Опитвам се да не трупам излишни вещи.
Дрехите, който не ми стават вече подарявам или ги пускам за продаване.
Дрехите, който не ми стават вече подарявам или ги пускам за продаване.
- Публикувана: 24 фев. 2018, 09:54 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2023, 15:46 ч.
Минималистичен начин на живот
Много ме привлича като идея. Отдавна се стремя да изхвърлям регулярно всичко излишно и да не трупам вещи. Всеки сезон заминават по 2-3 големи торби неползвани последните месеци дрехи. Така на всяко нова дреха или обувки има поне две изхвърлени стари. Сега искам да прочистя и ненужни мебели и при ремонта на всяка стая подменям старите с минимален брой нови мебели. Възможно най-малко. Много мразя безброй столове, столченца, масички, 100 пердета и килими и т.н. Тежат ми и ме задушават. Сега обмислям и бутане на някоя стена за още въздух, но не знам кога ще е.
Аз съм премахнала всички килими и всички плътни завеси. Остана един-единствен малък килим в едната спалня и ми боде очите, но ММ не дава да го махам, защото той го купи. Преди три дни ме попита за едно старо яке защо още не съм го изхвърлила, а аз му казах, че е защото след една година ще се сети за него и ще си го търси. Ей така наскоро си търсеше едни дебели тениски, които носи само в най-люта зима, ама пет години не ги е потърсил... на тавана са.
Размишлявала съм над въпроса. Особено след като се роди детето. В огромно пространство живеем и пак сме затрупани и ако не е приземния етаж , който играе ролята на склад и грамадния таван не ми е ясно къде ще се побираме.
Лошото е,че аз трудно се разделям с вещи. Сантиментална съм и съм малко тип Плюшккин(в много лека форма,но все пак). Обаче баща ми е в даже по-тежка и буквално пази неща от години,кото нито са му нужни нито ще погледне. Просто не дава и дума да се хвърлят.
Поразчистих тези две лета откакто съм в майчинство малко и още ще изхвърлям. Та съм доволна,че малко по малко ще се оттърва от тези неща. Понякога имам чувстово,че се задушавам. Толкова неща стоят ей така. Хиляди сувенири,картички от сватби,боклучета и прахосъбирачки. И все ми се подмятат. Свиди ми се да хъврля. Събирам в кутии. Дрехите на детето пазя,стават много,а мъжо не ми дава да ги даря или дам.
Нямям място, а нещата с две жени ще стават повече и повече.
На този етап като цяло минимализма не ме кефи-обичам вещи,дрехи изобщо консуматор съм. В умерени граници.
Бих взела някои правила за подреждане от тази философия и нещо полезно. Особено от гледна точка на това да намаля покупките и наличието на вещи,от които нямам нужда реално. Старая се.
Самата философия,особено що сте отнася като стил в интериора никак не ми е по сърце,семпла и ужасно стерилна ми е,не ми създава уют. Като кажат как си продават в пордавалник -еми нищо не се купува. Имам две напълно запазени и хубави колички и сега не знам дали изобщо ще се продадът,а не са ми нужни. Но количката ми е скъпа и ползвана година и малко,много много запазена. И не ми се иска да я дам без пари.
Лошото е,че аз трудно се разделям с вещи. Сантиментална съм и съм малко тип Плюшккин(в много лека форма,но все пак). Обаче баща ми е в даже по-тежка и буквално пази неща от години,кото нито са му нужни нито ще погледне. Просто не дава и дума да се хвърлят.
Поразчистих тези две лета откакто съм в майчинство малко и още ще изхвърлям. Та съм доволна,че малко по малко ще се оттърва от тези неща. Понякога имам чувстово,че се задушавам. Толкова неща стоят ей така. Хиляди сувенири,картички от сватби,боклучета и прахосъбирачки. И все ми се подмятат. Свиди ми се да хъврля. Събирам в кутии. Дрехите на детето пазя,стават много,а мъжо не ми дава да ги даря или дам.
Нямям място, а нещата с две жени ще стават повече и повече.
На този етап като цяло минимализма не ме кефи-обичам вещи,дрехи изобщо консуматор съм. В умерени граници.
Бих взела някои правила за подреждане от тази философия и нещо полезно. Особено от гледна точка на това да намаля покупките и наличието на вещи,от които нямам нужда реално. Старая се.
Самата философия,особено що сте отнася като стил в интериора никак не ми е по сърце,семпла и ужасно стерилна ми е,не ми създава уют. Като кажат как си продават в пордавалник -еми нищо не се купува. Имам две напълно запазени и хубави колички и сега не знам дали изобщо ще се продадът,а не са ми нужни. Но количката ми е скъпа и ползвана година и малко,много много запазена. И не ми се иска да я дам без пари.
Мислех, че съм се разписала в темата, но явно съм пропуснала.
Аз твърдо подкрепям минимализма. Още повече, че нашето семейство е голямо и винаги има прекалено много вещи наоколо.
Следвам основното правило, че неизползваните повече от 1 г. неща - директно се разкарват. Това важи за дрехи, уреди и всичко.
Вкъщи също няма килими (с изкл на една пътека във всекидневната, на която малкият често се заиграва с кучетата, а и тя е преработена стара чипровска пътека от прабабата на мъжа ми, заради което има сантиментална стойност). Нямаме тежки пердета, а лятото махаме и тънките и оставаме само на щори, за да има повече въздух. По шкафове и секции не понасям разни безсмислени украси и прахосъбирачки и просто нямаме такива, с изкл. на няколко аромалампи. Всяко нещо е прибрано на мястото си. С изключение на парфюмите, към които сме пристрастени семейно, избягваме да трупаме дрехи, обувки, чанти, козметика и подобни. Купуваме необходимите за сезона и подменяме през следващия сезон, без да натрупваме. Аз съм страстна привърженичка на капсулния гардероб и го прилагам активно в ежедневието си, като постепенно научих и децата на този стил (още повече, че всички са в училища, където се носят униформи и по-строго облекло, заради което привикнаха неусетно да не залитат по купища дрехи и шарении). Мебелите също се стараем да са съобразени с компактността (с вградени ракли под матрака, например). Големите ми дъщери имат двойно бюро, което имат навика да затрупват с излишни списания и какви ли не глупости, заради което постоянно им мърморя. Добре, че малките и съпругът ми също не обичат натрупването и с тях лесно се справям. Сега нямам търпение в края на следващата седмица да си взема 15-тина дни почивка и да направя едно сериозно изхвърляне.
Аз твърдо подкрепям минимализма. Още повече, че нашето семейство е голямо и винаги има прекалено много вещи наоколо.
Следвам основното правило, че неизползваните повече от 1 г. неща - директно се разкарват. Това важи за дрехи, уреди и всичко.
Вкъщи също няма килими (с изкл на една пътека във всекидневната, на която малкият често се заиграва с кучетата, а и тя е преработена стара чипровска пътека от прабабата на мъжа ми, заради което има сантиментална стойност). Нямаме тежки пердета, а лятото махаме и тънките и оставаме само на щори, за да има повече въздух. По шкафове и секции не понасям разни безсмислени украси и прахосъбирачки и просто нямаме такива, с изкл. на няколко аромалампи. Всяко нещо е прибрано на мястото си. С изключение на парфюмите, към които сме пристрастени семейно, избягваме да трупаме дрехи, обувки, чанти, козметика и подобни. Купуваме необходимите за сезона и подменяме през следващия сезон, без да натрупваме. Аз съм страстна привърженичка на капсулния гардероб и го прилагам активно в ежедневието си, като постепенно научих и децата на този стил (още повече, че всички са в училища, където се носят униформи и по-строго облекло, заради което привикнаха неусетно да не залитат по купища дрехи и шарении). Мебелите също се стараем да са съобразени с компактността (с вградени ракли под матрака, например). Големите ми дъщери имат двойно бюро, което имат навика да затрупват с излишни списания и какви ли не глупости, заради което постоянно им мърморя. Добре, че малките и съпругът ми също не обичат натрупването и с тях лесно се справям. Сега нямам търпение в края на следващата седмица да си взема 15-тина дни почивка и да направя едно сериозно изхвърляне.
Много ме привлича като идея. Отдавна се стремя да изхвърлям регулярно всичко излишно и да не трупам вещи. Всеки сезон заминават по 2-3 големи торби неползвани последните месеци дрехи. Така на всяко нова дреха или обувки има поне две изхвърлени стари. Сега искам да прочистя и ненужни мебели и при ремонта на всяка стая подменям старите с минимален брой нови мебели. Възможно най-малко. Много мразя безброй столове, столченца, масички, 100 пердета и килими и т.н. Тежат ми и ме задушават. Сега обмислям и бутане на някоя стена за още въздух, но не знам кога ще е.
Догодина или по-догодина ще правим основен ремонт, и съм решила да има минимално количество мебели. Не, че и сега имаме много, но има още какво да се желае. Единствено с килимите съм ОК, тъй като с детето все се въргаляме по земята.
Редовно изхвърлям и дарявам дрехи, посуда, играчки. С годините ме е обзело желание да живея с малко, а не да трупам. Понякога имам чувството, че физически се задушавам в домове, където се пазят всякакви боклучета отпреди век - например при свекърите. Там гардеробите са пълни с дрехи, които никой не носи от над 20 години, витрините преливат от дреболии, шкафовете също..бррр.
Мислех, че минимализмът е нещо доста крайно, но като чета в някои отношения и аз го следвам без да знам 
- В козметиката, например, нямам дублирани продукти, нито излишни.
Обувките и те.
В/у кухненския плот стои само кафемашината. Всичко друго си има място, изнервям се като трябва да местя сума ти работи, за да забърша плота или да бърша разни уреди от прах. Някои неща, най-използваните, са на етажерка до плота, която е точно с размера на уредите и почти не влиза прах, по-рядко ползваните са в чекмеджета, най-рядко пипаните от типа на чушкопек, фритюрник, в един помощен шкаф на балкона.
В/у тоалетката ми също всичко е в кутии и чекмеджета.
Нямаме и открита закачалка в коридора. Събличаме якетата и ги прибираме в гардероба до входната врата.
Килим имаме само в хола, в спалнята е едно мини килимче, на което да стъпи човек зимата докато се облича. Но в хола не си го давам, пердетета също, не ми е уютно без. Обаче имаме само по 1 бр. за стая, което пак си е минимализъм
Същата работа и при нас. Но поне се съгласява да ги носим при родителите ни и да ги облича като домашни. Понякога и успявам да го убедя да изхвърли, ама с голям зор. С обувките същата работа, пълно е в мазето с негови стари, оставени за "работни"...
- В козметиката, например, нямам дублирани продукти, нито излишни.
Скрит текст:
Дрехите също. В ежедневието ползвам само измиващ, серум, околоочен, дневен и нощен, лосион за тяло, дезодорант, спирала + молив за вежди, че моите са без цвят и балсам за устни.
Маски за лице - 1-2, шампоан и балсам, често за цялото семейство, душ гел.
Парфюми - оказа се, че мога да понасям за постоянно ползване само 4 парфюма (Burberry Body Tender, Guerlain L'Instant EDT, Kenzo Jeu D'Amour, Lacoste Eau de Lacoste). Преди пробвах и купувах. Но след седмица ми омръзва и все си бях набутана, защото го подарявах или продавах, но ясно е, че не на същата цена. Сега поддържам 1-2 от "моите", и си взимам мостри по 1-5 мл, примерно поръчвам 10, като свършат, зареждам други 10. Така си открих 2 от тези 4, може да изникне още някой, но явно съм много капризна на парфюми, защото отдавна не ми се е случвало да харесам друг. В 90% от случаите след първото слагане подарявам на дъщеря ми и майка ми.
За по-официален случай - фон дьо тен, пудра, руж, сенки, 2 червила. Стига толкова.
С лаковете имах лек проблем с трупането, но май се излекувах, продадох половината си колекция, оставила съм си само такива, които ползвам наистина. Но има още за махане, сега покрай темата се сетих и ще довърша разчистването
Маски за лице - 1-2, шампоан и балсам, често за цялото семейство, душ гел.
Парфюми - оказа се, че мога да понасям за постоянно ползване само 4 парфюма (Burberry Body Tender, Guerlain L'Instant EDT, Kenzo Jeu D'Amour, Lacoste Eau de Lacoste). Преди пробвах и купувах. Но след седмица ми омръзва и все си бях набутана, защото го подарявах или продавах, но ясно е, че не на същата цена. Сега поддържам 1-2 от "моите", и си взимам мостри по 1-5 мл, примерно поръчвам 10, като свършат, зареждам други 10. Така си открих 2 от тези 4, може да изникне още някой, но явно съм много капризна на парфюми, защото отдавна не ми се е случвало да харесам друг. В 90% от случаите след първото слагане подарявам на дъщеря ми и майка ми.
За по-официален случай - фон дьо тен, пудра, руж, сенки, 2 червила. Стига толкова.
С лаковете имах лек проблем с трупането, но май се излекувах, продадох половината си колекция, оставила съм си само такива, които ползвам наистина. Но има още за махане, сега покрай темата се сетих и ще довърша разчистването
Обувките и те.
В/у кухненския плот стои само кафемашината. Всичко друго си има място, изнервям се като трябва да местя сума ти работи, за да забърша плота или да бърша разни уреди от прах. Някои неща, най-използваните, са на етажерка до плота, която е точно с размера на уредите и почти не влиза прах, по-рядко ползваните са в чекмеджета, най-рядко пипаните от типа на чушкопек, фритюрник, в един помощен шкаф на балкона.
В/у тоалетката ми също всичко е в кутии и чекмеджета.
Нямаме и открита закачалка в коридора. Събличаме якетата и ги прибираме в гардероба до входната врата.
Килим имаме само в хола, в спалнята е едно мини килимче, на което да стъпи човек зимата докато се облича. Но в хола не си го давам, пердетета също, не ми е уютно без. Обаче имаме само по 1 бр. за стая, което пак си е минимализъм
ММ ми обаче мрази да изхвърля , все си мисли , че нещо ще му е полезно
С цялата козметика съм минималист - малко продукти, само по една бройка. Изключение правят шампоаните и парфюмите, там работата е изпусната. Лошото е, че въпреки всички усилия и конско, което сама си чета, ангелът ми е слаб и видя ли интересен парфюм, го поръчвам.
И моят мъж мрази да хвърля дрехи и обувки, водим окопна война от години. Лошото е, че и дребната е като него - има 4657 играчки и книги, но за всяка, която тръгна да дарявам или хвърлям, реве. Адски се дразня и не отстъпвам.
И моят мъж мрази да хвърля дрехи и обувки, водим окопна война от години. Лошото е, че и дребната е като него - има 4657 играчки и книги, но за всяка, която тръгна да дарявам или хвърлям, реве. Адски се дразня и не отстъпвам.
Ами изхвърляйте вие, бе, жени Особено дрехи и обувки. Много помни той какво има в мазето/тавана/килера... Без никакви задръжки изхвърлям негови неща. Е, не опразвам съвсем, но едно по едно и постепенно разкарвам. Ако нещо случаааайно се сети, мигам изненадано и вдигам рамене 
Виж, разните гайчици, бурмички, пирончета и телчета не пипам, че там и без глава мога да остана
Всичко си помни 
Особено дрехи и обувки. Много помни той какво има в мазето/тавана/килера... Без никакви задръжки изхвърлям негови неща. Е, не опразвам съвсем, но едно по едно и постепенно разкарвам. Ако нещо случаааайно се сети, мигам изненадано и вдигам рамене Виж, разните гайчици, бурмички, пирончета и телчета не пипам, че там и без глава мога да остана
Всичко си помни 
Опитвам се да не трупам излишни вещи. Понякога ми е получава, понякога - не, но имам голям напредък последните години. Никога не съм била тип Плюшкин, но с годините започнах да се стремя да купувам малко но качествени вещи - от мебели, през обувки, посуда, дрехи, козметика. Има изключения, но се стремя еднодневки от никакъв тип да не купувам, както и неща които знам че няма да използваме, дори в момента много да ми е харесало нещо. И така, малко по малко, по естествен начин се освободих от много излишни неща и дишам по-леко. Майка ми ми е пълна противоположност в това отношение, пази всичко, задушавам се направо всеки път като видя какви глупости трупа. И с годините не става по-добре за съжаление.
За интериора, харесва ми умерено. Т.е. килими и подобни твърдо не, само за пред кухнята и малки до леглото. Дебели завеси също, прахосъбирачки също. Но и съвсем в дом с напълно минималистично обзавеждане, в чист вид, не бих могла да живея повече от ден.
За интериора, харесва ми умерено. Т.е. килими и подобни твърдо не, само за пред кухнята и малки до леглото. Дебели завеси също, прахосъбирачки също. Но и съвсем в дом с напълно минималистично обзавеждане, в чист вид, не бих могла да живея повече от ден.
С козметика за коса и парфюми и аз съм така. Както и с книги.Давам ли пари за едно от тези ще е. Обичам да имам по няколко вида маски,шампоани и серуми. Парфюмите са ми страст и бързо ми омръзват. Място нямам по шкафовете и ми е голям проблем.
Книги обожавам и искам да си ги чета на хартия. Купувам почти всеки месец. Но и тук проблема е мястото(имам голяма секция и допълнителни рафтове и пак не стигат. И с наличие на почти 2 годишно дето се рови навдякъде е трудно. И колкото да не ми се иска има кашони и на тавана. Държа да имам световниге класики и любими мои книги и тях си ги редя. Другите са в кашони.
Темата ме подсеща,че отново ще пренераждам. Напоследък ми е обхванала мания да редя и подреждам. Сигурно щото колкото е по-разхъврляно,толкова повече искам да ми е под конец. И все поизхвърлям по нещо. Лятото се хванахме с мама и баба и хвърлихме цял шкаф със събирани от 20 години неща. В един момент няма как-просто виждаш,че не са ти полезни с нищо. Тъй че напредваме.
Още не съм се настроила с мисълта,че скоро няма да видя подредена къща.
Книги обожавам и искам да си ги чета на хартия. Купувам почти всеки месец. Но и тук проблема е мястото(имам голяма секция и допълнителни рафтове и пак не стигат. И с наличие на почти 2 годишно дето се рови навдякъде е трудно. И колкото да не ми се иска има кашони и на тавана. Държа да имам световниге класики и любими мои книги и тях си ги редя. Другите са в кашони.
Темата ме подсеща,че отново ще пренераждам. Напоследък ми е обхванала мания да редя и подреждам. Сигурно щото колкото е по-разхъврляно,толкова повече искам да ми е под конец. И все поизхвърлям по нещо. Лятото се хванахме с мама и баба и хвърлихме цял шкаф със събирани от 20 години неща. В един момент няма как-просто виждаш,че не са ти полезни с нищо. Тъй че напредваме.
Още не съм се настроила с мисълта,че скоро няма да видя подредена къща.
Оооо, помни, помни. Като започнем да боядисваме, например, и се сеща - къде ми е еди кой си анцуг, ей сега ще ми свърши идеална работа 
Детето и то помни като слон, като малка имаше много дребни боклуци, редовно събирах с торби и стояха няколко месеца в къщата на родителите ми, защото помнеше всяко топченце или дребна частичка откъде е, за какво е и всякакви други подробност. Като се присетеше беше голям рев. Но порасна и се очовечи, понеже я мързи да чисти и подрежда, а няма кой да се навие да ѝ оправя стаята, рязко мина на минималистичен принцип
Детето и то помни като слон, като малка имаше много дребни боклуци, редовно събирах с торби и стояха няколко месеца в къщата на родителите ми, защото помнеше всяко топченце или дребна частичка откъде е, за какво е и всякакви други подробност. Като се присетеше беше голям рев. Но порасна и се очовечи, понеже я мързи да чисти и подрежда, а няма кой да се навие да ѝ оправя стаята, рязко мина на минималистичен принцип
