Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 апр. 2018, 15:53 ч.

Как да бъда нормална партньорка?

  • 19 150
  • 169
  •   1
Отговори
  • Мнения: 171
Здравейте,

Имам проблем, осъзнат проблем, но е доста трудно да се преборя с него.

Имала съм не много сериозни връзки в живота си. Две дългогодишни и един брак. Първоначално обвързвайки се с някого се чувствам прекрасно и мога да направя всичко за него, дори забравям коя съм, но след няколко месеца отново се връщам към себе си. Аз съм скандалджийка и то абсолютно изкуствена. Реално нямам повод за караница, но си намирам, ако не си намеря създавам такъв. Много пъти съм се опитвала да се спра преди да започна и доста пъти се е получавало, но като мине ден два и не стане на моето и се започва пак старата песен.
Драматизирам излишно и искам прекалено много внимание. Ако имам партньор, който е залепен за мен постоянно , започвам да го отбягвам. Ако до мен има стабилен мъж, който не е много по целувки и прегръдки,започвам да му се навирам, дори когато знам, че не трябва.
До тук..нищо кой знае какво, всички сме го правили от време на време.
Хубаво, обаче започнах да лъжа, а аз не съм от този тип хора. Обичам нещата да се казват точно и ясно, не ми се отдава да помня на кой какво съм казала и накрая става манджа с грозде.
Имам прекрасен партньор, малко странен и темерут, но много добър човек, който държи на мен и на детето ми. В началото бях страхотна, бях честна, открита,бях себе си , без преструвки. Реших, че съм приключила с детските изпълнения, но уви не беше така. Исках внимание, а той не е такъв.И  започнах да лъжа и то сериозни лъжи, че съм болна, че имам финансови проблеми, че съм го видяла с друга. Всичко за да спечеля вниманието му, но не се получаваше. Задълбах доста сериозно и загубих себе си. Няколко пъти се изнасях и се правих на много голямата работа, а се оказа, че изобщо не съм. Имам дъщеря на 6 години, която явно съм приучила без да осъзнавам на подобни номера. Искам да се опитам да бъда нормална, искам да запазя връзката си и да дам добър пример на детето си.
Отраснах в нездравословна среда за едно дете, родителите ми не са един за друг и примера за подражание, който съм получила от тях хич не е хубав, лошото е , че се опитвам да го прилагам, все търся скандала и започвам да драматизирам. Едни театри едно чудо....Нямам нужда от това и го осъзнавам.
Имам нужда от помощ. Ако му призная, че го лъжа, той ще ме остави. На моменти го виждам, че вече не издържа, явно наистина много ме обича, за да продължава да ме търпи, а от скоро и дъщеря ми, която започна също със сцените.
Мислите ли, че трябва да отида на лекар?

Много е странно как човек може да е напълно откровен с непознати хора и тотално двуличен с най-близките си. Объркана съм и имах нужда да споделя. Ще съм ви благодарна да ми дадете съвети, как да се преборя със себе си?


# 1
  • София
  • Мнения: 5 735
Детето ти е в достатъчно разумна възраст, за да вижда какво се случва и да попива поведение. Неслучайно хората говорят за първите 7. В момента прехвърляш твоя психически товар към детето и му задаваш модел на поведение.
Имаш нужда от професионална помощ и то относително бързо.
След като осъзнаваш какви са проблемите, хубаво е да освободиш човека до себе си и да не го измъчваш.

# 2
  • Мнения: 171
Детето ти е в достатъчно разумна възраст, за да вижда какво се случва и да попива поведение. Неслучайно хората говорят за първите 7. В момента прехвърляш твоя психически товар към детето и му задаваш модел на поведение.
Имаш нужда от професионална помощ и то относително бързо.
След като осъзнаваш какви са проблемите, хубаво е да освободиш човека до себе си и да не го измъчваш.

Казвайки "освободя" имаш предвид да му призная всичко или да си тръгна от него?

# 3
  • Мнения: 10 592
Как ще спечелиш нечие внимание като го лъжеш, че си го видяла с друга? Освен да му писне от теб не виждам какво може да привлечеш така. Темата ми прилича на пързалка, чак пък такава откровеност....направо нелогично ми се вижда. И защо търсиш скандала, по-добре ли ти става така? Не се ли чувстваш зле в конфликти, че ги търсиш умишлено?

# 4
  • София
  • Мнения: 5 735
Имах предвид да се разделите. Ако това, което си написала, е вярно, поведението ти е неадекватно. Детето става свидетел на всичко това и попива. Сложи точката, отиди на психолог, започни да работиш върху проблемите си, за да не подлудиш и детето.

# 5
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 4 941
Предишните ти връзки проблемни ли бяха?

# 6
  • Мнения: 171
Темата не е пързалка....Не съм чак толкова болен мозък.

Чувствам се ужасно след скандал, който съм създала изкуствено.Не ми носи по никакъв начин удовлетворение. Напротив става все по-зле.

Не искам да се разделям с него, обичам го истински и ако за никой друг не направих нищо за да се оправя, този път искам да дам всичко от себе си и да направя детето си и него щастливи.

Не знам дали осъзнавате колко наистина е трудно човек да сподели подобен проблем. Тежи ми, страх ме е за детето ми, не искам да бъде емоционално нестабилно като мен. Лошото е, че дори не мисля за нея когато го правя. Защото ако се замисля какво и причинявам би следвало да спра, това е детето ми все пак...Но не става.

Предполагам мислите, че съм лош човек и аз бих помислила същото за някой споделящ това. Но искам да се променя, искам да работя над това да стана отново нормална. Някой ако има опит да препоръча психолог.
Никой не е идеален, всеки прави грешки, искам да ги поправя.

# 7
  • Мнения: 10 592
Аз за съжаление не мога да препоръчам конкретен специалист, но е добре, че осъзнаваш нуждата от такъв. Първата стъпка е направена.

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 2 354
Така като чета... виждам характерни прояви на  хистрионното личностно разстройство, направете си консултация с психотерапевт.

# 9
  • Мнения: 1 253
От описаното става ясно, че активно саботираш връзките си.
Присъединявам се към мнението, че специалист може да ти помогне да постигнеш яснота за причините за това поведение и да помогне да намериш по-здравословен тон на отношенията ти с партньора. Успех пожелавам!

# 10
  • Мнения: 171
Предишните ти връзки проблемни ли бяха?

Да, първата ми сериозна връзка бях жертва на насилие. Бях на 18 години и бях толкова влюбена и заслепена, че прощавах изневери и малтретиране.

Не е било системно , но в месеца поне веднъж ме биеше. И не говорим за един шамар, беше си бой. Това продължи 5 години. Беше ме страх да го напусна, мислех си, че го обичам и любовта изглежда така. Тогава не съм била такава. Бях дете с мечти , чувство за хумор. Бях приятна компания. Обвинявах себе си, за побоите и не споделих на никой, че са се случвали.

Заминах да уча в друг град и така успях да прекратя отношенията си с него. Срещнах бившият ми съпруг, който не искаше да работи, не искаше да се развива. Карахме се основно за пари, който той харчеше и кредити, които теглеше. Забременях с дъщеря ми, той не се промени. Крещяхме си много, до лудост. Сбрах му багажа и той се изнесе.

Доста дълго време бях сама и срещнах сегашната ми половинка. Наистина много добър човек. Прие мен и детето ми в домът си и в сърцето си. Грижи се за нея, така както биологичният й баща не се грижи за нея. 1 година всичко беше супер.Мислех,че съм намерила щастието и най-после всичко е наред. И започнах с изкуствена драма, лъжи...нямам логично обяснение. Крещим си, защото аз съм решила така. Последният път усетих,че го пречупих. Вече не ме гледа с влюбени очи. Обиден ми е жестоко, а аз реших изкуствено да се разболея за да смекча вината си... Пълни тъпотии.

А не съм глупава жена, имам кариера, развивам се, печеля доста добри пари. Имам много приятели, на които помагам и не ми тежи. Но не мога да помогна на себе си.

# 11
  • Мнения: 8 734
Не искам да се разделям с него, обичам го истински и ако за никой друг не направих нищо за да се оправя, този път искам да дам всичко от себе си и да направя детето си и него щастливи.

Споделете с него, това което казвате тук и потърсете помощ заедно. Simple Smile

# 12
  • Мнения: 29 477
Абсолютно. Измисляне на болести е страшна тъпотия и си има обяснение. Само, че помощ ще трябва да търсите двамата.

# 13
  • Мнения: 522
Не искам да се разделям с него, обичам го истински и ако за никой друг не направих нищо за да се оправя, този път искам да дам всичко от себе си и да направя детето си и него щастливи.
Споделете с него, това което казвате тук и потърсете помощ заедно. Simple Smile
Не, отивайте на психолог - тук няма да ви помогнат Simple Smile Само ще развалят по-лошо

# 14
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 4 941
Абсолютно. Измисляне на болести е страшна тъпотия и си има обяснение. Само, че помощ ще трябва да търсите двамата.
Не съм съгласна. Проблемът е личен, корените му са в миналото и няма смисъл да товари настоящия си партньор с решаването му.

Имаш ли страх от изоставяне? Ако да, отговори си сама на какво се дължи той. Прави ми впечатление, че не оставаш сама. Държиш ли до теб винаги да има партньор?

Общи условия

Активация на акаунт