвал, за нищо не ставаш, ще ти шибна един". Тъжна история.

Аз отговарям за моите деца и към днешна дата не съм им приятелка, а майка. Не знам дали ще се променя, когато станат пълнолетни. А и не съм сигурна, че е правилно.  :peace:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 14:28
Ох'Аман, не забравяй, че доста съвременни жени като част от пакета "успешни и удивителни" залитат и по йога, оттам по прераждане и души. Съответно има всякакви витаещи души, които се инкарнират чрез техните йога-утроби. Та нормално е това да благодарят, че детето ги е избрало, тоест душата му.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в сб, 10 сеп 2016, 14:33
:
Като си погледна Фейсбука и общо взето интернета, то са едни педагогики, едни Монтесорита. И си мисля, че всички деца вече са някакви супер-занимавани и малки гении. Изведнъж се оказва, че в първи клас е нормално да не могат да четат, да смятат и да познават монетите. Тоест в 21 век, при наличие на всякаква литература и ресурси, в крайна сметка резултатите от супер-загриженото родителстване май клонят към нулата. Или просто всъщност никой не се занимава, изключая една малка и амбициозна прослойка майки, които са и активни в социалните мрежи. Обикновено бившите маниакални кърмачки, които търсят нови полета за изява.
Те не са по-различни от теб, но на тема "деца".  :lol:
През почивните дни гледах как деца играят с бащите си в басейна, плискат се и т.н. Ами, честно казано, им завидях - защото аз още обичам да си играя, но ММ никога не е бил по тази част, а сега пък съвсем и синът ни ще е лишен от това преживяване.
Та думата ми е, че тези деца май приемат родителите си по-скоро като приятели.
Но в същата връзка - подразних се, че децата на тази група почиващи си окупираха една част от басейна за скачане, без родителите поне веднъж малко да ги спрат да не скачат по главите на хората, особено по-големите на години и тегло.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Как' Сийка в сб, 10 сеп 2016, 14:36
Аз пък едно се чудя.

Като си погледна Фейсбука и общо взето интернета, то са едни педагогики, едни Монтесорита. И си мисля, че всички деца вече са някакви супер-занимавани и малки гении. Изведнъж се оказва, че в първи клас е нормално да не могат да четат, да смятат и да познават монетите. Тоест в 21 век, при наличие на всякаква литература и ресурси, в крайна сметка резултатите от супер-загриженото родителстване май клонят към нулата. Или просто всъщност никой не се занимава, изключая една малка и амбициозна прослойка майки, които са и активни в социалните мрежи. Обикновено бившите маниакални кърмачки, които търсят нови полета за изява.

Има нещо такова. Пикът е в 7 клас. Тогава пада голямото надцакване. :lol:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 14:41
Да бе, и на толкоз напъване и уроци- накрая на тестовете пълни мекици.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: I.Hr в сб, 10 сеп 2016, 14:41
Преди много години майка ми сядаше в пясъчника с внука си ( синът ми ) и строяха заедно кули и замъци. Мъжът ми *играе* с дъщеря ни в басейна, имам познат който играе с всички деца в парка, много е забавен и децата го обичат. Това не е приятелство, а обръщане на внимание на децата - поне според мен.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 14:43
Аз не си играя с децата, а често ги игнорирам. Нарочно. Така учат и осъзнават някои неща.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в сб, 10 сеп 2016, 14:43
Ще споделя един опит от училище.

Веднъж в час на класния е дошла психоложката на училището и много учтиво разяснила на децата, че ако родителите им ги тормозят вкъщи могат да се обадят на едикойси номер и да се оплачат. След което им раздала листчета с въпросния номер, като им казала да ги скрият добре и да ги използват при нужда.
И така - една седмица по-късно сядаме да учим със сина ми, който нещо не беше на кеф. Започна да се тръшка, че не иска да учи и след като му се скарах ми извади въпросното листче с телефона и ми заяви в прав текст, че цитирам: "Знаеш ли, че ако продължаваш да ме тормозиш ще звънна на този номер и ще видиш ти!" Направо не се побирах в кожата си в този момент. Ума ми не можеше да побере защо, след като им обясняват за разни телефони, на които да звънят при тормоз не взеха да им обяснят какво точно се нарича домашен тормоз и какво ще им се случи на децата, след като звъннат на този номер. Е, аз отделих достатъчно много време, за да обясна тези неща на сина ми и той повече на си позволи и да ми вее листа под носа, но се питам какво ще стане, ако някое дете /не съм застрахована, че няма да се случи и на мен/ го направи някой ден.
Та се питам, как да му плясна един шамар зад врата примерно, когато ми скъсва нервите, след като им се говорят такива неща в училище и после ще ме влачат по какви ли не институции, само защото съм си позволила да се опитам да възпитам детето си.
Иначе съм много далеч от приятелските отношения с децата. Те ще си имат достатъчно много приятели в живота - сега имат нужда от родители, които да се грижат за тях и да ги възпитават. Но как да стане, когато все повече навлиза модерното възпитание и приятелските отношения с децата  :roll:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в сб, 10 сеп 2016, 14:49
Американският модел - родителите се страхуват децата им да не го направят и затова го дават по-ларж. Чувала съм го от позната, която отиде да живее там, не зная доколко може да се обобщава за държава с население 300 милиона.
От друга страна - донякъде е оправдано, защото един родител все пак има много повече възможности да злоупотребява с дете, без да бъда разкрит. Но си има и деца-психарчета, имаше един филм с Маколи Кълкин - Перфектният син


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: li_lu в сб, 10 сеп 2016, 14:49
Аз не си играя с децата, а често ги игнорирам. Нарочно. Така учат и осъзнават някои неща.
Например, че не са важни, ли?  :roll:
Можеш спокойно да откажеш да си играеш с тях, но да ги игнорираш... Защо, ако не е тайна?
 


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 14:55
Аз не си играя с децата, а често ги игнорирам. Нарочно. Така учат и осъзнават някои неща.
Например, че не са важни, ли?  :roll:
Можеш спокойно да откажеш да си играеш с тях, но да ги игнорираш... Защо, ако не е тайна?
 

Разбира се, че не им игнорирам необходимостите. Обаче при разходка, при игра съвсем съзнателно и преднамерено се правя, че не чувам, гледам на другата страна или правя нещо свое. Дори изисква повече съзнание и мисъл. Целта е да се научат, че и другите имат граници и не може да откликват веднага, а понякога и въобще може да не откликват.

Когато видят, че друг няма да им помогне, си помагат сами, измислят сами игри.

Също така не смятам, че децата ми са център на живота, най-голямата цел и най-голямото постижение. Важни са, но не най-важните, та да оставям всичко и да им обръщам внимание безусловно. Трябва да се чувстват обичани, но не чак боготворени. Важни, но не и централни.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: li_lu в сб, 10 сеп 2016, 15:00
Целта е да се научат, че и другите имат граници и не може да откликват веднага, а понякога и въобще може да не откликват.
Можеш да им го обясниш с думи: "Сега не." , "Сега и аз почивам" , "Изморена съм и имам нужда от тишина" ... Аз бих ползвала игнорирането като наказание. Реално, ти просто се правиш, че не съществуват в този момент, което е огледалният образ на "център на Вселената"; съвсем не е толкова различен.

Сега, да не си помислиш, че ти давам акъл как да си гледаш децата.
Просто за мен това безсмислено грубо. :peace:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Gugy в сб, 10 сеп 2016, 15:15
От 8 години съм тук. Синът ми избута почти цялото обучение в училище. Как пък и една драма нямаше? Не съм погледнала едно домашно, освен ако той не поиска да се похвали.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в сб, 10 сеп 2016, 15:20
От 8 години съм тук. Синът ми избута почти цялото обучение в училище. Как пък и една драма нямаше? Не съм погледнала едно домашно, освен ако той не поиска да се похвали.
:
Не си погледнала, щото си заета да печеш кебапчета  :35:

Колко различни са децата - при щерката и аз не знаех какво и кога учат, но като гледам амбициозни родители - и аз започвам да се упреквам дали не съм много лежерна, а синът ми определено ще има нужда от повече внимание, въобще не прилича на кака си.
Тя - прилежна блейка, той - наблюдателен хаймана


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в сб, 10 сеп 2016, 15:36
На децата-чудовища какви са им родителите?


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в сб, 10 сеп 2016, 15:39
Интересно мнения.. :roll:
Като майка на бивше дете-чудовище не знам какъв съвет да дам.
Децата са отражение на родителите. Безспорно.
И ако едно дете е "чудовище", значи има не-щастливи родители.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в сб, 10 сеп 2016, 15:41
Обичта се усеща по принцип,но в ранна детска възраст,трябва да се покаже/докаже с действия. Виждам,че the Siren има три деца. Малко прекалено строга ми се вижда.Със сигурност е вряла и кипяла,но от къде ние възрастните сме сигурно,че точно това желание за игра с нас,не е наистина важно за детето!? За нас може да е досадно и да мислим че го прави от скука,но знаем ли,какво всъщност чувства то,в дадения момент!? Аз винаги отделям малко време когато поиска да играем. Например 5мин и после му казвам да продължи сам.
За "благодарностите,че е избрало точно нас за родители",го разбирате погрешно според мен и съвсем буквално. Мисля,че и аз съм го ползвала,като с това съм искала да кажа,че наистина съм щастлива че е в живота ми,и защото обичам точно него прекалено много вече. А не защото видиш ли е най най голямото съвършенство в света.
Децата не се раждат "чудовища",но могат да станат такива. Ако родителя предаде погрешна представа за държанието и отношенията,такова израства и детето. След 2,5г вярвам,че научават повече наблюдавайки как се държи ме ние,спрямо него,спрямо другите хора,между нас си,отколкото с говоренето.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: SilverSign в сб, 10 сеп 2016, 15:42
Да се включа с една кратичка история (ако някой от въпросните родители е тук, моля да не се обижда - позицията ми е на страничен човек):

Бяхме в един парк, с няколко деца наоколо, които се гонят, бягат, крещят - нормалните неща. Не щеш ли, в парка имаше и едно бездомно коте, което, очевидно, не искаше да бъде обект на обичта им и с всички сили бягаше от тях. Дори се качи на едно дърво, за да се измъкне от тях, като те впоследствие се покатериха и го свалиха.
Аз междувременно съм си отклонила вниманието, като чух, че приятелят ми се развика нещо на децата (а той е много тих човек, на мен самата нито веднъж не ми е повишил тон за толкова години) и ги гледам как замерват котето с камъни. Оглеждам се за родители и виждам една майка, която безучастно обясни, че им е направила забележка преди малко, но после явно се почувства неудобно... Междувременно котето, за щастие, успя да избяга от тази "любов".

И оттогава седя и си мисля, че реално границите са това, което удържа вродената ни жестокост - първоначално тези, поставени от родителите, после от училището и накрая от обществото. В този ред на мисли, първите граници са много важни, доколкото те са основата за последващото ни "обществено" възпитание.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в сб, 10 сеп 2016, 15:48
SilverSign, в моето детство по селата нежеланите котета и кученца ги изхвърляха бабите и дядовците на  бунището или ги давеха в кофа с вода (това съм го чела в книгите на Исабел Алиенде, та явно не е само наша традиция).
Спомни си и обичая с въртенето на кучетата...
За съжаление сме израсли с това мислене, идва от предците ни и иска време докато настъпи промяна...


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: teddynm в сб, 10 сеп 2016, 15:59
В България не се отглеждат деца, а принцове и принцеси.
Невероятен брой.
В момента наблюдавам с интерес порастването на близко дете. Много ми е интересно как ще се развие в бъдеще. Дотук е повече от кошмарно, а пубертет тепърва предстои. Да видим какъв възрастен ще излезе  :roll:

Цитат
В България не се отглеждат деца, а принцове и принцеси.

Да!Да!Да!

Положението е сериозно при добре обезпечените и презадоволените отрочета.
Абсолютно умишлено и без проблеми се удовлетворяват всички прищевки и капризи от всякакво естество само и само родителите да бъдат оставени на спокойствие да си "работят" или да се наслаждават на почивки,мохабети,маминка да си вее байряка по шопинг и козметични салони... :crazy:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: SilverSign в сб, 10 сеп 2016, 16:00
НСЧ смея да споря, че това е традиция и не може да се изкорени - доколкото собственото ми "либерално" възпитание е получено именно от майка ми, която цял живот е проучвала и е била сред тъкмо тези обичаи и традиции.
Но пък никога нямаше да ме остави да мъча друго живо същество от страх да не ми се скара.

Връщайки се към темата: за мен родителите няма как да са приятели с децата си, защото тогава те пък няма да имат родители. И както беше казал някой по-надолу, ролята на авторитета е както да поставя правила и да наказва, така и да подкрепя и защитава. Двете са еднакво важни - но в различни ситуации.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в сб, 10 сеп 2016, 16:03
Лигавенето не е само до купуването на каквото отрочето поиска.
Лигавенето, което мен ме дразни повече е, че децата са абсолютно безконтролни. Не са ограничавани от нищо. Няма санкцията към поведението.

А това, което ме втрещи един път, бе как дете на градинска възраст отговори на баща си с "А ти я млъкни, бе!" на негова забележка.

Аз загубих и говор и картина. Бащата не реагира. Майката също.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в сб, 10 сеп 2016, 16:09
На мен пък ми прави впечатление една тенденция майки и баби да възхваляват нечовешките качества на своите деца/внуци. Не мога да преброя колко пъти ми се е случвало случайно да чуя жени да хвалят деца, като задължително се подчертава, че детето изключително бързо се развива за възрастта си и че вече се държи, като възрастен /визирам деца на по 2 - 3 годинки/. Скоро пък моя роднина изхаби 30 минути да ми обяснява как нейната 16 годишна внучка била толкова интелигентна и скромна, по цял ден само четяла и всеки ден готвела различно ядене, за да изненада майка си, като се прибере от работа. Не пропусна да подчертае, че тя не излиза с приятелки, защото била различна от момичетата на нейната възраст - много по-зряла и интелигентна. Не искам да обидя детето - много вероятно е наистина да е такова, но се чудя защо е това изтъкване и натрапване на детско съвършенство. То е ясно, че за всеки човек неговите деца/внуци са по-по-най....


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в сб, 10 сеп 2016, 16:13
Това, което наблюдавам напоследък е, че чудовища се получават не толкова от лигавене, колкото от неглижиране - единият родител липсва, другият се скапва от работа и за общуване с детето просто няма време и то си прави каквото си иска и си знае.

Иначе с дъщерята ходим на шопинг и сме приятелки, мога да кажа.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: SilverSign в сб, 10 сеп 2016, 16:16
Не знам защо детето да не излиза с приятели се изтъква като качество. Мен би ме притеснило.  :lol:



Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: I.Hr в сб, 10 сеп 2016, 16:21
Приятелството между родител и дете не е точно като приятелството между дете и дете. За мен като родител приятелство е да се постигнат такива отношения, че при проблем детето да търси мен - родителя, а не приятелите си от улицата. Аз не съм ималата такива отношения с моите родители и определено се стремя да ги постигна с децата си. Не държа да ми споделят живота си в детайли, но държа да знаят, че аз ще им окажа най-адекватната помощ при нужда.

Не знам защо детето да не излиза с приятели се изтъква като качество. Мен би ме притеснило.  :lol:



Това е извратено възпитание. Детето трябва да се държи далече от изкушенията, а приятелките могат да го подтикнат към тях. За жалост много родители го прилагат.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Как' Сийка в сб, 10 сеп 2016, 16:21
Стига бе, една баба ако не се похвали с внуците си, каква баба е тогава?  :lol:

Иначе с дъщерята ходим на шопинг и сме приятелки, мога да кажа.

С дъщерите е лесно, ама с момчетата от една възраст нататък не е много благоразумно майките им да са им най-добрите приятелки и да си се шляят по шопинг. Не за друго, ами после пълнят темите за Муньовците, а жените им (ако случайно се сдобият с такива) развяват гащите на свекървите си в СО.  :lol:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: OX'AMAH в сб, 10 сеп 2016, 16:23


А това, което ме втрещи един път, бе как дете на градинска възраст отговори на баща си с "А ти я млъкни, бе!" на негова забележка.


Аз в Германия на каква гледка станах свидетел. Значи таткото и щерката (10-12 години, доколкото мога да съдя) карат заедно колело, чакат светлината на кръстовище. Той й прави забележка на госпойцата да се дръпне, за д ане я бутне някой автомобил, който е в право, докато чакат. Тя какви уста отвори и как му се развика...бях потресена и ми идваше аз да я ошамаря. Май навсякъде вече са "специални" дечицата.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в сб, 10 сеп 2016, 16:25
НСЧ смея да споря, че това е традиция и не може да се изкорени...
Въобще не споря. Моите родители също са прекъснали традицията.
Само казвам откъде идва и че не е нещо, възникнало в днешни дни. На някои им е нужно повече време.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: I.Hr в сб, 10 сеп 2016, 16:28
Е, аз при нас съм попадала на още по шокираща. Дете, 5 годишно, така нападна майка си с шутове и шамари наричайки я с *цветни* имена, че ми идеше да ошамаря нея не него. Споделяла съм и друг път за това дете. То беше възпитавано от съвсем малко да удря когато го удрят. В последствие започна да разрешава всичките си конфликти с удари и обиди. Родителите му често попадаха под гнева му и докато бащата го пошляпваше, майката геройски понасяше всичките му глупости.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Klitemnestra в сб, 10 сеп 2016, 16:30
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него. Детето трябва да знае кой командва и да се съобразява с това. За да е спокойно и да се чувства сигурно. Защото само някой, който е над теб, може да поеме отговорността да се грижи за теб и да те пази. Не казвам, че командването трябва да става грубо, с бой и т.н., но трябва детето категорично да знае, че родителят командва, а детето слуша. Естествено трябва да се съобразяваме с възрастта, характера и желанията на детето, когато това е уместно и командите трябва все пак да са разумни и изпълними.
В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.

Много добре казано. За правилното психическо развитие на детето е нужно някой да му постави граници. Благодарение на тези граници съществуват моралните категории добро-зло, хубаво-грозно, допустимо-недопустимо. Да си родител е отговорност и тази отговорност изисква и строгост. Между другото това да си строг родител ни най-малко не противоречи на дълбоката ти вяра, че детето ти е най-най-най. А приятелските отношения се градят И на авторитета на родителя още от детските години. Кой може да е приятел с човек, с когото може да се гъбарка както и когато си поиска, независимо, че е тридесетина години по-малък и петдесетина килограма по-лек. Кой уважава човек, който му кляка на всички желания, независимо родител, роднина и т.н. Кой ще се допита, кой ще сподели с родител, никога не упражнил авторитета на възрастта, мъдростта, познанията си? Либералното родителство не е нищо друго освен родителска безотговорност. Най-лесно е да оставиш чавето да прави каквото си иска, вместо да търпиш истериите му, да му обясняваш, да му помагаш да израсте като пълноценен и уверен в себе си човек. Либералното родителство, както междувпрочем и либералната политика създават гневни аутсайдери. Нищо повече.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Зимна Утрин в сб, 10 сеп 2016, 16:35
Рядко се качвам в автобус и винаги предпочитам да стоя права, дори да е празен. Онзи ден се возя и на една от спирките нахълтват  млада майка с малък принц – видима възраст около 4 години. Имаше една празна двойна седалка близо до мен (аз стоя права). Майката подкани отрочето си да побърза и двамата се разположиха на двете места. След тях се качиха две възрастни жени. Едната беше с бастун. Майката въобще не реагира. Аз, като един ЗАЩИТНИК (от друга тема), я подсетих учтиво да вземе малкото дете в скута си, за да седне едната жена. Последваха крясъци и обиди от младата госпожа, а принцът скочи и ме удари, което предизвика небивала радост у родителката му. Промълвих само, че добре го възпитава.
Как трябваше да постъпя?


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в сб, 10 сеп 2016, 16:42
Toва за шведите съм го чела още преди година. Проблемът при тях е, че родителите нямат никакви права, а само задължения и могат да им отнемат детето по най-малък повод - например ако го караш да си оправя леглото и чисти стаята, може да се тълкува като експлоатация на детски труд. Уж за доброто на децата, ама вече се вижда, че тази система за отнемане на деца дава много лоши резултати - от една страна, защото от страх да не ти вземат детето, не смееш да го възпитаваш и създаваш чудовище, второ - че отнемайки го от семейството, не му правиш доброто.
А в Бг е грозна картинка - децата не се възпитават никак - гордостта на родителите е, че са им изтърпели истерията, а че после ще има по-голяма истерия, защото то граници не знае и няма как да узнае, понеже все го изтърпяваш, не се мисли. Отделно умишленото разглезване и презадоволяване с материални блага и слагането на детето по-високо от родителите, които са му слуги. Това пък е отзвук на сиромашкото мислене - той не е имал като дете, позамогнал се и сега изсипва върху детето рога на изобилието.
Съгласна съм със Сирената - единствените деца са по-разглезени и невъзможни за общуване, защото са свикнали да командват и друго не знаят - непрестанно чувам "едно дете имам, ама всичко ще му дам", много вредна нагласа и тези принцове и принцеси много ще ги боли, когато ги детронират.
И е много странно, че уж ходят на ясли и градини, обаче не са социализирани, а са като хванати от гората, не знаят да говорят нито с възрастен, нито да играят с другите деца.
С моите деца нямам съществени проблеми, защото си има ясна йерархия - мама и тате решават, децата ги слушат, точка - не ги умолявам и увещавам как трябва да се свърши нещо, а казвам какво трябва и не е възможно да ми кажат "няма". Колкото по-големи стават децата, толкова повече неща могат да решават сами, не им стоварвам права, които им е рано да имат и не биха понесли.
Колкото до заниманията - не си играя с деца, не им измислям занимавки и не им правя интересното, защото не желая да отгледам идиоти без въображение. Играя с тях, разбира се, но на скрабъл и шах, на не се сърди човече, когато са били по-малки, въобще игри, в които има участници. На колички и роботи не съм играла.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ice_sparky в сб, 10 сеп 2016, 16:43
Много полезна книга по темата е "Малкият тиранин" на Иржина Прекоп.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ina.ina в сб, 10 сеп 2016, 16:46
Рядко се качвам в автобус и винаги предпочитам да стоя права, дори да е празен. Онзи ден се возя и на една от спирките нахълтват  млада майка с малък принц – видима възраст около 4 години. Имаше една празна двойна седалка близо до мен (аз стоя права). Майката подкани отрочето си да побърза и двамата се разположиха на двете места. След тях се качиха две възрастни жени. Едната беше с бастун. Майката въобще не реагира. Аз, като един ЗАЩИТНИК (от друга тема), я подсетих учтиво да вземе малкото дете в скута си, за да седне едната жена. Последваха крясъци и обиди от младата госпожа, а принцът скочи и ме удари, което предизвика небивала радост у родителката му. Промълвих само, че добре го възпитава.
Как трябваше да постъпя?


И конско да й четеш на такава майка ... все тая. Може би въпроса: "А ако тази жена беше вашата майка, пак не бихте ли направили място?" би я накарал да се позамисли ...  ама да се ненадяваш.

Не знам, ама мен ужасно ме дразни липсата на каквото и да е мисъл за другите - и то точно в случаи като този, в който другите ОЧЕВАДНО имат нужда от помощта ни. Издивявам, направо си побеснявам в такива ситуации. (Всъщност и аз излязох Защитник в Личностите типове)


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в сб, 10 сеп 2016, 16:50
За да си "приятел" с детето трябва първо да имаш доверието му. А то не се спечелва никак лесно. И не става с авторитет.  Мислите си, че ви дадено по дифолт, ама ела да видиш в тийн възраст какво става.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в сб, 10 сеп 2016, 16:53
Разбира се, че доверието трябва да се спечели, но аз съм на мнение, че родителите не трябва прекалено много да се набъркват в личния живот на децата си - все пак и те трябва да усещат известна самостоятелност и да си имат техни си неща и лично пространство. Както казва класният на сина ми - "родителите не трябва всичко да знаете".
Приятелка на децата си няма да бъда, приятелки си имам, ще им бъда майка завинаги.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ina.ina в сб, 10 сеп 2016, 16:57
За да си "приятел" с детето трябва първо да имаш доверието му. А то не се спечелва никак лесно. И не става с авторитет.  Мислите си, че ви дадено по дифолт, ама ела да видиш в тийн възраст какво става.

Да, определено доверие не се печели с авторитет. А балансът между двете (т.е. така че да ги имаш и двете) е много труден.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в сб, 10 сеп 2016, 16:57
Е то там е тънкостта..;)


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в сб, 10 сеп 2016, 17:02
Балансът най-често се постига с женската мекота на майката и мъжката строгост на бащата. Няма как да се пръкнат чудовища, които да замерят малко коте с камъни, в семейство с нормални човешки ценности, независимо от подходите. Но децата рядко са еднакви като поведение. Брятя и сестри често се различават - едното е по-сговорчиво, друго по-опърничаво, по-подлагащо на съмнение авторитети. Характерът не е само функция на възпитанието.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в сб, 10 сеп 2016, 17:08
Няма рецепта. :peace:
Баланс, при само един родител, е като да ходиш по въже постоянно. :crazyeyes:

Характерът се възпитава с личен пример и с признаване на неговата личност. :peace:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 17:09
Характерът не е някаква мистерия: поведението става навик, навикът става характер.

А родителят може да управлява поведението- не директно, но като управлява средата, границите, ценностите, донякъде и целите.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в сб, 10 сеп 2016, 17:09
Чудовище не е побойник или мъчител на котки. Чудовище е дете, което не признава за авторитет нито родител, нито учител, понеже от малко е учено, че всички с него трябва да се съобразяват и каквото то каже, това и ще става. Такива деца са невъзможни, защото нямат усещане за мярка и не им хрумва, че е възможно те да се съобразяват с нещо - например с правилата в училище или със законите. Бих искала да ги видя, когато имат шеф един ден ;)
А заради това, че всяко тяхно желание и каприз бива моментално удовлетворен, те дори не могат да си помечатят за нещо и не изпитват щастие от това да получат подарък или празник, защото само да смигнат и готово. Затова са гадни с другите деца, защото им завиждат за радостта, която те самите не могат да изпитват.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в сб, 10 сеп 2016, 17:13
Янечек, моето дете беше точно такова.
И повярвай ми, никога не е бил глезен.  :peace:
Още по-малко да е ставало каквото каже или поиска. :ooooh:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ina.ina в сб, 10 сеп 2016, 17:14
Чудовище не е побойник или мъчител на котки. Чудовище е дете, което не признава за авторитет нито родител, нито учител, понеже от малко е учено, че всички с него трябва да се съобразяват и каквото то каже, това и ще става. Такива деца са невъзможни, защото нямат усещане за мярка и не им хрумва, че е възможно те да се съобразяват с нещо - например с правилата в училище или със законите. Бих искала да ги видя, когато имат шеф един ден ;)
А заради това, че всяко тяхно желание и каприз бива моментално удовлетворен, те дори не могат да си помечатят за нещо и не изпитват щастие от това да получат подарък или празник, защото само да смигнат и готово. Затова са гадни с другите деца, защото им завиждат за радостта, която те самите не могат да изпитват.

Май-май си права. (Не ми обръщайте внимание на "май-май", аз много рядко съм категорична; винаги имам предвид и 1% при който нещата ще бъдат точно противоположните  :lol:)


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в сб, 10 сеп 2016, 17:15
Е, аз не говоря за нечие конкретно дете, а обобщавам личните си наблюдения. Не бих искала никого да обиждам  :peace:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в сб, 10 сеп 2016, 17:22
Учители споделят, че най-трудните деца са именно тези, които вкъщи са наказвани, много контролирани и държани на въже. Веднъж откъснали се от въжето, изпускат парата на обществени места. Защото всеки човек има нужда някъде да бъде с по-малко задръжки, да се чувства по-свободен. А може би правят и циркове, за да бъдат забелязани.... Но сигурно няма формула, при всеки е различно. Възможно е и презадоволяването да води до подобно поведение.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 17:28
Не е достатъчно само детето да не се подчинява на авторитети. Детето чудовище освен това осъзнава силата си, осъзнава, че може да е гадно и да наранява другите. Прави го нарочно и изпитва удоволствие от това- а не просто да не се подчинява, за да постигне някаква цел и в крайна сметка да е добронамерено. Даже неподчинението на авторитети може да е положителна черта в някои случаи.

А детето-чудовище може някой ден отлично да научи да се мазни на авторитети, за да си постигне целите.

Това за трудните деца, дето били много наказвани...не знам кое е първо- кокошката или яйцето. В крайна сметка ако самото дете няма лошо поведение, едва ли ще предизвика от нищото прекален контрол. Тоест имало е някакъв дълбок проблем, който е подтискан със строгост, но избива някой ден. Детето никога не е било безпроблемно, а родителите да са изцяло със заслуга.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в сб, 10 сеп 2016, 17:33
Даже неподчинението на авторитети може да е положителна черта в някои случаи.


Да, така се получи. :peace:

Не генерализирайте просто.
И без това е пъслен света с психопати. И е са били деца някога..;)



Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в сб, 10 сеп 2016, 17:36
Прекален контрол може да се предизвика от нищото. Ако си някой вманиачен чистник, можеш по цял ден да крещиш на детето и реално нищо да не му даваш да прави.
Или се страхуваш от настинки - лятото прекалено горещо, зимата много студено, през есента и пролетта духа. Това само за пример. Обикновено това са лабилни като психика родители, несигурни в други сфери, търсещи компенсация. Но не съм психолог, може  и да е друга причината - наследяване на модели, страх да не възпиташ от "новите чудовища" :lol:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 17:39
Ако родителите ти наистина са толкоз луди, не е нужно и думичка да ти казват, за да ти изкривят битието и съзнанието.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в сб, 10 сеп 2016, 17:41
Ако родителите ти наистина са толкоз луди, не е нужно и думичка да ти казват, за да ти изкривят битието и съзнанието.
Точно това е истината. Обикновено няма нужда от много казване, подходи и т.н Децата общо взето  са като родителите .


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 17:43
Ако родителите ти наистина са толкоз луди, не е нужно и думичка да ти казват, за да ти изкривят битието и съзнанието.
Точно това е истината. Обикновено няма нужда от много казване, подходи и т.н Децата общо взето  са като родителите .

Може и да не са като родителите, може да са противоположност и да са надарени с много качества. Но родителят примерно така да ги подтисне тия качества и да ги изкриви, че да се получи надарен, но нереализиран човек. Имам чувството, че за родителите понякога е по-лесно детето да няма качества и да прави грешки, отколкото да се окаже с много качества. Може би някои родители не могат да допуснат, че детето им може да е много по-напред с материала от тях и гледат да му подрежат крилцата.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в сб, 10 сеп 2016, 17:44
Имам предвид като ценности и като поведение.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: OX'AMAH в сб, 10 сеп 2016, 17:46
Абе според мен , за истинските деца- чудовища, а не тия дето крещят на родителите си, си има генетичен компонент. или пък много сериозен психически и физически тормоз.


Иначе "специални деца" под път и над път. Винаги е имало. Но и такива порастват. Просто им е малко по-трудно да се адаптират към реалния живот, в който от тях се иска да са полезни, да покажат умения и качества, а не "специалност". Според мен, това е трудно за изтърпяване, но в крайна сметка не е фатално.

От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 17:48
В някои случаи подозирам недиагностицирано психично заболяване, което може и генетично да е.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в сб, 10 сеп 2016, 17:48

От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.

Тук съм абсолютно съгласна.
И тогава и аз бих сложила етикет "чудовище" и бъдещ психопат.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в сб, 10 сеп 2016, 17:49

От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.
И за мен. Категорично.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в сб, 10 сеп 2016, 17:55
Е, щом моето голямо "чудовище" иска да стане ветеринар, съм си изпълнила мисията като родител.  :mrgreen:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в сб, 10 сеп 2016, 17:58
Е, щом моето голямо "чудовище" иска да стане ветеринар, съм си изпълнила мисията като родител.  :mrgreen:
Така е..;)
Моето е редовен осиновител на всички улично-превъзходни.. :35:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 1000 islands в сб, 10 сеп 2016, 18:01
https://youtu.be/zZwx1LgJJTs
Нещо забавно по темата!
Ние преди две години дойдохме в Канада и не след дълго синчето ми развя лист с "оня" телефон под носа, докато му се карах за едно ненаправено домашно.  Говорих му. Прибра листа и не го е вадил повече! Ама в първият момент наистина онемях.
И тук масово виждам лигави деца, които злоупотребяват с търпението на родителите си и са, меко казано асоциални. В началото ми обясняваха, че било едва ли не незаконно да им крещиш, камо ли да ги удариш. Е, аз и викам и понякога тупвам някого по дупето (вече са големи и рядко се налага, слава Богу!). Аз съм на мнение, че едно тупване в подходящия момент струва хиляда думи. И не става дума да го удариш,та да го заболи, а наистина просто да го тупнеш.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Deborana в сб, 10 сеп 2016, 19:04
Както писах в друга тема - хора всякакви:)

Това е едно от нещата, което и мен ме тревожи. Много често в Фейса виждам публикувани благодарности от страна на родители  към детето им, че е избрало именно тях за негови родители, че точно тяхното дете е най-специално, че трябва да бъде победител във всяко едно отношение, че то е най-най-доброто и заслужава да получи всичко.


олеле божкеееей  :)))))))))))))) Никога не съм виждала такива постове сред мои приятели с деца. Явно не са  толкова "специални".

и в какво се състои изборът, за който благодарят, точно? яйцеклетката е избрала правилния сперматозоид ли?

Има легенди и теории, че душите на децата от небето избират родителите си, т.е. хората, при които да отидат.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в сб, 10 сеп 2016, 19:13

Има легенди и теории, че душите на децата от небето избират родителите си, т.е. хората, при които да отидат.

хахаха! те душите си избират да се родят момичета в Афганистан или някъде из Орландовци  :crazy:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: El Mariachi в сб, 10 сеп 2016, 19:45
Аз съм на мнение, че не е редно и не е полезно родителят да е приятел с детето си. Той е родител и трябва да бъде авторитет за детето. Т.е. трябва да бъде над него в йерархията, не наравно с него. Детето трябва да знае кой командва и да се съобразява с това. За да е спокойно и да се чувства сигурно. Защото само някой, който е над теб, може да поеме отговорността да се грижи за теб и да те пази. Не казвам, че командването трябва да става грубо, с бой и т.н., но трябва детето категорично да знае, че родителят командва, а детето слуша. Естествено трябва да се съобразяваме с възрастта, характера и желанията на детето, когато това е уместно и командите трябва все пак да са разумни и изпълними.
В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.
Много, много ми хареса това мнение. Споделям го.


Мдааа, както добре е речено "со кротце, со благо и со малко кютек!"  :mrgreen: А шведските и тем подобни изгъзици са извратеншяка толерастия и разбиване на семействата, да не говорим за случаите на инцест и педофилия из онези държави.  8)Така че нямаме нужда от техните примери.  8)


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sinergon2 в сб, 10 сеп 2016, 20:45

Има легенди и теории, че душите на децата от небето избират родителите си, т.е. хората, при които да отидат.

хахаха! те душите си избират да се родят момичета в Афганистан или някъде из Орландовци  :crazy:
или при мазни педофили, психопати, пропаднали наркомани, нежелаещи бременност жени, които от първата секунда мислят за аборт  :?

Виждала съм няколко такива изтървани, даже едното толкова ме потресе, направо класика в жанра. Съкровището наредило двойка до двойка в 4. клас, а не могат да го накарат да отвори учебник дори, защото "аз какво да направя сега, да му се карам ли". Аз се чудя, не проумяват ли хората, че това е крайно мечешка услуга. Не двойките са проблем толкова, все пак трябва и бачкатори да има, колкото абсолютната липса на осъзнаването, че имаш задължения.
Как ще работи, как ще учи, каква професия ще има, как ще я изпълнява?


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в сб, 10 сеп 2016, 21:23
Веднага ще ти кажа - нищо ще учи, нито ще работи.
За съжаление имам и в моята рода подобен случай и в тази на съпруга ми.
Докато родителите бяха живи - отглеждаха ги.
Сега са като клошари - без работа, без семейства. Отврат. И всичко това от прекомерна грижа, глезене и лиготии.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в сб, 10 сеп 2016, 21:41
Аз пък едно се чудя.

Като си погледна Фейсбука и общо взето интернета, то са едни педагогики, едни Монтесорита. И си мисля, че всички деца вече са някакви супер-занимавани и малки гении. Изведнъж се оказва, че в първи клас е нормално да не могат да четат, да смятат и да познават монетите. Тоест в 21 век, при наличие на всякаква литература и ресурси, в крайна сметка резултатите от супер-загриженото родителстване май клонят към нулата. Или просто всъщност никой не се занимава, изключая една малка и амбициозна прослойка майки, които са и активни в социалните мрежи. Обикновено бившите маниакални кърмачки, които търсят нови полета за изява.

Напротив, първи клас е за ограмотяване, а това, че сега всичко живо се напъва да изпрати първокласника научен е от страх, че всички други ще могат да четат. И това вторично създава доста главоболия на учителките в първи клас, защото често децата четат грешно, а е по-трудно да се оправят грешки, отколкото да се започне от нулата.
В някои случаи аз съм длъжна да ограмотя детето като част от терапията.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в сб, 10 сеп 2016, 22:04
Учители споделят, че най-трудните деца са именно тези, които вкъщи са наказвани, много контролирани и държани на въже. Веднъж откъснали се от въжето, изпускат парата на обществени места. Защото всеки човек има нужда някъде да бъде с по-малко задръжки, да се чувства по-свободен. А може би правят и циркове, за да бъдат забелязани.... Но сигурно няма формула, при всеки е различно. Възможно е и презадоволяването да води до подобно поведение.

Тая работа е като във вица "защо си с шапка - защо си без шапка". Психолозите твърдят коренно различни неща. Но накрая се оказва, че и контролираните, и неконтролираните са с потенциал да са трудни. И много често родителите нямат никакъв принос. Не можеш да влезеш и да контролираш чуждите мисли, пък били те и на собственото ти дете. И то се вижда - деца от едно и също семейство, сходно възпитавани, а разлика от небето до земята.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в сб, 10 сеп 2016, 22:31
Формулата е баланс между всичко - пръчката и моркова, отговорностите и свободата, мързела и престараването.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в сб, 10 сеп 2016, 22:35
Балансът е като морското свинче - нито е морско, нито е свинче. Празна фраза.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в сб, 10 сеп 2016, 22:41
Не вярвам, че родителите нямат принос.
Няма деца чудовища, има родители, които не знаят какво да правят с децата си.
И ако някой ми каже, че постоянните забрани на уж загрижените родители водят до нещо добро или пък другата противоположност, няма да повярвам.
Дечицата идват чисти при нас, ние ги окепазяваме.
И да, всеки ден благодаря на сина си, че е избрал да дойде при нас. Разбира се не във фейса, а гледайки го в дълбоките му, все още сини очи.
 


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 22:43
Що да е празна фраза. Аз много мразя всякакви крайности, опитът ме е научил, че нищо добро не излиза от никоя крайност. В тоя смисъл - нито разрешавам всичко, нито ги бия на почивки, нито пък съм им приятелка. Не им и вися над главата да им дудна и възпитавам напоително като зълва ми, егати досадата е тая жена. Нон стоп седи над петгодишния си син и му налива "мъдрост" с фуния. Само като й види гърба и е като отвързан.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в сб, 10 сеп 2016, 22:47
то и с много дуднене не е добре .
По добре малко думи, но на място .
А, понякога един шамар през устата върши по добра работа
от всички думи .


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в сб, 10 сеп 2016, 22:48
Забелязала съм, че хората с леко по-малко умствен багаж са склонни да се престарават, особено по площадките. Едно викане,  един контрол, едно чудо. Да не би някой да си помисли, че не си възпитават детето. 


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в сб, 10 сеп 2016, 22:50
Шамарът през устата се надявам да свърши идеална работа, ама за майката или таткото.
Като си некадърен да си възпиташ детето то не е виновно и последното нещо, което ще го накара да ти заиграе по гайдата е шамарът. Да, може да има ефект на момента, но после ще става все по-зле.
Впрочем, не вярвах, че в днешно време има мислещи хора, чийто инструмент за възпитание е шамарът.
Ама то като ти е празна главата, си мислиш, че боят ще свърши работа.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 22:54
Шамарът през устата е едно чудесно средство, ако го употребиш точно в подходящия момент и не злоупотребяваш. Голямата ми дъщеря още си спомня за един такъв мигновен през устата в детскоградинска възраст още, когато си е позволила да ми отговори нещо в стил "о, млъкни". Никога повече не си е позволила нещо подобно.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в сб, 10 сеп 2016, 22:56
Мда, всички майки на едногодишни много се потрисат от шамара през устата, но наистина има ситуации, в които би бил по-полезен от 1000 думи. И сега, когато техните слънца са на по 10 години, се сещат все по-често за поговорката "бий дупе, да не биеш гъзище".


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в сб, 10 сеп 2016, 23:00
аз също се потрисам от шамар през устата, нищо че моите почти са зовършили гимназия.

А какво казва това с баланса? Иначе, да изглужда много умно, направо като извадено от някоя притча, но само дотам. На практика баланс няма, но хората много обичат да употребяват това клише, когато искат да звучат умно, а иначе хабер си нямат какво друго да кажат.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 23:01
Глупости. Какво клише, толкова по-практично е да не залиташ наникъде.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в сб, 10 сеп 2016, 23:03
Като с шамар през устата. Ей, ама много е любимо тук да се спрягат залитанията! От футбол, политика и възпитаване на деца всеки разбира.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: christina1980 в сб, 10 сеп 2016, 23:05
Аз пък мисля, че епохата на либералното възпитание свърши. И ерата на супер майките също. В една друга тема прочетох, че нямаме търпение да започне учебната година, че да идва 12 клас и да ни отпаднат родителските задължения. Много се впечатлих на искреността.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 23:08
Като с шамар през устата. Ей, ама много е любимо тук да се спрягат залитанията! От футбол, политика и възпитаване на деца всеки разбира.
Ми да, като шамара првз устата. Обърна ли внимание на момента, в който е приложен, веднъж за 16 години. Е, верно - по книжките не го пише.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в сб, 10 сеп 2016, 23:09
Да бе, изобщо не е отпаднала, само че ако беше либерално възпитанието, щеше да е добре, а то е някакво изродено разбиране, което често се изразява в пълна липса на възпитание. И накрая родителите се уморяват и вдигат ръце, защото са безпомщни. Ако имат финансова възможност, компенсират с матерални придобивки и така хем детето уж има всичко, хем е нещастно и прави тъпотии.
Точно сега се сещам за едно момиченце, на което много ми се иска да плесна един през устата. Отговаря страшно нагло на възрастните, на майка си например казва "ти си нагла!". Не си представям мое дете да ми държи подобен тон, но майката си изтърпява и така - ежедневен тормоз и както писа Сирен - то много добре осъзнава положението си и се кефи да се държи гадно и да наранява.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в сб, 10 сеп 2016, 23:15
Като с шамар през устата. Ей, ама много е любимо тук да се спрягат залитанията! От футбол, политика и възпитаване на деца всеки разбира.
Ми да, като шамара првз устата. Обърна ли внимание на момента, в който е приложен, веднъж за 16 години. Е, верно - по книжките не го пише.

Може веднъ на 60 години да е, ама какво от това - по-малко унизително ли е? Поне човек може да си признае, че е сгрешил, а не да се оправдава как било веднъж на 16 години и колко много обстоятелствата го налагали. Няма застрахован родител от изпускане на нервите, но ако смята, че е ок, това вече не е добре.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ЧеКа в сб, 10 сеп 2016, 23:17
Аз чак не се потрисъм, но не изглежда някога да си променя мнението, че шамарът е израз на безсилие от страна на родителя. И не разбирам това желания да се оправдае. Ако остане единичен случай - хубаво. Не сме безгрешни. Ако случаите не са единични, обаче е проблем. И човек трябва да търси помощ.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в сб, 10 сеп 2016, 23:21
Шамарът през устата е специфичен, защото буквално затваря устата на детето, казва му "повече няма да говориш". И някои в прекия и преносния смисъл млъкват.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 10 сеп 2016, 23:21
Ми да си признаем, че понякога родителят наистина е безсилен. В смисъл какво значи да е силен- да има още търпение, още думи, да измисли още по-интересна лекция защо не трябва така...

Освен това предполагам, че в случая шамарът е далеч от изпускане на нервите. Нерви може да се изпускат и без шамар- има ужасна родителска пасивна агресия, която къкри с години понякога. По-зле е от шамар.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в сб, 10 сеп 2016, 23:24
Интересни мнения! Изненадах се,как няколко съвсем противоположни едно на друго ми звучат еднакво разумно! Няма как да поставим обаче точни рамки във възпитанието,просто защото характера и реакциите на децата са различни като самите тях. Но дете,което е способно да бие коте,и за мен категорично е голям провал от страна на родителите!
Иначе баланс мисля съществува. Май се крие в това,да си дадем сметка,кое заслужава по строго наказание/забележка/мъмрене,и за кое трябва не приемаме толкова навътре.
Шамарът категорично не е начин. Получила съм само един през живота ми от моя баща,и до ден днешен го помня като нещо много унизително. Беше смпричина,но предпочитам да ми беше казал колко съм го наранила,отколкото да ме удари. Дори не помня дали ме заболя,знам обаче че неисках да го погледна в очите дълго време. Бях първи клас.
Иначе бих искала моето дете да ме усеща като приятел,в смисъла да ми поиска помощ/утеха/споделяне при нужда. Ама да ме върти на малкия си пръст няма да стане.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в сб, 10 сеп 2016, 23:25
Да, понякога родителят е безсилен и реакцията е такава. Но след безсилието идва влизането в нормално състояние на разсъдъка, и ако тогава все още смята постъпката си за правилна, се минава на следващо ниво -  като нищо ще го направи пак. Насилието е най-старият начин за упражняване на власт и е много прилепчиво.
Родителите с пасивната агресия за мен са дори по-страшни - мижитурки и психопати.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в сб, 10 сеп 2016, 23:57
Шамарът през устата е специфичен, защото буквално затваря устата на детето, казва му "повече няма да говориш". И някои в прекия и преносния смисъл млъкват.
Естествено, точно това е смисълът - няма повече да говориш, щом думите излизащи от устата ти са нелепи. Или е нормално петгодишното да ти се тросне с "о, млъквай". За мен не е. Точно за перване през устата си е. Да знае, че е недопустимо. Щото на 5 съм аз насреща й, ама на 10 ще си помисли, че е ок да го каже и на учителката си, или на теб в автобуса. Ей така се получават грозните сеири с невъзпитани типчета.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 11 сеп 2016, 00:00
Има ли реално онемели и заекнали деца от такъв шамар? В смисъл- доказано вреден за всички? Съмнява ме.

Както вече писах, не всяко поведение на детето е изблик на златна креативност- при някои деца около 90% от поведението е пълен боклук и трябва да се игнорира или коригира, според това кое работи при даденото дете.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 00:04
Дъщеря ми беше чула от някое мамино златно разни подобни цветущи реплики и държание към родителя. Съответно явно бешв решила да го пробва дали ще мине и при мен. Е, не мина, бързо схвана. И го помни.
Децата ми не са идеални, но идеално знаят как да се държат.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в нд, 11 сеп 2016, 00:05
Родител насилник (удрящ шамар) и родител мижитурка- други варианти има ли?


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 00:06
Айде, излезе ми име - насилник  :hahaha:.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в нд, 11 сеп 2016, 00:12
Ами то така излезе, че родител удрящ дори и един шамар през живота на детето уврежда непоправимо психиката му и има опасност детето да замълчи завинаги..... :cry:
О, хайде стига-щом детето докарва родителя до състояние да му забърше шамар, никак не е ангелче!
Сега очаквам десетки укорителни мнения, как може за някой да е нормално да се бие дете. :mrgreen:


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в нд, 11 сеп 2016, 00:26
Един шамар не е бой,който го нарича така преиграва. Но,е изблик на слабост или нежелание да се постигне вразумяване по друг начин. Лесно е да удариш шамар,детето е по слабия и неможе да отвърне. Чудя се,ако някой равносилен ви вбеси,и на него ли ще ударите шамар,знаейки че като нищо може да ви отвърне?  Много често сигурно и ние вбесяваме децата си,те немогат да ни ударят,ама има такива които посягат,и тогава меко казано не ни е приятно,а напротив още повече побесняваме от това държание. Мисля,че същото изпитват и децата.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 00:33
Не мисля, че едночасова лекция или гальовно "защо, маме, така правиш сега" щяха да свършат по-бърза и ефективна работа, а именно - че това е недопустимо поведение. Недопустимо за нея, и за мен. Другите могат да си общуват по този начин, не ми пречат.
Изобщо не беше безсилие, а нарочно избрана, навременна мярка.
Има една майка в квартала, чието синче най-редовно си я побийва на улицата, май още е в началните групи в градината. То не е подвикване, вряскане, че и шамари отнася тая жена. Говори му много спокойно и напоително нещо, а то врещи ли, врещи и посяга... Мале, бих го залепила за стената с два пръста само.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Klitemnestra в нд, 11 сеп 2016, 00:55
Абеее, хайде да не са толкова беззащитни. Физически да, по-слаби са. Но са едни перфектни и много добре осъзнати манипулатори. Има деца и ситуации, които наистина изискват шамар. И детето хич не се чувства безсилно гневно, напротив, знае какво прави и защо е шамарчето, повярвай ми. Баща ми изповядва тезата, че до 7 години детето е царче, всичко да му позволяваш, нищо да не му отказваш... В резултат на което тригодишната ми дъщеря започва да крещи  щом го види -  неее, ти мълчи, ти не идвай с нас. И започва да го удря или с ръчички или дори с чехличката си. Напоследък, ако има молив в ръце, му драска дрехите. Когато беше на две годинки се беше научила да го настъпва по краката, а той и обясняваше как тя може да прави каквото си поиска, той ще мълчи и ще търпи.... Изобщо, по всякакъв начин и върви по свирката.  Сервилното му присъствие я дразни. Колкото по-сервилен е той, толкова по-озлобена става тя към него.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в нд, 11 сеп 2016, 01:14
О, да има го този момент.Всичко им се позволява и на тях им е интересно до къде могат да стигнат.А някои стигат и много далеч.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в нд, 11 сеп 2016, 01:20
Точно такова "побийване" вече е изтървана фаза. Щом се е стигнало до там,детето да го прави често,някъде се е объркало нещо. И как точно ще накараш едно дете да спре да удря,като ти му удариш шамар? Щом ти го правиш,може и то. Или ако неможе,значи правиш неправилни неща в неговите очи.
И ние имахме проблем с посягането от нашето дете. Първия път когато удари приятелчето си,направо останах потресена,ей така от нищото. Детето го заболя. Говорихме,уж се извини,ама вече втория ..,не се сдържах и го тупнах по дупето,не силно да го заболи,а мислех че с този акт ще го накарам да спре. Е,беше грешка,някак си се озлоби към въпросното дете и замахваше срещу него още няколко пъти.Правеше го съвсем импулсивно,няколко пъти и към мен.,естествено,че не му позволявах. Веднага спирах ръката му,и ако сме в къщи го оставях в др стая,или навън бях до него но не му говорех,казвах че съм му сърдита точно защото ме удари,или го прибирах и няма да играе навън защото удари детето. Бързо схвана,че това не е начина.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Unknown_lady в нд, 11 сеп 2016, 01:58
Децата пробват и търсят границите на позволеното им. Ако му позволиш да те нарича еди как си и да удря, ще го направи и то не веднъж само. И ще го прави докато го научат някъде по трудният начин, че така не се прави.
Виждала съм как деца, на които им е позволявано всичко и не са научени на нищо, предизвикват и биват пребивани от себеподобни физически по-силни екземпляри, на които също всичко им е било позволено, когато излязат от дома и детската градина и тръгнат на училище.
Думи нямам да опиша като гледам какви реки от лиготии текат сега и какво надцакване  с възможности има и при децата, и при родителите. Резултатите ще дойдат по-късно.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в нд, 11 сеп 2016, 07:27
Само аз ли не виждам чак такъв проблем в опълчването от време на време на родител? Изобщо идеята за стерилна среда, в която родителите винаги са прави, а децата козируват и слушат при всяка подкана, ми е малко странна. Възрастните също понякога грешат, а  децата имат незряла нервна система и особено когато са малки, понякога трудно разпознават сигналите за преумора, глад, за нужда от почивка. Когато и родителите не са ги уловили, е много лесно да се стигне до някаква нетолкова приятна и за двете страни ситуация. А постоянното излизане от такива моменти с шамари, в перспектива  ще доведе до неприятности не само в рамките на семейството, но и навън.
За мен е важно цялостното поведение на детето да показва, че израства спокойно, че има представа за добро и лошо, че знае кои са границите за допустимо и недопустимо поведение. Но не  е задължително от двмусечно бебе никога да не ги е минавало, за да е сигурно, че не си се провалил като родител. Рядко става изведнъж спокойното, уверено израстване , дълъг процес е. И е възможно, ако не и сигурно, че по пътя ще има някакви кризи. Ако веднъж сте видели на една площадка някакъв двегодишен Иванчо да се опълчи на баба си, това не означава, че той вече е продукт на родителстването, което формира деца -чудовища.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 08:04
Родител насилник (удрящ шамар) и родител мижитурка- други варианти има ли?

Я да питам, а ако това перване през устата го направи учителката, когато същото това дете се държи по същия начин, тогава какво ще бъде - просто шамар или ще се надигне вой до небесата какъв насилник е, как може, това е дете...? Насилието си е насилие. Ако на вас мъжете ви или началниците ви ви пернат така един шамар през устата (а те също ще имат своите основания), какво ще бъде и мъжът или началникът какви ще бъдат - насилници или не?
Да, децата предизвикват, да държат се безобразно на моменти, да, случва се родител да удари, но това пак е насили и няма какво да се крием.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в нд, 11 сеп 2016, 08:36
За учителка не знам, но при една от летните ваканции на сина ми при родителите ми, баща ми, който иначе глас не повишава, камо ли да удря, му беше ударил един шамар в абсолютно идентична на Кафето ситуация.
Нито е станало нещо фатално, нито се е повредило детето от това, все пак също като при нея става въпрос за един шамар за 16 години и то в екстремна ситуация.

Иначе по темата, изобщо не мисля, че си глезим децата тук, даже напротив, цялото това купуване и презадоволяване го правят родители, които предпочитат да им се махне от главата и да не се занимават.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в нд, 11 сеп 2016, 08:58
Дъщеря ми беше чула от някое мамино златно разни подобни цветущи реплики и държание към родителя. Съответно явно бешв решила да го пробва дали ще мине и при мен. Е, не мина, бързо схвана. И го помни.
Децата ми не са идеални, но идеално знаят как да се държат.
Била си поизнервена по това време, ми се струва. На петгодишно можеш спокойно да му въздействаш силно и само като му кажеш рязко "Стой сега и ме слушай" и му кажеш с ясен и твърд тон, че "На мама така не се говори и ако още веднъж го чуеш лошо му се пише." При нужда - повтаряш.
На мнение съм, че не силната ответна реакция, а постоянството и категоричността вършат много повече работа.

Майка ми ме е била два пъти и то не заради лоши думи, а заради опасно мое поведение и опасно непослушание. Помня, че месеци след това се стрясках като й чуех гласа, дърпах се като протегнеше ръце да ме прегърне, още ме обзема едно лепкаво чувство като се сетя...


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в нд, 11 сеп 2016, 09:59
Какви са тези шамари, съпрузи, началници.... :tired:
Родителя не трябва да се третира като дете.Приемете, че освен перфектните родители има и "насилници" с по един шамар за 16 години.Тези саги за перфектност изобщо не им вярвам, само те си знаят каква е истината.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 10:11
Андариел ме плаши, не беше с такъв промит мозък до скоро. Тия книжки за модерни родители наистина трябва да ги забранят със закон.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 10:16
ми, такива, съвсем истински - мъжът е по-силен физически, а началникът е по-силен властово, а родителят има привилегията да е по-силен от детето хем физически, хем властово. Ако родителят не упражнява насилие чрез шамара, то мъжът и началникът също ли няма да упражнят насилие, ако цапнат през устана, лицето или където и да е нашия родител? ПроС въпрос с проС отговор.
Какво има да те плаша, нека поставим нещата на една плоскост, където всъщност са. Аз разбирам защо всички тук се опитват да се измъкнат, и заради това ги поставям в ситуацията на детето - по-слабия в една връзка между двама души при същите условия - имаме по-силен друг възрастен физически и властово. Нашият родите може да вбеси началника с неприемливо държание, също може да вбеси и партньора си с такова държание. Тогава един шамар какво е - насилие или не?
Аз съм последният човек, който ще приветства книжки за модерни родители. Но насилието си е насили, независимо кой спрямо кого го упражнява - дали психическо, дали физическо.
Ако учителят в детската градина удари 5-годишното или 16-годишното ви дете, защото то й крещи и е изцяло извън строя, има ли насилие?


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в нд, 11 сеп 2016, 10:36
Учителя не е родител все пак и трябва да внимава какво си позволява.А понякога шамарът освестява и истерясали възрастни.Не сте ли гледали по филмите? ;-)
Андариел, независимо каква теза защитава търси някой с който да си упражнява риториката.Аз няма да влизам в такива полемики, щото е досадно.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в нд, 11 сеп 2016, 10:39
за тези, които поставят нещата "на една плоскост" за възрастни и деца искам да спомена бегло, че възрастните са наказателно отговорни за проявите си на агресия- вербална или физическа, докато децата не са. И имам предвид, че възрастен, проявяващ агресия ще бъде наказан. В случая имаме едно дете, което проявява вербална или физическа агресия и родителят реагира на нея. Ако възрастният отиде при един полицай  и му викне: "Я млъкни, бе тъпанар!" колко мила забележка ще получи? С подобно поведение вероятността да получиш ответна агресия е много голяма и това се научава по-лесно и безболезнено от едно плясване през устата от мама, отколкото да го направиш някъде другаде, където може и да ти извадят кътник през окото за подобна агресия. Насилниците, за които говорите не са опердашили мирно спящото ангелче, а са реагирали на проявена недопустима агресия от страна на детето. А това се наказва във всички светове- на възрастните- със затвор, глоба, уволнение или ошамарване от нападнатия, при децата- с наказание, което да им фиксира в мозъка, че поведението им е социално неприемливо и наказуемо. Освен права всички имат и задължения


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 10:40
защо се измъкваш, примерът е съвсем коректен - пренасяме ситуацията. Няма реторика, съвсем житейски е. Сигурна съм, че всяка от нас познава поне един такъв случай, особено в някое семейство.
На мен ми е ясно защо се измъкваш, също и на теб ти е ясно, но не е заради влизането в досадни полемики. Постъпваш като децата - скривам се, за да не ми се налага да отговарям, а когато се скрия, може да ме отмине.

И в двата случая цапването през устата е извършено от възрастен върху друг, по-слаб индивид. Искаш да кажеш, че детето си е заслужило цапването през устата и родителят е бил в пълното си право да го н аправи и това не е насилие? В същия смисъл полицаят не само може да те цапне, а и оръжие да извади - той е по-силният.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в нд, 11 сеп 2016, 10:46
Андариел, ти сериозно ли мислиш, че ми е важно да ти отговарям?
И от какво да се крия- мнението си го казах още вчера.Трябва явно да треперя от някакво виртуално възмездие. :mrgreen:
Не защитавам боя и насилието, но ставаше въпрос за шамара на Кафе-един на 16 години, хайде да не (любимия израз на ССФ) преекспонираме.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в нд, 11 сеп 2016, 10:47
Андариел, агресията се наказва. Полицаят ще те арестува, не защото е физически по-силен и така му е кеф, а защото поведението ти е недопустимо и наказуемо. Това насилие ли е?Не правите разлика между наказание и своеволно насилие. Те и от хелзинкския комитет не правят, така че не се учудвам


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM9818FM в нд, 11 сеп 2016, 10:52
Родителят трябва да е последователен и да изисква същото от всички близки, които се занимават с отглеждането на детето

Пред очите ми съсипаха едно дете от липса на последователност
Позволяваха му да прави всичко, държаха се с него като с нещо супер безценно
Получаваше всичко, което поискаше
От него нищо не изискваха, съответно дететето и в последствие младежът не разви никаква отговорност към нищо, превърна се в един отвратителен консуматор и егоист
А шамари като дете ядеше много, винаги заслужено, но после беше компенсиран хилядократно за всеки един

Сега това дете е на 20+
Превърна се в отвратителна, безотговорна, мързелива, егоистична личност

Не работи, не учи, в къщи грам не помага
Болната му майка пазарува сама, влачи тежките торби (тя си е виновна тук и то много), а мамин златен лежи в къщи и си пази шкембето да не се преумори, но после е пръв на масата да лапа за трима
Прави заеми, пропива парите, а родителите ги изплашат с мизерните си заплати
Тази година само е направил заеми от почти 10 000 лв, заплатата на майка му отива цялата за изплащането

Ето до тук се стига с глезенето, с липсата на истинско родителство, с липсата на изисквания към детето


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в нд, 11 сеп 2016, 10:55
Сетих се за един основен принцип от моето възпитание. Мисля, че има отношение и към шамара и към децата чудовища.

Много мразя израза и възпитанието "трябва да отстъпи". Няма такова положение. Никой не си отстъпва територията. Всеки трябва да се научи да не стъпва в територията на другия. Просто е. Не да отстъпва в своята, а да не настъпва чуждата!


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM9818FM в нд, 11 сеп 2016, 10:58
Да и аз го мразя това
Така ме научиха като малка
Направиха по този начин от сестра ми непоносимо и проклето дете
А на мен ми трябваха десетилетия да стана себе си и да спра да позволявам на другите да ме използват
Този тип възпитание само съсипва личността на детето и живота му като възрастен
И на другото дете също, като се замисля, то расте с увереността, че светът му е длъжен и после сблъсъкът с действителността е жесток - лично го наблюдавах, голяма драма беше, с години, трудно се прие реалността


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Gugy в нд, 11 сеп 2016, 11:09
Аз съм съгласна с Андариел, че насилието си е насилие. Ако спорите с партньорът си и го извадите от равновесие не ми се струва нормално да ви лепне един шамар.

Разбирам обаче и безсилието понякога. Баща ми веднъж искаше да ме бие и някак го оправдавам, след като ме бяха търсили 8 часа, включително по релсите на влака и в реката. Бях на 5 и нямах вина за "изчезването", но си представям ужасът който са изживели с майка ми.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в нд, 11 сеп 2016, 11:17
Но насилието си е насили, независимо кой спрямо кого го упражнява - дали психическо, дали физическо.
Също така без значение дали някой ни е видял или не, дали има трайни последици или не, и всичките дежурни реплики от рода на "и нас са ни били, пък станахме хора" и т.н.
Встрани от това какво би причинило на детето, родителят е редно да погледне и себе си, в какво се превръща. Аз лично бих се срамувала/се срамувам, за случаите на изпуснати нерви и проявена агресия.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 11:24

Може и да не те арестува, а да ти цапне един или да те гръмне, и за себе си той ще има същите основания - държала си се надопустимо и наказуемо. Просто човекът решава, че твоето а тооооолкова недопустимо, че заслужаваш не $просто арест$, а един възпитателен бой. Същото е и с родителя - той решава как да отговори. Тук става въпрос за власт, а властта не знае граници в проявата си, особено когато е безнаказана. В този смисъл по-силният, по-овластеният се чувства в пълното си право да решава тежестта на провинението и сам да определя съответното наказание, което в повечето случаи повече ми прилича на отмъщение.

Мисля, че всеки много добре осъзнава в един момент, че проявява насилие. И тук всички оправдания го доказват - самият факт, че много потребители се опитват да обясняват, че цапването през устата е напълно допустимо и не е насилие, опитват се да го неглижират, са ясни знаци, че осъзнават. По същия начин избягват да отговорят на въпросите, които зададох, когато те са в ппозицията на по-слабия физически и властово и по-силният може по свое осмотрение да приложи каквото си ще насилие (пардон, наказание) спрямо тях, защото за него примерно, поведението на нашия възрастен е силно недопустимо.

Едва ли има родител, който да не е ударил, но важното е да знае, че е постъпил лошо, а не да се оправдава, че и по-лошо - да смята, че е бил напълно в правото си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в нд, 11 сеп 2016, 11:32
По-добре един шамар през устата, отколкото разпасано и лигаво дете.
И не знам защо си мислите, че някой се оправдава.
Този форум отдавна заприлича на ОФ. За пореден път констатирам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: percepolis в нд, 11 сеп 2016, 11:42
Родителят има едно задължение към детето си - да го обича.
Да го обича искрено като отделна и заслужаваща уважение личност, която следва да закриля в детството му.
Обичаното дете е уверено дете, то попива правилните модели, а авторитетът на родителя се превръща за нещо естествено. И детето приема да бъде направлявано, а същевременно се чувства уверено да си опитва силите.
Такова дете не се чуди как да привлече вниманието на околните, не дава своята територия, чуждата територия не го вълнува.
Давам пример за голямото си дете - името му има много умалително, но едно от тях е супер рядко използвано. Когато исках да му посоча в среда с други хора, че върши нещо нередно, беше достатъчно да го призова с това име. Нито съм го обиждала, нито съм го поучавала на доброта на детската площадка. Разговорите вкъщи, със спокоен тон и включване на другия родител.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в нд, 11 сеп 2016, 12:04
нека не преекспонираме, Говорим за възпитание и наказанието като елемент на възпитанието. Не за родители, които си бият децата за разгрявка, или защото дишат твърде шумно. Дори за възрастните недопустимото поведение е обвързано с наказание. И това не е "насилие" Няма такова нещо като абсолютна неприкосновеност, нито всеобхватно право. Правата на детето свършват там, където започват правата на някой друг, както на всички хора. И това трябва да бъде научено, иначе ще пълним затворите с неприкосновени и с абсолютни и всеобхватни права индивиди. Агент и УАСП са прави- децата трябва да се научат не да отстъпват, а да уважават територията и правата на другите. Дори с възрастните, които би трябвало да са мислещи и отговорни имаме този проблем и тази психопатска реакция "насилие е, когато другите се защитават от мен, а аз имам права" и държавата поддържа система от силови органи, за да упражнява "насилие" върху беззащитните си граждани вероятно? "Насилие" се упражнява върху лицата с антисоциално поведение. Насилието не винаги е насилие, колкото и да ви харесва да философствате на тази тема. И препоръката ви родителите, които си възпитават децата все пак да бъдат приравнени на престъпници и да си знаят, че са "лоши" е един от основните фактори да имаме толкова много деца-чудовища. Но......трябва да се наказва поведението, а не детето! Обичаме детето и наказваме лошото поведение- това отличава наказанието от насилието.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в нд, 11 сеп 2016, 12:14
за тези, които поставят нещата "на една плоскост" за възрастни и деца искам да спомена бегло, че възрастните са наказателно отговорни за проявите си на агресия- вербална или физическа, докато децата не са. И имам предвид, че възрастен, проявяващ агресия ще бъде наказан. В случая имаме едно дете, което проявява вербална или физическа агресия и родителят реагира на нея. Ако възрастният отиде при един полицай  и му викне: "Я млъкни, бе тъпанар!" колко мила забележка ще получи? С подобно поведение вероятността да получиш ответна агресия е много голяма и това се научава по-лесно и безболезнено от едно плясване през устата от мама, отколкото да го направиш някъде другаде, където може и да ти извадят кътник през окото за подобна агресия. Насилниците, за които говорите не са опердашили мирно спящото ангелче, а са реагирали на проявена недопустима агресия от страна на детето. А това се наказва във всички светове- на възрастните- със затвор, глоба, уволнение или ошамарване от нападнатия, при децата- с наказание, което да им фиксира в мозъка, че поведението им е социално неприемливо и наказуемо. Освен права всички имат и задължения
+1
Рядко пиша в подобни теми, но в тази не се сдържах. Мисля си, че тези които обявяват една плесница за насилие просто имат послушни деца - и яз бях така 7г. когато имах само едно послушно, кротко, невъзразяващо за нищо дете, на което даже и тон не съм повишавала. Тогава и аз бях такава крайна в изказванията си и за гледане, и за възпитание, е всичко ми се "върна" когато родих дъщеря си преди 4г. Откакто се е родила тя е едно "чудовище" , ако трябва да ползвам вашата терминология - ревяща, скимтяща, пищяща, неспяща, неслушаща, търсеща вимание, безцеремонна, лигава.....мога да продължавам до безкрай. Опитахме какво ли не - включително сме ползвали услугите на психолог и социален работник, всякакви модерни съвети, наказания, игнориране....много неща. Към този момент се опитвам да сдържам гнева си, но все още ме изкарва извън нерви, признавам си и до плесница се е стигало. Надеждите ми са в това, че когато поотрасне ще види и ще проумее колко неприемливо е поведението и, като дотогава няма да спирам с опитите си да посмекча лъвския и нрав.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 12:14
Че, то, и мъжът ти и началникът ти те наказват, за да те възпитат, защото си направила нещо неприемливо за тях! Къде е разликата? Тук не говорим за побои за разгрявка, така че няма нужда да омаловажаваш цапването през устата, шамара и т.н. като се опитваш да вкарваш биенето за разгрявка.
Ти самата се смяташ за физически неприкосновена, нали така! Независимо какво направи, нали така! Тогава защо детето да не е физически неприкосновено? Шамарът, ако е по твоята уста или буза ще бъде ли нормален, особено ако е обоснован не с насилие, а като наказание като част от възпитанието ти?

И защо никой не отговаря на въпроса как ще приеме един такъв възпитателен  шамар или цапване през устата, ако го направи учителката на детето?

Роксана, всеки отговаря за себе си и постъпките си. Чуждите деца винаги изглеждат по-кротки. Но дори най-кротките могат да сътворят такива простотии и да се държат така невъзможно, че да онемееш. Дори могат да те гледат в очите и да те предизвикват, докато ти изгърмят бушоните. Но неминуемо идва един момент на оценка на постъпката.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Gugy в нд, 11 сеп 2016, 12:34
Роксана, съгласна съм с теб. И явно и ти не приемаш боя за нормален, щом сте пробвали други методи.

Аз в такива случаи мога да разбера родителите, но имам позната, която шамареше децата си за щяло и нещяло. Отрови ми една почивка, на която отидохме заедно. Пиеше дъщеря си постоянно за нищо, а детето не е "трудно". Много жал ми беше, а моят син също се травмираше и се криеше.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в нд, 11 сеп 2016, 12:38
Andariel, връщаме се пак на статията от първия пост с твоите теории.
Обаче: "Идеята за равенство може би работи добре в една демокрация или пазарна икономика, но пък приложена в семейството – търпи пълен крах, смята шведският учен. " „Тенденцията, започнала със заклеймяване на наказанието на деца, вече мутира в страх децата да бъдат възпитавани, което всъщност родителите трябва да правят. Проблемът не е в това, което се случва с тях като деца, а в това, което ще се случи с тях, когато пораснат и станат самите те възрастни".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в нд, 11 сеп 2016, 12:49
Андариел, аз съм неприкосновена и имам право на свободно придвижване- следващият път, ако извърша престъпление, ще го обясня на съдията, за да му се изясни защо не може да ме вкара в затвора. Понеже съм неприкосновена. Шефът ми и мъжът ми не могат да ме удрят, за да ме възпитават, защото моето възпитание не е поверено на тях. Също така, наказанието на възрастните не се налага, защото някой си не харесва тяхното поведение, а защото такива са нормите, установени в обществото. Разлика правиш ли? Явно не. Наказание за кражба, агресия,хулиганство си е наказание от страна на родителя, "наказание" за слушане на "тъпа музика" е насилие. Арест от полицай/или граждански арест/ си е арест, затварянето ти и заключване някъде от някого е отвличане. Ама вие съвсем не правите разлика между различните социални модели! Чудно ми е как се справяте без тези минимални социални умения


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 12:51
Не съм чела статията, но мисля, че се сещам за коя става въпрос.
Между родител и дете няма равенство, това не е приятелство. Връзката е йерархична - родителят, поради естеството на ролята си, е по-силният и държи властта, а това означава, че държи моркова и остена, и може да ги използва неограничено, освен ако някое трето лице или институция, по-силни от него не го спрат.
В темата основно се говори за приемливостта на физическото наказание чрез макар и еднократния шамар през устата, лицето и пр. Но за мен то си е чиста проба безсилие. За наказанията от друго естество не знам, признавам, че съм раздвоена. Уж били възпитателни, ама дали е така не зная. Според мен са средство за упражняване на власт върху поведението на друг човек, а нататък идва ред на морала.

Диана, може да си пропуснала, но началникът ти именно те възпитава - кога да работиш, как да работиш, да спазваш корпоративните директиви, и ако не слушкаш и не папкаш това, което са ти сервирали, има наказание, а ако питаш всичките управленци по йерархията, те ще ти кажат, че е с възпитателна цел - за да станеш по-добър работник.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в нд, 11 сеп 2016, 12:53
Ей, със какъв акъл го написах това за  шамара през устата
след като си знаех, че ще се появят майките всезнайки  :love:
Не става въпрос да си биеш на почивки детето, а говоря за по голямо
дете, което си е позволило нещо което ако не се прекъсне от корен
после ще е късно . Има го и в подходящите книжки написано...
като при животните ...Например майката мечка удря леко с лапата малкото мече ,
което е извършило нещо, което застрашава живота му .
В психологията реагирането на момента се нарича "камшичен удар"...
Сега ще кажете , че ние не сме животни и се разбираме със думи, но пак казвам говоря
за извънредно положение .
И децата не са толкова крехки, колкото ги мислим. Много повече има развалени деца от
прекалени потресии, отколкото от строго възпитание .


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в нд, 11 сеп 2016, 12:56
vasilena***, а още и Мамасита не е надушила темата... :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в нд, 11 сеп 2016, 12:57
Шефът не може да ме удари, но може да ми направи доста по-болезнени неща - като да ме уволни например.

Децата до към 5 са много по-неподатливи на възпитание от някои животни. :mrgreen:

Но аз никога не съм удряла по лицето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 13:00
Дай ги тези подходящи книжки, дето е написано, че шамарът през устата  е приемлив за прекъсване от корен! Нещо съм ги пропуснала, та с удоволствие ще се образовам.
Майката-мечка няма друго средство за комуникация с малкото мече, освен физическия контакт. Ние имаме думите. И отдавна не става въпрос за нещо, което застрашава живота, не извъртай!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Светкавица в нд, 11 сеп 2016, 13:16
vasilena***, а още и Мамасита не е надушила темата... :mrgreen:

    Е ,как да не е като още в началото има нейни постове :)

    Още като прочетох заглавието / статията не съм чела, но съм я мяркала някъде преди това/ си знаех за какво ще се говори- "Има много деца около мен,които така и така, а правилно е така и така..."Т.е., някак в повечето постове се дистанцираме от това, че и нашето дете може да изглежда в нечии очи чудовище.

      Детето може и да ни е приятел и да не е, може и да знае да чете преди първи клас, а може и да не знае, може и да сме си изпускали ръката, а може и да не.И пак крайният резултат да не е такъв, какъвто трябва да е. За мен е важно в стремежа на родителите да създадат правилна ценностна система, да бъдат обществено подкрепени. Да, предимно е отговорност на родителите, ама нека тази отговорност я има навсякъде. Щото може и да има друго послание рекламата "Искам Бониии" и "Аз, такива бабо, сандвичи не ям", може и смях да предизвиква, но в ушите на едно дете посланието е "Нормално и весело е да мрънкам и да искам".Ще кажете, че не е редно да се очаква ТВ да възпитава, така е, но е факт, че в обществен план се бълва лиготия, надпреварване, надцакване и простотия. Кино, Тв, ако щете и разказчетата в читанките или са абсолютно смахнати или концентрирани в едва опорна точка- толерантнос към етноси и толкова. Сега, като бабичка може да прозвуча, но още в начален курс, като се съберем 30 деца и днес разискваме "Сините листа"/ до ден днешен ми се пълнят очите със сълзи на това разказче/, утре- приказката за "копанката", изхвърлена на боклука и др. подобни, едно лигне да има, ще му се поокастри лигавщината в училище

      В час на класа- 4 години- Правилникът за движение- добре, нужно е, полезно е. Когато пък стане напечено- в час на класа се правят тестове. Ами нека учителите да имат свобода в този час да говорят свободно, да коментират ситуации, да поставят въпроси пред децата.

      Друго- от първи клас се вижда от всички, че има майки, които буквално "живеят " в училище. То не е сучене и мазнене и в крайна сметка, децата получават своето. А посланието какво е? Как изглежда това в очите на останалите деца?

     Мисълта ми е, че няма ли обществен коректив, няма ли един филм на който да ти се насълзят очите, една ситуация да ти се напълнят с възторг гърдите, бошлаф е как точно ще го възпиташ у вас си.


     

   


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в нд, 11 сеп 2016, 13:18
vasilena***, а още и Мамасита не е надушила темата... :mrgreen:
тя ще ме разбере :)

Дай ги тези подходящи книжки, дето е написано, че шамарът през устата  е приемлив за прекъсване от корен! Нещо съм ги пропуснала, та с удоволствие ще се образовам.
Майката-мечка няма друго средство за комуникация с малкото мече, освен физическия контакт. Ние имаме думите. И отдавна не става въпрос за нещо, което застрашава живота, не извъртай!
намери си ги . Аз нямам време -трябва да храня домочадието .
Една хубава книжка е "Децата и ние"...другата ми книжка е моята свекърва
която е възпитала три деца които се е случвало да ги удря със машата през дупето ..
И не само, че не ги е увредила, а никога не са я посрамили и изпитват голямо уважение към нея ,
за разлика от много учените майки които се обясняват до пропадък на маминото детенце.  :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в нд, 11 сеп 2016, 13:23
И с какво един шамар през устата ще направи детето възпитано и отговорно?
Защо сме сигурни,че няма да доведе до агресия у него и да се научи,че така се поставят хората на място?
Едва ли един шамар ще доведе до някакви трайни последици де. По скоро постоянното шамаросване.
Но много по-лесно е да го направиш пак,щом веднъж си си позволил.
И все пак,темата е за децата чудовища и толерантните към това родители,Т.е те виждат,че детето проявява насилие, а те не правят нищо по въпроса. На такова дете,следващия път някой друг ще си позволи да му покаже,кое е неприемливо.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 13:24
Всеки родител възпитава по пътя на собствения си опит, в реално време на своя отговорност. Чуждият опит работа не върши, защото е от чужд човек спрямо неговото дете при съвсем различни обстоятелства.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в нд, 11 сеп 2016, 13:28
Боят води единствено до бой. Въобще не вярвам, че го пише в книжки  :stop:
Но нагледно съм виждала как после се връща към бумеранг и към родители, и към всички около вече порасналото дете. Боят е просто едно безсилие на родителя да се справи с проблема. Съответно по неговата логика и той е за бой.

Едва ли един шамар ще доведе до някакви трайни последици де...
Както и детето като порасне ще го използва с/у някой, само един път, не много.
Ще си знае, че като не може да разреши някакъв проблем това е начинът.
Интересно ми е само едно. Защо винаги го прилагат на някой по-слаб от тях? Защо ей така, само веднъж не плесне един шамар на някой по-силен от нея, пак с полезна цел, не за нещо лошо.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Gugy в нд, 11 сеп 2016, 13:32
Аз съм посягала само на по-силни от мен в гадни ситуации. Единият беше въоръжен. Уча детето да избягва каквито и да е конфликти. Таекуондото ми помага, защото и тяхната цел е такава. Да можеш да се защитиш, но да не нападаш  и да избягваш ситуации.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в нд, 11 сеп 2016, 13:37
Човече,изваждаш думите ми от контекста! Не толерирам дори единичния шамар,но са малцина тия,които никога не са го правили. Важното е да не доставя удоволствие на родителя,че е посегнал и да е разбрал че има и др начин. Или поне да покаже,че съжалява.
И все пак мисля,че един шамар едва ли ще направи чудовище от някого!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 13:40
Именно, ключт е в това дали родителят съжалява за постъпката си или я оправдава, легитимира като правилна, защото... Оправданието е като г... - всеки си го има.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM9818FM в нд, 11 сеп 2016, 13:48
... Едва ли има родител, който да не е ударил, но важното е да знае, че е постъпил лошо, а не да се оправдава, че и по-лошо - да смята, че е бил напълно в правото си.

А още по-важно е да удари само ако наистина има сериозна причина и оше повече след това да не се извинява като угажда с нещо, което само преди ден е забранил
Защото именно това наблюдавах в описания от мен случай
Детето се удряше за какво ли не, като най-често вината беше на майката, затова че така и не и се щеше да губи време да го учи на елементарни неща
Но после му купува скъоата играчка, за която се е тръшкал само ден прди това и поради което тръшкане пак е изял шамарите
Е, на какво да се научи това дете освен да манипулира и че винаги получава каквото иска и че винаги става на неговото

Няма уважение пред никакъв авторитет, закони и правила вече не важат пред него като възрастен
Страшно е, буквално


Именно, ключт е в това дали родителят съжалява за постъпката си или я оправдава, легитимира като правилна, защото... Оправданието е като г... - всеки си го има.
Ето тук имаме всекидневно шамарене, пълна липса на самоконтрол у родителя и още повече пълна липса на правилно родителско поведение, както и съжаление заради собствената реакция
Довело до ужасен резултат



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: HollywoodGirl в нд, 11 сеп 2016, 13:57
На моя колежка детето й е просто отвратително.Рядко се случва да говоря така за дете , но просто за това няма как.То е единствено дете и внуче ,всички треперят над него,буквално не го лишават от нищо и никога не му се отказва каквото и да е.В 1 клас вече имаше втори телефон,таблет за 400 лв.Бяхме ходили с колежката ми няколко пъти на море и беше кошмар.Идва скубеше ме,на няколко пъти ме удари даже,лигави се през цялота време,във водата ме блъскаше и се смееше.Това е момиче на 7 години ,а майка му само каза недей така и до там.Не спира да му се повтаря колко е красиво,умно,"златото и принцесата " на мама.То си е развалина от сега,отговаря на майка си ,ако не му се купи нещо се тръшка,докато не му изпълнят желаниет.Има всичко възможно ,което е на пазара за деца,както и е опитало от всички видове забавления като въртележки,батути и то многократно.Иначе майка му много знае за другите деца,тово било невъзпитано,защото не поздравило скъпоценната й щерка,другото пък не можело да чете ,не било толкова добро на балет както нейното дете и т.н.Дано някой ден като имам деца да не се превръщат в такива същества.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 13:57
Колко може да е сериозна тази причина? Безопасността вече я изяснихме и при силна уплаха от страна на родителя може да се случи. Спомням си как един познат разказваше как като се изгубил и го нямало няколко часа, майка му хем го целувала, хем го биела. И друг случай, в който при подобна ситуация бащата казва $яж, че щете бия$. Е, не го е набил, но такава реплика е някаква странна смесица от проява на любов и вбесяване от страх.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в нд, 11 сеп 2016, 14:03
Човече,изваждаш думите ми от контекста! Не толерирам дори единичния шамар,но са малцина тия,които никога не са го правили. Важното е да не доставя удоволствие на родителя,че е посегнал и да е разбрал че има и др начин. Или поне да покаже,че съжалява.
И все пак мисля,че един шамар едва ли ще направи чудовище от някого!

То и след системен бой не е сигурно, че ще стане чудовище. Но примерът на родителя се помни, несъзнателно. И не знаем кога ще бъде приложен с извънредна ситуация.
А и говоря за човек, който е за тези методи и ги "рекламира" като задължителни, тези хора не съжаляват за действията си и силно се съмнявам, че след единия единствен не следва друг.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в нд, 11 сеп 2016, 14:05
На нашата площадка има едно дете, което вече 4 години се опитват с бой да го научат да не бие. Скоро няма изглед да имат някакъв напредък, пък какво говорим за успех. Детето знае - мама като е ядосана бие, значи аз като се ядосам трябва да бия.

На част от другите деца много лесно, още на 2 годишна възраст им беше изкоренен мерака за удряне. Случи се за 1-2 пъти. Удряш - предупреждават те, удряш - прибират те. Втори ден - удряш - прибират те и трети опит нямаше  :peace: Без драми по улиците, без викове, без бой само с малко сърдене от страна на детето.

Боя е унизителен за децата толкова, колкото би било унизително за мен мъжа ми да ми цапне един шамар. Сигурно е имало моменти, в които и той е искал да ми перне един през устата, ей така с възпитателна цел.

Тук не казвам, че аз никога не съм удряла. Добре, че на време се усетих и спрях.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM9818FM в нд, 11 сеп 2016, 14:06
Колко може да е сериозна тази причина? Безопасността вече я изяснихме и при силна уплаха от страна на родителя може да се случи. Спомням си как един познат разказваше как като се изгубил и го нямало няколко часа, майка му хем го целувала, хем го биела. И друг случай, в който при подобна ситуация бащата казва $яж, че щете бия$. Е, не го е набил, но такава реплика е някаква странна смесица от проява на любов и вбесяване от страх.


Безопасност, както и си го написала

А не за какво ли не и после да компенсираш с подкупи собствената си непригодност като родител


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в нд, 11 сеп 2016, 14:13
На моя колежка детето й е просто отвратително.Рядко се случва да говоря така за дете , но просто за това няма как.То е единствено дете и внуче ,всички треперят над него,буквално не го лишават от нищо и никога не му се отказва каквото и да е.В 1 клас вече имаше втори телефон,таблет за 400 лв.Бяхме ходили с колежката ми няколко пъти на море и беше кошмар.Идва скубеше ме,на няколко пъти ме удари даже,лигави се през цялота време,във водата ме блъскаше и се смееше.Това е момиче на 7 години ,а майка му само каза недей така и до там.Не спира да му се повтаря колко е красиво,умно,"златото и принцесата " на мама.То си е развалина от сега,отговаря на майка си ,ако не му се купи нещо се тръшка,докато не му изпълнят желаниет.Има всичко възможно ,което е на пазара за деца,както и е опитало от всички видове забавления като въртележки,батути и то многократно.Иначе майка му много знае за другите деца,тово било невъзпитано,защото не поздравило скъпоценната й щерка,другото пък не можело да чете ,не било толкова добро на балет както нейното дете и т.н.Дано някой ден като имам деца да не се превръщат в такива същества.
сравнение с това дете, моята дъщеря, която по-горе описах като "чудовище" е направо цвете.
Факт е, че по-скоро са ми противни родителите, неглижиращи отвратителното поведение на децата си, а и тези, които се престарават, отколкото децата, които правят нещо лошо.
От скоро пробвам да наложа ултиматума като метод - или правиш/не правиш нещо, или едикакво си, един вид давам право на избор, т.е. ако избере да направи нещо погрешно, тя сама си е избрала последствията, но и това не дава нужния резултат. Накрая на работата ни с психолог, дори и тя каза, че това е характер и просто с времето сама трябва да види и оцени, че трябва да се държи по друг начин.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в нд, 11 сеп 2016, 14:16
Заради тези шамари за безопасност всеки втори като порасне и му чукнат леко колата скача на бой.
Аз продължавам да мисля, че не е това начинът.

HollywoodGirl, такива деца според мен имат здравословни проблеми, не мога да го отдам единствено на презадоволяването. Има и други с всичко, но поведението им не е такова.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Зимна Утрин в нд, 11 сеп 2016, 14:30
:
... Едва ли има родител, който да не е ударил, но важното е да знае, че е постъпил лошо, а не да се оправдава, че и по-лошо - да смята, че е бил напълно в правото си.

А още по-важно е да удари само ако наистина има сериозна причина и оше повече след това да не се извинява като угажда с нещо, което само преди ден е забранил
Защото именно това наблюдавах в описания от мен случай
Детето се удряше за какво ли не, като най-често вината беше на майката, затова че така и не и се щеше да губи време да го учи на елементарни неща
Но после му купува скъоата играчка, за която се е тръшкал само ден прди това и поради което тръшкане пак е изял шамарите
Е, на какво да се научи това дете освен да манипулира и че винаги получава каквото иска и че винаги става на неговото

:
Няма уважение пред никакъв авторитет, закони и правила вече не важат пред него като възрастен
Страшно е, буквално


Именно, ключт е в това дали родителят съжалява за постъпката си или я оправдава, легитимира като правилна, защото... Оправданието е като г... - всеки си го има.
Ето тук имаме всекидневно шамарене, пълна липса на самоконтрол у родителя и още повече пълна липса на правилно родителско поведение, както и съжаление заради собствената реакция
Довело до ужасен резултат


Присъствах на разговор, в който една млада жена се хвалеше, че когато много иска нещо, спретва скандал на мъжа си и той я удря. После, за изкупление на вината, ѝ купува това нещо.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в нд, 11 сеп 2016, 14:37
Не знам защо се обвързват наказанията с това кой кого колко е ядосал. Ако някаква мярка се приложи към детето с възпитателна цел, тя е заради оценка на неговото поведение и поправянео му. Не би трябвало да има нищо общо с нивата на стрес у родителя. Двете неща трябва да се разграничават- обяснението " плеснах те, забраних ти да излизаш, оставих те без десерт, защото много се ядосах" е недопустимо. Това е което превръща наказанието в насилие и поведението в насилнически модел. Обвързва се действието със състоянието на физически по-силния, а не с простъпката, която го обосновава.  Наказва се поведение, а не се дава отдушник на родителски стрес и безсилие. Това важи както за шамар през устата така и за всички други методи за наказание- все едно какви са. Не съм привърженик на физическите наказания при деца, които разбират какво им се говори. Каквото и да е наказание трябва да се налага за простъпка и винаги да е: наказах те защото направи еди какво си. Не- наказах те, защото вече не мога да ти търпя лигавщините. Това е противоположното на възпитание.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 14:48
Защото най-често е именно така - от позицията на силния, който може да си позволи да реши кое го ядосва, колко го ядосва и да отвърне на удара, най-вече по самолюбието си. Особено когато ответната реакция е физическа. А може и емоционално изнудване - мълчи и игнорира детето като го кара в един момент да му се моли за внимание. Да, в повечето случаи наказанието е насилие, какво да се лъжем! НТа практика родителят има неограничена власт над детето си, особено когато детето е малко. И особено, защото държи ресурсите. Нещо като $аз плащам, значи ще ме слушаш$.


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nikolaeva в нд, 11 сеп 2016, 14:58
Учители споделят, че най-трудните деца са именно тези, които вкъщи са наказвани, много контролирани и държани на въже. Веднъж откъснали се от въжето, изпускат парата на обществени места. Защото всеки човек има нужда някъде да бъде с по-малко задръжки, да се чувства по-свободен. А може би правят и циркове, за да бъдат забелязани.... Но сигурно няма формула, при всеки е различно. Възможно е и презадоволяването да води до подобно поведение.
Не съм съгласна. Като учител и като родител твърдя че най-непослушните ученици всъщност са най-задоволените и прекалено обгрижваните, както и тези които не са научени да уважават авторитета на възрастния (без значение от професията).


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в нд, 11 сеп 2016, 15:11
Защото най-често е именно така - от позицията на силния, който може да си позволи да реши кое го ядосва, колко го ядосва и да отвърне на удара, най-вече по самолюбието си. Особено когато ответната реакция е физическа. А може и емоционално изнудване - мълчи и игнорира детето като го кара в един момент да му се моли за внимание. Да, в повечето случаи наказанието е насилие, какво да се лъжем! НТа практика родителят има неограничена власт над детето си, особено когато детето е малко. И особено, защото държи ресурсите. Нещо като $аз плащам, значи ще ме слушаш$.
ами не си права. Наказанието не е насилие грация артис, ами си е наказание с възпитателна цел. По същия начин по който ти сега приравняваш насилниците за собствено удовлетворение с възпитаващите можем да приравним съдия издал 10 смъртни присъди със сериен убиец. Факт е, че света е пълен с психопати от всякакъв вид, които правят какви ли не неща, включително разнородно насилие над деца. Това не е повод да забраним възпитанието. Или да обявим всички възпитаващи, ако не са просто слуги и доставчици, че са психопати и насилници на деца. Ами дай ,понеже много педофили привличат деца, като им купуват близалка, да забраним на възрастните да купуват близалки на децата. Защото сигурно имат наум нещо лошо! Понеже най-често педофили го правят? Нали така


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: milanda в нд, 11 сеп 2016, 15:12

Цитат
Присъствах на разговор, в който една млада жена се хвалеше, че когато много иска нещо, спретва скандал на мъжа си и той я удря. После, за изкупление на вината, ѝ купува това нещо
.

Работех в едно селско училище, където населението беше разделено на два лагера като Капулети и Монтеки, и съответно децата пренасяха враждата в училище. Мразят се, защото са врагове, нищо лично. Та там беше отработен и масово използван този метод – предизвиквам те, набиваш ме, обаче теб те виждат учителите и директора всички гракват и те наказват, а аз тайно ти се хиля доволен. [smilie=smile3508.gif]


Титла: Re: Деца-чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в нд, 11 сеп 2016, 15:17
Не съм съгласна. Като учител и като родител твърдя че най-непослушните ученици всъщност са най-задоволените и прекалено обгрижваните, както и тези които не са научени да уважават авторитета на възрастния (без значение от професията).
Според мен са по-скоро игнорирани. А някои си мислят, че могат да купят всичко с пари, съответно ги затрупват с материални неща. И околните решават, че причината е презадоволяването, а всъщност друго се крие зад него.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 15:29
Диана, моля те, придържай се към темата и не намесвай педофили и пр., че и съдиите. Съдията издава присъдите на база закона. И наказанието, колкото и да се твърди, че е за превъзпитание, си е точно наказание - на човек да му е гадно. Затова го тикват в затвора, а не в терапевтична комуна.
Като оставим настрана съдията и педофилите, хайде да видим какъв закон спазва родителят, когато влиза в ролята на всичко - и $потърпевш$, и съдия..., и накратко, в някакво подобие на Господ? Наказанието именно е наказание, и на детето да му е гадно, и да му остане в главата, че ако прави Х, ще има наказание У. Служебните лица трябва да се съобразяват с разписаните им правомощия, включително по отношение на наказанията  - в правилниците на всяко социално и учебно заведение е достатъчно очевидно, че колкото и едно дете да вбеси учителя, вторият няма право да го шамароса. При провинение малките деца трябва да станат прави, примерно, или да седнат на столче извън групата за някакво време. А родителя какво може да го контролира относно упражняването на власт и наказания? Както се вижда и от тази тема, шамар през устата е ок, но за друг родител може да бъде и каквото му е угодно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: HollywoodGirl в нд, 11 сеп 2016, 15:35
Заради тези шамари за безопасност всеки втори като порасне и му чукнат леко колата скача на бой.
Аз продължавам да мисля, че не е това начинът.

HollywoodGirl, такива деца според мен имат здравословни проблеми, не мога да го отдам единствено на презадоволяването. Има и други с всичко, но поведението им не е такова.
Не знам и аз..Забравих да кажа ,че  купиха и куче за близо 800 лв.,защото детето много искало и познайте кой го гледа и разхожда.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Gugy в нд, 11 сеп 2016, 15:46
Защо се намесват материалните неща с възпитанието?  Нормално е в богато семейство детето да има достъп до повече неща, което не означава, че задължително е разглезено и невъзпитано.

Обратно, в бедно семейство, детето може да е невъзпитано.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: HollywoodGirl в нд, 11 сеп 2016, 16:02
Точно материалните неща играят много важна роля във възпитанието.Всяко нещо си има граници и не е нормално дете на 6 год. да има телефон иле да е толкова презадоволено , че вече от лигавщини се купуват всякякви боклуци.Като стане тийнеджър прищявките ще струват много повече и няма да има опция за отказ.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Gugy в нд, 11 сеп 2016, 16:09
Точно материалните неща играят много важна роля във възпитанието.Всяко нещо си има граници и не е нормално дете на 6 год. да има телефон иле да е толкова презадоволено , че вече от лигавщини се купуват всякякви боклуци.Като стане тийнеджър прищявките ще струват много повече и няма да има опция за отказ.

Ами никак не съм съгласна. Наличието на някакви неща не пречат на възпитанието. Както аз си купувам накакви неща, така купувам и на детето. Това по никакъв начин не го е разглезило.

Просто не купувам като награда, не давам пари за изхвърляне на боклук, косене и подобни. Приемам ги като част от живота в къщата. Телефона, компютъра и другите неща са си необходимост и ги осигурявам.

За какво презадоволяване говориш?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в нд, 11 сеп 2016, 16:21
Дъщеря ми е на 5. От Коледа има таблет, също така ползва стария ми смартфон за игрички. Тези неща, обаче влизат в роля докато чакаме за да ни приеме зъболекаря, докато пътуваме по-дълго или ако сме някъде, където тя е само дете. Драма няма никаква, защото тя по принцип не ги търси. Цяло лято е на вън с децата, където карат ролери, тротинетки, строят къщи от пръчки и готвят манджи от пясък и листа. За мен е идеално.

От физическата умора - тичане, скачане и т.н., не й остава време за капризи. Вечер се прибираме, ядем, баня, малко приказки и сън. На зима ще ходи сигурно пак на танци три пъти в седмицата, другите дни ще е по-свободна за игра с деца.

Иначе да, презадоволена е, защото е най-малката от двете роди и много неща има насъбрани, които постоянно мъкнем от бабите у нас. На празници искаме, не искаме, събират се доста подаръци. Обаче това не виждам въобще как влияе на възпитанието й. Аз и баща й да, ама предметите са си предмети.

Оня ден гледа някаква реклама и си пожела играчката, само ако не е много скъпа. Каза да преценя аз и да решим дали можем да й я купим. Казах ок и приключихме. Дори няма да ме попита за решението ми. Просто ако я получи ще е щастлива, ако ли не, няма да прави драми. Аз пък реших, че ако толкова силно я иска, ще изчака до Коледа. Ако и до тогава я иска, ще я получи. И пак няма да има драма, защото таблета го чака около 4-5 месеца съвсем търпеливо.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: qvili в нд, 11 сеп 2016, 16:44
Ако Ви се чете
http://webstage.bg/roditelstvo/1651-kak-otglezhdame-neblagodarnitzi-provalat-na-liberalnoto-vazpitanie.html


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в нд, 11 сеп 2016, 16:48
Диана, моля те, придържай се към темата и не намесвай педофили и пр., че и съдиите.
:
Съдията издава присъдите на база закона. И наказанието, колкото и да се твърди, че е за превъзпитание, си е точно наказание - на човек да му е гадно. Затова го тикват в затвора, а не в терапевтична комуна.
Като оставим настрана съдията и педофилите, хайде да видим какъв закон спазва родителят, когато влиза в ролята на всичко - и $потърпевш$, и съдия..., и накратко, в някакво подобие на Господ? Наказанието именно е наказание, и на детето да му е гадно, и да му остане в главата, че ако прави Х, ще има наказание У. Служебните лица трябва да се съобразяват с разписаните им правомощия, включително по отношение на наказанията  - в правилниците на всяко социално и учебно заведение е достатъчно очевидно, че колкото и едно дете да вбеси учителя, вторият няма право да го шамароса. При провинение малките деца трябва да станат прави, примерно, или да седнат на столче извън групата за някакво време. А родителя какво може да го контролира относно упражняването на власт и наказания? Както се вижда и от тази тема, шамар през устата е ок, но за друг родител може да бъде и каквото му е угодно.
И темата е "Родителите насилници- покаяние и засрамване пред строя"? Много ще те помоля да не ми определяш как да обосновавам мнението си. Темата е за децата чудовища и твърде толерантните им родители, за които явно възпитание е винаги равно на насилие и са тотално абдикирали от това си задължение. Поради ангелския си характер- не за друго. Смятам, че децата трябва да се възпитават и подготвят за социализация в обществото, което имаме в момента, а то се основава на правила за поведение и съответните наказания за неспазване на горепосочените правила. По-ясно от това- здраве му кажи. Та, моделите от обществото се проиграват в семейството и подготвят детето за социализацията му. Това е задължение на родителите. Прекаленото фокусиране върху индивида, което се наблюдава напоследък е един от основните фактори за появата на все повече и повече асоциални деца. Голяма част от тях са отгледани от хора неразличаващи свободата от слободията и авторитета от насилието, поради същата причина- те самите не са социализирани. Ние живеем в сложни общества, със сложна структура и взаимоотношения, които в много случаи противоречат на базовите ни инстинкти. Обучението за обуздаване на базовия инстинкт и респект към останалите членове на социума и техните права и лични сфери не е нещо, с което се раждаме. Това е нещо, което е необходимо да се култивира. Все едно да очакваме детето да знае всичко за ядрената физика, защото обществото ни е стигнало на ниво, в което като цяло знаем доста по въпроса. Размножаването е лесно- превръщането на децата от малки хуманоиди от билогичен вид Хомо сапиенс в членове на определено общество е трудната част. Иначе децата може и вълци да ги отглеждат, ако иде реч само за физическото им оцеляване. Начините, по които родителите градят авторитета си се определя от собственото им ниво на социализация и способността им да диференцират фините нюанси в социалните модели. За някои от тях авторитет е равно на физическо превъзходство, за други- авторитет е равно на икономическо превъзходство. Авторитета е оценъчна категория, която има повече общо с доверието, отколкото с каквото и да е друго. Постоянният натиск върху детето води до загуба на авторитет, а липсата на натиск води до неизграждане на такъв изобщо. Колкото и баланса да е морско свинче е необходим. Въпросът е колцина от нас са способни да го постигнат. Не много за съжаление, а и тези, които успяват са наблюдавани зорко от тези от краищата на спектъра и обвинявани съответно в безразличие или насилие върху децата- всеки според собствения си модел на възпитание. Голяма грешка допускаме, като обявяваме за равностойни и свободно избираеми всички методи за възпитание /без незаконно насилие/ Не са равностойни. Възпитанието е процес с определена цел и ако целта не е постигната- процесът не може да се нарече възпитание. Няма "всеки възпитава както иска" наистина. Има хора, които възпитават и хора, които отглеждат жизнеспособни хуманоиди, като наричат процеса възпитание. Винаги е възможно родителят да попадне на дете, което е невъзможно да възпиташ- колкото и да е тъжно психопатиите имат физически причини и те са нелечими. Например по-малко сиво вещество в кортекса. Тогава детето ще бъде чудовище, каквото и да направи родителя. Но в много случаи чудовищенцата са създадени от грешки във възпитанието и за това точно говорим тук. Дали чудовищата се създават само от прекалено толерантни родители или от насилници, безразлични и т.н. Във всички случаи чудовищата се създават от липса на родителски авторитет, като последният или не е създаден ,създаден е на база физическа ии икономическа сила, или е похарчен за дреболии / постоянно контролиращите родители губят авторитета си в постоянни ограничения и правила за децата/ Много дълго стана и не ми се пише повече, но имах неудоволствието да се занимавам с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и това е ад. Това са деца, които са можели да бъдат спасени с малко по-твърда ръка или по-ясни правила, деца с ясно съзнание за собствената си неприкосновеност и права и нулев интерес и зачитане към правата на околните.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: babunka в нд, 11 сеп 2016, 17:16
За съжаление Андариел забравя от кого тръгна изобщо концепцията за забрана на телесните и вербални наказания, обобщени като 'агресия' спрямо децата от страна на родителите. А именно от либерасткия и подпомагащ P.I.E. (Pedophile Information Exchange) - Национален Съвет за Права и Свободи (National Council of Civil Liberties), които открито написа в един от първите си журнали, че „по правило педофилите са добри хора, отнасящи се към децата с нежност и привързаност“ и подчертават, че това се доказва от факта, че те се интересуват от начини за правене на секс с децата без да ги нараняват, както и сваляне на възрастта за законен секс с деца, защото „е тяхно право да изпитват пълния спектър на човешките взаимоотношения“.

Впоследствие най-силните лобисти за въвеждане на административни наказания спрямо родители наказващи децата са P.I.E. и NAMBLA (който не знае какво е - да се поинтересува), както и за сваляне на възрастта за секс с малолетни от 14 на 12 (и по-надолу). От една страна имаме нарастващи инициативи за ограничаване на правата на родителите да възпитават децата си под слогана на защита на същите тези деца, като става видно от създадената през 2001 международна организация „Глобална иницитива за прекратяване на всички телесни наказания на децата“ (Global Initiative to End All Corporal Punishment of Children) с подкрепата на организацията Save the Children, която в последствие води до стартираната през 2008 година Инициатива на Съвета на Европа против телесните наказания на децата.

От друга страна имаме квалицифиране на действително насилнически и извратени практики над децата като 'право на избор', като болни мозъци възпитаащи децата си "полово неутрално" и обличащи момчетата като момичета и обратното, твърдейки, че 'те така искат' и педофили открито твърдящи, че децата "имат право да изпитат сексуално удоволствие от раждането си, а от друга имаме родители анатемосани ако искат да лепнат един зад врата на нааследника си ако разберат, че примерно се е подлъгал по сладките приказки на някой чичко, който го мами с бонбони или обещания за Дисниленд.

Има бой и бой. Както има и наказание и наказание. Нито на някой ще му се травмира толкова крехката душевност от няколко шамара, стоене в ъгъл или издърпване на ухото, нито има нужда да се преминават граници и да се издевателства над хора, неспособни да се защитят. Границата е по-средата.

Както обикновено, обаче, либерастията цели да направи престъпници обикновените родилите, които искат да защитят децата си, детството, психиката и здравето им. Дори с цената на малко повече строгост. Каквато междувпрочем няма да навреди на никого. Друго си е да се веят навсякъде и дума да не може да им се каже накриво и да са готова плячка за всеки болен мозък - а такива в днешно време с лопата да ги ринеш.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 17:26
Това периодичната тема за възпитателния шамар ли е?

Според моите наблюдения лошите и невъзпитани деца наѝ често са на прости и невъзпитани родители. Поведението на такива деца изобщо не е плод на прекалено обгрижване и презадоволяване, а напротив - на лош пример, грубост, кофти речник и истерични крясъци във вид на възпитание. Или другояче казано, крушата не пада далеч от дървото.

Разбира се, всички деца ди имат моменти на.лигоч, отговаряне, цупене - живи хора са, податливи, когатос малки на преумора, физическо дразнене, като по-големи им се отразяват вече особеностите на обкръжението, но общо взето ако сте в едни  добри отношения и не прекалявате със забраните и наказанията зя щяло и не щяло и си сдържите нервите когато детето вещо сгафи, и децата са си окей. Също така е много важно да му се намира смислено занимание - скуката и незнанието къде да се дене са майка на много пороци.

Шамар съм удряла веднъж- дваж.. винаги съм се извинявала на детето за тази безобразна проява.

Сега, ясно ми е, че много ще кажат, че детето им просто е родено зло и те друг изход нямат, освен да го дисцплинират и при нужда пляскат. Те по-добре си знаят стоката, в края на краищата...
Аз веднъж видях една майка, която се побърка с едно четиригодишно, което според нея се лигави, мрънка,иска, върти се и хленчи за да я вбесява... Аз на нейно място щях да го съблека и да му бутна в ръцете телефона и да сме си рахат, защото видимо му беше горещо и скучно, но като предпочита да го възпитава, воля нейна.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 17:36
Диана, никой никого не засрамва пред строя. Възрастни хора сме и много добре знаем що е то шамар (и не искаме нас някой да ни шамаросва, нали така), що е то възпитание и къде е границата между възпитанието и насилието. И щом си се занимавала с деца с противообществени прояви, най-вероятно си видяла, че не е винаги до липсата на твърда ръка. И с твърда, и без твърда - окаже ли се групата по-силна от индивида, всичко може да се очаква. Вероятно знаеш, че винаги има група, към която детето иска да принадлежи и за да заслужи мястото си, е готово на всякакви прояви - ако е ценност в групата да се краде - ще краде.

Бабунка, нямам никаква представа откъде е тръгнала забраната за телесни и вербални наказания, но тъй както възрастните не искат да бъдат обект на телесни и вербални наказания, защото тези наказания ги унижават, така трябва да важи и за децата, още повече, че децата по дефиниция са в по-слаба позиция. Щом има Харта за правата на човека и Декларация за правата на детето, то педофилите нямат нищо общо. Можеш да се оплачеш на ООН, че ти ограничават методите за въздействие, изключвайки физическото и вербално насилие.
Боят си е бой. Ако теб те набият, едва ли ще те топли  това, че точно този бой, който си изяла, е за твое добро. Ще те боли, ще ти е обидно, унизително. И после се чудим защо има домашно насилие! Ми, то, първо родителите го оправдават спрямо децата си!

Ако за вас наказанието чрез шамаросване и други физически (и добавам и вербалните) действия са ок, значи утре в градината или в училище всеки възрастен може да шамароса децата ви... възпитателно, защото са се държали ужасно или поне възрастните са счели, че децата са преминали граници. Е? Навити ли сте? Ще е напълно справедливо - щом родителят може така да възпитава, може ли и учителят така да действа?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 17:42
Имало е времена - и то не толкова далечни, когато физическите наказания са били приемливи и в къщи и в училище. Не вярвам някой да жали особено за тях...

Резултатите от физическите наказания не са впечатляващи, не знам защо ги смятате за панацея. Едно по-нормално и не плахо дете като го свитнеш, че ти отговаря, следващия път ще ти отговори още по-така, или щ си го изкара на брат си, да не говорим, че ще помни винаги как си го ударил, и макар да твърди, че мама е била права, гадното чувство трудно се заличава.
Общо взето оправените от един магически шамар, спокойно са могли да минат и без него


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Klitemnestra в нд, 11 сеп 2016, 17:55
Е то да му буташ редовно телефона в ръцете, за да не скучае може да има точно толкова фатални последици, колкото и редовното шамаросване. Как пък не ти дойде на ума да си поиграш с него, щом виждаш, че му е скучно? Да му разкажеш приказка?
До едно поколение преди нас шамарите и физическите наказания са били нещо съвсем в реда на нещата. Е, поколението на нашите баби и дядовци си беше съвсем здраво психически, със здрави емоционални връзки и уважение между родители и деца. Това, че са гледани по този начин не е дало повече безпътни, смазани, невротизирани хора, отколкото дават поколенията, възпитавани "либерално".
Възпитателния процес е своеобразно насилие. Да живееш в човешко общество със съответните норми е насилие спрямо природата. Спрямо първичната човешка природа. Това да обличаш детето си по един или друг начин, също е насилие, защото не го питаш това или онова иска да облече. Да не му даваш да ходи мокро, също е насилие. То ИСКА да ходи мокро. Ама не го оставяш мокро,  нали?
Та, шамарът от родителя е насилие, да. И ся какво? Щото да не му обръщаш внимание не е насилие,а непукизъм. И кво? А моята дъщеря съобразно тези морално-правни категории упражнява ли насилие срещу дядо си?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 17:58
Ми, нищо, можеш да отидеш и да шамаросаш възпитателно детето си. Така де, на баба ти и дядо ти нищо им няма!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в нд, 11 сеп 2016, 18:18
Дядо ми е пребивал баща ми. Умрял е от рак като много нещастен човек. Баща ми също ме пребиваше. Аз си казвах, че няма да го правя. Докато ангелчетата рязко, от нищото почнаха да ме ступват. Изядоха малко бой по дупето и се отучиха вече. Та така за насилието.

Иначе цялото възпитание си е насилие, да. Иначе щяхме да имаме едни крещящи и скачащи маймуни. Но маймуните живеят в гората. Ако някой иска да живее с мен, пази тишина. Даже папагала се научи почти. :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 11 сеп 2016, 18:25
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Alexandria* в нд, 11 сеп 2016, 18:34
А как си обяснявате често срещания феномен, братя и сестри, израснали и възпитавани при еднакви условия, да се превръщат в коренно различни възрастни индивиди? Единият е възпитан и напълно социализиран, а другият конфликтен, невъзпитан и с асоциално поведение. Не са ли вродените особености по-силни от възпитателните методи?

п. п. Напълно съм съгласна с Андариел, че шамаросването и всякакви форми на физическо насилие спрямо деца са недопустим метод за "възпитание", още повече, че никого не са възпитали.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: qrye в нд, 11 сеп 2016, 18:39
А как си обяснявате често срещания феномен, братя и сестри, израснали и възпитавани при еднакви условия, да се превръщат в коренно различни възрастни индивиди? Единият е възпитан и напълно социализиран, а другият конфликтен, невъзпитан и с асоциално поведение. Не са ли вродените особености по-силни от възпитателните методи?

Аз си мисля, че макар родителите често да казват "в една къща са расли, възпитавам ги еднакво", това никога не е така. Условията никога не са еднакви. Родителят вече е различен човек (възраст, опит, "здравина" на нервите), поредността на детето си дава отражение, различният пол, семейната ситуация също рядко е константа, различен опит на детето в училище, различен приятелски кръг и преживявания. И друго - струва ми се, че родителите не харесват децата си в еднаква степен, винаги едно е по-голяма слабост. Това също рядко някой ще си признае, но погледнато отвън си личи и детето го усеща.

С това не искам да кажа, че гените нямат значение. Според мен имат, и то много голямо.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: dessy encheva в нд, 11 сеп 2016, 18:42
Ми много лесно си го обяснявам-не може двама различни индивида да се възпитават еднакво. Това не е никакъв феномен, макар че често съм го чувала да го определят като такъв разни баби и дядовци или по-възрастни хора. Пък и като се замислиш, има ли изобщо еднакви условия в този динамичен живот-от първото до второто дете нещата се променят в пъти: преди 4-5 години "марковите" дрешки и играчки се купуваха само от София или онлайн, сега са навсякъде, заплатите са различни, социалният статус на семейството се променя (обедняват, забогатяват, единият остава безработен, купуват си жилище). Пък и броят на децата се променя: първото е единствено, следващите растат в конкуренция от раждането си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в нд, 11 сеп 2016, 18:44
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.
Бегом при тълковния речник на българския език.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 18:57
Ми, нищо, можеш да отидеш и да шамаросаш възпитателно детето си. Така де, на баба ти и дядо ти нищо им ня


Има им, как да им няма. То се вижда предишните поколения колко благотворно им е повлиял боя. Че и пръчки са имали, мъжът ми е бит с чехъл
Въобще, що ти говорим тия неща?  Всеки бит от родители си носи последиците. Голям човек да бие дете, ама че метод. Аз котки не мога да бия, че дете.

В днешно време Бият в просташките семейства, некви пияници и истерици, аз нормален човек дето си бие детето не знам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в нд, 11 сеп 2016, 18:59
По-назад споменах само една малка частичка от разликите между възпитанието на две деца: "Той е по-малък, трябва да му отстъпиш".
Брат ми примерно, почти не е докосван. Но е "характерен" за по-малък брат - все още живее с нашите.
Така че разлики винаги има при възпитанието на децата. Понякога огромни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 19:03
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.
Бегом при тълковния речник на българския език.

А? Възптанието било насилие?
Някакви други методи на въздействие върху дете, ненасилствени няма ли?

Децата имат вродено умение да се учат и попиват от средата . Възпитанието е пример и насочване, колкото по- консенсусно и ненатрапчиво, толкова по-лесно.  Ако искаш да направиш никакъв бонзай - можеш да го огъваш и връзваш, но ако искаш да си израсте нормално обикновено е достатъчно да го поливаш и да го пазиш да не измръзне, това е. Сега, има и една приказка, че от всяко дърво свирка не става, ако п!ок толкова има някакви вродени лоши черти това дете и няма оправия освен бой..
Но аз такива деца не знам, всичките гаднярчета са на гадни родители.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: the Дорис в нд, 11 сеп 2016, 19:06
Статията е доста спекулативна и хейтърска.

Изказват се НЯКАКВИ становища но не става ясно на база на какво изследване се правят тези заключения.
- Когато говорим, че самоубийствата били повече е редно да се покаже статистика - брой изследвани деца/област/възрас и т.н. Просто подхвърлено изречение без доказателство си е инсинуация.
- Децата не слушали педагозите - но колко педагога са казали това? Ако попитаме педагозите в страна, в която все още играят шамарите дали няма да каже, че и там децата нямат респект?

Една статия не означава, че ТОВА Е ИСТИНА. Хората приемат за действителни новини чути по телевизията, радиото и престижен източници, но няма никаква гаранция, че това е така.

Личното ми мнение е категорично ПРОТИВ боя на децата по какъвто и да е повод и причина! Боя е демонстрация на това, кой е по-силен, а не възпитателен метод. Приемам, че родител "възпитавал" детето си с бой от позицията на по-силния, то един ден като остарее и отслабне е нормално детето му да го "вразумява" също с бой от вече сменената позиция на физически по-силен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 19:40
Хората приемат за истина това, което им импонира - не им е приятно другите деца да имат светкащи джаджи - прочетат колко са вредни и се съгласяват. Не понасят детето да им отговаря - хоп, ето статия колко са изпуснати децат в днешно време, щото не давят да ги бият, вярно е, значи не е само мойто.

Децата са си същите, каквито винаги са били - тоест разнообразни. В училище се вижда най-добре разликата - на  изнервения педагог децата му го дразнят и не слушат, съседния ще каже - добри деца ми се паднаха тоя набор, екстра сме си. А то всъщност деца, като деца. Винаги има по едно-две шилета, които, като се вгледаш, нещо не им у наред у тях и оттам тръгват нещата.
Това, обаче, дето не им е наред, не е, че малко са го били, а понякога точно обратното, родителите казват, как ли не го наказвах и бих, няма оправия.





Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 19:53
абе, не е баш така - все деца, все еднакви. Без значение кой е учителят, има си класове, в които като че ли е взривоопасно от самото начала, а други, които са относително спокойни. Поколенията също са различни най-малкото заради това, че има-няма десетина години разлика. Родителите също са различни от поколение на поколение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 11 сеп 2016, 19:58
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.
Бегом при тълковния речник на българския език.
Защо? Ако напиша принуда, сила, натиск .... по добре ли ще звучи. ;-) По един или друг начин възпитанието е обучение на детето в културни форми на поведение, които не произтичат от вътрешна необходимост, а идват от вън и са чужди за индивида, но е необходимо той да ги овладее, за да се впише в обществото и средата, в която живее, иначе няма да оцелее.
Така че погледнато малко по широко, възпинатието си е принуда.
 


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в нд, 11 сеп 2016, 20:06
Много ми харесва мнението на Ирис за възпитанието.
Няма нужда от следване на школи, методи, книги, стратегии за наказание, ако децата растат в нормална среда.
Но не може да се отрече, че децата са различни и  влияят и вродените особености, както и поредността на детето. Първото винаги е една степен малко по-голям егоист. И две години да е живяло само, това дава отражение. Виждам го по моите деца. Малкото винаги се сеща, когато купуваме нещо  да има и за голямото, докато обратното е по-рядко.
Второто дете пък, като по-малко, винаги иска да настигне голямото по сила, по умения, да са равни и често в това бързо израстване е малко по-нервно.
Но пък различността, като едното да е по-умозрително, по-интровертно, другото по-отворено към света, по-бамбашка си е до голяма степен вродена. Както и начините, по които преживяват видяното - едното да търси физическите, научните обяснения, другото да обяснява колко е красив изгрева и да пропуска природното обяснение на случващото се. Аз не допускам да има родители, които да симпатизират повече на едното или другото дете и затова резултатите от възпитанието да са различни. Може би просто някои деца са по-сходни като чувствителност на родителите и с тях е по-лесно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 20:09
Бебетата и малките деца учат основно чрез подражание. Затова виждаме бебета, които разнасят бебетата си, чистят стъклото на вратата или пушат цигари. По същия начин се учат да ядат с лъжица и да си обуват обувките.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 20:23
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.
Бегом при тълковния речник на българския език.
Защо? Ако напиша принуда, сила, натиск .... по добре ли ще звучи. ;-) По един или друг начин възпитанието е обучение на детето в културни форми на поведение, които не произтичат от вътрешна необходимост, а идват от вън и са чужди за индивида, но е необходимо той да ги овладее, за да се впише в обществото и средата, в която живее, иначе няма да оцелее.
Така че погледнато малко по широко, възпинатието си е принуда.
 

Защо, Мамо Нана? Все едно принуждаваме детето през цялото врме да е фрустрано и насилвано да прави нещо въпреки съпротивата му. На практика не е така. То просто се учи чрез пример и подражание. Когато е много малко има прости нужди, после почва да се еманципира и да показва несъгласие и да се противопоставя. Това обикновено се поощрява у децата. Никой родител не прави така, че детето му да е изцяло зависимо от него. Аз съм правила тая грешка - вместо да позволя детето да си избира само дрехи каквито на него му харесват, съм му подавала дрехи до първи клас. Ми остави само подходящите дрехи за сезона, па го остави да пасе. Какви баталии стават с малките деца, че иска дя облече едно, а не друго и не ще да си обуе чорапи... Така само ги правим зависими за най-дребното нещо, ако държим да става на нашето.

Много родители на малки деца искат прост да се наложат, зя да не изпуснат контрола и детето да знае кой командва. Но причинно-следствената връзка не е толкова проста. Трябва някак си заучаването на нормите на обществото да са осмислени и приети наистина, а не чрез страх мама да не се ядоса и да ми шибне един...
Същото е с отговярянето - аз мога да я прасна през устата,  но предпочитам да не ми отговаря, защото не съм заслужила да ми се отговаря, разбран родител съм и няма нужда от грубости.
Възпитанието чрез страх има временен ефект, детето пораства и спира да го е страх, идва време на Ти ли ще ми кажеш...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в нд, 11 сеп 2016, 20:40
Това е като да те удари мъжът ти само веднъж. Няма такова положение. Вдигнеш ли ръка веднъж, ще се изкушиш отново.
Познавам дете, което заради травмите от шамарите в детството е пациент на психиатрията сега.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 20:55
Кофти със шамарите е, че детето все пак някога ще допусне пак лоша проява. Неизбежно е, то и възрастните сме така. Нов шамар ли трябва да последва...

Наистина трябват яки нерви, за да се гледат деца,  особено пубери, но няма как.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Angel_wing в нд, 11 сеп 2016, 21:04
Родителят има едно задължение към детето си - да го обича.
Да го обича искрено като отделна и заслужаваща уважение личност, която следва да закриля в детството му.
Обичаното дете е уверено дете, то попива правилните модели, а авторитетът на родителя се превръща за нещо естествено. И детето приема да бъде направлявано, а същевременно се чувства уверено да си опитва силите.
Такова дете не се чуди как да привлече вниманието на околните, не дава своята територия, чуждата територия не го вълнува.
Давам пример за голямото си дете - името му има много умалително, но едно от тях е супер рядко използвано. Когато исках да му посоча в среда с други хора, че върши нещо нередно, беше достатъчно да го призова с това име. Нито съм го обиждала, нито съм го поучавала на доброта на детската площадка. Разговорите вкъщи, със спокоен тон и включване на другия родител.
Прекрасен пост!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 11 сеп 2016, 21:10
Iris04,
Аз съм съгласна с теб и с други мнения, но колко пъти си оставила детето да направи нещо, та било то и по подражение без да го коригираш. Много пъти съм опитвала, уж пресмятам риска /ако се опари, пореже, падне, обуе две различни обувки, ходи с офицерска шапка и раница навсякъде .../ и въпреки всичко в повечето случаи се намесвам /и не само аз, повечето родители го правят с цел да опазят детето/ т.е. налагаме правилност дори когато детето се опитва да подражава.
Съпротива има винаги, на всяка възраст. Това, което ми прави впечатление е, че родителят няма време, а понякога и желание да разбере защо детето се съпротивлява. Целта е съпротивата да бъде овладяна и пълен напред. Как ще се случи това, няма значение, важно е че родителя е наложил правилността.
Относно осмислянето - то идва много късно, когато детето вече е натрупало достатъчно знания, умения и най вече опит.

ПП Не съм се дразнила, когато ми отговарят, а как ми отговарят. Вече са големи и преди аз да кажа, казват те, та отговарящия съм аз.  :D 


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мarchesa в нд, 11 сеп 2016, 21:13
.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в нд, 11 сеп 2016, 21:32
в културни форми на поведение, които не произтичат от вътрешна необходимост, а идват от вън и са чужди за индивида, но е необходимо той да ги овладее, за да се впише в обществото и средата, в която живее, иначе няма да оцелее.
Така че погледнато малко по широко, възпинатието си е принуда.
 
Това не е погледнато широко, а е погледнато опростено. Има пирамиди, чрез които се онагледява човешкото поведение и колкото по нагоре се качва човек, толкова повече изчезват подбуди като глад или бой.
Искрено се учудвам, че смятате принудата за единствен мотиватор.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 21:44
Сега на Синемакс гледам някакъв странен филм, не разбрах отчно откъде, но сигурно е от скандинавските някъде. Тооооолкова бааааавно стааааава всииииичко, дори караниците им са флегматични. Те не се карат, де. Младежът не изнае какво иска, затова ще отиде на почивка. А ние тук за шамари си говорим.  Мислех, че всякакви неща съм гледала по филми, обаче това майка небрежно да подканя пубера си да $кърми$ малкото си братче ме остави да давам заето. Дори бебето плаче някак... спокойно. Нашенските са по-кресливи.

Ха, не познах! Току-що мледежът на филма изяде един шамар от майка си заради бебето!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в нд, 11 сеп 2016, 21:45
в културни форми на поведение, които не произтичат от вътрешна необходимост, а идват от вън и са чужди за индивида, но е необходимо той да ги овладее, за да се впише в обществото и средата, в която живее, иначе няма да оцелее.
Така че погледнато малко по широко, възпинатието си е принуда.
 
Това не е погледнато широко, а е погледнато опростено. Има пирамиди, чрез които се онагледява човешкото поведение и колкото по нагоре се качва човек, толкова повече изчезват подбуди като глад или бой.
Искрено се учудвам, че смятате принудата за единствен мотиватор.
Приемам опростено, останалото е спорно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Alja98 в нд, 11 сеп 2016, 21:56
Скъпи майки, чета разнообразните ви отговори и се чудя коя от вас има отгледано дете, навършило 18.
Както сме различни възрастните, така са различни децата.
Дали проявяват характерчето си от малки-абсолютно!
Всички крайности са вредни, ако се държи безобразно детето и плюе по родителя , който се опитва да го спаси да не се пребие- шамара е задължителен, че не трябва и да се бие с повод и без- също не трябва!
Търсете баланса и реагирайте според ситуацията, а това означава да сте гъвкави, будни към промените в поведението му, особено като стане тийнейджър!
Тогава трябва да го възприемате не като приятел, както ще се изкушите много- приемайте го като дете, въпреки ръста, мутиралия глас, наглед разумното поведение и много от близо го следете, приятелчетата и средата му ще се опитат всячески да го ограбят, наранят и даже убият- само и само да не са сами приятелчетата ще се опитат да го пристрастят към пушене, наркотици, секс и много други плашещи неща.
Мислите,че е крайно и на вас няма да се случи!
Всяко второ дете в училище в гимназиалния период е пробвало поне веднъж, а твърде много са пристрастени!
Е тогава ще съжалявате,че не сте го скъсали от бой, но сега няма да ме разберете!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 22:00
Бабунка, поздравления за изразеното мнение! :bouquet:
Всичко останало са локуми, изработени от либерастки организации с извратени цели. Иначе, на приказки го докарват - пътят към ада е постлан с добри намерения. Освен това, все по-лесно се намират лапнишарани като Андариел, които възторжено прегръщат идеята и започват да лаят, без да си правят труда да проумеят, че между "един зад врата" и истински системен бой има планина разлика, и че - не, балансът не е морско свинче, а болезнено реална необходимост.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 11 сеп 2016, 22:00
Още малко за резкия шамар като шамар сам по себе си: има хора, дето си плащат да ги пляскат с летвичка по време на медитация. Този стимул директно променя състоянието на съзнание. Работи на много ниско ниво на възприятие, не може да се избегне и заобиколи. Има деца, които лесно ще заобиколят лекцията и няма да си сменят съзнанието. Те вече са открили съзнанието "малко дяволче", открили са, че има гъдел в това да си лошичък.

Работата на родителя е да спихне ентусиазма от тоя гъдел.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 22:06
Кафе, какви либерални организации, какви лапнишарани? Сякаш някой ти е откраднал профила. Явно съм пропуснала други подобни теми, но изумявам, че толкова много родители смятат шамарите, един зад врата и подобни за нещо нормално-възпитателно.

Я, пак да питам аз за учителката - щом е така и един зад врата, шамар и подобни са ок за възпитаване, да вземат и учителите да го прилагат - само допреди по-малко от сто години биенето през ръцете е било нормална практика за лошо поведение в клас. Е, какво ще кажете, утре, ако детето ви се върне възпитателно нашамарено от градина или училище, ще бъде ли ок или ще обвините учителката в насилие?
За четвърти път питам и всички мълчат. Що така?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 11 сеп 2016, 22:13
За учителка не е толкова допустимо и ще кажа защо:
1. Работи вече с донякъде възпитано дете.
2. Работи в "подготвена среда", само стаята и атмосферата работят и възпитават вместо нея.
3. Както и самата институция "училище".

Преди 100 години в класната стая са влизали деца, буквално хванати от гората и натикани на чина.

Днес има предучилищна, има и градина.

Ако една учителка стигне до шамара при толкова много инструменти и помощници- значи наистина е зле.

Два пъти са ме пляскали учителки- и двете бяха вече престарели, не пляснаха за кой знае какво провинение, тоест изпуснаха се. Не го направихме на проблем, то беше в края на 80-те, но все пак можеше и без това да мине.

При родителя на дете на 4-5 няма такива "помощници", няма такава основа, работиш с друг материал. Освен това имаш skin in the game- това е твоето дете.

Та по теста за skin in the game учителката не може да пляска.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 22:29
Еми какво да каже човек, всеки си прави каквото си знае с детето, щом ви върши работа ...

Колкото до наркотиците,  там вече никой не е застрахован, пляскал,  стряскал...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 22:31
Къде няма основа, Сирена, малките пак са в институция - в детската градина, където трябва да се подчиняват кога да спят, кога да ядат, да си мият ръцете, да слушат по време на занятие. Те знаят, че не са си вкъщи.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 22:33
О, стига с тая учителка. Ако моето си е позволило да се изрепчи невъзпитано на учителката "абе млъквай", да му отвърти един - права ще е! Не съм от модерните, дето смятат, че мамините им златни са свободни да се проявяват, както си щат и обществото няма право да се меси. Щом се е държало като л.... ще си понесе последствията. Наясно съм със себе си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в нд, 11 сеп 2016, 22:35
Андариел дали може да ти отвърти един, като последствие от това, че я наричаш публично лапнишаран? :lol:  ще подложиш ли буза, понеже беше лошо момиче?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 22:38
Андариел дали може да ти отвърти един, като последствие от това, че я наричаш публично лапнишаран? :lol:  ще подложиш ли буза, понеже беше лошо момиче?
Не, защото не ми е родител или възпитател. Минала ми е възрастта да имам нужда от моментално изправяне. Мамасита го обясни много добре за летвичката.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 22:40
Мдаааа, старото дърво не се изправя... А и подозирам, че ако ти отвъртя един възпитателен, ще го приемеш като обяснение в лИбов.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 22:46
Мдаааа, старото дърво не се изправя... А и подозирам, че ако ти отвъртя един възпитателен, ще го приемеш като обяснение в лИбов.
Еми ако бяхме влюбени, аз проста женица, а ти мъжът побойник - може. Във всички останали случаи е абсурдно да се сравнява едно перване през устата от майка на истерясало дете, и бой между възрастни хора.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 22:48
Ако единият се държи като истерясало дете и обижда - защо да не получи малко възпитание?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в нд, 11 сеп 2016, 22:48
Андариел дали може да ти отвърти един, като последствие от това, че я наричаш публично лапнишаран? :lol:  ще подложиш ли буза, понеже беше лошо момиче?
Не, защото не ми е родител или възпитател. Минала ми е възрастта да имам нужда от моментално изправяне. Мамасита го обясни много добре за летвичката.
от първото изречение оставам с впечатлението, че все пак би приела шамар от определени хора, а от второто- че всеки сам решава за себе си дали има нужда от корективен шамар.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 22:50
Обаче филмът, дето го гледам са младежа-пубер, нещо много загрубя. Изглеждат едни мудни, обаче през сцена има все по-шокиращи случки. Това, дето за тихите води май е вярно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2016, 22:52
Ако единият се държи като истерясало дете и обижда - защо да не получи малко възпитание?
Защото не е дете, как по-ясно да ти го кажа. Дори любителите на шамарите като редовен възпитателен метод, разреждат и спират шамарите около 10-12 годишната възраст на питомците си. И не защото ги е страх да не им отвърнат, това е смешно.
Рокси, на затапки не ми се играе тая вечер.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 22:52
Те скандинавците с си такива. Кой е тоя филм?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 22:55
Война. На Синемакс2. От днес са ми го пуснали, за моя голяма радост. Гледах страхотни френски филми. И някакъв за Близкия изток, ама не разбрах по езика дали е сирийски, какъв е.

Баси, младежът май се оказа девойка... или не newsm78 newsm78! Ааа, да знаете, много сме си добре тук, нищо че ни обвиняват в ориенталщина!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 11 сеп 2016, 22:56
Къде няма основа, Сирена, малките пак са в институция - в детската градина, където трябва да се подчиняват кога да спят, кога да ядат, да си мият ръцете, да слушат по време на занятие. Те знаят, че не са си вкъщи.

Да де, самата среда "не у дома" вече възпитава. А у дома и при майката детето се чувства по-сигурно да тества границите (или вече ги е тествало и превзело, защото е открило ефективността на мисленето "малко дяволче").


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 22:58
Уверявам те, малките дяволчета, както ти ги наричаш, изобщо не се впечатляват от възпитателната среда, а дори стават по-уверени.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в нд, 11 сеп 2016, 23:02
Война. На Синемакс2. От днес са ми го пуснали, за моя голяма радост. Гледах страхотни френски филми. И някакъв за Близкия изток, ама не разбрах по езика дали е сирийски, какъв е.

Баси, младежът май се оказа девойка... или не newsm78 newsm78! Ааа, да знаете, много сме си добре тук, нищо че ни обвиняват в ориенталщина!
добро утро или добър вечер ...загря ли до къде води толерантността към всякакво поведение


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в нд, 11 сеп 2016, 23:03
Сега ще се върна в моето детсво.
Черири деца,страшно активни и изобретатрлни в игрите/белите.
Признавам,че сме яли шамари. Не мога да определя чувството,но винаги вътре в себе си съм изпитвала неприязън към шамар от родител /тъй като друг не ми е удрял шамар/ и към родителя.
Естествено съм се покорявала на желанието на родителя ,но с нежелание от моя страна. Тъпото е ,че шамарите се помнят повече отколкото обясненията,но не мисля ,че това нанася травма,по скоро отдалечаване от родителя който шамари.

В Швеция не знам какво е ,въпитанието ,но все повече ми се струва ,че тук липсват основите на възпитание.
Някак всеки си е за него си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 23:04
Какво общо има това с толерантността? Може за тях да е културна особеност. Аз и японците трудно мога да ги разбера и направо не ги разбирам с тяхната култура, ама какво от това - те пак са си същите.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 11 сеп 2016, 23:05
Какво общо има това с толерантността? Може за тях да е културна особеност. Аз и японците трудно мога да ги разбера и направо не ги разбирам с тяхната култура, ама какво от това - те пак са си същите.

Японците са си съвсем точни. Патриархални ориенталци, ако не бяха жълти и с дръпнати очи, щяха да са като българите. Малко по-организирани. Дават си децата в будистки манастири за месеци, да се научат на дисциплина. Там ги пляскат с летвички.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в нд, 11 сеп 2016, 23:06
Ако видя майка на улицата да си удря детето, особено ако съм била свидетел на ситуацията ще й направя забележка.
Не искам никога да научавам, че някоя изперкала даскалица, вместо да научи детето ми да чете, ще го удря по ръцете.
Ами тя нали без ръчички ще остане после таз госпожа!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в нд, 11 сеп 2016, 23:09
Да кажем,че е неприемливо учителки да удрят деца, приемливо ли е да ги наказват сами в тъмна стая? Или да ги обиждат? Или да ги унижават пред другите деца.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 23:09
Какво общо има това с толерантността? Може за тях да е културна особеност. Аз и японците трудно мога да ги разбера и направо не ги разбирам с тяхната култура, ама какво от това - те пак са си същите.

Японците са си съвсем точни. Патриархални ориенталци, ако не бяха жълти и с дръпнати очи, щяха да са като българите. Малко по-организирани. Дават си децата в будистки манастири за месеци, да се научат на дисциплина. Там ги пляскат с летвички.

То май после и сексуалните им предпочитания са... последица от летвичките в детството. Поне така съм чувала, че са доста, хм, изобретателни, така да го кажа.

Леле, тоя преби баща си, защото го заподозря, че търси малолетна проститутка на магистралата! Изигра ролята на примамка. Обаче как тихичко и кротичко си говорят.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 23:10
Да кажем,че е неприемливо учителки да удрят деца, приемливо ли е да ги наказват сами вс тъмна стая? Или да ги обиждат? Или да ги унижават пред другите


Това е поведение на откачалка, независимо дали.е майка или учителка.

Въобще властта върху дете дава възможност да се проявят най-идиотските личностни характеристики и да се приложат на практика всякакви изчекнати теории.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в нд, 11 сеп 2016, 23:12
Да кажем,че е неприемливо учителки да удрят деца, приемливо ли е да ги наказват сами вс тъмна стая? Или да ги обиждат? Или да ги унижават пред другите деца.


Това е поведение на откачалка, независимо дали.е майка или учителка.


Още по-зле - на психопат.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 23:19
И на финала ме изненадаха със сръбски ритми тип техно, но без текст! Такъв филм не бях гледала. Едва го изтърпях, но се чудя как успяха да съберат толкова екстремни случки с толкова мудно темпо. Като в един стар виц за флегматичните.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в нд, 11 сеп 2016, 23:20
Той бил швейцарски бе Анди.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Alexandria* в нд, 11 сеп 2016, 23:20
Война. На Синемакс2. От днес са ми го пуснали, за моя голяма радост. Гледах страхотни френски филми. И някакъв за Близкия изток, ама не разбрах по езика дали е сирийски, какъв е.

Баси, младежът май се оказа девойка... или не newsm78 newsm78! Ааа, да знаете, много сме си добре тук, нищо че ни обвиняват в ориенталщина!

Това ли е филма?
http://www.imdb.com/title/tt3830162/


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 11 сеп 2016, 23:23
Той бил швейцарски бе Анди.

Добре че не се оказа съветски...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2016, 23:25
Не, не е този от линка. Става въпрос за един младеж, дето така и не разбрах дали е младеж, който е явно с проблемно поведение и го отвлякоха в комуна за такива като него - в планината, дивотия до шия. Обаче те пак сътвориха една камара простотии.

Ми, де да знам, че е швейцарски, говореха на някакъв странен език, за който реших, че е от скандинавските - нито прилича на немски, нито на нищо. И всичко из пейзажа беше твърде чисто, направо стерилно, ама не като по швейцарските картички.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 00:42
Тъпото е ,че шамарите се помнят повече отколкото обясненията
Напротив. От лоша дума боли повече отколкото от шамар.
 Предпочитам да ме ударят с ръка, отколкото да ме ударят с думи.
И децата също го знаят. С думи можеш да нараниш повече отколкото с добрия стар възпитателен шамар...
Да кажем,че е неприемливо учителки да удрят деца, приемливо ли е да ги наказват сами в тъмна стая? Или да ги обиждат? Или да ги унижават пред другите деца.
А какво да правят учителките? Да хвалят само ли?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 1000 islands в пн, 12 сеп 2016, 03:38
Според мен няма универсален подход. Децата са различни. Моите две са като слънцето и луната. Често се шегуваме с мъжът ми, че ако първото беше като второто нямаше да дръзнем да имаме още едно. Щерката - спокойна, уравновесена, уважителна, внимателна към малки и големи, синковецът - барут. Тръшкане, пищене, капризничене, с две думи - изпробва границите на търпението ни по много пъти всеки ден. Преди да се роди той, видех ли дете проснато на земята да пищи в парка, си мислех: "Ех, тази майка няма подход, просто!" и гледах укорително, докато моята дъщеря вървеше кротко и усмихнато до мен. Няколко години по-късно разбрах колко не съм била права! Докато за дъщеря ми беше достатъчно да я погледна или леко да повиша тон, младежът въобще не се впечатляваше, и пищеше като безумен, комай се опитвах да му говоря и обяснявам. Колкото и ужасно да звучи, честичко му изтупвах панталонките. Не виждам да е нещо повреден от това, вече е голям и пак е опак, но вече можем да си говорим и решаваме проблемите така. Признавам си, че се е случвало да го шляпна по дупето от безсилие, и не се гордея с това. И все пак, смятам, че дори пошляпването по дупето е за предпочитане от безразличието и игнорирането на проблема и на самото дете.
Сега вече като по-голям той сам си ми казва, че дори когато е бил наказан или ударен след поредната магария, винаги е знаел, че го обичаме и ни пука.
Грешно е да се генерализира и да се твърди, че, видиш ли, боят щял да ги увреди, озлоби или каквото там. Аз винаги, още от съвсем малки, съм обяснявала на децата, че както се държат те с мен, така ще се държа и аз с тях. И дори на някои от тях да им отне повечко време, в крайна сметка и двамата схванаха идеята.
Възпитанието и общуването с децата е динамичен процес и няма универсална формула. Трябва да сме гъвкави и да реагираме адекватно. Не може детето ти да е наранило или застрашило сериозно здравето и безопасността на друго човешко същество и ти да седиш и да му мецаш насреща, все едно не си е изяло обяда.
Аз удрях (когато бяха малки, сега вече ми се струва неуместно и вече унизително), повишавам тон, наказвам. Но, в същото време се и извинявам, когато не съм права. Държа се с тях както искам те да се държат с мен. Колко съм успешна като родител - времето ще покаже.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 06:10
Тъпото е ,че шамарите се помнят повече отколкото обясненията
Напротив. От лоша дума боли повече отколкото от шамар.
 Предпочитам да ме ударят с ръка, отколкото да ме ударят с думи.
И децата също го знаят. С думи можеш да нараниш повече отколкото с добрия стар възпитателен шамар...
А аз не предпочитам нито едното. . Няма по-малка злина. Не разбирам защо изобщо човек трябва да избира дали лоша дума или шамар. И двете болят.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пн, 12 сеп 2016, 07:11
Аз пък не знам как смятате биенето на дете за нещо естествено, а нормалното общуване да е резултат от прочетено в книги, пропаганда на организации и т.н
Никога по време на майчинството не съм имала време и желание за четене на подобна литература, не чета и сега и въпреки това не ми е хрумвало да шамаросвам децата, за да ги възпитавам. Въобще идеята да посегна  ми е много чужда и непонятна. Бих ударила само при самоотбрана, но се надявам никога да не ми се налага
п.п децата ми са още сравнително малки - едното в начален курс, а другото в детската градина, но досега учител не ми се е оплакал от поведението им в детската градина или в училище. Не знам как ще е занапред, но дотук не изглежда да има някаква генерална грешка от "прекаленото обгрижване и презадоволяване" без шамари. Щото двете неща бяха сложени на една плоскост....


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в пн, 12 сеп 2016, 08:42
Аз пък не знам как смятате биенето на дете за нещо естествено, а нормалното общуване да е резултат от прочетено в книги, пропаганда на организации и т.н
Никога по време на майчинството не съм имала време и желание за четене на подобна литература, не чета и сега и въпреки това не ми е хрумвало да шамаросвам децата, за да ги възпитавам. Въобще идеята да посегна  ми е много чужда и непонятна. Бих ударила само при самоотбрана, но се надявам никога да не ми се налага
п.п децата ми са още сравнително малки - едното в начален курс, а другото в детската градина, но досега учител не ми се е оплакал от поведението им в детската градина или в училище. Не знам как ще е занапред, но дотук не изглежда да има някаква генерална грешка от "прекаленото обгрижване и презадоволяване" без шамари. Щото двете неща бяха сложени на една плоскост....
просто си случила с послушни деца. И аз големия не съм си и помислила нито да му повиша тон, нито да го плесна.
 1000 islands, все едно говориш за моите големите, само дето при мен половете са на обратно - големия е момче, а малкото-момиче. И аз като теб 7г. укорявах другите майки, сега разбирам, че просто съм имала едно послушно момче, което не е имало нужда от по-твърда ръка/разбирайте методи, не шамари/.
Не съм съгласна на 100% с това, което казвате, че по-дълго живелите като единствено дете са егоисти - моят голям син 7г. беше единствено дете и откакто се е родила сестра му нито веднъж не е помислил само за себе си, докато тя - най-редовно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пн, 12 сеп 2016, 09:03
Моята свекърва все обича да разказва една история как като нейните деца са й помагали вкъщи, съседка редовно коментирала " Ама си случила на добри деца, пък моите какви ми се паднаха :)" Та тя рекла, че такива са й ги дали направо от родилния дом.
Извън кръга на шегата, много добре знам как с едното е по-трудно. Сега водя постоянна борба с малкото ми дете да  престане да иска  навън боклучава храна и знам колко лесно ми беше с голямото, как още от детската градина отказваше да яде определена храна,  само, защото мама и тати са обяснили, че е вредно и той ни имаше безусловно доверие.
От друга страна, не вярвам и когато някой ми каже,че децата му са непослушни. Наслушах се на истории за такива деца на познати, а когато имах възможност да общувам със същите тези деца за по-дълго време, установих, че те прекарват по повече от пет часа в денонощие пред таблета,  което е почти всичкото време с родителите им. И ми е трудно да разбера кога изобщо са вмесетени периодите на непослушание.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в пн, 12 сеп 2016, 09:14
Аmanda, може би не се изразявам и аз правилно - не е лоша или непослушна дъщеря ми, просто доста често има неприемливо поведение. Повярвай ми получава порядъчно количество внимание от моя страна, въпреки многото ми ангажименти. Таблет няма, не гледа филмчета и телевизия когато е вкъщи /на ДГ я научиха да гледа и там си ги гледа, вкъщи се занимава с други неща/. Като цяло разбирам че всичко, което прави е за да получи много, ама много внимание, но както повечето казват и аз съм човек, три деца имам и слънце да бях нямаше да мога едновременно да огрея навсякъде. Случвало се е да шамароса бебето, и да го ухапе, и да го ощипе, тормози и батко си, а той откакто се е родила е много мил и добър с нея /това се промени обаче, точно заради нейното поведение/. Точно защото не приемам тя да се държи безобразно, минахме 3-месечна работа с психолог и соц.работник, не стоя безучастна, постоянно търся начини да се справим без по-силови методи. Но кой каквото иска да си приказва аз няма да търпя едно 4-годишно хлапе, на което гледаш да показваш постоянно, че го обичаш и уважаваш, зачиташ и признаваш, да ме плюе, хапе и отговаря.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: milmich в пн, 12 сеп 2016, 09:22
Радвам се, че открих тази тема, защото все по често виждам видиотени родители по отношение на децата си.  И работата ми донякъде е свързана с това и все повече се убеждавам, че не децата, а родителите са основния проблем...А там проблема наистина е сериозен. Та, се зарадвах като видях, че има и други адекватно мислещи хора:)))
Искам да ви споделя една статия, която прочетох преди време и много ми хареса!
http://www.pravoslavie.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82/#.VIAS_NKsVQc


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: VG в пн, 12 сеп 2016, 09:24
От друга страна, не вярвам и когато някой ми каже,че децата му са непослушни. Наслушах се на истории за такива деца на познати, а когато имах възможност да общувам със същите тези деца за по-дълго време, установих, че те прекарват по повече от пет часа в денонощие пред таблета,  което е почти всичкото време с родителите им. И ми е трудно да разбера кога изобщо са вмесетени периодите на непослушание.

Ами то това е баш непослушание  :) - ти му говориш да остави таблета, компа, телефона и всяка друга джаджа и да се захване с полезностите, а то се мести от кълка на кълка.
Сериозно - непослушанието не е само тръшкането на малките, то е и нечуването на по-големите.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: milmich в пн, 12 сеп 2016, 09:28
Сериозно - непослушанието не е само тръшкането на малките, то е и нечуването на по-големите.
Даааа, то е и НЕчуването.... :ooooh: Толкова ми е познато...В къщи трябва свиря със свирка, за да предизвикам внимание. Лошото е, че е неприятно за околните...:)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: I.Hr в пн, 12 сеп 2016, 09:36
Освен свирката, като видя досадата в погледа му се чудя аз ли съм го родила и отгледала.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пн, 12 сеп 2016, 10:31
За мен равенство м/у родители и деца няма, поне не и в ранна детска възраст. Може би вече към тинейджърска възраст може да се говори за равенство.
Забелязвам, че в България вече децата се гледат по модерните тенденции и често границите на доброто поведение и ужасното държание се размиват. Все по-често децата от малки си правят каквото поискат, а родителите стоят отстрани и се опитват за правят забележки.
Хубавото е, че някои деца в един момент ще пораснат и сами ще се довъзпитат, гледайки света около себе си. Но останалите деца ще станат паразити.

Аз също пляскам дЯтиту по задника. Повечето пъти наказвам, но понякога шамар по дупето казва повече от продължителното и напоително говорене. Позволявам доста неща, които либералните родители не позволяват, но границите на нормалното поведение са ясно поставени в дома ни. За това и нямам проблеми нито с пазаруване с детето в магазин, прибиране от площадката, държане за ръка като ходим по улицата или пресичането й.
От друга страна моето дете кара колело, камионче, тротинетка у дома, яде всеки ден сладолед, даже и като е болно, получава желаната играчка, като се учи много добре да преценява с магазина за определена от мен цена какво се заслужава да бъде купено. Нямам проблеми с постоянно искане на това и онова. Понякога оставям детето ми да спечели спора ни, защото не мога постоянно да съм отгоре.
До сега сме гледали да не заместваме вниманието ни към детето с детски филмчета и таблети. Има си време за гледане на телевизия, но си има време и за игра с нас. Досадно ни е на моменти, но за детето е необходимо.

Децата трябва да имат респект от възрастните. Като излязат в парка или кварталната площадка, за да играят с други деца, то там нека си упражняват характера и да се наместват в стадото "равни".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 11:12
О, стига с тая учителка. Ако моето си е позволило да се изрепчи невъзпитано на учителката "абе млъквай", да му отвърти един - права ще е! Не съм от модерните, дето смятат, че мамините им златни са свободни да се проявяват, както си щат и обществото няма право да се меси. Щом се е държало като л.... ще си понесе последствията. Наясно съм със себе си.
На същото мнение съм. Ако дъщеря ми си позволи да се изрепчи на учител с нещо от типа на "Аре млъквай бе", то шамарът ще е повече от заслужен.

Аз съм от злите родители, които от време на време шамаросват. Не търпя лиготии, а моята хубавица освен, че е суетна кифла, за разлика от мен, влиза в лигави серии. Когато прекали и на мен ми писне, отнася шамар. Баща й с пръст не я е докосвал, но моята ръка е достатъчно тежка.

М/у другото, относно категорично изказаното мнение, че децата-гаднярчета били продукт на гадни родители: пълни глупости. Познавам истински деца-гаднярчета с изключително свестни родители и обратното, адски готини, нормални деца отгледани от изроди.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 11:16
О, стига с тая учителка. Ако моето си е позволило да се изрепчи невъзпитано на учителката "абе млъквай", да му отвърти един - права ще е! Не съм от модерните, дето смятат, че мамините им златни са свободни да се проявяват, както си щат и обществото няма право да се меси. Щом се е държало като л.... ще си понесе последствията. Наясно съм със себе си.
На същото мнение съм. Ако дъщеря ми си позволи да се изрепчи на учител с нещо от типа на "Аре млъквай бе", то шамарът ще е повече от заслужен.


Също така мисля, че едно дете, на което от му е пресечен от зародиш меракът да отговаря като гамен на родителите си, няма и да му скимне изобщо да отговори на учител и изобщо - по-възрастен. Те, кретенчетата, дето са на "аре млъквай" и вкъщи така си отговарят без някакви последствия.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пн, 12 сеп 2016, 11:23
Това ,че отговарят не прави децата кретени .
Сега се сещам ,за една майка ,която нарече децата ,които ходят на детска юли месец- бацили.
Някак много смело се обиждат децата. Малко ми става жал, но не за децата , а за възрастните.

И само да кажа,"детето кретен" подлежи на възпитание,докато с възрастните е много по трудно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 11:26
Съжалявам за директността, но дете, което нарича собствените си родители с обидни имена и си позволява да говори с тон от типа "аре млъквай" не е нищо повече от кретенче. И не може да се сравнява с дете, което ходи юли месец на градина (WTF??). Да отговаряш като кретен на възрастни, родители и учители не е признак на креативност и гениалност, а на чиста проба простащина.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пн, 12 сеп 2016, 11:29
И това им поведение може да се коригира.
Бацили,кретени,дебили,уроди и пр.обидни спрямо деца ,мен лично ме дразнят,защото не бих си позвила да обиждам дете. И не защото съм супер мега гига либерална.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 11:30
Не знам дали ще се съгласите, но за мен не всички деца са абс. невинни и с потенциал да станат нещо. Някои са си направо грешки на природата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 11:32
Отново съгласна с Кафе.

За 6 години съм се нагледала на разни мамини, които се зъбят и на другите деца, и на родните си майки и баби по абсолютно невъобразим начин. При това в прилично голяма част от случаите, майките изглеждаха благи и търпеливи, от типа, който все обяснява, ли обяснява, до побеляване. Файда йок.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 11:35
При това в прилично голяма част от случаите, майките изглеждаха благи и търпеливи, от типа, който все обяснява, ли обяснява, до побеляване. Файда йок.
Точно това се мъча да обясня от началото на темата, ама ми казаха, че съм насилник :D.
При някои много отдавна е минало времето за търпеливи обяснения. По-точно  - има прояви, които трябва да се пресекат рязко още от начало, иначе е верно "файда-йок".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пн, 12 сеп 2016, 11:35
Репликата " аре млъквай, бе" едно дете може да я употреби с приятелите му. Към възрастни тази реплика е недопустима.
Не знам колко от вас отговарят на приятелите си, колегите си, мъжете си/жените си с тази реплика. Все пак се цели детето като порасне да е възпитано, а не тепърва да се възпитава като му се налага да си търси работа, да завързва връзки и т.н.
Постоянно повтарям на моето дете, че като порасне ще го харесват повече ако е възпитан и ще има по-голям успех в живота.
Но, ако някой иска да си отгледа гамен и после да се чуди, защо Гошко има такива приятели, а неговото дете се мъкне само с отрепки, няма проблем. Светът се нуждае и от такива хора. :mrgreen:

Кафе, не си насилник. :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 11:38
Светът се нуждае и от такива хора. :mrgreen:


Ма то се наводни от такива кретени, за съжаление. Ето, нали четеш - ми какво като отговаряло :ooooh:.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пн, 12 сеп 2016, 11:39
Светът се нуждае и от такива хора. :mrgreen:
Ма то се наводни от такива кретени, за съжаление. Ето, нали четеш - ми какво като отговаряло :ooooh:.
Тъкмо като се развие селското стопанство ще има кой да копа по нивята.  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Северина в пн, 12 сеп 2016, 11:46
:
Диана, моля те, придържай се към темата и не намесвай педофили и пр., че и съдиите.
:
Съдията издава присъдите на база закона. И наказанието, колкото и да се твърди, че е за превъзпитание, си е точно наказание - на човек да му е гадно. Затова го тикват в затвора, а не в терапевтична комуна.
Като оставим настрана съдията и педофилите, хайде да видим какъв закон спазва родителят, когато влиза в ролята на всичко - и $потърпевш$, и съдия..., и накратко, в някакво подобие на Господ? Наказанието именно е наказание, и на детето да му е гадно, и да му остане в главата, че ако прави Х, ще има наказание У. Служебните лица трябва да се съобразяват с разписаните им правомощия, включително по отношение на наказанията  - в правилниците на всяко социално и учебно заведение е достатъчно очевидно, че колкото и едно дете да вбеси учителя, вторият няма право да го шамароса. При провинение малките деца трябва да станат прави, примерно, или да седнат на столче извън групата за някакво време. А родителя какво може да го контролира относно упражняването на власт и наказания? Както се вижда и от тази тема, шамар през устата е ок, но за друг родител може да бъде и каквото му е угодно.
И темата е "Родителите насилници- покаяние и засрамване пред строя"? Много ще те помоля да не ми определяш как да обосновавам мнението си. Темата е за децата чудовища и твърде толерантните им родители, за които явно възпитание е винаги равно на насилие и са тотално абдикирали от това си задължение. Поради ангелския си характер- не за друго. Смятам, че децата трябва да се възпитават и подготвят за социализация в обществото, което имаме в момента, а то се основава на правила за поведение и съответните наказания за неспазване на горепосочените правила. По-ясно от това- здраве му кажи. Та, моделите от обществото се проиграват в семейството и подготвят детето за социализацията му. Това е задължение на родителите. Прекаленото фокусиране върху индивида, което се наблюдава напоследък е един от основните фактори за появата на все повече и повече асоциални деца. Голяма част от тях са отгледани от хора неразличаващи свободата от слободията и авторитета от насилието, поради същата причина- те самите не са социализирани. Ние живеем в сложни общества, със сложна структура и взаимоотношения, които в много случаи противоречат на базовите ни инстинкти. Обучението за обуздаване на базовия инстинкт и респект към останалите членове на социума и техните права и лични сфери не е нещо, с което се раждаме. Това е нещо, което е необходимо да се култивира. Все едно да очакваме детето да знае всичко за ядрената физика, защото обществото ни е стигнало на ниво, в което като цяло знаем доста по въпроса. Размножаването е лесно- превръщането на децата от малки хуманоиди от билогичен вид Хомо сапиенс в членове на определено общество е трудната част. Иначе децата може и вълци да ги отглеждат, ако иде реч само за физическото им оцеляване. Начините, по които родителите градят авторитета си се определя от собственото им ниво на социализация и способността им да диференцират фините нюанси в социалните модели. За някои от тях авторитет е равно на физическо превъзходство, за други- авторитет е равно на икономическо превъзходство. Авторитета е оценъчна категория, която има повече общо с доверието, отколкото с каквото и да е друго. Постоянният натиск върху детето води до загуба на авторитет, а липсата на натиск води до неизграждане на такъв изобщо. Колкото и баланса да е морско свинче е необходим. Въпросът е колцина от нас са способни да го постигнат. Не много за съжаление, а и тези, които успяват са наблюдавани зорко от тези от краищата на спектъра и обвинявани съответно в безразличие или насилие върху децата- всеки според собствения си модел на възпитание. Голяма грешка допускаме, като обявяваме за равностойни и свободно избираеми всички методи за възпитание /без незаконно насилие/ Не са равностойни. Възпитанието е процес с определена цел и ако целта не е постигната- процесът не може да се нарече възпитание. Няма "всеки възпитава както иска" наистина. Има хора, които възпитават и хора, които отглеждат жизнеспособни хуманоиди, като наричат процеса възпитание. Винаги е възможно родителят да попадне на дете, което е невъзможно да възпиташ- колкото и да е тъжно психопатиите имат физически причини и те са нелечими. Например по-малко сиво вещество в кортекса. Тогава детето ще бъде чудовище, каквото и да направи родителя. Но в много случаи чудовищенцата са създадени от грешки във възпитанието и за това точно говорим тук. Дали чудовищата се създават само от прекалено толерантни родители или от насилници, безразлични и т.н. Във всички случаи чудовищата се създават от липса на родителски авторитет, като последният или не е създаден ,създаден е на база физическа ии икономическа сила, или е похарчен за дреболии / постоянно контролиращите родители губят авторитета си в постоянни ограничения и правила за децата/ Много дълго стана и не ми се пише повече, но имах неудоволствието да се занимавам с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и това е ад. Това са деца, които са можели да бъдат спасени с малко по-твърда ръка или по-ясни правила, деца с ясно съзнание за собствената си неприкосновеност и права и нулев интерес и зачитане към правата на околните.

Този, тъпреливо-разяснителен пост на Диана изчерпа темата преди доста страници.

Незачитането на авторитети се превръща в огромен обществен проблем, чиито плодове съсвсем скоро ще берем всички.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пн, 12 сеп 2016, 11:46
За мен пак си остава проява на лошо възпитание, обида към дете. Най-вече чуждо. За чуждите е най-лесно и да се говори.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 11:49
За мен пак си остава проява на лошо възпитание, обида към дете. Най-вече чуждо. За чуждите е най-лесно и да се говори.

То, ако към собствените проявяваме достатъчно здрав разум да се постараем да не се държат кретенски, ще е напълно достатъчно. Ако не - няма какво да се сърдим на обществения коректив. Слава богу, още мърда и той.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 11:50
При това в прилично голяма част от случаите, майките изглеждаха благи и търпеливи, от типа, който все обяснява, ли обяснява, до побеляване. Файда йок.
Точно това се мъча да обясня от началото на темата, ама ми казаха, че съм насилник :D.
При някои много отдавна е минало времето за търпеливи обяснения. По-точно  - има прояви, които трябва да се пресекат рязко още от начало, иначе е верно "файда-йок".
Значи и аз съм насилник.

Майтапа настрана, имам 2-3 приятелки, които са точно този тип майки. Изкарваме прилично време по площадките заедно с децата, отделно се знаем още преди да станем родители. Заклевам се, понякога като ги слушам как дъълго се обясняват, си мисля, че ако съм на мястото на децата им, хиляди пъти ще предпочета един звучен шамар, съпроводен с кратка и ясна формулировка "Защо Х не се прави", отколкото тези обилни обстоятелствени пояснения. Дори само като страничен наблюдател ми настръхват космите от досада.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 11:55
За да избегна шамарите, аз използвах таймаут.

Само че понеже съм Мамасита, а не друг, този метод се обяви за хипер грешен, психопатски, игнориращ, нанасящ непоправими щети.

При сина ми работеше отлично- аааайде, в ъгъла в стаята, докато охладиш. Колкото по-бързо и безцеремонно го пратиш, толкова по-добре работи. Без обяснения. Така хем охлажда, хем прекъсването на игра или занимание има ефекта на рязък шамар.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пн, 12 сеп 2016, 12:01
При теб просто номера "таймаут" беше закъснял като мярка. ;-)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 12:04
А при някои деца въпросният таймаут е само източник на още по-поройни сълзи, увещания и нужда от пространствени обяснения. Или с други думи - не отива доброволно да се охлажда. Докато мигновеното пресичане на невъзпитана проява действа отрезвително на мига. След което, пак си говорим надълго и нашироко защо не се прави така. И не се налага повече от 1-2 пъти през целия период на детство и юношество. Ако се налага, значи има нужда от друг метод.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: milmich в пн, 12 сеп 2016, 12:08
Аз съм от злите родители, които от време на време шамаросват. Не търпя лиготии, а моята хубавица освен, че е суетна кифла, за разлика от мен, влиза в лигави серии. Когато прекали и на мен ми писне, отнася шамар. Баща й с пръст не я е докосвал, но моята ръка е достатъчно тежка.
:peace: Абсолютно точно!
Няма как децата да не се държат кретенски щом родителите им се държат кретенски. В едно училище от моя квартал  татко съди директорката, че наказала детенцето му с мъмрене. Цяло чудо е, че е само мъмрене, защото и да му извиеш врата му е малко. Но татенцето съди!!?!!! :ooooh:
На нашата площадка засадихме дървета /фиданки/ и един ден едно хлапе като заклати фиданката - ама люлее ли, люлее. Казах тихо да я пусне, защото ще се счупи, но не, то пак блъска, че като яхнах метлата и се развиках, че като дойде един маймун /таткото/ да ми обяснява как съм нямала право и бла, бла, бла....Не, че той не гледаше какво става, но как така ще каже на малкия тиранин да спре...Това му и казах, че щом той не взема мерки някой друг ще трябва да го направи още повече, че не си е мръднал пръстта за облагородяване...Та и аз като яхна метлата трудно се излиза на глава...Ще го гледаме влюбено и ще търпим! А лошото е, че всички гледат и никой не смее да направи забележка...Големи овце сме във всяко едно отношение.
Подобни случаи са безброй, та думата ми е, че децата нямат вина, че родителите са облъчени...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в пн, 12 сеп 2016, 12:10
Светът се нуждае и от такива хора. :mrgreen:
Ма то се наводни от такива кретени, за съжаление. Ето, нали четеш - ми какво като отговаряло :ooooh:.

Мани. Мани. Аз познавам едно такова чудовище. На всичкото отгоре и генийче. Гледат го предимно баба и дядо - душички и интелигентни хора. Това чудо е вече 5 клас, с него на една маса не можеш да седнеш. То не отговаря, то направо се заяжда. Даже никое от децата не може да го понася и не му се обаждат.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в пн, 12 сеп 2016, 12:11
При дъщеря ми шамара само би я амбицирал да дойде и тя да ме удари. Ако аз започна да удрям, то значи да се подкараме двете с нея и да се ступаме на бързо.

Обаче, ако само изсъскам "я внимавай как ми говориш" и веднага млъква. Мисли си нещо 2-3 минути и после идва сама да ми се извини. След което вече може да се обсъди ситуацията. По принцип не й идва на акъла да ми се звери, обаче като стане свидетел на 2-3 такива случки с приятелски деца, решава да ми тества реакциите.





Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в пн, 12 сеп 2016, 12:12
Децата на 5 и нещо определено разбират достатъчно от дума.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пн, 12 сеп 2016, 12:20
Голям страх дете да не се опълчи, да не отговори на родител. Борба за надмощие и то с дете...
На малките деца им е трудно от раз да култивират задръжки от типа "ще броя до сто и тогова ще кажа". Представете си, че дете се е заиграло много увличащо с връстници и родител по някаква причина иска да прекъсне играта. За мен е нормално да има съпротива, на зрели хора не им е приятно да им прекъсват забавата и удоволствието, пък искаме от възрастта на детската площадка всички да са безропотни изпълнители на родителските желания.
Това с кретените на полето много не го разбрах, но ценности всякакви по белия свят.....


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 12:20
При теб просто номера "таймаут" беше закъснял като мярка. ;-)


На три години закъснял? А кога трябва да се почне, на годинка ли?

Синът ми си израсна периода, в който много трудно понасяше всякакви пречки и фрустрации. По-трудно от други деца. Неговото не беше преднамерено и никога не е стигал истински до "малко дяволче" и манипулатор.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 12:29
Голям страх дете да не се опълчи, да не отговори на родител. Борба за надмощие и то с дете...
На малките деца им е трудно от раз да култивират задръжки от типа "ще броя до сто и тогова ще кажа". Представете си, че дете се е заиграло много увличащо с връстници и родител по някаква причина иска да прекъсне играта. За мен е нормално да има съпротива, на зрели хора не им е приятно да им прекъсват забавата и удоволствието, пък искаме от възрастта на детската площадка всички да са безропотни изпълнители на родителските желания.
Това с кретените на полето много не го разбрах, но ценности всякакви по белия свят.....
O, аз я оставям да ми се опълчва за много неща. Смятам го за здравословно. Просто има един момент, след който вече се прекрачва границата, защото никога не забравям, че аз съм преди всичко майка и родител, а не приятелка. Тогава се намесвам ясно и категорично, обикновено вербално, понякога и с шамар.

М/у другото, майка ми все го играеше приятелка и когато внезапно остана единствен родител, осъзна, че аз изобщо не я възприемам като такъв. Ама беше вече късно за китка. Аз се старая да съм либерална и разбираща, но лиготии не търпя. Което не пречи на моето диване да се пробва отново и отново.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пн, 12 сеп 2016, 12:29
При теб просто номера "таймаут" беше закъснял като мярка. ;-)


На три години закъснял? А кога трябва да се почне, на годинка ли?
Нали беше писала, че си започнала този метод като детето е било на 5 години? :mrgreen:
Моето започнах да го наказвам така като проходи. Отдавна не ползвам този метод вече, сега с думи се разбираме. В истерии изпада само, ако много му се спи.

Аmanda, няма лошо детето да се опълчва и да се противопоставя на възрастните. Обаче възрастните трябва да научат детето как да става това противопоставяне.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 12:33
От около пет в стаята му, оттогава имаше отделна стая. Преди това- в ъгъла или дори таймаут "на ръце", с гръб към мен и хванат здраво.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 13:16
Някои хора явно грам не правят разлика между собствено мнение, противопоставяне, и просташко поведение. Радвам се, че съм съумяла поне децата си да науча да правят разлика и да се държат като нормални възпитани хора, дори и когато протестират. И в същото време, страх ме хваща масово народът какво смята за приемливо поведение от деца.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пн, 12 сеп 2016, 13:33
За приемливо поведение от деца смятам - да мрънка, цупи се,  отлага, спори и се ядосва.
За неприемливо - да удря, обижда, нагрубява и не изпълнява задълженията си.

За първото получава толеранс и разбиране, ако може да преодолее лошото настроение или да ме убеди.
За второто следва моментален , или както написа телефона монументален отпор, конско и наказание в най болното - демек таблета.

Общо взето с справяме.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 13:35
И цупенето и лошото настроение са ми към неприемливото. Ако не се оправят бързо и се вижда, че нарочно се самонавива и си влошава настроението, наказвам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nosferata в пн, 12 сеп 2016, 13:51
:
(https://bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/Wtnd/33699965_7fa530c7) (http://radikal.ru)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в пн, 12 сеп 2016, 13:52
Таис , не думай!Абе в темата като майки насилнички се очертаха Кафе, Таис и Мамасита. :mrgreen:
И на мене прага на търпимост към лиготии ми е много нисък.Сутринта тийна ме издразни с непослушание, казах му, че ако не се стегне до обяд, утре нямам време да се занимавам с капризите му.На обяд имахме среща и беше кротък като агънце.Могло, значи.
При малката обаче трябват и по-драстични мерки.Вчера след няколко забележки, че пречи на пързалката, просто я хванах за ръката и я отведох насилствено настрани.Бях толкова бясна, че не ми пукаше как се дере и лигави.Когато и мина истерията, реши, че може да се държи като хората и се върнахме обратно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: -veni- в пн, 12 сеп 2016, 14:17
Познавам едно пораснало дете чудовище.Вече е жена на 24 години.Не учи,не работи ,тормози родителите си за пари.Не пипва нищо вкъщи и чака мама да се върне от работа и да и сготви.
Скита по цели нощи и вдига скандали като я питат къде е била.И приятел не може да си намери,защото никой не може да я търпи.Държи се нагло с всички.
Родителите са интелигентни хора с добри професии,гледаха я като писано яйце,не са я били.Майка и започна да и пише домашните още в 1 клас и ги писа докато детето завърши.Отрупваха я с дрехи и играчки ,а тя все беше недоволна.Щом поискат нещо от нея,започваше да се тръшка.И до ден днешен не могат да я накарат да си прибере стаята,да пусне пералнята или да отиде до магазина.
Близки са ми и им съчувствам,но не мога да им помогна.Защото те сами си създадоха чудовището от което сега реват. :hug:

Смятам,че децата не се раждат чудовища.Те се превръщат в такива и затова са виновни родителите им.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 14:22
Абе важното е, че не е травмирана.
 (надявам се е ясен сарказмът)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 14:45
Ако я бяха пердашили след като й подадат играчката и преди да й напишат домашното, резултатът несъмнено щеше да е по добър.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в пн, 12 сеп 2016, 14:46
Ако я бяха пердашили след като й подадат играчката и преди да й напишат домашното, резултатът несъмнено щеше да е по добър.
Не е като да няма и такива случаи!  :D 


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в пн, 12 сеп 2016, 14:47
Абе важното е, че не е травмирана.
 (надявам се е ясен сарказмът)

 :mrgreen:  Това ще и помогне да израстне хармонична и уверена личност,отстояваща позициите си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: etka_sofia в пн, 12 сеп 2016, 14:53
При мен беше обратното и стана обратното  :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пн, 12 сеп 2016, 14:55
Знам си, че е вредно да се учи заедно с децата и никога не съм го правила, няма и да го правя. Не са чак толкова тъпи, че да не могат да си учат сами уроците, не бих си обидила детето със съвместно учене.
На конкретни въпроси отговарям, разбира се, може да покажа нещо неразбрано, но никога няма да седнем да решаваме задачи или да четем урока. Носи ми се задачата, която не е решена, да видя как е опитал, показвам как трябва и после го оставям сам с други задачи от същия тип. Всеки да си върши неговата работа, на ученикът е да се подготвям сам. То така се и нарича - самоподготовка, а не подготовка с мама над главицата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 14:57
При това в прилично голяма част от случаите, майките изглеждаха благи и търпеливи, от типа, който все обяснява, ли обяснява, до побеляване. Файда йок.
Точно това се мъча да обясня от началото на темата, ама ми казаха, че съм насилник :D.
При някои много отдавна е минало времето за търпеливи обяснения. По-точно  - има прояви, които трябва да се пресекат рязко още от начало, иначе е верно "файда-йок".

Никой не ти е казал, че си насилник - ти сама си се припознала, и то по описание, ако ти си в ролята на по-слабия и как изглежда шамаренето от по-силния от теб и дали този, който те ошамари е насилник или не. Ако аз някъде съм те нарекла насилник и съм направила дори най-малък намек за това, кажи!

Може сега да казвате, че ако детето се изрепчи на учителката, ще си заслужи шамара, но съм готова да се хвана на бас, че ако се случи реално, реакцията ви ще бъде съвсем различна - ще настоявате, че каквото и да е казало детето, учителката няма право да го шамари.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: laseen в пн, 12 сеп 2016, 14:58
Преливане от пусто в празни - Темата :mrgreen:

А иначе - не си удряйте децата, бе. Баси.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пн, 12 сеп 2016, 14:59
Не може да се сравнява шамар от родител към дете с шамар от мъж към жена, защото като родител нося отговорност за детето си, а като партньор съм равноправна и мъжът ми няма право да ме наказва и възпитава. Не знам как може още да се влачи тая тъпотия "а ако мъжът ти те удари".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 15:03
Не може да се сравнява шамар от родител към дете с шамар от мъж към жена, защото като родител нося отговорност за детето си, а като партньор съм равноправна и мъжът ми няма право да ме наказва и възпитава. Не знам как може още да се влачи тая тъпотия "а ако мъжът ти те удари".
И аз не знам, ама за някои хора нещата явно стоят на една и съща плоскост. Горките деца. Те родителите им не знаят на кой свят са, какво остава за тях. Ще истерясват, то друго не им остава.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 15:15
Аз вече питах - по-малко ли боли шамар от $зависи от кого е$? По-малко ли е унижението? Кажете от чии шамари не боли, та да си запиша.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 15:19
Физическата болка е нищо. Ние не сме животни, може да понасяме болка, ако е с цел. Да, смятам, че понякога шамарът може да не боли, ако осъзнаеш за какво е бил.

Унижението от шамар от мъж е огромно и там ситуацията е напълно различна.

Шамар от мама може въобще да не го запомниш като болезнен, дори, Андариел, рецепторите и мозъкът технически да са отчели "болка". Изобщо, болката е много субективно нещо и това как я възприемаш и дали й обръщаш внимание отличава човека от животночовека.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пн, 12 сеп 2016, 15:23
Децата са мнооого различни и смятам, че се раждат така. Неслучайно свестни хора се питат "къде сбъркахме", както и от пропаднали семейства излизат добри деца (но там не се питат).
Моят син на 2 години, ако нещо не му харесваше, заставаше срещу мен и започваше да зяе (тази дума най-добре го описва), още не можеше да говори, но вече се държеше като скандалджия. На тази крехка възраст не съм го била, много рядко се поскарвах, но въпреки това в периода 2-3 годишен той беше ужАсен.

Сега е точно от този тип, който при наказание започва да истерясва "Мамоооо, недееееей, искам да ми говориииииш". Аз не съм от много жалостивите, но понякога просто искам да млъкне и опрощавам провинението.
Против ударите по лицето/главата съм, понякога леко плясвам по тила. За други части нямам проблем да шляпна, ако се налага, но все пак се въздържам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пн, 12 сеп 2016, 15:25
Естествено, че от шамар боли, някой да е твърдял друго? Също е и унизителен, това пак не виждам някой да го отрича. Само че като ти е била толкова нагла устата, че да кажеш на майката си "я млъквай!", ще си го изядеш шамара и още как, защото трябва да изпиташ срам. Или ако си ударил другарчето - трябва много добре да почувстваш какво е да удряш, иначе как ще разбереш защо не е хубаво да се удря.
И хаджи Генчо точно така обясни на хлапето защо го бие - "Бия те, да те боли, я погледай си гювеча!".
Интересното е, че точно деца, които никога не са удряни, си позволяват да удрят родителите си, че и да ги дерат като някакви диви животничета.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 15:28
Първо: надявам се е ясно, че нямам предвид шамар, тип избиване на зъби и шуртене на кръв.
Андариел, айде отговори си сама на въпроса, не е трудно - кое ще ти е по-обидно - да си на 5 и мама да те перне през устата, защото си прекалила; или мъжът ти да те шамари, с цел превъзпитание.
Айде не се прави на 6 без 10 с дървени философии.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 15:31
Таис , не думай!Абе в темата като майки насилнички се очертаха Кафе, Таис и Мамасита. :mrgreen:
И на мене прага на търпимост към лиготии ми е много нисък.Сутринта тийна ме издразни с непослушание, казах му, че ако не се стегне до обяд, утре нямам време да се занимавам с капризите му.На обяд имахме среща и беше кротък като агънце.Могло, значи.
При малката обаче трябват и по-драстични мерки.Вчера след няколко забележки, че пречи на пързалката, просто я хванах за ръката и я отведох насилствено настрани.Бях толкова бясна, че не ми пукаше как се дере и лигави.Когато и мина истерията, реши, че може да се държи като хората и се върнахме обратно.
За Кафе и Мамасита не отговарям, но аз съм твърде откровена със себе си, за да се самозалъгвам, че съм добър родител. Не съм. Старая се, но често пъти дори не ми се занимава. Обикновен човек съм, случва се да си изпусна нервите, да кажа кофти неща на дъщеря си, да сгреша в преценката си. Отделно, лично за мен, детето не е Принцеса, Център някакъв на интимната ми вселена, и прочие сантиментален булшит. Има моменти когато ми се иска да не бях раждала, има моменти когато ми е ужааасно досадно да бъда родител.

Дали съм насилник или не според стандарта на бегемамите, ми е през ясно кое. От години чета форума и не се впечатлявам от количеството (уж) добри, търпеливи и възпитани майки, които пишат тук. Е, аз съм от лошите родители, но това е положението. Когато сметна, че шамарът ще свърши повече работа от простанните ми словоизлияния, го използвам. Баси.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 15:33
Редно е да сме мръднали малко от Хаджи Генчо, още повече, че той бие преди да се счупени стомните.

pp.
кое ще ти е по-обидно - да си на 5 и мама да те перне през устата, защото си прекалила; или мъжът ти да те ...
не че е към мен, но това е един много неуместен въпрос. Няма как едно и също нещо да бъде преживяно по един и същи начин на 5 и на 40, да се сравнява пък хептен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 15:41
Много интересно се получава - много лесно определята за другите хора кои шамари как болят, кои са унизителни, по-унизителни. Някаква градация се получава. Предлагам да запишете кой шамар колко точки получава по скала от 0 до 10, като 0 означава, че не боли и не е унизително, а 10 - боли и е унизително нетърпимо. Имаме две колонки - физическа болка и душевна болка.

Не разбирам защо продължавате да защитавате правилността на действия, които самите вие не бихте приели за себе си и знаете много добре, че са грешни. Има два варианта - или наистина ги смятате за нормални, или дори да смятате, че не са редни, не искате да си признаете, за да запазите $лице$.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в пн, 12 сеп 2016, 15:46
Защото, Анди, както обикновено, дяволът е в детайлите и в нюансите.
Аз самата дете не съм удряла никога в живота си, сигурна съм, че няма и да ударя занапред, защото просто характерът и темперамента ми са такива.
Това обаче не ми пречи съвсем обективно да оценя, че шамарът на Кафе е достатъчно безобиден и нито е белязал щерка й доживот, нито нещо кой знае колко драматично се е случило.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 15:46
Защо не, повечето нормални възрастни хора имат доста добра преценка от трето лице за това какво преживяват другите.

Ти какво искаш, да отвориш оххх, "учебника по неврология", там да прочетеш за мозъчния алгоритъм на обработка на сигнала от рецепторите за болка и така да опишеш един "шамар".

Само че контекстът е всичко. Наистина е важно в нашата култура кое се брои за сериозен шамар и кое за допустим (няма такова нещо като нормално, има прието, има допустимо, има изисквано от ситуацията).

В това клипче:
https://www.youtube.com/watch?v=_Q5FdzHaOuE
Един освежителен шамар щеше да е много по-адекватен от цялото това дърпане.

Има и клипчета със същото огромно и невъзможно дете вече на някъде 6-7 години, с размери на деветгодишно. И майката пак се опитва да гушка и увещава, пък да го слага да ляга да се успокоява, че било аутист...

А можеше навреме да прекъсне нещата с шок и шамар.

В Япония щяха да му намерят цаката на това създание. С летвичката - пляс! и ти се наместват чакрите.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 15:51
Някъде назад из темата Nana77 изкоментира другарския съд. Разсмя ме, но така като чета квалификациите, раздавани от разни знайни и незнайни съфорумки, съм склонна да се съглася с нея.

Андариел, много насериозно си се взела напоследък. Много. И става смешно. Никой тук не е длъжен да ти прави разбор на действията си и да ти се обяснява като на изпит.

Аз смятам, че шамарите помагат при възпитанието, ерго, понякога шамаросвам дъщеря си. Сега вдяна ли, или да ти го нарисувам? И изобщо толкова ли е сложно да проумееш, че между родител-насилник, който си пребива детето ката ден за щяло и нещяло, и родител, който при крайна нужда зашива шамар, има огромна разлика?!
Държиш се по-неадекватно и от шестгодишната ми дъщеря, честно  :tired:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 15:55
Нямам думи! Вие надминахте всичките ми очаквания! :shock:

Стана ми интересно каква е градацията на шамарите. Явно има някакви степени, защото се промъкват някакви определения кой шамар и от кого е по-приемлив, приемлив и неприемлив. Давайте поне да се напише поне една стройна система, та да е ясно! Може да се окаже емблематична за културата ни.
Аз проблем нямам, така че моля, смейте се, щом става смешно! Нека смехът започне сега!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в пн, 12 сеп 2016, 15:57
Някъде назад из темата Nana77 изкоментира другарския съд. Разсмя ме, но така като чета квалификациите, раздавани от разни знайни и незнайни съфорумки, съм склонна да се съглася с нея.

Мдааа. Аз очаквам скоро да започнат да раздават бележки коя може да абортира и коя не.  :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 15:58
Много ясно, че един, два или пет шамара не са край на света, детето може и да не ги запомни. Въпросът е, че се пропагандират като антипод на лигаво родителство, като работещо или единствено решение. А то реално решава само проблема с изпускането на родителската пара.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 15:59
Еми сори, не може всички деца да се възпитат със завинтване на капачки, рисуване с пръстче по пясък и учебник по неврология.

Разбира се, че има градация на шамарите. Андариел, откога загуби всякакъв здрав разум?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пн, 12 сеп 2016, 16:00
След като всеки е тук доброволно - ще изтърпи някоя и друга критика. Може пък да научим нещо за себе си, което се вижда само отстрани.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в пн, 12 сеп 2016, 16:01
Много ясно, че един, два или пет шамара не са край на света, детето може и да не ги запомни. Въпросът е, че се пропагандират като антипод на лигаво родителство, като работещо или единствено решение. А то реално решава само проблема с изпускането на родителската пара.

Разбира се, че никой нормален родител не го пропагандира като единствено работещо решение. Но ако си изпуснал нещата дотам, че 5-годишен пикльо да ти се зъби насреща с "Аре, млъкни бе", шамарът е единственото спасение. Евентуално де. Защото не съм убедена, че в тази фаза вече има спасение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 16:03
Аз само се надявам да сте толкова и критични и жестоки и към себе си като личности, и към своите пргрешения.
Като прекарала 10 години тук могат да спомена такива неща и за нана, и за мамасита, но не сме другарски съд все пак.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 16:06
Аз съм винаги критична към себе си, бих казала. Само че в крайна сметка си говорим за деца и резултати, а в момента седемгодишният ми се оправя доста добре.

10 години назад са минало, сега говорим как се развиват нещата занапред.

Шамарът е антипод на родителстването с безкрайни обяснения, с телешко умиление и пълна безкритичност към отрочето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:06
Старая се, но често пъти дори не ми се занимава. Обикновен човек съм, случва се да си изпусна нервите, да кажа кофти неща на дъщеря си, да сгреша в преценката си. Отделно, лично за мен, детето не е Принцеса, Център някакъв на интимната ми вселена, и прочие сантиментален булшит. Има моменти когато ми се иска да не бях раждала, има моменти когато ми е ужааасно досадно да бъда родител.

Дали съм насилник или не според стандарта на бегемамите, ми е през ясно кое. От години чета форума и не се впечатлявам от количеството (уж) добри, търпеливи и възпитани майки, които пишат тук. Е, аз съм от лошите родители, но това е положението. Когато сметна, че шамарът ще свърши повече работа от простанните ми словоизлияния, го използвам. Баси.
И аз така.
А Анди както винаги е нагазила във води, в които нито дъното им знае, нито мътността, но пък е наясно с нещо си там, което така или иначе няма отношение към действителността... :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: aabc в пн, 12 сеп 2016, 16:07
или мъжът ти да те шамари, с цел превъзпитание.


Това май във всички държави е подсъдно


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пн, 12 сеп 2016, 16:08
Но ако си изпуснал нещата дотам, че 5-годишен пикльо да ти се зъби насреща с "Аре, млъкни бе", шамарът е единственото спасение. Евентуално де. Защото не съм убедена, че в тази фаза вече има спасение.
Е, на 5 години като ти се озъби - и директно до стената ли? Понякога децата само пробват родителите - дали ще се вържат, а може и да подражават на друго дете. Важното е да си получи "наградата", която ще го отучи да реагира така, а дали ще е шамар или само някаква забрана...зависи и от двете страни


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 16:09
ок, нека приемем, че съм изгубила здрав разум - тъпичка съм си и не разбирам.  Хайде, сега, разумните да обяснят каква е градацията! Мамасита казва, че $разбира се, има градация на шамарите$. Гоу он!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в пн, 12 сеп 2016, 16:11
Много интересно се получава - много лесно определята за другите хора кои шамари как болят, кои са унизителни, по-унизителни. Някаква градация се получава. Предлагам да запишете кой шамар колко точки получава по скала от 0 до 10, като 0 означава, че не боли и не е унизително, а 10 - боли и е унизително нетърпимо. Имаме две колонки - физическа болка и душевна болка.

Не разбирам защо продължавате да защитавате правилността на действия, които самите вие не бихте приели за себе си и знаете много добре, че са грешни. Има два варианта - или наистина ги смятате за нормални, или дори да смятате, че не са редни, не искате да си признаете, за да запазите $лице$.
Разбира се, че ако биеш детето си не мислиш, че му е унизително, иначе няма да го правиш /предполагам/. Друг тип чувствителност просто.
Баба ми навремето разрязала на парчета едни любими ботуши на майка ми, защото майка ми не искала да чуе за други. Този жест е разтърсил майка ми страхотно, почуствала се е страшно унизена, а баба ми го коментраше: Ми кво толкова - лигавщини!

Какво доказвате на 5-годишното си отроче? Кой е шефът ли?  :35: Че то не е ли ясно?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:12
ок, нека приемем, че съм изгубила здрав разум - тъпичка съм си и не разбирам.
След тирето вече си казала истината... :35:



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 16:14
Аз само се надявам да сте толкова и критични и жестоки и към себе си като личности, и към своите пргрешения.
Като прекарала 10 години тук могат да спомена такива неща и за нана, и за мамасита, но не сме другарски съд все пак.

Аз съм, точно толкова, ако не и повече.
Дискретната заплаха към двете потребителки ще я пропусна, предвид мнението ми за теб не съм изненадана.

Как пък няма да седна по заповед на щуката да описвам в таблица кой шамар е приемлив, кой не е и кой е по средата. Андариел, ти си от добрите бе, сега намали броя на удивителните и изпий един чай от маточина  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 16:14
Разбира се!

Учител по пиано удря с линийка- ако детето е съзнателно и е решило, че ще става музикант, едва ли ще се травмира. 0.5 шамароточки.

Взимаш самолета до Япония и заедно с аверчетата се записвате в Ичи Ку Кай, където ви държат 4 дни полугладни и ви пляскат с летвички. 0.1 шамароточки- неприятно, но си отишъл там по желание и пляскането е част от обучението.

Петгодишно изпробва градински простотии върху мама, следва незабавна реакция. 1 шамароточка.

Пубертетка на 14 изпробва границите и по-скоро има нужда от помощ. Майката решава, че ще използва шамар. Такъв шамар е много рисков и е доста вероятно да има обратен ефект. 5 шамароточки.

Максимум 10 точки давам за горния шамар на публично място или шамар от мъж към жена- много неприемливо поведение. Грешка, защото в случая е имало много други инструменти, а ефектът може да е обратен.

Андариел, точно си в дълбоки и мътни води с надуваем пояс-пате. И акули има дори.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в пн, 12 сеп 2016, 16:17
Но ако си изпуснал нещата дотам, че 5-годишен пикльо да ти се зъби насреща с "Аре, млъкни бе", шамарът е единственото спасение. Евентуално де. Защото не съм убедена, че в тази фаза вече има спасение.
Е, на 5 години като ти се озъби - и директно до стената ли?

Не знам. Моето не ми се зъби. Така че не съм била в ситуацията да мисля как бих постъпила.

Но едно дете се възпитава от раждането. И няма как пет години да е лигавено до безбожие, да му е угаждано всячески, да е оставяно да се тръшка, вие, бие и т.н. и изведнъж на 5 години да се сетиш, че е редно някак това отроче да има респект от теб и да те слуша.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:18
Аз само се надявам да сте толкова и критични и жестоки и към себе си като личности, и към своите пргрешения.
Като прекарала 10 години тук могат да спомена такива неща и за нана, и за мамасита, но не сме другарски съд все пак.

Аз съм, точно толкова, ако не и повече.
Дискретната заплаха към двете потребителки ще я пропусна, предвид мнението ми за теб не съм изненадана.

Как пък няма да седна по заповед на щуката да описвам в таблица кой шамар е приемлив, кой не е и кой е по средата. Андариел, ти си от добрите бе, сега намали броя на удивителните и изпий един чай от маточина  :lol:
Тя Рокси отдавна събира информация.
Бас хващам, че и двете сми и в черния списък.. :mrgreen:
 Маточината не е добро решение. Мента, глог и валериан вършат по-добра работа. А чаша студена вода и три-четири дълбоки вдишвания също стават.

Аз лично смятам шамарите за отвратително нещо. Но, сори, живота понякога ти поднася случаи, когато и шамара си е нужен. Помня, още помня, единствения шамар, който баща ми ми е удрял и много добре знам защо си го получих. Беше по-красноречив от десет тома обяснения...Това е положението.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 16:19
Аз само се надявам да сте толкова и критични и жестоки и към себе си като личности, и към своите пргрешения.
Като прекарала 10 години тук могат да спомена такива неща и за нана, и за мамасита, но не сме другарски съд все пак.

Аз съм, точно толкова, ако не и повече.
Дискретната заплаха към двете потребителки ще я пропусна, предвид мнението ми за теб не съм изненадана.

Как пък няма да седна по заповед на щуката да описвам в таблица кой шамар е приемлив, кой не е и кой е по средата. Андариел, ти си от добрите бе, сега намали броя на удивителните и изпий един чай от маточина  :lol:

Аз съм на нещо като обекуска. Гледам филм, цъкам игричка, чета темата и хапвам. Като в една стара чалга $ох, баня - ох, кеф$.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 16:21
За мен до 3г. е съвсем нормално детето още да има изпълнения в стил ходещо бебе и на практика да не подлежи на възпитаване. Тоест както си е ОК, в един момент да избухне, без да иска- заради изнервяне, недоспиване. Не всеки път може да му уцелиш режима на 100% и лесно вкисват. Дори да имаш добро желание- примерно да излезете или да пътувате заедно, но тогава пък правиш компромис с режима и чудовището се събужда.

На пет вече може да запомни повече неща и да си регулира поведението.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 16:21
Дискретната заплаха към двете потребителки ще я пропусна, предвид мнението ми за теб не съм изненадана.
С какво точно ги заплаших?
 Много ме кефи как небрежно вмятате, че имате лошо мнение за мен  :lol: ( не си единствената, не че използвам царско обръщение), все едно висшата цел на писането в този форум е да спечелиш фенска маса. Какво значение има мнението ти за личността ми, за изказаното от мен мнение? Според мен не би трябвало, при положение, че се коментират принципни позиции.


пп. айде, още една
Тя Рокси отдавна събира информация.
за какво събирам информация? За стадата еднорози?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Меган в пн, 12 сеп 2016, 16:22

Какво доказвате на 5-годишното си отроче? Кой е шефът ли?  :35: Че то не е ли ясно?
Преди седмица, две като гледах едно диване как риташе шезлонга на баща си, за да го накара да стане и да му вземе хавлията, да ти кажа за мен то беше шефа. И беше напълно наясно, че то командва парада.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в пн, 12 сеп 2016, 16:24
Шамар vs безкрайни обяснения телешко умиление  :shock: Това ли е всичко? Вие сериозно ли?
Никога не са ме удряли като дете и аз никога не съм удряла дете. Истериите, дърпането, крещенето и шамарите от страна на родителите не възпитават. Те всяват страх и несигурност у детето и показват същите качества в родителите. И така - продължавате веригата към внуците.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 16:25
Вайс, Мамасита, нали защото съм си тъпичка и с надуваем пояс сред акулите, питам знаещите - вас, демек! Да ме научите на ум и разум - сигурно пет ваши неврона са със силата на пауър гел!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:27
Вайс, Мамасита, нали защото съм си тъпичка и с надуваем пояс сред акулите, питам знаещите - вас, демек! Да ме научите на ум и разум - сигурно пет ваши неврона са със силата на пауър гел!
Проблемът ти е не е че нямаш ум и разум, а че смяташ, че имаш прекалено много. А умните хора, обикновено никога не са категорични и никога не отричат нещо, което е част от природата човешка.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: aabc в пн, 12 сеп 2016, 16:28
Аз съм убедена, че ако възпитанието и постепенното изграждане на навици и ценности, кое е приемливо и кое не, започнат навреме, шамарите ще са излишни.
Иначе, ако се чака до 5-7 годишна възраст и се позволява всичко, после няма как плавно това дете да се превърне в един спокоен и възпитан младеж.
И аз не съм удряла/изключвам две ощипвания, свързани с безопасността/ и мен не са ме били. Считам този модел на поведение за правилен


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 16:31
Вайс, Мамасита, нали защото съм си тъпичка и с надуваем пояс сред акулите, питам знаещите - вас, демек! Да ме научите на ум и разум - сигурно пет ваши неврона са със силата на пауър гел!
Проблемът ти е не е че нямаш ум и разум, а че смяташ, че имаш прекалено много. А умните хора, обикновено никога не са категорични и никога не отричат нещо, което е част от природата човешка.

О, проблеми имам до безкрайност, споко! Ни бой Съ, браТчеТ - ти си най-умна!

То е напълно в природата и майки да убиват децата си - къде в изблик на ярост, къде защото им пречат на новия живот с новия самец. Ко прайм с природата човешка?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 16:37
Не знам защо Андариел е толкова глуха за тоналното несъответствие на примерите й.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Klitemnestra в пн, 12 сеп 2016, 16:38
Ами култивираме я. Демек възпитаваме. Процес, който по-свободните духом призават за (вид) насилие.  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:39

То е напълно в природата и майки да убиват децата си - къде в изблик на ярост, къде защото им пречат на новия живот с новия самец.
УаУ!!!!!
Оркестърът свири ТУШ!!!
 :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 16:41
Не бой се, всичко чувам, дори нюансите. Но, нека аз да съм глухата, на мен не ми пречи. Още някаква характеристика има ли? Дотук се получи много интересен мой образ.  :) :)

Вайс, човешката природа изби рибЪтЪ! не са един и два случаите. Просто на майката и кипва всичко, превърта и в яростта си разтърсва много силно бебето или бута малкото дете или го $перва зад врата$. Или пък, новият мъж се дразни от детето, тя започва да се озлобява, защото детето й пречи, и особено ако е в достатъчно млада, за да роди пак, превърта и по горния сценарий убива детето, за да задържи мъжа, а после, ако не я хванат, бърза да роди ново бебе от новия мъж.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пн, 12 сеп 2016, 16:41
Дъщеря ми не е възпитавана активно на кой знае какви навици и ценности, просто си беше по природа едно плашливо и "богобоязливо" дете - благодат за родители и баби/дядовци.
Брат й просто НЕ Е такъв, там гените са комбинирани другояче.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:41
Не бой се, всичко чувам, дори нюансите. Но, нека аз да съм глухата, на мен не ми пречи. Още някаква характеристика има ли? Дотук се получи много интересен мой образ.  :) :)
:ooooh:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пн, 12 сеп 2016, 16:42
Иначе, ако се чака до 5-7 годишна възраст и се позволява всичко, после няма как плавно това дете да се превърне в един спокоен и възпитан младеж.

Toчно това се прави - чака се и се изтърпява, а после изведнъж се сещат, че трябва да почнат и да възпитават, защото си виждат малките лайненца, които никой не може да търпи - ни учители, ни приятели, никой. Само че 5-годишно, което довчера е било цар, а днес трябва да научи някои правила и да ги приеме, не се възпитава току-така. И тогава на част от родителите им се изчерпват методите, с които всъщност никога не са били наясно, и почват с шамарите. Което е още по-ужасно за децата - хем са разглезени и с грешен модел на семейство, хем и бой ядат, даже повече от тези, чиито родители принципно не са против шамара.
Всъщност не знам какво ще стане с тия деца, чието възпитание започва от 4-5-годишна възраст, понякога и по-късно, не са достатъчно големи. Смятам, че ще им наместят чакрите най-късно в гимназията.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 16:45
Ми, какво става - на 5 тръгват на прадучилищна и тогава учителките сърбат попарата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:47

Всъщност не знам какво ще стане с тия деца, чието възпитание започва от 4-5-годишна възраст, понякога и по-късно, не са достатъчно големи. Смятам, че ще им наместят чакрите най-късно в гимназията.

Все пак по някое време се е почнало. И гимназията не е съвсем изтърван влак.
 По-добре късно, отколкото никога.
 Аз лично съм виждала тръшкащи се деца на 10 годишна възраст-приличаха на малки бичета, които се държат като истерични едногодишни току-що проходили, които искат да им купят близалка, но магазинът е затворен..Грозна гледка.
 Такова ни шамар да му удариш, нито да не му удариш. Но все нещо трябва да се прави с такива нали...
 На чиято глава са-тя ще му бере гайлето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: christina1980 в пн, 12 сеп 2016, 16:49
На деветата година вече само със социалните заплашвам. Ефект има. Да го взимат като не може да оцени аз какво давам като родител.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в пн, 12 сеп 2016, 16:50

Какво доказвате на 5-годишното си отроче? Кой е шефът ли?  :35: Че то не е ли ясно?
Преди седмица, две като гледах едно диване как риташе шезлонга на баща си, за да го накара да стане и да му вземе хавлията, да ти кажа за мен то беше шефа. И беше напълно наясно, че то командва парада.
И ако баща му се ядоса и му зашлеви два шамара ще успее лесно да възстанови йерархията? Съмнявам се. По-скоро ще е проява на още по-голяма слабост пред диването.
Аз като си изтърва нервите и се разкрещя на моята после ме е срам. Не затова, че съм я разстроила, а затова че не съм успяла по никакъв друг начин да овладея ситуацията /предполага се, че съм доста по-опитна и хитра от нея/, та се е налагало да изпадам в истерии. Случва се понякога, разбира се, хора сме и децата не са от кристал. Но пък не е повод за гордост.
Строгост не означава бой. Възрастен мъж няма какво да доказва пред 5-годишно като го бие. Все едно птиче да стреляш с базуки.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:51
На деветата година вече само със социалните заплашвам. Ефект има. Да го взимат като не може да оцени аз какво давам като родител.
Хах. Мен като дете ме плашеха с торбалан. Сега социалните станаха този с торбата, който ходи и събира... :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 16:52
Точно, случва се, но след случката и спадането на емоциите идва моментът на оценка. Важното е тогава как родителят оценява постъпката си. От оценката зависи дали ще има и други такива случки.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 16:52
Е как бе. Тва да зашиеш шамар в някаква доста крайна ситуация те прави стопроцентов насилник, нещо средно между Хаджи Генчо, Дарт Вейдър и Луцифер.

Искрено се забавявам с темата, още повече, че моето поколение сме шамарени здраво, да не говорим за нашите родители, колко бой са изяли от дядовците и бабите ни. Явно милиони българи от близкото и далечно минало, в т.ч. и собствените ни деди, са били насилници на деца  newsm43

Или сега някои бегемами веднага ще се фръцнат, че още прабабите им са били изпреварили времето си и вместо да стоплят ушите на дядовците им когато са крадяли дини от бостана, са им казвали мило "Не се прави така, маме". Сигурно са ги учили и с Монтесоровски методи, да пресипват бобчета  :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: christina1980 в пн, 12 сеп 2016, 16:55
Аз съм искрена и той го усеща. Аз лично не съм съгласна едно чудовище да ме довърши. Не съм добър родител но толкова мога   


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 16:57

Вайс, човешката природа изби рибЪтЪ! не са един и два случаите. Просто на майката и кипва всичко, превърта и в яростта си разтърсва много силно бебето или бута малкото дете или го $перва зад врата$. Или пък, новият мъж се дразни от детето, тя започва да се озлобява, защото детето й пречи, и особено ако е в достатъчно млада, за да роди пак, превърта и по горния сценарий убива детето, за да задържи мъжа, а после, ако не я хванат, бърза да роди ново бебе от новия мъж.
Природата ти на теб е да извърташ и да се правиш на ударена, когато усещаш, че губиш почва под краката си..., но както и да е-нормално е-котките никога не падат по гръб... :35:.
 Все пак да си удушиш бебето едва ли се равнява да на това да шибнеш един шамар на самозабравил се и прекалил с глезотиите  "келеш", ама айде-от дълбоко философска гледна точка може и да е същото-с шамара убиваш детското в "келеша"... :lol: Показваш му как се навлиза в грозния свят на възрастните-не много монтесорска практика. Може би трябва да го пратиш да връзва розови панделки или да сгъва телени човечета... :35: :35:
 Анди- голем си СМЕХ

Или сега някои бегемами веднага ще се фръцнат, че още прабабите им са били изпреварили времето си и вместо да стоплят ушите на дядовците им когато са крадяли дини от бостана, са им казвали мило "Не се прави така, маме".
Естествено-нали децата повтарят модела на родителите си. Тук СЕ такива са сбрани-ентелегенция...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 17:00
Само намекнах, че човешката природа не може да оправдае всичко, защото човешката природа има и много грозна страна.
Мерси, приемам го като комплимент! Преоткривам артистичната част от природата си. (да позная ли кое е следващото, което ще напишеш?$


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 12 сеп 2016, 17:01
Днес наказах най-големия без телевизия. Сигурно е заради новия ми самец, няма какво друго да е...почти същото е като да го пребия от бой или да го хвърля през балкона.

Еволюционна психология вкарах макло ас...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 17:02
То не се знае на какво е способен човек.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 17:03
Само намекнах, че човешката природа не може да оправдае всичко
Кое е туй всичко? Убийство на бебета или плясване по задника, защото крал от магазина?
Уточни моля


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 17:04
Само намекнах, че човешката природа не може да оправдае всичко
Кое е туй всичко? Убийство на бебета или плясване по задника, защото крал от магазина?
Уточни моля
Няма разлика между двете, Гергано, не разбра ли  :xarms:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пн, 12 сеп 2016, 17:05
Много ясно, че един, два или пет шамара не са край на света, детето може и да не ги запомни. Въпросът е, че се пропагандират като антипод на лигаво родителство, като работещо или единствено решение.
:peace: Точно това е дразнещото.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 17:06
Само намекнах, че човешката природа не може да оправдае всичко
Кое е туй всичко? Убийство на бебета или плясване по задника, защото крал от магазина?
Уточни моля
Няма разлика между двете, Гергано, не разбра ли  :xarms:
:hahaha: :hahaha: :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 17:07
я, да видим, я да видим - надъхваме се за борба срещу врага, като се опитваме да го осмиваме и да му се подиграваме? Дооооообрееееее! ;-) Обаче на врага не му дреме. Кое е следващото?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: qrye в пн, 12 сеп 2016, 17:07
На деветата година вече само със социалните заплашвам. Ефект има. Да го взимат като не може да оцени аз какво давам като родител.

Не те съветвам да го правиш. Майка ми така ни заплашваше, че ще ни даде в дом, защото не слушаме, социалните да се оправят с нас. Ефектът няма смисъл да го описвам. :peace: Егати и Хензел и Гретел-а в 21 век.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 17:11
На деветата година вече само със социалните заплашвам. Ефект има. Да го взимат като не може да оцени аз какво давам като родител.

Не те съветвам да го правиш. Майка ми така ни заплашваше, че ще ни даде в дом, защото не слушаме, социалните да се оправят с нас. Ефектът няма смисъл да го описвам. :peace: Егати и Хензел и Гретел-а в 21 век.
Аз заплашвам, че аз ще хвана гората, а те да се оправят, като толкова много знаят. Има ефект.
Явно съм убедителна.
 Просто някой ден наистина ще хвана гората и моите "дрисли" го усещат... :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: qrye в пн, 12 сеп 2016, 17:13
Аз заплашвам, че аз ще хвана гората, а те да се оправят, като толкова много знаят. Има ефект.
Явно съм убедителна.

На мен ми звучат като родителско безсилие и двата варианта.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пн, 12 сеп 2016, 17:15
Аз лично съм виждала тръшкащи се деца на 10 годишна възраст-приличаха на малки бичета, които се държат като истерични едногодишни току-що проходили, които искат да им купят близалка, но магазинът е затворен..Грозна гледка.
 Такова ни шамар да му удариш, нито да не му удариш. Но все нещо трябва да се прави с такива нали...
 На чиято глава са-тя ще му бере гайлето.

И аз съм виждала, а и още виждам - това са точно тези, които почнаха да ги възпитават на 5, сега на 10 ситуацията е още по-ужасна, защото родителите се лашкат между либерлното възпитание и приятелството с децата и шамарите, които вече са наистина от безсилие. Раснат едни зли и егоистични същества, на които всеки им е длъжен и не е вярно, че на чиято глава са, той ще им бере гайлето, защото на нас ни се налага да общуваме с тях всеки ден и всъщност са проблем на всички, защото не си седят само у тях и не мъчат само мама, а се пробват с всички. Адски е трудно да накараш дете, което не признава авторитети, да се подчини на някое правило и да направи, каквото му се казва. Започва нагло да те гледа, а като му се скараш - да пищи и да набира майка си по телефона или да заплаша с тати. Не грозна, а противна работа.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 17:20
Аз заплашвам, че аз ще хвана гората, а те да се оправят, като толкова много знаят. Има ефект.
Явно съм убедителна.

На мен ми звучат като родителско безсилие и двата варианта.
Зависи колко си убедителен. На теб може да ти звучат всякак, но аз гората си я хващам като стой та гледай. И не говоря буквално-емоционално ще я хвана, ако ме предизвикат.
 И го знаят много добре. Ако искат да съм с тях-ще бъдат с мен, това е.
 Аз семейството така го разбирам-ако искам да получа ще дам и обратното.
  Тоест ако моите деца искат моята подкрепа и внимание, ще ме зачитат. Ако не-да се спасяват без мен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пн, 12 сеп 2016, 17:22
Аз пък съм виждала десетгодишни деца, които гък не смеят да кажат на мама и тати, в тях са като войници, но като излязат навън сами, ела да видиш какво става -обиждане, ругатни, бой с връстници.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 17:23
Аз пък съм виждала десетгодишни деца, които гък не смеят да кажат на мама и тати, в тях са като войници, но като излязат навън сами, ела да видиш какво става -обиждане, ругатни, бой с връстници.
Такива аз лично не познавам.
Но щом казваш че има ще повярвам. Случаи всякакви.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 17:25
Ако до петата година си се държал с него като с Принц или Принцеса, и после внезапно се сетиш, че аджеба, си нещо като родител, ситуацията обикновено е отблъскваща. Понякога даже неспасяема.

Не може Пенчо да иска сладолед, но като му откажеш и той се тръшне, да го ошамариш - след което, пет минути по-късно, обзет от разкаяние и схрускан от гузна съвест, да му купиш два броя. За жалост, ежедневно наблюдавам подобни феноменални родители, които се лашкат от едната крайност в другата, при това в рамките на секунди. На една такава емционално нестабилна маминка даже й казах в прав текст, че "Не"-то би следвало да означава "Не", но тя ме изгледа все едно проповядвах нова форма на нацизъм.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 17:28
Още една причина да си сдържаме нервите - някои деца много добре се научават на емоционално изнудване - докарват те до бяс, за да удариш, викнеш или каквото там ти дойде, а после разчитат на вината, за да бъдат подкупени. За съжаление човек трудно и късно се усеща, че участва в сценка, режисирана интуитивно от детето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пн, 12 сеп 2016, 17:30
Аз пък съм виждала десетгодишни деца, които гък не смеят да кажат на мама и тати, в тях са като войници, но като излязат навън сами, ела да видиш какво става -обиждане, ругатни, бой с връстници.
Такива аз лично не познавам.
Но щом казваш че има ще повярвам. Случаи всякакви.
Такива деца познавам не едно и две. В повечето случаи са възпитавани изключително строго, с много ограничения у дома. Това довежда до натрупване на агресия и тя се изкарва там, където има по-малки, по-беззащитни и където го няма строгият наблюдаващ, който веднага ще зашлеви шамар или ще накаже за провинението.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 17:33
Аз пък съм виждала десетгодишни деца, които гък не смеят да кажат на мама и тати, в тях са като войници, но като излязат навън сами, ела да видиш какво става -обиждане, ругатни, бой с връстници.
Такива аз лично не познавам.
Но щом казваш че има ще повярвам. Случаи всякакви.
Такива деца познавам не едно и две. В повечето случаи са възпитавани изключително строго, с много ограничения у дома. Това довежда до натрупване на агресия и тя се изкарва там, където има по-малки, по-беззащитни и където го няма строгият наблюдаващ, който веднага ще зашлеви шамар или ще накаже за провинението.
Такива имаше повече по мое време. Сега по-често срещан е обратния вариант-разгевезени царчета, които смятат, че всички са им длъжни.
 И двете крайности са грозно нещо.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 17:37
Още една причина да си сдържаме нервите - някои деца много добре се научават на емоционално изнудване - докарват те до бяс, за да удариш, викнеш или каквото там ти дойде, а после разчитат на вината, за да бъдат подкупени. За съжаление човек трудно и късно се усеща, че участва в сценка, режисирана интуитивно от детето.

Моята отдавна знае, че за да има шамар, значи тотално е сгафила и просто няма да получи ни-що. Имам много недостатъци, но мекушава не съм и не се разкисвам като гледам ревящо дете. Нито имам проблем със съвестта си, за да се втурна да замазвам нещо. Напротив, щом е изяла шамар, значи си го е заслужила.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пн, 12 сеп 2016, 17:40
Още една причина да си сдържаме нервите - някои деца много добре се научават на емоционално изнудване - докарват те до бяс, за да удариш, викнеш или каквото там ти дойде, а после разчитат на вината, за да бъдат подкупени. За съжаление човек трудно и късно се усеща, че участва в сценка, режисирана интуитивно от детето.

Както и да се погледне ситуацията, тъпо е да се стигне до положение шамар заради сладолед, после преосмисляне на постъпката и купуване на два сладоледа, за да си въобразим, че сме си купили и съвест.
Никога не бих ударила дете за такова нещо, но и не съм изтървала положението до истерии, особено пък истерии на публични места.
Малкият ми пробваше да истерясва, за да се налага, но много бързо го отучих - гонех го в другата стая да реве, колкото иска или направо го напердашвах (по гъза, да не си представите избиване на зъби) - според ситуацията. И сега не ми се налага да бия шамари, те са си свършили полезната работа, когато се е налагало и е било време.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пн, 12 сеп 2016, 17:56
Аз понеже съм в период на борба с вредна храна при малкото ми дете, в такъв случай просто се опитвам да дам алтернативата от по- малкото зло - ако ще е сладолед, намирам такъв без трансмазнини, ако е шоколад - купувам черен.  Защото след като се е стигнало детето да ги иска, значи вината е у мен - позволила съм някога да яде въпросното нещо и то вече го приема като  ставащо за ядене. Обяснявам защо не харесвам тези храни, опитвам се да дам примери и се надявам, че не провеждам монолог :lol:, макар да не съм сигурна......
Всъщност това е единствената драма, с която се сблъсквам в момента с възпитанието му и на моменти се чувствам безсилна, колкото и да е срамно да се признае тук, че и родителите грешат ;-)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 17:57
И сега не ми се налага да бия шамари, те са си свършили полезната работа, когато се е налагало и е било време.
А, те за тва говорим.
А, и хич не си мисли - избиване на зъби и перване е все тая :naughty:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 18:09
Изключително много се радвам, че съм израснала в едни лежерни времена, когато сладоледът беше просто сладолед, а не определян за "зло" от вманиачени на тема здравословно хранене майки. Яла съм и сладолед, и шоколад, и съм имала истинско детство. Лично за мен е тъжно да си родител, който изпитва вина и се самобичува, само щото детето му иска сладолед..ай стига бе.

Кафе, моята убавица е без зъби вече, от толкоз бой. Тук има момичета, които редовно я виждат по снимки във ФБ, могат да потвърдят  :mrgreen:  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: ом в пн, 12 сеп 2016, 18:09
Няма значение колко деца има в семсейството. Важното е колко възрастни има. Ако детето е играчка и кукла за обличане и инструмент за доказване на съсвършеното ДНК и беузпречни възпитателни методи на родителя.. и 5 ще са като принцове и принцеси гледани. И с много болка и неориентираност за съжаление.

Детето на 4 не искало да се облича мама иска... На тази възраст то трябва да си избира само дрехите /след филтъра на мама за температура и стил. Но не и да се карат понеже желанието на мама за модна икона не се осъществява. Същото е и с езици, таланти, професия... мама да белсне като мама на гений...

Шамарите са абсолютно безсилие. На 4 може и да не го разбере, но 14 и нанатък ще го осъзнае. За шамарите на 3-4 ще осъзнае, имам предвид. Тръшкането е родителски, а не детски проблем. Мрънкането и тръшкането се появяват и продължават да ги тормозят защото минават.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в пн, 12 сеп 2016, 18:12
И сега не ми се налага да бия шамари, те са си свършили полезната работа, когато се е налагало и е било време.
А, те за тва говорим.
А, и хич не си мисли - избиване на зъби и перване е все тая :naughty:
мдам,едно и също е... за някои. Факта, че така силно настояват, че е едно и също, значи, че искрено го вярват. Сега си представи, че мило и нежно споменеш на дъщеричката си , че трябва да си напише домашното и тя също така мило и много напоително ти обясни, че това е експлоатация на детски труд и насилие над свободната й воля и трябва да се засрамиш ужасно, че си такъв ужасен родител. Може би искаш тя да умре от преумора, защото да си родиш друго детенце от новия си самец . И ти се иска да й извъртиш един по врата, че да й светне лампата в тиквата и за това също трябва да се засрамиш, защото то е същото, като да я убиеш- няма градация и разлика никаква. Мноу философско. На такива трябва да се напомня, че нивото на уважение, което изпитваш към тях е обусловено от близкото запознанство с насраните им гащи, които си прал в големи количества.. например.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 18:13
Понякога тръшкането се превръща в танц - и двамата актьори си имат роли. Обаче махнеш ли публиката, и тръшкането изчезва.

Добре де, какво толкова с този сладолед - да не е ракия! Кое дете не обича сладолед и шоколад?

Диана, къде и кой казва, че е едно и също? Не зная защо дружно ви изби на простотия. И на всичко отгоре една-друга се навивате. На колко години сте? На 4? На 5? Защото такова поведение наблюдавам при 4-5-годишните, и понеже не могат да се спрат да говорят глупости, накрая толкова се вживяват, че учителката се намесва, защото те са се захласнали. Би трябвало като възрастни хора сами да се спрете, защото излагацията става пълна. Опитвайки се да се подигравате на това, което съм писала и на мен самата, всъщност се подигравате на себе си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 18:15
Понякога тръшкането се превръща в танц - и двамата актьори си имат роли. Обаче махнеш ли публиката, и тръшкането изчезва.

Добре де, какво толкова с този сладолед - да не е ракия! Кое дете не обича сладолед и шоколад?
Не знам, питай Аманда. Дъщеря ми яде много сладолед, всякакъв. И никакъв шоколад, щото не обича нищо шоколадово..както обичам да казвам, не знам кой я е раждал  :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пн, 12 сеп 2016, 18:18

Добре де, какво толкова с този сладолед - да не е ракия! Кое дете не обича сладолед и шоколад?
Нямам против, ако не са бъкани с какво ли не повечето видове, които се предлагат по магазините.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 18:21
А сладоледът, който ти предлагаш откъде е, по магичен път ли се появява? Не си ли забелязала още от времето, когато си била дете, че много често някои неща се харесват, защото са купени, независимо колко по-добре може да ги направи мама или баба. Домашната лютеница може да е много вкусна, но децата обичат и купената. А сладоледът е сладолед донякъде заради това, че в него има всякакви ужасни неща. В крайна сметка детето ще изяде половин или един сладолед, а не килограм, за да се натрови.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Меган в пн, 12 сеп 2016, 18:23

Какво доказвате на 5-годишното си отроче? Кой е шефът ли?  :35: Че то не е ли ясно?
Преди седмица, две като гледах едно диване как риташе шезлонга на баща си, за да го накара да стане и да му вземе хавлията, да ти кажа за мен то беше шефа. И беше напълно наясно, че то командва парада.
И ако баща му се ядоса и му зашлеви два шамара ще успее лесно да възстанови йерархията? Съмнявам се. По-скоро ще е проява на още по-голяма слабост пред диването.

Той човека нито крещя, нито го зашлеви. Чинно си стана и после си легна без хавлия на шезлонга. Това за мен си е безсилие от всякъде.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в пн, 12 сеп 2016, 18:25
Понякога тръшкането се превръща в танц - и двамата актьори си имат роли. Обаче махнеш ли публиката, и тръшкането изчезва.

Добре де, какво толкова с този сладолед - да не е ракия! Кое дете не обича сладолед и шоколад?

Диана, къде и кой казва, че е едно и също? Не зная защо дружно ви изби на простотия. И на всичко отгоре една-друга се навивате. На колко години сте? На 4? На 5? Защото такова поведение наблюдавам при 4-5-годишните, и понеже не могат да се спрат да говорят глупости, накрая толкова се вживяват, че учителката се намесва, защото те са се захласнали. Би трябвало като възрастни хора сами да се спрете, защото излагацията става пълна. Опитвайки се да се подигравате на това, което съм писала и на мен самата, всъщност се подигравате на себе си.
не знам защо останах с впечатлението, че ти смяташ за едно и също едно плясване и насилието над дете. Да не говорим, че дивотиите за това какво според теб мотивира майките- насилници ме оставиха зашеметена. Начинът на водене на дискусия, който ползваш и изказът ти са  безцеремонни, обвинителни, агресивни и манипулативни. Не знам какви са ти проблемите, но по-добре си ги проиграй с терапевта си,тъй като не знам ти на колко години си, но очевадно си доста стара за възпитаване. Жалко за което, защото имаш потенциал, но от толкова много кристал и индиго не ти се проявява.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пн, 12 сеп 2016, 19:17
Аз пък винаги съм купувала сладолед и не сме стигали до тръшкане по простата причина, че си угаждам на детето, както си угаждаме и ние с баща му. Поиска ли някой нещо и има ли кинти - моля . Че колко шоколад и сладолед ще изяде? И не само за сладолед - никога не съм отказвала нещо е така, да се наложа, щото съм казала не. Децата искат някакви смешни и елементарни нещо, за които е глупаво да се стига да тръшкане и баталии.
С днешна дата иска някаква джаджа, която е ненужна и доста скъпо, пак не отказвам, така че сме се разбрали да си събира пари.

Някой по нагоре даде пример как щяло да се лигави и да не си пише домашното, ми нали ще му пишат двойка и ще бере срам, нека - да видим, дали не е по-добре, отколкото да го напише след шамар.

Въобще, като гледам, все едно някакви зверове описвате,. дето се укротяват само с шамар. Сигурна съм, че са си най-нормални деца с по някой лош момент, който трябва да се научат да овладяват и то сами, а не като им бия шамар в подходящ момент, щото ако не ги овладяват, живота такива шамари ще им бие, че свят ще им се извърти, и това им става ясно още в ранна училищна възраст

Абе Анди, кво им стана.на тия жени?
Някой друг е за психолог май, щом не може да прочете едно различно мнение без да изкара пяна.
Малко бой е ял, очевидно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 19:34

Някой друг е за психолог май, щом не може да прочете едно различно мнение без да изкара пяна.
Изчезващо умение във форума, а толерантност е мръсна дума по дифолт  :?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пн, 12 сеп 2016, 19:42
Ами просто е глупаво да се защитава така озлобено някаква практика, която в края на краищата хората прилагат върху собствените си деца, нито може някой да ги спре, нито пък да прецени има ли нужда или не. Някой казва - детето ми е егати и звяра, само с шамар го оправям, окей. 

Но защо е нужно и да се обижда човек, който просто има някакви други тези и да е принуден да се защитава, още малко и шамар ще получи, щото противоречи. Объркахте я май с хлапето :D


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 19:46
Ирис, някой тук, не помня кой - май беше Кафе, спокойно спомена, че се е случвало да залепи шамар на детето си. Последва определението "насилник", Анди взе да се задъхва от възмущение и ситуацията ескалира. Така че, хубаво си помисли на кого в крайна сметка му се наложи да се защитава и обяснява в конкретния случай.

Иначе, лично моите наблюдения са, че потребителите, които кудкудякат най-високо за липса на толерантност, без значение от темата, са тези, които първи лепят етикети като насилник, расист, и прочие звучни думички. Накратко, самите те демонстрират завидна липса на толерантност към чуждото мнение. Особено ако е различно от тяхното собствено.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в пн, 12 сеп 2016, 19:53

Някой друг е за психолог май, щом не може да прочете едно различно мнение без да изкара пяна.
Изчезващо умение във форума, а толерантност е мръсна дума по дифолт  :?
не се заблуждавайте от името на форума- той не ви е майка наистина и няма причини да е толерантен  като биологичните родители на децата-чудовища на възраст от 0 до 100 години.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 19:57
Понякога тръшкането се превръща в танц - и двамата актьори си имат роли. Обаче махнеш ли публиката, и тръшкането изчезва.

Добре де, какво толкова с този сладолед - да не е ракия! Кое дете не обича сладолед и шоколад?

Диана, къде и кой казва, че е едно и също? Не зная защо дружно ви изби на простотия. И на всичко отгоре една-друга се навивате. На колко години сте? На 4? На 5? Защото такова поведение наблюдавам при 4-5-годишните, и понеже не могат да се спрат да говорят глупости, накрая толкова се вживяват, че учителката се намесва, защото те са се захласнали. Би трябвало като възрастни хора сами да се спрете, защото излагацията става пълна. Опитвайки се да се подигравате на това, което съм писала и на мен самата, всъщност се подигравате на себе си.
не знам защо останах с впечатлението, че ти смяташ за едно и също едно плясване и насилието над дете. Да не говорим, че дивотиите за това какво според теб мотивира майките- насилници ме оставиха зашеметена. Начинът на водене на дискусия, който ползваш и изказът ти са  безцеремонни, обвинителни, агресивни и манипулативни. Не знам какви са ти проблемите, но по-добре си ги проиграй с терапевта си,тъй като не знам ти на колко години си, но очевадно си доста стара за възпитаване. Жалко за което, защото имаш потенциал, но от толкова много кристал и индиго не ти се проявява.

Вече и на лични нападки на тема проблеми с терапевта ли я докара? Толкова ли не ти остана друго за аргументи? Това говори повече за теб, отколкото за мен.
 Кажи ми къде съм писала за майки-насилници? Къде съм обвинила някого в нещо? Ако ти куца четене с разбиране, това вече не е мой проблем. Както беше писала една потребителка преди много време - не нося отговорност за това кой как е разбрал написаното от мен. Щом мен ме обвиняваш в манипулативност, агресия, безцеремонност и обвинителност, моля, цитирай! Аз никого не съм обидила или обвинила. По-скоро се получи обратното - няколко потребители станахте агресивни. Аз, ако нямам търпение с подобни поведения като вашите, няма да мога да си върша работата добре, а за моята работа се изисква доста търпение, включително при изблици.
 Да, плясването е насилие, и ако това не ти харесва, можеш да се обърнеш към документите, които уреждат личната телесна неприкосновеност на децата.

Ирис, въпросът с шамарите е много болезнен за всеки, и съм сигурна, че те знаят, че не е редно, но веднъж заели позиция, че е редно, няма как да го признаят. И понеже е трудно да дадат аргументи, които да защитят позицията им, както и не могат да оборят аргументите, които аз представям, защото нейде дълбоко в себе си знаят, че са верни, единственото, което им остава е да опитат да се саюзят и да започнат с изопачаването, включително с опити за обида към мен, пък белким надвият.
Аз неслучайно написах, че ако техните деца се държат безобразно с учителката в градината или в училище и й се изрепчат, и учителката шамароса детето през устата или където и да е, те не само няма да се съгласят, че детето си го заслужава, ами веднага ще обвинят учителката във физическо насилие. ще се чувстват длъжни на всяка цена да минат в защита, защото едно такова поведение от страна на детето често се възприема от родителя като негов личен провал, но вместо срам настъпва агресивна защита. А всъщност те много добре знаят, че шамаросването не е редно, ама пуста горделивост, как да си го признаят! Затова избесняха, когато на мястото на родителя и детето поставих дете-учител или родител-властимащ. Сигурно, ако имаха възможност, щяха да ми отвъртят един възпитателен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Румцайс в пн, 12 сеп 2016, 19:58
Нищо възпитателно няма в шамарите. Били са ме като малка, макар и не често, беше отвратително и унизително. Никога не се почувствах виновна за "прегрешенията" си, напротив, яд ме беше на нашите.
Не съм перфектна, плясвала съм децата си по дупетата, но не се гордея с това. Никак не се гордея.
Не знам за какви принцове и принцеси говорите, аз съм в прованса, тук такива няма, или поне не са ми в обкръжението. Да, има такива с повечко придобивки, но те обичайно са неглижирани и родителите им грам не се впечатляват къде ходят, какво правят и прочие. По площадките много често на децата им се крещи. И шамари се раздават.
Родителите си защитават децата в училище и бдят като орли не от вчера. Родителите ми бяха начални учители и имаха такива проблеми още през 80-те и 90-те. Родителите на проблемни деца твърдяха, че детето им не може да е побойник, не може да е обидил и т.н., те го познават добре. Същите тези деца пред родителите си спазваха поведение, но зад гърба им...майка плаче.
Въобще не изключвам, че е възможно да има свръхразглезени и свръхобгрижени деца. Но едва ли са толкова много.   Струва ми се, че т.нар. толерантни  (в този случай безхаберни) родители на наистина проблемни деца или са просто крайно незаинтересовани, или смятат, че проблемите трябва да си остават в семейството - те ще накажат или даже ще си набият детето вкъщи заради възникналия проблем, но пред хората ще го защитят. Поне моите наблюдения са такива.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пн, 12 сеп 2016, 19:58
Прочетох темата внимателно и не видях някой да е обявен за насилник от Анди, но затова пък видях неколцина, които с гордост се самообявиха за такива, не знам защо.

Аз също съм удряла детето си - всъщност е удряна по веднъж минимум и от баща си и от баба си. У мен това предизвика такъв срам, че повече не съм повторила, а гледката на 90 килограмов мъж удряш врабец не искам да я виждам втори път, щото си вземам детето и се махам от там, ако ще не да е отговаряла, ами не знам какво. Излишно е да казвам, че и без моята реакция мъжът ми беше като препикано мушкато от това, което направи.
Безкрайно си обичам детето, както всеки тук и да го удрям въобще не се връзва нито с характер, мотивация, цели нито с нищо у нас.
Някой друг има друго виждане и отношение, окей. Той си знае.

Фактът е че боя си е бой - какво има да го славословим като някаква панацея. Явно, че не е от добро да се стига до там, но не би трябвало. Анди не казва нищо друго


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 20:01
Ирис, някой тук, не помня кой - май беше Кафе, спокойно спомена, че се е случвало да залепи шамар на детето си. Последва определението "насилник", Анди взе да се задъхва от възмущение и ситуацията ескалира. Така че, хубаво си помисли на кого в крайна сметка му се наложи да се защитава и обяснява в конкретния случай.

Иначе, лично моите наблюдения са, че потребителите, които кудкудякат най-високо за липса на толерантност, без значение от темата, са тези, които първи лепят етикети като насилник, расист, и прочие звучни думички. Накратко, самите те демонстрират завидна липса на толерантност към чуждото мнение. Особено ако е различно от тяхното собствено.

Къде съм написала за Кафе, че е насилник? ВърнИ се и прочети какво съм писала. Ако ще ме обвиняваш за нещо, поне го цитирай!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 20:02
Това дето шамарът не е бой ми е малко като свирката, дето не била изневяра :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 20:36
Ирис, някой тук, не помня кой - май беше Кафе, спокойно спомена, че се е случвало да залепи шамар на детето си. Последва определението "насилник", Анди взе да се задъхва от възмущение и ситуацията ескалира. Така че, хубаво си помисли на кого в крайна сметка му се наложи да се защитава и обяснява в конкретния случай.

Иначе, лично моите наблюдения са, че потребителите, които кудкудякат най-високо за липса на толерантност, без значение от темата, са тези, които първи лепят етикети като насилник, расист, и прочие звучни думички. Накратко, самите те демонстрират завидна липса на толерантност към чуждото мнение. Особено ако е различно от тяхното собствено.

Къде съм написала за Кафе, че е насилник? ВърнИ се и прочети какво съм писала. Ако ще ме обвиняваш за нещо, поне го цитирай!
Четене с разбиране, Андариел. Не съм написала, че точно ти си лепнала етикета на Кафе, а че взе да се възмущаваш и драматизираш.

Ако бяхте приели спокойно факта, че някои съфорумки използваме шамаросване когато нуждата налага, обикновено в крайни ситуации, и не бяхте започнали да ни определяте като Хаджи Генчовици, насилници и т.н., темата щеше да си върви кротко и спокойно. Но не! Някои просто трябва да докажете колко сте бели и добри. ОК, лично на мен ми е все тая. Както казах вече, за разлика от драгите съфорумки, аз съм един много лош родител. Това е положението.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в пн, 12 сеп 2016, 20:39
Това дето шамарът не е бой ми е малко като свирката, дето не била изневяра :)
Ле-леее, какво сравнение ((.
За шамарите, ако трябва да се уточни сила, замах и тежест на удара тогава. Не вярвам някоя от защитничките на толерантността и етиката да не е ползвала този подход понякога , освен ако детето не е съвсем тихо, спокойно и изпълнително във всичко. Личното ми наблюдение и мнение е , че точно тези майки са доста дори агресивни , недоволни и подтискащи децата си, но пред хората са с друга визия или поведение.
Много точно някой и откровено са написали и споделили. Не става въпрос за нанасяне на травма, а шляпване или побутване ,ако е по-удачно сравнението. Или детето ви ще пипа гореща печка, котлон или нещо опасно и вие ще му се молите да не го прави. Инстиктивно майката действа защитаващо детето си-дърпа го или в уплахата си дори може и да го бутне, удари. При проява на агресия, нервни пристъпи на налагане дори психолозите действат с лек удар за освестяване дори.
Темата е интересна , обхватна, но ако ще се превземаме и доказваме виртуално няма смисъл.
Подкрепям Кафе с мед. Наистина много точно на няколко пъти уточни и написа , но...
Или , ако сме на сравнение и поговорки някой са на " Крадецът вика, дръжте крадеца".
Била съм в Швеция за няколко месеца два пъти по празниците, в малко областно градче близо до Малмю-Холмщат или нещо подобно преди години на гости при познати. Не е това дето си мислите и се пише за шведското възпитание поне от думите на мои познати живеещи над 20 години там и видяното по улици и магазини. Разликата с нашите деца и техните е голяма , вярвайте ми. Четох и статията от Черна станция и във фейса я видях. Щом обаче те отчитат такъв спад на възпитанието и поведението , ние сме доста назад и е видно и по площадки и в хотели на почивки и къде ли не. Има деца и деца вярно е. Но все повече става- стоя и гледам, другите да го възпитат или се умиляват , което е по-лошо. Не забравайте, че децата копират поведението на родителите си, думите и жестовете им, т.е. нашите. Ако не друго, поне това трябва да накара някой да се замислят. Не съм привърженик на летвата и боя, но и не съм привърженик на моленето, неглижирането на проблема на детето . Обяснение, разговор, сърдит поглед и забрана, накрая наказание с лишаване на любима игра или предаване. Това пък да ми отговори и удари (виждала съм малки деца посягащи и биещи майките си, дори ругаещи ги-грозно, недопустимо), не би посмяло дори да помисли и пробва след първия път, ама и това няма как да стане. Има граница стого, но справедливо поведение към детето е за мен най-приемливото.
Имаше предаване точно по този въпрос преди известно време, защо децата така се държат. Психолози изследвали няколко деца и семейства ходили за съвет. 9 от 10 случай се счита, че детето изпада в такива състояния и поведения , заради липсата на внимание от родителя или липсата на забрана . Дадоха пример с баща , който много загрижен и искащ да има любовта на дъщеря си. Всичко и купува и позволява, с кални обувки в леглото, писъци при забрана , обижда го и т.н. Човекът разведен, но силно ангажиран и привързан към детето си. Говорят с момичето и отговорът бил, " Аз искам да ми обърне внимание, позволява ми всичко и купува, защото не го е грижа за мен , въпреки лошите неща, които правя. Той нищо не ми забранява, не ми се кара, следователно не го е грижа за мен и не ме обича" . Нещо такова беше, цитирам по памет, така че доста се замислих.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 1000 islands в пн, 12 сеп 2016, 20:49
Аз плаша моят опак син с военно училище. Само да го спомена, и веднага сменя тона. Не вярвам да е правилно, но доста кризи сме преодоляли така. Като беше малък беше много крив, милият, все наопаки и готов за битка. Като ме ядосаше много го наричах "тотуняк". Хем за него сигнал, че ако отиде по-нататък ще му изтърся дупето, хем си изкарвах негативната енергия с това прозвище (нямам представа дали значи нещо, но ме предпазваше от употребата на други, неприемливи думи). Един ден нещо се тръшкаше, че иска и аз се обърнах и му се троснах: "И аз искам в Париж, ама няма!". То, милото занемя, обърна се и излезе от стаята. Причината - не знаеше какво е Париж :35: и явно му прозвуча респектиращо. Така, че изобретателността много помага. Те може да се тръшкат, ама и ние знаем 2 и 200! Веднъж и аз се тръшнах на земята, вдъхновена от една реклама - подейства! Малкият беше шокиран от неочакваната реакция :crazy:.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 20:56
Хаджи Генчо го спомена Янечек все пак:)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 21:03
Хаджи Генчо го спомена Янечек все пак:)
Тя също така каза, че когато е трябвало е шамаросвала и е имало ефект. Съответно сега не й се налага вече. Аз се стремя към същото. Забавно е обаче как никой не посмя да обвини Янечек в насилие, макар и в минало време, а сума ти народ размаха пръст на Кафе.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в пн, 12 сеп 2016, 21:13
А ти избра да се обидиш от всички други, но не и от Янечек, понеже и тя е  шамарила?

Искам да спомена, че аутокоректа ми променя шамарила на говорила, заклевам се:)))))


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: anita_ff в пн, 12 сеп 2016, 21:16
 


Искам да спомена, че аутокоректа ми променя шамарила на говорила, заклевам се:)))))

 А на мен ми променя свирките със свОрки...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 21:20
А ти избра да се обидиш от всички други, но не и от Янечек, понеже и тя е  шамарила?

Искам да спомена, че аутокоректа ми променя шамарила на говорила, заклевам се:)))))
И как точно разбра, че съм се обидила? Напротив, темата е забавна. Единственото, което ме подразни беше обявяването на сладоледа за зло  :lol: Писнало ми е от праволинейни био фрийкс родители около мен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в пн, 12 сеп 2016, 21:33
Аз се измайтапих с Кафе за шамара, че е родител- насилник.Тя разбра иронията.Направих го след неколкократното натякване, че и един шамар може да доведе до това детето да замлъкне завинаги и, че е насилие и т.н.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 21:38
За замлъкването може да млъкне или да му докара заекване. Който иска, нека си удря детето през устата - детето е негово.
Да, шамарът е насилие.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в пн, 12 сеп 2016, 21:42
За замлъкването може да млъкне или да му докара заекване. Който иска, нека си удря детето през устата - детето е негово.
Бе не е точно така...  ама хич не е така.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пн, 12 сеп 2016, 21:49
Ние не забраняваме на детето сладолед, торта, бонбони, шоколад и т.н. "вредни храни". Резултатът е, че детето не иска всичко сладко, което види и не преяжда с джънкове. Забелязала съм, че на децата, на които им се обяснява колко са вредни бонбоните, доста често се тъпчат като за последно с тях, че не се знае дали ще им разрешат скоро пак да хапнат забранената храна.

Моята майка ме е шамарила като малка, а баща ми никога не ме е удрял. Отчитам грешката в баща ми. Майка ми успяваше с 2 приказки да ме усмири, а баща ми и след час скандал нищо не постигаше. 8)
Преди година-две и моето дете изяде шамар през устата, защото имаше неблагоразумието да ме гледа нагло и предизвикателно в очите и да ме обижда. Шамарчето имаше ефект, защото повече не повтори. Явно тогава се опита да ми приложи хватка, която си я прилагат в градината децата, но не позна. Ние не се обиждаме у дома и то няма право да обижда вкъщи.
Сега сме на етап да му обяснявам, че едно е като си играе с приятелите, а друго вкъщи. По този метод почти сме изкоренили споменаването на "акита", "пишота", "лайна"  и т.н. у дома. За подобно поведение се обясняваме, не се шамарим. :whistle:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 21:51
Да, хич не е така, ама всеки родител си решава сам. Щом на него му е ок да цапне през устата, аз какво мога да направя? За него това не е насилие - ок, негова си ценностна система.
Когато сме родители никой от нас не се е родил научен, затова и допускаме грешки, понякога безумни, ужасни грешки, за които в един момент съжаляваме. Обаче няма връщане назад.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 22:15
За замлъкването може да млъкне или да му докара заекване. Който иска, нека си удря детето през устата - детето е негово.
Бе не е точно така...  ама хич не е така.
Бе и аз викам, че не е така, щото не искам децата ми да общуват с невъзпитани кретенчета, чиито майчета считат, че са родили гениални бунтарчета, които ще спасят света, ама нейсе. Можеш ли да им се бъркаш в нео(не)възпитателните  прийоми.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в пн, 12 сеп 2016, 22:19
Да, шамарът е насилие.
Това е ясно, а кое не е насилие?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 22:28

Ако бяхте приели спокойно факта, че някои съфорумки използваме шамаросване когато нуждата налага, обикновено в крайни ситуации, и не бяхте започнали да ни определяте като Хаджи Генчовици, насилници и т.н., темата щеше да си върви кротко и спокойно. Но не! Някои просто трябва да докажете колко сте бели и добри.
Те тия белите и добрите понякога се оказват скрити стръвници. Отдавна твърдя, че психическия тормоз на "толерантните" е по-отвратителен и от македонец, на който му е паднало пердето...
 Можеш да обидиш, засегнеш и унизиш понякога повече с поглед и с дума, отколкото с перване по гъза.  
 Анди даже вади документи как перването по гъза било насилие, но на този принцип всичко е насилие-а Монтесорито е най-голямото насилие. По-отвратително нещо от това да ти се падне родителка с научни методи на възпитание просто няма. Горко на тия деца...
 Не случайно масови убийци понякога стават деца, на които родителите са от тези бели и добри с научен подход на възпитание...хора, които възприемат детето като "проект", а не като човек с когото да можеш и да се скараш.
 И да-аз съм на мнение че едно добро старомодно скарване понякога сближава повече от възпитателното двуличие.
 Не е лошо детето ти да те види ядосан, нервиран, понякога даже и безсилен. Нека те види че си човек
 


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Silverstone в пн, 12 сеп 2016, 22:29
Ирис, някой тук, не помня кой - май беше Кафе, спокойно спомена, че се е случвало да залепи шамар на детето си. Последва определението "насилник", Анди взе да се задъхва от възмущение и ситуацията ескалира. Така че, хубаво си помисли на кого в крайна сметка му се наложи да се защитава и обяснява в конкретния случай.

Иначе, лично моите наблюдения са, че потребителите, които кудкудякат най-високо за липса на толерантност, без значение от темата, са тези, които първи лепят етикети като насилник, расист, и прочие звучни думички. Накратко, самите те демонстрират завидна липса на толерантност към чуждото мнение. Особено ако е различно от тяхното собствено.
:mrgreen:И аз имам абсолютно същите впечатления.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в пн, 12 сеп 2016, 22:29
Болна тема... Все по-често виждам командващи деца и подчиняващи се родители. Не е нормално това. Не е нормално детето да се търкаля на пода в магазина, само защото иска веднага, на момента да си получи сокчето, а не може да изчака майка му и баща му да го платят на касата.
Може да ме разпънете, но аз възпитавам децата си  с подход твърда ръка, в кадифена ръкавица. Много гушкам, галя, изразявам обичта си чрез думи, чрез действия, но когато детето оспорва родителския авторитет и се държи предизвикателно, като ми отговаря, обижда ме или се опитва да посегне, тогава съм безкомпромисна. Веднага шамар по дупето и то така, че искрено да се разплаче (само по тази част от тялото е абсолютно безопасно и няма как да получи нараняване). След като сълзите пресъхнат е времето ни за възстановяване - гушкаме се, обяснявам защо съм наказала по този начин. Еми има ефект. Но в никакъв случай не засрамвам детето, не го обиждам, не го унижавам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 22:35
Да, шамарът е насилие.
Това е ясно, а кое не е насилие?

Тук говорим за шамара като физическо насилие.

Вайс, прочетох поста ти, но вече няма смисъл да отговарям. Като тръшкащо дете си, което повтаря $ти си лоша, ти си лоша$. Ок, лоша съм, тъпа съм - а ти цялата в бяло, алфата и омегата на Истината! Хайде, сега, дайте лет ит би!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 22:36
Да, шамарът е насилие.
Това е ясно, а кое не е насилие?

Тук говорим за шамара като физическо насилие.
Всичко може да се квалифицира като насилие.
Включитално ситуацията че детето финансово зависи от родителя също е насилническа. Че откъде накъде как ще се харчат парите ще се определя от родителя?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в пн, 12 сеп 2016, 22:45
Да, шамарът е насилие.
Това е ясно, а кое не е насилие?

Тук говорим за шамара като физическо насилие.
А защо не разгледате шамара като възмездие примерно или е прекалено сложно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 22:47
По-скоро е отмъщение за нарушения авторитет. Възмездие ще бъде, ако след време, примерно, детето порасне и неговото дете започне да се държи по същия начин и той му обърже един през устата. Когато лично засегнатият $възмездява$, си е чисто отмъщение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пн, 12 сеп 2016, 22:49
По-скоро е отмъщение за нарушения авторитет.
Отмъщение е като примера ти с убииците на бебета заради новият самец...нещо не си в час ми се струва.
 Родител не отмъщава на детето си, освен ако не го мрази.
 Явно смисъла на думите ти бяга.
 Шамара е като освестяване на припаднал. Понякога трябва и да освестиш някого, ако е забравил на кой свят е.
 Мен баща ми така веднъж ме освести и съм му благодарна. Ако не го беше направил нямаше да съм тук сега.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 22:53
Айдеее, шамара по гъза, който уврежда и правнуците.... Анди, зарежи тея книжки,  моля те, изгори ги и ела на себе си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в пн, 12 сеп 2016, 22:56
Айдеее, шамара по гъза, който уврежда и правнуците.... Анди, зарежи тея книжки,  моля те, изгори ги и ела на себе си.
Звучиш като сектантски проповедник! :-)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пн, 12 сеп 2016, 22:56
Нали ви казах вече - тъпа съм, не съм на себе си и каквото там решите да кажете. Това, което отправяте към мен, повече говори за вас. Ако опитите да ме обиждате ви кара да се чувствате добре, ок - пак говори повече за вас, отколкото за мен. Мен няма как да ме засегнете и това ви вбесява още повече.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в пн, 12 сеп 2016, 22:57
Айдеее, шамара по гъза, който уврежда и правнуците....
:35: :35: Ох, Кафееееее.......


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 23:09
По-скоро е отмъщение за нарушения авторитет.
Отмъщение е като примера ти с убииците на бебета заради новият самец...нещо не си в час ми се струва.
 Родител не отмъщава на детето си, освен ако не го мрази.
 Явно смисъла на думите ти бяга.
 Шамара е като освестяване на припаднал. Понякога трябва и да освестиш някого, ако е забравил на кой свят е.
 Мен баща ми така веднъж ме освести и съм му благодарна. Ако не го беше направил нямаше да съм тук сега.
Абе кво отмъщение, кви пет лева бе  :shock:
Ошамарването е точно освестяване, както умно го формулира Гери. Освестяване на някой, който се е самозабравил. Ама много самозабравил. Така навремето, бях на 6 - на колкото е сега щерка ми, любимата ми баба, олицетворение на добротата, търпението и такта веднъж ме освести - след като бях хвърлила по нея някаква книга. Познайте дали случката се повтори. Баба ми никога повече не ми вдигна ръка, а аз и до ден-днешен вярвам, че напълно си заслужавах въпросния шамар. И все още я обичам безумно много.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 12 сеп 2016, 23:13
Айдеее, шамара по гъза, който уврежда и правнуците.... Анди, зарежи тея книжки,  моля те, изгори ги и ела на себе си.
Звучиш като сектантски проповедник! :-)
Такава съм. Проповядвам толерантност за нетолерантните към простотията.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пн, 12 сеп 2016, 23:16
Абе няма какво да му търсите термини и обяснения, като че ли живот спасява тоя шамар на някакви припадничави и захласнати.

Шамарът си е наказание, това е. Наказание за някакво нарушение или лоша проява, вече според родителя е какво точно наказва със шамар.

Още малко ще почнете да го приравняване на потупване на задавили се, както се правеше преди. Няма нужда. Детето е направило нещо кофти, и родителят му бие шамар, теории, практики, това са голите факти.
 


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в пн, 12 сеп 2016, 23:18
За някои родители шамарът по дупето е насилие спрямо детето. Добре, но не е ли насилие спрямо родителите ако детето се държи невъзпитано и грозно?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Silverstone в пн, 12 сеп 2016, 23:19
Разбирам,че малко дете може да се тръшка за нещо си.Да,не е приятно на обществено място.Случвало ми се е макар и мн.рядко.Гледах да се изнеса по най-бързия начин.Преди време в затвореният отдавна хипер маркет ''Roda'' детски рев и крясъци продължително огласяха магазина.Накрая тръгнах да издирвам обекта водена от любопитство да видя родителите му.И какво да видя 2-3год.момченце събаряше с ръка шоколади на пода и ги риташе.Като ме видя майката вдигна шоколада и го върна на рафта.Детето се разпищя отново.Не знам защо стояха продължително време там и всичко се повтаряше.Майката изглеждаше безпомощна и не е нормално възрастен човек да се държи така.
От толкова заливаща отвсякъде толерантност ме избива на агресия.Дали ако я упражня върху някой ще попадна на толерантни хора отсреща? :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пн, 12 сеп 2016, 23:26
Абе няма какво да му търсите термини и обяснения, като че ли живот спасява тоя шамар на някакви припадничави и захласнати.

Шамарът си е наказание, това е. Наказание за някакво нарушение или лоша проява, вече според родителя е какво точно наказва със шамар.

Още малко ще почнете да го приравняване на потупване на задавили се, както се правеше преди. Няма нужда. Детето е направило нещо кофти, и родителят му бие шамар, теории, практики, това са голите факти.
 
Явно си пропуснала когато се правеше сравнение между обикновения шамар, бебеубийството и куп още трагизми. Някои по-нежни души аха да сложат равенство.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в пн, 12 сеп 2016, 23:26
Темата се е превърнала в" Родители-чудовища и толерантната Андариел". :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в пн, 12 сеп 2016, 23:28
За някои родители шамарът по дупето е насилие спрямо детето. Добре, но не е ли насилие спрямо родителите ако детето се държи невъзпитано и грозно?
Ми кой ти го възпитава, че го е научил така, А?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в пн, 12 сеп 2016, 23:31
За някои родители шамарът по дупето е насилие спрямо детето. Добре, но не е ли насилие спрямо родителите ако детето се държи невъзпитано и грозно?

Ми значи е крайно време да има и Агенция за закрила на родители.

Ако детето се държи невъзпитано и грозно, значи родителя не си го е възпитал. Може ли да набия родител на невъзпитано дете, особено ако последното тормози моето?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в пн, 12 сеп 2016, 23:41
Темата се е превърнала в" Родители-чудовища и толерантната Андариел". :35:
Ама верно,съвсем завихте от главната идея на темата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в вт, 13 сеп 2016, 00:29
За някои родители шамарът по дупето е насилие спрямо детето. Добре, но не е ли насилие спрямо родителите ако детето се държи невъзпитано и грозно?

Ми значи е крайно време да има и Агенция за закрила на родители.

Ако детето се държи невъзпитано и грозно, значи родителя не си го е възпитал. Може ли да набия родител на невъзпитано дете, особено ако последното тормози моето?
Това е интересно. Как да се реагира с родители на които децата са невъзпитани, тормозят другите, нападат ги , не им се обръща внимание  и взимат мерки. Да си местиш непрекъснато детето по площадките за игра в квартала, да сменяш детски градини и училища, за да си спасиш детето и намериш подходяща и спокойна среда за игра и учене сред себеподобни. Справедливо ли е възпитания да бяга , обикаля и търпи? Реално погледнато децата не са виновни , а  родителите не можеш да превъзпиташ , нито да отговарят за поведението му, нито че не ги гледат-детето е облечено, задоволено, нахранено, но....


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в вт, 13 сеп 2016, 00:51
Струва ми се ,че във всяка среда има "черни овци". Няма напълно стерилна среда.
Мисля ,че ако някое дете тормози останалите,то по-скоро е единичен случай.
В краен случай,има си избрани училища ,частни градини, вип квартали, там децата може би не са такива гамнчета. Знам ли аз?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в вт, 13 сеп 2016, 01:10
Всъщност понякога точно от тези вип квартали  и т.н. се пръкват най-страшните гаменчета. Справка: частната градина на щерката, където две идиотчета тормозеха нея и още едно момиченце. Накрая ги преместихме.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 06:50
Ние не забраняваме на детето сладолед, торта, бонбони, шоколад и т.н. "вредни храни". Резултатът е, че детето не иска всичко сладко, което види и не преяжда с джънкове. Забелязала съм, че на децата, на които им се обяснява колко са вредни бонбоните, доста често се тъпчат като за последно с тях, че не се знае дали ще им разрешат скоро пак да хапнат забранената храна.

Аз пък не съм забелязала подобно нещо. И с двете деца съм постъпвала по сходен начин да обяснявам, че не е добре да се ядат такива храни. Голямото изобщо не яде, не иска дори. И брат му настоятелно да го черпи, пак не взима. Просто не обича, достатъчно дълго време не е ял, за да не ги разпознава като необходимост. Бонбони яде, но домашни от ядки, кокос, сушени плодове. И това не е ежедневно, веднъж-два пъти в месеца, когато ми се занимава да правя. В случай, че му се прияде сладко, хапва плодове. С малкото не е така обаче - нито говореното помага, нито купуването. Когато му купиш нещо сладко, обикновено иска и второ такова.
По-честото консумиране на вредна храна води към желанието да я ядеш, леко пристрастяване. Може да звучи вманичено, лудо това ми нежелание да не се хранят с боклуци, но виждам резултати при близки деца от съществуването на шкафове със сладки неща в къщата, от ежедневно ядене на такива и навън. Вече на две момичета им откриха инсулинова резистентност, а са много малки - едното е на седем години. Тепърва трябва да се учат на правилно хранене, което ще е супер стресиращо за децата, имащи вече вредни навици.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Judy в вт, 13 сеп 2016, 08:07
Провокирана от една друга тема и разсъжденията там - да бъдем ли приятели на децата си, и тънката граница между това....хм, приятелство и опасната толерантност, и след като прочетох тази статия:

http://www.danybon.com/hlapeta/svedski-roditeli/ (http://www.danybon.com/hlapeta/svedski-roditeli/)

настъпва ли тази мода на възпитание и у нас?

И всъщност кое е по-страшно - криворазбраното приятелство, права на невръстни деца срещу родителите им, или добрата стара, игрива гьостерица и всеки да си знае мястото.

Децата и родителите не могат и не бива да бъдат приятели. Поне докато децата са малки и зависими от родителите си. Функцията на отношенията им е различна и е излишно, вредно и лъжливо тя да се наименова по начин, който не съответства на съдържанието й.
Въпросът с границите на приемливо поведение е бивал поставян многократно и в този форум, и навред - за да има читаво поколение, то родителят трябва да поставя ясни граници от раждането на детето. Липсата им или тяхното размиване води само до плачевни резултати. За всички, за цялото общество.
Неразбирането на понятието "възпитание" у нас не е нова мода. Отчайващо е, когато на думата се гледа като на нещо страховито. Това показва големи дефицити в обществото - морални и интелектуални.
За жалост никой не учи родителите как да възпитават, какви цели да си поставят и какви средства да ползват. В замяна на това децата са заети в училище с купища баласт и си губят често времето с часове, с дни, с месеци и с години. А е нужно да се говори за това от специалисти поне в гимназиална степен. Според мен - и по- рано.
В следствие на това се стига до характеропатии и поведенчески извращения, които често пъти се превръщат в норма.
Изтърканата тема за шамара пак е налазила и тотално обхванала дискусията. А не това е есенцията на нещата. Най- същественото в случая е какви следва да бъдат целите, които един родител трябва да постигне във възпитанието на своето поколение. Най- важните такива следва да се постигнат без дългогодишно отлагане, с помощта на всичко, което не е законово забранено като средство. В този ред на мисли лично аз приемам за нормално малко дете, до 2-3 години да бъде шляпнато дори, през ръцете или по дупето, когато не разбира от обяснения /защото на тази възраст това е нормално - да не се разбира всичко изприказвано/, но прави категорично забранени и/или опасни за себе си и околните неща. Ако това не се прави редовно, силно и спрямо по- големи деца, то върши работа и то добра. Върши я навреме. Гьостерица не е нужна. Бой не е необходим. И е редно да се прави разграничение между тези неща и това, за което се пише. Тук сравнения с работодатели и съпрузи са крайно неуместни. Отношенията на работа и в брака са доста по- различни. На тази възраст кошовете с обяснения и молби са излишни. Често е нужна чисто физическа намеса - отстраняване на малкото дете от опасната ситуация, отстраняване на опасен предмет или дори въпросното шляпване. Отговарящо на горните условия.
На по- голяма възраст нормално развиващите се деца следва вече да схващат и обяснения, да могат да изпълняват ясни нареждания и сами да преценяват къде е допустимото, с постоянна родителска или друга помощ от страна на възрастните, под чиято опека се намира, в началото и все по- рядка намеса към края на детството си.
Не препоръчвам концентрирането около напълно излишната тема за единия шамар. Не това е квинтесенцията в случая. Друго е неприятното за обществото ни, а то е, че то в момента и от много години насам няма обща система на социални норми за социално приемливо поведение. Няма обучение за важните житейски неща там, където трябва да го има - в дома, в училище. Това води до липса на установени ценности у отделния индивид, до невъзможност за поставяне на ясни цели и, съвсем логично, до оплитане в средствата за постигането им. Резултатите са плачевни. Според мен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 08:30

Това е интересно. Как да се реагира с родители на които децата са невъзпитани, тормозят другите, нападат ги , не им се обръща внимание  и взимат мерки.

Ами ще ти кажа - предупредила съм мъжа ми, че при още едно посягане от страна на другото дете има задължението да прибере нашата дъщеря у нас, за да не става свидетел на грозни скандали, защото съм на ръба и имам чувството, че няма да могат да ме спрат. Колкото и да съм мила, добра и възпитана, вече не се трае.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в вт, 13 сеп 2016, 08:38

Това е интересно. Как да се реагира с родители на които децата са невъзпитани, тормозят другите, нападат ги , не им се обръща внимание  и взимат мерки.

Ами ще ти кажа - предупредила съм мъжа ми, че при още едно посягане от страна на другото дете има задължението да прибере нашата дъщеря у нас, за да не става свидетел на грозни скандали, защото съм на ръба и имам чувството, че няма да могат да ме спрат. Колкото и да съм мила, добра и възпитана, вече не се трае.

А пък аз не съм научила дъщеря ми да се защитава, в смисъл не й казвам ако те ударят, удряй и ти. Обяснявам й, че ако някой й посегне, да търси помощ от мен. Аз разбира се отивам при детето и му се поскарвам. Синът ми като порасне ще го уча в никакъв случай да не удря момичета, да им отстъпва, с едн дума да е джентълмен. Но се чудя при дъщерята дали не греша  :roll:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 08:54
Аз също не съм учила моята. По едно време ми беше писнало и й казах - ми като те удря, удари и ти един път. Тя ми отговори, че не може да бие други деца, не искала и т.н. Обаче аз не съм винаги с нея, тя трябва да може да се защити. След две години ще е в училище и там няма да има постоянно госпожа с тях. В междучасията как ще се оправя? Оф, ще взема да я запиша на някакъв боен спорт за самозащита.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в вт, 13 сеп 2016, 08:58
Джуди, благодаря ти за адекватното включване. Някои хора тотално изпердашиха май.
И аз по едно време се питах - не било редно насилието над дете /разбирай шляпане при идиотски прояви/. А редно ли е насилието на невъзпитани лапета над обществото и собствените им родители?  Щото те нали, по никакъв начин не са го "насилвали" златото. Само са му казвали гальовно да престане и са му чели двучасови лекции, докато то ги е ритало и плюело. Това последното сме го виждали всички.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в вт, 13 сеп 2016, 09:17
Аз също не съм учила моята. По едно време ми беше писнало и й казах - ми като те удря, удари и ти един път. Тя ми отговори, че не може да бие други деца, не искала и т.н. Обаче аз не съм винаги с нея, тя трябва да може да се защити. След две години ще е в училище и там няма да има постоянно госпожа с тях. В междучасията как ще се оправя? Оф, ще взема да я запиша на някакъв боен спорт за самозащита.
подкрепям намерението ти, точно поради тази причина записахме големия ми син на джудо, вече повече от година тренира, и сега никой не го тормози. Възпитахме го да е добър и отстъпчив, ами - качиха му се на главата. Джудото му даде малко самочувствие и увереност в себе си. Чудя се едно обаче, защо училището се е превърнало в джунгла, все едно го хвърлихме в бърлогата на хищници. Най-големия бабаит в неговия клас, разбира се , според майка му не е виновен никога, все го провокират. В 3-ти клас разби устата на друго дете и то по време на час, това дете все още е в същия клас, без никакви последствия за него. И това, кажете ми какъв пример дава на другите - няма наказания каквото и да направиш в училище, защото на училището му трябват парите, които вървят с теб.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в вт, 13 сеп 2016, 09:19
Ние не забраняваме на детето сладолед, торта, бонбони, шоколад и т.н. "вредни храни". Резултатът е, че детето не иска всичко сладко, което види и не преяжда с джънкове. Забелязала съм, че на децата, на които им се обяснява колко са вредни бонбоните, доста често се тъпчат като за последно с тях, че не се знае дали ще им разрешат скоро пак да хапнат забранената храна.

Аз пък не съм забелязала подобно нещо. И с двете деца съм постъпвала по сходен начин да обяснявам, че не е добре да се ядат такива храни. Голямото изобщо не яде, не иска дори. И брат му настоятелно да го черпи, пак не взима. Просто не обича, достатъчно дълго време не е ял, за да не ги разпознава като необходимост. Бонбони яде, но домашни от ядки, кокос, сушени плодове. И това не е ежедневно, веднъж-два пъти в месеца, когато ми се занимава да правя. В случай, че му се прияде сладко, хапва плодове. С малкото не е така обаче - нито говореното помага, нито купуването. Когато му купиш нещо сладко, обикновено иска и второ такова.
По-честото консумиране на вредна храна води към желанието да я ядеш, леко пристрастяване. Може да звучи вманиачено, лудо това ми нежелание да не се хранят с боклуци, но виждам резултати при близки деца от съществуването на шкафове със сладки неща в къщата, от ежедневно ядене на такива и навън. Вече на две момичета им откриха инсулинова резистентност, а са много малки - едното е на седем години. Тепърва трябва да се учат на правилно хранене, което ще е супер стресиращо за децата, имащи вече вредни навици.
Сама казваш, че малкото ти дете няма спирка щом му попадне нещо сладичко и пакетирано, а после казваш, че не си забелязала нищо подобно при децата ти. Предполагам, че подскачаш и всеки път обясняваш колко са вредни тези храни.
Разбира се, че има пристрастяване, но ако се преяжда редовно с тях.
Спокойно оставям у дома бонбони и шоколади, детето ми има достъп до тях, но не яде всеки ден и не изяжда по една опаковка. Имаше период, в който искаше да яде определени бонбони, не го спрях и след седмица им се насити и сега ги подминава. Това го възпирех за нормално, защото децата циклят на определен вид храна, а после им минава.
Никога не съм обръщала специално внимание на даден вид храна. Предполагам, че желанието на децата към пакетираните боклуци идва И от това, че родителите им отдават прекалено внимание на тях. Дали ще е забележка, обяснение колко са вредни или награда, няма значение - показват, че тези храни са нещо специално.
Единственото ограничение, което правя с тези храни е да се ядат след другата храна. Там имахме малък сблъсък с детето, ама аз спечелих. :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 09:32
При нас побойника е от редовно пошляпваните деца. Никакъв респект няма, боя при него не работи - доказано. В нашата  компания съм забелязала, че колкото повече бой яде едно дете у дома, толкова е по-агресивно на площадката. /не обобщавам на едро, говоря за 5-6 деца само/. И понеже моята бой не яде, там винаги си пати и никога не отвръща на удара.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 09:38
Казвам, че не съм забелязала говоренето да е довело до проблем при голямото. Напротив, наясно е със състава на тези храни и  няма желание да ги яде. Неговоренето при други деца и постоянният достъп до такива храни вкъщи, доведе до ИР при някои от тях.
За мен няма значение дали се ядат преди или след хранене, ако изначално са вредни и могат да доведат до здравословни проблеми. Естествено, надали всяко второ дете, което яде сладолед и бонбони ще се разболее, но не знам защо сме сигурни, че точно нашите деца са застраховани.
Аз си мисля моя си стратегия за справяне с искането и предпочитам да ограничавам, отколкото да не обръщам внимание и да купувам, защото -какво пък толкова... Засега просто търся варианти със сладки храни, които не съдържат заместители на захар като аспартам, нямат трансмазнини и пр.Лошото е, че магазинерите на мястото, което живея, предпочитат да зареждат с евтини, нискокачествени и привличащи с опаковки и играчки храни. Но пък, както казах, никой не ни е виновен, ако някога сме разрешили.....


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в вт, 13 сеп 2016, 09:55
Така е, ама ограничаването е до време - докато ти можеш да следиш всяка стъпка на детето си. Но като вече децата разполагат с пари и свободен достъп до магазин, хич не можеш да разбереш дали си е купило шоколад или банан. А с постоянно негативното отношение към сладките ще си докараш и шикалкавене от страна на детето.
Най-добре е детето да се научи да има вкус, не само към сладкото, ами и към вещите. За сега ние работим в тази насока. Вече сме на етап да влезе в магазин, да огледа всичко и да каже - нищо не искам или да иска точно определено нещо и нищо друго. Случвало ми се е и да избере пакет сурови бадеми, нищо че пред очите му са всичките сладки в магазина. От 3 дена яде една опаковка с 8 Киндер шоколадчета, а от месец една кутия с бонбони Мерси. Те си стоят тихо и кротки у дома, а детето си взема като му се прияде.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в вт, 13 сеп 2016, 10:09
Това с фиксирането върху вредните храни и сакън детето да не вкуси нещо забранено води едиснствено и само до отложено пристрастяване към точно този вид храни. Точно защото са забранени, интересни и недостижими. Напротив, обяснявам, че това е вредно, гадно, нищо добро не носи за организма, дебелее се.... Ама искам! Добреееее....ето ти яж си го, аз на твое място никога нямаше да го ям, като има толкова по-хубави неща, ама твоя си работа. Почерпва ме, а аз отказвам, щото "такива гадости не ям, маме :mrgreen:". Ще го яде един път, два пъти, на третия път ще го подмине. Как ли пък няма да го дърпам като обезумяла, а то да се крие и пак да яде забранените бонбони. Пък и ако изяде един-два надали ще е фатално. Виж, ако се скрие да се натъпче с един пакет всеки път, когато си обърна гърба (племенникът прави точно това вече, на 5 г. само), тогава може и да е опасно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в вт, 13 сеп 2016, 10:11
При нас побойника е от редовно пошляпваните деца. Никакъв респект няма, боя при него не работи - доказано. В нашата  компания съм забелязала, че колкото повече бой яде едно дете у дома, толкова е по-агресивно на площадката. /не обобщавам на едро, говоря за 5-6 деца само/. И понеже моята бой не яде, там винаги си пати и никога не отвръща на удара.

Това е грешката на родителите. Не бива да се бият шамари за щяло и нещяло. При правилно използване на този метод децата не растат нито агресивни, нито страхливи и веднаага обяснявам защо: Ако аз бия детето си редовно, когато ми е криво и то ми се е мернало пред очите, когато е направило неволна беля ( изцапало се е, разляло/счупило нещо), то съвсем нормално е детето да расте агресивно, защото то очаква за всичко да бъде ударено. И съвсем естествено е да излива страха си върху другите деца. Ако пък използвам шамарите по жесток начин - Бия където ми попадне, ритам, скубя (не се чудете, има и такива родители) то тогава детето ще расте страхливо и впоследствие този страх пак ще прерасне в агресия.
Но ако използвам шамарите по правилния начин - само и единствено по дупето и никъде другаде по тялото и тогава и само тогава, когато детето се държи открито предизвикателно с родителите в стил "Аз ще се държа идиотски, пък я да те видя ти какво ще ми направиш", позволява си да им посяга, плюе, обижда ги, отговаря им - ами заслужило си е шамара отвсякъде. По този начин малчуганът се учи да зачита авторитети,  и ако му се показва много любов, гушкане, милване, прегръщане плюс достатъчно внимание, то ще порасне спокойно, с благ характер, ще знае, че наказанието му е заслужено. Но е нужно балансиране от страна на родителите и е трудно. Не е лесно да възпитаваш. За това се иска смелост.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 10:14
Кой пък дърпа като обезумял :ooooh:? Не мога да разбера защо веднага трябва да се тръгва в предположенията от едната в другата крайност....
Имам вече дете в училищна възраст и мога да преценя до какво е довело ограничаването и говоренето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в вт, 13 сеп 2016, 10:18
За изкукалите на тема здравословно хранене мога роман да напиша, за жалост познавам няколко такива майки. Даже съм писала за едната и как когато сме с тях навън, ми прави сцени за всяко парче пица или вафла, която купя на дъщеря си пред тях  :tired:

Всички деца, държани на каишка, които поне аз познавам, се тръшкат в пъти повече за един прост бонбон, отколкото някога щерка ми се е тръшкала за каквото и да било. Поотрасналите пък направо тайно се натъпкват с вредните храни, които маминка тотално е забранила. Присъствах на едно "хващане" когато преподавах на деца и ми се изправи косата. Майката беше абсолютно луда.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 10:19
Добре, луда съм :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в вт, 13 сеп 2016, 10:22
Не знам за теб, но онази майка каква сцена направи на детето си, заради нещо боклучаво, ум да ти зайде. Крясъци, писъци, все едно момичето беше убило човек и тя го беше сгащила да заравя трупа. И всичко това пред останалите деца в групата. Гнус.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в вт, 13 сеп 2016, 10:25
Кой пък дърпа като обезумял :ooooh:? Не мога да разбера защо веднага трябва да се тръгва в предположенията от едната в другата крайност....
Имам вече дете в училищна възраст и мога да преценя до какво е довело ограничаването и говоренето.

Ако твоето дете слуша само с говорене, и променя лошото си поведение, ами тогава честито, свършила си си работата отлично като родител.  :peace:
Аз ще дам пример с моята дъщеря: Казвам й: Не вдигай шум, брат ти спи. Тя ми отговаря: Ще вдигам шум колкото си искам. Казвам й, че на мама не се отговаря, мама се слуша. А тя: Ще ти отговарям колкото си искам. Ето тук вече отварям шамарената фабрика и дупето е напляскано. След няколко пъти такива изпълнения отговарянето спря. Детето ми не е агресивно, нито страхливо.
Но ако едно дете се променя положително само когато му се говори, тогава при него наистина няма нужда да се пляска.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в вт, 13 сеп 2016, 10:26
Аманда, никой няма за цел да обижда, просто това си е клиничен случай при адски много майки вече. Имам колежка, чиято дъщеря е тотално изкукуригала на тема здравословно хранене, не дава на децата си да сложат дори дъвка в уста (имала аспартам). В резултат, отглежда 3 фрустрирани, хиперактивни заради стреса деца, а съученичетата им ги тормозят и подиграват. И да, отидат ли у баба си или другаде, първата им работа е да я питат има ли от "вредната храна" и да пуснат телевизора, който гледат като зомбита, защото вкъщи нямат тв. Не казвам, че е лошо да подбираме храната и да изграждаме навици у децата за хранене, но и прекалените мерки не водят до нищо добро. Аз не купувам газирани напитки, кренвирши и пакетирани храни, подбирам качествена и по-скъпа, но полезна храна и децата щат не щат ядат това и свикват да виждат тези неща в хладилника. Оттам нататък - един сладолед навън не причинява ИР, бъди сигурна. Ако го причини, значи проблемът е другаде.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в вт, 13 сеп 2016, 10:27

Изтърканата тема за шамара пак е налазила и тотално обхванала дискусията. А не това е есенцията на нещата.
Темата тръгна с противопоставянето на разлигавени деца срещу шамаросвани още от самото начало, доста ограничено, но какво да се прави.
Няма как еднократно действие да е есенцията на нещата в дългогодишен процес с много участници. Обаче е и нормално дискусията да се концентрира върху неща, които могат да бъдат еднозначно определени. Или има шамар, или няма, докато добро възпитание е едно много разтегливо понятие.
Макар че много хора признаха, че са си изтървали нервите, и са декствали по начин, койти те самите не одобряват и не биха повторили.

За мен лично дете, което в училищна възраст носи само анцузи, не е пример за подражание, но на много хора това им е ок. Един много малък пример за разтегливостта на приемливото.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в вт, 13 сеп 2016, 10:28
Вчера бях на детски РД, седим си в заведение в градинка, а 4-те ни момчета тичат наоколо. Едната майка обяснява, че оставя детето само да се оправя, не тича да го вдигне, ако падне и т.н. Нейното момче се ядосваше, че друго му е взело колелото и не се връща. По едно време гледам - нейният стои вдървен и реве безмълвно, само със сълзи, ами дожаля ми. Казвам й, тя въобще не го беше видяла, ами той се ядосва, а тя вместо да го прегърне, да му отвлече вниманието и успокои, го почна "Може ли такива глупости, за какво съм те довела на РД, я си играй и не ме занимавай, сега се прибираме щом ще ми ревеш". Детето съответно реве още по-силно, вече и с глас.
Аз го викнах и кротко му каза, че няма нищо и другият ей сега ще се появи, а той да тича с другите двама, викнах моя да го прегърне през раменете и след минута ситуацията беше забравена.
Е такава липса на емпатия ме впечатли, той не се дереше истерично, нито се инатеше за нещо. Всъщност майка му можеше да помоли майката на другото дете да го викне да спре, собственикът да си направи едно кръгче и така.
Аз се старая да говоря против сладките неща и сладоледите, но не ограничавам, ако ги вижда. Не купувам вкъщи, което съществено намалява консумацията.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в вт, 13 сеп 2016, 10:32
Познавам майка,луда на тема чистота и марки.
Не знам дали сте виждали 4 годишно,което почти не играе за не се изцапа.

Къде ги срещате тези деца побойници-терористи? Знам само за едно в групата на детето. Мина му "агресивния" период без щети.

Моето се защитава само и никога не "изказва",старая се да го уча,да решава детските проблеми сам. И той се справя перфектно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: laseen в вт, 13 сеп 2016, 10:34
Здравословното готвене и следенето на собствен режим е мъчна и досадна работа, какво остава, ако трябва да го правиш и за други. И малкото леке не оценява усилията ти, ако се тъпче с лайна - оттам и сеирите. Едва ли има кой знае каква разлика от "ми то ми отговаря, затва ще го бия". Малоумният родител пак се чувства недооценен. Има ли реално значение каква е причината? Всеки е луд спрямо детето си в някаква сфера.

Децата са хора. А хората не обичат да им се казва какво да правят. Авторитет и уважение по принцип се заслужават, не идват по дифолт. Тва че си го родила не означава нищо, щото на човечето не му е даден избор. И е нормално постоянно да има предизвикателство.

Аз бях пълна патка като малка (според прилично количество люде все още съм), но и родителите ми не стават за нищо и не искам да ги чувам. И единствената причина да не сме се изклали с майка ми е, защото все пак не са ме били.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Judy в вт, 13 сеп 2016, 10:35
Какви анцузи?
Какво хранене?
Говоря за базови, основно, най- важни модели на поведение.
Дали, кога и как е прието да се обижда, да се удря, да се краде, да си унижава, да се лъже, да се манипулира, да се клюкарства, да се клевети.
Става въпрос за възпитание с основни ценности, които следва да са ясни и понятията за които никак не са разтегливи. Стига човек да има базово възпитание. Което, за жалост, не е налично в обществото ни като първична ценност.
В това е въпросът. И това е същността на темата.
Анцузите са чиста периферия. Подобен въпрос няма място тук.
Яденето на зрънчо - също. Детето може да го яде и изобщо да не се вписва в категорията "деца- чудовища". Може да носи анцуг или костюм и да се вписва или да не се вписва в тази категория.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в вт, 13 сеп 2016, 10:37
Аз ще дам пример с моята дъщеря: Казвам й: Не вдигай шум, брат ти спи. Тя ми отговаря: Ще вдигам шум колкото си искам. Казвам й, че на мама не се отговаря, мама се слуша. А тя: Ще ти отговарям колкото си искам. Ето тук вече отварям шамарената фабрика и дупето е напляскано.

Ей това си е класическо родителско несправяне и шамари, срещу които бих се пенявила и говорила до второ пришествие.
Идеална илюстрация на шамаросване от безсилие. Само не разбрах как стана така, че в контекста на поста дойде като хвалба едва ли не.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в вт, 13 сеп 2016, 10:43
Докато се отхвърли примера с анцузите, и друг дойде на крака, така да се каже;))


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в вт, 13 сеп 2016, 10:45
Здравословното готвене и следенето на собствен режим е мъчна и досадна работа, какво остава, ако трябва да го правиш и за други. И малкото леке не оценява усилията ти, ако се тъпче с лайна - оттам и сеирите. Едва ли има кой знае каква разлика от "ми то ми отговаря, затва ще го бия". Малоумният родител пак се чувства недооценен. Има ли реално значение каква е причината? Всеки е луд спрямо детето си в някаква сфера.

Децата са хора. А хората не обичат да им се казва какво да правят. Авторитет и уважение по принцип се заслужават, не идват по дифолт. Тва че си го родила не означава нищо, щото на човечето не му е даден избор. И е нормално постоянно да има предизвикателство.

Аз бях пълна патка като малка (според прилично количество люде все още съм), но и родителите ми не стават за нищо и не искам да ги чувам. И единствената причина да не сме се изклали с майка ми е, защото все пак не са ме били.
При теб вероятно играе роля и факторът сексуална ориентация. По-възрастното поколение все още гледа с ужас на еднополовите двойки. Навремето когато се разбра, че си падам и по момичета, роднините ми, които иначе много ме обичат и т.н., обсъждаха пращане в клиника. Явно са си представяли, че с малко хапчета, лекции и терапия ще захаресвам само мъже  :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: laseen в вт, 13 сеп 2016, 10:51

При теб вероятно играе роля и факторът сексуална ориентация. По-възрастното поколение все още гледа с ужас на еднополовите двойки. Навремето когато се разбра, че си падам и по момичета, роднините ми, които иначе много ме обичат и т.н., обсъждаха пращане в клиника. Явно са си представяли, че с малко хапчета, лекции и терапия ще захаресвам само мъже  :hahaha:

Факторът, който важи при мен е, че като цяло хората не стават за родители. Твърде големи егоисти сме и най-доброто, на което можеш да се надяваш е да излезеш от семейството с възможно най-малко отнесен демидж. Нашите са лекари и като разбраха какво ме влече не са смятали да ме пращат по терапии, все пак научният мозък не се влияе от простотии. Поради доста странични засукани причини ме ненавиждат откак съм се родила и това просто беше върхът на сладоледа един вид. Т.е. като съм грешка поне да съм завършена от-до.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в вт, 13 сеп 2016, 11:02
Веднага се сещам за This Be The Verse, на Филип Ларкин:
They fuck you up, your mum and dad.
They may not mean to, but they do.
и т.н.

Обичам го този човек  :love:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 11:29
Judy, напълно съм съласна с написаното, че не зрънчо и анцузи трябва да обсъждаме. Темата за храненето я вмъкнах покрай това, че децата се различават и да, понякога с едното е по-трудно да постигнеш това, което с лекота си постигал при другото и може би трябва да има преоценка на методите. Не съм се замисляла обаче никога за шамар :) за каквото и да е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 12:51
Аз ще дам пример с моята дъщеря: Казвам й: Не вдигай шум, брат ти спи. Тя ми отговаря: Ще вдигам шум колкото си искам. Казвам й, че на мама не се отговаря, мама се слуша. А тя: Ще ти отговарям колкото си искам. Ето тук вече отварям шамарената фабрика и дупето е напляскано.

Ей това си е класическо родителско несправяне и шамари, срещу които бих се пенявила и говорила до второ пришествие.
Идеална илюстрация на шамаросване от безсилие. Само не разбрах как стана така, че в контекста на поста дойде като хвалба едва ли не.

Това и аз го броя за безсилие. Има поне 2-3 други инструмента за справяне. Втората реплика също така не е нужна, детето не го интересува правилото "на мама не се отговаря". То дори не трябва да се изказва на глас, то е по подразбиране. Ако се изказва на глас прекалено често, дори подкопава авторитета. Трябвало е майката да каже- ако вдигаш шум, губиш привилегия Х. И дори само след 30 секунди да шушне, край. Взимаш ТВ, таблет, изхвърляш играчки, отменяш рождени дни, изобщо -тежки за детето последствия.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в вт, 13 сеп 2016, 12:53
Ами дори и от това няма нужда, реално детето вдига шум, защото не е успяло да си намери тихо занимание - няма да й се откъсне нещо на тая майка да седне за 5 минутки с детето и да намерят някаква тиха занимавка, рисуване, оцветяване, някоя играчка ...
То детето не вдига шум ей така, за да я дразни майката и да се намира на работа ...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в вт, 13 сеп 2016, 12:56
А тия големи братя и сестри не следва ли сами да си осигуряват тишината и да сложат малкия брат или сестра, където му е мястото? За мен е недопустимо голямото дете да хленчи, че малкото му пречи. Нали си голям, хвани го за яката и го изкарай от стаята, пък си учи на спокойствие. Принципно говоря, не за случая със спящия голям брат. От друга страна, ако ми се излежаваш до късно, останалите не са длъжни да ти пазят тишина.
Пп: това не подсети да ви питам допускате ли децата от семейството да се бият помежду си или е забранено? Не говоря за това едното да малтретира другото, а за спорадично спречкване и ступване.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в вт, 13 сеп 2016, 13:16
То момиченцето, дето е отнесло шамарите, е на 4г според лентичката, за братчето няма лентичка, което ме наведе на мисълта, че е бебе, на което ще пазят тишина.
Та в този ред на мисли споделих, че ако 4-годишната ми дъщеря вдига шум, докато бебетоо спи, проблемът е, че не съм я научила на тихи игри. Което няма да стане с шамар.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в вт, 13 сеп 2016, 13:21
Проблемът, доколкото схванах, не е защото вдига шум, а защото отговаря нагло, когато бъде помолена да не го прави. За ступване си е отвсякъде.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в вт, 13 сеп 2016, 13:26
То момиченцето, дето е отнесло шамарите, е на 4г според лентичката, за братчето няма лентичка, което ме наведе на мисълта, че е бебе, на което ще пазят тишина.
Та в този ред на мисли споделих, че ако 4-годишната ми дъщеря вдига шум, докато бебето спи, проблемът е, че не съм я научила на тихи игри. Което няма да стане с шамар.
нашия случай с моята немирница е такъв - 4-годишна и малко бебе. Повярвай ми  нищо не я усмирява, никакви тихи игри не я правят тиха, тя ги прави шумни. Не казвам, че шамарът е подходящ в този случай, но е много лесно отстрани да се дават съвети. Децата си искат вниманието, но често когато бебето спи, мама иска да сготви, да изчисти, което пък кара 4-годишното да си търси вниманието. И детето е право, и майката. Затова през седмицата пускам моята 4-годишна на градина и гледам през почивните дни да освободя време за нея, което пак не и стига, но това е друг въпрос.
Чудя се как употребата и желанието за един сладолед се приравнява с нетърпимо и лигаво непослушание.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в вт, 13 сеп 2016, 13:40
Кафето с мед ме разбра.  :peace: Ако прочетете постовете ми в темата, ще разберете, че шамарът не е безсилие, а средство за възпитание. За мен израз на родителско безсилие е да се крещи по детето, да търпи обиди, както и да му се угажда за всяко примрънкване, че иска нещо.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Мерси! в вт, 13 сеп 2016, 13:45
Как не сме се биели като малки. Не знам дали майка е била виновна, ама със сестра ми вечно бяхме на кълбо.
После ни наказваха и като свършеше забраната почвахме от там докъдето бяхме стигнали. :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 13:48
А преди да се стигне до шамара, няма ли някакво междинно ниво, където може да има обяснения, за да разбере детето какво и защо. На 4 години, бебето спи, на каката й е скучно и търси начин да привлече внимание. Съвсем нормална ситуация. Съвсем нормално е да е сърдита, ако редовно трябва да прави нещо заради бебето. Ако начина по който си изразява емоциите завършва с шамар, горкото дете.

Или щом от първия път не изпълни командата, шамар.

На 4-5 годишните /поне тези около мен/, много отрезвяващо им действа израза - събудите ли бебето, вие ще го гледате докато реве после. Изчезват с 300 от мястото, където спи бебето и гледат да не се мяркат много много докато не се събуди.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в вт, 13 сеп 2016, 13:51
Ако прочетете постовете ми в темата, ще разберете, че шамарът не е безсилие, а средство за възпитание.
Чудесно те разбрахме!  :peace: Кратко и ясно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в вт, 13 сеп 2016, 13:52
Обяснения задължително. Но има моменти, когато и те не помагат. Просто детето е решило да изпробва търпението и границите докъде са. В интерес на истината може и малко ревност да има. Затова винаги гледам поне по половин един час на ден да отделя само за нея.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в вт, 13 сеп 2016, 13:58
Обяснения задължително. Но има моменти, когато и те не помагат. Просто детето е решило да изпробва търпението и границите докъде са. В интерес на истината може и малко ревност да има. Затова винаги гледам поне по половин един час на ден да отделя само за нея.
може да те разбере само някой, който е "в твоите обувки", като мен.  Дори и да кажа на моята дъщеря, че тя ще гледа бебето когато се събуди, че ако го остави да спи ще имам повече време за нея, а бе каквито и доводи да изкарам, понякога нищо не работи, умира си от кеф да нерви хората - разбере ли, че нещо те дразни, ей така с подла усмивчица продължава да го прави. Но при повечето случи проблемът е, че иска внимание, просто се нуждае наистина от повече такова. Когато я гледа само един човек и цялото внимание е към нея, грешка няма, тя е най-доброто дете на света.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 14:00
Винаги съм смятала и все още така мисля, че децата, за да изпълнят доброволно дадено нещо, трябва да са наясно защо го правят. Обяснения от типа - защото аз така казах, защото с мама не се спори, защото по мама не се удря и т.н., не вървят. На въпроса защо, не се отговаря със защото.

Първия път, когато дъщеря ми се пусна от ръката ми и хукна да пресича сама една улица, последва  лекция как колата може да я размаже на асфалта и от нея човек да не стане повече. Беше на 3 години.

Когато дъщеря ми се пробва да ползва в къщи думи, които чува от градината - тъпа, луда, не ми пука, плюене и т.н., последва също лекция, в която първо я помолих да ми обясни какво означават думите, които ползва, да ми каже кога в къщи е чула и видяла да се държим по този начин, да ми каже дали смята всичко това за хубаво. Сега й е разрешено вечер в банята да истерясва, но спре ли душа искам глупостите от устата й да спрат и те. Обяснила съм, че не ми е приятно да чуват такива думи от устата на 5 годишно момиче, така както на нея няма да й е приятно аз да й ги казвам. Не се налага да го повтарям.

roxanna, ами остави й веднъж ревящото бебе, след като го събуди.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в вт, 13 сеп 2016, 14:01
Пак много зависи от детето как примрънква, от 1 бонбон на ден няма да надебелее особено. Понякога забраненият плод е най-сладък.
:
Аз съм хранена винаги с домашна храна и точно затова обожавах да ям навън, особено първите пици в София на Раковска и Гурко - дори казах на майка ми, че са по-вкусни от нейните, заради което тя с основание ми се поразсърди :D
Чувала съм малко момиченце да моли за желибон, а младият симпатичен татко назидателно да й напомня, че тези неща са вредни и те не ги купуват. Ами съгласи се само за 1, няма да се отрови.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в вт, 13 сеп 2016, 14:07
roxanna, ами остави й веднъж ревящото бебе, след като го събуди.
ако искам то да оцелее точно това не бива да правя - хапала го е, удряла го е, боцкала е бузата му с пръст - къде от ревност, къде за да привлече вниманието ми. Аз също обяснявам, че ако избяга на улицата, може да я смачка кола, но обясненията имат ефект при едни деца, за жалост при други го няма този ефект. Приемете го - не всичко действа при всички. Трудно ми е с нея, защото батко и беше на другата крайност, само с думи се разбирахме и още е така. Така че и вас ви разбирам - имам предвид тези, които давате съвети, че само с обяснения всичко се постига. Просто различни характери - често казвам, че сега на нас ни е трудно, но съм сигурна че в бъдеще тя ще се оправи в живота, каквото е намислила винаги го постига.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 14:13
Не отричам, че има трудни деца. Обаче отричам боя като средство за възпитание. Въпреки, че резултатите от двата вида възпитание ще ги видим на един доста по-късен етап де.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 14:14
Винаги съм смятала и все още така мисля, че децата, за да изпълнят доброволно дадено нещо, трябва да са наясно защо го правят. Обяснения от типа - защото аз така казах, защото с мама не се спори, защото по мама не се удря и т.н., не вървят.

Значи изнасяш лекция ЗАЩО по мама не се удря?
 И с мама не се спори. Така е. Дсобено когато си на 4 години. Тя, мамата няма десет живота за да спори с 4 годишни.
 Може да си говорят мама и 4-годишното, но да спорят....хм.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в вт, 13 сеп 2016, 14:23
Познавам майка,луда на тема чистота и марки.
Не знам дали сте виждали 4 годишно,което почти не играе за не се изцапа.
Имам подобно дете в махалата. Не тича, защото ще падне, не се катери, защото ще се изцапа, не вика, защото е хулиганско и т.н.  :crazy:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 14:25
Янечек, спорадично спречкване и сбутване допускам. Моите са момчета и е нормално играта им на моменти да е по- буйна. Ако видя обаче, че преминава в млатене, прекратявам занимавката, ако те сами не се сетят. Навън не съм ги виждала да се бият с други деца, но помежду си от време на време се удрят. И не, не го смятам за насилие. Все пак става въпрос за бой най-често по време на игра, която почва като борба, занимавка с мечове, с водни пистолети и т.н


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в вт, 13 сеп 2016, 14:27
За да е с такова поведение 4 годишно, значи или е игнорирано, или спрямо него отношението е същото.
+ липса на възпитание за това къде и кога какво се прави. Достатъчно голямо е, за да знае, че когато някой спи шум не се вдига. Ама дали е баща му, брат/сестра, майка, няма значение. Или че по тъмно също не се пречи, ако примерно са в жилищна сграда. Но ако са го оставяли да вилнее 4 г., няма как изведнъж да очакват, че ще се промени. И шамарът не е за него.
:
Преди няколко седмици изведнъж гръмна музика в блока, едни яки басове, към полунощ беше, делничен ден. Оказаха се съседи 3 етажа под нас, детенцето им (на около 5 г.) поискало да слуша силно музика и те какво да правят, пуснали му  :crazy:

...мама иска да сготви, да изчисти, което пък кара 4-годишното да си търси вниманието. И детето е право, и майката...
Според мен майката не е права. Скоро в една друга тема имаше изумени, че е възможно да се наеме жена, която да е и детегледачка, и домашна помощница - нямало да свърши качествено работата, как така ще зареже децата, за да иде да шета? Но ако е собствената им майка се приема за ок. Защо? Тя е шесторъкия Шива? Работата на този, който е вкъщи с децата са децата. Може да свърши нещо, ако заспят или под формата на игра, заедно с тях, или ако са се заиграли, но да търсят внимание, а тя да тича да чисти грешката си е нейна. След работно време с бащата за 1 час всичко се оправя. И децата доволни, и работата свършена.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 14:30
Естествено, че обяснявам защо по мама не се удря. След като виждаш как други деца удрят майките си, а те нищо не правят, за да го прекратят, нормално е да се чудиш защо пък точно ти нямаш право да удряш своята си майка, когато си и ядосан/а. И да, отговора на въпроса "защо не мога да те ударя" не е "защото аз така казах".

А защо да не се спори с мама? Не виждам нищо лошо в спора и изразяването на собствено мнение. Мама може да няма 10 живота, но детето е един път на 4-5-6 и втори шанс да се върнеш в изходна позиция във възпитанието нямаш. Каквото си направил сега, това е, за добро или лошо.......


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в вт, 13 сеп 2016, 14:32
A според мен е точно обратното - 4-годишното не е игнорирано, а просто не е оставяно никога да се занимава само и затова има нужда от цялото внимание на този, който го гледа, просто така е научено - някой друг да го занимава и сега, когато трябва да дели мама с бебето, започва да се държи лошо.
Лично аз такива обсебващи същества не мога да понясам изобщо - нито деца, нито възрастни. И съм се постарала да не възпитам глезльовци, които смятат, че съм им на разположение. Има дечища, които ревнуват майките си дори от книгата и всячески се стараят да прекъснат омразното занимание, прибягвайки до набор от номера, които са забелязали, че работят. Например "гладна съм", когато изобщо не е гладна. Само и само да изюрка майка си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в вт, 13 сеп 2016, 14:41
A според мен е точно обратното - 4-годишното не е игнорирано, а просто не е оставяно никога да се занимава само и затова има нужда от цялото внимание на този, който го гледа, просто така е научено - някой друг да го занимава и сега, когато трябва да дели мама с бебето, започва да се държи лошо...
Това са много големи изключения, съмнявам се, че става дума за това. Но е възможно да е ревност, която е нещо нормално при появата на ново бебе. Работа на родителите е да помогнат на детето да я преодолее, със сигурност не с шамари.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в вт, 13 сеп 2016, 14:47
Да се изчисти, сготви и изглади един час не е достатъчен, а средства за домашна помощница нямам. Когато може ММ помага, сигурна съм че повечето от жените не могат да се похвалят с това.
Няма какво да се обяснявам - не сме я оставили да вилнее 4 години и точка, в предишните постове дори обясних, че сме търсили и професионална помощ. Интересно ми е като огладнее въпросното отроче, аз какво да му кажа, сега ще ти обръщам внимание, ще ядеш когато баща ти се прибере, защото тогава ще мога да ти сготвя без да си пренебрегнато и ощетено откъм внимание.
Янeчeк, и ти не си съвсем права - дъщеря ми не е първо дете. Голямото винаги си е играло само. Така процедирах и с нея - но не се получи, винаги търси друг за игра, винаги! Сега например когато големия иска да ми каже нещо, тя почва нарочно да бърбори, не иска да го слушам. А не е първо дете, че да е свикнала само нея да изслушвам. Винаги вниманието се е деляло на две, така че появата на бебето не е нещо съвсем извънредно. За разлика от нея - батко и е друг, добър и отзивчив, не е егоист, а 7г. всичко е било за него. Помага ми, играе си с нея и бебето,  въпреки че напоследък му омръзна от нейните глупости.
Не ме разбирайте погрешно - по принцип съм против шамарите, използвала съм ги рядко и винаги се чувствам зле след това, наясно съм че в повечето случаи са проява на слабост.  Винаги търся други средства и методи. Но и вие проумейте, че децата са различни - понякога и от 9 дола да му донесеш вода, не става. Опитвам се да ви обясня, че не всичко е резултат от поведението на родителя - има черти от нейния характер, които се проявяват откакто се е родила и нищо не може да ги промени.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в вт, 13 сеп 2016, 14:53
Роксана, аз не те обвинявам, а говоря принципно. На твое място щях да ошамаросам детето, без да изпитвам и грам угризение. Айде де, ще ме прави на маймуна, а аз, за да докажа, че съм такава, ще обяснявам обширно и то пак ще ми се хили, точно защото това е била целта му - да дразни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 14:58
Ей затова насърчавам децата към самостоятелна игра. И затова в тоя форум ме питат- ама ти не обръщаш ли внимание на децата си.

Обръщам, ама гледам да не ги уча, че трябва непрекъснато някой да се занимава с тях. Очаквам часове наред независима игра, и да се увеличава с годините.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в вт, 13 сеп 2016, 15:01
И аз така. В тоя ред на мисли, забелязвам все повече деца, които се държат като по-малки. Примерно 7-годишно да врещи и да ляга по земята, за да се налага. Или да плаче, защото нещо не става, както то е поискало.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 15:03
Аз пък забелязвам, че 7-годишните ги смятат за малки, а те всъщност са много компетентни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в вт, 13 сеп 2016, 15:04
И аз така. В тоя ред на мисли, забелязвам все повече деца, които се държат като по-малки. Примерно 7-годишно да врещи и да ляга по земята, за да се налага. Или да плаче, защото нещо не става, както то е поискало.

Щом родителите не са взели мерки досега, едва ли ще  се промени. До 7 годишна възраст сееш. После жънеш каквото си посял.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в вт, 13 сеп 2016, 15:11
Явно живея в друга вселена, не ми се е случвало да видя 7 годишно в легнало положение.
Да се изчисти, сготви и изглади един час не е достатъчен...
Е, не знам какво правите, ние за 1 час успяваме. Подобрете организацията, храната за обяд може да се сготви вечерта, все пак не е нужно всеки ден основно чистене и т.н. според конкретните навици...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 15:16
НСЧ, ти сама даде пример, че за един час не се вмества, трябва подготовка отпреди. Освен това елиминираш и гладенето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в вт, 13 сеп 2016, 15:19
Кое не се вмества?
Гладенето - дрехите, с които се излиза навън се гладят. Всеки си глади неговите + на детето, който излиза с него. За улеснение на организацията - материи, които не се гладят, ако човек не иска.

Въобще не смятам да обсъждам повече въпроса. Абсурдно е да се оправдаваме, че не ни остава време да възпитаваме децата си заради гладене и чистене  :stop:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в вт, 13 сеп 2016, 15:23
Помня ясно, че последната истерия навън на дъщеря ми беше на 5 и половина и то само с рев. Тогава си казах, че е доста голяма вече за подобни изпълнения.

Сетих се нещо друго, което ми е принцип - щом говорят като хората и можем да се разберем, не ги удрям. Обаче как си викаме и се караме понякога... Няма перфектно положение! Всеки си е башка характер.

Не гладя. :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 15:24


А защо да не се спори с мама? Не виждам нищо лошо в спора и изразяването на собствено мнение. Мама може да няма 10 живота, но детето е един път на 4-5-6 и втори шанс да се върнеш в изходна позиция във възпитанието нямаш. Каквото си направил сега, това е, за добро или лошо.......
Ами спори с 4 годишно защо трябва да пази тишина, когато бебе спи.
Всеки е свободен да прави грешки колкото си иска-живота си е негов


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в вт, 13 сеп 2016, 15:25
Ако имате едно дете е нормално да успявате. Осъзнавам че си е мой проблемът, че гладя всичко за нашето петчленно семейство. Чистенето включва прахосмукачка, моп и прах /и тук си падам малко маниачка, дразни ме мръсното, а и 5 човека цапат повече от трима/, а готвенето - според зависи, но и по един омлет да спертна + салата, пак са си едни 20-30 мин.
Често оставям тези неща за моментите, в които малките спят, точно за да мога да им обръщам внимание, но има случаи когато върша тези дейности през деня и ми се иска да мога да разчитам на това, че дъщеря ми ще помирува малко. Затова всъщност става въпрос. Често я викам при мен когато готвя - хем да създам усещане в нея, че ми помага, хем да мога да я контролирам, че няма да свърши някоя пакост.
За справка - не се оправдавам, че нямам време да възпитавам детето си, напротив - полагам всякакви усилия в тази насока. Просто го дадох като пример кога детето се чувства ощетено - с големия не беше така, защото се занимаваше сам, с нея - не, естествено когато мога отлагам останалите си задължения в нейна полза.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 15:26
Ей затова насърчавам децата към самостоятелна игра. И затова в тоя форум ме питат- ама ти не обръщаш ли внимание на децата си.

Обръщам, ама гледам да не ги уча, че трябва непрекъснато някой да се занимава с тях. Очаквам часове наред независима игра, и да се увеличава с годините.
И аз така. Дете, което очаква АЗ да се занимавам с него, за да не му е скучно нещо е объркано тотално.
Може да се занимаваме тогава, когато аз имам време, но когато нямам не може да се очаква да съм на негово разположение.

Въобще не смятам да обсъждам повече въпроса. Абсурдно е да се оправдаваме, че не ни остава време да възпитаваме децата си заради гладене и чистене  :stop:
Може да искаме да пишеме стихове. Моето време си е мое. Родителят не е собственост на детето. Ако отделяш цялото си време за него и то когато ТО иска означава че ще почне да те възприема като част от играчките си.
А това в днешно време много често се среща-децата приемат родителите си като шутове, пажове, слуги и източници на финанси, но не и като авторитети.
Просто го дадох като пример кога детето се чувства ощетено - с големия не беше така, защото се занимаваше сам, с нея - не, естествено когато мога отлагам останалите си задължения в нейна полза.
Кво се обясняваш. Кога какво ще правиш си е твоя преценка-ти си възрастния. Щом трябва да се глади , ще се глади, детето трябва да се научи че не то е центърът на света. Ако не го научиш ти, после ще го разбере по-болезнено.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в вт, 13 сеп 2016, 15:30


А защо да не се спори с мама? Не виждам нищо лошо в спора и изразяването на собствено мнение. Мама може да няма 10 живота, но детето е един път на 4-5-6 и втори шанс да се върнеш в изходна позиция във възпитанието нямаш. Каквото си направил сега, това е, за добро или лошо.......
Ами спори с 4 годишно защо трябва да пази тишина, когато бебе спи.
Всеки е свободен да прави грешки колкото си иска-живота си е негов


Ами моята вече не е на 4 и от доста отдавна знае, че когато някой спи му се пази тишина. Не беше трудно да го научи, до спор не се е стигало.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 15:36


А защо да не се спори с мама? Не виждам нищо лошо в спора и изразяването на собствено мнение. Мама може да няма 10 живота, но детето е един път на 4-5-6 и втори шанс да се върнеш в изходна позиция във възпитанието нямаш. Каквото си направил сега, това е, за добро или лошо.......
Ами спори с 4 годишно защо трябва да пази тишина, когато бебе спи.
Всеки е свободен да прави грешки колкото си иска-живота си е негов


Ами моята вече не е на 4 и от доста отдавна знае, че когато някой спи му се пази тишина. Не беше трудно да го научи, до спор не се е стигало.
Децата са различни. Разбрах го тогава, когато вече имах две. И двете са мои, и двете еднакво възпитавани, но за едната си трябва твърда ръка, а с другата се разбирам само с думи.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 15:38
За мен дори е ключово децата да виждат, че неща се оправят и се вършат домашни задачи. Наистина не мога да съм 100% на разположение само за детето. Играх я тази игра с първия и повече не мога.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в вт, 13 сеп 2016, 15:40
Може да искаме да пишеме стихове. Моето време си е мое. Родителят не е собственост на детето. Ако отделяш цялото си време за него и то когато ТО иска означава че ще почне да те възприема като част от играчките си.
Не говорим за крайности - цялото време или никакво :peace:
Грешка и е и поставянето на всички деца под един знаменател - едно е по-самостоятелно, друго не. Не може да се възпитават по еднакъв начин, защото при едното ще има липса на грижи, при другото - излишък, и двете са вид насилствени действия.
Това го казвам като родител на изключително самостоятелно от бебе дете. Съобразявам се с него, макар не винаги да ми е кеф. Същото е и при обратния случай.

:
...Осъзнавам че си е мой проблемът, че гладя всичко за нашето петчленно семейство...
Именно, за такива неща говоря, човек да си организира нещата, за да му е по-леко  :hug:
Съдейки от лентичката голямото ти дете е достатъчно голямо, за да поеме доста неща, така че не 1 да тича след 5, а 3-ма след 5. Разликата е огромна.
Свекърва ми също е с 3 деца, доста полезни неща съм видяла от нея по организацията, но основното е - никога сам  :peace:  


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 15:41
Всички деца могат да се насърчат за концентрирана самостоятелна игра.

Дори и за храненето може да се научат да чакат, дори е възпитателно да се знае, че няма кой да им подскача със закусчица на секундата, а си има часове за хранене.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 15:41
За мен дори е ключово децата да виждат, че неща се оправят и се вършат домашни задачи. Наистина не мога да съм 100% на разположение само за детето. Играх я тази игра с първия и повече не мога.
100% на разположение на детето е даже противопоказно да бъдеш.
Може, обаче да го включиш в домашните задължения.
Мама глади, то сгъва. Така хем са заедно, хем ще научи нещо.
 А не мама да реди на пода кубчета защото на принца му било "скучно". Нито има смисъл, нито е особено възпитателно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в вт, 13 сеп 2016, 15:44
weissbier, ако не си готов да си промениш приоритетите заради детето - защо тогава си го родил?
Тук се пише предостатъчно за майки, които си седят с кафето и не обръщат грам внимание какви ги върши то. Явно и те искат "да си пишат стихове" както си се изразила. Правилно ли е това?
Дори и за дивите животни известно време децата им са центърът на техния свят. Дават първо на тях да ядат, защитават ги, носят им в дупката плячка.
Детето няма да оцени дали мама е изчистила перфектно, но необръщането на внимание ще му се отрази. Все по-често си казвам: Майната й на домашната храна, важното е детето да е навън и даиграе. А обичам да готвя, не си търся оправдания.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 15:47
weissbier, ако не си готов да си промениш приоритетите заради детето - защо тогава си го родил?
Тук се пише предостатъчно за майки, които си седят с кафето и не обръщат грам внимание какви ги върши то. Явно и те искат "да си пишат стихове" както си се изразила. Правилно ли е това?
Дори и за дивите животни известно време децата им са центърът на техния свят. Дават първо на тях да ядат, защитават ги, носят им в дупката плячка.
Детето няма да оцени дали мама е изчистила перфектно, но необръщането на внимание ще му се отрази. Все по-често си казвам: Майната й на домашната храна, важното е детето да е навън и даиграе. А обичам да готвя, не си търся оправдания.
Аз не съм роб на прищявки. Аз преценявам кога детето има нужда от внимание и тогава го давам, защото ако го давам всеки път, когато му е "скучно", означава, че моето внимание се обезценява.

  Постоянно срещам хленчещи на родителите си деца, които повтарят "мамо, скучно ми е" и явно очакват мама да зареже всичко и да се изправи на главата си, за да стани интересно и "нескучно".
 Щом за вас това е правилно, аз съм последния човек, който ще ви разубеди.

 Само на скучните хора им е скучно, а скучен човек е този, който е свикнал други да го забавляват, поради което е тотално лишен от въображение. Това е болестта на съвременните деца.
 За да расте едно дете с въображение то не трябва да очаква другите да му правят интересното.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: milmich в вт, 13 сеп 2016, 15:50
И аз така. Дете, което очаква АЗ да се занимавам с него, за да не му е скучно нещо е объркано тотално.
Може да се занимаваме тогава, когато аз имам време, но когато нямам не може да се очаква да съм на негово разположение.
Абсолютно съгласна съм...Докато ни облъчват отвсякъде с писания, че НЕ обръщаме достатъчно внимание на децата си и те имали нужда от времето  и вниманието ни непрекъснато, децата се превърнаха в НЕсамостоятелни, НЕизобретателни и НЕ много интелигентни ....Във всеки случай аз не съм играчка. Слава Богу моите го осъзнаха много рано :mrgreen:Това не означава, че са лишени от внимание, а, че гледам нещата да с рамките на нормалното /за мен нормално :mrgreen:/ Това, че съм родител не ме прави нито по малко човек, нито жена, нито приятел и съпруга. За всичко трябва да има време :D


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: milmich в вт, 13 сеп 2016, 15:52
Само на скучните хора им е скучно, а скучен човек е този, който е свикнал други да го забавляват, поради което е тотално лишен от въображение. Това е болестта на съвременните деца.
 За да расте едно дете с въображение то не трябва да очаква другите да му правят интересното.
Има една прекрасна мисъл по този повод и я повтарям на моите непрекъснато...
"Интелигентният човек не скучае - той е с мислите си!"


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в вт, 13 сеп 2016, 15:54
Само на скучните хора им е скучно, а скучен човек е този, който е свикнал други да го забавляват, поради което е тотално лишен от въображение. Това е болестта на съвременните деца.
Сериозно?
А аз имам достатъчно акъл, за да се сетя, че на малко дете му е скучно в ресторант с големи хора.
А ако не е скучно и въображението му подскаже да се плете в краката на келнерите и да търчи из цялото заведение? Това е добре, нали така, и мама, и детето се забавляват и са супер!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 15:59
Само на скучните хора им е скучно, а скучен човек е този, който е свикнал други да го забавляват, поради което е тотално лишен от въображение. Това е болестта на съвременните деца.
Сериозно?
А аз имам достатъчно акъл, за да се сетя, че на малко дете му е скучно в ресторант с големи хора.

Що го водиш тогава? Ако ти се ходи на ресторант, дай го на съседката за малко, на майка си или не ходи.
Ако толкоз искаш гурме с хлапе на 2 години ще седиш в ъгъла на ресторанта, изправена на главата си и ще чуруликаш като лястовичка. Това ще си го пишеш актив "истинска жертвоготовна мама, правеща всичко за детето си.."... :mrgreen:
 А ако детето ти е на 4 години, то е напълно в състояние да изтърпи една скучна визита на ресторант. Ако не може-така си го възпитала-проблемът си е твой.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 16:00
По-големите деца, дори с година да са по-големи, ревнуват. Можете да си представите как бихте се чувствали, ако утре мъжете ви с възторг ви съобщят, че $ще си имаме още една женаааааа - много мила, много сладка, много мъничка, трябва да й обръщаме внимание, ти ще я галиш и ще я целуваш, ще й переш гащичките, ще пазиш тишина, когато тя спи, първо на нея ще даваме да яде, а аз ще й обръщам мноооого внимание, когато плаче....$. Е, по същия начин се чувстват децата.

Има такива хора*деца, на които наистина им е много трудно да си намират сами занимавка и винаги имат нужда от компания. Също както има и определяни за темерути, които сякаш ни приемат- ни предават, а са концентрирани само в собствените си занимания.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в вт, 13 сеп 2016, 16:02
Само на скучните хора им е скучно, а скучен човек е този, който е свикнал други да го забавляват, поради което е тотално лишен от въображение. Това е болестта на съвременните деца.
Сериозно?
А аз имам достатъчно акъл, за да се сетя, че на малко дете му е скучно в ресторант с големи хора.
А ако не е скучно и въображението му подскаже да се плете в краката на келнерите и да търчи из цялото заведение? Това е добре, нали така, и мама, и детето се забавляват и са супер!

Щом човек има достатъчно акъл за това, значи има достатъчно акъл да не води малко дете на подобно място и така не би се сблъскал с всички произхождащи от това проблемни ситуации.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в вт, 13 сеп 2016, 16:02
Не знам къде ги виждате в днешно време тези деца с прекалено внимание, повечето родители едва им виждат очите вечер.
Дори и за храненето може да се научат да чакат, дори е възпитателно да се знае, че няма кой да им подскача със закусчица на секундата, а си има часове за хранене.
За храната конкретно друго съм чела според психолозите. Но какво ли разбират те пред бгмаммата.
Говоря за малко дете 0-3 г., нагоре не съм виждала ненавременни искания.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 16:03
Андариел, става ти запазена марка да сравняваш родителски и съпружески отношения. На всички е ясно, че са коренно различни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 16:09
Каквато аудиторията - такива са и примерите.  Това е нещо, което всяка жена може да усети и да разбере. Близко й е до сърцето. Няма друг по-подходящ пример,за да накара една възрастна жена да изпита, макар и наужким, това, което изпитва голямото дете, когато се появи ново дете в семейството. Е, ако ти се сещаш за по-подходящ пример - би май гест!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 16:12
Напротив, за доста батковци и каки новото дете е желано. Все едно да ти кажат, че ще ти вземат домашна помощница и приятелка за кафе, 2 в 1.

Аз съм изпитвала само радост покрай раждането на брат си. А у двете по-големи ревност не съм видяла.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в вт, 13 сеп 2016, 16:13
Само на скучните хора им е скучно, а скучен човек е този, който е свикнал други да го забавляват, поради което е тотално лишен от въображение. Това е болестта на съвременните деца.
Сериозно?
А аз имам достатъчно акъл, за да се сетя, че на малко дете му е скучно в ресторант с големи хора.

Достатъчно акъл е да не се води малко дете в ресторант с големи хора.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в вт, 13 сеп 2016, 16:14
Грешка и е и поставянето на всички деца под един знаменател - едно е по-самостоятелно, друго не. Не може да се възпитават по еднакъв начин, защото при едното ще има липса на грижи, при другото - излишък, и двете са вид насилствени действия.
ей това се опитвам да кажа и аз през цялото време. Освен това във възпитанието фактор е и това колко деца имате - защото когато бяхме само с едно дете, цели 7г., най-голям успех имаше наказанието - правиш бели, прибирам те, но сега ако трябва да накажа единия така, наказвам и другия, без да е виновен. ММ наказа така два пъти дъщеря ни - прибрахме се всички от парка, ами гузно ми беше пред сина ми, а и неговата ненавист към нея се засилва след подобни случки.
И всъщност темата беше за това, че при някои хора реакцията към неподходящото поведение на децата им, липсва изобщо. После се превърна в " за и против шамарите".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 16:17
Напротив, за доста батковци и каки новото дете е желано. Все едно да ти кажат, че ще ти вземат домашна помощница и приятелка за кафе, 2 в 1.

Аз съм изпитвала само радост покрай раждането на брат си. А у двете по-големи ревност не съм видяла.

Да, бе, да! Желано било! Желано, но за да угоди на мама и тати. Не пречи хем да е желано (като домашен любимец), но в същото време и съперник. Ревността може да бъде потисната като външна проява, но това не означава, че я няма. Класика, Мамасита, класика, включително потвърдено на експериментално ниво. Вродено им е на децата, дори на бебетата.
Няма как да сравняваш с домашната помощница, защото я е наемен работник. Играта става различна обаче, ако домашната помощница започне да люлее люлката и да топли леглото. Тогава вече тя не е домашна помощница, а съперница. Така е и при децата - по-малкото е съперник


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в вт, 13 сеп 2016, 16:18
Не знам къде ги виждате в днешно време тези деца с прекалено внимание, повечето родители едва им виждат очите вечер..
И аз това се чудя. Повечето деца изобщо не общуват с родителите, а тук се очерта като проблем на новото време прекаленото внимание.
Според мен тотално се объркват понятията - това, че родителите са склонни да защитат отрочето навсякъде - пред учител, пред друг възрастен, в неравната борба с връстник, е следствие не толкова от обгрижване, а от липса на внимание и суета да защитиш себе си, самочувствието си като родител, нежелание да признаеш, че в някои отношения си се провалил, че не, това не може да бъде моето дете. Същото е с купуването и на прекалено много вещи. Заместител на внимание.
Евентуално има по-обгрижвани деца във възрастта до три години, когато е естествено детето да има нужда от повече внимание. Но моите наблюдения са, че такива деца израстват по-скоро спокойни, отколкото лигави и трудни за разгадаване от страна на родител. Защото най-малкото той е бил достатъчно дълго време с тях, за да знае как да реагира при по-специфични състояния, а не гледа детето си като добър познат.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 16:18
О, с повече деца е идеално. Може да въртиш казармени номера: "Наказани сте всички заради Х!"

Познай дали Х ще повтори:)

Мда, особено обичам, Андариел, когато някой учен от разстояние хиляди километри и десетилетия ми каже от трето лице какво всъщност съм мислела и чувствала, когато от първо лице съм изпитвала обратното.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в вт, 13 сеп 2016, 16:19
О, с повече деца е идеално. Може да въртиш казармени номера: "Наказани сте всички заради Х!"

Познай дали Х ще повтори:)
на нашата въобще не и пречи, повтаря, че и потретва.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 16:20
Може и да повтори, че и да потрети, за да направи гадно. Има такива хора - нарочно правят нещо нередно, за да бъдат наказани и другите.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 16:21
Е нали разчиташ на това, че другите ще ги накажат наново по неприятен начин?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 16:22
По-големите деца, дори с година да са по-големи, ревнуват. Можете да си представите как бихте се чувствали, ако утре мъжете ви с възторг ви съобщят, че $ще си имаме още една женаааааа - много мила, много сладка, много мъничка, трябва да й обръщаме внимание, ти ще я галиш и ще я целуваш, ще й переш гащичките, ще пазиш тишина, когато тя спи, първо на нея ще даваме да яде, а аз ще й обръщам мноооого внимание, когато плаче....$. Е, по същия начин се чувстват децата.

Както винаги си цар на сравненията. Както беше едно и също шамара и убийството, така е едно и също да имаш брат или сестра с това да ти сложат рога...ама същото си е... :35: :35: :35:
Андиии, кой ти даде дипломата?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 16:29
Да, и сравненията са право в целта. Самата реакция го показва. Както писах - всяка жена може да го усети, затова се дават примери, които емоционално са близки до хората.

Е нали разчиташ на това, че другите ще ги накажат наново по неприятен начин?

Това не го схванах.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 16:29
Да, и сравненията са право в целта. Самата реакция го показва.
Че предизвикваш смях у мен не го отричам.
Мъжът ми да ми изневери с комшийката е като да имам сестра...
  :35: :35: :35: :35:
Стреляш в целта и счупи смехомера. Това сравнение ще го запомня със сигурност...
 Може да се използва за "реплика на седмицата"


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в вт, 13 сеп 2016, 16:32
По-големите деца, дори с година да са по-големи, ревнуват. Можете да си представите как бихте се чувствали, ако утре мъжете ви с възторг ви съобщят, че $ще си имаме още една женаааааа - много мила, много сладка, много мъничка, трябва да й обръщаме внимание, ти ще я галиш и ще я целуваш, ще й переш гащичките, ще пазиш тишина, когато тя спи, първо на нея ще даваме да яде, а аз ще й обръщам мноооого внимание, когато плаче....$. Е, по същия начин се чувстват децата.

Както винаги си цар на сравненията. Както беше едно и също шамара и убийството, така е едно и също да имаш брат или сестра с това да ти сложат рога...ама същото си е... :35: :35: :35:
Андиии, кой ти даде дипломата?

Цвиля вече  :35:  :lol:
Темата е една от най-безумно-идиотските, които са се пръквали напоследък. Някои избиха рибата с невероятните си сравнения.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 16:33
ти изобщо не си схванала връзките между агентите. Не става въпрос майка ти да ти доведе нов баща, а да роди или осинови още едно дете. Но за да разбереш, ще ти дам подсказка с нещо, което ти е близко - наследство и пари - ако се появи още някой брат, ще ти се наложи да делиш с него и той ще има равен дял с теб. Което пък, означава, че ще ти вземе половината от това, което смяташ, че ти се полага по право.
Частично може и с новия баща да стане - женят е и автоматично, ако той я надживее, получава половината от имуществото й, а ти и братята и сестрите ти, си делите другата половина. Ако няма нов мъж - няма да делите половинка, а цялото наслесдство.

Смехът е интересно нещо - понякога е от забавление, а друг път средство за отричане (човек се смее, защото ако не се смее, ще се разплаче).


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в вт, 13 сеп 2016, 16:34
Обаче ако обърнем палачинката - нали и аз имам нужда от социален живот, и аз искам да отида на кръчма. Ако моят и неговият интерес не съвпадат, ако нямам родители тук (както доста хора)? Имам кака, но не зная кога ще е на разположение.
Ако кажа на 7-годишното дете, че трябва да е щастливо насаме с мислите си, то ще ме разбере идеално.  :crazyeyes:  :crazyeyes:

За себе си съм съгласна, че не е нужно да се дава цялото внимание на детето когато и където си поиска, защото при мен на става така.  Но се опитвам да кажа, че и една от описаните майки на кафето може да формулира същото. Та разделителната линия или по-скоро ивица за различни хора е на различна позиция.

Можете да плюете Andariel, но има логика. Не гледайте на братя и сестри от сегашната си гледна точка. Но едва ли помните детската си реакция. Не всички са били щастливи от мисълта за братче/сестриче


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в вт, 13 сеп 2016, 16:38
Е точно за това говорех за баланс - балансирано е да оставиш детето в другата стая да си поиграе само около час. Да не позволяваш да "залепне" за теб.  Извън баланса е да го зарежеш и да отидеш на кръчма.

Въпреки че аз малко съм изпаднала в другата крайност, ама си имах причини. Наесен - с песен.

А на Анди както винаги и бега баланса. :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 16:39
ти изобщо не си схванала връзките между агентите. Не става въпрос майка ти да ти доведе нов баща, а да роди или осинови още едно дете. Но за да разбереш, ще ти дам подсказка с нещо, което ти е близко - наследство и пари - ако се появи още някой брат, ще ти се наложи да делиш с него и той ще има равен дял с теб. Което пък, означава, че ще ти вземе половината от това, което смяташ, че ти се полага по право.

За теб това проблем ли е? Аз имам сестра и съм много близка с нея, не я възприемам като любовница на мъжът ми...опаа....така ли беше?
 Възприем я като приятел, близък човек, рода. Тя ми е помагала в трудни моменти и да-половината от наследството и се полага. И съм благодарна на родителите ми, че не са ме оставили само дете.
 Но ти явно имаш някакъв проблем я с брат, я със сестра, щом такива асоциации ти идват наум.

 Сестра ми не ми е конкуренция, а подкрепа. Аз по принцип не виждам конкуренция и в чуждите хора, Анди, защото си знам цената и не ме е страх от тях. Напротив-искам да науча нещо ако може от някой по-умен. Гледам на по-умния като на източник на опит, а не като на конкурент.

 Твоите разсъждения са доста странни....и доста ...хм...извратени.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 16:39
ти изобщо не си схванала връзките между агентите. Не става въпрос майка ти да ти доведе нов баща, а да роди или осинови още едно дете. Но за да разбереш, ще ти дам подсказка с нещо, което ти е близко - наследство и пари - ако се появи още някой брат, ще ти се наложи да делиш с него и той ще има равен дял с теб. Което пък, означава, че ще ти вземе половината от това, което смяташ, че ти се полага по право.
Частично може и с новия баща да стане - женят е и автоматично, ако той я надживее, получава половината от имуществото й, а ти и братята и сестрите ти, си делите другата половина. Ако няма нов мъж - няма да делите половинка, а цялото наслесдство.

Смехът е интересно нещо - понякога е от забавление, а друг път средство за отричане (човек се смее, защото ако не се смее, ще се разплаче).

Да, аз на 3г. имах ясна финансова представа какво ще ми е наследството и затова явно съм ревнувала от брат си.

Аз си помня детската реакция- много бях щастлива.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 16:45
И защо сеща трябва да обяснявате как при вас е много различно? Децата разбират нещата буквално, а възрастните би трябвало да са на по-високо ниво на разбиране. В този смисъл няма нужда от обяснения кой как бил със сестра си или на колко години имал ясна финансова визия. Самият факт, че реагирате така остро вече говори достатъчно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в вт, 13 сеп 2016, 16:47
Остава да пуснем музиката и да отворим бирата. :cheers:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: VG в вт, 13 сеп 2016, 16:48
Анди, дай моля експеримента с ревността на големите.

От доста време търся този, но за вторите, който съм гледала. Ако го намеря, ще го дам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: виж ти в вт, 13 сеп 2016, 16:49
изумителни аналогии...
плача, а дори нямам брат или сестра.
значи мъжът ми има друга :thinking:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 16:49
Andariel, откажи се от идеята, че имаш някакъв магически ключ от трето лице акуратно да определяш какво всъщност чувстват и мислят хората.

Щото ставаш като pickup artist, който са го поляли с питие, ама той е твърдо убеден, че мадамата го харесва, защото е чел нещо там за неврологията и еволюционната психология и всъщност отричането било ясен сигнал, че само след 10 минути ще го обича и ще я вкара в леглото...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в вт, 13 сеп 2016, 16:50
Самият факт, че реагирате така остро вече говори достатъчно.
Не реагирам остро. Странни са ми твоите асоциации, защото се опитваш с асоциациите си да омърсиш чуждите чуства с цел да докажеш какво? Че децата ревнуват? Ами ревнуват, но това тяхното е чиста детска ревност, която много бързо изчезва, когато разберат какво са получили в лицето на новото бебе.
 Сравненията ти са за двойка. Не знам къв професионалист си, но за психолог си слаба.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: виж ти в вт, 13 сеп 2016, 16:55
Щото ставаш като pickup artist, който са го поляли с питие, ама той е твърдо убеден, че мадамата го харесва, защото е чел нещо там за неврологията и еволюционната психология и всъщност отричането било ясен сигнал, че само след 10 минути ще го обича и ще я вкара в леглото...
:)

толерантна съм, докъдето реша.
детето ми е много далеч от чудовище, засега ;-)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в вт, 13 сеп 2016, 16:55
Има ревност между децата, както и трябва да се обръща внимание на по- голямото, когато се появи бебе и да се преодолеят някои негативни чувства .

Братската/ сестринската обич се появява на по-късен и осъзнат етап и е много хубаво да имаш брат или сестра като голям. Но и това много зависи от родителите, ако делят децата, показват предпочитание и други грешки, в някои семейства има истински войни и ненавист между децата.

Всеки случай малкото дете, след като се усети, че това не е кукличка за игра, а човек, който му отнема от вниманието на мама и заради когото му се карат, а пък после трябва да отговаря за него и да го мъкне със себе си, наистина изпитва и някаква неприязън.Рядко се минава съвсем безоблачно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 16:56
Ревността не е чиста или мръсна, нито детска или възрастна - тя си е ревност. Също като другите емоции и чувства.

И като подложиш на съмнение качествата ми ти какво печелиш, Вайс? Ти ставаш ли по-знаеща и по-можеща? Или по-спокойна?

Мамасита, хич не ми дреме! Достатъчна ви е една дума и истерясвате. Сега кой е полятият с питие? Къде отиде самоконтролът? Възрастни хора сте, а се държите като 4-годишни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 17:00
Андариел, скоро си почнала работа след мноооого години прекъсване. В момента може би се чувстваш супер можеща и компетентна, откриваш какво е да си използваш мозъка след десетилетие и половина слугинаж.

Точно както аз малко минавам на фаза "супермайка" в ранните месеци след бебе.

Още си в меден месец.

Ще изтрезнееш.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в вт, 13 сеп 2016, 17:02
Нищо лошо няма в това, че детето ревнува от новото бебе в семейството. Това са нормални и преодолими неща.
Семейството въобще си има.динамика - общо взето подобни отношения по-голям- по-малък,  първо и второ дете и следващи, има някои типични неща, които са си естествени в крайна сметка

Голяма работа, че детето ревнувало от появата на бебе и иска цялото внимание за себе си, или пък, че навива майка си за братче, а после се надява да го изхвърлите. Това са детски неща, нормално е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 17:04
Мерси, но се концентрирай върху себе си! Аз съм си много добре.Не съм искала съветите ти, нито мнението ти за мен, така че спокойно можеш да си ги спестиш. А и няма как да знаеш в какъв месец съм, не ми спиш в кревата, нали?
Говорим си тук за някакви неща, които дори не са лични, така че моя живот не го намесвай. Нека си говорим с аргументи, а не на ниво 4-годишни - когато не ти отърва нещо и реакцията ти е $пък, ти си тъпа$. Ми, хубаво, тъпа съм! И кво, ти по-умна ли стана?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 17:06
Аз пък въобще не си губя времето да анализирам от какво е поведението, от ревност ли, от чист келешлък ли...

Просто правя така, че да не се случва, ако се случи- да не се повтаря.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в вт, 13 сеп 2016, 17:15
Не мога да разбера защо е това надцакване в тая тема, което се получи, кой е по-безцеремонен с децата си.

Ми хубаво, всеки си знае положението и къщата, ама все пак нали не говорим за някакви външни индивиди, деца са, в къщи са, трябва да ни е гот и да ни е приятно, то кво се оказа, някаква гордост да не му цепиш басма.
В става така, то става, но е кофти обстановка, нормалните деца разбират и от добро, кви са тия седемгодишния, дето лежат по земята.

Никога не съм виждала такова нещо. То на седем години съвсем други работи са му в главата и основава манга клуб, ще реве на майка си за близалка, или да седи с него.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в вт, 13 сеп 2016, 17:18
Е, ама някои рипнаха само при намека че мъжът им води събрачничка
А може би примерът не е толкова лош - детето/жената не искат да делят мама/мъжа с друга, искат цялата обич и внимание.
Ако сте чели "1000 сияйни слънца" - там двете жени се заобичаха и сдушиха.

Ирис, и според мен се преиграва.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в вт, 13 сеп 2016, 17:21
Не се и съмнявам, че Ирис познава лично всички седемгодишни в страната. Аз познавам само няколко и смятам, че са различни. Едното момиче например се интересува от плуване и карате, друго редовно се тръшка за кукли още. Изобщо тея плитки обобщения са ми от типа на Всички жени искат да станат булки или Всички мъже обичат големи цици.

П.П. Какво е манга клуб?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в вт, 13 сеп 2016, 17:24
Разбира се, че детето иска всичко - същевременно иска братче, защото другите имат, ама като се окаже, че трябва да дели стаята или да си дава играчките вече не му е толкова кеф. А пък и като му се карат заради него.

В Малкият Никола има едно много хубаво разказче, на едно момченце му се роди братче и всички му разказаха сега какво го чака, на него също не му беше много кеф, че му свършва царството, ама когато едно от децата се подигра на името на бебето Леонс , тутакси го ступа, щото никой не може да обижда семейството му.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в вт, 13 сеп 2016, 17:24
Всъщност , Андариел е дала добър пример за ревността.
Имам сестри и брат, при нас нямаше ревност, но при други деца я има спрямо брат/сестра. Мисля ,че това е факт,който не може да се отрече.
"Няма пъл да й дам играчката,те са си само мои" "Мамо,защо гушкаш бебето,а не мен" и много други примери. Има и го обратния случай,когато голямото ревностно пази малкото от Всичко и Всички.
Ще бъде по интересно,освен заяждане да се изкарват и факти ,доказани от някого.
И Андариел ,Siren и Weiss ,сте много интересни ,пишете увлекателно. Определено "изпъквате" в темата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 17:25
Няма как ревността при децата във всички случаи да е еднаква с тая между съпрузи.

Най-малкото връзката майка-дете с възрастта отслабва, при това бързо- все по-малко те търсят. Съответно и децата имат по-малка нужда от внимание и не им пука, че друг люлеят на ръце, след като те примерно са израснали тая фаза, че и се гордеят с това.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 17:25
Именно бурните реакции на примера с втората жена и новия брат*сестра, че и новия баща и наследството показват, че примерите са много точни. Предизвикват точно такава бурна реакция, колкото и самата мисъл вкъщи да се появи още една жена, която да трябва да обгрижват и да делят вниманието на мъжа - ревност при появата на съперник. Също и като появата на нов претендент за наслесдството - съдилищата са пълни с такива случаи.

Сирена, напълно еднаква е като изпитване. И не е ревност между братя и сестри или между съпрузи, а ревност на голямото дете към новопоявилото се бебе, както и ревност на жената при появата на втора жена в семейството, която да дели същия креват, същата маса, същия мъж под един и същ покрив. Не вярвам да не схващаш. но разбирам защо реагираш така.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Северина в вт, 13 сеп 2016, 17:28
Бурната реакция не доказва нищо.
Ако аз сега ти кажа "Ти си много глупава!", навярно ще предизвикам достатъчно емоционална реакция от теб, което не доказва, че съм права, нали?  :D


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 17:30
Ми, не позна! Няма да има бурна реакция, защото не е важно какво мислиш ти - аз си зная, че съм умна. Изобщо, все по-дзен ставам. Чакай, забравих емотикончето -  :D :D :D


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 17:35
...аз си зная, че съм умна :D :D :D

Фаза е, ще ти мине:)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Lucie в вт, 13 сеп 2016, 17:37
Ми, не позна! Няма да има бурна реакция, защото не е важно какво мислиш ти - аз си зная, че съм умна. Изобщо, все по-дзен ставам. Чакай, забравих емотикончето -  :D :D :D

Ми хубу, щом си умна :twisted:
Ама защо окепази интересната тема с безкрайни (и несвързани с нея) философии newsm78


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 17:39
...аз си зная, че съм умна :D :D :D

Фаза е, ще ти мине:)

Мерси, да ти се връща!


Луси, мерси и на теб! Давай с твоите крайни и свързани с темата прозрения!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в вт, 13 сеп 2016, 17:46
Те калпазанките са повече от една в темата.
Какво се реши от философките - има ли или няма ревност м/у братя и сестри?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 17:49
С половин уста признаха, че имало ревност, ама детска, дето не била като на възрастните.  :35: Нещо като добрия холестерол и лошия холестерол.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в вт, 13 сеп 2016, 17:53
Ревност има и не винаги братята/сестрите като пораснат имат добри отношения помежду си.
Не знам как някои може да твърди обратното...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 13 сеп 2016, 18:34
...аз си зная, че съм умна :D :D :D

Фаза е, ще ти мине:)

Мерси, да ти се връща!


Луси, мерси и на теб! Давай с твоите крайни и свързани с темата прозрения!

Честно, затапване с "мерси, да ти се връща" не бях чувала някъде от шести клас насам...тогава ни звучеше много умно и затапващо...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 18:41
Защо смяташ, че те затапвам? Просто любезност, а и нали ти ми пожелаваш нещо хубаво - значи спокойно мога да ти пожелая да ти се връща. Или си злобна и ми пожелаваш нещо лошо? И ако е лошо - коя е причината? Дъ чойс и йорс.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в вт, 13 сеп 2016, 18:59
Ревността не е чиста или мръсна, нито детска или възрастна - тя си е ревност. Също като другите емоции и чувства.
Естествено, че децата имат същите чувства и емоции като възрастните, но поради ред причини, реакциите им са коренно различни от тези на възрастните. Да не говорим, за индивидуалност.

Ти какво искаш да докажеш?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 19:04
Да, различни са реакциите и според самото дете. Както има деца, които директно си казват $искам да върнем бебето$, така и може да си мълчи, но да се проявява по друг начин - да стане най-доброто дете, за да го забелязват и хвалят. Не им е лесно на децата, добре когато са съвсем малки не го помнят.

Нищо не искам да доказвам, пиша по темата, която се обсъжда, в случая за възпитателния и необходим шамар и ревността на по-голямото дете към по-малкото.
За мен няма възпитатателен, нито необходим шамар, а е чисто изпускане на нервите от страна на възрастния. И се помни, и децата се озлобяват макар и малко. Има и ревност на по-олямото дете към новото дете в семейството.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в вт, 13 сеп 2016, 20:12
Децата не могат да разберат емоцията, която протича в тях като възрастните, не знаят и как да реагират, за да извлекат максимум полза от нея.
Родителите на повече от едно дете много добре знаят за ревността м/у децата им и явно заради това гледат да ги научат да си играят и занимават сами, за да няма излишни прояви на ревност.

Мамасита, сигурна съм, че със сина ти си играла какви ли не игри и си му угаждала на макс. ;-) Сега не искаш да повториш тази "грешка" с дъщерите ти и си на път да допуснеш други "грешки". Пък и броя на децата не позволява нормална игра с тях на тази им възраст.

При нас е друго - често си играем с детето, но то само избира игрите, на които ще играем. Моето дете обича да играе с хора, а не с играчки и си измисля някакви сценарии. Покрай игрите с него ние се опитваме да го караме да прави неща, които не предпочита като моделиране и рисуване. :crazy:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в вт, 13 сеп 2016, 20:14
Просто се чудя как не е дошла още някоя мама да обясни, че туй са глупости дето ги говорите и трябва детето да се наръси със светена вода и калиев хиперманганат и готово. Туй за чудните свойства на панацея на калиевия хиперманганат го знам от форума. И за възпитание трябва да помага


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в вт, 13 сеп 2016, 20:27
Нищо не искам да доказвам, пиша по темата, която се обсъжда, в случая за възпитателния и необходим шамар и ревността на по-голямото дете към по-малкото.
За мен няма възпитатателен, нито необходим шамар, а е чисто изпускане на нервите от страна на възрастния. И се помни, и децата се озлобяват макар и малко. Има и ревност на по-олямото дете към новото дете в семейството.
Това го разбрах, повтаряш го на всяка страница, а мисля, че и "великият шамар" се изчерпа. Защо отиде на ревността, не разбрах, но аз не съм имала тези проблеми - по-голямо, по - малко, моите са равни. ;-) Та затова попитах.

Долното е написано от човек, познаващ човешката душа много повече от всички психолози на куп.

...шамарът и милувката и целувката на родителите - всичко е от любов. Когато родителите бият децата си, сърцето им се измъчва. Когато децата изядат някой шамар, боли ги бузата. Следователно по-голяма е болката на сърцето от болката на бузата. Майката, каквото и да прави с децата си - било да им се скара, било да ги набие, било да ги помилва, всичко върши от любов, и всичко това излиза от едно и също майчино сърце...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 20:38
Защото доста хора повдигнаха въпроса за ревността и поведението поради тази ревност. Не го ли забеляза?
Да, написах го няколко пъти за шамара, но пак се оказа, че има хора, които не разбират написаното, колкото пъти да го прочетат, и то защото не им изнася.

Абе, виж сега, майката може да го прави от любов, каквото и да прави, но може и да прекали или да постъпи грешно. Или децата да не го усещат като любов. И не вярвам, че когато родител удари шамар на детето си, душата го боли, а детето го боли бузата. А неговата душа къде е? Не зная кой е този познавач на човешката душа, но явно не признава детето за човек с душа, щом смята, че е само болката в бузата. По-скоро на родителя му гърмят бушоните или съвсем хладнокръвно удря шамара. Не че има по-малко зло, но мен хладнокръвният шамар повече ме плаши, защото е пресметнат да причини болка. Гръмналите бушони могат да се оправят с валериан и почивка, но хладнокръвието няма.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в вт, 13 сеп 2016, 20:57
Душата го боли детето от срам и обида. Майките ги видяхме тук - нищо не ги боли. Гордеят се, че удрят.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в вт, 13 сеп 2016, 21:03
И не вярвам, че когато родител удари шамар на детето си, душата го боли, а детето го боли бузата. А неговата душа къде е? Не зная кой е този познавач на човешката душа, но явно не признава детето за човек с душа, щом смята, че е само болката в бузата.
Много ме развесели. Твое право е да вярваш или да не вярваш /аз не вярвам на голяма част от съвременните писачи/. Детето е човек, но докато се очовечи напълно трябва време и някой/и, които да му помогнат, да го напътстват, да показват грешките, да се радват на успехите му  и т.н.
Много е лесно да кажем децата имат права и ние сме длъжни да ги зачитаме /даже и агенция има за правата на детето  :D/, но ако това дете, с всичките си права, в един по късен етап стане "чудовище", "шамарите", които го очакват са много по жестоки и болезнени.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в вт, 13 сеп 2016, 21:07
Душата го боли детето от срам и обида. Майките ги видяхме тук - нищо не ги боли. Гордеят се, че удрят.
Щото като направиш детето си словестно на бъзи и коприва душата не го боли.... :crazy:
И от наказания ги заболява децата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2016, 21:10
Брей, много ме бива в развеселяването! Задобрявам, задобрявам!

Това с боленето на сърцето ми напомня на реплика от един филм снощи - един беше вързан за един стол, а друг му казва $да не мислиш, че ми е приятно да те удрям, сърцето ме боли$ и го смля от бой. Човекът си имаше мисия - и той възпитаваше.
Хайде, сега, ей тъй, както си се развеселила, да обясниш как така някой хем удря шамар, хем го боли душата, докато удря. Всъщност, ако го боли душата, за кого го боли? Май за себе си го боли, а не за детето. Не зная какви по0жестоки шамари го чакат, ама твоята работа излезе $дай сега да свикне на моите шамари, за да не го боли от чуждите ритници$.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в вт, 13 сеп 2016, 21:22
Брей, много ме бива в развеселяването! Задобрявам, задобрявам!
Да, но не ти се отдава да се правиш на наивно глуповата.  :D


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в вт, 13 сеп 2016, 22:36
Душата го боли детето от срам и обида. Майките ги видяхме тук - нищо не ги боли. Гордеят се, че удрят.
Щото като направиш детето си словестно на бъзи и коприва душата не го боли.... :crazy:
И от наказания ги заболява децата.

Баси и шамара, честно, стана тотален гвоздей. Цялата тема отиде в реката защото няколко съфорумки тъпо и упорито повтарят едно и също, страница след страница.
Как не ви омръзна, се чудя. Разбрахме вече какво мислите за тези от нас, които шамаросваме децата си. Е, и?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Лимонадената Джо в вт, 13 сеп 2016, 22:45
Колко ме е боляла мен душата няма да ви обяснявам, ама защо чак сега разбирам за това- това е въпросът :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sixsens в ср, 14 сеп 2016, 00:56
ХвалА на тез пИрфектни майки с пИрфектни, послушни и разбрани деца  :mrgreen:
Бай, бабо, да не те срещне мечката - имаше една такава поговорка. Винаги съм се изумявала на склонността на хората да отричат съществуването на неща, които лично не са виждали  :D
Шамарът, ех, шамарът, Санчо! Де само с него да се изчерпваха нещата.....

Таис, Роксана  :bouquet:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Judy в ср, 14 сеп 2016, 08:54
Душата го боли детето от срам и обида. Майките ги видяхме тук - нищо не ги боли. Гордеят се, че удрят.
Щото като направиш детето си словестно на бъзи и коприва душата не го боли.... :crazy:
И от наказания ги заболява децата.

Баси и шамара, честно, стана тотален гвоздей. Цялата тема отиде в реката защото няколко съфорумки тъпо и упорито повтарят едно и също, страница след страница.
Как не ви омръзна, се чудя. Разбрахме вече какво мислите за тези от нас, които шамаросваме децата си. Е, и?
Понеже едно си баба знае, ама държи по милион пъти да го каже.  :hug:
И с моята професия срещам подобни - тръгва човекът сам на съд и мисли, че като изкаже многократно становището си ще звучи по- убедително. Няма как да му се обясни, че това не е така, а само губи времето на останалите, става досаден и дори тезата му губи от това.
Нека си пишем по темата, а баба да си говори... Защото темата е хубава.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: teddynm в ср, 14 сеп 2016, 09:24
Брррр,тръпки ме побиха от някои постове,някои родителки все едно са били на школовка в Северна Корея  :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в ср, 14 сеп 2016, 10:12
Шамарът минава и заминава, обаче словесните шамари и намилане през годините оставят по-дълбоки следи при индивида. Цялостното поведение и отношение формират възпитанието, не факта, че когато е било на 5 майка му му е зашила един шамар.
По някакви еднократни действия не може да се съди за цялостното поведение (възпитателен модел) на родителя. Докато не ми се случиха разни неща, смело твърдях, че аз това никога няма да го направя....е, да ама никога не може да си сигурен как ще реагираш в дадена ситуация, докато не попаднеш в нея. При повторна аналогична ситуация може да си промениш действията и тактиката и съм го правила. Та освен, че детето се развива и родителя също търпи промени и се развива.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в ср, 14 сеп 2016, 10:18
Искам да попитам защо шамара се сравнява с боя. Едно е детето да направи някоя грандиозна беля или да скъса нервите на родителя си и да отнесе един шамар зад врата, по дупето или дори по бузата, а друго е да бъде смляно от бой.
Интересно е вас дали са ви шамаросвали, като малки? Мен лично майки ми се шамареше. Сега, като върна времето назад и се сетя каква е била причината се чудя как съм минала само с по един шамар. И за бях от ужасните деца - бях ужасно разглезена, правех постоянно бели и то такива, че сега мен, като майка биха ме извадили от кожата направо. И подчертавам, че съм против боя над деца, но някой шамар от време на време не мисля, че е кой знае какъв проблем. Както казваше баща ми - да изгони дяволчетата  :mrgreen:

Имам едни познати, които живеят в САЩ от много години. Идват си всяка година за по един месец в БГ и се шегуват, че задължително водят децата, за да си ги опердашат едно хубаво тук и да им държи до следващото идване, защото там не можело да се правят такива неща  :)

п.п. Преди, като нямах деца и видех някоя майка да шамаросва детето си се възмущавах от дъното на душата си. Чудех се как може да има такива родители. Сега, като видя такова нещо съчувствам на майката - колко ли й е скъсало нервите това дете, за да го опердаши  :roll:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 10:19
Крясъците са много по-ужасни и нетърпими пред някой и друг шамар през годините. Защото нали не са насилие и никога не спират, някои женища така кряскат и по мъж, и по деца, че се чуват през три етажа.. И вечните забрани за всичко, особено на пораснали деца.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в ср, 14 сеп 2016, 10:19
Тия дни това ми попадна във ФБ и се сетих за темата (уточнявам, че го споделям само за майтапа, да не вземе сега някой да ми обяснява сериозно и задълбочено вредата от боя, аз деца не бия  :lol:).

:
(https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в ср, 14 сеп 2016, 10:22
Тия дни това ми попадна във ФБ и се сетих за темата (уточнявам, че го споделям само за майтапа, да не вземе сега някой да ми обяснява сериозно и задълбочено вредата от боя, аз деца не бия  :lol:).

:
(https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png)

Аз пък попаднах на това във ФБ  :mrgreen:

:
- Аз такива бабо сандвичи не ям - между две филии резенче салам
- Сядай яж, на де ти дам от тия - между два шамара тъъъъничка филия :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в ср, 14 сеп 2016, 10:47
-Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият...



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в ср, 14 сеп 2016, 10:54
Крясъците са много по-ужасни и нетърпими пред някой и друг шамар през годините.
А още по-ужасно е саркастичното съскане. Възрастен може да смаже вербално дете така, че едно тупване по дупето да му се стори нежна милувка. Иначе, не е нужен мозък на Айнщайн, за да се схване идеята, че тупване по дупето и бой са различни неща.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 10:57
Джуди,  :hug:

Психологическото насилие, особено типично за неудовлетворени, фрустрирани майки, е много по-страшно от един прост шамар, идващ от родител, който задава ясни граници на детето си и никога не го използва като кошче за душевни отпадъци.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 11:06
Психологическо, физическо, все е насилие, не е нужно да се подреждат по влияние, при един едното ще остави следи, при друг, друго, и в двата случая е най-добре без тях.

Искам да попитам защо шамара се сравнява с боя...
И жените, жертви на насилие така казват - той не ме бие, само ми върти шамари, когато нещо объркам...



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в ср, 14 сеп 2016, 11:11
Има и друг начин да се избегнат шамарите- ето един добър съвет
[video]https://youtu.be/nojWJ6-XmeQ[/video]


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 11:16
Това кое е по-страшно зависи от характера на детето и как то реагира на нещата. Принципно всяко насилие е гадно - скандал, бой, обиди. Мисля, че има начин насилието да се избегне ако още от раждането на детето се поставят ясни правила. Лягане в определен час (без компромиси), сладолед за награда (пак без компромис), задоволяване на прищявки - понякога, но не винаги. Ако от раждането си то знае какво означава НЕ и че НЕ-то няма начин да се превърне в ДА, тогава няма да има проблеми с тръшкане или лошо поведение.
Виждам как някои хора се справят по този начин. Аз, за съжаление не успях. Късно се светнах как стоят нещата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 11:21
Отсега ми стана жал за горкото дете, което ще има ясни правила още от изписването. Да не говорим как тези правила ще му ги обясниш, когато то още от думи не разбира.
Днес сутринта с моите си говорихме за правилата - малкият ми обърна внимание, че съм си нарушила сама едно свое правило, а баткото, като по-умен поради възрастта си, каза, че никога не може едно правило да се спазва винаги и точно, защото ще станем като в италианска стачка. Така че правила, правила, ама без компромиси и замижаване понякога, не може.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 11:23
Няма нужда нищо да обясняваш. Като бебе то свиква на определен режим, а после просто никой не го оставя да помисли, че Не може да се превърне в Да.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 11:25
И все пак е важно да се знае, че "Не" се казва на много малко неща, за да има шанс да се спазва, а не на глупости от типа на "искам сладолед" и "да си легна по-късно". Дори не знам как може да се каже "Не" на подобни желания.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в ср, 14 сеп 2016, 11:26
Психологическо, физическо, все е насилие, не е нужно да се подреждат по влияние, при един едното ще остави следи, при друг, друго, и в двата случая е най-добре без тях.

Искам да попитам защо шамара се сравнява с боя...
И жените, жертви на насилие така казват - той не ме бие, само ми върти шамари, когато нещо объркам...



Има разлика. Родителя ще го направи след дъъълги опити да усмири детето и ще приложи шамара, като крайна мярка на възпитание, което е за добро на детето. Мъжа знаем всички защо го прави.

Това кое е по-страшно зависи от характера на детето и как то реагира на нещата. Принципно всяко насилие е гадно - скандал, бой, обиди. Мисля, че има начин насилието да се избегне ако още от раждането на детето се поставят ясни правила. Лягане в определен час (без компромиси), сладолед за награда (пак без компромис), задоволяване на прищявки - понякога, но не винаги. Ако от раждането си то знае какво означава НЕ и че НЕ-то няма начин да се превърне в ДА, тогава няма да има проблеми с тръшкане или лошо поведение.
Виждам как някои хора се справят по този начин. Аз, за съжаление не успях. Късно се светнах как стоят нещата.

Съгласна съм с теб. Обаче какво правим, когато лятото детето е отишло при баба и се връща от там с развалени или нововъведени правила. Защото всички знаем, че при баба домашните правила не важат, защото бабите си глезят внуците. С моя син нещата са така - аз въвеждам правила, цяла година се учи да ги спазва и после за 2 седмици при баба всичко отива по дяволите. И после се започва отначало  :tired:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в ср, 14 сеп 2016, 11:27
Елл, стига де, храна за награда  :ooooh: Така и кучето си не третирам.
Храната е храна и детето трябва да свикне, че като е гладно яде, ако не е гладно - не трябва да се тъпче.

Лягане в определен час, без компромиси - ти всеки ден в един и същи час ли си лягаш? И защо без компромиси? Примерно в петък и събота защо да не лягат късно, като следващия ден са почивка да кажем.

Задоволяване на прищявка - понякога, но не винаги. Тук как се определя правилото - според кефа на мама и тати ли. Или 2 прищявки може, 3 не може. Дори и за прищявките трябва да има точно определени правила, които детето да знае, а не да се чуди днес може ли или не може.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 11:29
А, да, сега пък бабите ще излязат виновни  :lol: Ако възпитанието ти е толкова крехко, че една седмица при баба прави всичко на пух и прах, сама може да си помислиш колко точно ти струва и възпитанието, и методите.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 11:31
Какви пък толкова правила сте въвели, че бабите ги разбиват на пух и прах?

Като бебе то свиква на определен режим, а после просто никой не го оставя да помисли, че Не може да се превърне в Да.
Дам. И като малко му пораснат крилца гледай какво става...

И все пак е важно да се знае, че "Не" се казва на много малко неща, за да има шанс да се спазва, а не на глупости от типа на "искам сладолед" и "да си легна по-късно". Дори не знам как може да се каже "Не" на подобни желания.
:peace:
Има излишни неща, които само пречат, като режимът на бебе.

Има разлика. Родителя ще го направи след дъъълги опити да усмири детето и ще приложи шамара, като крайна мярка на възпитание, което е за добро на детето. Мъжа знаем всички защо го прави...
Няма разлика. И двамата ще ти изтъкнат 100 измислени причини защо трябва да ударят шамар, а тя е само една - безсилие да постигнат каквото искат.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 11:33
Елл, стига де, храна за награда  :ooooh: Така и кучето си не третирам.
Храната е храна и детето трябва да свикне, че като е гладно яде, ако не е гладно - не трябва да се тъпче.

Лягане в определен час, без компромиси - ти всеки ден в един и същи час ли си лягаш? И защо без компромиси? Примерно в петък и събота защо да не лягат късно, като следващия ден са почивка да кажем.

Задоволяване на прищявка - понякога, но не винаги. Тук как се определя правилото - според кефа на мама и тати ли. Или 2 прищявки може, 3 не може. Дори и за прищявките трябва да има точно определени правила, които детето да знае, а не да се чуди днес може ли или не може.



- Сладоледа/шоколада храна ли са всъщност? ;) За нас са по-скоро удоволствие.
- Нека да лягат в колкото трябва, ама не когато те решат, че им се спи.
- Под прищявка имам предвид "Искам това.."(непрактично и излишно нещо)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Светкавица в ср, 14 сеп 2016, 11:37
      В основното училище имах съученици, които често получаваха двойки, предимно на контролно по математика. Някои от тях като си получаваха контролните горчиво плачеха, защото ще ги бият у тях.Не заради самата оценка. Аз бях много чувствителна като дете и сърцето ми се късаше, макар и да нямах приятелки точно сред двойкаджийките.
     
      Пошляпвала съм детето си ,наистина когато не съм имала друг изход.В един случай-след многократно напомняне и забележки да не си сваля колана от столчето в колата. Имаше ефект.И въпреки това, никога, ама никога не бих приела шамара, шамарчето или шамарченцето за нещо нормално. Защото не е.
      Не съм намерила подход, не съм успяла с думи, не съм си спряла гнева- да. Мога да намеря обяснение за шамара, но не и оправдание. Моля ви, не го правете!Както и да го въртите- унизително и грозно е да се бие дете и въобще по-слабо същество.
     


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 11:37
Какви пък толкова правила сте въвели, че бабите ги разбиват на пух и прах?

Като бебе то свиква на определен режим, а после просто никой не го оставя да помисли, че Не може да се превърне в Да.
Дам. И като малко му пораснат крилца гледай какво става...
..
Ами аз не съм го измислила това, нито пък съм успяла да го приложа. Но напоследък съм свидетел как тези методи работят.

Между другото ако посетите група в детската градина няма да видите там тръшкащо се дете, защото иска 5 десерта. Децата много добре знаят, че тръшкането там няма да има ефект.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в ср, 14 сеп 2016, 11:39
Какви пък толкова правила сте въвели, че бабите ги разбиват на пух и прах?


Е как, сладкото е награда, а при баба е десерт. Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка  :stop:

Елл, сладолед, шоколад и каквото и да е си е вид храна. Не говоря да се наяде детето с него, но ако знае, че го получава само като награда, ще иска повече и повече, защото знае, че рядко му се дава. Дори и да е удоволствие, както го наричаш, защо непременно трябва да бъде след някаква заслуга. На теб ако ти се дояде нещо сладко какво правиш?

За лягането - ако на следващия ден сме почивка, хич не си правя труда да мрънкам. Така или иначе си ляга с не повече от половин час по-късно. Обаче преди това е добре уморена, та няма сили да прави каквото и да било.

Знам какво е прищявка, но как определяш  кога може и кога не?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 11:40
Точно определените НЕ-та трябва да са малко и за наистина важни неща. Примерно, че не се пресича улицата където ти хрумне, а като си малък без да хванеш за ръка възрастния с теб.
От там нататък НЕ-то може да стане ДА и обратно, зависи от ситуацията и вижданията на родителите.
Никога не съм въвеждала точен час на лягане, имам интервал на лягане, който се мени според това дали детето е спало на обяд и до колко часа.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 11:43
Въпросът е да няма Не-та в ежедневието, които се превръщат лесно в Да-та. Така Не е винаги Не, а спорът, ревовете и тръшкането - безсмислени.

....
Знам какво е прищявка, но как определяш  кога може и кога не?

Ми, зависи от степента на безполезност на прищявката от моя гледна точка.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 11:44
Това кое е по-страшно зависи от характера на детето и как то реагира на нещата. Принципно всяко насилие е гадно - скандал, бой, обиди. Мисля, че има начин насилието да се избегне ако още от раждането на детето се поставят ясни правила. Лягане в определен час (без компромиси), сладолед за награда (пак без компромис), задоволяване на прищявки - понякога, но не винаги. Ако от раждането си то знае какво означава НЕ и че НЕ-то няма начин да се превърне в ДА, тогава няма да има проблеми с тръшкане или лошо поведение.
Виждам как някои хора се справят по този начин. Аз, за съжаление не успях. Късно се светнах как стоят нещата.
Глупости. Престанете да опростявате така, за Бога. И да обобщавате. У дома винаги е имало ясно поставени наши правила, в това отношение с мъжа ми сме бетон. И въпреки това, през различни интервали, щерката се опитва да пробие с чиста проба лигавщина. Ама наистина лигавщина - нещо, което нито един от двамата не търпим и не сме проявявали като деца.
Естествено, не постига нищо, понякога изяжда и шамар когато прекали. След месец се пробва пак и историята се повтаря. Така че, тази теорийка, че ако имало ясни правила и програма още от родилния дом, то детето щяло да я изпълнява без драми, я хвърлете в кенефа и пуснете водата.

Децата са различни. Имам 4 броя племенници и това, което действа като възпитателен метод при едната, дава нулев резултат при другата. Същото наблюдавам и при деца в приятелски семейства, особено когато са повече от едно.

М/у другото, като ви чета, още повече изпъкват разликите - моето дете например, никога не се е тръшкало за лягане или шоколад. Абсолютно непонятно ми е как може едно дете да откаже да си легне и да заспи - аз си имам ленивец, която е винаги готова за сън  :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 11:45
И защо "не" да не се превърне в "да"? При малки деца е ясно, ама при големи не може така, защото вече са станали почти завършени хора - с тях може да си говориш и да те убедят, че този път ще направиш изключение, защото за тях е много важно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в ср, 14 сеп 2016, 11:45
         Не съм намерила подход, не съм успяла с думи, не съм си спряла гнева- да. Мога да намеря обяснение за шамара, но не и оправдание. Моля ви, не го правете!Както и да го въртите- унизително и грозно е да се бие дете и въобще по-слабо същество.
      
Не прочетох подобно нещо. Всички, на които им се е налагало да ударят шамар обясниха ситуацията, в която са го направили. Не останах с впечатление, че това са им методите на възпитание.
Обяснение и оправдание бяха разбрани като едно и също нещо, както и системния бой и шамара веднъж в годината бяха обяснени като идентични ситуации.
Не-то може да се превърне в да при смяна ситуацията.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 11:47
Ха, аз не съм обяснявала кога съм прилагала шамар, ама и не си спомням съвсем, ако трябва да съм честна. То това остава - да давам отчет на стрина Пена, която е чела, че детето ще почне да заеква от моя шамар.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 11:48
Мда, а Таис, продължава да рекламира ефективността на шамарите като почти единствено средство за контрол на нейните и роднинските деца.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 11:49
И кафето е по-скоро удоволствие, но не си го давам за награда или отнемам.
Ако детето прекалява с храна, независимо сладолед или нещо друго - тогава разбирам да има ограничения, но да каже, че иска и ей така без причина да откажа не го разбирам.

Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка  :stop:
Не го разбирам. Ваканцията е напълно свободна по моите разбирания. Часовникът е забранен, човек прави, каквото си иска. Защо са нужни ограничения?

Елл, това за режима на бебето всъщност е отречено от повечето специалисти.
А за десертите - при създаване на правилна хранителна култура няма опасност да поиска 5 десерта. Но това е постижимо, когато детето слуша тялото си, не когато е хранено по режим, спуснат отгоре.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 11:50
Мда, а Таис, продължава да рекламира ефективността на шамарите като почти единствено средство за контрол на нейните и роднинските деца.
Всъщност не, но още от споровете ни в Кучешката тема съм наясно, че толкова си можеш.
Няма нищо, не ти се сърдя  :2spoko2:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в ср, 14 сеп 2016, 11:51
Не се сърди, човече, и аз не го разбирам това с бабите. Аз нямам проблем с тях, дори и цяла торба с шоколади да й донесат.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 11:54
И аз рекламирам шамарите. Даже писах, че шамарите на майка ми са ми подействали добре в дадени ситуации. Писах и че шамар на моменти по гъзо действа по-добре от безкончаеми обяснения, от които детето ще разбере точно нищичко.
Сега съм въвела друг метод за показване, че детето прекалява - хващам го за ухото, но без да дърпам или леко му стискам ръката.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 14 сеп 2016, 11:56

Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка  :stop:



Години наред детето, ще не ще, спи на обед  :shock: ? Е това за мене е чиста проба насилие.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 11:56
Мда, а Таис, продължава да рекламира ефективността на шамарите като почти единствено средство за контрол на нейните и роднинските деца.
Всъщност не, но още от споровете ни в Кучешката тема съм наясно, че толкова си можеш.
Няма нищо, не ти се сърдя  :2spoko2:
Ха, поласкана съм, че помниш :) За мен това беше първият последен път. Повече не бих се подвела да се мъча да водя диалог с грамофонна плоча.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в ср, 14 сеп 2016, 11:56
Ето една ситуация от мен
Зимата бяхме на почивка. Вечерта сме седнали в ресторанта на хотела да вечеряме. Сина ми много добре знае, че когато се вечеря се оставя телефона, вечеря се и след това ако иска да играе на телефон, ако иска да ходи в детския кът - няма проблем. Сядаме, вечеряме всички - той си рови в телефона. Направих веднъж забележка, втори, трети, десети път. Той само отговаря с "Ей сега" и така си остава. Накрая всички бяхме почти приключили, а той още на телефона. Накрая ми писна и му взех телефона. И знаете ли какво чудо настана - застана на средата на ресторанта и започна с цяло гърло да крещи пред всички как съм могла да му взема телефона, какъв човек съм та не мога да го изчакам да си свърши играта и каквото още се сетите. Ясно ви е, че целия ресторант замлъкна и се втренчи в нас. Разбира се не хапна шамара пред всички, но нещата загрубяха, защото му казах, че е наказан да си стои в стаята. Тогава крещенето се усили още повече. Вярвайте ми буквално не знаех какво да направя - всички гледаха мен. Едвам едвам го заведох до стаята, а вътре си отнесе шамара, след което последва и сериозна словесна битка.
Та питам ви - вие как бихте реагирали в такава ситуация? И дали ще отнесе шамар детето след това или ще седнете да поговорите со кротко, со благо с него  :roll:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в ср, 14 сеп 2016, 11:58

Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка  :stop:


Години наред детето, ще не ще, спи на обед  :shock: ? Е това за мене е чиста проба насилие.

Това не се отнася за моето дете. Това е извода, до който съм стигнала, четейки тук.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 11:59
.....
Елл, това за режима на бебето всъщност е отречено от повечето специалисти.
А за десертите - при създаване на правилна хранителна култура няма опасност да поиска 5 десерта. Но това е постижимо, когато детето слуша тялото си, не когато е хранено по режим, спуснат отгоре.

Не се сърди, човече, възможно е. Може и да греша. Както писах, на теория не съм пробвала теорията :)

btw, не прочетох тук никой друг да предложи алтернатива на насилието във всичките му форми.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 12:00
Ето една ситуация от мен
Зимата бяхме на почивка. Вечерта сме седнали в ресторанта на хотела да вечеряме. Сина ми много добре знае, че когато се вечеря се оставя телефона, вечеря се и след това ако иска да играе на телефон, ако иска да ходи в детския кът - няма проблем. Сядаме, вечеряме всички - той си рови в телефона. Направих веднъж забележка, втори, трети, десети път. Той само отговаря с "Ей сега" и така си остава. Накрая всички бяхме почти приключили, а той още на телефона. Накрая ми писна и му взех телефона. И знаете ли какво чудо настана - застана на средата на ресторанта и започна с цяло гърло да крещи пред всички как съм могла да му взема телефона, какъв човек съм та не мога да го изчакам да си свърши играта и каквото още се сетите. Ясно ви е, че целия ресторант замлъкна и се втренчи в нас. Разбира се не хапна шамара пред всички, но нещата загрубяха, защото му казах, че е наказан да си стои в стаята. Тогава крещенето се усили още повече. Вярвайте ми буквално не знаех какво да направя - всички гледаха мен. Едвам едвам го заведох до стаята, а вътре си отнесе шамара, след което последва и сериозна словесна битка.
Та питам ви - вие как бихте реагирали в такава ситуация? И дали ще отнесе шамар детето след това или ще седнете да поговорите со кротко, со благо с него  :roll:
След 2-рата забележка вземам телефона, няма да чакам да се съберат 10-на забележки. А след такова държание наказанието ще е достатъчно дълго и запомнящо се. Не знам дали бих го нашамарила, зависи какви думи използва при словестната битка с нас.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 12:00
Колко голямо е това дете?
На мен такова нещо не ми се е случвало, защото децата ми не биха си позволили да ми държат подобен тон, за крясъците да не говорим. Ако не давам телефон по време на хранене, значи на масата се сяда без телефон, изобщо няма да допусна спор по въпроса.
Пп: никой няма да предложи алтернатива на насилието, просто защото всички ползват и принуда, няма как винаги да  успееш да убедиш с мирни приказки детето си и то с разбране и усмивка да се засили да го изпълни. Да не говорим за изнудването и манипулирането, което честичко се ползва и учи децата да хитреят и лъжат още от съвсем малки.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 14 сеп 2016, 12:05
Цитат
Цитат
Години наред детето, ще не ще, спи на обед  :shock: ? Е това за мене е чиста проба насилие.

Това не се отнася за моето дете. Това е извода, до който съм стигнала, четейки тук.
Да де, и аз говоря за хипотетично дете.

Вяра, имала съм подобни случки с моите, само дето не са заставали да крещят в средата на ресторанта. Но "ей сега"-то ми е до болка познато и пелената, която се спуска на 10-тия път, когато чуя тоя отговор. Ако в добавка започне да крещи по описания начин, просто ще бъде замъкнат за яката в стаята и там ще последва нещо не много приятно, така че да не му хрумне втори път. Пък нека си лаят психолозите какви непоправими щети ще му нанеса.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 12:08
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 12:11
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Колкото по-малко са нещата, толкова по-лесно става.
Когато детето е затрупано с ограничения за всяка негова стъпка в един момент просто изпушва и нарушава всичко.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 12:14
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Колкото по-малко са нещата, толкова по-лесно става.
Когато детето е затрупано с ограничения за всяка негова стъпка в един момент просто изпушва и нарушава всичко.

Не говоря само за директните забрани.
Има и неща, които се правят защото трябва - примерно да се мият ръцете преди ядене, зъбите преди лягане и т.н. Това пак са принуди и пак могат да се разгледат като насилие, защото може детето да не иска да ги прави, а родителя го задължава.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 12:16
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Колкото по-малко са нещата, толкова по-лесно става.
Когато детето е затрупано с ограничения за всяка негова стъпка в един момент просто изпушва и нарушава всичко.

Моето дете има малко, съвсем ясно поставени ограничения. С мъжа ми не сме от типа родители, които вървят и нареждат Не пипай, Недей, Няма.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Pали в ср, 14 сеп 2016, 12:19
Вяра, ако едно дете е достатъчно голямо, за да ползва телефон и в същото време си позволява подобно поведение, за мен нещата малко са изпуснати  :? Аз лично нямаше да чакам да правя 10 пъти забележка, нещата се прекъсват още в зародиш. Разбира се, че си е заслужил шамара.
Голям смях при вас. Разбрах, че да ти се роди сестра е като мъжа ти да ти доведе любовница вкъщи  :35: Сега да се притеснявам ли - след няколко месеца раждам, имам ли повод за притеснение  newsm78

Относно ревността при децата - според мен родителите със своето отношение във ситуацията, могат много да регулират подобни реакции  :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 12:23
При ситуацията с телефона- още при втората забележка таткото щеше да го е прибрал. Не мама да дудне. Таткото. Авторитет. Следва да се използва, нали?

Другата грешка е, че се прави забележка без обявени последствия. Не се казва- не игра. Казва се "Не играй, защото ще взема телефона за 24 часа." И като не изпълни изискването, следва прилагане на последствието.

А така само "не играй на масата" в главата на играещо игри дете звучи като "бььгсгйклакс879€§*%хйагйс", някакъв си шум там, който само го изнервя и ескалира конфликта.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 14 сеп 2016, 12:25
Всяка принуда е насилие.н
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.

Именно!. Цецо, уцели есенцията на темата, без да искаш :D.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: milmich в ср, 14 сеп 2016, 12:27
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.

+1
И затова като поотраснат са толкова разочаровани, инертни, отчаяни, неразбрани и т. н.../ в голямата си част!/ .Защото в този свят нищо, ама нищо не става без усилие и малко или повече натиск! И на мен много неща не ми харесват, но това е положението - свиква се!!!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 12:29
При ситуацията с телефона- още при втората забележка таткото щеше да го е прибрал. Не мама да дудне. Таткото. Авторитет. Следва да се използва, нали?
:35: :35: :35: :35:
Викаш майката нЕма авторитет или поне ти. :35: :35: :35:
Що чакаш някой друг да свърши твоята работа?

Кафе, явно се е получило, щото съм гладна.
И сега върху мен се извършва насилие, защото има цели 10 минути до обедната почивка, а на мен СЕГА ми се яде.. ПЪК!!!!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 12:33
Всъщност детето може да бъде научено на доста неща, без да се изприказва и думичка- само с подредбата, средата, начина на живот.

Между другото поведението на детето много зависи и от ниво на енергия, настроение...ако видя, че не е на 100%, не изисквам много. Може да се размине с доста нарушения на правилата.

За мен абс. ригидните правила могат доста да повредят детето. Особено ако се налагат в кофти момент, ако правилото вече е израснато от детето или поначало е идиотско и води до ежедневна фрустрация.

Цеца, детето има двама родители и на разичните родители реагира различно. То за какво има двама, ако не е да играят на доброто и лошото ченге. Много е кофти майката да се опитва да свърши цялата работа. Бащата ако е на масата в тая ситуация какво прави- гледа, бърка си в носа? Разбира се, че и той ще наложи правилото и неговата енергия и авторитет ще вкарат достатъчно шок в системата на детето, както майката не може.

Мен не ме гледай, аз съм кофти майка, слаба, без авторитет, без ясни правила.

Само не знам защо цялото възпитание се брои роля на майката, а уж и сапунчета си подавахме, като е новородено бебето, сакън някой да не се размине със задачите покрай детето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ту в ср, 14 сеп 2016, 12:39
Напоследък (особено по време на лятната почивка) се нагледах на мамини принцове и татини принцеси! То не са лиготии, крещене, тръшкане, пищене, викове, истерии, а родителите само се суетят и успокояват чудовищата с най-милия си гласец. Едно даже удари шамар на баща си/дядо си.  :shock: Децата масово не знаят как да се държат, а родителите не се и опитват да ги учат. 8 годишно не се сеща да си измие зъбите и реве, защото картофите в ресторанта не били такива, каквито обичало. 4 годишно мята кофичка по майка си. Изобщо трагедия! А родителите "Не така, мами, спокойно, тати!" И после като станат по-големки, се чудят какво да ги правят! Еми учете ги тия деца, бе!

За наказанията съм, За шамарите, когато е необходимо и категорично съм против допускането на всякакви лигавщини за щяло и нещяло.  И да - сладоледът не е основна полезна храна, награда е, возенето на въртележка също, и е по преценка на родителя, а не на крещящия отрок.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в ср, 14 сеп 2016, 12:47
При ситуацията с телефона - ами аз не позволявам с тези неща да се играе извън къщи/хотела и т.н. Таблет и телефон има дъщеря ми. Писала съм по-горе кога се ползват. Лятото, като бяхме на почивка, си стояха в стаята. На плаж, на вечеря, на разходка - не се носят. Ако се е заиграла преди да излезем, изчаквам я около 5-10 минути, като преди това съм я и предупредила, да знае, че трябва да приключва играта.

Ту, и теб мога да попитам - ако ти се дояде нещо сладка какво правиш? Просто отиваш и си вземаш или чакаш момент, когато да се наградиш?
Или отишли сте на почивка. През деня плаж, вечер вечеря в заведение, родителите си гледат кефа, но детето ще чака благоволението на мама и тати да се повози на въртележка? Защото при нас на почивката лятото, след плажа и след вечерята следваха забавления и за детето. Всяка вечер по въртележки. После цяла година я се сети за въртележка, я не.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Judy в ср, 14 сеп 2016, 12:50
Мисля, че авторката на темата - Кафе, има право по отношение на модата във възпитанието. През последните дни се опитвах да се сетя дали съм виждала мой приятел да повишава тон на родителите си и не се сещам за такава случка. Нито тон, нито посягане, нито обида, дори тропане с крака и прекомерно настояване. Това беше недопустимо и не съм го виждала, а съм посещавала доста домове на приятели.
Защото, макар и с много минуси, онова време си имаше, съвсем логично, и плюсове. Такъв бяха общоустановените правила за поведение. Да, бяха малко в повече и се месеха, по мое мнение, повече от допустимото в личния живот на човека, но пък вършеха доста работа в насока свеждане до минимум на чудовищата.
В момента само около мен има 5-6 деца, които крещят заедно  с родителите си и са на не повече от 10-11 години. Виждала съм малки деца, на около 3-4 години, които си позволяват да посягат, да се тръшкат /на тази възраст това е неприемливо/, да тропат, да викат и дори да обиждат. В училище на места е малък /и не само малък/ ад. С помощта на възрастните, разбира се. Когато се проявява търпимост към недопустими прояви проблемите ескалират в геометрична прогресия.
Родителите на чудовищата не са толерантни. Те са просто незаинтересовани, мързеливи, не особено интелигентни /щом не могат да предвидят последиците от собственото си поведение/. И понеже, както писах, съвременното ни общество няма, за жалост, точни граници за позволено по отношение на важните неща, тези родители нямат и коректив в лицето на това общество. А това е доста съществен момент за темата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ту в ср, 14 сеп 2016, 12:50
Деска, организираме така нещата, че да има забавления и за децата, и за нас. Но, съгласи се, след като сме висяли цял ден в аква парка, заслужаваме накрая една спокойна вечеря. За сладкото не мога да ти отговоря - не ям сладко, но ако например ми се допие бира, изчаквам подходящ момент, не си я отварям веднага  :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 12:51
Всяка принуда е насилие.н
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.

Именно!. Цецо, уцели есенцията на темата, без да искаш :D.
Цеце,  :bouquet:

Права е Мамасита, твърде много и напоително дрънкаме за майките. Бащите къде са в картинката?

Възпитанието е И принуда, както Цеца умно отбеляза. С или без шамар, няма значение - всяка форма на възпитание е вид по-голяма или по-малка принуда. Самият живот в социума ни налага задължения и ограничения, при неспазването на които следват определени наказания - от проста глоба до доживотна без право на обжалване. Нашата задача е да набием този факт в главите на децата си, за да не израснат с идеята, че светът се върти единствено и само около тяхната прелестна особа.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 12:54
При ситуацията с телефона- още при втората забележка таткото щеше да го е прибрал. Не мама да дудне. Таткото. Авторитет. Следва да се използва, нали?
Докато се приема, че само бащата е авторитет, децата ще са чудовища.
Ефект има единствено, ако родителите работят в екип и имат авторитет и двамата пред децата си, не повече, не по-малко. Иначе какво? Децата няма да излизат, ако не са с баща си ли? Или ще се правят на маймуни, защото са само с майката... А после се чудите защо. Ами отговорът е пред очите ви. За 9 г. един поглед трябва да е достатъчен. Ако се изпуснат нещата не искам да ви казвам какво ви чака след няколкото години в пубертета.

Това по принцип. У нас няма забрани за телефон. Сигурно и затова не я привлича толкова и на масата не сяда с него, иначе е залепена. Според мен това се получава само, ако детето знае, че има свобода. Колкото повече се чувства насилено да се разделя с него, толкова повече ще му действа като магнит.

Не говоря само за директните забрани.
Има и неща, които се правят защото трябва - примерно да се мият ръцете преди ядене, зъбите преди лягане и т.н. Това пак са принуди и пак могат да се разгледат като насилие, защото може детето да не иска да ги прави, а родителя го задължава.
Е, ако родителят не може да обясни и убеди детето си защо трябва да ги прави, тогава сигурно насила се налага, но не е толкова трудно да е по желание според мен. Може да се направи и по интересен начин, (снимки по нета се намират), включително за най-малките (http://image.shutterstock.com/z/stock-photo-cartoon-microbes-peek-out-from-a-magnifying-lens-hand-with-viruses-illustration-347720063.jpg), за зъбите по аналогичен начин + някакъв забавен ритуал, четка за зъби и т.н.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 12:55
Бащите имат друг вид енергия, тоест друг вид авторитет. Това, което на мен ще ми отнеме 100 думи наистина може на мъжки авторитет да отнеме само 2. Мисля, че почти всеки го е забелязал.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в ср, 14 сеп 2016, 12:56
Сладко с бира не може да се сравни. Сладко можеш да хапваш и на работа, докато с бирата не стоят така нещата в масовия случай.

А пък за аквапарка или плажа - аз мога да си вися там с дни, та затова явно така разсъждавам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ту в ср, 14 сеп 2016, 12:58
Всеки има гледна точка на база собственото си възпитание, мироглед и специфики на децата си.  :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Жоржи в ср, 14 сеп 2016, 13:00
Judy много точно се е изразила. Чета темата от началото и наистина не мога да повярвам някой хора защо изобщо раждат деца...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Светкавица в ср, 14 сеп 2016, 13:04
Нито тон, нито посягане, нито обида, дори тропане с крака и прекомерно настояване. Това беше недопустимо и не съм го виждала, а съм посещавала доста домове на приятели.



      Аз пък имах съученици, които правеха номера на учителите, слагаха тебеширен прах по столовете нарочно, вярно, не смееха много да се репчат, но зад гърба им- прякори, подигравки...Не е като да е било идеално всичко.Малко повече страх стоеше зад всичко, не чак толкова различно възпитание.
      Аз и сред днешните деца не се сещам за чак такива да отговарят на родителите си и да крещят, предполагам са изключение. Иначе- от друга тема- шумни деца има- на плажа се смеят, подвикват си като играят на топка, плискат се във водата. Но чак за чудовища не се сещам, освен за едно-две
     
      Факт е, че и времето е доста по-изнервящо днес. Почти всички деца са на занималня, целодневното висене в училище няма как да не им се отрази. После- на нещо си- то не са езици от ранна възраст, то не са занимания, допълнителни натоварвания, стремеж да изпъкнат.Дори и да го желаят това си е стържене по нервната система. Това е една причина за неадекватното поведение на повече деца, която често се пренебрегва. Иначе чак пък толкова всеки родител  да има възможност да задоволява всякакви капризи, не ми се вярва много.

     
     
     

   


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в ср, 14 сеп 2016, 13:05
Нема начин да не се стигне дотам, че могат да раждат само избрани. Мамасита дори и по далеч е стигала, разделяйки децата на качествени и некачествени.
Темата е много образователна по отношение на родителите. Вие наистина ли усещате живота сред обществото като принуда, че го спрягате постоянно?

Напоследък (особено по време на лятната почивка) се нагледах на мамини принцове и татини принцеси!
Аз пък на последната си лятна почивка в морски хотел от зле възпитани възрастни не успях да обърна внимание ни на едно дете:)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 13:06
Бащите имат друг вид енергия, тоест друг вид авторитет. Това, което на мен ще ми отнеме 100 думи наистина може на мъжки авторитет да отнеме само 2. Мисля, че почти всеки го е забелязал.
Не. При нас не е така.
Както казах дори думи не са ми необходими, един поглед само.
Изпуснала си нещата, не си намирай оправдания.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ту в ср, 14 сеп 2016, 13:06
Напоследък (особено по време на лятната почивка) се нагледах на мамини принцове и татини принцеси!
Аз пък на последната си лятна почивка в морски хотел от зле възпитани възрастни не успях да обърна внимание ни на едно дете:)

Разсмя ме!  :35: И ти си права, да ти кажа!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 13:12
Бащите имат друг вид енергия, тоест друг вид авторитет. Това, което на мен ще ми отнеме 100 думи наистина може на мъжки авторитет да отнеме само 2. Мисля, че почти всеки го е забелязал.
Не. При нас не е така.


А ако имаше момче?

Каква е ситуацията- женствен мъж или мъжествена жена? Щото у нас аз съм 165 см., таткото- 191. А децата уважават И визуално. Едва ли ни възприемат като абс. еквивалентни авторитети.

Между другото, аз не държа всички неща да са ми под контрол- наистина някои ги изпускам и ги оставям друг да ги оправи. НЕ вярвам, че майката дава 100% от възпитанието. Не се и опитвам. Напротив, смятам, че е полезно не да изпусна, а да "отпусна" някои неща, за да ги свърши друг. И да, честно казано, не ми се занимава 100% с всеки детайл. Понякога не ми се занимава да коригирам някои лоши поведения, защото виждам, че няма нужда, ще го израсте или друг ще ги поправи (таткото например, каква приятна идея- по-малко работа за мен!). За мен родителите не са взаимно заменими, а взаимно допълващи се.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в ср, 14 сеп 2016, 13:16
Не може ли женствена жена пак да има думата във възпитанието ..
Само мъжкарана и мухльо ли са вариантите


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 13:23
Това пак не омаловажава ролята на бащата. Ако ще си спестя 100 думи, като използвам таткото, го правя. Не държа аз да съм източникът на възпитание във всяка ситуация.

Едни и същи думи, изречени от жена или от мъж, може да предизвикат различна реакция.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 13:31
Много пъти съм усещала, че без мъжа си не бих могла да се справя с възпитанието и би имало огромен шанс да се проваля в определени направления. И не защото таткото е страшилище, а защото е татко, по друг начин общува с децата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в ср, 14 сеп 2016, 13:35
Естествено, все пак иде реч за друг човек, с друг темперамент, подход, знания, и всичко останало.
Ако изобщо имам право на мнение, щото се омъжих за човек доста под 191 см.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в ср, 14 сеп 2016, 13:37
Специално в случая с телефона изобщо никакво значение няма кой ще дръпне играчката след първото предупреждение. Ама буквално след първото, не десетото.

И изобщо не са ми необходими 100 думи, даже и 10 не са ми необходими. Взимам го и го прибирам, end of story. Като се тръшне в ресторанта, го подбирам към стаята на секундата. Няма да ударя шамар, защото шамари не удрям, но ще остане без телефон за няколко седмици, в зависимост от силата и наглостта на крясъците.

Иначе, да, има разлика дали ще те погледне и смъмри татко или мама, изобщо не го отричам това.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в ср, 14 сеп 2016, 13:39
Защо непременно като се каже нещо, вие изпадате в крайности? Според вас:
шамар е равно на побой;
вършене на домакински задължения е равно на не обръщане на внимание на децата;
възпитание от страна и на бащата е равно на безсилие на майката;
Не изпадайте в крайности, всяко дете е различно и се възпитава, посредством различни методи и техники. Важното е да не стоим и наблюдаваме този процес от страни, а да участваме активно в него.
Когато с брат ми бяхме деца, баща ни и плесница не ни е удрял, обаче майка ми беше строго във всяко отношение, може в дадения момент да ме е боляло и плеснатото място и душата, но и до ден днешен отношенията с майка ми са повече от прекрасни. Към този момент, на възрастта на която съм вече /34г./ тези отношения са на приятелска основа и мога да кажа, без да преувеличавам, че майка ми е един от най-добрите хора, които аз познавам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 13:43
А аз пък смятам са абсолютно безсмислени наказанията "без телефон, без таблет, докато не поправиш двойката". И защо се е стигнало до етапа детето да бъде дотолкова залепено за телефона, че да се налага санкция заради него?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 13:45
Мамасито, като преценя, че детето ми трябва да се скастри за нещо, не чакам да дойде другия авторитет, ами го правя. Значи таткото да не си бърка в носа, а майката може да се чеше по... косата. :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 13:57
Душата го боли детето от срам и обида. Майките ги видяхме тук - нищо не ги боли. Гордеят се, че удрят.
Щото като направиш детето си словестно на бъзи и коприва душата не го боли.... :crazy:
И от наказания ги заболява децата.

Баси и шамара, честно, стана тотален гвоздей. Цялата тема отиде в реката защото няколко съфорумки тъпо и упорито повтарят едно и също, страница след страница.
Как не ви омръзна, се чудя. Разбрахме вече какво мислите за тези от нас, които шамаросваме децата си. Е, и?
Понеже едно си баба знае, ама държи по милион пъти да го каже.  :hug:
И с моята професия срещам подобни - тръгва човекът сам на съд и мисли, че като изкаже многократно становището си ще звучи по- убедително. Няма как да му се обясни, че това не е така, а само губи времето на останалите, става досаден и дори тезата му губи от това.
Нека си пишем по темата, а баба да си говори... Защото темата е хубава.

Тук бабите са цяла тема. Есенцията - Хор на възпитателният шамар и неговите причини и разновидности.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в ср, 14 сеп 2016, 13:58
Съжалявам много, ако обидя някой самотен родител. Но децата с проблеми, които аз съм виждала, са предимно от такива семейства. Или ако не се точно с проблеми, пак си личи, че нещо им липсва.

Почти не намирам смисъл в наказанията. Все пак прилагам, но много рядко. В момента малкия е наказан без комп, просто защото развали компа от игри. Понякога наказвам месец без тренировки при лош успех, но мерките против лоши оценки трябва да включват и други неща.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 13:58
Джуди,  :hug:

Психологическото насилие, особено типично за неудовлетворени, фрустрирани майки, е много по-страшно от един прост шамар, идващ от родител, който задава ясни граници на детето си и никога не го използва като кошче за душевни отпадъци.

То и за шамарите е същото.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 13:59
Мамасито, като преценя, че детето ми трябва да се скастри за нещо, не чакам да дойде другия авторитет, ами го правя. Значи таткото да не си бърка в носа, а майката може да се чеше по... косата. :mrgreen:
Ако другият е подръка и ако може да оправи ситуацията без скастряне, а с малко таткова магия- затварям си дрънкалото и чакам той да поеме. Да, понякога нарочно се чеша и не действам. Не се изживявам като майка-супергерой, нито смятам, че ако не действам на секундата, съм лош родител.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 14:05
Мамасито, като преценя, че детето ми трябва да се скастри за нещо, не чакам да дойде другия авторитет, ами го правя. Значи таткото да не си бърка в носа, а майката може да се чеше по... косата. :mrgreen:
Ако другият е подръка и ако може да оправи ситуацията без скастряне, а с малко таткова магия- затварям си дрънкалото и чакам той да поеме. Да, понякога нарочно се чеша и не действам. Не се изживявам като майка-супергерой, нито смятам, че ако не действам на секундата, съм лош родител.
В ситуацията с телфона не знам за какво точно ще се почесваш.
Да покажеш авторитет не значи да си супергерой.
Нали точно за това спомена таткото - за авторитета. ;-)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 14:09
Има дни, в които не мога да показвам авторитет. Нямам сили и енергия. Делегирам.

Хайде не ми казвайте, че в 100% от времето сте 100% във форма, в пълно съзнание, енергични, далновидни, в стабилно и положително настроение. Понякога човек е в такова състояние, че въобще може да не е авторитет. И изобщо да не се чувства така.

В такива случаи обикновено таткото лесно се справя.

Не мога и не искам да възпитавам, когато имам по-малко батерия. Излиза...истерично. Дори да си мисля, че не излиза така- погледнато отстрани е точно така. Най-тъжно е жена с малко батерия да се опитва да държи границите по отношение на децата. Започва да изглежда като президентската кампания на Хилъри Клинтън.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 14:12
Единственият проблем е когато тези моменти на липса-на-авторитет-щото-съм-скапан съвпаднат при двамата родители  :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в ср, 14 сеп 2016, 14:14
Има и проблемни деца идващи от проблемни семейства.
Познавам читави хора, които са израснали без единия родител.
Но аз мога ли да знам какво прикриват?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Free Agent в ср, 14 сеп 2016, 14:19
Аз говоря за това, което виждам в момента при 10-11-12-13-14 годишни. После може и да го израстат. Или да се сдобият с двама родители даже. Времето ще покаже.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Жоржи в ср, 14 сеп 2016, 14:22
Wind, под "читави" какво визираш  :hahaha: 
Аз съм с един родител от бебе ме е отгледала майка ми, тя е много стойностен човек, възпитанието ми е толкова премерено, че мама понякога казва, че не е и очаквала. Евала на жената. От както съм родител оценявам какво е направила за мен. Шамари съм хапвала, заслужено  :peace: сега го оценявам и е говорила много жената, но определено не мисля, че от семейство с един родител излизат кофти хора. По-скоро от кофти хора излизат кофти възпитани деца.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 14 сеп 2016, 14:24
По-скоро от кофти хора излизат кофти възпитани деца.
А, ето това е вярно. В тоя смисъл - бас държа какви са били децата от хотела на Рокси, с невъзпитаните възрастни. Нищо, че не ги е забелязала, 0 % вероятно е да са били ангелчетата с простите си родители.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 14:36
А ако имаше момче?
Каква е ситуацията- женствен мъж или мъжествена жена?
Много са ти промили главата с тези полове :)
Нито аз съм мъжествена, нито мъжът ми женствен. Авторитетът няма връзка с това.
Има родители джуджета, които са авторитет за децата си с висок ръст, както и инвалиди, хора с проблеми.
Не е нужно всеки ден да демонстрира 24/7, авторитетът или го има, или го няма. Това, че днес няма сили или си болна по никакъв начин не оказва влияние.

В пубертета нещата загрубяват, не не правят всички глупости и да се опитат да се измъкнат, но ако нямаш авторитет пред децата на едноцифрена възраст хич не им правиш услуга. А прехвърлянето на отговорност им дава доста смелост за дивотии. Имат родител пред себе си, който им показва, че е безсилен, вика друг, който евентуално ще дойде след време, защото не е на линия в момента.

За мен това схващане е от едно време, когато мъжете ги мързеше да гледат и за да кажат все пак, че имат някаква роля от време на време шибваха по един шамар, викаха и гледаха лошо. Ама да ги питаш за какво точно и те не знаят.

Не можем едновременно да сме навсякъде с децата си, понякога са с бащата, понякога с майката. Всеки от тях трябва да има авторитет, иначе излиза, че когато са с майката правят каквото си искат. А това дава грешни сигнали за правилно и грешно.

Другото основно е винаги да са на едно мнение. Естествено винаги е възможно да имат разминавания, но те се обсъждат насаме и чиито аргументи са по-разумни, приема се неговата позиция или някакъв друг вариант, приемлив и за двете страни. И тогава се излиза с решението пред детето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в ср, 14 сеп 2016, 14:36
Жоржи не съм искала да прозвучи като обида.

В моето семейство имаше страшно много проблеми.
И в крайна сметка,кой може да каже дали съм "читава".
Всеки си знае.
При децата,може би е по изразено. Възрастните по -лесно могат да прикрият,замаскират,забравят и пр.




Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 14:41
Wind, под "читави" какво визираш  :hahaha:  
Аз съм с един родител от бебе ме е отгледала майка ми, тя е много стойностен човек, възпитанието ми е толкова премерено, че мама понякога казва, че не е и очаквала. Евала на жената. От както съм родител оценявам какво е направила за мен. Шамари съм хапвала, заслужено  :peace: сега го оценявам и е говорила много жената, но определено не мисля, че от семейство с един родител излизат кофти хора. По-скоро от кофти хора излизат кофти възпитани деца.
Няма заслужено. Майка ти е била насилник и точка  :xarms:  :lol:

Познавам деца на самотни родители, мои набори, които са в пъти по-читави от мен, която до 15-тата година растеше с двама прекрасни мама и тате. Имам и приятели, продукт на родители, които с години воюваха и се мразеха..еми резултатът не е добър.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Жоржи в ср, 14 сеп 2016, 14:56
Wind  :peace:, казах го иронично.

Няма заслужено. Майка ти е била насилник и точка  :xarms:  :lol:
[smilie=smile3521.gif]

Във връзка с родителите, които воюват, мразят се и т.н. според мен това тотално е ужасяващо, не може бащата да бие майката, да я обижда и прочее, пък после иди обяснявай ни синковеца, че това не е правилно поведение  :о:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 14:57
Колкото и да съм изморена скастрям лошото поведение  на детето.
При нас няма изчакване, има кой първи е забелязал дивотията.  Никой не изчаква реакцията на другия или пък да го използва като плашило.
При майка ми и баща ми - майка ми беше авторитета, сега при нас аз съм авторитета. Явно съм бясна, знам ли?!? Не се церемоня да нашмуля всеки, който заслужава у дома, даже и котките. :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 14:58
Брей, много ме бива в развеселяването! Задобрявам, задобрявам!

Това с боленето на сърцето ми напомня на реплика от един филм снощи - един беше вързан за един стол, а друг му казва $да не мислиш, че ми е приятно да те удрям, сърцето ме боли$ и го смля от бой. Човекът си имаше мисия - и той възпитаваше.


Ами точно това правят и майките. Връзват децата на стола и почват.
Не само задобряваш, ами направо излетя в облаците.
Винаги съм се кефила на псевдоинтелигентщината ....в съвременния живот е издигнага в култ


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 15:12
Хайде да разграничим "авторитет" от "изнервена лошавина". Едно е детето да знае, че "тоя човек не се бара, щото е луд". Друго е да усеща отсреща стабилност, заредени батерии, разумност.

Сори, ама изтрещяла в края на деня майка НЕ става за възпитател. Може да вика, може да налага граници, но както казах- излиза истерично. Излиза скастрящо. Детето го надушва като акулата- кръв. Вижда, че уж мама е лоша, ама сме й влезли неприятничко под кожата. Ей затова в тия моменти и чакам, и делегирам, и понякога се отказвам да възпитавам.

НСЧ, напротив, промиването на мозъка в моя случай беше, че половете са равни и колкото повече се вглеждам, толкова виждам, че не са.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 15:14
НСЧ, напротив, промиването на мозъка в моя случай беше, че половете са равни и колкото повече се вглеждам, толкова виждам, че не са.
Почти ти повярвах.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 15:16
Брей, много ме бива в развеселяването! Задобрявам, задобрявам!

Това с боленето на сърцето ми напомня на реплика от един филм снощи - един беше вързан за един стол, а друг му казва $да не мислиш, че ми е приятно да те удрям, сърцето ме боли$ и го смля от бой. Човекът си имаше мисия - и той възпитаваше.


Ами точно това правят и майките. Връзват децата на стола и почват.
Не само задобряваш, ами направо излетя в облаците.
Винаги съм се кефила на псевдоинтелигентщината ....в съвременния живот е издигнага в култ

А кой й даде да бърка в главите на деца...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в ср, 14 сеп 2016, 15:18
Хайде да разграничим "авторитет" от "изнервена лошавина". Едно е детето да знае, че "тоя човек не се бара, щото е луд". Друго е да усеща отсреща стабилност, заредени батерии, разумност.
Сори, ама изтрещяла в края на деня майка НЕ става за възпитател. Може да вика, може да налага граници, но както казах- излиза истерично. Излиза скастрящо. Детето го надушва като акулата- кръв. Вижда, че уж мама е лоша, ама сме й влезли неприятничко под кожата. Ей затова в тия моменти и чакам, и делегирам, и понякога се отказвам да възпитавам.
НСЧ, напротив, промиването на мозъка в моя случай беше, че половете са равни и колкото повече се вглеждам, толкова виждам, че не са.

Тук определено съм съгласна напълно. Момчетата си искат баща за авторитет, при наличие на двама родители - те слушат него.
И аз оставям моя син понякога нарочно да ядоса баща си и да се оправят, защото иначе рискувам да се скарам и с двамата. Но при нас си има други трески за дялане, детето не е виновно


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 15:19

НСЧ, напротив, промиването на мозъка в моя случай беше, че половете са равни и колкото повече се вглеждам, толкова виждам, че не са.
Ти не знаеше ли, че в къщата на НСЧ чиниите се мият точно  50% от мъжа и 50 от жената-не знам как успяват да ги разделят толкова точно.... :lol:
Сигурно при тях единият като се кара на децата се кара 50%, после спира и продължава следващия, защото между мъжът и жената в семейството всичко трябва да е точ в точ разделено иначе няма равенство...
Брей, много ме бива в развеселяването! Задобрявам, задобрявам!

Това с боленето на сърцето ми напомня на реплика от един филм снощи - един беше вързан за един стол, а друг му казва $да не мислиш, че ми е приятно да те удрям, сърцето ме боли$ и го смля от бой. Човекът си имаше мисия - и той възпитаваше.


Ами точно това правят и майките. Връзват децата на стола и почват.
Не само задобряваш, ами направо излетя в облаците.
Винаги съм се кефила на псевдоинтелигентщината ....в съвременния живот е издигнага в култ

А кой й даде да бърка в главите на деца...
Ами то за да бръкнеш трябва поне малко да си наясно какво ще намериш там, а за това трябва и  инстинкт и здрав разум повече, отколкото учебници, писани от руски професори...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 15:20
Сори, ама изтрещяла в края на деня майка НЕ става за възпитател. Може да вика, може да налага граници, но както казах- излиза истерично. Излиза скастрящо. Детето го надушва като акулата- кръв. Вижда, че уж мама е лоша, ама сме й влезли неприятничко под кожата. Ей затова в тия моменти и чакам, и делегирам, и понякога се отказвам да възпитавам.
Ясно, пак говориш за себе си....


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 15:23
Сори, ама изтрещяла в края на деня майка НЕ става за възпитател. Може да вика, може да налага граници, но както казах- излиза истерично. Излиза скастрящо. Детето го надушва като акулата- кръв. Вижда, че уж мама е лоша, ама сме й влезли неприятничко под кожата. Ей затова в тия моменти и чакам, и делегирам, и понякога се отказвам да възпитавам.
Ясно, пак говориш за себе си....
Аз също понякога изтрещявам.
То остана майката да е супер герой и да е вечно в кондиция, за да възпитава. Макар че не се чудя тукашните бг мами и това да го могат... :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 15:25
За съжаление има трикове, с които може да бръкнеш, дори без да си наясно какво ще направиш. И уж има резултат, но после не се знае.

Общо взето най-лошото, което може да направи един родител е за дребни проблеми и неразбиране да те прати при специалист.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 15:26
То всеки изтрещява, ама всичко започна от описаната ситуация с детето с телефона на масата.
Та на мен не ми трябва някой друг авторитет да се справи със ситуацията, даже и да съм изтрещяла по ред причини през деня. :crazy:
Но явно на Мамасита й трябва или просто иска да се похвали с мъжОт си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 15:27
Е, сега изясни ли ви се защо децата са чудовища?
На мен да...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 15:28
За съжаление има трикове, с които може да бръкнеш, дори без да си наясно какво ще направиш. И уж има резултат, но после не се знае.

Общо взето най-лошото, което може да направи един родител е за дребни проблеми и неразбиране да те прати при специалист.
По-лошо е когато детето има проблем, но родителите си затварят очите и упорито отказват да посетят специалист. От срам, заради Какво ще кажат хората, или защото ще им се наложи да си признаят, че някъде нещо са сбъркали.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в ср, 14 сеп 2016, 15:28
Сега си представих постоянно ,нон стоп да се възпитава дете.   :crazy:
Колкото и да е палаво, либерално или там както искате го наречете,все по някое време ще схване за какво иде реч.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 15:30
Сега си представих постоянно ,нон стоп да се възпитава дете.  :whistle:


А аз все още не съм в състояние да си представя това нон-стоп възпитание...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 15:31
То всеки изтрещява, ама всичко започна от описаната ситуация с детето с телефона на масата.
Та на мен не ми трябва някой друг авторитет да се справи със ситуацията, даже и да съм изтрещяла по ред причини през деня. :crazy:
Но явно на Мамасита й трябва или просто иска да се похвали с мъжОт си.

За справяне- всеки ще се справи. Въпросът е не само да се справи, ами и да е позитивно и с енергия, не истерично.

Не се хваля с мъжа си, но изтъквам, че е важен. И че на мен ми свършват силите и не се срамувам от това. Не знам откъде идва тоя срам от "слабост". Не е важно силен ли си, слаб ли си- важно е да се намира решение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 15:32
А кой й даде да бърка в главите на деца...
Мдам, умението да се хапеш с някого не е за всеки.

Хубаво, Мамасита, ти се справяш истерично в разчепкваната ситуация, мъжът ти не.
Давай сега по-натам.
Ще изпращаш ли първолак утре?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 15:34
На всеки му свърваш силите, затова авторитетът е важен, той е факт, независимо в какво състояние си в точния момент.
Само не разбрах, ако синът ти надмине по ръст баща си, авторитет му ще се изпари ли, щото нали по ръст се определят тия работи  :)



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: roxanna в ср, 14 сеп 2016, 15:35
По-лошо е когато детето има проблем, но родителите си затварят очите и упорито отказват да посетят специалист. От срам, заради Какво ще кажат хората, или защото ще им се наложи да си признаят, че някъде нещо са сбъркали.
и аз така мисля. Когато започнахме работата с психолога и соц. работник, никога не съм крила. Някои хора ме гледаха странно, но какво ми пука - просто правя нещо за доброто на детето ми, че и на мен. От ДГ казаха, че имало голяма разлика в поведението и. Като цяло обаче има неща, които определено са си характер, а мен точно те ме дразнят най-много, твърде истерична и креслива е, ама явно трябва да свикна.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 15:38
Има дни, в които не мога да показвам авторитет. Нямам сили и енергия. Делегирам.

Хайде не ми казвайте, че в 100% от времето сте 100% във форма, в пълно съзнание, енергични, далновидни, в стабилно и положително настроение. Понякога човек е в такова състояние, че въобще може да не е авторитет. И изобщо да не се чувства така.

В такива случаи обикновено таткото лесно се справя.

Не мога и не искам да възпитавам, когато имам по-малко батерия. Излиза...истерично. Дори да си мисля, че не излиза така- погледнато отстрани е точно така. Най-тъжно е жена с малко батерия да се опитва да държи границите по отношение на децата. Започва да изглежда като президентската кампания на Хилъри Клинтън.

Таткото, та таткото! На кого делегираш, когато таткото е цял ден на работа!? Викаш го по телефона ли $Ох, не съм в състояние - ела си да ти делегирам$.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 15:44
Има дни, в които не мога да показвам авторитет. Нямам сили и енергия. Делегирам.

Хайде не ми казвайте, че в 100% от времето сте 100% във форма, в пълно съзнание, енергични, далновидни, в стабилно и положително настроение. Понякога човек е в такова състояние, че въобще може да не е авторитет. И изобщо да не се чувства така.

В такива случаи обикновено таткото лесно се справя.

Не мога и не искам да възпитавам, когато имам по-малко батерия. Излиза...истерично. Дори да си мисля, че не излиза така- погледнато отстрани е точно така. Най-тъжно е жена с малко батерия да се опитва да държи границите по отношение на децата. Започва да изглежда като президентската кампания на Хилъри Клинтън.

Таткото, та таткото! На кого делегираш, когато таткото е цял ден на работа!? Викаш го по телефона ли $Ох, не съм в състояние - ела си да ти делегирам$.
Хихихи, от къде после произтича репликата - "Като се върне баща ти ще видиш ти, всичко ще му кажа". :mrgreen:

Изнервянето от умора се проявява в ситуации, в които, ако не си уморен, няма да реагираш остро.
За поправянето на лошо и неприемливо поведение не пречи умората.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 15:47
Брей, много ме бива в развеселяването! Задобрявам, задобрявам!

Това с боленето на сърцето ми напомня на реплика от един филм снощи - един беше вързан за един стол, а друг му казва $да не мислиш, че ми е приятно да те удрям, сърцето ме боли$ и го смля от бой. Човекът си имаше мисия - и той възпитаваше.


Ами точно това правят и майките. Връзват децата на стола и почват.
Не само задобряваш, ами направо излетя в облаците.
Винаги съм се кефила на псевдоинтелигентщината ....в съвременния живот е издигнага в култ

Ти май си останала на ниво 3-годишно - буквално разбиране. Когато някой възрастен каже на 3-годишно $ще те изям$, и то разбира буквално, че ще бъде изядано. Другият вариант е да продължаваш да се опитваш да се заяждаш. Е, няма как да стане твоята работа!
Колкото до връзването на стола, и това е класика. Пуберите му казват четене на конско - седи родителското тяло и детето и започва. Детето ха е понечило да стане, и възрастният $няма да ставаш, докато не ти разреша$. Едва ли има родител, който не го е правил поне веднъж.

Мамасита, що така, бе, моме, скачаш? Ако трябва да се изразя с форумското клише - майчинството май не ти се отразява добре. ;-)

 Аз в главите на децата не бъркам, а и дори да мога - не искам. Имат си родители - те да се оправят. Моята работа е по интелектуалната част, не по морално-възпитателната.
Като човек имам мнение и виждания, които съм написала. Но твоите, Вайс и още потребители реакциите састранни - ужким сте възрастни хора, а истерясвате и ставате агресивни. А вашата агресия към мен е ваш проблем - не мой.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в ср, 14 сеп 2016, 15:48
Анди, ама и ти си остър камък...Лика-прилика със Сирената
Батерията е заредена сутрин, през деня пада, като го търпиш цял ден да се лигави - вечерта делегираш, и още как. Тъкмо таткото да си почине от офисния живот


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в ср, 14 сеп 2016, 15:54
.
Безсмислено е да се пише,тук се развяват междуличностни войни  :ooooh:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 15:58
Анди, ама и ти си остър камък...Лика-прилика със Сирената
Батерията е заредена сутрин, през деня пада, като го търпиш цял ден да се лигави - вечерта делегираш, и още как. Тъкмо таткото да си почине от офисния живот

Тя не може да го понесе, защото е нарцистична натура и започва да истерясва като Вайс. Подкокоросват се една-друга, много са интересни. Като по учебник.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:01
Анди, ама и ти си остър камък...Лика-прилика със Сирената
Батерията е заредена сутрин, през деня пада, като го търпиш цял ден да се лигави - вечерта делегираш, и още как. Тъкмо таткото да си почине от офисния живот

Тя не може да го понесе, защото е нарцистична натура и започва да истерясва като Вайс. Подкокоросват се една-друга, много са интересни. Като по учебник.
Умните хора винаги са нарцистични. Това и в учебниците ти го пише.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 16:02
Кой е този $всеки учебник$? По-скоро е обратното - нарцистичните натури се мислят за много умни. Те иначе няма да са нарцистични, а сдухани. Нали са от сой...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:05
Кой е този $всеки учебник$? По-скоро е обратното - нарцистичните натури се мислят за много умни. Те иначе няма да са нарцистични, а сдухани. Нали са от сой...
Бъркаш суетни с нарцистични.
 Както винаги смисълът на думите ти бяга. Ако искаш да си добър психолог трябва да си оправиш сравнителните анализи


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в ср, 14 сеп 2016, 16:10
:
Вече писах,че когато беше по/малко детето ми,на няколко пъти удари други деца и замахваше срещу мен. Тогава беше на 2г,и след като видях,че обясняването не върши работа,действах с отстраняване,независимо къде сме или кога сме излезнали или го прибирам или го отвеждам,за да остане сам.Помогна безпогрешно.Вече е на 2,8г. Разбира много добре и му е обяснено,че когато някой иска да го удари,бута или дразни,да не отвръща с удар,а да се дръпне настрани от него. Та,вчера една девойка колкото него,го буташе и му хвърляше играчките в продължение на 15мин. През това време,детето ми обикаляше пясъчника,отиваше настрани и всеячески странеше от нея,но тя упорито ходеше умишлено да го дразни. Гарантирам,че момичето никога не е удряно от родителите и,и е минавала със забележки. Явно полза-0! Накрая я помолих да ми даде ръка и я заведох при майка и да и обясня какво се случва. Веднага последва мъмрене,на което девойката отговори-да я пусне,и че искала да го дразни. Та кажете ми,кой е "чудовището"в случая? Ако детето ми я беше ступало,той ли щеше да бъде? Защото незнам какво се очаква да е търпението и реакцията на едно 2,8 годишно дете.
За мен това е пример,че само с дуднене не става. Съмнявам,се че ако майка и и беше плеснала един щеше да си промени държанието. Но примера е важен и действията с които стопираш ситуацията. Най-малкото я прибираш,щом умишлено иска да дразни децата,и след няколко такива прекъсвания на игрите да видим дали ще го прави.Ако това не се поправи сега,с порастването и,ще пораснат и методите и на малтретиране,ето така е един от начините да превърнеш детето си в "чудовище"!
За Поста с телефона,само ще кажа,че докато го замъкна в съаята,желанието ми да му лепна шамар ще се е изпарило у мен. На момента се действа,взимаш телефона след първата забележка и ако си отвори устата-в стаята. Ще си легне гладен.Дори и да пищи,все едно другите хора деца нямат,че да се притеснявам какво си мислят за нас. По-важното е,да  осъзнае,че не трябва да се повтаря случката!
Днес го видях във фейсбук.
-Сашко,престани да удряш момиченцето с лопатката по главата,защото ще се изпотиш и ще настинеш 



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 16:15
:
Вече писах,че когато беше по/малко детето ми,на няколко пъти удари други деца и замахваше срещу мен. Тогава беше на 2г,и след като видях,че обясняването не върши работа,действах с отстраняване,независимо къде сме или кога сме излезнали или го прибирам или го отвеждам,за да остане сам.Помогна безпогрешно.Вече е на 2,8г. Разбира много добре и му е обяснено,че когато някой иска да го удари,бута или дразни,да не отвръща с удар,а да се дръпне настрани от него. Та,вчера една девойка колкото него,го буташе и му хвърляше играчките в продължение на 15мин. През това време,детето ми обикаляше пясъчника,отиваше настрани и всеячески странеше от нея,но тя упорито ходеше умишлено да го дразни. Гарантирам,че момичето никога не е удряно от родителите и,и е минавала със забележки. Явно полза-0! Накрая я помолих да ми даде ръка и я заведох при майка и да и обясня какво се случва. Веднага последва мъмрене,на което девойката отговори-да я пусне,и че искала да го дразни. Та кажете ми,кой е "чудовището"в случая? Ако детето ми я беше ступало,той ли щеше да бъде? Защото незнам какво се очаква да е търпението и реакцията на едно 2,8 годишно дете.
За мен това е пример,че само с дуднене не става. Съмнявам,се че ако майка и и беше плеснала един щеше да си промени държанието. Но примера е важен и действията с които стопираш ситуацията. Най-малкото я прибираш,щом умишлено иска да дразни децата,и след няколко такива прекъсвания на игрите да видим дали ще го прави.Ако това не се поправи сега,с порастването и,ще пораснат и методите и на малтретиране,ето така е един от начините да превърнеш детето си в "чудовище"!
За Поста с телефона,само ще кажа,че докато го замъкна в съаята,желанието ми да му лепна шамар ще се е изпарило у мен. На момента се действа,взимаш телефона след първата забележка и ако си отвори устата-в стаята. Ще си легне гладен.Дори и да пищи,все едно другите хора деца нямат,че да се притеснявам какво си мислят за нас. По-важното е,да  осъзнае,че не трябва да се повтаря случката!
Днес го видях във фейсбук.
-Сашко,престани да удряш момиченцето с лопатката по главата,защото ще се изпотиш и ще настинеш 


:35:  :35:

горното, плюс:

- Иванеее, излизай от водата!
- Защо, гладен ли съм?
- Не, студено ти е!

изчерпват основните възпитателни похвати на беге родителя, в частност, майката. После що децата са кукувици.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 16:23
Кой е този $всеки учебник$? По-скоро е обратното - нарцистичните натури се мислят за много умни. Те иначе няма да са нарцистични, а сдухани. Нали са от сой...
Бъркаш суетни с нарцистични.
 Както винаги смисълът на думите ти бяга. Ако искаш да си добър психолог трябва да си оправиш сравнителните анализи
И ти го казваш от висотата на ..........(поставете подходящата дума на мястото на многоточието)?
Някъде да съм твърдяла, че съм психолог? Или по магичен път това се появи като мисъл в главата ти?

Дай сега, научИ ме каква е разликата между нарцистичен и суетен, щом си толкова наясно! Плийз! :pray:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в ср, 14 сеп 2016, 16:27
По отношение на момченцето с телефона, дето ревало в ресторанта - а знайш колко е гадно да ти спрат играта баш като си стигнал донякъде или тъкмо си си строиш каквото там.

Аз затова с телефон не давам да се сяда на масата. Онзи ден гледах едно момиченце - майка му и приятелка си говорят, то до тях на пейката цъка ли цъка.
Като в оня виц дето майката казва на Иванчо -Стига седя на тоя компютър, цял ден, я излез навън, хвани някой покемон.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:28

Дай сега, научИ ме каква е разликата между нарцистичен и суетен, щом си толкова наясно! Плийз! :pray:
Ако имаш проблем със смисъла на думите, то проблемът си е твой, не мой.
Суета идва от всуе, от нещо безсмислено. Нарцис се е любювал на собствената си красота, която е била истинска.
 Стига с лекциите... :lol:
До тук съм. Но да се сравнява шамар по дупето от мама на дете с връзване на стол и измъчване, или да се сравнява съпружеска изневяра с братска ревност не ми говори добре за сравняващия.
Ся няма смисъл от повече лингвистични упражнения. Първо си подобри сравненията, че после ще се надцакваме...
 Сравнения се правят между нещо сравнимо. И това ли да обяснявам?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в ср, 14 сеп 2016, 16:29
....
Като в оня виц дето майката казва на Иванчо -Стига седя на тоя компютър, цял ден, я излез навън, хвани някой покемон.
Това не е виц.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 16:34

Дай сега, научИ ме каква е разликата между нарцистичен и суетен, щом си толкова наясно! Плийз! :pray:
Ако имаш проблем със смисъла на думите, то проблемът си е твой, не мой.
Суета идва от всуе, от нещо безсмислено. Нарцис се е любювал на собствената си красота, която е била истинска.
 Стига с лекциите... :lol:

Що, бе, окажИ ми тази чест! Иначе оставам с впечатлението, че изобщо не си наясно, но много искаш да изкараш мен некомпетентна. Хайде, като си казала А, кажи Б! Човек, който разбира разликата между две  понятия, може да я обясни с две думи. Ще ти подскажа - белези, присъщи на категорията и белези, специфични за обекта.  Служам те! Предполагам, и другите с интерес ще прочетат поясненията ти. Дори лекторски бонус ще ти дам - усмихнато емотиконче!
Хайде, от мен да мине - втора подсказка ще ти дам. Винаги ли понятието отразява само и основно прототипа. Демек, трябва ли непременно да е Нарцис, любуващ се на красотата си, или може и да е нещо друго?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:35

Дай сега, научИ ме каква е разликата между нарцистичен и суетен, щом си толкова наясно! Плийз! :pray:
Ако имаш проблем със смисъла на думите, то проблемът си е твой, не мой.
Суета идва от всуе, от нещо безсмислено. Нарцис се е любювал на собствената си красота, която е била истинска.
 Стига с лекциите... :lol:

Що, бе, окажИ ми тази чест! Иначе оставам с впечатлението, че изобщо не си наясно, но много искаш да изкараш мен некомпетентна. Хайде, като си казала А, кажи Б! Човек, който разбира разликата между две  понятия, може да я обесни с две думи. Ще ти подскажа - белези, присъщи на категорията и белези, специфични за обекта.  Служам те! Предполагам, и другите с интерес ще прочетат поясненията ти. Дори лекторски бонус ще ти дам - усмихнато емотиконче!
Ако искаш да се допиташ до мен по някакъв въпрос, моля на лични.
Демек, трябва ли непременно да е Нарцис, любуващ се на красотата си, или може и да е нещо друго?
Нарцис да се любува на нещо друго? Андии, Анди.
Смисълът на думите научи първо, после ги използвай...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 16:38
Е, няма как да е на лични, защото ти публично обяви, че не било нарцистичен, а суетен човек. Хайде сега, обяснявай публично колко си компетентна! Мен ме оставИ, аз съм си тъпичка, но умът ми стига дотолкова, че да се допитвам до светилата като теб.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:40
Е, няма как да е на лични, защото ти публично обяви, че не било нарцистичен, а суетен човек. Хайде сега, обяснявай публично колко си компетентна! Мен ме оставИ, аз съм си тъпичка, но умът ми стига дотолкова, че да се допитвам до светилата като теб.
Аз обясних, че умните са нарцистични, защото както Нарцис е бил наясно с хубостта си, така и умните са наясно с интелекта си.
Капиш?
 А умните не са суетни, защото суетата служи да прикрива нещо, също както макияжа се използва за маскировка. А умният няма какво да крие.
 Капиш?
 :lol:
Пак ще ни трият, Анди.
 И ти ще си виновна, защото ти ме предизвикваш да продължавам със спама.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 16:42
Те те питам за умните, а за разликата между нарцистичен и суетен. Кои са тези характеристики, които правят Иван нарцистичен, а не суетен и обратното?

Сори, ама и хората с айкю под нормата се смятат за умни и го изразяват по техен си начин.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:42
Те те питам за умните, а за разликата между нарцистичен и суетен. Кои са тези характеристики, които правят Иван нарцистичен, а не суетен и обратното?
Мисля че ги обясних. Прочети пак, след като не си разбрала.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 16:44
Нищо не си обяснила. Все едно питам какво означава $смелост$, и той ми отговори, че смелост е $да си смел$. Това може да го правят децата, но не и възрастен човек, който има претенции да е наясно с понятието, да не говорим да прави разлика между две понятия.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:46
Нищо не си обяснила. Все едно питам какво означава $смелост$, и той ми отговори, че смелост е $да си смел$.
Ще повторя още веднъж и ще спра, защото няма смисъл. Смисълът на думите ти бяга. Поради това и сравненията ти са слаби.
Но пък ти не мислиш така, което е нормална реакция все пак и аз го приемам. Всеки има право на мнение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в ср, 14 сеп 2016, 16:47
Те те питам за умните, а за разликата между нарцистичен и суетен. Кои са тези характеристики, които правят Иван нарцистичен, а не суетен и обратното?

Сори, ама и хората с айкю под нормата се смятат за умни и го изразяват по техен си начин.
Ако си посегне, докато се гледа в огледалото, значи е нарцистичен.
 :35: :35: :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в ср, 14 сеп 2016, 16:49
Умните може са нарцистични, но нарцистичните не са задължително умни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:52
Умните може са нарцистични, но нарцистичните не са задължително умни.
Гениално... :35:
Така е. Може да са просто красиви... :blush:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 16:52
Вайс, не че ми пука за нарцистичността и суетността, но нека ти е за урок да не се опитваш повече да ме дискредитираш точно в поле, което ти е непонятно. Доколкото помня си инженер - гледай си инженерството и проявИ малко достойнство, вместо да се опитваш да печели чрез обиди и заяждане. Аз не те уча как се правят машини и не поставям под съмнение професионалните ти качества, нали така!

Цеца, за това не се бях сетила. Ето го маркерът за нарцистичността! Попадение!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 16:58
Вайс, не че ми пука за нарцистичността и суетността, но нека ти е за урок да не се опитваш повече да ме дискредитираш точно в поле, което ти е непонятно. Доколкото помня си инженер - гледай си инженерството и проявИ малко достойнство, вместо да се опитваш да печели чрез обиди и заяждане. Аз не те уча как се правят машини и не поставям под съмнение професионалните ти качества, нали така!


Ама ти самата заяви в една друга тема, че математическата логика се прилага по същия начин и в лингвистиката .
Тоест ако имаш логика, това само ти помага  да боравиш добре с думите нали? Тоест ти не искаш да признаеш, че прост инженер може да те надприказва, защото нямал бил диплома.. :35:?

Ами, Анди, Георги Марков е бил инженер, пък ей на-виж до къде е стигнал с думите нали?... :lol:
 Разсъждавам си просто. Нека аудиторията прецени кой е прав.
 


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в ср, 14 сеп 2016, 17:02
Андариел, не усещаш ли, че е време да пуснеш микрофона и да спреш да ни заливаш с претенции за компетентност? Защото аз компетентност не видях- само претенции. Има си тема за нарцисизма, има и теми, в които се дават консултации от психотерапевти. Т

Гери, разликата между суетният човек и нарциса е много интересна- суетният има нужда от одобрение, а нарцисът-само от внимание, дори и отрицателно такова. Анди направо преяде днес с внимание- ще оживее до утре.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 17:04
Да, има правила в лингвистиката като в математиката. Но тук става въпрос за понятия, като в тълковния речник.  Какво означават и кога как се използват. Това е един от признаците на кое ниво на разбиране е човек. Не си играя на надприказване, нито на тема диплома. Георги Марков не разбрах как цъфна тук. Поведението ти е неприемливо и аз проявих предостатъчно търпение. Все пак, не си 3-годишна.

Ооо, Диана, ама ти искаш микрофон ли? Ми, давай! Тъкмо това включване чаках!  :35: :35: (между другото, аз си мислех, че съм нарцистична, но парадоксално за мен се оказа, че не съм. Дори ме определят като средна хубост)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в ср, 14 сеп 2016, 17:07
Ние също проявихме достатъчно търпение. Така че, Андариел, моля те, ако имаш някакви забележки към мненията на Гергана, да ги отправиш към модератор.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 17:10
Нямам нужда $госпожата$, защото мога сама да се справя с грубото държание спрямо мен. А и тя публично се държи грубо, затова и публично пиша това, което смятам. Ако си забелязала, нито съм обидила някого, нито съм се държала грубо. Колкото до търпението - ти говорител на другите потребители ли си? Можеш единствено да говориш за себе си, а не да се опитваш да си придаваш тежест с $ние проявихме$. Ти си отделен индивид. Не съм те карала да влизаш в диалог с мен, нито да четеш това, което съм написала. Както казва форумското клише - пропускай постовете ми, щом не ти допадат.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 17:12
Аз пък научих, че ССФ след цял ден с детето е свежа като репичка и мъдра и търпелива като сама Мария Монтесори. Или пък е нервна та се къса, но все пак има авторитет. Абе не е като мен, аз не ги разбирам нещата, затова опитам (о, срам!) до таткото, с което нанасям рана на равенството на половете.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в ср, 14 сеп 2016, 17:14
Разликата.между суетен и нарцистичен е, че суетният се нуждае от външно одобрение, докато нарцистичният се самолюбува. Оттам идва и терминът - Нарцис толкова се захласнал в отражението си, та се удавил. Не му пукало, че нимфите го харесват, достатъчно за нарцистичния човек е да се харесва сам.



Това каква връзка има с темата, защо го обсъждаме?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 17:15
Стига сте обсъждали смисъла и употребата на думите, защото имам усещането, че едната страна мисли като ранния Витгенщайн, другата- като късния и ще се стигне до сбиване, каквото се е случило и в главата на самия Витгенщайн.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 17:19
Никога не ми е хрумвало да сравнявам нарцистичност и суетност. Все ми е тая.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в ср, 14 сеп 2016, 17:22
Нямам нужда $госпожата$, защото мога сама да се справя с грубото държание спрямо мен. А и тя публично се държи грубо, затова и публично пиша това, което смятам. Ако си забелязала, нито съм обидила някого, нито съм се държала грубо. Колкото до търпението - ти говорител на другите потребители ли си? Можеш единствено да говориш за себе си, а не да се опитваш да си придаваш тежест с $ние проявихме$. Ти си отделен индивид. Не съм те карала да влизаш в диалог с мен, нито да четеш това, което съм написала. Както казва форумското клише - пропускай постовете ми, щом не ти допадат.
постовете ти трудно се пропускат- все пак са почти колкото тези на всички останали потребители, взети заедно. Таис спокойно може да каже "ние" тъй като сме поне две тези, които проявихме особено търпение към логореята ти. Хубавата тема се превърна в компетентната Андариел, квалифицираща поведението на другите потребителки като "4-5 годишни" "3 годишни" . Следващата подобна изцепка ще докладвам на модератор. Ужасно насилие над теб да ти отнеме възможността да се държиш невъзпитано.
И научи къде са кавичките, че комбинацията от тъпотия и маймуница е ужасна


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в ср, 14 сеп 2016, 17:23
Аз пък научих, че ССФ след цял ден с детето е свежа като репичка и мъдра и търпелива като сама Мария Монтесори. Или пък е нервна та се къса, но все пак има авторитет. Абе не е като мен, аз не ги разбирам нещата, затова опитам (о, срам!) до таткото, с което нанасям рана на равенството на половете.
Добре де, ти самата казваш, че си нервна, обаче после критикуваш... какво всъщност критикуваш?
Разбира се, че е нормално да си по-изнервена при наличието на 3 деца, отколкото майка с 1.

То вече не обсъждат и думите, ами стана:

- какво искаш да кажеш с....
- ами да си прочела, но смисълът ти бяга
- гледай си машините
- и Г. Марков е бил инженер


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в ср, 14 сеп 2016, 17:27
Сори, единдственото, което направих беше да изразя мнението си. Това, че на някого не му харесва и скача на бой не е мой проблем. Аз няма да се откажа от мнението си само заради това, че на някого не му допада  или го разгневява. Държа се културно и търпеливо, не съм проявила агресия, нито съм твърдяла някъде, че съм психолог - това го изфантазира Вайс. Ти също имаш възможност да напишеш каквото мислиш - никой не те е спрял. Да, 3-4-5-годишните реагират така - свършват им аргументите и започват на $ти си тъпа, а пък моят татко е по-силен от твоя татко$. Само че тук думите са $кой ти даде диплома$. В момента и ти реагираш като дете на горепосочените възрасти - заяждаш се за кавичките. Ами, нещо се е бъгнало и затова така излизат. Това ли ти е проблемът - кавичките? Мислех, че възрастните хора не се фиксират върху такива подробности, щом текстът е разбираем.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 17:33
Аз пък научих, че ССФ след цял ден с детето е свежа като репичка и мъдра и търпелива като сама Мария Монтесори. Или пък е нервна та се къса, но все пак има авторитет. Абе не е като мен, аз не ги разбирам нещата, затова опитам (о, срам!) до таткото, с което нанасям рана на равенството на половете.
Добре де, ти самата казваш, че си нервна, обаче после критикуваш... какво всъщност критикуваш?
Разбира се, че е нормално да си по-изнервена при наличието на 3 деца, отколкото майка с 1.

Не съм нервна, не стигам дотам. Капитулирам доста по-рано. Критикувам идеята, че може само майката да е авторитет в 100% от времето, абс. заменяема с бащата, с абс. същото излъчване и влияние върху детето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Alexandria* в ср, 14 сеп 2016, 17:39
Те те питам за умните, а за разликата между нарцистичен и суетен. Кои са тези характеристики, които правят Иван нарцистичен, а не суетен и обратното?

Суетата е за пред хората, а нарцисизмът е за собствена консумация. Нарцис се е оглеждал във водата и се е наслаждавал на красотата си без да се интересува дали някой го наблюдава.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в ср, 14 сеп 2016, 17:52
Аз пък научих, че ССФ след цял ден с детето е свежа като репичка и мъдра и търпелива като сама Мария Монтесори. Или пък е нервна та се къса, но все пак има авторитет. Абе не е като мен, аз не ги разбирам нещата, затова опитам (о, срам!) до таткото, с което нанасям рана на равенството на половете.
Аз пък научих, че мъжете винаги, особено след работа, били свежи като репички и затова можели да възпитават. Досега все уморени ги изкарваха, странна работа, май на който както му изнася  :lol:

И ако майката възпитава детето и има авторитет, значи не го прави за доброто на детето, а за да се бори за не знам си какво беше там, равенство!

Е, след като цял ден децата са с майките, които не ги възпитават, защо се учудвате, че се получават чудовища?

И горките деца с двама работещи родители, които се връщат уморени, децата им се възпитават сами...

Критикувам идеята, че може само майката да е авторитет в 100% от времето, абс. заменяема с бащата, с абс. същото излъчване и влияние върху детето.
Добре де, когато един човек е авторитет пред теб, той не е ли по принцип такъв? През цялото време? Или го има или го няма, не се появява и изчезва. И двамата родители трябва да имат еднакъв авторитет пред детето. Ако единият няма, детето не го зачита, дори да му направи забележка тя няма ефект. А като този човек по цял ден е с детето вече ситуациите стават не една, а много. И резултатът е налице - описахте ги напред, чудовища.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 14 сеп 2016, 18:01
Въпросът е там, че може да имаш авторитет, но детето непрекъснато го тества. В началото не знае, че електрическата ограда е изключена през част от времето, но после се научава, че е така и пробва дали ще мине.

Никой не е тотален и неоспорим авторитет, на който едно дете няма да се опита да каже нищо на въпреки. Напротив, родителят понякога си е жива боксова круша за тестване на настроения и какво минава.

Ако детето ми се е отказало да тества границите и направо изпълнява...бих се замислила.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в ср, 14 сеп 2016, 18:53
Аз също не бих могла да се справя без помощта на мъжа ми. Много, ама много трудно би ми било с момчета. Имам типично женско светоусещане, темперамент. Темите, които ме вълнуват, интересите ми, хобитата са по-скоро женски. Мисля, че би имало една огромна незапълнена бездна в общуването, невъзможност да отговорим на някои въпроси, търсения, ако го нямаше баща им. Ценностите ни са едни и същи, възпитаваме в една посока. Но възпитанието не е само да дефинираш границите на допустимото и недопустимото, на доброто и лошото. Конкретните неща, с които се сблъскваме в ежедневието- като  нуждата дълго време да се говори за Майкъл Джордан, за точкуването в стрелбата и т.н , също са важни.
И не само, защото са момчета, а защото всеки родител дава различни неща.
Стана многословно /сигурно както си представяте, че възпитават определен тип майки :lol:/, но според мен не са толкоз еднопластови нещата - тръшкане и прекратяване на тръшкането,  за да създадеш нечудовище. А и на повечето от нас децата са още много малки, за да имаме реална представа в какво са се превърнали или ще се превърнат.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в ср, 14 сеп 2016, 19:13
Таис , не думай!Абе в темата като майки насилнички се очертаха Кафе, Таис и Мамасита. :mrgreen:
И на мене прага на търпимост към лиготии ми е много нисък.Сутринта тийна ме издразни с непослушание, казах му, че ако не се стегне до обяд, утре нямам време да се занимавам с капризите му.На обяд имахме среща и беше кротък като агънце.Могло, значи.
При малката обаче трябват и по-драстични мерки.Вчера след няколко забележки, че пречи на пързалката, просто я хванах за ръката и я отведох насилствено настрани.Бях толкова бясна, че не ми пукаше как се дере и лигави.Когато и мина истерията, реши, че може да се държи като хората и се върнахме обратно.
За Кафе и Мамасита не отговарям, но аз съм твърде откровена със себе си, за да се самозалъгвам, че съм добър родител. Не съм. Старая се, но често пъти дори не ми се занимава. Обикновен човек съм, случва се да си изпусна нервите, да кажа кофти неща на дъщеря си, да сгреша в преценката си. Отделно, лично за мен, детето не е Принцеса, Център някакъв на интимната ми вселена, и прочие сантиментален булшит. Има моменти когато ми се иска да не бях раждала, има моменти когато ми е ужааасно досадно да бъда родител.

Дали съм насилник или не според стандарта на бегемамите, ми е през ясно кое. От години чета форума и не се впечатлявам от количеството (уж) добри, търпеливи и възпитани майки, които пишат тук. Е, аз съм от лошите родители, но това е положението. Когато сметна, че шамарът ще свърши повече работа от простанните ми словоизлияния, го използвам. Баси.
+1
Затова оставам с едно дете, защото си познавам лимитациите, а и гените ми не са нещо особено за да държа да се възпроизведат.  :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в ср, 14 сеп 2016, 22:33
Сори, единдственото, което направих беше да изразя мнението си. Това, че на някого не му харесва и скача на бой не е мой проблем. Аз няма да се откажа от мнението си само заради това, че на някого не му допада  или го разгневява. Държа се културно и търпеливо, не съм проявила агресия, нито съм твърдяла някъде, че съм психолог - това го изфантазира Вайс. Ти също имаш възможност да напишеш каквото мислиш - никой не те е спрял. Да, 3-4-5-годишните реагират така - свършват им аргументите и започват на $ти си тъпа, а пък моят татко е по-силен от твоя татко$. Само че тук думите са $кой ти даде диплома$. В момента и ти реагираш като дете на горепосочените възрасти - заяждаш се за кавичките. Ами, нещо се е бъгнало и затова така излизат. Това ли ти е проблемът - кавичките? Мислех, че възрастните хора не се фиксират върху такива подробности, щом текстът е разбираем.
Опа. Много добре помня, че ти беше тази, която пискаше, че Вайс не може да те учи на психология, защото е инженер и да не те бута, където си компетентна, както ти не закачаш машините й. А сега: о, ама не съм казала, че съм психолог. Тая техника на gaslighting, съчетана с пасивна агресия е много интересна- не бях я наблюдавала в действие досега. Кръгова дискусия, дим и огледала.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в ср, 14 сеп 2016, 22:46
Видяхте ли това? И по новините са го давали.
http://www.novini.bg/news/378200-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE-(%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE).html


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в ср, 14 сеп 2016, 23:00
:
Видяхте ли това? И по новините са го давали.
http://www.novini.bg/news/378200-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE-(%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE).html
Това не е от толерантни родители възпитание, а от родители простаци.
Винаги ме е учудвала тази агресия между момичетата . В училище най-мразех някоя по отворена кака, да ми каже "ще те бия" и да ме бутат и да се опитват да ми посягат.
Ужасно е.
Ако изобщо родителите подозират, какво върши детето в училище .


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в ср, 14 сеп 2016, 23:09
Критикувам идеята, че може само майката да е авторитет в 100% от времето, абс. заменяема с бащата, с абс. същото излъчване и влияние върху детето.
За критикуване е такава идея, само че никой тук не я защитава, което прави критиката и борбата ти излишна. Но ти самата опита да лансираш идея, която определено подлежи на критика, а именно идеята, че авторитетът на родителя е нещо като телефон, произведен в Китай за нискобюджетна фирма- ту се включва, ту се изключва и редовно му пада батерията. Мне, не е това. Ще си позволя да изплагиатствам. Авторитетът е като задника- или се набива на очи, или е кльощав и увиснал. Та твоята идея очевидно е опит за рационализация на простичкия факт, че на някои хора им е кльощав и увиснал...авторитетът. Не на всички, обаче, колкото и да им се иска на последните.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 23:15
Сори, единдственото, което направих беше да изразя мнението си. Това, че на някого не му харесва и скача на бой не е мой проблем.
Ти си тази, която скочи на бой. Даже обяви на всеослушание, че хора с инженерна специалност нямат право да ти опонират


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в ср, 14 сеп 2016, 23:17
Току погвате Андариел на тема професия - преди беше "какво знаеш ти, домакиньо", сега е "кой ти даде да бъркаш в мозъците на децата"  :lol:
Не знам защо решихте, че е психолог, аз залагам на логопед, поне по нещата, които е писала.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в ср, 14 сеп 2016, 23:43
...

Andariel, но има логика. Не гледайте на братя и сестри от сегашната си гледна точка. Но едва ли помните детската си реакция. Не всички са били щастливи от мисълта за братче/сестриче
С това съм съгласна.
 :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в ср, 14 сеп 2016, 23:47
Току погвате Андариел на тема професия
Тя ме погна на професия, не аз. А аз на "домакиня" никога не съм я обиждала. Има си архив, може да се провери.
Както и да е. Все тая. Така или иначе накрая се помни само свадата, а не кой какво искал да каже.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Trak в чт, 15 сеп 2016, 02:28
Аз съм удряла няколко пъти детето си, а е доста малък. Поставила съм си за цел да си сдържам нервите, не посягам вече. С викането и карането също имам напредък, почти съм изкоренила и тях. Започнах да търся, чета и да обсъждам с баща му как да процедираме с възпитанието, защото детето много се тръшка и буквално ни се качи на главите, но 100% шамарът не е начинът. Абсолютна глупост за мен е да се твърди, че съществува възпитателен шамар. Естествено, след такова действие детето ще реагира и ще си промени действията, ще те послуша, но има и други последствия освен послушанието. Надявам се, че не съм причинила някакви травми на синът ми, не мисля и че съм, но категорично ще се пазя от такива действия. А това, което разбирам от раздаващите шамари е, че родителят си е изпуснал нервите, което за мен го изключва от графа "възпитателно". Разбирам го, не го осъждам, но тези две думи "възпитателен" и "шамар" не си пасват. И ще обясня защо - стигнах до извода, че за да възпитаваш детето си, трябва да си сериозен и категоричен. Нашето дете се забавлява като се ядосаме, ако ударим - удря, съответно това са неефективни методи в нашия случай. Станем ли сериозни, откажем категорично да му играем по свирката, обясним недоволството си - реакция веднага има, промяна веднага има. Та изхождайки от сериозността (ако да си сериозен е равнозначно да не показваш емоции и да не те контролират те, положителни или негативни), моля родител, раздаващ възпитателни шамари и чувстващ това за абсолютно редно и правилно и без грам да съжалява, да признае имал ли е ситуация или бил ли е свидетел на такава, в която родител удря шамар на прегрешило дете, в спокойно състояние, без да е ядосан, ей така с възпитателна цел? Детето е направило беля, родителят като трезвомислещ и невбесен е оценил ситуацията, без да се ядоса е станал и шляпнал възпитателния шамар? Има ли изобщо човек, ударил някого, без да е подвластен на яда си, а с трезв разум, съзнателно и целенасочено за да покаже, че еди-какво-си е страшно нередно и неприемливо? За мен шамарът не е нищо друго освен излаз на гнева, агресивно и непродуктивно наказание. Не съм чела последните 30 страници, може и да не съм съвсем по актуалната тема, та за да съм в нея ще кажа, че за децата чудовища не знам как да се справи точно човек, но има страшно много разнообразие от ситуации. Това, че някой мярнал как някой непознат родител е реагирал привидно неотговорно към справянето с детето си, не значи, че това е така. Нито дори да познаваш нечие семейство добре означава, че познаваш достатъчно добре ситуацията им, че да я осъждаш с крайно категоричното си мнение, камо ли да го натрисаш. Изобщо аз толкова често се чудя аз права ли съм за нещата, които зависят от мен, че не мога да повярвам, че някой-си там смята, че знае изключително добре кое е правилното за другиго. Естествено, че чужда гледна точка може да помогне да си доизясниш картинката, да откриеш нещо ново и градивно, ама тая критичност и категоричност - айде, моля ви се! :stop:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: зелено мохито в чт, 15 сеп 2016, 02:50
Много досаден и празнодум потребител - Андариел. Нищо не се разбира от писанията й - освен, че е много умна и чете неврология. Аман вече!
Иначе по темата - днешните деца в голямата си част не се траят и естествено, че вината е на родителите. Може би поделена донякъде с безумните същества, наречени "учители". И там ги има хванати от гората злобни селянки на килограм. Бог да пази децата ни!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 07:14
Сори, единдственото, което направих беше да изразя мнението си. Това, че на някого не му харесва и скача на бой не е мой проблем. Аз няма да се откажа от мнението си само заради това, че на някого не му допада  или го разгневява. Държа се културно и търпеливо, не съм проявила агресия, нито съм твърдяла някъде, че съм психолог - това го изфантазира Вайс. Ти също имаш възможност да напишеш каквото мислиш - никой не те е спрял. Да, 3-4-5-годишните реагират така - свършват им аргументите и започват на $ти си тъпа, а пък моят татко е по-силен от твоя татко$. Само че тук думите са $кой ти даде диплома$. В момента и ти реагираш като дете на горепосочените възрасти - заяждаш се за кавичките. Ами, нещо се е бъгнало и затова така излизат. Това ли ти е проблемът - кавичките? Мислех, че възрастните хора не се фиксират върху такива подробности, щом текстът е разбираем.
Опа. Много добре помня, че ти беше тази, която пискаше, че Вайс не може да те учи на психология, защото е инженер и да не те бута, където си компетентна, както ти не закачаш машините й. А сега: о, ама не съм казала, че съм психолог. Тая техника на gaslighting, съчетана с пасивна агресия е много интересна- не бях я наблюдавала в действие досега. Кръгова дискусия, дим и огледала.

Да, тя не е в свои води, тъй както аз не съм в свои води в полето на инженерството. Психологията е част от полето, в което действам. Има и експериментална психология, когнитивна психология и т.н., тя не е само клишето, което си знаем. А и аз самата бях учидена психолозите какво учат, като не говоря за клиничните психолози, те са друга бира. Сама можеш да питаш гугъла психологията в кои научни полета и професии е неизменна част. А останалото го приемам като комплимент - никога не съм го умеела това с дима и огледалата, твърде наивна съм за това. Но щом казваш, явно захитрялам.  ;-) ;-)

Зелено мохито, не очаквам всеки да ме разбере, все пак тук е шарения. Е, все пак нещо си разбрала.

Трак, да, има такива случаи, но предполагам, че това такива хора по природа - дали с удар, дали с думи, дали с някакви други действия - пресметливо го правят. Мен ме е страх от такива хора, защото много трудно се разпознават, особено тези, които не бият физически, а го правят с някаква злопаметност - няма сега да ти каже нищо дорори, или ще ти направи лека забележка, или ще млъкне, но после ще се прави, че не съществуваш и ще те принуди да му се извиняваш дори без да си виновен. Такива хора са зараза.

Янечек, няма угоди на хората, затова е важно на човек да върви по своя път. Вайс си е такава - тя си скача, лае, постоянно вика $обърнете ми внимание$ - иска да е тартор, и възприема някои като заплаха, отива, блъска, обижда. Мамасита иска да е умникът, на когото всички се възхищават, защото в $предишната градина$ е била любимец на учителките. Аз явно ги дразня със съществуването си и се опитват да ме тормозят и да ме превърнат в жертва, което означава, че ме усещат като заплаха (макар да зная, че ще кажат, че е точно обратното), но все някакк трябва да се самозаявят. Естествено, аз съм цялата в бяло! ;-) Това така, игричка на градинско ниво. Интересно е да се наблюдава.

Ами, Вайс, тогава не влизай в свада, особено като се опитваш да дискредитираш опонента. Това не помага.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Северина в чт, 15 сеп 2016, 08:39
Току погвате Андариел на тема професия - преди беше "какво знаеш ти, домакиньо", сега е "кой ти даде да бъркаш в мозъците на децата"  :lol:


Така става когато имаш претенции, а нямаш възможност да ги докажеш. Защото ние няма как да знаем колко е компетентна Анди, освен по нейните заявки. Да не говорим, че със сигурност на никой не му дреме какъв професионалист е.
Каквото повикало, такова се обадило.  :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r0ksi в чт, 15 сеп 2016, 08:48
Аз не знам защо толкова ги дъвчете тези професионални претенции ( без да твърдя, че Андариел е имала такива де). Непрофесионално е някой да твърди, че може да даде адекватен съвет ей така, на едро, или пък на база нечий постинг, без значение за какво иде реч. Естествено, може да ръсне някоя обща мъдрост, ама във времената на гугъл всеки горе долу образован и с желание може да си намери достатъчно обща информация.
Изтипосването на всякакви квалификации и претенции за такива под път и над път ми прави леко негативно впечатление, едва ли не пишещият се страхува, че ще го помислим за неграмотник или неудачник без професия ако не го спомене изрично.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 08:58
Северина, какво имам да се доказвам точно тук?  Дума не съм продумала каква е професията ми, така че всичко останало си е интерпретации на отделни потребители. Това, че на някого не му допада това, което съм написала не променя нещата - моите знания няма да изчезнат, само защото някои хора се дразнат. Ми, да се дразнят или да пропускат постовете ми, за да не си късат нервите и да не си разбиват апарата. Който има претенции към това, което съм написала - моля, нека със съответните аргументи да го обори. Не мен, а написаното от мен. А ако съм написала нещо невярно - нека да каже кое е вярното. Елементарно е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Северина в чт, 15 сеп 2016, 09:29
Анди, хайде сега, вижда се какво си писала.
Обаче наистина вече става повече от досадно и мисля, че е време да се спре с тези полемики.
Кой какъв е и защо такъв е не е "обект" на този форум.  :lol: :hug:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 09:35
В такъв случай не ги подклаждай. Да, вижда се какво съм писала - всяко нещо, което съм писала може да бъде проверено в литературата, а който е чел е видял, че никъде не съм писала каква е професията ми, но да, някои клонове от психологията влизат като поле. Нещо като математиката, която всички учат в техническите и икономическите вузове.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 10:03
Темата се е превърнала в Какво работи Андариел?  :tired:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 10:15
СърдИ се на този, който каза нещо за ровене в главите на децата и психолога. Мисля, че беше Вайс. Аз лично не искам темата да е за мен, затова пишех от позицията на неутрален, обсъждащ някаква тема. А обсъждането е с аргументи и мнение, а не с опити за лични нападки.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в чт, 15 сеп 2016, 10:17
Видяхте ли това? И по новините са го давали.
http://www.novini.bg/news/...
Психологът Росен Йорданов коментира по bTV, че освен обичайните фактори за такова поведение, свързани с възрастта и желанието да се покажеш като готин, друг фактор е и изобилието от образци, които тези деца имат пред себе си.


Накъдето и да се обърне човек вижда това - агресия, насилие, голи задници .........
Какъвто и да бъде родителя /умен, глупав, интелигентен, образован.../ трудно ще опази детето си недокоснато от средата.

Темата се е превърнала в Какво работи Андариел?  :tired:
Ами да каже и да се миряса, защото имам чувството, че темата отива към моноспектакъл -  Andariel.
Въпреки всичко, Andariel, радвам се, че си започнала работа и вярвам, че е такава, която ти харесва и ще ти носи удовлетворение. :hug:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в чт, 15 сеп 2016, 10:24
Мамасита само да изпрати ученика и тя ще се включи. :mrgreen:
Нема начин просто.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в чт, 15 сеп 2016, 10:30
Видяхте ли това? И по новините са го давали.
http://www.novini.bg/news/...
Психологът Росен Йорданов коментира по bTV, че освен обичайните фактори за такова поведение, свързани с възрастта и желанието да се покажеш като готин, друг фактор е и изобилието от образци, които тези деца имат пред себе си.
Образците винаги ги е имало. Ключов елемент е реакцията на обществото и институциите спрямо поведението на образците.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 10:34
Не разбрах кое от всички новини трябва да отворя.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в чт, 15 сеп 2016, 10:39
Това е пълния линк http://www.novini.bg/news/378200-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE-(%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE).html (http://www.novini.bg/news/378200-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE-(%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE).html)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 10:43
Такива случаи винаги е имало, просто някога нямаше телефони, и жертвите не смееха да се оплачат.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 10:49
За съжаление нищо няма да им се случи на агресорите, освен ако някой от системата не реши да не оставя нещата така. Ако ги осъдят и пратят в ТВУ или както там сега ги водят, ще бъде поне малко за урок на последователите им. Още повече, че има доказателство - видеото. Направо поднесено на тепсия на разследващите.

Преди време на един канал попаднах на нещо средно между документален филм и реалити. Там ставаше въпрос за някаква програма, в която изтървани деца с противообществени прояви, биват изпращани на $посещение$ в затвор. Явно и те са по някаква програма към социалните, защото родителите дават съгласие. Минават цялата процедура и ги срещат със затворници (които явно са на някаква терапия в затвора), които много бързо им насвиват перките. Най-голям шок преживяват младежите, които проявяват насилие като героините от нашенското клипче - те си мислят, че са нахакани, силни, никой не може да им се опре... докато не усетят, че са на дъното на хранителната верига. Агресивните обикновено са страхливи, те затова и винаги нападат в група, а не самостоятелно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 10:50
Това са деца, дори да не им се случи нещо, то разпитът в полицията ще стресне повечето и ще си имат едно наум за друг път. Т.е. ще видят, че нещата са сериозни.
Което е стъпка напред, по мое време никой не се осмеляваше да каже, че е тормозен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в чт, 15 сеп 2016, 11:05
Това са деца, дори да не им се случи нещо, то разпитът в полицията ще стресне повечето и ще си имат едно наум за друг път. Т.е. ще видят, че нещата са сериозни.
Което е стъпка напред, по мое време никой не се осмеляваше да каже, че е тормозен.
Не вярвам да ги стресне.
Някога тормозените си мълчаха, но и тормозещите не се гордееха с постъпките си и не "развяваха байрак", като сега.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 11:07
Развяваха, само че нямаше технологии да го развеят достатъчно.

Не вярвам да ги стресне.
Е, родителите, институциите и хората около тях трябва да се постараят да се стреснат. Първата стъпка е направена, сигнализирано е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 11:09
А знае ли се нещо за семействата?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Жоржи в чт, 15 сеп 2016, 11:17
Предполагам това са деца, на който мнооого им е говорено, мноого са обгрижвани и мама и тате всичко са им  дали за да станат истински принцеси. И в този момент не е имало кой да ги научи, че света не се върти около тях, а те около него и не е имало кой да шибне по един шамар на тия родители... :tired:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 11:23
Не мисля.
Познавам такива деца и точно шамарите са причината за подобно поведение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Жоржи в чт, 15 сеп 2016, 11:31
За съжаление и аз познавам и точно липсата на дисциплина е проблема.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 11:34
И аз познавам. Никакви шамари не са довели до агресията, а точно обратното - липса на елементарна дисцилинина и тотално неглижиране от страна на родителите. Въпросните все нямаха време, все отсъстваха..е, резултатът е повече от кофти.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 11:39
Дисциплина и шамари за 2 различни неща.
Иначе децата, за които говоря бяха бити не само от родителите си, но и от по-големите си братя/сестри.

Въпросните все нямаха време, все отсъстваха..е, резултатът е повече от кофти.
Да, и това е често срещано, вик игнорираните деца към родителите си. Но такива не се променят, може и да им шибнат един шамар вкъщи, с това ще се изчерпа "възпитанието", а те ще си продължат по същия начин, за да поискат внимание от родителите си, дори под формата на шамар.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 11:44
0-То май зависи кой кой е в групичката на агресорите - дали е лидер или последовател. Последователя не го знаеш защо е там, дори много често той не няма предишни прояви на агресия, може да се окаже и $добро дете$. Според мен лидерите просто си го носят, защото най-вероятно е организирано предварително - или жертвата е подмамена, или причакана.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 12:07
Мда, имам първокласник, официално вече.

Много helicopter parenting, много нещо. По мое време родителите се спираха, децата се нареждаха по класове. Не бях виждала гледката за ръчичка хванати и строени да са дете-мама, дете-мама...направо не искат да ги пуснат, ако можеше щяха до тях да стоят на чина до 12 клас...

Ама какво да коментирам, то грешката е по-дълбока, след като някой е сметнал за добра идея на първия учебен ден да раздаде рекламни материали за бързи кредити...трябваше и по едно билетче от лафкаджийската лотария, да знаят първолаците как се случват нещата в България.

(настроение- малко по-цинично от обикновено)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Жоржи в чт, 15 сеп 2016, 12:17
The Siren of Titan  :bouquet: честит ти първокласник.

За останалото.... да плача ли, да се смея ли...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 12:18
Абе как момиче в 6-ти клас ще ходи без гащи и с леопардов сутиен?  :shock:
Кога остарях толкова...  :thinking:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nosferata в чт, 15 сеп 2016, 12:19
The Siren of Titan, тепърва ще ти е нужен мноооогоооо цинизъм...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 12:24
Имам в излишък. Само мимоходом отбелязах, че е интересно постижение да изпратиш първолак, облечена като проститутка. Татковата униформа също беше забележителна- тениска, гащи 7/8, диагоналка, татуировки, бръсната глава, гледа лошо.

Хубавото е, че няма нужда да приемам системата насериозно, ясно е, че ще отбиваме номера, а истинското образование ще става другаде.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Косите на Вероника в чт, 15 сеп 2016, 12:24
:
Мда, имам първокласник, официално вече.
E, честито, добре дошла в отбора! :hug: Симпатична си ми, да знаеш, а те помня и навремето от самотните.
Не е такава драма училището, споко, учат децата, умни са, и твоите ще са от тях, сигурна съм.
Аз пък да се похваля с петокласник. Едно такова, просълзено ми е цял ден. Преминахме началното образование.  :lol: Нови учителки, местене от стая в стая, детето ми порастна....
Винаги съм се опитвала да съм някъде по средата между приятел и родител. Гледана съм с вменяване на вина и упреци за некадърност, както някой писа още на първите страници, и още си я влача. Иначе теорията е - приятел след 12 години, навлезе ли в пубертета, каквото си направил преди това, направил си. След това можеш само да му бъдеш приятел. Това кореспондиращо пак с теорията от първите страници, че приятел на детето можеш да бъдеш след като стане на 15 години. Е, не е така, от по-рано е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 12:25
Абе как момиче в 6-ти клас ще ходи без гащи и с леопардов сутиен?  :shock:
Кога остарях толкова...  :thinking:
И аз хлъцнах, а се имам за млада  :roll:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 12:26
Честито и от мен! Пожелавам ви успешна учебна година, а на теб оптимизъм и здрави нерви!

Това с билетчета на първокласници не е ли незаконно? Те са малолетни, а билетчетата са хазарт. Отделно всякаква рекламна дейност на територията на училището е забранена. Навремето вдигнахме голяма пушилка за рекламните обиколки на някакви кроасани със стикери - раздаваха на децата кроасан и албум за въпросните стикери. Нататък се сещате какво започват да правят децата. Това дори не е реклама, а живо подстрекателство.

Ери, къде е това със сутиена и гащите?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 12:30
Честито и от мен! Пожелавам ви успешна учебна година, а на теб оптимизъм и здрави нерви!

Това с билетчета на първокласници не е ли незаконно? Те са малолетни, а билетчетата са хазарт. Отделно всякаква рекламна дейност на територията на училището е забранена. Навремето вдигнахме голяма пушилка за рекламните обиколки на някакви кроасани със стикери - раздаваха на децата кроасан и албум за въпросните стикери. Нататък се сещате какво започват да правят децата. Това дори не е реклама, а живо подстрекателство.

Ери, къде е това със сутиена и гащите?
Поредните прости, незаинтересувани родители. Момичето яде бой, бащата дрънка за порно клипове.
http://www.bnews.bg/article/216722-bashtata_na_bitata_i_sablechena_uchenichka_iskam_da_gledam_porno_klipove_a_ne_moga_malkata_e_bila_s_leopardov_sutien_i_bez_gashti_kogato_se_sluchil_poboya


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 12:35
Честито и от мен! Пожелавам ви успешна учебна година, а на теб оптимизъм и здрави нерви!

Това с билетчета на първокласници не е ли незаконно? Те са малолетни, а билетчетата са хазарт. Отделно всякаква рекламна дейност на територията на училището е забранена. Навремето вдигнахме голяма пушилка за рекламните обиколки на някакви кроасани със стикери - раздаваха на децата кроасан и албум за въпросните стикери. Нататък се сещате какво започват да правят децата. Това дори не е реклама, а живо подстрекателство.
 

Andariel, остави закона, тук говорим за други категории- за залежите на смисъл и подобни. Както е незаконно, така може да стане законно, това нищо не значи- все така ще е абсурдно.

Също смея да отбележа, че може би не си пила кафе, за да видиш, че това с лотарийното билетче беше иронично, не реално. Само задълбочава съмненията ми за това как точно виждаш света- от висотата на някакви доста сложни, умни, но и статични абстракции, оттам извират и странните примери и сравнения.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Косите на Вероника в чт, 15 сеп 2016, 12:36
Психологът Росен Йорданов коментира по bTV, че освен обичайните фактори за такова поведение, свързани с възрастта и желанието да се покажеш като готин, друг фактор е и изобилието от образци, които тези деца имат пред себе си.
[/quote]
Ами това точно се решава лесно с кръцкане или ограничаване на телевизията и интернета.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в чт, 15 сеп 2016, 12:39
Предполагам това са деца, на който мнооого им е говорено, мноого са обгрижвани и мама и тате всичко са им  дали за да станат истински принцеси. И в този момент не е имало кой да ги научи, че света не се върти около тях, а те около него и не е имало кой да шибне по един шамар на тия родители... :tired:


Ами! Само по гласа на агресорката останах с впечатление, че е грубо и просто момиче с грубиянски речник, каквито вероятно да и родителите.
Какви ти принцеси!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 12:52

Ами това точно се решава лесно с кръцкане или ограничаване на телевизията и интернета.

Казваш, че на добрите деца са им ограничени телевизията и нета ли?  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 12:56
А какво правим, ако моделът за поведение е Steven Universe? (и понякога- Ригби и Мордекай)...

Сори, не е от ТВ и таблет, от друго е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 12:59
аха, разбрах какво точно е казал бащата, но журналистите трябва да отрежат половината изречение за по-голям ефект.
В учебниците пише, че точно в прогимназиалния курс е пикът на агресията, но докато доскоро се е имало предвид основно при момчетата, то сега момичетата не отстъпват.  Субективно и аз съм забелязала същото - в гимназията е доста по-спокойно, отколкото в прогимназията. Да, в гимназията пряват всякакви тъпотии, но не се бият и издевателстват толкова, колкото по-малките. И в темите тук се вижда - оплакванията от тормоз  са повече при ученици в шести-седми клас.

Пълна луна, не е толкова лесно да клъцнеш телевизията и интернета. Дори вкъщи да го клъцнеш, те прекарват поне половин ден в училище или някъде извън къщи, а интернет има в почти всяко заведение и училище. Те си разменят клипчета.

Чета това, което пишеш, Вярно, че докато чета правя и други неща, та може да съм пропуснала нещо. Прочетох, че били раздавали лотарийни билетчета и реквами за бързи кредит. Ако не съм разбрала нещо, кажи. Кое точно за теб е притеснителното от моя светоглед?
Не си ли учила маркетинг и реклама? Нещата се случват съвсем реално в училище, и ако за теб е безобидно да се правят зарибявки с албуми, то в действително се сериозно. Това е формиране на потребителско поведение още от най-ранна възраст. Чиста проба зарибявка е - разчиташ на естествената неустойчовост и бих казала лакомия на децата за подаръци, на $колекционерската страст$, дремеща у всеки и желанието да са по-по-най от другарчето. Попълването и обсъждането на албумите с картинки, татуировки и какво ли не, се превръща в част от градинската или училищна култура, става повод за намиране на ново място в груповата йерархия или изключването или включването в групата, защото децата ги обсъждат, менкат и пр. В училищата действат директно - атакуват децата. После децата мрънкат на родителите, че искат точно този кроасан. Може дори да не погледне кроасана, но парите за картинката вече са дадени. И като направиш една груба сметка, картинките в албума са поне 20. Дори да имаш късмет да улучиш от първия път картинките, то трябва да купиш минимум 20 кроасана, да кажем по 80 стотинки. А ти не купуваш само 20, а доста повече. И се започва точно хазартното мислене като с лотарията и търкането. Обаче като събереш албума кво, минава му модата и го хвърляш.
По подобен начин постъпиха с рекламата на Ледена епоха и Лидл - с тези точки и играчки. Почти всеки път, когато се нареждах на касата се намираше някой възрастен да ме пита дали събирам точките. Което означава, че този човек още на опашката е сканирал какво съм сложила на лентата и дали правят повече от минималната сума. И за да е още по-интересно, някои от играчките бяха дефицит, май на Диего и хората решавата за поредните точки да чакат и за тази играчка, защото слоновете бяха в изобилие, но ленивците и тигрите липсваха, а след като пуснаха премиерата на филма, изведнъж играчките изчезнаха, а видях достатъчно много хора да питат за тях, защото имаха точките. Схемата е проста - подкокоросваш децата, те започват да мрънкат на родителите, а родителите правят сметка над Х лева всеки път (което означава да купуват и излишни неща), за да вземат заветната точка.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: maya в чт, 15 сеп 2016, 13:03
Предполагам това са деца, на който мнооого им е говорено, мноого са обгрижвани и мама и тате всичко са им  дали за да станат истински принцеси. И в този момент не е имало кой да ги научи, че света не се върти около тях, а те около него и не е имало кой да шибне по един шамар на тия родители... :tired:


Ами! Само по гласа на агресорката останах с впечатление, че е грубо и просто момиче с грубиянски речник, каквито вероятно да и родителите.
Какви ти принцеси!

Доколкото може да се види от клипа, действието се развива в комплекс, тип "затворен" (всичките сгради са нови, имат си хубава градинка, площадка и т.н.) и ще се окаже, че децата са от заможни семейства, свикнали да им се угажда на всичко или пък научили от мама и тати да мачкат всичко наред, за да са винаги "на върха".
И на времето имаше издевателства от деца върху деца, но тогава не се тръбеше, нямаше телефони, медии и прочие. Пък си беше и срамно да се оплачеш.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Жоржи в чт, 15 сеп 2016, 13:07
Ирис, то в днешното младежко общество, точно такива се котират за принцове и принцеси, колкото по грубиянка си и простакеса, толкова по- знатна си  :ooooh:

Как не видях една млада дама, да се държи сдържано, на място и с финес...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 13:09
Аз бях от т.нар. популярни момичета в една от елитните софийски гимназии. За 4 години, от 8-ми до 11-ти клас (не съм карала подготве защото влязох с приравнителен изпит по англ. език) имаше един-единствен случай на тормоз. През останалото време всичко беше спокойно. Доколкото имам инфо, ситуацията сега в гимназията е доста по-различна.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 13:13
На мен пък ми е напълно непонятно това явление "ултраси". Имам чувството, че половината така си изкарват хляба, останалите просто скучаят.  :thinking:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 13:16
Andariel, успя да ме разбереш точно на 180 градуса, въпреки подчертаването, че настроението е цинично. Разбира се, че билетчета не раздаваха, но имаше лист с учебна програма, брендиран с логото и телефона за бързи кредити.

За точките, промоциите и албумите знам всичко, не се бой. Не е приятно, но го има, какво да се прави.

Проблемът с "реклама на бързи кредити в училище" ще те оставя да помислиш малко какъв точно е. Защото е от друго естество. Малко по-дълбочко от стикери, Спондж Боб и Ледена Епоха.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в чт, 15 сеп 2016, 13:19
Много досаден и празнодум потребител - Андариел. Нищо не се разбира от писанията й - освен, че е много умна и чете неврология. Аман вече!
Иначе по темата - днешните деца в голямата си част не се траят и естествено, че вината е на родителите. Може би поделена донякъде с безумните същества, наречени "учители". И там ги има хванати от гората злобни селянки на килограм. Бог да пази децата ни!
Не разбрах как да се подели детето. На родител крак , на учител ръка, на този-онзи по нещо от детето или ...Първите седем години домашно възпитание изпуснат ли се , няма кой да търсиш виновен  и е вярно.
 Безумен е този , който чака и очаква друг да му свърши работата с детето му или си измива ръцете в безсилието си. Децата са продукт на семейството и родителите са тези , които са в основата на възпитанието.  Дали в чужбина е така, как е уредено и как е в  другите държави много добре знаете. С тези изрази , ако употребявате и пред децата си ... , а в това съм сигурна, така и те говорят и мислят за останалите (тати , мама нарече този-онзи боклук, значи е такъв). Както говори човек, така и пише. Колкото и да се докарваме и лъскаме нещата си излизат наяве. Грозна работа. Дали в една Англия ще си позволите такова държание и поведение, епитети и прехвърляне на отговорност? Стоите мирно и мигате, иначе има социални и те не са като у нас , действат веднага. Какво ще си правите детето е ваша работа (стига да не го биете, унижавате,оставяте само и т.н.) , но то НЯМА да тормози след привикването ви и сигнала  другите деца. На психолози ли, разговори ли-ваша работа, но трябва да се справите и ви е ясно това. А ТВУ отдавна няма у нас вече , няма в  полицията -разпити, разговори и т.н. да имат ефект, видяхме ги тези дето пребиха преди момиче и пак качили клипче. На едната бащата домати отглежда и си имал работа , на другата не знам какво си. Това е , децата знаят добре, че няма да има последици от обществото , като наказание, а родителите няма да ги мъмрят и обърнат внимание, дори ще са горди с постъпките им .
Да, имаше преди години палави и агресивни деца, ама имаше и контрол и респект. Сега ни едното, нито другото.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 13:24
Абе как момиче в 6-ти клас ще ходи без гащи и с леопардов сутиен?  :shock:
Кога остарях толкова...  :thinking:
8-9 клас са. Не че са много големи де, само уточнявам :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 13:38
Абе как момиче в 6-ти клас ще ходи без гащи и с леопардов сутиен?  :shock:
Кога остарях толкова...  :thinking:
8-9 клас са. Не че са много големи де, само уточнявам :)

Казаха, че жертвата е 6-ти клас....другите може да са по-големи.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в чт, 15 сеп 2016, 13:44
Това са деца, дори да не им се случи нещо, то разпитът в полицията ще стресне повечето и ще си имат едно наум за друг път. Т.е. ще видят, че нещата са сериозни.
А кой вече има респект от полицията? Тя не че е цвете, де, но е ограничена в действията си и зарита в бумащина. На никого не му се ще някой мастит адвокат да го осъди за превишаване на правата и да бъде уволнен, вместо да си пази заплатата, 20-те заплати и ранното пенсиониране.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в чт, 15 сеп 2016, 13:56
Дикато гледах видеото направо усетих сърцето в гърлото си. Ако бях на един от прозорците собственоръчно щях да сляза да им извия врата на тия малолетни ....(всеки да си допише каквото си иска),и да ги завлека в полицията или при родителите им.
Още треперя като се сетя,егати провала и децата и родителите им!
И защо се акцентира върху цвета на сутиена на битото момиче,след като по магазините е пълно с дрешки,потници и гащи с такива мотиви за деца от 3-4годишна възраст.
Сирена,Андариел не ви ли писна да си отправяте подхвърляния една на друга и никоя да не спре да отговаря  :ooooh:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 13:59
Имам 6 годишна дъщеря. Никъде не съм видяла гащи с леопардова разцветка за 3-4-5 годишни. Откъде по дяволите си пазарувате гащи и потници за децата  :shock:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 14:00
Акцентира се върху липсата на гащи върху шестокласното дупе. Леопардовият сутиен е не по-малко чудесен избор за 11 годишно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в чт, 15 сеп 2016, 14:01
Имам 6 годишна дъщеря. Никъде не съм видяла гащи с леопардова разцветка за 3-4-5 годишни. Откъде по дяволите си пазарувате гащи и потници за децата  :shock:
Считайки по как обличат едно 5 годишно в квартала, явно има подобни стоки.
Много ми е мъчно като гледам как малко детенце го обличат като лека жена. :crazy: :tired:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в чт, 15 сеп 2016, 14:08
Оооо Тайс,айде не почвай и ти да се правиш на ущипана. И в НМ и в Зара и в дрехите на Лидл е пълно с дрехи за малки и пораснали деца с най-различни разцветки на леопардови и тигрови шарки. Сега немога да ти кажа конкретно магазини в които продават такива потници и гащи,но в Лидл и чорапи има. Айде миля ви се. Аз не купувам защото имам момче.,но съм виждала в доста магазини. След като "шарката"се налага като модерна,защо пък сутиена да не е такъв!
Това за без гащите не го видях дали е така,само чух че потърпевшата го казва. Помислих си,че е за да се измъкне от ситуацията. Но ако наистина е така,немога да посоча логично обяснение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 14:10
Имам две момичета- понякога е трудно да се намират нормални бебешки и детски дрехи, за да не ги облечеш като кифлетки или малки проститутчици. Купувам момчешки понякога.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 14:23
Оооо Тайс,айде не почвай и ти да се правиш на ущипана. И в НМ и в Зара и в дрехите на Лидл е пълно с дрехи за малки и пораснали деца с най-различни разцветки на леопардови и тигрови шарки. Сега немога да ти кажа конкретно магазини в които продават такива потници и гащи,но в Лидл и чорапи има. Айде миля ви се. Аз не купувам защото имам момче.,но съм виждала в доста магазини. След като "шарката"се налага като модерна,защо пък сутиена да не е такъв!
Това за без гащите не го видях дали е така,само чух че потърпевшата го казва. Помислих си,че е за да се измъкне от ситуацията. Но ако наистина е така,немога да посоча логично обяснение.
Че аз в Лидъл не влизам. Откъде мога да знам какво продават там? В Зара ходя 2 пъти годишно, никога не съм гледала детските им стоки. От Н&М й купуваме рокли, тениски и блузи, изглеждат си ОК. Така или иначе винаги бързам да се изнеса възможно най-бързо от моловете, преди да ме е заболяла главата от гадното осветление. Прекарвам минимум време в пазар и нула време в просто зяпане.

Детски гащи купувам от малко магазинче за бельо на Раковска. Или свекърва ми купува от Ловеч, от бг производители. Картинките са с феи, овце, ей такива работи. Леопардови шарки не съм видяла досега, сори.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 14:30
А кой вече има респект от полицията?
Децата около мен имат.

Казаха, че жертвата е 6-ти клас....другите може да са по-големи.
Пише, че тя е на 14, затова сметнах, че е 8-9 клас, може да е грешка.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в чт, 15 сеп 2016, 14:40
Явно с Andariel в тази тема сме на една вълнА, но и аз не прозрях дълбокия смисъл на Сирената.
Не съм умна по нейните критерии и въобще не се учудих, че би могло да има някаква реклама за бързи кредити (поне знам, че не се дават с билетчета).
ДГ и у-щата са (поправете ме ако изрично им е забранено или има някакви рестрикции) чудесна почва за  уреждане на близки някому фирми, вкл. и кредитни. Не е невероятно и - извини ме за клишето - за "тази държава" изобщо не е абсурд. Но явно целта ти е била само да клъвнеш Andariel  за недосетливостта й каква точно идея носел 1-ви клас, която аз не споделям



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 14:49
на 14 са към седми клас някъде. Кошмарът за учителите. Затова учителите не искат да водят прогимназиални като цяло, ако могат да отиват в начална или гимназиална степен.

Първи клас е измислен за разбиване на родителските илюзии. Почти всичко, което си мислил и очаквал, се оказва въздух. Май е по.-възпитателен за родителите, отколкото за децата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 14:52
...ако получавах по левче за всяко "ти сега ще видиш"...

Ей това ни е проблемът на държавата- че някак вече сме приели, че училище и бързи кредити е нещо "нормално".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в чт, 15 сеп 2016, 15:00
Ей това ни е проблемът на държавата- че някак вече сме приели, че училище и бързи кредити е нещо "нормално".
Сигурна съм, че някои хора са прибегнали към тях, за да напазаруват за у-ще.
Освен това учителите владеят вълшебното заклинание "това е за децата ви, те изкарват толкова време тук" - чух го от колежка със свекърва начална учителка.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 15:01
на 14 са към седми клас някъде. Кошмарът за учителите. Затова учителите не искат да водят прогимназиални като цяло, ако могат да отиват в начална или гимназиална степен.

Първи клас е измислен за разбиване на родителските илюзии. Почти всичко, което си мислил и очаквал, се оказва въздух. Май е по.-възпитателен за родителите, отколкото за децата.
Какви са тези родителски илюзии, че ми стана любопитно? Дъщеря ми догодина ще е първолак. Илюзии нямам никакви.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 15:02
Оооо Тайс,айде не почвай и ти да се правиш на ущипана. И в НМ и в Зара и в дрехите на Лидл е пълно с дрехи за малки и пораснали деца с най-различни разцветки на леопардови и тигрови шарки. Сега немога да ти кажа конкретно магазини в които продават такива потници и гащи,но в Лидл и чорапи има. Айде миля ви се. Аз не купувам защото имам момче.,но съм виждала в доста магазини. След като "шарката"се налага като модерна,защо пък сутиена да не е такъв!
Това за без гащите не го видях дали е така,само чух че потърпевшата го казва. Помислих си,че е за да се измъкне от ситуацията. Но ако наистина е така,немога да посоча логично обяснение.

Оооооо, Мария! Как така дъщеря ми, която е в 9-ти клас няма леопардови/змийски/зеброви/чалгаджийски сутиени/бельо? Не е като да не влиза в Зара и всичко що е молско. Това, че нещо е модерно, не значи, че е подходящо. Да знаеш пък в секшоповете какви дрешки продават! Бижу!  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в чт, 15 сеп 2016, 15:08
Не така иронично Ери,не си по-интересна.
Никъде не съм казала,че е подходящо. Казах,че дрехи в тия десени ги има навсякъде,как може момичето да сложи такъв сутиен,ми може,след като се предлага и е модерно,значи може. И това,че ти не ги купуваш на дъщеря си,съвсем не значи,че и на Пена не и харесват. Въпрос на вкус и на пример до някъде.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 15:09
Очевидно обаче твоето "навсякъде" е различно от моето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 15:11
Да си призная и аз не съм виждала такива шарки в детското, обаче те вече влизат в малките размери за възрастни, така че не е като да няма как да се намери. Съдейки по това, че има родители, които обличат бански-прашка на бебета, леопардовата шарка в 7-8 клас не е кой знае какво  :mrgreen:

Първи клас е измислен за разбиване на родителските илюзии. Почти всичко, което си мислил и очаквал, се оказва въздух. Май е по.-възпитателен за родителите, отколкото за децата.
Глупости. Всъщност се оказа пъти по-добре от очакванията ми  :35:



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 15:14
Първата илюзия е $по мое време щом аз бях така, значи и детето ми ще е така$. Е, да, ама днес е различно от едно време и децата ни са различни от нас.
Втората - детето може да чете и да смята, значи в първи клас ще скучае. Дори за четящите и смятащите деца има задачки-закачки и на моменти никак не им е лесно, защото е възможно да са заучили погрешни модели. А и домашните са си домашни и са за всички - трябва да се пишат, правят се и допълнителни диктовки и пр.
Третата е, че няма да има никаква нужда родител да следи и да помага какво се случва. Дори детето да ходи на занималня, пак трябва да се види вкъщи какво е написало. Дори при идеална учителка е възможно да има нещо недоразбрано, недонаправено. Нещо като с Мамасита и нейното пиано и английски.

Чак драми не се очакват, но в първи клас се полагат навиците за учене и разпределяне на времето, и две седмици никак не са достатъчни. Има безброй помагала, които няма как да избегнете, има задачи без условия и стоиш и гледаш странно да разгадаеш каква е скритата мисъл на твореца. Децата все още си забравят нещата, не успяват да се концентрират в клас. За някои дори самостоятелното приготвяне на чантата е изпитание. Но най-важното е да не се допускат пропуски, лежейки на ухото, че детето е в добро училище при добра учителка и предъвкват нещата дълго време. Диктовките са най-големият кошмар за доста деца и родители, защото реакциите при слухова преработка и прехвърляне в писмен код  не са отработени. Както казват в казармата - повече пот в учението - по-малко кръв в боя.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в чт, 15 сеп 2016, 15:14
Всяка дума ли се приема буквално тук,от уж пораснали жени,или трябва да влизаш в обяснителен режим за щяло и нещяло. Мисля,че на повечето им е ясно,че под "навсякъде",нямам предвид във всеки срещнат магазин,а в голяма част.
Твоето навсякъде явно е достъпно само за богопомазани,и там тигровите шарки са забранени със закон.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 15:23
Всяка дума ли се приема буквално тук,от уж пораснали жени,или трябва да влизаш в обяснителен режим за щяло и нещяло. Мисля,че на повечето им е ясно,че под "навсякъде",нямам предвид във всеки срещнат магазин,а в голяма част.
Твоето навсякъде явно е достъпно само за богопомазани,и там тигровите шарки са забранени със закон.
Не, богопомазаните висите по молове и зяпате леопардови шарении. Аз, както казах, купувам гащи на дъщеря си от малко, обикновено магазинче.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 15:24
Навици за разпределяне на времето се градят с години, без думи. Затова сега за две седмици ще успее да научи новата програма- защото по принцип вече знае какво е време, как тече и как се решава какво да правиш.

Относно чантата- не вярвам да му отнеме повече от 2 седмици да научи цветовия код на три папки и да ги слага в чантата. Има си система, а децата много лесно учат системи и patterns.

Наистина има едно "навсякъде", което е различно за различните хора. Тия дни влязох в магазин от някаква странна верига и не разпознах повечето марки. Някакъв народен квартален маркет.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Alexandria* в чт, 15 сеп 2016, 15:26
Каквото и бельо да е носила битата, дори без бельо да е била, това не може да служи като оправдание за гаврата, на която е била подложена. Какъв "аргумент" може да бъде бельото и защо изобщо се изтъква? Един вид, курвето си го е заслужило. А и не е задължително да се ходи с гащи. През лятото даже е по-хигиенично без, ако си с пола или рокля.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 15:27
Не знам, за мен пак е нормализиране на ненормални неща. Тигров сутиен? Ок, всички го правят. Бързи кредити? Ми какво от това...

Ей така падат стандартите.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в чт, 15 сеп 2016, 15:30
Не знам, за мен пак е нормализиране на ненормални неща.

Нормализиране на ненормални неща в случая е да говорим за шарката на сутиена, при положение, че има бито, насилено и унизено момиче.

Всъщност, не, не е нормализиране, а е лудост, чиста лудост и просто не мога да повярвам, че някой изобщо може да говори за това в контекста на тази новина.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: mariq13 в чт, 15 сеп 2016, 15:31
Купува се от който му харесва Таис.Никой не е длъжен да се съобразява с вкуса на другите! Но е малко нелепо да твърдиш че не си виждала,само от НМ мога да ти постна и рокли и клинчета и якета с леопардови десени.
Другия вариант е изобщо да не си спомняш че ги предлагат,защото не ги харесваш!
Спирам с това обсъждане,тъй като тигровите/леопардови шарки не правят чудовище от никое дете!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 15:33
Шарките са снишаване на стандарта. Уж са нищо, но са малко пробивче. Както и тоя конфликт за секс и момчета между деца в 6 и 8 клас. Как изобщо им е стигнал акълът дотам? То дори не е подигравка със зубър, ами си е нещо като женско отмъщение от малки момета, които трябва да решават задачи и да ги държат у дома, а не да скиторят безнадзорни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 15:37
Стига с тези тигрови шарки, че се сещам за тигровите гащи или сутиен на Шантал.  :lol: :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 15:41
Не знам, за мен пак е нормализиране на ненормални неща.

Нормализиране на ненормални неща в случая е да говорим за шарката на сутиена, при положение, че има бито, насилено и унизено момиче.

Всъщност, не, не е нормализиране, а е лудост, чиста лудост и просто не мога да повярвам, че някой изобщо може да говори за това в контекста на тази новина.
Ами ние самата новина я дъвкахме, не виждам какво повече може да се каже. Всички сме възмутени и т.н., е и? Факт е, че на Ери, мен и още народ ни е направило впечатление, че момичето било без гащи и с едикакъвси сутиен. Което по никакъв начин не омаловажава инцидента. Но и някак седя и се питам, тва ли са днешните деца в 6-ти клас, егати.

Конкретно в случая съм съгласна с Мамасита.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в чт, 15 сеп 2016, 15:44
Ясно, бе, Таис, разбирам те, и Мамасита разбирам, ама като се питаме това ли са децата в 6 клас, не е ли по-редно да си задаваме този въпрос спрямо насилничките, а не спрямо жертвата?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 15:45
Кой знае какви глупости са измислили, родителите може дори да не знаят за въпросния сутиен и гащите. Децата умеят да се крият. Предполагам, че са били в една компания и боят е заради момче. А едно време момчетата се биеха за момичетата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 15:49
Това дори не са класически насилнички- това са преждевременно пораснали деца. На тая възраст нямаше да има бой, ако се занимаваха с неща за възрастта си и някой активно и строго следеше да го няма това преждевременно научаване на номера, които мога да си представя да си ги правят само махленски курвета на 20+, с боища и скубане.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 15:51
Явно такава им е групичката.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: unchita в чт, 15 сеп 2016, 15:57
Като се питате как растат днешните деца, все ми изниква в главата един експеримент на Карбовски - сигурно сте го срещали, видеото е старо, но така ми се е запечатало, че страх ме хваща какво точно се случва с тези деца... видеото се казва нещо от сорта на " шок и ужас децата на България"... тъжно е и страшно...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в чт, 15 сеп 2016, 15:58
" шок и ужас децата на България"  :lol: патетично  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 15:59
Ясно, бе, Таис, разбирам те, и Мамасита разбирам, ама като се питаме това ли са децата в 6 клас, не е ли по-редно да си задаваме този въпрос спрямо насилничките, а не спрямо жертвата?

Аз си задавам въпроса и за двете страни. В 6-ти клас са ме занимавали толкова различни неща от тези, които май занимават днешните шестокласници, че се чувствам като безвъзвратно остаряла форма на живот  :tired:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в чт, 15 сеп 2016, 16:01
Е, те все пак не всички са такива. Сигурно и тогава е имало побойнички, само дето не всеки е ходил със смартфон да снима.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 16:02
Някои шестокласници са $задръстени$ и се интересуват от други неща. Други шестокласници решават да се доказват колко са пораснали - пиене, пушене, първи опити за секс с по-големи.  В момента хвърлям боб, но аз залагам на това, че са на кварталния принцип, а не толкова да са в един и същи клас или училище.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в чт, 15 сеп 2016, 16:03
По китайските магазини има какви ли не десени.
Съгласна съм, че не трябва да се съди за човек само по дрехите, които харесва или музиката която слуша, но няма спор, че принтове "голяма котка" и чалгата се харесват предимно от хора с определен манталитет.
А това са деца, чиито характер и вкусове все още се оформят.
Но все пак важна е постъпката, а не сутиенът на момичето. Едва ли си го е търсила (и то от момичета), както често се говори за жените по други поводи.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в чт, 15 сеп 2016, 16:05
Каквото и бельо да е носила битата, дори без бельо да е била, това не може да служи като оправдание за гаврата, на която е била подложена. Какъв "аргумент" може да бъде бельото и защо изобщо се изтъква? Един вид, курвето си го е заслужило.
Именно!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 16:10
Ясно, бе, Таис, разбирам те, и Мамасита разбирам, ама като се питаме това ли са децата в 6 клас, не е ли по-редно да си задаваме този въпрос спрямо насилничките, а не спрямо жертвата?

Аз си задавам въпроса и за двете страни. В 6-ти клас са ме занимавали толкова различни неща от тези, които май занимават днешните шестокласници, че се чувствам като безвъзвратно остаряла форма на живот  :tired:
Може ли линк къде пише, че са 6 клас?
На 14 е момичето, и по мое време на тези години започваха най-отворените да се занимават с такива неща.
Насилничките на 15.

Каквото и бельо да е носила битата, дори без бельо да е била, това не може да служи като оправдание за гаврата, на която е била подложена. Какъв "аргумент" може да бъде бельото и защо изобщо се изтъква? Един вид, курвето си го е заслужило.
Преди малко слушах момчето, заснело клипа. Точно това бяха думите му, че тя го е тормозила и затова е заснел гаврата. Не оправдавам поведението, само предавам казаното.
Възможно е наистина и двете страни да са насилници, просто в този случай е документирано едното насилие.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в чт, 15 сеп 2016, 16:13
Възможно е наистина и двете страни да са насилници, просто в този случай е документирано едното насилие.

Да, това е напълно възможно и според мен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: unchita в чт, 15 сеп 2016, 16:14
" шок и ужас децата на България"  :lol: патетично  :lol:
Заглавието е тъпо, съгласна съм  :peace: но експериментът наистина ме шокира и ужаси...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в чт, 15 сеп 2016, 16:14
Е, те все пак не всички са такива. Сигурно и тогава е имало побойнички, само дето не всеки е ходил със смартфон да снима.
Имаше, разбира се! Аз лично съм се била в училище точно в седми клас. Не съм била побойничка, защитавах се само, но успешно ми се получи - набих ги. Остана си между нас - участничките в боя.
Това с видеото по телефона е новото в днешно време.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: sugar baby в чт, 15 сеп 2016, 16:15
И тази тема ли се оспами  :ooooh:

Споделям две случки, на които аз и дъщеря ми бяхме свидетели и потърпевши.
Случка номер 1 на площадката: До мен сяда майка на момченце на възрастта на щерката. Започваме разговор. Изведнъж момчето идва и с все сила си забива юмрука в мен, само защото разговарям с майка му  :shock: От майката никаква реакция. Аз му казвам, че така не се удря, че е невъзпитано, той идва към мен за втори рунд (бях и наскоро заченала), аз му хващам ръката, за да не ме удари пак. Майката вика: Какво му обръщаш внимание, той е дете!  :shock: Вики вижда какво се случва и се опитва да ме защити, като му прави забележка. За малко и моето дете да изяде кютек. Направо си тръгнахме. Да кажа, че това момче има отвратително поведение като цяло. На площадката блъска, удря, опитва се да чупи, хвърля големи камъни с риск да удари някой, реакция от майката ни-как-ва. Веднъж видях как зверски удряше баба си с юмруци в корема, бабата само се пазеше, но нищо не смееше да каже, а майката мълчи като пън. От толерантните родители явно.

Случка номер две, пак на същата площадка. Аз вече в напреднала бременност, остават ми няколко дни до раждането. Вики се качва на пързалката, горе има още няколко деца, взаимно се изчакват, но по едно време се качи едно много пъргаво дете, което разбута всички деца с ритници за да мине първо и да се пусне по пързалката. Децата и родителите бяхме толкова ошашавени, че не реагирахме. Майка му се прави, че не вижда. Докато се усетим то отново беше горе и този път мишената на ритниците му беше дъщеря ми. Леле като се разкрещях този път! И ако не бях бременна да съм се качила на пързалката да си сваля детенцето! Всички майки нападнахме другата, която и този път си замълча. Накрая едно по-голямо дете насила свали побойника, ех как ми се искаше да му издърпам ушите, но майка му го грабна и избяга. Правете си изводите.

А тази сутрин като купувахме цветя за госпожите от градината, една майка на шестокласничка разказа за случай на зверско насилие от шестокласници върху момиченце от класа на дъщеря й. Били горкото дете и го принудили да си свали всичките дрехи, докато остане чисто голо. Сигурна съм, че са снимали и с телефони.  :(

Кажете ми сега, мили съфорумки, след като прочетохте тези три случая какво мислите. Аз се ужасявам, защото след по-малко от 10 години и дъщеря ми ще попадне в тази джунгла. Синът ми също. А тези 12-годишни насилници само след още десетина години ще си имат собствени деца. Интересно как биха реагирали ако на техните деца някой причини това зверство. Или просто те са толерантни и за тях е нормално.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 15 сеп 2016, 16:16
Дали си с тигров сутиен или със смотани дрехи и цайси, дрехите са важни- издават принадлежност и показват какъв вид бой е яла жертвата. Щото има различни видове бой. Да кажем, че тия с цайсите са една идея по-невинни жертви от тия, дето ги бият заради момчета. Просто световете са различни.

Иначе не ми е за пръв път да се сблъскам с културния шок при сравнение на частно и държавно образование в БГ.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 16:21
Мамасита, живееш в миналото. Цайсите са супер модерни вече и никой не бие заради тях, даже завиждат  :lol:
Не знам случайност при нас или не, но въобще няма тормоз като едно време. Тези може и да са си имали някакви пререкания за гадже или нещо такова, но като цяло тормозът към различните е сведен до минимум. Казвам го като родител на различно дете, с очила е :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 16:23
Възможно е наистина и двете страни да са насилници, просто в този случай е документирано едното насилие.

Да, това е напълно възможно и според мен.
И според мен.

НСЧ, вече пусках линк, там се говори за шестокласничка.
http://www.bnews.bg/article/216722-bashtata_na_bitata_i_sablechena_uchenichka_iskam_da_gledam_porno_klipove_a_ne_moga_malkata_e_bila_s_leopardov_sutien_i_bez_gashti_kogato_se_sluchil_poboya

Аз редовно биех момчетата на село през лятото. Тормозеха котета и други живини и не можех да ги понасям. Никога не съм се възприемала като агресор.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в чт, 15 сеп 2016, 16:24
Мамасита, живееш в миналото. Цайсите са супер модерни вече и никой не бие заради тях, даже завиждат  :lol:
Ох да. Моето дете е в градината, но искал очила като еди си кого.  :35: :35: :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в чт, 15 сеп 2016, 16:24
По логиката за цветовете
Всички ли блондинки са тъпи?
Всички ли червенокоси- нимфоманки
Всички тъмнокоси -добри съпруги?
Ако се съди и по музиката ,която хората слушат, значи мен ме имат за амфетаминов наркоман.
Не казвам,че чалгата не влияе , влияе на децата и то в доста грешна насока и не само като стил музика,по скоро живота и поведението на певиците.
В 5клас по мое време се правихме на Спайс гърлс да кажем. И това означава ли ,че не съм окей,щот спайските са англ.к*рвета?
И бих ли заслужила бой в 5клас.
Упадъкът на обществото е започнал отдавна и мисля,че трудно би се контролирал,защото целта е една .
Според мен -колективно затъпяване ,изместване на всякакви морални ценности, всичко "остаряло" да бъде заместено с "нови ценности".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 16:29
НСЧ, вече пусках линк, там се говори за шестокласничка...
Благодаря! Възможно е да е повтаряла в такъв случай, или грешно да е писана възрастта (в другите статии и по новините казаха 14 годишна)...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: unchita в чт, 15 сеп 2016, 16:33
В клипчето на Карбовски има сестри на 8 и 10, които се чекнат по сутиени и говорят като проститутки  :sick: факт е, че докато родителите са на работа или приготвят вечерята, мислейки си, че децата им си играят нещо на компютъра, те се превръщат в чудовища. Изгледайте клипчето - ще отнеме само около пет минути... плюс всичко детско у вас  :2gunfire:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в чт, 15 сеп 2016, 16:36
Не, мерси, на Кабровски полюциите спряха да ме вълнуват още в края на гимназията.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: unchita в чт, 15 сеп 2016, 16:47
Абстрахирай се от името  :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в чт, 15 сеп 2016, 16:48
Дали си с тигров сутиен или със смотани дрехи и цайси, дрехите са важни- издават принадлежност и показват какъв вид бой е яла жертвата. Щото има различни видове бой. Да кажем, че тия с цайсите са една идея по-невинни жертви от тия, дето ги бият заради момчета. Просто световете са различни.

Иначе не ми е за пръв път да се сблъскам с културния шок при сравнение на частно и държавно образование в БГ.

Съгласна съм с първия абзац абсолютно. С втория не. Има и много добри държавни училища. Все още, все още, България не е Ю Ес Ей. Няма и да стане.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в чт, 15 сеп 2016, 16:49
Връщам ви за малко на темата за шамарите, но четивото ми се струва интересно: http://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-19553757


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в чт, 15 сеп 2016, 16:56
Така е за дрехите ,дори най-малките робуват на марки.
3-4годишно " еййййй,АЗ съм с Адидас" " мама ми купи найк" " ти защо нямаш блуза на адидас?"
И естествено,като мина с някоя блузка за 15лв покрай мацка с блузка за 150лв,веднага изпитвам слабост и знам ,че мястото в обществото ми е много под нея :stop:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Alexandria* в чт, 15 сеп 2016, 16:59
Връщам ви за малко на темата за шамарите, но четивото ми се струва интересно: http://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-19553757

2 години затвор за шамар също не е особено "умерено" и "разумно" наказание, т. че предвид че позицията на църквата е реакция на този безумен законопроект, намирам я за разумна.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: miamim в чт, 15 сеп 2016, 17:02
И естествено,като мина с някоя блузка за 15лв покрай мацка с блузка за 150лв,веднага изпитвам слабост и знам ,че мястото в обществото ми е много под нея :stop:

Ти сериозно ли? Цената на блузката определя мястото ти в обществото  :ooooh:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в чт, 15 сеп 2016, 17:03
Връщам ви за малко на темата за шамарите, но четивото ми се струва интересно: http://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-19553757

2 години затвор за шамар също не е особено "умерено" и "разумно" наказание, т. че предвид че позицията на църквата е реакция на този безумен законопроект, намирам я за разумна.
Не цитирах статията заради конкретния повод или заради позицията на руската църква. Съжалявам, че пак захапахме конкретиката, но май няма начин иначе. Както и да е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в чт, 15 сеп 2016, 17:05
:
И естествено,като мина с някоя блузка за 15лв покрай мацка с блузка за 150лв,веднага изпитвам слабост и знам ,че мястото в обществото ми е много под нея :stop:

Ти сериозно ли? Цената на блузката определя мястото ти в обществото  :ooooh:
Абсолютно сериозна ,предвид иконката ,която съм сложила!
 :thinking:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в чт, 15 сеп 2016, 17:06
Изобщо лично мен не ме вълнува ще ме съдят ли, какво ще ме правят.
Случи ли се нещо подобно с мое дете - ще измета района с тези две пикли.
Пък нека съм насилник след това. Пък нека ми се разтягат локуми за първата и втората буза.
Няма братче - око за око, зъб за зъб. Това е положението в тази държава с този лош матрял. Прав е Баце.

Тази измет, която слуша чалга и боготвори екстеншъните и подаряването на цици за абитуриентския бал, може да отгледа само уроди. Това е. :twisted:

P.S Извинете за патоса, но съм в Сатурнова дупка.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в чт, 15 сеп 2016, 17:09
Смятай значи ,половината българи слушат чалга и децата растат с чалга /културата/.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в чт, 15 сеп 2016, 17:10
Смятай значи ,половината българи слушат чалга и децата растат с чалга /културата/.


:sick:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: A m b e r в чт, 15 сеп 2016, 17:10
Смятай значи ,половината българи слушат чалга и децата растат с чалга /културата/.
 Още ли. Май позападна таз мода.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в чт, 15 сеп 2016, 17:10
:
По логиката за цветовете
Всички ли блондинки са тъпи?
Всички ли червенокоси- нимфоманки
Всички тъмнокоси -добри съпруги?
Ако се съди и по музиката ,която хората слушат, значи мен ме имат за амфетаминов наркоман.
Не казвам,че чалгата не влияе , влияе на децата и то в доста грешна насока и не само като стил музика,по скоро живота и поведението на певиците.
В 5клас по мое време се правихме на Спайс гърлс да кажем. И това означава ли ,че не съм окей,щот спайските са англ.к*рвета?
Преди време водех спор в друга тема, че в музикално отношение чалгата си е просто вид музика и за някои събития - има място и оправдание. Но знам, че хората съдят по очевидното - какви са болшинството любители на чалгата.
А впрочем съм съгласна, че между Спайските и нашите фолкпевици няма огромна разлика, или поне нашите копират от Ники Минаж и Риана визията си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в чт, 15 сеп 2016, 17:14
Чалгата не е просто музиката. Тя никому нищо не прави.
Чалгата е това, което се внушава от изпълнителките, в клиповете и като цялостно послание.

Апропо далеч не става въпрос само за изпълнителките на Пайнер, Ара и т.н.
От известно време се питам КОЙ, по дяволите, НОРМАЛЕН родител би позволил на дъщеря си да изглежда като Гери Никол или другата варненска "Звьозда" - Дарина?!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 17:15
Изобщо лично мен не ме вълнува ще ме съдят ли, какво ще ме правят.
Случи ли се нещо подобно с мое дете - ще измета района с тези две пикли.
Пък нека съм насилник след това. Пък нека ми се разтягат локуми за първата и втората буза.
Няма братче - око за око, зъб за зъб. Това е положението в тази държава с този лош матрял. Прав е Баце.

Тази измет, която слуша чалга и боготвори екстеншъните и подаряването на цици за абитуриентския бал, може да отгледа само уроди. Това е. :twisted:

P.S Извинете за патоса, но съм в Сатурнова дупка.
Същото мисля за изметта и аз.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в чт, 15 сеп 2016, 17:19
Изобщо лично мен не ме вълнува ще ме съдят ли, какво ще ме правят.
Случи ли се нещо подобно с мое дете - ще измета района с тези две пикли.
Пък нека съм насилник след това. Пък нека ми се разтягат локуми за първата и втората буза.
Няма братче - око за око, зъб за зъб. Това е положението в тази държава с този лош матрял. Прав е Баце.

Тази измет, която слуша чалга и боготвори екстеншъните и подаряването на цици за абитуриентския бал, може да отгледа само уроди. Това е. :twisted:

P.S Извинете за патоса, но съм в Сатурнова дупка.
Разбирам те . Когато мернах за минутка репортажа по тв и аз
изпитах такъв бяс, че ми идваше да ги пребия тези говедца


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 17:32
От известно време се питам КОЙ, по дяволите, НОРМАЛЕН родител би позволил на дъщеря си да изглежда като Гери Никол или другата варненска "Звьозда" - Дарина?!
И на мен това ми прави впечатление. Децата-звезди по света са доста по-скромни, дори една Майли Сайръс, която я водят провокативна, на техните години беше примерно момиче.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в чт, 15 сеп 2016, 17:32
Ето ви мат'рял по повода момиченцата и обличането им. :crazy:
http://www.blitz.bg/news/article/445194


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 17:37
Ето ви мат'рял по повода момиченцата и обличането им. :crazy:
http://www.blitz.bg/news/article/445194
Въх, Цеце  :shock:  :crazy:

Все пак повечето хлапета не се обичат така, или поне аз не съм виждала. За щастие.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nana77 в чт, 15 сеп 2016, 17:38
Ето ви мат'рял по повода момиченцата и обличането им. :crazy:
http://www.blitz.bg/news/article/445194

Видях я вече.
Детето не е виновно.
Онази стрина с белите гащи е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в чт, 15 сеп 2016, 17:44
Ето ви мат'рял по повода момиченцата и обличането им. :crazy:
http://www.blitz.bg/news/article/445194
Въх, Цеце  :shock:  :crazy:

Все пак повечето хлапета не се обичат така, или поне аз не съм виждала. За щастие.
Повечето не, ама като имаш подобно нещо в волно или неволно в обкръжението си, хич не е добре.
Споменах вече за момиченцето в махалата, което обличат като лека жена. Така й комбинират дрехите, че само стискам плаци да няма педофили в махалата.
Къси панталонки малко до под дупето, които са прилепнали и ботуши леко тип каубойски до коляното. Нагоре потниче с тънки презрамки. :crazy: :tired: И така детето играе на площадката.
Всичките му дрехи и комбинации с тях са в този стил. Ужас.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в чт, 15 сеп 2016, 18:01
Изобщо лично мен не ме вълнува ще ме съдят ли, какво ще ме правят.
Случи ли се нещо подобно с мое дете - ще измета района с тези две пикли.
Пък нека съм насилник след това. Пък нека ми се разтягат локуми за първата и втората буза.
Няма братче - око за око, зъб за зъб. Това е положението в тази държава с този лош матрял. Прав е Баце.

Тази измет, която слуша чалга и боготвори екстеншъните и подаряването на цици за абитуриентския бал, може да отгледа само уроди. Това е. :twisted:

P.S Извинете за патоса, но съм в Сатурнова дупка.
Ми то хубаво ще изметеш района с тези две 'пикли' ,но какъв пример ще дадеш на собственото си дете и къде ще се озовеш ти самата след това?

Как ли пък няма да си оставя детето без майка за да се разправям с такива деца!
Преместване от площадки, у-ща и региони бих направила при пълната незаинтересованост към подобно насилие и никакви саморазправи. Децата ни попиват агресията, отношението и начините ни на справяне.

Сирен, честит ти първокласник! Добре дошла в отбора на майките с деца в училищна възраст!   :bouquet:


Ние умишлено търсехме по-строго у-ще с дрес код и деца от нашия район на живеене. Купихме си и къщата в този район с нарочна цел и обосновка. Не е супер строго у-ще както в девическите пансиони с униформи и само с момичета, но за гимназията сме избрали подобно у-ще като в началния курс съм готова при несправяне да се заема и с домашно обучение и частни учители по дадени предмети.

Преди няколко седмици си говорехме с мъжа ми как ние умишлено се стараем да сме по средата- нито да сме от биещите децата си при провинения родители и разхайтените лежерни западни европейци, страхуващи се да възпитават от страх от социалните. И успяваме засега.По средата сме.


В момента гледаме един сериал, който показва действителността на 60 и 70те години с остатъчни рудиментарни останки , които се наблюдават главоломно ускорени и в съвремието.

Нарича се 'Водолей' и всяка вечер след поредния епизод, се чудя коя е правилната линия на поведение и как по-точно да се подходи към едно дете за да не се стига до последващите събития.
Още търся отговори и предизвиква добри семейни дискусии.
 После ми попадна и темата и съвсем на място ми дойде дискутираното.  :peace:





Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Alexandria* в чт, 15 сеп 2016, 18:09
Ето ви мат'рял по повода момиченцата и обличането им. :crazy:
http://www.blitz.bg/news/article/445194

Аз се загледах в друг мат'рял на същия сайт: http://www.blitz.bg/news/article/445137

"Елитна" баба по къси траурни гащи с прозирен потник, вдовица на М. Цонев.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 18:15
Тва ако ни е "елитът", Бог да ни е на помощ.
Жената на Д. Цонев изглежда гротеско  :roll:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в чт, 15 сеп 2016, 18:26
Тва ако ни е "елитът", Бог да ни е на помощ.
Жената на Д. Цонев изглежда гротеско  :roll:
Ами не е елитът, само според Блиц е така.
През.... ми е, че за поредна година сульо и пульо са там, плюс новите муцуни.
Само ми липсва 100-те манекенки, че и неговият син е там.
Чудя се как издържат децата на неизвестни хора, които се случва да попаднат там. Или и те бързо се омешват с голямото доброутро.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 18:37
Изобщо лично мен не ме вълнува ще ме съдят ли, какво ще ме правят.
Случи ли се нещо подобно с мое дете - ще измета района с тези две пикли.
Пък нека съм насилник след това. Пък нека ми се разтягат локуми за първата и втората буза.
Няма братче - око за око, зъб за зъб. Това е положението в тази държава с този лош матрял. Прав е Баце.

Тази измет, която слуша чалга и боготвори екстеншъните и подаряването на цици за абитуриентския бал, може да отгледа само уроди. Това е. :twisted:

P.S Извинете за патоса, но съм в Сатурнова дупка.

И като нищо ще те осъдят и ще изгубите двойно - хем детето унижено и пребито, хем няма да има майка, защото тя ще е в затвора. Иначе те разбирам, на мен също това би ми дошло първо. Лошото е, че родителите на насилниците обикновено много добре се усещат как да се направят на жертви, и когато родител на набито дете реагира набивайки насилника, вече всички него го съдят, защото е възрастен, а е посегнал на дете, пък дори детето да е жестоко. Не е справедливо, но се получава така.

Дори да не позволява родителят щерката да изглежда като Гери-Никол, това не означава, че детето няма да го направи. Ще се крие, ще взема дрехи назаем и ще се преоблича - класика поне от наше време. Много родители предпочитат да отстъпят от страх, че може да си изгубят детето.

Сега гледам по новините историята с клипа. Психологът и той си изми ръцете. А той като е училищния психолог къде е блял? Едва ли това са първите прояви на тези училища.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 19:37
Ясно, бе, Таис, разбирам те, и Мамасита разбирам, ама като се питаме това ли са децата в 6 клас, не е ли по-редно да си задаваме този въпрос спрямо насилничките, а не спрямо жертвата?

Аз си задавам въпроса и за двете страни. В 6-ти клас са ме занимавали толкова различни неща от тези, които май занимават днешните шестокласници, че се чувствам като безвъзвратно остаряла форма на живот  :tired:

Глупости пък ти! Не те ли е занимавало какъв точно сутиен да си купиш и колко къса поличка да си сложиш, за да се види, че си без гащи...

Марийче, радвай се, че имаш син, но да те светна, че и там има тигрово. Има и без гащи.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 19:41
Ето ви мат'рял по повода момиченцата и обличането им. :crazy:
http://www.blitz.bg/news/article/445194
Въх, Цеце  :shock:  :crazy:

Все пак повечето хлапета не се обичат така, или поне аз не съм виждала. За щастие.

Нещо недоумявам. 30 годишна дама с дете на ДЕСЕТ, в ПЪРВИ клас? Тия от Блиц да се застрелят с телбод.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 19:42
Познах, че цялата работа е била заради момче.
Момичето не беше с пола, а с къси панталонки. И не е първата, нито последната, която е без бельо. Спомням си култова тема тук за ходенето без бельо лятно време.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в чт, 15 сеп 2016, 19:43
Андариел, нека правим разлика все пак между дете на 11-12 години без бельо на публично място и зряла жена без бельо у дома си.  :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 19:48
Няма никакво значение на колко годиние - възрастни жени го правят и не се стесняват, а какво да говорим за момиче в началото на пубертета. Или за котки и кучета може, а за прасета не може! ;-) ;-)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 19:53
В шести клас девойка без бельо не е ОК.
Някой да мисли обратното?  :thinking:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 19:55
Може и зайка й така да ходи, какво се вторачихте в гащите!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Deni-meni в чт, 15 сеп 2016, 19:57
В шести клас девойка без бельо не е ОК.
Някой да мисли обратното?  :thinking:
Не. Ама, какви са тези 14 г. шестокласнички? Те колко пъти са повтаряли? По мое време 6 клас бяхме на 12 г. или 11 г., ако си тръгнал на 6 години.
Въобще не мисля, че в училище е мястото да се носят тениски с надписи "Sex" и други подобни провокативни надписи. Като толкова искат да си ги носят извън училище.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в чт, 15 сеп 2016, 20:11
:
сега съм на огромна квартална площадка. Всички деца се забавляват,играят, не се бият,не чувам обиди. Няма мрънкащи,няма неолиберални или супер строги родители. Цяри ред в детския хаос.
Само една група от 4-5 "разваля" обстановката и са пуснали бясна чалга... Всичко е добре . радвам се.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Alexandria* в чт, 15 сеп 2016, 20:23
Ето ви мат'рял по повода момиченцата и обличането им. :crazy:
http://www.blitz.bg/news/article/445194
Въх, Цеце  :shock:  :crazy:

Все пак повечето хлапета не се обичат така, или поне аз не съм виждала. За щастие.

Нещо недоумявам. 30 годишна дама с дете на ДЕСЕТ, в ПЪРВИ клас? Тия от Блиц да се застрелят с телбод.

Никъде не пише, че детето е в първи клас.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fiolio в чт, 15 сеп 2016, 20:27
Какво значение има какъв цвят е сутиена и има ли гащи. Защо да не е ок, ако е без гащи. Съпругът ми например цял живот е ходил без. Майка му колкото и да се е опитвала, не е успяла да му го наложи. Синът ми също има такива наклонности, въпреки, че аз съм по настоятелна да носи, а е на 5. Кава ми, че му пречат, убиват и т.н. Каквато и да е причината да е с леопардов сутиен и без гащи, едва ли се е барнала така, защото е знаела, че ще я събличат точно този ден. Ако беше с прашки, по-малко шокиращо ли щеше да е? И да не се правим на луди. Навсякъде по магазините има подобни десени на сутиени за тийнове. Също по моловете спокойно можете да намерите прашки за 5-годишни момиченца. Така че не е чудо невиждано. Аз лично не виждам нищо лошо в цвета на сутиена. Но както се опитвам да кажа, нито сутиена е толкова важен, нито гащите. Дори и с жартиери да беше тръгнала, проблема щеше да си е нейн и на нейните родители. НИКОЙ няма право да и посяга и да я унижава по този начин. Независимо с какво се е облякла и дали е правила секс с някое момче. И за разлика от нея, тези момичета, които я нападнаха ще останат скрити. Ако някой, някога извърши подобно действие с някое от децата ми, ще му го върна стократно. И бой ще яде и ще се разнася точно толкова голо по улиците и фейсбука, колкото моето дете. Ще я унижа многократно и стократно и ще и дам да разбере, че ако още веднъж посегне на детето ми, ще я лежа. Ако ще най-голямата ку...ва на класа да е това момиче, ми стана много жал за него. И за това, че е тормозена многократно, а явно не разчита на родителите си да я защитят и не е споделила с тях. Самият факт, че чинно се подчиняваше на тези момичета, говори колко много я е страх от тези девойки. За мен адекватно действие на държавата би било една много хубава и солидна сума - глоба за родителите на въпросните нападателки. Педагогоческа стая и досие, както и изключване от училище. Разходката в затвора също ми хареса като идея.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в чт, 15 сеп 2016, 20:58
В шести клас девойка без бельо не е ОК.
Някой да мисли обратното?  :thinking:
Не. Ама, какви са тези 14 г. шестокласнички? Те колко пъти са повтаряли? По мое време 6 клас бяхме на 12 г. или 11 г., ако си тръгнал на 6 години.
Въобще не мисля, че в училище е мястото да се носят тениски с надписи "Sex" и други подобни провокативни надписи. Като толкова искат да си ги носят извън училище.
Битото момиче е шестокласничка. Биещите са на 14г. и май са от един квартал. Станало е преди седмици дори. Битото момиче сменя училището , но и в новото не се появява. Клипът май е станал хит в мрежата. Скарали са се за момче, гадже на по-голямата и малката уж го отнема (чух нещо за секс обаче в клипа- на 12г си е ...то бива-бива, но..) Малката имала прояви казват другите деца, ако е вярно. В Студентски град казаха, че е станало.
Съгласна съм с психолога за клиповете и постъпките. Докато се харесват такива неща в мрежата ще се разпространяват все повече и търсят поводи да се хвалят с насилие. Вместо да  докладват и да се спират , гледащите ги харесват(( Много унизително, изобщо не ми е смешно и комично, без значение причината за насилието.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 21:40
На повечето места пише, че е на 14, а те на 15.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1605973 (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1605973)

6 клас са 10-12 годишни.

Някъде има грешка.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в чт, 15 сеп 2016, 21:52

12 годишни са шестокласниците
на 10 са в 4 клас
По-големи с 2 години са побойничките. Някакво момче уж искало да я защити  и т.н. Не за пръв път ставало това. Имаше репортаж по новините , даваха и новото училище , където не е отишла обаче.
Объркани деца, но това ще даде отражение в бъдеще на психиката на момичето . Учуди ме, че повечето деца са гледали клипа дори в новото училище и се знаеше кое момиче чакат.
Не знам , но аз съм потресена, някак лесно и с насмешка се приема такава жестокост, сякаш е нормално. Майката на пострадалата също не ми се видя много разтревожена , аз бих нападнала и съсипала всичко наред от деца до президент значи. Това момиче било с по-леко поведение  пък едните се изказаха или аз не разбрах. Къде отиваме, а се присмиваме на циганите((( Като знам, че копират едно от друго и средата как влияе, заради едни дето не си обръщат внимание на децата пропадат добри и възпитани деца , ясно защо. Те са по-наивни, доверчиви и изобщо ...една грешна стъпка , един нездрав интерес и...не искам да го мисля направо((
А сега и на това попаднах. Може би не е за тази тема , но .. И момченцата не са пожалени . Трябват закони , при това действащи. И пак клипове правени, и пак деца унижавани при  момчетата може и за цял живот((
http://bez-cenzura.eu/ekskluzivno/vnimanie-vizhte-go-tozi-pedofil-varluva-v-sofiya-prilagva-detza-chrez-feisbuk-i-gi-iznasilva


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 22:25
Дъщеря ми е 6 клас. На 11 и 12 са тръгналите на 7 г., на 10-11 тръгналите от 6-годишни в 1 клас.

Момчето не е искало да я защити, а е снимало. Уж да й дадат урок,опитвали се да я превъзпитат... Оправдания.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 22:27
Да се върна на темата - то и с шамарите така - уж да превъзпитат, да дадат урок за лошото поведение...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 22:34
Да се върна на темата - то и с шамарите така - уж да превъзпитат, да дадат урок за лошото поведение...
Еиии, ама много те яде фактът, че някои тук използваме шамаросването. Че даже и съвестта не ни гризе.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в чт, 15 сеп 2016, 22:37
Само да не ми обяснява някой на колко години е този или онзи.

Още по-малко ме убеждават линкове, където пише "момченце на 16" или оная статия, която тутакси беше редактирана- за първокласничката на 10 годинки.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 22:37
Не очаквам нищо. Казвам, че оправданието за постъпки е като задните части - всеки си го има. Всеки се грижи сам за съвестта си пред самия себе си.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 22:40
Още по-малко ме убеждават линкове, където пише "момченце на 16" или оная статия, която тутакси беше редактирана- за първокласничката на 10 годинки.
Именно. Абсолютни измислици пишат журналистите, надушили сензация, дори не се интересуват какво се е случило, нито ги интересува случая, важното е само да си продадат новината,


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в чт, 15 сеп 2016, 22:40
Човече, може и така да е. Вижда се , че е по-малка от нападателките , та тя си е дете още. Какъв език само държат и какво поведение. Нищо детско няма вече в тези "биячки" . За момчето четох , че това лято било намушкано с нож в Китен в някаква дискотека (ако е вярно). Като не могат вкъщи да ги възпитат, не може ли за такива деца да има някакви центрове със специалисти , да се отделят и превъзпитат. Това колкото повече расте по-агресивно ще става и няма наказание, защото са малолетни. Няма родителски контрол , няма нищо. Тези са видни от клипа, а колко още има сигурно и ги е страх да споделят и разкажат. Е и аз съм яла бой, дори съм се била като дете (общо взето кротка съм била) , ама такова унижение, такава агресия не е имало да ме извинявате , както е сега .


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 22:41
Няма значение дали са в шести, седми или осми клас, то горе-долу са на същия акъл за подобни постъпки.

Доколкото зная и сега си има места и специалисти  и дори все още им се казва детска педагогическа стая.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в чт, 15 сеп 2016, 22:48
Не бях гледала нито един от дадените клипове, но съм потресена. То бива бива презадовленост, безхаберие и невъзпитание в някакви ценности и морал, но това са деца. Как биха се държали като възрастни ми е бедно въображението да си представя.

Андариел, не бих сравнила шамар по дупето с ритници, блъскане и събаряне на земята с удари. Първото е унизително и осветяващо, а второто е брутално и застрашаващо живота.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в чт, 15 сеп 2016, 22:51
ДПС е имало преди години към районните управления знам. Занимавали са се точно с такива случай. После ги закриха преди доста години. Там работеха педагози и психолози , даваха им военен чин, добра заплата, трябваха връзки за работа там  и така. Имах познат , та знам. Сега май няма , може да има центрове отделно под друго име , не съм сигурна , но не са което беше преди години. Там да те извикат за счупен прозорец на съсед си беше жестоко провинение едва ли не. Правеше се досие, разговори с класен, родители , обяснения и т.н. си вървеше по веригата. Не съм сигурна, ама май и при проучване след години си излизаше ,че си бил клиент на такава стая , може за прозорец, може за изнасилване , ама си имаше досие и стоеше. Не беше шега работа и се е смятало за позор да стигнеш дотам.Че и на родителите в службата са ходили да питат какви и що са , как работят и таквиз неща. Всички са разбирали за проблема на детето от обкръжението по жицата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 22:57
Не бях гледала нито един от дадените клипове, но съм потресена. То бива бива презадовленост, безхаберие и невъзпитание в някакви ценности и морал, но това са деца. Как биха се държали като възрастни ми е бедно въображението да си представя.

Андариел, не бих сравнила шамар по дупето с ритници, блъскане и събаряне на земята с удари. Първото е унизително и осветяващо, а второто е брутално и застрашаващо живота.

Аз говоря за оправданията, а и в разговора преди ставаше въпрос не за "шамарче по памперса", а за цапване през устата или зад врата, поне за тях помня сега, сигурно разнообразието е голямо. Оправданието е все едно и също - да е за урок, да поправи поведението, да вкара в правия път. А иначе какво да се каже - "яд ме е на теб и искам да ти е гадно" ли? И забелязваш ли как в българския език за удрянето на дете се използват много често умаителни или как секазваше, евфемизми от вида "стоплих му врата", "изтупах му праха от панталона", сега поне за тези се сещам. Когато се използват такива изрази се твърди от лингвистите, че това означава, че човек говори за нещо срамно и неприемливо или най-малкото некултурно, също се омаловажава чрез умалителните.Такива има и в другите езици, та дори тези, които приемат удрането на дете за общоприет възпитателен метод, избягват да го назовават директно.

Мисля, че и сега има . Изненадах се, че съществува, май беше с друго име, но има една такава отстрани на Първо училище до Раковска. И явно си функционираше.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в чт, 15 сеп 2016, 23:01
Не бях гледала нито един от дадените клипове, но съм потресена. То бива бива презадовленост, безхаберие и невъзпитание в някакви ценности и морал, но това са деца. Как биха се държали като възрастни ми е бедно въображението да си представя.

Андариел, не бих сравнила шамар по дупето с ритници, блъскане и събаряне на земята с удари. Първото е унизително и осветяващо, а второто е брутално и застрашаващо живота.

Аз говоря за оправданията, а и в разговора преди ставаше въпрос не за "шамарче по памперса", а за цапване през устата или зад врата, поне за тях помня сега, сигурно разнообразието е голямо. Оправданието е все едно и също - да е за урок, да поправи поведението, да вкара в правия път. А иначе какво да се каже - "яд ме е на теб и искам да ти е гадно" ли?

Кой се бил оправдавал, не разбрах? Аз само чета как ти повдигаш въпроса за шамарите и постоянно натякваш как другите се били оправдавали. Айде пий една студена вода и си лягай. Децата открай време ядат шамари по дупето и 99% от тях са добри и съвестни хора като порастнат.
 Това че ти искаш да се изтъкваш по някакъв хумористичен начин или да оригиналничиш не променя изобщо ситуацията.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в чт, 15 сеп 2016, 23:02
Оф, айде стига вече с тия оправдания. На никого не съм се оправдавала тук, сори, ако те разочаровам. Как пък не ти писна да мелиш вече намсиколко страници за шамарите, гъзовете и оправданията. Разбрахме ти мнението, вече стана отвъд досадно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Дидева в чт, 15 сеп 2016, 23:04
ДПС е имало преди години към районните управления знам. Занимавали са се точно с такива случай. После ги закриха преди доста години.
Не са.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 23:08
Таис, аз не очаквам нищо, за да се разочаровам. Да съм се обърнала директно към теб? Не съм.
Тези думи, които казва момчето от клипа са същите, които казват и възрастните.

Вайс, на теб дори не си заслужава да отговарям, но маркирам, че съм прочела какво си написала да не би да се почувстваш пренебрегната.  :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 15 сеп 2016, 23:11
Няма значение дали са в шести, седми или осми клас, то горе-долу са на същия акъл за подобни постъпки.
Има. Целта е скандализиране на населението за това колко е паднала възрастта за такива неща. За 14-15 някак по бихме го приели, макар и с възмущение.
Та възрастта не са успели да разберат, но не могат да спрат да въртят клипа по всички медии. Ние може да не познаваме детето, но онези, които са от обкръжението му много лесно са го разпознали. Нужно ли е? Да дават дори идеи и на другите  :sick:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в чт, 15 сеп 2016, 23:14

Тези думи, които казва момчето от клипа са същите, които казват и възрастните.


И извода е, че момчето от клипа е ял шамари по памперса и поради това станал лош? Колко гениално заключение.
В руските ти учебници ли го пише?
 Между другото-руснаците здраво си шамаросват поколението, въпреки професорите си по психология... :lol:  Както и много други нации също.
Напоследък шведите леко омекнаха и си получиха разлигавените дрисльовци, които ще им вършеят тръни на главите на стари години.
 Но като не слушат старите хора така ще е. Изтървали са положението.  Бие се дупе, а не дупище...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в чт, 15 сеп 2016, 23:16
НСЧ е права. Но и друго ми направи впечатление.

При проявената жестокост жертвата нямаше ясни признаци на дистрес и уплаха, което значи, че или е режисирано за популярност във Фейсбук, или е смазано дете, което с години е било насилвано и няма механизми за защита и отпор.  Разстроих се, меко казано.

Защо говорим въобще за това и защо се показват тези кадри? Освен сензация те ползи не биха донесли никакви на никого..


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в чт, 15 сеп 2016, 23:17
Те вече и името му казаха, и новите му съученици намериха, така че анонимността на жертвата е въздух под налягане. Така или иначе не разбрахме точно кой кой клас е. Мярнах за малко момичето, което интервюираха и ми се видя като седмокласничка. А това за клиповете и последователите е обичайно - винаги има последователи, също като с новините за нечие самоубийство - веднага се започва някаква вълна от самоубийства. Просто такива клипове не трябва да се разпространяват, а веднага при появяването си да бъдат изтривани от администраторите на сайтовете. Те са като зараза.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в чт, 15 сеп 2016, 23:22
Те вече и името му казаха, и новите му съученици намериха, така че анонимността на жертвата е въздух под налягане. Така или иначе не разбрахме точно кой кой клас е. Мярнах за малко момичето, което интервюираха и ми се видя като седмокласничка. А това за клиповете и последователите е обичайно - винаги има последователи, също като с новините за нечие самоубийство - веднага се започва някаква вълна от самоубийства. Просто такива клипове не трябва да се разпространяват, а веднага при появяването си да бъдат изтривани от администраторите на сайтовете. Те са като зараза.
Абсолютно.
Спирам да пиша по този случай, защото освен да го популяризираме още повече, то друго не правим. :stop:



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в пт, 16 сеп 2016, 00:01
Те вече и името му казаха, и новите му съученици намериха, така че анонимността на жертвата е въздух под налягане. Така или иначе не разбрахме точно кой кой клас е. Мярнах за малко момичето, което интервюираха и ми се видя като седмокласничка. А това за клиповете и последователите е обичайно - винаги има последователи, също като с новините за нечие самоубийство - веднага се започва някаква вълна от самоубийства. Просто такива клипове не трябва да се разпространяват, а веднага при появяването си да бъдат изтривани от администраторите на сайтовете. Те са като зараза.
Абсолютно.
Спирам да пиша по този случай, защото освен да го популяризираме още повече, то друго не правим. :stop:



И що не? Защо да не популяризираме? Щото медиите ли?
Някои имаме дъщери. Така не трябва. Така не може. Както са на 6 или 13, така си купят тигрови сутиени и ще ходят без гащички.

Моята не, а Вашите?

Трие се клипа и проблем няма. екстра.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в пт, 16 сеп 2016, 00:05
Ери, сериозно ли питаш?

Именно, защото имаме дъщери, затова трябва да спрем, защото с писане тук и разчепкването на всяка грозна история публикувана постоянно из медиите какво се е променило? Нима обществото е по-различно, хората станали по възпитани или новините по-малко сензационни?

Трябва многогодишна ежедневна работа във всяко едно семейство за да бъдат Добри родители и това с писане тук няма да се постигне. Това е проблем на цялото общество. :peace:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ери в пт, 16 сеп 2016, 00:11
Ери, сериозно ли питаш?

Именно, защото имаме дъщери, затова трябва да спрем, защото с писане тук и разчепкването на всяка грозна история публикувана постоянно из медиите какво се е променило? Нима обществото е по-различно, хората станали по възпитани или новините по-малко сензационни?

Трябва многогодишна ежедневна работа във всяко едно семейство за да бъдат Добри родители и това с писане тук няма да се постигне.  :peace:

сериозно питам.
днешните тийнове, утре ще станат потребители на бг-мамма.

не е ок да се ходи без гащи и трябва да се знае.
Всеки си знае детето.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в пт, 16 сеп 2016, 00:18
Това че производителите на детско порно биват осъждани, и въпросът се обсъжда, не значи, че трябва да се въртят записите по медиите, с гласовете на потърпевшите и местонахождение, по което могат да бъдат разпознати.
Същото и тук.
Въпросът може и трябва да се обсъжда, виновните трябва да се накажат, и на момичето трябва да се окаже помощ.
Не трябва обаче да се разпространява клипа. Тя имаше право на анонимност, а медиите я разнесоха навсякъде.

Защо не дадоха лицата на виновните? Знаят ги кои са, с единия даже говориха по телефона. Но това е редовен номер - жертвата я изнасят пред всички, а на престъпниците евентуално инициалите...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в пт, 16 сеп 2016, 00:30
Да, всеки трябва да си знае и възпитава детето/децата. Отговорно и постоянно.

Няма как да переш такива неща у дома си и да не знаеш какви неща има невръстната ти щерка, кога е в менструация, какво бельо използва и т.н.
Ако всеки обръщаше повече и по-качествено внимание на децата си, много малко от тези неща биха били случващи се.

Сблъсквам се с тази нормализираност на ненормални практики постоянно във форума и не смятам, че писането ми в опозиция би или Е отворило ненадейно нечии очи.

Толкова хора все си пишат, че е най-нормалното нещо е да си 'починеш' от детето и да го дадеш на ясли/ градина докато си си у дома, да оставиш дете да се прибира само от у-ще на 8-10 години, да ходи да играе навън с часове без пряк надзор, да пазарува , да има телефон и нет/таблет, да стои само след у-ще у дома, да има достъп до съмнителни клипове и практики, защото занималните са скъпи, а лятната ваканция дълга, че просто на моменти ми се струва, че няма смисъл реално.

Тази родителска незаинтересованост, търсене на лесното, даване на свобода от доста ранни и незрели години до прехвърлянето на всяка отговорност на институциите е донякъде отговорна за късането или не-създаването на връзка с децата и пълното отсъствие на интерес и знание за техния свят, емоции и преживявания. Това е за мен основата на проблема.

За тази тенденция постоянно говоря и пиша от над 10 години вече, но какво от това?! Тя се задълбочава, а другите, които отглеждат деца по другия начин си остават големите бели птици с децата тип смотани Костенурчета Франклин (определнието е на една моя любима съфорумка)..


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: нова в пт, 16 сеп 2016, 07:55
Отвратително!
В момента пуснах Нова ТВ и говорят, че момичето го е страх и срам да отиде на училище, в същото време на заден план се върти клипа, говорят различни хора, клипът продължава да се върти, що за идиоти са възрастните!? Чудовища.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в пт, 16 сеп 2016, 08:08
Нова тв са изроди. Побоят на околовръстното им го простих, но това няма да мога. Как може да въртят клипчето нон-стоп на заден план?!? Тея са чудовища наистина. Това не е ли нещо като незаконно?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nosferata в пт, 16 сеп 2016, 08:12
Чакам момента, в който най-после осъдят някоя медия/ някой журналист... Както е в белите държави.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 08:12
и на мен това ми направи впечатление. И не вярвам да не са наясно с правилата, и все пак го правят! И ми направи много лошо впечатление водещият да повдига въпрос за гащите на жертвата. Гадно е, мъж е, нечистоплънто ми се видя. Имам усещането, че през цялото време се обсъжда жертвата, а не насилниците. Дори да са имали предишни конфликти, фактът е, че точно това, че набиха и унизиха нея стигна до публиката, а не тези, които тя е набила. ДПС още си съществува и си работи, както се водя. Аз като я видях и майката, която коментираше случая горе0долу ми стана ясно каква е културата в квартала.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пт, 16 сеп 2016, 08:30
Лешояди.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: deskatta в пт, 16 сеп 2016, 08:32
Откакто гледах клипчето ми е заседнала буца в гърлото........Не е редно да има такава жестокост и то между деца.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fiolio в пт, 16 сеп 2016, 08:43
Стига вече с тези гащи. Ако беше с гащи и бял сутиен по-малко унизително ли щеше да е за жертвата?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в пт, 16 сеп 2016, 08:44

не е ок да се ходи без гащи и трябва да се знае.
Всеки си знае детето.

Забележително е просто, че това ти е извода от клипа, забележително.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Judy в пт, 16 сеп 2016, 08:45
 :ooooh:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 09:20
 най-нормалното нещо е да си 'починеш' от детето и да го дадеш на ясли/ градина
Ясли- не, но градина- да, защо да не е нормално и защо да не ти трябва да си почиваш от детето?


да оставиш дете да се прибира само от у-ще на 8-10 години
За мен е нормално след около месец да почне да ходи и да се прибира сам. Училището е смешно близо, има човекопоток, има светофар с копче, детето ми не е идиот. Смятам, че така само ще стане по-отговорен, а не по-изпуснат. На 10 още за ръчичка...смешно е.

да ходи да играе навън с часове без пряк надзор
В града- не, но на вилата още от 5г. имаше дни, в които не го виждахме по 2-3 часа, ходеше до съседската градина. Разбира се, че без пряк надзор. И на пет имаше място за палене на огън.


, да пазарува , да има телефон и нет/таблет, да стои само след у-ще у дома

Пазарува понякога, има телефон, таблет и нет, но това няма общо със съмнителни клипове. Между другото по закон на осем може да остават сами, не на 13.

За мен някои неща прекрачват границата между заинтересованост и хеликоптерно родителство. Ако е второто, няма спасение в тийн годините- точно заради непрекъснатото държане за ръчичка и несвикване с някакви свободи накрая бентът ще се скъса.

Но все пак имам дете, което се къпе само без напомняне и без чарт със звездички...

Друг е източникът на ранното порастване и съзряване, особено на сексуални теми.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Judy в пт, 16 сеп 2016, 09:48
С последният пост съм съгласна изцяло.
Не в така посоченото се корени злото. Напротив. За мен оптимално най- полезното родителство е балансът, който изключва държането за ръка на 10 години и тоталното неглижиране, налагащо запознаване веднъж седмично при случайна среща в коридора. Най- трудно, но и най- качествено е постепенното отпускане на веригата, много бавно и плавно, но отпускане, защото основната функция на родителя е създаването на нормално самостоятелно човешко същество, което не става такова при навършване на пълнолетие изведнъж.
Чудовищата се раждат и възпитават от чудовища и/или от просто глупави хора. Не от майка, шляпнала задника на 2 годишното си дете, което не разбира /естествено/ от купища приказки. Не от родители на деца, които в първи клас се къпят сами.  Нито от бащи, изискващи спазване на определени правила.
Чудовищата могат да се обличат в анцузи, но могат да са и костюмирани. Могат да се тъпчат с джънк или да предъвкват гурме. Могат да са уникално прости и неграмотни, но могат да учат и в елитни училища.
Точно защото у нас няма граници между социалните слоеве.
Чудовищата са потомците на семейства, за които възпитанието е насилие, в които няма изгладена ясна ценностна система, правила за поведение, точно установени граници с неблагоприятни последици при прекрачването им.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 09:56
какви граници между социалните слоеве, като... как да го кажа обобщено $всички са чалга$? То простотията и агресията не ходи само по ниските социални слоеве, а и по по-по-хай такива. Просто по-по-хай повече прикриват, т.е. са усвоили в по-голяма степен лавирането между правилно и грешно. Побойниците не са само от ниските слоеве, а има достатъчно и от високите, дай сега да не се правим на ударени и да слагаме ореол на едните и да демонизираме другите! Още малко и ангелски крилца ще поникнат.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 09:58
Не са всички чалга.
Някои сме хеви метъл.
А  други пък са пълна тишина, което е много зле.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 09:59
Разходи се в Пловдив по стъргалото, виж децата от Музикалното и да си говорим за социални слоеве. Или викаш тайно публиката на филхармонията изтрещява и от време на време ходи да хвърля салфетки на дива чалга?



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 16 сеп 2016, 09:59
най-нормалното нещо е да си 'починеш' от детето и да го дадеш на ясли/ градина
Ясли- не, но градина- да, защо да не е нормално и защо да не ти трябва да си почиваш от детето?


да оставиш дете да се прибира само от у-ще на 8-10 години
За мен е нормално след около месец да почне да ходи и да се прибира сам. Училището е смешно близо, има човекопоток, има светофар с копче, детето ми не е идиот. Смятам, че така само ще стане по-отговорен, а не по-изпуснат. На 10 още за ръчичка...смешно е.

да ходи да играе навън с часове без пряк надзор
В града- не, но на вилата още от 5г. имаше дни, в които не го виждахме по 2-3 часа, ходеше до съседската градина. Разбира се, че без пряк надзор. И на пет имаше място за палене на огън.


, да пазарува , да има телефон и нет/таблет, да стои само след у-ще у дома

Пазарува понякога, има телефон, таблет и нет, но това няма общо със съмнителни клипове. Между другото по закон на осем може да остават сами, не на 13.

За мен някои неща прекрачват границата между заинтересованост и хеликоптерно родителство. Ако е второто, няма спасение в тийн годините- точно заради непрекъснатото държане за ръчичка и несвикване с някакви свободи накрая бентът ще се скъса.

Но все пак имам дете, което се къпе само без напомняне и без чарт със звездички...

Друг е източникът на ранното порастване и съзряване, особено на сексуални теми.
Много съм съгласна с отговорите на Мамасита.
Отглеждаме децата си като полуидиоти, а очакваме на 20 изведнъж да скъсат с детството и инфантилното поведение. Е, няма как да стане. Защо да не я пратя на 7 да купи хляб, а на 9 да ходи сама на училище (ако беше в кварталното). Не съм залепвала никога децата си за полата ми, те имат нужда и трябва да започнат да се оправят адекватно  в света, а то не става изведнъж. Телефон има, цяло лято стоя изключен, не се е сетила за него изобщо. Чат-пат играеше игри на моя. Не виждам нищо скандално, подходящите игри с таблета и телефона също развиват определен тип умения, които са задължителни в днешно време.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 10:01
Все тая. Като е метъл какво, мислиш, че е невероятно по-различно ли? Метъл0културата е далеч от целомъдрена - сексът, алкохолът, дрогата и агресията си влизат в метъла бай дизайн. Айде,няма нужда да я превръщаме в някаква романтична история с висок морал!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 10:03
Разходи се в Пловдив по стъргалото, виж децата от Музикалното и да си говорим за социални слоеве. Или викаш тайно публиката на филхармонията изтрещява и от време на време ходи да хвърля салфетки на дива чалга?


Пътувала съм в автобус с оперни певци след представление.
Изтрещяват и въртят задници, качени върху седалките на автобуса пеейки дива чалга, естествено след голяма доза злоупотребен алкохол.
Не съм наясно още как да възприемама това и имам три теории:
1. Оперните певци в България са прости.
2. Писнало им е от опера и искат да рестартират системата използвайки турбо кючек плюс алкохол.
3. Аз лично не харесвам оперно пеене, следователно то е равно на чалгата... :mrgreen:

Първото и последното ги поставям под въпрос и май като че ли втората теория най-ми се види реалистична... newsm78

Все тая. Като е метъл какво, мислиш, че е невероятно по-различно ли? Метъл0културата е далеч от целомъдрена - сексът, алкохолът, дрогата и агресията си влизат в метъла бай дизайн. Айде,няма нужда да я превръщаме в някаква романтична история с висок морал!
Аре ни ми го раздавай толкоз целомъдрена. Изброените от теб неща ги има и в оперите на Моцарт


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 10:04
Разходи се в Пловдив по стъргалото, виж децата от Музикалното и да си говорим за социални слоеве. Или викаш тайно публиката на филхармонията изтрещява и от време на време ходи да хвърля салфетки на дива чалга?



Точно! Всеки има нужда от някаква доза изпростяване. Ако си мислиш, че я карат само на Моцарт, е все едно да си мислиш, че възвишените-духовни-хай-възрастни я карат само на рукола и никога не пият и не изпростяват.
Дайте малко на земята да стъпим, че вече започвам да се чудя дали не съм насред ангелски миЙтинг.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 10:06
Все тая. Като е метъл какво, мислиш, че е невероятно по-различно ли? Метъл0културата е далеч от целомъдрена - сексът, алкохолът, дрогата и агресията си влизат в метъла бай дизайн. Айде,няма нужда да я превръщаме в някаква романтична история с висок морал!
То и една порно снимка е със същата тема като картина на Рубенс, Анди, но се надявам че правиш разлика между двете...нъл тъй?
  С теб ли спорихме, че който харесва Ван Гог е самоубиец? А който слуша Доорс е наркоман?
Май с теб беше... :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 10:09
Всеки има нужда от някаква доза изпростяване.
Да приемем, че така. Но в дозата е отровата. А чалгаджиите априори са на максимално възможната доза простотия.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 10:10
Всеки има нужда от някаква доза изпростяване.
Да приемем, че така. Но в дозата е отровата. А чалгаджиите априори са на максимално възможната доза простотия.
Чалгаджиите нямат нужда от изпростяване. Те са диип в простотията. Не знам всъщност колко е дълбока, може би простотията няма всъщност дъно....

Но всеки един творец в един момент прегаря и отровата му е нужна, за да рестартира системата. Изкуството ги е изчерпвало. Хемингуей е пиел, Джек Лондон също, Гоген е ползвал морфин, Моцарт също е бил алкохолик.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 10:13
Тъй, тъй, и на доста мъже не им пречи да погледат Рубенс, да отиват да опера, а после да забият в порното. Нито да псуват на светофара след като са присъствали на откриването на някоя изложба, нито да се отрежат в крнъшна чалга на корпоравитното парти. Мръсните вицове не са измислени от ниските слоеве на населението. Изпростяването е начин за разтоварване от социалните, културни и пр. правила и това умело се използва от доста индустрии.
Не, не съм била свидетел на този спор и с кого си го водила. Но Ван Гог е имал сериозни проблеми и това брат му, който цял живот се е грижел за него, не го отрича. От години все повече се поставя въпроса (и това от психиатри и някои учени) има ли връзка между гениалността, творческите изяви и някои... личностови особености. Проучват се биографиите на емблематични учени и творци и творбите им, също и здравословното им състояние по данни на исторически източници.
 Колкото до Дорс, ами, текстовете и поведението говорят повече от хиляди думи. Промлемът  с всичко е, че има хора, които припознават и се виживяват толкова в това, което слушат и гледат, че стигат дотам да си провалят живота.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 10:14
Тъй, тъй, и на доста мъже не им пречи да погледат Рубенс, да отиват да опера, а после да забият в порното. Нито да псуват на светофара след като са присъствали на откриването на някоя изложба, нито да се отрежат в крнъшна чалга на корпоравитното парти. Мръсните вицове не са измислени от ниските слоеве на населението. Изпростяването е начин за разтоварване от социалните, културни и пр. правила и това умело се използва от доста индустрии.
Това, което описваш не е изпростяване. Това е разтоварване.
 Изпростяването е друго нещо и обикновено то е необратимо. 


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 10:15
Все тая. Като е метъл какво, мислиш, че е невероятно по-различно ли? Метъл0културата е далеч от целомъдрена - сексът, алкохолът, дрогата и агресията си влизат в метъла бай дизайн. Айде,няма нужда да я превръщаме в някаква романтична история с висок морал!
То и една порно снимка е със същата тема като картина на Рубенс, Анди, но се надявам че правиш разлика между двете...нъл тъй?
  С теб ли спорихме, че който харесва Ван Гог е самоубиец? А който слуша Доорс е наркоман?
Май с теб беше... :35:

За мен музиката на Manowar  е лишена от всякаква сексуалност.

Но и да има, все пак сексуалността на валкюриите е една идейка по-извисена от тази на hourris, откъдето извират чалга интервалите и ритмите.

Иначе познавам хора, които нямат нужда от изпростяване. Културни са и в работата, и в почивката.

Тоя, дето след Рубенс гледа порно, поначало си е прост и Рубенс му е някаква недоразбрана "козметична култура". Който си е дълбоко благороден, не изпростява. Ако изпростява, значи това му е характерът, а другото е фурнир.

А мръсни вицове има и културни, и некултурни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Judy в пт, 16 сеп 2016, 10:18
Между "изпростяването" и темата, посветена на чудовищата, има съществена разлика.
Също така самото изпростяване е хубаво човек да изясни какво точно означава, за да не говорим за различни неща и излишно да губим време.

Човек може да е простичък, но сам да не е чудовище и да не възпита такива. Примерно защото се държи за здравия си морал, получен от предците си, без да се замисля много- много дали и какво следва да промени. Това е съществено за хората с не съвсем развит интелект. Затова и не особено доброто му развитие също не е директно еквивалентно на липсата на възпитание в основни ценности и обществено приемливо поведение.

Друг е източникът на ранното порастване и съзряване, особено на сексуални теми.
Много съм съгласна с отговорите на Мамасита.
Отглеждаме децата си като полуидиоти, а очакваме на 20 изведнъж да скъсат с детството и инфантилното поведение. Е, няма как да стане. Защо да не я пратя на 7 да купи хляб, а на 9 да ходи сама на училище (ако беше в кварталното). Не съм залепвала никога децата си за полата ми, те имат нужда и трябва да започнат да се оправят адекватно  в света, а то не става изведнъж. Телефон има, цяло лято стоя изключен, не се е сетила за него изобщо. Чат-пат играеше игри на моя. Не виждам нищо скандално, подходящите игри с таблета и телефона също развиват определен тип умения, които са задължителни в днешно време.

Разбира се, че е така.
Детето следва да става самостоятелно и да поема лична отговорност от рано. На 18-20 тепърва това да се случва е тотално късно.
Конкретно това на кое дете на каква възраст какво ще му се позволи зависи от куп фактори - обективни и субективни: степен на развитие на самото дете и в тази връзка вече създадените му навици; виждания на родителите му; място, в което живее; заобикаляща го среда /не може 95% от децата във втори клас да си ходят сами, а само него да го води баба му за ръчица, това е ужасно за обществения му статус/.
И нашето време не е времето на нашите деца. Хубаво е човек да се присеща по- често за това, че през последния четвърт век бързата и коренна промяна в технологиите доведе неизменно до съществена промяна в отношенията между хората и в личния им живот.




Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 10:19
Все тая. Като е метъл какво, мислиш, че е невероятно по-различно ли? Метъл0културата е далеч от целомъдрена - сексът, алкохолът, дрогата и агресията си влизат в метъла бай дизайн. Айде,няма нужда да я превръщаме в някаква романтична история с висок морал!
То и една порно снимка е със същата тема като картина на Рубенс, Анди, но се надявам че правиш разлика между двете...нъл тъй?
  С теб ли спорихме, че който харесва Ван Гог е самоубиец? А който слуша Доорс е наркоман?
Май с теб беше... :35:

За мен музиката на Manowar  е лишена от всякаква сексуалност.



Тях не харесвам. Тва че харесвам метъл, не значи че всички метъли са добри.
 Както и да е. В метъла обичам германци, в хард рока англичани, а в етното българи.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в пт, 16 сеп 2016, 10:19
Все тая. Като е метъл какво, мислиш, че е невероятно по-различно ли? Метъл0културата е далеч от целомъдрена - сексът, алкохолът, дрогата и агресията си влизат в метъла бай дизайн. Айде,няма нужда да я превръщаме в някаква романтична история с висок морал!
Точно така е  :peace:.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: laseen в пт, 16 сеп 2016, 10:23

Все тая. Като е метъл какво, мислиш, че е невероятно по-различно ли? Метъл0културата е далеч от целомъдрена - сексът, алкохолът, дрогата и агресията си влизат в метъла бай дизайн. Айде,няма нужда да я превръщаме в някаква романтична история с висок морал!

То това му е хубавото на метъла, бе моме.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 10:23
Сега пък металът ли е виновен за всеобщото изпростяване? Тази тема е неизчерпаем източник на "мъдрости", ще ми липсва като й врътнат ключа.

Една голяма част от наркоманите и изобщо "пропадналите" индивиди да ги наречем, които съм познавала, някои не са и между живите вече, бяха хора без определен музикален вкус. Мнооого малко метъли.

Дори майка ми, Андариел, няма толкова клиширано-лелинско мислене като теб. Вероятно защото с баща ми бяха луди фенове на Пърпъл, ама без да се боцкат  :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 10:25
Да, но това нарочване на чалгата е като в приказката $присмял се хърбел на щърбел$. Масовата култура има функция да разтоварва чрез нарушаване на табутата, а не да възпитава във високи морални ценности.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: laseen в пт, 16 сеп 2016, 10:27
Ти сериозно ли очакваш т.нар. масова култура да ти възпита детето на морал? Изглежда осъзнаваш, че нещата не стоят така. Тогава не разбирам защо въобще намесихте музиката.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 10:32
Таис, не става въпрос за лични пристрастия. На мен ми е все едно кой какво слуша, защото аз самата съм слушала какво ли не. Въпросът е принципен, и ако се откъснеш малко от личните си пристрастия и погледнеш като неутрален наблюдател, най-вероятно ще видиш, че без значение дали е метъл, диско, чалга, техно, стари градски песни или Офенбах е все тая - всички са представители на масовата култура за своето време и всички са  по предизвикване на социалните норми и прекрачването им. Тъй като зная, че си добре образован човек, нека сменим тона и разгледаме нещата неутрално. Аз, ако искам да чета или слушам простотии, ще отида пред някой блок в неособенодобър квартал и ще слушам какво си говорят жените на пейката и мъжете на импровизираното кръчме  във входа или ще отида на Женския пазар. Но от хората там нямам очаквания да разсъждават на тема масова култура безпристрастно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 10:34
Да, но това нарочване на чалгата е като в приказката $присмял се хърбел на щърбел$. 
Нарочване? Това е вицът на века. :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 10:36
А, моля, не всяка популярна култура е масова.

Простите изпростяват с чалга.

Тия, дет' сме с претенции, изпростяваме с неща като Burning Man или айде компромис, Беглика.

Музиката е важна, защото въплъщава най-пряко различни възприятия за света.

Смея да твърдя, че виждането на Офенбах за света е по-фино, интересно, усложнено и цивилизовано. Чалгата извира изпод кръста, затова е по-долен вид музика- ако щете в телесно измерение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 10:37
Какво сега, намерихме си жервтва в чалгата и всички останали представители на масовата култура станаха носители на висок морал, така ли? Е, да, де, логично е така да се получи. Сори, ама такива чаалги и кючеци съм виждала на корпоративни партита, че свят да ти се завие! Но ако ги питаш за чалгата, сигурно и тези достолепни мъже и жени ще реагират като теб.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 10:39
Фино ти се вижда сега, защото така си научена, че Офенбах е класик. Но биографията на човека всичко казва. Зная, че не обичаш чуждите биографии, защото твоята е най-уникалната на света, но са много поучителни. Било си е тогавашната чалга. Кафе-шантаните и кабаретата какво са били? Сигурно места за духовно и културно извисяване. Баш си е било извиране изпод кръста.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 10:42
Да, но това нарочване на чалгата е като в приказката $присмял се хърбел на щърбел$. Масовата култура има функция да разтоварва чрез нарушаване на табутата, а не да възпитава във високи морални ценности.
Само масовата култура ли разпердушинва табута? Мислех, че това е цел и на т.нар. висока култура. Гоя, Импресионистите, Блейк, Харди, Фокнър, Ибсен, на прима виста. Хиляди още има.
Вагнер навремето е бил обявен за нехармонична масовка, която разбива канони. Вероятно от някоя твоя прапралеля.

Дъщеря ми е на 6 и покрай мен слуша Слипнот и Годсмак, също Туул. Обаче някак не очаквам от Мейнърд или Съли Ерна да й набият в главата морални принципи  :hahaha:
Това е мое задължение. И на баща й.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 10:46
Фино ти се вижда сега, защото така си научена, че Офенбах е класик. Но биографията на човека всичко казва. Зная, че не обичаш чуждите биографии, защото твоята е най-уникалната на света, но са много поучителни. Било си е тогавашната чалга. Кафе-шантаните и кабаретата какво са били? Сигурно места за духовно и културно извисяване. Баш си е било извиране изпод кръста.

Не, вижда ми се, защото съм изучавала музика и мога да видя кога една музикална мисъл е проста, сложна, лесна, труднодостъпна.

Кабарето и оперетата са палави импулси, ама пречупени през интелекта. При чалгата няма пречупване, директно си извират тия звуци. Да не говорим, че е свързана с ислямския свят и култура, където по принцип го няма това усложняване на формата, няма сложен ментален свят, хората са няколко нива по-простички.

И не съм научена, че Офенбах е класик, а че е оперетен композитор. Мога да го сравня с други класици и лесно да видя къде е музикалната шега, къде са му постиженията и къде- сравнителните слабости.

А корпорациите не са мерило за култура, никога не са били. Там работят психопати, които са задълбали в някои области, но в други са доста изпуснати. Имат козметична култура и са stuffed suits, но не и фини хора.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 10:47
Да, но това нарочване на чалгата е като в приказката $присмял се хърбел на щърбел$. Масовата култура има функция да разтоварва чрез нарушаване на табутата, а не да възпитава във високи морални ценности.
Това го пиша към останалите ти бисери. И класическата музика някога е била масова култура.
А в момента Цепелин са класика, също като Моцарт...но просто на първите още професорите, които четеш, не са им залепили етикета.
И друго-Моцарт също е чупил табута със самият скандален факт, че певците му са пеели на немски-по този показател и Тил Линдман счупи това табу.. :35:

А да сравняваш чалгата с рока е като останалите ти сравнения-достойни за траш бина... :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 10:49
Таис, продължаваш да я караш на опити за лични нападки и не разбирам защо го правиш. Най-човешки ти обясних, че можем да сменим плоскостта като възрастни, образовани хора, които могат да розглеждат някакви явления от фокуса на неутралния наблюдател, но ти явно много държиш да е лично - какво слушаш ти, какво слуша дъщеря ти, какво родителите ти и каква съм аз и някаква хипотетична моя пралеля. Деца ли сме или възрастни хора?

Вайс, Мамасита, вие също сте на градинско ниво в момента. Ако държите да сте на градинско ниво, да започна да се отнасям към вас като към деца на 4, а не като към възрастни! С деца на 4 се обсъждат Междузвездни войни и Малката русалка.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 10:52
Целта на музиката не е да възпитава във високи морални ценност, Анди, и това ли не знаеш.
 Ако възпитаваше в такива, никой нямаше да я слуша...
 Не знам как още след толкова години жизнен опит не си навързала две и две.

Просто чалгата не е музика. Чалгата са пет пискливи звука, които са произведени с цел да ме изкарат от нерви и да ме превърнат от мило ангелче в зъл демон, готов да строши всеки източник на тези пет звука...
Междузвездни войни и Малката русалка.
Ти слагаш Междузвездни войни до Малката Русалка? Оооо, Майн Готтт
Нищо лично Анди, но не можеш да говориш за култура. Не я разбираш просто...
  


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 10:56
Ох. Всеки път когато нещо не ти изнася, размахваш довода с личните нападки  :tired:

Не знам какво да кажа на човек, който сравнява един шамар с бебеубийство, раждането на второ дете с изневяра с кого беше, сестрата ли, и чалгата с рока. Спийчлес съм от толкоз ум и въображение.

Гери, няма смисъл. Най-добре всички да се върнем обратно към Зайченцето бяло, за да си възстановим погубената от метъла нравственост.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 10:59

Гери, няма смисъл. Най-добре всички да се върнем обратно към Зайченцето бяло, за да си възстановим погубената от метъла нравственост.
И да се чудиш после кой е в детската градина... :35:
Може да почнем със "зеленчуци който не яде..."


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 11:00
... явления от фокуса на неутралния наблюдател...

Няма таквоз нещо неутрален наблюдател. Това е умноватост за третокурсници. На следващото ниво идва нова идея- че има нещо вярно в субективността.

Ясно е, че Андариел е в момента заседнала на фаза "умна и професионална", но както казах- може и да й мине.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 11:02

Ясно е, че Андариел е в момента заседнала на фаза "умна и професионална", но както казах- може и да й мине.
А дано.
Най-добре всички да се върнем обратно към Зайченцето бяло, за да си възстановим погубената от метъла нравственост.
Сетих се за Милена Славова.  И за Кольо Гилъна.
Искам да чуя как те ще изпеят зайченцето бяло... :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пт, 16 сеп 2016, 11:50
Е кво, ако искаш патриотично възпитание - е ти "Епизод".

Сега за какво говорим, че изпуснах нишката? Стори ми се, че за музика и възпитание...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 11:58
Като чета написаното, не мога да не отбележа принципа "бетонова глава". Както и непоследователност и извъртане при въпрос по същество и най-лесното - отговаряне с лозунги тип "Бий врага", без значение какво казва.
Само ще попитам музикално образованите какво се разбира под "масова класическа музика"?
Кои хора са я слушали и какъв процент от населението са били?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пт, 16 сеп 2016, 12:01
Добре,ето ви една случка .
На моето никой не му пуска чалга.
Изненадата за мен вчера беше,че с едно дете в детската пяха дословно дума по дума "Хабиби спиш ли добре? " и там както продължава...
Кажете ми , трябва ли в детската госпожите да позволяват това?
И това ме навежда на една друга мисъл, ако обкръжението на децата ни е такова каквото Не искаме, какво трябва да се направи?
Говоря за 5-6 годишни деца, а защо не и за по големи.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 12:07
Мисля, че още е рано за притеснение - след като не присъства постоянно на събирания с чалга и не му се набива САМО тази музика в главата, засега децата просто подражават едно на друго. А госпожите я са чули, я не, а може и да нямат идея кой я пее, чалга ли е, латино ли е (защото има и латино версия)
След лятната почивка и радио Сити - имам нужда от детокс от Гери-Никол и Криско.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: A m b e r в пт, 16 сеп 2016, 12:17
  Моето дете - на 13 твърди че не харесва Гери Никол и Криско, което не му пречеше да иска снощи да отиде на концерта на Гери Никол. Обаче поривът му беше по-скоро за социалния живот около концерта и кой ще отиде там.
  Напоследък водим дебати за рапа. Там е силно повлиян. Покрай спорта, най-близките му приятели са доста по-големи момчета и покрай тях се зарази. Слуша, учи,пее,пише такава музика. Въпреки че харесва и Стинг, например твърди че Рем Дига и Еминем са реалисти и това била истинската музика. Колкото и да обяснявам и да се опитвам да наблягам на позитивите, клони към мрачните тонове. А по принцип е силно екстровертен, доста позитивен самият той като излъчване. Покрай тоз пубертет дето го налята има доста сътресения.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пт, 16 сеп 2016, 12:20
По добре рап, отколкото чалга. Посланието е различно и се изживява с възрастта, докато чалгата е до живот, като гледам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 12:28
  Моето дете - на 13 твърди че не харесва Гери Никол и Криско, което не му пречеше да иска снощи да отиде на концерта на Гери Никол. Обаче поривът му беше по-скоро за социалния живот около концерта и кой ще отиде там.
  Напоследък водим дебати за рапа. Там е силно повлиян. Покрай спорта, най-близките му приятели са доста по-големи момчета и покрай тях се зарази. Слуша, учи,пее,пише такава музика. Въпреки че харесва и Стинг, например твърди че Рем Дига и Еминем са реалисти и това била истинската музика. Колкото и да обяснявам и да се опитвам да наблягам на позитивите, клони към мрачните тонове. А по принцип е силно екстровертен, доста позитивен самият той като излъчване. Покрай тоз пубертет дето го налята има доста сътресения.
Съвсем нормално е да има сътресения в пубертета. При някои цели трусове, при други - едва доловими вибрации. Зависи от 1001 фактора.

Еминем и мен ме кефи, нищо, че съм метълче  :) В гимназията масово слушахме АлисИнЧейнс и Нирвана, четяхме Сартр и Фокнър, и се имахме за мноу дълбоки. И това отминава. Сега дори не мога да си спомня какво е писал французинът..но пък все още слушам с кеф Алис.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 12:31
По добре рап, отколкото чалга. Посланието е различно и се изживява с възрастта, докато чалгата е до живот, като гледам.
И аз донякъде съм съгласна, но съучениците на дъщеря ми от гимназията, доколкото съм чувала, ходеха на чалга (без нея), без да са някакви пропаднали типчета, всички учат висше, и то не в Пернишкия университет :D, половината са в чужбина. Ще кажете, че това нищо не значи - може би, но за тях се надявам да е било преходно увлечение, говоря за времето преди 5-6 години.

Дайте за децата-чудовища


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в пт, 16 сеп 2016, 12:33
Моя го влече рока,свири и на китара, обаче аз дърпам кабелите на Нирвана - сериозно . :crazy:..


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: laseen в пт, 16 сеп 2016, 12:35
Хората са ходели на Опера или Театър, преди появата на киното. Тъй че това, дето му викаме "класическа музика" всъщност е било доста популярно. Реално класическата музика е само тази, дето е писана в класическия период, освен това си имаш барок, романтизъм, да не отваряме дума средновековната и църковната музика на колко поджанрове се разпадат.

По-честно е да я разбием на бройката - соло изпълнения, дуети, квартети, цели оркестри. До едни са били търсени. Въпросът е, че днешният масов слушател като чуе цигулка смята класика. А нещата са по-засукани.

Преди появата на електричество за музика можеш да разчиташ на клавирни, струнни, духови и ударни инструменти. Колкото и да са дебилни някои като вид, фолклорните също се ограничават до тях.

Масовият слушател знае единствено най-качествените произведения на музиката от миналото. Както, ако след 200 г. на някой му пука за кино ще се помнят сигурно 5 филма от 20век. Но това не означава, че всичко останало ще е загубено. Като всяко изкуство си е имало висока и ниска опера. Едната се е занимавал с трагедии, другата с пръдни и гениталии. Както и всичко влязло по средата. Политическата сатира по принцип не се тачи в операта, тъй като често композитори, изпълнители и пр. са покровителствани от короната и елита на дадена държава. В театъра е друго, там винаги е било сеч на злободневни проблеми.

Прибави балове, вечеринки и всякакви сбирки, които винаги изискват музикален съпровод. Та тая класическа музика е дръначала навсякъде. И точно като модерната музика имало е брилятни композиции, както и безобразно бездарни. Въпросът е, че цигулките и пианата не винаги са обслужвали само високи музикални цели, ми са бръмчали докато дон Пешо бърка на графиня Дулсинея под полата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в пт, 16 сеп 2016, 12:40
Преди време четох някакво интервю с професор по Психиатрия, който прилагаше музикотерапия и беше казал, че чалгата влия негативно.

Моето /не така професионално мнение/ е, че не мога да сравнявам писатели и музиканти с талант, доказан по целия свят и група хора, от които такъв имат 5 човека и 4 от тях са там, защото са видели, че може да изкарат някой лев.

:
Не съм ги броила, да не се хванете за думата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 12:45
Като чета написаното, не мога да не отбележа принципа "бетонова глава". Както и непоследователност и извъртане при въпрос по същество и най-лесното - отговаряне с лозунги тип "Бий врага", без значение какво казва.
Само ще попитам музикално образованите какво се разбира под "масова класическа музика"?
Кои хора са я слушали и какъв процент от населението са били?

Няма такова нещо като масова класическа музика.

Преди 300 години не е имало електронни медии, нито музикална индустрия. Всичко написано е било лично постижение на композитора.

Всъщност има по-"масови" композитори, които са "творили в стила на Хендел". Деривативни, третостепенни, пак звучат добре, но не са оригинални.

Не е въпросът колко хора случат, а колко чуват. И не е дали темата не е палава, а дали не съдържа пошлост- любимата думичка на Владимир Набоков.

Проблемът идва оттам, че се нормализира пошлост.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Silverstone в пт, 16 сеп 2016, 12:46
Аз съм жив пример.От чалга и ориенталска музика ставам мн.нервна и агресивна.Въпрос на природа е.Не случайно в ЦРУ при мъчения пускат метал на мюсюлманите. :mrgreen:Даже имаше статистика коя банда използват най-често,но в момента не си спомням.Не беше от мойте любими.Сториха ми се леки.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 12:52
Аз съм жив пример.От чалга и ориенталска музика ставам мн.нервна и агресивна.Въпрос на природа е.Не случайно в ЦРУ при мъчения пускат метал на мюсюлманите. :mrgreen:Даже имаше статистика коя банда използват най-често,но в момента не си спомням.Не беше от мойте любими.Сториха ми се леки.
А ако един бял англосаксонец приеме исляма, значи ли, че автоматично заобичва източните ритми?

Сирен, по-назад, не ти, някоя друга, твърдеше, че сегашната класическа е била масова музика. Масова за аристокрацията - да, но какъв дял са били те от населението?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пт, 16 сеп 2016, 12:55
Масова класическа е нещо, което е приложимо като термин в наши дни -  Чайковски, Моцарт, неща дето звучат в супера или служат за ринг тон.
А иначе човек без музика не може и я е имало винаги масово - вчера е премиерата на операта,  на сутринта латерните подхващат мотива на улицата или я тананика весгникарчето, пък вечерта я мъчи някоя девица пред гостите.

Много е субективно, всеки стил си има върхове и посредственост, но с времето се запазват само върховете и после се превръщат в класика, независимо от стила музика.

Като говорим за възпитание, важно е детето да познава точно тия образци, пък то, разбира се си тегли към злободневното - градина, смокиня...

Не може без тия неща, те ги забавляват още в детскоградинска възраст и ако родителят почне да ги отхвърля,само губи връзка с детето.

После, има и значение за социалния статус в училище какво слушаш, така че е важно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 13:17
Аз върло отхвърлих чалгата- казах му, че децата в градината слушат кофти музика и да не им обръща внимание, да не я пее.

Не съм загубила връзка. Напротив, като съм взела отношение, съм подсилила връзката.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в пт, 16 сеп 2016, 13:19
На 4-5-6-7 може и да му кажеш какво да слуша, но нагоре  :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 13:22
Аз да си кажа за до 7, послето е лесно. Нали знаеш йезуитската поговорка?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 16 сеп 2016, 13:27
На 4-5-6-7 може и да му кажеш какво да слуша, но нагоре  :hahaha:
Мда, факт. После можеш да разчиташ на зададената инерция, но ако средата му казва друго, край. И не е задължително средата да е от простачета. Като гледам какви фини и интелигентни наглед дечица се кефят на чалгия :x :ooooh:. Все повече споделям виждането, че плевенския шоумен създаде не едно и две поколения чалгари.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 13:35
Кой е плевенският шоумен  newsm78

Аз пък имам наблюдения, че в семейства в които самите родители нямат отношение към музиката, и просто се пуска там някво радио от типа на Сити, за фон, децата са много по-склонни да се влияят от средата си извън дома. Демек, от аверчета. В такива случаи доста често се стига до чалгослушане.

И братното: децата, които познавам, в т.ч. и племенниците ми, на възраст между 7 и 16 години, които растат в семейства с ясно изразени музикални вкусове, където музиката се пуска, обсъжда, родителите им ги водят по концерти и т.н., са толкова далече от чалгата, колкото съм и аз самата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пт, 16 сеп 2016, 13:36
Сега в тон музикалната подтема, да се покажа ква съм майка-простачка.
Поздравете се, който иска, де. Че темата точно върви с тона и текста на песента. :bowuu:
:
[video]https://www.youtube.com/watch?v=lS2eDwZGmPk[/video]


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пт, 16 сеп 2016, 13:37
А най-гадното поне за мен е да видя,дете/особено/ момче да играе кючек... Под гордия поглед на родителите.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 13:38

Мамасита, няма как да наблюдаваш и изучаваш едно явление без да си от позицията на неутрален наблюдател. Явноса пропуснали това да ви го кажат по основи на науката или както там, може и да е основи на научния подход, експериментални постановки и пр. Но ти тези работи едва ли си ги учила.

И чалгата, и двете думкания на племето Бого-бого са музика, ако хората са го нарекли така и изпълнява функцията на музиката. Това, че на пет потребители в тази тема не им харесва, не променя фактите. Ми, четете, бе, хора, четете! То е лесно от висотата на незнанието си да ме обявите за неразбираща и каква ли не! Прочетете малко, образовайте се - има си история на музиката, определение що е то музика, що е то масова култура и пр.! Изобщо не ми дреме за каква ме обявявате, защото вие се излагате с незнанието си. Аз съм намерила време и желание - образовала съм се по въпроса. Няма сега да седна да водя по вашето незнание. Хубаво, няколко човека сте, кресливи сте, мислите, че не разбирам, ок! От това вие не ставате по знаещи по въпроса.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в пт, 16 сеп 2016, 13:43
Кой е плевенският шоумен  newsm78
Слави Трифонов.

Аз да си кажа за до 7, послето е лесно. Нали знаеш йезуитската поговорка?
Знам я, но е един въздух под налягане  :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 13:45
Не само съм го учила, но и съм учила специфичния проблем "валидно ли е знанието, натрупано като неутрален наблюдател". Основно в областта на културната антропология. Въпросът е кога знаеш повече за На'Ви и Пандора: ако ги изучаваш отстрани или ако имаш аватар и живееш като тях. Още във втори семестър на първи курс ги дискутирахме тия неща за научния метод и потапянето в изучаване на някой феномен.

Както казах- типична умноватост за третокурсници, защото човек може да пропусне до 95% от феномените в света, ако заседне на фаза "неутрален интелектуален наблюдател". Което не знам дали изобщо е възможно.

Жалко, че франсето, написало Феноменология на възприятието, е доста мъртъв, можеше да се впечатли от идеите на Андариел...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 13:49
Аз съм жив пример.От чалга и ориенталска музика ставам мн.нервна и агресивна.Въпрос на природа е.Не случайно в ЦРУ при мъчения пускат метал на мюсюлманите. :mrgreen:Даже имаше статистика коя банда използват най-често,но в момента не си спомням.Не беше от мойте любими.Сториха ми се леки.
А ако един бял англосаксонец приеме исляма, значи ли, че автоматично заобичва източните ритми?

Сирен, по-назад, не ти, някоя друга, твърдеше, че сегашната класическа е била масова музика. Масова за аристокрацията - да, но какъв дял са били те от населението?

Аз го написах. Ние знаем само за някои от произведенията. Композиторите не са пишели само за аристокрацията, а и това, което днес наричаме халтура или кръчмарски песни, а някои оперети са били изпълнявани не само в операта, а и в кафе-шантаните, а там знаем що за народ се е събирал, това са били тогавашните дискотеки*чалготеки*клубове, нали е трябвало посетителите да гледат и по-освободено шоу.
С две думи, нещата не са се променили никак - само имената са други. Аристокрацията е обичала инкогнито да ходи на чалготека, така да го нарека, също като сегашните бизнесмени и доста образовани и на високи позиции наемни работници. Не видях кой се пънеше по-назад в темата, че нямало такова нещо по корпоративните партите. Не че очаквам да си признае, но си го има, когато малко напредне вечерта и количеството алкохол.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пт, 16 сеп 2016, 13:52
То е ясно, че сегашната музика, която наричаме класическа, едно време е била масова музика.
Не знам за какво въобще е този спор?!?
Хайде пак на поздрава по-горе. :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 13:53
Не само съм го учила, но и съм учила специфичния проблем "валидно ли е знанието, натрупано като неутрален наблюдател". Основно в областта на културната антропология. Въпросът е кога знаеш повече за На'Ви и Пандора: ако ги изучаваш отстрани или ако имаш аватар и живееш като тях. Още във втори семестър на първи курс ги дискутирахме тия неща за научния метод и потапянето в изучаване на някой феномен.

Както казах- типична умноватост за третокурсници, защото човек може да пропусне до 95% от феномените в света, ако заседне на фаза "неутрален интелектуален наблюдател". Което не знам дали изобщо е възможно.

Жалко, че франсето, написало Феноменология на възприятието, е доста мъртъв, можеше да се впечатли от идеите на Андариел...

Загива ти експерименталната постановка, ако не си неутрален наблюдател, а си Мамасита-която-много-държи-.да-докаже-че-Андариел-е-умновата-третокурсничка. Ако Мамасита много държи да получи точно такъв резултат, тя ще бъде повлияна от емоцията си и волно или неволно ще построи експеримента така, че да го покаже, но резултатите ще бъдат изкривени, и винаги ще се намери някой, който да направи анализ на това и цялата работа ще лъсне за срам на Мамасита. ТЛичи си, че нито един експеримент не си дизайнвала и изпълнила, а си си останала с философията.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 13:54
Andariel, пропускаш нещо много важно.

Дори и кабаретната музика е измислена и писана от композитор.

Чалгата на практика няма композитор- тя произтича от фолклора, тоест от народа и е наистина масова, необмислена, не е прецедена през личност и интелект.

Да, в по-леката музика има закачка, шега и сексуалност, но прецедени през интелект, с лек гъдел.

Чалгата си е натурален изблик на хормони, не е измислена от една личност, не е композирана.

Виждаш ли разликата?

Едвард Григ не е писал хумпа-песни в свободното си време. Шопен е писал мазурки и полонези (на базата на народни танци), но неговата музика е толкова сложна и дълго обмисляна, че не може да се нарече копиране на няколко такта друс-друс с мелодия от пет тона.

Андариел, не всеки феномен може да се улови с експериментална постановка. Това не значи, че не съществува. Мисля, че лесно може да намериш нещичко за Ед Рикетс и неговите крехки рифови червейчета, които трябва сами да пропълзят на стъкълцето, иначе биологът ще ги смачка в опитите да ги улови.

Знам за научния метод, знам също, че при някои хора се получава "имам чук- всеки проблем е пирон!"


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в пт, 16 сеп 2016, 13:57
Андариел разбрахме, че ТИ си най-учената, информираната и задълбочената.Общо взето напоследък темата все около това се върти.

В момента с това задълбаване темата е за музикалния подфорум, или си отворете нова тема с Мамасита и там се надскачайте!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 14:01
А чалгата от кого е писана, от марсианци ли, или се е появила по магичен път? Композитор е всеки, който е композирал, дори кръчмарският цигулар преди векове, и на когото не му знаем името е композитор, само че на неговата песен пише $автор неизвестен$. Има творба, която има всички белези на музика, сътворена е от един човек, т.е. той я е композирал, и ако ще само веднъж в живота си да го е направил, той е композитор, като няма значение дали си е изкарвал хляба с дялане на камъни или с музикални поръчки от аристократите. Ако си чела антропология, значи трябва да го знаеш.


Фроузън, мерси за комплимента, но не съм най-учената, информираната и задълбочената. Но няма и да отрека, че зная доста неща и тези знания съм ги трупала през целия си живот, защото ми е било интересно да ги придобивам. Няма да седна да се отказвам от знанието си заради пет човека, които се дразнят.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 16 сеп 2016, 14:03
Андариел разбрахме, че ТИ си най-учената, информираната и задълбочената.Общо взето напоследък темата все около това се върти.

В момента с това задълбаване темата е за музикалния подфорум, или си отворете нова тема с Мамасита и там се надскачайте!
Дай ние да им отворим - "Мамасита vs Андариел" и да залагаме :D. Фен клуба на Мамасита значително се е увеличил, така че ще бъде интересно. Само основният сюжет трябва да се определи.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 14:05
А чалгата от кого е писана, от марсианци ли, или се е появила по магичен път? Композитор е всеки, който е композирал, дори кръчмарският цигулар преди векове, и на когото не му знаем името е композитор, само че на неговата песен пише $автор неизвестен$. Има творба, която има всички белези на музика, сътворена е от един човек, т.е. той я е композирал, и ако ще само веднъж в живота си да го е направил, той е композитор, като няма значение дали си е изкарвал хляба с дялане на камъни или с музикални поръчки от аристократите. Ако си чела антропология, значи трябва да го знаеш.


Фроузън, мерси за комплимента, но не съм най-учената, информираната и задълбочената. Но няма и да отрека, че зная доста неща и тези знания съм ги трупала през целия си живот, защото ми е било интересно да ги придобивам. Няма да седна да се отказвам от знанието си заради пет човека, които се дразнят.

Ми в такъв случай аз съм космонавт, щото съм приземявала със симулатор Space Shuttle в обучителен център на НАСА;)

А иначе ако цял живот само трупаш знание, без да отхвърлиш една част от него- значи доникъде не си стигнала.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 14:05
И защо да съм срещу Мамасита? За нечия угода? Мерси, но споря с Мамасита, когато има за какво, а не просто така, за чуждо забавление. Няма да мине номерът.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в пт, 16 сеп 2016, 14:06
Само основният сюжет трябва да се определи.

Хайде сега, ще ги ограничаваш със сюжет  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Diana D в пт, 16 сеп 2016, 14:06
Да се върнем на темата- след множество разисквания се установи, че чудовища се създават най-качествено с шамари в акомпанимент на чалга. Сега да обсъдим физическите активности- фитнес срещу копаене на лозе.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 14:07
За мен някои музики извън чалгата са си изблик на някакви зли хормони.
Защото и You can leave your hat on  се цели точно в същите хормони, заради които хората раждат деца, макар че Сирен е имала ясен е дефиниран план, където хормоните са зло.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в пт, 16 сеп 2016, 14:12
По добре рап, отколкото чалга. Посланието е различно и се изживява с възрастта, докато чалгата е до живот, като гледам.
И аз донякъде съм съгласна, но съучениците на дъщеря ми от гимназията, доколкото съм чувала, ходеха на чалга (без нея), без да са някакви пропаднали типчета, всички учат висше, и то не в Пернишкия университет :D, половината са в чужбина. Ще кажете, че това нищо не значи - може би, но за тях се надявам да е било преходно увлечение, говоря за времето преди 5-6 години.

Дайте за децата-чудовища
Ха-ха, по въпроса за чалгата и защо се позволявала. При Нана в Съдебен спор даваха един учител по музика миналата година. Уволнен, защото се придържал към материала в учебника и не им пускал Криско по искане на деца 3 клас и родителите им. Първокласниците си го искат , но другите писали жалби . Майка на един третокласник дори го заплашвала. Голяма драма и се стигна до извод , че трябва да се придържа по разпределение, но да слушат и Криско и каквото искат)) Нямало лошо. Човекът го принудили да напусне, за да имало спокойствие.
Забравих, не само слушали , ами искали и да танцуват. Така били свикнали при предишния учител.
Толкова. Беше възпитан човек , но направо смазан((


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 14:14
Да се върнем на темата- след множество разисквания се установи, че чудовища се създават най-качествено с шамари в акомпанимент на чалга. Сега да обсъдим физическите активности- фитнес срещу копаене на лозе.
Аз явно създавам нова, по-страшна порода чудовище чрез шамари и метъл  :lol:

Копаене! Копала съм на село, и картофи съм вадила, и коза съм доила. Не твърдя, че съм се справяла супер, но се стараех. Фитнесът е скука, изпъстрена с нацепени батки.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 14:16
Аз съм за копаенето на лозето и всякакви селскостопански и битови дейности - поне от тях има някакво благо. Фитнесът е напразно блъскане, и на всичко отгоре някои младежи се захласват и започват с анаболи и пр. Ако ще спортуват, по-добре да играят футбол или разни отборни игри, да карат скейт, да плуват, да катерят баирите и т.н.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 14:18
На 4-5-6-7 може и да му кажеш какво да слуша, но нагоре  :hahaha:
Нагоре, след като до 4 клас дъщеря ми беше единственото дете в класа, което слуша метъл сред останалите чалгаджийчета, ѝ обясних, че циганите в махалата се кефят най-много на чалга и я попитах дали иска да прилича на мангалче. Тя се потресе и до ден днешен е достойна дъщеря Уишмастърова. :bowuu:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: A m b e r в пт, 16 сеп 2016, 14:25
  Според мен и на 4-7 годишно не можеш да му определиш какво да слуша с удоволствие, но пък ако има възможност да слуша повече стилове, с преобладаващи някои, това определено ще му повлияе в избора. Ако в семейството по принцип не се слуша чалга,обаче също така не се и слуша често музика, нищо чудно да предпочете това, което чува най-много навън.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 14:38
От копане на лозе не се хубавее, а се гърбавее, това не е работа за днешната младеж, от фитнеса пък се кифлее и не бих насърчила никое от децата да се захваща с този уродлив псевдоспорт. Ако ги видя да си махат кожата на пилето, да изрязват мазното на бекона и да закусват гнусотия с овес, нискомаслено мляко и протеин на прах, ще им шибна по един шамар - да се опомнят, не за друго. Обикновено разни джуджета наблягат на фитнеса, такива, които нямат природни данни да бъдат харесвани и се опитват да компенсират чрез старание във фитнеса.
Колкото до метъла - не е антипод на чалгата, има отвратителни групи, чиито ритми също извират изпод пъпа, само че откъм гъза. Или някой ще заговори, че Кенибъл корпс и Кредъл ъф фийлт са днешните Григ и Офенбах? Некачествен и гнусен метъл, дето не става за слушане, има колкото щеш. Да не говорим че ако днес един младеж се носи като метъл, то със сигурност говорим за аутсайдер, имиджът на метълите е изключително лош сред тийновете и на такива много им се подиграват.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в пт, 16 сеп 2016, 14:39
Нагоре, след като до 4 клас дъщеря ми беше единственото дете в класа, което слуша метъл сред останалите чалгаджийчета...
Познавам такива деца, които прослушаха чалга в тийн годините, въпреки метъл родителите и въпреки приказките на детето колко е гадна чалгата, така че...  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 14:41
Нагоре, след като до 4 клас дъщеря ми беше единственото дете в класа, което слуша метъл сред останалите чалгаджийчета...
Познавам такива деца, които прослушаха чалга в тийн годините, въпреки метъл родителите и въпреки приказките на детето колко е гадна чалгата, така че...  :lol:
В такъв случай, ще се наложи да я натоваря на колата, да я стоваря насред Факултете и да отпраша с мръсна газ. Ще се върна да я взема след час. Надявам се, че ще е достатъчен за корекция на музикалните вкусове. :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: нова в пт, 16 сеп 2016, 14:46
На сина ми, след като го хванахме на невръстна възраст да си тананика някаква песен на Слави, му записахме дискове на Сигнал, Щурците и подобни.
Така си тананикаше Сигнал и не дразнеше слуха ни, за чуждите групи имаше езикова бариера, просто му трябваше музика, на която разбира текста.  :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM59693FM в пт, 16 сеп 2016, 14:47
По добре рап, отколкото чалга. Посланието е различно и се изживява с възрастта, докато чалгата е до живот, като гледам.
То зависи какъв рап. За мен Криско си е чист чалга ритъм в речитатив.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 14:48
Уиш, ма така възпитаваш рейсист:) няма да получи пари от соросоидните фондации...(силно се надявам докато излезе на пазара на труда тоя източник на пари да е секнал, там се въдят много свински невестулки).


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 14:49
На 4-5-6-7 може и да му кажеш какво да слуша, но нагоре  :hahaha:
Нагоре, след като до 4 клас дъщеря ми беше единственото дете в класа, което слуша метъл сред останалите чалгаджийчета, ѝ обясних, че циганите в махалата се кефят най-много на чалга и я попитах дали иска да прилича на мангалче. Тя се потресе и до ден днешен е достойна дъщеря Уишмастърова. :bowuu:
Не мога да повярвам, че някоя бдителна политкоректна душа не писна след твоя пост  :lol:

Хареса ми методът за корекция на музикалните вкусове  :mrgreen:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 16 сеп 2016, 14:58

Познавам такива деца, които прослушаха чалга в тийн годините, въпреки метъл родителите и въпреки приказките на детето колко е гадна чалгата, така че...  :lol:
И аз. А колко такива, дето декларират пред род.тяло как се задушават от цигарен дим и им става зле, а навън пушат като строшени комини, ужас.... :mrgreen:
На метълите наистина се подиграват много в днешно време, говори и за някакви асоциални наклонности. Не ме разбирайте погрешно - нямам против тази музика, предпочитам я на 200 % пред чалгия, а обичам рок (пънк, алтернативен особено). Просто по наше време метълът се възприемаше по един начин, а днес от малките (тийновете) - по по-друг.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в пт, 16 сеп 2016, 14:58
Да не говорим че ако днес един младеж се носи като метъл, то със сигурност говорим за аутсайдер, имиджът на метълите е изключително лош сред тийновете и на такива много им се подиграват.

Аа, не, тук вече много бъркаш  :lol:  Бейслайн си е метъла, подиграват се по-скоро на поп-еднодневките.

Редактирам, че сега видях и поста на Кафе - значи може и така да е, щом и двете го казвате, явно синът ми се се движи в такава среда и нямам очи за другото.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 14:59
Няма да си натовариш детето и да го оставиш насред Факултета, може да звучи забавно, но на всички е ясно, че дори не може да бъде сериозна закана. Все едно като не иска да яде, да му казваш, че ще му го сипеш във врата, но никога не го правиш.
Не мога да разбера какъв е тоя страх, най-вече у родителите-метъли, детето да не прослуша друг стил музика? Нормалното е да харесва друга музика, не тая на дъртите си родители. Както и да има собствен стил на обличане. Като на метъли им се пръкне рожбичка, едва ли не се очаква да пусне дълга коса, да гледа зло и да наследи старата мешка на баща си, която още смърди на купон.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 15:01
И ако детето не следва музикалните вкусове на родителите ко прайм? Метълът, колкото и да го харесвам, не е от музиката с благопристойни текстове. Добре, че много често публиката не знае какво точно означават текстовете. А някои именно, защото ги знаят, много им харесва. Чалгата, рапа и подобни като не ги харесвам и кво, пак имат право на съществуване - носители са на някаква култура и си имат последователи. А един млад човек може петнайсет години да свири на пиано, цигулка или виолончело, да знае и Моцарт и Григ, но да има в репертоара си и няколко чалги, просто ей така, за купона и компанията.
Може и да не е чалга, но само не ми казвайте, че никога не сте чували песните на Черно фередже примерно, и не знаете поне два реда от някоя песен. Това не е висока култура, а напълно просташки и цинични песни, които обаче се слушаха и припяваха по купони от иначе умни и културни студенти, които на следващия ден спокойно могат да си отидат на упражнение по хистология или на езикознание. Сега същите тези младежи са родители и се възмущават от рапа и т.н. Остаряваме, дами, остаряваме!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пт, 16 сеп 2016, 15:02
Каквото и да се слуша у дома, децата възприемат музикалните вкусове на компанията, в която са.
Слуша се актуалното за деня и така докато пораснат и вече им дойде акъла.
Но и музикалните вкусове влияят на детето, ама това влияние се усеща по-натам след пубертета.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Iris04 в пт, 16 сеп 2016, 15:04
Сега сред малките много не върви чалгата, имам чувството, че позалезе и е един вид леко позорно. Все още обитава по-големите и студентите, обаче.

Дечурлигата харесват некви дето и аз не ги знам, Арияна Гранде, поп парчета, дъщеря ми е фен на Вокалоид - каквото и да е това. На десет години вече почти не се влияе от нас. В колата си слуша слушалки и вече  пее заедно с нас само някои парчета.

Пубертет, кво да го правиш. Ще го видим накъде ще се развие.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 15:04
Няма да си натовариш детето и да го оставиш насред Факултета, може да звучи забавно, но на всички е ясно, че дори не може да бъде сериозна закана. Все едно като не иска да яде, да му казваш, че ще му го сипеш във врата, но никога не го правиш.
Не мога да разбера какъв е тоя страх, най-вече у родителите-метъли, детето да не прослуша друг стил музика? Нормалното е да харесва друга музика, не тая на дъртите си родители. Както и да има собствен стил на обличане. Като на метъли им се пръкне рожбичка, едва ли не се очаква да пусне дълга коса, да гледа зло и да наследи старата мешка на баща си, която още смърди на купон.
Нее, в никакъв случай. Аз самата обожавам джаз и класическа музика. И не всички метъли се обличат като клошари. Някои са като кифли или юпита. :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 16 сеп 2016, 15:04

Не мога да разбера какъв е тоя страх, най-вече у родителите-метъли, детето да не прослуша друг стил музика? Нормалното е да харесва друга музика, не тая на дъртите си родители. Както и да има собствен стил на обличане. Като на метъли им се пръкне рожбичка, едва ли не се очаква да пусне дълга коса, да гледа зло и да наследи старата мешка на баща си, която още смърди на купон.
:hahaha: :lol: :35: ох......
Това трябва да се запише.
Аз не съм метъл, но също беснея от факта, че щерката се клати на чалгия по купони и смята, че без нея няма веселба :sick:. Още се надявам да й мине. У дома такова извращение не се слуша.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 15:05
Не е до музика, музиката е само маркер.

До светоглед е.

Ако е само музика, като козметична култура, няма да е устойчиво. Но ако има ценности, виждане за света- то на практика е невъзможно да тръгне да простее с чалга.

Черно Фередже е келешлък за интелигентни. Чалгата не е.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 16 сеп 2016, 15:06


Черно Фередже е келешлък за интелигентни. Чалгата не е.


Не е, защото чалгарите се възприемат сериозно. Което е още по-  :sick:....


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 15:07
А някои я наследяват.

Фереджето едва ли ги по запяла на детето си, колкото и да е за интелигентни според теб. Чиста простащина си е, ама навремето нямаше кой да се сети да разиграва клипчета по творенията.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 15:08
Именно- Черно Фередже го слушаш, защото ти е диаметрално на възгледите за живота. И от това следва смешката.

Чалгата се слуша наистина насериозно. Това Е животът ти, не е смешка, не е разпускане. Това си ти.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 15:12
Що се отнася до мен, никога не съм възприемала особено присърце някой музикален или културен стил. Интересни са ми като културен феномен. Да, прескачам Планета и сродни, но ми се е случвало да се загледам и заслушам в някоя чалга. Същото е и за другите. Ей така, за обща култура.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в пт, 16 сеп 2016, 15:12
Гледайте МТV и ще видите какви звезди има днес и каква велика музика се твори.
Или с качулка върви татуиран, депресиран младеж сред бетон и желязо ,
а музикантите се клатят в несвяст ( това е новия хит на der hot chili peppers) или
чернокожи изпълнителки ще си клатят задните части и ще вият -ахъ, ахъ :hahaha:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 15:14
Чалгата не е стил, а липса на стил.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 15:17
Не е до музика, музиката е само маркер.

До светоглед е.

Ако е само музика, като козметична култура, няма да е устойчиво. Но ако има ценности, виждане за света- то на практика е невъзможно да тръгне да простее с чалга.

Черно Фередже е келешлък за интелигентни. Чалгата не е.


+ безкрай.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 16 сеп 2016, 15:18
Гледайте МТV и ще видите какви звезди има днес и каква велика музика се твори.
Или с качулка върви татуиран, депресиран младеж сред бетон и желязо ,
а музикантите се клатят в несвяст ( това е новия хит на der hot chili peppers) или
чернокожи изпълнителки ще си клатят задните части и ще вият -ахъ, ахъ :hahaha:
И това е така, днес няма, като че ли много голям избор от нова музика. Чух само едни Арктик Мънкис ли бяха, не помня, които доста ми допаднаха.
Аз пък, противно на Андариел, бях яко зарибена по ню и блек уейв и пънк рок като малка. За жалост и повечето тийнове не намират музиката за източник на вълнуващи преживявания вече. Аз и до днес, хареса ли ми някаква музика, мноооого се увличам, слушам постоянно, чета за изпълнителите... Намирам го за приятно странично увлечение.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в пт, 16 сеп 2016, 15:19
чернокожи изпълнителки ще си клатят задните части и ще вият -ахъ, ахъ :hahaha:
Тези съм ги кръстила "черни чалгарки". Не знам кои са ми по-неприятни. :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 15:25
Чалгата не е стил, а липса на стил.

Формално е стил, независимо как ти смяташ.

Ми, няма как МТВ да дават друго, сега си е модата на типа затворническо-бандитска романтика. Дори не мога да кажа гагнгстерска, защото би било обида към гангстерите, за които знаем от началото на 20-ти век.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 15:26
Andariel, не разбра ли, че "формално" не е много смислено. Нищо не ти казва, нищо оригинално- само нещо там сухо и хартиено, дето всеки ще го разбере за 5 минути, както и ще разбере, че не е там работата.

Както вече писах, формално и по твоята логика, аз съм космонавт.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Бърди в пт, 16 сеп 2016, 15:29
Аз пък, противно на Андариел, бях яко зарибена по ню и блек уейв и пънк рок като малка.

И аз така  :mrgreen:
Синът ми пък си слуша метъл, джаз, блус ... Има си и днес интересни попадения, но те не са в МТВ :)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 15:34
Няма как да се изразя по по-точен начин, освен с думата $формално$. Ако намериш по-подходяща дума, кажи я.
Това означава, че чалгата съществува извън твоето субективно отношение. Когато напишеш $чалга$, в някоя енциклопедия ще ти излезе описанието  - музикален стил, появил се през...., най-ярки представители ..... При това си е съвсем материална, а не имагинерна вяра  в това, че Мамасита била космонавт.
Чалгата притежава всички отличителни признаци на музикален стил и съществува съвсем реално - има специфично звучене, има си история на възникване, хора, които я пеят и свирят, хора, които я слушат и танцуват. И не, не е същото като ти да кажеш, че си космонавт, защото ти липсва един от най-важните признаци на космонавта - да си летяла в Космоса.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 16 сеп 2016, 15:35
Аз пък, противно на Андариел, бях яко зарибена по ню и блек уейв и пънк рок като малка.

И аз така  :mrgreen:

Аз откога ти разправям, че ако бях мъж щях да те взимам :lol:.
Добре де, а какво правите, когато някое от вашите отроци цъфне с такива приятели и съответно чалгарски наклонности (на моята и другарите й по нищо не им личи, де :mrgreen:)? Ще си затваряте ли очите, ще им трошите ли колонката в стената, ако започнат да нарушават душевния ви комфорт с тази музика вкъщи? Моята щерка ме обвинява, че съм "скучна". Майките на нейни познати също не слушали чалга, но за да се харесат на чадата си (онова криворазбраното за мен приятелство), пускали им в колата този бълвоч, от чувство за заедност. Аз не мога.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 15:39
Няма да си натовариш детето и да го оставиш насред Факултета, може да звучи забавно, но на всички е ясно, че дори не може да бъде сериозна закана. Все едно като не иска да яде, да му казваш, че ще му го сипеш във врата, но никога не го правиш.
Не мога да разбера какъв е тоя страх, най-вече у родителите-метъли, детето да не прослуша друг стил музика? Нормалното е да харесва друга музика, не тая на дъртите си родители. Както и да има собствен стил на обличане. Като на метъли им се пръкне рожбичка, едва ли не се очаква да пусне дълга коса, да гледа зло и да наследи старата мешка на баща си, която още смърди на купон.
Мъжът ми не гледа лошо и не носи мешка. Кубинките ни също са останали в миналото. Мен особено ако ме видиш - някои тук са ме виждали всъщност - по нищо не можеш да определиш какво слушам. Клишето за мръсния метъл, който с месеци не си мие косата, носи мазни дънки и вмирисани кубинки отдавна се изтърка.

Няма лошо дребната да смени стила - и аз не слушам Бийтълс и Пърпъл като мама и тате. Плюс това, у дома се слушат 1001 неща, в т.ч. и много класическа музика. Също Дейв Матюс Бенд, Стинг, Ник Кейв, Грийн Дей, любимците ми Пърл Джем..айде да не изброявам всичко. Все нещо от това ще прихване. Или пък ще стане фен на джаза, или трето, пето. С всичко ще съм ОК, без чалга. Ти ако нямаш против момчетата ти един ден да вият на Азис, твоя воля. Аз имам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 15:41
:
Колкото до метъла - не е антипод на чалгата, има отвратителни групи, чиито ритми също извират изпод пъпа, само че откъм гъза. Или някой ще заговори, че Кенибъл корпс и Кредъл ъф фийлт са днешните Григ и Офенбах? Некачествен и гнусен метъл, дето не става за слушане, има колкото щеш. Да не говорим че ако днес един младеж се носи като метъл, то със сигурност говорим за аутсайдер, имиджът на метълите е изключително лош сред тийновете и на такива много им се подиграват.
Ей с'я те изядоха жива с парцалите.

Що се отнася до Черно фережде, лично Фънки - врагът на чалгиите, е пял в ББ или нещо подобно "Да бехме малко подпийнали, да им....." Без червена точка, излъчва се в праймтайм, и го гледат доста хора, вкл. неслушащи чалга. Но и за него се намира извинение, щом е античалга.

Истината е, че преди 10 ноември аз само бях чувала за сръбско, сещам се и за Хисарския поп с кавърите му на гръцки песни. С тръгването ми на работа, което съвпадна със зората на демокрацията, вече започна да си пробива по-агресивно път. Ако не съм залитнала е защото около мен и в класа ми не нямаше слушащи или са се криели.
А гръцката музика, която по същество си е попфолк, т.е. авторска музика в народен стил - чалга ли е?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: nosferata в пт, 16 сеп 2016, 15:42
А какво бихте направили, ако отрокът ви стане "емо"?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 15:46
Мога да кажа какво казах на моите навремето - музика свякаква, то е като да хапнеш джънк, но гледайте да не изпростявате често и къде изпростявате - все пак да не е пред възрастни хора - не превръщайте джънка в основна храна. Това е просто мода, която ще отмине така, както е дошла.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 15:48
Ми яко, ще си четем заедно мрачни романи, ще носим черно, ще си говорим за вампири и ще слушаме HIM. Емо-то пък е най-лесното залитане, с което бих се справила насън. Имам тийн стаж известно време във фаза мрачен окултно-вещерски романтизъм с елементи на емо, така че това е най-достъпният ми тийн келешлък.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 15:52
Аз имах колежка в университета емо, рядко мил човек. После роди две деца и мина на по-тежка музика.

Какво означава мода в случая, Андариел? Ето аз харесвам еднакво Лист и Туул, кое точно е модното в тях?? Мода са, да речем, Спайските, или Бритни Спиърс. Има ги няколко години, после хоп, и забрава.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:02
Аз съм жив пример.От чалга и ориенталска музика ставам мн.нервна и агресивна.Въпрос на природа е.Не случайно в ЦРУ при мъчения пускат метал на мюсюлманите. :mrgreen:Даже имаше статистика коя банда използват най-често,но в момента не си спомням.Не беше от мойте любими.Сториха ми се леки.
Ох, това ми хареса.
 Метъл музиката е за бели хора...мда...
Баш си е истина.
Ако някой иска да ме измъчва, достатъчно е да ме върже и да ми пусне ориенталска музика, чалга, сръбско, даже гръцко не търпя.
Веднъж нацелих едни комшии с домат и им го разпльоках на прозореца заради силна чалга. Те крещяха кой е този идиот и аз се разкрещях че следващия път ще извадя тежката артилерия...
Млъкнаха.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: laseen в пт, 16 сеп 2016, 16:03
У назе пъ... слушам и гери никол, и кенибъл корпс, добавям люта сръбска чалга и мазен генгста рап, а Вивалди е само за комшиите. С други думи децата са в потрес от твърде голяма еклектичност. Освен това често им обиждам предпочитаните стилов и изпълнители, докато съм пуснала дуета на Емануела с Константин, доста е як.

Мисля, че го казах по-назад, като съм сигурна, че и някой друг, щото тука никой не чете ми гледа да се изпъкне и да си каже своето, но музиката няма работа да възпитава. Мисля, че всички сме съгласни с това. Надявам се. Темата беше по-забавна като се млатеха шамари и летяха сополи по стените.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пт, 16 сеп 2016, 16:03
Аа Спайс гърлс не са забравени  :naughty::35: Аз бях Гери , ама в моето детство зората на демокрацията , почти всички бяхме спайс гърлс :hahaha:
После се осъзнахме и започнахме да слушаме олд скул рап и диско.
Признавам ,не слушам метъл, но не ми пречи да отида на място,което се пуска.
Баща ми слушаше рок и метъл определено ми е повлиял , той беше демократичен родител. Сега надявам се, не съм чудовище.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:07
Мога да кажа какво казах на моите навремето - музика свякаква, то е като да хапнеш джънк, но гледайте да не изпростявате често и къде изпростявате - все пак да не е пред възрастни хора - не превръщайте джънка в основна храна. Това е просто мода, която ще отмине така, както е дошла.
Музиката била джънк?
 Всъщност аз като дете почнах със Сиси Кеч и Модерн Толкинг и колкото по-одъртевам, толкоз по на твърдо минавам.
И с алкохола е така.
чернокожи изпълнителки ще си клатят задните части и ще вият -ахъ, ахъ :hahaha:
Тези съм ги кръстила "черни чалгарки". Не знам кои са ми по-неприятни. :lol:

Абсолютно. Черния RNB ми е изключително противен. Черна, нечистоплътна чалга. Само като ги видя как ги друсат пищните черни бедра, антрацитните мачовци с ланците и белите костюми  и само търся къде да повърна... Отврат ми е.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 16:10
А литературата, и тя ли е цялата джънк и въпрос на "мода"  :thinking:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 16 сеп 2016, 16:12
Каква ти литература- само учебници! По неврология!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:15
А литературата, и тя ли е цялата джънк и въпрос на "мода"  :thinking:
Представям си я Анди да чете Буковски? Ау,аууууу.
Особено "Записки на стария мръсник... :mrgreen:"


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пт, 16 сеп 2016, 16:16
http://nova.bg/news/view/2016/09/15/159213/един-учител-с-повече-татуси-от-броя-на-учениците-в-класа-му-видеоснимки/
От фейсбук.
Какво мислите за този учител?
Между другото онзи ден излязох с две учителки /от първи до четвърти клас/,които слушат чалга,но пък много обичат децата и са добри класни според благодарствените думи на родителите.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:19
http://nova.bg/news/view/2016/09/15/159213/един-учител-с-повече-татуси-от-броя-на-учениците-в-класа-му-видеоснимки/
От фейсбук.
Какво мислите за този учител?
Между другото онзи ден излязох с две учителки /от първи до четвърти клас/,които слушат чалга,но пък много обичат децата и са добри класни според благодарствените думи на родителите.

Ако и родителите слушат чалга нормално...Лайфстайл и простотия.
 Аз не бих останала с добро впечатление от който и да е, ако ми каже, че любимата му музика е чалга.

А за учител слушането на чалга е признак на ниска култура. Но като се вземе в предвид какви влизат в Педагогическия и с какъв бал го смятам за нормална част от деградацията на обществото ни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в пт, 16 сеп 2016, 16:19
А литературата, и тя ли е цялата джънк и въпрос на "мода"  :thinking:
Този елемент (модния) като че ли е позасилен последните години.
Пример: обичам поредици, ама да имат край, ебаси......то и със сериалите същата работа - започва добре и интригуващо и в един момент се превръща в 24596 епизод на Дързост и красота.
Ясно е, че изобщо няма да прочета поредната книга за Хари Потър (примерно).....това ми избълва като реклама сайта, от който поръчах учебни тетрадки......може и на тази тема се "упражним"  :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:21

Изобщо нямам и намерение да чета Хари Потър.
Човек трябва да може да подбира в днешни времена, иначе се превръща в зомби.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 16:21
http://nova.bg/news/view/2016/09/15/159213/един-учител-с-повече-татуси-от-броя-на-учениците-в-класа-му-видеоснимки/
От фейсбук.
Какво мислите за този учител?
Между другото онзи ден излязох с две учителки /от първи до четвърти клас/,които слушат чалга,но пък много обичат децата и са добри класни според благодарствените думи на родителите.
И оцеля без морални поражения?
Нищо против учителЯ, колкото повече мъже - толкова по-добре в тази феминизирана не за добро професия.
Както и вече известният МинА Илиев, макар вчера по тв да не ми хареса разкопчаната на гърдите риза, но си имаме друга тема за това.

vesi1, ХП приключи. Роулинг има и други книги за възрастни под името Галбрейт, ако не бъркам, и май стават за четене.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:24
Татуираният учител ми харесва.  Обичам нестандартни хора.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 16:24
Аз имах колежка в университета емо, рядко мил човек. После роди две деца и мина на по-тежка музика.

Какво означава мода в случая, Андариел? Ето аз харесвам еднакво Лист и Туул, кое точно е модното в тях?? Мода са, да речем, Спайските, или Бритни Спиърс. Има ги няколко години, после хоп, и забрава.

Означава, че днес може да харесва едно, а утре друго, а най-често предпочитанията се менят с гаджето или компанията. Опитвам се да им кажа да не приемат твърде близко до сърцето определен тип музика и супкултура, за да не се вживеят твърде много. То, това е проблемът - твърдите фенове са последователи, докато прасетата като мен могат да ядат една музика и да пият друга, а и да сменят ястията без проблем.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Не се сърди, човече в пт, 16 сеп 2016, 16:25
Не мога да приема за нормално учител да ходи с разкопчана до пъпа риза, независимо мъж ли е или жена. Както и да носи на ръце деца в училищна възраст и да ги целува, пак без значение от пола.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:27


Означава, че днес може да харесва едно, а утре друго, а най-често предпочитанията се менят с гаджето или компанията.
Това е признак на слаб характер, освен на липса на култура.  Това може да се приеме при млади хора, но пак избора на компанията винаги върви и с предпочитания стил музика.


 То, това е проблемът - твърдите фенове са последователи, докато прасетата като мен могат да ядат една музика и да пият друга, а и да сменят ястията без проблем.
Веднъж да кажеш нещо вярно.
Прасетата могат да ядат всичко-е, не всичко. Ако им дадеш злато и не го познават-тъпчат го.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в пт, 16 сеп 2016, 16:32
Е, Гери, не така де!

Вярно, че може да се тълкува и по този начин.
Моят мъж използва израза "двуредов самонагаждащ се лагер"....аз съм малко тази серия.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 16:34
Не я закачай на тема комунизъм и чалга, а може би и мигранти.

Златото за прасетата няма стойност. А заради злато хората са натворили безброй простотии.
Ако следваме примера на изпълнителите, метълите не могат да се похвалят с богоугоден начин на живот.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:36
Е, Гери, не така де!

Вярно, че може да се тълкува и по този начин.
Моят мъж използва израза "двуредов самонагаждащ се лагер"....аз съм малко тази серия.
Към чалгата можеш ли се нагоди?
Аз не мога.  Някои неща не ги умея-признавам си без бой.

Златото за прасетата няма стойност. А заради злато хората са натворили безброй простотии.

Те затова са хора.  И това им е интересното.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 16:38
Не знам дали съм точно "прасе", но еднакво добре се чувствам в операта и на концерт на Годсмак. Вживявам се и в двете, и определено не ги възприемам като "мода". Иначе, да, музикалният вкус, наред с литературния, понякога еволюира с годините. Понякога не.

Иначе съм ходила с чалгар - нито той прослуша моята музика, нито аз неговата. Беше простичък келеш, но сексът беше хубав  :lol:

И на мен ми допадна татуираният учител. Милион пъти за предпочитане пред лелки-сухарки, които гъгнат клишета в класната стая.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:39


И на мен ми допадна татуираният учител. Милион пъти за предпочитане пред лелки-сухарки, които гъгнат клишета в класната стая.
Абсолютно.
А за стиловете-нормално е човек да еволюира с възрастта. Но не да изпростява, а да напредва.
 Аз почнах с диско все пак.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vesi1 в пт, 16 сеп 2016, 16:40
Е, Гери, не така де!

Вярно, че може да се тълкува и по този начин.
Моят мъж използва израза "двуредов самонагаждащ се лагер"....аз съм малко тази серия.
Към чалгата можеш ли се нагоди?
Аз не мога.  Някои неща не ги умея-признавам си без бой.

Значиии, ако трябва да съм честна, изкарвала съм си много добре на чалга купон  :lol: Беше преди повече от 15 години (ако ми трябва оправдание)
Ама така да си пусна вкъщи за кеф - не мога.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:42
Е, Гери, не така де!

Вярно, че може да се тълкува и по този начин.
Моят мъж използва израза "двуредов самонагаждащ се лагер"....аз съм малко тази серия.
Към чалгата можеш ли се нагоди?
Аз не мога.  Някои неща не ги умея-признавам си без бой.

Значиии, ако трябва да съм честна, изкарвала съм си много добре на чалга купон  :lol: Беше преди повече от 15 години (ако ми трябва оправдание)
Ама така да си пусна вкъщи за кеф - не мога.
На чалга купон не съм била досега.
Въпрос на компания. Освен в оня автобус с оперните певци.
Но едно е оперен певец да чупи кръшна чалга препил, друго е да слушам На теслата дръжката от уредба...


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: johndoe8888 в пт, 16 сеп 2016, 16:44
прочртете повече на http://j.gs/8IjT

Думата „педагог” идва от старогръцки и буквално означава „детеводител”. Първите професионални учители вероятно са се появили преди времената на древна Елада – все пак това е от най-старите и най-уважавани професии. До началото на ХХ век, в специализирания печат и педагогическите среди, много остро се дискутира въпроса дали педагогиката е наука или изкуство. Спорът се разрешава като педагогиката твърдо се определя за наука, а педагогическата практика – възпитанието и обучението – се определят и като изкуство, поради творческия характер, който съдържат.

Какво работи един педагог

В съвременността понятието „педагог” е по-широко и включва както работата на учителите, така и на университетските преподаватели и на възпитателите в различните институции. При всяко положение говорим за изключително отговорна работа, от която зависи много в живота на учениците и студентите

Учителите се профилират според възрастта на учениците, на които преподават. Затова и в университетите има различни специалности за предучилищна, начална и гимназиална педагогика. В началния етап на образованието учителят практически е „всичколог” – участва във преподаването на всички предмети на децата (може би с изключение на изкуствата, физическото възпитание и чуждите езици). Учителите на ниво основно и средно образование вече се профилират и са специалисти по съответните науки, придобили и педагогическа квалификация по време на обучението си.

Когато говорим за университетски преподаватели пък говорим и за науката андрагогика – тоест обучение на възрастни.  Разбира се, университетските преподаватели могат да бъдат специалисти във всички области, но тяхната работа е неразривно свързана и с основните принципи на преподаването.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Ceca в пт, 16 сеп 2016, 16:46
Аз пък мога всичко да слушам. Предпочитам един стил музика, но и мога да изтърпя някоя друга песен чалга, особено ако съм подпийнала. Научих се да я търпя покрай студенстките купони, че избора ми беше или да се муся, или да дивея заедно с нея.
Напоследък слушам музика от 60-те. Даже си харесах една песничка на японски от него време. :flutter:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 16:55
А литературата, и тя ли е цялата джънк и въпрос на "мода"  :thinking:
Представям си я Анди да чете Буковски? Ау,аууууу.
Особено "Записки на стария мръсник... :mrgreen:"

Чела съм го, и кво ся? Чела съм какво ли не, слушала съм какво ли не.

Вие  тричките - Вайс, Таис и Мамасита, нещо изпускате нещата и си съчинявате само и само да се заядете.
Пропуснали сте, че някой попита за чалгата и приятелите. Аз обобщих за съвременните неособено приятни стилове, родеещи се с чалгата.

Относно характера - хората, които се увличат много, ама много силно по нещо, обикновено по този начин изразяват склонността си към пристрастяване. Върл фен на чалгата примерно, или на на някакъв отбор, може да е за всичко. Затова у мен не предизвиква умиление как някой е фен на някого, нещо или отдава страшно много време и много се вживява, или днес не може да диша без рок, а утре не може да диша без пънк или чалга (това е нов израз на старата склонност) -  може и често се превръща в зависимост. Също като веганите, религиозните и пр. - това си е израз на склонност към зависимост. Затова предпочитам по-лежерно, без фенство и пристрастяване. Прасетата са всеядни, затова и оцеляват при всякакви условия.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 16:57

Прасетата са всеядни, затова и оцеляват при всякакви условия.
Уби мЪ.
Яде се храна, не лАйна...
Аз лайна не ям. Сори.

А прасетата, Анди, оцеляват тогава, когато има кой да ги храни... :mrgreen:

Фенството е хубаво нещо, когато е в някакви граници. Но ти пак залиташ както винаги. Да се пристрастиш към хубавата музика не е чак толкова лошо нещо. Все пак човек трябва да усети кои музикални вълни пасват на неговите мозъчни и слушайки ги те му помагат в рутината на ежедневието, когато тя почне да тежи.
На някои мозъци пасва чалгата, на моя не....

Човек има нужда от пристрастяване към музика. Това е начин на временно бягство от сивотата. Трябва обаче да намериш границата между пристрастяване и обсебване, защото прекрачиш ли я става опасно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 17:02
Приеми, че не всички хора са толкова емоционално дистанцирани. Аз например се увличам от хиляда неща, музиката е малка част от тях. Предпочитам така, отколкото да се движа цял живот на пръсти и да гледам на всичко с леко недоверие, сакън да не пропадна.



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 17:02
Теб все те избива на лайна, да не си с констипация?
Не е вярно, Вайс, но този път не си наясно с неща по зоология. Прасетата, ако утре няма кой да ги храни и са на свобода, много бързо ще се ориентират и ще подивеят. Именно защото са всеядни, могат да докопат и някое дребно животно да си го хапнат, имат здрави зурли да ровят, имат и здрави крака, силни са. Да, не са като глиганите с бивните и , но са умни и бързоадаптивни, лесно се размножават.

Не съм емоционално дистанцирата, дори съм много емоционална, чак понякога ми пречи, но пък и много ми помага. Но конкретно аз нямам склонността към фенство, нямам кумири. Мен не можеш да ме накараш да отида на стадиона дори на група, която харесвам, просто защото ме дразни струпването на хора и ужасния шум. С две думи не бих изтърпяла дори заради това да си развалям рахатЯ.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 17:05
Теб все те избива на лайна, да не си с констипация?
Не е вярно, Вайс, но този път не си наясно с неща по зоология. Прасетата, ако утре няма кой да ги храни и са на свобода, много бързо ще се ориентират и ще подивеят.

 А ти с прасе ли се сравняваш? И ако забранят рока на чалга ли ще минеш?
Питам просто... :hahaha:
Щото аз нема да мина, а ще слушам тайно рок. Или ще фана пушкътЪ.
 То да си мноо адаптивен не е качество, да знаеш...
Може да оцелееш физически, но губиш душата си. А човек освен физика и душа има.
Виж за прасетата не знам дали имат душа. Някои прасета имат сигурно...и ги е срам като гледат останалите грухтящи и риещи свои събратя.
Но конкретно аз нямам склонността към фенство, нямам кумири. Мен не можеш да ме накараш да отида на стадиона дори на група, която харесвам, просто защото ме дразни струпването на хора и ужасния шум. С две думи не бих изтърпяла дори заради това да си развалям рахатЯ.
Аз не мога да разбера изобщо дали харесваш нещо.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 17:24
А твърдоглавието е ... качество? В непривична ситуация да се държиш, все едно не се е случило, само за да не си нарушиш рахата?

Чърчил, когото иначе недолюбвам, се е изказал прекрасно за човека и свинята.
Свинята е доста интелигентно същество.
Но лебедите, които всъщност са си патки, са нещо много по-извисено, само защото... имат по-добър външен вид.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 17:26
Ето, Таис, точно добър пример дава Вайс - за пушката, ама няма да мине. Аз нито минавам, нито не минавам. Просто имам някои любими песни*произведения от някакви стилове, и не съм нито от Левски, нито от ЦСКА, нито ще тръгна да водя битки за рока. Ако утре рокът изчезне, какво от това - не е болка за умиране, да не би да да е изчезнал насъщният!
При някои хора е с пиенето - пият водка и не признават никакви други питиета,

Вайс, че какво му е на прасето? Виждала ли си свински мозък? В момента мозъкът на прасетата се оказва доста добра основа и модел за проучване на човешкия мозък. Ето ти линк от Експерименталбиология, със сигурност можеш да намериш още информация. Най-важното е в последния абзац, но цялото резюме е интересно.

http://jeb.biologists.org/content/209/8/ii

Не е до твърдоглавие, а явно това нещо (концертът на тази група) не ми е нещо чак толкова важно, за да отида.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 17:29
Четох преди време, че метълът се харесва от по-интелигентните хора и според личните ми наблюдения изглежда вярна тази теория. И писалите в темата го доказват - абсолютно всички "метъли" слушат и класическа музика, което неизбежно води до това, че и децата разпознават произведения и композитори. Докато нито един чалгаджия не слуша класическа музика, а към метъл имат много по-голяма алергия, отколкото Герри към чалгата, добро мъчение са измислили ЦРУ  :lol:
Не знам как може Черно фередже да се сравни с чалгата  :ooooh: Нищо общо няма, самата идея за съществуването им е коренно различна. Да не говорим, че открай време хората се кефят на мръсни песни, съвсем автентични народни мога да дам за пример. Но чалгата е плиткоумие, няма закачка, няма нищо хитро и загатнато, само пошлотия и простотия.
На сина си мога да запея някои неща на Черно фередже, щом заедно слушаме Керанов - много популярен сред младежта старозагорски рапър, може и Черно фередже. Е, няма да е "калугер ме гони", но може да е "това чудо стана по грешка на баща ми".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 17:31
Ето, Таис, точно добър пример дава Вайс - за пушката, ама няма да мине. Аз нито минавам, нито не минавам. ========

Вайс, че какво му е на прасето? Виждала ли си свински мозък? В момента мозъкът на прасетата се оказва доста добра основа и модел за проучване на човешкия мозък. Ето ти линк от Експерименталбиология, със сигурност можеш да намериш още информация. Най-важното е в последния абзац, но цялото резюме е интересно.

http://jeb.biologists.org/content/209/8/ii

Не е до твърдоглавие, а явно това нещо (концертът на тази група) не ми е нещо чак толкова важно, за да отида.

Дельо Хайдутин е хванал пушката, защото е отстоявал своето си, но други са си казали-е кво, ще стана мюсюлманин, голяма работа, важното е да оцелея.
 Слава Богу, в България е имало повече хора, отколкото прасета и затова сме си запазили И името И вярата И културата и в крайна сметка И държавата.
 Някои, много други, не са успели.
 Дано си разбрала...
Ако утре рокът изчезне, какво от това - не е болка за умиране, да не би да да е изчезнал насъщният!

Нещо пак не си наясно.
Рокът нема да умре. Това не е възможно.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 17:33
Това ми дойде на ума, защото там е пълно с простащина и цинизъм и наскоро намерих архивни като разчиствах миналото. Дори е по-просташко и цинично от текстовете в чалгата.  И как прецени, метълите слушат и класика? Може някои да слушат, но и да не слушат. От пет човека тук правиш извод за всички. Метълите да не би да са еднородна маса? И там се цепят на всякакви течения, дори ако ги събереш на едно място, ще се разцвихри война кое течение е по-истинско - също като в религиозните деноминации.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Аmanda в пт, 16 сеп 2016, 17:34
Пак сте почнали да се анализирате :)
Чалгата е опасна, защото се пренася от музиката в живота като цяло. Формира поведение, вкус и начин, по който се възприемаш и те възприемат. Текстовете дори и да нямат пошло послание, са елементарни, а опростяването и опростачването, прави децата по-манипулируеми, по-податливи на влияния, по-малко мислещи. Всичко им е черно и бяло, а живот без нюанси е скучен,  бързо , както и рано изчерпващ се.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Елл в пт, 16 сеп 2016, 17:34
Ето, Таис, точно добър пример дава Вайс - за пушката, ама няма да мине. Аз нито минавам, нито не минавам. Просто имам някои любими песни*произведения от някакви стилове, и не съм нито от Левски, нито от ЦСКА, нито ще тръгна да водя битки за рока. Ако утре рокът изчезне, какво от това - не е болка за умиране, да не би да да е изчезнал насъщният!


Дельо Хайдутин е хванал пушката, защото е отстоявал своето си, но други са си казали-е кво, ще стана мюсюлманин, голяма работа, важното е да оцелея.
Слава Богу, в България е имало повече хора, отколкото прасета и затова сме си запазили И името И вярата И културата и в крайна сметка И държавата.
 Някои, много други, не са успели.
 Дано си разбрала...

Много е спорно дали точно това е причината. Най-малкото защото не е вярно - много, много малко и съвсем недостатъчно са били тези с пушките.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 17:35
Вайс, разбрах - простотията ти край няма.

Аманда, това важи за всички стилове. Който стил да хванеш, той влече и култура, и начин на живот.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 17:36

Много е спорно дали точно това е причината. Най-малкото защото не е вярно - много, много малко и съвсем недостатъчно са били тези с пушките.

Задачата да оцелеем като хора е била решена-значи тези с пушките са били толкова, колкото е трябвало. 
Вайс, разбрах - простотията ти край няма.
Това го приемам за комплимент.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: laseen в пт, 16 сеп 2016, 17:37
Andariel  
 


Бе не е зле все пак да отстояваш някаква идея или нещо. Ей така, най-малко, за да имаш твърда почва под краката.

Лично аз без всякакво изкуство мисля, че мога да живея, освен без едно. Без метъл не мога. Убий ме, но не мога. Свят без тежки рифове и бластбийтове, екстремни вокали и мощен бас, високо пеене и бурни оркестрации, свирепи сола и брейкдауни не желая да си представям. Каквото ми е дал метълът (и като цяло екстремната музика, вкл. и звучно звучащи жанрове като порнограйндкор) друго изкуство не е успяло. И си го ценя.

ПП. Музиката влачи определена субкултура, това е вярно, обаче не е нужно да я практикуваш, за да ти харесва музиката.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пт, 16 сеп 2016, 17:39
Weiss,не го приемай като обида, но първото,което ми идва на ум като чета последните ти мнения е "Краен квартал,крайни хора"

В такава крайност е брат ми ,който мрази цигани,негри,мюсюлмани и никога ама никога не прави компромис с убежденията си. / иначе е много добър човек/
Идеята при него е още жива!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 17:42
Дельо Хайдутин е хванал пушката, защото е отстоявал своето си, но други са си казали-е кво, ще стана мюсюлманин, голяма работа, важното е да оцелея.
Слава Богу, в България е имало повече хора, отколкото прасета и затова сме си запазили И името И вярата И културата и в крайна сметка И държавата.
Някои, много други, не са успели.
 Дано си разбрала...
Да бе... точно вярата е по други причини. Не заради Балканджи Йово и Манол
Културата се запазва под една или друга форма - минойците защо са загинали, защото са били прасета ли? Не са били гърци, но кой посреща тълпите туристи заедно с парите им на Крит?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Герри в пт, 16 сеп 2016, 17:42
Weiss,не го приемай като обида, но първото,което ми идва на ум като чета последните ти мнения е "Краен квартал,крайни хора"

В такава крайност е брат ми ,който мрази цигани,негри,мюсюлмани и никога ама никога не прави компромис с убежденията си. / иначе е много добър човек/
Идеята при него е още жива!
Какво значи компромис? Нещо не си наясно.
Има неща в този живот, с които направиш ли компромис с теб е свършено.
 Не говоря за негрите и циганите. Темата не е за тях-отиди и коментирай другаде.

Ако си способен да правиш компромис с всичко, значи просто нищо не струваш.
 Човек трябва да знае къде са границите му. Ако няма граници къде е той, къде? Никъде.
Той е едно нищо.
 


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 17:45
Ще го кажа така - ако ми направиш списък с някакво количество стилове, мога да ги разпределя по степен на предпочитаемост. Но няма как да кажа, че слушам Х и нищо друго не признавам, кумирът ми е еди.кой-си и нямам търпение да издаде нов албум. Аз много харесвам Пинк флойд, ама какво, няма да седна да умирам за тях я, нито ще си наруша съня, ако направят концерт в София, за да си купя билети.  С еднакъв интерес слушам по Хоризонт и Каста дива и Алегро виваче, и фолклорните предавания като Имат ли песните спиране, и Картини от една изложба за концептуални албуми. Само с джаза не можем да се разберем, твърде ми идва дисхармоничен и аритмичен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 17:45
Ами, така - знам, Андариел, защото познавам твърде много метъли и всички до един слушат и класическа музика, не познавам китарист, член на банда, който да не се мъчил да свири някое капричио. Това са мои наблюдения, не съм го чела като определение в уикипедия, както правиш ти, но пак мога да го твърдя. Ти си продължавай с определенията и знанията, които няма да станат по-малки, но някои ще си говорим, каквото искаме и няма да прилагаме учебник за справка. Досадна ставаш, не се ли усещаш?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пт, 16 сеп 2016, 17:48
Не знам дали ми се караш ,просто споделям. Иначе съм съгласна с мнението за компромиса.
Идеята за безкомпромистност ми харесва, но Аз по-трудно я прилагам.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Tаис в пт, 16 сеп 2016, 17:49
Дельо Хайдутин е хванал пушката, защото е отстоявал своето си, но други са си казали-е кво, ще стана мюсюлманин, голяма работа, важното е да оцелея.
Слава Богу, в България е имало повече хора, отколкото прасета и затова сме си запазили И името И вярата И културата и в крайна сметка И държавата.
Някои, много други, не са успели.
 Дано си разбрала...
Да бе... точно вярата е по други причини. Не заради Балканджи Йово и Манол
Културата се запазва под една или друга форма - минойците защо са загинали, защото са били прасета ли? Не са били гърци, но кой посреща тълпите туристи заедно с парите им на Крит?
Минойците не бяха ли загинали заради изригването на вулкана и разприте с микенците? Така поне ме учеха по Древногръцка история навремето. Ако сте стигнали до друг научен извод, моля споделете. С радост ще осветля бившите си преподаватели.

След шамарите и метъла, какво следва да разнищим? Колко често си къпем децата и дали миенето на тиквите им през ден води до чудовищност  :thinking:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Cuckoo в пт, 16 сеп 2016, 17:49
Ох, май клоним към "За или против чалгата - 2"

Аманда, а да не би на английски да няма смотани текстове?
А както напоследък обичам да подчертавам - Cheap thrills като ритъм и музика си е точно чалга, но я пускат достатъчно. Досега да са й направили балкански кавър, ако не бяха авторските права


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 17:50
ВАйс, точно пък, познай как ще тръгна да се тръшкам за музика! Има много по-важни неща в живота, заради които си заслужава да се правят компромиси. Нямам нужда да се идетнифицирам с музика, за да съм занякъде.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 17:54
Те шамарите традиционно си вървят със сръбска музика, за метълите - пого. Сега, който чете определенията в уикипедия, ще каже, че погото е танц, свързан с пънка, но то ще е, защото никога не е ходил на метълски концерт и не е влизал в погото. Пък и за к'во - радио Хоризонт стига за обща култура, в краен случай - някоя чалга по Планета, пак за обща култура.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 18:00
В момента Хоризонт е единственото радио, по което можеш да чуеш и да научиш нещо за всички стилове музика с изключение на чалгата, разбираемо защо. Аз го намирам за предимство. Не обичам да ходя на такива концерти, не ме влече. Не разбрах и защо се намеси Уикипедия 0 не съм я споменавала дори. Общата култура затова се казва обща - защото човек придобива знания за различни нейни разновидности от различни клонове и видове. За мен богатата обща култура е ценност. Не очаквам да е ценност за теб, примерно, нито за друг човек. Всеки с ценностите си.
 Нещо трябваше да се обидя ли от твоя пост ли, що ли?  Кажи, ако това е била целта на написаното от теб, че да взема да ти угодя!


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пт, 16 сеп 2016, 18:00
:
което ми напомни едно клипче от нета, на певицата/чалга/ певицата Рени,която казва,че Нобеловата награда е дадена на Вальо Михов и се надява и тя един ден са вземе  :35:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 18:01
о, да, това беше велико. Мислех си, че няма накъде повече.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 18:19
Андариел, не оспорвам професионалните ти знания, които имаш и често споменаваш из всякакви теми, но нямаш богата музикална култура, щом дори на един концерт не си отишла и тоя път ти нагази в тема, за която нямаш знанията да говориш, защото някои знания идват чрез преживявания, а не чрез четене и наизустяване на определения.
Като някой ми каже, че слуша всичко, веднага разбирам, че не слуша нищо, това е другият начин да кажеш, че нямаш музикални предпочитания. За един човек може много да се съди и по музикалния му вкус, както и по липсата на такъв.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 18:25
Не обичам да ходя на метъл концерти - това автоматично прави музикалната ми култура бедна ли? Ходя на други концерти, на които се пази тишина по време на изпълнението, и на балет ходя, и на опера, но само да не отказвам любезната покана, но не ми допада нещо операта, но виж, обожавам балет. Не обичам крещяща публика и слуховар сетивна и зрителна претовареност, не обичам тълпата. Зная защо се прави, за да се идентифицираш с тълпата, басите да те удрят в гръдния кош, да се опияниш от звуци, светлини и почти интимната близост с екзалтирани непознати, да си част от цалото. Е, мен това ме натоварва и го избягвам. Как точно музикалната ми култура е пострадала?
То музикалната култура не е само до слушане, а и до знаене за този вид музика - как е възникнала, кога е възникнала и т.н.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: BGM385636FM в пт, 16 сеп 2016, 18:28
Каквото и да се слуша у дома, децата възприемат музикалните вкусове на компанията, в която са.
Слуша се актуалното за деня и така докато пораснат и вече им дойде акъла.
Но и музикалните вкусове влияят на детето, ама това влияние се усеща по-натам след пубертета.
Именно.

Средата у дома е определяща, но само докато детето не поотрасне и си избере собствена среда и приятели.

Аз съм еклектик във всяко отношение-стилово, литературно, музикално и прочие.

У нас се слуша всичко, като всеки си има предпочитан стил, а детето харесва музика с битове като МЖ примерно, а не моите лирични балади/ инструментал/класика и поп песни или лудите рок ритми на баща си.
Аз съм закърмена със сръбски ритми, с чалга, диско, рок и фолклор, поради наличието на семеен бизнес  от типа на бар, но това не е моя вкус :)

Метълите и рапърите винаги са имали една по-особена слава, която не е била позитивна. За разлика от рокерите :)

Имала съм съученици Метъли и си бяха аутсайдери със собствена среда. Също както се групираха борците, спортистите, народните певци, пианистите и математиците .

Поздрав с моя любима песен:

https://www.youtube.com/watch?v=9muzyOd4Lh8

Писах вече за филма 'Водолей', в който хипитата са на преден план и техните стратегии на набиране на деца и отделянето им от семействата  с помощта на дрога, амфетамини, музика , секс и живот на комуни. Това си  е супер актуално и днес в мегаполисните градове.

 Във всеки бар или нощен клуб те посрещат с хапчетата, в тоалетните наред с парфюми и освежителни продукти се предлага кокаин, а на всяко корпоративно или просто Friday парти се ползват и алкохол и кокаин. Така, че нещата са свързани и колкото повече и добри пари изкарват хората, толкова повече вредни неща си и позволяват. Децата им тоже.

Няма да видите така често примерно едно дете от село, копаещо картофи и ангажирано с труд и спорт да му остава време или да има и средствата да си купува смартфони (които са без покритие на село :) или дрога в клубове, в които не стъпва, нали? Средата определя и битието. Така че за децата в големите градове с многото инфо и възможности трябва да има по осторожни и различни мерки отколкото за децата в малките населени места и села.

Сирен, не си ме разбрала за самостоятелността, градините и свободата. Проблемът е другаде, но ти първо-сигнално си отговорила на първата част само. Типично..


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 18:33
Прощавай, аз разбрах, че на никакви концерти не ходиш. Все пак музиката те вълнува по някакъв начин, щом е така, не ти върви само за фон по радиото.
Но не разбирам защо не би отишла на концерт на Пинк Флойд, след като много ти харесват. Как така хем ти харесват, хем нямаш нужда да ги чуеш наживо поне един път в живота си? Там никой няма да те блъска в гръдния кош и слабините :lol:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 18:38
Заради претоварването, което описах, на концерти всички дразнители са много силни.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: fanfanito в пт, 16 сеп 2016, 20:14
Като сте писали за музика, да ви поздравя  с една от любимите си песни за лека нощ.
С пожелание мечтите да се сбъднат не само в сънищата ни.))
(обърнете внимание на изпълнението на  китарата към края ))
https://www.youtube.com/watch?v=euJTUnT2bCw



Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в пт, 16 сеп 2016, 21:23
Отдавна преминах етапа със черната фланелка и рока (етапа на Цонко Цонев от Каварна). Сега съвсем друг музика ме вълнува. И много ме яд , че сме такива чуждопоклонници и не си оценяваме нашата невероятна музика, които
други големи музиканти оценяват .
 https://www.youtube.com/watch?v=czBVb82JHm0

https://www.youtube.com/watch?v=1UPlyQow2rI


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 21:24
само че фолклорът струва евтино и не се цени.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: vasilena*** в пт, 16 сеп 2016, 21:28
Евтин е за глупаците , за мен е безценен.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 21:36
И много ме яд , че сме такива чуждопоклонници и не си оценяваме нашата невероятна музика, които
други големи музиканти оценяват.

Toлкова се и интересуваш значи, щом не знаеш, че си има такова течение - етно-рок се нарича и в основата му са точно характерните народни мотиви и нервноделни ритми. Поне за три такива български групи се сещам веднага, макар да не съм фен на нито една от тях.
От чие име говориш, че нещо не се цени? Когато един продукт е качествен, се цени, нормално е чистата народна песен, изпълнена от мома в носия, която квичи и извива, да дразни, хората искат по-съвременно звучене и това е нормално. Както виждаш и парчето, което е направил Найджъл Кенеди, съвсем не звучи автентично. На мен пък точно неговата интерпретация никак не ми харесва, иначе го харесвам като изпълнител и темперамент.
Между другото, аз слушам и български групи ;)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: A m b e r в пт, 16 сеп 2016, 21:42
  Ама съвсем се отплеснахте, кой колко разбира от музика и чия музика е най от по. Какво общо има кой ходи на концерти и кой как оценява народната музика с връзките и границите с децата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 21:58
  Ама съвсем се отплеснахте, кой колко разбира от музика и чия музика е най от по. Какво общо има кой ходи на концерти и кой как оценява народната музика с връзките и границите с децата.
Всъщност, има общо, макар и косвено. Десетгодишната ми дъщеря досега е имала честта и удоволствието да бъде на 2 концерта на Рамщайн, 1- на Металика, 4- на Таря, 3- на Васко Василев, 1- на Анастейша, 2- на Найджъл Кенеди, 1- на Депеш Мод, 2-на Веско Пантелеев- Ешкенази и още, и още, и още. Искрено се надявам това да е дало нещо на душата ѝ и да ѝ попречи да се превърне в "чудовище" като тези, за които е темата.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 22:06
Обзалагам се, че Анди нейните не ги е пускала да ходят на метъл-концерти :)
Ама 10-годишно на Рамщайн и аз не бих завела, че даже и 13-годишно. Всяко нещо с мярка и време. Сега, не е нужно да гледа как Тил Линдеман симулира еякулация с изкуствен член върху задника на немощното пианистче и накрая да опръска и публиката. Или как го запалва.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 22:17
На концертите в София нямаше номера с члена върху задника. Но запалването беше "Леле, Майко". Тя тогава беше на 6 и на 8- съвсем малолетна, та акъла ѝ стигаше колкото да се дере "Америка, Амеееееерикаааа". :lol:
Нищо, утре ще я облагородявам с "Кармен" на балет "Арабеск".


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 22:19
Много добре знам какво е имало на концерта в София и твърдя, че не е подходящо за публика под 16. И освен това предвратително няма как да знаеш ще извади ли изкуствения или не. А текстовете защо не ѝ преведеш на дъщяря си, за още по-пълна представа за групата?


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 22:20
А защо непременно трябва да ходят точно на метъл концерти? Светът е шарен, това не сте ли го забелязали досега?
 (не са споменавали, май и техните приятели не са по ходенето на концерти. Но иначе си свирят и пеят,  това повече ги кефи)


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: r_yaneva в пт, 16 сеп 2016, 22:21
Знаех си :) Не е необходимо, разбира се, но за твоите бях сигурна, че не са.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: thewishmaster в пт, 16 сеп 2016, 22:23
Много добре знам какво е имало на концерта в София и твърдя, че не е подходящо за публика под 16. И освен това предвратително няма как да знаеш ще извади ли изкуствения или не. А текстовете защо не ѝ преведеш на дъщяря си, за още по-пълна представа за групата?
Засега съм ѝ превела само "Америка"- струва си. Иначе, на този етап ѝ е достатъчен самият дух на концерта. Той е твърде различен от ежедневието и нормалния живот и е добре за момент да се докосне от него, колкото да разбере, че светът не се простира до върха на носа ѝ.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Andariel в пт, 16 сеп 2016, 22:26
Кое си си знаела? Не съм забелязала да проявяват особен интерес към концертите на разни групи. Но самите те обичат да са на сцена от малки. Явно ги интересуват други места и събития. А и защо адресираш само към мен - аз не съм единственият родител, за да кажеш, че е заради мен само. Различни са децата, не всички са фенове, които тичат по концерти.


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: #Frozen# в пт, 16 сеп 2016, 22:26
Ами като ще спамим-сега слушам Slash и компания и извънземното им парче Anastasia.Няма такъв кеф! :crazy:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Mama_Nana в пт, 16 сеп 2016, 22:28
Металът измести шамара.  :ooooh:


Титла: Re: Деца – чудовища и толерантните им родители
Публикувано от: Wind_ в пт, 16 сеп 2016, 22:29
Съгласна ,че