Любители на Котки - Тема 119

daviz, точно над твоя пост има негова снимка.
Ето го пак. Примирен със зайците и моя крак.
Уха, Късметка!
За зимата сподели, предполагам не я усещате.

Прекрасни котанчовци

Ето го и моя рижунчо Едно от местенцата му за спане е този кашон...

А ето как се спи на два стола


Абе Котуньо с всеки изминал ден става все по-Убав и по-Убав

Давиз, твоя рижко като нашия рижко

Късметка как се е излегнала, бохем

Даам.  Все по-Убав. Щот прилича на майка си. 

Зимата... Зимата я гледаме през прозореца и веднъж ден една бърза обиколка на терасата, да развее гащурите
Понякога и става топло и гледа да отиде в неотоплявана стая, за малко

И моя за малко на балкона. И се разтресе като "Титаник".

Котуньо е станал такава прелест, няма нищо общо с онова рахитното малко бръмбарче. Много е красив!

Мишелин, много ми харесват такива котковци като твоя. Явно има нещо в късокосместите, което ми се нрави. А на втората снимка ми прилича по нещо на Пинко - Розовата пантера, но не мога да загрея по какво

Майче, напълно съм съгласна, че се е метнал на майка си Чаровница си ти голяма

Орхидея, имаше един момент, в който го наричахме Пинко или Пинки, защото на места козинката му розовееше, беше си точно като Пинко - Розовата Пантера Той и сега розовее на моменти )))

Ето, усетила съм му нюансите

Здравейте мами на прекрасни пухени топки, включвам се и аз във вашите редици. От октомври си имаме Ари, намерихме я пред един гараж в Редута, на около 2 месеца, закачи се с нас, взех я и пусна прежда, поиграхме си и я оставихме. Два дни не спрях да мисля за нея, стори ми се много самичка и много малка, носеха й храна от съседните блокове, но това не ме караше да се чувствам по-добре. Уикенда заваля из ведро, гледах през прозореца пороя и си мислех за писана, облякох се набързо, грабнах чадъра и се върнах в Редута за нея. пред гаража, в който живееше се беше образувала огромна локва, която стигаше до глезените ми, но някъде там чувах маукането й. Хвърлих няколко камъка в локвата и по тях стигнах до нея, измъкнах я от гаража подгизнала, трепереща, но много благодарна, защото не спря да мърка в колата, свита в скута ми. 40+ бълхи (толкова убих, не знам къде се бяха побрали по телцето й), малко глисти и две къпания по-късно, Ари вече е част от нас и се чувстваме прекрасно. Обича да цока ръкава на една пухена блуза, винаги трябва да е около нас, играе си с часове с всякакви интересни за нея неща, много е контактна и гледа изключително ококорено, много учуден вид има Заведохме я на ветеринар сложиха й две ваксини в период от месец, обезпаразитиха я допълнително и в петък дори я кастритахме. Да чукна на дърво, много добре мина кастрацията, направили са й козметичен шев, т.е. никъде не се виждаха конци и се възстанови много бързо, сигурно, защото е още малка. Прибрахме си я, тя веднага се изпишка и отиде да чака до купичката за храна, след това игра, тича, опитах се да я огранича малко в движенията, но не ми се получи много. Близа се около раната и не даде вид да я боли, въпреки това на следващия ден след кастрацията й дадох обезболяващото, което докторът беше приготвил. Единствното, което ме разтревожи са завишените лимфоцити (поисках кръвни изследвания преди операцията) 13.4 при горна граница 7, лекарят каза, че е възможно да са по-високи, защото е още младо коте, но предложи да ги повторим след 2 седмици. При някой от вас имало ли е подобен проблем?

Поздрави от нас и благодаря за всичко полезно, което сте изписали назад в темите, изчетох ви на един дъх:

Mushista, прелестна е, много красиво коте. Изглежда и много щастлива вече. раво за жеста, който сте направили и честит член на семейството!

Oх, ох, да му имам шапката за баня! 

Mushista, прекрасна е! Дълги години да се радвате една на друга! 

Мишелин, доколкото знам този цвят котки официално ги наричат "розови". 

Давиз, добре дошла с прелестния Каспър! 

Да ѝ имам хубавите кюлоти на Късметка! 

А Котуньо!    Той си знае, че винаги с удоволствие гледам оранжевото му кожухче! 

А не, шапката е един път и аз искам , моля

Добре дошла на Ари - много чаровна страхотни са всички хора които се грижат така добре за коте

Момичета здравейте, много разчитам на Вашия опит с котаните. Аз имам три, които са спасени от улицата , разбира се веднага заведени на лекар и кастрирани. Но се наложи да прибера и четвърто коте, което е било собственост на жена , която почина от рак за 2 седмици и трябваше да изхвърлят котана на улицата. Да обаче жената е била с ограничени финансови възможности и не е кастрирала котана. Сега в къщи е един ужас , денонощно сме подложени на непрестанно гърлено мяукане, котката е разгонена, дива и разкъса подматрачния плат на дивана да се крие там. Въпроса ми е колко ще продължи това и възможно ли е да се кастрира в този период когато е разгонена

Нещо не ми се получи със снимката на любимото ми коте и внучката.