Здравейте, имам дилема.
Връчиха ми предизвестие поради недостатъчно качествено представяне в работата - твърде много грешки (според тях). Имам още 10 дни на работа.
От 10 дни се обучава мой заместник, като всеки му обяснява на парче и после ми го оставят да работи под мое наблюдение.
Забелязвам, че някои обяснения се разминават с моят личен алгоритъм, но не казвам нищо, тъй като една от причините да ме махат е че смятат този алгоритъм за грешен.
Колегата обаче е доста разсеян и вече ми омръзна да обяснявам за 100тен път едно и също. Като казвам 100тен, не преувеличавам - правим едно и също вече 10 дни и само да шавна за 2 или 20 мин - работата се спира, подпираме се на бюрото с кахърно вперен в монитора поглед и чакаме завръщането ми. Бързина - нещо, за което мен критикуват - липсва - аз пиша документ от 5 реда за 2 мин, колегата го пише 15 мин и то под моя поглед. Ама така е под моя поглед, все едно сама го пиша - нито чете какво пише, нито нищо и все е супер изненадан, когато каже 'ама аз не го виждам', а му покажа, че е написано в мейла пред очите му.
Офис пакет е задължителен - изобщо не може да го ползва, трябва и това да 'преподавам' - без резултат.
Днес излязох за час, връщам се - пак е имало 'обучение' и никаква практическа работа. Връщам се, има изостанала страшно много работа (още стои несвършена, от обяд още поне защото се учим, нали), натрупват се още и още неща. Колегата се паникьоса и започна да хленчи, че нищо не разбира. 'Нищото' е нещо, по което работим от миналата седмица и поне трима души сме го обяснявали и продължаваме да обясняваме.
Еми не поема и това е. А дори не сме стигнали сложното - справки, поръчки от доставчици и пр.
Този човек няма да се справи. Имах известни надежди в началото като се натискаше да работи, викам си а, ето, има желание и мотивация. Цъ!
Дилемата ми е дали да говоря с началството, или да ги оставя да се хванат за главите, когато колегата им увисне на вратовете с идиотски въпроси?
Връчиха ми предизвестие поради недостатъчно качествено представяне в работата - твърде много грешки (според тях). Имам още 10 дни на работа.
От 10 дни се обучава мой заместник, като всеки му обяснява на парче и после ми го оставят да работи под мое наблюдение.
Забелязвам, че някои обяснения се разминават с моят личен алгоритъм, но не казвам нищо, тъй като една от причините да ме махат е че смятат този алгоритъм за грешен.
Колегата обаче е доста разсеян и вече ми омръзна да обяснявам за 100тен път едно и също. Като казвам 100тен, не преувеличавам - правим едно и също вече 10 дни и само да шавна за 2 или 20 мин - работата се спира, подпираме се на бюрото с кахърно вперен в монитора поглед и чакаме завръщането ми. Бързина - нещо, за което мен критикуват - липсва - аз пиша документ от 5 реда за 2 мин, колегата го пише 15 мин и то под моя поглед. Ама така е под моя поглед, все едно сама го пиша - нито чете какво пише, нито нищо и все е супер изненадан, когато каже 'ама аз не го виждам', а му покажа, че е написано в мейла пред очите му.
Офис пакет е задължителен - изобщо не може да го ползва, трябва и това да 'преподавам' - без резултат.
Днес излязох за час, връщам се - пак е имало 'обучение' и никаква практическа работа. Връщам се, има изостанала страшно много работа (още стои несвършена, от обяд още поне защото се учим, нали), натрупват се още и още неща. Колегата се паникьоса и започна да хленчи, че нищо не разбира. 'Нищото' е нещо, по което работим от миналата седмица и поне трима души сме го обяснявали и продължаваме да обясняваме.
Еми не поема и това е. А дори не сме стигнали сложното - справки, поръчки от доставчици и пр.
Този човек няма да се справи. Имах известни надежди в началото като се натискаше да работи, викам си а, ето, има желание и мотивация. Цъ!
Дилемата ми е дали да говоря с началството, или да ги оставя да се хванат за главите, когато колегата им увисне на вратовете с идиотски въпроси?
