Търся едно стихотворение

3 март 2018, 19:36 ч.

Мнения: 611

Моля Ви, помагайте.

Преди много години, тук във форума, прочетох едно стихотворение и много ми хареса. Сега се опитвам да го издиря, но по никакъв начин не мога да го намеря. Сюжетът е за мома на село, която всички обсъждали, колко е била палава . Мъжът й не могъл да понесе и починал. След това мъжете от селото се хвалели в кръчмата, че са имали нещо с нея, а жените я кълняли, защото смятали, че спи с мъжете им. След време и тя починала, защото не могла да издържи на хорските приказки. Стохтворението завършваше, че всички тези приказки били празни приказки, тя дори никога не била спала с мъж.

Ама и аз как го обясних Flushed

# 1 3 март 2018, 20:05 ч.

Мнения: 4 808

Цитат на: sourit в сб, 03 мар 2018, 19:36

Разбрах за кое стихотворение говориш, ще го потърся и по-късно ще го напиша.

# 2 3 март 2018, 20:33 ч.

Мнения: 1 150

Обществено мнение

Ивайло Балабанов

Каква жена! За миг я зърнеш
и ток те удря в слабините...
На сватбата й попът селски
три пъти падаше в несвяст.
Мъжете, подир тази сватба,
си понамразиха жените
и до един се разболяха
от дяволски мерак и страст.
Жените първи я чумосаха
и от жена тя стана кучка.
За нея сториха магия
от вълча кост и жълт конец.
Подхвърлиха змия изкормена
в дома й, а след тази случка
набиха болния й мъж
и го нарекоха скопец.
Дете не се роди у тях
след сватбената й година,
и селото им върза люлка,
изплетена от зла мълва -
че пей не струва, щом е ялова...
Мъжът й скоро се помина
и тя - сирак от край незнаен,
остана в къщата сама.
Тогава почнаха хвалбите
във кръчмата, след три мастики:
"Ах, тази блудница! Ах, тези
гърди с къпинови зърна!..."
Тъй, нощ след нощ, мъжете селски
- все донжуановци велики,
един след друг и ред по ред
преспаха с блудната жена.
Като кокиче сред бодили,
между възхита и омраза
живя жената - с гнусна слава,
разнасяна нашир и длъж,
и днес внезапно се помина...
При следствието се оказа,
че тя е девствена, че даже
не е докосвана от мъж.

Това ли е?

# 3 3 март 2018, 21:18 ч.

Мнения: 611

Да, безкрайно благодаря:)

# 4 4 март 2018, 09:07 ч.

Мнения: 1 150

Цитат на: sourit в сб, 03 мар 2018, 21:18

Да, безкрайно благодаря:)

Моля! Аз добре се сетих, че авторът е Ивайло Балабанов и го намерих бързо. Той има много хубави стихотворения. Прочетете и "Жената с белия шал", то ми е любимо Simple Smile

# 5 4 март 2018, 10:43 ч.

Мнения: 611

И аз го обожавам Simple Smile

# 6 18 март 2018, 13:07 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам – защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата – там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!

Ивайло Балабанов

http://prikazno.com/wp-content/uploads/2014/10/beautiful-woman-w … -winter-scarf.jpg

Причина:

Причина: