Ужасни, смешни срещи

Че какво му е на бахура? Деликатес! На свински уши щеше ли да отидеш, хаха.
Сега се сетих за един перко, с когото излизах месец някъде, но нещо започна да не ми харесва и го зарязах. Не можа да се примири. Непрестанно звънене, аз не вдигам. В един спокоен, тих съботен следобед, започва бясно свирене на клаксон под терасата ми. Нашия дошъл с колата, свири, свири, че като излезе и започна една тирада- каква съм била, как нямало да намеря друг като него, комшиите сигурно са се попикали от смях, а мен дълго време ме беше срам да ги срещам. За капак, имах забравени едни джапанки в багажника му- извади ги и с все сила ги метна на балкона / живея на първи етаж/. Да беше имал късмета да счупи някой прозорец.

Еха, родителите спят в другата стая, пуснал порно със застаряващи герои, налива джин във водни чаши и се надява да го огрее, ами по - голяма романтика , накъде    измислил го е бил човека, планирал го е даже..

Забавни истории. Аз само за един кандидат ужахор от icq се сещам, който се оказа, че живеел няколко блока от нашия и ме отсвири, защото на поканата да дойда до неговото жилище в 21:30 вечерта да разходим кучето му, a аз дойдох в 21:15 и звъннах на вратата. Излезе сърдит и ми каза да не звъня, защото майка му щяла да разбере 

Много свежа тема!
И аз да допринеса малко за нея > В ерата на MIRC  се развиват нещата, аз си чатя с някакъв момък от сравнително далечен на моя град, работел нещо си в банка. Уж се шегуваме и разговора върви нормално. В един момент той заявява, че се налага да отиде до друга банка с някакви документи, но като се върне ще продължим забавата. Аз казвам ОК и тук правя нещо тотално непростимо за него > пращам иконата на оплезеното човече. То тогава имаше малко имот-икони и аз да не съм толкова изтъркана със смеещето се, избирам плезещото. УЖАС! Веднага ме попита аз ли я пращам, защо я пращам и наистина ли имам това предвид. Почувствах се направо като Бостънския удушвач и много се зарадвах, че вече не искаше да общуваме.

Дари, той-бахурът му беше всъщност последният проблем на човека.
Даже е по-добре от уши, че по-малко ще ми е жал за животното.
Но бахурът, как да кажа...беше последният щрих в този инак мил, но противоречив образ. Това май съм го разказвала, как случайно засякъл ме в парка, взе да ми обяснява как плакал на някакъв филм за невъзможна любов между едни млади хора и как най-накрая тя изпила някакво лекарство и заспала, а той си помислил, че е умряла итн....И като го попитах дали случайно не е гледал филм за "Ромео и Жулиета", изненадано ми отговори: "Ха! И ти ли си го гледала?"

А близнакът...стана ми ясно от един момент нататък какво му се мъти в главата, но просто му гледах сеира. Все пак приятелчета бяхме, не вярвам да беше тръгнал да прави нещо против волята ми.

Човекът искал да ти покаже "бахура" си, а ти се дърпаш.

Аз имам случка, подобна на тази от преди няколко страници, но с обратните размери на атрибута. Мноо готЕн момък... напикавали сме се от смях като се видим, все едно се познаваме от години... толко лесно вървеше разговорът... е стигна се до по-интимната част и аз гледам неква кисела краставичка, ама наистина бейби размер и си вкам на акъла... пу Кикиморо 'се на теб ще ти се паднат такива скрити лимонки, а той прошепва.... "направи го по-голям"... е как да стане тая работа???? Аз може и да си мисля, че съм магьосница... ама колко да съм... по-голям не стана. Още сме си прЕАтелчета, но само толкоз.

Напомня ми за оня виц:
- Скъпи, какви красиви дълги мигли имаш!
- Така е, защото като малък много съм плакал.
- Ех, да беше и пишкал повечко...

Заливам се от смях, като ви чета, слава Богу при мен не е имало такива конфузи с малки размери.

Ох, ще ме уморите.
И аз съм имала среща с "малкия" вид.
Страхотно момче- спретнат винаги, хубава кола, престижна работа, кавалер- абе, прекрасен във всяко отношение. И като се стигна до тънката част, как се сдържах да не хлъцна, не знам- дето вика кики. мора- корнишонче. Явно си беше свикнал момъка на подобни реакции, та не ми се разсърди. Приятелчета сме сега.

Срам, не срам, ще питам - тези краставички в сантиметри горе-долу колко са били? Явно съм голяма късметлийка,не съм срещала такива.

Тва с размерите и при жените важи. Случвало ми се е да попадна на жена проектирана за свръхразмери. Досущ като онази мацка, която Сони Корлеоне оправяше на сватбата в началото на книгата.

Повече подробности , моля.
Срещи  , срещи ,  е темата.

Ню-ню... в сантиметри няма да казвам, че и мен мЪ е срам... и да си кажа, че имам пространствено мислене и като паркирам знам колко са 5 см... колко 10см и т.н.

Е, среща като среща. Но като стигнахме до чуканете дамата се стегна и притесни. Явно се досещаше, че моментът за compatibility теста наближава.

И аз да разкажа на бързо една история.
Началото на така заплетената сага започва преди около 8 години.Запознавам се с едно момче,на пръв поглед добър и много симпатичен,излизаме от време на време...ама все нищо не се получава.Не сме двойка.Спираме да излизаме,след време и двамата неангажирани отново се опитваме ама уви пак нищо.Работата му беше 6 месеца в чужбина,6 месеца тука.След поредните 6 месеца в чужбина се връща,отново започваме да се виждаме и аз решавам,че е време да проверя струва ли си?.. Разбирайте да правим секс.През останалото време,не съм била сама(но нищо кинкретно) и никак не страдах от липса на мъжко внимание,но пък ми беше интересенЗаведе ме у тях,еее голяма грешка! Пълна нула..горчив опит.
Добре,че дойде време да тръгва отново в чужбина,и не се наложи да се измислям причини за отказа си.
Реших,че съм си загубила 2 3 години ей така..и не исках да се повтаря повече.
И тука вече идва момента,около месец по-късно излизам с приятели на кафе след смяна,но с тях е и друго момче.
Толкова красив,много красив... Нямаше как да не се разбере от всички,че го харесах веднага.. За щастие взаимно беше.Не вярвам в любовта от пръв поглед,но на такова приличаше.Имах чувството,че вече го познавам отдавна,от години,чудих се, се едно сме имали вече отношения а не беше така.Връзката се разви много бързо,много добре се чувствахме заедно..много го харесах и до ден днешен още ми трепти за него(съвсем малко де).Влюбена до уши,до небето...
Дойде заветния момент,ще ме води у тях.
Излизам от колата,слизам на тротоара... И какво да видя?? Ами аз вече съм ходила у тях,ама с момчето от началото на разказа.Били братя,а от къде да знам?
Деляли общ бизнес в чужбина и тук,когато единия е тук другия го няма и обратно.За това не съм ги срещала заедно,за това го чувствах познат,още преди да се запознаем.Ако имах фейсбук,щях да знам.
Е ,естествено не замълчах а признах.Благодари ми,и нещата приключиха още същата вечер.Искал семейство и т.н,и нямало да преживее,че съм имала отношения с брат му.Разбирам го сега,разбрах го и тогава.