Преживяване в Кома

Здравейте , аз съм мъж на 40 год .Когато бях на 19 изпаднах в кома от тежко белодробно заболяване , и сега ще ви разкажа моите преживявания.

Бях в казармата , по онова време имаше едни долнопробни поделения наричани „Строителни войски“ и понеже не бях от най-послушните тинейджъри ме изпратиха там.Изпращаха ни на командировки из цялата страна да свършим някоя работа при полеви условия.При една такава командировка се разболях тежко,и преди това имах проблеми с белия дроб понеже имах ХОББ но тогава от двустранна плевмония нещата се влошиха. Нямаше баня и есента се къпехме със студена вода от чешмата , явно съм настинал и в последствие настинката е преминала в плевмония.
След 2-3 дни температура и треска изведнъж се сринах и не можех да стана от леглото,така 2 дни температура,треска,повръщане,болки в цялото тяло,не можех да стана от леглото буквално и дробовете ми се пълнеха с течност.В лагера нямаше лекар и никой от по-старшите не ми обръщаше внимание,мислеха си „Той ще се оправи „.На третия ден както си лежах в неописуем ужас започнах да усещам изключително безсилие и отпадналост,осъзнах че умирам .Тогава усетих себе си като енергия,течност вътре в едно болно тяло ,и тази течност започна да се събира и смалява в областта на слънчевия сплит и аз се смалявах заедно с нея.Нещо както изтича вода в сифон.Признавам малко е стряскащо и се уплаших тогава.
Смалявах се,смалявах се докато не изчезнах ,потънах
напълно,Тогава усетих едно превъртане и се озовах на друго място.
Нямаше отделяне на духът от тялото и излизане на горе над него както бях чел и гледал по филми за смърта,а прибиране и потъване на вътре в тялото.Нямаше тунели,светлини и подобни а едно превъртане за част от секундата и това беше пътуването до отвъдното.
Осъзнах се попаднал на друго място , аз бях повече АЗ от когато и да било друг път.Наоколо беше полумрак и нямаше нищо.Не чувствах болка ,не чувствах страх,не чувствах притеснение или каквито и да е негативни емоции,имах чувството че съм неспособен да чувствам подобни емоции.Чувствах само лекота,щастие и дълбок покой .Аз бях кълбо от енергия което се витае във въздуха, чувството е все едно да носиш на гърба си 20 години раница от 70 кг и изведнъж да я свалиш.Това усетих ,лекотата от освобождаването от тялото.Виждах всичко около себе си на 360 градуса и първата мисъл която ми дойде на ум беше „Мамка му умрях“ , и започнах да се хиля от щастие и ме хвана малко не точно яд но разочарование че съм си пропилял живото в страхове ,притеснения ,злоба и глупости ,а то колко приятно било в отвъдното.За какво да се страхува човек,какво толкова може да му се случи,най-страшното е смърта и страхът от неизвестното а в това няма нищо страшно дори мога да кажа че това което усетих там беше най-истинското и най-приятното нещо което съм усещал в живота си и до сега и такива усещания не можем да усетим докато сме в тяло,това е нещо над този свят,над това ниво на съзнание,нещо което е невъзможно да усетим тук и да се разбере и обясни с думи, докато не се усети.
Висях си във въздуха в пълно блаженство и се кефех  ,не знам колко време ,там времето беше спряло но за тукашното време около няколко минути и изведнъж всичко ми се събра в една точка пред очите и се събудих във Военна болница.После разбрах че са ме намерили след няколко часа в безсъзнание и са ме закара ли в болницата   където са ме реанимирали.
Преди това преживяване асоциирах себе си с тялото , „АЗ“ бях това което виждам в огледалото,което виждах с очите си , след преживяното разбрах че тялото не съм аз ,Аз съм нещо по-финно което е в тяло от плът която е крехка , разболява се и е временна.АЗ съм енергия , дух или душа както искате го наречете .
След този случай започнах да се интересувам от духовни науки,духовна литература,окултизъм и подобни та до днес ,и да търся отговори.Та моето мнение е че ако някой е загубил близък и скърби,просто няма смисъл.По-скоро трябва да скърбим за нас  които сме тук.
Ако има някой с подобни преживявания ще се радвам да сподели.