8 - годишна - поведение?

Аз имам дъщеря на близо 7 години от предишна връзка; настоящият ми мъж не е неин биологичен баща, но е такъв на сина ни. Тя си го е припознала за баща и го нарича "тати". Тъй.

Това, което описваш, го има и при моето дете - прекрасна е във всяко едно отношение, но изпада в едни състояния понякога, при които с нея не може да се говори. Дали ще е правене на забележка; да се поиска от нея да направи нещо, да ѝ се каже нещо, с което не е съгласна или не е това, което е искала да чуе - няма значение. Или започва да спори, или да се сърди, да отговаря понякога. Мисля, че е въпрос на характер - това не е нещо, което се е появило след някаква промяна (появата на партньора ми или раждането на брат ѝ). Честно си признавам, че ужасно много ме дразни, но стискам зъби, не отговарям със същото или подобно поведение, защото смятам, че не помага, а пречи. И говоря, говоря...

В нашия случай съм забелязала, че тези прояви се случват, когато е изморена. Ако не е изморена, няма драма с правене на забележки, обяснения или каквото и да е - възприема в 90% от случаите и не се държи безобразно. Но умори ли се, става малко като бебетата - рева, защото ми се спи и не мога да заспя, защото рева.

Майка не е тази,която е родила детето и го е захвърлила.
Майка е тази,която го е отгледала.
Ти може и да не си я родила,но да я отглеждаш като родна дъщеря.

Така си е. Реално си й майка, ето и картичка си имаш. Но осиновяването е затваряне на врата, сигурно би било трудна стъпка за всички. От друга страна - облекчение от затварянето на вратата. Деликатна тема, но важното е да си имате доверие с твоя мъж.

Разбира се. Винаги съм била на това мнение - родител е този, който е до теб, грижи се да се чувстваш добре и те обича, другите са донори на сперматозоиди/яйцеклетки.

В нашия случай просто в началото внимавахме с названията кой какъв е, за да не объркаме детето. Та аз от тогава съм й step mum (в Англия живеем) и тя така си ме приема. Въпреки че доста интересно се получи, когато онзи ден ме попита дали направо не може да си ми казва мамо и от тогава се е обръщала към мен с това обръщение няколко пъти. Редовно си казваме, че се обичаме и т.н. Та аз притеснения относно това как/дали ме приема нямам. Сега идеята е да "използвам" в добрия смисъл статута, който имам за да можем наравно с баща й да й помогнем да мине през този период.

Според мен не е ревност, тъй като бебето още не се е родило и тя още не е усетила пренебрегване от страна на родителите си в името на бебето. Просто си е период. Децата порастват и преминават през различни периоди, докато изграждат своята индивидуалност и характер. Аз имам син от предишен брак на 11 години и той е същата работа. Никога не е ревнувал от сестра си. Обичат се, до скоро си играеха заедно и т.н. Сега вече се чувства по-голям и не му се занимава с "детски работи". Но и той се тръшка, когато се наложи да направи неща извън тези, които са му били определени за деня. Реално се промени, от както тръгна на училище. Преди това беше прекрасно, кротко, мило и добро дете. Зодия скорпион е и наистина е доста труден. В един ден е кротък и мил, а в следващия вади сериозен характер. Всеки ден е различен от към емоции, но вече сме му свикнали. Чета много по темата за развитието на децата през пубертета, контактувам с доста майки на деца в неговата възраст и знам, че това е просто период на порастване и узряване.
Не го приемай, като нещо насочено лично към теб или към бъдещото бебе. Просто тя пораства, контактува в училище с деца на нейната възраст, понякога ги копира и т.н. Период е - ще премине и ще дойде следващия, а след това и следващия. Момичетата навлизат в пубертета по-рано от момчетата, затова и по-рано започват с "пубертетските глупости" Четох, че в началото на пубертета в тялото им рязко навлизат хормони, които по количество са много повече от нормалното, а това ги кара да реагират по-рязко. Чети по тази тема - в нета има доста статии. Тук във форума има теми за деца на тази възраст - включи се в тях и ще видиш, че при всички деца е едно и също. Просто ще трябва да се нагаждаш в течение на всяка новост, с която тепърва ще се сблъсквате

Съвет не мога да дам, но ще ти кажа, че си прекрасна майка и това момиченце има огромен късмет, че си попаднала в живота й. Ще израстне едно хубаво и отговорно девойче, въпреки трудния период в момента, и всичко ще е наред! Радвам се, че на хора като теб Господ им праща деца - и биологични, и "заварени"

Благодаря ти много за милите думи, трогна ме! За мен в създалата се ситуация няма друг вариант - разбира се, че приемам детето на човека, с когото съм и действаме като екип - това са нормални неща от живота

Първо на този етап, е в рамките на нормалното да възникне известна доза ревност, макар и доста различна от това, което възрастните имат предвид, от дъщерята по отношение родителя от противоположен пол, в случая бащата, както и предизвикване на особен тип страх от изместване, загуба за представа за семейното състояние и отношение и объркване към социалната роля. Убеден съм, че в този случай има известна доза предистория и много други важни и съществени факти и обстоятелства около възпитаването и отглеждането на детето, които не са споменати. Всъщност, почти нищо съществено не е споменато, но първите изводи могат да бъдат направени - става дума за едно неразбрано дете, които има своите дълбоки чувства и проблеми, но очевидно не среща разбиране по отношение тях и до сега не е провеждан честен и откровен разговор за корена на проблема. Опитвайки се да създавате системи за санкции и похвали за добро и лошо поведение, Вие приучавате детето на етикети и праволинейно мислене. По метода на наказанията работите само върху крайния, простовидим резултат, а не върху първопричината на проблема, която очевидно Ви е неизвестна. Редно е да се замислите какво предизвиква такова поведение от страна на детето и го кара да се държи по особен тип начин, да се опитате да се поставите на негово място и да предположите какво чувства в тези моменти и какви са стимулите му да постъпва така, а едва тогава да помислите как можете да ги коригирате и да промените обстоятелствата. Естествено, все още информацията е твърде оскъдна за правилни изводи, но опитайте да се сближите с това дете. Личи си, че сте му прекалено чужда. Опитайте косвени начини за дълбоко сближаване, нека то да Ви усеща като надежден човек, на когото винаги може да сподели своите тревоги и ще срещне адекватни реакции и разбиране... Стига Вие да го искате. Когато възникне скандал и пристъп на гняв, бъдете човека, който е готов да приеме случилото се и към когото детето да се обърне, така ще спечелите вътрешно доверие и ще постигнете много положителни резултати. Има значение и отношението от всички в семейството към детето и от евентуално неправилно държание. Помислете също и за стимули в околната среда около него - връстници, училище, приятели (липсата на такива също е огромен проблем) и т.н. Ако имате готовност да откриете нещо повече и да споделите, оставам насреща.