Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Да, така е, ама като чуя някой възрастен да ми се оплаква, че трудно си поддържа петстайното жилище, и ми иде отвътре да му кажа "твой проблем". Знам за какво говориш иначе, и в моя род имаме такива, дето стоят по 1 човек на 100 квадрата и охкат, че са им високи сметките, ама много били привързани към дома... Така де.
Разбирам човек да е привързан към къща, двор, земя, две липи отпред... Ама към един бетонен куб какво има да си привързан не ми е ясно.
Извинете за офтопика.

Хората сме ние - раснали сме в ново поколение и нов вид условия. Ние ще сме съвсем друг вид "стари", все пак сме се оформили в други условия. Не може да сравняваш предишните поколения с тяхното "уреждане", труден достъп до жилища и наистина треперене за единия бетонен куб, взет с много връзки, и сегашните, за което жилището е консуматив и е просто едно място от много.

A дано. Ще поживеем и ще видим.

Това, което мен най-вече би ме отказало и от второ, и от трето дете, е мъж, на който не мога да разчитам. След това идват всички изброени до тук причини.🤔

Точно! Най-важното е и двамата да го искат еднакво силно! За другите неща се намира начин.

Аз не ги виждам така нещата. Понеже се наложи да се разведа с три деца, считам, че децата са си по принцип мои. Оттам нататък ако бащата е всеотдаен и свестен - това е бонус. Никога не знаеш какво те чака с един мъж след няколко години. Когато правите детето, ясно, че много го искате, ама след време кой какво ще иска ... знае ли се  

И четвъртото родих с идеята, че детето е добре дошло и дано си го изгледаме двамата с бащата. Засега всичко е точно. Но ако нещо стане и се разделим, няма да си посипя главата с пепел. Децата искам да са ми здрави, оттам нататък - каквото дойде.

Имам едно дете, което се роди след много време опити и на късна за раждане по принцип възраст. Бих казала, че минах през ада, за да се роди, но второ сигурно не бих могла да имам и не мисля, че и по принцип искам.

Бианка, аз думите на Helinor17 ги разбирам по друг начин.
За мен също на първо място беше това да разчитам на човека до себе си. Не да вярвам сляпо, че ще остареем щастливо влюбени. Все пак съм дете на разведени родители и не намирам развода нещо страшно. Даже напротив, но това е друга тема.
С мъжа ми си гледаме децата и къщата заедно и на това много държа. Не мога да си представя да родя деца на човек, който ще чака всяка вечер да му сервирам салатата и ракията, всички домашни задължения и отглеждането на децата да са само за мен, а той да хвърля някакви пари на масата и да се бие в гърдите, че издържа семейство.
За мен мъжа трябва да е на първо място мой партньор. Единственото нещо, което моя не е правил е да кърми, по разбираеми причини.

Ами да, ама и моя първи съпруг даваше вид на много всеотдаен няколко години Даже вечно ме питаха как съм намерила такова добро момче, бля бля бля Та след неговото изперкване аз лично допускам, че всеки мъж може да откачи в някакъв момент. (след един развод няма как да си бъдеш пак в розовите облаци както преди)

Toва е така, ама там вече никой не е застрахован.

Аз бих погледнала на нещата и от друга гледна точка. На мнение съм, че една жена може да си позволи да роди три деца, ако смята, че е в състояние да се справи и сама в отглеждането им. Тук визирам всички усилия, които ще й се наложи да полага сама в случай, че се раздели с бащата на децата или недайси боже се случи той да почине.
Сигурност няма в нито една ситуация, но както всички тук са наясно, особено жените родили и отглеждащи три деца, да си родител не означава да осигуриш на децата само финансова сигурност. Човек трябва да разполага и с физически и емоционален ресурс да ги отглежда. Аспектите, върху които може и трябва да се разсъждава при вземане на решение за броя деца, са повече от един.

Е разбира се, че е така. Но човек се справя както може със ситуациите в живота. Аз не съм подозирала грам, че ще ми се наложи да гледам сама три деца - справих се. Още по-малко съм допускала втори брак и още едно дете. Животът поднася изненади

Изобщо е безсмислено да се търсят причини да родиш / да не родиш - това си е лично решение на всяка жена.

Ние сме в 80 квадрата с 3 момичета. Не ни е тясно, нито те имат нещо против да са в една стая. Реално ежедневието е такова, че се засичаме вкъщи вечер за по няколко часа. През деня всички са по задачи - работа, училище, ясла. Вечер обичат да се гушкат, да гледат заедно тв. Не ми е било фактор при решението за 2-ро и 3-то броя на самостоятелните им стаи. Единствено се притеснявах от боледуването, защото понякога се засичат и трите или пък се редуват и е ужасно. Можехме да си позволим и кредит за по-голямо жилище, но голяма част от семейния бюджет отива за децата. Голмата ходи на уроци и езици, средната активно се занимава с музика. Та, въпрос на приоритети...

И аз не мисля, че е решаващо големината на жилището и боря на стаите. В големите градове хората живеят на тясно.  Всяко нещо си има плюсове и минуси. 
Ние и място и възможности имаме, ама какво от това. Важното е децата да се гледат с любов и желание, всичко останало е второстепенно.

Много се радвам на майките с повече от две деца. Страхотно е да чета тема като тази, в която виждам колко семейства се справят успешно с отглеждането на повече деца. Страхотни сте!

Аз никога не съм си представяла, че може да ми се прииска да имам трето, но животът и ситуациите, в които се намираме, често ни променят мирогледа. Докато правехме опити за второ, си бях казала, че забременявам, раждам и приключвам с този "женски" ангажимент. Но когато бях бременна с второто някъде в 7мия месец, нещо ми стана и ми се прииска да имам още едно. И нали знаете, когато се прокрадне някоя мисъл, тя лека полека узрява. На мъжът ми любимото му е да е баща, така че той би се съгласил и на още две. Финансово можем да си позволим още едно, така че това не е основен фактор при нас. Притеснява ме по-скоро, че съвсем няма да ни остава време за нищо, ще ни бъде доста натоварено ежедневието, ще има моменти на тотално изнервяне и т.н. Първите години ме притесняват и колкото и лесни да са в някои отношения бебетата, недоспиването не ми се отразява никак добре и понякога откачам. Отделно, кърмените бебета доста време са си лепнати за нас за един период от време и личното ни време е силно ограничено. Каката я кърмих 1 година, сега малкия е на 8 месеца и още го кърмя, та и третото ще искам да си го кърмя. Удобно е кърменето, но в един момент дотежава. Още една бременност определено едва ще я издържа, не ми е приятен този период. Но се замислям, че притесненията ми основно са свързани с първите години от отглеждането на дете, които бързо отминават. Може би по-важно е някой ден, като се обърна назад, да знам, че съм отгледала три деца, да се радвам на успехите и любовта им. За мен да имаш деца е най-смисленото нещо в живота. Откакто съм с две, душата ми се напълни. Знам, че ако са три, ще е още по-хубаво. Засега, обаче, още се колебая, защото често се чудя дали не си надценявам възможностите. Да, на фона на цял живот, няколко години повече с бебета и малки деца не са нищо, но нали все пак, трябва да преминем през тях. Ако имаме трето, не ми се иска да е с много голяма разлика от другите две, така че това допълнително би ни затруднило. Както каза някой по-назад, наистина трябва да си малко луд да искаш повече деца. Ние с ММ май сме от тези лудите, а до скоро се имахме за нормални и смятахме, че трябва да сме стандартно семейство с две деца. Ще видим дали ще се решим. Сега второто е още бебе и, може би, като ми размине малко бебешкия период, ще се реша.