Добре дошли в новата осма тема за витамин Д. Тук споделяме резултати от изследвания и коментираме само и еднствено от личен опит. Хората в темата не сме медицински лица. Потребителите споделяме мнението си, но няма как да се ангажираме с конкретни предписания и назначаване на лечения. При необходимост от консултация с лекар, специалиста който се занимава с витамин Д, е ендокринолога.
Витамин Д е мастноразтворим витамин, който играе важна роля в редица функции на тялото. Най-известен е с изграждането и поддържането на здрави кости, взаимодействайки си с калция в организма. Той участва в укрепването на имунната система и клетките. Неговите противовъзпалителни, антиоксидантни и невропротективни свойства поддържат имунитета, мускулната функция и активността на мозъчните клетки. Въпреки че се нарича витамин, той всъщност е хормон, защото човешкият организъм притежава способността да го произвежда самостоятелно. Тялото произвежда и съхранява витамин Д, когато кожата е изложена на слънчева светлина. Той има две форми: ергокалциферол (D2) и холекалциферол (D3). Витамин Д предлага редица ползи както за физическото, така и за психическото здраве. Той помага за:
- Укрепване на костите;
- Укрепване на мускулите;
- Подсилване на имунитета;
- Укрепване на здравето на устната кухина;
Набавянето на достатъчно количество витамин D може да помогне за предотвратяване на остеопороза, костни нарушения, заболявания на паращитовидните жлеза, сезонно афективно разстройство, рак, сърдечни заболявания. Дългосрочният прием на хранителни добавки с витамин Д намалява риска от развитие на множествена склероза.
Витамин Д може да се набави самостоятелно в организма чрез излагане на слънце, чрез храната и чрез хранителни добавки. Тялото синтезира витамин Д след излагане на слънчева светлина. Цветът на кожата влияе върху произведеното количество. Хората със светла кожа се нуждаят от около 45 минути слънчева светлина седмично, за да си набавят достатъчно витамин Д, докато човек с тъмна кожа може да се нуждае от около 3 часа общо. Облаците, смогът, дрехите, слънцезащитните продукти, стъклата и прозорците намаляват количеството слънчева светлина, което всъщност достига до кожата.
Синтезът може да се подпомогне с храни богати на витамин Д:
- Риба, например сьомга, сардина, пъстърва, херинга и змиорка, тъй като те съдържат разумни количества витамин Д;
- Животински продукти като яйчен жълтък, месо, карантия и мляко;
- Маргарин, някои зърнени закуски, мляко за кърмачета и някои кисели млека също имат добавено количество витамин Д.
Ниските нива на витамин Д при бебета могат да доведат до припадъци или рахит. При подрастващи също може да се развие рахит. Той може да причини трайни деформации на костите, да отслаби мускулите и да намали растежа. Възрастните могат да развият остеомалация. Това прави костите по-меки, тъй като минералите, необходими за поддържането им, не могат да влязат в костната тъкан. Хората с остеомалация изпитват болки в костите и мускулна слабост.
Тъй като тялото се нуждае от различни количества витамин Д на различни етапи от живота, дозировката не е универсална. Дневният прием се определя спрямо моментното количество на витамина в организма, възраст, здравословно състояние.
Прекомерният прием на витамин Д може да причини:
- Прекомерна жажда;
- Метален вкус в устата;
- Слаб апетит;
- Загуба на тегло;
- Болка в костите;
- Умора;
- Болки в очите;
- Сърбяща кожа;
- Повръщане;
- Диария;
- Запек;
- Честа нужда от уриниране;
- Мускулни проблеми.
Приемът на хранителни добавки с витамин Д е противопоказен при хора, страдащи от следните състояния:
- Високи нива на калций или фосфор в кръвта;
- Сърдечни проблеми;
- Заболяване на бъбреците;
- Саркоидоза;
- Туберкулоза.
Ако се приемате каквито и да е други лекарства, най-добре е да се направи консултация с лекар.
Дозировка за деца
Витамин К е група мастноразтворими витамини. Това са витамин К1 и витамин К2, като има и трети вид, но той е със синтетичен произход и все по-често бива отхвърлян като опасен и значително по-трудно усвоим.
Основната разлика между К1 и К2 е в техния произход. Първият се среща повече в храни от животински произход, докато вторият се съдържа предимно в растителна храна. Въпреки че функциите и на двата витамина частично се припокриват, все пак има известна разлика между тях.
Двата вида витамин К играят роля при съсирването (коагулацията) на кръвта. К1 се грижи основно за тази функция, а К2 играе основна роля и в подобряването на мозъчната функция – стимулира растежа и подпомага когнитивното развитие на мозъка. Витамин К2 е нужен и за правилното усвояване на калция в тялото, като чрез него се подобрява здравината на костите, предпазва организма от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Той е регулатор на калция в тялото, подпомага клетъчния растеж, оптимизира разхода на енергия в организма, Счита се, че помага и в превенцията срещу рак. Витамин К2 е група от няколко молекули с общото название менахинон, като той е по-лесно усвоимата форма на витамин K. Той присъства във ферментиралите храни и в голяма част от храните с животински произход. И въпреки че витамин K2 е наличен в растителни хранителни източници в по-малки количества, той е много по-лесен за усвояване от човешкото тяло, когато се усвоява чрез тях. Дневната доза зависи от възрастта, пола, здравословно състояние и дефицит на витамин Д.
За разлика от прякото въздействие на К1 върху кръвосъсирването, недостигът на витамин К2 може да не се прояви остро. Хроничният дефицит на витамин К2 може да се развива с години, преди да бъде напълно проявен. Нарушенията се изразяват във влошено здраве на сърдечно-съдовата и на скелетната система под формата на хронични заболявания или фрактури. Основната причина да се развие е недостиг на ферментиралите храни в диетата. Друга причина е недостатъчно количество холестерол.
При недостиг на витамин К2 могат да се забележат следните симптоми:
- По-големи, болезнени и отчетливи синини и кръвонасядания;
- Кървене от лигавиците на тялото;
- Напукани, дехидратирани устни;
- По-крехки, чупещи се нокти;
- Необичайно силно кървене от рани и охлузвания;
- Запек.
От формите на Витамин К2 MK-7 е натурален, в повечето случаи, (от ферментирала соя, Натто), и е с по-висока бионаличност, докато МК-4 е синтетичен и не е добър вариант
Витамин D3 помага за нормалното усвояване на калция в тялото, като го насочва към правилните места (същото прави и витамин К2). Ролята на витамин К2 е да синтезира протеина остеокалцин, чрез който калцият бива „отведен“ към костните структури, където е мястото му за натрупване. Взаимодействието между Витамин D3 и Витамин К2 може да се определи като синергия. Това е способността на елементите, участващи в даден процес, взаимно да засилват действието си до постигане на по-ефективен резултат. Тази съвместна работа прави двата витамина незаменими в ползите си за здравето на костната система и сърдечната дейност.
Калцият е микроелемент, който е от съществено значение за човешкия организъм, поради своето участие в множество биологични процеси. Този олигоелемент играе ключова роля в поддържането на здравето на костите и зъбите, както и в нормалното функциониране на мускулите и нервната система. Калцият участва в каскадата на кръвосъсирване, контролира клетъчния пермеабилитет и подпомага в различни физиологични процеси, включително секрецията на хормони и регулирането на сърдечния ритъм. Неговото наличие и баланс в организма са от съществено значение за поддържане на оптимално здраве и функциониране.
Калцият изпълнява редица физиологични функции в човешкия организъм, които са от съществено значение за поддържането на нормалното функциониране на различни системи. Той е основен структурен компонент, необходим за минерализацията на костите и зъбите. Около 99% от калция в организма се намира в костите и зъбите. Кристалната структура на калциевите соли, предимно хидроксиапатит, осигурява на костната тъкан здравина и твърдост. Калцият е от съществено значение за правилния растеж и развитие на костите, особено при деца и подрастващи. Процесът на остеогенеза, който включва формирането на нова кост, изисква наличието на калций. Костите претърпяват постоянен процес на ремоделиране, който включва разрушаване на старата кост. Зъбният емайл и дентин, които са основни компоненти на зъбите, включват калций в своите минерални структури. Калцият поддържа твърдостта на зъбите. Той участва в процеса на реминерализация на зъбния емайл, който може да се случи след атаки от киселинни вещества или кариесни процеси. Участва в регулацията на мускулните клетки. Когато сигналът достигне до сърдечните мускулни клетки, калцият навлиза в клетките през специфични йонни канали в клетъчните им мембрани. Това навлизане на калций стимулира контракцията на мускулните филаменти, което води до систола, т.е. до свиване на сърцето. След свиването калцият се изтласква извън клетките или се премахва вътре в клетките през специфични транспортни системи. Този процес на изтласкване на калциеви йони е също толкова важен, колкото и навлизането му, тъй като намалява концентрацията на калций в клетката и позволява мускулите да се релаксират (диастола), готови за следващия цикъл на свиване. Калцият играе важна роля в преноса на нервни импулси към мускулите, което е съществено за координирането на движенията и поддържането на равновесие. Калциевите йони участват в регулацията на мускулните клетки. При стимулация, например при нервен импулс, калциевите йони се освобождават и стимулират мускулните клетки да се свиват. Обратно, когато нивата на калциеви йони намалеят, мускулите се отпускат. Калцият е необходим за нормалния процес на кръвосъсирване, който предотвратява прекомерното кървене при нараняване. Регулира преминаването на вещества през клетъчните мембрани и поддържа клетъчния пермеабилитет. Калцият е важен за изпълнението на различни клетъчни функции, включително секрецията на някои хормони и ензими.
Магнезият е четвъртият най-разпространен минерал в човешкия организъм. Той попада в категорията на макроелементите. Приема се с храната и се отделя основно чрез урината, а също и с потта. По химичната си природа той е метал, но в организма се намира под формата на различни съединения или самостоятелно като йон. Магнезият е предимно вътреклетъчен йон, около 50% от количеството му в организма се съдържа в костите, а в кръвта (извънклетъчно) циркулира само около 1%. Нормалните граници за магнезий в кръвната плазма са 0,7 – 1,07 mmol/l. Общото съдържание в организма е около 20-30 грама. Магнезият има редица важни физиологични функции, като например да участва като кофактор в множество ензими, както и да играе роля за мускулния тонус и съкращения, състоянието на нервната система и др
Прием на Витамин D3 и Витамин К2
Приемат се след по-мазно хранен, заедно. За предпочитане до 14-15 ч., заради витамин D.
Десет дена преди започване на прием на витамин D, започва да се … -добро усвояване.
Полезни линкове
За дефицитите на различните витамини
Как да изчислим дневния прием на витамин D
Преобразуване на международни единици IU в милиграми и микрограми
Mодел за изчисление на витамин Д, когато вече разполагаме със стойността му
Таблица за предварителен анализ и очаквано с прием на витамин Д
Калкулатор мерни единици
За формите на магнезия
Предишни теми
Тема 1
Тема 2
Тема 3
Тема 4
Тема 5
Тема 6
Тема 7
Витамин Д е мастноразтворим витамин, който играе важна роля в редица функции на тялото. Най-известен е с изграждането и поддържането на здрави кости, взаимодействайки си с калция в организма. Той участва в укрепването на имунната система и клетките. Неговите противовъзпалителни, антиоксидантни и невропротективни свойства поддържат имунитета, мускулната функция и активността на мозъчните клетки. Въпреки че се нарича витамин, той всъщност е хормон, защото човешкият организъм притежава способността да го произвежда самостоятелно. Тялото произвежда и съхранява витамин Д, когато кожата е изложена на слънчева светлина. Той има две форми: ергокалциферол (D2) и холекалциферол (D3). Витамин Д предлага редица ползи както за физическото, така и за психическото здраве. Той помага за:
- Укрепване на костите;
- Укрепване на мускулите;
- Подсилване на имунитета;
- Укрепване на здравето на устната кухина;
Набавянето на достатъчно количество витамин D може да помогне за предотвратяване на остеопороза, костни нарушения, заболявания на паращитовидните жлеза, сезонно афективно разстройство, рак, сърдечни заболявания. Дългосрочният прием на хранителни добавки с витамин Д намалява риска от развитие на множествена склероза.
Витамин Д може да се набави самостоятелно в организма чрез излагане на слънце, чрез храната и чрез хранителни добавки. Тялото синтезира витамин Д след излагане на слънчева светлина. Цветът на кожата влияе върху произведеното количество. Хората със светла кожа се нуждаят от около 45 минути слънчева светлина седмично, за да си набавят достатъчно витамин Д, докато човек с тъмна кожа може да се нуждае от около 3 часа общо. Облаците, смогът, дрехите, слънцезащитните продукти, стъклата и прозорците намаляват количеството слънчева светлина, което всъщност достига до кожата.
Синтезът може да се подпомогне с храни богати на витамин Д:
- Риба, например сьомга, сардина, пъстърва, херинга и змиорка, тъй като те съдържат разумни количества витамин Д;
- Животински продукти като яйчен жълтък, месо, карантия и мляко;
- Маргарин, някои зърнени закуски, мляко за кърмачета и някои кисели млека също имат добавено количество витамин Д.
Ниските нива на витамин Д при бебета могат да доведат до припадъци или рахит. При подрастващи също може да се развие рахит. Той може да причини трайни деформации на костите, да отслаби мускулите и да намали растежа. Възрастните могат да развият остеомалация. Това прави костите по-меки, тъй като минералите, необходими за поддържането им, не могат да влязат в костната тъкан. Хората с остеомалация изпитват болки в костите и мускулна слабост.
Тъй като тялото се нуждае от различни количества витамин Д на различни етапи от живота, дозировката не е универсална. Дневният прием се определя спрямо моментното количество на витамина в организма, възраст, здравословно състояние.
Прекомерният прием на витамин Д може да причини:
- Прекомерна жажда;
- Метален вкус в устата;
- Слаб апетит;
- Загуба на тегло;
- Болка в костите;
- Умора;
- Болки в очите;
- Сърбяща кожа;
- Повръщане;
- Диария;
- Запек;
- Честа нужда от уриниране;
- Мускулни проблеми.
Приемът на хранителни добавки с витамин Д е противопоказен при хора, страдащи от следните състояния:
- Високи нива на калций или фосфор в кръвта;
- Сърдечни проблеми;
- Заболяване на бъбреците;
- Саркоидоза;
- Туберкулоза.
Ако се приемате каквито и да е други лекарства, най-добре е да се направи консултация с лекар.
Дозировка за деца
Витамин К е група мастноразтворими витамини. Това са витамин К1 и витамин К2, като има и трети вид, но той е със синтетичен произход и все по-често бива отхвърлян като опасен и значително по-трудно усвоим.
Основната разлика между К1 и К2 е в техния произход. Първият се среща повече в храни от животински произход, докато вторият се съдържа предимно в растителна храна. Въпреки че функциите и на двата витамина частично се припокриват, все пак има известна разлика между тях.
Двата вида витамин К играят роля при съсирването (коагулацията) на кръвта. К1 се грижи основно за тази функция, а К2 играе основна роля и в подобряването на мозъчната функция – стимулира растежа и подпомага когнитивното развитие на мозъка. Витамин К2 е нужен и за правилното усвояване на калция в тялото, като чрез него се подобрява здравината на костите, предпазва организма от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Той е регулатор на калция в тялото, подпомага клетъчния растеж, оптимизира разхода на енергия в организма, Счита се, че помага и в превенцията срещу рак. Витамин К2 е група от няколко молекули с общото название менахинон, като той е по-лесно усвоимата форма на витамин K. Той присъства във ферментиралите храни и в голяма част от храните с животински произход. И въпреки че витамин K2 е наличен в растителни хранителни източници в по-малки количества, той е много по-лесен за усвояване от човешкото тяло, когато се усвоява чрез тях. Дневната доза зависи от възрастта, пола, здравословно състояние и дефицит на витамин Д.
За разлика от прякото въздействие на К1 върху кръвосъсирването, недостигът на витамин К2 може да не се прояви остро. Хроничният дефицит на витамин К2 може да се развива с години, преди да бъде напълно проявен. Нарушенията се изразяват във влошено здраве на сърдечно-съдовата и на скелетната система под формата на хронични заболявания или фрактури. Основната причина да се развие е недостиг на ферментиралите храни в диетата. Друга причина е недостатъчно количество холестерол.
При недостиг на витамин К2 могат да се забележат следните симптоми:
- По-големи, болезнени и отчетливи синини и кръвонасядания;
- Кървене от лигавиците на тялото;
- Напукани, дехидратирани устни;
- По-крехки, чупещи се нокти;
- Необичайно силно кървене от рани и охлузвания;
- Запек.
От формите на Витамин К2 MK-7 е натурален, в повечето случаи, (от ферментирала соя, Натто), и е с по-висока бионаличност, докато МК-4 е синтетичен и не е добър вариант
Витамин D3 помага за нормалното усвояване на калция в тялото, като го насочва към правилните места (същото прави и витамин К2). Ролята на витамин К2 е да синтезира протеина остеокалцин, чрез който калцият бива „отведен“ към костните структури, където е мястото му за натрупване. Взаимодействието между Витамин D3 и Витамин К2 може да се определи като синергия. Това е способността на елементите, участващи в даден процес, взаимно да засилват действието си до постигане на по-ефективен резултат. Тази съвместна работа прави двата витамина незаменими в ползите си за здравето на костната система и сърдечната дейност.
Калцият е микроелемент, който е от съществено значение за човешкия организъм, поради своето участие в множество биологични процеси. Този олигоелемент играе ключова роля в поддържането на здравето на костите и зъбите, както и в нормалното функциониране на мускулите и нервната система. Калцият участва в каскадата на кръвосъсирване, контролира клетъчния пермеабилитет и подпомага в различни физиологични процеси, включително секрецията на хормони и регулирането на сърдечния ритъм. Неговото наличие и баланс в организма са от съществено значение за поддържане на оптимално здраве и функциониране.
Калцият изпълнява редица физиологични функции в човешкия организъм, които са от съществено значение за поддържането на нормалното функциониране на различни системи. Той е основен структурен компонент, необходим за минерализацията на костите и зъбите. Около 99% от калция в организма се намира в костите и зъбите. Кристалната структура на калциевите соли, предимно хидроксиапатит, осигурява на костната тъкан здравина и твърдост. Калцият е от съществено значение за правилния растеж и развитие на костите, особено при деца и подрастващи. Процесът на остеогенеза, който включва формирането на нова кост, изисква наличието на калций. Костите претърпяват постоянен процес на ремоделиране, който включва разрушаване на старата кост. Зъбният емайл и дентин, които са основни компоненти на зъбите, включват калций в своите минерални структури. Калцият поддържа твърдостта на зъбите. Той участва в процеса на реминерализация на зъбния емайл, който може да се случи след атаки от киселинни вещества или кариесни процеси. Участва в регулацията на мускулните клетки. Когато сигналът достигне до сърдечните мускулни клетки, калцият навлиза в клетките през специфични йонни канали в клетъчните им мембрани. Това навлизане на калций стимулира контракцията на мускулните филаменти, което води до систола, т.е. до свиване на сърцето. След свиването калцият се изтласква извън клетките или се премахва вътре в клетките през специфични транспортни системи. Този процес на изтласкване на калциеви йони е също толкова важен, колкото и навлизането му, тъй като намалява концентрацията на калций в клетката и позволява мускулите да се релаксират (диастола), готови за следващия цикъл на свиване. Калцият играе важна роля в преноса на нервни импулси към мускулите, което е съществено за координирането на движенията и поддържането на равновесие. Калциевите йони участват в регулацията на мускулните клетки. При стимулация, например при нервен импулс, калциевите йони се освобождават и стимулират мускулните клетки да се свиват. Обратно, когато нивата на калциеви йони намалеят, мускулите се отпускат. Калцият е необходим за нормалния процес на кръвосъсирване, който предотвратява прекомерното кървене при нараняване. Регулира преминаването на вещества през клетъчните мембрани и поддържа клетъчния пермеабилитет. Калцият е важен за изпълнението на различни клетъчни функции, включително секрецията на някои хормони и ензими.
Магнезият е четвъртият най-разпространен минерал в човешкия организъм. Той попада в категорията на макроелементите. Приема се с храната и се отделя основно чрез урината, а също и с потта. По химичната си природа той е метал, но в организма се намира под формата на различни съединения или самостоятелно като йон. Магнезият е предимно вътреклетъчен йон, около 50% от количеството му в организма се съдържа в костите, а в кръвта (извънклетъчно) циркулира само около 1%. Нормалните граници за магнезий в кръвната плазма са 0,7 – 1,07 mmol/l. Общото съдържание в организма е около 20-30 грама. Магнезият има редица важни физиологични функции, като например да участва като кофактор в множество ензими, както и да играе роля за мускулния тонус и съкращения, състоянието на нервната система и др
Прием на Витамин D3 и Витамин К2
Приемат се след по-мазно хранен, заедно. За предпочитане до 14-15 ч., заради витамин D.
Десет дена преди започване на прием на витамин D, започва да се … -добро усвояване.
Полезни линкове
За дефицитите на различните витамини
Как да изчислим дневния прием на витамин D
Преобразуване на международни единици IU в милиграми и микрограми
Mодел за изчисление на витамин Д, когато вече разполагаме със стойността му
Таблица за предварителен анализ и очаквано с прием на витамин Д
Калкулатор мерни единици
За формите на магнезия
Предишни теми
Тема 1
Тема 2
Тема 3
Тема 4
Тема 5
Тема 6
Тема 7
