Искам да кажа ... (142) през януари 2018

Уж като на много други места е живота, ама не съвсем понякога:

Отзад напред – последно ни блокираха скайпа, за разговори де, ама то без тях опциите са много. Местните телеоператори (те са два и изборът на клиента клони към нула), явно са решили, че печалбата им е малко и това е начин, който не изисква кой знае какво вложение. Пакета за домашния интернет, който ползваме, е около 100 щатски долара месечно и това е от най-евтините...ама той включвал и стационарен телефон, и супорнайсе телевизионни програми и т.н. Е, махнете ги, аз не ги искам, само нет ми трябва...не можело. Сега, който иска да ползва скайп или нещо си друго от вида на  VoIP  , трябва да ползва  VPN, обаче да плати за същото допълнително около 14 долара месечно, иначе е незаконно.

Това, което изяжда голямата част от финансите на живеещите тук, е образованието, медицинското обслужване и наемите. Просто алтернативите, ако въобще ги има, не са много... Образованието е частно, като се започне още от яслите, и наистина скъпо, а доколко си струва парите – още разсъждавам по въпроса и не съм сигурна накъде клоня. Синът ми, например, твърди, че е изкарал тук с математиката, която е учил в България, няколко години без да учи, а учителите му все го хвалеха, като добавяха „ама е много мързелив“, на което  аз имах кратък отговор – знам! Здравеопазването е голяма драма, защото отскоро има задължителна минимална застраховка за всички резиденти, ама тя е колкото да не е без хич. А и понякога и да я имаш, че и да е на средно и над ниво, не е кой знае каква помощ, пример – операцията на малката, отказаха да платят дори и един цент, защото била родена така, в държавна болница, само операцията ни струваше около 4500 евро...това съотнесено към факта, че има хора, които работят за 150 на месец;) Консултация при джи пи – цените започват от 50 евро и стигат до не съм сигурна колко точно. С наемите уж избора е по-голям,но и това е на теория, защото можеш да работиш в район, където не можеш да си позволиш да живееш, а да живееш и през две емирства, ама...трябва да си шофьор и с железни нерви, че трафика и пътя до работа и обратно,  ще ти изяжда между час и пет (примерно) дневно. Смятам е ясно, защо има много хора, които работят тук, но са без семействата си и предпочитат да им пращат пари, някои не се виждат  с години и си ходят само за сватби и погребения... И да, има фирми, които плащат част или  цялата стойност, на наем, образование и добра медицинска застраховка, но са малко и обикновено е за по-високите позиции в йерархията т.е. отново  се оказва, че е по-добре да си богат и здрав, отколкото беден и болен.

Съжителството на семейни начала е незаконно тук, не казвам че не се практикува масово, само е незаконно. И ако от време на време, някоя двойка изгори и я приберат на топло и придобият известност, обикновено има нещо друго, не само съжителството, инак огромна част от пришълците биха строили и пълнили затворите;) Незаконни са също абортите и да родиш дете, без сключен брак.

Незаконна е и употребата на алкохол (закупуването на такъв също), без да имаш лиценз за това, издаден от полицията. За да имаш право да подадеш молба за лиценз обаче, има достатъчно условия – нужно ти е писмо от работодателя, че не е против  да притежаваш такъв, трябва ти договор за наем на твое име (тоест имаш къде да се алкохолизираш без да приобщаваш и да пречиш на мирните въздържатели), има изискване и за минимум заплата мисля. Естествено, трябва и да си християнин, или поне не мюсулманин, за да ти приемат молбата за лиценз, защото официалната версия е, че ние пием, те дори и не гледат...ама ако нямаш лиценз, просто палиш колата и минаваш в съседното емирство, където в безмитната зона, продават алкохол само срещу пари. В един такъв магазин си купих карнобатска на същата цена почти като в центъра на Варна.

И проституцията е незаконна, ама пък избора е голям – и като цени, и като асортимент;)

Расизмът също е навсякъде, ама отново неофициално, колкото по-нависоко,  толкова по-рафиниран, на всякаква основа – религиозна, расова, цвят на кожата, държава от която идваш и тн., и тн. Годините, прекарани в подобна среда, се отразяват различно – майка ми и една приятелка съвсем ги изби на расизъм, а аз имам чувството, че и да съм имала някакви наченки – съвсем закърняха, но то навярно е свързано и с личния опит, а и с как възприемаш събитията.  Срещнах толкова разнородни люде, добро ми е правено от всякакви хора (е, и не особено добро също) и избирам да вярвам, че хората са в основата си едни и същи навсякъде, а това, което ги дели много често е ограниченията на израстването им, което би било твърде елементарно да се сведе до едната религия.

От друга страна, толкова е пъстро населението тук, че почти всичко изглежда нормално – мога да отида по пижама или официална рокля почти навсякъде и няма да бъда обявена за луда, просто ще си помислят, че е ок за мястото, от което идвам.

И сега за по-забавно:

Шарен е живота тук – като беше големият в седми клас, в училището, в което учеше бяха 72 националностти, неговия клас бяха най-вече шотландци, не питайте как му разбирах английския. Вече е почти на 18 младежа, най-добрия му приятел е наполовина мексиканец, наполовина германец, а гаджето – малайзийка/британка.

Мързелът е стимулиран почти като добродетел – на бензиностанция няма нужда да излизаш изобщо от колата: пълнят ти резервоара, прибират ти парите, носят ти и фактурата, ако си настояваш за нея; където и да живееш, има поне няколко супермаркета наоколо, от които дори и един хляб да си поръчаш, ти го доставят без допълнително заплащане (син ми редовно си поръчва кола, за да не му се налага да слезе няколко етажа надолу и да прекъсне каквото там играе онлайн); на излизане от паркинга в повечето молове има бариери и трябва само да напъхаш билетчето си, бариерата да се отвори и да напуснеш...необяснимо за мен, до доста от тези бариери стои един младеж, на който можеш да си дадеш билетчето и той да го набута вместо теб, а ти просто да си продължиш; 

Има още много, вероятно, ама не мога да се концентрирам за повече...някой, ако нещо го интересува, да пита, а аз ако знам – ще си кажа!