Имам за пример един възрастен баща - от съседския кръг- не патриархални, а направо от 18 век разбирания , селски манталитет .... и детето му страда. Добър човек, но е заседнал -мисловно- в миналото.
- Публикувана: 23 ноем. 2017, 23:02 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2019, 22:42 ч.
Жената Везни - Тема N°7
Парадоксът е, че докато бях тийн майка беше една от най-отворените майки. И на дискотека ме пускаше, и на купони. Още по странното е, че тя дори не е била такава каквато очаква от мен да бъда с ММ. Може би иска да ме предпази от някакви нейни грешки, не знам. Абе за отношенията ми с майка ми мога да напиша роман и то в няколко тома.
Е, хубава работа. Влизам в темата за везните в месеца на рождените ни дни и какво да видя - за бръчки и кремове си говорите 
То вярно, че есента малко депресивно действа де, ама не се давайте
Иначе аз съм Везна с асцендент Козирог и луна в Стрелец и не съм най-оптимистичния човек на света, макар че се понаучих последните години да не се отчайвам толкова от нещата, които не се случват както аз искам. Понякога обстоятелствата и късмета просто не са на твоя страна, не е въпрос на самозаблуди или пък бездействие. Друг път животът пък ще ти спусне някоя златна възможност от нищото, без да си си давал много зор. Та така, колелото се върти..
То вярно, че есента малко депресивно действа де, ама не се давайтеИначе аз съм Везна с асцендент Козирог и луна в Стрелец и не съм най-оптимистичния човек на света, макар че се понаучих последните години да не се отчайвам толкова от нещата, които не се случват както аз искам. Понякога обстоятелствата и късмета просто не са на твоя страна, не е въпрос на самозаблуди или пък бездействие. Друг път животът пък ще ти спусне някоя златна възможност от нищото, без да си си давал много зор. Та така, колелото се върти..
Зависи, след 20 дни правя 41г, а малкият ми син е на 3г. Мога да кажа, че влагам много повече мисъл и чувства в отглеждането му. Не, че не влагам и за големия, но някак е по осмислено, по осъзнато, радвам се на всеки миг и се наслаждавам как расте. Не мисля, че има значение на колко е жената, важно е да е намерила подходящата половинка и да се чувства готова. Няма възраст за едно желано дете.
*Камея, според мен всички те разбраха, но решиха все пак да споделят къде стоят те самите по скалата на готовността за семейство и деца (или деца без семейство, кой както го схваща). А други пък (в т.ч. и ти) се отклониха малко в посока дали е добре рано или късно да се ражда (а също и как усещат остаряването). Лошо няма. Темата е по принцип клюкарска и допуска изказвания тип „спам“, както и по-сериозна информация, като тази, която ти си дала. Аз също те разбрах и споделих, че за мен ключова е вътрешната самонастройка, или готовност, или каквото там. Настройка, каквато твоите познати и пр. са нямали, а пък от наще хора в темата, единствено Ади споделя, че я притежава (няма нужда да цитирам, мисля).
Относно рождените дни - при нас всеки решава какво иска за рождения си ден. ММ обикновено иска парти, аз предпочитам пътувания. За тази година сме запланували 1 седмична ваканция - бунгало, басейни, всякакви глезотии за хлапетата. Ще се позабавляваме. От много години, не празнувам с приятели, само ние някъде за няколко дни. Някак си ми е по-добре така. Обикновено има и торта (ако не забравя).
Личи си,че е месецът на Везните,а
Никога не съм изпадала в дупки преди или след РД. Така като гледам май съм една от най-говмите,а не ми пука изобщо,до мин год ми искаха лична карта,когато си купувах бира.Замислям се на колко год съм,ако ме питат
Това за възрастните родители е поредната комплексарска глупост.Не може да се сравняват опити с хора,жияели в др време на сегашното. Едно врвме и младите родители са били доста партиархално настроени
Аман от тъпи клишета,значи!
Никога не съм изпадала в дупки преди или след РД. Така като гледам май съм една от най-говмите,а не ми пука изобщо,до мин год ми искаха лична карта,когато си купувах бира.Замислям се на колко год съм,ако ме питат
Това за възрастните родители е поредната комплексарска глупост.Не може да се сравняват опити с хора,жияели в др време на сегашното. Едно врвме и младите родители са били доста партиархално настроени
Аман от тъпи клишета,значи!
Казват, че след 30 живота тепърва започва ... Дано!
Превалих ги и си променям мисленето та ми се ще да е вярно.
Другия вторник ми е рд- то. Може би защото само тази възраст/дата е с точно име (към Голгота още вървя, но май я стигнах) та при мен се почна и ми върви като на бедна куче тоягите.
Въпрос на време е да остана без работа.
Въпрос на време е да изгубя първата си кола заради чужд запор.
Нямам деца, мъж/гадже което също ме отчайва.
Всичко върви надолу.
Нямам пари да си празнувам рд-то, а и няма с кого.
Все ми се иска да вярвам, че след дъното пътя е само на горе, но не успявам. Или това не е дъното.
Уморих се...
Превалих ги и си променям мисленето та ми се ще да е вярно.
Другия вторник ми е рд- то. Може би защото само тази възраст/дата е с точно име (към Голгота още вървя, но май я стигнах) та при мен се почна и ми върви като на бедна куче тоягите.
Въпрос на време е да остана без работа.
Въпрос на време е да изгубя първата си кола заради чужд запор.
Нямам деца, мъж/гадже което също ме отчайва.
Всичко върви надолу.
Нямам пари да си празнувам рд-то, а и няма с кого.
Все ми се иска да вярвам, че след дъното пътя е само на горе, но не успявам. Или това не е дъното.
Уморих се...
Родители, брат, сестра, приятелка?
Най-близкия човек за мен беше брат ми. Както казваше бившата гад- все пак не ми е роднина, че да му пука за мен
.А понякога децата ни, предпочитат другия родител.
Работа съм напускала, потънала до ушите в кредити, с безработен партньор за доста години и дъщеря в последните класове.
И трябваше да мисля и за тях, не само за себе си.
В същото време, майка ми се наливаше с алкохол, за да си отиде след любимото си дете.
Дъно няма, просто преосмисляш целите си.
Plava, започни с благодарността. Например, дай си сметка какво имаш: не може да е съвсем нищо. И помисли как можеш да празнуваш, без да са ти нужни средства или някой „специален“ (може би с близките, а не с мъж/приятели).
Ако има дъно и си го достигнала, имаш 2 пътя: или да се удавиш, или да се спасиш. Изборът е твой.
Според мен ще се справиш, само си дай време!
Ако има дъно и си го достигнала, имаш 2 пътя: или да се удавиш, или да се спасиш. Изборът е твой.
Според мен ще се справиш, само си дай време!
То и позитивното мислене е клише, доста се надценява позитивността. Сама по себе си тя не решава проблеми, спомага да се крепи, окуражи човек, но не ги решава. Действието, нагласите имат роля.
Да, поддържам все още тезата си, че човек овреме трябва да си реши на кое важно за него нещо да сложи акцент и да действа по посока осъществяване, а пък после да не се сърди за изборите, които сам е направил. Тази тенденция с късните раждания след 40, ако няма медицински причини, спънки и т.н, няма как да ми се хареса. Кога ще стават баби и прабаби... Да си дадат време и за бабинство. Щото и то носело голяма радост, аз държа и баба да стана един ден-живот и здраве.
Относно споменаването на нещастните хора и от двете групи - тези с деца и тези без деца. В старческите домове, ако запитате изоставените възрастни хора дали съжаляват, че са създали децата си, какъв ще е отговорът им? Аз мисля, че не съжаляват, че са родители въпреки евентуалното лошо отношение, ако има такова, от страна на порасналите им отрочета. Родителят си е родител и обича, независимо дали среща грижа, внимание и благодарност. Безусловната любов, както я определят. С или без щастие/нещастие си заслужава да станеш родител, най - малкото за да се грижиш и мислиш не само за себе си, а и за още един човек - детето.
Мяуче, забелязах постовете ти, прочетох ги, разбрах те.
Да, поддържам все още тезата си, че човек овреме трябва да си реши на кое важно за него нещо да сложи акцент и да действа по посока осъществяване, а пък после да не се сърди за изборите, които сам е направил. Тази тенденция с късните раждания след 40, ако няма медицински причини, спънки и т.н, няма как да ми се хареса. Кога ще стават баби и прабаби... Да си дадат време и за бабинство. Щото и то носело голяма радост, аз държа и баба да стана един ден-живот и здраве.
Относно споменаването на нещастните хора и от двете групи - тези с деца и тези без деца. В старческите домове, ако запитате изоставените възрастни хора дали съжаляват, че са създали децата си, какъв ще е отговорът им? Аз мисля, че не съжаляват, че са родители въпреки евентуалното лошо отношение, ако има такова, от страна на порасналите им отрочета. Родителят си е родител и обича, независимо дали среща грижа, внимание и благодарност. Безусловната любов, както я определят. С или без щастие/нещастие си заслужава да станеш родител, най - малкото за да се грижиш и мислиш не само за себе си, а и за още един човек - детето.
Мяуче, забелязах постовете ти, прочетох ги, разбрах те.
То и позитивното мислене е клише, доста се надценява позитивността. Сама по себе си тя не решава проблеми, спомага да се крепи, окуражи човек, но не ги решава. Действието, нагласите имат роля.
Да, поддържам все още тезата си, че човек овреме трябва да си реши на кое важно за него нещо да сложи акцент и да действа по посока осъществяване, а пък после да не се сърди за изборите, които сам е направил. Тази тенденция с късните раждания след 40, ако няма медицински причини, спънки и т.н, няма как да ми се хареса. Кога ще стават баби и прабаби... Да си дадат време и за бабинство. Щото и то носело голяма радост, аз държа и баба да стана един ден-живот и здраве.
Относно споменаването на нещастните хора и от двете групи - тези с деца и тези без деца. В старческите домове, ако запитате изоставените възрастни хора дали съжаляват, че са създали децата си, какъв ще е отговорът им? Аз мисля, че не съжаляват, че са родители въпреки евентуалното лошо отношение, ако има такова, от страна на порасналите им отрочета. Родителят си е родител и обича, независимо дали среща грижа, внимание и благодарност. Безусловната любов, както я определят. С или без щастие/нещастие си заслужава да станеш родител, най - малкото за да се грижиш и мислиш не само за себе си, а и за още един човек - детето.
Мяуче, забелязах постовете ти, прочетох ги, разбрах те.
Да, поддържам все още тезата си, че човек овреме трябва да си реши на кое важно за него нещо да сложи акцент и да действа по посока осъществяване, а пък после да не се сърди за изборите, които сам е направил. Тази тенденция с късните раждания след 40, ако няма медицински причини, спънки и т.н, няма как да ми се хареса. Кога ще стават баби и прабаби... Да си дадат време и за бабинство. Щото и то носело голяма радост, аз държа и баба да стана един ден-живот и здраве.
Относно споменаването на нещастните хора и от двете групи - тези с деца и тези без деца. В старческите домове, ако запитате изоставените възрастни хора дали съжаляват, че са създали децата си, какъв ще е отговорът им? Аз мисля, че не съжаляват, че са родители въпреки евентуалното лошо отношение, ако има такова, от страна на порасналите им отрочета. Родителят си е родител и обича, независимо дали среща грижа, внимание и благодарност. Безусловната любов, както я определят. С или без щастие/нещастие си заслужава да станеш родител, най - малкото за да се грижиш и мислиш не само за себе си, а и за още един човек - детето.
Мяуче, забелязах постовете ти, прочетох ги, разбрах те.
Извинявай, но раждала ли си на 40 та си толкова компетентна? Наистина човек е добре да има свое мнение, но когато се опитва да наложи своите разбирания, е не само навлизане в личното пространство, но и признак на липса на възпитание. Мисля, че е време да престанеш с обобщенията
Аз се спрях с ненужните спорове,сигур щот съм динозавъра в темата или просто по-умна,дет го казват хората...ама има обобщаване на едро-на едро... Не годините,а личните качества правят човек добър или лош родител. Има закостенвли и тъпи "кюфтета" на по 20 и готини и енергични родители на по 50. Изкл. глупаво е да се обобщава и категоризира с голямата лопата
И сета последно-то ясно,че тук всички сме везни и можем да си спорим колкот си щем,ама ще е жалко. Да имаш дете е лично и осъзнато решение и отговорност-на 29,на 45 това си е работа само на майката и на бащата. Не някой да се смята за меродавен и да си вре носа там,където не трябва
И сета последно-то ясно,че тук всички сме везни и можем да си спорим колкот си щем,ама ще е жалко. Да имаш дете е лично и осъзнато решение и отговорност-на 29,на 45 това си е работа само на майката и на бащата. Не някой да се смята за меродавен и да си вре носа там,където не трябва
