Как да забравя този човек?

  • 21 798
  • 253
  •   1
Отговори
  • Мнения: 89
Здравейте, темата е малко дълга и се надявам да не ви отегча, но наистина искам да я споделя с вас и да ми дадете някакви съвети. Моля само предварително да не ме осъждате или корите,  аз осъзнавам сложността на ситуацията сама.

В момента съм на 25, всичко започна преди 6 години. Бях на 19.

Влюбих се много в едно момче, с което съдбата ни срещна случайно, деляхме общо работно място. В началото ми беше много неприятен и ме дразнеше, дори го ненавиждах, но с времето това се превърна в много силно влюбване. Странното беше, че още преди аз да се влюбя в него, той се държеше много мило с мен,  винаги ми казваше чао като приключи работа, питаше ме как съм и дори по време на отпуската ми лятото ми беше предложил да излезем и ми каза, че искал много да му се доверя и че не ми мисли лошото.  Аз обаче бях доста мнителна и се ядосах, че ме кани да излизаме като му обясних, че сме само колеги и няма как да се виждаме ей така извън работа. С една дума, го отрязах. А само ако знаех, че друг шанс да изляза с него няма да имам, щях да приема...

По-късно, когато се влюбих, от негова страна също имаше чувства, всички колеги се бъзикаха с това и той се държеше на моменти доста особено спрямо мен. Идеята е,че аз не желаех слухове и драми на работното място и се мъчех да го избягвам, като дори не си говорех с него, много се притеснявах от присъствието му и не исках да се изложа или да ми личат чувствата и често се отнасях малко студено от страх. С времето чувствата и емоциите спрямо него се усилиха, сънувах го постоянно, тревожех се ако закъснява и се вълнувах само като някой спомене името му. До този момент не бях изпитвала толкова силни чувства към някой и някак се мъчех да ги притъпя, защото не виждах смисъл от тях. Миналите ми влюбвания и симпатии бяха все несподелени (с изключение на едно) и за това исках да се предпазя от това да страдам пак...но не успях.

Понякога, момчето пускаше песни с определени послания (обикновено едни и същи всеки път като бяхме на смяна заедно.) Друг път правеше странни подмятания малко драматични и двусмислени и това ме объркваше. Буквално се държахме като оглупели и хванати от гората защото и той ту искаше да е близо до мен, ту ме отбягваше. Сигурно сме изглеждали смешни и нелепи, а аз все пак държах повече на работата си и беше абсурдно да направя някаква крачка...а и не знаех на 100 процента дали ме харесва, можеше и да се престува, кой знае.

Случи се така,  че на едно излизане с него и другите колеги на дискотека, аз прекалих с пиенето (по принцип не пиех и не носех на алкохол) депресирах се и започнах да плача, защото го виждах, че танцува (без да интимничи) и си говори с другите колежки. Пропуснах да кажа, че много момичета като цяло го харесваха и му обръщаха внимание, аз не можах да допусна да съм една от многото "маймуни на клона".

Освен това, те го харесваха повече за краткраен флирт или бъзици, но нито една не изглеждаше влюбена в него. Той си беше и леко особен и характера му беше доста труден,  имаше моменти, в които човек не можеше много да го разбере защо казва дадено нещо или постъпва по даден начин.

С мен не се отнасяше като с другите колежки и внимаваше с шегите, за да не ме обиди, което аз искрено оценявах.


Та след като се напих и започнах да плача и да буйствам малко, той забеляза това и ме извика да поговорим насаме в едно отдалечено помещение в заведението, което беше празно и нямаше да ни подслушват или гледат.

Попита ме защо се държа така и какво има и аз не издържах и му признах,че имам чувства към него и ми е много тежко от това,че се виждаме всеки ден и не можем да общуваме дори.

Очите му се насълзиха и ме погледана, като започна да се оправдава,че не е на ти с отношенията с хората и не можел и да помисли за връзка, заради тежкия си живот и миналото си. (Пък аз не съм и споменавала,че искам връзка с него.) Каза ми,че нищо не може да направи и че трябва да преодолея страха си и поне да ходя при него на работа да си говорим. Реших,че явно няма нищо към мен и ме отрязва, но после ми каза да го погледна и да го целуна. Аз, естествено се ядосах и започнах да говоря много,че това е подигравка и ако не ме харесва, няма нужда от никакви целувки. Заобяснявах се много и в един момент той просто ме целуна. Имах чувството,че времето спря, но щом се опомних се отдръпнах и се върнах при другите, все едно не е станало нищо.

Като излязохме всички от заведението, той ми извика такси и ми каза от понеделник да си говоря вече с него, но аз си замълчах. В понеделник се чувствах ужасно зле от напиването ме боля глава много и исках да забравя всичко. Когато отидох на работа, той ме попита помня ли какво се е случило в дискотеката но пред всички (той си споделяше с няколко колеги доста неща и явно им е казал.) Това ме обиди и засрами много и казах,че всичко съм забравила заради алкохола. Направих се,че не знам и не помня нищо и от този ден той много се отдръпна. Започнахме да се караме и да се заяждаме а аз  започнах да мълча около него все по-често.

В един момент ми омръзна от тази невъзможна любов и тази драма, отрази се и на работата ми, той стана много мрачен в мое присъствие и реших да напусна. Написах му едно писмо и стихотворение и се сбогувах.

Но се случи така,че все пак започна да ми липсва много и не успявах да го забравя. Прекалих и станах досадна спрямо него, започнах да му пиша често в социалните мрежи, а той пък един вид се криеше и накрая ми каза,че ме ненавиждал. Въпреки това, имах надежда поне да останем добри познати а защо не и приятели...той беше добър човек вътрешно и много си приличахме в някои аспекти. Знаех,че приятелство ще ми стига дори да го обичам много. Щеше да е по-добре от нищо.

В отчаянието си, изгубих разума си изцяло и помолих братовчедка ми да ми помогне за този случай. Тя започна да общува с него съвсем като на шега, и беше нещо като двоен агент. Но щом той  разбра,че тя е моя братовчедка, й предложи да се видят, започна да й пише, звъняха си уж ей така да убиват време и мен това ме дразнеше. Тя ме убеждаваше, че го прави само заради мен и той не я интересува.

Но след като започнаха да си общуват повече, братовчедка ми започна да ми казва, че той една добра дума не казвал за мен и дори се стигна до там, че по някакъв начин той бе решил,че съм правила магии пред заведението, в което работел и ми пишеше странни смс-си. Имах познат, който се занимаваше с таро и бях прибегнала до това да ми даде няколко съвета, но не бях правила никакви ритуали, нито магии. Обаче явно братовчедка ми беше пуснала слуха, за го настрои против мен.

Аз исках да се изясня с младежа веднъж завинаги и да се видим дори за 5 минути и да ми каже в очите какво точно чувства към мен, обичал ли ме е някога, не е ли, и какво правим оттук нататък. Пак казвам, бях готова да му бъде и само приятелка, ако мога да съм близо до него.

Два месеца след като бях замесила братовчедка ми, той ми се обади в 6.00 часа и ми призна,че много ме обича и винаги е било така,но го било страх да не го нараня и общувал с братовчедка ми за да ме ядоса и да видя,че не подхождам добре. Аз обаче бях много обидена и не му повярвах. Каза ми и нещо, което ужасно ме изплаши-че бил сънувал две кукли, които се топят на огън и се разтревожил за мен и реших да ми се обади за да ми каже всичко. Попита ме наистина ли съм правила магии, и аз казах,че това не е така и е лъжа. Оказа се,че братовчедка ми му е казала...В онзи момент бях много афектирана и объркана и просто го отрязах.

Бях се запознала с едно момче от квартала за да накарам моя човек да ревнува, но реално нямах нищо към него и само си общувахме чисто приятелски, но излъгах, че уж в живота ми имало друг човек...ужасно съжалих за всичко още на следващия ден и поисках да се видим и да поговорим. Но момчето вече не искаше и да е чуе и само ме напсува с смс. Сринах се максимално и още по-лошо стана, когато братовчедка ми след два три дни ми призна,че го харесва и че уж и той я харесвал много,че й казах,че е единствената за него и тн. и тн....

Малко след това се събраха. Много тежко го приех, но се правех,че ми е все едно за да не изглеждам жалка. Засичахме се по общи купони и момчето не спираше да се заяжда и да се отнася арогантно , но в същото време постоянно ме гледаше и търсеше контакт с мен. Изглеждаше, сякаш все още има чувства, но и сякаш  изпитва ненавист.

Ограничих контакт с двамата, но продължавах да страдам и да съжалявам, а те сякаш постоянно парадираха с това колко се обичат и дори братовчедка ми беше убедена,че ще се ожени за него.

Онзи негов сън с куклите често ми идва в ума и дори се опасявах,че тя може да му е направила нещо...наистина спрямо мен той страна прекалено озлобен и дори погледа му се промени, буквално все едно е зомбиран или умишлено настройван. С времето те започнаха да се карат и братовчедка ми сподели, че им се случват все някакви неволи и това може би е наказание, че е с него, но вече не ми пукаше и не взимах страна.

Минаха близо две години и аз срещнах човека, с който вече сме женени. Бях много самотна и затворена и той направи всичко, за да ме накара да повярвам,че за заслужавам щастие. Още преди да се съберем му обясних,че до някъде страдам все още за въпросния човек и му разказах всичко, но той прояви разбиране и се зае с това да ме накара да го забравя.

Беше страхотен кавалер, добър приятел и беше наистина много влюбен в мен...и аз започнах да изпитвам чувства, макар и не толкова силни. Събрахме се официално и скоро дори заживяхме заедно. Той е и първото момче, на което се отдадох и беше много нежен и търпелив с мен, но въпреки това, до една степен бях разстроена след като това се случи, защото винаги бях искала да ми е първия онзи човек и понякога се питах какво щеше да е, ако бяхме станало семейство и имахме деца.
П
одчертавам,че за мен това никога не е било каприз, а наистина изпитвах любов към човека...докато братовчедка ми го пожела сякаш само и само да не се получат с нас нещата и да ме накара да страдам. Тя е от хората, които може да има буквално всичко и получаваше каквото иска без да се интересува от последствията. Притежаваше хубава специалност в университета, добър живот, щастливо семейство, много приятели, популярност и на всичкото отгоре преди да се събере с човека, който аз обичах си имаше приятел, който я носеше на ръце. А аз по онова време имах единствено и само надеждата и безкористната ми любов спрямо него и никога не ламтях за всички онези блага, с които тя разполагаше. Най-лошото се случи още когато те се събраха и тя най-нагло дойде да ми заяви,че той до този момент не бил спал с момиче (така й бил казал) и тя ще му е първата. Не предполагах,че наистина е така и ми стана още по-тъжно, чувствах се близо две години все едно минавам през Ада и буквално станах апатична към всичко, не спях, хранех се малко, пиех енергийни напитки постоянно и слушах музика плачейки.


Братовчедка ми много искаше да се видим четиримата( двете двойки) и да идем на кино, а моя приятел пък искаше просто от любопитство или малко ревност да види що за човек е онзи, който обичах толкова. Аз не намирах идеята за добра, но все пак се съгласих да излезем с тях.

Видяхме се, всичко мина нормално. Приятеля ми и онзи човек си говореха приятелски и любезно, но на мен той едно здрасти не каза, нито чао. Голямата ми любов, по която още гаснех буквално се направи,че ме няма в компанията им и не ми каза една дума...все едно бях невидима. Това ме обиди и натъжи, но го приех. Малко след тази среща, двамата с братовчедка ми се разделиха и оттогава не съм го виждала. Имах го във фейсбук доста време. Случи се така,че с приятеля ми решихме да си имаме бебенце и макар,че планирахме това да стане половин година по-късно, то дойде в точния за него момент.В началото се притесних как ще се справя и ме беше страх от раждането, но приятеля ми беше до мен, помагаше ми и ме подкрепяше.

Приех това за ново начало, но въпреки всичко не можех да забравя старата си неизживяна любов. Исках да се видим за последно и да се сбогуваме наистина, за това му предложих да се видим само за малко, като му казах,че чакам дете. Той беше готов да дойде където кажа и когато кажа, но в последствие ми отказа. Продължи да ми бъде в приятели, но не си говорехме. Все още ме мъчеше въпроса дали наистина в миналото ме е обичал и онова признание е било реално...продължавах да се сещам за общите ни спомени и го сънувах, понякога чувствах,че и той мисли за мен. Надявах се след години все пак да имаме добри отношения и поне да сме добри познати и а защо не и приятели. Дори бивши гаджета оставаха приятели, та ние ли нямаше да можем?

Бебето се роди, всичко беше наред. С течение на времето майчинството ми ме направи доста самотна и не успях да си намеря нови приятели (било то майки или други), няколко ми близки приятели бяха в други градове, а с някои отношенията ни бяха приключили. Нямах на кой да опра и с кой да споделя. Междувременно с приятеля ми се венчахме, но в някои моменти го чувствах много далечен. Вече бяхме и по-ангажирани, той се прибираше от работа късно, аз бях изморена от грижи за бебето и работа от вкъщи и рутината буквално ме задушаваше.

Имах нужда просто от няколко приказки с човек, на който държа и който имам за приятел...с някой, който ме разбира и аз него също. С някой, с който си приличаме. Тогава се сетих за единствения такъв стар познат, който въпреки,че смятах за голямата невъзможна любов ценях и като приятел и човек...

И въпреки,че беше ужасна грешка и нечестно спрямо мъжа ми, писах на момчето от друг фейсбук акаунт. Започнахме да си споделяме и да си говорим все едно цял живот се познавахме.Направих го, защото наистина се чувствах напълно сама без приятели и подкрепа....нямах буквално с кой да си споделя впечатленията от деня или да изпратя някоя песен...взе едно живеех в затвор.

На всичкото отгоре, мъжа ми често ме пренебрегваше (макар и несъзнателно) но за сметна на това отделяше по час и половина за разговори по телефона с родителите си и най-добрия си приятел...аз нямах най-добър приятел и близки на които да споделя. Не бях близка с моите родители нито с някой друг...и в един момент не издържах. С момчето си писахме по доста време, но въпреки, че профила беше на красиво момиче, той не се опитваше да флиртува и ме приемаше като онлайн приятелка. Споделяхме си и си разказвахме всякакви неща, точно като най-добри приятели в училище или в университета и дори често се разбирахме и с малко думи.

Писането с него ме караше да сме смея по-често и бях в добро настроение...дори да беше лъжа и грешка, знаех,че там някъде има някой с който мога да си говоря, без да ме отбягва или нагрубява...чувствах се зле спрямо мъжа ми и това, че се правя на друг човек и скоро щях да прекратя това...исках просто да имам поне един мил спомен с този човек, дори и фалшив. Освен всичко друго и той нямаше почти никакви приятели вече и беше много самотен, призна ми, че влиза във фейсбук да си пише само с мен и че по толкова часове не си е комуникирал с друг там. Понякога ми намекваше,че изглеждам фалшив профил и му приличам много на един човек (на мен), друг път сякаш беше наясно коя съм, но продължаваше да ми пише...

В един момент явно разбра наистина,че не съм реален профил и спря да говори с мен като ми каза, че съм фалшива. Мъжа ми разбра,че съм си писала с него и много се обиди, но скоро спря да го споменава и си казах, че няма да прибягвам до това повече, защото не исках да се развалят отношенията ми с бащата на детето ми.


Обаче един скандал толкова ме провокира, че прибегнах отново до писане от другия профил. С мъжа ми се скарахме по някакви делови и финансови въпроси (при нас винаги най-големите скандали са били или заради кариерата или заради родителите му или заради финанси и домакинството.) Казах някои необмислени неща и той за първи път през живота ми посегна (зад врата) и ме стисна силно за ръката...дори ми остана синьо.

Не очаквах това от него, защото винаги беше спокоен, добър и мил човек...а дори не ставаше дума за личен проблем а всичко започна от дреболия. Почувствах се като нищожество и едва се съвзех от шока, че го е направил...заболя ме много, но вътрешно. Казах си, че в такива моменти сякаш мога да се опра само на моя виртуален приятел...знаете кой. Бях много огорчена и наранена и исках да споделя болката си с някой....момчето живееше в чужбина и надали щеше да се връща тук и да се видим, но ако му споделя какво беше се случило може би щеше да ме разбере защо започнах да му пиша и какво ми е.

Не му казах коя съм в прав текст, но му се извиних, че съм му писала от този профил и му обясних,че съм сама почти винаги, нямам приятели и дори един много близък човек ми е посегнал и няма към кой да се обърна. Той каза,че няма проблем и че не е знаел за всичко това. Извини ми се също,че е бил рязък...

Каза ми, че нещо го кара да иска да си пишем, но не знаел какво....обаче аз не събрах смелост да му каза коя съм. След това ми писа още веднъж, защото имал да ми споделя нещо, но аз не бях видяла. Обясних му, че все пак не бива да си пишем и му благодарих за отделеното време и подкрепата. След няколко дни той ме блокира.

Посягането от страна на мъжа ми не се повтори, но вече сякаш аз се отдръпнах от него и от този момент все едно живея с него само заради детето и защото не искам да расте без един родител. В името на детето ще продължа брака си, докато то порасне...много често мисля за развод, защото любовта ми към мъжа ми никога няма да е толкова силна а и той не спира да ме пренебрегва...а в началото не беше така.

Често съжалявам,че се оженихме и че се събрах с него.,...но като цяло нямах и голям избор, нито имаше изгледи да дойде по-добър и подходящ човек и сигурно щях да си остана стара мома. Не съм от онези момичета, които бяха харесвани и забелязвани от момчетата и по една или друга причина имах само едно единствено гадже от гимназията преди да се събера със съпруга ми. Дори когато ме ухажваше първоначално, реших,че е шега или номер и само ме лъже за да ме унижи после. След историята с онзи човек, самочувствието ми изцяло се срина и не можах да си представя, че някой ще ме забележи...за това трябваше да бъда благодарна и доволна, понеже това можеше да е единствения и последен влак.


Преди две седмици пък комуникирах за малко с братовчедка ми и от нея научих случайно,че слуха за магиите всъщност го бил пуснал той (момчето). С нея вече не поддържам връзка, но тъй като наскоро тя загуби скъп за нея човек, понякога си пишем и изпитвам съчувствие и съболезнования към нея, като в някои моменти ми се иска да общуваме пак, но тя пък вече не желае.

Както и да е, повярвах й все пак и веднага писах от личния си профил на момчето за да го попитам вярно ли е това. Не ми бяха приятни тези слухове, защото бяха стигнали и до други познати а аз все пак държах да репутацията си и не исках да се говорят за мен лъжи. Той обаче вместо да ми каже директно и честно нещата, ми обясни, че не му пука за мен, че никога не се сещал по никакъв повод за мен и после ми написа Сбогом.

А аз исках само един отговор. До този момент той никога не се беше сбогувал с мен буквално, но предполагам,че е за добро...въпроса е,че въпреки ситуацията и очевидния край на всичко, продължавам да го сънувам и да ми изпраща в съня някакви послания, продължавам да помня всичките ни мигове заедно, дори да не искам. На него ми напомнят хиляди неща и постоянно имам странно предчувствие,че след години (без значение колко) ще се срещнем пак някъде и може би тогава всичко ще е различно.

Мъчи ме това,че всичко остана недоизказано...и никога не ми каза директно в очите нищо...дори и онова обаждане, дори да чувствам, че е било искрено..не се състоя на живо, очи в очи..както беше редно....Не мога да забравя този човек и сама се ядосвам на себе си...Не че го обичам още, а просто не мога да забравя неговото присъствие в живота си (защото то беше най-ярко)...сякаш е някой стар приятел, който ме е изоставил, но аз още държа на него и ми липсва...



Разбира се, сега на първо място е моето дете и докато стане поне на 18, аз ще запазя семейството си и ще се опитам да възродя добрите и топли чувства между мен и съпруга ми....но след като минат тези години...се страхувам, че още няма да съм забравила човека от моето минало...а до тогава той със сигурност ще е.

Освен това, дори все пак да реша да се разведа, на няколко пъти мъжа ми, когато се караме и съм му казвала, че искам да си тръгна, той ме е затапвал заявявайки,че стане ли така, съда ще остави детенцето на него и почти няма да го виждам Sad (Това е така, защото преди известно време, се сдоби с жилище купено с пари от продаден имот на техните и то е на негово име и скоро ще се пренесем там...а и освен това на този етап, тъй като съм по майчинство той печели повече...следователно  има повече доходи и някаква собственост, а аз не.) Ето защо сякаш съм принудена да живея с него докато детето порасне, иначе няма да може то да живее с мен, а това не мога да го понеса.


Въпроса ми е как да постъпя? Да се надявам ли да се срещнем с онзи човек след години,  да чакам ли този момент и как да направя така, че да спра да го сънувам толкова често,  защото това ме обърква и ме кара да се чувствам виновна?




# 1
  • Мнения: X
Освен това, дори все пак да реша да се разведа, на няколко пъти мъжа ми, когато се караме и съм му казвала, че искам да си тръгна, той ме е затапвал заявявайки,че стане ли така, съда ще остави детенцето на него и почти няма да го виждам Sad (Това е така, защото преди известно време, се сдоби с жилище купено с пари от продаден имот на техните и то е на негово име и скоро ще се пренесем там...а и освен това на този етап, тъй като съм по майчинство той печели повече...следователно  има повече доходи и някаква собственост, а аз не.) Ето защо сякаш съм принудена да живея с него докато детето порасне, иначе няма да може то да живее с мен, а това не мога да го понеса.


За "любовта" не ми се коментира. Но това горното  не е вярно - в България никой съд няма да отнеме малко дете от майка му по такива причини. Детето върви с майка си. Така че за това поне се успокой. Ако се решиш на развод, направи една консултация с адвокат и той ще ти обясни нещата.

# 2
  • Мнения: 2 111
Съжалявам, но на мен това ми звучи като пълна психария. Такава пък обсесия! Той нееднократно е дал ясна заявка, че не желае да комуникира с теб, а ти с години си седяла влюбена в него и сега пак се надяваш след ХХ години да се съберете, "поне приятели" да си бъдете. Опомни се.
Направо не мога да разбера защо не инвестираш цялата тази енергия, която използваш за да мислиш за него в брака си и детето си. Замисляла ли си се, че може мъжът ти да е охладнял към теб, защото си показала, че за теб има друг по-важен човек, към когото мислите ти са насочени и че си се омъжила за него за да не останеш стара мома (то каква ли стара мома на по-малко от 25, но нейсе). Това разбира се не оправдава посягането му. За детето вече са ти казали.

# 3
  • Мнения: 19 668
На мен, авторке, ми се струвате много объркан човек. Удивително е как хората забъркват подобни каши поради липса на реално осъзнаване какво точно се случва с тях и с околните. Или просто си създават проблеми поради липсата на реални такива.

Как влизаш в брак и раждаш дете, ако имаш чувства още към друг човек? Преструваш се, лъжеш себе си, че и другите около теб. Това е някакъв мазохизъм, който води неминуемо до момента "ама аз съм просто жертва".
Към момента не виждам да ви е най-важно детето, нито мъжа ви, нито пък така нареченото "момче", което си дРът мъж вече. Имате проблем със себе си, с егото си, със самоличността си. Нямате ясни  приоритети, несигурна сте, не знаете какво искате.

По-скоро наместете пълния хаос в себе си и всичко ще си дойде на място. Сама ще разберете какво да направите. Ако сама ви е невъзможно, потърсете разговор със специалист.

# 4
  • Мнения: 5 265
Не мога да повярвам, че прочетох всичко това! Спешно потърси професионална помощ, обясни на специалиста за вманиачеността си по онзи човек и направи всичко възможно да се вземеш в ръце.

# 5
  • Мнения: 35 891
Въпроса ми е как да постъпя? Да се надявам ли да се срещнем с онзи човек след години,  да чакам ли този момент и как да направя така, че да спра да го сънувам толкова често,  защото това ме обърква и ме кара да се чувствам виновна?

наистина ли това ти е най-важното в цялата ти житейска ситуация?
на фона на всичко прочетено, това дори не е истински проблем, а някаква твоя фантазия

# 6
  • Мнения: 5 508
Потърси специалист и се лекувай! Поведението ти не е нормално и личи от километри! Отделно се благодари, че мъжа ти не е решил да те изгони и да се развежда, защото само с двамата наличми свидетели (братовчедката и бленувания колега, от които поне първата ще се съгласи да говори) може да спечели попечителството. Познат така си взе детето при себе си, а филма им беше като реклама за кучешка храна пред твоята сапунка ...
И остави бившия си колега намира. То карти Таро, фалшиви профили, братовчедки, истерии на пияна глава, въртене на номера, съобщения в сънищата ... Даже много те е изтърпял! И не, не те обича, и преди не е. Не се заобичва ей така от нищото. Може в началото да те е харесвал, но до там.
Вземи се в ръце ако ти пука за детето и насочи свободното си време към него, а не към това как да тормозиш чужди мъже.

# 7
  • Мнения: 2 477
И тука ли ?

# 8
  • Мнения: 1 223
И аз си мисля,че един психолог може да ви помогне. Другото,което е че дамите са прави относно детето най-малко се радвайте на него,пък кой знае може и със съпругави да оправите отношенията си.

# 9
  • Мнения: 89
Потърси специалист и се лекувай! Поведението ти не е нормално и личи от километри! Отделно се благодари, че мъжа ти не е решил да те изгони и да се развежда, защото само с двамата наличми свидетели (братовчедката и бленувания колега, от които поне първата ще се съгласи да говори) може да спечели попечителството. Познат така си взе детето при себе си, а филма им беше като реклама за кучешка храна пред твоята сапунка ...
И остави бившия си колега намира. То карти Таро, фалшиви профили, братовчедки, истерии на пияна глава, въртене на номера, съобщения в сънищата ... Даже много те е изтърпял! И не, не те обича, и преди не е. Не се заобичва ей така от нищото. Може в началото да те е харесвал, но до там.
Вземи се в ръце ако ти пука за детето и насочи свободното си време към него, а не към това как да тормозиш чужди мъже.

Случката на пияна глава беше преди много години и не се повтори. Казах, че съжалявам за фалшия профил и вече не се не занимавам с това...Относно това дали ме е обичал-исках само да знам какво означаваше онова обаждане в 6.00 часа , защото не мисля,че някой казва на друг че го обича и му звъни просто така. Знам добре, че е минало, но  исках да изясня това за себе си. Братотовчедка ми направи далеч по-лоши неща... когато започнаха да се виждат, ми се обади по телефона за да ми каже, че е намерила копие от ключа от дома му и е ровила за разни неща там...и това,че пусна фалшиви слухове за мен, отново не го мисля за редно, както и това, че когато се събра с момчето, паралелно имаше връзка с още няколко човека и го лъжеше за всичко, но аз си мълчах и не се месих, защото не беше моя работа. Относно детето ми-по цял ден съм с него и се грижа за него, не съм допускала този случай да ми пречи да се грижа за него. Явно не биваше да пускам темата тук. Ще помоля да я изтрият.

# 10
  • Мнения: 5 265
Момиче от Марс, ти да не си писала като анонимна във Въпроси всякакви за СО? Историята ти почти копира един казус, който от месеци нищим там, само че там не е намесено дете.

# 11
  • Мнения: 89
Момиче от Марс, ти да не си писала като анонимна във Въпроси всякакви за СО? Историята ти почти копира един казус, който от месеци нищим там, само че там не е намесено дете.

Не, не съм аз.

# 12
  • Мнения: 19 668
Цитат
Явно не биваше да пускам темата тук. Ще помоля да я изтрият.

Не се шокирай от отговорите ни. Приеми обратна връзка, независимо дали е положителна или не. Така ще можеш да се погледнеш отстрани и да ти подейства отрезвяващо. Надали някой ти мисли лошото тук, не забравяй, че това е един форум, а ти си анонимна и никой не влага нищо лично, а коментираме представеното от теб под формата на текст. Чети и си вземай полезното, останалото пропускаш.

# 13
  • София
  • Мнения: 8 348
боже момиче, ако такива ги развиваш и на съпруга си, нищо чудно, че те пренебрегва
това беше най-инфантилната и безмислена драма, за която съм чувала
а вярвай ми, рядко можеш да ме  засечеш да реагирам негативно на човек, старая се да съм толерантна, защото хората имат право да са си всякакви

остави човека от миналото да си живее живота и се съсредоточи върху детето си
и спри да сезанимаваш с глупости

# 14
  • Мнения: 2 477
Добре,десет пъти през годините си му се обаждала ,за да научиш нещо и да ти го кажел как точно е?Каквото и да ти каже,нито ще значи 100% ,че това е така ,нито ще ти реши някой проблем.Вие и двамата много добре сте разбирали в доста моменти ,че имате силен интерес един към друг и двамата сте се дърпали и фръцвали-еми ,до кога?И да е имал някакъв интерес към теб,вече си му опротивяла до смърт.Ти си женена с дете ,до кога ще го преследваш?И наистина ,благодари на мъжа си ,че не те е изритал.Но следващия път ще го направи.
Обсебена си до смърт и лудост от някаква бивша история.Ти може и до гроб да го помниш и бленуваш ,но е в твоя полза да не се държиш налудничаво.В още един сайт прочетох протяжното ти писание,тук и още кой знае къде?Това как ти изглежда?

Общи условия

Активация на акаунт