Психически тормоз - има ли го или си внушавам?

  • 3 696
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 79
Здравейте,
имам нужда да разбера дали някои от нещата, които ми се случват в семейството са в действителност психически тормоз или имам нетрезва преценка на ситуацията.
Накратко, имам две малки деца, живея с мъжа си и неговия баща, който е болен и има нужда от грижи. Децата ми са с малка разлика и от повече от две години съм в цикъла бременност - раждане - бременност - раждане. Откакто родих първото си дете се чувствам притисната вкъщи. Мъжът ми ходи на работа по много часове, запази си стария ергенски навик да излиза и с приятели събота и неделя. Понякога по 5-6 часа в тези почивни дни е с приятелите си. Става по-късно сутрин, защото е уморен от работата си, която приключва в по-късни часове. Фактически съм сама с децата. Проблемът е, че той често забравя за уговорки, които аз съм имала и съм помолила да си е вкъщи, за да гледа децата. Напр. за да отида на лекар или за да мога да се изкъпя и т.н. Понеже се опитвам да работя от вкъщи по специалността си дистанционно, по всячески начин той ми показва, че моята работа е "благотворителна", защото е ниско платена и той не смята за необходимо да отделя от времето си, за да гледа децата, за да си свърша аз работата. Не излизам с приятелки. Той твърди, че това си е мой проблем и мога да ги каня вкъщи или да си направя уговорка да изляза. Но аз не мога да направя уговорка, защото вече ми е неудобно да се разбирам с когото и да било, че ще направя нещо и да се окаже в последния момент, че той е забравил или не в настроение или нещо друго и няма как да се прибере навреме. Неговото оправдание е " аз нали не стоя на едно място, работя". Стигнах до там да ходя в майка ми няколко пъти седмично или да я моля да идва, за да направя елементарни неща като това да се изкъпя или да отскоча до магазина за хранителни продукти. Та, когато някой твърди, че ти дава пълната свобода да разполагаш с времето си, а всъщност изобщо не е така, това е ли е, или не е психически тормоз. Трябва да ли да потърся психотерапевт за себе си или някакъв вид семейна консултация, за да изясним позициите и гледните си точки?

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Едно от най-гадните неща на явлението семейно насилие е, че е постепенно нарастващ процес. Почти всички жени, с които работя, които са преживели подобно нещо казват, че в началото на връзката не е било така, че мъжът е бил внимателен, подкрепящ, добър. Постепенно обаче тормозът се засилва и задълбочава. А жените, чисто еволюционно, исторически, културно знаят как и се адаптират. Към всичко, включително и към тормоза. Даже се чувстват виновни, че не успяват в адаптацията.
От това, което пишете мисля, че щом има нещо, което не ви е о.к. трябва да се опитате да го поправите. Имам усещането, че мъжът ви ще откаже семейната терапия, за това отидете вие сама, за вашите си разочарования и невъзможност да се себеотстоите. Желая ви кураж.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт