уиш, ти май си пропуснала да прочетеш половината от товва, което написах. Каква лекция, казах за разказ, и то на база това, което децата кажат, че знаят за тези времена. То не се започва със "здрасти, тъй като вашето другарче постъпи лошо, аз сега ще ви надрънкам една лекция, а вие се правете, че я слушате". Вярно е, че една картинка говори вместо хиляди думи, ама си има граници, за коитоо споменах. Никой не знае как всяко от 30-те деца ще възприеме картинките и филмите, нито как още 60 родители ще реагират. Затова филми да имм пускат родителите.
- Публикувана: 28 фев. 2018, 20:35 ч.
- Последно мнение: 14 март 2019, 23:11 ч.
Филми за Холокоста в час на класа пред 10 годишни деца
А не, Анди, пускането на филми с образователна цел не само че е разрешено на учителите, но дори е препоръчително.
Параход, ако е имало брутални кадри със стърчащи оглозгани части от трупове, авторката нямаше да пропусне да го спомене, за да подкрепи тезата си. Но авторката дори не е наясно какво точно е пускано. Възмущението ѝ се базира на "някакво видео за Холокоста". Толкоз.
Параход, ако е имало брутални кадри със стърчащи оглозгани части от трупове, авторката нямаше да пропусне да го спомене, за да подкрепи тезата си. Но авторката дори не е наясно какво точно е пускано. Възмущението ѝ се базира на "някакво видео за Холокоста". Толкоз.
но е въпрос на чисто субективна преценка на учителя. За него едни кадри може да са ок, но за друг да са брутални. Не разбирам какво точно защитавш. Ако аз съм учител и пусна брутелни според теб кадри, дали ще е ок? Направо ще ме бутнеш мен в някой концлагер, да ми дойде акълът.
Учителят има право на тази субективна преценка и дори да ми се иска да му откъсна главата, това не отменя неговото право. Както вече писах, ако човек иска само той да прави субективна преценка какво да се показва на детето му, да си го държи на домашно обучение. Пускайки го на училище, съм се съгласила с правото на субективна преценка на учителя.
Във втори клас учехме това стихотворение:
Скрит текст:
Много тъжно, но такава е действителността и децата трябва да я знаят. За ужасът на Втората световна война нямат представа не само децата, а и много от родителите, което си е груба грешка, защото някой от тези крехки индивиди разполагат с власт и е много вероятно да повторят историята. Книжката на Таня
Таня Савичева - седемгодишна.
Таня, твоята книжка чета.
Тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе - със седем листа.
Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.
Втори лист:
Днес погребахме тате.
Трети лист:
Днес убиха Олег.
Четвърти лист:
Убиха и баба.
Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.
Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.
Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня
Таничка, седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.
Аз на ум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.
Таня Савичева - седемгодишна.
Таня, твоята книжка чета.
Тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе - със седем листа.
Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.
Втори лист:
Днес погребахме тате.
Трети лист:
Днес убиха Олег.
Четвърти лист:
Убиха и баба.
Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.
Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.
Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня
Таничка, седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.
Аз на ум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.
нас какво ли не са ни карали да учим от невръстна възраст, включително Павлик Морозов беше герой, и всичко това като част от пропагандата добри-лоши, а не защото много са искали да знаем историята. Има граници, не е като да не трябва да знаят за войната и холокоста, но хайде да не оставяме всичко на училището, а малко и вкъщи да отделим време! Учителката трябвало да пусне, ама да не спестява, ама не знам какво! А родителят? А, да, той е с мисия на живота да е само на работа и време няма - идеално оправдание да не си мръдне пръста да седне и да изгледа еди-два филма за войната с детето си или да си направи труда да му разкаже нещо за нея. Е, да, ама това иска напъване, а той време няма.
И не, не съм учител, преди някой да е скочил да ми обяснява колко съм пристрастна.
И не, не съм учител, преди някой да е скочил да ми обяснява колко съм пристрастна.
но хайде да не оставяме всичко на училището, а малко и вкъщи да отделим време! Учителката трябвало да пусне, ама да не спестява, ама не знам какво! А родителят?
Къде е казано, че родителите не трябва да ограмотяват, възпитават и т.н.т. Това винаги е плюс за децата и основата е там, но нали си давате сметка, че не всички родители имат възможност, и то не само физическа такава, а и интелектуална. Това значи, че ако не е училището тези деца грам няма да научат нищо, също като родителите си.
Доста често тези, които делегират, се оказват с най-големите претенции накрая.
Какво да ти кажа, винаги е било така за интелектуалните възможности, но тук не става въпрос за точно тази категория родители, а за онези, които имат интелектуални възможности, обаче са вечно заети. Именно част от тях после са спрИтенциЙтИ.
Какво да ти кажа, винаги е било така за интелектуалните възможности, но тук не става въпрос за точно тази категория родители, а за онези, които имат интелектуални възможности, обаче са вечно заети. Именно част от тях после са спрИтенциЙтИ.
Доста често тези, които делегират, се оказват с най-големите претенции накрая.
Не бих си позволила да пусна подобен филм, без съгласието на родителите.
Виж сега, по програма и учителите никой не ги пита дали са съгласни да казват на децата определени неща от уроците, ама като е писано в учебниците и разписанието щат-нещат, учителите го правят. Те изпълняват заповеди също така, както всеки слуг работник и говорят това, което началниците са казали като политика на компанията. Обаче в случая не става ввъпрос за неща по програма, а за самостоятелна субективна преценка на учителя. Само бих искала да кажа, че не става въпрос просто за деца, нито за личните деца, а за чуждите деца. Всеки на своето може да говори и пускакаквото си иска, но с чуждите деца нещата са много по-различни. Ти сега говориш за галене с перце, червила и не знам какво, но ми сее иска да те изправя пред трийсет чужди деца и тогава даа те видя каква преценка ще направиш. На бас, че веднага ще започнеш да съобразяваш, че чуждите деца не са твоите деца, и че тези деца са различни от твоето, и на чуждите не можеш да кажеш или покажеш това, което казваш и показваш на своето.
Не бих показала на чужди деца раждане. Или операция от апандисит. Или ухапване от жарарака.
Дори не бих се замислила преди да им покажа кадри от Холокоста.
А за деца, склонни да рисуват (или да приемат рисунките на за нормални) свастики.
И дори не понеже майката на много истинската ма Танти (ще рече леля) Герда е умряла именно там. Не понеже нейната коса е в тези купчини.
А понеже ако не ги видят, ако позволяват на свой съученик да рисува свастики безнаказано, може някой ден за тях да стане истински лично.
И не забравяйте, че вие сте "майките"...
Евала на този възпитател, който е намерил за нужно да се опита да възпита поверените му деца да бъдат Човеци, не просто да познават буквите.
ако аз съм учител не бих се хванала да показвам филми за холокоста, защото не искам утре някой родител да ме обвини, че съм травмирала детето му с гледки, които не са за неговите очи. Затова бих се оограничила до разказ колко лошо е стореното и колко много хора са загинали невинни.
Точно така - докато децата си мислят как да преборят поредното ниво на Майнкрафт или какво да каже Пешо на Дани, понеже я харесва.
Анди, мен и да ме изправиш пред децата е все тая, защото аз не съм учител. За сметка на това, би следвало да А тези правила разрешават на учителката да прецени дали и с какъв допълнителен материал да запознае децата.
Анди, в предложения от теб вариант е налице опасността да има оплакване от учителя, че след като дете от класа е рисувало свастики, той не е взел никакви мерки. И оплакването би било съвсем основателно.
И би било подкрепено от поне няколко неправителствени организации и поне от три държави (на по-високо ниво) (може би и повече).
уиш, ти май си пропуснала да прочетеш половината от товва, което написах. Каква лекция, казах за разказ, и то на база това, което децата кажат, че знаят за тези времена. То не се започва със "здрасти, тъй като вашето другарче постъпи лошо, аз сега ще ви надрънкам една лекция, а вие се правете, че я слушате". Вярно е, че една картинка говори вместо хиляди думи, ама си има граници, за коитоо споменах. Никой не знае как всяко от 30-те деца ще възприеме картинките и филмите, нито как още 60 родители ще реагират. Затова филми да имм пускат родителите.
Е, ако някой родител реагира неподходящо, значи нещо вероятно липсва в собственото му възпитание.
Да си учител означава да мислиш кое е най-добро за поверените ти деца и да правиш, доколкото ти е възможно и според собствените ти ценности, най-доброто за тях, не най-безопасното за себе си. Ако основната ти грижа е какво е най-безопасното за теб, по-добре да сортираш стоките в универсален магазин - много малко опасности те дебнат там.
нас какво ли не са ни карали да учим от невръстна възраст, включително Павлик Морозов беше герой, и всичко това като част от пропагандата добри-лоши, а не защото много са искали да знаем историята. Има граници, не е като да не трябва да знаят за войната и холокоста, но хайде да не оставяме всичко на училището, а малко и вкъщи да отделим време! Учителката трябвало да пусне, ама да не спестява, ама не знам какво! А родителят? А, да, той е с мисия на живота да е само на работа и време няма - идеално оправдание да не си мръдне пръста да седне и да изгледа еди-два филма за войната с детето си или да си направи труда да му разкаже нещо за нея. Е, да, ама това иска напъване, а той време няма.
И не, не съм учител, преди някой да е скочил да ми обяснява колко съм пристрастна.
И не, не съм учител, преди някой да е скочил да ми обяснява колко съм пристрастна.
Ролята на учителя в началното училище - и в прогимназиалния, че дори и в гимназиалния! - етап е не просто да е лектор, но и да е възпитател.
да, и смятам, че ако съм учител, най-доброто за учениците е да се обърнат към родителите си за подробности, филми и снимки. Има граница и учителят не е родител. Аз като родител не бих искала да се прекрачва тази граница. Мъже пък, тази тема да е табу в семейството и изобщо да не е тема на разговор,.
Андариел, не го приемай лично, но ролята на общественото образование, както и социалният договор, който сключват родителите, които вкарват децата си в него не включва съобразяване с индивидуални семейни табута, религии или вярвания. Твоят аргумент би означавал например, че учителят не може да сподели последните изследвания за еволюцията, защотото родителите на Иванчо са евангелисти. Този, на който табутата му са много свещени, образова децата си някъде извън обществената система.