Аз по-напред в темата бях писала подробен коментар за лекарите, които сме посещавали и за лечението въобще, но и тук ще спомена с няколко думи.
Стигна се до операция. Махнаха третата сливица и сложиха т.нар. макарички на тъпанчетата, чрез които да се вентилират в продължение на 6 месеца. Моята дъщеря имаше често хрема, но не боледуваше сериозно. Не правеше ангини и отити, както е при други деца с трета сливица. За това много дълго изчаквахме да израсте този проблем и се опитвахме да повлияем с лекарства, но така и не се получи.
Третата сливица пречеше на дишането, нощем и хъркаше като спи, говорът беше носов, а и проблем беше тази течност в ушите. Имаше леко намаление на слуха, но все пак беше в норма. Към операция преминахме, когато осезаемо започна да й пречи да диша нощем. Винаги дишаша през устата, но в един момент нощем започна да спира да диша. През няколко минути спираше за по 9-10 секунди и после пак си поемаше въздух. Доста е стряскащо, особено при дете на 3-4 години.
Операцията беше успешна. Третата сливица не се появи отново, хъркането спря, започна да диша нормално през носа. Говорът се оправи.Сега като гледам клипчета снимани преди и след операцията, не мога да повярвам колко различно звучи детето ми. И по-напред бях споменала, че имаше огромна разлика и в поведението. Учителките в детската градина казаха, че това е съвсем различно дете - от затворено и необщително изведнъж, буквално за няколко дни е станоло усмихнато и контактно. Явно ушите са били непрекъснато заглъхнали, не е чувала добре, може би другите деца не са разбирали носовото говорене, не знам. Важното е, че имаше страхотна промяна.
За съжаление, лечението на ушите не приключи със слагането на макаричките. Докато беше с тях, беше много добре. Но на едното ухо макаричката беше паднала сама и после това ухо имаше проблеми. Тъпанчето отново хлътна, слухът осезаемо намаля, бях безумно изплашена. Ходихме при какви ли не лекари и всички бяха категорични, че трябва нова операция. Даже имахме насрочена дата. Всъщност не е операция, а поставяне на макаричка. Обаче се изисква поставяне на пълна упойка при слагането, после и при махането и въобще не исках да минаваме пак през това. Десетина дни преди манипулацията имахме планирано пътуване в чужбина и трябваше да летим няколко пъти със самолет в съвсем кратък интервал от време. Като се прибрахме и отидохме на финален преглед преди да й сложат макаричката, се оказа, че тъпанчето вече не е хлътнало и няма нужда от никаква интервенция. Вероятно голямата промяна в налягането при излитане и кацане, е помогнала по някакъв начин. Всички изследвания бяха нормални, аудиограмата също беше в норма. Та така самолетите ни спасиха от нови проблеми.
Стигна се до операция. Махнаха третата сливица и сложиха т.нар. макарички на тъпанчетата, чрез които да се вентилират в продължение на 6 месеца. Моята дъщеря имаше често хрема, но не боледуваше сериозно. Не правеше ангини и отити, както е при други деца с трета сливица. За това много дълго изчаквахме да израсте този проблем и се опитвахме да повлияем с лекарства, но така и не се получи.
Третата сливица пречеше на дишането, нощем и хъркаше като спи, говорът беше носов, а и проблем беше тази течност в ушите. Имаше леко намаление на слуха, но все пак беше в норма. Към операция преминахме, когато осезаемо започна да й пречи да диша нощем. Винаги дишаша през устата, но в един момент нощем започна да спира да диша. През няколко минути спираше за по 9-10 секунди и после пак си поемаше въздух. Доста е стряскащо, особено при дете на 3-4 години.
Операцията беше успешна. Третата сливица не се появи отново, хъркането спря, започна да диша нормално през носа. Говорът се оправи.Сега като гледам клипчета снимани преди и след операцията, не мога да повярвам колко различно звучи детето ми. И по-напред бях споменала, че имаше огромна разлика и в поведението. Учителките в детската градина казаха, че това е съвсем различно дете - от затворено и необщително изведнъж, буквално за няколко дни е станоло усмихнато и контактно. Явно ушите са били непрекъснато заглъхнали, не е чувала добре, може би другите деца не са разбирали носовото говорене, не знам. Важното е, че имаше страхотна промяна.
За съжаление, лечението на ушите не приключи със слагането на макаричките. Докато беше с тях, беше много добре. Но на едното ухо макаричката беше паднала сама и после това ухо имаше проблеми. Тъпанчето отново хлътна, слухът осезаемо намаля, бях безумно изплашена. Ходихме при какви ли не лекари и всички бяха категорични, че трябва нова операция. Даже имахме насрочена дата. Всъщност не е операция, а поставяне на макаричка. Обаче се изисква поставяне на пълна упойка при слагането, после и при махането и въобще не исках да минаваме пак през това. Десетина дни преди манипулацията имахме планирано пътуване в чужбина и трябваше да летим няколко пъти със самолет в съвсем кратък интервал от време. Като се прибрахме и отидохме на финален преглед преди да й сложат макаричката, се оказа, че тъпанчето вече не е хлътнало и няма нужда от никаква интервенция. Вероятно голямата промяна в налягането при излитане и кацане, е помогнала по някакъв начин. Всички изследвания бяха нормални, аудиограмата също беше в норма. Та така самолетите ни спасиха от нови проблеми.
Благодаря, че споделихте опита си. В случая със сина ми третата сливица не му е проблем, а честите ринити, които според УНГ са алергични и са довели до инфекция, която е засегнала ушите и ги е възпалила, вследствие на което възпаление е започнала лека полека да се насъбира течност в ушния канал. Не е казвал за макарички, явно проблемите са различни. Моят племенник също мина през операция за поставяне на макарички - неуспешна, не бяха поставени както трябва и съответно не му помогнаха, в момента слухът му е намален, не зная родителите му какви действия смятат да предприемат и кога. Ще им разкажа обаче за вашите самолетни пътувания
