Кризисни ситуации при малките деца

Quenn21, на колко години сте, ако не е тайна?

Дете на 2 не може да "разбере". Не може да "проумее". То е дете, не е възрастен човек. Написаха Ви го няколко души вече, но имам чувството, че не четете. Или пък не можете да проумеете

На ясла категорично няма изобщо да ѝ хареса, на детска също няма никак да ѝ хареса, най-много ще ѝ хареса да си я гледате до 6г. самички и да Ви върти същите изпълнения колкото се може повече. На училище може да ѝ хареса, може и да не ѝ хареса, зависи доколко е общителна.

Не се карайте със съпруга си пред детето - това съвсем подкопава авторитета и на двамата в неговите очи.

с какво да се примирява, че там сред 20 деца на лелката и медицинската сестра няма да им е до него и ще карат на принципа, че ще пореве, пореве и ще спре? Или ще трябва да се примири, че ще яде бой от друго дете, което по стечение на възрастта е по-едно и по-силно от него? ми, мерси, ако таткото толкова иска, той да ходи в яслата! Или в казармата, ако е ходил изобщо. Дори в частната ясла да са малко деца, примирението ще си остане. Ти си майката - ти решаваш.  Първата работа, която ще научи от другите деца е да си търси място под слънцето с всички възможни средства - бутане, хапане, рев...  А и колкото персоналът да ги пази децата, дори в частната ясла, пак ще има дърпане, бутане и хапане, защото на тази възраст това са им "оръжията".

На 30г. , не че не чета ясно ми е че не ме разбира и няма как да е като възрастен човек , просто се чудя как да овладея тези нейни всекидневни кризистни ситуаци, просто като не стане на нейната и откача.. затова исках да събера мнение от др майк и татковци ( както в във вашият случей) и да ги приложа , а това За яслата и детската градина неуспях да разбера с ирония ли го написахте ? И смея да твърдя че детето ми си е доста социално

Именно , затова на 3 на детска , като вече е по осъзната и знае какво да прави и как да играе !

А пробвахте ли нещо от това, което до момента Ви посъветвахме да правите (съвсем конкретни действия)?

За яслата не го написах с никаква ирония. Предполагам, че много много малко 2 годишни ще предпочетат място, където трябва да си делят играчките и вниманието на възрастните с още 10 до 30 деца, ако имат избор да са си нон стоп с мама.

Също яслата няма да Ви реши проблема как да общувате с детето си. В яслата ще започне да се държи по-нормално, но на ВАС (двамата със съпруга) ще Ви играе същите номерца, че и по-лоши, ако не намерите подход.

И да, този проблем го има при активните деца, защото съм виждал изключително спокойни и кротки деца. На мен ми харесва, че моето е живо, активно дете, не бих го заменил с по-кротко за нищо на света Но очевидно изнемогвате вече. Така че ако има ясла, ако има градина, тя е за ВАС, за да можете да имате някакво време като човек, жена. Щом имате финансова възможност - детето сигурно ще е по-доволно с бавачка вместо с ясла - тогава тежко и горко на другите родители на площадката, но бавачката ще се оправи с тези ситуации, а може би и Вие ще можете да вземете нещо от подхода ѝ    

Ясла няма да Ви реши проблемите по начина, по който съпруга Ви мисли, но може би ще се почувствате по-добре Вие лично и ще сте по-пълноценна с детето, когато не е на ясла.

също като мъжете, бъгътатко - мястото им е в казармата - там ще се научат да си делят играчките, да се подчиняват на ротния и да не повишават тон на старото. Пърфект. Явно на някои мъже им е била малко казармата, ако изобщо някога са ходили в казарма. Интересно, как много лесно се изпращат децата на ясла от бащите и чуждите хора, как било добре за детето да си дели играчките, как щяло да се научи на ред и дисциплина.  Изобщо, за какво са майките - само пречат на доброто възпитание!

Май ще излезе вярно клишето, че когато заимаме деца, ние не възпитаваме тях, а възпитаваме себе си.

За може би 10ти път в темата - не обЕснявайте повече, дори не обЯснявайте повече, това е дете на 2, от обЯснения не разбира.

Моето дете ходи на ясла от 1г. възраст и сме доволни от конкретната ясла (частна) и от това че ходи на ясла, от възрастта на която тръгна на ясла - смятам, че сме направили правилен избор. Но яслата няма да социализира детето Ви или ще го социализа по кофти начин, защото децата са много дори в частните ясли, някои от тях се държат кофти по една или друга причина (родители, особености на детето) и дори в малки групи, където се падат по 2ма души на 10тина деца някъде, няма кой да седне да се занимава с всеки индивидуален конфликт за играчка.

НО какво си мислете, че ще стане като тръгне на детска? От там иронията ми. Няма да е много много по-осъзната на 3, а на 4 ще е по-осъзната, но ако не можете да се оправите с изпълненията на 2, ще видите трудности и на 4 - гледал съм го този филм с наши близки приятели. Същото и на училище. Колкото е "казарма" яслата, толкова е и детската (особено пък държавните), толкова е и училището. Реално на площадката с 2 годишно дете, което не клечи при всеки фас в опит да го налапа имате най-много контрол къде ходи, с кого общува детето, как си играе и т.н. Но този контрол не става с приказки и убеждения и с гледане какво "иска" детето. Детето иска това, което му е пред очите. Вие трябва да направите правилния избор къде да заведете детето, с какви деца да го оставите да си играе и в какви ситуации да смените площадката, да идете другаде и т.н. Ако оставите детето да решава, гаранция, че с по-буйно дете ще свършите или разревани или в спешното като се изтърсиот някъде.

Бих написал повече, но сигурно усещате, че атмосферата в темата изведнъж почна да става малко неприятна с включването на определен потребител, така че ще се въздържа от повече коментари. Освен това Ви дадоха прекрасни съвети и други хора, много по-синтезирано и ясно от мен. Но Вие си имате свои силни убеждения и според мен просто искате да чуете нещо, което да Ви хареса. Затова се фокусирам върху едно такова нещо - нито яслата, нито детската ще го реши този конкретен проблем, за който е темата.

Ще се справя , сменям дисциплината хаха Благодаря на всички за съветите

Успех, стискам палци скоро да му намерите цаката на динозавърчето! Има една тема за трудната страна на майчинството. Ако стане нетърпимо, четете там - обсъждаха се основно трудности с дечица на тази прекрасна възраст между 1 и 3г.

Възпитанието на двугодишно дете трябва де е с ""твърда ръка "", а не с ";мека ръкавица "" иначе казано последователно още от първия му плач.....

Имам предложение. Щом можете да си позволите да си гледате детето у дома, оставете го до градината вкъщи. Но не го събирайте с по-малки деца, а с по-големи и с момченца. Сама казвате, че в присъствието на по-голямото дете, малката госпожица е сменила поведението си. Едно от първите неща, които синът ми научи на площадката беше "чакай си реда", казано от кака му, която ходеше на детска градина. Децата се учат по-добре от другите деца, особено от по-големите. Ако пък на площадката има " каки" - 6-7-8- годишни момиченца, идеално. Тези от тях, които имат подход и интерес към дребосъците са перфектните бавачки и учители, а малките ги обожават и слушат.
Когато тръгвате към площадката предупреждавайте, че изнесената играчка се дава на друго дете при поискване, че се изчаква ред, че не се тръшкаме и пищим + че при неспазване на правилата следва незабавно тръгване от площадката. Един-два пъти като си тръгнете ще схване правилата. Щом детето е жизнено и енергично купете му баланс байк, носете и топка. На две години детето отдавна може да седи на люлка тип дъска и спокойно може да го водите на площадки с по-големи деца, те няма да му дърпат играчките, но и няма да му отстъпват ред, пък и за самото дете ще е по-интересна площадка за деца над 3 години.

бъгътатко, определеният потребител сега ще ти направи престоя в темата още по-неприятен като ти каже каже, че осъзнатостта между 2 и 3-годишните е колкото между 15 и 20-годишните. Освен ако ти не смяташ, че осъзнатостта ти на 20 е била същата като на 15. Може и да е, впрочем. Пишеш големи щуротии, ама явно си вярваш.
Като го чета всичко това, все едно не говорим за деца на 2, а за 20-годишни мъже. Осъзнайте се малко, 2-годишните са все още по-близо до бебешката възраст, отколкото смятате! Те не са служители в офис, а са малки деца. Може да изглеждат големи, но са си бебета. Не виждам никаква причина да на толкова малки деца да им се причинява ходенето на ясла и общуването по цял ден с деца, които са им никакви - не са братя или сестри, да речеш, че нещо ги свързва. Разликата между 2 и 3-годишните е огромна, не можете да си представите колко си личи в умствено и всякакво ниво! Дори близнаци се дърпат за играчки, а какво остава за деца, които са си никакви едно на друго.

Малкото дете трябва да се възприема и възпитава с нагласата, че ще е в бъдеще голям човек.