Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 ян. 2018, 00:07 ч.

caribiana

  • 8 004
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 3 651
Нещата, които не умея

Разбрал си ме погрешно. Или никак...
Не съм лекарство против самота.
Не съм забавен филм. Не съм и книга,
която ти е просто под ръка...

Не мога да лекувам чужди скуки
и да запълвам разни празноти.
И как да те намеря, щом се губиш
в гора от минали животи. И жени.

Да бъдем заедно, за да не си самотен,
е дяволски неправилен мотив.
Не го приемам някак си... Не мога.
Довиждане от мен. Бъди щастлив.

написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 10/27/2018
взето оттук https://caribiana.blogspot.com/2018/10/

https://1.bp.blogspot.com/-LW2NTAJgm1k/WrlPaE_9FOI/AAAAAAAAFdY/6 … B8%25D0%25B55.png

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 3 651
***

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме...

Ще завали.

Caribiana

***

# 17
  • Sofia
  • Мнения: 3 651
"Не спирай никога да ме обичаш, чуваш ли, не смей и за секунда да преставаш..."

07.10.2019

Редактор: Вяра Иванова

Коя може да бъде единствената и най-гореща молитва на една жена? Да, тя ще бъде свързана с нейната Любов. Днешното ни поетично вдъхновение е повече от истинско и трогателно:

***

Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,

когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,

когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,

когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,

не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.

Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш.

Caribiana

***


# 18
  • Мнения: 1 018
Не мога да ти кажа " остани "...
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак да забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си "някога".
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за " защо ".
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа " остани "...!
caribiana

Понякога усещам как болиш...
От грозни думи
и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно...как е празно само...
Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб.
От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...
Понякога, когато те боли,
болиш във мен...
Не искам да го знаеш.
 caribiana

# 19
  • Sofia
  • Мнения: 3 651
Ние, хората

Светът предколедно си свирка
и неумело се върти.
По светналите му витрини
растат изкуствени елхи.
Снегът отдавна не достига
да го направи чист и бял.
В небето сънено премигва
една забравена звезда.
Днес няма ангели, които плачат.
А Небесата недочуват.
И малките кибритопродавачки
отдавна вече не сънуват...
А пламъчето потреперва.
И гасне бързо от студа.
Светът предколедно е щедър.
Като изкуствена елха.

Caribiana

# 20
  • Мнения: 716
Прекрасна тема,момичета.С удоволствие прочетох всичко до тук, толкова много ме докоснаха всички стихове,благодаря ви.

# 21
  • Мнения: 940
Привет, момичета! Прекрасна тема! Ето една част от най-любимите ми стихове на Карибиана😊🌷☀️

И път обратно няма...

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 8/25/2011 09:18:00 сл.об.

# 22
  • Sofia
  • Мнения: 3 651
Едно глупаво обяснение...

Ако понякога те натъжавам много,
ядосвам те и ти се сърдя безпричинно,
ако понякога ти причинявам болка
и после си играя на невидима,
ако ти казвам "Просто ми се плаче..."
и си отивам със сълзи в очите,
то е защото нищичко не знача
за теб...а искам да съм всичко.
И като казвам 'всичко', е буквално -
чаршафа, чашата, кафето,
парфюма, ключовете, огледалото,
съня и пулса на сърцето ти,
усмивката, тревогата, леглото,
настинката и ментовия чай.
Защо го искам ли? Защото!

Защото те обичам. За това.

caribiana


# 23
  • Мнения: 940
В най-дълбокото...

Не идва зимата. Не идва и не идва.
A пък на мен така ми се замръзва...
Замръзва ми се на очите, да не виждат,
да знам поне защо не те откриват.
Замръзва ми се на ръцете. Да не чакат
до твоите да се докоснат, отмалели.
На устните ми се замръзва. Тишината
да ги покрие с тъничка дантела...
А зимата не идва и не идва...
Почти е лято. Топло и проклето.
Навярно тя ще дойде чак тогава,
когато те забравя със сърцето си...

написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 11/29/2010
https://caribiana.blogspot.com/2010/11/

Общи условия

Активация на акаунт