Не бих си позволила да пусна подобен филм, без съгласието на родителите. По-скоро бих помолила тях да поговорят на тази тема с децата си. Всяко дете има различна психика и съм убедена, че някои деца няма да спят нощи наред след подобни кадри. Да не говорим за по-тежки последици. Никой не е казал, че трябва да ги галят с перце, но да не забравяме, че все пак това са деца!
- Публикувана: 28 фев. 2018, 20:35 ч.
- Последно мнение: 14 март 2019, 23:11 ч.
Филми за Холокоста в час на класа пред 10 годишни деца
Не бих си позволила да пусна подобен филм, без съгласието на родителите.
По-скоро бих го намерила за задължително. Показването, де. Дори и без наличието на нацистки символи, нарисувани от дете, нали така, вероятно също на 10, едва ли на 50.
И колкото по-брутални са показаните кадри, толкова по-голям е шансът да имат траен възпитателен ефект.
Бих искала да се надявам, че ще продължавам да живея в общество с нулева толерантност към подобни прояви.
Не бих си позволила да пусна подобен филм, без съгласието на родителите.
Авторката още в началото на темата спомена какви кадри е имало. И когато се опитваш да се заяждаш, първо прочети това, срещу което скачаш! Не раздавам позволения на никого. Теб пита ли те някой за мнението ти?
Учителите работят по утвърдени програми, за които родителите са уведомени. Тук става дума за материал, извън учебния, по лично усмотрение на класния ръководител.
Не бих си позволила да пусна подобен филм, без съгласието на родителите.
Виж сега, по програма и учителите никой не ги пита дали са съгласни да казват на децата определени неща от уроците, ама като е писано в учебниците и разписанието щат-нещат, учителите го правят. Те изпълняват заповеди също така, както всеки слуг работник и говорят това, което началниците са казали като политика на компанията. Обаче в случая не става ввъпрос за неща по програма, а за самостоятелна субективна преценка на учителя. Само бих искала да кажа, че не става въпрос просто за деца, нито за личните деца, а за чуждите деца. Всеки на своето може да говори и пускакаквото си иска, но с чуждите деца нещата са много по-различни. Ти сега говориш за галене с перце, червила и не знам какво, но ми сее иска да те изправя пред трийсет чужди деца и тогава даа те видя каква преценка ще направиш. На бас, че веднага ще започнеш да съобразяваш, че чуждите деца не са твоите деца, и че тези деца са различни от твоето, и на чуждите не можеш да кажеш или покажеш това, което казваш и показваш на своето.
Анди, мен и да ме изправиш пред децата е все тая, защото аз не съм учител. За сметка на това, би следвало да си наясно, че наличието на учебна програма не отменя самостоятелната преценка на учителите относно допълнителните материали, с които ще запознаят децата. Ако на някой не му харесва това, да си обучава детето у дома. Така обучението му ще бъде по 100% преценка на мама. Като си го пуснал в училище, значи си се съгласил с правилата на училището. А тези правила разрешават на учителката да прецени дали и с какъв допълнителен материал да запознае децата.
ако аз съм учител не бих се хванала да показвам филми за холокоста, защото не искам утре някой родител да ме обвини, че съм травмирала детето му с гледки, които не са за неговите очи. Затова бих се оограничила до разказ колко лошо е стореното и колко много хора са загинали невинни.
Анди, мен и да ме изправиш пред децата е все тая, защото аз не съм учител. За сметка на това, би следвало да А тези правила разрешават на учителката да прецени дали и с какъв допълнителен материал да запознае децата.
Анди, мен и да ме изправиш пред децата е все тая, защото аз не съм учител. За сметка на това, би следвало да А тези правила разрешават на учителката да прецени дали и с какъв допълнителен материал да запознае децата.
Анди, в предложения от теб вариант е налице опасността да има оплакване от учителя, че след като дете от класа е рисувало свастики, той не е взел никакви мерки. И оплакването би било съвсем основателно.
Затова един кратък и стегнат разказ за холокоста, без снимки или филми, е най-подходящ за случая. Първо се питат децата какво знаят за свастиката, за Втората световна война и т.н. и на база казаното от тях се поднася информацията нататък. Обаче тук трябва обща култура, а това човек си го трупа цял живот. Много е лесно да цъкнеш един филм или пет картинки, вместо да разкажеш с думи прости и да направиш дискусия с децата.
Не съм съгласна, Анди. Никоя лекция не може да е така въздействаща както видео за Холокоста. Още повече, че по отнощение на лекциите, децата имат навика да пускат от едното ухо през другото, така че ефектът ще е кръгла нула. И затова мисля, че всяко дете трябва да изгледа такива кадри. След кадрите, дискусията е добра идея.
Не разбирам защо се дъвче още, след като авторката на темата не е казала и явно няма да каже какви кадри са показани.
Повечето художествени произведения за Холокоста категорично не показват крака, стърчащи от газовите камери. Има разлика между графични документални кадри и художествен филм, а както бе също пределно изяснено по-назад, и сред художествените има такива, които са повече и по-малко подходящи за деца.
Повечето художествени произведения за Холокоста категорично не показват крака, стърчащи от газовите камери. Има разлика между графични документални кадри и художествен филм, а както бе също пределно изяснено по-назад, и сред художествените има такива, които са повече и по-малко подходящи за деца.