Имам кола. Имам книжка. А сега?

Същата работа. Има една S-класа, дето като е до мен, все едно ме няма

Като паркирате с муцуната извън паркомястото, не ви ли е страх че ще ви забърше някоя форумка дето си върти волана с коляно?

Кой върти с коляно?

Някои въртим с една ръка, като в образователното клипче. Нямам идея дали ще успея да подавам волана от ръка на ръка до пълен ляв или десен честно казано, ще пробвам.
след 8:20
https://www.youtube.com/watch?v=rHu1jWPNrjQ

С коляно не става. Макс 30 градуса после вече бяга навън

Даже се учудвам, че бихте пробвали нещо подобно. Че това е опасно, ако не против всички правила.

Здравейте, имам питане към сравнително новите шофьори, колко време ви отне да се престрашите да карате активно? Аз за сега само въртя в квартала и веднъж събрах кураж да направя едно вечерно кръгче в града. Ако беше града ни равен няма проблем, но ме тормозят баирите, а при нас такива да искаш 😀 Имам кола от септември ... За книжка ме е срам да кажа ама над 20 години

Е аз всеки път като си взема нова кола се чувствам като нов шофьор И пак отива малко време да й свикна, има разлика като си свикнал ей толкова да си местиш ръце и крака, пък то различно се движи. Карай си активно, но давай повече дистанция като има други около тебе, давай им предимство и си гледай пътя, не се разсейвай.

Аз покрай всички ненорманици на пътя наистина се чувствам като новобранец. Само аз ли продължавам да гледам всеки знак и някакси "мисля" докато карам и не карам по инерция? Кажете ми, че не, моля ви.

И, и аз ги гледам знаците, че даже ги и спазвам.😃

До навик е. Too many mind повече вреди отколкото помага. Лично аз не обръщам специално внимание на знаците, но винаги мога да кажа какъв е бил последният знак покрай който съм минал.

Аз хвърлям по един поглед, за да знам как е устроено кръстовището. Не се заглеждам твърде дълго.

При мен вече минаха три месеца от както имам кола и книжка.
Направих си нещо като самоделна програма, която да ми помогне да свикна. Освен сухи тренировки като въртене в квартала и паркиране си добавих разни упражнения от сорта на:
- Ходене до големи хипермаркети много рано сутринта, точно когато отварят и няма почти никой нито на улиците, нито на паркинга. С това започнах. Много ми беше добре, хем си пазарувам спокойно и магазина е празен, хем ми помогна много да посвикна с колата
- Каране междуградско, до манастири, по планински пътища, стръмни паркинги (пак винаги гледам да нацелвам момент, когато няма много хора, за да ми е по-спокойно)
– Предложих помощ за пренос на едни мебели с колата - беше хубаво упражнение също, много пъти един и същи курс и едно и също парко място. Скоро ще помогна на една приятелка да се премести като и извозя всички вещи пак на няколко пъти
- Помагах на роднини да си напазаруват строителни материали, пак беше хубаво упражнение
- Ако пътя ми е съвсем нов и непознат го гледам предварително на Гугъл мапс, къде какви са завоите, отбивки, или ако е забутано какво е състоянието на пътя (ако се вижда). Също знаците ако се виждат, ако има кръгови и тем подобни. Просто като общ ориентир, особено в София, където ми е малко лабиринт понякога. Използвам gps задължително, макар че и той ме е обърквал
- Никога не карам сама, винаги има някой до мен
- Ако ти е съвсем некофмортно и стресиращо, вземи още часове с някой съвестен инструктор, който да те прекара през нещо по-предизвикателно няколко пъти. Примерно много натоварен трафик, или магистрала или каквото те притеснява най-много. Аз направих така и не съжалявам.
- определено не карам по инерция и не искам да придобивам този навик
- спазвам знаците и ограниченията за скорост, ако съм някъде междуградско и забележа че някой супер много напира и не може да ме изпревари, гледам да отбия където е позволено и да го пусна да си мине. Да не изнервям хората излишно. Щом толкова искат да бързат - да не ги спирам.

Още не съм се отпуснала съвсем, но сега ми е много по-комфортно, сливам се с трафика, не преча на никого и мога много по-лесно да се оправям в сравнение с началото. Бях съвсем шашната.

Спомням си, че когато взех книжка, изпитвах ужас да докарам колата до София. Пътя го знам наизуст, къде как се минава, кръгови-всичко. Обаче... пустия страх не ми даваше мира. Не можех да спя, ако знам че на другия ден ще трябва да отида някъде. Баща ми ме притисна, седна до мен и тръгнахме. За мой късмет, такава буря ни застигна, че още толкова умрях от страх. В един момент се оказах пред блока Кога и как съм успяла-като мъгла ми е.
Една от най-тегавите ситуации ми беше с кола, в която бях сядала точно три пъти. Един час задръстване, от началото на Цариградско шосе откъм "Тракия", до Орлов мост. Оттогава, не ми пука колко време ще съм в задръстване.

Като съвет мога да кажа-с каране. Днес малко, утре малко, и така.

С каране, да работа, до магазина. Лека ме е страх преди да тръгна, но ми минава като седна в колата. До морето, на обучение винаги си казвам, че имам кола и автобус няма да ползвам. Проверявам маршрута в гугъл, за да ми е една идея по спокойно.

Истината е в каране.... Ама наистина, първото ми шофиране бе меко казано кошмар, с гаранция няма да го забравя никога. Няма такова понятие супер шофьор, всеки в тръгнал от началото, все някога. Да, има хора на които им се удава, затова в приказката има шофьори и карачи. Жените са по внимателени, докато се научат, после и те стават агресивни. Факт е, че самия курс ни учи как да изкараме книжката, после пътя, колата, обстановката, движението всичко ни учи. Това не се преподава никъде, докато вие не се слеете с колата. Зад волана трябва пълно спокойствие, да мислите 10 секунди по напред, това ще стане само ако се абстрахирате. Звучи лесно, но не е, знам го, всеки е минал по този път. Проблема е, че на мъжете им е пи лесно, ама ние си мислим, пе не можем като тях. Това е лъжа, ако някой не вярва да дойде и да пита моя мъж. 🤣🤣🤣
Жена съм, той ме е учил, но карам като мъж. За негов ужас по бързо, той кара до 120, а мен не ме е страх да фуча с над 140. Обаче, колата ми е направена, поддържана и аз съм спокойна зад волана. Често аз карам, а той си пие бирата, но знае че и внимавам. Обикновено карам в ограниченията, но винаги на ръба... Но. Винаги има едно но, ако вали дъжд, сняг, има мъгла, пъпля бавно, така е спокоен.
Трябва вие да се слеете с колата, да пречупите вашия страх, иначе не става. Оо и аз съм ударила няколко пъти колата, това е неизбежно. И аз съм звъняла, ела че не може да парирам.. Всяко нещо с времето си идва.
Така че, смело напред.