Аз след третото дете минах през развод, разделяне на бизнеса и още един куп ужасии, и през всичко това бях буквално съвсем сама. Родителите ми са далеч, а и с нищо не помагат по принцип. Сестра ми и най-добрата ми приятелка също бяха в друг град. По едно време не можех да се храня, не можех да живея нормално, бях станала като сянка. Един ден просто си казах - хайде стига, почвай да си живееш живота. Ще си бъдеш супер, само да се стегнеш. И го направих. Сигурна съм, че ако се бях оставила на кофти мисли, щях да се разболея, просто усещах, че съм на косъм да не съм здрава повече.

И така тръгнах на спорт, почнах да си купувам нови дрехи, да си угаждам за каквото се сетиш. Почнах сама да се глезя, както се казва, защото нямаше кой друг Simple Smile Съответно и съдбата ми се усмихна - веднага ми се появиха кандидати за излизания, срещнах най-случайно мъжа си и така нещата тръгнаха в съвсем друга посока. Мисълта ми е, че винаги трябва да намираме начин да се грижим и сами за себе си, дори и в трудни моменти, иначе - кофти стават нещата.