Публикувана: 30 ян. 2018, 00:07 ч.
Последно мнение: 13 март 2020, 11:52 ч.

caribiana

10 923
26
1

1
2
Всички

30 ян. 2018, 00:07 ч.

Мнения: 14

Здравейте на всички! Много съм се запалила напоследък по творчеството на една много, много талантлива наша писателка - caribiana Записвам си стиховете и в несвяст, в 2 стари, оръфани тетрадки, които намерих и не мога да спра да се наслаждавам на всяко едно нейно произведение. Има ли някой тук във форума, който я харесва (или ей така като мен направо си е луднал по нея)? Ако има, много ще се радвам заедно да си споделяме стихчета, да създаваме емоции и да правим поезията на тази прекрасница, достояние за повече хора! Очаквам включванията ви.

# 1 30 ян. 2018, 09:23 ч.

Мнения: 4 808

Да, Карибиана е много добра. Но запазва някаква относителна анонимност, защото имаше по едно време нещо около нея, някой я тормозеше или нещо такова, не си спомням точно случая. На мен лично irini - Мира Дойчинова ми е по-близка, но като цяло двете си приличат като светоусещане и изказ, харесвам ги и двете.

# 2 31 ян. 2018, 10:39 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Сега и завинаги ...

Обичали са ме различно.
Отчаяно.
Несподелено.
До лудост (моята).
Комично.
Страхливо.
И вманиачено.
Разтърсващо.
Ужасно.
Искрено.
Приятелски.
Предателски.
Човешки.
Случайно.
Тъпо.
Необмислено.
Внезапно.
И по грешка.
Като по филмите.
Досадно.
Бегло.
Понякога и романтично.
Ееей толкова много, до небето.
Неволно.
Платонично.
Обсебващо.
Небрежно.
Чисто.
И кратичко като премигване.
Но никой не разбра,
че искам
завинаги
завинаги
завинаги!

caribiana

# 3 31 ян. 2018, 10:43 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

И друга моя любима:

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: "Падни!
Покорните са най-добре в живота!"
А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
"Жените не застават на колене!"
И третата... ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и на сън не ще да я прогоня...
Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля,
но някой хубав ден на оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя...

Ники Комедвенска

# 4 31 ян. 2018, 12:22 ч.

Мнения: 4 808

Цитат на: vihrogonche в ср, 31 яну 2018, 10:43

Ники Комедвенска е върхът, познавам я лично, страхотен човек е. А това стихотворение ми е едно от любимите.

# 5 31 ян. 2018, 12:32 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Моето най-любимо нейно ми е това:

ДАЙ МУ ЖЕГА НА ТОЯ ЖИВОТ...

Дай му жега на тоя живот,
настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!

Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?

А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.

И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.

А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.

Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.

Ники Комедвенска

# 6 31 ян. 2018, 12:37 ч.

Мнения: 4 808

Почти всичките и са ми любими.

# 7 1 фев. 2018, 10:21 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Едно глупаво обяснение...

Ако понякога те натъжавам много,
ядосвам те и ти се сърдя безпричинно,
ако понякога ти причинявам болка
и после си играя на невидима,
ако ти казвам "Просто ми се плаче..."
и си отивам със сълзи в очите,
то е защото нищичко не знача
за теб...а искам да съм всичко.
И като казвам 'всичко', е буквално -
чаршафа, чашата, кафето,
парфюма, ключовете, огледалото,
съня и пулса на сърцето ти,
усмивката, тревогата, леглото,
настинката и ментовия чай.
Защо го искам ли? Защото!
Защото те обичам. За това.

caribiana

# 8 4 фев. 2018, 10:23 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

След Първата любов животът спира,
в сърцето ти вилнеят урагани.
След първата си мислиш,че умираш
...и дълго ближеш кървавите рани.

След Втората любов ти е горчиво
от казаните думи за раздяла.
Отдъхваш си. Усмихваш се накриво,
доволен, че сърцето ти е цяло.

След Третата е вече безразлично,
дори не помниш цялото и име.
Усещаш, че по навик си обичал,
макар да знаеш, че е непростимо.

Оттам-нататък всички са еднакви.
Лицата им се сменят като кадри.
Оттам-нататък нищо не очакваш,
а дните ти са низ от листопади.

И попрехвърлил следващата младост,
решил, че вече всичко е живяно,
животът те наказва за награда
и Истинската сграбчва твойто рамо.

Сърцето ти е не сърце, а клада -
изгаря те, когато я погледнеш,
но си щастлив, макар да си във ада,
защото знаеш, че е за последно.

Ники Комедвенска

# 9 4 фев. 2018, 17:39 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

***

Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
“Обичам те” … не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям…

Caribiana

# 10 15 май 2018, 10:12 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

***

Запази ме такава - ронлива и пясъчна,
с доверчиви очи, очакващи чудо.
С топли длани, които
плахо галят Луната.
И със устни, които обичаш до лудост.
Запази ме единствена.
И само за себе си.
Запази аромата ми.
На череши и сънища.
На дъждовни цветя
и вечерни небета.
Запази ме в ръцете си.
Мълчалива и сгушена.
Запази ми пътеките, скрити и тайни,
по които, притихнал,
нощем стигаш до мене.
Запази ми вкуса.
На тръпчиви желания.
На ванилови залези.
На стаени безвремия.
Запази ми утрата разрошени. Нежни.
Като шепот по гола и сънена кожа.

Запази ме такава -
лунатично-небрежна.
И обичаща теб.
Запази ме.
Ще можеш ли...

Caribiana

https://caribiana.blogspot.bg/ - Някъде над покривите на града

https://1.bp.blogspot.com/-LW2NTAJgm1k/WrlPaE_9FOI/AAAAAAAAFdY/6 … B8%25D0%25B55.png

https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/31967970_1739778 … 2&oe=5B7C7155

# 11 10 септ. 2018, 11:42 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

***

Единственият начин да те имам...
Дали съм ти по силите? Не знам...
Аз даже и на себе си съм трудна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.
Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И после ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)
Понякога се влюбвам. Все във тебе.
И ставам истинска. Досущ като момиче.
И даже мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.
Защото ме е страх, че ще се счупиш
от любовта, натрупана във мене.
А аз така не искам да те губя!
И си мълча накрая на вселената...

Caribiana

# 12 13 ноем. 2018, 22:21 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Понякога любовта идва, за да ни научи на нещо и да си тръгне. Тя не всеки път е завинаги и не всеки път е правилната за нас, но винаги оставя следва в живота ни, най-често болезнена...

***

Не искам никой повече да ме обича.
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие.
И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
/Възпитана съм просто...не е вярно.../
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.
А който трябва някога да ме обикне,
ще ме намери. И ще се познаем.

Caribiana

# 13 23 дек. 2018, 00:01 ч.

Мнения: 14 770

Не бях видяла тази прекрасна тема. Обожавам Карибиана,както и Ирини,и Ники,и Камелия Кондова,но от няколко години нямам фейсбук профил и няма къде да ги чета,за това се записвам тук. Ето малко от мен:

# 14 4 ян. 2019, 16:18 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

В унисон със снега навън, днес решихме да ви вдъхновим с това прекрасно стихотворение! Една.бг

***

Пада сняг. И шепти във косите ми.
Сякаш падат прашинки небе.
Ако искаш, ела да поскитаме
из заспалото бяло градче.
Ти ще топлиш ръцете ми с длани,
аз ще топля твоите с дъх.
Ще направим пътечка за двама ни
във самото сърце на града.
А по моите мигли снежинките
ще приличат на светли сълзи.
Ще изглеждам почти като приказка.
И ще мога да сбъдвам мечти.
Ако искаш ела...Измечтай си ме.
Пада сняг. И валят чудеса.
Всичко става вълшебно и тайнствено...
Пада сняг. Ако искаш, ела...

--
Caribiana

# 15 21 ян. 2019, 16:06 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Нещата, които не умея

Разбрал си ме погрешно. Или никак...
Не съм лекарство против самота.
Не съм забавен филм. Не съм и книга,
която ти е просто под ръка...

Не мога да лекувам чужди скуки
и да запълвам разни празноти.
И как да те намеря, щом се губиш
в гора от минали животи. И жени.

Да бъдем заедно, за да не си самотен,
е дяволски неправилен мотив.
Не го приемам някак си... Не мога.
Довиждане от мен. Бъди щастлив.

написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 10/27/2018
взето оттук https://caribiana.blogspot.com/2018/10/

https://1.bp.blogspot.com/-LW2NTAJgm1k/WrlPaE_9FOI/AAAAAAAAFdY/6 … B8%25D0%25B55.png

# 16 1 окт. 2019, 11:38 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

***

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме...

Ще завали.

Caribiana

***

# 17 7 окт. 2019, 22:31 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

"Не спирай никога да ме обичаш, чуваш ли, не смей и за секунда да преставаш..."

07.10.2019

Редактор: Вяра Иванова

Коя може да бъде единствената и най-гореща молитва на една жена? Да, тя ще бъде свързана с нейната Любов. Днешното ни поетично вдъхновение е повече от истинско и трогателно:

***

Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,

когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,

когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,

когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,

не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.

Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш.

Caribiana

***

# 18 29 ноем. 2019, 20:35 ч.

Мнения: 2 344

Не мога да ти кажа " остани "...
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак да забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си "някога".
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за " защо ".
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа " остани "...!
caribiana

Понякога усещам как болиш...
От грозни думи
и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно...как е празно само...
Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб.
От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...
Понякога, когато те боли,
болиш във мен...
Не искам да го знаеш.
caribiana

# 19 10 дек. 2019, 10:34 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Ние, хората

Светът предколедно си свирка
и неумело се върти.
По светналите му витрини
растат изкуствени елхи.
Снегът отдавна не достига
да го направи чист и бял.
В небето сънено премигва
една забравена звезда.
Днес няма ангели, които плачат.
А Небесата недочуват.
И малките кибритопродавачки
отдавна вече не сънуват...
А пламъчето потреперва.
И гасне бързо от студа.
Светът предколедно е щедър.
Като изкуствена елха.

Caribiana

# 20 19 дек. 2019, 16:45 ч.

Мнения: 812

Прекрасна тема,момичета.С удоволствие прочетох всичко до тук, толкова много ме докоснаха всички стихове,благодаря ви.

# 21 20 дек. 2019, 11:47 ч.

Мнения: 2 654

Привет, момичета! Прекрасна тема! Ето една част от най-любимите ми стихове на Карибиана😊🌷☀️

И път обратно няма...

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 8/25/2011 09:18:00 сл.об.

# 22 1 фев. 2020, 09:51 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Едно глупаво обяснение...

Ако понякога те натъжавам много,
ядосвам те и ти се сърдя безпричинно,
ако понякога ти причинявам болка
и после си играя на невидима,
ако ти казвам "Просто ми се плаче..."
и си отивам със сълзи в очите,
то е защото нищичко не знача
за теб...а искам да съм всичко.
И като казвам 'всичко', е буквално -
чаршафа, чашата, кафето,
парфюма, ключовете, огледалото,
съня и пулса на сърцето ти,
усмивката, тревогата, леглото,
настинката и ментовия чай.
Защо го искам ли? Защото!

Защото те обичам. За това.

caribiana

# 23 11 фев. 2020, 11:19 ч.

Мнения: 2 654

В най-дълбокото...

Не идва зимата. Не идва и не идва.
A пък на мен така ми се замръзва...
Замръзва ми се на очите, да не виждат,
да знам поне защо не те откриват.
Замръзва ми се на ръцете. Да не чакат
до твоите да се докоснат, отмалели.
На устните ми се замръзва. Тишината
да ги покрие с тъничка дантела...
А зимата не идва и не идва...
Почти е лято. Топло и проклето.
Навярно тя ще дойде чак тогава,
когато те забравя със сърцето си...

написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 11/29/2010
https://caribiana.blogspot.com/2010/11/

# 24 6 март 2020, 16:13 ч.

Мнения: 200

И аз благодаря за тази колекция... Изпълнихте деня ми с чувство и усмивка. Адски докосваща и силна поезия

# 25 6 март 2020, 17:44 ч.

Мнения: 14 770

Аз съм си събрала в Пинтерест доста нейни стихчета, ако някой иска да си чете давам линк към едно,а от там в профила ми има цял борд.
https://pin.it/6DW6VrJ

# 26 13 март 2020, 11:52 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.

Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.

Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.

Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.

- Caribiana

Препоръчани теми

Goodreads - 2

В момента чета ... 89

Априлски книжен клуб - 2024

Търся електронна книга - 47

Причина:

Причина: