Минималистичен начин на живот

  • 502 688
  • 11 401
  •   1
Отговори
# 10 950
  • Мнения: 12 577
Оф не можеш да си представиш какви плюшкини има .. всичко им трябва.

# 10 951
  • София
  • Мнения: 16 018
А аз обвинявам родителите ми, понеже са си наслагали по секциите разни сувенири от пътувания (а на тях животът им мина на път). Simple Smile

# 10 952
  • Мнения: 9 413
Оставете сувенитите на хората. Живота е един и много често , особено човек ако е любопитен и пътува, посещаването на едно харесано място втори път не се случва.
А ако знаете какви хобита има. Бяхме взели билети за едно представление на една арена. Наоколо има доста широки площи , ползват ги за разни панаири, събития  и пр. и съотв. има много паркинги. Ами за това проминентно представление половин час не намираме място в близките паркинги, паркираме на един на 1 км. р-е заради друго събитие. И това събитие беше огромен и световноизвестен битак за стари коли, части, сувениери и какво ли не покрай тях. На огромна площ за панаир. 3 дена се провежда, но има и други дати из Европа. По паркингите бяха коли от коя ли не държава , каравани , ремаркера , бусове. И като ходихме към арената минаваме покрай хора мъкнещи стари, прашни и издънени седалки за незнам каква кола и модел, скари, гуми, ръждиви калници и какво ли не. Имаше и полу разпаднали се от ръжда автомобили на ремаркета.  И това нещо е стояло нкъде докато не го купи сега някой да го възстанови и да си го сложи в хоби колата. И който си го е купил му се радва .
А вие за някакви сувенирчета и стари обувки и умрели цветя Simple Smile

# 10 953
  • София
  • Мнения: 16 018
Оставила съм им ги. Изобщо не им се бъркам. Домът си е техен.
И аз пътувам, но не си купувам сувенирчета. Всеки с вкуса си.
Относно хобитата - и аз съм отскоро с такова, изискващо място. Запалих се по пъзели. Още съм "прясна" и си освободих 1 рафт в мазето за тях (10-тина са все още), но вероятно ще се включа в един момент в размяната на "пътуващи" пъзели и така хем ще се занимавам, хем няма да ги трупам.
Виж, стари обувки и умрели цветя не бих пазила. Старите обувки развиват бактерии, заемат място, миришат, а никога не влизат в употреба. Умрели цветя нямам. Имам 10-тина саксии на закритата тераса, която сме превърнали в релакс зона. Поставени са на перваза и на шкафа, в който прибирам домашните потреби (леген, щипки за пране, закачалки). Обгрижвам си ги.

# 10 954
  • Мнения: 19 988
Стари обувки не са оферта да ги пазиш, дори и да не са особено износени. Имала съм такива, които ми е бивало жал да изхвърля, не са носени често и съответно не са били износени и съм си ги харесвала много. Ами, като минат години, те вече не са същите дори и на вид да им няма нищо. А то обикновено и на вид им има. Ако са лепени, за това време вече на лепилото не мога да разчитам, по-вероятно е да се разлепят и то не малко. Стареят си и самите материали, особено ако и не са естествени, подметките не са и те същите... Накрая пак не ги нося защото те вече не стават и се оказва че съм ги държала като сувенир само. Спрях да правя така, няма смисъл. Имала съм и такива, които са ми изкарвали по много години, само евентуално стелки съм сменяла, ако и толкова. Но те щом са добри и са ми в обръщение, не ги наричам стари и не са за хвърляне, те са ми любимите за носене.

# 10 955
  • Houston, TX
  • Мнения: 16 722
От обувка до обувка има разлика- имам обувки купувани в далечната 1988, не са мръднали. Строго официална обувка. А нося и блузи, на мама...блузата е на повече от 50 години

# 10 956
  • Мнения: 9 413
Titina мисля ще спечелиш приза за минималист Simple Smile  на мен ми харесва също така , само където няма да ми стане нищо от тези години. Не като да съм сега слон, но все пак ...

# 10 957
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 12 326
С болка в душата си подарих всичките обувки и боти с токчета заради проблеми с гръбнака. Жената се зарадва много, че вече има патъци “ за случай”. Някои от тях бяха съвсем нови.
Моето хоби е “ парцаливо” - правя кукли и играчки.  Материали имам много и там няма минимализъм. В момента се опитвам да си направя ателие, за да се развихря творчески.
В мазето не съм слизала от години. Едно на ръка, че е само 3 кв м. и е за нищо, друго, че в мазетата ни има мишки, от които аз имам фобиен страх.

# 10 958
  • Мнения: 9 473
За мен е малко крайно да не пазя никакви материални спомени. Идва възраст, в която спомените в главата се размиват, избледняват и се извикват по-лесно, ако видиш стара снимка или докоснеш предмет, подарен от скъп човек, особено неща от пре-дигиталната ера. А аз си обичам спомените, топлят, да!, създават усещане за принадлежност, за безвремие. Не е нужно да живееш в миналото, но понякога е хубаво да си спомниш кой си бил, с кого си бил, къде си бил, какво си харесвал, за какво си се смял. Пък и на мен вече ми остава много по-малко бъдеще, отколкото минало.
Пазя играчки, детски книжки, рисунки, дори някоя друга детска дрешка от дъщеря ми. Имам къде да ги държа, без да са ми постоянно пред очите и да ме задушават и ми е приятно да знам, че ги имам някъде. Не става въпрос за огромни количества вещи. Към момента са колкото нейни, толкова и мои. Един ден ще ѝ ги дам като част от нейния живот и тя ще си реши какво да ги прави, но сега не мога нито себе си да лиша от тях, нито нея.

Пазя прекрасен копринен шал от майка ми. Сигурно ми е казала кога е купуван, но вече не помня. Със сигурност е поне 40+ години, може и 50 да има. Последно го ползвах като пелена върху количката на дъщеря ми, когато беше бебе.

Стари и захабени обувки не ми е хрумвало да пазя. Където и да съм ходила с тях.Simple Smile

Върху кухненския плот имам кана за филтър кафе, филтър кана за вода, микровълнова и една мини-фурна, която позволява да се вдигне вертикално и да изглежда по-прибрана, когато не я ползвам. Каната за кафе се ползва два пъти дневно мини-фурната може би през ден.

Пъзели имаме доста. Сега им е сезона, когато дните са къси, мрачни и студени. Купувам, нареждам, прибирам... някои нося в чарити магазините, други си харесвам много и ми трябва малко повече време, за да се разделя с тях.

# 10 959
  • София
  • Мнения: 16 018
Обсъждали сме го. Има сантиментални, има и несантиментални хора.
Дигитализирала съм си спомените и съм си събрала точно в 2 външни памети с размер на цигарени кутии. Вкл. детски рисунки, книжки и т.н. Вещи от 5 деца от сантимент биха ми заели поне 1 стая, а да ги разнасям между няколко държави и няколко жилища ми се струва безумно. Пазя им първите биберони и първите шапчици, както и номерчетата от родилния дом. Толкова.
Място имам, желание нямам.

# 10 960
  • Мнения: 9 473
Т.е., нямам право да пиша за моя опит опит и моите усещания?

# 10 961
  • София
  • Мнения: 16 018
О, не. Не си ме разбрала правилно.
Аз написах за себе си. Хванах се за думите ти просто.

# 10 962
  • Между гори и планини
  • Мнения: 10 905
Аз имам късмет да съм в къща, половината от която отдолу е мази. Синът ми да даде да му продадем колекциите Лего и хотуилс колички. Всичко е мазата, заедно с коледна украса, куфари за път и т.н. От пътешествия си вземам сувинир задължително - керамични или порцеланови фигурки на хората в национални носии и картини. Обичам и книги, вече няма място, но обичам. Имам си стая с кожено кресло и книги. Моята стая. Иначе хобито ми е градината, това не трупа нищо у дома, освен буркани зимнини в мазата 😂 За сметка на това съм много минималистична от към дрехи, обувки, чанти, техника.

# 10 963
  • Мнения: 9 413
и аз на това съм икономична Simple Smile

# 10 964
  • Мнения: 6 496
Аз съм най-минималистична в кухнята, защото готвенето не ми е любима дейност. На плота стоят кана за вода, яйцеварка и грил. Ползват се постоянно. В шкафа има пасатор, тостер и един комбиниран миксер. Други малки уреди не притежавам, ако щете ми вярвайте.

Общи условия

Активация на акаунт