То и за жените важи същото. За съжаление след определена възраст хората (и от двата пола) си стават самодостатъчни и трудно се "задомяват", в повечето случаи невъзможно.
- Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2022, 22:54 ч.
Ужасни, смешни срещи
Така е, разбира се. Макар че при жени по-рядко съм виждала да е заради претенции, ами по-скоро решават че нямат желание да имат съпруг, а не че искат, ама видиш ли то никой не е достоен.
Поне край мен е така де, може и да има нещо общо с това че имам повече приятели от мъжки пол, отколкото от женски. Тези от мъжки предимно са си ергени, на по 40+ или 50+, което естествено не ги спира да намират кусури на всичко женско около тях...
Поне край мен е така де, може и да има нещо общо с това че имам повече приятели от мъжки пол, отколкото от женски. Тези от мъжки предимно са си ергени, на по 40+ или 50+, което естествено не ги спира да намират кусури на всичко женско около тях...
А, да, всеки си с приоритетите и ценностите, така е....
Имам две-три познати стари моми, малко са ми като по калъп. Вечно мрънкащи и с претенции за най-знаещи.
Имам две-три познати стари моми, малко са ми като по калъп. Вечно мрънкащи и с претенции за най-знаещи.
А защо "за съжаление". На тях им харесва, свободно са направили избор.
На работа има много "сингъли", гледам, живеят си добре. За мен най - ценно е семейството, но за тях-друго.
На работа има много "сингъли", гледам, живеят си добре. За мен най - ценно е семейството, но за тях-друго.
Напълно подкрепям!
Аз имам приятели на по 30- 35г, които са напълно наясно, че не искат да имат деца.
Един познат има приятелка от 17г с която не живеят заедно. И двамата имат много добри кариери в различни градове и живеят разделени, заедно уикенда. Вече са на 43 и 47 г
За "старите моми", има и такива, но те не са защото не са искали семейство, а защото не са намерили партньор или имат прекалено идеалистични изисквания за такъв, но винаги са мечтали за семейство и мрънкат от завист и от лично неодовлетворение.
Хората, които са наясно какво и защо искат са напълно щастливи с избора си и са страхотни приятели. Имам такива хора около мен 🥰
То и за жените важи същото. За съжаление след определена възраст хората (и от двата пола) си стават самодостатъчни и трудно се "задомяват", в повечето случаи невъзможно.
Има нещо вярно. Те свикват да бъдат сами и не могат да се нагодят към живота и характера на някого.
То и за жените важи същото. За съжаление след определена възраст хората (и от двата пола) си стават самодостатъчни и трудно се "задомяват", в повечето случаи невъзможно.
Има нещо вярно. Те свикват да бъдат сами и не могат да се нагодят към живота и характера на някого.
Едната ми мениджърка съвсем съзнателно избягваше брака с години (имаше предложения от бивши), а сега е с мъж дето вече има деца, защото не иска да ражда, и е много щастлива с живота си.
Ще ви дам пример със себе си. Сама съм , приятел сериозен не съм имала никога, много исках в определено време, но не се получи . Бях намерила човек, който се пробва да ме излъже, но слава богу не успя, беше обвързан, а лъжеше че не е. Радвам се, че се размина, защото можеше да остана разочарована свсем. С който и мъж да ми се наложи да изляза са някакви странни, или за история наскоро ми говореше единия , или са директни, че не искат връзка, а само платонични удоволствия , а също има и друго, че от години си нося и здравословни проблеми, което също е донякъде спирка, защото не се чувстваш пълноценен като човек. Ставала съм свидетелка, на хора имащи връзки с години, единия случайно получава нещо, и другия не издържа и го ьарязва. Искам дете много, за мъж вече не съм сигурна , може би понякога в живота на човек не се случват такива неща. Когато започнеш да разбираш колко бързо можеш се случват нещата, гледаш някак с по-различен ъгъл на нещата дори и да ти се живее, имаш спирки, да знам че ще каже някой това не е оправдание, всеки има нещо здравословно, но тук не става въпрос, заобикновена болка в главата, или оплакване от различни неща всеки ден, както и да е. Имах в предвид, че като минат годинките и не си намерил човека, някак започваш да свикваш със себе си, все едно никога бе си имал нужда от друг, не че не искам, просто мисля, че не е дошъл момента
Съвсем нормално е едни да са с голямо семейство, други с едно дете, трети сами, четвърти в непълно семейство. Откакто свят светува е така, въпреки някогашните патриархални догми. Всеки с избора си.
Това за живеещите сами и са си самодостатъчни си мисля, че просто не искат да излизат от зоната си на комфорт, да се съобразяват с друг човек, и най-вече че не са намерили правилния човек, който да те кара само при мисълта за него и да тръпнеш.
Дядо ми беше един от най-хрисимите хора в България! Какво говоря - в света! Баба ми обаче постоянно беше недоволна от него - хокаше го,кълнеше го и го обвиняваше за всичко. Докато един ден след като се пенсионира отиде да живее на село в къщата ни. Дядо остана в града и продължи да работи,въпреки че вече беше пенсионер. Скоро почина. Баба ми на три пъти почваше да живее съвместно със старци от селото и околията,и на трите пъти завършиха с провал. Едва тогава тя схвана,че самотата и се дължи на самата нея,на проклетият и характер.
След "една определена възраст", която при някои хора е 40+, при други 50+, намирането на партньор наистина слата сложно, не само заради това, че няма много свободни хора, а и понеже самият човек придобива навици да живее сам и не желае да си нарушава комфорта.
И не само..
Аз доскоро бях сама, ами честно казано не ми се занимаваше да излизам по срещи, втрисаше ме при мисълта. Нито ми се слушаха едни и същи "оригинални" свалки, нито ми се търпяха едни и същи номера, сега ще ти се обадя-сега не, ще ти пиша- няма да ти пиша. И това не е заради липса на интерес и заради това, че не съм им допаднала, просто обичат да те въртят, теб и още няколко....
В крайна сметка сме възрастни, знам какво искам и не ми се въртят пубертетски игрички. Като бях на 17 ми бяха забавни, на 35+ ме карат само да eyeroll-на.
....правилния човек, който да те кара само при мисълта за него и да тръпнеш....
Ами имам приятелка, която преживя дива страст. С мъж който я възбужда с гласа, визията си и либидо. Имаха еднакви интереси, еднаква сексуалност, и двамата бяха интелектуални личности... Тя му се възхищаваше, той на нея също.... И да, и тя, и приятелките ѝ, включително и аз, си мислихме, че е намерила своя човек.
Накрая все пак тя прогледна и видя че с такъв тип ( не е лошо момче, не плейбой, но качествата му просто не са на сто процента исканите от нея) не може да живее в дългосрочен аспект. Тя доста смело сложи край и сега си има стабилна връзка с друг, в края на годината ще се венчаят и мислят за деца и т.н. Тук няма страст огнена, нямат общи интереси, но тя го вижда като стабилен, мъж на действието, силен и мъжествен. Тя се чувства спокойна в неговата компания и да - секса, както казва (а тя не лъжи за такива неща) е перфектен (химия, физика...всичко)
И в същото време може да разсъждава ясно покрай него... Та според нея си е намерила своя човек. Важно е да се чувстваме спокойни покрай мъжете ( жените). Само така можем (според мен, базирайки се и на своя опит) да се доверим на отсрещният човек за съвместен живот.