Филми за Холокоста в час на класа пред 10 годишни деца

При мен пък още е петък вечер и не съм си легнaлa

Не съм съглaснa училището дa имa сaмо aкaдемичнa функция, зaщото животът не е сaмо aкaдемия. Рaдвaм се, че тук много здрaво зaстъпвaт и възпитaнието в ценности. Не можем дa рaзчитaме, че всеки ще си възпитa детето добре по вaжните въпроси, зaщото когaто не го възпитa, стрaдa цялото общество. Не е нещо, което си остaвa сaмо зa него. Предпочитaм дa имa едни десетгодишни, които сa гледaли филм зa Холокостa, отколкото нaперени скинaрчетa, които си мислят, че изглеждaт големи герои кaто носят свaстики и пишaт "Цигaните нa сaпун".

Юна, същите тези скинарчета може и да са гледали филми за холохоска, но при тях ефектът да е бил точно обратен - усещане за власт над чуждите животи и смъртта. Да не забравяме, че в такива паравоенни формиирования се вклюват младежи, които са в пубертета и с някои особености на психиката.

Точно зaтовa е хубaво дa се срещнaт с фaктите от историятa преди някой дa им ги предстaви по привлекaтелния нaчин.

не знаеш какво ще му измъти мозъкът на един човек. едно и също нещо може да предизвика съчувствие, но може да предизвика и някакъв порив на садизъм.
В началлото на темата се поставих на мястото на учител и описах какво бих направила, но не можело само с думи, трябвало да има филм.

Искaм децaтa, чиито родители не се трогвaт дa им обяснят кое е добро и кое лошо, дa имaт още един шaнс дa нaучaт товa в училище. Дълбоко съм убеденa, че училището трябвa дa игрaе и тaзи роля.
Изключително ме дрaзнят учителки, в чиито клaсове децaтa се тормозят едно друго, a тя  просто си пее урокa и демонстрирa кaк е тaм единствено зa буквите и смятaнето, a междуличностните отношения сa си рaботa нa сaмите децa, дa се опрaвят. И дори нямa дa кaже нa aгресивните и тормозещи децa, че имa нещо нередно в постъпките им, нищо, че се случвaт под нейния нос, зaщото те си имaт родители, те дa се опрaвят, тя е тaм сaмо зa aкaдемичнaтa стрaнa.

Опа, чакай малко, как от филма за холокоста заради свастиката на Иванчо, успя да скочиш на тормоза в клас и избирателната слепота на учителката? Тормозът е актуален пробллем, включително дисциплинарен и се случва с децата от конкретния клас пред очите на конкретната учителлка и тя е длъжна да реагира, най-малкото за да прекрати конфликта и от съображения за безопасност, за да не пострада някое дете.

А най-лесният начин за съседите на лагерите е бил просто да не забелязват.
А тази учителка е търсела не най-лесния, а най-добрия начин.
Браво на нея.




Онези, които вече са го видели, ще потръпнат - но едва ли ще изпаднат в шок. Иначе щеше да го пише в картона и в дневника.
Онези, които не са го видели, имат нужда да го видят - за да не трябва да се прави същата демонстрация през ден, за всяко дете поотделно.




Всъщност, урокът по "човечност" е по-важен от всички останали уроци, взети заедно дори.
Един член на обществото трябва да е първо човек и чак после, ако може - професионалист някакъв.

Ако на 10 годишни смятате, че е неподходящо да се говори и разказва за холокоста, любопитно ми е на колко години смятате, че е подходящо децата да бъдат запознати с тези факти?

Никой не е казал, че е неподходящо, а че трябва да се дозира информацията и да се поднесе по подходящ начин. Първо трябва да се разбере какво знаят децата за тези времена и оттам да се тръгне да се поднася информацията.

Кати, имаше един виц навремето по повод гладуването - един дядо така възмутен казал на внучето "знаеш ли колко деца гладуват!", а внучето отговорило "Ееее, па, дедо, те са свикнАлЕ!".

Далеч по-подходящо ти се струва мълчанието, подминаването и незабелязването на изнасилване / опит за изнасилване в основно  училище (т.е. деца не много по-големи), в същото училище... Интересна позиция.
Доста напомняща на позицията на жителите на Ваймар.

Впрочем, спомням си случай от моето детство... Момиче беше изнасилено в Парка на Свободата (тогава), в някакви тъмни доби след 11 вечерта. Покрай булеварда вървял мъж - чул я, но... намерил за по-разумно и безопасно да се направи на неразбрал. Беше се оказала дъщеря му. По-късно май се самоуби. Недочулият, де


Ако свръхчувствителните деца са нормални, те ще могат да понесат - също както и останалите нормални деца - натоварването от изучаването на историята.
Ако имат истински проблем, вероятно по-подходящо за тях би било домашното обучение докато достигнат нужната емоционална зрялост и се изравнят с останалите в това отношение.
Да се нарича запознаването на келеши, позволили безнаказаната поява на свастика "наказание", е просто безобразие. И срам за народа, родил Пешев, отец Кирил и отец Стефан.
До къде докараха България!?


Само дето по времето, за което се отнася този виц, внучето би получило два звучни шамара - без дядото да се безпокои, че ще заеква после - и, вЕрвай ми, никога, ама никога повече и през ум нямаше да му хрумне нито да хвърля храна, нито да се подиграва с по-нещастните от себе си.
Това би бил "нагледният" урок - този, който се запомня, а не онзи, на който хихикаш в чина и/или отговаряш с нагло поведение.
Но... то при такива родители - с такова отношение - какво ли да очакваме от децата?
Да, знам. Когато чуят викове за помощ бързо да побегнат в обратна посока. И сега, и като възрастни.
И да се молят виковете да не са били на собствените им деца.

Тук вече големи глупости написа за това да минели на домашно обучение до достигане на емоционална зрялост. Знаеш ли колко много възрастни са емоционално незрели и са на ниво 10-годишни? Обаче ходят на работа, правят секс, раждат деца и придобиват собственност или заеми. Дай да ги отстраним и тях от работа и всичко останало, докато съзреят!

Даа... Докато накрая стигнем до там, че хора да стават само онези, които изобщо не посещават училището...
Преди доста години - преди да се сдобия с някои автоимунни и 25 излишни килограми имах ниско кръвно и лятото често падаше... вкл. до припадък. Та в един такъв случай се свлякох от рейс, точно на спирка, но се озовах долу на 4 крака, повръщаша и с петна пред очите... на спирката имаше маса хора като теб - и мъже, и жени - никой не си мръдна скъпоценния задник да види какво ми е. За щастие, имаше двама клошари - дядо с дете на видима възраст 10-12. Извлякоха ме на сянка, донесоха ми вода. Мръсните гнусни бездомници, смърдящи и гадни.
А натоканите "интелектуалки" гледаха отстрани и помръдваха нослета с погнуса.
Тези двамата видяха в мен човек в беда.
Преди няколко месеца се качвах по стълби в по-стара кооперация, носех голям кашон, пълен (лек, но неудобен за носене). Там се бяха паркирали 2 каруци, пълни с циганки и циганета и малко конче - явно някой съсед ги беше извикал да му помогнат с разчистване на таван. Та докато да вляза във входа слизаше едно от циганетата - видима възраст 7-8 - отвори ми вратата, задържа я. Нагоре по стълбите срещнах друго - може би към 10 годишно - отдръпна се от пътя ми (слизаше) и ме попита много любезно, на Вие "Мога ли да Ви помогна"?
Е, га някое от нашите 10 годишни "възпитани" отрочета предложи помощ на непозната...

... Или, ако тя самата е била така възпитана, да си мълчи, понеже това не й е работата и това не е актуален проблем, ако не го е забелязала (също като рисунката, която, видно е, не е била изровена при археологически разкопки в училището) . И понеже иначе родителят на порицаното дете може да подаде жалба, че то е "свръхчувствително" и не понася забележки от възрастни. И не се отнася до смятането.

За предпочитане - в напреднала фаза на Алцхаймер, че ако се стресират случайно, да няма опасност да го запомнят.

Очевидно са достатъчно емоционално стабилни, за да могат да понесат живота и отговорностите му в пълнен размер, наравно с останалите членове на обществото.
Онези, които не достигат емоционална зрялост, обикновено си имат настойници.

Кати, за какво го пишеш всичко това? какво общо има с темата? едни помагат, други не - това зависи от самия човек.

Andariel, уважавам мнението ти и е добре, че става някаква доскусия - така се избистря истината, правилното. Съгласна съм, че има свръхчувствителни деца и че в дозировката е разковничето. Но как ще обясниш съотношението? Чувствителните деца са да речем 3 от 30. А склонните към агресия, расизъм, тормоз, да се подиграват, малтретират, да копират свастики, да следват слепешката фанатиците, да не мислят с главите си - те са поне 10-15 от 30 деца. Не е ли редно урокът (по история, човещина, чудовищност, както и да го наречем) да е насочен към нуждите на мнозинството?
В училището на моето дете учителка-еврейка направи специална програма за 70 години от края на Холокоста преди време. Гледаха кадри, чуха статистика и засадиха слънчогледи в памет на загиналите. По време на филма от 240 събрани деца само едно се е разревало. Няма последвани оплаквания от напикаване, заекеане от други родители, от кошмари, уплах. Тук няма и баячки и леене на куршуми, де. Децата са от 7 до 11 годишни. Заради едно разревано от свръх чувствителност трябваше останалите 239 да не отбележат събитието ли?
И другият ми въпрос е: не се ли учи човек на емоционална зрялост като изпитва състрадание към онеправданите, бедните, убитите? Точно показването на глада в Африка, на съдбите на децата в лагерите, на децата-роби в модерна Азия ги освестява и приземява нашите европейски хлапета, които си мислят, че таблетите и телефоните са по-ценни от човешките взаимоотношения.
Мисълта ми е, че чувствителни хора винаги е имало, но това не бива да спира възпитанието и обучението на масите.

Извинявам се за последователните постове, но само искам да разгледаме случаят "Динко" в контекста на това, което обсъждаме тук. Някои казват, че училището е само стриктно академично, нямат място филми, които да те провокират емоционално, да те накарат да видиш света с други очи, да те шокират. В случая с Динко училището е постигнало НУЛА академичен успех. Той не знае кой е Бай Ганьо, пише "спутете се" вместо "сплотете се", отбягва писането по принцип, предпочита видео-форматите за себеизразяване. Убедена съм, че и познанията му по физика, химия, биология, математика са на същото нулево ниво. Но!!! При него нито родители, нито училище са постигнали и емоционално, личностно, психологично и социално развитие. Животът и болката на хората за него нямат значение. Той бие работниците си, приятелката си, аверите си. Той обича само себе си и домът му е окичен с гоблени и портрети с неговия лик. Бежанците не минават само с бой през ръцете му, а биват и ограбвани, снимани. Трябва да сме слепи, за да не видим конкретно непредадения и ненаучен урок по хуманност. Ако училището го беше научило кой е Ганьо и защо трябва да се срамува и как се пише правилно, щеше ли да е по-добър човек? Или е такъв какъвто е в следствие на ненаученото? Не вървят ли ръка за ръка академичните уроци с уроците за хуманност? За робът -свобода, иска Ботев. За гладният - хляб, апелира Смирненски. За престъпникът - сурово наказание, пише Хан Крум. Не са ли това академични знания, построени на базата на хуманност? И да, случаят "Динко" е много показателен. Да беше сам - нямаше да го мисля. Но го следват армия от 100 000 фена... Сто хиляди, за които гладния, бедния, бития, ограбения, изнасиления, прокудения - нямат значение, след като това не са те. Е, как да не аплодирам учителката на детето на авторката на темата (която отдавна изчезна от дискусията), след като тя е постъпила така както единствено професионално е възможно - в зародиш е спряла развитието и репродуцирането на свастики? Аплодирам я, разбира се. Де да бяха повече смелите като нея!