Здравейте бг-мама и форумци,
Ако съм вярвала че ще ми се случи ама нейсе.
Опитах се да споделя с близки приятелки, но освен една която преди време го беше преживяла май друг не се е сблъсквал.
Случаят е следният- докато боледувах около две седмици загрижен колега който да кажем в йерархията стои над мен, не е съвсем така но да има неща които зависят от него почна да ми пише на чат. Нещата бяха много безобидни пишехме си за работа и общи лафове, аз си лежах у дома пълна скука бях и зле, наскоро мои близки заминаха за чужбина и ми беше мъчно друг мой близък се развежда и става яка драма, та да бях в особено душевно състояние и да сигурно съм позволила повече от допустимото.
В един момент ама съвсем като от ясно небе ми направи груб сексуален намек. Не му отговорих и помислих внимателно най лесно беше да го блокирам, но осъзнавах че това ще довлече до сериозни проблеми на работното ми място и разрових се из общи наши познати поразпитах и всички бяха на мнение че човекът е сериозен с приятелка абе съвсем се оздачих какво става. Обясних му да не ми пише вече по тоя въпрос че нищо такова няма да стане и нямам такива намерения. Продължи да ми пише общи неща от време на време само някой намек но нищо особено. До вчера когато нещата се усложниха съвсем. Той непрестанно ме кани да излезем на кафе на обяд какво ли не и всеки път отказвам. Започна се друг вид тормоз че съм била асоциална че трябвало да се отпусна да дам воля на чувставата си и още нещо подобно- само да кажа че е и бивш полицай а живеем в малък град. Отказвам постоянно но нещата се влошават затова му казах че може да дойде в кабинета да го уточним и че ще му го кажа в очите защото той не вярвал че аз не съм го харесвала. ОК дойде казах му но той ме награби. Чак тогава осъзнах колко сериозно е това, да кажа че чисто сексуално беше много разгонен и се уплаших от състоянието му. Много се ядосах имаше хора навън и чисто физически не съм се уплашила но така ме стигна яд и го помолих да напусне. Поне няколко пъти му казах че не искам да стои близо до мен не ми приятно да ме докосва и т.н. но не мисля че има ефект. Ако трябва да бъдем ясни и да сигурно мислите каквото съм потърсила съм си го намерила аз не ходя сексуално предизвикателно, нося дънки и пуловери дори не слагам поли, не съм кой знае каква красавица че съм и по-стара от него. Думите му бяха че ми бил перверзен погледа ужас по-скоро съм си късогледа и какви ли не неща чух по мой адрес. Категорично ме заплаши уж на шега че може да вгорчи живота ми и да това е много вярно но ще си го изтърпя.
Питането ми е да кажа ли на мъжа ми и как? От една страна се чувствам виновна и гузна че съм допуснала това или съм се подвеал по човека, от друга в момента имаме страхотен период на супер удовлетворяващ сексуален живот но снощи дори като ме докосна се сетих за тоя и чак потреперах.
Всяко менние дори и упрек бих приела така или иначе вече се упреквам и аз.
Сега като се връщам назад и информацията която имам за човека- смятам че той така си доставя жени търси моменти на слабост защото всяка има и се прави на загрижен, разбиращ и т.н. за да си легне с нея предполагам после я захвърля за щастие това няма и да го разбера.
Ако съм вярвала че ще ми се случи ама нейсе.
Опитах се да споделя с близки приятелки, но освен една която преди време го беше преживяла май друг не се е сблъсквал.
Случаят е следният- докато боледувах около две седмици загрижен колега който да кажем в йерархията стои над мен, не е съвсем така но да има неща които зависят от него почна да ми пише на чат. Нещата бяха много безобидни пишехме си за работа и общи лафове, аз си лежах у дома пълна скука бях и зле, наскоро мои близки заминаха за чужбина и ми беше мъчно друг мой близък се развежда и става яка драма, та да бях в особено душевно състояние и да сигурно съм позволила повече от допустимото.
В един момент ама съвсем като от ясно небе ми направи груб сексуален намек. Не му отговорих и помислих внимателно най лесно беше да го блокирам, но осъзнавах че това ще довлече до сериозни проблеми на работното ми място и разрових се из общи наши познати поразпитах и всички бяха на мнение че човекът е сериозен с приятелка абе съвсем се оздачих какво става. Обясних му да не ми пише вече по тоя въпрос че нищо такова няма да стане и нямам такива намерения. Продължи да ми пише общи неща от време на време само някой намек но нищо особено. До вчера когато нещата се усложниха съвсем. Той непрестанно ме кани да излезем на кафе на обяд какво ли не и всеки път отказвам. Започна се друг вид тормоз че съм била асоциална че трябвало да се отпусна да дам воля на чувставата си и още нещо подобно- само да кажа че е и бивш полицай а живеем в малък град. Отказвам постоянно но нещата се влошават затова му казах че може да дойде в кабинета да го уточним и че ще му го кажа в очите защото той не вярвал че аз не съм го харесвала. ОК дойде казах му но той ме награби. Чак тогава осъзнах колко сериозно е това, да кажа че чисто сексуално беше много разгонен и се уплаших от състоянието му. Много се ядосах имаше хора навън и чисто физически не съм се уплашила но така ме стигна яд и го помолих да напусне. Поне няколко пъти му казах че не искам да стои близо до мен не ми приятно да ме докосва и т.н. но не мисля че има ефект. Ако трябва да бъдем ясни и да сигурно мислите каквото съм потърсила съм си го намерила аз не ходя сексуално предизвикателно, нося дънки и пуловери дори не слагам поли, не съм кой знае каква красавица че съм и по-стара от него. Думите му бяха че ми бил перверзен погледа ужас по-скоро съм си късогледа и какви ли не неща чух по мой адрес. Категорично ме заплаши уж на шега че може да вгорчи живота ми и да това е много вярно но ще си го изтърпя.
Питането ми е да кажа ли на мъжа ми и как? От една страна се чувствам виновна и гузна че съм допуснала това или съм се подвеал по човека, от друга в момента имаме страхотен период на супер удовлетворяващ сексуален живот но снощи дори като ме докосна се сетих за тоя и чак потреперах.
Всяко менние дори и упрек бих приела така или иначе вече се упреквам и аз.
Сега като се връщам назад и информацията която имам за човека- смятам че той така си доставя жени търси моменти на слабост защото всяка има и се прави на загрижен, разбиращ и т.н. за да си легне с нея предполагам после я захвърля за щастие това няма и да го разбера.
