Моля за съвет - бременност и физическо насилие

  • 21 835
  • 128
  •   1
Отговори
  • Мнения: 35
Здравейте. Извинявам се предварително за това, което ще ви споделя. Много ми тежи. Не знам какво да правя.

С приятеля ми сме заедно от 1 година. Впуснахме се във връзката ни прекалено бързо. Още на 2-рия месец заживяхме заедно. Нямахме никакви проблеми в самото начало. След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима. Бях много против това. Буквално се сривах всеки път, когато го гледах как се самоунищожава. Бях съсипана. Мина време и майка му предложи да живеем с нея. Аз бях с двете ръце ЗА. Знаех, че това е начина да се спре, понеже си мислих, че не иска да разочарова майка си. За жалост бях в заблуда. Понеже е по-голям от мен в мислите му се настаниха представите за семейство.
Влюбих се в него толкова бързо, че му позволих да ми замаже очите. Обеща ми, че ще спре да прави глупости. Уви...започна да ги прави зад гърба ми. Следваха крясъци, биенки, чупенки на разни неща...както от моя, така и от негова страна.
Мина време и си простихме всичко. Личеше си от далече, че и двамата се обичаме и не искаме да се разделяме. Създадохме една душичка, която расте в корема ми вече 3 месеца и половина. За жалост чак сега разбрах, че бебчето ни е заченато с мисълта да ни задържи заедно, а той да си продължи по старо му. Започнахме отново да се караме. Майка му не издържа на напрежението. Аз бях станала непоносима и караниците всяка вечер бяха неизбежни. Споделих на майка му, какво прави сина й. Остана много разочарована, но сметнах, че само тя може да ми помогне. Така след поредния скандал на жената й писна да има безсънни нощи и решихме да се изнесем от там за да не й пречим. Ще питате защо тогава съм продължила да бъда с него след всичко това. Ами заради бебчо. Нямаше да преживея да направя аборт. Реших да му давам шанс след шанс с наивна мисъл, че ще се промени.
Сега живеем под наем. Аз не работя, само той. Имах много труден старт в бременността си. Напрежението влияеше много и се наложи да изляза в болничен (съвет от пряк шеф, който не можеше да мисли кой да ме замества постоянно). Приятеля ми беше съгласен. Сега се ядосва, че аз си седя във вкъщи, а само той работи. Иска да започна работа. Не мога да се върна на старото си работно място, а за да почна на друго трябва да си плащам болничния или да ме съмратят. Търся всеки ден почасова работа: флаери, гледане на дете и т.н. За него аз нищо не правя по цял ден и определено си мисля, че не търся работа. Никога не се е прибрал в мизерия, винаги е чисто. Никога не съм го оставила гладен... Причината да не започна работа е, че просто няма как да намеря място на което да работя и да не ми пуснат ТД. Почасовите работи са толкова малко. Пуснеш CV те я ти звъннат, я не.
Днес отново беше поредния ни скандал. Позволи си да ме удари няколко пъти. Бременна съм, а той ми сяда върху корема и ме хваща за ръцете за да не мърдам. Имам ужасни болки в кръста, а той ме рита точно там. Аз също не се давам. На удар с удар отвръщам. На блъскане с блъскане. На обида с обида. Аз съм на 20 години, живота не ме е отракал още ПРИЗНАВАМ, но той е на 30 и ми се води по акъла. Вместо да е човека, който трябва да постъпи правилно. Как да постъпи правилно след като отново е неадекватен.
Сега в 3 вечерта привита от болки в корема, без една стотнка в джоба да отида до спешното, а и какво спешно след като няма лекари по това време. Болката е ниско в корема. Възможно ли е да е контракция? На него не му пука какво е направил за него съм виновна аз. Събрал си е багажа. Иска утре да си ходи.
Ситуациите са 2 ...
Първата: Оставам с него и търпя неадекватните му действия заради НАШИЯ бебо, който явно вече не иска. За аборт в почти 4тия месец не искам и да чувам, защото имам познати, които заради такъв аборт не могат да имат деца. Искам да изживея мечтата си да стана майка живот и здраве.
Втората: Оставям го да си тръгне. Изнасям се от квартирата. Започвам да събирам пари за бебо и ще го гледам сама.
Това са пълни глупости....тук ситуацията е, че първо нямам къде да отида и второ с болничен 350-400 лева максимум какви пари ще събирам.. майчинството ми ще е социално... как ще го гледам това бебче. Само ще го мъча. Не мога да потърся помощ от семейството ми. Отдавна ми обърнаха гръб заради него.

Съсипана съм... не мога да спра да плача, а и болката в корема е ужасна... Какво да правя? Моля за съвет!


П.С. Извинявам се за дългата тема. Извинявам се, ако има правописни грешки, пиша от телефон с насълзени очи в 3 часа сутринта.

Благодаря за вниманието и се извинявам за споделеното по-горе.

Последна редакция: чт, 12 окт 2017, 11:35 от bubanka

# 1
  • Мнения: 119
Бягай! Бягай с всички сили, накъдето ти видят очите! Ще изгрее слънце и на твоята улица, каквото и решение да вземеш за бебето! Обичай се, обичат те, сигурна съм и много други хора, ще бъдеш обичана! Бягай сега! Нито секунда повече с този ...

# 2
  • Мнения: 472
Бягай с всички сили! И по бързо,ако можеш!
Семейството ти би трябвало да те разбере,говори с тях. Възможно е да ти откажат,но има центрове за подкрепа. Вярвай и ще успееш!
Най-важното обаче е ти лично да си сигурна и да знаеш,че там не е твоето място,ако не го решиш твърдо и не избереш СЕБЕ СИ  това никога няма да приключи.

# 3
  • Мнения: 3 097
От кога на насилието му викат биенка? Като че ли е нешо нормално. Ако нямаш против да родиш увредено дете, стой при него да ти сяда на корема. Ти родители нямаш ли, някакви съвети нещо..,

# 4
  • Мнения: 1 582
Веднага тръгвай към АГ болницата ,не към спешното.Ако все още си превита вкъщи,бягай към болницата веднага,ако искаш  да запазиш бебето.

# 5
  • Мнения: 35
Какво да правя с бебчо... не искам да го изоставям Sad

# 6
  • Мнения: 2 633
Никой не може да направи други му толкова зло, колкото може да направи на самия себе си.
Не можах да прочета поста до край. Това не е здраво мислеща жена. Добави и психолог/психиатър към списъка с доктори.

# 7
  • Мнения: X
Къде са твоите родители в картинката?

Какво взима той?

Вариант са Фондация Анимус и подобните й, свържи се с тях.

# 8
  • Мнения: 2 755
Да не искаш да станеш станеш в 6 - 7 месец и тогава да ти убие бебето в корема? Ти луда ли си да стоиш? Ако родиш при него и детето ти ще бие, докато не стане фатално някой ден. Моят съвет е по-далеч от него - търсиш роднини или център за временно настаняване. Потърси в краен случай социалните и им разкажи, ще намерят къде да те настанят. Детето запиши на себе си, не му разрешавай да го припознае, това ще ти довлече много проблеми, или поне аз бих постъпила така. Изборът си е твой и ще си живееш с него.

# 9
  • Мнения: 35
Преди време се бяхме скарали и си бях събрала нещата. Майка ми дойде да ме вземе. Условието беше да правя аборт и да не се връщам при него, защото иначе повече съм нямала майка. Баща ми не е в града и не му пука особено... Не исках да правя аборт. Искам си бебето живо и здраво...
Нервите ми са лабилни... това му споделих снощи. Имам нужда от квалифициран човек, с когото да говоря... но той има нужда от център за зависими... след това изречение започнаха само пак нападки...

# 10
  • София
  • Мнения: 11 457
Ужас и потрес!
Содом и Гомор

# 11
  • Мнения: X
Ами щом имаш нужда от квалифициран човек, с който да говориш, свържи се с Анимус.

# 12
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
 ooooh! Ти себе си не можеш да опазиш, ама бебчето, та бебчето. Искането на бебчета не трябва да е на всяка цена, нито всеки мъж е годен за баща. Моментът да проявиш здрав разум е бил, когато майка ти те е взела и ти е казала решението. Сега ще ти е доста по-трудно, да не кажа невъзможно да оправиш бъркотията, в която си се насадила от бързане за бебче без грам мисъл за живота и на двама ви след това.

# 13
  • Мнения: 482
Подреждаш си нещата по спешност:
1. Отиваш на лекар, най-добре в АГ болница, там приемат денонощно. Като те закрепят, молиш/ искаш да ти направят изследвания - дали бебето е здраво (не е увредено), дали самата ти си здрава да го износиш. Ако всичко е наред
2. Примолваш се на майка ти да те прибере. Ако не го направи, се обаждаш на някоя организация.
 Следват по-неспешните неща - разкарваш този човек от живота си, напълно и всецяло. Мислиш за вариант да намериш осиновители за бебето (дано да е здраво, щото с тоя баща, дето взима...) Или пък за вариант да си гледаш бебето сама.

# 14
  • Мнения: 125
Аз съм потресена ,знам ,че има такива изроди като приятелят ти, но съм потресена от това, как може жена да търпи всичко това ? Разбирам да  търпиш , теб да те тормози и бие, и унижава, и да не уважава.Но не разбирам как може да търпиш, да застрашава така нареченето "скъпоценно бебче" от теб?
Нали бебето ти е най-важното нещо? Честно казано по нищо не ти личи.
Дори според мен, ти искаш бебето ,защото си мислиш,че така ще го задържиш.
Аз ще ти кажа какво ще направиш,ти няма да си тръгнеш,няма да бягаш,ами ще съсипеш твоя живот,а и за жалост,живота на малката душичка,която не е виновна,че вие не сте добре.
Жал ми е за такива деца.
А и незнам,какво искаш да разбереш от нас? Какъв отговор търсиш?След като,няма да предприемеш никакви действия.
Успех с нещастието

# 15
  • Мнения: 30 802
Разделяйте се овреме, защото сценариите са няколко:
1. Да станеш поредната статистика от новините тип "наркоман уби приятелката си".
2. Да я бутате някак и с дете, и с друсащ татко, докато някой ден и ти не почнеш да взимаш и не забравите детето в нагорещена кола да се опече. В тоя случай абортът е бил по-хуманното решение.
3. Да я бутате някак, детето да оцелее, но да израсне с такива яки травми и недостатъци, че абортът би бил по-хуманното решение.
4. Да я бутате някак и с дете, докато и ти не почнеш да взимаш и не уморите детето от неглижиране и глад.

Схващаш ли накъде отиват нещата, ако не се разделите?

Дано детето няма увреждания и не е наследило гадостите на баща си.

# 16
  • Мнения: X
Ситуацията, която описвате, е много сериозна, затова ще си позволя да съм по-директен от обикновено и се извинявам предварително, ако на моменти прозвучи неуместно, невъзпитано и т.н.

"След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима" - това нищо не ми говори. Ако пафка трева - да си "взима". Ако е на помпа (хероинова зависимост) съм удивен, че изобщо успявате да я карате на неговия доход. Ако е на някакви боклуци - "дизайнерски" дроги, кристал мет и т.н. - това донякъде обяснява побоищата, караниците и т.н. Ако не знаете дори какво "взима" - поинтересувайте се. Без караници обаче - ако не ще да каже, не настоявате. Щом можете да напишете толкова дълъг и сравнително грамотен текст, значи можете да проведете и малко по-дълбок разговор по тези въпроси. При всичко освен първия случай се налага специализирана помощ - нарко-зависимият просто не може сам да "спре с тези неща" или да "не прави глупости". Можете да намерите различни програми онлайн (пример), не знам колко ще му помогнат и дали ще се съгласи,  може и майка му да се включи в убеждаването.

Най-лесният съвет, който мога да дам, е да "бягате", но както сама казвате - не е ясно къде точно ще избягате. Всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие. На драго сърце бих ги посъветвал всичките да избягат, но разбирате, че това е възможно само доколкото даваме някакъв социално желателен отговор. На мен лично (и тук ще си позволя да съм твърде откровен) този тип живот, който описвате, ми говори силно за потомствено нисък социален статус - наричате домашното насилие "биенки", на 20 години си искате детето, правите (или поне се опитвате да правите) някакви схеми с болнични и търсите допълнителна работа в сивия сектор, докато сте бременна в 4ти месец! Дано сте наясно, че както циганите рядко стават професори или директори на печеливши IT компании, така и за беден, не много високо образован човек с бедни, не много високо образовани родители, които не са набили хиляди в частни уроци, за да завърши детенце елитно училище и не са работили допълнително с него години наред - за такъв човек много неща са по-трудни отколкото примерно за средна или дори горна-средна класа, каквито са немалко от пишещите в този форум.

Единственият сигурен и работещ (честен) начин да се изкачите по социалната стълбичка е да учите, да специализирате, да повишавате постоянно квалификацията си. Което е безкрайно трудно да стане с дете, родено на 20 години от неподходящ партньор при прибързана връзка и продължаване на връзката, дори когато е очевидно, че е неподходящ. 

Да синтезирам горното - конят е в реката и почти се е удавил.

Какво можете да направите при тази сложна ситуация, за която искрено Ви съчувствам:
- разчитайте на родителите си, говорете с тях, не спорете, не се дръжте арогантно, молете ги за помощ, за съвет. Съветът им да направите аборт е бил правилният съвет за Вас! Те са съобразили всичко написано по-горе, както и какъв е бъдещият баща на детето като са Ви го давали. Не сте ги послушали. Разкажете им всичко сега и поне сега ги слушайте! Няма кой друг да Ви помогне на този свят, ако родителите Ви не помогнат.
- относно аборт във втори триместър (ако изобщо е разрешен по немедицински причини - не съм сигурен в последното) - трябва да слушате единствено квалифициран лекар. Не бг-мама, не себе си. След като квалифициран лекар (подчертавам дебело квалифициран в областта! Джи пи-то не е такъв) Ви обясни рисковете и дали изобщо е възможно, тогава сядате с родителите си и заедно взимате решение, като Вие повече мълчите и слушате какво Ви казват, защото те най-вероятно знаят по-добре от Вас. Убеден съм, че няма да Ви оставят в беда. Поне за детенцето ще се погрижат, защото Вие сигурно щом се успокоите пак ще започнете да правите същите грешки (ще си настоявате, че го обичате господина, ще се виждате тайно от родителите Ви с него и т.н.). Дано се вразумите от сегашната ситуация и да почнете да слушате родителите си и авторитети по въпросите, за които имате мнение без да разбирате реално (такъв въпрос са предизвиканите аборти и рисковете, с които са свързани). Почти съм убеден, че родителите Ви ще Ви приберат обратно, ще се грижат и за Вас и за детето Ви, при условие, че се съгласите да не се виждате повече с таткото. Големият въпрос е дали Вие ще приемете подобно решение! Защото ако слушахте съвети, най-вероятно нямаше да се стигне до тук...

Със сигурност медицинските рискове от това да Ви скачат на корема или да мизерствате с 300 лева докато работите някаква натоварваща работа, за да можете да си купите хляб (понеже 300та лева ще идат всичките за наем) и продължавате да се биете бременна с партньора си, защото подобни отношения не се решават никак лесно, са още по-големи и в крайна сметка е много вероятно да доведат до същия резултат.

Звучите като доста интелигентно момиче, много ми е тъжно за Вас, дано се наредят поне малко нещата по един или друг начин...  Потърсете помощ от родителите си, може и от майката на момчето, но преди всичко от Вашите родители! Ако момчето има сериозна нарко-зависимост - кажете на майка му да потърси помощ и за него...

# 17
  • София
  • Мнения: 24 839
Скрит текст:
Здравейте. Извинявам се предварително за това, което ще ви споделя. Много ми тежи. Не знам какво да правя.

С приятеля ми сме заедно от 1 година. Впуснахме се във връзката ни прекалено бързо. Още на 2-рия месец заживяхме заедно. Нямахме никакви проблеми в самото начало. След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима. Бях много против това. Буквално се сривах всеки път, когато го гледах как се самоунищожава. Бях съсипана. Мина време и майка му предложи да живеем с нея. Аз бях с двете ръце ЗА. Знаех, че това е начина да се спре, понеже си мислих, че не иска да разочарова майка си. За жалост бях в заблуда. Понеже е по-голям от мен в мислите му се настаниха представите за семейство.
Влюбих се в него толкова бързо, че му позволих да ми замаже очите. Обеща ми, че ще спре да прави глупости. Уви...започна да ги прави зад гърба ми. Следваха крясъци, биенки, чупенки на разни неща...както от моя, така и от негова страна.
Мина време и си простихме всичко. Личеше си от далече, че и двамата се обичаме и не искаме да се разделяме. Създадохме една душичка, която расте в корема ми вече 3 месеца и половина. За жалост чак сега разбрах, че бебчето ни е заченато с мисълта да ни задържи заедно, а той да си продължи по старо му. Започнахме отново да се караме. Майка му не издържа на напрежението. Аз бях станала непоносима и караниците всяка вечер бяха неизбежни. Споделих на майка му, какво прави сина й. Остана много разочарована, но сметнах, че само тя може да ми помогне. Така след поредния скандал на жената й писна да има безсънни нощи и решихме да се изнесем от там за да не й пречим. Ще питате защо тогава съм продължила да бъда с него след всичко това. Ами заради бебчо. Нямаше да преживея да направя аборт. Реших да му давам шанс след шанс с наивна мисъл, че ще се промени.
Сега живеем под наем. Аз не работя, само той. Имах много труден старт в бременността си. Напрежението влияеше много и се наложи да изляза в болничен (съвет от пряк шеф, който не можеше да мисли кой да ме замества постоянно). Приятеля ми беше съгласен. Сега се ядосва, че аз си седя във вкъщи, а само той работи. Иска да започна работа. Не мога да се върна на старото си работно място, а за да почна на друго трябва да си плащам болничния или да ме съмратят. Търся всеки ден почасова работа: флаери, гледане на дете и т.н. За него аз нищо не правя по цял ден и определено си мисля, че не търся работа. Никога не се е прибрал в мизерия, винаги е чисто. Никога не съм го оставила гладен... Причината да не започна работа е, че просто няма как да намеря място на което да работя и да не ми пуснат ТД. Почасовите работи са толкова малко. Пуснеш CV те я ти звъннат, я не.
Днес отново беше поредния ни скандал. Позволи си да ме удари няколко пъти. Бременна съм, а той ми сяда върху корема и ме хваща за ръцете за да не мърдам. Имам ужасни болки в кръста, а той ме рита точно там. Аз също не се давам. На удар с удар отвръщам. На блъскане с блъскане. На обида с обида. Аз съм на 20 години, живота не ме е отракал още ПРИЗНАВАМ, но той е на 30 и ми се води по акъла. Вместо да е човека, който трябва да постъпи правилно. Как да постъпи правилно след като отново е неадекватен.
Сега в 3 вечерта привита от болки в корема, без една стотнка в джоба да отида до спешното, а и какво спешно след като няма лекари по това време. Болката е ниско в корема. Възможно ли е да е контракция? На него не му пука какво е направил за него съм виновна аз. Събрал си е багажа. Иска утре да си ходи.
Ситуациите са 2 ...
Първата: Оставам с него и търпя неадекватните му действия заради НАШИЯ бебо, който явно вече не иска. За аборт в почти 4тия месец не искам и да чувам, защото имам познати, които заради такъв аборт не могат да имат деца. Искам да изживея мечтата си да стана майка живот и здраве.
Втората: Оставям го да си тръгне. Изнасям се от квартирата. Започвам да събирам пари за бебо и ще го гледам сама.
Това са пълни глупости....тук ситуацията е, че първо нямам къде да отида и второ с болничен 350-400 лева максимум какви пари ще събирам.. майчинството ми ще е социално... как ще го гледам това бебче. Само ще го мъча. Не мога да потърся помощ от семейството ми. Отдавна ми обърнаха гръб заради него.

Съсипана съм... не мога да спра да плача, а и болката в корема е ужасна... Какво да правя? Моля за съвет!


П.С. Извинявам се за дългата тема. Извинявам се, ако има правописни грешки, пиша от телефон с насълзени очи в 3 часа сутринта.

Благодаря за вниманието и се извинявам за споделеното по-горе.

Писна ми от пързалки.
Няма ли някой модератор да се намеси?
За мезе ни взеха всякакви пишман писатели. #2gunfire

Последна редакция: чт, 12 окт 2017, 12:04 от bubanka

# 18
  • Мнения: 2 111
Поредната уайт траш история, в която има забъркано и невинно същество. Авторке, не разбирам с какъв акъл си се съгласила да забременееш и родиш от наркоман, който и те малтретира физически за капак. Не отговори на въпроса с какво се друса възлюбеният ти. Някои наркотици предизвикват агресия и непредвидимо поведение. Помисли за това и факта, че ако останете заедно, ще изложиш на всичко това и "бебо".

Също така, с проблемна бременност и предстояща зима, къде си хукнала да раздаваш флаери? Да не говорим деца пък да гледаш. Искрено се надявам темата да е пързалка, за жалост обаче познавам почти 1:1 случай, с разликата, че там мъжът има зависимост към хазарта. 

# 19
  • Мнения: 30 802
Не само ще изложи на риск "сладкото бебенце", ами и на нея самата няма да й издържат нервите. След 2 години и тя ще побийва сладкото бебенце, като стане нетърпимо ходещо чудо, реве, иска, дърпа...

Абсурт си мисли, че е пързалка, но аз се опасявам, че е новата българска реалност, просто нормален страничен ефект на модерния свят. Девойките- освободени, мъжете- безотговорни, защото всички трябва да сме свободни и да си гледаме кефа. После детето ще го отнесе.

# 20
  • Мнения: 2 838
Извинявай, че ще ти го кажа, но ти не си в час!
Как ще оставиш този психично болен човек да ти сяда върху корема, да те бие и тормози? Това можеш да преживееш, а един аборт не можеш? Какво семейство ще създадеш според теб с такъв човек? Как изобщо си мислиш, че някой ще те вземе бременна на работа? Твоите родители нямат ли някаква позиция?

# 21
  • Мнения: 30 802
А, нека й сяда по корема, по-веселото ще стане, когато реши, че може да блъсне главата на детето в стената.

# 22
  • Мнения: 8 793
И аз се боя, че новите реалности са тези, които описва девойчето. Confused
Съветът ми съвпада с този на бгтатко. Девойче, обади се на майка си, или по-добре иди при нея на крака. Извини се, че си се държала като патка и помоли за помощ. Само тя може да те спаси, както и "бебо". Господ да ти е на помощ! Praynig

# 23
  • София
  • Мнения: 24 839
А, нека й сяда по корема, по-веселото ще стане, когато реши, че може да блъсне главата на детето в стената.

А, то само ще си я блъска- баща му нали " взима", та се е погрижил за психичното здраве на отрочето.
Под влюбения поглед на многострадалната Геновева.
Ай, стига, че почва да ми се повдига.

ПП. Сирен, може и да си права- снощи попаднах на Биг Брадър- имаха мисия да се смирят, като се разделят с най- важните за тях неща.

И настана трагедия, и после луди аплаузи, защото най- милото в живота на кифлите се оказаха екстеншъните, ръйш!?
А едното недоразумение рева, че щяло да предаде себе си, ако изпълни мисията да бъде с униформа, а не със собствените си парцалки, които рекламира в предаването.

И лиши всички от храна, без да се почувства неудобно.

# 24
  • Мнения: X
Здравейте. Извинявам се предварително за това, което ще ви споделя. Много ми тежи. Не знам какво да правя.

С приятеля ми сме заедно от 1 година. Впуснахме се във връзката ни прекалено бързо. Още на 2-рия месец заживяхме заедно. Нямахме никакви проблеми в самото начало. След 3-4 месец от връзката ни разбрах, че взима. Бях много против това. Буквално се сривах всеки път, когато го гледах как се самоунищожава. Бях съсипана.
Скрит текст:
Мина време и майка му предложи да живеем с нея. Аз бях с двете ръце ЗА. Знаех, че това е начина да се спре, понеже си мислих, че не иска да разочарова майка си. За жалост бях в заблуда. Понеже е по-голям от мен в мислите му се настаниха представите за семейство.
Влюбих се в него толкова бързо, че му позволих да ми замаже очите. Обеща ми, че ще спре да прави глупости. Уви...започна да ги прави зад гърба ми. Следваха крясъци, биенки, чупенки на разни неща...както от моя, така и от негова страна.
Мина време и си простихме всичко. Личеше си от далече, че и двамата се обичаме и не искаме да се разделяме. Създадохме една душичка, която расте в корема ми вече 3 месеца и половина. За жалост чак сега разбрах, че бебчето ни е заченато с мисълта да ни задържи заедно, а той да си продължи по старо му. Започнахме отново да се караме. Майка му не издържа на напрежението. Аз бях станала непоносима и караниците всяка вечер бяха неизбежни. Споделих на майка му, какво прави сина й. Остана много разочарована, но сметнах, че само тя може да ми помогне. Така след поредния скандал на жената й писна да има безсънни нощи и решихме да се изнесем от там за да не й пречим. Ще питате защо тогава съм продължила да бъда с него след всичко това. Ами заради бебчо. Нямаше да преживея да направя аборт. Реших да му давам шанс след шанс с наивна мисъл, че ще се промени.
Сега живеем под наем. Аз не работя, само той. Имах много труден старт в бременността си. Напрежението влияеше много и се наложи да изляза в болничен (съвет от пряк шеф, който не можеше да мисли кой да ме замества постоянно). Приятеля ми беше съгласен. Сега се ядосва, че аз си седя във вкъщи, а само той работи. Иска да започна работа. Не мога да се върна на старото си работно място, а за да почна на друго трябва да си плащам болничния или да ме съмратят. Търся всеки ден почасова работа: флаери, гледане на дете и т.н. За него аз нищо не правя по цял ден и определено си мисля, че не търся работа. Никога не се е прибрал в мизерия, винаги е чисто. Никога не съм го оставила гладен... Причината да не започна работа е, че просто няма как да намеря място на което да работя и да не ми пуснат ТД. Почасовите работи са толкова малко. Пуснеш CV те я ти звъннат, я не.
Днес отново беше поредния ни скандал. Позволи си да ме удари няколко пъти. Бременна съм, а той ми сяда върху корема и ме хваща за ръцете за да не мърдам. Имам ужасни болки в кръста, а той ме рита точно там. Аз също не се давам. На удар с удар отвръщам. На блъскане с блъскане. На обида с обида. Аз съм на 20 години, живота не ме е отракал още ПРИЗНАВАМ, но той е на 30 и ми се води по акъла. Вместо да е човека, който трябва да постъпи правилно. Как да постъпи правилно след като отново е неадекватен.
Сега в 3 вечерта привита от болки в корема, без една стотнка в джоба да отида до спешното, а и какво спешно след като няма лекари по това време. Болката е ниско в корема. Възможно ли е да е контракция? На него не му пука какво е направил за него съм виновна аз. Събрал си е багажа. Иска утре да си ходи.
Ситуациите са 2 ...
Първата: Оставам с него и търпя неадекватните му действия заради НАШИЯ бебо, който явно вече не иска. За аборт в почти 4тия месец не искам и да чувам, защото имам познати, които заради такъв аборт не могат да имат деца. Искам да изживея мечтата си да стана майка живот и здраве.
Втората: Оставям го да си тръгне. Изнасям се от квартирата. Започвам да събирам пари за бебо и ще го гледам сама.
Това са пълни глупости....тук ситуацията е, че първо нямам къде да отида и второ с болничен 350-400 лева максимум какви пари ще събирам.. майчинството ми ще е социално... как ще го гледам това бебче. Само ще го мъча. Не мога да потърся помощ от семейството ми. Отдавна ми обърнаха гръб заради него.

Съсипана съм... не мога да спра да плача, а и болката в корема е ужасна... Какво да правя? Моля за съвет!


П.С. Извинявам се за дългата тема. Извинявам се, ако има правописни грешки, пиша от телефон с насълзени очи в 3 часа сутринта.

Благодаря за вниманието и се извинявам за споделеното по-горе.
Още тук е трябвало да избягаш с 200 и да забравиш, че този човек съществува.
Сега вече, за теб е късно.Ако детето се роди живо и здраво, с този "човек" си свързана до живот.
НО, за други момичета, които биха прочели темата ти:
Ако един мъж ПИЕ, БИЕ, ДРОГИРА СЕ, играе ХАЗАРТ, БЯГАЙТЕ!Оправия няма.Отказване няма.Промяна НЯМА!И с годините ще става все по-ЗЛЕ!
Така че, СПАСЕТЕ СЕБЕ СИ!

Ако зависимия има желание и воля, сам ще се спаси!Вие няма да успеете.


# 25
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Щях да напиша, че този "мъж" е отрепка на отрепките, но за съжаление и авторката не е кой знае колко по-умна от него. Разбрала е, че съжителства с наркоман, но това не я е спряло да му дава шансове, да заживее с него в дома на майка му, надявайки се, че жената е господ и ще го спре да се дрогира, а за капак му е позволила да я забремени. И пак не ще да си ходи ами седи там зорлем и лицемерно реве за "бебо"!

Момиче, отвори си очите. Тоя няма да се оправи. И за създалата се ситуация точно толкова вина имаш и ти! Всичко се е случило с твоето участие, знание и мълчаливо съгласие! Затова спри да ревеш по форумите, прочети внимателно поста на бг татко колкото пъти трябва и си направи изводите!

# 26
  • Мнения: 3 031
Леле мале, горкият Бебо.
Да беше послушала майка ти. Сега отивай да й се молиш да те прибира обратно.

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 1 305
   Глупост в такива размери е животозастрашаваща.

# 28
  • Мнения: 46 430
На първо място в списъка трябва да е да се спасиш, ти и бебето. Оставам с впечатление, че не осъзнаваш в какво опасно положение си. Потърси помощ!

Не знам дали е пързалка, но за съжаление има такива случаи.

Последна редакция: чт, 12 окт 2017, 15:06 от Не се сърди, човече

# 29
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Изобщо не осъзнава, НСЧ. Иначе досега да си е била камшика. А тя седи и бае как си го обичала и седяла заради бебето. Точно заради бебето вече трябваше да си е посипала главата с пепел и да се е примолила на майка си да й помогне.

# 30
  • Мнения: 30 802
Аз пък се чудя тия млади жени как така бързат да забременяват...има нещо много болно в това да се опитваш да си оправиш живота чрез бременност. Не ги ли е още жал за тях самите, че са още момичета, а бременността си е гадно нещо...

# 31
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Е, какво да им е жал. Нали трябва да се обезличат в името на любовта за да докажат на милото, че наистина го обичат.

# 32
  • Мнения: 30 802
И какво? На 20 бременна, на 21- надебеляла, провиснала, със стрии, бедна, сдухана в депресия, без работа, без образование...дано не съм права, да не е взела някакво наркоманче с малко пари и гръб от мама, че последният убиец такъв беше.

# 33
  • София
  • Мнения: 24 839
И доказва с какво- с бременност, която не можела в никакъв случай да прекъсне, щото било убийство?
И в същото време е оставила наркомана да ѝ направи дете, което и да успее да се роди след побоищата, няма да е нормално?
И тя мислела за " бебо"?

За нищо не мисли- аз си оставам на мнението, че някаква личност, изживяваща се като писател, е решила да напише поне новела........

# 34
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
 ooooh! ooooh! ooooh! ooooh! ooooh!
Горкото дете.... само това мога да кажа. Бебето, не майката, щото и тя е почти дете. Не случило на баща, на майка пък съвсем.

Отиде ли на лекар, момиче? Какво стана от сутринта до сега? Ако имаш късмет да пометнеш (защото в тази ситуация си е жив късмет) си опичай акъла занапред и се прибирай при майка си. Ако не.... не знам какво да ти кажа... безнадеждно ми се вижда.  Rolling Eyes

# 35
  • Мнения: 1 399
Струва ми се, че на авторката и се губи едно основно положение. Живот на принципа на "уайт траш" няма как да се комбинира с идиличната пасторална картинка на традиционното семейство, събрано около масата за вечеря. Има два варианта - или да зареже господина веднага и да си налегне парцалите, за да успее да се стабилизира след някоя-друга година ( не ми изглежда глупава, т.е. с нужното свиване на ушите и работене ще успее да го постигне), или да се отдаде на типичния за настоящата си среда начин на живот - ще лъже, маже, ще влачи бременна, ще се бие с любимия (и да, за нейно добро е и тя да почне да взема).
Нейна работа е какво ще избере, но поне да е наясно, че ходене по ръба между две противоположни действителности няма да й се получи.  Този мъж никога няма да стане любящ и грижовен татко от филмите, и няма да спре, не и достътчно скоро, не и заради нея.
Ама не сте прави, че такива двойки има от скоро. Терминът, който преписахме от американците е нов, както и частта с наркотиците, но по подобен примитивен начин от край време живеят сериозен процент от населението. Сега, дали ще друса, дали ще пие, дали ще е сварка или ще ходи по курви, все едно е.

# 36
  • Мнения: 46 430
Аз пък се чудя тия млади жени как така бързат да забременяват...
Щото е пълно с хора, които им обясняват, че тогава им е времето и не трябва да чакат.
За мен също е безумно да се прави бебе на 20 г., с човек, с когото е заедно едва от 1 г. и вече е видяла, че има много сериозен проблем. Ама - детски акъл, връзват се на приказки и си мислят, че можеш да промениш човек като родиш от него.
За съжаление е минало, както и времето за аборта, така че е няма какво да се направи по този въпрос, освен да си извади поука, за да не повтори същата грешка напред.

Сега важното е да се спаси преди да стане късно. Като майка се съмнявам, че майка й, въпреки всички думи, които е казала ще я изостави в това положение. Наговорила й ги е, за да я стресне и да се осъзнае. Веднага трябва да я потърси или на първо време да остане при приятели.

# 37
  • Мнения: 30 802
Е кои са тия хора, дето казват, че тогава им е времето? Напротив, основното послание е да се учи и работи.

Само че около себе си гледам едни кифлета- млади майки. Общо взето явно върхът на фантазията им е да разхождат Стоке, O-Bag, айфон розово злато и прическа. Имали са късмет, че са хванали заможни, без огромни дефекти (но пак мачовци с тенденция да го играят бейове). Но те са си доволни, щото имат статус символи.

Та и тази може да е така: вместо да е скромното момиче на работа с дънките и конската опашка, може да са я подмамили със старо Волво, някоя чанта и малко джобни, да си е въобразила, че е принцеса...

То и на мен на 20 години ми разправяха как ми е време, ама ме беше жал за себе си, буквално, как така ще се прежаля...

# 38
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Е кои са тия хора, дето казват, че тогава им е времето? Напротив, основното послание е да се учи и работи.
Това е посланието (да се учи и работи) в нормалните семейства от средна и над средна класа. Като казвам класа нямам предвид само финансов статус, а образователен и професионален такъв. В под средната класа е масово схващането, че след завършване на училище жената няма какво друго да прави освен да почне веднага да ражда, за да не мислела за глупости.  ooooh! И преди 100 год е било така, и преди 20 пак беше и след 20 ще е така. Много е прав бг таткото за класите. Ябълката рядко ражда портокали.

# 39
  • Мнения: 46 430
Е кои са тия хора, дето казват, че тогава им е времето? Напротив, основното послание е да се учи и работи.
Ами разгледай темите, не са малко подобни препоръки.

# 40
  • Мнения: 947
Ти замисляла ли си се, че той щом "взима", каквото и да е това, има увредена сперма и кой знае горкото същество, което е в теб, как е афектирано от това. Плюс целият стрес и побой също влияят.
Ти си просто мазохист, а онзи е садист. Вземи се в ръце и се спасявай, защото много скоро ще е късно!!!

# 41
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Не знам, Сирен, но и аз като тебе бях. Искаше ми се да живея И не исках да си създавам неудобството от една бременност. То добре, че егоизмът ми е бил с доволно силен глас, та родих на почти 35, когато не само бях на достатъчен акъл за дете, но и имах финансовата възможност да го отгледам и сама, ако се наложи. Не се наложи де, да ни е жив и здрав таткото, но си е огромна опора мисълта, че можеш и сама, а не да зависиш от някакъв... няма да слагам епитети.

# 42
  • София
  • Мнения: 7 980
Авторке, освен ако не си случайно забременяла 15-годишна от приятелчето - дрога, нямаш друго извинение за тази безотговорност към себе си и към живота, който създаваш. Той хубаво "взима", но (1) с кой акъл си тръгнала да раждаш от него дете и (2) с кой акъл все още стоиш при него. Никакво уважение към новосъздадения живот - нито какво ще му предложиш, нито на каква отрепка гените ще носи.

# 43
  • Мнения: 30 802
На мен ми направи впечатление един тънък момент...момичето все едно използва наркомански жаргон. Обикновеният човек ще каже "взима наркотици". Думичката "взима" е в същия речник като "бело". Тоест за нея тия среди и тоя вид говорене са леко нормални дори...чувала го е и преди.

# 44
  • Мнения: 46 430
Е, живее с наркоман все пак, какво чудно има да говори като него.

# 45
  • Мнения: 30 802
Езикът определя възприятията. Ако си извън тия среди, наркоманът ти се струва като животно, отрепка, маргинал, нещо, което не искаш и да докоснеш.

Ако си в уайт траш средите, "взимането" е като лек дребен порок, нещо като бира след работа и може да се излекува с много любов и раждане на бебенце.

# 46
  • Мнения: 1 399
Хайде, хайде, ако 20 годишно момиче се изразява книжовно за наркотици, които поне от 10+ години не са тема табу за тийнейджърите, темата ще е не пързалка, а цял аквапарк. Освен това и вече година живее с този човек - естествено, че ще е приела и лексика, че и мироглед от него.
И макар, че по принцип си права, Сирен, всъщност човек си сменя възприятията многократно в течение на живота си и то доста лесно.

# 47
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Ужас.Дано да е пързалка.
Жалко,ако не е.
Чудя се как така искаш да родиш дете на такъв Мунчо?
Ако изобщо го родиш,защото като те набие още веднъж може и да загубиш бебето.Това дете в такава среда ли ще расте?С баща наркоман,който бие майка му?
Чудя се ти толкова ли нямаш достойнство и самоуважение?
Мъжете ли се свършиха ?

# 48
  • Мнения: 30 802
Да, знам, че човек си променя възприятието. Въпросът е, че може някой отстрани да ти обърне внимание, че промяната е в посока, която ще причини проблеми и драма. Даже не казвам "лоша посока".

Но пак не е правилно с лека ръка да нормализираш наркоманското битие. Много добре знам жаргона на наркотиците- отказвам да го говоря. Гледам ги само от своята камбанария и оттам ги съдя, няма смисъл да съпреживявам чак толкова- едва ли ще излезе нещо хубаво.

Съветвам и момичето да се откъсне от тоя свят и да си пренареди ценностите. Със или без бебе.

# 49
  • Мнения: 1 399
Според мен концепцията ти работи, когато е с цел превенция. Към този момент момичето очевидно е нагазило с двата крака в тази среда, и колкото повече намиламе, че е дъно, толкова по вероятно ми се вижда просто да се примири. Че не е нормално, мисля е достатъчно очевидно, но нито е първата бита бременна, нито последната с друсащ се мъж. Ако си иска живота на "нормалните" хора, да се насмита и да действа. Ще се справи.

# 50
  • Мнения: 13 076
Ужас.Дано да е пързалка.
Жалко,ако не е.
Чудя се как така искаш да родиш дете на такъв Мунчо?
Ако изобщо го родиш,защото като те набие още веднъж може и да загубиш бебето.Това дете в такава среда ли ще расте?С баща наркоман,който бие майка му?
Чудя се ти толкова ли нямаш достойнство и самоуважение?
Мъжете ли се свършиха ?
За жалост май не е пързалка. Пише и в други теми, предимно за бъдещи майки. Днес я засякох в темата за въпроси и отговори.
Егати и хората има. А аз обвиних ММ, че е тъпак, защото ми отказа да ми масажира краката след 15 часов работен ден.

# 51
  • Мнения: 1 809
Моят съвет към теб е:
Напускай го колкото се може по-бързо!!! Хората никога не се променят. Можеш да отидеш до местното полицейско управление за да си издадеш ограничителна заповед, за да не те тормози повече.
Смени си адреса, намери си нова работа.

# 52
  • Мнения: 1 565
Дано темата да не е истина ,коя жена ще иска да зачева от човек наркоман .и как очаквакваш да се роди здраво дете с такъв материал ?Няма и да се очудя ако авторката вече е загубила бебето  .Има центрове за временно настаняване на бременнени жени ,което е вариянт до някъде .Аз не разбрах само още водили се на работа ,уволнена ли е ,каква е ? Аз бих направила аборт в тази ситуация и бих си тръгнала .Интересно преди да заченат авторката не е ли знаела ,че е наркоман ? Изобщо какво търси младо момиче ,че този човек ,който се друса ?

# 53
  • Мнения: 35
Хорааа...съжалявам, че я пуснах тази тема!!! Благодаря за съветите Ви! Очаквах, че след като обясних ситуацията с майка ми ще разберете, че нямам нейната подкрепа. Звъня й, но вече даже не си вдига телефона. Смятам утре да отида и до тях. Някак си ми е жално да занимавам жената възпитавала ме и отгледала ме е с такава всеотдайност. Завърших си средно-специално образование. Отличничка и го казвам само защото си позволявате да си мислите, че съм глупава... Жалко...изпаднала съм в ситуация (за която сама съм си виновна), в която не знан какъв е изхода.
Жаргона на “наркоманите” го изучих от баща ми... Израснах с такъв човек и знам какви са последствията. Моя човек твърдо взима поне 3 пъти в седмицата пико ( не съм сигурна, вече даже не мога да го позная ).
Не знам с кое точно ви показах, че бих започнала и аз да редя линийки редом с него?! И още повече, че аз сега треперя за това бебе, а вие ми пишете, че съм щяла да “му блъскам главата в стената”, “да го бия” и т.н.
Вие давате ли си сметка, колко ми е трудно и колко унизена се чувствам, че се обръщам към непознати хора за съвет...понеже толкова грешки направих спрямо семейството ми, нямам очи да ги погледна... Коментар, от който не бих се обидила... че съм наивна, глупава... Това че съм на 20 не ме оправдава след като съм решила да създаваме дете... Лекарката, която ми следи бременноста знае с какъв татко сме. Направили сме всички нужни изследвания. Всичко е наред.
Решението, което се взе днес... таткото си отива при майка си, а аз оставам в квартирата като майка му е на мнение, че ще ми помагат. Естествено не исках това. Излишни пари. Благодарна съм, че си прибира синчето и предлага помощ въпреки цялото напрежение, което и създадох докато живеех с нея.
Цялата тази история ми се искаше да не я споделям, но пак благодаря на всички, които изказаха мнение и на всички които ми дадоха точните съвети. Радвам се че и мъж се включи за да чуя и мъжка гледна точка. Благодаря ви за вниманието. Много бих искала да изтрия темата, но не знам как?
П.С. Не знам грамотно ли е написан отговора ми, защото отново е 3 вечерта и отново ми е толкова притеснено... все пак се извинявам, ако има грешки.

# 54
  • Мнения: 30 802
Ами може да се наложи и по корем да се влачиш пред майка си. Ти знаеш ли какво е двегодишно дете? Сега имаш неродено бебе, ама като почне да се тръшка, да не спи, да иска и да дърпа, че и да боледува...ще видиш, ще му се ядосаш. Трябва много стабилност, за да продължиш да се умиляваш, дори като се превърне в зверче. То не е вечно "бебенце", нали се сещаш?

# 55
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Ами какво да ти кажа... Израснала си с баща наркоман, а въпреки това си се хванала със същия мъж. Погледни себе си и си помисли искаш ли да причиниш на детето си живот с такъв родител.

Чудесно е, че свекърва ти иска да ти помага, но недей много разчита на нейната помощ. Пробвай по всички начини да се оправиш с майка си, каквото и да ти струва. Ако все пак останеш в тази квартира съвсем настоятелно те съветвам да смениш ключалката и да зачеркнеш веднъж завинаги "бащата" на детето ти от живота ви.  Успех.

# 56
  • Мнения: 25 441
Аз пък се чудя тия млади жени как така бързат да забременяват...
Щото е пълно с хора, които им обясняват, че тогава им е времето и не трябва да чакат.

А за мен ключът към загадката се крие в думите "малко сладко бебенце". Те не искат дете, те искат бебенце. И си го представят като сладка кукла, с която да си играят по цял ден и която да им служи за оправдание, че не учат и не работят. И без грам идея, че тази кукла ще расте и ще иска все повече и повече – време, сили, финанси...
За мен една от причините е неизживяното детство. Бързали са да пораснат и вместо да играят с кукли, са си търсили гаджета. Може би и ранен полов живот.
Другото вече го споменах – не им се учи, не им се работи. Какво по-добро оправдание да си стоиш вкъщи от това да гледаш бебе? Пък и осмисля някак си живота – ето ме, вече съм голяма, с мъж и дете, уважавайте ме за това, защото няма за какво друго...
Няма мечти, няма амбиции, освен да докопат някой мутрообразен, който да ги издържа. Защото в един момент меракът за "малкото сладко бебенце" се превръща в железния довод "дете съм му родила, длъжен ми е". Е, не само на него – и на държавата, много ясно. И тя им е длъжна.

ПП Видях, че авторката се е включила. Не разбрах – на лекар ходи ли, не ходи ли, какво стана с болките и контракциите, ако е ходила на лекар, как така не са я прибрали в болницата...

Последна редакция: пт, 13 окт 2017, 08:54 от Как` Сийка

# 57
  • Мнения: 2 111
Благодарение на тази тема открих значението на думата "пико". Ето какво казва Уикипедия: "90 % от приемащите го наркомани получават силни психически разстройства (слабоумие, параноидни явления, двигателни разстройства и др.)". Сигурно и немалко от нас са гледали Breaking Bad и помнят как една девойка се задави в собственото си повръщано и умря, а пък друга както си седеше изведнъж размаза главата на мъжа си. Надявам се авторката осъзнава колко неприемлива е подобна среда за живота и отглеждането на "бебо". Съветвам я да не го записва за баща, за да не изпадне в ситуация, където трябва да му дава детето и всеки път да трепери какво може да се случи.

# 58
  • Мнения: 30 802
ЖДНБ, имаме си български родни meth heads...

# 59
  • Мнения: 13 076
От пико освен, че се полудява може и да се умре. Такава тежка синтетика е. Преди няколко години имаше момиче починало в следствие на употреба.
Нямам идея с какъв акъл авторката забременява целенасочено от такъв индивид. Май наистина няма представа как се гледа бебе. Има бебета, които плачат по цяла нощ, тоя наркоман дали би търпял детски рев. Според мен по скоро би пребил и бебето и майката.
Авторке, недей да вярваш много, много на добричката свекърва. Много народ си е изпатил от такива майчета. Вече са те посъветвали да не записваш бебо с имената на бащата, това е най правилното, ако наистина мислиш само доброто на това дете.

# 60
  • Мнения: 2 111
Лошото е, че с майка, която не вдига телефона на бременната си дъщеря и баща наркоман, аз не виждам това момиче на кого би могло да разчита. Поне да имаше образование и добра работа. Може би наистина да търси помощ от разни организации, фондации и т.н.

# 61
  • Мнения: 13 076
Аз не вярвам, че майката наистина би я зарязала на произвола. Ако и бъде обяснена ситуацията ще приеме дъщеря си, майка е все пак. Незнам. Може би живея в някакъв парелелен свят. Майка ми би обърнала света за мен и сестра ми, аз за дъщеря си-също.  

# 62
  • Варна
  • Мнения: 36 468
И аз не вярвам майката да й обърне гръб. Сигурно ще помогне, но вероятно ще постави условия - прекратяване на контакти с бащата и невписване в акта за раждане. Поне, ако е умна това би направила.

# 63
  • Мнения: 2 111
Както се казва - подготви се за най-лошото и се надявай на най-доброто.

# 64
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Как не вярвате. Майка й с нищо не е по-различна от нея - родила дете от наркоман, живяла години с него.... Както казах по-рано - ябълката рядко ражда портокали.

Как` Сийка ,  202uu

# 65
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Е, бащата може впоследствие да е станал наркоман, това не го знаем. Авторката сподели само, че той не се интересува от нея. А майката поне се е опитала да й налее малко акъл навремето, може би точно поради собствения си опит.

# 66
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Какво значи опитала? Изсипала един кош мъдрости, които 20годишния опак пубертет естествено не послушал и тя си отишла обидена. И оставила бременното си дете в ръцете на наркомана побойник? Това ли е майчина грижа? Да даваш съвети само? Като радиоточка. Прибираш си детето, ако трябва на сила, ако трябва го заключваш, ако трябва плащаш на някого за да пребие наркомана и той да стои далеч от детето ти.... начини има 100.  Намираш начин да го спасиш. Това ти е родителската функция докато си жив. По-важна работа от това нямаш.

# 67
  • Мнения: X
Хорааа...съжалявам, че я пуснах тази тема!!!
Скрит текст:
Благодаря за съветите Ви! Очаквах, че след като обясних ситуацията с майка ми ще разберете, че нямам нейната подкрепа. Звъня й, но вече даже не си вдига телефона. Смятам утре да отида и до тях. Някак си ми е жално да занимавам жената възпитавала ме и отгледала ме е с такава всеотдайност. Завърших си средно-специално образование. Отличничка и го казвам само защото си позволявате да си мислите, че съм глупава... Жалко...изпаднала съм в ситуация (за която сама съм си виновна), в която не знан какъв е изхода.
Жаргона на “наркоманите” го изучих от баща ми... Израснах с такъв човек и знам какви са последствията. Моя човек твърдо взима поне 3 пъти в седмицата пико ( не съм сигурна, вече даже не мога да го позная ).
Не знам с кое точно ви показах, че бих започнала и аз да редя линийки редом с него?! И още повече, че аз сега треперя за това бебе, а вие ми пишете, че съм щяла да “му блъскам главата в стената”, “да го бия” и т.н.
Вие давате ли си сметка, колко ми е трудно и колко унизена се чувствам, че се обръщам към непознати хора за съвет...понеже толкова грешки направих спрямо семейството ми, нямам очи да ги погледна... Коментар, от който не бих се обидила... че съм наивна, глупава... Това че съм на 20 не ме оправдава след като съм решила да създаваме дете... Лекарката, която ми следи бременноста знае с какъв татко сме. Направили сме всички нужни изследвания. Всичко е наред.
Решението, което се взе днес... таткото си отива при майка си, а аз оставам в квартирата като майка му е на мнение, че ще ми помагат. Естествено не исках това. Излишни пари. Благодарна съм, че си прибира синчето и предлага помощ въпреки цялото напрежение, което и създадох докато живеех с нея.
Цялата тази история ми се искаше да не я споделям, но пак благодаря на всички, които изказаха мнение и на всички които ми дадоха точните съвети. Радвам се че и мъж се включи за да чуя и мъжка гледна точка. Благодаря ви за вниманието. Много бих искала да изтрия темата, но не знам как?
П.С. Не знам грамотно ли е написан отговора ми, защото отново е 3 вечерта и отново ми е толкова притеснено... все пак се извинявам, ако има грешки.

И аз съжалявам, че не успяхме някакси по-спокойно и без обвинения и квалификации да дадем съвет. Според мен пишете много грамотно, не съм човек, който брои запетайките и пълните членове (и аз самия не винаги гледам за тях), но има потребители, които допускат систематични груби правописни грешки, показващи незнание - вие нямате такива, мисълта Ви тече гладко и свързано, изглеждате интелигентно момиче, надявам се искрено да се преборите за по-добър живот!

Относно метамфетамина (т.нар. пико) - няма тежка физиологична зависимост, но има доста силна психична. Вероятно поне част от инцидентите с боищата са свързани с това. Би било чудесно ако бъдещият баща е склонен да се обърне към някоя от програмите и се свърже със специализиран психолог/психиатър, който работи с наркозависими. Дано Ви помагат поне финансово... Решението за момента е добро.

Съжалявам, че дадох съвета за родителите - не бях разбрал, че е толкова тежко положението там, макар че сигурно трябваше да се сетя...

Със сигурност можете да заключите темата като пишете на някой модератор (като "Не се сърди човече", която доста често е на линия) или пишете в тази тема. За изтриване не знам дали може, но бих Ви помолил да не я триете от солидарност към други млади момичета, които вероятно имат истории сходни с Вашата и може да им бъде от някаква полза да предотвратят някои от Вашите грешки.

# 68
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Не знам, Савина. На мен лично не ми се иска да вярвам, че има майки, които биха си зарязали детето в такава ситуация. Знам, че аз не бих, да не казвам голяма дума. Сигурно бих поставила огромни изисквания, но ще помогна. Дано и при авторката е така. И дано успее да си отвори очите за тоя човек, с който се е забъркала. От постовете й не личи да има изобщо желание да зареже дрогата, така че тя да му слага кръст и да гледа себе си и детето. Адски трудно ще й е и без разправиите с наркозависим.

# 69
  • София
  • Мнения: 24 839
Авторке, недей да вярваш много, много на добричката свекърва. Много народ си е изпатил от такива майчета. Вече са те посъветвали да не записваш бебо с имената на бащата, това е най правилното, ако наистина мислиш само доброто на това дете.

На този етап, единственият който е показал, че му пука и я подкрепя, е " добричката свекърва", която е научила от авторката, че синът ѝ се друса.
Кое "майче" е по- свят- на авторката, задето я е заченала и гледала с баща - наркоман, или другата- която превъзмогвайки ужаса от наркоманията на сина си, се грижи и за момичето?

И като спре да ѝ вярва, на нас тук ли, дето си тракаме клавиатурите за забавление, да разчита? newsm78 newsm78

# 70
  • Мнения: 13 076
Писах вече, не вярвам майката да я изостави при това положение. Свекървата колкото и да е загрижена не и е родна майка. Колко пък да може да се довери на чужд човек, да не се окаже накрая друго и като видят, че е беззащитна да пожелаят да и вземат детето и да я натирят на улицата. Различни сценарии колкото искаш.

# 71
  • Мнения: X
Благодарение на тази тема открих значението на думата "пико". Ето какво казва Уикипедия:
Скрит текст:
"90 % от приемащите го наркомани получават силни психически разстройства (слабоумие, параноидни явления, двигателни разстройства и др.)". Сигурно и немалко от нас са гледали Breaking Bad и помнят как една девойка се задави в собственото си повръщано и умря, а пък друга както си седеше изведнъж размаза главата на мъжа си. Надявам се авторката осъзнава колко неприемлива е подобна среда за живота и отглеждането на "бебо". Съветвам я да не го записва за баща, за да не изпадне в ситуация, където трябва да му дава детето и всеки път да трепери какво може да се случи.

А като четохте уикипедия как пропуснахте, че цитираното се отнася за "След по-дълга употреба, особено венозно"?

А това прочетохте ли го?
Цитат
Метамфетамините наподобяват химически допаминa и допаминовите транспортери ги хващат и ги въвеждат в нервната клетка, вместо допамин. Вътре в нервната клетка метамфетаминът измества допамина от неговото депо (торбичката му). Повишеното количество допамин принуждава транспортерите да започнат да работят в обратна посока – да изпомпват активно допамин извън клетката – в синапса. В резултат на това допаминът е хванат „в капан“ в синапса и не може да се прибере обратно от транспортерите. Той стимулира отново и отново нервната клетка с опиатни рецептори. Метамфетамините са субстанции с много висок потенциал на зависимост, тъй като действат върху пътя на възнаграждението в мозъка.

А разбрахте ли го? Защото аз го разбирам.

Всички сме гледали брейкинг бед, ама това е филм, има художествени преувеличения и т.н.

Понеже редовно виждам в този форум упражнения на тема наркомани и наркотици - кратък наръчник кога да се притеснявате: марихуана - безобиден наркотик стига да не го пушат всеки ден (и за такива хора съм чувал). Не води до пристрастяване, не предизвиква халюцинации, не отключва психически разстройства. От групата на канабиноидите, която изрично се изключва в наръчници за психиатри, когато се поставят диагнози, свързани с употреба на наркотици. Гъби, други леки халюциогени (вкл. мескалин и прословутия LSD) - лек наркотик. Кокаин, метамфетамин (кокаинът на бедните) - средно лош наркотик, няма силно физическо пристрастяване, но има силно психическо. Може да се умре от свръхдоза. Хероин, крокодил - най-лошите наркотици, от групата на опиоидите, тежкo физиологично пристрастяване - трейнспотинг е филмът, който трябва да се гледа там. Зависимите са напълно неспособни да си помогнат сами, трябва детоксикация, има метадонови програми и т.н. На запад има програми и лагери, които май са по-ефективни, тук у нас е половинчата работата.

"Наркоман" нищо не значи. Съвсем различни са и навиците и социалните проблеми на употребяващите различни типове наркотици. Примерно да кажеш, че някой, който пуши понякога марихуана е "наркоман" е все едно да наречеш някой, който пие по една-две бири на ден "алкохолик" Wink

пс. Да не ме разбере някой погрешно - всички наркотици са вредни, лоши и не трябва да се приемат! В това число са и никотинът и алкохолът, и храната в особено големи количества.

# 72
  • Мнения: 30 802
Да, аз го разбрах. Допаминовият отговор е най-важното нещо за нормалното функциониране на човека- за да имаш мотивация да постигаш цели. И когато метамфетаминът произведе огромен по сила допаминов отговор, той "изтрива" всякаква друга мотивация- и да спечелиш милиони от тотото, пак няма да е такъв кеф. Съответно преживяването се търси отново и отново, а състоянието при отдръпване- вече зависи от човека, може да направи всичко.

Ти си представи- допреди часове си бил Господар на Вселената, изведнъж ефектът спира, а бебето реве и мрънка. Ми като нищо може да го тресне в стената, та да млъкне. Именно затова споменах тоя сценарий, защото в живота им контрастът между върхови преживявания, спокойствие и кеф ще се редуват с прозаични и супер-дразнещи. И като нищо човекът може да предприеме неприятни действия, защото няма никаква мотивация нормално да се грижи за бебе/дете.

# 73
  • София
  • Мнения: 24 839
Писах вече, не вярвам майката да я изостави при това положение. Свекървата колкото и да е загрижена не и е родна майка. Колко пък да може да се довери на чужд човек, да не се окаже накрая друго и като видят, че е беззащитна да пожелаят да и вземат детето и да я натирят на улицата. Различни сценарии колкото искаш.

Не вярваш, но се е случило.
Истината е, че ако авторката не поиска, майка ѝ не може насила да я извади от ситуацията.
А, ако си мислиш, че майката на момчето, с този товар на главата си, ще хукне и бебе да гледа, ей така- от мерак да направи сечено на момичето......

# 74
  • Мнения: 13 076
Мога да си мисля каквото си искам, не е нужно да се заяждаш и да ми даваш наклон на мнението.
Авторке, много искам да ти помогна, но незнам как.  Мъчно ми стана за положението, в което си изпаднала. 🤗

# 75
  • Мнения: X
Допаминовият отговор е най-важното нещо за нормалното функциониране на човека- за да имаш мотивация да постигаш цели.

Глупости Simple Smile)) Просто един от невротрансмитерите, които обуславят комуникацията между невроните в мозъка. Допамин, серотонин, норадреналин, ГАБА и т.н. - все невротрансмитери. Алкохолът играе с ГАБА например. За мотивацията, постигането на цели - типични наивни размисли от типа на как шоколадът ни правил щастливи щото увеличавал серотонина/допамина (в зависимост от предпочитанията на автора) в мозъка.. Ето типично булшит писание в тази насока Simple Smile

Наркотиците влияят на химичния баланс в мозъка и от там действието им - еуфория при някои наркотици, халюцинации при други и т.н.

# 76
  • Мнения: 2 111
Благодарение на тази тема открих значението на думата "пико". Ето какво казва Уикипедия:
Скрит текст:
"90 % от приемащите го наркомани получават силни психически разстройства (слабоумие, параноидни явления, двигателни разстройства и др.)". Сигурно и немалко от нас са гледали Breaking Bad и помнят как една девойка се задави в собственото си повръщано и умря, а пък друга както си седеше изведнъж размаза главата на мъжа си. Надявам се авторката осъзнава колко неприемлива е подобна среда за живота и отглеждането на "бебо". Съветвам я да не го записва за баща, за да не изпадне в ситуация, където трябва да му дава детето и всеки път да трепери какво може да се случи.

А като четохте уикипедия как пропуснахте, че цитираното се отнася за "След по-дълга употреба, особено венозно"?

А това прочетохте ли го?
Скрит текст:
Цитат
Метамфетамините наподобяват химически допаминa и допаминовите транспортери ги хващат и ги въвеждат в нервната клетка, вместо допамин. Вътре в нервната клетка метамфетаминът измества допамина от неговото депо (торбичката му). Повишеното количество допамин принуждава транспортерите да започнат да работят в обратна посока – да изпомпват активно допамин извън клетката – в синапса. В резултат на това допаминът е хванат „в капан“ в синапса и не може да се прибере обратно от транспортерите. Той стимулира отново и отново нервната клетка с опиатни рецептори. Метамфетамините са субстанции с много висок потенциал на зависимост, тъй като действат върху пътя на възнаграждението в мозъка.

А разбрахте ли го? Защото аз го разбирам.

Всички сме гледали брейкинг бед, ама това е филм, има художествени преувеличения и т.н.

Понеже редовно виждам в този форум упражнения на тема наркомани и наркотици - кратък наръчник кога да се притеснявате: марихуана - безобиден наркотик стига да не го пушат всеки ден (и за такива хора съм чувал). Не води до пристрастяване, не предизвиква халюцинации, не отключва психически разстройства. От групата на канабиноидите, която изрично се изключва в наръчници за психиатри, когато се поставят диагнози, свързани с употреба на наркотици. Гъби, други леки халюциогени (вкл. мескалин и прословутия LSD) - лек наркотик. Кокаин, метамфетамин (кокаинът на бедните) - средно лош наркотик, няма силно физическо пристрастяване, но има силно психическо. Може да се умре от свръхдоза. Хероин, крокодил - най-лошите наркотици, от групата на опиоидите, тежкo физиологично пристрастяване - трейнспотинг е филмът, който трябва да се гледа там. Зависимите са напълно неспособни да си помогнат сами, трябва детоксикация, има метадонови програми и т.н. На запад има програми и лагери, които май са по-ефективни, тук у нас е половинчата работата.

"Наркоман" нищо не значи. Съвсем различни са и навиците и социалните проблеми на употребяващите различни типове наркотици. Примерно да кажеш, че някой, който пуши понякога марихуана е "наркоман" е все едно да наречеш някой, който пие по една-две бири на ден "алкохолик" Wink

пс. Да не ме разбере някой погрешно - всички наркотици са вредни, лоши и не трябва да се приемат! В това число са и никотинът и алкохолът, и храната в особено големи количества.
[/spoiler]

А вие като четете и разбирате, как пропуснахте, че а) не е уточнено как въпросният приятел приема пико и б) очевидно го приема от минимум една година, което отвсякъде погледнато е некратък период.

Ако трябва да се самоцитирам - тя да се подготви за най-лошото, пък да се надява на най-доброто.

# 77
  • Мнения: 30 802
Да, допаминът е "просто" невротрансмитер, но без него ти е черен светът. Затова има пряко влияние върху светоусещане, поведение, тонус, мотивация. Не е просто някакво си там вещество.

Какво си мислиш, че е т. нар. "химичен баланс" в мозъка? Ами точно правилните невротрансмитери на правилното място.

Да, човешкото поведение е сложно нещо и мотивацията зависи от много фактори, но в мозъка се случва едно и също нещо, независимо дали печелиш маратон или взимаш метамфетамин. Само дето с метамфетамин е 10 хил. пъти по-силно.

Като си уморен и ти се спи, също има нарушен "химичен баланс", мозъкът е изхабил невротрансмитерите и трябва да презареди.

Та всъщност метамфетаминът затова е опасен- защото взима нормален поведенчески отговор и го "отвлича". Съответно поведението, водещо до "награда" и усета, че си на върха на света, се повтаря.

Подчертавам- и какво правим в ситуация, в която ТОЙ вчера е бил в супер якото ментално състояние, защото мозъкът се е къпал в допамин, а днес детето му реве и не дава мира и всичко е супер дразнещо...много повече, отколкото за нормално функциониращ човек.

# 78
  • Мнения: X

А вие като четете и разбирате, как пропуснахте, че а) не е уточнено как въпросният приятел приема пико и б) очевидно го приема от минимум една година, което отвсякъде погледнато е некратък период.

Ако трябва да се самоцитирам - тя да се подготви за най-лошото, пък да се надява на най-доброто.

Уточнено е, че "взима", иначе сигурно щеше да каже, че се боцка, ако беше венозно. Плюс три пъти седмично не е същото като всеки ден.

Тя "най-лошото" го живее в момента, минал е отдавна моментът за предупреждения и сплашвания, въпросът е какво да прави, а не всеки да си излее негативизма (обусловен от страх и незнание) спрямо наркозависимите, които са просто още едни жертви на обществото, средата и обстоятелствата.

# 79
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
... а не всеки да си излее негативизма (обусловен от страх и незнание) спрямо наркозависимите, които са просто още едни жертви на обществото, средата и обстоятелствата.
Отново встрани от темата, но смятам, че са жертва на собствения си избор. Нито обществото, нито каквито и да е обстоятелства биха могли да накарат човек, който не желае да се наркоманизира, да го направи. Със средата е почти същото - или правиш избора да вървиш със стадото и да правиш същото, което прави то, или сменяш средата.
И въпросният тук, щом е стигнал до такива изстъпления, значи отдавна е преминал границата и като количество, и като интервали. По-странното е как тя се е съгласила да живее с такъв, че и дете да има от него.

# 80
  • Мнения: 1 399
Искрено съчувствам на майката на авторката. Ужасно е да гледаш на забавен кадър повторение на собствените ти кошмари с главно действащо лице дъщеря ти. В този смисъл, реакцията й е разбираема. Според мен още е в шок, след време ще размисли и ще подкрепи детето си, особено ако авторката се отдели окончателно от приятеля си.

Да, във форума има тенденция да се преекспонира действието на наркотиците.  Макар да е лесно обяснимо, когато става въпрос за вече възникнала ситуация, демонизирането на употребяващите не е от полза. Много адекватни съвети олекват когато са придружени от хиперболизации или явно непознаване на материята. И , да, знам, повечето се гордеят, че не им се е наложило да я опознаят, но все пак нека не забравяме, че невежеството няма как да бъде похвално.

# 81
  • Мнения: 13 076
За съжаление съм виждала много зависими от наркотици. Синтетиката буквално изпържва мозъка. Агресията на взимащия е неконтролируема. За мен лично синтетичните наркотици са много опасни, не бива да бъдат подценявани.



Подчертавам- и какво правим в ситуация, в която ТОЙ вчера е бил в супер якото ментално състояние, защото мозъкът се е къпал в допамин, а днес детето му реве и не дава мира и всичко е супер дразнещо...много повече, отколкото за нормално функциониращ човек.

 За съжаление е ясно какво става. Пребива и майката и бебето. 😒

# 82
  • Мнения: 30 802
Нищо не преекспонирам- малките камъчета обръщат колата. Малка е разликата между нормален човек и такъв, който излиза от рамки и прави беля. Веднъж счупено, съзнанието трудно се настройва. И, както казах, може от дребна ситуация да стане голяма беля.

Просто преценявам, че дори и аз понякога се дразня на дете/деца. Какво остава, ако животът и съзнанието ти не са наред.

# 83
  • София
  • Мнения: 24 839

А като четохте уикипедия как пропуснахте, че цитираното се отнася за "След по-дълга употреба, особено венозно"?

А това прочетохте ли го?
Цитат
Метамфетамините наподобяват химически допаминa и допаминовите транспортери ги хващат и ги въвеждат в нервната клетка, вместо допамин. Вътре в нервната клетка метамфетаминът измества допамина от неговото депо (торбичката му). Повишеното количество допамин принуждава транспортерите да започнат да работят в обратна посока – да изпомпват активно допамин извън клетката – в синапса. В резултат на това допаминът е хванат „в капан“ в синапса и не може да се прибере обратно от транспортерите. Той стимулира отново и отново нервната клетка с опиатни рецептори. Метамфетамините са субстанции с много висок потенциал на зависимост, тъй като действат върху пътя на възнаграждението в мозъка.

А разбрахте ли го? Защото аз го разбирам.

Всички сме гледали брейкинг бед, ама това е филм, има художествени преувеличения и т.н.

Понеже редовно виждам в този форум упражнения на тема наркомани и наркотици - кратък наръчник кога да се притеснявате: марихуана - безобиден наркотик стига да не го пушат всеки ден (и за такива хора съм чувал). Не води до пристрастяване, не предизвиква халюцинации, не отключва психически разстройства. От групата на канабиноидите, която изрично се изключва в наръчници за психиатри, когато се поставят диагнози, свързани с употреба на наркотици. Гъби, други леки халюциогени (вкл. мескалин и прословутия LSD) - лек наркотик. Кокаин, метамфетамин (кокаинът на бедните) - средно лош наркотик, няма силно физическо пристрастяване, но има силно психическо. Може да се умре от свръхдоза. Хероин, крокодил - най-лошите наркотици, от групата на опиоидите, тежкo физиологично пристрастяване - трейнспотинг е филмът, който трябва да се гледа там. Зависимите са напълно неспособни да си помогнат сами, трябва детоксикация, има метадонови програми и т.н. На запад има програми и лагери, които май са по-ефективни, тук у нас е половинчата работата.

"Наркоман" нищо не значи. Съвсем различни са и навиците и социалните проблеми на употребяващите различни типове наркотици. Примерно да кажеш, че някой, който пуши понякога марихуана е "наркоман" е все едно да наречеш някой, който пие по една-две бири на ден "алкохолик" Wink

пс. Да не ме разбере някой погрешно - всички наркотици са вредни, лоши и не трябва да се приемат! В това число са и никотинът и алкохолът, и храната в особено големи количества.

На мен не ми стана ясна целта на урока.

И не, не е вярно, че " наркоман" нищо не значи- значи "зависим от някаква дрога."

Пушещият марихуана също е наркоман, ако го прави непрекъснато.

Авторката написа, че нейният човек приема вида наркотик поне 3 пъти в седмицата.
Което си е наркомания отвсякъде.

Докато растеше синът ми, а и покрай работата на мъжа ми, отблизо се запознах с наркотиците и зависимостта, и приказките как марихуаната била по- малко вредна от никотина, и как не можело да станеш зависим, а само отвреме навреме взимаш " да те отпусне", съм ги чувала като оправдание от много хора.

# 84
  • Мнения: X
Отново встрани от темата, но смятам, че са жертва на собствения си избор.
Скрит текст:
Нито обществото, нито каквито и да е обстоятелства биха могли да накарат човек, който не желае да се наркоманизира, да го направи. Със средата е почти същото - или правиш избора да вървиш със стадото и да правиш същото, което прави то, или сменяш средата.
И въпросният тук, щом е стигнал до такива изстъпления, значи отдавна е преминал границата и като количество, и като интервали. По-странното е как тя се е съгласила да живее с такъв, че и дете да има от него.

Това е дълга, донякъде философска, донякъде социална, донякъде криминална, донякъде психологическа тема (ако искате, я пуснете отделно). В случая само ще кажа, че никой априори не желае да се "наркоманизира", хората искат да са щастливи, да са спокойни, да се чувстват добре, да не са напрегнати, нещастни. В темата за трудностите от майчинството нееднократно беше споменат алкохолът (в малки количества предполагам) като най-добрия приятел на изнервената от 2-3г. пищящо и търчащо динозавърче мама.

Никой не е избирал да се роди в бедно семейство, никой не е избирал да отрасне в кофти среда и т.н. и т.н. Хората просто искат да са щастливи и правят грешки, каквито правим всички. Понякога правят грешки, които са трудно обратими или необратими. Обществото може да направи много за наркозависимите и като помощ и като превенция, но за съжаление нашето общество не го прави. Може да направи много и за бедните, и за криминализираните, и за циганите в гетата и т.н. Но не го прави. И за жертвите на домашно насилие може да направи повече, но не го прави. А ние си казваме, че те сами са си виновни, за да спим спокойно и защото не ни е дошло на главата на нас наркозависимо дете или партньор на детето ни. Понеже ако не са си сами виновни, значи излиза, че и ние сме поне мъничко виновни. И според мен - сме.

# 85
  • Мнения: 1 399
Сирен, това което написах не беше насочено към теб, ти поне си правиш труда да прочетеш пет реда преди да заявиш позиция. Беше за тези, които избират да приемат, че наркоман е равно на върколак по пълнолуние. Бг татко много точно го е написал.

Познавам достъчно семейства с двама зависими, които не се наемам да определя като повече или по-малко дисфункционални от едно семейство с редовно употребяващи алкохол, например. По мои наблюдения най-тъжно е когато единият е зависим, а другият - не и се опитва да компенсира или да живее с широко затворени очи за реалното си положение. Тогава се случват и най-драматичните конфликти, защото нереалистичните очаквания, компромисите и напрежението ескалират.

# 86
  • Мнения: 30 802
Аз съм чела доста повече от 5 реда по въпроса. Точно затова мисля, че детето ще е в риск. Защото знам накъде се криви съзнанието.

А съзнанието е като къща- дори няколко градуса кривина тук и там...уж изглежда здраво, а при земетресение пада и убива. Та така, мисля си, че с баща-наркоман е голям риск да завъдиш дете, именно защото се питам- какво се случва, като влезе в трудните фази.

# 87
  • Мнения: 360
Отново встрани от темата, но смятам, че са жертва на собствения си избор.
Скрит текст:
Нито обществото, нито каквито и да е обстоятелства биха могли да накарат човек, който не желае да се наркоманизира, да го направи. Със средата е почти същото - или правиш избора да вървиш със стадото и да правиш същото, което прави то, или сменяш средата.
И въпросният тук, щом е стигнал до такива изстъпления, значи отдавна е преминал границата и като количество, и като интервали. По-странното е как тя се е съгласила да живее с такъв, че и дете да има от него.

Това е дълга, донякъде философска, донякъде социална, донякъде криминална, донякъде психологическа тема (ако искате, я пуснете отделно). В случая само ще кажа, че никой априори не желае да се "наркоманизира", хората искат да са щастливи, да са спокойни, да се чувстват добре, да не са напрегнати, нещастни. В темата за трудностите от майчинството нееднократно беше споменат алкохолът (в малки количества предполагам) като най-добрия приятел на изнервената от 2-3г. пищящо и търчащо динозавърче мама.

Никой не е избирал да се роди в бедно семейство, никой не е избирал да отрасне в кофти среда и т.н. и т.н. Хората просто искат да са щастливи и правят грешки, каквито правим всички. Понякога правят грешки, които са трудно обратими или необратими. Обществото може да направи много за наркозависимите и като помощ и като превенция, но за съжаление нашето общество не го прави. Може да направи много и за бедните, и за криминализираните, и за циганите в гетата и т.н. Но не го прави. И за жертвите на домашно насилие може да направи повече, но не го прави. А ние си казваме, че те сами са си виновни, за да спим спокойно и защото не ни е дошло на главата на нас наркозависимо дете или партньор на детето ни. Понеже ако не са си сами виновни, значи излиза, че и ние сме поне мъничко виновни. И според мен - сме.

Има ги и двете страни, както и вината от двете страни на уравнението. Реално всички и всичко около даден човек допринася за това какъв живот ще води и дали ще се друса, алкохолизира, криминализира, и т.н. Само че е факт че има хора, които ИЗБИРАТ да не са като лошия пример в живота си, и НЕ стават такива съвсем осъзнато, защото знаят какво причинява такъв човек на околните и не желаят да причинят на друго човешко същество това, което по неволя е трябвало да гледат/търпят, най-често като деца. Познавам такива хора. Аз самата съм такъв човек. Не е нормално самото разсъждение "те го считат за нещо нормално, защото са го гледали в семейството си години наред". Говорим, разбира се, за хора, които НЕ СА по рождение обременени от някакъв краен ментален проблем, който да е причина да смятат побоя над майка си примерно за обичайно отношение. Всяко нормално дете би трябвало да е в ужас да гледа такова нещо. Една крещяща, кървяща, насинена, плачеща, блъскана в стените или замервана с предмети майка е тоталната картина какво НЕ е правилно. В случая на побоя, разбира се. Но те почти всички (ако не и всички) други случаи в края на краищата се свеждат именно до физическото насилие, т.е. до картини като тази.

Не казвам, че повечето хора не се нуждаят от помощ. В крайна сметка има безброй жертви на подобни ужасии, които имат слаба воля или изпадат в ментално състояние, което след това е причината да продължават да водят такъв живот в ролята или на този, който тормози, или на този, който търпи тормоз. Никой не е виновен, че се е родил по-чувствителен, по-лабилен и т.н. и затова е по-податлив. Но пък жертвите имат опцията да избягат. Къде по-лесно, къде по-трудно, но я имат.

# 88
  • Мнения: X
Erebus, с повечето неща съм съгласен. А "избират" от своя страна опира до личностови характеристики, които в комбинация със средата не всеки човек има как да надскочи - не може да избере да е друг човек, различен от човека, който е. Естествено не твърдя, че не трябва всеки да си носи отговорността за нещата, които върши. Каквито и да са причините да ги върши.

Но категорично не съм съгласен с това, че жертвите винаги имали опцията да избягат. Даже напротив - повечето нямат, защото нямат финансова самостоятелност. Къде да избягат? На хотел ли да идат? Недейте така... Някои са успели да "избягат" с помощ от родителите и близките, със собствени усилия, за които само те си знаят. Други могат да избягат точно толкова, колкото може да избяга затворник. То и затворниците я имат опцията. Къде по-лесно, къде по-трудно, но я имат.

# 89
  • Мнения: 1 503
S.ILieva
Прочетох само първия пост,мога да помогна с дрешки,одеалца,чаршафи,шишета и играчки.
При нужда,когато му дойде времето,пишете ми на лични.

# 90
  • Мнения: 294
Боже, боже... случайно попаднах на темата и реших най-накрая да пиша във форума. Имам чувството, че всичко живо тотално е откачило. Никакво чувство за самосъхранение, никакво самочувствие, нищо. Наскоро се видях с моя приятелка, с която бяхме изгубили връзка последните 4-5 години,така ни завъртя живота. Тя беше от хубавите и умните момичета в училище. Амбициозна, работеше още в 11-12 клас. След това в университет влезе с отлични оценки и изпити, след това и магистратура и след това и загубих следите, защото замина да живее в чужбина. Та виждаме се, тя тотално променена за съжаление деградирала отвсякъде. Та запознала се тя с ей такъв подобен тип, много влюбена, той обаче хем продавал, хем и взимал наркотици. Тя също отвреме на време покрай него. Голяма любов, след това наркотиците са си казали думата и се е започнало с "биенки", което за нея явно също е било ОК, след което тя забременява и решава с хубостника заедно да си дойдат в БГ тя да го представи на техните (горките хора). Идват си те в нейния дом, което не ги спира по никакъв начин да се карат и да се бият, докато една вечер той я ритнал в корема, тя в спешното и губи бебето. Той я обвинява, че му е убила детето става и си заминава обратно в чужбина. Нооо това не е най-гадното от цялата история, най-гадното е, че тя нямаше търпение да се върне при него, колко й липсвал, колко го обичала... Нямаше капка агресия, ненавист към него, към себе си, че е допуснала да се стигне дотам... Та мисълта ми е, че колкото и добри съвети да се дадът на авторката, вероятността да ги последва е малка, ако тя самата не мисли, че това не е нормално!
Моя съвет е : Бягай надалеч и завинаги!

# 91
  • Мнения: 35
Хорааа...съжалявам, че я пуснах тази тема!!!
Скрит текст:
Благодаря за съветите Ви! Очаквах, че след като обясних ситуацията с майка ми ще разберете, че нямам нейната подкрепа. Звъня й, но вече даже не си вдига телефона. Смятам утре да отида и до тях. Някак си ми е жално да занимавам жената възпитавала ме и отгледала ме е с такава всеотдайност. Завърших си средно-специално образование. Отличничка и го казвам само защото си позволявате да си мислите, че съм глупава... Жалко...изпаднала съм в ситуация (за която сама съм си виновна), в която не знан какъв е изхода.
Жаргона на “наркоманите” го изучих от баща ми... Израснах с такъв човек и знам какви са последствията. Моя човек твърдо взима поне 3 пъти в седмицата пико ( не съм сигурна, вече даже не мога да го позная ).
Не знам с кое точно ви показах, че бих започнала и аз да редя линийки редом с него?! И още повече, че аз сега треперя за това бебе, а вие ми пишете, че съм щяла да “му блъскам главата в стената”, “да го бия” и т.н.
Вие давате ли си сметка, колко ми е трудно и колко унизена се чувствам, че се обръщам към непознати хора за съвет...понеже толкова грешки направих спрямо семейството ми, нямам очи да ги погледна... Коментар, от който не бих се обидила... че съм наивна, глупава... Това че съм на 20 не ме оправдава след като съм решила да създаваме дете... Лекарката, която ми следи бременноста знае с какъв татко сме. Направили сме всички нужни изследвания. Всичко е наред.
Решението, което се взе днес... таткото си отива при майка си, а аз оставам в квартирата като майка му е на мнение, че ще ми помагат. Естествено не исках това. Излишни пари. Благодарна съм, че си прибира синчето и предлага помощ въпреки цялото напрежение, което и създадох докато живеех с нея.
Цялата тази история ми се искаше да не я споделям, но пак благодаря на всички, които изказаха мнение и на всички които ми дадоха точните съвети. Радвам се че и мъж се включи за да чуя и мъжка гледна точка. Благодаря ви за вниманието. Много бих искала да изтрия темата, но не знам как?
П.С. Не знам грамотно ли е написан отговора ми, защото отново е 3 вечерта и отново ми е толкова притеснено... все пак се извинявам, ако има грешки.

И аз съжалявам, че не успяхме някакси по-спокойно и без обвинения и квалификации да дадем съвет. Според мен пишете много грамотно, не съм човек, който брои запетайките и пълните членове (и аз самия не винаги гледам за тях), но има потребители, които допускат систематични груби правописни грешки, показващи незнание - вие нямате такива, мисълта Ви тече гладко и свързано, изглеждате интелигентно момиче, надявам се искрено да се преборите за по-добър живот!

Относно метамфетамина (т.нар. пико) - няма тежка физиологична зависимост, но има доста силна психична. Вероятно поне част от инцидентите с боищата са свързани с това. Би било чудесно ако бъдещият баща е склонен да се обърне към някоя от програмите и се свърже със специализиран психолог/психиатър, който работи с наркозависими. Дано Ви помагат поне финансово... Решението за момента е добро.

Съжалявам, че дадох съвета за родителите - не бях разбрал, че е толкова тежко положението там, макар че сигурно трябваше да се сетя...

Със сигурност можете да заключите темата като пишете на някой модератор (като "Не се сърди човече", която доста често е на линия) или пишете в тази тема. За изтриване не знам дали може, но бих Ви помолил да не я триете от солидарност към други млади момичета, които вероятно имат истории сходни с Вашата и може да им бъде от някаква полза да предотвратят някои от Вашите грешки.

Исках да заключа темата, защото много хора ме нападнаха и упрекнаха, а не вникнаха в същността на проблема. Не разчитам на човек, който си “търка пръстите в клавиатурата за удоволствие”. Беше ми трудно, исках съвет.
Урока, който научих не пожелавам на никого! Само човек, който изпадне в същата ситуация знае какво е...
Някак си вашите коментари по темата ме успокояват. Искрен сте и не спестявате нищо. За разлика от повечето коментирали, си позволиха да убиждат и да твърдят неща за в бъдеще...КОИТО ЧЕСТНО КАЗАНО ми дойдоха в повече. Твърдения за мен все едно са ми първи дружки и знаят как ще постъпя. Както и да е! Все пак благодаря на всички, че изказахте мнение. Естествено не може само добро да прочетеш, винаги има и по нещо лошичко. Simple Smile

S.ILieva
Прочетох само първия пост,мога да помогна с дрешки,одеалца,чаршафи,шишета и играчки.
При нужда,когато му дойде времето,пишете ми на лични.

Благодаря Ви много. Много сте мила. Надявам се всичко да се оправи.

# 92
  • Мнения: 1 565
Боже, боже... случайно попаднах на темата и реших най-накрая да пиша във форума. Имам чувството, че всичко живо тотално е откачило. Никакво чувство за самосъхранение, никакво самочувствие, нищо. Наскоро се видях с моя приятелка, с която бяхме изгубили връзка последните 4-5 години,така ни завъртя живота. Тя беше от хубавите и умните момичета в училище. Амбициозна, работеше още в 11-12 клас. След това в университет влезе с отлични оценки и изпити, след това и магистратура и след това и загубих следите, защото замина да живее в чужбина. Та виждаме се, тя тотално променена за съжаление деградирала отвсякъде. Та запознала се тя с ей такъв подобен тип, много влюбена, той обаче хем продавал, хем и взимал наркотици. Тя също отвреме на време покрай него. Голяма любов, след това наркотиците са си казали думата и се е започнало с "биенки", което за нея явно също е било ОК, след което тя забременява и решава с хубостника заедно да си дойдат в БГ тя да го представи на техните (горките хора). Идват си те в нейния дом, което не ги спира по никакъв начин да се карат и да се бият, докато една вечер той я ритнал в корема, тя в спешното и губи бебето. Той я обвинява, че му е убила детето става и си заминава обратно в чужбина. Нооо това не е най-гадното от цялата история, най-гадното е, че тя нямаше търпение да се върне при него, колко й липсвал, колко го обичала... Нямаше капка агресия, ненавист към него, към себе си, че е допуснала да се стигне дотам... Та мисълта ми е, че колкото и добри съвети да се дадът на авторката, вероятността да ги последва е малка, ако тя самата не мисли, че това не е нормално!
Моя съвет е : Бягай надалеч и завинаги!
все съм си мислила ,че хората завършили и магистратура са доста по умни и постигат повече в живота .

# 93
  • Мнения: 360
@bgtatko81

Аз лично по-скоро бих живяла на улицата, отколкото с някой, който ме подлага на такъв тормоз. Не съм живяла на улицата, но съм почти сигурна, че там ще ям по-малко бой отколкото при доказан, отракан насилник, който се напива като говедо всяка вечер или се друса до забрава и обвинява мен за това колко мизерна се чувства душичката му. Винаги има опция. Дали ще седиш и търпиш зависи само от теб. Вярно, когато примерно има деца, тогава вече е голяма каша. Но това отново е по вина на търпящият, който не е избягал преди подобни "усложнения", извинявам се много за употребената дума по отношение на дечицата.

Едновремешното "вземане" на младите по желание на родителите сега вече го няма (да речем тогава причината да го не знаеш другия каква стока е); в днешно време, обаче, хората сами си го причиняват. "Ами аз съм на 22, запознахме се преди 3 месеца, живеем заедно от 2 месеца, преди 2 дни той ме удари, а снощи ме преби жестоко, моля дайте ми съвет". Какъв съвет да дадеш на такъв човек?! Кой нормален заживява с някого на семейни начала след един месец-два запознанство? Разбира се, сигурно има хора, които са случили на половинка, но това е голяма рядкост - да попаднеш на свестен човек, с когото реално да си допаднете по всички важни за брака точки за толкова кратко време - да не кажа никакво. С кой акъл някой би рискувал? Защо? Няма време? Утре светът ще загине? Едно от най-логичните и фундаментални неща на тоя свят е да избираш внимателно човека, с кого се обвързваш. Ако видиш че не е стока - късаш връзката. То не са драми, не са големи любови, не е чудо. И то все на 18-20 годишни се случват. Нали те най-добре знаят какво е голяма любов, изхождайки от огромния си опит.

# 94
  • Мнения: 1 565
Към авторката имам само един въпрос ,? На 20 години с бебе на ръце как си представя живота от тук нататък ? Предполагам поне две години ще гледа бебе ,а после ? Какво ще работи ? Ще има ли време да учи след това нещо и изобщо как си представя живота от тук нататъка.Аз също не разбирам защо подяволите толкова бързат младите жени да се заробват с деца и мъж още от 20 годишни, уж вече тенденциите вървят към по късни раждания или аз се заблуждавам . Като заживее толкова рано с мъж дали си мисли ,колко дълго може да изкара такова съжителство .Хората се борят за студентски живот ,за купони за дискотеки ,за живот в друг град без родители ,а тя тръгнала деца да ражда .

# 95
  • Мнения: 25 441
А аз още веднъж искам да попитам авторката дали отиде на лекар след ужасните болки, от които вчера се превиваше, и какво ѝ казаха там?
И защо всъщност не лежи в отделението по Патологична бременност сега...

# 96
  • Мнения: 1 565
А аз още веднъж искам да попитам авторката дали отиде на лекар след ужасните болки, от които вчера се превиваше, и какво ѝ казаха там?
И защо всъщност не лежи в отделението по Патологична бременност сега...
ох то ще е горкото дете с такава майка .

# 97
  • Мнения: 30 802
Те в отделението ако са умни, биха я приели да лежи като вид социална услуга...ако ще до края на бременността.

# 98
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Те в отделението ако са умни, биха я приели да лежи като вид социална услуга...ако ще до края на бременността.
Болницата да не е социален дом? Кой ще плаща този престой? После източвали се пътеки....

# 99
  • Мнения: 395
Има социални звена - наричат се Звено "Майка и бебе". Те не само оказват подслон, но и редица други дейности - психологическа подкрепа, взаимодействие с роднините, обучение за обгрижване на бебе и т.н. Авторката може да попита в общината за тази социална услуга.

# 100
  • Мнения: 1 565
Те в отделението ако са умни, биха я приели да лежи като вид социална услуга...ако ще до края на бременността.
Болницата да не е социален дом? Кой ще плаща този престой? После източвали се пътеки....
Ако няма сериозен медицински проблем,кой би се наел да я държи там ,като социална услуга ,амо после като роди детето ,дали някой от вас ще я приюти като домашно животно ? Тоя мъж изобщо след като е наркоман работил ли е нещо ,знае ли как се изкарват пари ,до колкото разбрах той не е станал наркоман след като е забременяла ,а още преди това .С какви пари е мислила да го гледа това дете ? Авторката работила ли е нещо ,какво майчинство би вземала ?

# 101
  • Мнения: 30 802
Те в отделението ако са умни, биха я приели да лежи като вид социална услуга...ако ще до края на бременността.
Болницата да не е социален дом? Кой ще плаща този престой? После източвали се пътеки....
Отделенията Патологична Бременност са си баш като социален дом за циганки и без това...за едно момиче ще поизточат някоя пътека.

# 102
  • Мнения: 2 111
Момичето каза, че той работи, тя също, макар не и в момента.

Готова съм да помогна с каквото мога, но да рисувам розови облаци няма как да стане. Понеже имаше реакции на моя пост относно познаването на наркотиците и наркоманиите - да, нямам кой знае какъв пряк опит. Това не ми пречи да съм, както споменах по-напред, свидетел на 1:1 история с мъж зависим от хазарта. Мога само да се опасявам как ли биха се развили нещата при някой подвластен на алкохол, наркотици и т.н.

# 103
  • Мнения: 947
Авторке, не може да се сърдиш, че толкова критично се отнасяме към теб. Тук повечето са майки и като майки гледаме на теб като дете, което е забъркало не само себе си, но и бебето си, в нещо много ужасно. Какво очакваш, похвала?
Важното е, че всички тук се опитват да ти помогнат, да ти дадат съвет, защото за съжаление твойта майка се е предала. Преглътни егото си и послушай хората, които ти пишат. Те ти мислят само доброто. Вече си отговорна за още едно човешко същество. Действай разумно, внимателно. И наистина, не записвай този човек като баща на детето си, защото ако не сега, то след време може да имаш големи проблеми и с това. Животът е пред теб и може да е много хубав, ако се дистанцираш напълно от този човек. А той трябва да се лекува. Не да стои при майка си, а да е в специализирано учреждение.

# 104
  • Мнения: X
Относно опциите - винаги има такива, включително и опцията "от трън та на глог", така добре синтезирана от народната мъдрост. Примерно някакси опцията "Звено "Майка и бебе" на наша почва не ми вдъхва особено доверие... Но ми е много интересно да науча повече!

Относно наркоманиите - и аз нямам пряк опит, но да се обобщават човешки съдби и истории и то на база някакви стереотипи ми се вижда деструктивно в случая. Нещата не са черно бели, естествено в случая са доста към черното, но нюансите имат голямо значение, ако ще претегляме мет-зависимия приятел и звено "майка и бебе" примерно като опции. На теория наркоманът е винаги на помпа и е пълна ужасия (като в американски филм - примерно Requiem for a dream), а звено майка и бебе са чисти дрехи и легла, прясна храна и топли стаи (като в американски филм). На практика има нюанси и работещ мет-зависим може и да е по-добре от някои нашенски "социални" опции - примерно ако са като домовете за сираци, особено пък тези със забавено развитие или други подобни проблеми.

Същата работа е и с домашното насилие. Всяка 3та жена е била жертва на някакво насилие поне веднъж, всяка 4та е жертва на домашно насилие. Пак има нюанси - колко често, как, защо, контекст и т.н. Ето, в другата тема стана ясно, че е един инцидент, тук са повече, има и нарко-зависимост и т.н. Не може да се обобщава. Най-хубаво щеше да е всички да живеехме в идеален свят, ама не е така. Трябва да се претеглят различните варианти и ако алтернативата е буквално на улицата в 4ти месец - не съм сигурен, че е по-добра от сегашната. Още повече, че иде зима.

Последна редакция: пт, 13 окт 2017, 18:56 от Анонимен

# 105
  • Мнения: 1 399
Иска ми се да посъветвам авторката да е максимално прагматична, независимо каква линия на поведение ще избере. За добро или за лошо, тя вече е в ситуация, в която трябва много бързо да се превърне в зряла, емоционално стабилна личност. Знам, че ще те обидя, но ако успея и да те замисля, мисля че ще си заслужава - помисли дали когато влезе в конфликт с мъжа си, вече бременна и знаеща, че ще се стигне до физическо насилие, не застраши бебето, на което всъщност държиш. Да, той е виновен, но ти живееш от година с него и го познаваш, и колкото и да е несправедливо да звучи, имаш своята отговорност. Няма как да участваш в такива отношения, да си добра майка и да браниш чест едновременно - ето такива компромиси и преценки ще трябва да правиш непрекъснато, за да си осигуриш, на теб и на детето, нормално съществуване.
Много от момичетата бяха груби, но едно е безспорно - от позицията на опита повечето тук вече сме разбрали къде по трудния начин, къде не, че животът на хората е низ от стереотипи и причинно-следствени връзки - и в този смисъл далеч не е толкова непредвидим, колкото изглежда. Затова и си позволяваме да изказваме предположения, макар и да не те познаваме лично. За жалост и ти не можеш да си позволиш да останеш наивна и добра. Разбира се, говоря за разумните предложения, като да не запишеш детето на мъжа си, при нужда да потърсиш помощ от фондация - разгледай, запиши си контакт на сигурно място, просто за всеки случай - могат да ти съдействат, да те насочат, ако се наложи, дори и в 3, дори и без пари. Това е разумна застраховка.
Нищо непреодолимо не се е случило, но ще трябва да си преговориш и наместиш много от принципите си.

# 106
  • София
  • Мнения: 17 706
Наркоман, боклук, леке, насилник. Няма значение. Неговата майка си е негова и ще е на негова страна след много кратко време. Така че не разчитай на нея и приказките й. Махни се от този човек и се моли на твоята да ти подаде ръка. Друг в тази ситуация няма да мисли най- доброто за теб.

Имаш фикс идея за бебенце и не даваш да се чуе за аборт дори когато е бил по- разумното решение. Тогава не си знаела дали е било здраво детето. Т.е. рискува да родиш един нещастник? Рискуваш да пометнеш, позволявайки такова отношение. А неговият мозък, мисля ти е ясно, е на пихтия, че да прави такива неща.

Дано осъзнаваш нещо. Извадила си огромен късмет, че от такъв повреден тип си заченала здраво дете, не си насилвай повече късмета, стоейки при него.

# 107
  • Мнения: 1 399
Зависимостта на бащата влияе (и то в малка степен) на качествата на спермата,   което дава отражение при зачеването и оплождането. Има достатъчно изследвания по въпроса, с изключение на най-ранните аборти в първите седмици на бременността, след това не се открива връзка между малформации на плода и употреба на наркотици от бащата.
Естествено, не говоря за всички последици от съжителството и обвързаването на майката с такъв човек, само в чисто биологичен план.

# 108
  • Мнения: 2 721
Леле колко си безотговорна. Момиче, сяда ти върху коремема?!?!?!? И ти се чудиш какво да правиш. По добре да брше направила аборт отколкото да ти увреди бебето с тези си изблици.. Извинявай за острия ми тон  но осъзбаваш ли ситуацията си. Новини не гледаш ли? През ден някое момиче е убито или пребито до смърт , от ей такива ла*нари като твоя! Махай се оттам, докато не е станало късно. Както за теб ? така и за бебето!

# 109
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Къде е чувството ти за самосъхранение?
А за детето помисли ли- как ще расте с баща наркоман?
Хора зависими от алкохол,наркотици и хазарт не стават за семейство.

# 110
  • Мнения: 496
Знам, че според вас набиване на канчето действа отрезвяващо върху хората, които са в ситуацията на авторката, но всъщност жертвата на домашно насилие има нужда от разбиране. Има нужда от това да говори, да повтаря, да разказва, а тези отсреща да НЕ ѝ обясняват колко е тъпа и безотговорна. Жертвите на домашно насилие (каквато бях и аз преди 15 години), знаем и сами колко сме тъпи, че сме допуснали да ни се случи тази ситуация. И повечето от нас не сме го допуснали поради това, че произлизаме от семейства, където домашното насилие е ежедневие. Причините, поради които допускаш домашното насилие са различни. Не разбирам единствено тези, които стоят с насилника години, години наред, дори и когато децата им са пораснали и т.н.
Вече в ситуация на домашно насилие, се иска време да осмислиш нещата, за да ти дойде смелостта да избягаш. Не забравяйте, че мозъкът на жертвата е промит до такава степен, че тя е обезверена, на нея ѝ е втълпявано много време, че от нея нищо не става, че без насилника никой няма да я иска, че ако го напусне ще я убие и т.н. и т.н. Иска се време да прогледнеш, а за да прогледнеш имаш нужда от подкрепа - морална също. Моля ви, не казвайте на жертвите, че сами са си виновни. Те и без това си го знаят.
Авторке, с всичко ще се справиш. И аз бях на твоята възраст тогава. Родих на 21. Избягах на 23. Беше ми страшно трудно да се реша, най-вече от страх. Но в един момент прелива чашата. Важно е веднъж тръгнеш ли си/разделите ли се - никакво събиране повече с него. Никога !
Като цяло коментиралите тук са напълно прави за всичко. Просто са малко по-груби, защото на тях не им се е случвало и с право се ядосват, тъй като не разбират как човек може да се вкара сам в тази ситуация.
Хайде успех и пиши как са се развили нещата.

# 111
  • Мнения: 22 036
Никак не е лесно да се оттървеш от насилник, особено такъв, когото обичаш. Като добавим и липсата на подкрепа, момичето е в много тежка ситуация. Дано свекървата и да я подкрепи.

А на Савина не обяснявайте как стоят нещата в болничната система, защото е доста по-запозната от вас.

Метамфетамина е ужасно нещо. Евтин и достъпен е. Има хора, преборили го, но е много трудно, а нейният няма и желание.
 
Аз не виждам причина да искаш да родиш, но вече явно е късно. Замисли се за избора си и използвай всякаква помощ, за да можеш след година-пет да си независима.

# 112
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Не мога да разбера,как може да обичаш някой,който те тормози?

# 113
  • Мнения: 22 036
Не мога да разбера,как може да обичаш някой,който те тормози?


Ами не си изпадала в подобна ситуация. Повечето деца, обичат родителите си, дори и те да са насилници. 
По-лесно става, когато човек има подкрепа, а момичето няма такава.

# 114
  • Мнения: 2 111
Всъщност не знам колко е евтин този нароктик. В Интернет пише, че един грам върви по 60-70 лв. Не съм наясно за колко дози стига това количество, но надали е за повече от 2-3 за човек, който приема от години. Щом младежът си позволява подобни "харчове", вероятно е добре подсигурен материално. Ако е в добро положение, може в бъдеще да си позволи да води дела и да я тормози за детето, ако тя сглупи да го запише като баща.

# 115
  • Сф
  • Мнения: 10 582
За съжаление, наркозависимите крадат, проституират, продават, набавят си пари. Тези дни ми се завъртя това по фейса. Ако решиш можеш да отидеш.Все отнякъде трябва да започнеш, иначе ще свършиш зле..

# 116
  • Мнения: 6 622
Миличка , прочетох историята ти и ми се насълзиха очите. Няма значение как си стигнала до тук ,важното е сега да поправиш стореното. Вече имаш причина да се бориш за нещо по-добро. Още си съвсем млада и ако постъпиш правилно всичко ще се нареди с времето. Просто наистина не трябва да вярваш,че този човек ще се промени някога. Трябва да мислиш само за бебето и за себе си. Преклони глава и се помоли на майка ти да ти прости и да те приеме. Ще е до теб ще ти помага с детето,след като бебето порасне можеш да помислиш и как да се реализираш професионално ,да учиш и т.н.  Повярвай ми един ден ще се появи и правилният мъж за теб. Просто не си губи времето вече. Стегни се и мисли рационално. В никакъв случай не записвай бебето на него .

# 117
  • Мнения: 987
 S.Ilieva най-важното за теб сега е да намериш кой да ти помогне.Опитай да оправиш взаимоотношенията си с майка ти обясни й,че ти не искаш да си с този човек,а като майка трябва да те разбере за детето ти и защо не искаш да го махнеш.Поговорете и може да стигнете до решение добро за всички.Мъжа ти,не мисля че ще спре с глупостите,измъкни се от него и не се страхувай,всичко ще бъде наред,стига да направиш най-доброто за теб.млада си няма да останеш сама и още повече,като се роди бебчо никога няма да си сама.Дори без чужда помощ ще се оправиш.А на повечето коментирали,ще кажа,че нейния насилник я насилва физически,а вие го правите психически,прочетох коментари които ме вцепениха от ужас на най-големия си враг не пожелавам нещата написани от вас,още повече на човек на когото ужким искам да помогна.Успех мила и не се предавай,това което хората ти втълпяват не винаги е така винаги можеш повече,просто им го докажи.

# 118
  • Мнения: 35
Знам, че според вас набиване на канчето действа отрезвяващо върху хората, които са в ситуацията на авторката, но всъщност жертвата на домашно насилие има нужда от разбиране. Има нужда от това да говори, да повтаря, да разказва, а тези отсреща да НЕ ѝ обясняват колко е тъпа и безотговорна. Жертвите на домашно насилие (каквато бях и аз преди 15 години), знаем и сами колко сме тъпи, че сме допуснали да ни се случи тази ситуация. И повечето от нас не сме го допуснали поради това, че произлизаме от семейства, където домашното насилие е ежедневие. Причините, поради които допускаш домашното насилие са различни. Не разбирам единствено тези, които стоят с насилника години, години наред, дори и когато децата им са пораснали и т.н.
Вече в ситуация на домашно насилие, се иска време да осмислиш нещата, за да ти дойде смелостта да избягаш. Не забравяйте, че мозъкът на жертвата е промит до такава степен, че тя е обезверена, на нея ѝ е втълпявано много време, че от нея нищо не става, че без насилника никой няма да я иска, че ако го напусне ще я убие и т.н. и т.н. Иска се време да прогледнеш, а за да прогледнеш имаш нужда от подкрепа - морална също. Моля ви, не казвайте на жертвите, че сами са си виновни. Те и без това си го знаят.
Авторке, с всичко ще се справиш. И аз бях на твоята възраст тогава. Родих на 21. Избягах на 23. Беше ми страшно трудно да се реша, най-вече от страх. Но в един момент прелива чашата. Важно е веднъж тръгнеш ли си/разделите ли се - никакво събиране повече с него. Никога !
Като цяло коментиралите тук са напълно прави за всичко. Просто са малко по-груби, защото на тях не им се е случвало и с право се ядосват, тъй като не разбират как човек може да се вкара сам в тази ситуация.
Хайде успех и пиши как са се развили нещата.
Миличка , прочетох историята ти и ми се насълзиха очите. Няма значение как си стигнала до тук ,важното е сега да поправиш стореното. Вече имаш причина да се бориш за нещо по-добро. Още си съвсем млада и ако постъпиш правилно всичко ще се нареди с времето. Просто наистина не трябва да вярваш,че този човек ще се промени някога. Трябва да мислиш само за бебето и за себе си. Преклони глава и се помоли на майка ти да ти прости и да те приеме. Ще е до теб ще ти помага с детето,след като бебето порасне можеш да помислиш и как да се реализираш професионално ,да учиш и т.н.  Повярвай ми един ден ще се появи и правилният мъж за теб. Просто не си губи времето вече. Стегни се и мисли рационално. В никакъв случай не записвай бебето на него .
S.Ilieva най-важното за теб сега е да намериш кой да ти помогне.Опитай да оправиш взаимоотношенията си с майка ти обясни й,че ти не искаш да си с този човек,а като майка трябва да те разбере за детето ти и защо не искаш да го махнеш.Поговорете и може да стигнете до решение добро за всички.Мъжа ти,не мисля че ще спре с глупостите,измъкни се от него и не се страхувай,всичко ще бъде наред,стига да направиш най-доброто за теб.млада си няма да останеш сама и още повече,като се роди бебчо никога няма да си сама.Дори без чужда помощ ще се оправиш.А на повечето коментирали,ще кажа,че нейния насилник я насилва физически,а вие го правите психически,прочетох коментари които ме вцепениха от ужас на най-големия си враг не пожелавам нещата написани от вас,още повече на човек на когото ужким искам да помогна.Успех мила и не се предавай,това което хората ти втълпяват не винаги е така винаги можеш повече,просто им го докажи.


Благодаря Ви, а и не само на вас!!! Благодаря на тези, които реагираха както подобава.
Живея вече сама. Горе долу се оправям. Расте здраво момиченце. Правих купища изследвания за да разбера дали има проблем. Борбена душичка се оказа.
Колкото до “таткото”, а именно в кавички понеже такъв на моето дете няма да бъде. Определено трябваше да реагирам бързо и да защитя себе си на първо място. Така и направих. Този човек е в миналото. Казват ми, че положението при него ставало по зле... Следователно дори и да заведе някакво дело, не мисля че ще го спечели. Един тест за наркотици и всичко приключва. Много мами гледат децата си сами. Моята също ме изгледа сама. Вярвам, че ще се справя!!!
Пак благодаря на всички за съветите, за помощта ... БЛАГОДАРЯ!!

# 119
  • Мнения: 13 076
Радвам се, че си се отървала. Смело върви напред и не се обръщай никога назад, дори и да те моли. Подобни хора не заслужават прошка.
Ако имаш нужда от помощ, въпроси свързани с бременноста, а и всякакви не се колебай да ми пишеш. Ще помогна както мога. Пожелавам ти здраво и усмихнато бебче! 🌺

# 120
  • Мнения: 496
Благодаря Ви, а и не само на вас!!! Благодаря на тези, които реагираха както подобава.
Живея вече сама. Горе долу се оправям. Расте здраво момиченце. Правих купища изследвания за да разбера дали има проблем. Борбена душичка се оказа.
Колкото до “таткото”, а именно в кавички понеже такъв на моето дете няма да бъде. Определено трябваше да реагирам бързо и да защитя себе си на първо място. Така и направих. Този човек е в миналото. Казват ми, че положението при него ставало по зле... Следователно дори и да заведе някакво дело, не мисля че ще го спечели. Един тест за наркотици и всичко приключва. Много мами гледат децата си сами. Моята също ме изгледа сама. Вярвам, че ще се справя!!!
Пак благодаря на всички за съветите, за помощта ... БЛАГОДАРЯ!!

Браво, гордея се с теб !!! Ще се справиш, няма страшно.

# 121
  • Мнения: 35
Благодаря!

# 122
  • Мнения: 1 399
Само да вметна нещо допълнително. Ако прецениш, смени си екранното име, ако са истинските ти инициали, може би е разпознаваемо. Форумът е достатъчно посещаван, и се говори за случаи, когато информация, споделена тук е използвана (или поне са опитали да я използват) в съдебно дело, мисля точно при развод. Успех!

# 123
  • Варна
  • Мнения: 36 468
Поздравления за взетото навреме и най-вече правилно решение! Желая ти послушно, поспаливо и усмихнато дете Simple Smile

# 124
  • Мнения: X
Поздравления за взетото решение и успешната реализация! Стискам Ви палци и близките, и съдбата да Ви помагат от тук насетне.

Внимавайте в избора си на нов партньор, не правете компромиси, не се впускайте в прекалено бързи връзки с неподходящи хора и не правете второ дете преди да сте сигурни, че това е Човекът, от когото го искате. Предпазвайте се на всяка цена от нежелана бременност, вложете поне година-две "изпитателен срок" в следващия си по-сериозен партньор, който ще е и татко на първото Ви дете! Развивайте се нагоре в житейски план доколкото е възможно. Успех и късмет! Simple Smile

# 125
  • София
  • Мнения: 17 706
Честито и от мен за бебчето и че всичко започва да се подрежда! Късмет и умната! : ))

+ Едно мини наблюдение от мен. Не мога да се въздържа да не отбележа тенденцията на коментарите във времето и според съдържанието на постовете на авторката. Когато нещата бяха кошмар, се изсипаха сума добри женици, които да й кажат по възможно най- грубия начин, че е глупава и е хванала боклук под претекст, че искат да я отрезвят. Сега, когато нещата са подредени вече, 5ма човек на кръст са се разписали. Вероятно другите просто смятат работата си по отрезвяването за добре свършена. ggwp
Предполагам и тя не очаква да ѝ разпънат червения килим с множество похвали, просто си разсъждавам.

# 126
  • Мнения: 2 721
Не е нужно да я хвалим . Според мен просто това е най най-правилното (и единствено) решение , което можеше да вземе! Дано не се връщаш назад и да не даваш шансове.
Успех!

# 127
  • София
  • Мнения: 17 706
Не е, но една добра дума, отнемаща части от минутата, за да я натракаш на клавиатурата, след травмиращо събитие винаги има положителен ефект върху жертвата на насилие. Simple Smile

# 128
  • Мнения: 1 809
Моите поздравления към теб! Пожелавам ти едно здраво и красиво бебе.
Всичко ще се нареди в твоя полза!

Общи условия

Активация на акаунт