Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • Публикувана: 7 апр. 2018, 23:01 ч.
  • Последно мнение: 5 авг. 2020, 10:14 ч.

Имам кола. Имам книжка. А сега?

  • 70 943
  • 1 476
  •   2
Отговори
# 1 440
  • Мнения: 423
При мен този страх от по-старшите шофьори изчезна, когато започнах да карам сама в града. Не знам как ще е при теб с дете, предполагам, че нямаш много самостоятелно време. Но ако има кой да гледа дребосъчето за час-два, излизай да караш. Само гледай да е в ненатоварено време; в София това е или късно вечер, или някъде към 2-3 следобед (по мои впечатления; и разбира се, зависи накъде си тръгнала). Няма друга оправия - увереност добиваш само като се справиш сама с притеснителни ситуации - дали завой в тясна уличка, дали паркиране сред други коли, дали ляв завой на светофар, престрояване... каквото те притеснява просто трябва да си го причиниш, да преодолееш предизвикателството успешно и да му хванеш цаката как се прави най-лесно. Лично мое мнение, не казвам, че е универсално вярно. Успех!

# 1 441
  • 1st floor
  • Мнения: 7 093
Определено те разбирам. Имах и имам огромното желание да шофирам. Взех книжка, седнах зад волана с ММ до мен ... и от там се почна едно набиване на канчето, едно мърморене... Не че съм Уау шофьор, ама ме изкара по-зле от колкото съм. Така ми подби самочувтвието, че не смеех сама да подкарам колата. Накрая се престраших и седнах зад волана. Казах си, че ще внивам много, няма да бързам, ако ще да ме освиркат яко  отзад. Важното е да свикна с колата, с пътя, с всички на него, да не застраша или ударя някой. От два-три месеца карам къде поради необходимост, къде си я измислям, защото ми се кара. Къси, по-дълги, всякакви разстояния. Постепенно свиквам с колата и вече почти не ме е страх. Казвам почти, защото от време на време има ситуации, в които леко ме хваща страх. Но нещата вървят към оправия! Simple Smile
Та това е единственият начин - качваш се без него и караш! В никакъв случай не се отказвай!

# 1 442
  • София
  • Мнения: 1 646
Уговаряте се с приятелка-шофьорка за събота или неделя, тропвате с крак, вземате детето, ключовете от колата, приятелката и отивате да карате. Ако сте от София, бих препоръчал обиколки около парка в студентското градче и в уличките между корпусите на Лесото, ХТИ и Техническия. Там можете да се запознаете с колата и да я усетите без големи рискове за неприятни случки. Ако все пак се препарирате тотално, то приятелката ви ще ви прибере с колата до вас. В този район, в началото на пролетта възстановихме шофьорските умения на познат, който има книжка от 10-тина години, но все отлагаше началото на шофирането. Та не само жените се чувстват като в небрано лозе, когато започват активното шофиране. Кураж и горе главата:)!

# 1 443
  • София
  • Мнения: 2 024
Купуваш си свой автомобил,дори да е за 1000 лева и шофираш, моята препоръка е колкото се може повече сама. Бебето със сигурност ще те разконцентрира поне в началото, ако имаш опция някой да го гледа за час най-добре. Разчиташ на себе си, вниманието и очите на 16 и всеки следващ път ще е по-добре. По-далечни магазини, паркиране из квартала колкото да се мушнеш на някое свободно място за 5 минути и така се добиват навици.
Ако не трепериш за колата или реакцията на ТМ, според мен ще ти е по-спокойно.
А ако прецениш че ти е нужно, никой инструктор няма да откаже 4-5 опреснителни часа. И е по-добър вариант от повечето хора с любителски книжки, защото имат 1. Опит с новобранци, 2. Знаят правилата и 3. Комплект педали (най-важното).

# 1 444
  • Мнения: 2 738
Мунчо, защо я пращаш там? Ако не бъркам, веднъж съм ходила, са тесни улички със спрели  коли, пресичащи неправилно пешеходци и ограничение 30км/ч.
Аз бих я пратила до Банкя. Ще я затрудни само левия завой на Метро. Където и да живее, все ще стигне до булевард Сливница.
Ще са ми интересни и други маршрути за човек, който го е страх.

# 1 445
  • Linz
  • Мнения: 11 565
Уф, тия мъже... На мен първия мъж ми беше втълпил, че не ставам за шофьор и почти 20 год. не шофирах. Едва като се разделихме започнах да карам. Сега вече обичам, свикнах с колата, голямо удобство е. Настоящия също много обича да дава акъл, но е предупреден да си трае, щото един от двама ни ще слезе.
В процеса на свикване с колата е най-добре без ментори.

# 1 446
  • Мнения: 3 537
Здравейте, може би това е мястото на което има разбиране и решавам тук да споделя.Имам книжка от година и малко, карах бременна курса, родих имам си вече детенце на година Проблема е, че мм все намира оправдания, да не ми дава да шофирам освен ако ходя до магазина в градски условия. Детето е в колата, бързаме, не можеш още, нямаш изградени навици това чувам. Така всява в мен една несигурност и страх, че не съм способна и дори и да имам възможност да карам вътрешно имам нагдезден страх сега ако объркам нещо как ще ми мърмори и ще ме притеснява повече. Имам желание именно заради детето, да мога и да съм уверена в себе си, но не знам как да си преодолея страха. Може би някой ще ме разбере за какво говоря ще се радвам да споделите
Здравей.
Аз също взех книжка бременна и после не започнах да карам веднага. Когато детето беше на година и нещо, си купих моя кола (стара) и подкарах. Всеки ден по малко, по всякакъв повод, първо подбирайки маршрути, после разширявайки... точно както са те посъветвали тук. Въпросът не е в това непременно да имаш собствена кола, а да си намираш твои ситуации и начини да излизаш с колата сама и често. Аз в началото ходех до точно определен супермаркет по суперпознат маршрут и голям паркинг; до определена градинка с детето с удобен платен паркинг в близост; а при лошо време през седмичните дни в тотално пустата сутрин Икеа, където обикалях измежду диваните като гламава, знаех ги наизуст Satisfied ама си ми беше хоби и го усещах като някакво разнообразие, та бях редовна и там. Мога да те уверя, че тези така вълнуващи маршрути Trollface ми бяха полезни точно няколко седмици/месеца, понеже щом се отрепетира дадена ситуация, човек съвсем естествено добавя нещо ново. Неусетно, за няколко месеца, ще си дадеш сметка, че си започнала да караш спокойно на практика навсякъде. Hug Успех! Най-хубаво е, че ти самата имаш желание, така че продължавай!

# 1 447
  • Мнения: 2 420
Ох, моят пък беше точно обратното - натика ме с ритници в колата и омрънка орталъците да започна да карам сама. Качи се с мен точно 3 пъти, колкото да види, че нямам повече нужда от напътствия. Аз се дърпах поради съвсем тривиалните причини страх и убеденост, че "тая работа не е за мен". Наистина, в момента, в който започнеш да караш сама, нещата ще придобият друг облик. Първоначално без детето, защото наистина ще те разсейва, да понатрупаш рутина.

# 1 448
  • Мнения: 334
Взех книжка и започнах да карам веднага до работа. Градското ми се свежда само в квартала. Извън него не съм карала все мисля дали ще има къде да спра, как да паркирам, как да се върна и накрая се отказвам. Извън градско ми е по спокойно

# 1 449
  • Мнения: 2 738
Суеи, иди до голям магазин с паркинг в отдалечен район или до Банкя.

# 1 450
  • София
  • Мнения: 3 207
Студентски град е сигурно най-гадното място за каране в София. Пълно е с идиоти. Точно около парка неведнъж съм ги гледала как дрифтят през всичките 4 ленти на оня S-образния завой.

# 1 451
  • Мнения: 53
Аз идвам да се похваля!
Вече три дни имам книжка и карам.
Ден първи - до Брезник,
ден втори- пак до Брезник, щото пътя е красив, има слънчогледи и защото първия път мина добре, Grinning
Ден трети - до Рударци на басейн -пътя е кошмарно ужасен, дупка до дупка, и в тях по още една дупка.

Та след над 100 навъртяни километра, пак ме е страх, особено на големите кръгови с много изходи за разни градове.

# 1 452
  • Мнения: 2 543
Аз идвам да се похваля!
Вече три дни имам книжка и карам.
Ден първи - до Брезник,
ден втори- пак до Брезник, щото пътя е красив, има слънчогледи и защото първия път мина добре, Grinning
Ден трети - до Рударци на басейн -пътя е кошмарно ужасен, дупка до дупка, и в тях по още една дупка.

Та след над 100 навъртяни километра, пак ме е страх, особено на големите кръгови с много изходи за разни градове.
Бравооооо! Сама ли караш?

# 1 453
  • Мнения: 53

Бравооооо! Сама ли караш?

Не, първия път с братовчедка ми, че тя има книжка, втория и третия с мъжа и детето. Той има книжка, но не кара от години, но пък е добър навигатор и ме успокоява.

Сама карах два пъти на по-кратки маршрути в града.

# 1 454
  • Мнения: 2 420
Аз идвам да се похваля!
Вече три дни имам книжка и карам.
Ден първи - до Брезник,
ден втори- пак до Брезник, щото пътя е красив, има слънчогледи и защото първия път мина добре, Grinning
Ден трети - до Рударци на басейн -пътя е кошмарно ужасен, дупка до дупка, и в тях по още една дупка.

Та след над 100 навъртяни километра, пак ме е страх, особено на големите кръгови с много изходи за разни градове.
Малко са 100 км - вероятно ще те е страх още едно известно време,  докато не добиеш повечко рутина. Ако вземеш, че се удариш пък, още повече, но никакво отказване. Опит си трябва.

Общи условия

Активация на акаунт